Документ № 200

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № Д-І-5 НА НАЧАЛНИК РО 3 ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ДО НАЧАЛНИК ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ЗА ПОЛУЧЕНИ ДАННИ ЗА РАБОТАТА НА БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ И НА ПОЛСКАТА СЪПРОТИВА В БЪЛГАРИЯ

София, 22 октомври 1941 г.

Изх[одящ] № 18604/22.Х.1941 г., РО3

Донасям за сведение, че полската нелегална организация, заедно с английската разузнавателна служба, работят за премахването [от власт] на Н[егово] В[еличество] Царя [Борис ІІІ].

В това направление има нещо конкретно устроено.

Успели са да вербуват студенти с леви убеждения от нашия университет за извършването на атентати.

Горното е установено от наш секретен сътрудник, завърнал се от Турция.

Ще донеса допълнително.

(п) [Георги] Владимиров

ПОЛКОВНИК – Hачалник на секция

[Резолюция:] Кабакчиев* – РО 3.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.158. Оригинал, машинопис.

* Вероятно става дума за служителя на РО Кобаков.

Документ № 201

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № Д-І-5 (241) НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ, ЗА ЕВЕНТУАЛНИЯТ ОПИТ НА ВЕРА ПЕТРОВА ЖЕКОВА ДА ВЛЕЗЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛУЖИТЕЛИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ

София, 31 октомври 1941 г.

По сведение, ВЕРА ПЕТРОВА ЖЕКОВА щяла да бъде свързана от лицето Борис Димитров със Съветската легация. Същата носела в чантата си портрета на американския военен аташе – майор [Кърнилиус К.] Джедуин.

Вера Жекова е дъщеря на Петър Жеков, чиновник във Военната каса. Същата да се проследи и, ако е възможно да се използва за нашите нужди. Заповед.

[Никола] Костов

Подполковник – началник [на] отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.164. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Противоречия на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944 г.) – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн. № 1-2, с.109.

Документ № 202

ДОКУМЕНТИ ИЗЗЕТИ ОТ ГЕОРГИ ВЪЛКОВ1, ПРИ НАПРАВЕН ОБИСК ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ, НАМИРАЩО СЕ ПОД КОМАНДВАНЕТО НА МАЙОР ОТО ВАГНЕР

София, не по-рано от 2 ноември 1941 г.

ОПИС на документите, дадени през времето 17.ІХ.-1.ХІ.1941 година от лицето Георги Иванов Вълков на довереното лице при мнимия американски разузнавач Браун и на 2.ХІ.1941 год[ина], същите предадени от Германската разузнавателна служба-София на Щаба на войската – Р[азузнавателно] о[тделение], а също и разни листове на лицата, които са били във връзка с лицето господин Вълков и други подобни документи.

1. Плик “С” – точка 7. Съдържа три тънки жълти листа, на които е написано с пишуща машина на български [език]: на единия – за положението в Македония; на втория – за лошото настроение на Цар Борис [ІІІ]; а на третия – за терора в България.

2. Плик “Д” – точка 8. Съдържа едно писмо без адреси и подпис, писано с мастило на два отделни листа за заявление по живота и подготовката на германските войски във Варна. Съдържа още и два чертежа с молив: единия – на отбраната на Варненския залив, а другия – на бункер от залива.

3. Плик “Е” – точка 11. Съдържа пет тънки жълти листа, на което е написано с пишуща машина: на първия – за използване случая за безредици в България; на втория – продължение от първия, а в третия се говори за контакт между министрите [Теодоси] Даскалов и [Петър Христов] Габровски.2 В четвъртия и петия се излага проект и сметка на сума 7 500 лева за устройване на разузнавателната служба в България*.

4. Плик “Н” – точка 15/а и б. Съдържа три малки жълти листа със съдържание: единият – че човекът е в затруднено положение; другият – че човекът от въздухоплаването е сигурен и третият – продължение от втория.

5. Плик “I” – точка 16. Писмо от английски език, написано на обикновена хартия за частно писмо, в което се говори за организирането на някаква работа. Споменава се името на г[осподи]н [Георги Михов] Димитров. На гърба на писмото – с молив някакви бележки.

6. Плик “G” – точка 14. Към този плик има приложени по един брой от а.) “Описание, обслужване и монтаж на самолет “Оса” и б.) Описание на самолетните бомби и стрели за бомбардиране – поверително, и двете издание на въздушните на Н[егово] В[еличество] Войски – материално отделение.

7. Плик “J” – точка 17. Съдържа: а. Едно изложение за устройване на разузнавателната служба в България, написано на три листа бяла хартия канцеларски формат – на пишуща машина; б. Сведения за човека, който се е върнал от Пирот и дал показания за блокадата там и в Македония.

8. Плик “F” – точка 13. – празен и прикачен към папката “лична кореспонденция, обща”.

9. Папка “лична кореспонденция, обща” – съдържа разни писма, писани с мастило или на пишуща машинка, с или без подписи. Някои от тях имат бланки като: Христо Стоянов3 – София, ул. Гр[аф] Игнатиев 5, телеф[он] 59-35; инженер Георги Вълков – София, ул.”Цар Крум” № 19, телеф[он] 35-42 и др[уги].

Писмата са адресирани до различни лица: Коста Тодоров4, [Александър Христов] Оббов5, министър-председателя [Георги] Кьосеиванов, министъра Рашко Атанасов6, полковник [Иван] Маринов и прочие. Споменава се името на [Димитър] Мацанкиев7, среща с генерал о.з. [Георги] Попов8 и др.

10. Книжка “Treasure Island” с прикрепено към нея бяло листче “В” – точка 5. На същата книжка между задната корица и последния лист са вмъкнати и залепени три тънки жълти листа, на които с пишуща машина е написано: на първите два – за процеса на д-р [Георги Михов] Димитров, а на третия за радиопредаванията на Коста Тодоров и на [Димитър] Мацанкиев.

11. Книжка “The Merchant of Venice” с прикрепено към нея бяло листче “А” – точка 6/а. Към предната корица на тази книжка има вмъкнат и залепен скрито един жълт тънък лист, на който има написано за придвижване на войскови части към Варна и Бургас. Към задната корица има прикрепени два жълти тънки листа: на единия е написано за комунистическата дейност в България, а на другия – за делото на д-р [Георги Михов] Димитров и за организиране на делото в България.

12. Показания на Емил Иванов Стратев, написани на 7 листа обикновена хартия за писма – само на една страница.

13. Писмо от Емил Стратев до капитан [Иван Й.] Стоянов – 1 лист.

14. Показания на Емил Стратев за връзките му с инженер Георги Вълков – един лист за заявление, написани две страници.

15. Писмо от “Рила” – два жълти листа канцеларски формат, написани на пишуща машина само от едната страна (всичко две страници) – за положението в новозаетите български земи.

16. Писмо от “Рила” – относно обиколката му из България за проучване положението – четири жълти листа канцеларски формат, написани на пишуща машина от едната страна (4 стр[аници]).

17. Писмо за срещата с “американеца”, дадено на генерал [Рафаил] Жечев9 на 4.ХІ.1941 г. в (Двореца на Н[егово] В[еличество Цар Борис ІІ]І).

18. Писмо за срещата с Христофор Янев, дадено на генерал [Рафаил] Жечев на 7.ХІ.1941 г. в Двореца на Н[егово] В[еличество Цар Борис ІІ]І – два канцеларски листа, написани на пишуща машинка от едната страна.

19. “Организация на ударните групи” – два листа канцеларски формат, написани на пишуща машина две страници.

20. “По специалната разузнавателна служба” – два листа канцеларски формат, написани на пишуща машина (две страници).

21. Препис от изложението на Нешков – за обиколката му из България – два листа канцеларски формат, написани на пишуща машина (2 стр[аници.])

22. “Обща констатация” за положението в България – два листа канцеларски формат, написани на пишуща машина (две страници.)

23. “За разговора с полковник Тъгъл”* и други, даден на генерал Рафаил Жечев на 20.ХІ.1941 г. – три листа канцеларски формат, написани на пишуща машина от едната страна (три листа).

24. “По срещата с Тъгъл” – петнадесет листа обикновен канцеларски формат, писани с мастило само от едната страна – всичко 15 страници.

25. Едно аптекарско стъкло от “Veramon“, в него има поставена навита тънка жълта хартия, на която с пишуща машина е написано във вид на програма досегашната дейност за земледелската организация и др[уго].

26. Показания на Георги Ив[анов] Вълков за заслугите, които е правил на американското и на сръбското разузнаване срещу заплащане – една страница, написана с химически молив.

27. Доклад за шпионажа на инженер Георги Вълков в полза на американското и на английското разузнаване – шест листа канцеларски формат, писани на пишуща машина само от едната страна – всичко 6 страници.

28. Показания на Манол Спасов Константинов – две страници, писани с мастило.

29. Показания на капитан Александър [Димитров] Горчилов10 – две страници, писани с мастило.

30. Показания на Любомир Велков – две страници, писани с мастило.

31. Дознание – протокол за разпит на лицето Александър Стаменов Танчев – четири страници с мастило.

(п) [Никола] Костов

Подполк[овник] – н[ачални]к на Р[азузнавателното] о[тделение]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.3-5. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.172-177.

1 Георги Иванов Вълков – български журналист, антифашист, един от лидерите на БЗНС “Ал.Стамболийски” (Пладне). Главен редактор на органа БЗНС “Ал.Стамболийски” – вестник “Пладне”. Роден в гр.Търново.

2 Петър Димитров Габровски е български политик, 41-ият министър-председател на България, изпълнявал временно тази длъжност от 9 до 14 септември1943 г. Петър Габровски участва в Първата световна война като взводен командир (1917-1918). След войната завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923), работи като адвокат в София. Той е основател и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината (след 1936). Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (23 октомври 193915 февруари 1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в двете правителства на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943). След смъртта на цар Борис III и назначаването на Богдан Филов за регент, той временно председателства заседанията на 58-ото правителство на България. След преврата от 9 септември Петър Габровски е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945. През 1996 присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд.

* Тази сума звучи смешно, при положение че целият журналистически свят в България знаел колко се плащало от американците на Боян Чуканов.

3 Христо Николов Стоянов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е на два пъти окръжен управител в Шумен и за кратко вътрешен министър (1923).

Христо Стоянов е роден на 6 февруари (25 януари стар стил) 1892 в Оряхово. Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1914. Участва като запасен офицер в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). При управлението на БЗНС е окръжен управител в Шумен (1919-1921) и главен директор на Трудова повинност (1921-1923). След това е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски (1923). След Деветоюнския преврат през 1923 Христо Стоянов е арестуван и съден, но през 1924 успява да замине за Югославия. Там той участва в Задграничното представителство на БЗНС. През 1933 се завръща в България заедно с Недялко Атанасов и двамата се включват в БЗНС Врабча 1. Стоянов за кратко отново е окръжен управител в Шумен. През 1936-1938 е редактор на вестник „Селски глас“. Той се противопоставя на сътрудничеството с комунистите, а през 1941-1943 е интерниран в Шумен. След Деветосептемврийския преврат през 1944 се включва в БЗНС Никола Петков и е избран в 6 Велико Народно събрание. През 1946, заедно с повечето опозиционни депутати, е изпратен в лагера Белене. Христо Стоянов умира на 5 март 1970 в Шумен.

4 Коста Тодоров – един от лидерите на БЗНС “Ал.Стамболийски” (Пладне). (1889-1947). Емигрант в държавите от Западна Европа. Поставя се в услуга на правителството на Великобритания в годините на Втората световна война. Участвува в Националния комитет “Свободна и независима България”. Води пропаганда по радио Лондон и по радио “Гласът на Америка” против политиката на прогерманско настроените правителства в България.

5 Александър Христов Оббов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той участва в правителството на Александър Стамболийски (1920-1923), както и в няколко кабинета след Деветосептемврийския преврат от 1944.Александър Оббов е народен представител в XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).

Александър Оббов е роден в Плевен на 14 февруари (2 февруари стар стил) 1887. Той завършва Лозарското училище в родния си град през 1905 и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1913. Става член на БЗНС през 1904, а от 1908 участва в централното му ръководство. Оббов е министър на земеделието в правителството на Александър Стамболийски, а след Деветоюнския преврат през 1923 емигрира в Румъния. Завръща се в България през 1933 и е един от водачите на БЗНС Пладне. През 1944 Алексанъдр Оббов се включва в Отечествения фронт и в периода 1945-1947 участва в правителството. Той е един от лидерите на БЗНС и главен редактор на вестник „Земеделско знаме“ по време на унищожаването на БЗНС Никола Петков.Участва активно в публичната критика по адрес на Г.М.Димитров, като сам дава тон затова със статията си “Пръстът в раната” във броя от 28.февруари 1945 г. на вестник “Земеделско знаме”. През 1947 самият той е отстранен от ръководството на БЗНС и е подложен на преследвания.

6 Рашко Атанасов Атанасов е български офицер (генерал-майор). Той е вътрешен министър през 1935 г. и председател на Българския олимпийски комитет (БОК) в периода 1941 – 1944 г. Рашко Атанасов е роден на 25 август (13 август стар стил) 1884 г. в Търново. През 1905 г. завършва Военното училище в София. По време на Балканската война (1912-1913) е командир на рота, а през Първата световна война (1915-1918) – командир на дружина в 50-и пехотен полк и старши адютант в Пета пехотна дунавска дивизия. През 1921 г. завършва Военната академия, след което преподава във Военното училище (1921-1923). През следващите години е командир на 18-и пехотен полк (1924-1927), началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия (1928-1930) и началник на Школата за запасни офицери (1931-1934). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Атанасов е прехвърлен на служба в Щаба на армията. В началото на 1935 г. е повишен в генерал-майор и назначен за инспектор на пехотата. От април до ноември същата година е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Андрей Тошев. През 1935 г. Рашко Атанасов се уволнява в армията и през следващите години се занимава със спортна дейност. Той е председател на съюз „Юнак“ от 1935 до 1940 г. и председател на БОК от 1941 г. Заради Втората световна война през този период не са провеждани олимпийски игри. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. БОК прекратява дейността си. Рашко Атанасов е осъден е на смърт от Народния съд, заедно с останалите народни представители от 25 Обикновено Народно събрание, и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена с Решение №243 от 1996 г. на Върховния съд.

7 Димитър Мацанкиев – един от лидерите на БЗНС “Ал.Стамболийски” (Пладне). Роден през 1886 г. През февруари 1941 г. Емигрира в Англия. Член на Националния комитет “Свободна и независима България” и негов представител пред другите земеделски организации и партии, представени в Лондон. Коментатор и говорител на Българската секция на БиБиСи.

8 Георги Николов Попов е български офицер (генерал от артилерията) командир на 3-та армия през Втората световна война (1941 – 1945). Георги Попов е роден на 5 ноември (17 ноември нов стил) 1887 г. в Пловдив. През 1900 г. постъпва във Военното училище в София и на 11 септември е кадет, от 29 септември 1903 г. е юнкер, а от 17 юли 1907 г. – младши портупей-юнкер. Завършва през 1907 година и на 15 август 1907 г. е произведен в чин подпоручик. Като младши офицер, с.г. е назначен за командир на батарея в 2-ро отделение на 7-ми артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин поручик. През декември 1910 постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия. Завършва през август 1914. По време на Балканската война (1912-1913) прекъсва обучението си, след което го продължава. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин капитан. През 1914 г. капитан Георги Попов е командир на 4-та батарея в 3-то отделение на 3-ти планински артилерийски полк, а от 21 септември 1915 е офицер за поръчки към 3-та пехотна дивизия, след което на 1 юни 1916 г. е назначен за командир на батарея 18-ти артилерийски полк, на 1 юли 1916 г. за командир на 4-та батарея в 3-то отделение на 16-ти артилерийски полк, а на 1 ноември 1917 г. за началник на Строевата секция в Щаба на 8-ма пехотна дивизия. На 1 януари 1918 г. е произведен в чин майор, след което на 26 октомври 1918 е назначен за старши адютант на 8-ма пехотна дивизия. В периода от 1918 до 1921 е началник на секция, после на отделение в Щаба на армията. На 10 ноември 1921 е назначен за командир на 8-ма пехотна дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин подполковник, а от септември 1923 е в Щаба на армията. На 26 март 1928 г. е произведен в чин полковник. Полковник Георги Попов работи като преподавател във Военната академия. От 1 май 1931 е началник на 6-ти пограничен сектор, от 1 юни 1933 е командир на 8-ми пехотен полк, от 5 юни 1934 е началник на Военното училище, началник на Военните учебни заведения и директор на трудова повинност. На 13 април 1935 е помощник-началник на Щаба на армията, а на 6 май 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. От 23 октомври 1935 до 13 май 1941 е началник на 3-та военнополева област. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Включен е в състава на българската делегация, която на 7 август 1940 г. участва в преговорите с Румъния за сключването на Крайовския договор. На 7 септември 1940 се подписва договора и на 11 септември 1940 г. Георги Попов е назначен за генерал-губернатор (управител) на Южна Добруджа. Организира състава на войсковите части, които заемат тази територия от 21 септември до 1 октомври 1940 година. На 6 август 1941 г. е произведен в най-високия чин от българската армия – генерал от артилерията, а на 11 август 1941 г. ненадейно се получава заповед за излизането му в запаса “по собствени причини”. В периода 1944 – 1946 г. е представител на българското правителство при Съюзническата контролна комисия. Генерал от артилерията Георги Попов умира на 10 октомври 1953 година в София.

9 Рафаил Кънев Жечев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 1-ва пехотна дивизия (1934 – 1935), флигел-адютант на Цар Борис III (1935-1943) и на Цар Симеон II (1943-1944), генерал-адютант на Цар Симеон II (1944-1945). Рафаил Жечев е роден през 1891 година, брат е на генерала Кирил Жечев. През 1934 година поема командването на 1-ва пехотна дивизия, на която длъжност е до 1935 г. когато преминава в запаса. През същата година с рапорт №214 от 9 май е назначен за флигел-адютант на Цар Борис III. Заема и поста началник на Военната канцелария на Н.В. Цар Борис III, която е създадена през 1937 година и е член на Висшия военен съвет. По-късно е назначен за настойник и флигел-адютант малолетния Цар Симеон II, след което през 1944 г. е назначен за негов генерал-адютант. Генерал-лейтенант Рафаил Жечев е осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян през 1945 г.

* Подобни прийоми за използването на такива „полковници” от Абвера не са единични случаи. Подобен „полковник Ворбек” (известен също и като „Хенрих”), довежда до разгрома на неголистката френска съпротивителна организация „Карта”. В действителност той не бил полковник, а само унтер-офицер от Абвера, Хуго Блейхер. След края на войната, излизайки в пенсия, Блейхер се изхранвал, като държал будка за продажба на цигари в провинция Бавария в Германия. Виж: виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.683-685; Райле, Оск. “Тайная война. Секретные операции абвера на Западе и Востоке (1921-1945), М., 2002, с.417-418.

10 Александър Димитров Горчилов – роден на 1 април 1907 г. в с.Коняво, Кюстендилско. Произведен както следва – в подпоручик от 6 септември 1929 г., в поручик от 1 януари 1933 г., в капитан от 16 юни 1937 г., Служил както следва – от 1929 г. в 14-и пехотен полк, от 1930 г. в 13-и пехотен полк, от 1934 г. в 14-и пехотен полк, от 1936 г. – в Пехотна школа, от 1938 г. в 1-ва погранична рота, от 1941 г. в пехотна дружина в гр.Пирот, от 1943 г. в 25-и пехотен полк, от 1944 г. в 27-и Чепински полк. Уволнен през същата година.

Документ № 203

СВЕДЕНИЕ НА РО-ЩВ, ЗА ПРОВЕДЕНАТА ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ОПЕРАЦИЯ СРЕЩУ ГРУПА ЧЛЕНОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БЗНС “ПЛАДНЕ”

София, 3 ноември 1941 г.

УВОД

Движението на [БЗНС] “Пладне”, което както изглежда е било финансирано от сръбски пари и, което служеше на панславянски идеи с политическа крайна цел Федерация между България и Сърбия под сръбска корона, е било ръководено в миналото от К[оста] Тодоров, д-р Г[еорги] М[ихов] Димитров, Ал[ександър] Оббов и Хр[исто] Стоянов.

За пропагандни цели е бил издаван в София вестник “Пладне”*, финансиран от сръбски пари, на който станал директор българският инженер Г[еорги] Вълков. Взаимното сръбско и английско подпомагане в Югоизтока срещу силите на Оста дадоха в последствие на английския противник, чрез посредничеството на сегашния сръбски пълномощен министър в Москва д-р Милан Гаврилович1 и голямо влияние върху дейността на [БЗНС] Пладне в България. Между другото, това английско влияние е станало видимо чрез известната дейност на д-р Г[еорги] М[ихов] Димитров в английската разузнавателна и саботажна служба, както и наскорошното назначаване на К[оста] Тодоров за главен ръководител на английската пропаганда на български език, чрез радио Лондон.

2. Движението [БЗНС] “Пладне”, което след разкритията на противодържавните действия е загубила своите водачи и организация и освен това загубило своите връзки поради войната, със своите емигрирали водачи и чуждестранни финансисти, е близо до разпадане.

Това положение е подтласнало в [Георги] Вълков желанието да се наложи сам като реорганизатор и бъдещ водач на движението [БЗНС] “Пладне”. За да постигне тази си цел, той търси от известно време връзки с меродавни американски места, за да реализира тяхната парична помощ, своята политическа цел, но и целта близко желана от военните противници за отделяне на България от Оста.

2. [Георги] Вълков е търсил между другото чрез посредничеството на едно доверено лице да създаде тази връзка с американците, понеже знае от това доверено лице, че той е такъв на англо-американския противник. Понеже при фанатичната воля на [Георги] Вълков трябваше да се предполага, че той ще успее в своите намерения да влезе във връзка с англо-американците, чрез Американската легация в София довереното лице го отклонява от това му намерение и му обещава първокласна и непосредствена връзка с ръководните американски кръгове, като се избягва несигурния път чрез Американската легация в София. Освен това, е съществувало намерението чрез [Георги] Вълков да се разузнават и днес още съществуващите връзки на противника.

Б. ОТБРАНИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ

На 17.9.19[41] година се срещат в жилището на довереното лице в София [Георги] Вълков, довереното лице и поставеният мним американец Браун.

Резултат:

1. За да се представи пред “американския пълномощник” Браун като способно и заслужаващо доверие лице, [Георги] Вълков декларира при тази среща, че той на времето, когато е била представена официалната английска разузнавателна служба в България, е снабдявал Норман [Джеймс] Дейвис, по негови нареждания, следният военен материал:

а) чертежи от летищата в България;

б) печатни наредби до началниците на отделните летища, от които се вижда как те трябва да се държат в случаи на нападение.

в) признава, че е получавал пари за тези сведения, но че той е трябвало да плаща от своя страна на един пладненец в Дирекцията на въздухоплаването. Последната уговорена среща с Н[орман Джеймс] Дейвис не състояла поради арестуването на [Георги] Вълков.

г) при тази среща на 17.9.19[41в г. Георги Вълков обещава да доставлява военноважни съобщения, щом успее да активизира неговия човек в Дир[екцията] на въздухоплаването.

д) в политическо отношение [Георги] Вълков обяснява неговото намерение да реорганизира пладненското движение, за да поведе българския народ в момента на очакваният от [Георги] Вълков погром на Германия и силите от Оста, в революционен замах на страната на съюзниците.

За първоначално провеждане на тези негови намерения той иска една сума от 50000 лева.

e) Браун е съобщил на [Георги] Вълков, че довереното лице е особено упълномощен да води по-нататъшни разговори.

2. При новата среща на 21.9.1941 г., [Георги] Вълков съобщава на довереното лице, че той е давал на англичаните и други военни материали, освен тия които е получавал от неговия човек в Дир[екцията на] въздухоплаването. Довереното лице е казало на [Георги] Вълков, че всички съобщения на [Георги] Вълков се проверяват още повече за това, защото при пребиваването на “американеца” Браун е произлязло едно несъгласие поради мнението, че материалът с който разполага Норман Дейвис не е бил от [Георги] Вълков и, че повечето от това, което [Георги] Вълков е съобщавал на Дейвис не е отговаряло на истината. Довереното лице целяло с това по нареждане да предизвика [Георги] Вълков да говори повече. [Георги] Вълков протестирал възбудено срещу тази лъжа и настоявал, че материалът доставен от неговия човек в Дир[екцията] на въздухоплаването е бил първокласен и истински. Само един път се появило едно несъгласие. Доставчикът от въздухоплаването му е предал за англичаните веднъж:

а) тайни печатни издания;

б) планове за 8 български летища;

в) имената и броят на изпратените преди германското влизане в България на германските авангардни команди.

г) частични планове за аероплана “Месершмит”.

д) чертежи за хидроаеродрома при Пейнерджик при Варна.

Английският консул Франсис Бейкър във Варна, който бил натоварен да провери съобщението относно хидроаеродрума при Варна бил съобщил на Норман [Джеймс] Дейвис, че няма нищо подобно и, че се касае до невярно съобщение. В последствие се било указало, че съобщението е вярно.

3. [Георги] Вълков казва при тази среща на 21.9.[1941 г.] По довереното лице, че е бил запитан от неговия човек, който и днес още служи като преводач в Материалното отделение на [Дирекцията на] въздухоплаването, дали пак няма работа за него. Неговият човек получавал по-рано по 10 000 лева месечно от англ[ийската] разузн[авателна] служба и веднъж 25 000 лева. Неговият човек бил предавал на [Георги] Вълков много тайни печатни материали, които са номерирани и, които получават само офицери срещу подпис. [Георги] Вълков казва, че неговият човек във въздухоплаването е пладненец, но се представя като “Ратник” и е член в тази организация.

4. Когато довереното лице на 25.9.1941 година запитало [Георги] Вълков дали е влязъл във връзка с неговия човек във въздухоплаването, [Георги] Вълков съобщил, че бил научил от архиваря Чичовски на 24.9.1941 г., че неговият човек преди няколко дни е получил 10 дневен домашен отпуск и бил заминал за Лясковец. Довереното лице препоръчва на [Георги] Вълков да свърже довереното лице непосредствено с осведомителя от въздухоплаването, за да не бъде [Георги] Вълков при продължаването на опасната разузнавателна дейност експроприиран и при постигането на политическите цели възпрепятстван. [Георги] Вълков намира това за вярно и съобщи, че той по-рано е свързвал своя осведомител направо с Норман Дейвис, при който случай неговият осведомител е получил 25 000 лева.

5. На 26.9.1941 год[ина] [Георги] Вълков предава на довереното лице книгата “Treasure Island”, в която на последната корица е залепен един доклад за “американеца” Браун. Този доклад трябваше да увери Браун: колко е належащо [Георги] Вълков да замине в провинцията на обиколка за да влезе във връзка с деятелите на “Пладне”.

6. Довереното лице помоли [Георги] Вълков да замине до Лясковец и да влезе във връзка с намиращият се там в отпуск осведомител от въздухоплаването. На 29.9.[1941 г.] [Георги] Вълков се връща от Лясковец и се явява на 1.10.[1941 г.] При довереното лице. При тази среща [Георги] Вълков предава на довереното лице един доклад относно наблюденията, които е направил [Георги] Вълков при пътуването и относно съобщенията, които е направил неговият осведомител. Този доклад е бил залепен в книгата “The Merchant of Venice”.

б)** [Георги] Вълков каза, че неговият осведомител от въздухоплаването се връща в София на 4.10.[1941 г.] oт отпуск. Той бил съгласен да доставя наново сведения. Той бил казал, че от известно време насам, надзорът в Дирекцията на въздухоплаването бил много строг и помолил да му се даде една малка камера за префотографирване.

в) [Георги] Вълков при тази среща съобщава, че имал брат за сега мобилизиран във Враца, който бил готов да доставя планове на бункерите, построени около Варна на крайбрежието.

г) [Георги] Вълков при тази среща се похвалил, че е бил ръководил сръбската разузнавателна служба в България. Той запитал довереното лице дали не знае какво е станало с тайната архива на сръбската разузнавателна служба в Белград***. Довереното лице го успокоява съгласно получените нареждания като казва, че е почти сигурно че една част е била унищожена от самите сърби, а останалото от германската бомбардировка. [Георги] Вълков се страхува много да не се намерят тези документи.

7. На 5.10.1941 г. [Георги] Вълков предава една тристранно изложение относно политическото положение в България за препращане на “американеца” Браун.

8. На 8.10.1941 г. [Георги] Вълков предава полученият от неговия брат подофицер материали от Варна, които се състоят от:

а.) Един доклад относно военното разположение и прочие във Варна.

б.) Един чертеж относно военноморските строежи във Варненския залив.

в.) Един чертеж относно построените във Варненския сектор бункери.

9. На 12.10.1941 г. Подофицерът Вълков е бил в София, което [Георги] Вълков съобщава на довереното лице кату му предоставя да се дадат нови нареждания и допълнителни данни към неговите сведения, които е дал на 8.10.19[41 г.]

10. На 13.10.[19]41 год[ина] [Георги] Вълков предава на довереното лице един допълнителен доклад относно артилерийските гнезда и броят на бункерите във Варна.

11. На 13.10.[19]41 год[ина] [Георги] Вълков предава на довереното лице при една втора среща този ден два политически доклада и две предложения за препращане на американската служба:

а.) Доклад относно становището към процеса срещу д-р Г[еорги] М[ихов] Димитров и групата му.

б.) Доклад относно разни български вътрешнополитически въпроси.

в.) Едно предложение до американската раз[узнавателна] служба относно събиране на сведения и реорганизирането, респективно засилването на [БЗНС] “Пладне”.

г.) Бюджетът за осведомителната организация, която да служи на американското разузнаване.

12. На 15.10.[19]41 г. [Георги] Вълков предлага чрез довереното лице на американската разузнавателна служба повторно неговият стар и по Вълковите думи в сръбското разузнаване в миналото сътрудник от Материалното отделение [на Дирекцията] на въздухоплаването. [Георги] Вълков иска за този човек едномесечна заплата от 15 000 лева. Понеже довереното лице е имал нареждането да бъде резервиран по отношение на този човек, [Георги] Вълков му съобщава в същия ден, че неговият осведомител служи вероятно още и на една друга разузнавателна служба и, че е за препоръчване да се приеме тази връзка, обещаваща на американската разузнавателна служба много ценен материал. [Георги] Вълков е на мнение, че се касае до съветската разузнавателна служба, понеже неговият човек от Дирекцията на въздухоплаването му е разправял, че руснаците всеки четвъртък ангажират централната ложа в кино Роял, понеже строгите полицейски наблюдения други възможности за срещи почти не съществуват. Съветските коли биват преследвани от полицейски бързоходни коли щом излязат от Легацията и на Съветите се удава възможност само понякога да избягнат това полицейско наблюдение като скачат от движещият се автомобил. Този осведомител имал във вход “Б” над Търговския кооперативен дом на Алабинска 50 една пощенска кутия, чрез която лесно и незабелязано могат да му се дават нареждания.

13. При една среща с довереното лице на 16.10.[1941 г.] [Георги] Вълков се опитва наново да заинтересува американското разузнаване за връзките му с въздухоплаването, но и този път довереното лице се показва въздържано. Тогава [Георги] Вълков казва на довереното лице, че имал и друга възможност за разузнаване на българското разузнаване в полза на англо-американците, като казва още че имал един много добър партиен приятел, който е на служба на военното летище в Ямбол, като аероинженер. Той също така можел да даде всичко което може. Довереното лице изказва съмнение относно стойността на тази връзка, на което [Георги] Вълков възразява, че знаел много добре какво е бил в състояние да върши този човек. [Георги] Вълков разправил, че този човек му е предавал много материал за сръбската разузнавателна служба, като при този случай добавил, че от много години шпионирал под носът на българската полиция, която се пука от яд, че не е в състояние да му докаже нещо, въпреки че се досеща за него. Понеже довереното лице се е показвало винаги въздържано спрямо [Георги] Вълков и, [Георги] Вълков често се е оплаквал на довереното лице, респективно англо-американската разузнавателна служба подценявали [Георги] Вълков. Стига да пожелаят за да активизира цялата си стара сръбска мрежа. [Георги] Вълков се похвалил с това, че преди 1934 год[ина], заедно с Коста Тодоров са били приети лично от крал Александър [І], при която среща са успели да получат протогеровистите от сърбите оръжие и една месечна субвенция от 400000 лева. Тази субвенция не само че е била плащана редовно, но самият [Георги] Вълков бил предавал няколко пъти лично парите на протогеровистите. [Георги] Вълков е на мнение, че въздържането на довереното лице, зад когото смята че стои англо-американското разузнаване се дължи на интригите и подозренията на неприятелски нему настроени пладненски водачи д-р Г[еорги] М[ихо]в Димитров и К[оста] Тодоров. [Георги] Вълков предава на довереното лице една папка с кореспонденция от тайната архива на [Георги] Вълков, която се съхранявала при живущата в София негова майка. Тази папка съдържа редица писма от и до К[оста] Тодоров, д-р Г[еорги] М[ихов] Димитров, Хр[исто] Стоянов, [Александър Христов] Оббов и пр[очие], пълни с взаимно обвинение. Довереното лице трябваше да получи от прочита на тази кореспонденция да се състави мнение относно избягалите водачи К[оста] Тодоров и Г[еорги] М[ихов] Димитров и да постави последните пред англо-американците в желаната от [Георги] Вълков светлина, като представи него като това лице, което заслужава доверието и подкрепата на англо-американците при възнамерената и частично вече започната реорганизация на [БЗНС] “Пладне” чрез [Георги] Вълков.

14. На 23.10.[19]41 г. [Георги] Вълков получава от довереното лице сумата 15 000 лева за да ги предаде на осведомителя си във въздухоплаването, и доставя на същия ден на довереното лице при една втора среща за препращане на “англо-американците” две служебни печатни издания на Материалното отделение на Дирекцията на въздухоплаването, а именно:

а.) Описание, обслужване и монтаж на самолет “ОСА” № 486/6.

б.) Описание на самолетните бомби и стрели за бомбардиране****, поверителен № 486/37.

Тези две печатни служебни помагала били проба от колекцията (т[очка] 12). [Георги] Вълков съобщи още, че неговият човек има нужда от по-голяма сума и иска да получи в предплата две месечни заплати за да достави всичкият материал, който ще се иска от разузнавателната служба. [Георги] Вълков добави, че неговият осведомител отработва на български език всички доставки на въздухоплаването.

15. На 26.10.1941 година [Георги] Вълков предава на довереното лице за англо-американското разузнаване два доклада:

а. В първият доклад настоява да се приеме неговото предложение относно поставянето в действие на една осведомителна служба и за засилването на неговата политическа организация (виж т[очка] 11).

б. Един доклад относно въпроса с човека относно въздухоплаването.

16. На 17.9.1941 г. [Георги] Вълков е предал на “американеца” Браун едно ръкописно изложение на английски език относно аферата [д-р Георги Михов] Димитров, при разговора с Браун, [Георги] Вълков съобщил, който владее само френски език, че този доклад е писан от неговата дъщеря [Ивайла], която знаела английски по негов концепт.

17. На 1.11.1941 г. [Георги] Вълков предава един доклад, в който дава сведения за извършени обиски от нашите военни и полицейски власти в Пирот и други градове в Македония, за борбите всред македонците; за връзката на сръбските революционери между Ниш и Пирот; за назначаването на административни чиновници от наша страна в Моравско и Нишка околия и пр[очие].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.52-57. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.177-182.

* Вестник “Пладне” започва да излиза през 1928 г. с редактор Георги Иванов Вълков. Отначало изразява възгледите на БЗНС – “Врабча 1”, но по време на режима на Народния блок става орган на опозиционната група, която създава отделен БЗНС “Ал.Стамболиски”, често наричан “Пладне”, а привържениците му – пладненци.

1 Милан Гаврилович, д-р – сръбски политически деец. Един от водачите на сръбската Земеделска партия. Дипломатически представител на Югославия в СССР в периода 1940-1941 г. Емигрант в Англия от 1942 до 1944 г. В Лондон развива активна дипломатическа и политическа дейност. Министър в правителството на Слободан Йованович в периода 1942-1944 г.

** В текста липсва точка “а”.

*** В действителност диверсионно подразделение на Абвера, намиращо се под командата на небезизвестния Ото Скорцени, успява да открие архивата на сръбската разузнавателна служба, изоставена на един шлеп, намиращ се на р.Дунав.

**** Британското командване имало представа за тактико-техническите данни дори на още по-модерния “Месершмит”-110 Д, т.е. от падналия самолет на Рудолф Хес, с който долита до територията на Великобритания на 10 май 1941 г.. Виж: Пэдфилд, П. “Миссия Рудольфа Гесса”, Смоленск, 1999, с.311-320; Колкото до стария вариант на самолета т.е. „Месершмит”-109 (известен в България като „Оса”) парадоксалното в случая е, че по време на Априлската война на Балканите през 1941 г., югославските въоръжени сили използвали собствените закупени преди това, 190 изтребители „Месершмит” – 109, които заменили остарелите „Фармани”. Виж: Задохин, А.Г., Низовский, А.Ю., „Пороховой погреб Европы. Балканские войны ХХ века”, М., 2000, 176,186-187.

Документ № 204

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА АМЕРИКАНСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН В СОФИЯ

София, 3 ноември 1941 г.

За движението на американския военен аташе – подполковник Джедуин на 3 ноемврий 1941 год[ина] донасям следното:

В 11.05 [часа] излиза от дома си и отива в Легацията.

В 11.40 [часа] излиза от Легацията и с колата отива във френската книжарница, там се среща с Жак Сази – търговски консул при Френската легация, говорят 5 минути и заедно отиват в Американската легация, откъдето Джедуин излиза почти веднага и се връща повторно в същата книжарница, купува някакви книги и се връща в Легацията.

В 12.30 [часа] Жак Сази излиза от Американската легация.

В 13.30 ч[аса] Джедуин излиза от Легацията и отива към дома си.

В 16.30 ч[аса] излиза от дома си и с колата отива към Семинарията, като после е намерен в ездовата школа “Орел”.

В 17.30 ч[аса] напуска горната школа и отива в дома си.

В 20.00 ч[аса] излиза от дома си и отива в “Жокей бар”.

В 22.30 ч[аса] напуска аператив “Жокей бар” в пияно състояние и се прибира в дома си.

РО 3

АМВР, об.д.153, л.183. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.115.

1. Христо Зашов Тумбин – роден на 17 януари 1894 г. в гр.Самоков. Произведен в следните звания както слева: подпоручик на 1 август 1917 г., поручик на 30 юни 1919 г., капитан на 1 април 1927, майор на 6 май 1935 г., подполковник на 6 май 1939 г. За първи път уволнен със заповед № 199 на 27 декември 1920 г., oтново възстановен на служба с ЦЗ № 45 на 14 декември 1923 г. С ЦЗ № 18 от 1939 г. е назначен за преподавател във Военната академия, прикомандирован към Столичното военно комендантство, с ЦЗ № 46 от 1942 г. е началник-секция при ЩВ. Уволнен с ЦЗ № 117 от 1944 г. от военна служба. Военнопрестъпник.

Документ № 205

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН, НА 4 НОЕМВРИ В ГР.СОФИЯ

София, 4 ноември 1941 г.

За движението на американския военен аташе – подполковник Джедуин на 4 ноемврий 1941 година, донасям следното:

В 11.05 ч[аса] излиза от дома си, взема бензин от дружество “Петрол” и отива в Легацията.

В 11.45 ч[аса] излиза от Легацията и с колата отива във Френската легация, стои до 12.20 ч[аса] и отива в дома си.

В 17 ч[аса] излиза от дома си и отива в дипломатическия тенис клуб, стои до 18.30 часа и се връща в дома си.

В 20 ч[аса] излиза от дома си и отива в “Жокей бар”, пие нещо и отива в аператив “Палма”, купува няколко бутилки и отива в дома си.

До 21 ч[аса] повече не е излизал от дома си.

РО 3

АМВР, об.д.153, л.182. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.115-116.

Документ № 206

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН, НА 5 НОЕМВРИ В ГР.СОФИЯ

София, 5 ноември 1941 г.

За движението на американския военен аташе подполковник Джедуин на 5 ноемврий 1941 донасям следното:

В 10 ч[аса] излиза от дома си и с колата отминава, като на ул.”Левски” е загубен.

В 11.05 ч[аса] идва в Легацията с един пакет.

В 11.40 ч[аса] излиза от Легацията и с колата отива към града.

В 12.20 ч[аса] се завръща в Легацията.

В 13.50 ч[аса] излиза от Легацията и отива в дома си.

До вечерта не е забелязан да излиза от дома си, нито пък да посещава Легацията.

РО 3

АМВР, об.д.153, л.186. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.116.

Документ № 207

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН, НА 6 НОЕМВРИ В ГР.СОФИЯ

София, 6 ноември 1941 г.

За движението на американския военен аташе – подполковник Джедуин на 6 ноемврий 1941 год[ина] донасям следното:

В 10.20 ч[аса] излиза от дома си и отива във фотолабораторията – “Репре”, ул.”Клементина”, взема една проекционна лампа за филмов апарат и в 11 ч[аса] се връща в дома си.

В 11.05 ч[аса] излиза от дома си и отива в Легацията.

В 12.30 ч[аса] излиза от Легацията с една непозната жена и с колата отиват из града.

В 15.30 ч[аса] излиза от дома си и с колата отива пред хотел “Континентал”, взема г[оспо]жа Илон Курцова и заедно отиват в мебелната работилница, намираща се срещу Министерството на [обществените сгради, пътищата и] благоустройството, стоят до 16.10 ч[аса], след което отиват из магазините по ул.”Леге”, като в 18.20 ч[аса] отиват с колата по ул.”Ц[ар] Калоян”.

РО 3

АМВР, об.д.153, л.181. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.116-117.

Документ № 208

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ИВАН ЙОРДАНОВ СТОЯНОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕДНО ЗАПИТВАНЕ НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН

София, 12 ноември 1941 г.

Днес се обади по телефона американският военен аташе – подполковник [Кърнилиъс] Джедуин и попита дали може да дойде за малко при мен*. Дойде в 11 ч[аса] и 30 мин[ути] и попита за следното:

- Малките имена на командващите 1-ва и 5-а армия. Понеже ми каза презимената, казах му малките имена;

- Моли да му се дадат кратки биографии на командващите армиите. Дадох му една кратка биография на началник щаба, а за другите му казах, че ще се опитам да намеря;

- Колко офицери имаме мобилизирани сега? Отговорих му, че не зная, но ще попитам и ако може, ще му кажа;

- Колко офицери имаме в Щаба на войската? Отговорих му, че също не зная, но ще се опитам да науча;

- Моли, ако получаваме комюнике от германското Главно командване за действията на Източния фронт, да му изпращаме копие от него. Отговорих му, че и ние не получаваме такива комюникета, а на [военнотопографската] карта нанасяме положението от вестниците.

Попитах го как е прекарал на вечерята, дадена от руснаците на 7.ХІ. [1941 година] в дома на руския военен аташе.* Каза, че нищо не можал да приказва с тях, понеже само един консул знаел английски [език], но имало много шампанско и хайвер.

(п) [Иван Йорданов] Стоянов

Капитан

[Резолюция:] Да се узнае, кои лица са присъствали на вечерята. [Мартин] Медоуз, [Кърнилиъс] Джедуин.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.5897, л.194. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.252.

* В текста е дадено като „мене”.

** Става дума за генерал-майор Иван А. Иконников

Документ № 209

ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА ЕМИЛ ИВАНОВ СТРАТЕВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ

София, 25 ноември 1941 г.

Именувам се Емил Иванов Стратев, чиновник на 33 години, родом от гр.Търново, женен с две деца, българин, неосъждан, грамотен, живущ София, ул.”Оборище” № 95, сега задържан и показвам доброволно без да съм заплашван, без да ми са направени обещания, които да дават облекчение на съдбата ми и без да е упражняван върху мен физически и морален тормоз с единственото желание да подпомогна правосъдието за установяването на самата истина, следното:

1. С Георги [Иванов] Вълков не съм имал никаква връзка от 1934 година – края, освен обикновени поздравления и случайни срещи на улицата.

2. Към началото на месец декемврий 1940 година посетих Георги Вълков в дома му и в края на един обикновен разговор му зададох въпрос – знаейки от по-раншната му дейност принадлежност към земеделското крило “Пладне” и, предполагайки от начина на живот на Георги Вълков, който нищо не работеше, че той получавал пари от чужди Легации – дали не могат да се предадат някои от книжата, които издаваме в Материалното отделение при Въздушните войски. Направих това предложение не защото исках да предавам Отечеството си, нито пък за някаква противодържавна цел, а единствено за да спася семейството си от мизерия и гладуване при настъпването на тежката зима. Георги Вълков се усмихна многозначително и каза: “Ще се опитам да те наредя”.

3. След около седмица пак го видях и го запитах какво става. Той ми отговори, че още не било готово, тъй като човекът някъде заминал. Трябвало да се почака.

4. След това го запитах още един или два пъти какво става и получавах все същият уклончив отговор, докато веднъж той не срещна случайно привечер на улица “Алабинска” и “Царица Йоанна”*, извика ме по име и ми каза, къде се губя, работата била уредена.

5. На същият ден или може би на следващият, отидох при него вечер в къщи и получих от него 10 000 лева, като ми каза да му донеса книжата.

6. Преди да ми даде първите 10 000 лева аз се опитах да получа от него по-голяма сума и му споменах 30 000 лева. Ако бях получил наведнъж сумата 30 000 лв, то нямаше вече никога да ме види.

7. На следният ден му занесох две, най-много три от служебните книжки, чиито заглавни номеклатурни номера не си спомням.

8. След един-два дни се видях с него и той ми каза, че тези книжки не представляват някаква особена ценност и, че аз ще получавам по 10 000 лева месечно, ако идвам от време на време при него и му давам и други сведения, но и книжки.

9. В течение на един месец и половина аз му предавах всичко около 6-7 книжки, като при това му дадох сведения, които по моето мнение не можаха да принесат никаква вреда на българските и германските интереси, военни интереси. Дадох му следните сведения: къде се намират въздушните полкове, докато на мен ми бяха известни и, доставките на чешки самолети**, както и тези на самолетите “Дорние”*** и “Месершмит”****, но колко самолета са били доставени, какви са били самолетите, колко пари струват. Сведенията, които му дадох за “Дорниер” и “Месершмит” не бяха точни, относно броя, а само приблизителни, тъй като и сам не ги знаех точно. Моите сведения се отнасят най-много за времето към началото на февруарий [1941 г. Георги] Вълков прояви няколкократно интерес към резервоарите и към книжката за самолета “Стрела”***** – когато аз му бях казал, че имаме, както искаше да ги получи, но аз не му дадох тези сведения, въпреки че можах да му ги дам, като отлагах въпроса все под най-различни предлози. [Георги] Вълков каза, че след като минаха известно число дни – някои от моите сведения били известни и били публично достояние, но каза че били доволни, тъй като се били убедили, че дадените сведения били достоверни, тъй като тези хора били няколкократно излъгвани от други, които давали недостоверни сведения. В признание на това обстоятелство ми бяха дадени вторите 10 000 лева като извънредно.

Всички въпроси ми бяха поставени на немски език, напълно разбрани от мен, в присъстието на поемното лице; отговорите си дадох също на немски език от мен, преведени на български език.

25.ХІ.1941 г.

( п) Е[мил Иванов] Стратев

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.28-29. Оригинал, ръкопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.182-185.

* Днес бул.”Витоша”.

** Става дума за изтребителите Авиа-534 “Доган”.

*** Става дума за бомбардировача Дорниер До-17 “Ураган”

**** Става дума за германските изтребители Bf-109 от различните серии.

***** Става дума за германският изтребител Месершмит Bf-109G-6 (“Стрела”).

Документ № 210

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА ГЕОРГИ ИВАНОВ ВЪЛКОВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ

София, 25 ноември 1941 г.

Именувам се Георги Иванов Вълков, родом от Търново, живущ в София, “Цар Крум” 19, източноправославен, грамотен, неосъждан, женен.

Признавам се за виновен, че съм служил до 22.ІІ.1941 година на Югославската легация. Нарежданията, респективно въпроси получавах най-напред от Цулек, а след това от [Душан] Петкович1. Въпросите отначало бяха от общ характер – преценка на лица и събития, след това политическо положение, стопанското и напоследък, като започна да се говори за “германска опасност” в София – и за присъствието на германски войски в България и какво се говори по това – в народа; в обществото; напоследък Петкович заявяваше вече открито: свършено е вече с българския неутралитет – вие сте на страната на Германия и пр[очие]. Тогава ме праща са ида в Лом – имали сведения, че се трупат германски войски и, че най-голямото натрупване ставало в Корабия. Аз отидох в Лом, стоях един ден и се върнах. Съчиних му едно обяснение: че няма натрупвания на всички в Корабия; в Лом се говореше за войските, че ще минават през Русе и прочие. Това му съобщих. Получавал съм доста задачи, но при душевното сътресение, което изживявам, не мога точно да си спомня и затова моля да ми бъде дадена възможност да си припомня всичко в килията и да го напиша, понеже искам всичко да призная.

Също така бях във връзка с Норман [Джеймс] Дейвис. При него съм получавал лично за себе си около 3000 лева. Донесението, което получих от Емил Стратев, предадох една част на Петкович, другата на Норман [Джеймс] Дейвис. Сътрудници не съм имал, с изключение на С[пас] Константинов [Манолов], който донасяше всевъзможни сведения за германските части в България, според мен по-голямата част измислена, които сведения предавах на Норман [Джеймс] Дейвис. На това лице плащах дребни суми – до 600 лева наведнъж.

Брат ми е накаран от мен да събира сведения от Варна. Събраният материал беше написан саморъчно от него. По-рано не съм прибягвал до услугите на брат си.

Радка Абаджиева не ми е предавала никакви материали и не е ставало дума за това.

Аероинженерът от Ямбол е измислен от мен.

Признавам се за виновен, че съзнателно и срещу възнаграждение съм бил в услуга на сръбското и английско разузнаване в България. Настоящите показания дадох доброволно, без упражнение на тормоз над мен. Готов съм да дам показания най-подробни, за да не пострадат невинни хора заради мен.

25.ХІ.1941 година (п) Георги Ив[анов] Вълков

Допълнително: някои от допълнителните от анонимните позиви, които печаташе Норман [Джеймс] Дейвис, са написани от мен.

(п) Георги Ив[анов] Вълков

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.623, л.51. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.184-185.

1 Душан Петкович – първи секретар в Легацията на Югославия в България и резидент на югославското разузнаване. Завършва дипломация в Париж, след което работи като аташе по печата къв югославското Министерство на външните работи. По-късно става секретар на „прес бюро”. Преди идването си в България е началник на кабинета на министър-председателя и министър на външните работи на Югославия, Милан Стоядинович. В България е изпратен като консул през 1937 г. През 1940 г. Душан Петкович е повишен в длъжност първи секретар на легацията на Югославия в България. В работата си в България и в установяването на контакти с българската опозиция в лицето на Коста Тодоров и д-р Г.М.Димитров (Гемето), използува активно втория секретар от Легацията на Югославия в България Миловой Ненадович и третия секретар от Легацията на Югославия – Драгован Шепич.

Документ № 211

ИЗ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТ НА ИНЖЕНЕР ГЕОРГИ ИВАНОВ ВЪЛКОВ, ИЗВЪРШЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ

София, 26 ноември 1941 г.

Подполковник [Никола Йорданов] Костов

Капитан [Иван Йорданов] Стоянов

Капитан Велев

ПРОТОКOЛ ЗА РАЗПИТ

Направен на 22 ноемврий [1941 г.] в 0.30 ч. без подемни лица, като разпитаният инженер Георги Ив[анов] Вълков е съгласен да повтори своите показания пред такива.

Именувам се Георги Ив[анов] Вълков, родом от гр. [Велико] Търново, живущ в София, ул.”Цар Крум” № 19, журналист, женен с две деца, грамотен, неосъждан, българин, източноправославен.

С Христофор Христов Янев, журналист, кореспондент на “Чикаго Дейли нюз”, бул.”Македония” № 23, София, се познавам от известно време повърхностно. Бях с него в лагера “Гонда вода”, където бях интерниран от 22.ІІ.1941 г. – 25.VІ.1941 г. Почти всички, които го познавахме, го смятахме за несериозен и неуравновесен човек.

На 25 юний 1941 г. бях докаран в Дирекцията на полицията, където останах на разпит до 4 юлий с[ъщата] г[одина]. През време на моето задържане, взето като предпазна мярка, според обясненията на полицията, бях разпитван и във връзка с югославската политика в България, както и за личните ми връзки с някои югославяни и членове от Легацията им в София. През времето от 25.VІ до 4.VІІ. с[ъщата] г[одина] ми предложиха и впоследствие настояваха да влезна във връзка с предполагаемите наследници на английската разузнавателна служба в България. За изпълнение на тази задача се помъчих да се сближа чрез Михаил Пъдев с членовете на Американската легация, като Мартин Медоуз, за които се предполагаше, че ръководят английското разузнаване. Мих[аил] Пъдев обещаваше, но не можа да ме свърже. В последствие разбрах, че той не се ползва с доверие. [...]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.40-50. Оригинал, ръкопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.185-186.

Документ № 212

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА ИНЖЕНЕР ГЕОРГИ ИВАНОВ ВЪЛКОВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ

София, 26 ноември 1941 г.

Въпрос за пари не е ставал, нито съм искал. Пари от [Христофор] Янев, колкото съм получил, те са ми давани от него спонтанно и без настоявания и искания от моя страна. При срещата си с “Тъгъл” повтарям, че не е ставало дума за шпионаж, нито ми се направи предложение за шпионаж, нито че аз съм се похвалил, че мога да върша подобни работи. Целта на тази среща беше да може той според Янев, да си обясни какво е състоянието на пладненската организация. Ако при тази среща и в последствие с изключение на проектираната среща с американците в Колежа на 21.ХІ.[1941 г.], “Тъгъл” или някой друг беше поискал сведение от разузнавателен характер, лично аз щял принципиално да откажа. Само с изрично съгласие и по концепта, даден ми от оторизираните за тази цел български власти щях да доставям такива сведения. За такива до този момент не е ставало дума, нито съм бил оторизиран, тъй като не е ставало нужда още от това.

Разбирам много добре времената, които живеем и не мога не само да протестирам за задържането ми, а съвсем ясно и правилно си го обяснявам. Всяка [...]* има случайност – че и аз се намерих в момента, когато се предприемаха известни мерки. Не съм заплашван, не съм наругаван, не ми е искано на сила показания – всичко съм писал на спокойствие и при пълна свобода на излаганото. Не се оплаквам, напротив – сам изказвам съгласието си да подпомогна усилията за ликвидиране на събитията в Сърбия, които са във вреда на народа, както и да направя всичко, което би ми се поискало за доброто на България, чиято политика върви с политиката на Германия.

(п) Инж[енер] Георги Ив[анов] Вълков

С мое съгласие ми се задържаха две тефтерчета – едното кожено, друго “сребърно” и “Програмата”, за която става въпрос в показанията ми. “Програмата” се намира в страничката, както показах.

(п) Инж[енер] Георги Ив[анoв] Вълков

23.ХІ.1941 г.

11 часа преди обяд.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.36-39. Оригинал, ръкопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.186.

* Текстът не може да се разчете.

Документ № 213

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА СПАС КОНСТАНТИНОВ МАНОЛОВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ

София, 27 ноември 1941 г.

27.ХІ.1941 година

Подполковник Никола Костов, капитан Иван Стоянов, капитан Велев

Именувам се Манолов, Спас Константинов, родом от гр.София. Понастоящем мобилизиран в 1-ий полк, гр.Пирот, показвам:

1. Като секретен сътрудник в Дирекцията на полицията от 1938 година до сега, съм бил във връзка с лицето Георги Иванов Вълков, по специални задачи натоварен от груповия началник при Дирекцията на полицията В.Цанков.

Отношенията ми с Г[еорги] Вълков са били приятелски до момента на неговото арестуване през 1940 год[ина].

В разстояние на две години Георги Ив[анов] Вълков ми е давал най-разнообразни задачи: някои от които написани с негова ръка листчета, които са приложени към досието.

В повечето случаи се е интересувал от местожителството, адреси и положение на лица, които са минавали в България за нелегални; или навремето са били в Сърбия; давал ми е задачи за Политическото разузнаване по отношение на Партията на комунистите* и др. Събирал съм му сведения за разни организации.

През 1940 г., началото, Г[еорги] Вълков се интересуваше за някои лица – германци, които отсядаха в хотел “България”, като той им знаеше предварително имената; за които знаеше, че са германски офицери; или търговци в Посолството, които бяха цивилни. Някои от имената, които си спомням в момента бяха: Щумни, Шмит. Някои от сведенията, които му давах измислени и от мен, защото на Г[еорги] Вълков винаги ги давам за “устно”, а някои с бележки. Интересувал се е за германските търговски фирми за цигари – Реемстма.**

В разговора ме е питал дали в София е имало германски офицери. Дали в “Божурище” е имало германски аероплани. Питал ме е дали строят постройки по Стара планина. На тези въпроси в общите разговори Г[еорги] Вълков имаше сам отговорите и беше добре осведомен по много въпроси. Така например той знаеше, че в София през 1934 г. пристигна един германски генерал по интендантска инспекция. Също така съм донасял за връзките на Г[еорги] Вълков със Сръбската и Съветската легация; по които работеха лично той и [Емил Иванов] Стратев, който беше негов неразделен човек и посветен в работата му.

Срещу услугите от Г[еорги] Вълков съм получавал по 100-200 лв и винаги, когато съм му искал пари ми е давал. След неговото интерниране аз останах учуден, че го пускат. Последен път видях Г[еорги] Вълков в ареста на [Дирекцията на] Полицията. Направихме очна ставка.

Горното написах саморъчно:

(п) С[пас] Константинов [Манолов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.58. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.186-187.

* Става дума за Българската работническа партия (съкр. БРП)

** В текста е дадено като “Ремена”.

Документ № 214

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 784 ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ОТНОСНО СЪМНЕНИЕТО ЧЕ ИТАЛИАНЕЦЪТ ФАОТО АЛФРЕДО РАБОТИ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Истанбул, 1 декември 1941 г.

№ 784/1.ХІІ.1941 г. Лично-поверително.

Цариград София – началник-щаб на войската (РО)

Донасям, че лицето FAOTTO ANGELO ALFREDO, италиански поданик (?), търговец, на постоянно местожителство в Унгария, през първите дни на месец декемврий, на път за Турция ще премине през България.

Имам положителни сведения, че това лице е на служба при английската разузнавателна служба за Близкия изток.

Моля, същото лице при преминаване през България да се постави под наблюдение и, ако се наложи дори да се попречи на идването му в Турция. Тази молба съвпада и с желанието на италианската разузнавателна служба, която твърде много се интересува за същото лице.

Ако е възможно, при влизане и излизане от България, моля да ми се съобщи, за да бъде тук продължено неговото проследяване.

(п) [Димитър] Желязков

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.731. Оригинал, машинопис.

Документ № 215

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ НА 4 ДЕКЕМВРИ 1941 ГОДИНА

София, 4 декември 1941 г.

Поверително

ТУК – Началнику Р[азузнавателното]О[тделение – Щаба на войската]

За движението на американския военен аташе – подполковник [Кърнилиъс] Джедуин на 4 декември 1941 година донасям следното:

В 10,05 ч[аса] излиза от дома си и отива в легацията.

В 12,40 ч[аса] излиза от тук и отива в аржентинската легация, стои там около 10 мин[ути] и се връща в американската легация.

В 13, 30 ч[аса] в легацията идва френският търговски аташе Жорж Сази.

В 13,40 ч[аса] аташето излиза от легацията заедно с Жорж Сази и американският търговски аташе Барбър и с [лека кола] Д.Т. № 74 отиват във френската легация, стоят там 30 минути и се връщат в американската легация.

В 14,30 ч[аса] аташето излиза от легацията и отива в дома си.

В 16,30 ч[аса] излиза от дома си и отива в легацията.

В 17, 30 ч[аса] излиза от тук, като пред хода си среща и разговаря с Борис Димитров от Дирекцията на печата, говорят 30 минути, след което аташето отива в дома си.

В 19,30 ч[аса] излиза от дома си и отива в “Юнион клуб”.

В 20,30 ч[аса] се прибира в дома си.

АМВР, об. дело 183, том 2, л.73. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.253.

Документ № 216

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА ЕМИЛ ИВАНОВ СТРАТЕВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ

София, 4 декември 1941 г.

Присъствувах на собственоръчното написване на показанията от Емил Стратев. 4.ХІІ.1941 г. Кап[итан Иван Й.] Стоянов.

Именувам се Емил Иванов Стратев, чиновник на 33 години, родом от гр.[Велико] Търново, женен с две деца, българин, източноправославен, грамотен, неосъждан, живущ в София, ул.”Оборище” № 95, и признавам:

Поддържам саморъчно написаните на 25.ХІ.1941 г. показания, състоящи се от два листа и написани в 9 точки и добавям следното:

На [Георги] Вълков предадох следните сведения: на негов въпрос, колко аероплана има българската въздушна войска му казах 600-700. Не си спомням да съм се произнесъл за годността на тези апарати, която на мен лично е неизвестна. Освен това, въз основа на фактурите, които минаваха през мен за чешките самолети, за “Дорниер” и за “Месершмит” – дадох на [Георги] Вълков сведения за техния брой, като му съобщих и общият брой, въз основа на моята лична преценка и, която съм чувал в службата. Съобщих на [Георги] Вълков също така тайни имена на отделните типове самолети, доколкото ми бяха известни, като “Стрела” и чешките самолети, имената на които сега не мога да си спомня. Също така съобщих броят и местонахождението на въздушните полкове. Да ме е питал специално за самолетите “Катушка”* не си спомням, но си спомням, че съм му казал за тях със сведенията за чешките самолети. Не си спомням да съм му казвал организацията на едно ято. Съобщих му местонахождението на осем летища в България [София, Ловеч, Телиш, Горна Оряховица, Пловдив, Карлово, Казанлък]. Съобщих му също така, коя въздушна част, къде се намира като например юнкерският орляк** във Враждебна, учебният орляк в Казанлък. Неговите споменавания на разговори не удовлетворих. Друго няма какво да казвам. Показанията си дадох в присъствието на подемно лице и пред съучастника ми инженер Г[еорги] Вълков.

4.ХІІ.1941 г.

Написал саморъчно: Емил [Иванов] Стратев

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.8. Оригинал, ръкопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.187-188.

* Става дума за съветския скоростен бомбардировач СБ-2 М-100, а не за “катушката” с която се подавал ток за измъчване да заподозряния.

** Става дума за бомбардировъчното подразделение, което бе въоръжено с пикиращите бомбардировачи Юнкерс Ju-87 D-2 и Ju-87 D-6

Документ № 217

ИЗ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТ НА ИНЖЕНЕР ГЕОРГИ ВЪЛКОВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ

София, 4 декември 1941 г.

Присъствувах на собственото написване на показанията на Емил Стратев и инженер Георги Ив[анов] Вълков – 4.ХІІ.1941 година. Капитан [Иван Й.] Стоянов.

Присъствувах при даването на горните показания, които бяха гласно повторени и бяха чути от мен. Също така ги прочетох след това. Те отговарят на истината, с изключение на следното:

1. [Емил Иванов] Стратев ми обясни как се наричат поделенията на Въздушните войски в България: полк, дружина, рота с техните наименования.

2. За самолетите “руски катушки”, [Емил Иванов] Стратев отговори че те са вероятно в съобщенията за чешките самолети. Този въпрос му поставих по искането на [югославския военен аташе Душан] Петкович.

3. Не ми е съобщавал за местонахожденията на летища в България, сигурно предполагайки, че където има части има и летища, понеже преди това беше вече съобщил разположението на частите.

За летище Кардам, за което става въпрос в едно от моите донесения узнах от Ив[ан] Нешков като обясненията към него са измислени от мен разните [...]** се преустановява поради напредналото време. Разпитът стана в присъствието на по[д]емно лице. Написах саморъчно.

(п) Георги Ив[анов] Вълков

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.613, л.8. Оригинал, ръкопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.188-189.

* Така е в текста. Вероятно от многото побои, Георги Вълков е припаднал и разпитът е прекратен.

** Тука текстът липсва.

Документ № 218

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ НА 5 ДЕКЕМВРИ 1941 ГОДИНА В ГРАД СОФИЯ

София, 5 декември 1941 г.

Поверително

ТУК – Началнику Р[азузнавателното] О[тделение – Щаба на войската]

За движението на американския военен аташе полковник* Кърнилиъс Джедуин на 5 декември 1941 год[ина] донасям следното:

В 10, 40 ч[аса] излиза от дома си, от д[ружест]во “Петрол” взема бензин и отива в легацията.

В 12,30 ч[аса] излиза от легацията, като пред самия вход прави снимки на полицая, шофьора Цветан и на автомобилните коли, след което отива в д[ружест]во “Фото” на ул.”Търговска”, дава да промият филма и се връща в легацията.

В 13,30 ч[аса] излиза от легацията и отива в дома си.

В 15,30 ч[аса] излиза от дома си и отива в легацията.

В 15,50 ч[аса] излиза от легацията и откарва колата си на поправка в гараж “Ауто сервиз”, поправят я и в 19,30 ч[аса] отива в дома си.

В 20,30 ч[аса] излиза от дома си и отива в аператив “Палма”, след това отива в “Жокей бар” и в 21 ч[аса] се прибира в дома си.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.597, л.196а. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.253.

* Това е първият документ, в който Кърнилиъс Джедуин се споменава като полковник.

Документ № 219

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № Д-І-5 НА НАЧАЛНИКА НА СЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ, ДО ОКОЛИЙСКИЯ УПРАВИТЕЛ В ГРАД ПИРОТ ОТНОСНО ЗАЛАВЯНЕТО НА ГРУПА АНГЛИЧАНИ С ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ

София, 9 декември 1941 г.

Поверително. Д-І-5

Пирот. Околийският управител

Изх. № 18646/9.ХІІ.1941 г.

Р[азузнавателно[ О[тделение] 3

Щабът на войската има сведение, че преди няколко дни сте заловили три лица: двама мъже от английски произход и една жена, снабдени с фалшиви полски документи, които в последствие сте предали на германските власти.

Моля да се съобщят имената на заловените лица и по-съществени подробности от разпита на същите и при кого са възнамерявали да дойдат в София. Заповед.

(п) [Георги] Владимиров

Полковник. Началник секция

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.177. Оригинал, машинопис

* Става дума за документи, които cа били издадени от властите на бивша Полша.

Документ № 220

АНОНИМНА ИНФОРМАЦИЯ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ

София, не по-рано от 13 декември 1941 г.

От достоверни според моята преценка източници, узнавам следното:

1. Цялата разузнавателна работа на англичаните се върши не от хората на Американската легация и, от лица вън от нея. Предполагам, че тия хора са около американския пансион в Симеоново.

На [пълномощния] министър [на САЩ в България Джордж] Ърл, както и на неговите хора, не се давало вече никакво доверие. [Джордж] Ърл бил заобиколен само от подставени лица на българската полиция и никаква тайна нямало около него. Откраднат му бил шифъра – едно тефтерче.

Татяна Киркова била от дълги години в служба на англичаните. Нейната “лудост” била една форма за прикритие на отговорностите си. Тя била в интимни връзки с [Джордж] Ърл.

[Боян] Чуканов и всички българи, които се въртят около Американската легация, били “застраховани” при полицията. Мария Попилиева била според тия източници тайна сътрудница на полицията много отдавна.

И на [Мартин] Медоуз не доверявали вече. Подозирали, че жена му, която имала любовник-българин, чиновник в Погасителната каса (?) може да издава много тайни на полицията чрез любовника си.

Между чуждите журналисти се говорило, че изчезналият [Вадим] Гриневич не бил убит, а жив и предаден на германците. Повече подробности още не могат да се научат, но ще се следи по този въпрос: кои и защо разпространяват този слух.

2. Доверените лица на д-р [Георги Михов] Димитров (Владо Вампирски, двамата студенти Вампирски, студента [Тома] Арсов и други известни вам) са легитимирани пред американците от Лондон и според нашите сведения те са вече в редовна връзка с тях и получават средства. Не може още да се разбере защо тия хора са ходили из Кюстендилско, купували селски коли и сено и за каква цел са правили това?

В Кайро, където е бил или където още се намира д-р [Георги Михов] Димитров, е правена анкета от англичаните. Д-р [Георги Михов] Димитров е давал обяснение за материалите, които е получил – взривове и радиопредаватели; как ги е изразходвал и къде са сега. Той е посочвал някакви лица и в България са правени проверките. Проверки са правени и за сумите, които е изразходвал – към 15 милиона [лева].

Самият д-р [Георги Михов] Димитров в момента бил нещо болен – или болен от някаква болест или ранен при някаква катастрофа или нападение – повече подробности не ни са още известни.

Положително е, че хората на [Георги Михов] Димитров разполагат със средства и то големи. Средствата са били получени и за процеса. Как са раздадени – не е известно, но някои адвокати са получили пари (и чрез Христо Георгиев или чрез [Владимир] Вампирски или поставено от него лице). [Владимир] Вампирски е взел грижата да се плати на стенограф, който ще му предаде стенографически бележки от процеса.

3. Положително е, че Пецо Трайков [Гировски]1 получава пари от американците. Това показва, че връзките, които те са имали с англичаните преди февруари [1941 г.], не са били измислени, както се предполагаше или както твърдяха някои, а съществуващи и че сега продължават. От време на време пристига и Перо Шанданов в София и предполагам, че се водят някакви разговори с американците. Изглежда, че Лев Главинчев подозира нещо и не може да скрие недоволството си.

4. Тия дни щял да дойде в София (не знаем точно откъде – вероятно от Сърбия нелегално) довереното лице на Милан Гаврилович – Видан Ковачевич. Той имал нареждане да се срещне и разговаря с хората на д-р [Георги Михов] Димитров.

5. Д-р Драголюб Йованович, който действувал по нареждането на Москва до сега, поради събитията, загубил всякакъв контакт с руснаците* и сега бил в много лошо положение. Правени са усилия от американците да влязат във връзка с него и го подпомогнат.

Руснаците* били предали вече всичките си връзки и информационен материал върху България на американците.

6. Още не е съвсем ясно, но изглежда, че американците не са доволни от работите на д-р Георги [Михов] Димитров в България, както и от Коста Тодоровите планове от Лондон.

Срещу инженер Георги Вълков се работи извънредно много, жестоко и отчаяно, от хората на [Георги Михов] Димитров, които ги представляват като “агент на Военното минстерство”. Това се прави, за да не му дадат възможност да влезе в контакт и да има доверие при американците.

Срещата в неделя не стана, защото трябвало преди мен да отиде Пецо [Трайков Гировски]. Вероятно чак в неделя ще отида аз.

Асен Павлов2 не е имал среща с [Владимир] Вампирски. Вероятно ще имат и срещи с някои външни лица. Да се наблюдава и той. Тия дни [Асен] Павлов е бил в Пирот.

В[идан] Ковачевич или е дошъл или ще дойде днес – утре.

Едно лице от Дирекцията на полицията е издало на американците, че от разговорите между “големците” [станало ясно], че руснака Константин Евгениевич Курукли, който е бил на английска служба, бил вече взет от българската полиция и служи на нея.

Чрез същото лице, американците правели своите “проверки”.

АМВР, общо дело 23625, том 12, л.39-41. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, Краят на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков. – в сп.”Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с.189-191.

1 Петър (Пецо) Трайков Гировски е български офицер, революционер, преспански околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Трайков е роден на 2 юни 1896 година във Върбени, Леринско, Османската империя, днес Итеа, в Гърция. Брат е на Георги Трайков. Завършва българската гимназия в Битоля. През Първата световна война Трайков е офицер от българската армия. След войната действа в Леринско. След 1919 година е член на ВМРО. В периода 1920 – 1923 година е помощник войвода и войвода в Преспанско. В 1924 Петър Трайков завежда Мелнишката околия, а в 1925 – 1926 година е войвода в Леринско. Член е на ЦК на ВМРО и оглавява заедно с Петър Шанданов борбата на „протогеровистите” срещу Иван Михайлов. Непосредствено преди започването на Априлската война през 1941 г. на Балканите, заедно с други дейци на ВМРО, БРП и ПК “Звено” е задържан от органите на полицията и интерниран в концентрационния лагер “Гонда Вода”. В 1944 – 1945 е командир на бригада „Гоце Делчев”. Трайков е автор на книгата „Национализмът на скопските ръководители”, издадена в 1949 година в София. Умира на 13 януари 1964 година в София.
* В текста е дадено като “русите”.
2 В правителството с министър-председател Кимон Георгиев (9 септември 1944 – 31 март 1946 г.) е министър на земеделието и държавните имоти от 9 септември 1944 г. до 17 август 1945 г.

Документ № 221

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 151 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИ ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ, КАСАЕЩИ НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИИТЕ НА САЩ И НА НЕЙНИТЕ ГРАЖДАНИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА УНГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ

София, 18 декември 1941 г.*

Вицеконсулът BARBER съобщава в американската легация в Букурещ, че границата при Свиленград е била затворена за американци. Г-жа и г-н Brown вероятно не са могли да отидат в Турция и са или вече в Букурещ или са на път за Румъния.

Персоналът на Американската легация в Будапеща щял да тръгне на 26-27.12. на път за Лисабон.

През време на един разговор между американския военен аташе в Букурещ, RATAY и BARBER, последният съобщава, че персоналът на легацията в София щял да тръгне на 25.12. за Цариград.

Подп[оручик] Г[еорги] Чакалов

АМВР, об.д.183, том 1-ви, л.119. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.117.

* Документът е изготвен на 19 декември 1941 г.

Документ № 222

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 152 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИ ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ, КАСАЕЩИ НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ И ОТПЪТУВАНЕТО МУ КЪМ ТУРЦИЯ

София, 19 декември 1941 г.*

Вицеконсулът Barber, София, съобщава на генералния консул HONAKER, Цариград, че те ще отпътуват от София на 25.12.[1941 г.] и ще пристигнат на 26.12.[1941 г.] по обед на турската граница. Групата се води от пълномощния министър и брои всичко 9 души.

Barber също моли да се ангажират места за спален вагон за 26.12. от Бабаески до Цариград. Също има нужда от 3-ма шофьори и 2 големи или 3 малки камиона за багажа, който се състои от 30 сандъка и 45 куфара. HONAKER трябва да съобщи до 22.12.[1941 г.] номерата на камионите и имената на шофьорите, тъй като бъгарското правителство е вече разрешило те да дойдат и да вземат багажа на Легацията от Свиленград.

Относно американския колидж, още не е постигнато окончателно разрешение по въпроса. От българска страна се очакват сведения от Съединените щати, за да се види по какъв начин ще бъдат третирани тамошните българи. До тогава, американският учителски персонал трябвало да остане в България.

Подп[оручик] Г[еорги] Чакалов

АМВР, об.д.183, том 1-ви, л.120. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.117-118.

* Документът е изготвен на 20 декември 1941 г.

Документ № 223

ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЧАЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОР ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ ПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН В СОФИЯ НА 15 ДЕКЕМВРИ 1941 Г.

София, 20 декември 1941 г.

Случаен информатор донася:

На 15 т[ози] м[есец] (понеделник) към 10 ч[аса] вечерта е бил забелязан американският военен аташе [полковник Кърнилиъс] Джедуин да спира пред дома си на ул.”Раковски” с колата си, от която слязъл и се качил в апартамента си, носещ в ръце два предмета, приличащи на бидони. След него се е качила една жена, пак носеща нещо в ръцете си, а след нея и един мъж. Предишната вечер, или на другия ден вечерта, информаторът точно не може да си спомни, към 10,30 ч[аса] военният аташе е пристигнал пред дома си пак с колата и слизайки от нея заедно с още едно лице, са носили черни сандъчета с дължина към 60-70 см, широчина 50-60 см и [височина] 30-35 см, които са отнесени в апартамента. Били забелязани също така и други лица [да] посещават апартамента на военния аташе и да пренасят там пакети.

АМВР, об.д.23633, л.120. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.253-254

Документ № 224

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 153 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАПРАВЕНИ ОПЕРАТИВНИ ПРЕХВАЩАНИЯ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО НАПУСКАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ

София, 22 декември 1941 г.

20.12.41 г.

Един непознат от Легацията моли HONAKER, от американското консулство в Цариград да изпрати по поръчка на пълномощния министър EARLE, следната телеграма на “EARLE, Haverford (?), Pensilvania”: “вярвам да пристигна на 27.12.[1941 г.] в Цариград. Поздрави”.

Управляващият Египетската легация FARRAG, съобщава в Американската легация, че той очаква посещението на пълномощния министър EARLE на 22.12. в 16.30 часа.

22.12.41 г.

Вицеконсулът BARBER съобщава на една непозната от Американското посолство в Анкара, че трябва да влезе “лично” във връзка с турското Външно министерство, за да бъдат уведомени турските гранични власти да пропуснат на 26.12.[1941 г.] сутринта 4-ри леки коли, принадлежащи на “софийска пътуваща група”, формалностите за която могат да се уредят в Цариград.

Връзки:

Allan (?), от “Y.M.C.A” (Младежко християнско дружество), който според това, което един непознат от София съобщава на WAKE (?) в Цариград, бил единственият човек имащ връзки с колиджа, който заминавал на 21.12.[1941 г.]

SHICКHAM (?), отпътуването на когото от София трябва да бъде осъществено на всяка цена. Доколкото е известно, SHICKHAM не е учител и няма връзки с американския колидж.

Подпор[учик] Г[еорги] Чакалов

АМВР, об.д.183, том 1-ви, л.121. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.118-119.

Документ № 225

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 154 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНО ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ НА ПРОВЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ И НА ЛЕГАЦИЯТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 22 декември 1941 г.*

От Швейцарската легация съобщават на Американската легация, че управляващият Швейцарската легация Redard1, очаквал пълномощният министър EARLЕ днес (22.12.[1941 г.]) в 12 часа. Един непознат от американското посолство в Анкара съобщава на вицеконсула BARBER,** че за персонала на Букурещката американска легация оставало все още в сила предишното нареждане, според което те трябвало да пътуват през Цариград.

Връзки:

Г-жа STANESCU, живуща в Тимишуара, чиято дъщеря, – чиновничка в Софийската американската легация, – желае да и бъдат изпратени документите за самоличност, за да може да си извади румънско поданство.

Подпор[учик Георги] Чакалов.

АМВР, об.д. 183, том 1-ви, л.118. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.119.

* Донесението е изготвено на 23 декември 1941 г.

1. Шарл Артур Рьодар (1884-1954) Учи в Шо-дьо-Фон и Берн. В дипломатическата кариера от 1911 г. Секретар в Генералното консулство в Рио де Жанейро, Генерален консул (1912), с прекъсвания Управляващ легация (1915-35 г.), Съветник (1930-36). Търговски аташе в Бразилия (1920-1930). Управляващ легация в Лисабон (1937-41). Съветник, Управляващ легация и Пълномощен министър в София (1941-46). Натоварван със специални дипломатически мисии в Португалия (1940) и България (1943). Съветник при Лигата на нациите в Женева по въпросите на колонизацията на Бразилия (1931-32). Делегат на Международния комитет на Червения кръст в Лисабон (1939-40). Член, почетен член и президент на културни и икономически асоциации в Швейцария и Бразилия. Натоварен със защита интересите на воюващите държави в София (1941) и на различните категории жертви на войната (1941-1945); осигурява поемането защитата на българските интереси в Германия (1944-45). Подпомага хуманитарните мисии на д-р Шапюиза (1943) и на майор Анри (1943-45) по линия на Международния комитет на Червения кръст. Оказва дипломатически добри услуги при воденето на неофициалните българо-британски преговори (1943-44), по еврейската емиграция и транзит през България. Подава оставка през 1949 г. Умира в Нюшател през 1954 г.

** Уулуърд Барбър по това време е трети секретар в Легацията на САЩ в България.

Документ № 226

РАПОРТ № 2487 НА БЪЛГАРСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ ВЛАДИМИР ПОПОВ (Р-10) ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ, ЗА ПРОВЕДЕНА ДЕМОНСТРАЦИЯ ПРЕД ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ

София, 22 декември 1941 г.

Донасям Ви г-н началник при наблюдение на Американската легация следното:

(Допълнително на 13 т.м.). В 19 часа и 5 мин[ути] от към булевард “Цар Освободител” се зададе една доста голяма група от около 200-300 души, между които и десетина жени, пеейки национални песни се приближиха до Легацията, викайки в знак на протест ДОЛУ! и прочие; след като се приближиха по-близо до зданието и започнаха да хвърлят камъни и дървета по посока на прозорците, които по-голямата част от тях изпочупиха. Намирайки се там постовият стражар при Легацията в това време се оказа безсилен да задържи и предотврати все по-близо приближаващата се група, въпреки старанието му.

След около пет минути зададе се и конната стража, която въдвори ред.

След това групата се упъти по “Ц[ар] Освободител” по посока на Турската легация, където я отмина мирно и тихо и продължи до Японската легация, където една част от групата влезна в двора на същата, а другата остана отвън, там водачът на групата държа кратка реч, като каза между другото, че легионерите* в България се радват на успехите на силите от Оста, за преуспяването на Япония и другите сили и пр.

Забележителното беше следното:

След като американският пълномощен министър в София узна от връчената нота на нашето правителство, че им е обявена война от страна на България, тъкмо тогава той е заповядал на своите хора да издигнат знамето пред Легацията, въпреки че него ден не беше никакъв официален празник, също и техен такъв.

АМВР, об.д.23633, л.186. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “По спиралите на историята, или как българинът разбира “приоритетите във външната ни политика” – в-к “С-форум”, С., бр.15 от 15-21 април 1992 г.; Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.120-121.

* Членове на Съюза на българските национални легиони, младежка фашистка организация, създадена през 1930 г. През годините на Втората световна война заема крайни прохитлеристки позиции. С нейната дейност са свързани дейността на генерал Христо Луков, генерал Никола Жеков и др., представители на фашисткия десен екстремизъм. Легионерската организация е подкрепяна от ръководните среди на хитлеристка Германия срещу евентуалните колебания на политиката на цар Борис ІІІ и правителството.

Документ № 227
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 155 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНО ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ, КАСАЕЩИ НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ И НА ЛЕГАЦИЯТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ В БЪЛГАРИЯ.

София, 26 декември 1941 г.*

Allan, представител на “Y.M.C.A.” (Американско младежко християнско дружество) в София, съобщава на чиновника на Легацията Иван Ангелов, че членовете на Легацията са заминали снощи не от Централната гара, а от Подуене. Г-н Meadows му е дал един пакет за Dr.Black**, който той мисли за най-добре да остави в Легацията, от където последният ще дойде да си го вземе. Иван съобщава, че от персонала на Легацията са останали на служба само той, и г-жа [Невена] Арзуман*** – жена на секретаря на Легацията.

Г-жа Арзуман от Легацията, съобщава на Allan, че тя е говорила днес (26.12.[1941 г.]) с управителя на Швейцарската легация (Redard), “относно установяването и уреждането на бюрото”.**** Allan иска да бъде осведомяван за всичко, което тя се научава относно пътуването, размяната на парите и др. Той ще бъде след 29.12.[1941 г.] в хотел “България”, стая № 136.

Връзки: Шипковенски (?), “администратор”, който иска да донесе на Атанасов (?) от Легацията, едно писмо в ресторант “Кооп”.

Под[поручик Георги] Чакалов

АМВР, об.д.183, том 1-ви, л.61. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.121.

*Донесението е изготвено на 27 декември 1941 г.

** Флойд Бляк по това време е директор на Американския колидж в с.Симеоново.

*** Невена Арзуман (дъщеря на Димитър Грънчаров), в годините преди обявяването на война от България на САЩ на 13 декември 1941 г., е работила като машинописка в Легацията на САЩ.

**** Вероятно се имат предвид, незаконните действия, които са предприети срещу легацията на САЩ, от Бюрото на Абвера в България, с ръководител майор Ото Вагнер.

Документ № 228

ИЗ ТЕКСТА НА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ ДАДЕНИ ПРИ РАЗПИТА НА БИВШИЯ ШОФЬОР НА ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ, ЕДУАРД ПИРАС, СЛЕД НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.

София, 26 декември 1941 г.

… Много често е посещавал в дома на Ърл някакво лице, работещо в “Максим бар” със зелена шапка, кафяво палто, с кожени рамене, говорещ добре английски. Същият често е ходил и в Легацията. Същото лице и Ърл са ходили в магазина на Фишер, пл[ощад] Бански, където са купили 5 фотографически апарата “Лeйка”.

АМВР, об.д.25625, т.12, л.121а. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.122.

Документ № 229

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 22463 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО ЛИЦАТА КОИТО РАБОТЯТ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.

София, 29 декември 1941 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително

№ 22463 Цариград – Българска царска легация

29 декември 1941 г. За военния аташе

София

Щабът на войската има сведение, че в Турция следните лица са в услуга на английската разузнавателна служба:

- английският консул в Измир – Том Хопсън;

- някой си Колби, прикрито име на Антонис Павлов (седалище в Измир).

- Джонсън, прикрито име на Сапуфолупос (седалище в Дамаск).

Горното се съобщава за сведение. ЗАПОВЕД.

(п) [Никола] Костов

подполковник – началник на Р[азузнавателното] о[тделение]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.735. Оригинал, машинопис.

Документ № 230

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 22465 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО СТРУКТУРАТА НА РАЗУЗНАВАНЕТО НА ЕМИГРАНТСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЮГОСЛАВИЯ.

София, 29 декември 1941 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително

№ 22465 Цариград – Българска царска легация

29 декемврий 1941 г. За Военния аташе

София

Щабът на войската има сведения, че югославското правителство в Лондон, в съгласие с английското правителство, е организирало в Цариград една шпионско-разузнавателна служба и една служба за пропаганда в Близкия изток.

В тая служба работят Гохич, Книялевич и Требич, които са дошли в Цариград от Палестина.

Горното се съобщава за сведение. ЗАПОВЕД.

(п) [Никола] Костов

Подполковник – Началник на Р[азузнавателното] о[тделение]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.743. Оригинал, машинопис.

Документ № 231

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДАВАНЕТО НА ОТКРИТ ЛИСТ ЗА СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР.

София, не по-рано от края на декември 1941 г.

ОТКРИТ ЛИСТ

Щабът на войската дава настоящия открит лист на г[осподи]н ОТТО ДЕЛИУС (Dr. OTTO DELLIUS), лична карта № 35 герм[анска], за свободното движение из цялата страна и забранените зони през всяко време.

Умоляват се полицейските и военни власти да му оказват съдействие при поискване.

Важи до 31 декемврий 1942 г.

(п) [Никола] Костов

ПОДПОЛКОВНИК – Н[ачални]к отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.299. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 105.

Документ № 232
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ФРЕНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ.

София, не по-рано от декември 1941 г.

ШПИОНСКАТА АФЕРА “РАФАЕЛ ДЕЗИРЕ ГОСЛЕН”

/ФРЕНСКО РАЗУЗНАВАНЕ – 1941 ГОДИНА/

На 22 май 1941 год[ина], органите на Държавната сигурност предприеха задържането на лица, за които имаше положителни сведения, че са в услуга на едно чуждо разузнаване, които са подготвяли и саботажни действия.

При разпитите на задържаните се установи по безспорен начин, че са били съзнателно в услуга на чуждо разузнаване, като някои от тях са получили и известни суми.

През м[есец] юли 1940 година РАФАЕЛ ДЕЗИРЕ ГОСЛЕН, род[ен през] 1879 год[ина] в гр.Одеса, Русия, французин, френски поданик, търговски представител и преподавател по френски език, жив[ущ в] София, ул.”Вълкович” № 8, се среща с отдавна познатия му Хенри Изидор Жервилие, французин, френски поданик, търговски представител, бул[евард] ”[Александър] Дондуков” № 2, който му прави предложение да заработи в полза на генерал дьо Гол1, противник на правителството на маршал [Анри] Петен2. Жервилие се представил като водач на привържениците на генерал дьо Гол в България. Гослен приел направеното му предложение от Жервилие, тъй като и той самият е бил идеен привърженик на дьо Гол. Започнали чести срещи помежду им в кантората на Жервилие, бул[евард] ”[Александър] Дондуков” № 2, при които последният започнал да възлага разни задачи на Гослен от разузнавателен характер, а именно – да се събират сведения за пристанищата на гр.Русе и други дунавски градове; за превозваните по [р]. Дунав материали, идващи от СССР и предназначени за Германия, като манганови руди, петрол, бензин и др.; за намиращите се в Румъния германски войскови части, а така също има ли германци в гр.Русе; за състоянието и съоръженията на шосето Пловдив-Смолян.

При една от срещите между Гослен и Жервилие, последният обяснил, че дейността на хората на генерал дьо Гол в България се ръководи от подполковник Александър Росс, англ[ийско] военно аташе, на който Гослен трябва да се представи за инструкции. След няколко дни Жервилие уредил среща между Гослен и подп[олковник] Александър Росс. Срещата се е състояла в канцеларията на Росс, находяща се на бул.”Фердинанд” № 67, при която Росс възложил на Гослен да намери едно лице, годно за смели акции и саботажи, като бъдат поставени експлозивни материали на композиции с бензин и петрол, заминаващи за Германия.

Гослен се съгласил на направените предложения от подполковник Александър Росс и започнал да търси подходящо лице. За целта се обърнал към бившия си ученик по френски език Исак Симанто Йосиф, евреин, френски поданик, жив[ущ в гр.]София, ул.”Ниш” № 45, на когото доверил всичко. Симанто се съгласил да намери човек, напълно годен за такива задачи, като след няколко дни запознал Гослен с Нисим Рафаел Аронов, евреин, български поданик, търговец на железария, жив[ущ в гр.] София, ул.”Одрин” № 19. При многократните срещи между Гослен и Нисим Аронов били уговорени условията, при които Аронов се заел с възложените от Гослен задачи, обаче впоследствие се отдръпнал и прекратил срещите си с Гослен.

Относно задачата за проучването шосето Пловдив – Смолян, Гослен възложи това на бившия си ученик по френски език Борис Стефанов Пейчев, чиновник в една софийска банка, жив[ущ в гр.]София, ул.”Вежен” № 35, като за целта му дал и известно възнаграждение. Пейчев заминал за Пловдив, там извадил билет за Смолян, обаче отишъл само до Асеновград и се върнал обратно в София. След два дни при среща в дома на Гослен направил устен доклад на последния, но само за частта на шосето до Чепеларе, като сведенията взел от обикновена туристическа карта.

Със задачата да проучи русенското и другите дунавски пристанища, а така също и превозваните материали по [р.] Дунав за Германия и сведения за намиращите се в Румъния германски войскови части, Гослен се нагърбил сам. За същата цел Жервилие устроил среща между Гослен и Блез Чапликов, чиновник във Френската легация в София, привърженик на генерал дьо Гол, който дал препоръчително писмо на Гослен до братовчеда си Иван Антонов Шишков, българин, френски поданик, чиновник във френското параходно дружество в Русе. Със същото писмо, Гослен заминал и се явил пред Шишков да иска интересуващите го сведения. Последният му дал всички искани сведения за русенското пристанице, превозваните материали по Дунав за Германия и др. След два дни престой в Русе, Гослен се върнал в София и направил доклада си на Жервилие, който го накарал да напише едно търговско писмо до Шишков, като го извикал в София, за да се свърже направо с него. В писмото се казва, че разноските по пътуването ще се заплатят на Шишков. Гослен не получил отговор от Шишков, обаче след десетина дни Чапликов се обадил по телефона на Жервилие да му изпрати Гослен, понеже имал отговор от Шишков. Гослен отишъл при Чапликов във Френската легация, който му съобщил, че е получил отговор от Шишков, обаче същият поради претрупана работа не може да дойде в София. Научавайки това, Жервилие останал много недоволен, понеже смятал да завербува лично Шишков за постоянен сътрудник в Русе.

По-късно, поради неизпълнение на някои ангажименти от страна на Жервилие – като неотпускани суми и пр., отвошенията между него и Гослен се влошили и последният отказал по-нататък да сътрудничи на Жервилие в разузнавателната му дейност.

- – – – -

Преписката по тази афера беше изпратена на Софийския областен съд, който в началото на м[есец] декември 1941 год[ина] разгледа образуваното дело и осъди на 10 год[ини] ст[рог] т[ъчничен] з[атвор] и 100 000 лв глоба Александър Росс, Хенри И[зидор] Жервилие и Рафаел Д[езире] Гослен, а останалите обвиняеми оправда.

С Х Е М А

+ Подполковник Александър Росс –

английско военно аташе

+ Хенри Изидор Жервилие

+ Рафаел Дезире Гослен

+ Нисим Рафаел Аронов

+ Исак Симанто Йосиф

+ Блез Чапликов /Френска легация/

+ Иван Антонов Шишков – Русе

+ Борис Стефанов Пейчев + Стефан Благоев Попгеоргиев

АМВР, общо дело 23625, том 9, л.20-24. Оригинал, машинопис.

1 Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол (на френски: Charles-André-Joseph-Marie de Gaulle) е френски генерал и политик, президент на Франция в периода 1959—1969 г. Шарл дьо Гол е роден на 22 ноември1890 година в град Лил (Франция) в аристократично семейство на католици. Баща му — Анри дьо Гол е бил професор по философия и литература в йезуитско училище, което оказва силно влияние на Шарл. Още от ранно детство той много обича да чете. Още от дете проявява огромен интерес към военното дело, затова не е изненада постъпването му в най-известната френска военна школа в Сен-Сир. Учи в 33-ти пехотен полк при бъдещия маршал на Франция Петен. През 1912 година завършва с отличие военния колеж. От началото на Първата световна война на 12 август1914 г. лейтенант дьо Гол взема участие във военните действия, като е раняван 3 пъти. В битката при Вердюн получава последната си рана, изоставен е от ротата си, като е смятан за мъртъв и посмъртно му е връчен Орденът на Почетния легион. Но въпреки това Шарл остава жив и попада в плен на немците, където прави пет опита за бягство. Заедно с него в плен е и М. Н. Тухачевски, бъдещ маршал на Червената армия. Докато е в плен, дьо Гол чете немски автори, научава повече за Германия и в бъдеще това ще му помогне във военното командване. Именно тогава той пише и първата си книга — „Смут в противниковия лагер“ (публикувана през 1916 г.). Дьо Гол е освободен чак след мира от 11 ноември 1918 г. От 1919 до 1921 година дьо Гол е в Полша, където преподава военно дело, а през юли и август 1920 година взима участие в полско-съветската война (1919—1921 г.) с чин майор, а войските на РСФСР тогава по ирония на съдбата командва неговият съкилийник от Първата световна — Тухачевски. След като отказва предложението за постоянно място в полската войска, той се връща в родината, където на 6 април 1921 се жени за Ивон Вандру. На 28 декември следващата година се ражда синът му Филип, кръстен на неговия командир и до голяма степен кумир — маршал Филип Петен. Капитан дьо Гол преподава в школата в Сен-Сир, а през 1922 е допуснат във Висшата Военна академия. На 15 май 1924 се ражда по-голямата му дъщеря Елизабета, а през 1928 година по-малката и негова любимка Анна, която страда от синдром на Даун (след смъртта ѝ през 1948 дьо Гол става попечител на Фонд за деца със синдром на Даун). През 1930-е години подполковник, а по-късно полковник дьо Гол става широко известен като автор на военно-теоретични трудове, като: „За професионалната армия“, „На острието на шпагата“, „Франция и нейната армия“. В книгите си дьо Гол предвижда огромното значение на танковите войски в предстоящата война, но за съжаление неговите предложения не са приети от военното командване на Франция, което се оказва фатална грешка. В началото на Втората световна война дьо Гол е със звание полковник. На 14 май 1940 г. му поверяват командването на новия 4-ти полк (5000 войници и 85 танка). От 1 юни той е временно изпълняващ длъжността бригаден генерал. На 6 юни премиерът Пол Рейно назначава дьо Гол за заместник-министър на външните работи. В тази си длъжност той не приема условията на мира, а на 15 юни, след идването на власт на маршал Петен, емигрира във Великобритания. Именно тогава се разделят пътищата на двамата. В „Мемоари на надеждата“ той пише: „18 юни 1940 г., в отговор на призива на родината, лишен от всякаква помощ за спасяването на душата и честта си, дьо Гол, сам, неизвестен, е трябвало да поеме отговорността за Франция“. На този ден BBC предава радиоизявлението на дьо Гол, в което призовава за създаване на Съпротивата. Скоро след това се разпространяват листовки, в които генералът се обръща „Към всички французи“( A tous les Français). Генералът обвинява правителството на Петен в предателство и заявява, че „с ясно съзнание за дълг ще застане начело на Франция“. Така дьо Гол застава начело на „Свободна“ ( а по-късно — „Сражаваща се“ Франция), организация, чиято цел е да оказва съпротива на окупантите, а и на колаборационисткия режим във Виши. Емблема на тази организация става древният символ на мощта на Франция — лотарингският кръст. Единственият, който признава дьо Гол като лидер на французите и по този начин му помага, е Уинстън Чърчил. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, Генерал Шарл дьо Гол през 1940 г. попада в германския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на разположението на РСХА VІ-G1 (шпионаж в Западна Европа). В списъка той е внесен под № 13 като “de Gaulle, ehemaliger franzosischer General, London” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. , 237, 378. След 22 юни 1940 г. дьо Гол установява тясна връзка със СССР, което предизвиква недоволството на Рузвелт, подсилено още повече от липсата на поддръжка от страна на генерала след десанта в Мароко и Алжир на 7 ноември 1942. Противоречието между патриотическите идеали на дьо Гол и безразличието на Франклин Рузвелт при избора на съюзници („подхождат ми всички, които могат да ми помогнат да разреша проблемите си“, както сам открито заявява) става едно от най-съществените препятствия за провеждането на координирани действия в Северна Африка. След като вишисткия командващ на Алжир адмирал Дарлан става жертва на терористичен акт, ръководството на съюзниците назначава за „граждански и военен главнокомандващ“ генерала от армията Анри Жиро. През януари 1943 г. на конференцията в Казабланка дьо Гол разбира за плана на съюзниците: да го сменят като лидер на „Сражаваща се Франция“ с безличния и послушен Жиро. В перспектива това би довело до хегемония на САЩ над Франция в послевоенния период. В Казабланка дьо Гол проявява неочаквана непримиримост към този план — той настоява за безответствено съблюдаване на националните интереси на страната. Това води до разделянето на „Сражаваща се Франция“ на две части: националистическа, начело с дьо Гол и проамериканска, изградена около Анри Жиро. На 27 май 1943 на учредително конспиративно заседание в Париж се събира Националният Съвет на Съпротивата, който (под егидата на дьо Гол) приема множество пълномощия по организацията на вътрешната борба в окупираната страна. Позицията на дьо Гол става все по-стабилна и Жиро е принуден да направи компромис: почти синхронно с откриването на НСС той кани генерала в управляващите структури в Алжир. Дьо Гол изисква моменталното подчинение на Жиро (командващия войските) на гражданската власт. Ситуацията се нажежава. Накрая, на 3 юни 1943 година, се създава френският комитет за национална освобождение, начело на който, като равни, застават дьо Гол и Жиро. Обаче, мнозинство в него получават голистите, а някои от привържениците на съперника му (в т. ч. Кув-дьо-Мюрвил — бъдещ премиер на Петата република) — преминават на страната на дьо Гол. През ноември 1943 г. Жиро е изгонен от комитета. Историята с Жиро е именно този момент, когато военачалникът дьо Гол става политик. За първи път той си поставя въпрос, свързан с политическа борба: „Или аз, или той“. На 4 юни 1944 г. дьо Гол е извикан от Уинстън Чърчил в Лондон. Британският премиер го осведомява за предстоящия десант на съюзническите войски в Нормандия и, заедно с това за пълната подкрепа за решението на Рузвелт за тотално налагане на волята на САЩ. На дьо Гол става ясно, че вече никой не се нуждае от услугите му. В проекта на обръщението, написано от ген. Д. Д. Айзенхауер, френският народ е трябвало безпрекословно да се подчинява на командването на съюзниците до избора на законни органи на властта, за какъвто очевидно не бил смятан комитетът на дьо Гол. Единствено острият протест на дьо Гол принуждава Чърчил да му даде право на отделно изявление по радиото, в което генералът обявява за легитимно правителството си и се обявява против американските планове. На 6 юни 1944 г. съюзническите войски осъществяват успешен десант в Нормандия, с което откриват втория фронт в Европа. След като за известно време е на освободената територия, дьо Гол заминава за Вашингтон за среща с президента Рузвелт, чиято цел продължава да е същата — да се възвърне самостоятелността и величието на Франция (ключов израз в политическия речник на генерала). „Докато слушах американския президент, окончателно се убедих, че в деловите отношения между двете страни логиката и чувствата означават много малко в сравнение с реалната сила, че тук се цени този, който може да граби и да запази заграбеното; и ако Франция иска да си възвърне предишното място в света, то тя трябва да разчита само на себе си“, пише дьо Гол. След като поддръжниците на съпротивата, начело с полковника от танковите войски Рол-Танги и един от най-приближените хора на дьо Гол — губернатора на ЧадФилип дьо Отклок (влязъл в историята под името Леклерк), освобождават пътя за Париж, дьо Гол влиза тържествено в освободената столица. На грандиозното шествие през едни от най-свещените места на французите са посветени много части от „Военните мемоари“ на генерала: „С всяка стъпка по едни от най-прославените места на света ми се струва, че отминалата слава се присъединява към славата на днешния ден“. Дьо Гол никога не се е смятал за политик само на своето време, не се е поставял под общ знаменател с такива фигури като Чърчил или Рузвелт, а е съзнавал своята мисия в контекста на многовековната френска история. От август 1944 година дьо Гол е министър-председател на Франция (Временното правителство). Това свое управление той счита за „спасение“. „Да спасява“ Франция му се налага от плановете на англо-американския блок: частична ремилитаризация на Германия и изключване на Франция от Великите сили. И в Думбартон-Окс, на конференцията на Великите държави по създаването на ООН, и на Ялтенската конференция през януари 1945 г. няма представители на Франция. Дьо Гол заминава за Москва с цел подписването на договор със СССР пред лицето на англо-американската опасност. Генералът за първи път посещава Москва от 2 до 10 декември 1944 г. В последния ден на тази визита в Кремъл Йосиф Сталин и дьо Гол подписват договор за „съюз и военна помощ“, като основното значение на този акт е възвръщането на Франция към Великите сили и причисляването ѝ към страните-победителки. Френският генерал Делатр дьо Тассини, заедно с пълководците на другите страни приема в Карлсхорст през нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. капитулацията на германските въоръжени сили. За Франция са предвидени окупационни зони в Германия и Австрия. Но за сметка на стабилното външно-политическо състояние, самата страна е в тежка икономическа и социална криза — запазва се ниският стандарт на живот, увеличава се броя на безработните. Даже не се определя с точност политическото устройство на страната. Изборите за Учредителното събрание не дават мнозинство на нито една партия и се сформира трипартийна коалиция (относително мнозинство получават комунистите, Морис Торез става вицепремиер), проектът на Конституцията е отлаган не веднъж. След един от поредните сблъсъци по повод разширението на военния бюджет дьо Гол, на 20 януари 1946 г., напуска поста си и се оттегля в провинциалното семейно имение Коломбе-де-дез-Еглиз (Colombey de deux Eglises). Той сравнява сегашното си положение с изгнанието на Наполеон, но за разлика от своя кумир той следи отблизо политическите действия в страната и запазва надеждата да се завърне. По-нататъшната политическа кариера на генерала е свързана със „Съюз на френския народ“ (по френската абревиатура RPF), с чиято помощ дьо Гол смята да се върне на власт по парламентарен път. RPF организира шумна агитационна кампания. Лозунгите продължават да са същите: национализъм (борба с влиянието на САЩ), спазване на традициите на Съпротивата (емблема на RPF става отново Лотарингският кръст), борба срещу голямата комунистическа фракция в Националното събрание. Успехът сякаш съпътства дьо Гол. През есента на 1947 г. RPF печели местните избори, а през 1951 година взима 118 места в Националното събрание. Но има още много време до така мечтаната от генерала победа. RPF не взима пълно мнозинство на тези избори, за сметка на все по-стабилните позиции на комунистите. Известният английски аналитик Александър Верт пише: „Той не е бил роден за демагог. Тогава, през 1947 година, се създава впечатлението, че той е решил да бъде такъв, като използва всички позволени трикове и уловки. Това е било неприемливо за хората, уважаващи в миналото дьо Гол за неговото сурово достойнство“. Действително, генералът обявява война на Четвъртата република, като постоянно отбелязва, че като освободител на страната той трябва да я управлява, разпространява навсякъде оскърбителни антикомунистически лозунги и т.н. Към него се прилепят множество кариеристи, както и отхвърлени от режима на Виши хора — всичко това логично води до разпада на партията на 6 май 1953 г. След това той прекарва пет години в уединение в своето имение и се отдава на работа над своите знаменити „Военни мемоари“ — един от най-ярките символи на Втората световна война, в три тома („Призив“, „Единство“ и „Спасение“). Генералът не просто излага на показ историческите събития, но и се опитва да намери отговор на въпроса: как става така, че от на никого не известен бригаден генерал, той се превръща в национален лидер? Единствено дълбокото убеждение, че „нашата страна пред лицето на другите страни трябва да се стреми към велики цели и да не се прекланя пред никого, защото в противен случай може да се окаже в смъртна опасност“. 19571958 са години на дълбока политическа криза в IV Република. Войната в Алжир (която се пренася и на територията на съседен Тунис), безуспешните опити да се състави Правителство и накрая — икономическата криза. Активизират се т. н. „ултра“ — полуфашистски групировки, които оказват силно влияние на алжирското военно ръководство. На 10 май 1958 г. четирима алжирски генерали се обръщат към президента Рене Коти с ултиматум — да не се отказва от Алжир. На 13 май въоръжените формировки „ултра“ завладяват сградата на колониалната администрация в г. Алжире; генералите телеграфират в Париж с искането към Шарл дьо Гол да „наруши мълчанието си“ и да се обърне към цялата страна с цел да се създаде „правителство на общественото доверие“. Ако това изявление беше прозвучало преди година, в разгара на икономическата криза, то би се приело като подстрекателство за държавен преврат. Сега, пред реалната заплаха от преврат, на дьо Гол се надяват и центристите на Пфилимлен, и умерените социалисти на Ги Мо Ле, и — преди всичко — алжирските бунтовници. Везните се накланят в полза на дьо Гол, след като бунтовниците за броени часове завладяват остров Корсика. Генерал дьо Гол твърдо апелира към метежниците да изпълняват заповедите на своето командване. На 27 май „призрачното правителство“ на Пиер Пфилимлен подава оставка. Президентът Рене Коти в обръщение към Националното събрание предлага дьо Гол за министър-председател, както и за предоставянето на генерала на извънредни пълномощия, включително до промяна в Конституцията. На 1 юни с огромно мнозинство от 329 гласа дьо Гол утвърден за министър-председател. Яростни противници срещу идването му на власт са радикалите на Мендес-Франс, левите социалисти (в това число бъдещият президент Франсоа Митеран) и комунистите начало с Торез и Дюкло. Всички те настояват за безусловно спазване на демократическите основи на държавата, които дьо Гол смятал да промени в близко време. Само след два месеца — през август на бюрото на премиера вече е проектът за нова Конституция, която действа във Франция и днес. Пълномощията на парламента значително са ограничени, като е запазена принципната отговорност на правителството пред Националното събрание (то може да гласува вот на недоверие на правителството, но президентът, който назначава премиера, не е длъжен да внесе неговата кандидатура за утвърждаване от парламента). Президентът, съгласно чл.16, в случаите, когато „независимостта на Републиката, нейната териториална цялост или изпълнението на международните ѝ задължения са под пряка и сериозна заплаха, а нормалното функциониране на държавните институции е в колапс“ (като какво се разбира под тази фраза, никой не уточнява) може временно да вземе в свои ръце абсолютно неограничена власт. Коренно се променя и принципът за избор на президента. Държавният глава изразява вече не волята на парламента, а на целия народ. Отначало се предвижда президентът да бъде избиран от разширена колегия на избирателите, а в перспектива — от целия народ. На 28 септември 1958 г. приключва дванадесетгодишната история на IV Република. Френският народ категорично подкрепя Конституцията с повече от 79% от гласовете. Това е пряк вот на доверие за генерала. Ако до този момент всички негови претенции, започвайки от 1940 г. като „Глава на свободните французи“, произхождат от неговото субективно „призвание“ или просто от тщеславието му, то резултатите от референдума са красноречиви: да, френският народ призна дьо Гол за свой лидер и му възлага цялата отговорност за излизането от кризата. На 21 декември 1958 г., след по-малко от три месеца, 76 000 избрани представители от всички населени места на Франция избират президента. 75,5% от тях дават своя глас за министър-председателя и на 8 януари 1959 г. е официалната инаугурация на първия президент на Петата Република — генерал дьо Гол. На първо място дьо Гол поставя проблема с деколонизацията. Наистина на вълната на алжирската криза той идва на власт. Като национален лидер той ясно съзнава, че е длъжен да изведе народа и страната си от жестоката криза. В опитите си да реши тази колосална задача президентът среща страхотната съпротива не само на алжирските военни, но и цялата десница в правителството. На 16 септември 1959 г. държавният глава предлага три варианта за решаване на алжирския въпрос: скъсване с Франция, „интеграция“ с Франция (пълно равенство на Алжир с метрополията) и „асоциициране“ (алжирско правителство, базирано на помощта на Франция, което има тесни икономическо-външнополитически връзки с метрополията). Генералът явно предпочита последния вариант, който среща подкрепата на Националното Събрание. Но това консолидира ултрадесните, подкрепени от несменените френски военни власти в Алжир. На 8 септември 1961 г. е извършен атентат срещу дьо Гол — първи от петнадесет, които са дело на дясната „Организация на секретната Армия“ (Organisation de l’Armée Secrète) — съкратено OAS (ОАС). Историята на атентата е в основата на световно известната книга на Ф.Форсайт „Денят на чакала“. Алжирската война завършва с подписването на двустранните споразумения в Евиан (18 март 1962 г.), довели до създаване на независимата алжирска държава. Потресаваща е декларацията на дьо Гол: „Епохата на независимите континенти идва на смяна на епохата на колониализма“. И наистина дьо Гол е основоположник на новата постколониална политика на Франция: политика на културни връзки между франкофонските (т.е.френскоговорещите) държави и територии. Алжир не беше единствената страна, напуснала „Френската империя“, за която дьо Гол се бореше още в 40-те години. Само през 1960 г. („Годината на Африка“) станаха независимо повече от двадесет африкански държави. Виетнам и Камбоджа също станаха независими. В тези държави останаха много хиляди французи, които не скъсаха своите връзки с метрополията. Наивно е да се мисли, че те не служеха на целта на дьо Гол — велика Франция, като алтернатива на двуполюсния модел (САЩ — СССР), който вече съществуваше. През 1959 г. новоизбраният президент поставя под френско командване ПВО, ракетните войски, както и войските, изтеглени от Алжир. Еднолично взетото решение не може да не предизвика конфликт с Айзенхауер, а по-късно и с Джон Кенеди. Дьо Гол не веднъж отстоява правото на Франция да прави всичко „като господарка на своята политика и по собствен начин“. Първият опит с атомно оръжие, извършен през февруари 1960 г. в пустинята Сахара, дава началото на цяла поредица френски ядрени опити, прекратени при управлението на Франсоа Митеран и за кратко възобновени при Жак Ширак. Дьо Гол нееднократно лично посещава атомните обекти, като отделя огромно внимание както на мирното, така и военното развитие на най-новите технологии. 1965 г. — годината на преизбирането на дьо Гол за втори президентски мандат — е година на два мощни удара по политиката на Северно-Атлантическия съюз. На 4 февруари генералът обявява, че отказва да използва долара в международните сделки като единна парична единица. На 9 септември президентът съобщава, че Франция не се смята за обвързана със Северно-Атлантическия блок. На 21 февруари 1966 година идва развръзката на седемгодишната борба на дьо Гол с чуждото военно присъствие във Франция. Републиката излиза от военната организация на НАТО. В официална нота правителството на Помпиду обявява евакуацията на 29 бази с 33 хиляди души личен състав от територията на страната, както и преместването на централата на НАТО от Париж в Брюксел. От този момент официалната френска позиция в международната политика става крайно антиамериканска. Генералът осъжда действията на Израел в Седемдневната война през 1967 година, а после и Виетнамската война. Голям скандал се разразява през 1967 по време на визитата в Квебек (франкофонската провинция на Канада). Президентът на Франция, в края на речта си пред огромна публика възкликва: „Да живее Квебек!“, а после добавя знаменитите думи: „Да живее свободният Квебек!“ (фр. Vive le Québec libre!). Дьо Гол и официалните му съветници впоследствие предлагат множество версии, които да парират обвиненията в сепаратизъм, сред които — това, че се е имала впредвид свободата на Квебек и цяла Канада от чуждестранните военни блокове (т.е. отново НАТО). Така или иначе, този инцидент много дълго е бил в основата на исканията за независимост на Квебек. В началото на своето управление, на 23 ноември 1959 г. дьо Гол изнася знаменитата си реч за „Европа от Атлантика до Урал“. В създаващия се политически съюз на европейските страни (който тогава бил единствено икономическа организация) президентът виждал алтернатива на „англосаксонския“ НАТО (в неговото разбиране за Европа не влиза Великобритания). В своята дейност по създаването на Обединена Европа той е готов на множество компромиси, които определят външната политика на Франция и до наши дни. Първият компромис на дьо Гол се отнася до създадената през 1949 г. Федеративна Република Германия. Тя бързо възстановява своят икономически и военен потенциал, като силно се нуждае то политическо признание, постигнато с договора със СССР. Дьо Гол обещава на канцлера Аденауер да се застъпи против английския план за „европейска зона за свободна търговия“, в замяна на посредничество в отношенията със СССР. Визитата на дьо Гол във ФРГ шокира целия свят — човек, воювал в две войни срещу Германия е първият, който ѝ подава приятелска ръка; но всичко това е само първата стъпка към създаването на Европейския съюз. Вторият компромис е свързан с това, че в борбата срещу НАТО, генералът се нуждае от подкрепата на СССР — страната, която за него е не просто „комунистическа тоталитарна империя“, а по-скоро — „вечната Русия“. Личната неприязън на дьо Гол към комунизма минава на заден план заради националните интереси на страната. През 1964 година двете страни сключват търговски договор, по-късно — договор за научно-техническо сътрудничество. През 1966 г. по покана на Председателя на Президиума на ВС на СССР Николай Викторович Подгорни дьо Гол е на уникална по продължителността си официална единадесетдневна визита в Съветския Съюз. Президентът посещава, освен столицата, Ленинград, Киев, Волгоград и Новосибирск, където е в току-що създадения Сибирски научен център. Политическите успехи на посещението включват договори за разширение на политическите, икономическите и културните връзки. И двете страни осъждат американската намеса във вътрешните работи на Виетнам, създават особена политическа франко-руска комисия. Даже е подписано съглашение за създаване на директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец. През 1965 г. приключва седемгодишния президентски мандат на дьо Гол. Според Конституцията на V Република, новите избори трябвало да се проведат сред разширена колегия. Но президентът настоява за всенароден избор на държавен глава. Това са вторите преки избори за френски президент: първите са през 1848 г., и на тях побеждава Луи Наполеон Бонапарт, бъдещият Наполеон III. Победа на първи тур, на която така разчита генералът, няма. На второ място, със значителен брой гласове, е социалистът Франсоа Митеран. Въпреки че на втория тур дьо Гол удържа победа, тези избори са тревожен сигнал. Непопулярен е наложеният държавен монопол върху телевизията и радиото (свободни са само печатните медии). Съществена причина за загубата на доверие към дьо Гол става неговата социално-икономическа и аграрна политика, както и рязкото спадане на качеството на живота. Накрая, все по-голямо раздразнение предизвиква самата личност на дьо Гол — за някои, най-вече за младите, той е неадекватно авторитарен и несъвременен политик. За падането на дьо Гол пряка причина стават Майските събития във Франция от 1968. На 2 май 1968 г. в Латинския квартал — парижки район, където са концентрирани много институти, факултети и студентски общежития към университета Сорбона — избухва студентска стачка. Повод е искането на студентите да се открие факултет по социология в парижкото предградие Нантер, който е закрит заради подобни стачки, провокирани от старинните, „механически“ методи на образование. Започват да се подпалват коли. Около Сорбоната са издигнати барикади. Веднага са изпратени полицейски отряди, в борба с които са ранени стотици студенти. Към изискванията на бунтовниците се прибавя и освобождаване на арестуваните им колеги и изтегляне на полицията от квартала. Правителството не удовлетворява тези искания. Профсъюзите обявяват денонощна стачка. Позицията на дьо Гол е, че с бунтовниците не може да се водят преговори. Министър-председателят Жорж Помпиду предлага да се отвори Сорбоната и да се приемат исканията на студентите — но вече е късно. На 13 май профсъюзите излизат на грандиозна демонстрация по целия Париж. Минали са 10 години от идването на дьо Гол на власт след алжирската криза. Сега над хилядите манифестанти са издигнати лозунги: „Дьо Гол — в архива!“, „Сбогом, дьо Гол!“. Стачката не просто не свършва, но и прераства в безсрочна. 10 милиона души не работят в цяла Франция. Икономиката е парализирана. Вече всички са забравили за студентите — работниците искат 40 часа работна седмица и повишаване на минималната заплата до 1000 франка. На 24 май президентът прави изявление по телевизията, в което говори за нуждата от „обновление“, но не предлага нищо конкретно. На 30 май дьо Гол в Елисейския дворец чете поредното радиоизявление, в което казва, че няма да напусне поста си, разпуска Сената и Палатата на депутатите и насрочва предсрочни избори. За последен път в живота си дьо Гол има шанс с твърда ръка да сложи край на бунта. Изборите се приемат и като косвен вот на доверие към генерала. На 23-30 юни голистите взимат 73,8% от местата в Палатата на депутатите. С това става ясно, че народът не иска смяна на властта, а смяна на президента. Съдбата на генерала е предрешена. Като последен опит да се задържи на власт се счита замяната на Жорж Помпиду с Кув-дьо-Мюрвил и планът за реорганизацията на Сената — горната камара на парламента — в икономически и социален орган, защитаващ интересите на предприемачите и профсъюзите. През февруари 1969 година генералът предлага тази реформа на референдум и обявява, че ако тя не бъде приета, ще си подаде оставката. В навечерието на референдума дьо Гол се оттегля в Коломбе и очаква резултатите, спрямо които няма никакви илюзии. След като в 10 часа вечерта на 27 април 1969 година поражението е очевидно, след полунощ на 28 април президентът по телефона предава на Кув-дьо-Мюрвил следният документ: „Аз преставам да изпълнявам задълженията на президент на Републиката. Това решение влиза в сила от днес в 12 часа.“ На 9 ноември 1970 година в седем часа вечерта Шарл дьо Гол умира в Коломбе-де-дез-Еглиз. На погребението на 12 ноември, съгласно завещанието на генерала, присъстват само най-близките роднини и приятели от Съпротивата.
2 Анри Филип Петен (на френски: Henri Philippe Pétain) е френски офицер, държавник и политик. Член на Френската академия (от 1929 до 1945, изключен). Завършва Военното училище Сен Сир (1878) и офицерска школа. През Първата световна война е командир на пехотна бригада, от май 1915 е командващ френската армия. Заместник-председател на висшия военен съвет (1920-1931), военен министър на Франция (1934), маршал. След окупирането на Франция от Нацистка Германия започва да сътрудничи на германците – установява колаборационисткия режим Виши (1940-1944). На 20 август 1944 г. заедно с правителството е откаран в Белфор. На 26 април 1945 г. се предава на френските власти във Валорбе Швейцария. Осъден на смърт от Висшия съд на юстицията в Париж на 15 август 1945 г. На 17 август 1945 г. генерал Шарл дьо Гол заменя присъдата с доживотен затвор.

Документ № 233

ОБЕКТИ НА ОТДЕЛЕНИЕ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА*

София, не по-рано от началото на 1942 г.

ОБЕКТИ НА ОТДЕЛЕНИЕТО:

І.Чужди разузнавания

1. Английско разузнаване

2. Американско разузнаване

3. Съветско разузнаване

4. Турско разузнаване

5. Гръцко разузнаване

6. Румънско разузнаване

7. Французско разузнаване

8. Швейцарско разузнаване

9. Шведско разузнаване

10. Полско разузнаване

11. Чешко разузнаване

12. Аржентинско разузнаване

13. Египетско разузнаване

14. Японско разузнаване

15. Испанско разузнаване

16. Унгарско разузнаване

17. Словашко разузнаване

18. Италианско разузнаване

19. Сръбско разузнаване

20. Хърватско разузнаване

ІІ. ЧУЖДИ ПРОПАГАНДИ:

1. Английска пропаганда

2. Американска пропаганда

3. Турска пропаганда

4. Гръцка пропаганда

5. Французска пропаганда

6. Швейцарска пропаганда

7. Белгийска пропаганда

8. Италианска пропаганда

9. Албанска пропаганда

10. Румънска пропаганда

11. Сръбска пропаганда

ІІІ. РЕЛИГИОЗНИ ПРОПАГАНДИ:

1 Католическа

2.Адвентисти

3.Дъновисти

4.Баптисти

5.Евангелисти

1. Общество на христовите братя

2. Обединени евангелистки църкви

ІV. МАСОНИ

V. МАЛЦИНСТВА

1. Турско

2. Еврейско

3. Арменско

VІ.РУСКА ЕМИГРАЦИЯ

VІІ.ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ

VІІІ.НАЦИОНАЛ-РЕВОЛЮЦИОННИ ОРГАНИЗАЦИИ

ІХ. ЧЕТНИЧЕСКИ ДВИЖЕНИЯ

Х.ПЕРЛЮСТРАЦИЯ

- “ –

За чуждите разузнавателни и пропагандни служби, особено след скъсване [на] дипломатическите ни отношения с неприятелски настроените спрямо силите от Оста държави, България доби огромен интерес. Загубили неофициалните си ръководители, в лицето на официалните си дипломатически представители, на разузнавателните им служби, покрай пряката задача за събиране на сведения от военен, политически и стопански характер, легна и задачата за организиране на канали, чрез които събраните сведения трябваше да се пренасят до централите им, настанени в съседните на нашата държава страни. Особена дейност в това направление проявиха англо-американските разузнавателни служби, чиито ръководства след скъсване на дипломатическите отношения между България, Англия и Съединените [Американски] Щати, се установиха в Цариград.

Освен това, Отделението разполагаше със сведения за съществуването на разузнавателните централи, чрез които чуждите разузнавателни агенти получаваха нареждания и предаваха някои от събраните сведения. Някои от тези радиопредаватели бяха разкрити, едни от които Отделението използува и продължава да поддържа връзка с централите им. Разкрити бяха и някои от каналите, които служеха за препращане на хора-куриери, сведения, инструкции и пари. Със заловените лица биде постъпено съгласно законите в страната.

Освен горната огромна работа, в която хората от Отделението трябваше да се справят, за да се предотвратят големите пакостни последици за нашата страна, на преден план стоеше и борбата с разпространителите и проводниците на масата зловредни слухове, които чуждите пропагандни служби разпространяваха между народа, целещи да го доведат до нравствена анархия.

Революционното значение на днешната война и идеята за нова Европа, в името на която силите на Оста се борят, създадоха голяма работа, особено на англо-американската и съветска пропагандни служби, мъчейки се с всички средства да разколебаят духът на българския народ. Чрез създаване на интернационални олигархии, зад които се криеха и безскруполни домогвания на юдомасонското еврейство, се разпространяваха песимистични предсказания, като към България и българския народ се отправяха най-мръсни и долни закани. Със заловените разпространители на горните слухове бе постъпено съгласно постановлението на член 9 от Закона за разтурянето на партийно-политическите групировки** и член 124, буква А, Б и В от Закона за държавната полиция.

І.АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ

След напускането на Английската легация и заминаването и за Турция, по-голямата част от персонала и се установи в Цариград и Анкара. Заедно с това и ръководството на английското разузнаване за България бе установено в Цариград. От сведенията, с които службата разполага се вижда, че в това разузнаване са ангажирани голяма част от персонала на бившата легация, бивши членове на английската колония в България и такива от английските институти. В Цариград са полковник АЛЕКСАНДЪР РОСС, бившето военно аташе в София, ЕДУАРД СМИТ РОСС, бившия ръководител на “[Сикрит] Интелиджънс сървис” в София, НОРМАН [ДЖЕЙМС] ДЕЙВИС, УЙЛЯМ РОДЖЕРС, [ДЖЕФРИ ЛИСТЕР] МАКДЕРМОТ, ФРЕДЕРИК ПИТ, търговец и бивш кореспондент на “Дейли мейл” и др.

От сведенията, с които службата разполага от секретни сътрудници се установява, че главен ръководител на английското разузнаване в Турция е известният полковник ДЖИБСЪН1, много ловък, деен и добре познаващ службата си. Като негов главен помощник е известният капитан УАЙТЪЛ***, началник на Паспортното бюро при Английската легация и фактически шеф на “Интелиджънс сървис”, при помощници капитан БЪРН и ТОМСЪН, технически помощници на ръководството на УЙЛЯМ РОДЖЕРС****, адмирал и съветник в Щаба на турската флота. Същият е известен на службата и беше дълги години в България, като се занимаваше с разузнаване в страната, проявявайки най-голям интерес от Черноморското крайбрежие. Друг помощник е ФЕРГЮСЪН ХАРКНЕС*****, шеф на стопанската блокада в Цариград. Събирането и систематизирането на сведенията се ръководи от англичанина МОНТОН2, с помощник полковник АЩЪМ*****. Като един от най-ценните помощници и сътрудници на полковник Джибсън е известният руснак ГРАНОВСКИ******, който е приел мохамеданството и в Цариград е известен, като един от най-енергичните и ловки хора на английското разузнаване. Грановски едновременно е в услуга и на турската полиция. Същият живее в Цариград и за прикритие се занимава с търговия. Един от главните помощници на Грановски и занимаващ се с разузнаване в България е потурченият евреин ДЖЕВАД*******, с едно око, говорещ добре български, бивш български поданик, сега притежаващ турски паспорт. Същият е изпращал лично хората си с моторни лодки до българския бряг, а и понякога и той самият е идвал в България.

Тази централа за разузнаване развива извънредно голяма дейност и разполага с неограничени парични средства, за изразходването на които не се държи никаква сметка. Разузнаването разполага със значителен брой сътрудници от най-различни народности. В България били изпращани голямо количество английски агенти по най-различни пътища. В някои случаи те били изпращани с турски моторни лодки и стоварвани на някой пункт по-отдалечен на българския черноморски бряг. Изпращането на хората ставало и по суша. Във всички случаи изпращаните хора били съпровождани от доверени лица до границата и оттам се прехвърляли на българска територия, като след това влизали във връзка с предварително уведомения за това сътрудник на наша територия. Друг начин за изпращането на агенти в България е с фалшиви документи, специално и майсторски подготвени от техническата служба на разузнаването. За агенти обаче са използвани лица с напълно редовни документи, идващи в България под формата на търговци.

За агенти, английското разузнаване използува голям брой евреи и хора от други народности, като унгарци, поляци, арменци, руснаци, турци и др. Евреите изселници от България след пристигането в Турция се подлагат на най-щателен разпит от страна на разузнаването и те са едни от най-сигурните и богати източници на сведения. Тези от тях, които със своите връзки в България и способности се проявяват като хора, които могат за в бъдеще да бъдат използвани за разузнавателни задачи, биват оставяни в Цариград. Хората от останалите народности се изпращат в България с редовни или фалшиви документи със специални разузнавателни задачи или като куриери. Някои от тях, след свършване на възложената им работа в страната, продължават пътя си за Германия, Унгария, Румъния и другаде.

Връзката между ръководството и Цариград и агентите в страната се поддържа посредством пътници, пътуващи под формата на търговци и др., като същите пренасят писма със сведения, инструкции за работа, пари и др., в куфари с двойни дъна, а така също и устно предават сведения и получават инструкции. Връзка се поддържа и посредством писмена кореспонденция като писма с най-невинно съдържание – търговско, семейно и любовно. Между редовете се съобщават сведения или дават задачи и инструкции написани с тайно мастило, което се проявява само при внимателно нагряване или като се действува с проявител със специална химическа формула. В други писма, сведения и съобщения се изпращат, като в текста има поместени условни думи и знакове, известни само на изпращача и на получателя. За поддържането на връзките между агентите и ръководството се ползуват и инсталирани в страната радиопредаватели, най-малък и усъвършенствуван тип (американска система).

Друг начин за връзка на разузнаването със своите агенти в страната е чрез неутрални легации в София, като французската, швейцарската, шведската и аржентинската. Ръководството в Цариград, след предварително съгласие на лице от легацията, предава по същия, писмени или устни нареждания за своите хора в България, като за това своевременно е уведомило агентите си кога, при кого и по какъв начин ще се явят да получат изпратените писма или други. По същият път агентите от България изпращат своите доклади. За такава цел се използуват и куриерите на гореспоменатите легации.

Службата е набелязала като агенти на английското разузнаване следните лица: МАНЯ [Мария] ФАНТА, по баща МАЛИНОВА, 46 год[ишна], българка, живуща в София, за която с положителност бе установено, че е във връзка с бившето английско военно аташе в София полковник Ал[ександър] Росс още когато последният беше в България и бе в пълна негова услуга. Същата през настоящата година предприе пътувания до Швейцария и Португалия – гр.Лисабон, където в последния град е гостувала на зет си, бившия белгийски пълномощен министър в София [АНРИ] МОТ, който понастоящем е на служба, като пълномощен министър в Лисабон на белгийското задгранично правителство в Лондон и, който по време на нейното представяне там е пътувал до Лондон и се е завърнал. В Лисабон се е срещала и с някакъв англичанин. В София същата е във връзка с шведската, швейцарската и аржентинската легация. Тук се движи постоянно в кръга на убедени англофили. По сведения е във връзка и с бившия министър-председател [Никола] Мушанов3, който я посещавал в дома.

ХАНС ГИЛМАЙДЕН, бивш норвежки вицеконсул във Варна и параходен агент, понастоящем живущ в Цариград. Същият е във връзка с английското разузнаване, а същевременно се занимава с търговия. Той е в редовна кореспонденция с ГАВРИЛ СТАЙКОВ, 42 год[ишен], родом от София, търговец, американски възпитаник, в миналото беше чиновник, а в последствие съдружник на англичанина ФРЕДЕРИК ПИТ, търговец и кореспондент на английския вестник “Дейли Мейл”. [Гаврил] Стайков често пътува в Цариград, където се среща с Ханс Гилмайден, [Фредерик] Пит и други англичани.

Бeлгиецът инж[енер] ГУСТАФ ПЕТЕР МАAС, 32 годишен, родом [гр.] Вегрен – Белгия, инженер-конструктор, живущ София, ул.”Белчев” № 43, притежава германски фромденпас********. Същият е в притежание на един патент за една специална бетонна смес. За него е установено, че е във връзка с английското разузнаване и при едно негово пътуване в Цариград се е срещал с хора от последното. Там е бил в постоянна връзка с белгиеца [Д]жордж Лиенарди изгонен от България, живущ в Цариград, във връзка с хора от английското разузнаване и белгийското задгранично правителство в Лондон. В Цариград последният се занимава с търговия, като същевременно ръководи и предприятието си в София, управлявано тук от жена му. Маас в София, чрез инженер ЗЛАТАНОВ, съдружник на Лиенарди, е във връзка с Военното министерство за постройка на някакви бетонни конструкции. Сведенията са, че Маас е в услуга на германското разузнаване.

В услуга на английското разузнаване е евреинът АНРИ АФТАЛЬОН, 44 годишен, родом от София, бивш български поданик, търговец, понастоящем в Цариград, занимаващ се там с търговия. Освен него, в услуга на същото разузнаване са евреите ДАВИД РОЗЕНЩЕРН, ДАВИД СИМХА, ТОЛЕДО, МОШЕ БАРУХ и др.

Като агенти на английското разузнаване в Цариград са известни лицата РУДОЛФ ШМИД, унгарец, търговец, живущ в Будапеща, ул.”Ласекагнеса” 27, третия етаж, пътуващ често в Цариград, гдето е във връзка с англичанина СКЕМБРИ. На път за Цариград лицето е престояло по-дълго време в София под предтекст, че иска да сключи търговски сделки. Тук бил на квартира в МАРИЯ ЛАНДАУ на ул.”Кърниградска” 14, австрийка, бивша жена на евреина Ландау. Във връзка с търговски работи е бил в контакт с някой си РАШКО РАШКОВ, понастоящем в Деде-Агач, известен като авантюрист, с ПЕТЕР СТЕЦЕНБАХ, унгарец и с ТОНЧЕВ и БОЯДЖИЕВ, от дружество “Село”, на които предлагал търговски сделки, но въпреки всичкото ни желание не сключил никакви сделки. С впечатлението е на всички, че ШМИД прикрива, под маската на търговец другата си дейност. Рудолф Шмид в Цариград е във връзка с унгареца д-р КЕРТИШ, който е известен като един от главните сътрудници на английското разузнаване. Лицата НЕМЧИК, унгарец, инженер от Братислава, МОРАВЧИК4 – дипломат от Братислава и о.з. полковник КОВАЧ, унгарец, пристигнали в Цариград и били в постоянна връзка с Рудолф Шмид и д-р Кертиш.

В пълна услуга на английското разузнаване в Цариград е известният на службата ВАНГЕЛ ХРИЗИКУ, бивше аташе по печата при Румънската легация в София. Той е във връзка с разузнаването посредством представителя на агенция “Ройтер” – КАНУТИ5 в Цариград.

II. АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ

Веднага след скъсването на дипломатическите отношения между А[мериканските] С[ъединени] Щати и България и заминаването на персонала на американската легация за Турция, по-голяма част от същия, след пристигането си се е установил там, а заедно с това и ръководството на американското разузнаване за България се установява в Цариград. Веднага след пристигането, с разузнаването в България се е занимавал бившия американски военен аташе в София полковник [Кърнилиъс К.] ДЖЕДУИН, а напоследък за целта е пристигнал и бившия пълномощен министър в София [Д]ЖОРДЖ ЪРЛ.

От сведенията, които службата има от секретни сътрудници се установява, че главен ръководител на американското разузнаване със седалище в Турция – Цариград е американският евреин Лерман, много близък и доверено лице на американския пълномощен министър в Турция Щайнхард – също евреин. В резултат на борбата, която се води между чистите американци и американците по произход евреи в Турция и въобще в Америка и другаде, Лерман е успял да наложи и заеме този пост благодарение на подкрепата, която е получил от Щайнхард и изместил бившия ръководител на това разузнаване, американеца [РОБЪРТ] ПАРКЪР.

Секцията за югоизточна Европа е поверена и се ръководи от [Д]ЖОРДЖ ЪРЛ, бивш пълномощен министър в София, който е в не много добри отношения с Лерман и Щайнхард, тъй като Ърл е чист американец и води борба против американските евреи. За шеф на разузнаването специално за България е назначен бившия директор на Американския колеж в София – Симеоново, ФЛОЙД БЛЯК, като добър познавач на страната и условията на работа, създал си, благодарение на дългите години престой в България солидни връзки в обществото. Още по времето, когато същият беше в България като директор на Колежа, последният беше център на американското разузнаване и пропаганда. Там ставаха срещи между [Флойд] Бляк и негови сътрудници. Той беше един от най-ценните сътрудници на [Джордж] Ърл и бившия английски пълномощен министър [Джордж] Рендел. [Флойд] Бляк, подтикван от омразата си към сегашния режим в страната, развива извънредно голяма разузнавателна дейност, като непрекъснато работи и полага голям труд. По всички стени на кабинета му са били окачени стари и нови карти на България, някои от които обозначени със знаци, а така също постоянно се снабдявал по различни пътища с най-разнообразни трудове на български от стопански, политически, исторически, географически, статистически и друг характер. Пръв помощник и съветник на [Флойд] Бляк е бившият учител също от Колежа професор [Лоуренс] Мур, който е шеф на шифъра. За сътрудници на американското разузнаване в Цариград служат най-главно евреи, изселили се от България, които напоследък предпочитат да работят с американското разузнаване, вместо английското. Повечето от нелегално избягалите от България лица и българи от Македония, живущи в Цариград, гърчеещи се и сърбеещи се, са на служба на американското разузнаване. Освен гореизброените, разузнаването използува почти всички, завършили Американския колеж в Цариград и другаде – евреи, турци, гърци, арменци, руснаци и лица от други народности, като унгарци, чехи, поляци, румънци, които по разни причини са избягали от Отечеството си и са настроени против сили на Оста.

[Флойд] Бляк използва за своите цели и лица от бившите партии, като демократи, звенари, протогеровисти, масони и др., с които е във връзка още от България и, с които и сега поддържа постоянни връзки посредством разни хора или писмено. Така например, преди заминаването си от България за Цариград, той е имал няколко срещи в Колежа с известния протогеровист ПЕЦО ТРАЙКОВ [ГИРОВСКИ].

Почти всеки ден [Флойд] Бляк се среща с лица идващи в Цариград от България, под формата на търговци, които най-подробно го информират за положението в страната, а също така служат за връзка с неговите агенти в България. С много евреи в България [Флойд] Бляк е в писмена връзка. Кореспонденцията си от България той получава на адреса на Роберт-колеж в Бебек, адресирана до професор Скот и на други турски имена в пощенски кутии.

[Флойд] Бляк и [Лоуренс] Мур често устройват беседи в Турция за България,

за ограничен кръг слушатели, пред които излагали положението в България и изтъквали, че разполагали с един добре организиран апарат от органи, които ги осведомявали подробно за всичко, което става в България. В една от последните си беседи [Флойд] Бляк е заявил, че положението в България било назряло за един преврат и, че това било въпрос на дни. Най-малкото поражение на Германия на Източния фронт щяло да тури край на германофилския апарат в страната, който бил много малък. За него с изключение на правителството [на професор Богдан Филов] и неговите органи в страната и чужбина, всичко било неприязнено настроено срещу германците и очаквало само сигнала за преврата.

Американското разузнаване разполагало с неограничени парични средства и безогледно пръскало големи суми за своите цели. По сведения от журналистически среди в Цариград, които са добре осведомени, убийствата в България били финансирани от американското разузнаване.

Общо американското разузнаване се интересува най-живо за всичко, което става в България, Румъния, Сърбия, Албания, Гърция, [остров] Крит и останалите острови. Освен със своите документи, то разполагало и с радиопредаватели, чрез които всички сведения се предават в Централата със специални шифри.

На най-щателен и обстоен разпит от страна на разузнаването се подлагат всички пристигащи в Цариград от България евреи, които дават абсолютно всички сведения от военен, политически, стопански и икономически характер, които им са известни. Същите в озлоблението си към страната рисуват в най-черни краски положението. Тези от тях, които могат да бъдат и в бъдеще използвани от разузнаването, остават в Цариград на служба в последното.

Като агенти на американското разузнаване службата е набелязала следните лица и следи най-внимателно за тяхната проява: ИВАН МОНЕДЖИКОВ, 43 год[ишен], родом от София, българин, завършил Роберт-колеж през 1921 година, дългогодишен домакин-касиер на Американския колеж в Симеоново, живущ София, хотел “Славянска беседа” и на бул.”Патриарх Евтимий” № 38.

Иван Монеджиков е женен за американката, учителка в американския Девически колеж в Цариград на име К.Уайтъл, роднина на [Флойд] Бляк. Жената на [Флойд] Бляк е българка и първа братовчедка на [Иван] Монеджиков. През месец декември 1942 година [Иван] Монеджиков е бил в Цариград на гости на [Флойд] Бляк и през цялото време бил в постоянна връзка с него. След завръщането си в България, [Иван] Монеджиков, по нареждане на Флойд Бляк, е започнал да изпраща писма с най-разнообразни сведения от военен, политически, стопански и икономически характер, както и сведения с атмосферни измервания, необходими за авиацията. Сведенията са изпращани без подпис и адресирани до лицето ПЕТЪР ЧЕРНЯЕВ, Истанбул кюлюбю – Цариград, писани на пишуща машина на английски език, с която си служи [Иван] Монеджиков. По същото време [Иван] Монеджиков изпраща на [Флойд] Бляк най-различни книги на български език със статистически данни, исторически, стопански и географически характер. Последните бяха изпращани на адрес Х.СКОТ, Роберт-колеж и на други адреси с турски имена. [Иван] Монеджиков продължава да е в постоянна писменна връзка с жена си в Цариград и в техните писма се говори за [Флойд] Бляк, който има псевдонима “ЕФИ”. В писмата с най-невинно съдържание, [Иван] Монеджиков съобщава между другото, и най-различни сведения за събитията в страната, по продоволствени въпроси, мерки срещу евреите и др. Той изпраща също така телеграми и води телефонни разговори с жена си. По лица, пътуващи по търговски работи в Цариград и, които са познати на [Иван] Монеджиков и [на Флойд] Бляк, той изпраща устно и писмено известни работи за жена си и за [Флойд] Бляк. Така, по столичния търговец БОЯН КОМАНДАРЕВ, с когото е много близък, той преди време е изпратил някои работи и [Боян] Командарев в Цариград се е срещал с [Флойд] Бляк.

За Цариград по търговски работи пътува лицето БОЯН КОМАНДАРЕВ, 43 год[ишен], родом от Цариград, търговец на платове, завършил 1922 год[ина] Роберт колеж, живущ ул.”Шейново” № 4. [Боян] Командарев е известен като отявлен американо-англофил, бивш деен масон и членувал до края – разтурването на последната масонска ложа (Възпитателен институт “Заря”). При пребиваването си в Цариград, той се среща с [Флойд] Бляк и други американци и англичани. В София средата, в която се движи е силно англофилски настроена.

БОЯН ИВАНОВ ДАНОВСКИ, 46 год[ишен], родом в Русе, покръстен евреин, писател-режисьор, живял в София, бул.”Патриарх Евтимий” № 27, понастоящем в Цариград. Преди това е бил на работа в кинотеатър “Роял”. За [Боян] Дановски е установено, че е един от най-дейните агенти на американското разузнаване в България. Той е в постоянна връзка с [Флойд] Бляк и с други хора от американското и египетско разузнаване, а така също и с турски офицери. Същият по таен път е поддържал връзки в страната с известния протогеровист ПЕЦО ТРАЙКОВ ГИРОВСКИ, установен като агент на американското разузнаване, на когото е изпращал инструкции за работа и получавал от последния сведения.

АТИЛА АКИЕВ СИЛАГИ, 36 годишен, родом в гр.Севлиево, по произход унгарец, български поданик, собственик на цирк, женен за англичанка, жив[ее в] София, бул.”Тотлебен” № 2. [Атила] Силаги е пътувал в Цариград под предлог за уреждане на турски и палестински визи за евреи-изселници от България. През време на пребиваването си в Цариград, той е бил във връзка с [Флойд] Бляк, на когото е предал писмо от София, бил е във връзка и с други англичани. На същият бе отказано от службата да му се даде виза, за да замине повторно за Цариград.

Евреинът АНРИКО АФТАЛЬОНИ, родом от София, 43 годишен, бивш търговец, от няколко години в Цариград, занимаващ се и там с търговия. За същият е установено, че е в постоянна връзка с Боян Дановски и други хора от американското разузнаване и е в пълна тяхна услуга.

БОРИС КОНСТАНТИНОВ СТАТЕЛОВ6, родом от Солун, о.з. полковник от флотата, понастоящем търговец, живущ Варна, ул.”Търговска” № 2, известен като деен звенар, близък приятел на евреина адвокат ФАЙОНОВ, отявлен звенар и близък човек на [полковник о.з.] Дамян Велчев. Боян Стателов често пътува за Цариград под предлог за уреждане на търговски работи. През време на престоя си в Цариград, той е бил във връзка с хора от американското разузнаване.

Инж[енер] ГУСТАФ ПЕТЕР МААС, белгиец, 32 годишен, родом в гр.Вегрен – Белгия, инженер-конструктор, живущ София, ул.”Белчев” № 43, притежава германски фремденпас. Маас е в притежание на някакъв патент за бетонна смес. Пътувал е в Цариград, гдето е установено, че е бил във връзка с бившия американски военен аташе в София полковник Кърнилиъс К.Джедуин, на когото е съобщил много важни и интересни работи. Там той е бил в постоянна връзка с [Д]жордж Лиенарди, белгиец, изгонен от страната, във връзка с белгийското задгранично правителство в Лондон и в услуга на английското разузнаване. Маас е пътувал в Румъния и се завърнал в България, където понастоящем работи в д[ружест]вото на Лиенарди заедно с инж[енер] Златанов.

ОТТО АДОЛФ СУИКЪР, американец, бивш директор на дружество “Петрол” в София, понастоящем в Цариград, е в постоянна връзка с хората на американското разузнаване. Там е говорил много остро против правителството на България и особенно много се нахвърлил срещу Министъра на външните работи и изповеданията господин [Петър] Габровски. През 1942 година същият е бил въдворяван на ново местожителство в гр.Асеновград, като агент на американското разузнаване.

Като агенти на англо-американските разузнавателни служби бяха въдворени на нови местожителства, съгласно член 124, буква “Д” от Закона за държавната полиция лицата:

СОТИР ЯНЕВ САРИЕВ от гр.Бургас;

БОРИС СЕРГЕЕВ УГАРЕВ от гр.Бургас;

ДИМИТЪР НИКОЛАЕВ ДАМАСКИНОВ, от гр.Бургас;

ИЛИЯ ДИНЕВ ПОПИЛИЕВ, от София;

ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ЗЕНОВИЧ, от Бургас;

ОДИСЕЙ СЕРАФИМОВ КАРАЯНЕВ, от гр.Бургас;

ЛАЗАР ГЕОРГИЕВ ИКОНОПИСЕВ, от гр.Бургас;

ИВАН ДЕМОСТЕНОВИЧ НЕРИС, от гр.Варна;

НИКОЛАЙ ПЕТРОВ КОСТИЛЬОВ, от гр.Варна;

ОТТО АДОЛФ СУИКЪР, от София;

ВЛАДА КАРАСТОЯНОВА, от София***********;

МАРА ПОПИЛИЕВА, от София.

[…]************

АМВР, общо дело 23633, л.131-140. Оригинал, машинопис.

* Най-точно субектите, с които трябва да се водило борба според “Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата” от началото на септември 1941 г., са определени от фашисткия депутат Дени Костов. В своята защита на този антиконституционен проект той се изказал по следния начин:

“Враг № 1 днес – това е безспорно комунистът, който е влязъл в открита акция и, който безмилостно трябва да бъде заслужено наказан и обезвреден…

Враг № 2 – това е Кръгът “Звено”…

Враг № 3 – това са Костатодоровските агенти в България, пладнарщината в България, която е била и ще остане агент на чуждите интереси, на чужди държави…

Враг № 4 – ами това са евреите в България…

Враг № 5 – това са масоните…” – Виж: по-подробно Дневникът на 25 ОНС, ІІ редовна сесия, 6.ІХ.1941 г., с.57; Иванов, В., “Борбата против фашизма за демокрация в Народното събрание 1923-1944 г.”, С., 1997, с.98-102.

** В текста е сгрешено. Всъщност става дума за “Наредбата-закон за разтуряне ноа партийно-политическите организации”, утвърден с Указ № 28 от 12 юни 1934 г. и обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 58 от 14 юни 1934 г. Член 9 от посочената наредба-заон гласи “В особено важни за държавната сигурност случаи, по предложение на Министра на вътрешните работи и народното здраве, Министерския съвет може да постанови интерниране на провинените лица на местожителство под непосредствена военна или полицейска контрола и охрана за срок до 6 месеци, ии пък да постанови изгнание на същите лица вън от пределите на държавата за срок до 5 години”.

1 В текста е дадено като “Джипсон”. Вероятно става дума за британския капитан (майор) Харолд Ч.Л.Гибсън, роден на 13 май 1897 г. Преди началото на войната е работил в Прага. Преди началото на германската операция “Морски лъв” е внесен в “Списък на специално издирваните лица във Великобритания” под № 41 (Gibbson, Harold C.L., 13.5.97, London, brit. Hauptmann, Major, zuletzt: Prag, vermutl. England), № 42 (Gibson, Harald, brit. agent, vermutl. England [Taterkreis: Boris Sobinof] ), № 43 (Gibson, England, Major, zuletz: Libau) , №44 (Gibson, Korrespondent der Ztg. “Times”, zuletzt: Bukarest, vermutl. England) подготвен от германците, като от неговото евентуално залавяне се интересува по-специално служителите на РСХА ІV-Е4 (т.е подотдел “Политически и икономически контрашпионаж – Север” на Отдел “Разследване и борба с опозицията” на германското Гестапо) и на РСХА VІ-С2 (т.е подотдел “Шпионаж в Русия и Япония, в това число и в “зоните на влияние” – Манджурия, Иран и т.н.). Виж: Шелленберг, В. “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с.239, 379. За Харолд Ч.Л.Гибсън също така е известно, че в структурата на британското разузнаване има номер „18100”, а така също и, че ръководи създадената от английския военен аташе в Турция, бригаден генерал Алън Арнолд още през декември 1939 г. Служба за вътрешнобалканско разузнаване. Виж: West, N., „Ml 6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945”, London,1983, р.126.

*** В текста е дадено като “Хуитол”.

**** В текста е дадено като “Вилиям Роджерс”.

***** В текста е дадено като “Фаргесон Харкнес”.

2 Сгрешено е. В случая става дума за британския майор от СИС, Мортон участник в шпионската мрежа на британския полковник Харолд Ч.Л. Гибсън. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, майор Мортон през 1940 г. попада в германския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на разположението на РСХА VІ-С2 (т.е подотдел “Шпионаж в Русия и Япония, в това число и в “зоните на влияние” – Манджурия, Иран и т.н.), и РСХА ІV-Е4 (Подотдел „Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 176 като “Morton, zuletzt: Libau, vermutl. England (engl. ND)” и № 177 като “brit. Major, vermutl. England (Taterkreis: Oberst Gibson)” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. , 287, 412.

****** В текста едадено като “Аштом”.

******* В текста е дадено като “Граньовски”.

******** В текста е дадено като “Джеват”

********* Всъщност става дума за германско разрешително за престой в Царството.

4 Сгрешено е. В случая става дума за чешкия полковник Франтишек (Франц) Моравец, роден на 23 юли 1895 в Каслау (Часлау). Издирван от органите на РСХА ІV-Е4 (т.е подотдел “Контрашпионаж” на Отдел “Разследване и борба с опозицията” на германското Гестапо.) и РСХА ІV-Е6 (т.е. подотдел “Икономически и политически контрашпионаж в региона “Юг”) и внесен в състава на германския “Списък на специално издирваните лица във Великобритания” под № 172 (Moravec, Franz, 23.7.95 Caslau, ehem. Tschech. Oberst, London) и № 173 (Moravec, Frantisec, 23.7.95 Tschaslau, ehem. Tschech. Oberst, London). Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с.286-287; 412.

5 Сгрешено е. В случая става дума за британския капитан от СИС, Каннат Килби, роден на 24 април 1898 г. в Лондон, работил по-рано в Копенхаген, Дания. Издирван от органите на РСХА ІV-Е4 (т.е подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север” на Отдел “Разследване и борба с опозицията” на германското Гестапо.) и полицията на гр.Кьолн и внесен в състава на германския “Списък на специално издирваните лица във Великобритания” под № 58, като “Kiliby, Kannath, 24.4.89, London, brit. Cpt., zuletzt: Kopenhagen, vermutl. England”. Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с.261, 395.

6 Борис Константинов Стателов – роден на 21 август 1886 г. в Солун, завършил военното училище. Произведен както следва – подпоручик 2 август 1905 г., поручик 15 октомври 1908 г., капитан – 15 октомври 1912 г., майор – 16 март 1917 г., подполковник – 2 ноември 1919 г., полковник – 6 май 1926 г., Служил както следва – във флота командир на миноносец, началник-щаб на Черноморската част, командир на крайцера „Надежда”, интендант на флота, началник на морската учебна част от 1931 г., началник на морските учебни заведения от 1932 г., командир на морската бригада от 1933 г., уволнен през същата година.

*********** Тук Андрей Праматаров греши – по това време Влада Карастоянова е говорителка на Българската служба (отдел) в Би Би Си. Вероятно полицаят чака да бъде опроверган, като по такъв начин да стане ясно, кой от службата и висшите кръгове в Царството слуша “Радио Лондон”.

***********Текстът не се отнася до темата.

Документ № 234

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ ДА МУ БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ ВСИЧКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОСТАНАЛИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦАРСТВОТО, ГРАЖДАНИ НА САЩ.

София, 2 януари 1942 г.

Аз моля да ми се изпрати един списък на всички живущи в страната американски поданици.

В списъка моля да се означат всички американски поданици, които са искали да напуснат страната, но не са успели да сторят това, поради забраната за напускане на страната от американски поданици.

Моля да ми съобщят какви мерки са взети, за да не могат разни американци под разни предлози без Ваше разрешение да напуснат страната.

Аз моля да наредите в Дирекция на полицията, щото щом някой чужденец направи постъпки да иска да му се разреши да напусне страната – да вземе виза за излизане, да бъде и на Вас съобщавано и да не се дава такава виза докато не е дадено за това съгласие от Ваша страна. Тази мярка да влезе незабавно в сила. Аз моля от Ваша страна да ми се съобщава за искането на всеки чужденец – безразлично какъв поданик е той – да напусне страната, за да можем заедно да осуетяваме заминаването на известни личности, ако това е в интерес на страната.

Аз моля да наредите до Дирекция на полицията веднага да започнат да Ви изпращат по един подаден адресен билет от живущите в софийските хотели, които да ми се дават за сведение.

Аз моля да наредите също до Дирекция на полицията да Ви съобщава за всеки случай на незаконно преминаване на границите, сведение за дезертьори и за задържането на такива, които съобщения моля веднага да ми се съобщават на мен за сведение.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.1. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.122-123.

Документ № 235

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-А-6 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА НИКОЛА ГЕШЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ОТКРИВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИ, ИЗГОТВЕНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ, В Т.НАР. “ПАРАШУТИСТИ” 1 И “ПОДВОДНИЧАРИ” 2 .

София, 3 януари 1942 г.

На № 22444/[1]941 г.

Отделът известява, че в спуснатите в България парашутисти са намерени подробни лични карти и открити листове. Установено е, че бланките на откритите листове и чистите лични карти са изпратени посредством Съветската легация в Москва и оттам в Севастопол – за лицата, изпратени чрез подводничарите и в Симферопол – за парашутистите където са попълнени, подписани и подпечатени.

НАЧАЛНИК Д[ЪРЖАВНА] СИГУРНОСТ: (п) Н[икола] Гешев

НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ “А”: (п) Л.Димитров

ДВИА, ф.23,оп.1, а.е.706, л.104, Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Противоречия на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944 г.) – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн. № 1-2, с.110.

1 На територията на България са спуснати общо четири групи парашутисти ( на 13-14 септември 1941 г. – на 2 групи в района на Добричко, на 18 септември 1941 г.- на 1 група в района на Трявна, на 21-22 септември 1941 г. в района на с.Долно Ботево, Хасковско – на 1 група) и на една група парашутисти в района на гр.Серес-Солун. Почти всички те загиват в бой с полицейските формирования или с подразделенията на немските войски. Една част от тях попада в плен или поради предателство, или след сражение. На 26 юни 1942 г. в 18 часа се прочита присъдата по делото на парашутистите, съгласно която 18 подсъдими от 27 се осъждат на смърт чрез разстрелване, като присъдата е приведена веднага в изпълнение: Следните български патриоти-интернационалисти са осъдени на смърт чрез разстрелване:

Цвятко Н.Радионов, Трифон Т.Георгиев, Васил Ц.Йотов, Иван П.Изатовски, Антон П.Бекяров, Димитър И.Димитров, Васил В.Додов, Стефан М.Пашов, Делчо Н.Наплатанов, Борис Ст.Томчев, Август Д.Попов, Георги Ив.Кратунчев, Иван Й.Иванов, Мирко Ст.Петков, Симеон Ф.Славов, Иван Н.Щерев, Милю М.Мильов и Димо Ст.Астарджов.

На доживотен затвор са осъдени Йосиф Б.Баер, Иван П.Дреновски, Димитър А.Тепляков, Герки П.Бошикаров, Янко Ст. Янев-Комитов, Тодор Ф.Николов и Никола А.Романов.

На 15 години строг тъмничен затвор са осъдени Лъчезар Авр.Стоянов, Владимир А.Чернов. Виж Василев, Орл., „Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923-1944. Очерки и документи”, София, 1946, с.204.

2 На територията на България са прехърлени две групи от български подводничари-политемигранти. Едната е стоварена южно от устието на р.Камчия на 11 август 1941 г., а втората – на 28 срещу 29 август 1941 г.

Документ № 236

ТВЪРДЕ БЪРЗО, ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № IV-5035 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, С НАСТОЯВАНЕ ДА МУ СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ИМЕНАТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ПОДАНИЦИ В БЪЛГАРИЯ.

София, 9 януари 1942 г.

Моля възможно по-бързо да се изпрати в Щаба на войската един списък в два броя на всички живущи в страната американски поданици, с означени адресите и занаятите им.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л. 3. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.123.

Документ № 237

ТВЪРДЕ БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 132 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С УКАЗАНИЕТО ЗА ПРОВЕРКА НА ЕФИРНОТО ПРОСТРАНСТВО В РАЙОНА НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА.

София, 12 януари 1942 г.

Д-р № 132*

ТВЪРДЕ БЪРЗО

Моля да ми съобщите по възможност веднага – да се съберат сведения и от Полицията – дали в близост до град Свиленград има една българска радиостанция?

Ще бъда благодарен за бърз отговор

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.79. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 105-106.

* Щабът на войната с изх.№ ІV-1-80 от 26 януари 1942 г. отговоря на запитването на д-р Делиус, че такава радиостанция монтирана в Любимец, която има действие между 70 и 40 км. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.80. Запитването на д-р Делиус е направено вероятно заради разполагането на бойно диверсионно-разузнавателно подразделение на Абвера в рамките на нейния филиал “Walli” в района на българо-турската граница, който в случай на нужда трябвало да действува и на турска територия, както и с желанието на д-р Делиус, да разбере дали радиослужбата (пеленгаторите) командвана от поручик Армянов от Министерството на войната, засича неговия “български” радиопредавател, а също така и какви са техническите характеристки на българския радиопредавател.

Документ № 238

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 135 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ РО-ЩВ, С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОДАНИЧКА ЕЛИЗА ЕРАМОВА КЕВОРКЯН.

София, 12 януари 1942 г.

Д-р № 135*

Относно: проверка на личността.

Моля да ми се изпрати по възможност веднага сведение за личността на г[оспож]а Кеворкян, от София, ул.Аксаков № 6.

В жилището на госпожа Кеворкян ще бъдат настанени членове на моето бюро.

[Резолюция:] РО 3 до 18 януари 1942 година.

(п) подполк[овник Никола] Костов

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.81. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 106.

* В донесение № 4 от 28 януари 1942 г. изпратено от секретния агент „О2” до началника на секция РО 3, се казва следното: В изпълнение на заповедта Ви да събера сведения за арменката г-жа Кеворкян, ул.”Аксаков” № 6, донасям следното: Лицето Елиза Ерамова Кеворкян, по името на покойния си съпруг – Гарабед Кеворкян е родена на 27.І.1895 година в гр.Русе, арменка, българско поданство, вероизповедание григорианско, вдовица от 1928 година, синове Агоп, роден 1914 година, студент и Гарабед, роден 1926 година, ученик. Дъщеря: Елвира, родена 1924 година, ученичка, живеят в собствен апартамент на ул.”Аксаков” № 6, І етаж. Семество Кеворкян е живяло дълги години в Цариград, където Гарабед Кеворкян се е занимавал с търговия на кафе на едро. През 1928 година последният починал и оставил значително наследство на семейството си. Г-жа Елиза Кеворкян се ползва с име на жена с леко поведение и поради това е ненавиждана от арменските среди в София. Сестра и – Виктория е омъжена за известния тютюнев фабрикант в Пловдив – Тютюнджан, който често подпомага с парични средства синовете на Кеворкян. Г-жа Кеворкян има и двама братя – Александър и Хачик, които от дълги години живеят в Париж и, с които е в постоянна кореспонденция.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.83.

Документ № 239

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕРКАТА НА ДОКУМЕНТИТЕ, ОТКРИТИ В Т.НАР.”ПАРАШУТИСТИ” И “ПОДВОДНИЧАРИ”.

София, 13 януари 1942 г.

От направената най-щателна проверка се установи, че в спуснатите в България парашутисти* са намерени подобни лични карти, като тези които Вий ни дадохте, а също така и открити листове. Установено е, че бланките на откритите листове и чистите лични карти са изпратени посредством Съветската легация в София в Москва и оттам в Севастопол за лицата, изпратени чрез подводници и в Симферопол – за парашутистите, където са били попълнени, подписани и подпечатени.

Р.О. **

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.103. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Противоречия на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944 г.) – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн. № 1-2, с.110.

* Непосредствено след разгрома на спуснатите групи парашутисти, идпратени от СССР, на територията на Царството е разпространена лично, строго-поверително разпореждане, с което се настоява за подготовката на мерки по унищожаването на евентуално спуснати парашутисти. В донесението под № ІІ-1038 на Горноджумайското областно полицейско управление от 21 февруари 1941 г. , изпратено до околийските управители и до полицейския комендант се пише: „В изпълнение предписание № І-220 от 10.ІІ.1942 г. на Министерството на войната-Щаб на войската и по нареждане на г-н Директора на полицията, наредете да се вземат всички необходими мерки във връзка с действия на неприятелските въздушни войски с характер да извършват въздушни нападения или за спускане на парашутисти, саботьори и пропагандатори, каквито се предполага да извършват англичани и сърби от околните нам техни морски и други бази, като остров Малта и пр. Взетите мерки провеждайте най-умело, както през 1941 г. Тайната запазете, полицейските кадри подгответе, като условия за паника всред населението по никакъв начин да не се създават. Областен полицейски началник Б.Антонов. Началник Служба „Държавна сигурност” Д.Танев” Виж: ОДА-Благоевград, ф.28К, оп.1,а.е.52,л.30.

** Това запитване е направено на 27 декември 1941 г. по заповед на началника на Р.О.-ЩВ, подполковник Никола Костов. Запитването има следния текст “Приложени се изпращат снимки от намерените в спусналите се в Солунската окупационна област парашутисти лични карти и открити листове. Моля да се съобщи в Щаба на войската дали и спуснатите в България парашутисти са намерени подобни лични карти и открити листове и дали е установено по какъв начин са били подправени тия документи” – Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.105.

Документ № 240

ТВЪРДЕ БЪРЗО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-Б-101 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ЖИВУЩИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, ГРАЖДАНИ НА САЩ.

София, 13 януари 1942 г.

На № IV-5035 от 9.I.1942 г.

Приложени, изпращат Ви се исканите два списъка на живущите в страната американски поданици.

ПРИЛОЖЕНИЕ: два списъка*

Началник държавна сигурност (п) [не се чете]

Началник отделение (п) [не се чете]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.4. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.123.

* Тук не се прилагат.

Документ № 241

ДОНЕСЕНИЕ № 9 НА АГЕНТ Т-6 ДО НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА* ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ГРАЖДАНИНА НА САЩ РОБЕРТ ПАРКЪР, НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ДА НАПУСНЕ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.

София, 14 януари 1942 г.

В изпълнение на възложената ми задача, да наблюдавам Швейцарската легация на 13 т.м. донасям следното:

В 12.30 ч., дойде в Легацията едно лице, на което външността показваше, че е чужденец, обстоятелство, което ме накара да го проследя. В 12 и 55 ч. лицето напусна Легацията и тръгна по улица “Леге”, а след това по бул.”Дондуков” отиде в ресторант “Сердика”, гдето обядва. След като се наобядва излезе и отиде по посока на “Цар Освободител”, стигна “Орловия мост”, постоя няколко минути и се върна в “Жокей бар”, а оттам отиде в млекарница “Швейцария”. Там стоя няколко минути и след това се прибра в хотел “София палас”. От направената справка се оказа, че лицето се казва Робърт Уйлям Паркър – артист в “Максим бар”, роден в Сагинау-Мюйора, 1913 г., притежава паспорт № 80299 от 25.11.41 г.**

Донася: Т.6

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.124.

* В донесение № 137 от 17 януари 1941 г., РО настоява до началника на РО 3 “…Т. 6 да продължи наблюдението на американския артист Боб Паркър и до 27 т.м. направи донесение по проследяването”. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.86. В друго донесение под № II-Б-438 от 28 януари 1942 г., Дирекцията на полицията осведомява РО-ЩВ че, “на лицето е разрешено да влезе в страната преди да се скъсат отношенията със САЩ”, като “за същият е наредено незабавно да напусне страната”. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.87.

** В текста погрешно е отбелязано годината на изработването на паспорта – 1945 г.

Документ № 242

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 165 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПОЛКОВНИК О.З. ДАМЯН ВЕЛЧЕВ – ЕДИН ОТ ЛИДЕРИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КРЪГ “ЗВЕНО”.

София, не по-късно от 16 януари 1942 г.

Д-р № 165.*

Моля да ми се съобщи, с какви сведения разполагате за сегашната дейност на водача на партията “Звено”** полковник Дамян Велчев.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г”. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 106.

* На това запитване на д-р Делиус, ръководителят на РО-ЩВ подполковник Никола Костов на 16 януари 1942 г. се обръща към началника на РО 3, с настояването да му бъдат “изпратени в РО 3 извлечения от досието на Дамян Велчев, като се обърне повече внимание на сегашната му дейност”(виж ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.109). По-късно, временният началник на секция РО 3 подполковник Христо Тумбин със свое поверително донесение № ІV-2055 от 31 януари 1942 г. до началника на РО-ЩВ подполковник Никола Костов, дава следната информация “Представлявам доклад за наблюдението на дома на Дамян Велчев, проследяването му и установяване на лицата, с които се среща. Извлечение от досието не се изпраща, тъй като в службата няма такова. Приложение: доклад № 6 на Т-3 от 28.І.1942 г.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.111.

** В случая се има предвид Политическия кръг “Звено”.

Документ № 243

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 222 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРКАТА БИСТРА ВИЧАС.

София, 16 януари 1942 г.

Д-р № 222*

Относно: проверка на личността.

Моля да ми се изпратят данни за личността на госпожа Witschas (Вичас), живуща на ул.”Гурко” [№] 10.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.138. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 107.

* Агентът Р-1 с доклад № 6 дава пълни и подробни сведения за Бистра Вичас, съпруга на бивш чехословашки журналист. В своето сведение от 28 януари 1943 г. до началника на РО 3 той пише: „Представям господин Началник, събраните сведения относно Бистра Георги Иржи Никола Вичас, съпруга на бившия чехословашки журналист, живуща на ул.”Гурко” № 10. След като съпругът и Вичас бе изгонен и замина за Турция и, който многократно в миналото е занимавал службата ни, в която има досие и се преплиташе в Съглашенското ни разузнаване, Бистра, по баща Иван Дакова, сестра на артиста Николай Фол и на разведената жена на артиста В.Гендов – Жана, остана да живее в жилището в София, в същата квартира, в която живееше и по-рано с мъжа си. За омразата му към Германия, след окупирането на Чехословакия, германците го лишиха от поданство. Тогава Вичас потърси румънско поданство, като реванш за вършените услуги и на румънците в тяхното разузнаване в страната ни, но такова не му се даде. Дадоха му само кореспондетски пост на един румънски вестник. След това, Вичас успя да се снабди с френски паспорт и днес е агент на голистите в Турция. В квартирата си г-жа Вичас не е посещавана от никого, освен от един трудов офицер, неин племенник от сестра. Издържа се от парите, които Вичас праща от Турция, които понякога са стигали до 30 000 лева на една пратка. Г-жа Вичас и сестра и живеят охолно. Вечерта те посещават разни локали и понякога се връщат и пияни късно през ноща. В миналото, но и сега, г-жа Вичас не се е ползвала като жена с реноме на целомъдрена дама. Относно привързаността и към майката-отечество, тя не стои далеко от мъжа си, още повече след като той бе принуден да напусне България. Същата беше правила безуспешни опити да замине за Турция при мъжа си. Тя притежава френско поданство по силата на факта, че мъжът и бе навремето снабден с френски документ. Въпросната дама може да бъде опасна за сигурността на страната.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.140.

Документ № 244

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 165 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА ПИСАТЕЛЯ И ЖУРНАЛИСТ ПАНАЙОТ С.САВОВ.

София, 20 януари 1942 г.

Д-р № 282*

Относно данни за личност:

Моля да ми се изпратят данни за личността на писателя и журналист Панайот С.Савов, чиновник в Градската библиотека – София.

Освен това, се моли г[осподи]н Савов да бъде повикан и, да му се каже да не се интересува много за г[осподи]н Борихаузен.

[Резолюция:] Да се яви в понеделник 26.І.[1941 г.,] 9 часа. Подп[олковник Никола] Костов. 23.І.[1942 г.]

[Резолюция:] Д-р Дел[иус]. Панайот С.Савов е син на о.з.генерал Сава Савов1. Подп[олковник Никола] Костов. 28.І.1942 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.185. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 107.

* С донесение № ІV-1-99 от 28 януари 1942 г. на Щаба на войската се дава отговор на Д-р Делиус по исканите сведения. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.158.

1 Сава Панайотов Савов, генерал от пехотата (6 декември 1864-1942 г.). Роден е в Шумен, където завършва гимназия. През 1882 г. постъпва във Военното училище. Участвува в Сръбско-българската война в боевете при Сливница като ротен командир в 7-ми Преславски полк. През 1888 г. е назначен в свитата на княза като офицер, ординарец, а до 1896 г. е флигел-адютант на княгинята. От 1896 г. до 1904 г. е дружинен командир, а от 1907 е помощник-началник на Военното училище. През 1910 г. става командир на 22-ри пех.полк, начело на който в състава на 7-а Рилска дивизия участвува в Балканските войни от 1912-1913 г. Участвува активно в разправата с антивоенно настроените войници по време на Междусъюзническата война. От 14 февруари 1914 г. е генерал-майор и заема поста маршал на Царския двор и генерал от свитата му. През септември 1915 г. е назначен за командир на 5-а Дунавска дивизия, на 20 май 1917 г. е произведен в генерал-лейтенант, през август 1917 г. – командващ 3-а армия, а през декември с.г. – командващ новосформираната 4-а армия. На 29 юли 1919 г. е произведен в генерал от пехотата. През 1918 г. става министър на войната, налко по-късно – инспектор на войската. Уволнен от военна служба на 19 август 1919 г.

Документ № 245

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 357* НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ДАННИ ЗА АТЕНТАТА В ХОТЕЛ “ПЕРА ПАЛАС””**.

София, 26 януари 1942 г.

Д-р № 357

Съобщиха ми, че някой си Савов, когото лично не познавам, разпространява слуха, че бил предизвикал експлозията в [хотел] Пера-Палас по германско нареждане.

1.Като отговорен служител на германската разузнавателна служба в България заявявам по този случай, че никога не съм дал такова нареждане и твърдението на господин Савов представляват невероятни заблуждения.

2.Моля да се нареди, щото господин Савов да бъде арестуван веднага.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.240. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 107.

Документ № 246

СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-1-80 НА ЩВ-МВ ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА РАДИОСТАНЦИЯ В ГР.ЛЮБИМЕЦ

София, 26 януари 1942 г.

Щаб на войската

Изходящ № ІV-1-80

26 януари 1942 г.

На № 132/1942 година*

Най-близката до Свиленград радиостанция се намира в Любимец. Тя има радиус на дeйствие:

- телеграфно действие – 70 км

- телефонно действие – 40 км

Дължината на вълните на тази станция е от 100 до 200 м[етра].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.80. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.155.

* Виж съдържанието на документ № 237.

Документ № 247

ПИСМО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН ДАМЯНОВ.

София, 26 януари 1942 г.

Относно: Dr. Nr. 357/[19]42 [г.] от 26.І.1942[ г.]*

1. На 23.І.[1]942 год[ина] се явил в Германската легация на “Патриарх Евтимий” 2 господин Дамянов от Дирекцията на печата при българското министерство на външните работи и питал за един господин на име Бюрман.

Г-н Дамянов съобщил, че някой си Савов е бил при него и му казал, че той – последния бил направил много нещо за германците. Така например той бил влязъл няколко пъти насила в Английската легация в София и освен това бил организирал и случката в хотел “Пера-палас”***. Г[осподи]н Бюрман тогава от благодарност за тези услуги бил дал на Савов един плик с пари и един пистолет.

Ще бъда благодарен, ако повикате г[осподи]н Дамянов в бюрото си за да го питате:

а) за адреса на непознатия на мен г[осподи]н Савов и,

б) установите, какви показания е дал Савов пред г[осподи]н Дамянов.

Тъй като в случая се касае само за една провокация, аз моля да се обърне внимание на г-н Дамянов, че меродавните и съответни германски служби нищо не знаят по този въпрос и, че поради това той трябва да пази пълно мълчание във връзка с тези клеветнически слухове.

Ще бъда благодарен, ако този въпрос се уреди в скоро време и ми се изпрати съобщение***.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.245. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 245.

** За повече подробности по атентата, виж също така съдържанието на документ № 654.

*** На 10 февруари 1942 г. РО-ЩВ се обръща към за повече сведения към Дирекцията на полицията, както и за проследяване на контактите на самия Панайот Савов. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1 а.е.706, л.245.

Документ № 248

МНОГО БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 465 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТ ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРИСТИГАНЕТО НА ЧАСТ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ГЕРМАНСКОТО РАЗУЗНАВАТЕЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ.

София, 31 януари 1942 г.

Д-р № 465*

Много бързо!

Отн[осно]: подслоняването на тайните военни полицаи в София.

Аз моля да се нареди до бълг[арската] квартирна комисия, щото намиращите се тайни военни полицаи в София, да бъдат квартирувани в зданието на б[улевар]д “Дондуков” 57/1, в които помещения ще се помещават както канцелариите, така и жилището на полицаите. Едно споразумение с хазяина на къщата е вече постигнато. Умолява се помещението да бъде взето от 1.II. [19]42 г., за което моля най-бързото Ви нареждане.**

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.299. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 108.

* С твърде бързо нареждане № ІV-1-137 от 2 февруари 1942 г. началник на отделение при ЩВ информира ГВК, че разрешава разместването на абверовците в сградата на бул.”Дондуков” № 52. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.300.

** Ден по-късно, на 1 февруари 1942 г. със свое писмо под № 473, Ото Вагнер настоява да му бъдат предоставени допълнително и две нови жилища – къщата на г-жа Стойчева, намираща се в Овча Купел и къщата на И.А.Фридман, намираща се същия квартал. Двете последни жилища всъщност са присъединени към резиденцията на на ръководителя на германското разузнаване и се ползвали от неговите подчинени. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.308.

Документ № 249

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР, С КОЕТО СЕ ИНФОРМИРА, ЧЕ МУ СЕ ДАВА ОТКРИТ ЛИСТ ЗА СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ.

София, не по-късно от края на януари 1942 г.

Щабът на войската дава настоящия открит лист* на г-н ОТТО ДЕЛИУС (Dr. ** OTTO DELLIUS), лична карта № 35 герм[анска], за свободното движение из цялата страна и забранените зони през всяко време.

Умоляват се полицейските и военни власти да му оказват съдействие при поискване.

Важи до 31 декемврий 1942 г.

(п) [Никола] Костов

ПОДПОЛКОВНИК – Н[ачални]к отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.299. Оригинал, машинопис.

* Такива пропуски за движението в оперативните зони подполковник Ото Вагнер е получавал от българското военно командване периодически – виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.597, л.212 (Открит лист, важащ до 30 септември 1941 г.) и др.

** Един от псевдонимите на ръководителя на реферантурата на управлението “Чужбина/Абвер” (Amt Ausland/Abwehr) в България, полковник Ото Вагнер. Другите негови оперативни псевдоними са “д-р Делиус”, “д-р Фрей”, “Куно”, “Кара” и др. – виж по-подробно книгата Котева, Авр., Н.Котев, “Британското разузнаване в България (1939-1945), С., 2003., с.73-74.

Документ № 250

ДОНЕСЕНИЕ № 162 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНОТО ТЕЛЕФОННО ПОДСЛУШВАНЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ

София, 1 февруари 1942 г.

Съветска легация – София

ГРИНЬОВ, от Легацията, се осведомява от един непознат, дали е възстановена железопътната връзка с Одрин, както съобщават вестниците. Непознатият отговаря, че не знае такова нещо, обаче към края на февруарий това би могло да бъде възможно. Гриньов съобщава, че имало да се изпращат куриери в тази посока, обаче те по никакъв начин нямало да се докосват до гръцката територия. По всяка вероятност те биха могли да пътуват до Свиленград с влак, и оттам да продължат с автомобил.

Съветникът при Легацията, АЛЕКСАНДРОВ, пита вицеконсулът САЛИКОВ, от Цариград, дали има “нови хора” на път от Съветския съюз също за Цариград и се научава, че тези хора oще не са пристигнали дори в Анкара.

ВРЪЗКИ:

ГИЗОВ, който напразно търси да влезе във връзка с разболялият се съветник на Легацията ОСОКИН.

Подпоручик Г[еорги] Чакалов

[Резолюция: Д-р Дел[иус]. Да му се предложи, че можем да му съобщаваме].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.302. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Противоречия на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944 г.) – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн. № 1-2, с.110-111.

Документ № 251

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 473* НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ПОМЕЩЕНИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА АПАРАТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК ФОН ШЬОНЕБЕК**

София, 1 февруари 1942 г.

Д-р [№] 473

Моля да се нареди да бъдат наети чрез Гарнизонната Квартирна Комисия за нуждите на Германската легация – военния аташе – следните жилища:

Къщата на г[оспо]жа Стойчева, намираща се в Овча Купел, управлявана от адвоката Папанчев – ул.”Гладстон”, телефон 2-44-41.

Къщата на И.А.Фридман, живущ на бул.”Адолф Хитлер” № 12, намираща се също в Овча Купел.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.308. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 108.

* С твърде бързо служебно писмо № ІV-1-133 от 2 февруари 1942 г. на началник-секция при Щаба на войската капитан Иван Й. Стоянов до Гарнизонната квартирна комисия съобщава, че се позволява същите сгради да бъдат наети за нуждите на Военния аташе от Германската легация. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е. 706, л.307.

** За д-р фон Шонебек днес е известно следното: “Айнзатцщабът на Розенберг започнал своята работа в Гърция през април 1941 година, когато тук пристигнал специалиста археолог д-р фон Шонебек, който още преди войната е успял да обследва всички музеи, а сега германците “с научни цели” започнали да правят разкопки с цел издирването на ценностите на Древна Гърция. Всичко намерено веднага се изпращало в Германия” – виж: Аксенов, В., “Любимый музей фюрера. Украденные сокровища”, Санкт-Петербург – Москва, 2003, с.220.

Документ № 252

ТВЪРДЕ БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-1-137 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО ГАРНИЗОННАТА КВАРТИРНА КОМИСИЯ С ИСКАНЕ НА ОТПУСКАНЕ НА ПОМЕЩЕНИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА АПАРАТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК ФОН ШЬОНЕБЕК

София, 2 февруари 1942 г.

Твърде бързо!

ТУК – Гарнизонната квартирна комисия

ІV-1-137.

2 февруарий 1942 г.

Моля да бъде незабавно нает първият етаж от зданието, намиращо се на булевард “Дондуков” № 57, за нуждите на Германската легация – Военен аташе. Наемът, който вече е предварително уговорен, ще се заплаща от Германското военно комендантство.

За стореното моля да бъда веднага уведомен. ЗАПОВЕД.

[Никола Костов]

ПОДПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно Отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.300. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 108-109.

Документ № 253

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 548 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ДАННИ ЗА ЛИЦЕТО ЯН ВАСИЛЕВИЧ ПАРФАНОВ (“ЯН ДЕЛЯГО”)

София, 6 февруари 1942 г.

Д-р № 548

Относно: JAN WASSILEWITSCH PARFANOFF, наречен още JAN DELJAGO

Приложения: 3 снимки.

“Ян Василиевич Парфанов е живял в Ялта (Крим), а по-късно в Ленинград под името Ян Даляго. Той е техник. Според съобщения той е бил изпратен преди около 5 месеца от Одеса през морето в България, за да извършва специални задачи по нареждане на Коминтерна” **.

Моля да се нареди той да бъде намерен и ако това стане, това да ми се съобщи.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.304. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 109.

* Портретът на Ян Василиевич Парфанов е даден в ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.303.

** В смисъл на Комунистически интернационал.

Документ № 254

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 624 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ ДА МУ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦАТА ВЛИЗАЩИ В ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ

София, 7 февруари 1942 г.

Д-р № 624

Моля да ми се съобщават редовно имената на влизащите и излизащите [на българска територия] куриери на Съветската легация в София*.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.306. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 109; Котев, Н., Авр.Котева “Противоречия на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944 г.) – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн. № 1-2, с.111.

* За разлика от другите държави от антихитлеристката коалиция, СССР не бе прекъснал дипломатическите отношения с България.

Документ № 255

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 791 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ТЕКСТА НА ПРЕХВАНАТ ДОКЛАД ЗА ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ

София, 7 февруари 1942 г.

Д-р № 791

Относно: общи действия на разузнавателните служби на Англия и Турция*.

Приложение:

Разузнавателната служба на Англия и Турция е получила към средата на м[есец] януарий от едно лице “VМ”** в България един доклад. Пращаме Ви един препис от него. От него личи състава на Дирекцията на полицията и пр[очие].

Препис.

Докладът, изпратен към средата на месец януарий на разузнавателните служби на Англия и Турция.

1. Германецът [Йосиф] Дрексъл1 водач на германските националсоциалисти на V колона работи в София заедно с българската полиция, а именно с директора Христо Драголов2, дава директиви на бълг[арската] полиция и държи в ръцете си българската полиция.

2. В София съществува освен полицията и една специална организация на политическата полиция. Тя се ръководи от едно лице на име Павел Павлов3.

3. Една трета организация, която се нарича секция “В”, работи против шпионажа. Тя се ръководи от Андрей Праматаров. Той действува много здраво. Шефовете на тези три организации са познати и известни като приятели на Германия.

4. От България пристигат постоянно празни вагони във вътрешността на Сърбия. Тези вагони пътуват, натоварени с пребиваващите в Сърбия германци и германски материал за Солун. Германците, препращали намиращите се на Балкана [свои] войници през Гърция за Близкия изток като подкрепа на либийския фронт***.

5. Сигурността на югославските области е в ръцете на българската войска. До сега българите са изпратили 3 дивизии. Изпращането на унгарски и словашки войски е преустановено. Сръбските банди продължават да нападат германците. Към българите не се предприемат никакви мерки.

6. През време на въздушното ни нападение на 5.І.1942 [година] над пристанище Пирея нашите аероплани са имали успех. Според последните сведения, фабриките в Пирея за бомби, аероплани и параходи са били улучени и са предизвикали големи пожари и са нанесени големи щети. Във фабриката за бомби най-малкото 500 техници и германски войници са били убити.

7. Германските войници, които са били ранени на Източния фронт и са били изпратени в Гърция, са съобщили, че военният дух на фронта в сравнение преди 5 месеца е напълно спаднал и, че много войници бягали от фронта.

8. Нашият радиопредавател в България не работи от 2 дена. Правят се изследвания.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706. л.392-393. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 110-111.

* V-mann (човек, на който може да се доверява). Другите класации в системата на получаване на информации на германската разузнавателна служба са: Z-mann (постоянен информатор), H-mann (информатор или осведомител, от случай към случай); U-mann (човек, на който не винаги може да се доверява, осветител).

** Наред с Истанбул, който бързо се развива в шпионски център, континенталната разузнавателна служба на Великобритания има възможност да работи „легално” единствено в останалите неутрални столици – Стокхолм, Мадрид, Лисабон и Берн. Виж: West, N., „Ml 6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945”, London,1983.

1 Д-р Йосиф Дрексъл – водач на националсоциалистическата група, формирана от германци, живеещи в България. Роден на 21 февруари 1897 г. в гр.Франкентал, Германия; завършил класическа гимназия в Лудвиксхавен; следвал медицина във Вюрцбург, където и завършил с докторат по медицина през 1923 г.; помощник-асистент по анатомия, впоследствие асистент по физиология, и доброволен асистент във вътрешната клиника при Вюрцбургския университет от 1919 до 1924 г.; асистент в Анатомическия институт в София от 15 юни 1925 г.; просектор в същия институт от 4 юни 1931 г. до 1 ноември 1938 г.; частен хоноруван доцент при катедрата по анатомия на човека от 29 декември 1930 г.

2 Христо Драголов – За биографията му виж по-подробно книгата на Барух, В. “РО 2 – отделението на смъртта”, С., 1974.

3 Павел Павлов (“Черното Павле”) – За биографията му виж по-подробно книгата на Барух, В. “РО 2 – отделението на смъртта”, С., 1974

** Става дума за бойните действия срещу италианско-германската танкова група “Африка” на генерал-лейтенант Ервин Ромел, в периода след битката за гр.Тобрук (18 ноември-8 декември 1941 г.) или по-точно, когато отстъпвайки Бенгази, германският командващ се закрепва на линията Мерза ел Брега. Виж: “The Times. Atlas оf the Second World War” (Edited by John Keegan), London,1996, p.81; Irving, D., “Rommel: The Trial of the fox”, Wordsworth, 1999, p.119-187.

Документ № 256

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОЦЕСА СРЕЩУ ГЕОРГИ ВЪЛКОВ И СЪПОДВИЖНИЦИТЕ МУ

София, 14 февруари 1942 г.

Д-р №*

1.Кои обвиняеми в процеса [Георги] Вълков бяха оправдани. (Кавала ли**).

2.Моля за осведомление относно заседанията на Военния съд срещу [Георги] Вълков и другарите му.****

3.Нуждая се веднага от една добре разположена къща в покрайнините на града, състояща се от шест стаи, за моята радиостанция. ****

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е. 23, оп.1, а.е.706, л. 372. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 111.

* Запитването няма пореден номер.

** Вероятно информацията е нужна за провинциалното подразделение на Абвера в гр.Кавала, с ръководител подполковник Трамзет.

*** Става дума за брата на Георги Вълков – Васил Вълков и за Емил Стратев.

**** Става дума за една от двете радиостанции на Абверщеле „София” с позивни „Зепп” и „Зелман”. Виж: Чуев, С.Г., „Спецслужбы III Рейха”, книга I, Санкт Петербург, 2003, с.34.

Документ № 257

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 91 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО ЩВ-РО, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ ПОЛКОВНИК АЩЕН

Истанбул, 16 февруари 1942 г.

Военен аташе № 91 Лично-поверително

Цариград, 16.ІІ.1942 г. София – началник Щаба на войската (РО)

Донасям, че на 1.ІІ.тази година в Цариград е пристигнал английският полковник Ащен, от еврейски произход*.

Последният е шеф на Централата от [Сикрет] Интелиджънс сървис по събиране [на] сведения от балканските страни, която централа сега от същия се установява в Цариград (д[остоверно]).

Горното донасям за сведение.

(п) Димитър Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.255. Оригинал, машинопис.

* В годините на войната, в германския тил на Балканите са прехвърлени със специални задачи 26 парашутиста от еврейски произход. Някои от тях, такива като Ханна Сенеш и Ензио Серени, които били арестувани и по-късно разстреляни от германците, са обявени за герои на Израел. Други, като Ешаяху (Шайке) Трахтенберг-Дан, оцеляват и по-късно правят немалко полезни неща в израелското разузнаване по разкриването на нацистки военнопрестъпници. Виж: Дайчман, Й., „МОССАД”. История лучшей в мире разведки”, Смоленск, 2001, с.20.

Документ № 258

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 918* НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ, ПО ИНФОРМАЦИИ НА ЕГИПЕТСКИ ВЕСТНИЦИ**

София, 23 февруари 1942 г.

Д-р № 918

Относно: положението в България по сведенията на английски и американски бежанци от София, които са били публикувани в египетски ежедневници.

1. Английски и американски бежанци от София съобщават, че терорът в България расте постоянно и, че министър-председателят [Богдан] Филов и Гестапо*** правят усилия да премахнат посредством терор настроението в страната, което е в полза на Русия.

2. Въпреки германският натиск, българският цар Борис [ІІІ] и неговото фашистко правителство са отказали да обявят война на Русия, понеже една такава война ще предизвика гражданска война, както това съобщава едно търговско аташе, което се завърнало скоро в Турция.

3. Потисканата от цар Борис [ІІІ] силна земеделска партия**** открито ратува за една революция и за един панславянски съюз с Русия. Както съобщава един познавач на положението, който е живял дълги години на Балканите, това движение работи тесно с патриотите от Сърбия, които от своя страна са в тесни връзки със съветското Главно командване.

4. През последните седмици в цяла България са били убити няколкостотин души. Числото на организираните саботажни действия постоянно расте. В антрацитния рудник при Габрово, инсталациите били унищожени. Войската стреляла против минните работници.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.462. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 111-112.

* По това време д-р Делиус проявявал специален интерес към региона на Средиземно море. Така например в едно по-ранно свое донесение под № 360 от 23 януари 1942 г., изпратено до РО-ЩВ се прави подробен доклад за дейността на британска диверсионно-разузнавателна група, действуваща в региона на Средиземно море. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.247-352.

** Информацията вероятно е доставяна от тактическите подразделения на Абвера, действащи в рамките на общата италиано-германска танкова група, намираща се под командването на генерал-лейтенант Ервин Ромел.

*** Гестапо (абревиатура от немски език: GeheimeStaatzPolizei, съкр. GeStaPo) – държавна тайна полиция. Създадена е на 26 април 1933 г. от премиер-министъра на Прусия Херман Гьоринг; за заместник-началник на тази служба той поставя бившия социал-демократ Рудолф Дилс. Първоначално гестапо влизало в състава на пруското министерство на вътрешните работи и се подчинявало непосредствено на Гьоринг. Целта на гестапо била борбата с противниците на национал-социалистическия режим и с всички несъгласни с тоталитарния режим на Адолф Хитлер. От юли 1936 г. се оглавява от рейхсфюрера на СС и шефа на германската полиция Хайрих Химлер. След създаването на 27 септември 1939 г. Главното управление на имперската безопасност (РСХА) начело с Рейнхард Хайдрих е било включено в състава на неговото ІV управление, което ръководил от 1935 г. до 1945 г. началникът на това Управление, групенфюрер от СС Хайнрих Мюлер, получил зловещия псевдоним “Гестапо-Мюлер”. По време на Нюрнбергския процес през 1946 г. гестапо било признато за престъпна организация, и затова Мюлер автоматически подлежал на съдебно преследване. За историята на тази престъпна организация виж по-подробно: Хене, Г., „Орден „Мертвая голова”. История СС”, Смоленск, 2002, с.203-243; Уильямсон, Г., „СС – инструмент террора”, Смоленск, 1999, с.141-150; Чуев, С.Г., „Спецслужбы Третьего Рейха”. Книга ІІ, Санкт-Петербург, 2003, с.3-4.

**** Става дума за БЗНС “Пладне”.

Документ № 259

ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 107 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ЧЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ СЕ ИЗПРАЩАТ НЕЛЕГАЛНО САБОТАЖНИ ГРУПИ.

Истанбул, 24 февруари 1942 г.

Българска царска легация Тв[ърде] бързо

Военно аташе № 107 Лично поверително

Цариград, 24.ІІ.1942 г. София – Началник щаба на войската (РО)

160. Донасям, че получих сведения (д[остоверни]) според които значително количество от платени агенти на Интелиджънс сървис, обучени саботьори в Русия от българи, сърби и поляци и др., са влезли или на път да влизат в България и балканските страни, с цел да извършват разни разузнавателни и саботажни действия*. Влизането и излизането на тези лица в и от България се е извършвало по единично и то:

1.Нелегално през сухоземната ни граница и то главно откъм Турция;

2. Нелегално през морската ни граница и главно откъм Черно море**, където въоръжените лица под различна форма, са използвали разни турски гемии и моторници и,

3. Нелегално, с истински французки паспорти; този начин е бил най-много практикуван.

Доколкото въпросните лица принадлежат към саботажните групи “командо”*** това не ми е известно; знае се само, че те се излъчват най-главно от Турция, където английската разузнавателна служба, благодарение на толерирането и от страна на турските власти е много добре организирана (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 91), а снабдяването с истински французки паспорти – най-лесно. Ако има групово пристигане в България, то то трябва да се търси главно откъм черноморския бряг.

Във връзка с горното имам положителни сведения, че лицето Николопулос, английски шпионин от голяма величина, е пристигнало или в най-близко бъдеще ще пристигне в България, откъдето ще замине за бивша Югославия и Румъния. Възможно е, това лице да пътува под името Serge Afanassyantz; на този последния, нашето консулство в Цариград е дало транзитна виза № 179 от 18.ІІ. т[ази] г[одина].

У нас Николопулос щял да се срещне с Satvet Lufti Tozan, който утре 25.ІІ.тази година ще вземе виза № 82 от нашето консулство в Цариград за влизане в България. Satvet е турчин, голям търговец, почетен консул от Финландия в Турция и пътува с куриерски лист, издаден му от Финландската легация в Анкара. За същия имам сведение, че е в пълна услуга на англичаните. Той обикаля често балканските страни и този път ще тръгне от Цариград вероятно на 26 или 28 т[ози] м[есец], когато към влака има приличен спален вагон.

Като донасям горното за сведение и вземане мерки, моля:

1.Черноморският ни бряг да се постави под по-осезателно наблюдение и главно над пристигащите до него разни плавателни турски средства;

2.Митническите ни и паспортни власти да бъдат особено внимателни към лицата, носители на французки паспорти и

3.Лицето Satvet Lufti Tozan да се постави под непрекъснато наблюдение още от границата и по този начин се разкрият всички негови връзки с английските разузнавателни органи у нас; така ще може да се разкрие и залови лицето Николопулос (Afanassyantz?).

(п) Димитър Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.253-254. Оригинал, машинопис.

* Диверсионните операции обикновено предвиждат унищожаването на складовете на противника, сервизните центрове и производствените мощности. При изпълнението на подобни операции, като цели се избират електростанциите, ЖП трасета, автострадите, мостовете, свързочните възли, магазиите, коли и складовете за снабдяването. – Виж: Крофорд, Ст. “Спецназ в бою. Опыт спецназа разных стран”, М., 2002, с.296.

Група британски командоси от УСО и гръцки партизани на остров Крит. Тя успя да “открадне” генерал Крейпе (General Kreipe). Прави, от ляво на дясно – Stratis, Manolis Paterakis,Wallace Beery,George Tyrakis “Nikko”. Седнали – Grigori, Patrick Leigh Fermor, I.W.S. Moss. Moss и Leigh Fermor са наградени с DSO. Другите са критски партизани.

** От страна на Германия, с военноморско разузнаване в региона на Черно море и Азовско море се занимавала, предадената през юли 1941 г. на щаба на командващия германските ВМС в Юго-Източния басейн адмирал Шустер, „Морска разузнавателна команда за Черно и Азовско море”. Органът бил формиран в Румъния в района на гр.Пятра-Нямц и официално се наричал „Marine einsatzkommando das Schwartze meers”. Командата се ръководила от корветен-капитан Ротт, с псевдоним „Сър”. В нейния състав влизали около 30 белоемигранти-членове на РОВС, вербувани в София от „Бюрото на Делиус”. През май 1943 г. личният състав на командата се прехвърля в София и повече не се връща на окупираната съветска територия

С военноморско контрразузнаване се занимавал също така и създадения през юни 1942 г. орган на военноморското контразузнаване АСТ „Крим” (Маринен Абверщеле „Крим”), разположен в Симферопол. Той се намирал в подчинение на щаба на адмирал Шустер. Органът бил изваден от състава на АСТ „Югът на Украйна”. Морската АСТ провеждала контрразузнавателна работа през местните резидентури в приморските градове на Крим. Като резиденти на органа работили руските белоемигранти – членове на РОВС, живяли преди войната в България. Те вербували агентура от числото на местните жители. Виж: Чуев, С.Г., „Спецслужбы ІІІ рейха”, книга І, Санкт-Петербург, 2003, с. 51-52, 95-97

*** За историята на британските диверсионни подразделения по време на Втората световна война, виж по-подробно: Крофорд, Ст. “Спецназ в бою. Опыт спецназа разных стран”, М., 2002; Кукридж, Эд. “Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных территориях”, М., 2003; Нейландс, Р. “В зоне боевых действий. История войск специального назначения с 1945 г.”, М., 2005; Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004 и др. Като бойна единица, “командо” възниква през Англо-бурската война 1899-1902 г. На 17 март 1900 г., правителството на Оранжевата република събира своя военен съвет, в който участвуват и двамата президенти на Оранжевата и Трансваалската република – Крюгер и Щейн. В точка 1-ва на взето военно-политическо решение се казва “Отсега бурите ще действуват само като малки отряди или командо, с численост от 500 до 1000 човека, нападайки противника там и тогава, когато се предостави удобен случай…” Виж: Дроговоз, Иг. “Англо-бурская война 1899-1902”, Минск, 2004, с.223. За дейността им на територията на България, виж също така: А.Ташева, Котев Н., “Погруженные во мрак Балканы”. Полный список британских военных миссий на Балканском полуострове: 1941-1944 гг.” – в: ”Bulgarian Historical Review”, Sofia, 2006, book 3-4, p.168-180.

Документ № 260

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 117 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕТО НА ФАКТА, ЧЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ Е СЪЗДАДЕНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА НА ЕМИГРАНТСКОТО ЮГОСЛАВСКО ПРАВИТЕЛСТВО

Истанбул, 27 февруари 1942 г.

№ 117 Лично-поверително

27.ІІ.1942 г. София – началник-щаба на войската – РО

22465. Донасям, че изпратените ми сведения се потвърждават.

Лицето Требич е бивш войвода, а правилното име на Гохич – на Боич.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.744. Оригинал, машинопис.

Документ № 261

ДОНЕСЕНИЕ № 13 НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ АГЕНТ Т-1 ДО ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ОТНОСНО СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН

София, 4 март 1942 г.

В изпълнение на устно дадената ми задача

да се съберат сведения за лицето СИДЕР

ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН, донасям следното:

СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН е роден на 30 юлий 1912 г. в гр.Екатеринослав – Русия, сега живее на бул.”Скобелев” № 26, понастоящем работи като чиновник във ВАГОН ЛИ-КУК, говори немски, френски, руски и български езици, обстоятелство, което допринесло да бъде на служба в помената фирма.

От събраните сведения се установи, че обектът по времетраенето на своите пътувания се е занимавал с контрабанда, предимно на валута, обстоятелство което само по себе си говори, че същият е умен и гъвкав човек.

Жената на субекта*, на име Жозефина поддържа връзки с отдавна познатия на службата, на субекта* ЖОРЖ САЗИ – французко търговско аташе (отдавна голист**), които връзки не почиват на никаква физическа близост и са изключително или търговски т.е.контрабанда, или информации и сведения от политическо естество.

Сведенията, с които разполагам са, че в миналото субектът ни е поддържал връзки с руското търговско аташе – КАЛКИН, [както и] с шофьора при Руската легация.

Като се има предвид заплатата на [Сидер] Флорин, която е 5,000 лева с това което харчи и лукса, който поддържа, с обстоятелството, че жена му се среща с [Жорж] Сази, а самият той със Съветската легация, а в настоящият момент, че поддържа връзки и с Шведската легация то неоспоримо е, че [Сидер] Флорин добива нужните му суми по друг път. Пътят на шпионажа. Същият сред руските националистически среди се ползва с голямо недоверие не само като човек, но и от факта, че е руски евреин.

От всичко гореизложено личи, че субектът* е напълно вреден.

Донася Т-1.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.603. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “обект”.

** В смисъл на симатизант или поддръжник на политиката на генерал Шарл дьо Гол.

Документ № 262

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-2159 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО ОТНОСНО СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН

София, 10 март 1942 г.

Министерство на войната Поверително

Щаб на войската ТУК – Началнику РО

№ V-2159

10.ІІІ.1942 г.

София

Представлявам сведението за лицето СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН, живущ на бул.”Скобелев” 26.

ПРИЛОЖЕНИЕ: доклад № 13 на Т-1 – 1942 година*.

(п) [Христо] Тумбин

ПОДПОЛКОВНИК – Временен началник на РО 3

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.602. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 261.

Документ № 263

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-69 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА 10-а ПЕХОТНА РОДОПСКА ДИВИЗИЯ ДО АРМЕЙСКИТЕ ЧАСТИ НА ДИВИЗИЯТА ЗА НАЧИНИТЕ НА СНАБДЯВАНЕТО НА БРИТАНСКИТЕ КОМАНДОС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГЪРЦИЯ

Кърджали, № 17 март 1942 г.

№ ІV-69/17.ІІІ.1942 г. Поверително

НЩ на 10-а пех.Родопска дивизия ТУК – армейските части на дивизията

Кърджали

Щабът на войската с поверително служебно писмо № V-5376 от 7 март тази година съобщава, че някои документи заловени в един английски офицер [за свръзка с гръцката въоръжена съпротива] на остров Антапарос (Цикладските острови), е установено, че снабдяването на английските части, действуващи тайно в Гърция* се извършва по следния начин:

- земните части означават точното си място със серия от точки и тирета, давани с електрическа светлина отвесно на горе и посредством три огъня, разположени в триъгълник и запалени в дълбоки дупки.

- Самолетите, пренасящи снабдителни средства стигат над означените места по определен път юг-север едновременно с бомбардировачите и дават една серия от точки и тирета с бяла светлина. В същото време бомбардировачите пущат бомби в околната местност;

- Ръководени от земните опознавателни знаци, самолетите спущат припасите с парашути. Припасите са поставени в цилиндрически съдове* или в бели пакети.

Един самолет носи обикновено 18 цилиндрически съдове и различно число пакети. ЗАПОВЕД.

№ ІV-69/17 март 1942 г., гр.Кърджали

Подполковник – началник-щаб на 10-а Родопска дивизия.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.714, л.48. Оригинал, машинопис.

* За дейността на британските диверсионни подразделения на територията на окупирана Гърция, виж по-подробно Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.541-554.

** В смисъл на контейнери

Документ № 264

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 274 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО НА СЪВЕТСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ИРАН И СПИСЪК НА НЯКОИ ОТ СЪВЕТСКИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ, РАБОТИЛИ ТАМ*

Истанбул, 30 март 1942 г.

№ 274/30.ІІІ.1942 г. Лично-поверително

Цариград София – Началник-щаба на войската (РО)

Донасям, че получих следните сведения (д[остоверни]) за устройството на Г[лавно] П[олитическо] У[правление]** в Иран, а именно:

1. Върховният комитет на ГПУ в Иран се председателствува от Апресов – бивш генерален консул в гр.Мешхед, който работил в Иран от 1922 год., до сега. За членовете на комитета били следните лица:

А) Криеминский1 – бивш генерален консул в гр.Мешхед;

Б) Казас2 – от арменски произход; шеф на ГПУ в Иран от времето на окупацията***. Той е имал роднини в Цариград и е идвал в същия град;

В) Минасиян – арменец;

Г) Дубсон3 – евреин, бивш генерален консул в гр.Тебриз и,

Д) Мишел Ефимов – бивш агент на ГПУ в Иран;

2. Като сътрудници на комитета на ГПУ в Иран били следните лица:

А) Цуке[р]ман4 – сегашен шеф на ГПУ в гр.Техеран;

Б) Малияков – ръководител на военния контрашпионаж при съветските окупационни войски в Иран;

В) Плат, Владислав – бивш генерален консул в Техеран, а сега съветник на новия ирански министър-председател г[осподин] Сю Хейли;

Г) Гамбаров – бивш съветник на съветската легация**** в Техеран и,

Д) Байман – бивш генерален консул в Техеран, а сега в гр.Москва като личен съветник на Сталин по иранските въпроси. 5

2. Като сътрудници на ГПУ от местното население се сочат:

А) Абдулах – кюрд, шеф на ГПУ в Урмия;

Б) Риза заде – айзербаджански комунист, шеф на ГПУ в Тебриз;

В) Акселрод6 – евреин, пътува често с мисия в Сирия, Хеджаз и Палестина и,

Г) Айнгерн Еделщайн7 – сътрудник на Акселрод.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.748. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.182.

* Съдейки по съдържанието на документа, имената са взети от издадената през 1930 г. в Берлин книга на Г.С.Агабеков “ГПУ. Записки чекиста”. Книгата е преиздадена в СССР през 1992 г., като приложение към списанието „Отечественные архивы”, выпуск 1.

** Греши се тенденциозно. Организационната форма на външното разузнаване на СССР в този период е Първо (разузнавателно) управление на НКВД на СССР, което е действувало в периода от 20 юли 1941 г. до 14 април 1943 г. ГПУ като организационна форма на външното разузнаване на СССР съществува в периода 06.02.1922-02.11.1923 г. и е известно като „Иностранный отдел (ИНО) Государственного политического управления (ГПУ) при НКВД РСФСР”. Виж: Прокофьев, В., „Александр Сахаровский. Начальник внешней разведки”, М., 2005, с.251; Млечин, Л., „Служба внешней разведки”, М., с.102.

1 Става дума за генералният консул на СССР в Иран Казимир Александрович Кржеминский.

2 Става дума за резидента на ГПУ в Техеран, който е работил на иранска територия до есента на 1926 г.

3 Назначен по-късно (след 1927 г.) за генерален консул в Мешхед. Завършил военна академия на Генералния щаб след Гражданската война в Русия.

*** В случая се има предвид окупацията на територията на Иран от съветските и британските войски, осъществена през август 1941 г.

**** В текста е дадено като “амбасада”.

4 Става дума за завеждащия отдел за Средния изток в Наркоминдела, Владимир Моисеевич Цукерман.

5 Вероятно се има предвид бившият личен секретар на Йосиф Сталин, Борис Бажанов, който избягва през съветско-иранската граница на 1 януари 1928 г. След бягството си на Запад, той живее в Париж от 1928 г. до 1982 г. Неговите спомени за работата му като секретар на Йосиф Сталин са публикувани в сп. “Огоньок”, М., бр.38-42 и бр.45, М., 1989 г.

6 Става дума за отговарящия за работата в арабските страни сътрудник на ГПУ Моисей Маркович Акселрод

7 Става дума за помощника на резидента на ГПУ в Иран Ейхорн, който притежавал латвийски паспорт на името на “Еделщейн”.

Документ № 265

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1819 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ ДА МУ СЕ ИЗПРАТЯТ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИНА ТОДОР САВОВ.

София, 7 април 1942 г.

Д-р № 1819

Моля да ми се изпратят по възможност в най-скоро време изчерпателни данни за личността на намиращия се понастоящем в Белград и живущ там български поданик:

ТОДОР САВОВ,

който е заподозрян от българска страна да е работил за в полза на сърбите и англичаните.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.623. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 112.

Документ № 266

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1810 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИ ЗА СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ АБВЕРА В РЕГИОНА НА БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ.

София, 10 април 1942 г.

Господин Роберт Леополд Фьорстер1 , роден на 8.8.1891 г. в Мостар, числящ се към моята служба (СФ*), подпоручик, пътува по моя заповед из Егейска Македония и Българска Тракия** за изясняването на английски и сръбски агентски връзки.

Моля да се издаде на господин Фьoрстер един открит лист, който да му дава право да събира сведения от разузнавателните офицери на българската армия.***

Освен това, моля да се дадат на господин Фьoрстер и необходимите открити листове за безпрепятственото движение в забранената зона. В съображението идват завзетите от българската войска сръбски територии, както и всички присъединени към България бивши сръбски и гръцки земи.

Умолявам за незабавно нареждане. Откритият лист, който ще дава право на господин Фьорстер да събира служебни сведения от съответните български военни институции, моля да бъде снабден с тук приложената снимка на господин Фьорстер.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.597, л.210. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 112-113.

1 Роберт Леополд Фьорстер – офицер от абвера, служещ в реферантурата на д-р Ото Вагнер (Делиус) в България. Разпределен за служба в гр.Серес. По време на Втората световна война провежда редица контакти с един от ръководителите на ВМРО – Иван (Ванче) Михайлов. В края на войната успява да избяга в гр.Виена. От там активно участвува в подготовката и осъществяването на диверсионно-разузнавателни мероприятия, извършвани в дълбокия тил на българската армия (групата на Владимир Черкасов, прехвърлена на българска територия през ноември 1944 г. и действуваща в района на планината Пирин).

* Става дума за Абверщеле-София, т.е. за референтурата на Абвера, ръководена от д-р Делиус.

** Става дума за територията на Беломорска Тракия.

*** Става дума са военнослужещите на РО, намиращи се в състава на двата български окупационни корпуса и на V-а армия. Така например, един от тях е българският офицер за свръзка при германските власти в Димотика подпоручик Кацаров, който получил правото също така да му се оказва от германските власти съдействие “при залавянето и арестуването на агентите работещи в полза на Турция” – виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.51.

Документ № 167

ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 332 НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ В СЪРБИЯ, ГЕНЕРАЛ-МАЙОР КИРИЛ СТАНЧЕВ1 ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ОТНОСНО ЛИЦЕТО И ДЕЙНОСТТА НА ТОДОР САВОВ

Белград, 17 април 1942 г.

Министерство на войната Поверително

Щаб на войската София – началник-щаба на войската – РО.

Офицер за свръзка

№ 332

17 април 1942 г.

Белград.

В следствие запитването на капитан [Георги] Генчев за лицето Тодор Савов донасям следните сведения:

На служба в немската пропаганда в Белград, получава 10000 динара месечна заплата. По-рано е бил агент в други чужди разузнавателни служби. Говори английски, френски и сръбски езици. Немски не говори. Притежава редовен български паспорт № 144/011625 издаден на 10.6.19[39] год[ина] в Белград. Родом е от с.Брезово – Пловдивско, от около 5 години живее в Белград, къде е следвал правото.

(п) [Кирил] Станчев

инженер – генерал-майор

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.621. Оригинал, машинопис.

1 Кирил Николов Станчев – военен деец, по-късно генерал-лейтенант, един от основателите на републиканското “Движение на капитаните” във Военния съюз; роден на 14 декември 1895 г. в гр.Кюстендил. Произведен както следва – в подпоручик на 12 март 1916 г., поручик – 14 октомври 1917 г., капитан – 30 януари 1923 г., майор – 1 януари 1933 г., подполковник – 5 октомври 1936 г., полковник – 6 май 1940 г., генерал-майор – 6 май 1944 г. и генерал-лейтенант на 18 ноември 1944 г. Служил е както следва – 13-и пехотен полк, от 1923 г. във Военното училище, 22-ри пограничен участък през 1926 г., от 1927 г. във Военното училище, офицер за поръчки във 2-ра пехотна дивизия с МЗ 49/1931 г., командир на рота в 23-ти пехотен полк с МЗ 174а/1928 г., началник на 12 пограничен участък с МЗ 71/1932 г., командир на юнкерска рота във Военното училище с МЗ 221/1934 г., старши адютант в Първа военноинспекционна област с МЗ 98/1935 г. Член на правителствената делегация на ОФ за установяването на връзка с командването на 3-ти Украински фронт, командир на Втора армия през 1944 г. Уволняван е на два пъти – през 1935 г. с ЦЗ 50 и през 1946 г. Умира през 1968 г.

Документ № 267

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 332 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ИНТЕРЕСА НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА КЪМ РАЗЛИЧНИ ОБЕКТИ ОТ АКВАТОРИЯТА НА ЧЕРНО МОРЕ

Истанбул, 30 април 1942 г.

№ 332 Лично-поверително

30 април 1942 г. София – началник щаба на войската (РО)

Цариград

Донасям, че в последно време, английската разузнавателна служба се стреми да събере и следните сведения за България (д[остоверно]):

1. Има ли, къде и как да устроени минните заграждения във Варненския и Бургаския заливи;

2. Движението на параходите след напускане на Варненското и Бургаското пристанища – зигзагообразно или право движение и,

3. Мястото и работата на постройката на петролопровода Гюргево – Русе – Балкана – Сопот.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.758. Оригинал, машинопис.

Документ № 268

ТЕЛЕГРАМА № 16103 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОДПОЛКОВНИК МАРИН М. ДИМИТРОВ1 ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКА С АГЕНТ

София, 13 май 1942 г.

Цариград – Българска царска легация

- Военния аташе

[На №] 335. Разрешава се връзката. Следват указания. Заповед.

№ 16103. 13.V.1942 г. София

(п) [Марин М.] Димитров

Подполковник – началник на отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.783. Оригинал, машинопис.

1 Марин Маринов Димитров – роден на 24 февруари 1895 г., в гр.Севлиево. Произведен както следва – подпоручик на 1 август 1917 г., поручик на 30 юни 1919 г., капитан от 1 април 1927 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г., полковник от 1 януари 1945 г. Служил както следва – в 73-и пехотен полк, 2-ри пехотен полк, 8-а жандармерийска конна група от 1927 г., 9-и конен полк от 1928 г., 4-и конен полк от 1930 г., 8-и конен полк от 1935 г., началник на секция „Химическа отбрана” – Щаба на войската от 1936 г., началник на секция „Шифър” в ЩВ от 1937 г., уволнен през 1947 г.

Документ № 269

СПИСЪК НА ЛИЦАТА, РАБОТЕЩИ В ПОЛЗА НА СЪВЕТСКОТО И БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ И ЖИВЕЕЩИ В ТУРЦИЯ

Истанбул, 30 май 1942 г.

№ 412 Лично-поверително

30.V.1942 г. София – началник щаба на войската (Р.О)

Цариград

Представям списък на лицата, живущи в Турция и главно – Цариград, които са в услуга на англо-руската разузнавателна служба – за сведение.

Приложение: списък от 2 стр[аници].

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

Списък на лицата – агенти на англо-руската разузнавателна служба в Турция.

Грановски, Борис – потурчен през 1933-1934 г. руски евреин, бил е православен преди да приеме мохамеданството. Живее на ул.”Мектеб сокак” № 7, Гьозтепе; има квартира за срещи на ул.”Бурса” № 35; франкмасонин, работи за турската, английската и съветската разузнавателни служби.

Левит – руски евреин; чиновник в книжарницата Хашет; претендира да е мексикански поданник; служи за връзка между Грановски и съветските агенти; поканен бил от турската полиция да напусне страната и той заявил, че щял да отиде в Москва; тясно свързан със [Василий (Безил)] ЗАХАРОВ1 и неговият заместник МИРОНОВ.

Ернщайн – поддиректор на холандската банка, Цариград. Има брат в Будапеща.

Нарцев, Иван – (потурчен и наричан [Нарин] Исхан бей). Собственик на книжарница; служи за връзка между [Борис] Грановски и британските агенти.

Полковник [Дж.С.] Блънт – английски военен аташе.

Д-р [Йосиф] Голден – живее в хотел “Континентал”; но се говори, че е арестуван от турската полиция и, че заминал за Палестина;

Винклер – румънски евреин; живее в Парк-хотел.

Заканеску – румънец; бил е в хотел “Лонда”; заминал за Сирия.

Д-р Розенфелд – живее в Парк-хотел; в тясна връзка е с Глиптис – гръцки консул в Александрета.

Курциус – полски вицеконсул в Цариград; в тясна връзка с [Станислав] Кот, полски посланик в Русия.

Фокс (Фалер) 2 – от Юнайтед Кингдъм Комершъл Корпорейшън, Цариград.

Полковник Сюлейман – чиновник в Полското консулство, Цариград.

Полковник Крайевски – също.

Гибсън, Арчибалд3 (Владимир Григориевич Василиев) – сътрудник на Нарин Исхан бей в службата на [Борис] Грановски.

Сесил Лафонтайн – роднина на [Артър] Уайтъл.

Капитан [Малкълм] Бър – помощник военен аташе в Английската легация; говори немски, френски, сръбски, руски и испански.

Дяконов, Павел Петрович – станал персиец; сътрудничи с Квасков, съветски агент и със Старченко, Александрович, Иванович – последният е руснак, собственик на автомобилен гараж в Гьозтепе и числящ се към службата на Грановски.

Ратер-Рутер – роднина на [Лев] Троцки*, приятел на Борак и Попински – първият е шофьор на полското консулство в Цариград; приятел на д-р Райман – чешки агент.

Векслер, г[оспожи]ца Роза Петровна – бивша чиновничка в Японската легация, Анкара, румънска еврейка.

Усов, д-р Николай Николаевич; потурчен руснак. Живее на ул.”Бурса” № 32. Лекар на Съветската легация (и в[ероятно]) ръководител на болшевишката пропаганда сред руската младеж в Турция.

Зверйев, Сергей Висарионович; потурчен руснак; капитан от [руската императорска] империалистическа армия. Живее на ул.”Нури” № 27.

Тимошенко – бивш шофьор на японския военен аташе [полковник Мацухара]; във връзка с д-р Усов и със Зверйев. Живее в гаража на Тонжерков, Иван Николаевич.

Везикович (или Зекерия бей). Собстеник на бал ЕЛЛИ. Руснак от Крим, сега турски поданник. Агент на турския щаб, І-во бюро.

Федорова – помощик на Левит в книжарницата Хашет.

Паркер (или Пиствияков), бивш чиновник при Внешторг**. Претендира да е инженер-журналист от някаква южноамериканска държава. Женен за Тамара Григориевна Асатияни, бивша чиновничка при Съветската легация в Анкара.

Перов, Николай – потурчен руснак. Работи за съветското разузнаване с групата [на Борис] Грановски.

Алтман, Анна – стенографка в Съветското консулство в Цариград. Членка на ГПУ*** още от времето на Чекато****. В тясна връзка с Веришански, бивш съветски вицеконсул и шеф на ГПУ в Цариград. Помощничка на Якимович, съветски генерален консул в Цариград и Потапов, търговски секретар при Съветската легация***** в Анкара, където възглавява службата на ГПУ в Анкара.

Кошлаков, Дмитрий – собственик на гараж срещу френското консулство в Таксим. Съветски поданник, болшевишки агент.

—————————————————

Срещите на [Борис] Грановски с агентите му стават:

1. Джумхуриет джадеси № 211-213;

2. Бар Нектар, близо до пощата в Бейоглу;

3. ЕЛЛИ бар – в уличката срещу Хашет;

4. Ресторат Чардаш, на Тепебашъ; стопанисван от унгарски евреин и,

5. Във вилата на [Борис] Грановски в Гьозтепе и в апартамента му на улица “Бурса” № 35.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.761-764. Оригинал, машинопис.

1 Василий (Безил) Захаров (Sir Basil Zaharoff, също и Basileios Zacharias) (6 октомври 1849, Мугла, Османската империя – 24 ноември 1936, Монте Карло, Монако) – международен търговец на оръжие, агент на британското разузнаяване. Роден в селището Галата в Мала Азия. Завършил образование в английското училище в гр.Истанбул, работил в магазин за дрехи втора употреба при свoя чичо. Избягва в Лондон с касата на магазина. След пристигането си на пристанището е арестуван за кражба, но благодарение на добър адвокат не влиза в затвора. На 26 години заминава за Атина, където установява добри връзки с известни дейци. Същата година постъпва на работа в английското разузнаване, която го изпраща отново в Атина със задачата да постъпи на работа във военния завод „Норденфелд” и да доставя информация оттам. Във връзка с работата си пътува много в държавите от Балканския полуостров, като продава подводни лодки на Гърция и Турция. Започвайки от 1885 г. Василий Захаров започва да сътрудничи с американския изобретател на картечницата „Максим”, Хирам Максим. По време на американо-испанската война разделят задачите си с Максим Хшром, – първият продава картечници на американците, а Захаров – на испанците. По време на англо-бурската война 1899-1902 г., независимо от сътрудничеството си с английското разузнаване, продава картечници на бурите. След края на войната се заселва в Париж, откъдето продължава своите оръжейни сделки. През 1918 г. е награден от френското правителство с ордена на Почетния легион, макар че не е прекъсвал да продава оръжие и гориво на германците. Провежда редица сделки по продажба на нефт в Средния изток и като скарва американските милиардери Детеринг с Рокфелер, предоставя на Великобритания за разработване нови находища за добив на нефт. Враг на Мустафа Кемал и на съперника си от британското разузнаване – Калуст Гулбенкян. Поддържа връзки с адмирал Канарис от 1934 г., когото познава от Мадрид. Виж: Уоллер, Дж. “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001, с.19. Бояджи, Э., „История шпионажа”, Москва, 2003, том 1, с.293-294.

2 Тъй като документът е подготвен от българска страна, вероятно става дума за “вместването” в съдържанието на донесението на текст за един от абверовските агенти, а именно Клавдий Александрович Фосс (бил до началото на войната сътрудник на КО “България”) с псевдоними “Вагнер” и “Валтер” – белоемигрант, член на РОВС, сътрудник на морската разузнавателна команда на Абвера по Черно и Азовско море от януари до март 1943 г., след това сътрудник на АСТ “Югът на Украйна”, изпратен в разпореждане на контрразузнавателния орган АО-3. Виж: Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ Рейха”, книга ІІ, Санкт-Петербург, 2003, с. 419. За него пише в своето „Открито писмо до Сталин” бившият пълномощен министър в София, Фьодор Фьодорович Расколников следното: „… Пробутвайки на агентите на Ежов фалшиви документи, компрометиращи честните работници от мисията, „вътрешната линия” на РОВС в лицето на капитан Фосс успя да разгроми нашето пълномощно представителство в България, от шофьора М.И.Казаков до военния аташе В.Т.Сухоруков” – виж: Прянишников, Б., „Незримая паутина. ВЧК-ГПУ-НКВД против белой эмиграции”, Санкт Петербург, 1993, с.404.

3 В случая става дума за брата на Харолд Ч.Л.Гибсън. По това време полковник Арчибалд Гибсън е един от ръководителите на британското подразделение за подслушване на радиосвръзките, разположено в гр.Кайро, известно още под абревиатурата ISLD (Intelligence Service Liason Division).

* Става дума за изселеният през 1928 г. от СССР на територията на Турция, Лев Давидович Бронщейн (Троцкий), автор на изследванията „Тероризъм и комунизъм”, „Предадената революция”, „Литературата и революцията”, „Перманентната революция” и др. Комунистически идеолог, председател на Революционния военен съвет на СССР. Там той живее със съпругата си до 1933 г. , като успява да избегне “туркулизацията” (т.е. ликвидацията) – термин взет по името на бившия руски генерал Антон В. Туркул. Интересното в случая е, че непосредствено след напускането на територията на Турция от Троцки през 1933 г., там е преместен да живее без да има право да се завърне, противникът на Хитлер по нацистката идеология – Зееботендорф, който се самоубива на територията на Турция на 9 май 1945 г.

** Става дума за съветската външнотърговска организация “Внешняя торговля”.

*** Става дума за Главно политическо управление на РККА.

**** Става дума за Всесоюзната Чрезвичайна комисия (съкратено ВЧК).

***** В текста е дадено като “Амбаса”.

Документ № 270

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 414 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО УСТАНОВЕН КОНТАКТ НА БИВШИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН*

София, 30 май 1942 г.

№ 414 Лично-поверително

30.V.1942 г. София – началник щаба на войската (РО)

Цариград

Донасям, чe американският военен аташе в Анкара – подполковник [Кърнилиъс] Джедуин** (по-рано на служба в София като военен аташе) е в постоянна кореспонденция с г[оспожи]ца Юлика (Юлка), живуща в София, ул. Сойа (?-чая), № 143-А.

Горното донасям за сведение и проверка.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.770. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Джодвин”.

Документ № 271

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-5892 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕУСТРОЙСТВО НА СТРУКТУРАТА НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ

Истанбул, 5 юни 1942 г.

МВ-ЩВ Вх.№ 209/17.VІ.1942 г.

№ V-5892 Поверително.

5 юний 1942 г. Цариград – Българска царска легация

София – за Военния аташе.

Щабът на войската има сведения, че англичаните са преустроили своята разузнавателна служба за Балканите. Тя се състои сега в по-голямата част от бежанци от балканските държави. За контролиране на тази мрежа от шпиони, англичаните са създали “Английска осведомителна служба”. С ръководството на тази осведомителна служба е натоварен професор Симе, някогашен професор в Оксфордския университет. В негова помощ е даден капитан [Малкълм] Бър, помощник на военния аташе при Английското посолство. Към Бюрото на Симе са придадени още: англичанинът Кио[c]к и французинът [Жеро] Жув*, привърженик на [генерал] Дьо Гол. Последният е представител на АФИ** в Цариград. В службата работят още и следните лица: Гибсън, бивш ръководител на “[Сикрет] интелиджънс сървис” в Цариград; Аеригон, Карбер, Толл, Бригит и чешкият консул Аугентхалер. Ролята на последния е още неизвестна. Бюрото има чешко, югославско, унгарско и словашко отделения. Някои от хората, които работят в тези отделения са следните:

- началник на Чешкото отделение – полковник Кимпост1; същият живее в Цариград, Айас Паша 78, ІV етаж. Към него са придадени поручик Кроени, специалист по шифъра, офицерите Буркхарт и Рутем2 и лицата Иржи Вичас*** и Кизика3; последните поддържат връзка с ГПУ.

Британският офицер от разузването майор Джаспер Рутем, в района на планина Хомолие. Пролетта на 1943 г.

- началник на Югославското отделение е чешкият полковник Зибра, чийто помощник е Брама4. Последният е пристигнал неотдавна от Йерусалим. Тук работят още двама подполковници с имената Лаус и Франц.

Началник на цариградската американска разузнавателна служба е д-р Вригт, декан на Роберт коледж. В негово разположение се намира д-р Сципио, ръководител на инженерното отделение в колежа, а също и лицата Макс Рей, Ален, Престан и полковник Джон Рафай. Последният е пристигнал скоро в Цариград и живее в хотел Пера-палас.

Горните сведения да се проверят и да се донесе. ЗАПОВЕД.

(п) Никола Костов

Подполковник – началник на отделение.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.812. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Жьовю”.

** Става дума за Френската независима агенция – АФИ. В текста е дадено като “председател на ОФИ”.

1 Става дума за чешкия емигрант – полковник Прокоп Кумпост, роден на 18 юли 1894 г. След началото на Втората световна война се премества да живее във Великобритания. Издирван от органите на РСХА ІV-Е4 (т.е подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север” на Отдел “Разследване и борба с опозицията” на германското Гестапо.) и полицията на гр.Прага и внесен в състава на нацистския “Списък на специално издирваните лица във Великобритания” под № 174, като “Kumpost, Prokop, 18.7.94, Hnevkovize, ehem. Tschech. Oberst, England”. Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с.268, 400.

2 В текста е дадено като “Ротеп”. Майор Чарлз Рутем е автор на книгата “Грешка” (“Mistake”), издадена от издателството Chatto & Windus. За дейността му в годините на Втората световна война виж: Маккензи, У. “Секретная иcтория УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.516.

*** В текста е дадено като “Ирше Виаз”.

3 Става дума за чешкия емигрант – щабс-капитанът от разузнаването на чешката армия Алоиз Каславка, роден на 9 септември 1899 г. и имащ оперативни псевдоними “Кизек” и “Чизек”. След началото на Втората световна война се премества да живее във Великобритания. Bъв връзка с предстоящото провеждане на операцията “Морски лъв”, e внесен в нацистския “Списък на специално издирваните лица във Великобритания”, под № 23 (“Caslavka, Alois, 9.9.99 Bomisch-Skalitz, Deckname: Cizek, ehem. Stabskapt. D. tschech, Heeres (N.D.-Offizier), zuletzt: Prag-Device, Vevarska 49, vermutl. England”), като за арестуването му се интересуват РСХА ІV-Е4 (т.е. подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север” на Отдел “Разследване и борба с опозицията” на германското Гестапо.) и полицията на Прага, Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940 г. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с.211, 360.

4 В текста има грешка. Става дума за Фриц Врана, роден на 12 април 1915 г. в гр.Тюрмитц. Внесен е в нацистският “Списък на специално издирваните лица във Великобритания” под № 44 (“Vrana, Fritz, 12.4.15 Turmitz, Krs.Aussig, RSHA IV A 1 b”), във връзка с предстоящото провеждане на операцията “Морски лъв”, като за арестуването му се интересуват РСХА ІV-А1b (т.е. подотдел “Противници на режима, актове на саботаж и осигуряване защитата на виcшето ръководство на нацистите” на Отдел „Борба с лявата и дясната опозиция и саботаж, противниците по мироглед, специални случаи, превентивен арест”) и полицията на Прага, Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940 г. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с.336 и 446.

Документ № 272

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-5907 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С ИСКАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА Д-Р Г.М.ДИМИТРОВ

София, 8 юний 1942 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително

№ V-5907 Цариград – Българска царска легация

8 юний 1942 г. – за Военния аташе

София

Към № 16103/42 г.* Чрез г[осподин Илия] Матов да се разузнае:

1. Къде се намира за сега д-р Г[eорги] М[ихов] Димитров.

2. Съществува ли някаква организация на д-р Г[еорги] М[ихов] Димитров в Цариград, нейните цели и връзки с хора от България – по какъв начин се поддържат тези връзки.

3. Чий агент е д-р Г[еорги] М[ихов] Димитров – на англичаните или на болшевиките и, каква материална и морална помощ получава той от едните и другите.

4. Какви планове за действие има той през това лято и тази есен. ЗАПОВЕД.

(п) [Никола] Костов

ПОДПОЛКОВНИК – Началник на отделение

[Резолюция:] За изпълнение. (п) [Димитър] Желязков. 17.VІ.1942 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.784. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 268.

Документ № 273

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 468 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БИВШИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН

Истанбул, 10 юни 1942 г.

№ 468 Лично-поверително

10.VІ.1942 г. София – началник щаба на войската (РО)

Цариград.

Към № 414*. Донасям, че получих сведения (в[ероятни]) според които американският военен аташе в Анкара – подполковник [Кърнилиъс] Джедуин**, е осведомявал турският щаб на войската за местоположението и вида на укрепителните постройки в нашата територия, намиращи се в близост на турската граница.

Към 13.VІ. т[ази] г[одина], същият щял да пътува от Анкара за [Одринска] Тракия, за да покаже на придружаващите го турски офицери, от някои крайгранични височини, местоположението на построените наши позиции.

Освен това, имам сведения (в[ероятни]), че при посещението си в [Одринска] Тракия, подполковник [Кърнилиъс] Джедуин разчитал край границата да направи среща с някой от своите агенти, който се намирал в България и вероятно щял да се опита да мине границата.

Горното донасям за сведение и вземане на мерки.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.771. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 270.

** В текста навсякъде е даден като “Джодвин”.

Документ № 274

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-926 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО СЪМНЕНИЯ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯ ДИПЛОМАТ ИЛИЯ ЛЯКОВ РАБОТИ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

София, 17 юни 1942 г.

МВ-ЩВ Поверително.

№ V-1-926 Цариград

17 юний 1942 г./ София – Б[ългарска] Ц[арска] Л[егация]

- Военен аташе

В Щаба на войската има непотвърдени сведения, че аташето по печата в Цариград [Илия] МАТОВ работи и за [Сикрит] Интели[д]жанс Сървис. Същият организирал българските студенти в Цариград като посредници за осведомяване. Да се донесе какво вярно има в горното и дали тази дейност на [Илия] Матов е с Ваше знание или не.

Съобщава Ви се за сведение, че според германски източник, в Цариград пребивавал д-р Георги Михов Димитров, който притежавал английски паспорт. Димитров изпращал на англичаните сведения за България. Турската полиция го познавала, но не предприемала нищо против него. ЗАПОВЕД.

(п) [Никола] Костов

ПОДПОЛКОВНИК – началник отделение.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.780. Оригинал, машинопис.

Документ № 275

ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-1-932 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО ВЕРОЯТНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА АТЕНТАТА СРЕЩУ ГЕРМАНСКИЯ ПОСЛАННИК В ТУРЦИЯ, ФРАНЦ ФОН ПАПЕН1

София, 17 юни 1942 г.

МВ-ЩВ Поверително. Вх[одящ] № 220/23.VІ.1942 г.

№ V-1-932 Цариград – Българска царска легация

17 юний 1942 г. – за Военния аташе

София

В Щаба на войската има сведение, че атентатът срещу германския посланник [в Турция ФРАНЦ] ФОН ПАПЕН в Цариград, бил организиран от известния терорист [Георги Михайлов] ДИМИТРОВ2, председател на Коминтерна, с помощта на Централния комитет на македонските революционери, който бил клон на Коминтерна и сега е намирал в Москва. Ръководител на този комитет бил ВЛАДОВ, обучен терорист. Последният възложил на цариградското отделение на Комитета организирането на атентата, за да се предизвикат по този начин смутове в Турция.

[С]поменатият комитет в Цариград бил във връзка с:

- Представителя на Народното комисарство на външните работи, чийто шеф бил генералният консул* ИАШИМОВИЧИ;

- [Василий] Захаров, представител на Коминтерна за Близкия изток;

- Радианов, морски аташе [на СССР], шеф на Разведупр***;

- Представителите на [Сикрит] Интелиджънс сървис.

- Югославската шпионска пропаганда и акционна централа за Близкия изток, ръководена от Княгевичи.

- Българската комунистическа партия.

Има сведения, че съветският обвиняем Иванов (Павлов) е посетил няколко пъти един от представителите на българската Екзархия в жилището му в Ортакьой (в една вила на Екзархията), където българските комунисти често се укривали.

Да се донесе какво е Вашето мнение във връзка с атентата срещу [Франц] фон Папен. Заповед.

(п) [Никола] Костов

Подполковник – началник [на] отделение

Справка изх[одящ] № 599

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.814. Оригинал, машинопис.

1 Франц фон Папен (Franz Joseph Hermann Michael Maria von Papen zu Koningen) (29 октомври 1879- 2 май 1969) – лидер на дясното крило на католическата партия Център, предпоследен преди установяването на нацисткия режим на райхсканцлера на Германия от юли до ноември 1932 г. (Последен бил генерал Курт фон Шлейхер, убит в “Нощта на дългите ножове”). По време на секретните преговори в управляващите кръгове, имащи характер на търг, Франц фон Папен активно съдействувал за идването на власт на Адолф Хитлер към властта, а след това влиза в неговия коалиционен кабинет в качеството на вице-канцлер. През 1934-1938 г. е пълномощен министър в Австрия, а от 1939 до 1944 г. в Турция. На Нюрнбергския процес през 1946 г. е оправдан, но след това от германската комисия по денацификация е осъден на 8 месеца затвор. Умира на 2 май 1969 г. в Оберзасбах (ФРГ).

2 Георги Михайлов Димитров (18.V-.1882-2.VІІ.1949) – деец на българското и международно работническо движение. През 1902 г. встъпва в редовете на БРСДП. От 1919 г. до края на живота си оглавява Българската комунистическа партия. През 1921 г. участвува в работата на 3-ия конгрес на Комунистическия интернационал. Един от ръководителите на Септемврийското въоръжено антифашистко въстание от 1923 г. През 1933 г. е обвиняем по т.нар. Лайпцигски процес. През 1935 г. до разпускането му през 1943 г. е генерален секретар на Изпълкома на Коминтерна. От 1937 до 1945 г. е депутат във върховния Съвет на СССР. През ноември 1945 г. се връща в България. От ноември 1946 г. е председател на Министерския съвет на България. Избран за генерален секретар на ЦК на БРП (к). Умира през 1949 г. в Москва.

* В текста е дадено като “генерал консул”.

*** Става дума за Разузнавателното управление на РККА.

Документ № 276

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-936 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА НЯКОИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ

София, 19 юни 1942 г.

МВ-ЩВ Поверително.

№ V-1-936 Цариград – Българска царска легация –

София – за Военния аташе.

В Щаба на войската има сведение, че в Цариград, Гьоктепе, Мехтеб Сокак 7, живее по настоящем руския евреин, турски поданник ГРАНОВСКИ, БОРИС ЙОСИФ, който се нарича и БАХРИ СЕЛИМ. Грановски бил най-значителния и опасен агент на английската разузнавателна служба. Той бил ръководен от ГИБСЪН, РОБЕРТ. Сега Грановски работил за английския разузнавателен офицер [Дик] ЛАФОНТАЙН1, вербувал турски поданници, които да работят с радиопредавателни уреди. Тези турци били обучавани на радиопредаване от англичанина Файд. Такива училища за радиопредаване се намирали в:

- Истик[л]ал Кад[еси]. 473, ІV етаж, Ботер хан;

- Сарай Аркази Сокак 45 (Таксим).

Като сътрудник на Лафонтайн бил и известният английски поданник ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, белорусин.

Да се направи проверка на горното и донесе. ЗАПОВЕД.

(п) Никола Костов

ПОДПОЛКОВНИК – началник на отделение.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.786. Оригинал, машинопис.

1 Става дума за сътрудника на британското консулство и офицера от разузнаването Дик (“Ричард”, “Едуард”) Лафонтайн. След началото на Втората световна война е издирван от органите на РСХА ІV-Е4 (т.е подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север” на Отдел “Разследване и борба с опозицията” на германското Гестапо.) и внесен в състава на нацистския “Списък на специално издирваните лица във Великобритания” под № 54. В оригиналния текст на германския документ, той е посочен като “Lefontaine, Dick (Edward), brit. Konsulatabesmter, N.-Offizier, zuletzt: Istanbul”. Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 272, 402.

Документ № 277

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 530 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БОРИС ГРАНОВСКИ

Истанбул, 9 юли 1942 г.

№ 530/9.VІІ.1942 г. Поверително

Цариград София – началник щаба на войската (РО)

[На № [V-1-]936*. Донасям че, по въпроса за Грановски Борис и други лица съм изпратил подробни сведения, с изключение на тези за радиопредавателните училища, се потвърждават.

Усилията ми да разкрия училища за радиопредаване на посочените адреси до сега не дадоха положителни резултати. Споменатите по-горе лица използват радиопредавателните станции, които се намират на бул. “Джумхуриет” № 211 и 213. Същите се обслужват главно от евреина [Джон Али] МACINTOSH**, който живее при тези станции и пред турските власти минава за кореспондент на Arab News Agency.

(п) Димитър Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.787. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 276.

** В текста е даден като “Macinahach”. В редица свои статии, съставителят на сборника бе допуснал , като го определяше като Доналд Макинтош. В случая обаче става дума за Джон Али Макинтош. В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за него има следната информация: „John Ali Mackintosh, подполковник, личен индентификационен номер 102728, служил в УСО, починал на 4 януари 1945 г. Допълнителна информация: служител на разузнавателна част, роден на 27 юни 1906 г. в Германия, женен за Елизабет Макинтош работил под търговско прикритие в Турция, починал в Турция”. Виж: http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=4213

Документ № 278

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 585 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ БАЗИЛ ДЕЙВИДСЪН НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ

Истанбул, 28.VІІ.1942 г.

№ 585 Лично-поверително

28.VІІ.1942 г. София – началник щаба на войската (РО)

Донасям, че лицето Базил Дейвидсън1, живущо в Цариград, пл[ощад] Таксим, ул.Кумотин № 33, Инкиляп апартамент 6 – Хамсион бей, е началник на осведомителната секция от “[Сикрит] Интелиджънс сървис” – за Централна Европа (д[остоверно]). Освен това, на него се приписва подготовката и ръководенето на разните саботажни, революционни и други действия за същата част от Европа.

[Базил] Дейвидсън е постоянно в движение, обаче най-често преживява в гр[адовете] Кайро и Цариград.

Горното донасям за сведение и проверка.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.810. Оригинал, машинопис.

1 Базил Дейвидсън (Basil Davidson) (9 ноември 1914, Бристол -?) – британски полеви агент от състава на Управлението за специални операции в гр.Кайро. Роден през 1914 г. По време на Априлската война на Балканите от 1941 г. се намирал на работа в Легацията на Великобритания в Белград. Попада в плен заедно с групата дипломати на пълномощния министър на Великобритания в Югославия сър Роналд Кемпбел Стюарт (от Белградската легация), но благодарение на своето дипломатическо прикритие е освободен и напуска Югославия. Успява да евакуира неголяма група унгарци, взимали участие в осъществяването нелегални радиопредавания за Балканите, които след това започват да водят радиопредавания на унгарски език от Йерусалимската радиостанция на УСО. С армейско звание майор, Безил Дейвидсън е прехвърлен от УСО през август 1943 г. в Централна Босна, откъдето се придвижва на север със задачата да поощри антихитлеристката диверсионната дейност в Унгария и на окупираната от унгарците перитория, а също така и за създаването на съпротивително движение от унгарските леви сили. Известно време се намира на унгарска територия заедно с радиста си, унгареца „Маркос”. Групата на майор Безил Дейвидсън обаче не успяла да изпълни възложените и задачи. В британската армия достига чин подполковник. Награден е с много британски и американски бойни награди. След края на Втората световна война е известен британски учен, публицист и писател, автор на много книги сред които по-известни са “Партизанската война” (1946 г.), “Шосе номер четиридесет” (1946 г.), “Операция Андраши” (1960 г.), „Речни прагове” (1963). Преди началото на революцията на „червените карамфили” в Португалия е експерт по португалска Африка. Почетен научен сътрудник в британското London School of Oriental and African Studies (SOAS) – виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.604, 606.; http://www.answers.com/topic/basil-davidson; http://dickinsg.intrasun.tcnj.edu/films/basil/bio.

Ръководителят на Югославската секция на УСО (1942-1943) Безил Дейвидсън (Basil Davidson). Снимката е направена след края на Втората световна война.

Документ № 279

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 593 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДОПЪЛНЕНИЯ И ПОПРАВКИ В ТЕКСТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА БРИТАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ В ТУРЦИЯ

Истанбул, 28 юли 1942 г.

№ 593 Поверително.

28.VІІ.1942 г. София – началник щаба на войската (РО)

Цариград

[На № ] 5892*. Донасям, че изпратените ми за проверка сведения, с известни малки поправки и допълнения, се потвърждават. Тези поправки и допълнения са следните:

1. Капитан Бур, който сега е помощник на професор Симе, е бил по-рано шеф на “[Сикрет] Интелиджънс сървис” в гр.Белград.

2. Французинът Жеро Жув**, който работи в Бюрото на Симе е представител на “Афи”***, а не председател на “Офи”.

3. Бившият ръководител на “[Сикрет] Интелиджънс сървис” в Цариград, който сега е на служба при професор Симе, се казва Гибсън, а не Жибсон.

4. Правилните имена на някои от останалите лица, които са на служба при професор Симе са Арингтън (а не Аеригон), Бригит Толл (едно лице, а не Тол и Бригит) и Аугенталер (а не Агентхалер).

5. В Чешкото отделение работи офицерът Ротен, а не Ротеп****.

6. В Югославското отделение работят още Лукашевич – югославски аташе по печата и полковник Перич; последният поддържа връзки с ГПУ.

7. В Полското отделение работи като асистент Калески, а не Калшки.

8. Началникът на Гръцкото отделение е Фарер, с прякор “Факас” (а не Фокс) и чиновникът Фокс.

9. Началникът на Словашкото отделение е чешкият полковник Зибрим (а не Зибра), с помощник Брана, а не Брама.

10. Началникът на Цариградската американска разузнавателна служба е д-р Райт (Wright), а не д-р Вригт; същият е директор на Роберт коледж, а не Декан.

11. От американската разузнавателна служба в Цариград:

А) лицето Макс Рей е човек на “Скотланд ярд”.

Б) лицето Ален е англичанин; неговата жена е руска еврейка и,

В) жената на Престон (а не Престан) е еврейка.

12. За сега, Словашкото отделение изпълнява функциите и на Унгарското отделение и,

13. Предполага се, че Българското, а вероятно Румънското отделения, се намират в Руската легация – София.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.813. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 5892.

** В текста е дадено като “Жьовю”.

*** Става дума за Френската независима агенция – АФИ. В текста е дадено като “председател на ОФИ”.

****В текста е дадено като “Ротеп”. Става дума за майор Рутем

Документ № 280

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6139 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВЪОРЪЖЕНАТА БОРБА НА ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТКИТЕ ОТРЯДИ В НОВОПРИСЪЕДИНЕНИТЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ ЗЕМИ

София, 25 септември 1942 г.

Д-р № 6139

На мен ми стана известно, че ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ1 е дал заповед на майор [Радослав] Джурич2 да образува “летящи бригади” в областите Ниш и Расинац,* а също така и в Нова България**.

В планината Хомолия е започнато да се фабрикуват бомби. Производството на бомби в серии щяло да започне в скоро време. Капсули се внасят от Румъния, а намирането на експлозивен материал среща спънки.

АМВР, об. дело 108, л.2, Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 113.

1 Драголюб (Дража) Михайлович – югославски политически и военен деец, сръбски генерал от 1942 г. Роден на 27 април 1893 г. През 1925 година завършва висшата Военна академия в Белград. От 1925 до 1928 г. е офицер на югославския Генерален щаб. От 1928 г. до 1934 г. е заместник-началник и началник на дивизия в югославската армия. От юни 1935 г. е военен аташе в София, а от май 1936 г. е военен аташе в Прага. През Втората световна война оглавява в окупирана Югославия въоръжени отряди (четници), съставени от монархисти и националисти. Поддържан е от югославското емигрантско правителство във Великобритания, в което е военен министър от януари 1942 г. Често се сражава с организираните от ЮКП партизански части и понякога сътрудничи с германските и италианските окупационни войски и с марионетъчното правителство на Недич в Сърбия. След освобождението на Югославия е заловен и осъден на смърт като военнопрестъпник. На 10 юни 1946 г. Народният съд на ФНРЮ го осъжда на смърт. Екзекутиран през 1946 г.

Командващият четническото съпротивително движение на територията на Югославия генерал Драголюб (Дража) Михайлович, в годините на Втората световна война.

2 Радослав Джурич (“Херман”) – сръбски четнически командир, майор (по-късно полковник), ръководещ първоначално четническото разузнаване в района на Ниш, а по-късно дражамихайловистки корпус в района на планината Копаоник. Извършва диверсии по ЖП линията Белград-Скопие. Водил е борба срещу комунистическото партизанско движение. Така например, на 2 май 1944 г. издава лична заповед до подчинените му четнически единици в района на Ябланица за започването на борба срещу партизанското движение на Й.Б.Тито. В края на войната, частите от неговия корпус преминават на страната на югославските партизани, ръководени от Й.Б.Тито, с което позициите на генерал Дража Михайлович в южна Сърбия извънредно много отслабват. Военнопрестъпник.

* По време на войната, четническите сектори на действие били разпределени по следния начин: Хомолия (сектор А, Б и Ц), Прищина (сектор А, Б и Ц), Копаоник, Любич (Чачак), Санджак, Голия, Ариля (Златибор), Таково-Драгичево, Ртан, Валево, Дрина, Топлица, триъгълника Кралево-Крушевац-Крагуевац. До началото на юни 1943 г., британско-американски военни мисии за свръзка с партизаните на Дража Михайлович са били пуснати както следва: в района на планината Хомолия – две, около Прищина – една, в района на планината Капаоник – една и в района на Любич – една. За войната на територията на окупирана Югославия виж по-подробно двутомника на Ћуретић, B. “Савезници и Jугословенска ратна драма. Између националних и идеолошких изазова”, Београд, 1992, т.І-ІІ, както и книгата на Крстановић, Ж. “Геноцидом против срба (1992-1994), Београд, 1995, с.30-35.

** Става дума за новоприсъединените територии към България.

Документ № 281

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-1640 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ АГЕНТ БОРИС ГРАНОВСКИ

София, 6 октомври 1942 г.

МВ-ЩВ Вх[одящ] № 333/13.Х.1942 г.

№ V-1-1640 Поверително

6 октомврий 1942 г. Цариград – Българска царска легация

София

За Военния аташе

Щабът на войската има сведение, че БОРИС ГРАНОВСКИ, агент в английската разузнавателна служба, получавал бърза и сигурна връзка посредством капитаните на малки плавателни съдове, които пътуват между Турция и България. Размяната на сведенията ставало на открито море, местата били обозначени с плаващи предмети.

Да се донесе познавате ли лицето Борис Грановски и с какви сведения разполагате по горния въпрос. ЗАПОВЕД.

(п) [Никола] Костов

Полковник – Началник [на Разузнавателното] отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.836. Оригинал, машинопис.

Документ № 282

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 761 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО МВ-ЩВ, ЗА КАНАЛИТЕ ПО КОИТО СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ БРИТАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ

Истанбул, 12 октомври 1942 г.

№ 761/12.Х.1942 г. Лично-поверително.

Цариград София – началник-щаба на войската (РО).

Към № 107. Донасям, че получих сведение (достоверно) според което изпращането от Турция в България на платени агенти на [Сикрет] Интелиджънс сървис, в последно време е твърде много засилено. Като канали за промъкване на тези агенти у нас се сочат следните места и начини:

1. Легално и нелегално през морските ни граници и, главно откъм Черно море, където въпросните лица, под различна форма, са използвали разни турски гемии и моторници; вероятността, че между тези лица – агенти има турски шпиони обслужващи Турция, е твърде голяма;

2. Гавазинът (прислужникът) на Гръцкото консулство в гр.Одрин, с помощта на други турци е обслужвал проникването на споменатите по-горе агенти в българска територия и,

3. Съществувал канал, обслужван от турци между гр.Енос и Деде-Агач.

Според лица познаващи добре мореплаването, един от най-сигурните начини за разкриване на агентите, промъкващи се у нас през Черно море, е бил следният: да се изисква от всеки член на екипажа обслужващ гемията и пр[очие] – навигационна карнетка, с каквато всеки един член от този екипаж, независимо от другите документи, е трябвало да притежава. Фалшифицирането или снабдяването на лице от състава на дадена гемия и пр[очие] с подобна карнетка е било почти невъзможно.

Горното донасям за сведение и вземане мерки.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.832. Оригинал, машинопис.

Документ № 283

ШИФРОВАНО ДОНЕСЕНИЕ № 765 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА И НА РО, ОТНОСНО ЗАМИНАВАНЕТО НА ПРОСЛЕДЯВАНО ЛИЦЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ

Истанбул, 13 октомври 1942 г.

Ш [ифровано]

София – началник-щаба на войската [Р.О.]

Към № 748. Донасям, че въпросното лице замина с влака тази вечер за България, Италия и обратно.

Горното донасям за проверка и вземане мерки за по-сигурно проследяване.

№ 765. 13.Х.1942 г. Цариград

(п) [Димитър] Желязков

Подполковник – военен аташе в Турция

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.835. Оригинал, ръкопис.

Документ № 284

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 772 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ БОРИС ГРАНОВСКИ

Истанбул, 15 октомври 1942 г.

№ 772 Поверително

15 октомври 1942 г. София – началник щаба на войската (РО)

Цариград

[На №] 1640. Донасям, че лицето Борис Грановски познавам само по име и, че всички сведения, които ми са известни за същото лице съм ги изпратил със сл[ужебно] писмо № 412* (първа и последна страница от списъка).

На въпроса за установената от Борис Грановски връзка между Турция и България на открито море, посредством капитани на малки плавателни съдове – сведения нямам; обаче, като имам предвид сведенията, които донесох със сл[ужебно] писмо № 761** и толерирането на английските агенти от турската полиция, допускам, че реализирането на споменатата по-горе връзка е лесно и напълно възможно.

(п) Димитър Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.837. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 270 и 273.

** Виж съдържанието на документ № 282

Документ № 285

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7076 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАРАСTВАНЕТО НА ВОЕННИТЕ ОПЕРАЦИИ НА ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТИТЕ В РЕГИОНА НА ДЕЙСТВИЕТО НА І-ВИ БЪЛГАРСКИ ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС И НА V-А АРМИЯ В МАКЕДОНИЯ

София, 27 октомври 1942 г.

Д-р № 7076

Относно: Дража Михайлович.

Наблюдателите по всички по-големи ЖП станции в Сърбия съобщавали редовно на водача на сръбските възстанници [полковник] Дража Михайлович за минаващите през Сърбия германски транспорти с войници и материал.

ЖП линията между Скопие и Велес на всяка цена трябвало да бъде унищожена основно. За тази цел, специални саботажни агенти се обучавали от сръбския майор [Драгомир Р.] Кесерович1. Последният щял да постави на разположение и нужните инструменти и взривни материали.

Освен разрушения*, били предвидени разхлабвания на релсите в завоите.

Моля да наредите ЖП линията Скопие-Велес от сега нататък да бъде надзиравана особено внимателно.

АМВР, об.дело 108, л.4. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: , Н., Котева, Авр., ”Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 113-114.

1 Драгомир Р. Кесерович – сръбски националистическо настроен военнослужещ от щаба на движението на Дража Михайлович. По време на войната поддържа оживени връзки с ръководителите на съюзническите военни мисии при щаба на Дража Михайлович бригаден генерал Чарлз Д. Амстронг и полковник С.У.Бейли. В края на войната става командващ четническия Расинско-топлички корпус. Достига до чин “подполковник” от четническото движение на Дража Михайлович. След овладяването на територията на Сърбия от Съветската армия, на 14 октомври 1944 г. частите на корпуса му са разоръжени в околността на Крушевац от подразделенията на съветските въоръжени сили. Самият той е заловен и осъден на смърт на показателен процес в Белград.

Генерал Дража Михайлович с офицери от Союзническата военна мисиия – американския полковник Алберт Сайц (OSS Colonel Albert Seitz) ( (в ляво), и американския генерал, руководителя на мисията, Чарлс Армстронг (OSS general Charles Armstrong) (в средата). Есента на 1943 година.

* В текста е дадено като “строшения”.

Документ № 286

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7123 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ И ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА САБОТАЖИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

София, 28 октомври 1942 г.

Д-р № 7123

Относно: Дража Михайлович, [направени] саботажи в българска територия.

Няколкократно аз Ви осведомих за издадени от нелегалната* организация на Дража Михайлович заповеди и приготовления за саботаж, които се отнасят за българската територия. В тези съобщения няколкократно Ви обръщах внимание върху това, че организацията на Дража Михайлович разполага с български агенти. Аз съм на мнение, че посочените при тези случаи имена са или псевдоними или действителни имена на лица, които в България се наричат другояче.

Новоиздадените заповеди на Дража Михайлович във връзка с известните и неуспешни факти доказват, че саботажните приготовления за които няколко пъти Ви съобщих са в пълен ход.

Като резюмирам получените сведения Ви съобщавам следното:

Приготви се едно нападение върху ЖП линията Врана-Сурдулица-Гърделица.

В сръбските села на новите български земи се приготвил образуването на един български революционен щаб с цел да се създадат въоръжени отряди** за извършването на саботажни действия. Този щаб щял да се образува в допир с българските привърженици на [Александър] Стамболийски.1

Неколкократните нападения в македонската област напоследък имаха за цел да снабдят възстанниците с оръжия, муниции и взривове. При нападението върху слюдената мина “Бабуна” близо до Прилеп, са били откраднати повече от 30 кг динамит със запалителните фитили и капсулите[-детонатори]. Ясно е, че това количество взривен материал ще служи изключително за предвидените саботажни действия.

Но и в други области на България станали кражби на взривни материали. Така на 26.10.1942 година, в багажната мрежа на един третокласен вагон по пътя Сливен-Казанлък са били намерени два куфара с общо 110 кг взрив (тротил). Взривовете бяха опаковани в пакети по един килограм, като всеки пакет бе снабден със запалителен фитил. Тези взривове били откраднати от Държавната взривна фабрика в Габрово.

[Радиопредаванията на] противниковите радиостанции и разпространените в България позиви, поканват за саботажни действия върху ЖП линии и [в] заводи. Ясно е, че противникът при намеренията си да извърши саботажни действия срещу транспорти и заводи трябва да си служи с организирани групи и гнезда за съпротива, които той опитва да създаде. Такава дейност не е само възможна чрез пропаганда, а чрез организирано спечелване и настаняване на лица, които са готови да действат за противника.

Сегашното положение показва една увеличена опасност за саботаж, като се забелязва същевременно едно нарастване на противниковата организация. Борбата с този саботаж е следователно най-важната задача. Моля Ви затова още един път най-настоятелно да вземете всички мерки чрез засилване на войската, настанена във всички обекти, които са изложени на саботажни действия като железниците, заводи от военно и стопанско значение, мини, при корабоплаването и пр., и чрез предотвратилни мерки като обиски в къщите на съмнителни лица, претърсвания по улици и вън от града, близо до опасните обекти, по-чести ревизии на изпратените чрез железниците и автобусите стоки, багажи и пътници.

Освен това Ви моля да наредите най-обстойно и строго изследване при намиране на саботажни средства или извършени саботажни действия, като Ви обръщам вниманието особено върху това, че противникът е издал изрични заповеди, саботажните действия по възможност така да се извършват, че [да] приличат на обикновени нещастия. Би било необходимо при всяко нещастие в заводи от военно-стопанско значение, които на пръв поглед се поставят като едно обикновено нещастие, да установят най-обстойно действителните причини.

АМВР, об. дело 108, л.8-9. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 114-115.

* В текста е дадено като “илегалната”.

** В текста е дадено като “банди”.

1 Александър Стоименов Стамболийски – виден деец на селското движение в България, водач на БЗНС, народен трибун. Роден на 1 март 1879 г. в с.Славовица, Пловдивска област. На VII конгрес на БЗНС през 1905 г. в гр.Велико Търново по негова обосновка е изработена програмата на съюза. Стамболийски става водач на БЗНС. Води борба срещу личния режим на Фердинанд, срещу милитаризма и против измененията в Конституцията. Заради борбата си против въвличането на България в Първата световна война е осъден на доживотен затвор. Освободен е след пробива при Добро поле (Югославия) и Войнишкото въстание през 1918 г. На 27 септември 1918 г. в Радомир е обявен за председател на републиката. След потушаването на въстанието преминава в нелегалност, но в последствие е включен в правителството на Т.Теодоров. През 1919 г. съставя коалиционно правителство, а от 21 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. възглавява самостоятелно земеделско правителство. На 9 юни 1923 г. правителството на БЗНС е свалено чрез преврат, Стамболийски заловен, жестоко измъчван и убит в родното му село Славовица.

Документ № 287

ДОНЕСЕНИЕ № 743 НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ЩАБА НА 12-А ГЕРМАНСКА АРМИЯ, ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА, ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ

Белград, 30 октомври 1942 г.

Поверително.

Български офицер за свръзка

при щаба на 12 герм[анска] армия

София – Щаба на войската

Германската разузнавателна служба съобщава следните непроверени съобщения:

“1. Генерал [Дража] Михайлович е дал на професор [Лазар] Търкля1, намиращ се понастоящем на Хомолие планина, наставления за организационна дейност в България.

А) възстанническата организация на [Георги Михов] Димитров [– Гемето], да се устрои по образеца на тая на [Дража] Михайлович под сръбското ръководство.

Б) Главният щаб се намира на сръбска територия (Краинска […]* ). Главен пълномощник на Д[ража] М[ихайлович] в Главния щаб е професор Търкля.

В) Към Главния щаб се предава една радиостанция. Възнамерява се устройването на една безжична съобщителна мрежа в България. На Дража Михайлович да се донася редовно по хода на организационната дейност в България.

Г) [Георги] Димитров, българският представител на националното възстанническо движение в Лондон, ще подпомага акцията чрез поставяне на нейно разположение [на] пропаганден материал.

Д) Ще бъдат поставени на разположение [на организацията] достатъчно парични средства.

1.Дража Михайлович подготвял въстание на българска територия. Една добре екипирана чета от около 200 души била минала на 8 октомври [1942 г.] южно от Власотинци на българска територия. Няколко английски самолета също били пуснали на българска територия** голямо количество материали. Пропагандата се стреми да подбужда българските войници да дезертират.

Организирането на въстание в България се ръководило от Лондон. Ръководно място в организацията заемал бившият министър [Стойчо] Мошанов, франкмасон, който е бил заминал със самолет за Лондон [през юли 1939 г.].

Като агенти за свръзка с Дража Михайлович, се сочат касационните съдии Зъбов и Петров.

Петров ходил неколкократно в Ниш, а главната агентка на Дража Михайлович в Ниш била племенница на Зъбов (?).

За главен куриер между София и Ниш, се сочи някой си Циркович, който понастоящем бил в затвора, обаче наскоро щял да бъде освободен. Неговият заместник бил някой си капитан Боро …, който два до три пъти месечно се срещал с агентите на Дража Михайлович в една горичка при […]* “

Моля да се проверят тия донесения и ми се съобщи резултатът, за да мога евентуално да опровергая съдържащите се в тях неверни факти,ако има такива.

30.Х.1942 г., № 743

(п) [Кирил] Станчев

Генерал-лейтенант***

[Резолюция:] “За сведение. Г[енерал-]л[ейтенант Константин] Лукаш2”

АМВР, об.дело, 108, л.88. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “ Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 115-116.

* Текстът не се чете.

1 Лазар Търкля – сръбски професор, деец на Сръбската земеделска партия. През годините на Втората световна война е секретар на партията. По време на Втората световна война полага усилия да се свърже с дейци на БЗНС-“Пладне” в България.

** Става дума за Новоприсъединените към Царство България територии.

*** Така е в документа.

2 Констатин Лудвиг Лукаш (16 септември 1890, Пловдив – 1945 г.) – военен деец, генерал-лейтенант (1940 г.) Произведен както следва – подпоручик на 22 септември 1909 г., поручик – на 22 септември 1912 г., капитан – на 1 октомври 1915 г., майор – на 1 април 1919 г., подполковник – на 6 май 1923 г., полковник – на 15 май 1930 г., генерал-майор – на 3 октомври 1936 г., генерал-лейтенант – 1 януари 1940 г. Флигеладютант на цар Борис ІІІ (1932, 1934 г.), началник на Школа за запасни офицери през 1935 г., от същата година е командир на 1-ва пехотна дивизия с МЗ 323/1935 г., с МЗ 54/1938 г. е началник на 1-ва военноинспекционна област. От 1941 до май 1944 г. е началник на Щаба на войската, а след това главен инспектор на войската. Уволнен през 1944 г. Съден от народния съд. Военнопрестъпник.

Документ № 288

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 903 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ЕДИН ОТ КАНАЛИТЕ ЗА ПАРИЧНО ПОДПОМАГАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ

София, 7 ноември 1942 г.

№ 903 Лично-поверително

7.ХІ.1942 г. София – началник-щаба на войската (РО)

Цариград

Донасям, че получих сведения (в[ероятни]), според които един от каналите за подпомагане парично [движението] на генерал [Дража] Михайлович следния:

Паричните суми предназначени за генерал Дража Михайлович били изпращани от Египет, през гр.Адана и предавани на югославския консул в Цариград. Последният, посредством двама души-албанци е предавал парите на един българин в гр.Свиленград, а този – последният на Митко, който завършил тази година зъболекарство в Цариград бил женен за българка, на която баща и имал чифлик в околностите на София (по име, лице Митко което да е завършило тази година зъболекарския факултет в Цариград – няма; вероятно това име е псевдоним).

Получаваните парични суми Митко ги изпращал на Гаврил Андреев, живущ в гр.Скопие, ул.106 А, № 13. Последният е предавал парите на сина си Мартин (вероятно Мартин Андреев е същото лице, за което донесох със сл[ужебно] писмо № 817 (1941 г.), който по свой канал (близки нему хора) е предавал парите на генерал [Дража] Михайлович.

Източникът на горните сведения ми донесе още и следното:

1. Научил се, че през ноемврий тази година а може би и малко по-рано, българските власти в Свиленград или София са заловили лицето Григорий с 800 турски лири; ако това е вярно нека се знае, че тези пари и лицето принадлежат на споменатия по-горе канал и,

2. В най-скоро време щели да бъдат изпратени от Адана по гореописания канал големи парични суми за генерал Дража Михайлович.

Горното донасям за проверка и вземане мерки.

(п) Димитър Желязков – пополковник

ДВИА, ф.23, оп.1, ае.772, л.721. Оригинал, машинопис.

Документ № 289

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 403 НА НАЧАЛНИКА НА ДИВИЗИОННАТА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК МЛАДЕНОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ІІІ АРМЕЙСКА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК СТРАШИМИР ВЕЛЧЕВ1, СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ЛАЗАР ГЕОРГИЕВ ИКОНОПИСОВ

Сливен, 10 ноември 1942 г.

ВАРНА – Началнику 3-а армейска област.

Донасям, че жителят на гр.Бургас, ЛАЗАР ГЕОРГИЕВ ИКОНОПИСОВ, роден в гр.Добрич през 1900 г., женен за еврейка, която през 1918 г. се покръства, преди войната е работил в параходната агенция “Адриатика”, а същевременно е бил в помощ и на английската параходна агенция “Гилкрист* уокър енд Ко”, шеф на която е бил Коллас – бивш английски търговски консул в Бургас – има съмнения, че както в миналото, така и днес продължава да работи в полза на английското разузнаване.

С помощта на Коллас, синът на ЛАЗАР Г.ИКОНОПИСОВ – РУФИ, е заминал за Англия, от където се е завърнал преди обявяването на войната.

Коллас при напущането на гр.Бургас е предал на генералния си прокурист Сариев сумата 30,000 лева, която да се предаде на ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ. Сариев задържа сумата за себе си, а на ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ предложил една малка сума. На това ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ силно реагира и завежда дело против Сариев. Последният заплашва ИКОНОПИСОВ, че ще доведе до знанието на властта работата, която е вършил; от което ИКОНОПИСОВ се изплашва, съгласява се да получи само 6000 лева и прекратява заведеното дело.

През 1941 г. ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ бива заподозрян, че събира сведения за английското разузнаване и бива ИНТЕРНИРАН. След завръщането му в Бургас, продължава да работи с Коллас.

Поради същата причина през тази година ИКОНОПИСОВ бива повторно интерниран в гр.Тетевен, от където се е върнал преди 4 месеца.

Сега ИКОНОПИСОВ е на частна работа в Бургас и понеже има правото на параходен агент, извършва всички формалности в митницата и Портовото управление по освобождаването на стоките на фирмите “Компас”, “Интерконтинентале” и “Шенкер”. Тази му работа му дава възможност да има винаги допир с капитаните и моряците на турските гемии и лицата, които пътуват с тях. Същият дружи с ДАНО ЦЕНОВИЧ**, който е заподозлян, че работи за английското разузнаване. Напоследък поддържа тесни връзки с КОНСТАНТИН /Кочо/ ИВАНОВ АТАНАСОВ /представител на фирмата /”Шенкер”/, който също така е заподозрян, че работи в полза на чуждото разузнаване.

Към 9.Х.т[ази] г[одина] германските власти в Бургас помолили нашите полицейски и военни власти да не вземат мерки срещу ИКОНОПИСОВ, защото имали заповед да го поставят под строго наблюдение, което е продължило до 20-и октомврий т[ази] година.

Изобщо, като имам предвид всичко горе – изложено за ЛАЗАР ГЕОРГИЕВ ИКОНОПИСОВ, което ми дава повод да мисля, че същия е натоварен с някаква специална мисия, от една страна и от друга – че същия имайки свободата да се движи в Бургас и пристанището, има идеални условия за вършене на своята работа в полза на чуждите разузнавания, то моля същия да бъде отстранен от крайбежието, като бъде интерниран до края на войната

/п/ Младенов

ПОЛКОВНИК

АМВР, общо дело 19053, том І, л.198. Оригинал, машинопис.

1 Страшимир Христов Велчев – роден на 27 октомври 1895 г. в гр.Елена, завършил Военна академия през 1935 г. Произведен както следва – в подпоручик на 1 август 1917 г., поручик – на 30 юни 1919 г., капитан – на 1 януари 1926 г., майор – на 19 януари 1935 г., подполковник – на 6 май 1933 г., полковник – 6 май 1941 г. Служил както следва – 4-и артилерийски полк, Радомирското огнестрелно отделение, Враненския брегови укрепен пункт, 1-во полско артилерийско отделение, 2-ри армейски артилерийски полк от 1928 г., командир на учебна батария от 1929 г., в 3-и армейски артилерийски полк от 1931 г., в 8-а пехотна дивизия от 1936 г., военен аташе в Рим от 1938 г., началник-щаб на 4-а армия от 1941 г., началник-щаб на 3-а армия от 1942 г., офицер за връзка с чуждите командвания от 1942 г., началник-щаб на 3-а армия от 1942 г., в 16-а пехотна дивизия от 1943 г., командир на 4-а пехотна дивизия от 1944 г., в ЩВ от 1944 г., уволнен през същата година. Умира през 1974 г.

* В текста е дадено като “Билкрист”

** В текста е даден като “Зенович”.

Документ № 290

СЛУЖЕБНИ ПИСМА № 7589, 7862, 7898, 7931 и 8554 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ЗА РАЗПОРЕЖДАНЕТО НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ, ДА СЕ ИЗПРАТИ РАДИОСТАНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОВРЪЗКА С БЪЛГАРСКАТА ОПОЗИЦИЯ

София, 12 ноември 1942 г.

Д-р № 7589, 7862, 7898*, 7931 и 8554

Получих следните съобщения, които не са били потвърдени:

Дража Михайлович бил заповядал да се изпратят по един безжичен уред** в България и Румъния.

Някой си Ваза Салетич, привърженик на Дража Михайлович наредил на българските бунтовници да започнат саботажни действия.

Държането на българския генерал Кирил Станчев и на българския подполковник в Кюприя (името не е известно), които били привърженици на движението на Дража Михайлович се проверявало от Ваза Салетич.

Моля да ми съобщите какво Ви е известно по горните съобщения и какво можахте да установите.

АМВР, об.дело 108, л.11. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.117

* Виж съдържанието на документ № 297.

** Става дума за радиостанция.

Документ № 291

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7535 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАРАСТВАНЕТО НА САБОТАЖНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ОТ СТРАНА НА ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТИТЕ

София, 12 ноември 1942 г.

Д-р № 7535

Според едно непроверено съобщение, [Дража] Михайлович заповядал на сръбския майор [Радослав] Джурич да извърши саботажни действия срещу железниците в областите със сръбско население само в скрита форма, за да не бъде сръбското население изложено на репресалии. Само в арнаутските области* щели да действуват саботажни групи. С това искал да настигне контрамерките на окупационната войска да не се насочват към сръбското население, а към неговите неприятели.

АМВР, об. дело 108, л.10. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.117.

* Става дума за районите, населявани с компактно албанско население.

Документ № 292

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7678 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ЗА ХОРАТА, КОИТО ОСИГУРЯВАТ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТИТЕ И ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ОПОЗИЦИЯ

София, 14 ноември 1942 г.

Д-р № 7678

Съгласно едно непроверено съобщение, приготвеното възстанническо движение на Дража Михайлович в България се ръководило от бившия български министър Никола Мушанов(?), който преди около 4 месеца избягал в Лондон.

Агенти на Дража Михайлович в България са председателите на най-високия съд в София Събов и Петров. Племенницата на Събов била главната агентка на Дража Михайлович в Ниш, а Петров често бил там.

Агентът за връзка между София и Ниш бил Циркович, който се намирал в момента в затвора, и щял да бъде скоро освободен. Във връзка с това Ви съобщавам, че бившият член на Югославската легация в Берлин Циркович под съмнение да е работил за Дража Михайлович, е бил арестуван от органите на българската полиция.

Негов заместник като агент за връзка към Дража Михайлович бил някой си Боро.(?)

Като агент за връзка между агентите на Дража Михайлович и българското командване в Ниш, а именно с адютанта на българския дивизионен командир в Ниш се посочва някой си поручик Стоилкович.

Моля да ми съобщите ако Ви стане нещо известно за горните случаи. Особено ще Ви бъда благодарен за сведенията относно Циркович.

АМВР, об.дело 108, л.87. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 118.

Документ № 293

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 78(?) НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАРЕЖДАНЕТО НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ДА СЕ СЪЗДАДАТ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА РЕКА ДУНАВ

София, 17 ноември 1942 г.

Д-р № 78(?)

Съгласно едно непроверено сведение, Дража Mихайлович наредил да се организира една разузнавателна служба по Дунава, с цел да се изучават преди всичко количествата и видовете на изпратените по Дунава стоки, както и местоназначението им.

Моля да ми съобщите, ако Ви е известно нещо по този въпрос.

АМВР, об. дело 108, л.21. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.118.

* В текста е дадено като “шпионажна”.

Документ № 294

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7816 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ВРЪЗКИТЕ НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ С БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (УСО)* И ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ПАРТИЗАНСКИТЕ ЛЕТИЩА

София, 17 ноември 1942 г.

Д-р № 7816**

Съгласно едно непроверено съобщение, Дража Михайлович, който отскоро се върнал от Лондон, наредил на привържениците си да възстановят отношенията с албанците. Черногорският водач на четниците Павле Джуринич1*** две седмици преди [Дража] Михайлович бил в Лондон. [Дража] Михайлович разполагал с три самолета и е използвал следните аеродруми:

Един нов аеродрум близо до Колашин.****

Един стар аеродрум близо до Заблаче.*****

Един аеродрум при Никшич.

Моля да ми съобщите, да ли Ви е нещо известно относно горното съобщение.

АМВР, об. дело 108, л.18. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 119

* УСО е създадено през юли 1940 г. от Уинстън Чърчил и министър Хюг Далтън на базата на секция Д (диверсии) на СИС и отдел MI R на Военното министерство на Великобритания. Общо в УСО са работили 13 хиляди души, които оказвали поддръжката на около милион антинацистки и антифашистки настроени партизани и участници в съпротивителните движения. Основната задача на УСО са били диверсиите и саботажите в окупираните от германците страни, поддръжката на антигерманските нелегални и партизански движения. Административно УСО се подчинявало на Министерството за икономическа война. Първи ръководител на УСО бил назначен сър Франк Нелсън (Frank Nelson), член на парламента от Консервативната партия и в миналото консул в Берн, Швейцария. Тежката работа го разболява и през 1942 г. на негово място е назначен сър Чарлз Хамбро (Charles Hambro), банкер и приятел на Уинстън Чърчил. Той настоявал за пълна независимост на УСО и когато Кабинетът на министрите взел решение, че той трябва да съгласува действията на УСО с тези на британското Военно министерство, подал в отставка. През септември 1943 г. е заменен от генерал-майор Колин Габбинс (Colin Gubbins). УСО официално е разпуснато през 1946 г. Новият премиер-министър на Великобритания Клемент Атли не искал британското правителство да има в свое подчинение терористична и подривна организация от световен мащаб, при това тясно свързана с комунистическите движения, както я наричал Атли – Британския Коминтерн. Част от функциите са били предадени обратно на СИС. Виж: http://mi7.ru/uso.htm

Генерал-майор Колин Габбинс (Major General Colin Gubbins), ръководител по операциите на британското УСО от 1940 г. и негов директор от 1943 г.

** На това искане на д-р Делиус е изпратено на 25 ноември 1942 г. следното служебно писмо с № V-1-1925 с текст:

“Имаме сведение, че връзката между Дража Михайлович и Лондон се поддържа чрез самолет, но дали той лично е ходил в Лондон, сведенията не се потвърждават. За връзката между сръбските и албанските четници се разполага с непроверени сведения”. Виж: АМВР, общо дело 108, л.19.

1 Павле Джуришич (Павле Ђуришић) – черногорски националистически настроен офицер, четник, подполковник. В Априлската война от 1941 г., заедно с 46-и полк достига Скадра. През юли 1941 г. ръководи въстанието срещу италианския гарнизон в гр.Берани, след което освобождава от окупаторите града.Води първата делегация на черногорците в Равна Гора през есента на 1941 г. През декември 1941 оглавява черногорския четнически отряд и има чин капитан. Сключва споразумение за ненападение с командващия италианските войски в Черна гора, като през март 1942 г. договаря координацията на действията с него срещу комунистическото партизанско движение на Й.Б.Тито. Воюва в региона на Санджак. Командир на Лимско-санджакските четнически отряди. Командващ четническите отряди в Черна Гора след смъртта на подполковник Лашич. В района на гр.Фоча извършва клане над местното хърватско население. В боевете при Колашице четническият му корпус, състоящ се от 3500 четници начело с него е разоръжен и пленен от италианските войски.

Убит в концлагера Ясеновац от усташите, заедно с още 200 военни и политически дейци от Черна Гора. *** В текста е дадено като “Джурсич”.

**** В текста е дадено като “Колазин”.

***** В текста е дадено като “Забляк”.

Документ № 295

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7818 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ОПИТИТЕ НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ДА СЪЗДАДЕ СВОЯ СЪПРОТИВИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

София, 19 ноември 1942 г.

Д-р № 7818

Съгласно едно непроверено съобщение, сръбският капитан Милославлович, Боривойе, получил заповед от Дража Михайлович, в сръбските села на новите български земи да създаде една организация на [Дража] Михайлович. От привържениците на [Александър] Стамболийски трябвало да се създадат бунтовнически единици, които трябва да извършват съботажни действия.

По предложение на известния сръбски водач на възстанниците, капитан Синица [Осоколич]1 щял да образува един български революционен щаб, който щял да раздели въпросната област в революционни окръзи и селски щабове. Комитетът трябвало да влезе във връзка с Дража Михайлович и българските емигранти в Лондон.

АМВР, об. дело 108, л.22. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 119.

1 Синица Осоколич – сръбски националистически настроен капитан, командващ Млавския четнически корпус.

Документ № 296

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7896 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМАНДВАЩИЯ ЧЕТНИЧЕСКИЯ КОРПУС РАДОСЛАВ ДЖУРИЧ И ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ В ОБЛАСТИТЕ, НАСЕЛЕНИ С АЛБАНСКО НАСЕЛЕНИЕ

София, 20 ноември 1942 г.

Д-р № 7896

Относно: Дража Михайлович.

Научавам следните непроверени сведения:

Лузаич, Стева от сръбската специална полиция в Ниш твърдял, че по заповед на [Дража] Михайлович трябвало да сключи някакво споразумение с Асен Стамболийски и [Михаил] Геновски1.

Майор [Радослав] Джурич при бъдещето идване на английски самолети щял да бъде снабден с позиви на сръбски и албански език * и [с] пари. Капитан Петкович, Йован и Протич, Тихомир от 1-во мот[оризирано] отд[еление] на сръбския държавен караул в Белград били привърженици на [Дража] Михайлович. [Тихомир] Протич търсил връзка с движението на [Дража] Михайлович.

Госпожа Новакович, Прищина, чрез която майор [Радослав] Джурич трябвало да влезе във връзка с италианския поручик Сериф Лита в Прищина била комунистка. Чрез Сериф Лита, [Радослав] Джурич искал да влезе във връзка с водача на арнаутските националисти, полковник Михарем, Байрактар. За отстраняването на предателите, [Радослав] Джурич искал от [Дража] Михайлович бактерии от тиф, които полковник Данич в Белград трябвало да предаде на майор Зарко Тодорович, от когото [Радослав] Джурич трябвало да ги вземе.

3а положението в арнаутската област:

Майор [Драгомир Р.] Кесерович трябвало да отстъпи половината от пуснатия му от въздуха материал за екипиране на терористическите тройки на [Дража] Михайлович, които ще влязат в действие против комунистите.

В областта Шар планина** (Призрен), Подчински (Ораховац) и Подгорски (Сува река), капитан Миладинович образувал една преграда, водачът на която бил подпоручик Радивоевич, щабът на който се намирал някъде в гората.

[Четническата] oрганизация в окръзите Урошевац и Прищина била завършена.

Поручик Добрич (Митровица) получил заповед да образува бригада на [Дража] Михайлович [при] Стари Колашин***. Тъй като положението в Косово не допускало друго, единиците на [Дража] Михайлович за по-голямата си част не пребивавали в горите. Хвърчащите бригади не били образувани, защото нямало оръжие. Заради това, необходимо било, за единиците подчинени на капитан Миладинович (арнаутските области), трябвало да бъдат пуснати материали от самолети.

На майор [Драгомир Р.] Кесерович не било възможно да отстъпи нужната за корпуса [в] Косово (капитан Миладинович) екипировка.

Заради надмощието на арнаутите в Косово, мобилизацията на корпуса не щяла да бъде довършена навреме.

Моля да ми съобщите какво Ви е известно относно горните следи.

АМВР, об.дело 108, л.40, оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 120-121.

1 В текста е дадено като „Гиневски”. Михаил Геновски е известен политик и държавен деец. В правителството с министър-председател Кимон Георгиев (9 септември 1944 – 31 март 1946 г.) е министър на земеделието и държавните имоти от 29 септември 1945 г. до 31 март 1946 г.

* В текста е дадено като “сръбски и арнаутски позиви”.

** В документа е дадено като “Саз планина”.

*** В текста е дадено като “Стари Колазин”.

Документ № 297

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7898 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ВРЪЗКИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ ДЕЙЦИ ОТ “ЗВЕНО” С ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТИТЕ И ЗА ОПИТИТЕ НА ПОСЛЕДНИТЕ НА РАЗУЗНАВАТ ДВИЖЕНИЕТО НА ГЕРМАНСКИТЕ ВОЕННИ ЕШЕЛОНИ И ТРАНСПОРТИ

София, 20 ноември 1942 г.

Д-р № 7898

Относно: германски транспорт.

Тома Левски (Томалевски), български журналист и приятел на генерал [Кирил] Станчев търсил връзка към движението на [Дража] Михайлович чрез генерал [Мирослав] Трифунович.1

Всички германски военни транспорти по главните линии Ниш-Скопие и Ниш-София, всекидневно трябвало да бъдат съобщавани. За да се изпълни това, се организирала съответната шпионажна служба.

Моля да проверите горното и да ми съобщите за резултата.

АМВР, об.дело 108, л.14. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 121.

1 Мирослав Трифонович, сръбски четнически генерал, ръководещ четническите операции на територията на окупирана Сърбия. През октомври 1944 г. издава заповед четническите подразделения да дочакат на местата си, в “мир и ред” настъпващите на югославска територия съветските войски. Това е авторско виждане на въпроса за Трифонович. Възможно е също така да става дума за ръководителя на югославската “Организация на ветераните”, генерал Илия Трифонович.

Документ № 298

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ № V-1-1926 Г., ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ОТНОСНО ЗАПОВЕД НА ПОЛКОВНИК ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ, ЗА ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ПАРТИЗАНСКИ ЧЕТИ В БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

София, 25 ноември 1942 г.

№ V-1-1926

На № 7864/19.ХІ.1942 год.

Въпросното нареждане е дадено от Дража Михайлович още през 1941 година. Имаме сведения, че се работи тайно, за да не се организират чети, но до сега няма никакви проявени резултати.

Капитан Синица Осоколич е в неизвестност.

АМВР, общо дело 108, л.23. Оригинал, машинопис.

Документ № 299

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8123 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ПЛАТФОРМА НА ДЕЙСТВИЕ НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ

София, 26 ноември 1942 г.

Д-р № 8123

Относно: Дража Михайлович.

Един офицер на Дража Михайлович разказвал, че намиращите се във връзка с него черногорски националисти сключили едно споразумение с италианците по силата, на което можели доста свободно да действуват с цел на деня, по-ефикасна борба с комунистите*. По този начин, обаче на тези националисти, връзката с брега на Адриатическо море и английските подводници чувствително била улеснена. Според показанията на този офицер, Дража Михайлович през тази година на два пъти е бил в Египет, където водил разговори с представителите на югославското правителство в Лондон. За тези разговори между офицерите на [Дража] Михайлович се узнало следното:

Относно Съветите** и комунизма положението на югославското правителство било доста трудно, тъй като последното било враждебно настроено спрямо Съветите, но принудено да сътрудничи с тях. Заради това на Дража Михайлович било заповядано официално да не предприема нищо против партизаните в Сърбия, всъщност обаче трябвало да ги последва и доколкото е възможно да ги унищожи.

На тази база той трябвало да гледа да не бъде закачан от германците, по никой начин обаче да влезе в преговори с тях. Толерантността на германците трябвало да използва, за да организира населението в смисъл последното да има при свършването на войната една доста ударна мощ, за да:

А) недопуща преврати и бунтове,

Б) се даде възможност кралят [Петър II] 1 и монархическият режим, които били в извънредно голяма опасност, да се връщат.

Заради това било забранено да се извършват всякакви нападения върху германските военни единици, и изобщо да се избягва всякакъв военен допир с тях. За да бъдат обаче полезни на англичаните в политическо и военно отношение, пропагандата против Оста […]***

АМВР, об.дело 108, л.26. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 121-122.

* В случая се има предвид сключеното споразумение между черногорския четнически командващ Павле Джуринич и командващият италианските войски в Черна гора през март 1942 г., по силата на който четниците се задължават да не нападат италианските подразделения там, а да атакуват навсякъде комунистическите партизански подразделения, ръководени от Й.Б.Тито.

** Става дума за Съветския Съюз.

1 Петър II Караджорджевич – югославски крал. Роден на 6 септември 1923 г. Официално заема престола след убийството на баща му Александър I през октомври 1934 г. Заради непълнолетието на Петър, държавата е управлявана до преврата от 27 март 1941 г. от регенти начело с принц Павел, който в политиката си се ориентира към фашистка Италия и хитлеристка Германия. След началото на хитлеро-фашистката окупация през април 1941 г., Петър II Караджорджевич избягва с верните му войски в емиграция. По време на Втората световна война поддържа четническото движение на генерал Дража Михайлович. На 29 ноември 1943 г., 2-та сесия на АВНОЮ забранява на крал Петър II да се завръща в страната. На 29 ноември 1945 г., Учредителното събрание на свободна Югославия ликвидира монархията като институция. След края на Втората световна война живее във Франция и Великобритания. В последните години от своя живот, живее в Лондон. Умира през 1970 г.

*** Текстът е подчертан и не се разчита.

Документ № 300

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 415 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА III АРМИЯ ПОЛКОВНИК СТРАШИМИР ВЕЛЧЕВ ДО ЩВ-МВ, ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО НА ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ ОТ ГЕРМАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ

Варна 28 ноември 1942 г.

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО

София – МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА

- Щаб на войската

Към. № 410 от 16.ХІ. т.г. Донасям, че резултатът от наблюдението на германските власти върху лицето Лазар ИКОНОПИСОВ, за времето от 9-и до 20-и октомври т.г. /т.5-а от горното донесение/ е следния:

Сведенията са дадени от Началника на групата – тайна военна германска полиция* – Бургас, който донася с писмо следното:

“Лицето Лазар ИКОНОПИСОВ не е човекът, който би трябвало още да пребивава в гр.Бургас. Той от много отдавна е забелязан като приятел на Англия и като такъв, ще е и сега. Още по-съмнителна отколкото Лазар, е неговата спруга, която според верни данни преди години е поддържала връзки с членове от Английската легация в София. Г-жа Вера ИКОНОПИСОВА отива и сега, както и по-рано често в София.

Особено впечатление ми направи, че Лазар ИКОНОПИСОВ отвори пак параходна агенция в Бургас. Освен това, той притежава входна карта, с която му се дава възможност при всяко време да посещава Бургаското пристанище /сега същата му е отнета/. Дали това ходене в пристанището е винаги само с чисто търговска цел – не мога да кажа.

Друженето му с Феликс Фишер, директор на “Интерконтинентале”, е от чисто търговски характер.

Вярвам, че стоенето, както на Лазар Иконописов, така и на жена му, при днешните обстоятелства, не е за препоръчване. Може би да е възможно същите да се въдворят на такива места, където ще им е отнета всякаква възможност да поддържат връзки с чуждестранни разузнавателни служби”.

Моля, повторно въдворяването на Лазар Г.Иконописов, а по възможност и това на жена му Вера Иконописова до края на войната. ЗАПОВЕД.

№ 415, 28 ноември 1942 год., гр.Варна

/п/ [Страшимир] Велчев

ПОЛКОВНИК – Началник-щаба на ІІІ армия

АМВР, об.дело 19053, том І, л.202. Оригинал, машинопис.

* Става дума за германското “Гестапо” или по-точно за IV управление на РСХА (Главното управление на имперската сигурност – „das Reichssicherheits Hauptamt”).

Документ № 301

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 417 НА НАЧАЛНИКА НА СЛИВЕНСКАТА ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК МЛАДЕНОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО НА ІІІ АРМЕЙСКА ОБЛАСТ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕРКАТА, НАПРАВЕНА ОТ ГЕСТАПО НА ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ

Сливен, не по-рано от 28 ноември 1942 г.

НАЧАЛНИК НА ДИВИЗИОННА Лично-поверително

ОБЛАСТ Варна – началнику 3-а Армейска област

№ 417 Р.О.

Ноември 1942 г.

Сливен

411. Донасям, че резултатът от наблюдението на германските власти върху лицето ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ, за времето от 9 до 20 октомври т.г., е следния:

Искани сведения от началника на групата – тайна военна германска полиция – Бургас – фелдфебела* ЕКСНЕР, същият донася с писмо следното:

“Лицето ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ не е човекът, който би трябвало още да пребивава в гр.Бургас. Той от много отдавна е забелязан като приятел на Англия и като такъв ще е и сега. Още по-съмнителна отколкото Лазар, е неговата съпруга, която според верни данни преди години е поддържала връзки с членове от Английската легация в София. Г-жа ВЕРА ИКОНОПИСОВА отива и сега, както и по-рано, често в София.

Особено впечатление ми направи, че Лазар Иконописов отвори пак параходна агенция в Бургас. Освен това той притежава входна карта, с която му се дава възможност при всяко време да посещава Бургаското пристанище /сега същата му е отнета/. Дали това ходене в пристанището е винаги само с чисто търговска цел – не мога да докажа.

Друженето му с ФЕЛИКС ФИШЕР, директор на “Интерконтинентале”, е от чисто търговски характер.

Вярвам, че стоенето, както на Лазар Иконописов, така и на жена му, при днешните обстоятелства, не е за препоръчване. Може би да е възложено същите да се въдворят на такива места, където ще им е отнета всякаква възможност да поддържат връзки с чуждестранни разузнавателни служби”.

При това положение повторно моля, ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ и жена му ВЕРА ИКОНОПИСОВА да бъдат интернирани до края на войната.

/п/ Младенов

ПОЛКОВНИК

АМВР, общо дело 19053, том І, л.201. Оригинал, машинопис.

* Преводът на званието не е съвсем точен. На германския общовойскови чин „фелдфебел”, в системата на СС съответствува званието „унтер-щурмфюрер от СС”.

Документ № 302

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № 1-2121 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО ОФИЦЕРА ЗА СВРЪЗКА С ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ В СЪРБИЯ ГЕНЕРАЛ КИРИЛ СТАНЧЕВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЖУРНАЛИСТА ТОМАЛЕВСКИ

София, не по-рано от края на ноември 1942 г.

Лично-поверително

№ 1 – 2121 Белград – г-н генерал Станчев

Ноември 1942 г.

Офицер за свръзка с германците

В Щаба на войската има сведение, че журналистът Томалевски, който бил близък с Вас, търси връзка с движението на Дража Михайлович чрез генерал Трифонович и открито застъпвал едно българо-сръбско сътрудничество.

Томалевски, чрез посредничеството на Събевич водил разговор в Кюприя с един пълномощник на майор Остожич /?/. На този разговор са присъствували полковник Дамянов и кмета на Ягодина – Боскович. Тук се преценявали възможностите, българската армия да участвува в борбата за освобождение от германците.

Дража Михайлович получил от генерал Трифонович известие, според което довереното лице Ваза Салетич* се е съгласило да поеме връзката между Дража Михайлович и българския генерал в Белград.

Горното Ви се съобщава за сведение, за да бъдете по-въздържани в отношенията си срещу Томалевски и другите емигранти в Сърбия.

/п/ [Никола] Костов

ПОЛКОВНИК – Началник отделение

АМВР, общо дело 108, л.15. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Салетич Ваза”.

Документ № 303

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8242 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА МРЕЖА ОТ СИМПАТИЗАНТИ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ, НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

София, 1 декември 1942 г.

Д-р № 8242

Съгласно едно непроверено съобщение, [Стефан] Сърбаков1 от “Главния щаб на Дража Михайлович на възстанниците на сръбска територия” съобщил на 16.11.[1942 г.] на Дража Михайлович, че в България около 20 000 души били “обединени” *. Ако не се спре бързото движение, всички условия за един успех били налице.

Посочените от [Георги Михов] Димитров [(Гемето)] лица, освен Грyйо [Поломски] от Видин, отказали да сътрудничат на движението [Георги Михов] Димитров [(Гемето)] – [Дража] Михайлович. [Георги Михов] Димитров [(Гемето)] трябвало сега да посочи млади студенти като сътрудници. Според мнението на [Георги Михов] Димитров [(Гемето)], общото настроение в България било благоприятно за да се предприеме нещо, а хаосът трябвало да се използува.

Професор [Лазар ]Търкля щял да получи първата радиостанция** за “Главния щаб на България за възстанниците”.

АВМР, об.дело 108, л.59. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.122-123.

1 Стефан Сърбаков – български журналист, останал на територията на Югославия като емигрант след септемврийските събития от 1923 г. Роден в с.Брезово, Пловдивско. През 30-те години на ХХ век работи като главен редактор на журналистическото бюро “Балкан” в София. До началото на Априлската кампания от 1941 г. на германския Вермахт на Балканския полуостров е кореспондент на редица югославски вестници. В началото на 1942 г. се присъединява към щаба на командващия Тимошкия четнически корпус Любе Йованович-Патак (“Миховил”)

* В текста е дадено като “конфирирани”.

** В текста е дадено като “радиопарат”.

Документи № 304

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8359 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЗАДАЧАТА НА ЧЕТНИЧЕСКИЯ КОМАНДИР РАДОСЛАВ ДЖУРИЧ, ПОСТАВЕНА МУ ОТ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ

София, 2 декември 1942 г.

Д-р № 8359

Поверително ми се съобщава:

Спрямо майор [Радослав] Джурич, [Дража] Михайлович посочвал връзката си с българите за най-важната задача и му е обещал за изпълняване на тази задача, специални инструкции.

AMBР, об. дело 108, л.29. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 123.

Документ № 305

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8364 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО РАЗЛИЧНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ НА ЩАБА НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ

София, 3 декември 1942 г.

Д-р № 8364

Както се узнава от достоверен източник, Д[ража] Михайлович е издал заповед със следното съдържание:

За неговите единици трябва да се приготвят за през зимата на отдалечени места – във всички райони, добре маскирани скривалища. Неговите войски трябва да се усещат навред, но никой не бива да ги намери.

Борбата срещу предателите и комунистите трябва да продължи усилено.

Комунистите са започнали да работят заедно с германците; последните ги въоръжават и им дават дори и германски униформи. Те трябва да бъдат унищожени където се срещат. Техният главен представител е Радивойе Вуцкевич от Белград.

Главната задача на легалните четници се състои в това, да заблуждават германците, а не да им служат. Те по никой начин не трябва да позволяват да бъдат обезоръжавани от германците и трябва да се свъртат около горите за да могат, в случай на нужда, да изчезнат веднага.

Срещу окупационните власти и германофилските сръбски власти трябва да се приложи “гражданска неподчиненост” – начиная от 12.ХI.1942 г.

А) Селяните не бива да предадат нито най-малкото количество хранителни продукти или добитък. Те не бива вече да признават своите общински управления. Общинските надзиратели и техните органи трябва да си подадат оставките. Властта в селата ще се изпълнява единствено от най-стария четнически водач.

Б) Всички чиновници трябва да саботират работата си, като работят във вреда на германската управителна система и на правителството на Милан Недич.

В) Работниците трябва да извършват всестранни саботажи.

Г) Гражданското население трябва да изрази своето презрение спрямо окупаторите и всички онези, които работят за тях.

По Радио Лондон в най-близко време ще се предават призиви за “гражданско неподчинение”* под следния лозунг :”Мрачни вълко, завърти мустак на горе, за да ти видя бронята” (И наистина, на 10.XI.1942 г. в 19.45 ч. по Радио Девентри (Daventry, G.S.C.G.A.B.)** биде предаден този лозунг на сръбски език.

Планът за възстанието е изработен вече и всички командующи ще получат най-големите подробности върху задачите си своевременно. На майор Мирич, който бе в I-щаб, са вече известни общите директиви и ударното направление на корпуса.

Във връзка с последните събития в Африка***, на които [Дража] Михайлович отдава особено значение за своето движение, той заповяда абсолютна послушност и най-точно изпълнение на неговите планове от страна на всички легално или нелегално работещи за него части.

Моля за незабавното уведомление по всички случки във връзка с тази заповед.

АМВР, об.дело 108, л.44-45. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 123-124.

* Във връзка с това, видният британски изследовател Уйлям Макензи през 1948 г. отбелязва: „Системата на предаванията на нищо не значещите „лични послания” влезе в употреба през ноември 1941 г., много от тях бяха „кухи”, „прикрития”, запълващи паузите, другите се уговаряли предварително с агентите като сигнали за това, ще се провежда или няма да се провежда операция. Обикновенната система се състояла в предаването на съобщения през деня (или се „отменя”, или се „гответе”), след което следвало вечерното съобщение, когато решението се приемало окончателно. Тези „лични послания” би могло да се използват и за други цели, но главното им предназначение било подсигуряването на въздушните операции. Количеството на радиосъобщенията, предадени за Западна Европа, се увеличавали по време на провеждането на масираните операции: около стотина в денонощие, в периода на най-голямата активност преди деня „Д” – десанта на съюзниците в Нормандия. На самолета оставало само да намери своята „комисия за среща”, и отначало сигналното намигане на няколко фенерчета малко подобрило ситуацията. За щастие, методите за навигация се развивали много бързо…”. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.303.

** В действителност тази абревиатура има приблизително следното кодирано значение “Офицер от Генералния щаб, изпълнете партизанската команда” (General Staff Corps, go ahead between) и вероятно е отговор изпратен до британския радист за изпълнение на определена задача. За подобен род съкращения, които са диктувани по ефира, говори и британският изследовател Едвард Кукридж – виж по-подробно: Кукридж, Эд., Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных территориях 1940-1945”, М., 2003.

*** Става дума за настъплението на съюзническите войски около Мердума, в Либия.

Документ № 306

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8437 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НОВОПОСТЪПИЛИ СВЕДЕНИЯ ОТ ЩАБА НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ.

София, 5 декември 1942 г.

Д-р № 8437*

Както ми се съобщава, един началник от [щаба на Дража] Михайлович съобщил, че в началото на м[есец] ноември близо до Видин, 700 кг сено били изгорели**, а близо до Стара Загора, един влак с ранени германци е бил хвърлен във въздуха***.

Моля да ме осведомите дали тези съобщения отговарят на истината.

АМВР, об. дело 108, л.27. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 124.

* На това искане на д-р Делиус, на 14 декември 1942 г. е изпратено писмо под № V-1.2077 със следния текст: “Своевременно сме давали сведения за всички произшествия, които биха Ви интересували. За една земеделска България, 700 кг сено, което представлява една малка кола е незначително събитие от обикновенен характер. Колкото до сведението за вдигнат във въздуха влак с германски ранени войници близо до Стара Загора, това е събитие с грамадно значение и, би било своевременно известно на всички заинтересувани лица. Виж: АМВР, общо дело 108, л.28.

** Става дума за една по-стара акция на българските партизани, осъществена на 27 август 1942 г., при което в село Горна Вереница, Фердинандско е опожарено сено, предназначено за износ в Германия.

*** Става дума за партизанската акция от 10 септември 1942 г., при която при преминаването на товарен влак е взривена ЖП линията Кръстец-Плачковци.

Документ № 307

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8512 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ОПИТИТЕ НА СРЪБСКИЯ ПРОФЕСОР ЛАЗАР ТЪРКЛЯ ДА УСТАНОВИ ВРЪЗКИ С ДЕЙЦИ НА БЗНС “АЛ. СТАМБОЛЙЙСКИ” (ПЛАДНЕ) В БЪЛГАРИЯ.

София, 7 декември 1942 г.

Д-р № 8512

От лагера на Дража Михайлович ни се съобщават следните известия.

Професор [Лазар] Търкля получил заповед от [Георги Михов] Димитров (Лондон) да спечели сътрудници между българите и да съобщи имената им на [Георги Михов] Димитров [(Гемето)].

[ Дража] Михайлович изпратил на професор [Лазар] Търкля послания на [Георги Михов] Димитров [(Гемето)], предназначени за земеделците* и звенарите** в България.

[Лазар] Търкля дирил българина [Нешо] Тумангелов1, който живял по-рано в Пожаревац. Изключено било [Нешо]Тумангелов сега да живее в Белград.

Някой си Младен Костич*** получил заповед, колкото е възможно по-скоро да влезе във връзка с българина Пецо Трайков [Гировски], който държал връзки с българските военни кръгове.

[Дража] Михайлович напоследък отказал да влезе във връзка с Асен Стамболийски, тъй като последният не бил сериозен.

[ Георги Михов] Димитров [(Гемето)] (Лондон) и някой си Жерминто (името не е точно) искали да влязат във връзка с някой си българин Козачинев.****

Моля за осведомление в случай да Ви стане нещо известно относно горните лица.

АМВР, об.дело 108, л.92. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 125.

* Става дума за членовете на БЗНС-“Пладне”.

** Става дума за членовете на ПК “Звено”.

1 Нешо Тумангелов – член на ВМРО, известен с въоръжените си акции и въоръжената си чета в Копривщенско след разгрома на Септемврийското антифашистко въстание от 1923 г. По-късно, живее като емигрант в Югославия. С началото на войната на Балканите на 6 април 1941 г. напуска в състава на въоръжена група територията на Югославия, с цел да се присъедини към въоръжената борба на българския народ. В хода на граничните бойни действия той не успява да пресече границата и се връща на югославска територия, където изчезва безследно. Ето как описва тези действия в своята книга Уйлям Макензи: „Умиротворителното правителство” на регента падна на 17 март, и тогава беше създадена неголяма „нерегулярна експедиция” за проникване през българската граница. Обаче нейното изпращане съвпадна с германското нападение от 6 април, и повече за нея нищо не е известно”. Виж: Василев, Орл., „Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923-1944. Очерки и документи”, С., 1946, с.89; Маккензи, У. “Секретная иcтория УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.150.

*** В случая се има предвид бившият емигрант в Сърбия, Младен Костов Василев.

**** Става дума за първият български партизанин Иван Козарев.

Документ № 308

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8513 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА НА АБВЕРА ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТИТЕ, В ЗОНАТА КОНТРОЛИРАНА ОТ СЪЕДИНЕНИЯТА НА І БЪЛГАРСКИ ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС.

София, 7 декември 1942 г.

Д-р № 8513*

Научавам следното:

Съгласно една заповед на [Дража] Михайлович, водачите на българската Земеделска** и национална партия щели да бъдат уведомени за мнимо от българската войска извършени жестокости в Гоц и [около р.] Крива. Щяло да им бъде съобщено, че като наказателна мярка, англичаните щели да бомбардират София.

Един евреин на име ВEГНЕР, с псевдоним “Калца” бил ръководител на Главния щаб за саботажни действия по железниците, в движението на [Дража] Михайлович. В средата на м[есец] ноември Вегнер съобщил на [Дража] Михайлович, че в следствие на действията на германците и българите против капитан Синица [Осоколич], не е бил в състояние да влезе във връзка с него.

Професор [Лазар] ТЪРКЛЯ съобщавал на [Дража] Михайлович, че в Кула (България), [на] 18 км източно от Зайчар, 30 въоръжени лица се присъединили към българското възстанническо движение. Опитът му да влезе във връзка със Земеделската партия не бил още довършен и не е било следователно сигурно, дали опитът ще има успех.

В случай да Ви е нещо известно относно горните съобщения, моля за уведомление.

АМВР, об.дело 108, л.30. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 125-126.

* На това искане на д-р Делиус, на 14 декември 1942 г. със служебно писмо под № V-1-2029 е отговорено по следния начин:

“Щабът на войската счита, че през зимния период всякакква активна акция от страна на хората на Дража Михайлович трябва да се смята изключена.

Нелегалните организации обикновено са по-слаби и като такива търсят закрилата на местността. Затуй те често пристъпват към действие през лятото, след разлистване на гората, когато могат да действуват с изненада върху важни местни обекти и притиснати от полицейските или войсковите поделения бързо да се оттеглят и укриват в гората.

Нелегалните организации избягват да излизат на открито в борба с полицията и войската. Затова, ако се показват в даден пункт, в даден момент те бързат да се оттеглят и се укриват в горите. Затова през лятото в борбата срещу тези нелегални организации от страна на правителствените полицейски части и войскови отряди е по-трудно.

Зимата обаче не дава тези преимущества на бунтовниците. Последните са принудени да се приберат в населените места и да действуват по пътищата. По пътищата, обаче, и полицията и войската се чувствуват по-силни, ето защо унищожаването на нелегалните организации може да се извърши по-бързо и по-резултатно през зимния период. Виж: АМВР, общо дело 108, л.31.

** Става дума за БЗНС-“Пладне”.

Документ № 309

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8527 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА НА АБВЕРА ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ИЗПРАТЕНО ПОСЛАНИЕ* НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ОПОЗИЦИОННИ ДЕЙЦИ ОТ ПК “ЗВЕНО” И БЗНС “АЛ.СТАМБОЛИЙСКИ” (ПЛАДНЕ).

София, 8 декември 1942 г.

Д-р № 8527

1) От достоверно място се съобщава, че [Дража] Михайлович към края на м[есец] ноемврий чрез майор [Радослав] Джурич е изпратил до полковник [Дамян] Велчев, водач на Българската народна партия и, до [Михаил] Геновски1, водач на българската земеделска партия, следното послание:

2) Щастлив съм, че в тези тежки времена съм влязъл във връзка с големия водач [Дамян] Велчев и с представителя на Земеделската партия на големия [Александър] Стамболийски, г[осподи]н [Михаил] Геновски. Тяхното общо дело от 19 май 1934 год[ина] е и днеска основата на българо-югославските връзки. Тежката борба на г[осподи]н [Дамян] Велчев ми е известна. През време на неговите най-големи страдания, аз в София имах една среща с г[осподи]н Кимон Георгиев.2 Тогава ние уговорихме бъдещата форма на българо – югославските връзки и се споразумяхме напълно.

Аз имам връзки и с г[осподи]н Георги [Михов] Димитров [(Гемето)] и мога да служа като връзка между него и неговите хора в България.

Общата работа на г[осподи]н [Дамян] Велчев със земеделците на [Александър] Стамболийски обединява българския народ за да извърши голямото дело, което вие очаквате.

Аз изпращам моите поздрави и моите почитания на г[оспо]дата Дамян Велчев и [Михаил] Геновски и пожелавам, щото с общите усилия да се роди делото на югославците, защото и аз съм предан на това дело.

3) Във връзка с преговорите, които чрез майор [Радослав] Джурич са били водени между [Дража] Михайлович и [Дамян] Велчев-[Михаил] Геновски, майор [Радослав] Джурич е получил от [Дража] Михайлович следните директиви:

Нашият идеал е “Велика Югославия” от Триглав до Черно море. Този идеал ние можем да осъществим постепенно. Сегашната Югославия има да разреши големи проблеми от вътрешно-политически характер. Днешна България също трябва да разреши въпроса на бъдещата правителствена форма и да обясни вината си, защо се присъедини към Германия. Освен това, България трябва да даде доказателства преди още да се започне голямата акция, че не е съгласна с политиката на цар Борис [III}. Тези доказателства България може да даде само като започне борба срещу Германия, както и ние направихме.

Българският народ в собственият си интерес трябва да попречи на комунистите да използват този момент за своите политически цели. Това България ще постигне чрез националната организация против окупаторите.

По-нататък, българите трябва да наредят, щото извършените върху сърбите зверства от страната на българските офицери, подофицери и войници да престанат. Тези зверства са взели големи размери във всички области на Сърбия, в които се намират българските окупационни войски. Затова сръбският народ още от сега не вярва на това, което ние с общи усилия сме почнали да вършим.

Когато югославското правителство е прокламирало съюзът с Гърция, то е оставило възможността открита и за България да влезе в този съюз. Българските искания за свободен излаз към Бяло море (северната част на Тракия), които за сметка на Гърция ще бъдат взети под внимание от страна на съюзниците само, ако България вземе особено голямо участие в унищожението на Германия. Съюзниците ще ощетят Гърция с други области – евентуално с колонии.

Политиката на цар Борис [III] е докарала България в една задънена улица и сега ние трябва с общи усилия да извадим България от това безизходно положение. Понеже ние югославците и българите трябва да разрешим разни мъчни вътрешно-политически проблеми, аз предлагам като основа за нашата обща работа следните точки:

А) Ние всички ще се борим за една “Велика Югославия” от Триглав до Черно море. Първият етап на нашата общност трябва да бъде следното – сключването на един силен военен съюз и на един митнически съюз между Югославия и България. Обръщам внимание върху обстоятелството, че това е един етап за осъществяването на нашия общ идеал и този идеал фигурираше и в програмата на г[осподи]н Дамян Велчев още от по-рано.

Б) Ние югославците ще водим борбата против германците и италианците в цялата област. Българските представители се задължават да организират борбата против германците по нашия образец и да започнат веднага борбата в територията си.

В) Представителите на национална България се задължават да попречат чрез пропаганда и всички други средства щото българските офицери, подофицери и войници да извършват зверства във всички области на Югославия.

Г) Бъдещият ред на нашата общност има за основа демокрацията. В интерес на тези демокрации ние с общи усилия ще попречим на комунистите да използват борбата на нашия народ за техните цели. Ние няма да търпим никаква въоръжена организация край националната, която ще извоюва нашите цели.

Д) В интерес на една бърза взаимна работа, аз съм съгласен да се образува един “Комитет на Балкана” и приемам с благодарност да поемам ръководството му като награда за югославската армия.

Освен това [Дража] Михайлович е наредил щото [Радослав] Джурич да влезе по възможност в най-скоро време във връзка с представителя на Дамян Велчев – някой си майор от Генералния щаб и Дамян Велчев да притежава един радиоприемник***, за да може да влезе във връзка с него – [Дража] Михайлович.

4) Дража Михайлович се надява да получи в скоро време големи парични суми, с които смята да подпомага твърде много акцията си. Той освен това се надява да получи финансова помощ от индустриалеца Чекич, за да тръгне работата с българите.

5) Освен българският представител, който присъствува през време на преговорите, и едно друго лице на име д-р Стевчич бил посредник между [Дража] Михайлович и [Дамян] Велчев – [Михаил] Геновски.

АМВР, об.дело 108, л.41-43. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 126-128.

* Според спомените на сътрудника на политическото разузнаване на Третия райх Вилхелм Хьотъл, движението на Дража Михайлович по своята структура е било всъщност сръбско, сред четниците доминирал шовинизмът, като те “гледали от високо на другите народности, населяващи бившата югославска държава”, поради което нито на него, нито на другите лидери не се удавало да установят панюгославско единсто. Виж: Хеттль, В. “Секретный фронт. Воспоминания сотрудника политической разведки Третьего рейха 1938-1945 гг.”, М., 2003, с.197.

1 В текста фигурира като “Гиневски”.

** Става дума за радиостанция.

2 Кимон Георгиев Стоянов – политически държавен деец, един от създателите на Политическия кръг “Звено”. Роден на 11 август 1882 г. Участник в Балканските и Първата световна война. Като един от ръководителите на Военния съюз участвува в преврата на 9 юни 1923 г. От януари 1926 до март 1928 г. е министър на железниците във втория сговористки кабинет, възглавяван от Андрей Ляпчев. След падането на правителството на Андрей Ляпчев напуска Демократическия сговор и преминава към Политическия кръг “Звено”. От 19 май 1934 г. до януари 1935 г. е министър-председател. След падането на правителството преминава в открита опозиция на монархизма. През 1943 г. влиза в Националния комитет на Отечествения фронт като представител на “Звено”. Председател е на първото ОФ правителство (септември 1944 – ноември 1946 г.). От ноември 1946 г. до декември 1949 г. е министър на външните работи. От 1949 до 1959 г. оглавява Министерството на електрофикациите и мелиорациите. До 1942 г. е заместник-председател на Министерския съвет, подпредседател на Националния съвет на ОФ (до 1962 г.) и член на Президиума на Народното събрание (1962-1969 г.) Избиран е за народен представител в ХХ, ХХII ХХV НС, I, II, III, IV и V ОНС. Умира през 1969 г.

Документ № 310

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8556 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО БЪЛГАРИТЕ, КОИТО СА СВЪРЗАНИ С ЧЕТНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ.

София, 8 декември 1942 г.

Д-р № 8556

Относно: генерал [Дража] Михайлович.

Поверително научавам следното:

“Майор [Радослав] Джурич получавал заповеди от генерал [Дража] Михайлович да се осведоми при българите [полковник Дамян Дамянов] Велчев и [Михаил] Гeнoвски относно достоверността на следните българи:

Генерал Маринов, Иван [Кръстев] див[изионен] командир в Битоля.

Генерал [Кирил Николов] Станчев, офицер за връзка при командира на войските в Сърбия.

Журналиста Томалевски, в щаба на генерал [Кирил Николов] Станчев.

Освен това, майор [Радослав] Джурич получил заповед от генерал [Дража] Михайлович да се осведоми чрез българските си доверени лица за състоянието на следните българи, които били познати на [Дража] Михайлович и били негови приятели:

Генерал Светослав [Николов] Попов1

Полковник [Владимир] Стойчев (кавалериста)

Майор [Крум] Лекарски

Журналиста Лазар Поповски

Журналиста Георги Веров

Гимназиалният учител Иван Костов

Доктор по медицина Михайлов, сестрата на който била съпругата на командира на Софийския гарнизон, генерал Майков.

АМВР, об. дело 108, л.110. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 128-129.

1 Светослав Николов Попов – роден на 1 октомври 1889 г. в гр.Пловдив. Произведен както следва – подпоручик – 2 август 1908 г., поручик – 22 ноември 1911 г., капитан – 18 май 1915 г., майор – 1 януари 1919 г., подполковник – 6 май 1923 г., полковник – 23 септември 1928 г., генерал-майор – 6 май 1936 г. Служил както следва – от 1926 г. последователно в 7-и артилерийски полк, 3-и артилерийски полк, 24-и артилерийски полк, 3-о полско артилерийско отделение, началник-щаб на 4-а дивизия, с МЗ 103/1923 г. – началник щаб на 7-а пехотна дивизия, с МЗ 179/1929 г. е към Щаба на Армията, с МЗ 47/1931 г. е командир на 9-и пехотен полк, с МЗ 67/1932 г. е инспектор на класовете в ВУ, с МЗ 224/1932 г. е началник на отделение в Щаба на армията, с МЗ 105/1934 г. е началник щаб на 2-ра военноинженерна област, с МЗ 107/1934 г. е началник-щаб на 1-ва военноинженерна област, с МЗ 70/1935 г. е директор на Географическия институт, с МЗ 87/1935 г. е секретар на висшия съвет на народната отбрана, с МЗ 322/1935 г. е началник на Военната академия, с МЗ 363/1935 г. е командир на 2-ра пехотна дивизия, с МЗ 353/1936 г., и началник на канцеларията на ВМ, уволнен с ЦЗ 10/1938 г.

Документ № 311

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8558 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ЕДНО ЗАПИТВАНЕ НАПРАВЕНО ДО ЩАБА НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ОТ БРИТАНСКИ ОФИЦЕРИ ЗА СВРЪЗКА ОТ УПРАВЛЕНИЕТО ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ.

София, 9 декември 1942 г.

Д-р № 8558

Поверително ми се съобщава следното известие на генерал [Дража] Михайлович до майор [Радослав] Джурич:

“Англичаните питали дали се разполага с достоверни връзки със следните места: Неготин, Велес, Скопие, Тетово, Кичево, Битоля и Гевгели. На няколко от тези места се възнамерявало по-късно да се дадат връзки чрез английско посредничество с гръцката възстаническа организация*.

АМВР, об.дело 108, л.105. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 129-130.

* Става дума за ЕАМ-ЕЛАС и “Капетаниос”.

Документ № 312

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8559 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ОПИТА НА ЩАБА НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ДА УСТАНОВИ ВРЪЗКИ С ДАМЯН ВЕЛЧЕВ И МИХАИЛ ГЕНОВСКИ.

София, 8 декември 1942 г.

Д-р № 8559

Като се отнасям към скоро Ви даденото съобщение относно “Джура”, аз Ви съобщавам следното поверително получено известие на майор [Радослав] Джурич от Южна Сърбия, до генерал [Дража] Михайлович:

“Пълномощникът на майор [Радослав] Джурич за преговорите с българите [Дамян] Велчев и [Михаил] Геновски, “Джура” се казва Стефан Лузаич. Той е началник на противокомунистическото отделение при полицията в Ниш и един отличен сътрудник на майор [Радослав] Джурич. Стефан Лузаич, ръководен член на новосъздадения саботажен щаб e организирал железопътните чиновници, разузнавателната служба на гарата Ниш и саботажа с восъчните топки. Моля, дръжте това в най-голяма тайна и не изпращайте никой при него. Той е изключително необходим и извънредно полезен за нас”.

Моля да ми съобщите какво Ви е известно относно горното.

АМВР, об.дело 108, л.106. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 129.

Документ № 313

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9194 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАМЕРЕНИЕТО НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ДА ПРОВЕДЕ ПРЕГОВОРИ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КРЪГ “ЗВЕНО”.

София, 18 декември 1942 г.

Д-р № 9194

Дража Михайлович е препоръчал на майор [Радослав] Джурич, комендант на областта Южна Сърбия, да действува много внимателно когато ще води разговори с [Дамян] Велчев, [Михаил] Генoвски* и един български генерал-щабен офицер, името на когото не е известно, тъй като съществува опасността, щото явилите се под горните имена лица да са изпратени от противника. Голяма предпазливост е необходима, особено пред [Михаил] Геновски, тъй като съществувало и едно лице на име Геновски, водач на комунисти, тъй като бил правил опити да влезе в редовете на земеделската партия.

АМВР, об. дело 108, л.120. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 130.

* В текста е даден като Михаил Гиневски.

Документ № 314

СЛУЖЕБНО ПИСМО № (Р)9157 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО СИМПАТИЗАНТИТЕ НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ В БЪЛГАРИЯ.

София, 23 декември 1942 г.

Д-р № (Р) 9157

Съобщено ми е, че долу споменатите българи са привърженици на Дража Михайлович:

1)[Георги] Кьосеиванов – водач на българската партия на “Звенарите”.

2) поручик Пепов, приятел на Дража Михайлович.

3 ) майор [Крум] Лекарски.

4) д-р по медицина Михайлов, зет на коменданта на Софийския гарнизон, генерал Майков.

5) Лазар Поповски, журналист.

6) генерал Светослав [Попов].

7) подполковник [Владимир] Стойчев

8) Георги Веров, журналист.

Дража Михайлович е натоварил майор [Радослав] Джурич да влезе във връзка със споменатите под т[очка] 3 – 8 лица чрез български посредници.

Моля да ми се съобщи какви сведения имате във връзка с горното и за горните лица.

АМВР, об.дело 108, л.121. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 130-131.

Документ № 315

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 954 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО УСТАНОВЕНОТО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.

Истанбул, 23 декември 1942 г.

№ 954 Лично-поверително

23 декември 1942 г. София – началник щаба на войската (РО)

Цариград

Донасям, че централата на американската разунавателна служба е установена в бившето кабаре “Амбасадьор”, разположено на ул.”Истиклял джадеси” (д[остоверно]), Цариград.

В тази централа работят главно жени и то предимно гъркини и туркини.

Горното донасям за сведение.

(п) Димитър Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.838. Оригинал, машинопис.

Документ № 316

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-944 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА НУЖДАТА ОТ ВЪДВОРЯВАНЕТО НА ЛАЗАР ИКОНОПИСОВ И СЕМЕЙСТВОТО МУ ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА ЦАРСТВОТО.

София, не по-късно от края на декември 1942 г.

Министерство на войната Лично-поверително

Щаб на войската ТУК – Дирекция на полицията

№ V-944 “Държавна сигурност”

декември 1942 г. Копие: Варна – Н[ачални]к ІІІ армия – РО

гр.София /[№№] 410 и 415/

Щабът на войската има донесения, че Лазар Георгиев Иконописов, жител на гр.Бургас, през 1941 година е бил въдворяван, заради дейност вредна за държавната сигурност. Същият е бил освободен преди около 5 месеца и отново продължава с дейността си и връзките си да буди сериозни опасения, че служи на чужди интереси.

Жената на същия, която е покръстена еврейка, без достатъчни основания от лично или семейно естество, често пътувала за София. Изглежда, че тя поддържа свръзка и предава сведения на противниковото разузнаване.

За осигуряване на безопасноста на Черноморското крайбрежие и запазването на жизнени държавни интереси Щабът на войската моли, Лазар Георгиев Иконописов и семейството му да бъдат изселени от Бургас във вътрешността на Царството.

/п/ [Никола] Костов

ПОЛКОВНИК – Началник [на Разузнавателно] отделение

АМВР, общо дело 19053, том І, л.203. Оригинал, машинопис.

Документ № 317

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1-2075 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА І-ви КОРПУС, ЗА ДЕЙНОСТТА НА СТЕФАН ЛУЗАИЧ.

София, не по-късно от края на декември 1942 г.

1-2075 Лично-поверително

Декември 1942 г. НИШ – Началник-щаба І корпус

Щабът на войската има сведение, че според едно получено известие на майор [Радослав] Джурич до генерал [Дража] Михайлович, пълномощникът на майор [Радослав] Джурич за водене на преговорите с българите [Дамян] Вeлчев** и [Михаил] Геновски***, се казвал Стефан Лужаич* /Джура/. Същият бил началник на противокомунистическото отделение при полицията в Ниш и отличен сътрудник на майор [Радослав] Джурич. [Стефан] Лужаич бил ръководен член на новосъздадения саботажен щаб. Той организирал ЖП чиновници, разузнавателната служба на гара Ниш и саботажа с восъчните топки.

Да се провери има ли лице на име Стефан Лужаич, началник на противокомунистическото отделение при сръбската или германската полиция в Ниш и донесе. ЗАПОВЕД.

/п/ [Никола] Костов

ПОЛКОВНИК – Началник [на Разузнавателно] отделение

АМВР, общо дело 108, л.107. Оригинал, машинопис

* Става дума за Стефан Лузаич

** В текста е дадено като „Вълчев”

*** В текста е дадено като „Гиневски”.

Документ № 318

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БИВШИЯ ДИРЕКТОР НА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ В ГР.СОФИЯ, ФЛОЙД БЛЯК.

Истанбул, 2 януари 1943 г.

№ 6/2.І.1943 г. Лично-поверително

Цариград София – началник [на] щаба на войската (РО)

Донасям, че бившият директор на Американския колеж в София (с.Симеоново) [Флойд] Бляк е назначен за ръководител на разузнавателната секция за България от американската разузнавателна служба*, седалището на която е в гр.Цариград.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

АМВР, ф.23, оп.1, а.е.915, л.786. Оригинал, машинопис.

* Става дума за американското Управление на стратегическите служби, създадено по личната заповед на президента Франклин Д.Рузвелт на 13 юни 1942 г. Неговият първи и последен началник е генерал-майор Уйлям Дж.Донован. То имало за задача да „събира и анализира стратегическа информация, а също така да планира и осъществява специални операции”. Виж: Даллес, Алл., „Искусство разведки”, М., 1992, с. 68; Пыхалов, И.В. “Спецслужбы США”, М., 2003, с.61.

Документ № 319

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 301 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ПЛАНОВЕТЕ НА ЛИДЕРА НА БЗНС “АЛ.СТАМБОЛИЙСКИ” (ПЛАДНЕ), Д-Р ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ ДА РАЗШИРИ СВОЯТА ВЪОРЪЖЕНА БОРБА НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.

София, 13 януари 1943 г.

Д-р № 301

[Георги Михов] Димитров (Лондон) предупреждава, организационната дейност в България, да се провежда внимателно и да се държи на това, чрез Земеделската партия да се влезе във връзка с военните кръгове.

Налага се комунистите да бъдат изпреварени в привличането на земеделците в националното движение. Нужно е да се поставят в действие радиопредавателни апарати.

Генерал [Дража] Михайлович ще поиска незабавно от съюзниците оръжие за бунтовническите организации в България.

Нарежда да се донесе, комунистите в България от кого купуват оръжие и дали земеделците могат да набавят оръжие по същия начин.

На българина [Стефан] Сърбаков да не се предоставят по-значителни задачи, понеже не е способен да ги проведе.

АМВР, общо дело 108, л.132. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 131.

Документ № 320

ЗАПИС НА ТЕЛЕФОННО ПРЕХВАЩАНЕ, НАПРАВЕНО ОТ РО 6, ПРОВЕДЕН ОТНОСНО ИЗДАВАНЕТО НА ТРАНЗИТНИ ВИЗИ ЗА ЕВРЕЙСКИ ПРЕСЕЛНИЦИ.

София, 18 януари 1943 г.

По въпроса за издаване на транзитни турски визи на еврейски преселници от българско поданство, които пътуват за Палестина.

“Барух” (?) от Цариград съобщава на “Нафтали”* (?) от София, че Турция издавала транзитни визи на евреи от българско поданство, които искали да отидат в Палестина само тогава, когато американското посолство в Турция даде една гаранция, че преселниците, които ще бъдат допуснати в Палестина, ще могат да се завърнат обратно в България. Така че, евреите от България трябва предварително да подадат съответната декларация пред Швейцарската легация в София.

Подпоручик Георги [Иванов] Чакалов

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.3. Оригинал, машинопис.

* Колкото и да е парадоксално, „Нафтали” е действително фамилия. Така например един от авторите на книгата „Адская игра. Секретная история Карибского кризиса 1958-1964”, М., 1999, е американския учен Тимоти Нафтали, а другият – руския учен Александър Фурсенко.

Документ № 321

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 567 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ТУРЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ЧОБАНОГЛУ.

София, 21 януари 1943 г.

Д-р № 567

Моят довереник „Рила” е бил подготвен от турския журналист Шакир Чечен* във връзка с турския военен аташе в София Чобаноглу**.

На 14.І.1943 г. Чобаноглу възложил на Рила следните задачи:

1.Какво е положението в Македония?

2.Колко български дивизии се считат за нужни за окупацията на Сърбия?

3.Вярно ли е, че 1-ва и 11-а български дивизии са вече мобилизирани за горната цел?

4. Вярно ли е, че вече са установени няколко комбинирани български полка от българите на [българо-]турската граница?

5.Какъв е капацитетът по българските военни фабрики в Казанлък и Сопот?

6.Какви са резултатите от разговорите на генерал [Никола] Михов с Фюрера?

Моля най-учтиво да ми бъде даден съответен отговор, което да ми послужи за препращане на противника.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.21. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 131-132.

* С лично поверително сведение № 20 от 1943 г. на българския военен аташе в Турция, подполковник Димитър Желязков, се съобщава на началника на щаба на войската, че турският журналист Шакир Чечен е бил назначен за аташе по печата в Легацията на Турция, като този пост той трябвало да поеме реално от 25 януари 1943 г. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.787.

** С поверително донесение № 48 от 29 декември 1943 г. на секретаря на Българското консуство в Одрин, Кодов, се съобщава на Щаба на войската че предишният военен аташе на Турция в България майор Яркън, е поел командването на разузнавателното подразделение “Ихтибаат табору”, разположен в гр.Одрин. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.113.

Документ № 322

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № 19 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ, ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ.

Истанбул, 23 януари 1943 г.

ЦАРСКА ЛЕГАЦИЯ В ТУРЦИЯ Лично-поверително

Военно аташе София – началник щаба на войската

№ 19 – РО

Цариград

23.І.1943 г-

Към № 6*. Донасям:

1. За помощник на г[осподин ФЛОЙД] БЛЯК е назначен г[осподин ЛОУРЕНС] МУР – бивш учител в американския колеж в с[ело] Симеоново (Софийско) и,

2.Американците развиват голяма разузнавателна дейност в Турция; само в Цариград имало около 35 души, които работели за сметка на американското военно разузнаване; от тях – 17 души били евреи – емигранти от Полша, Чехия, Румъния и бивша Югославия.

В гр[ад] Одрин имало (в[ероятно]) представител на американската разузнавателна служба, който поддържал връзка с турската разузнавателна служба; задачата на този американски представител била да подготвя местни жители (от турска Тракия) за разузнавателни работи в България; смята се, че тези лица минавали границата нелегално.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков

Подполковник

АМВР, общо дело 23633, л.157. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 318.

Документ № 323

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 20 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО НОВИЯ ТУРСКИ ПРЕС-АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ ШАКИР ЧЕЧЕН.

Истанбул, 23 януари 1943 г.

№ 20/23.І.1943 г. * Лично-поверително

София – началник щаба на войската (РО)

Донасям, че по сведения (в[ероятни]), новоназначеният аташе по печата за България господин Шакир Чечен е орган на турската разузнавателна служба. Същият, към 25 т[ози] м[есец] ще замине за София за да заеме новата си длъжност.

Горното донасям за сведение и вземе мерки.

(п) Димитър Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.787. Оригинал, машинопис.

* Информацията е интересна с това, че българският военен аташе в Турция подполковник Димитър Желязков не споменава никъде за разгрома на обкръжената хитлеро-фашистка групировка при Сталинград, намираща се под командването на генерал-полковник Вилхелм Паулус, а меко казано остава разказите за разгрома при Волга на своя колега от неутрална Турция.

Документ № 324

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 2100 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В УНГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР БРАТАНОВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ОПАСНОСТТА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕН БРИТАНСКИ ДЕСАНТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.

Будапеща, 23 януари 1943 г.

Секция шифър

№ 2100/1943 г.

Шифрована телеграма

От Будапеща – военен аташе Изх[одящ] № 20/23 януари 1943 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № А-235/24 януари 1943 г.

Донасям, че Щабът на унгарската войска има потвърдени сведения, че изпратените от Англия саботьори в България са приготвили удобни за десанти лодки.

[Димитър] Братованов*

Подполковник – военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.782, л.4. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.183.

1 Димитър Братанов Братанов – роден на 4 август 1899 г. в с.Ябланица, Тетевенско, завършил Военната академия през 1934 г. Произведен както следва – подпоручик на 4 октомври 1920 г., поручик на 27 ноември 1923 г., капитан на 31 октомври 1930 г., майор на 6 май 1936 г., подполковник на 6 май 1940 г. Служил както следва – от 1929 г. в 3 пехотен полк и 12-и пехотен полк, от 1931 г. в 6-и пехотен полк, от 1932 г. в 10-и пехотен полк, от 1936 г. в Щаба на армията, от 1936 г. е инспектор на класовете в ШЗО, от 1938 г. е преподавател във Военното училище, от 1939 г. е главен редактор на Военните издания, от 1939 г. е назначен за военен аташе в Будапеща, от 1943 г. е преподавател във Военната академия, от 1945 г. е към щаба на 1-ва БА и малко по-късно началник-щаб на 2-ра армия, командир на 2-ра пехотна дивизия, от 1947 г. е началник катедра във Военна академия.

* В текста е сгрешено. Фамилията на военния аташе на България в Унгария е Братанов.

Документ № 325

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 787 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ДАННИ ЗА АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВ БАРДСКИЙ.

София, 28 януари 1943 г.

Д-р № 787

Относно: Александър Владимиров Бардский.

Относно: Вашето писмо от 24.12.1942 г. № V-1-2146.

Борисевич, който се намирал във Вашингтон, кореспондирал чрез дипломатическата поща Вашингтон (Турция – военното аташе) и оттам за София с:

1.Александър Бардский, София, бул. Адолф Хитлер* 24,

2. Руското училище на Кузмин, София, Иван Вазов 14.

Моля да се нареди да се проверява пощата на гореспоменатите и резултатите да ми се съобщават.

[Резолюция:] Василев да следи пощата. Р.О.5. Пор[учик Георги] Чакалов.

АМВР, об.дело 183, том ІІ, л.135. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 132.

* Днес е бул.”Клемент Готвалд” в гр.София.

Документ № 326

ИЗ ТЕКСТА НА ДОКЛАДА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ОТ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ЗА КОНСТАТИРАНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ПРОЯВИ И ПРОПАГАНДА ОТ ОБЕКТИ НА ОТДЕЛЕНИЕТО.

София, не по-рано от края на януари 1943 г.

ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА

ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ”

Отделение “Б”

Доклад за констатирани разузнавателни прояви и пропаганда от обекти на отделението за месец януари 1943 г.

Чуждите разузнавателни служби и през м[есец] януарий т[ази] г[одина] са в усилен ход. Дейността им е насочена главно в събиране сведения от военен, стопански и политически характер. Пропагандните им служби усилено работят използвайки умело събитията, развили се в Източния фронт и Западна Африка.

През настоящият месец са констатирани прояви от разузнавателен и пропаганден характер от следните чужди разузнавания.

АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ

Отделението разполага със сведения, че повечето от персонала на бившата Американска легация се намира в Турция. В Цариград е и повечето от учителския персонал от Американския колеж в Симеоново. Използвайки връзките си в България, същите развиват доста усилена разузнавателна и пропагандна дейност. Сведенията са, че разузнавателната им служба се ръководи от бившото военно аташе в София – полковник [Кърнилиъс] ДЖЕДУИН, сега американско военно аташе в Анкара и ФЛОЙД БЛЯК – бивш директор в Американския колеж в Симеоново. Бившият американски пълномощен министър в София [Джордж] ЪРЛ [ІІІ] е също в Анкара и по сведения щял да бъде назначен за американско военно флотско аташе в Турция. [Кърнилиъс] ДЖЕДУИН е във връзка с ГУСТАВ ПЕТЕР МААС, белгиец, инженер-строител в София. С последния [Кърнилиъс] Джедуин се е срещал в Цариград, след като му е било докладвано, че Маас има да му докладва много интересни работи. Сведенията са, че Густав Маас, след завръщането си от Цариград е разполагал с много пари. Това той оправдава пред свои приятели с продажбата в Цариград на някакъв свой патент за производството на специални леки бетони като заместител на корка. Същият понастоящем се намира временно в Букурещ. Друга връзка на горните лица между София и Истанбул е домакин-касиерът на Американския колеж ИВАН МОНЕДЖИКОВ, понастоящем се намира в София.

АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ

Английската разузнавателна служба и през изтеклия месец безсъмнено е в усилен ход, без обаче да са констатирани у нас някои прояви. По сведения английското разузнаване в България се ръководи от капитан УАЙТЪЛ, на служба при Английската легация в Турция. По сведения, англичани заедно с американци в Турция работили три военни летища, едното летище до Самсун, второто в околностите на Адана и третото близо до Дарданелите, откъм азиатската страна. Всички тези летища са работили с доста големи размери, особено това до Дарданелите, което било пригодно за тежки бомбардировачи.

[…]*

АМВР, общо дело 19631, л.25-26. Оригинал, машинопис.

* Текстът не се отнася до темата.

Документ № 327

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 33 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ* ДО НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ОТНОСНО ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА КАНАЛ ЗА ПОДПОМАГАНЕТО НА СЪПРОТИВИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ.

Истанбул, 1 февруари 1943 г.

№ 33/1.ІІ.1943 г. Лично-поверително

Цариград София – началник щаба на войската

(Р[азузнавателно] о[тделение])

Към 903/1942 г.** Донасям, че сведенията за участието на Гаврил Андреев и още един виден адвокат (?) от гр.Скопие в канала: Цариград – Скопие за паричното подпомагане на генерал [Дража] Михайлович – се потвърждава.

Млекарницата на Теофил, намираща се в гр.Цариград, ул.”Истиклял” № 345 и, който е зет на Гаврил Андреев е свърталище на всички сърби, пристигащи откъм Сирия или Македония; в последно време същата е много оживена от новопристигнали сърби.

Пристигащите суми от Цариград в Скопие се препращали до генерал Дража Михайлович чрез окупираните от италианците бивши югославски територии. Към средата на м[есец] февруарий т[ази] г[одина] се очаквало да бъдат изпратени големи суми за Скопие.

Горното донасям за сведение и вземане мерки по отношение на Гаврил Андреев и видния скопски адвокат (?).

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.743. Оригинал, машинопис.

* Текстът на преписката от месец януари 1943 г. на българския военен аташе буди най-малкото недоумение – в нея дори и символично не се споменава за това, че блокадата на Ленинград е прекъсната на 18 януари 1943 г., че корпусът на фелдмаршал Ервин Ромел е изтикан на 29 януари 1943 г. в Тунис и, че на 30 януари 1943 г. в плен, в Сталинград, се предава генерал-фелдмаршал Паулус – три събития, които според Уйлям Макензи дават основание да се смята, че „положението на гермаците е близко до катастрофата, във всеки случай в Средиземноморието „- виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.549.

** Виж съдържанието на документ № 288.

Документ № 328

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1204 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ.

София, 6 февруари 1943 г.

Д-р № 1204

Относно положението в България ми се съобщава поверително следното:

Водач на партията на Протогеровистите е Пецо Трайков [Гировски]. Организацията не разполага с оръжие.

Военната лига* не се е засилила.

Георги [Михов] Димитров [Гемето] (Лондон) е запазил своите партийни последователи.

Майор [Радослав] Джурич щял да влезе във връзка с поменатите организации чрез един посредник в София. Адресът му е: [Владимир Йорданов] Оклев1, София, Подуене, Лука (?) № 5. Парола: “Поздрави за брат Ви от Вети”.

Моля Ви да ми съобщите, какво Ви е известно по тези работи.

АМВР, об. дело, 108, л.147. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 133.

* Военната лига – конспиративна военна организация, създадена през 1919 г. Свързана е с най-реакционните политически среди в Царство България. Извършва военния преврат от юни 1923 г. и е една от главните опори на Демократическия сговор. През 1934 г. извършва Деветнадесетомайския преврат. Официално е разтурена от военния министър Христо Луков на 3 март 1936 г. Лявото крило на “Военната лига” след 19 май 1934 г. провежда курс на ограничаването на прерогативите на цар Борис III, а след 1935 г. заема антимонархически позиции и на тази база започва да се сближава с дейците на БРП.

1 Владимир Йорданов Оклев е деец на ВМРО (Протогеров). Роден е на 8 септември 1908 г. в гр.София. През март 1943 г. заради връзките си с движението на Дража Михайлович е арестуван от Дирекцията на полицията. Виж: АМВР, об.дело 108, л.148.

Документ № 329

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1460 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА БЗНС “АЛ.СТАМБОЛИЙСКИ” (ПЛАДНЕ) В РАЙОНА НА ВИДИНСКО.

София, 10 февруари 1943 г.

Д-р № 1460

Според едно поверително съобщение българите Георги Димитров, Александър Начев и Ангел Сълев получили поръчение от [Дража] Михайлович да организират във Видин едно бунтовническо отделение, под название “Отделение на Георги Димитров”. Задачата на това отделение било обхващането на националните сили, борба с комунизма и провеждане на саботажни действия. Финансирането щяло да става от сръбските бунтовници.

Моля да ми се съобщи, какво е известно за горното.

АМВР, об. дело 108, л.60. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 133.

* В текста е дадено като “Александър Нацев”

** В текста е дадено като “Анжело Зилев”.

Документ № 330

ПРЕВОД НА СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ОБЩОВОЙСКОВИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК ФОН ШЬОНЕБЕК ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА, С НАСТОЯВАНЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА АПАРАТА НА ГЕРМАНСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ.

София, 10 февруари 1943 г.

Превод

Към входящ № 61/1943 г.

Германска легация Въздушен аташе

До Царското Българско Военно министерство

За г[осподин] капитан [Иван Йорданов] Стоянов – гр.София

По повод на устния ни разговор от 6-и того, аз моля подкрепата на Царското Бълг[арско] Военно Министерство за:

1. Общовойсковия военен аташе полковник фон Шьонебек* и полковник [Хайнрих] Геде1 заедно със своите помощници имат належащата нужда от помещения за своите Бюра**, тъй като поставените им на разположение такива в Германската легация не са им достатъчни:

За нуждите на военния и въздушния аташета са необходими по 10 или всичко 20 стаи, по възможност в едно здание, което да е на близко до Германската легация.

2. За семейството си и за себе си, аз възнамерявам да наема друга къща, защото моите деца страдат извънредно много от силна кашлица, която се предизвиква главно от силната мъгла и сажди в София. Лекарят който ги гледа, препоръчва промяна на въздуха. Аз се нуждая за семейството си от една вила в околностите на София с около 9-10 стаи и две стаи за персонала.***

Аз ще бъда на Царското Българско Военно министерство особено благодарен, ако може да ни бъде полезно при изпълнението на тази лична моя молба.

С отлично почитание: Общо войскови аташе

(п) фон Шьонебек

Полковник и въздушен аташе.

АМВР, об.дело 50, л.60. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 134.

* По това време, полковник (генерал-майор С.А. [?]) Шьонебек е военновъздушен аташе на Германия в България.

1 Полковник (по-късно генерал-майор) Хайнрих Геде и назначен за военен аташе на Германия от 1 януари 1943 г. до септември 1944 г.

** В смисъл на “служби”.

*** Това е първото косвено свидетелство, че предстоят депортации на еврейското население от София.

Документ № 331

ИЗ ТЕКСТА НА ДОКЛАДА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ОТ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА КОНСТАТИРАНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ПРОЯВИ И ПРОПАГАНДА ОТ ОБЕКТИ НА ОТДЕЛЕНИЕТО.

София, не по рано от края на февруари 1943 г.

ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА

ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ”

Отделение “Б”

Доклад за констатирани разузнавателни прояви и пропаганда от обекти на отделението за месец февруари 1943 г.

Без да имат особени прояви, чуждите разузнавателни служби и през настоящия месец са в ход. Дейността им е посочена главно в събиране сведения от военен, стопански и политически характер. И през настоящият месец пропагандните им служби усилено работят, спекулирайки и изопачавайки събитията по Източния и Африканския фронт.

АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ

Отделението продължава да получава сведения, че повечето от персонала на бившата Американска легация и този от бившия Американски колеж в София се намира в Турция, специално Цариград, откъдето използвайки връзките си с България развиват усилена разузнавателна и пропагандна дейност. Полковник [Кърнилиъс] ДЖЕДУИН, бившото военно аташе [на САЩ] в София, а сега американско военно аташе в Анкара и ФЛОЙД БЛЯК – бивш директор в Американския колеж в Симеоново, ръководят американската разузнавателна служба, използвайки най-вече връзките си с евреи от София, с които са в постоянна кореспонденция, която получават в Роберт колеж – Цариград, на пощенска кутия № 8 – Бабек. Бившият домакин-касиер на Американския колеж в София ИВАН МОНЕДЖИКОВ, е в постоянна връзка с Х.Скот, на който изпраща разни книги, “Държавен вестник”, статистически данни и географски карти. Адресът е същият, пощенска кутия № 8 – Бабек, Цариград. Сведенията са, че в последно време в Цариград са пристигнали много американци и англичани.

АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ

Ръководи се от капитан УАЙТЪЛ*, сега на служба при Английската легация в Турция. През изтеклия месец, Отделението не е констатирало прояви в страната, на английското разузнаване. Усилията им са насочени в засилването на пропагандата.

[…]**

АМВР, общо дело 19631, л.29-30. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Уитъл”.

** Текстът не се отнася до темата.

Документ № 332

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 35 НА НАЧАЛНИКА НА ВИДИНСКИЯ ГАРНИЗОН ДО ЩВ-МВ ОТНОСНО ЛИПСАТА НА СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ И СЪПОДВИЖНИЦИТЕ МУ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОКУПИРАНА ЮГОСЛАВИЯ.

Видин, 2 март 1943 г.

Поверително

С О Ф И Я – МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА – ЩАБ НА ВОЙСКАТА

[На] № V-1-412. Донасям, че нямам сведение нито аз, нито полицията за организиране “ОТДЕЛЕНИЕ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”.

Лицата Георги Димитров, Александър Начев* и Анжело Сълев** не са познати на Видинската полиция.

№ 35, 2 март 1943 година, гр.Видин.

ПОЛКОВНИК – НАЧАЛНИК НА ГАРНИЗОНА

(п) [не се чете ]

АМВР, общо дело 108, л.63. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Александър Нецов”

** В текста е дадено като “Анжело Зилев”.

Документ № 333

ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-5452 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПОДГОТВЕНИ БЪЛГАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ, КОИТО ТРЯБВАЛО ДА БЪДАТ ПРЕХВЪРЛЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦАРСТВОТО.

София, 5 март 1943 г.

Министерство на войната Поверително

Щаба на войската Вх[одящ] № 87/8.ІІІ.1943 г.

№ V – 5452/5 март 1943 г. Цариград – Българска царска легация

- Военното аташе

Щабът на войската има сведение, че в околността на Цариград имало събрани около 3000 българи от Съветска Русия и предназначени да бъдат прехвърлени в България за извършването на саботажни и на терористични действия.

Горното сведение да се провери и донесе. ЗАПОВЕД.

(п) Никола Костов

Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.792. Оригинал, машинопис.

* В свое поверително служебно писмо под № 107 от 8 март 1943 г., българският военен аташе в Турция съобщава, следното “5452. Донасям, че изпратеното ми за проверка сведение не се потвърждава”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.793. Следите на тези митични “3000 българи от Съветска Русия” се откриват чак на 1 април 1945 г.(?), вече като “3000 парашутисти десантчици от Загреб”, които по указанията на Адолф Хитлер трябвало да усилят 6-а германска армия”. Виж MF 12258-12262, Bl.53. “Отечествената война на България. Документи и материали”, С., 1982, том ІV, с.333. Реално това е полк парашутисти и 1000 есесовци, лично подчинен на Адолф Хитлер. Виж: Телицын, В. “Отто Скорцени или командос-опасное „ремесло”, Смоленск, 2000, с.403.

Документ № 334

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 113 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА ДЖОРДЖ ЪРЛ ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА САЩ В ТУРЦИЯ.

София, 8 март 1943 г.

№ 113/8.ІІІ.1943 г. Поверително.

Цариград София – началник [на] щаба на войската (РО)

Донасям, че бившият американски пълномощен министър в София – г[осподин Джордж] Ърл, е назначен за пом[ощник] морски аташе [на САЩ] в Турция, със седалище в гр.Цариград (д[остоверно]).

Вярва се, че същият фактически ще изпълнява разузнавателна служба за Балканите.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.701. Оригинал, машинопис. Публ. в:

Документ № 335

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2710 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО НА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЩАБА НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ И ДЕЙЦИ НА ВМРО В БЪЛГАРИЯ.

София, 9 март 1943 г

Д-р № 2710*

В писмото ми с насрещният № съобщих Ви, че [Дража] Михайлович имаше намерение да постави връзка с партията на протогеровиста (Пецо) Трайков [Гировски] чрез лицето [Владимир Йорданов] Оклев, живущ в София (Подуене, ул.Лука (?) № 5).

Междувременно научих, че са уговорили за сътрудничеството между движението на [Дража] Михайлович и [члена на ВМРО ”Протогеров”] Пецо Трайков [Гировски] следните лозунги: Лозунгът за движението на [Дража] Михайлович “Добра година”.

Лозунгът за сътрудниците на П[ецо] Трайков [Гировски] “Хубава реколта”. За в София уговорили лозунга “Поздрави за братя Ви от Вети”.

Моля Ви за сведения, които вие получихте по лицето [Владимир] Оклев, Пецо Трайков [Гировски], както и за опита на [Дража] Михайлович да влезе във връзка с протогеровистите.

Много ще Ви бъда благодарен за отговор в най-скорошно време.

АМВР, об. дело 108, л.150. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.134-135.

* В отговор на това запитване на д-р Делиус, е извършено разследване, като от оперативника Т-1 в последните дни на март е изпратено до началника на секцията в РО 3 следното сведение под № 16. “В изпълнение на устната Ви заповед да издиря лицето Оклев, живущ на ул.”Ядкя” № 5 – Подуене, който според задачата щял да влезе във връзка със сръбския майор Радослав Джурич, чрез един посредник в София, донасям следното:

От направената проверка установих, че издиреното лице се казва ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ ОКЛЕВ, роден на 8 септември 1908 година в София, българин, български поданик, православен, неженен. Лична карта 38179 издадена през 1936 година в София. Живее при майка си на ул.Люле-Бургас № 5 – Подуене. Оклев е известен като опасен протогеровист – терорист и голям комунист. От преди 5-6 дни е арестуван от органите на Дирекцията на полицията. Т – 1”. Виж: АМВР, общо дело 108, л.148.

Документ № 336

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 123 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ И ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕТО НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ВОЕННА ПОМОЩ ЗА ТУРЦИЯ.

Истанбул, 12 март 1943 г.

№123/12.ІІІ.1943г. Поверително

Цариград София – началник щаба на войската

(Р[азузнавателно] о[тделение])

Донасям, че успоредно с доставките от англо-американски военни материали за Турция, се увеличава и броя на английските и американските техници в същата страна.

Много стаи в хотел “Пера палас” – Цариград са ангажирани за няколко английски техници, които се очаквали да пристигнат в най-скоро време.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.605. Оригинал, машинопис.

Документ № 337

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2984 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАЛИЧИЕТО НА ИЗГРАДЕНА КУРИЕРСКА ВРЪЗКА МЕЖДУ ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТИТЕ И СИМПАТИЗАНТИТЕ ИМ В ГР. СОФИЯ.

София, 16 март 1943 г.

Д-р № 2984

Съобщава ми се, че между майор [Любо] Йованович [Патак - “Миховил”]1, пълномощник на [Дража] Михайлович във “Възстанническия Главен щаб за България на сръбска територия” и София била уредена една сигурна куриерска връзка.

АМВР, об. дело 108, л.160. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.135.

1 Любо Йованович-Патак (“Миховил”) – четнически командир, ръководещ дражемихайловистки корпус в региона на Източна Сърбия. По-късно поема командването на Тимошкия четнически корпус в района на планината Хомолие от предишния му командир Велемир Пилетич.

Документ № 338

ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДОПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАПРАВЕНО ТЕЛЕФОННО ПРЕХВАЩАНЕ НА РАЗГОВОР МЕЖДУ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ, ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ.

София, 17 март 1943 г.

Относно изселването на евреи от България.

“John” (?) от Букурещ поръчва на “Виктор” в София, да се погрижи за един транспорт от 1500 евреи, които са получили своите визи чрез Швейцарската легация в София.* “John” съобщава, че ще извърши транспорта с един параход на име “Smirnik” (?), който в настоящия момент се намирал под гръцки флаг в Браила.

поручик Г[еорги] Чакалов

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.5. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни свидетелства за евреи-антифашисти, взели участие в дейността на различни съюзнически антихитлеристки разузнавателни служби, в годините на Втората световна война” – “Годишник за история на евреите в България”, С., 2006, том ХХХІІ, с.

* Вероятно става дума за отдаване на последна почит към изпратените в концлагерите евреи от територията на Румъния, които не са успяли да се спасят.

Документ № 339

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 3048 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕЕЦ НА ВМРО “АЛ. ПРОТОГЕРОВ”.

София, 18 март 1943 г.

Д-р № 3048

Както ми се съобщи към края на [месец] февруарий, Вашите органи били арестували Владимир Йорданов Оклев от София, Подуене, ул.Люле Бургаз № 5. [Владимир] Оклев бил известен като привърженик на протогеровистите. [На] мен ми стана известно, че Дража Михайлович през [Владимир] Оклев възнамерявал да влезе във връзка с известния водач на протогеровистите, Пецо* Трайков [Гировски].*

Ще Ви бъда много благодарен, ако бихте ми съобщили и то по възможност най-скоро, дали [Дража] Михайлович е успял да влезе във връзка с Пецо Трайков [Гировски], дали и последният е бил арестуван и, какви резултати е дало следствието относно организацията на [генерал] Дража Михайлович.

[Резолюция:] “Подробности за това могат да се получат направо от г[осподин] Д[иректо]ра на Полицията” (п) [не се чете]

АМВР, об. дело 108, л.152. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.135-136.

* В текста е дадено като “Петко”.

Документ № 340

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 145 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО ЩВ-РО ЗА СТРУКТУРАТА НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ В ТУРЦИЯ.

Истанбул, 19 март 1943 г.

№ 145/19.ІІІ.1943 г. Лично-поверително

Цариград София – началник-щаба на войската

(Р[азузнавателно] о[тделение])

Донасям:

Главният ръководител на американската разузнавателна служба в Цариград е г[осподин Роберт] Паркър. Същият, от известно време се намира на обиколка в Средния изток. През време на неговото отсъствие, службата се завежда от г[осподин] Лерман, който е евреин, американски поданик и е в гр[ад] Цариград от около 6 месеца; преди това Лерман е бил ръководител на американската разузнавателна служба в Египет. Говори се, че [Роберт] Паркър, след завръщането си от предприетата обиколка щял да замине за Америка.

За пръв помощник на Лерман служи Хюсню бей, син на Решад паша, бивш посланик на Турция в Рим; по-рано Хюсню бей е работил в “Стандарт Ойл къмпани” в Цариград. При Хюсню бей сега работи и неговата сестра.

Американската р[азузнавателна] с[лужба] в Цариград има собствена тайна радиотелеграфна служба. Началникът на тази служба е един американец “Поп”, който щял скоро да си замине за Америка. Неговият заместник, който се казва Иван Бор, е бил вече пристигнал. Иван Бор говорил много добре руски език и по произход се смята за чех или руснак.

Добитите сведения американската разузнавателна служба ги предава шифровано на къси вълни. Получаваните шифровани телеграми се дешифрират от г[осподин Лоуренс] Мур, бивш учител в Американския колеж при с[ело] Симеоново (Софийско).

Подобни тайни радотелеграфни станции, които обслужвали американското разузнаване, имало и в България, Румъния и другите области на балканските страни, окупирани от силите на Оста.

Американската разузнавателна служба събирала не само за това, което ставало в Турция, но и за всички движения на войски в Додеканеза, о[стро]в Крит, Балканите и Беломорието: всички тези сведения се предавали с шифровани телеграми на тяхната централа в Египет, но понякога и направо за Америка.

Начело на Отдела, който се занимава със събиране сведения за България, стои г[осподин Джордж] Ърл, бивш американски пълномощен министър в София, а сега официално назначен за американски пом[ощник-военно]морски аташе в Турция (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 113 от 8.ІІІ. т[ази] г[одина]*). Като пръв негов помощник и съветник е г[осподин Флойд] Бляк – бивш директор на Американския колеж при с[ело] Симеоново (Софийско).

Като сътрудници на американската разузнавателна служба се явяват:

А) бившите възпитанници на Роберт колеж, с постоянно местожителство в град Цариград, като евреи, гърци и турци;

Б) бившите възпитанници на Английската гимназия в Юскюдар (Цариград);

В) евреи-емигранти от България и Румъния;

Г) емигрантите евреи, гърци и сърби от бивши Чехия, Гърция и Югославия и,

Д) всички учители – американски поданници в Роберт колеж (Цариград).

На 9.ІІІ. тази година пристигна в Цариград сър Робертсън – председател на Английския съвет за културни връзки с чуждите страни.

Говори се, че целта на неговото идване е да подсили английската пропаганда и влияние в Турция, които напоследък са твърде много разклатени и засенчени от американското влияние. Общо е впечатлението обаче, че идването на същия е твърде късно и по този начин – не особено резултатно.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.824-825. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 354.

Документ № 341

ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАПРАВЕНО ТЕЛЕФОННО ПРЕХВАЩАНЕ НА РАЗГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ.

София, 22 март 1943 г.

Относно изселването на евреи от България

В един разговор, чието начало не е известно, Michel Bruckmann (?), София, ул.Цар Борис № 109, съобщава на английски език на проф[есор] Вlack (?) (вероятно проф[есор] Black, от бившия американски колеж в Симеоново), в Цариград, да направи постъпки пред Английското посолство и специално пред американския посланник в Анкара за издаването на една виза за Палестина. Също така, Bruckmann моли Black да влезе във връзка с dr.Barlas (?). Bъв връзка с резултатите от постъпките Bruckmann очаква да му бъде съобщено в най-скоро време. Запитан, Black отговаря, че проф[есор] Fisher (?) не бил по настоящем в колежа.

поручик [Георги] Чакалов

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.6. Оригинал, машинопис.

Документ № 342

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 157 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ И ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРИСТИГНАЛИ БРИТАНСКИ ВОЕННИ СПЕЦИАЛИСТИ В ТУРЦИЯ.

Истанбул, 22 март 1943 г.

№157/22.ІІІ.1943г. Поверително

Цариград София – началник-щаба на войската

(Р[азузнавателно] о[тделение])

Донасям, че за свръзка между пристигналите в Турция английски офицери – специалисти (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 95) и турският Щаб на войската, от английска страна са назначени: генералът от въздушните войски Джордж – английски въздушен аташе в Турция, генерал Уйлямс и адмирал Уайт. Последните двама са пристигали в Турция (град Анкара) към края на м[есец] февруарий т[ази] г[одина].

Макар, че спомената по-горе Военна мисия да е в постоянен контакт с турския Щаб на войската, на нея не се приписва качеството на Военна мисия за изработване плана за общо военно сътрудничество между Англия и Турция.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.755. Оригинал, машинопис.

Документ № 343

ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5650 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ТОВА ЧЕ БРИТАНСКИЯТ ВОЕНЕН РАЗУЗНАВАЧ УУЛФСЪН СЕ НАМИРА В ЦАРИГРАД.

София, 23 март 1943 г.

№ 5660 Лично-поверително

23.ІІІ.1943 г. Цариград – Българска царска легация

- Военен аташе

Щабът на войската има сведение, че в Цариград се намира английският офицер-разузнавач Уулфсън*, който ръководи разузнаването срещу България.

Частният телефонен номер на Уулфсън* в Цариград бил 44200.

Да се донесе по въпроса. ЗАПОВЕД.

(п) [Никола] Костов

Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение

Кап[итан] Велев – по вх[одящ] № А-1238/17.ІІІ.1943 г. от офицера за свръзка – Солун.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.16. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Вулфсон”.

Документ № 344

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 3302 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ЗАПИТВАНЕ НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.

София, 24 март 1943 г.

Д-р № 3302*

За да отговарям на един въпрос на английската разузнавателна служба в Цариград, относно настроението на местното население в България, респективно [за] общото положение в страната, моля Ви да позволите следното да се докладва:

Относно настроението на населението на България не може да се дадат пълни сведения. Сигурно е, че успехите на германската войска са направили силно впечатление в полза на Германия. Даже загубите, които Германия претърпя особено през последната зима на Източния фронт в територии, материали и войска не можели основно да изменят това становище на по-голямата част от населението. Новите успехи на германците на Източния фронт в последните седмици много допринасяли** настроението да бъде оптимистично. Комунистическото движение [в България] по брой е ограничено. Добива се впечатление, че това движение се изчерпва в малки отделни действия, които могат да обезпокоят, обаче не може да бъдат считани за опасни. Българите макар че са славяни, чувствуват голяма омраза против сърбите още от освободителните войни***, българо-сръбската война [от 1885 г.], балканската война [от 1912-1913 г.]**** световната война [от 1914-1918 г.]*****, както от времето след 1918 г., така че широките маси на българското население едва можели да бъдат обединени**** за идеята на едно разбирателство със сърбите. И относно русите схващането е подобно. В самата страна се забелязват много признаци по незадоволството, за които в малки или по-големи кръгове се говори най-свободно. Тук обаче се касае главно за критика в стопанско отношение.

В новите земи владеят други течения, отколкото в старата България. Има там части от населението или области, които от национални или егоистични причини не са доволни от българското управление.***** Аз чух обаче, често от разговори, в които се изрази в това недоволство,че българите към края на краищата в случай че бъдат принудени да воюват, няма да политизират, а ще воюват.

Общото положение на живота стои под знака на поскъпването и лошо организираното снабдяване. С това положение, което дразни от началото особено много както изглежда сега, населението до известна степен свиква. Напоследък, снабдяването вървяло и по-добре. Ако таз годишната реколта дава по-добри резултати от миналата, която беше действително слаба, няколко от най-големите негоди от себе си ще изчезнат. Във връзка със снабдяването трябва още да се има предвид, че живущото в градовете българско население почти изцяло разполага с роднински връзки в селата и, по тоз начин се снабдява допълнително с ценни храни.

Има действително липса на месо, в по-малка степен и на тлъстини, каквито обаче може да се набавят чрез черната борса при по-високи цени или направо от селата.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.29-30. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 136-137.

* С донесение № V-1-655 от 30 март 1943 г., РО-ЩВ дава следният уклончив и двоинствен отговор: “Отговорът на поставения въпрос от ангийската разузнавателна служба в Цариград относно настроението в България, респективно общото положение в страната, посочен в писмото Ви под насрещния номер, може да бъде даден”. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.31.

** В текста е дадено “се пренасяли”.

*** В случая се имат предвид руско-турските войни от периода на ХІХ век, завършили с тази от 1877-1878 г. и създаването на България като независима държава. Виж по-подр.: Генов, Ц., “Освободителната война 1877-1878”, С., 1978 г.; Генов, Ц. “Българите и руско-турските войни ХVІІІ-ХІХ век”, С., 1987 г.; “Двадцать мђсяцев в дђйствующей армiи. (1877-1878). Письма въ редакцiи газеты “Правительственный вђстник” отъ ея офицiальнаго корреспондента, лейбъ-гвардiи Уланского его Величества полка штабсъ-ротмистра Всеволода Крестовскаго. Изданie исправленное и значительно дополненное, в двухъ томахъ, съ планами и картами”. Томъ I-II, С-Петербургъ, 1879.

**** За историята и бойните действия на Балканските войни виж по-подробно „Малые войны первой половины ХХ века. Балканы”, Москва – Санкт Петербург, 2003.

***** За историята на Първата световна война от 1914-1918 г. виж по-подробно: Такман, Б., „Первый блицкриг. Август 1914 г.”, Москва – Санкт-Петербург, 1999; Галактионов, М., „Париж 1914. Темпы операций”, Москва – Санкт Петербург, 2001 и др.

**** В текста е дадено като “сключени”.

**** В този случай д-р Делиус доста иронично говори за започналото депортиране на еврейското население от Новоприсъединените земи и за реакциите на т.нар.”легална опозиция” от българското Народно събрание.

Документ № 345

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 166 НА ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ В ТУРЦИЯ.

Истанбул, 22 март 1943 г.

№ 166/26.ІІІ.1943 г. Лично-поверително

Цариград София – началник [на] щаба на войската (РО)

Към № 145*.

Донасям:

Американецът “Поп”, който е шеф на тайната радиотелеграфна служба от американската разузнавателна служба е във връзка с руснака Иданов, член на НКВД; последният е натоварен с организацията на саботажите в България.

Като сътрудник на Иданов е господин Морозов – бивш кореспондент на ТАСС в София, а сега такъв в град Цариград и,

В помощ на господин [Джордж] Ърл са още: полковник Озимински, американски поданик от полски произход и капитан Браун, който се очаквал да пристигне в най-скоро време.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.826. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 340.

Документ № 346

ДОНЕСЕНИЕ № Р/27 НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА В ДИМОТИКА ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ КАЦАРОВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПОСТЪПИЛИ ДАННИ ОТ ИТАЛИАНСКО-ГЕРМАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ЗА РАЗЛИЧНИ БРИТАНСКИ ВОЕННИ РАЗУЗНАВАЧИ.*

Дедеагач, 30 март 1943 г.

Български офицер за свръзка-Димотика

№ Р/27

София – Щаба на войската – Р.О.

С писма от 12 т[ози] м[есец], предадени ми със закъснение, германското разузнаване ни съобщава:

І. От италианското разузнаване се донесло, че в средата на януари, идващи от Сирия в Цариград са пристигнали следните английски офицери:

- майор [Бил] Хъдсън2,

- полковник Кер,

- капитан Лабранд.

В Цариград тези офицери са се отправили към турско-българската граница. Причината за това им пътуване [е] неизвестна.

Майор Хъдсън може би бил същият, който е в Главната квартира на Дража Михайлович.

Германското разузнаване запитва, дали на нашето разузнаване е известно нещо по този въпрос.

ІІ. Върховното командване на германските въоръжени сили, контраразузнаване, е съобщило в Димотика, че офицерът от английското разузнаване майор Уулфсън, който има седалище в Цариград, тел.4420, възлага задачи за разузнаване, против България. Майор Уулфсън е във връзка с капитан Райс от английското разузнаване в Цариград.

(п) [Георги Димитров Кацаров]

Български офицер за свръзка – Димотика

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.17. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 137.

1 Георги Димитров Кацаров – роден на 5 август 1917 г. в Пирдоп. Произведен както следва – в подпоручик на 16 юни 1941 г., поручик – 16 юни 1944 г., служил: през 1941 г. във 2-ри учебен орляк, през 1942 г. в бомбардировъчния полк, през 1944 г. в ятото за далечно разузнаване, през 1945 г. в бомбардировъчния полк и през 1946 г. в 15-и бомбардировъчен орляк.

* С този въпрос се занимавали също така и началникът на РО2 полковник Христо Тумбин, който в свое поверително донесение № 5785 от 10 април 1943 г. до българския военен аташе в Цариград подполковник Димитър Желязков съобщава: “Към № 5650/26 март 1943 г. Към средата на месец януарий от Сирия в Цариград са пристигнали английските офицери: полковник Кер, майор Хъдсън и капитан Лабранд. От Цариград те са заминали в [Одринска] Тракия към турско-българската граница. Според непроверени сведения майор Хъдсън е бил на служба в Щаба на сръбския бунтовник Дража Михайлович. Да се донесе по въпроса. Заповед.” Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.18. На това запитване българският военен аташе подполковник Димитър Желязков със свое поверително донесение под № 219 от 27 април 1943 г. до РО-ЩВ съобщава: “Донасям, че по изпратеното ми за проверка сведение се получиха само следните данни: Английският полковник Кер е пристигнал в гр.Цариград на 10.ІІ.т.г. и се е настанил на квартира в кв.”Харбие”, ул.Вали-конак № 23/2. През месец март т.г. същият придружен от турския капитан Биледжик е посетил [Одринска] Тракия. На 5.ІV т.г. полковник Кер е отпътувал за Анкара”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.20.

2 Майор Бил Хъдсън (Т.D.Hudson) (1911-1995), английски минен инженер, дълги години работил в минната промишленост на предвоенна Югославия. След започването на Втората световна война става офицер от УСО, като е прехвърлен на окупираната югославска територия близо до Петровац с помощта на британската подводна лодка “Thorn” на 17 срещу 18 октомври 1941 г. Той оглавява Британската военна мисия “Hydra”, изпратена за свръзка с Дражамихайловисткото съпротивително движение. В състава на Британската военна мисия влизали също така британският офицер Патрик О.Донован и югославските офицери Радойе Неделкович, Захарие Остоич, Мирко Лалатович и Драгичевич. Мисията започва движението си на 20 октомври 1941 г. от района на гр. Петровац, а влизат в радиоконтакт с централата на УСО в гр.Кайро за първи път на 25 октомври 1941 г. Във връзка с евентуалното провеждане на операцията “Морски лъв”, Бил Хъдсън през 1940 г. попада в германския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 192 като “Hudson, brit. ND-Offizier (Taterkreis: Jens Dons), RSHA IV E 4, Stapo Kiel” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 253, 389. След завръщането си от Югославия на територията на Великобритания е повишен в звание „полковник”. Оглавява британската мисия „Фрестон” за свръзка с полските партизани от Армия Крайова. Десантира съвместно с трима британски военнослужещи и полски преводач в горите в близост до Ченстехова на 27 декември 1944 г. Излиза в разположението на руските войски на 15 януари 1945 г. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.632.

Документ № 347

ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАПРАВЕНО ТЕЛЕФОННО ПРЕХВАЩАНЕ НА РАЗГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ, ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ.

София, не по-късно от 30 март 1943 г.

Относно изселването на евреи от България.

Мichel Bruckmann (?), живущ ул.Цар Борис № 109, съобщава на професор Black, вероятно в “Роберт колеж” в Цариград, че по въпроса за неговата виза българското правителство се е обърнало с една вербална нота до турското консулство в София. С тази нота българското правителство умолява консулството да даде възможност на Bruckmann, който е свършил “Роберт колеж” в 1922 година, да го посети наново, понеже искал да преглежда някои книги. Консулството от своя страна съобщило, че ще отнесе въпроса за разрешение в Анкара. В случай, че турското външно министерство отнесе въпроса до директора на “Роберт колеж”, Bruckmann моли Black да направи необходимите постъпки пред последния, за да може той с отговора си да улесни издаването на визата. На края Bruckmann съобщава, че в София не можело да се очакват повече пречки, “а за по-нататък щe видим!”.

Подпоручик [Георги] Чакалов

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.8. Оригинал, машинопис.

Документ № 348

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 172 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ И ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА АНГЛИЙСКА ВОЕННА МИСИЯ В ГР.АНКАРА.

Истанбул, 30 март 1943 г.

№ 172 Поверително

30.ІІІ.1943 г. София – началник-щаба на войската (РО)

Донасям, че на 27.ІІІ.тази година в град Анкара е пристигнала една английска военна мисия в състав: 2 генерали, 7 полковника и, около 11 майори и капитани или всичко около 20 души. Офицерите са в униформа и са на квартира в “Парк хотел” – гр.Анкара.

Задачите и целта на тази военна мисия са още неизвестни. Сведенията, които ще събера по този въпрос ще изпратя допълнително. Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.756. Оригинал, машинопис.

Документ № 349

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 184 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЦИРКОВИЯ АРТИСТ СИЛАГИ.

Истанбул, 6 април 1943 г.

№ 184/6.ІV.1943 г. Лично-поверително.

гр.Цариград София – началник-щаба на войската (РО)

Донасям, че от 18.ІІІ.т[ази] г[одина] до 2.ІV.т[ази] г[одина] (приблизително), един от братята Силаги (София) бе в Цариград. На служебни лица от нашето Консулство, г[осподин] Силаги е заявил, че е дошъл в гр[ад] Цариград за да ангажира артисти; всъщност той е дошъл в Турция, за да уреди въпроса с даването на транзитна турска виза на евреи от София.

Имам сведения (д[остоверни]), че г[осподин] Силаги в Цариград се е срещнал три пъти с г[осподин Флойд] Бляк, бивш директор на Американския колеж в с[ело] Симеоново (Софийско), на когото е предал и едно писмо.

Горното донасям за сведение и вземане мерки.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.795. Оригинал, машинопис.

Документ № 350

ЗАПОВЕД № V-5785 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ПРИСТИГАНЕТО НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ НА НЯКОЛКО ОФИЦЕРИ ОТ БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ.

София, 10 април 1943 г.

Към № 5650/26.ІІІ.1943 г. Към средата на месец януарий [1943 г.] от Сирия в Цариград са пристигнали английските офицери: полковник Кер, майор [Бил] Хъдсън и капитан Лабранд. От Цариград те са заминали в [Одринска] Тракия към турско-българската граница.

Според непрoверени сведения, майор [Бил] Хъдсън е бил на служба в Щаба на сръбския бунтовник Дража Михайлович.

Да се донесе по въпроса. Заповед.

(п) [Христо Зашов] Тумбин – полковник

Началник на [Разузнавателно] отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.800. Оригинал, машинопис.

Документ № 351

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 188 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ И ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО СЪСТАВА НА АНГЛИЙСКАТА ВОЕННА МИСИЯ В ТУРЦИЯ.

Истанбул, 12 април 1943 г.

№ 188 Поверително

12.ІV.1943 г. София – началник-щаба на войската (РО)

Цариград

Към № 172*. Донасям следните допълнителни сведения:

Английската военна мисия брои 13 души: 2 генерали, 7 полковника и 4 майори и капитани (а не 20 души); по нареждане и със съдействието на турския Щаб на войската, същата мисия квартирува в “Парк хотел” – гр.Анкара, но в цивилни дрехи (трудно различаеми по кройка и цвят от английската военна униформа).

Задачите на тази военна мисия били: да проучат основно и на самото място състоянието на турската военна мисия и дадат съответните напътствия, а в последствие и материали (машини, инсталации и пр[очие]) – за увеличаване количеството и качеството на производството.

За сега тази военна мисия е започвала работите си от военните фабрики при Каръккале.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.757. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 348.

Документ № 352

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 200 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ И НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ЗА АДРЕСА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕНЕН РАЗУЗНАВАЧ УУЛФСЪН.

Истанбул, 12 април 1943 г.

№ 200 Лично-поверително

Цариград София – началник щаба на войската (РО)

12.ІV.1943 г.

[Към №] 5650.* Донасям, че изпратеното ми за проверка сведение се потвърждава.

Телефонният пост се намира на площад “Таксим”, улица “Сира Селвилер № 67, Джевдет апартамент, вътрешен № 5, собственост на господин Шериф Джевдет.

Апартаментът е нает от господин Уулфсон** напълно мебелиран.

(п) [Димитър] Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.19. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 350.

** В документа е дадено като “Вулфсон”.

Документ № 353

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 201 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ И ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ПОДДИРЕКТОРА НА РОБЕРТ КОЛЕЖ В ЦАРИГРАД.

Истанбул, 12 април 1943 г.

№ 201/12.ІV.1943 г. Лично-поверително

Цариград София – началник щаба на войската (РО)

Донасям, че поддиректорът на Роберт колеж в гр.Цариград – г[осподин] Скот, чрез усилена пропаганда и много обещания между учениците си-колежани и то предимно евреи, гърци, сърби и арменци, е успял да изпрати доста от последните и някои техни другари (извън колежа, подведени от същите) – в Палестина и Египет (д[остоверно]).

Изпращането е ставало без особени формалности: господин Скот е давал на желающото да замине лице само една бележка: с тази бележка въпросното лице, се явявало пред службата за препращане, която е уреждала всички останали формалности по пътуването на това лице.

Тази “служба за препращане” се намира на ст.Хайдар-паша (Цариград).

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.798. Оригинал, машинопис.

Документ № 354

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 4095 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ1 С ИСКАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПРОТИВНИКА.

София, 12 април 1943 г.

Д-р № 4095

Един от моите доверени лица получи задачи да изпълни съгласно приложението.

Тъй като очаквам от тази връзка добри резултати особено във връзка с разкриването на широката агентска мрежа на противниците в България, моля Ви доколкото е въможно по-скоро да ми отговорите на дадените в приложението въпроси.

Рез[олюция:] Майор [Никола] Генчев. Да състави отговорите и докладва. Полк[овник Стефан] Н[едев] . 14.5.[19]43 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.43. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 138.

1 Стефан Савов Недев – роден на 27 октомври 1897 г. в с.Хъневци, Еленско. Подпоручик от 1 януари 1919 г.; поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 май 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. и полковник от 3 октомври 1942 г. Завършва Военна академия с царска заповед № 17 (55) от 1938 г. С царска заповед № 353 от 1936 г. е военен аташе в Белград, а с царска заповед № 14 от 1938 г. става началник на секция в Щаба на войската. Същата година с царска заповед № 17 става адютант на Началник-щаба на войската. По царска заповед № 55 от 1938 г. е назначен за временен военен аташе в Букурещ. С министерска заповед № 13 от 1941 г. е назначен за началник на Оперативното отделение на щаба на IV-а армия. С министерска заповед № 78 от 1941 г. е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия, а с министерска заповед № 46 от 1942 г. става началник-щаб на 1-ва армия. С министерска заповед № 23 от 1943 г. е началник на Разузнавателното отделение в Щаба на войската. С министерска заповед № 70/1944 г. е назначен за началник-щаб на IV-а отделна армия, а с министерска заповед № 87 от същата година – за командир на 14-а пехотна дивизия. Уволнен от военна служба с царска заповед № 117 от 1944 г. Военнопрестъпник.

Документ № 355

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 242 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ СЪС СПИСЪК НА ЛИЦАТА, КОИТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА СИРИЯ И ЛИВАН СЕ НАМИРАТ НА РЪКОВОДНИ ПОСТОВЕ В АДМИНИСТРАЦИЯТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ.

Истанбул, 24 април 1943 г.

№ 242 Поверително

24.ІV.1943 г. София – началник-щаба на войската (РО)

Цариград

Представям списък на лицата, намиращи се в Сирия и Ливан, които са в услуга на силите на демокрацията*.

Приложение: 1 списък от 4 страници.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

Списък на лицата намиращи се в Сирия и Ливан, които са в услуга на силите на демокрациите.

1. Генерал CATROUX1, главен представител на воюваща Франция.

2. Генерал[-майор] SPEERZ2, началник на Английската мисия.

3. Мr. WOODSOORS, американски делегат.

4. Генерал HAMBLOU3, главен помощник на началника на голистите в Изток.

5. Бригаден генерал HACHENS.

6. Sir RONALD STORS, представител на [Сикрит] Интелиджънс Сървис.

7. Mr.DAVID, представител пред ливанското правителство.

8. Полковник FERLONGUE, aнглийски генерален консул.

9. Mr. COBEN, генерален консул на американските Съединени Щати.

10. Mr. SCARBASSE, гръцки генерален консул.

11. Полковник CARBONNIER, югославянски консул.

12. Mr. DOODGE – председател на Американския университет.

13. Mr.BEGINR – началник на Политическото бюро (2-ро бюро в Главното комисарство).

14. Mr.GOLNIER – директор на Бюрото по печата при Английската мисия.

15. Майор MITCHELEVS – началник на печата при Английската мисия.

16. Mr. LAMBERS – от мисията на SPEERS.

17. Капитан SONRE – военен помощник на генерал SPEERS.

18. Майор GUSLAN DE LORI, помощник на № 1 [от списъка].

19. Поручик DARLI, от Бюрото по печата на мисията SPEERS.

20. BRITH, от американското военно-разузнавателно Бюро.

21. Mr. BOOKMAN, при американското Бюро по печата.

22. Полковник BROOSE4, помощник-делегат на PERIZZOR FRANCAIS.

23. Mr. DAVIS, представител на воюваща Франция пред Ливанската република.

24. Mr.GOON, директор на Държавния съвет или FISCLA DE LIBAN.

25. Mac LEERN, американски подполковник на Амеликанска военна служба.

26. Майор AUBOIR, инспектор на Специалните бюра в Ливан.

27. NADIM De MESKHIJA – представител във Външното министерство на Ливан.

28. ROGER OLIVA – френски полковник

29. Sir VOOLFRED LINDSEL, американски генерал-лейтенант на военна служба.

30. Mr.HOLMEZ – английски генерал-лейтенант.

31. M.DUMOND – Второ френско бюро в Бейрут.

32. Капитан КAMBRIDGE, от английската военна служба в Бейрут.

33. Капитан ROOLS.

34. Mr.BROWN – един от чиновниците на американска служба.

35. M.PIETON – секретар на Бюрата на главната безопасност в Бейрут.

36. Капитан BODY – чиновник в американското Бюро по печата.

37. Полковник TRAPCA CAREL, началник на разузнаването в армията BRITAIN DRUZE.

38. Подполковник LOUIS FEMOLIN, подполковник.

39. Поручик LEDRAH.

40. Майор GUSLEN DE LODAILLE от тайната разузнавателна служба в DIJEBEL DES DRUSES5.

41. Maйор CROVALIER от тайната разузнавателна служба.

42. Поручик FRENTIQUE.

43. Полковник LOUIS BAFAEL.

44. Mr. MAKINSIE, секретар на Английската легация в Бейрут.

45. Генерал HOTKINS, английски военен аташе в Бейрут.

46. Капитан STOFORE, помощник-секретар.

47. Бригаден генерал AUBI, началник на американските въздушни бомбардировъчни сили.

48. Sir LESLI MOURCHED, генерал-лейтенант.

49. Майор MACKINLE от английския ГЩ в Средния изток;

50. Капитан FIDLER – английски офицер за свръзка.

51. Генерал LARMINA6, френски генерал;

52. Бригадния командир WANKS, представител на SPEERS.

53. Капитан BROOK – капитан във войската и секретната служба.

54. Mr. GOGAN, командир на ескадрон.

55. Капитан STOYTER, от тайната разузнавателна служба.

56. Полковник HOPKENS, военен аташе при Американската легация.

57. Капитан HOVAT, началник на тайната разузнавателна служба в американската войска и помощник-военен аташе.

58. Mr.LAMBERT, първи секретар в Английската легация в Бейрут.

59. Mr. ROBERT SINCLAIRE7, помощник-държавен секретар по продоволствието.

60. Mr.LEEMICK, съветник при продоволствието в Бейрут (английски).

61. Полковник DEES PASAR, френски пълномощник-делегат в Латакия.

62. Майор AUBOIR, инспектор на специалните служби в HISIKEH.

63. Капитан BRANCHE, офицер от специалните служби в TARTOUSSE.

64. Капитан LOHIAK, инспектор на спецслужбите в Латакия.

65. Капитан KERCHOVINI, началник на френските спецслужби.

66. Полковник DIRBAR, френски помощник делегат в DIJEBEL DRUSES.

67. Mr. MITCHEL CHARLES, френски директор на народното здраве в DIJEBEL DRUSES.

68. Mr. GASTON LE DUK, финансов съветник при френската Главна легация в Левант.

69. Майор BLONDELL, френски делегат при MOUHATAZAT DE HOMS.

70. Капитан NACK, офицер от фискалния съвет в HOMS.

71. Майор GUAN, английски офицер за свръзка в HOMS.

72. Бригаден командир HATCHENZE, от английската мисия на SPEERS в Бейрут.

73. Полковник GARDE.

74. Полковник WRIGHT.

75. Полковник АLL VAIT.

76.Майор PODMENT, от тайната разузнавателна служба.

77. Генерал SIR, началник на френската артилерия в Левант.

78. Полковник RENE, от Второ френско бюро.

79. Капитан GOLAN.

80. Капитан STOLOSE.

81. Mr. REAMING, от тайната разузнавателна служба на SPEERS.

82. Mr.MALS BERTOY, районен директор на френския съвет в Дамаск.

83. Mr.GABRIEL, помощник на гореспоменатия директор.

84. L`EPICIER, главен секретар във френската легация в Бейрут.

85. Mr.GLIVE, делегат на воюваща Франция в DIJEBEL DES DRUSSES.

86. Маршал ARTHUR TEDER8, командващ американските ВВС в Средния изток.

87. Полковник MARCHAND, командващ голистките сили в Северна Сирия.

88. Полковник BROSSET, делегат на воюваща Франция в DERZOR.

89. Майор POLBOE, командир на армията BRITANO-DRUSE.

90. Mr.JEANNEKEN, бригаден генерал, началник на английските специални служби в Северна Сирия.

91. Полковник SUMMERHAIM, английски консул в Алепo.

92. Капитан ROLAND, технически инспектор при Дирекцията на народното здраве.

93. Mr.FRIO – началник на Търговското бюро и икономическите служби при Генералната легация в Бейрут.

94. Мr. JEAN DEBIS PIRO, френски земеделски съветник в Сирия.

95. Мr. COMBARD, директор по печата във Френска Сирия.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л. 806-810. Оригинал, машинопис.

* Става дума за държавите от антихитлеристката коалиция.

1 Жорж Катру (Georges Catroux) (29 януари 1877 – 21 декември 1969 г.) – френски “голистки” генерал, през 1939-1940 г. е генерал-губернатор на Френски Индокитай. През 1941-1942 г. е главнокомандващ на въоръжените сили на “Свободна франция” в Близкия изток, през 1941-1942 г. e върховен комисар в Ливан и Сирия, през 1942-1944 г. e генерал-губернатор на Алжир, през 1944 –1948 г. е посланик на Република Франция в СССР. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Georges_Catroux

2 Едуард Спирз (Sir Edward Louis Spears, 1st Baronet), (7 август 1886 – 27 януари 1974 г.) – британски генерал-майор, 1940-1941 г. e ръководител на Британската военна мисия в “Свободна Франция”, 1941-1942 г. e ръководител на Британската военна мисия в Ливан и Сирия.Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Louis_Spears

3 Юмбло, френски генерал, командващ френските въоръжени сили в Леванта през 1941 г.

4 Диего Броссе (1898-1944) – френски полковник, представител на “Свободна Франция” в Джезире през 1941 г. Участник в Първата световна война, от 1922 г. служил във Френските колониални войски, през 1939 г. е мобилизиран като военен лекар. Неговото рязко несъгласие с политиката на висшето френско командване го принуждава да замине в принудителна командировка в Богота като професор от Висшето военно училище. През 1940 г. се присъединява към “Свободна Франция”, сражава се в Либия, Триполитания, Тунис, от 1941 г. е командващ 1-вото подразделение на въоръжените сили на “Сражаваща се Франция”, през 1944 г. участвува в десанта на войските от антихитлеристката коалиция в Италия, през август 1944 г. се сражава в Южна Франция.

5 Друзи – арабоезична етноконфесионална група, която се явява един от клоновете на исмаилизма. Живеят на територията на Ливан, Сирия, Йордания и в Израел. В началото на ХVІІІ век, в резултат на войната между клановете на Джумблатите и Арсланите от една страна и, ал-Трашите, които са потомци на Фахрадин Маан, и на Хамданите от другата, част от друзите (т.е. загубилите битките ал-Атраши и Хамдани) се преселват в Хауран (съвременна Сирия), в района получил названието Джебел-Друз (планината на друзите). В периода от 1925 до 1927 г. Джебел-Друз се превръща в центъра на общосирийското национално възстание. В периода от 1921 г. до 1936 г. в рамките на френския мандат, съществувало автономна друзка държава. —

6 Едгар дьо Лармина (Edgard de Larminat), (29 ноември 1895, Ales – 1 юли 1962, Paris) – френски генерал, участник в Първата световна война, през 1925-1933 г. служи на територията на френските колонии, по време на Втората световна война воюва на Близкоизточния ТВД. През 1940 г. се присъединява към “Свободна Франция”. Върховен комисар в Бразавил и командващ войските на свободна Френска Африка, взема участие в десанта на съюзническите сили във Франция. През 1945 г. е Главен инспектор на колониалните войски, от 1953 г. е армейски генерал. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Edgard_de_Larminat

7 Роберт Джон Синклер (Robert John Sinclair, 1st Baron Sinclair of Cleeve) (29 юли 1893 – 4 март 1979 г.) – британски бизмесмен и общественик. Баща му е известният тютюнотърговец Robert Henry Sinclair. Започвайки работа също като тютюнотърговец в Newcastle-upon-Tyne, фирмата му се влива в Imperial Tobacco Company през 1930. В периода от 1947 до 1959 г. той е неин ръководител и президент. Той също така е ръководител на Финансовата корпорация за промишлеността, а също така и на Бристолската вододобиваща компания. В периода на Втората световна война, Синклер е генерален директор на армейските нужди във Военното министерство от 1939 до 1942 г. и, изпълнителен директор в Министерството на производствата от 1943 до 1945 г. След войната е президент на федерацията на британските индустриалци от 1949 до 1951 г., член на Комисията по сигурността от 1966 до 1977 г., и проканцлер на Бристолския университет от 1946 до 1970 г. През 1957 г. е избран като Baron Sinclair of Cleeve, от Cleeve в County of Somerset. Лорд Синклер умира през март 1979 г. на 85-годишна възраст. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Sinclair,_1st_Baron_Sinclair_of_Cleeve

8 Артър Уилям Тедер (1890-1967) – британски маршал от Кралските ВВС, пер на Англия, барон от 1946 г. В британската армия е от 1913 г., участвува в Първата световна война, през 1936-1938 г. служи в Далечния изток. Участник във Втората световна война, през 1942 г. взема под контрол всички военновъздушни операции на съюзниците в Северна Африка и Италия (1943 г.), през 1944 г. е представител на командващия Съюзническите въоръжени сили генерал Дуайт Д.Айзенхауер и командващ въздушните операции на съюзниците в Западна Европа, един от ръководителите на десанта на съюзническите сили в Нормандия на 6 юли 1944 г. Способствувал за поражението на германските армии на Западния ТВД. През 1946-1950 г. е началник на щаба на Кралските ВВС, през 1950-1951 г. е член на Военния комитет на НАТО и на британската военна мисия във Вашингтон.

Документ № 356

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 219 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕНЕН РАЗУЗНАВАЧ ПОЛКОВНИК КЕР.

Истанбул, 27 април 1943 г.

№ 219/27.ІV.1943 г. Поверително.

Цариград София – началник щаба на войската (РО)

[На №] 5650* и 5785. Донасям, че по изпратеното ми за проверка сведение получих само следните данни:

Английският полковник Кер е пристигнал в гр.Цариград на 10.ІІ. т[ази] г[одина] и се е настанил на квартира в квартал Харбие, ул.Вали-конак, № 23/2.

През месец март т[ази] г[одина] същият придружен от турския капитан Биледжик е посетил [Одринска] Тракия.

На 5.ІV. т[ази] г[одина] полковник Кер е отпътувал за Анкара.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.801. Оригинал, машинопис.

* Виж също така съдържанието на документи № 350 и № 352.

Документ № 357

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 233 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ И ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ АНГЛИЙСКИ И АМЕРИКАНСКИ СКЛАДОВЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ.

Истанбул, 29 април 1943 г.

№ 233 Поверително

29.ІV.1943 г. София – началник щаба на войската (РО)

Цариград ІV.3.

Донасям, че в гр.Цариград англичаните са наели един голям склад в квартала “Фенер”, а американците – в квартала “Кобаташ”, където същите щели да складирват закупуваните от Турция стоки – до тяхното препращане (д[остоверно]).

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.608. Оригинал, машинопис.

Документ № 358

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 16188 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЧНОСТТА НА СЪВЕТСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ ЗОТОВ*.

София, 29 април 1943 г.

За военен аташе на Русия в София ще бъде назначен полковник Зотов, Сергей Димитриевич, роден 1905 г., свършил военната академия 1938 г., сега на длъжност “Началник отдел за външни сношения при Министерството на войната”.

Да се помоли полковник Татейши да събере сведения от колегата си** в Куйбишев, които да бъдат изпратени в Щаба на войската. Заповед.

№ 16188. 28.ІV.1943 г. София

(п) [Никола] Костов

Полковник – началник отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.718. Оригинал, машинопис.

* След 9 септември 1944 г. той оглавява военният отдел на съветската част на Съюзната контролна комисия в София до нейното закриване през 1947 г.

** По това време пълномощен министър на Япония в СССР (дипломатическите представителства за безопасност са преместени от гр. Москва в гр.Куйбишев) е генерал-лейтенант Юсидзе Татекава. Виж по-подробно: Савин, А.С., “102-томный труд об участии Японии во второй мировой войне” – в: ”Новая и новейшая история”, М., 1990, № 4, с.213.

Документ № 359

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 247 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО НЯКОИ ОТ ЛИЦАТА ОТ РУСКИ ПРОИЗХОД, КОИТО СЪТРУДНИЧАТ С РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ.

Истанбул, 30 април 1943 г.

№ 247/30.ІV.1943 г. Лично-поверително

Цариград София – началник-щаба на войската (РО)

Донасям, че към средата на м[есец] април т[ази] г[одина] в гр[ад] Цариград е пристигнала лицето Корнилов – от ІІ интернационал, за да поддържа допир и сътрудничи с англо-американската разузнавателна служба за държавите от Югоизточна Европа.

Според събраните сведения до сега (д[остоверно]) Корнилов, официално за пред турските власти, минава като сътрудник на ТАСС: фактически обаче, той е ръководител на съветската разузнавателна служба в Цариград за Югоизточна Европа. Негов пръв помощник е г[осподин] Морозов, бивш кореспондент на ТАСС в София, а сега такъв в гр[ад] Цариград (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 166*).

Корнилов поддържа тесен допир с г[осподин Джордж] Ърл и сърбите в гр[ад] Цариград, той познава много добре комунистическите движения на Балканите и се произнесъл, че почвата в Югоизточна Европа за революция е била много благоприятна.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.811. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 345.

Документ № 360

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 249 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО ПОСТИГНАТА СПОГОДБА ЗА ПРИЗЕМИЛИ СЕ ЛЕТЦИ НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.

Истанбул, 30 април 1943 г.

№ 249 Поверително

30.ІV.1943 г. София – началник щаба на войската (РО)

Донасям, че между воюващите страни и Турция е постигната спогодба, според която всички летци на воюващите страни, които от започването на войната до края на месец март тази година са били заставени принудително да слязат на турска територия и поставени под наблюдение на турските власти – се освобождават. На 29.ІV.тази година на път за страните си, са напуснали гр.Анкара – английски, американски и руски летци, в най-скоро време се очаквало заминаването на летците от другия воюващ лагер.

Горното донасям за сведение.

(n) Димитър Желязков

Подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.746. Оригинал, машинопис.

Документ № 361

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-6027 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА СЪСТАВА НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ГРУПИРОВКА В РЕГИОНА НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО.

София, 13 май 1943 г.

Министерство на войната Лично-поверително.

Щаб на войската Цариград – Българска царска легация

№ V-6027 – за Военния аташе

13 май 1943 г.

София

За щаба на войската е от интерес да има възможно по-пълни и положителни сведения:

1. За количеството и групировката на англо-американските земни и въздушни войски в Африка, Близкия и Средния изток, и какво прегрупирване се извършва на тези войски след приключване на войната в Тунизия.

2. С какъв корабен тонаж разполагат англо-американските командувания в Средиземноморския басейн и правят ли се някакви нови съсредоточавания на транспортни кораби и къде.

3. Извършва ли се нов натиск върху Турция за по-активното и участие за евентуални действия в източното Средиземноморско пространство.

Горните сведения да се изпратят в Щаба на войската в непродължително време, като се разузнава и в бъдеще по тези въпроси и се донесе при всяка промяна на положението. ЗАПОВЕД.

(п) [Стефан] Недев

Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.615. Оригинал, машинопис.

Документ № 362

ДОКЛАД НА АТАШЕТО ПО ПЕЧАТА ПРИ БЪЛГАРСКОТО ПОСОЛСТВО В ТУРЦИЯ ИЛИЯ ЛЯКОВ ДО ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА БЪЛГАРИЯ В ТУРЦИЯ САВА КИРОВ1 ОТНОСНО СТРУКТУРАТА И ДЕЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.

Истанбул, 14 май 1943 г.

До господин Сава Киров

Царски пълномощен министър в Анкара

Уважаеми господин министре,

Имам чест да Ви донеса господин министре следните сведения относно дейността на английското разузнаване за Югоизточна Европа;

Английското разузнаване за Югоизточна Европа, със седалище Цариград има за свой шеф полковник Гибсън*, за който се говори че бил много енергичен. Негов пръв помощник е [Борис] Грановски, русин, но приел мохамеданска религия. Интересът на английското разузнаване в Истанбул под ръководството на полковник [Арчибалд] Гибсън* е насочен към България, Сърбия, Гърция и Румъния.

Що се отнася до разузнавателната си дейност в България, полк[овник] Гибсън със съдействието на своя пръв помощник [Борис] Грановски, изпращал свои хора в България. Изпращането на тия хора ставало по море и то с моторни лодки;

За сътрудници на [Борис] Грановски били използвани евреи, турци и българи. За [Борис] Грановски се говори, че бил душата на цялото [английско] разузнаване и той най-много използвал някой си евреин от България. Този евреин с едно око, имал тукашна лична карта, извадена под турско име. В Истанбул евреинът живеел във Фатих, където имал собствен апартамент. Турското му име било Джевад. Този евреин, който говорил много добре български, често придружавал своите хора до България. У нас в България, английското разузнаване, което работило в съгласие с американското, ръководено от [Джордж] Ърл, имало съдействието на евреи, българи из масонските и дъновистките среди. Каза ми се, че дори някои бивши демократи, без да зная имената им, били в услуга на това разузнаване. Нещо повече, изтъква се тук, че дейността на атентаторите в България се направлявала от Цариград, главно що се отнасяло до финансирането на тази акция.

В своята си дейност в България, англо-американците използвали и съветското разузнаване, което имало много сътрудници-българи, някои от които живеели в Цариград. Във връзка с това, се споменават имената на някоя си Анче Филипова от Македония и някой Попов – доктора. Последният бил с положителност на 2 май [1943 г.] в съветското консулство в Истанбул на приема, който всяка година се давал на приятелите на СССР. Разбира се, този прием се дава по случай 1-ви май, но тъй като съветското консулство не можело да кани лица без официално качество, на самия ден на празника, организирало следователно всяка година другарска среща (на 2-ри май) за всички близки и симпатизиращи на Съветския съюз частни лица.

Що се отнася до Анче Филипова, за нeя се говори, че била много енергична и че нейната дейност привличала вниманието на германските кръгове в Цариград. Разбира се, кръгове които имат интерес към такава дейност. Тази Анче Филипова била много близка позната на известния Захаров, племенник на Георги [Михайлов] Димитров и, който след като организирал атентата срещу [Франц] фон Папен**, побягнал в Египет. Анче Филипова била в постоянен досег с него, когато е бил в Цариград и дори днес поддържала връзки с него. Тази Анче Филипова била забелязана да укрива българи-комунисти, избягали от България в Цариград, в дома на някой си българин, чиновник в Екзархията и живущ в Орта-кьой преди да се отиде в Бебек (Цариград).

Интересно да се отбележи, че напоследък англо-американско-съветския шпионаж бил много засилил разузнавателната си дейност по отношение на България. Като много енергичен се сочи бившият американски пълномощен министър в София [Джордж] Ърл, който пръскал грамадни суми в това направление.

Например, преди три дена, в салона на Американския клуб в Цариград, [Флойд] Бляк който впрочем много подло и низко действува по отношение на нас и както Ви казах по-рано, е дясната ръка на [Джордж] Ърл, бил държал сказка върху България. В своята сказка, уж сказка, [Флойд] Бляк нападнал най-остро нашето правителство, което нарекъл инструмент на германците и предател на българите. Също бил казал, че затварянето на Американския колеж в Симеоново не станало по нареждане на Министерството на просветата, но по заповед на “Германския институт” (така нарича той българското правителство). Това му било казано от самия представител на нашето Министерство на просветата, който бил изпратен при [Флойд] Бляк, за да го уведоми за решението на българското павителство да затвори колежа. Представителят също му бил изказал съжалението си и открито му бил заявил, че това ставало по заповед на германците. Нещо друго, [Флойд] Бляк заявил още, че разгромът на Германия щял да бъде предизвикан пак през България, както е било станало през 1918 г. В това той бил уверен, защото целият български народ бил с англо-саксонците и, че в дадения момент той щял да реагира. Почвата в България била подготвена и, че той имал такива връзки в България, че знаел с най-големи подробности сегашното положение у нас. Това казал бившият директор на Американския колеж в София [Флойд] Бляк за България.

Що се отнася до дейността на [Джордж] Ърл, тя била много силна и че още с идването си в Цариград, всички знаели, че той идвал, за да подготви благоприятна за демокрациите политическа почва в България. Лицето, което преди него се е занимавало с българската секция било още в Цариград и доста много помагало на [Джордж] Ърл със своите съвети, тъй като то било сега много напреднало с възрастта си и не можело да взема дейно участие в тази работа. Лицето, което се казва Уокър е добре известно в България.

Горните сведения в по-голямата си част, получих от испанския аташе по печата, а една част от моите колеги – германци и японци.

Освен горните сведения, уважаеми господин Министре, в Истанбул се чувствува известна нервност по повод на конференцията на англо-саксонските генерали в Кайро. Всеки с нетърпение очаква решенията на тази конференция. Сред тукашните журналистически кръгове се говори, че на тази конференция главно щял да бъде разгледан въпросът относно една евентуална акция от страна на съюзниците срещу Додеканеза. Тази акция кара тукашните да нервничат, тъй като в нейното започване войната се пренася почти на самата турска територия. За всеки случай, подобно действие не могло да бъде предприето по-рано от три или четири месеца.

Относно поведението на Турция, тукашните журналистически кръгове са почти уверени, че Турция остава неутрална и, че дори това било наново повторено пред [Франц] фон Папен от самия г[осподи]н [Исмет] Иньоню2 през време на последната им среща. Г[осподи]н [Франц] фон Папен също бил казал на г[осподин Исмет] Иньоню, че Германия нямала ни най-малко намерение да накърни неутралитета на Турция. Във връзка с това, говори се с положителност, не само сред журналистическите кръгове, но и сред народа, че статията на Неджметин Садак изразявала мнението на г[осподата Мустафа Исмет] Иньоню, [Мустафа Февзи] Чакмак3 и [Нуман] Менеменджиоглу4.

Също така имам чест да Ви съобщя, Г[осподи]н Министре, че от Анкара се получило нареждане до всички редакции в Истанбул да не се пише много лошо за България в турския печат. Това узнах от собственика на в[естник] “Тасфири Евкар” г[осподин] Знат.

Накрая уважаеми господин Министре, дължа също да Ви съобщя, че по нареждане от Министерството, както Ви говорил вече господин консулът, заминавам в неделя вечер за София на доклад. Предполагам, че няма да остана повече от една седмица в София. Още на първия ден след завръщането си от София ще уведомя господин Министъра.

Моля, уважаеми господин Министре, приемете отличната ми към Вас почит.

(п) Илия Ляков

аташе по печата

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.490-493. Препис, машинопис.

1 Сава Киров (роден през 1893 г.) – дипломат и държавник. Пълномощен министър във Варшава през 1935 г., Букурещ през 1936 г., в Анкара от 1939 г., в Париж през 1944 г. Министър на външните работи през септември-октомври 1943 г.

* В текста е дадено като “Джибсон”.

** Малко по-късно след атентата, на територията на Турция за разследването на обстоятелствата около него, пристига известния съветски следовател по особено важни дела от Главната прокуратура на СССР, Лев Шейнин.

2 Мустафа Исмет Иньоню ((Mustafa İsmet İnönü) (24 септември 1884, Измир – 25 декември 1973 г.) – турски държавник и политически деец. По професия е военнослужещ. През 1920 г. се присъединява към Кемалистката революция и скоро става един от най-близките съратници на Мустафа Кемал (Ататюрк). През 1934 г., при въвеждането на фамилиите в Турция, получава в чест на победите на турските войски под негово командване при селището Иньоню, фамилията Иньоню. Подписва по поръчение на правителството на Великото национално събрание на Турция, Муданийското примирие от 1922 г., след което е бил назначен за министър на външните работи и ръководител на турската делетация на Лозанската конференция от 1922-1923 г. От 30 октомври 1923 г. до 1 ноември 1937 г. (с прекъсване от 20 ноември 1924 до 3 март 1925 г.) е премиер-министър. След смъртта на Ататюрк на 10 ноември 1938 г. е избран за президент на Турската република (намира се на този пост до 1950 г.) и за председател на управляващата в периода 1923-1950 г., Народно-републиканска партия. През 1932 г. посещава СССР. От 1950 г. до май 1960 г. е лидер на опозицията в турския Меджлис. В резултат на станалия на 27 май 1960 г. военен преврат и на състоялите се през 1961 г. парламентарни избори, отново е избран за премиер-министър.

3 Мустафа Февзи Чакмак (Mustafa Fevzi Çakmak) ( 12 януари 1976, Истанбул – 12 април 1950 г.)- турски военен и политически деец, близък съратник на Кемал Ататюрк. Участник във Войната за независимост на Турция.През 1918 г. е министър на войната и командващ Отоманската армия. На 31 август 1922 г. е произведен в звание фелдмаршал. Преди създаването на републиката е бил премиер-министър от 24 януари 1921 г. до 9 юли 1922 г. От 3 март 1924 г. до преминаването му в запаса на 12 януари 1944 г. е бил началник на Генералния щаб на турските въоръжени сили.

4 Менеменджиоглу, Нуман (1892-1958) – турски дипломат, от 1933 г. е генерален секретар на Външното министерство, през 1942-1944 г. е министър на външните работи на Република Турция.

Документ № 363

ИЗ ДОКЛАДА НА БЪЛГАРСКИЯ АТАШЕ ПО ПЕЧАТА ИЛИЯ ЛЯКОВ, ЗА ДEЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.

Истанбул, 15 май 1943 г.

[…]*

Английската разузнавателна служба за Близкия изток има седалището си в Цариград. Ръководител на службата, полковник Гибсън с помощник Борис Грановски, по произход русин, но приел мохамеданство.

Борис Грановски използува един евреин, снабден с турска лична карта под името Джевад.

Американската разузнавателна служба се ръководи от бившия американски пълномощен министър в София – Ърл.

В услуга на Ърл са:

Анче Филипова – от Македония

Д-р Панов?

Уокър – бил известен в България.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.489. Оригинал, машинопис.

Документ № 364

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 285 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА БИОГРАФИЯТА НА НОВИЯ СЪВЕТСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК СЕРГЕЙ ДИМИТРИЕВИЧ ЗОТОВ.

Истанбул, 15 май 1943 г.

[Към №] 16188*. Донасям, че на 15.V.т[ази] г[одина], полковник Татейши** получи следните сведения за полковник Зотов от своя колега в Куйбишев:

Полковник Зотов по род оръжие е пехотинец; служил е в Сибирската военна област***; през м[есец] ноемврий 1942 г. е бил произведен в чин “полковник”; сега заема длъжността “временен началник на отдела за външни отношения при Министерството на войната”, той е женен, с 1 дете (момче).

Отношенията и връзките на полковник Зотов с ГПУ**** и партията са неизвестни на японския военен аташе; последният от една случка, на която той лично присъствувал, вади заключението, че полковник Зотов не е с голямо влияние и доверие сред болшевишките среди и, по характер, полковник Зотов е добър, учтив, любезен, трудолюбив, упорит, но не особено интелигентен; пие много и доста често се напивал.

[Димитър] Желязков

Подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.719. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котева, Авр., Котев, Н. “Противоречията на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944)” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн.1-2, с.112.

* Виж съдържанието на документ № 358.

** Сведенията за личността на Сергей Дмитриевич Зотов са получени в рамките наподписаното на 8 октомври 1938 г. “Съглашение за обмяната на разузнавателни сведения за въоръжените сили на СССР”, сключено между Германия и Япония. В първите два члена на “Съглашението” дословно е казано:

“Ръководейки се от духа на Антикоминтерновския пакт от 25 ноември 1936 година, германския вермахт (с изключение на военно-морския флот) и въоръжените сили на Япония достигнаха до съглашение в следното:

1. Двете Страни ще си обменят информацията на генералните щабове за руската армия и за Русия.

2. Двете страни ще си сътрудничат в отбранителната работа срещу Русия…” – виж: Гаврилов, В.A., Горбунов, Е.A., “Операция “Рамзай”.Триумф и трагедия Рихарда Зорге”, М., 2004, с.165-166.

*** Става дума за Сибирски Военен окръг.

**** Става дума за Главно политическо управление на РККА. За структурата на ОГПУ в годините на Втората световна война виж по-подробно:

Документ № 365

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 286 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ДОКЛАДА НА АТАШЕТО ПО ПЕЧАТА ИЛИЯ ЛЯКОВ.

Истанбул, 15 май 1943 г.

Представям доклада* на нашия аташе по печата г[осподин Илия] Ляков, отнасящ се до дейността на английското разузнаване в Югоизточна Европа – за сведение. В допълнение на този доклад, донасям следното:

Лицето Панов, което се споменава на стр.2, ред 2-рий (отгоре) се казва Богдан Панов, то е беглец от България и по идеи – комунист; живее на площад Айаз-паша (Цариград);

Госпожица Анче Филипова, която се споменава на 2 стр[аница], ред 2-рий (отгоре) живее в квартал Шишли (Цариград) и

Чиновникът от екзархията, за който се говори на стр[аница] 2, ред 19-ий (отгоре) е Тома Николов, секретар на нашата Екзархия в Цариград, понеже само той отговаря на условията за службата и квартирата, споменати във въпросния доклад.

Приложение: доклада от 4 страници.

(п) [Димитър] Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.487. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 362.

Документ № 366

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5418 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, С ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ.

София, 18 май 1943 г.

Д-р № 5418*

Един агент от моята служба е получил следната поръчка от английската осведомителна служба в Цариград:

Сведения, относно въздушните гарнизони в България.

Каква е униформата на българската армия? Знаци и номера на българските войскови формации в Тракия и Македония.

Особено точно сведение относно бреговата отбрана, положението и начинът на влизане в пристанището Варна. (На англичаните е било известно старото влизане в пристанището Варна, което може би сега е изменено).

Колко италиански бързи лодки** се намират в Бургас? Каква е бреговата отбрана там?

Колко цистерни-влакове притежава България?

Аз ще ви бъда извънредно много благодарен, ако Вие в скоро време ми поставите на разположение съответния залъгвателен материал.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.41-42. Оригинал, машинопис, немски език с превод на български език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.138.

* РО-ЩВ в едно свое донесение малко по-късно дава своите примерни отговори на поставените от д-р Делиус въпроси. Те имат следното съдържание:

“На № 5418.

1. Въздушните гарнизони са разделени по цялата територия и се намират предимно около села.

От големите градове само София и Пловдив имат въздушни гарнизони.

2. Униформата на войниците се състои от кафява куртка, панталони и фуражка, тъмносив шинел и черни ботуши. Униформата на офицерите е масленозелена, но имат и бойно облекло, което наподобява войнишкото. Лятно време войници и офицери носят масленозелена куртка и шапка. Войниците и офицерите са стегнати и спретнати.

Войниците носят само знаци, определящи чина им. Знаци и номера, от които да се съди към коя част принадлежат, не носят. Някои офицери носят вензели на пагоните си.

3. По бреговата отбрана на пристанището Варна е работено още от началото на войната, но от 1941 г. насам работите са били особено усилени и отбраната е развита в една голяма дълбочина, независимо от значителното увеличаване на силата и по самия бряг. Точното влизане в пристанището не може да се установи.

4. В Бургас има български бързи лодки, но колко до сега не можа да се установи. Бреговата отбрана е подобна на тази около Варна.

5. България има значително количество вагони-цистерни, но колко влака може да се съставят не е известно.

6. Сведения за големи безинови складове няма. Складовете са пръснати из цялата страна.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.42.

** Става дума за италианските торпедни катери от типа “Mas-5O1”, Mas-555” и “MS тип 7”, които след започналото нахлуване на англо-американските войски на територията на Италия, трябвало да бъдат конфискувани и предадени за нуждите на германската военна “марина” в Черно море. За възможностите на тези торпедни катери виж повече в Брагадин, М.А. “Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных”, М., 2001, с.618-619.

Документ № 367

СЛУЖЕБНО ПИСМО ОТ ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ДО РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ, ЗА ПРЕХВАНАТА ОТ ГЕРМАНЦИТЕ ИНФОРМАЦИЯ, ИЗГОТВЕНА ОТ АМЕРИКАНСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ИЗТОЧНИК В ТУРЦИЯ.

София, 20 май 1943 г.

Превод от немски

Сведение на един американски осведомителен източник от 20 май т[ази] г[одина] от Цариград върху БЪЛГАРИЯ.

Съгласно сведенията, изгледите за тазгодишната реколта са много добри. Голямата суша през месец Април даде основания за силни опасения, през първите седмици обаче през Май валя достатъчно и с това сеитбите се оправдаха напълно. В случай, че през течение на годишния сезон падат съответните дъждове, то може да се очаква една от най-добрите реколти в българската история.

Пропагандираният в цялата страна чрез вестниците, радиото и публичните речи военен поход потвърждава решението на България да води войната до крайната победа; чрез това обаче могат да бъдат заблудени много малко българи. Всички слоеве на населението са се преситили от германците и не вярват вече в германската победа.

Моралното ниво на България е ниско.

20 май 1943 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.198. Оригинал, машинопис.

Документ № 368

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 289 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ЗА НЯКОИ ОТ БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ДАВАТ СВЕДЕНИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАНИЯ.

Истанбул, 20 май 1943 г.

Царска легация България ЩВ Вх[одящ] № А-2402/27.V.[19]43 г.

№ 289/Цариград

20.V.1943 г.

Донасям, че доста българи, вероятно под формата на търговци, получават разрешение от нашите власти да посетят гр[ад] Цариград, където обаче срещу добро възнаграждение същите се занимават изключително с улесняване на изселващите се от България евреи, с вземане на визи за Палестина или удължаване на престоя им в Турция.

За да изпълнят тази си доходна задача, тези българи са принудени да влизат в контакт с разни английски и турски среди, пред които за да успеят вероятно са принудени да излагат името на България или да извършват на същите разни услуги, а може би и шпионаж.

За сега тук се знае с положителност, че лицето Милчо Добрев, пристигнал в Цариград към 13.V. т[ази] г[одина] е дошъл в Турция за улесняване на изселващите се евреи от България; на 17.V. т[ази] г[одина] същият е имал среща с господин Варнат – представител на евреите които уреждат заминаването на своите сънародници за Палестина; в началото на м[есец] април т[ази] г[одина] Добрев, придружен от, от запаса подполковник [Георги] Кушев1 (кавалерист) бе също в Цариград.

Имам сведения (вероятни), че лицето Николай Икономов, което бе в Цариград към края на месец март тази година, се занимава също със споменатия по-горе въпрос.

Като донасям горното за сведение, моля да се вземат мерки срещу подобни лъжетърговци, които срещу лични облаги петнят и продават нашата държава.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.185. Оригинал, машинопис.

1 Георги Георгиев Кушев – роден на 25 април 1894 г. в гр.Радомир, завършил Военно училище. Произведен както следва – в подпоручик на 25 август 1915 г., в поручик на 30 май 1917 г., в капитан на 1 май 1920 г., в майор на 1 януари 1933 г. Служил както следва – в Лейбгвардейския конен полк, в 7-а жандармерийска конна група, в 5-а жандармерийска конна група, от 1928 г. е командир на ескадрон в 6-и конен полк, от 1931 г. е домакин на 6-и конен полк, от 1932 г. е командир на сборен ескадрон, ШРБЕК и командир на специалния ескадрон в 6-и конен полк, от 1934 г. е домакин на 8-и конен полк и по-късно командир на специалната група в 8-и конен полк, от 1935 г. е домакин на 8-и конен полк. Уволнен през 1935 г.

Документ № 369

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 291 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО СТРУКТУРАТА НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ В ТУРЦИЯ.

Истанбул, 20 май 1943 г.

№291/20.V.1943г. Поверително

Цариград

Донасям, че като изнесен център на англо-американското разузнаване за събиране на сведения за България се явява гръцкото консулство в гр[ад] Одрин – заедно с целия си състав. Това консулство е в пълна услуга и на турското разузнаване по българска линия (д[остоверно])

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.813. Оригинал, машинопис.

Документ № 370

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5664 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ИСКАНА ОТ АНГЛИЧАНИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪОРЪЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА.

София, 21 май 1943 г.

Д-р № 5664

Съобщава ми се поверително следното:

Капитан Синица Осоколич съобщава на майор [Любо] Йованович – ‘Патак’ (пълномощник на Д[ража] М[ихайлович] за съвместната дейност с българските бунтари), че майор [Ерик] Гринууд1 е поискал* от него бързи сведения относно вида и числото на оръжията на българската войска. Интересува се по-специално от: пушки, леки и тежки картечници, минохвъргачки, пехотни и [противотанкови] артилерийски оръдия. Капитан [Синица] Осоколич моли майор [Любо] Йованович за незабавното препращане на изисканите данни.

АМВР, об.дело 108, л.162. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 139.

1 Ерик Гринууд – британски майор, британски офицер за свръзка и ръководител на една от Британските военни мисии (БВМ “Емайл”) с четническото партизанско движение на територията на окупирана Югославия. Десантира на окупираната югославска територия на 18 април 1943 г., в района на планината Хомолие (около река Дунав и медните мини Бор). Виж: Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.516

* Военна цел, която британското командване поставе пред ръководството на Управлението за специални операции, е преди всичко поддържането с въоръжение, боеприпаси, продоволствие, дрехи и инструктори, на активно действуващите съпротивителни движения в окупираните територии на Европа, организирането на икономически саботажи и диверсии и събирането на разузнавателни сведения за нуждите на британското командване, а политическата – самите движения да се поставят под непосредствения контрол на британското военно-политическо ръководство. Тъй като УСО действува в региони, където доминира английското влияние (Балканския полуостров, Африка, Индокитай и др.), то историята на организацията посочва, че „на везните натежавали повече нейната политическа, отколкото военна дейност”. Виж: Schulz, G., “Englische Geheimdinste und europäische Widerstandsbewegungen” – “Geheimdinste und Widerstandsbewegungen im Zweiten Weltkrieg”, Göttingen, 1982, S.64.

Документ № 371

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5716 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ*, ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕМИГРАНТ СТЕФАН СЪРБАКОВ.

София, 23 май 1943 г.

Д-р № 5716

Майор [Любо] Йованович -“Патак” съобщава на Дража Михайлович, че [Стефан] Сърбаков не изпълнява възложената му задача и е един мошенник, който под предлог да се добере до връзки, води един разточителен живот.

Майор [Любо] Йованович предполага, че [Стефан] Сърбаков стои във връзка с комунистическия водач, професор Костич.

[Стефан] Сърбаков е избягал през средата на месец април [1943] от щаба на майор [Любо] Йованович при капитан [Синица] Осоколич.

АМВР, об. дело 108, л.56. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 139.

* Този факт не остава скрит от началник-щаба на І корпус. В своето сведение под № V-1958 г. от май 1943 г. началникът на РО-ЩВ разполага тази информация на подполковник Ото Вагнер, в служебната преписка на І корпус под следния текст: „Щабът на войската има сведение, че майор Йованович-Патак съобщил на Дража Михайлович, че Сърбаков не изпълнявал възложената му задача и бил мошенник, който под предлог да се добере до връзки, водил един разточителен живот. Майор Йованович е във връзка с комунистическия водач професор Костич. Към средата на месец април, Сърбаков е избягал от щаба на майор Йованович и отишъл при капитан Осоколич. Горното се съобщава за сведение. Заповед. (п) Стефан Недев. Полковник – Началник отделение”. Виж: АМВР, общо дело 108, л.58.

Документ № 372

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5737 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ ВЪПРОСИ ОТ РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА СССР.

София, 26 май 1943 г.

Д-р № 5737*

Един агент от моята служба получи от руската разузнавателна служба в Цариград следната противникова поръчка:

1. Какви нововъведения са констатирани в пристанището на Бургас и Варна.

2. БДЖ ще може ли да изпълни поставените му задачи.

Ще Ви бъда твърде признателен за скорошното поставяне на мое разположение на съответен материал за [оперативна] игра.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.93. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 140.

* С донесение № V-1-1030 на РО-ЩВ се дават примерните отговори на поставените от д-р Делиус въпроси. Те имат следния вид:

„На № 5737/26.V.1943 г.

Усилено се укрепяват и нощно време затъмняват.

С доставените през последните години подвижен материал (локомотиви и вагони) поставените задачи на нашите железници могат напълно да бъдат изпълнени. Пропускателната способност на нашите магистрални линии вече достига 26-28 чифта влакове в денонощието на всяка магистрала.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.94.

Документ № 373

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5740 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, С ВЪПРОСИ ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВ АГЕНТ, ИНФИЛТРИРАН В БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.

София, 26 май 1943 г.

Д-р № 5740*

Английската осведомителна служба в Цариград е предала на един от агентите на моята служба следните противникови поръчки за изяснение:

Очаква се едно дебаркиране на съюзниците в Гърция и как би подействувало едно такова в българската войска?

Възнамерява ли се, в случай че съюзниците дебаркират в Южна Гърция да бъдат изпратени за защита български войскови части.

Подробни сведения за новите строежи на шосето, респ[ективно] ЖП линия в България: от къде за къде, ширина, повърхност, основа, товароподемност, конструкция на мостовете, респ[ективно] ширината на следата, единични или двойни ЖП линии?

Дали в България се предприема попълване на въоръжението, респ[ективно] материалната част, включително течно гориво за моторни коли и аероплани. Къде и как се складират тези запаси. (за ягдкомандите**)

Строят ли се на Дунава временни или постоянни мостове. Какъв вид строеж и къде?

Поставят ли се в София, респективно в други населени пунктове германски указатели за пътища, респективно войскови плакати по пътищата, респективно по зданията? Къде и какво значение имат те? За скорошното поставяне на мое разположение на съответен материал за [оперативна] игра ще Ви бъда твърде признателен.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.38-40. Оригинал, машинопис, немски език с превод на български език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 140-141.

* Със свое специално донесение, ръководителят на РО-ЩВ дава примерните отговори на поставените от д-р Делиус въпроси. Ето как изглеждат те:

“1. Опит за дебаркиране на съюзниците в Гърция се счита за възможен. Българската войска гледа със спокойствие на такаа възможност, като счита че всеки опит за десант ще бъде своевременно успешно ликвидиран.

2. По този въпрос няма сведение.

3. Поради незавършването още на двете ЖП линии: Симитли – Демир Хисар и Момчилград – Гюмюрджина, пътищата водещи за Беломорието се поддържат в добро състояние с оглед за бързо насочване на части за отбиването на евентуален десант.

4. Има указания, че се правят доставки на оръжие от Германия, но сведения за вида на същите липсват. Работат се усилено подземни складове за течни горива в района на гара Стрелча.

5. По този въпрос няма сведения.

6. По пътищата и населените места има останали тук там германски указатели от германския поход на Балканите през 1941 год.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.40.

** Става дума за ловните команди.

Документ № 374

ДОНЕСЕНИЕ № S-70 НА СЛУЖИТЕЛ ОТ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ИНСПЕКТОРА САРАФОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ЛИЦАТА КОИТО РЪКОВОДЯТ В ИСТАНБУЛ БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.

София, 26 май 1943 г.

ТУК – господин началника [на] РО

№ S-70

Във връзка с лицата, които ръководят английското разузнаване от Цариград против България, донасям:

По положителни сведения английският морски военен аташе капитан Уулфсън, говорящ английски, френски и руски [език] е началник на 18-а секция на Сикрет [интелиджънс] сървис. Има секретна квартира в Цариград, която се намира на ул.Таксим № 23, 3 етаж. Уулфсън ръководи английското разузнаване против България с обекти Варна, Бургас и Русе. Той е във връзка с лицата – капитан Рисс – директор на морското спасателно дружество в Цариград, Ханс Гилмайден – имащ търговска кантора на ул.Ховагижиян хан № 2, Галата и, Иван Нерис, последните двама познати на службата.

Капитан Рис заедно с поменатите двама се стремят с вербуването на сътрудници за Уулфсън.

Инспектор (п) [ не се чете]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.22. Оригинал, машинопис.

Документ № 375

СВЕДЕНИЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА ОТНОСНО ХОРАТА, КОИТО РАБОТЯТ ЗА НУЖДИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА И ЗА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ.

София, 28 май 1943 г.

1.Английската разузнавателна служба за Близкия изток има седалището си в Цариград. Ръководител на службата, полковник Гибсън с помощник Борис Граньовски, по произход русин, но приел мохамеданството.

2.Граньовски използува един евреин, снабден с турска лична карта под името Джевад.

3.Американската разузнавателна служба в Цариград се ръководи от бившия американски пълномощен министър в София – [Джордж] Ърл.

4.В услуга на [Джордж] Ърл са:

- Анче Филипова от Македония.

- Д-р Панов?

- Уокър – бил известен в България.

- Атентатът срещу [Франц] фон Папен бил организиран от Захариев – племенник на Г[еорги] Димитров, който избягал в Египет.

5.Чиновникът от Екзархията Тома Николов бил укрил в дома си комунисти-дезертьори.

Бившият директор на Американския колеж в Симеоново – [Флойд] Бляк, бил държал сказка в Цариград, в която остро нападал България. Разгромът на Германия щал да бъде предизвикан пак през България, както това станало през 1918 година.

Англо-американско-съветският шпионаж бил засилен срещу България.

В конференцията на англо-саксонските генерали в Кайро се разглежда въпросът за евентуални действия срещу Додеканеза.

6.Турските вестници получили нареждане да не се пише лошо за България.

28.V.1943 г.

[Резолюция:] РО 5. Военният аташе – Цариград. Проверете за Тома Николов. (п) полковник [Стефан] Недев.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.489. Оригинал, машинопис.

Документ № 376

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5802 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ОТ АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА НА НЕГОВ АГЕНТ.

София, 29 май 1943 г.

Д-р № 5802*

За отговарянето на една осведомителна поръчка, предадена на един от моите агенти от английската разузнавателна служба в Цариград, ми е необходим материал за игра за следните въпроси:

1.Данни за българските летища:

A) Точна местност на разположението и

Б) Как е обзаведена и устроена противовъздушната отбрана.

В) Действителното състояние на екипажния и обслужващия (и т.н.) персонал, разполагаеми самолети, какви типове, в какво количество и т.н.

2. Кои набори и приблизителни количества екипажи и материал могат още да бъдат мобилизирани за българската армия?

3. Общи сведения по положението в България, настроението в населението, стопанските въпроси по изхранването. Какво мислят хората за изхода на войната?

Ще ви бъда много благодарен, ако в скоро време ми поставите на разположение материал за [оперативна] игра.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.89. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 141.

* С донесение № V-1-1049 от 17 юни 1943 г. на Р-ЩВ се дават примерните отговори на поставените от д-р Делиус въпроси. Те са както следва:

“А) – Летища – постоянни:

Божурище – западно от София,

Враждебна – изтточно от София,

Скопие – източно от града,

Граф Игнатиево – северно от Пловдив,

Пловдив – източно от града,

Карлово – югоизточно от града,

Казанлък – северозападно от града,

Стара Загора – южно от града,

Ямбол – северозападно от града,

Телиш – северно от селото,

Долна Митрополия – южно от селото,

Горна Оряховица – североизточно от града.

Б) П.В. Отбрана – много добре организирана. Притежава много тежки п.в. батареи и няколко изтребителни орляци. Гр.София се отбранява с около 20-30 голямоколибрени п.в.батареи по 6-8 оръдия и 3-5 изтреителни орляци.

В) Състояние на летателния и технически състав – около 1400 души добре обучени летци – пилоти, наблюдатели, бордни радиотелеграфисти, бордни техници и пр.; около 3000 души добре подготвени техници, голяма част от летателния и технически личен състав е получил или усъвършенствувал подготовката си в Германия.

Самолети – типове и количество:

бомбардировачи – около 300 – Хайнкел 111, До-215, Ю-88;

изтребители – около 300 – Ме-109, Ме-110 и Авиа;

разузнавателни – около 150 – КВ 11, Шмолник, Фоке Вулф 189 и др.

Щука – около 60 – Ю 87;

За далечно разузнаване – около 40 – До-17 и П.З.Л. 43;

2.Мобилизират се набори, включени в нормалния състав на мобилизационното формирование. В другите войскови части се подменя нормалния мобилизационен състав с по-възрастни не мобилизирани до сега. Разполага се с достатъчно резерви от личен състав на новите формирования на войските.

3.Положението в България е много добро. Българският народ се е отдал на усилена работа в полето, фабриките и работилниците, не толкова поради влечението си към труда, колкото от съзнанието за нуждите на момента. Стачки или саботажи не е имало никъде.

Напоследък са станали няколко убийства на видни българи. Първоначално това създаде известен смут. Обаче, скоро се разбра, че убийците са оръдия на Москва и Лондон и населението се сепна. При последните няколко опита за убийства населението даде пълно съдействие на полицията, поради което можаха да бъдат ликвидирани или заловени значителен брой опасни лица.

Стопанският живот се развива под знака на войната. За това няма изобилие, но дажбите на предмети от първа необходимост са задоволителни. Освен това България е производителна страна, поради което всичко се намира в достатъчно количество.

Краят на военните действия в Тунис отбелязва едно безпокойство, обаче то скоро премина, защото се разбра, че тези действия не са в пряка връзка с действията в Европа и, че неуспехът се дължи на крайно неблагоприятните условия, при които са били поставени германците.

Очите на всички са обърнати към Източния фронт, а там успехите на действията са безспорни. Поради това, почти цялото население вярва в крайния успех.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.91-92.

Документ № 377

ИЗ ТЕКСТА НА СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ ОТНОСНО ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА СЪЗДАДЕНАТА СЛУЖБА “ВОЕННА ЦЕНЗУРА”.

София, не по-рано от 1 юни 1943 г.

1. Целта на службата от военно гледище е да не се позволи на чуждото разузнаване да събира сведение за военната мощ и за отбраната на страната.

2. При проверка на кореспонденцията (писма, телеграми, шифрограми, снимки, телефонни разговори) трябва да се открият всички онези физически и юридически лица, които съставят мрежата на чуждото разузнаване. Такива са обикновено разните международни търговски фирми, дружества, редставителства, банки и прочие. Да се има предвид, че ловките шпиони работят най-често с наглед съвършенно невинни хора. Освен това, пътищата, по които сведенията стигат до своето назначение, са обикновено по дълги и минават през една или няколко по-далечни страни.

3. Сведенията, които могат да интересуват чуждото разузнаване, са в общи линии следните: подготовка на войската, свикване на нароби, разместване на войскови части, формиране на нови такива, превоз на войски по железниците, войскови маневри, построение във войската, въоръжение, военни доставки, укрепяване на дадени райони и прочие.

4. От нашата страна се интересуват най-вече следните държави: Турция, Гърция, Сърбия, Италия и Румъния. Всички сведения, събрани от други държави, обаче могат и сигурно достигат и до казаните по-горе. Следователно, тайната на държавната отбрана трябва да се пази от всички.

5. В много случаи сведенията се дават условно в явни писма за да не будят съмнение. Работи се и със симпатични мастила.

6. Всичката кореспонденция, която съдържа тайни от военен характер, трябва да се дава в Щаба на войската за преразглеждане, след което ще се връща обратно за препращане.

7. По искане от Щаба на войската, някои писма могат да бъдат унищожавани.

8. Щабът на войската ще поддържа връзка с цензурата и ще дава имената на онези лица, кореспонденцията на които трябва да бъде преглеждана по-внимателно или да бъде фотографирана.

[ …]

В същото време да се проучва целта на неговото пътуване, въпросите които задава и от лицата за които се интересува.

16. Пристигането на чиновете на дипломатически и пр[очие] мисии ще бъде съобщавано от Щаба на войската – до съответните началници на гарнизона, или телеграма със следното съдържание: … военен аташе … кола ДТ … София, Пловдив, Карлово 10-12.VІІІ. Това означава, че той пътува на 10[-и] по горния път, ще се завърне в София на 12.VІІІ. Началниците на гарнизоните чрез органите на административната власт и полицейска власт проследяват движението му и на 14.VІІІ. се прави донесение в Щаба на войската – РО, ако това не може да стане по рано.

17. Тази дейност се ръководи от началника на Разузнавателната секция или офицерите-разузнавачи на частите.

18. Изпълненията на горните нареждания да започне веднага и не по-късно от 15[-и] август тази година. ЗАПОВЕД.

(n) Константин Лукаш

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ – Началник щаба на войската.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.917, л.179-180. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.155-156.

Документ № 378

ИЗ СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6171 НА РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА 10-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПРИ КОИТО Е ЗАЛОВЕНА БРИТАНСКА ПАРАШУТНО-ДЕСАНТНА ГРУПА, СПУСНАТА В РАЙОНА НА С.ТАЖЕВО, БРОДСКО.

София, 3 юни 1943 г.

Министерство на войната – ЩВ Кърджали – Началнику 10 дивизионна

№ V-6171 област

3 юни 1943 г.

София

Щабът на войската съобщава за сведение, че на 15 април тази година в 23.30 часа, бе спусната от самолет една английска парашутна саботажна група в района на с.Тажево – Бродско. Групата се състоеше от английския военен инженер майор Морган, поручикът от бившата югославска армия Александър Тасич и подофицерът-свързочник и парашутист от английската войска Бакъм. От разпита на групата се установи следното:

След априлското поражение на югославската армия през 1941 г., английското командване в Африка било останало в пълна неизвестност за военната обстановка в Българска Македония. През изтеклите от тогава до сега две години английската разузнавателна централа в Александрия добивала откъслечни сведения за Македония от гръцките и сръбските възстаннически щабове. Всичките тези сведения обаче били почти винаги считани като много съмнителни.

Тази празнота в разузнаването била същата още в самото начало, но лошото развитие на военните действия в Африка тогава, не позволявало да се мисли за по-далечни нужди пред лицето на непосредствената опасност. Чак сега бил дошъл моментът да се съсредоточи вниманието главно на Балканския полуостров. Английското главно командване считало Средиземноморския басейн за фронт, от който може да се започне един удар на север. Срещу този удар германските въоръжени сили щели вероятно да се противопоставят като заемат изходно положение в Солунската област. Следователно, Скопската област се явявала като най-важната стратегическа точка, събираща всички пътища.

[…]*

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.714, c.106-115; Препис, ормиг; ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.225-233. Копие, ормиг, окръжно. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.117.

* Текстът не се отнася до темата.

Документ № 379

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6100 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВ АГЕНТ ВЪПРОСИ ОТ БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.

София, 3 юни 1943 г.

Д-р № 6100*

С П Е Ш Н О !

Един агент от моята служба получи от американската разузнавателна служба в Цариград следните поръчения за разузнаване:

Самолетната фабрика в Ловеч вече завършена ли е? Данни за капацитета на фабриката и други данни, които биха представлявали интерес.

Какви типове самолети се фабрикуват там.

В България очакват ли се размирици и процентно какво число комунисти се предполага да има.

Понеже агентът ми трябва да предаде в Цариград, отговорете до средата на месеца, ще Ви бъда извънредно признателен, ако ми дадете съответен материал за игра до 10 юни т[ази] г[одина].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.34. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 141-142.

* В свое донесение № V-1-1047 от 15 юни 1943 г., началникът на РО-ЩВ дава примерните отговори на поставение му от д-р Делиус въпроси. Ето как изглеждат те:

“1. Самолетната фабрика в Ловеч – напълно завършена, но се предвижда едно разширение главно, за да се увеличи нейното производство.

2.Сегашният капацитет на фабриките е около 20-30 самолета – разузнавателни и учебни месечно.

3. В България не се очакват някакви размирици, защото полицията е взела достатъчно ефикасни и сигурни мерки срещу комунистите. Процентът на последните е незначителен. Няколко комунистически групи, набелязани като по-опасни, са въдворени на местожителство.” Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.35.

Документ № 380

ЗАПОВЕД № 16237 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА УСИЛВАНЕТО НА НАБЛЮДЕНИЕТО ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА АНГЛО-БРИТАНСКИТЕ ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГОВЕ В РЕГИОНА.

София, 16 юни 1943 г.

Вх[одящ] № 159 Цариград – Българската царска легация

16.VІ.1943 г. Военен аташе

Да се следи внимателно и непрекъснато за англо-американските политически и военни подготовки в Турция, Близкия и Среден изток и Източното Средиземно море и редовно се донасят. Заповед.

№ 16237. 16.VІ.1943 г. София

(п) [Стефан] Недев

Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.628. Оригинал, машинопис.

Документ № 381

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6292 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО БЪЛГАРИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ ЗА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ.

София, 17 юни 1943 г.

Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително.

№ V-6292/17.VІ.1943 г. Цариград – Българска царска

легация – Военния аташе

[Към №] 305. Щабът на войската разполага още със следните сведения:

[БОРИС И.] ДАНОВСКИ и евреинът РОЗЕНЩЕРН, избягал от България, работили с майор МООР (помощник на [Джордж] Ърл) в Американското бюро “ЛЕРМАН” – Цариград. Двамата евреи ([Борис] Дановски и [Давид] Розеншерн) се срещнали с българите от Цариград, пред които между другото, са предали мнението на г[осподин Джордж] Ърл, че България е добре минирана и сега англо-американската пропаганда и шпионаж се насочвали към Н[егово] В[еличество] Царя [Борис ІІІ].

Освен това за Цариград често пътували и влизали във връзка с англо-американското разузнаване българите: д-р Христо Драганов, студентът Любчо Русев, Борис К.Стателов, Георгиева-Попова, Стефан Я.Сокулев, Христо Г.Рашев, Георги Михайлов, Боян Командарев и евангелският пастор Асен Семерджиев. Първите двама са имали по отделно среща с [Флойд] БЛЯК и МООР. Да се проверят горните сведения и се донесе. ЗАПОВЕД.

Справка сл[ужебно] писмо № 443 и 496.

(п) [Стефан] Недев

Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.833. Оригинал, машинопис.

Документ № 382

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7209 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА СЪМНЕНИЯТА ЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ ПОДАНИК ЙОРДАН СПАСОВ РАБОТИ ЗА НЯКОЯ ОТ АНТИХИТЛЕРИСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.

София, 24 юни 1943 г.

Д-р № 7209

Относно: българския поданик Йордан Спасов, понастоящем задържан в София поради съмнение за развивана в полза на противника, разузнавателна дейност.

Моята служба*, получи за проверка едно съобщение от Гърция и Сърбия, че един българин, чието малко име по всяка вероятност е Йордан, е съмнителен, че през Турция стои във връзка с възстанническите движения в югоизточната област [на Сърбия] , предимно с организацията на Дража Михайлович.

Тъй като направените изтъквания в тая посока от моята служба отправят съмнението върху отседналия български търговец в хотел “Славянска беседа” в София – Йордан Спасов, да е лицето за което ми съобщават моите служби в Гърция и Сърбия.

Моята служба нареди под предлог на съмнение за нарезрешени валутни афери, задържането и проверяването на Йордан Спасов чрез българската криминална полиция в София. При извършването на тая полицейска проверка на 23.6.1943 г. не са излезли наяве никакви явни доказателства за една разузнавателна дейност на Спасов. Тъй като Спасов въз основа на направените наблюдения поддържа необясними връзки с Турция и сведенията на моите разузнавателни служби в Сърбия и Гърция не се опровергаха, въпреки отрицателните резултати на полицейското разследване** моля належащо за сведение и определение на Спасов, чиято разузнавателна дейност в полза на противника както преди, така и сега поддържам като вероятна.

Понеже се касае за едновременно престоящо в София лице, което често предприема пътувания, ще Ви бъда много благодарен за едно бързо ликвидиране на случая.

ДВИА, ф.23, оп. 1, а.е. 890, л.276. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.371.

* Става дума за териториалната служба на германския Абвер в България (Kriegsorganisation/Bulgarien)

** В текста е дадено като “изследване”.

Документ № 383

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7211 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА СЪДБАТА НА ЗАДЪРЖАНИТЕ ПОЩЕНСКИ ПРАТКИ НА САЩ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.

София, 26 юни 1943 г.

Д-р № 7211

На тавана на българската Дирекция на полицията се намират около 12 пощенски човала* с конфискувана американска поща, която поради обявяването на война между България и Америка не е била доставена на получателите.

Аз моля да наредите, тази поща да бъде предадена на писмовно-проверителната служба [на Абвера] за предпазна сигурност.

[Резолюция:] 1. Да се предаде [?]. Да се даде по едно копие от въпросните документи, които интересуват народната отбрана. (п) [Стефан] Недев. 30.6.43.

АМВР, об. дело 153, л.5. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 142.

* В текста е дадено като „чували”.

Документ № 384

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 425 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПРОВЕРКА НА СВЕДЕНИЯТА НА ИНФОРМАТОР.

Истанбул, 1 юли 1943 г.

№ 425/1.VІІ.1943 г. Лично-поверително.

Цариград София – началник щаба на войската (РО)

Към № 406. За проверка добросъвестността на моя информатор, моля да ми се съобщи резултатът по шифрованата телеграма № 406.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.823. Оригинал, машинопис.

Документ № 385

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, С ИЗВАДКА НА ТЕКСТ НА СТАТИЯ ОТ ТУРСКИЯ ВЕСТНИК “СЪН ТЕЛЕГРАФ”.

Истанбул, 1 юли 1943 г.

В[естник] “Сън Телеграф”* от 1.VІІ.[1943 г.] помества една телеграма на “Трансконтинент Прес” от София, в която се казва, че българската полиция е открила и задържала в Пловдив една банда революционери, съставена от 12 души, 5 от които били евреи. При срещата между членовете на бандата и полицията били са разменени изстрели**, от които 5 души от бандата били убити, а останалите пленени.

(п) Димитър Желязков – подполковник.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.483. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Сон Телеграф”.

** В текста е дадено като “вистрели”.

Документ № 386

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 434 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ИЗПРАТЕН ТЕКСТ НА “АТЛАНТИЧЕСКАТА ХАРТА”*.

Истанбул, 3 юли 1943 г.

№ 434 Поверително

3.VІІ.1943 София – началник [на] щаба на войската (РО)

Цариград

Представлявам брошурата “Атлантическата харта”, разпространявана свободно в Турция. За сведение.

Приложение: брошурата**

(п) [Димитър] Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.627. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.183.

* “Атлантическата харта” е съвместна британо-американска декларация за целите на воденето на войната, която е подписана от президента на САЩ Франклин Д.Рузвелт и премиер-министъра на Великобритания Уинстън Чърчил по време на техните срещи, състояли се от 9 до 12 август 1941 г. в залива Арджентия на остров Ню-Фаундленд, и публикувана от тях на 14 август 1941 г.

** Тук тя не е приложена.

Документ № 387

ДОНЕСЕНИЕ НА АГЕНТА “F” ОТ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОДАНИК ЙОРДАН СПАСОВ.

София, не по-рано от 3 юли 1943 г.

София – “Славянска беседа” – София

Под прикритието на “покана от хотел “Славянска беседа” – Г.Т.Киселинчев” (собственик на хотела), портиерът на същия хотел е подал покана за разговор на 1.VII. в 8 часа и 30 минути до Слутукис, от № 42896 в Цариград. Разговорът се е водил в същия ден от 13.00 часа до 13.05 часа, като в същност от хотела е говорил Спасов, а не Киселинчев, който е само отговорен пред Пощата за заплащането на разговора. При разговора не са били споменавани и от двете страни никакви имена, и разговорът е бил със съвършенно безобидно съдържание.

На 2.VII. Спасов е бил търсен от същият номер в Цариград (№ 42896), от който в предишния ден е говорил Слутукис – за допускане е, че той е говорил пак с него. При получаване на връзката не е споменато името на Спасов, по всяка вероятност казано е само номера на неговата стая. Разговорът се е състоял между 14.00 и 14.07 часа, на гръцки език. До настоящият момент е възможно само да се установи, че този разговор е бил снет на звукоснимачната машина, и при проучването му не се е открило нищо подозрително в него.

За забелязване е, че при воденето и на двата разговора помежду им, от друга страна, името Спасов не фигурира във воденото в Пощата сведение, а само телефонният номер и собственика на хотела.

F.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.276. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.371-372.

Документ № 388

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 442 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, С ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТРУКТУРАТА НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ В ТУРЦИЯ.

Истанбул, 5 юли 1943 г.

№ 442/5.VІІ.1943 г. Лично-поверително

Цариград София – началник-щаба на войската (РО)

Към № 145*. Донасям:

Досегашният главен ръководител на американската разузнавателна служба в Турция – г[осподин] Паркър, който беше известно време на обиколка в Средния изток и Америка, се отново завърна в гр[ад] Цариград.

Г[осподин] Лерман, който заместваше г[осподин] Паркър през време на неговото отсъствие, замина на обиколка из Средния изток и,

Официално американската информационна служба е назначила г[осподин] L.V.THOMAS за свой информатор, който в началото на м[есец] юлий т[ази] г[одина] пристигна в Турция. Г[осподин] THOMAS е бил в Турция през 1937 и 1938 г. и през своето двегодишно пребиваване в тази страна той я е опознал твърде в качеството си на учен и владеещ няколко чужди езици. При връщането си в Америка той е заел Катедрата по нова средновековна история при Източния институт.

Фактически обаче г[осподин] THOMAS идва в Турция като главен шеф на американската разузнавателна служба за Балканите, Близкия и Средния изток, като г[осподин] Паркър остава негов пръв помощник и непосредствен заведующ разузнаването в страните от Близкия изток.

Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.827. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документи № 340 и № 345.

Документ № 389

ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 21 НА НАЧАЛНИКА НА ЛОВЕШКИЯ ГАРНИЗОН ДО НАЧАЛНИКА НА ДЪРЖАВНАТА САМОЛЕТНА ФАБРИКА И ОКОЛИЙСКИЯ УПРАВИТЕЛ В ГР.ТРОЯН ЗА ОТКРИТО СПУСНАТО ВЪОРЪЖЕНИЕ ОТ БРИТАНСКИ САМОЛЕТИ.

Ловеч, 6 юли 1943 г.

Лично-поверително

Копие – Тук – Околийски управител

Тук – Троян – околийски управител

В последно време зачестиха прелитанията на неприятелски самолети над наша територия, не само с цел за разузнаване, хвърляне на афиши*, но и на оръжие, адски машини, облекло и др.

Така например, на 12.VІ. т[ази] г[одина] между 1 и 2 часа са прелетели над една област четири чужди самолета. От организираното разузнаване се установило, че самолетите са направили 3-4 кръга над областта и са изчезнали в юго-западна посока.

От претърсването направено от административните власти и войската са намерени пуснати пакети с 13 парашута, които съдържали оръжие – лека картечница, противобронева пушка, картечни пистолети, бомби, взривни материали, адски машини, облекло и пр[очие].

Описаният по-горе случай трябва да ни подскаже скритите намерения на противника, които налагат да вземем извънредни мерки за бдителност и след всяко прелитане веднага да се претърсва околната местност, защото е допустимо да се спуснат не само оръжие и взривни материали, но и парашутни терористични групи – унищожението на които трябва да се проведе със светкавична бързина.

Горното да се доведе до знание на кметовете от околията Ви за съответно действие при нужда.

№ 21 6 юли 1943 година, гр.Ловеч

(п) [не се чете]

Полковник – началник Ловчанския гарнизон

АМВР, об.дело 2627, л.89. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.118

Документ № 390

СВЕДЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО В ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО РЪКОВОДСТВТО НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ В ТУРЦИЯ.

София, не по-рано от 13 юли 1943 г.

Сведения от Цариград

Начело на американското разузнаване в Цариград е лицето ТОМАС, който вече напълно измести Паркър.

Деен американски разузнавач е корабният лейтенант Джордж* ЪРЛ, пом[ощник] морско и сухопътно военно аташе.

В американското разузнаване е и помощник военното аташе УЙЛЯМ** Ф.РОСС.

Деен разузнавач за България е ФЛОЙД БЛЯК. А професор ЛОУРЕНС МУР виждам често да посещава агенцията “Балкан пресс” заедно с евреина ЙОСИФ БАРНАТАН.

Сведения от Цариград

ЙОСИФ БЕРНАТАН, заедно с жена си РЕНЕ. Те работят и за американците. ЙОСИФ БЕРНАТАН е на служба при американската информационна служба***.

АМВР, общо дело 23633, л.162. Оригинал, машинопис.

В текста е дадено като “Георг”.

** В текста е дадено като “Вилиям”.

*** Става дума за американското подразделение за операции по психологическата обработка (така нар. МО). За неговата дейност виж по-подробно Пыхалов, И.В. “Спецслужбы США”, Санкт-Петербург – Москва, 2003, с.62.

Документ № 391

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № І-1309 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА КОНФИСКУВАНИ ПОЩЕНСКИ ПРАТКИ, ПРИСТИГНАЛИ ОТ САЩ ПРЕДИ ОБЯВЯВАНЕТО НА ВОЙНАТА ОТ ДЕКЕМВРИ 1941 Г.

София, 13 юли 1943 г.

І-1309 Поверително

13 юлий 1943 г. ТУК – Дирекцията на полицията

Отдел “Държавна сигурност”

Щабът на войската има сведение, че при обявяването на войната между България и Америка, в Дирекцията на полицията са конфискувани 12 човала* американска поща.

Моля да се нареди въпросната поща да ни се предаде за проверка.

(п) [Стефан] Недев

ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателно] отделение

АМВР, общо дело 153, л.7. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “е конфискувана 12 чувала”.

Документ № 392

ДОКЛАД № 1 НА НАЧАЛНИКА НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ЗА РАЗПИТА НА СЕКРЕТНИЯ СЪТРУДНИК ЙОРДАН СПАСОВ

София, 15 юли 1943 г.

Доклад № 1

Относно: задачата на С[екретния] С[ътрудник].

От досегашните наблюдения върху поведението и дейността на С[екретния] С[ътрудник] идвам до следните заключения:

1. Той е бивш агент на английската разузнавателна служба “Сикрет [интелиджънс] сървис”, добре школуван и подготвен за задачата си.

2. След падането на Гърция през 1941 г. той загубва връзката си с английската разузнавателна мрежа и се изтегля в България на по-сигурно място.

3. През пролетта на 1943 г. той бива потърсен и му се предлага да влезе в услуга пак на английската разузнавателна служба със седалище в Цариград. Чувствувайки, че при настоящата военна обстановка дейността на противоразузнавателната служба в България е силно повишена, той решава да се открие на нас и да играе провокаторска роля по отношение на англичаните, с цел да използува грамадните парични средства, които те му поставят на разположение.

4. От месец май до сега, С[екретният] С[ътрудник] се оказа искрен и напълно готов да бъде всецяло в услуга на нашето разузнаване. Няма никакъв признак, от който може да се съди, че той залага на две карти. Следователно, можем да бъдем сигурни в него.

5. Той се ангажирал с изнасянето на 1000 евреи от България за Палестина, като е декларирал при първото си отиване в Цариград, че е в състояние да направи това, понеже имал големи връзки. За да се закрепи неговият престиж, му бе дадено едно фалшиво разрешително за изнасянето на тези 1000 евреи, което изигра ролята си.

Сега ако това стане, трябва да сме сигурни, че той ще бъде провален и няма да можем да постигнем задачата да разкрием английския шпионаж в България.

6.Ако му се даде позволително да изнесе от България 1000 деца до 15 годишна възраст дори и момичета само, или старци над 70 години, с което няма по никакъв начин да си увредяат интересите на нас и нашите съюзници, С[екретният] С[ътрудник] ще получи автоматически престиж в Цариград, а с това и даде възможност за успешното завършване на дадената му от службата задача.

7.След приключването на този въпрос смята че С[екретният] С[ътрудник] може да бъде изпратен в Цариград, където под наше ръководство той ще бъде в състояние да ни установи мрежата на английското разузнаване за Балканите, както и някои от военните и политически проекти на англичаните и американците към България*.

(п) [Христо] Тумбин

Полковник – началник [на Разузнавателната] секция [при] Щ[аба на] B[ойската]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.302. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.372-373.

* Виж по-подробно статиите на Котев, Н.., “Американското разузнаване в България (1939-1945 г.)” – в сп.”Известия на Националния център по военна история и Военноисторическото дружество”, С., 1992, т.54, с.82-93; Kotev, N., “The Activities of the American Intelligence in Bulgaria during World War II” – в: “ XVIII Congresso Internazionale di Storia Militare”, Torino, 30 Agosto-5 Settembre 1992, p.553-558.

Документ № 393

ПРЕПИС ОТ ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ1, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ ЗА ВРЪЗКИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ С ЕДЖИЦИО ПЕТРАС.

София, 15 юли 1943 г.

Препис. Лично-поверително.

Доклад № 2

Относно: Противоречията на С[екретния] С[ътрудник] в обясненията му с Еджицио Петрас.

С доклад № 2 С[екретният] С[ътрудник] обяснява отношенията си с Еджицио Петрас. Във връзка със сведенията, които до сега ми даде в непринудени разговори, се натъквам на следните по-съществени противоречия:

В предишните си разговори, той го представи като саможив човек, който не се занимава с нищо и, че С[екретният] С[ътрудник] имал само строго официално запознанство. Виждали се в хотела и нищо повече.

На 10 юлий, когато му поставих конкретно въпроса как е влязъл за първи път тази година във връзка с [Аркадий] Слутцкий преди да отиде в Цариград и след като използувах някои изпуснати от него сведения, С[екретният] С[ътрудник] се принуди най-сетне да ми даде следните нови и противоречиви на първите, подробности:

запознанството съвсем не е било случайно, а заповядано от Аркадий Слутцкий чрез Петрас.

Б) Петрас е начело на цялата история по закупуването на корабите и изселването на евреите.

Той участвува във всичките сделки на С[екретният] С[ътрудник] с 50%, но понеже е чужд поданик, никъде не излиза с името си и не взема открито участие в урежданите на работите. Между двамата има таен заговор за съдружничество. До сега С[екретният] С[ътрудник] беше представлявал нещата като че той няма съучастници в търговията си.

В) Петрас е участвувал в прехвърлянето на по-голямата част от сумата по канала Цариград – София за закупуването на първия кораб във Варна “Марица”*. По-рано С[екретният] С[ътрудник] твърдеше, че тази сделка бил извършил само Видал**.

Г) С[екретният] С[ътрудник] сега твърди, че нямало по-голям майстор от Петрас в контрабандата на валута. Това било неговата специалност. По-рано твърдеше, че той бил почтен човек и едва ли се занимавал с нечестни сделки.

Д) В дните преди Петрас да направи последното пътуване до Цариград, С[екретният] С[ътрудник] ми разправяше, че той се готвил наистина да замине, но уж бил крил за какво отива. Сега се оказа, че той отишъл главно със задачата да уреди сделката по закупуването на втория параход в Кавала.

Е) С[екретният] С[ътрудник] не вярвал Петрас да е английски или германски шпионин.

Когато С[екретният] С[ътрудник] почувствува, че е заловен в противоречие, станал много неспокоен и нервен. Даже ми подхвърли, че съм бил много голям педант в желанието си да дам всичко. За мен бе ясно, че той се уплашил да не би да го заподозря в неискреност и да предприемем срещу него нещо. Намерих начин да го успокоя.

Тези противоречия могат да се обяснят със следните предположения:

С[екретният] С[ътрудник] се стараеше да отбие всяко подозрение върху Петрас, защото се страхува да не се разкрие незаконното му участие в търговски сделки, които са му забранени и с това да се увреди на самия С[екретният] С[ътрудник] .

Петрас може би е лицето, което е дало съвет на С[екретния] С[ътрудник] да се открие на българските военни власти, за да се осигури. Няма да е чудно, ако Петрас е признал на Спасов, че е агент на германската разузнавателна служба. В такъв случай логично е да се очаква, че С[екретният] С[ътрудник] се стреми да приказва колкото се може по-малко за Петрас и да притъпява подозрението върху него.

С[екретният] С[ътрудник] и Петрас вършат заедно черна търговия с валута и на първия му е неудобно да разкрива картите на втория, защото би се изложил и той.

По-нататък ще се види, в кое от тези предположения е истината.

15 юлий 1943 г. – София

[капитан] Й[онко] Й[олов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.118. Копие машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.373-374.

1 Йонко Лашев Йолов – капитан от състава на Разузнавателната секция при Щаба на войската. Роден на 17 август 1909 г. в гр.Кнежа. Завършва ВА (генералщабен профил) през 1940 г., подпоручик от 6 септември 1931 г., поручик от 3 октомври 1934 г., капитан от 8 април 1940 г. Последователно служи в 11-и пех. полк през 1940 г., щаба на 3-а пех. дивизия през 1940 г., помощник-началник секция в ЩВ през 1941 г. Уволнен през 1944 г. Военнопрестъпник. Осъден на смърт от “Народния съд”.

* По-късно корабът “Марица” потъва с намиращите се на борда му кандидати за емиграция.

** Съставителят на сборника от документи има свое виждане по въпроса, защо в текста е използвано това име, или по-точно този псевдоним. Става дума за кадровия офицер генерал Делестрен (арестуван във Франция на 21 юни 1943 г., по-късно загива), който е назначен от генерал Шарл дьо Гол за командир на военизирана организация на движението на френската Съпротива, или по-точно за неин военен съветник. В това свое качество той официално е представен през декември 1942 г., под името „генерал Видал”. Заедно с него е арестуван и един друг ръководител на френската съпротива – председателят на френския Национален съвет на Съпротивата Жан Пиер Мулен („Робер”, „Рекс”, „Мерсие”), а така също още и 14 души, като в ръцете на германското контраразузнаване попадат 7 милиона франка, щабният архив на „тайната армия” и много други важни документи. Вероятно агентът „СС” е инструктиран от висши служители на германското контраразузнаване да използва този псевдоним, с цел на някаква проверка в Балканския регион. Виж: Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.351,707,708,711,717. Много години по-късно, в своите спомени генерал Шарл дьо Гол пише за тях: „… Получените от генерал Делестрен лично от мен определяха неговите функции. До началото на великата битка той трябвало да изпълнява задълженията на генерален инспектор. В случай на необходимост той ставал командващ на армията, а по-точно от този момент, когато ще се наложи да се съчетаят операциите вътре в страната с операциите зад нейните предели. Но не изминало и месец от деня на връщането на Делестрен във Франция, когато този човек на дълга и честта е бил арестуван от враговете, изпратен и по-късно предателски убит при входа на страшен нацистски лагер; той даде на родината своя живот. Мулен и Делестрен заминаха на 24 март на борба и на смърт.” Виж: Де Голль, Ш., „Военные мемуары. Единство 1942-1944”, Москва, 2003, с. 103.

Документ № 394

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ И ВРЪЗКИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ С БИВШИЯ МИНИСТЪР НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ, НЕДЯЛКО АТАНАСОВ.

София, 15 юли 1943 г.

Лично-поверително

Доклад № 3

Относно: Противoречията на С[екретния] С[ътрудник] за връзките му с Недялко Атанасов1.

В своя доклад № 1* от 10.VII.[1943] обяснява, че се е запознал с Недялко Атанасов едвам през 1941 г., чрез посредничеството на своя чичо д-р Иван Димитров.

В своя разговор днес той се изпуска и ми каза, че се познавал добре с Н[едялко] Атанасов още от дружбашко време.** Знае много добре историята на бягството му в Сърбия.

Мое мнение: се мъчи да крие всичките си съмнителни връзки в България отпреди войната, каквито той сигурно е имал. Целта му е да не се разбере, че е бил по-рано в услуга на Сикрет сървис.***

[капитан] Й[онко] Й[олов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.117. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.374.

1 Недялко Атанасов – деец на БЗНС. Роден през 1881 г. Министър на железниците, пощите и телеграфите (в периода от 16 април 1920 г. до 22 май 1920 г.), в правителството на Александър Стамболийски, през 30-те години на ХХ век е член на Постоянното Присъствие на БЗНС – обединен. След 9 септември 1944 г. е деец на БЗНС “Никола Петков”. Умира през 1960 г.

* Виж съдържанието на документ № 392.

** Става дума за управлението на правителството на Александър Стамболийски. През 1919 г. той състава коалиционно правителство, а от 21 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. възглавява самостоятелно земеделско правителство. На 9 юни 1923 г. правителството на БЗНС е свалено чрез военен преврат, самият Александър Стамболийски е заловен, жестоко измъчван и убит в родното си село Славовица на 14 юни 1923 г. .

*** Става дума за разузнавателната организация на Великобритания Secret Intelligence Service (SIS).


0 Responses to “- The electronic variant of the full text of the N.Kotev`s book “Top Secret! The Intelligence in Bulgaria 1937 – 1946. Documents, analysis and comments”, part second”



  1. Leave a Comment

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




President of Russia

Президент России

Общая и месячная оценка сайта “Contemporary European Archivist”

Общая оценка сайта:

Месячная оценка сайта:


This website is worth
What is your website worth?

www.blogsurfer.us

Twitter

Archives

Blog Stats

  • 42,731 hits

Calendar

October 2014
M T W T F S S
« Aug    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Categories

Flickr Photos

Joyfull ~~

Inzell 2014

Mt. Roberts sunrise

Towards The Sunset

Flower

'Robe à la française'

Explosion

Fullerton Station at night, Chicago

black`n white pearls

Good Fence, Good Neighbor

More Photos

Pages