Nickolay G.Kotev. – To question of the military crimes in Bulgaria during the Second World War. – in journal “Izvestija na NTsVI i Voennoistoricheskoto nauchno druzhestvo” (“Review of the NCMH and Miltary-Historical Scientific society”), Sofia, 1994, volume 56th, p.165-174.

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ВОЕННИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Николай Котев

Краят на 1943 г. и началото на 1944 г. се характеризират с повишен интерес от страна на английските военнополитически кръгове към балканския регион. Създадените след разгрома на Югославия и Гърция силни съпротивителни движения позволяват на британското военно командване да поддържа около 50 военни мисии, които в една или друга степен сътрудничат с тях и ги подпомагат с въоъжение, храни и медикаменти в борбата им както срещу Вермахта, така и срещу български войски – в случая се имат предвид 1-ви и 2-ри български корпус. Капитулацията на Италия и настъпилата от този факт промяна на обстановката в региона позволяват на английското Управление за специални операции (УСО) да обърне поглед и към България, като потърси пряка връзка с разрастващото се у нас партизанско движение. Уместно е да се отбележи, че България за разлика от другите страни на Балканите запазва своя административен апарат и армия, а това при евентуално успешно извеждане на страната от Тристранния пакт би я превърнало в сериозна сила в региона. За тази цел е решено да се използват възможностите на намиращата се в района на Църна Трава (дн. Югославия) британска военна мисия „Мълигатони” под командването на майор Мостин Левелин Дейвис, а след нейния разгром и гибелта на част от членовете и – на новосъздадената британска военна мисия „Клариджис” под командването на майор Уилиам Франк Томпсън.

За сътрудничеството им с ръководството на българското партизанско движение, за помощта, оказана за развитието на въоръжената борба, както и за разгрома им и убийството на членовете им, е писано не само в нашата, но и в чуждата научна литература, което в много отношения се допълва и от създадената в последните десетилетия мемоаристика.1 В същото време почти нищо не е известно за реакцията на английските военнополитически кръгове по отношение на фактите, отнасящи се към издирването на участниците, замесени в една или друга степен в убийството на членовете на двете военни мисии, както и на други британски военнослужещи, попаднали по случайност на българска територия.

Проблемът за военните престъпления и отговорността за тях е сложен, но и интересен предмет за изследване не само от юридическа, но и от историческа гледна точка. За нас Нюрнбергският процес е ярко свидетелство в най-новата световна история, което дава възможност да видим единодушието на нациите при решаването на подобни въпроси. Не трябва да се забравя, че последната световна война вмъкна в своята орбита около 30 държави с население над 1 млрд души, доведе до неизброими жертви и разрушения. Тя се превърна в онзи горчив урок, който помогна да се изградят и развият международни законодателни структури и форми за наказване на военните престъпления, целящи в бъдеще да предпазят света от участта на нова катастрофа. Нещо повече, през 1968 г. под егидата на ООН бе разработена и закрепена Конвенция за неизползването на срока за давност към военни престъпления и към престъпления срещу човечеството.

Зверствата, извършени от Третия райх и неговите съюзници от Тристранния пакт, още от самото начало на Втората световна война принуждават правителствата от антихитлеристката коалиция да се заемат сериозно с въпроса за бъдещото наказание на военните престъпници. Стотиците факти на престъпления от различен характер, като се започне от открито ограбване на културни ценности и се стигне до геноцид над отделни народностни групи, не можеха да не бъдат наказани най-строго. Нещо повече, тези престъпления бяха очебийни примери за потъпкването на подписани преди това конвенции и споразумения: Хагската конференция за мир от 1907 г., Многостранния договор за отказ от войната като оръдие за национална политика от 1928 г., Международните конвенции за подобряване участта на ранените и болните във воюващите армии, както и за третиране на военнопленниците от 1929 г.

Въпросът за наказанията става предмет на разговор между съюзниците от антихитлеристката коалиция още от 1941 г., когато на Междусъюзническата конференция в Лондон (септември 1941 г.) е отбелязано категорично, че нацистките престъпления имат „международен характер”.2 Малко по-късно, на 13 януари 1942 г., девет страни, пострадали от агресията на държави от Тристранния пакт (правителствата на Белгия, Гърция, Норвегия, Полша, Холандия, Чехословакия, Югославия, Люксембург и представителите на Националния комитет за Свободна Франция) подписват декларация за наказване на военните престъпници за извършените от тях по време на войната престъпления.3 През октомври 1942 г. съветското правителство се присъединява безрезервно към декларацията, като в специално заявления на народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов се казва, че се „разчита всички заинтересувани държави да си оказват взаимно съдействие в издирването, предаването, даването на съд и суровото наказване на хитлеристите и техните съобщници, виновни за организиране, поощряване или извършване на престъпления на окупираната територия.”4

На 13 декември 1941 г. правителството на Богдан Филов обявява война на Великобритания и САЩ, която влиза в историята ни с термина „символична”. Има нещо парадоксално в тази „символичност” – от неприемането на състоянието на война от страна на Съединените щати в продължение на близо половин година до тежките бомбардировки на български населени места в края на 1943 и началото на 1944 г. Присъствието обаче на наши корпуси на територията на окупираните Югославия и Гърция я превръщат в реалност. Например през този период в състава на 5-а армия в Македония влизат 14-а и 15-а пехотна дивизия и 1-ва конна бригада; в Сърбия в състава на 1-ви корпус са 22-ра, 24-а, 25-а и 27-а пехотна дивизия; в Търция – на Халхидическия полуостров и в Беломорието – в съства на 2-ри корпус са 7-а, 16-а и 28-а пехотна дивизия.12 Характерът на военните операции срещу съпротивителните движения в Гърция и Югославия (не трябва да се забравя, че по този начин Третият райх успя да освободи своите съединения за съветско-германския фронт), участието на английски и американски военнослужещи в състава на военните мисии, разширяването на бомбардировъчната офанзива на съюзническите ВВС на Балканския полуостров, както и заплахата от евентуалното участие на Турция във войната на страната на антихитлеристката коалиция допускат вземането на военнопленници. България като всяка цивилизована държава в Европа признава клаузите на Хагската конференция от 1907 г. относно зачитането на правата на военнослужещите, попаднали в плен. Нещо повече, в Правилника за бойната служба, част 2-ра (издание на Министерството на войната – бел. авт.), от 1943 г. има специален раздел, посветен на военнопленниците. В него има няколко интересни точки, които бихме искали да цитираме, тъй като ще ни помогнат да изясним темата:

2827. С правото на военнопленници се ползват само признатите за воюващи.

2828. Военнопленниците са във владение на правителството, а не на лицата и военните части, които са ги заловили. Те трябва да бъдат третирани с човеколюбие. Военнопленниците имат право на зачитане личността и честта им. […]

2840. Военнопленниците не могат да бъдат наказвани от военните власти и съдилища на силата пленителка с други наказания освен с онези, които са предвидени за същите деяния и за военните лица на силата пленителка… Забранено е всякакво телесно наказание, всякакво арестуване в помещения, неосветени от дневна светлина, и изобщо всякаква, каквато и да била, жестокост.”13

Изпълнява ли в действителност България поетите международни задължения за военнопленниците? Съществуват свидетелства, че наред с многобройните престъпления срещу собствения си народ в годините на Втората световна война репресивният апарат на управляващите е извършил и такива, които са в пряко нарушение с възприетите международни норми. Това се отнася преди всичко до съдбата на някои от членовете на двете английски мисии, които е трябвало да установят контакти с ръководството на българското партизанско движение (НОВА).

В края на декември 1945 г. британският военен представител в Съюзната контролна комисия генерал-майор Уолтър Оксли пожелава да му бъдат предоставени подробни сведения за съдбата на загиналите английски военнослужещи не само в България, но и в окупираните от нея в годините на войната територии. Настоява се също да бъдат дадени пълни данни за участвалите в екзекуциите от българска страна, сведения как те са били осъдени и т.н. (вж. документ № 1). Уместно е да се отбележи, че от един месец се води процесът срещу главните военни престъпници в Нюрнберг, и това искане на английския генерал-майор е свързано с възприетата в Европа обща политика за издирване на всички виновници за извършване на престъпления (включително и на военни) срещу народите от антихитлеристката коалиция. Допълнително са поискани сведения и за съдбата на някои летци от Кралските военновъздушни сили (RAF), чиито имена не са открити в списъците на завърналите се през Турция военнопленници от Шуменския лагер, нито сред останките на катастрофиралите на територията на страната съюзнически самолети.

Защо българските власти настояват да се предостави най-по`дробна информация за съдбата на загиналите офицери и сержанти от състава на мисиите. „Мълигатони” и „Клариджис”, както и за екзекуторите и за виновниците от българска страна за смъртта им (вж. приложение „А” и „Б” – документ № 2, 3)? Както бе отбелязано, в българската армия през военновременния период към военнопленниците би следвало да се отнасят според текстовете на възприетите устави и наставления, т.е. попадналите в плен военнослужещи на противника би трябвало да се третират според посочените членове от „Правилника за бойната служба”. Дали е така? Трябва да заявим, че има случаи, когато е извършено класическо военно престъпление – например с майор Томпсън. Ръководителят на мисията е бил заловен в английска военна униформа, а не в цивилни дрехи, което предполага, че към него ще се отнесат според възприетите правила. По разказа обаче на останалия по чудо жив радист на мисията сержант Кенет Алън Скот първата работа след пленяването на двамата английски военнослужещи е била да бъдат пребити от бой. Ето как е описана тази сцена:

„Целта на този първи разпит беше да се установи, че заловените са Томпсън и Скот, членове на британската мисия, за която българите знаеха, че действа заедно с партизанския главен щаб. Томпсън и Скот бяха затворени в мазето на постройката, като им беше позволено да седнат на една пейка, която беше единствената мебел  в тази стая. Само след няколко минути в мазето влезе един цивилен мъж, обръснат и добре облечен, който носеше бич. Бичът беше дълъг, губен и имаше твърда сърцевина. Без всякакво обяснение той започна да бие двамата пленници, доколко позволяваше тяхното седящо положение. Този бой в присъствието на много войници, полицаи и цивилни, които се бяха струпали на входната врата, завърши така внезапно, както беше започнал”.14

Особено тежко от българска страна е нарушението на чл.2828 и на първия абзац на чл.2840 от „Правилника за бойната служба”, според чийто текст заловените военнослужещи попадат под юрисдикцията на българското правителство и не могат да бъдат преследвани или наказвани от отделни лица или още по-малко от командването на войсковите подразделения, които са ги заловили. В случая с майор Томпсън е извършена явна саморазправа, надхвърляща всички възприети закони и обичаи на войната, посочени изрично в клаузите на Хагската конференция за мир от 1907 г.15 Според очевидец на събитията в Литаково от това време последните думи на английския офицер били:

„Това тук не е съд, а саморазправа. Ние сме английски офицери, попаднали в плен, и ако трябва да бъдем съдени, това трябва да се извърши от редовен военен съд. Ние не сме виновни. Ние не воюваме срещу българския народ. А защо сме тук и какво сме извършили – ще отговаряме пред редовен военен съд. Вие, господа, готвите саморазправа с нас, и то тук, на площада. Настояваме да ни се разреши да се обърнем за съдействие към Червения кръст”.16

Присъствието на капитан Йонко Йолов на мястото на саморазправата, готвена от жандармерийския капитан Кочо Стоянов, който на всичкото отгоре е един от ръководителите в РО-Щаб на войската и много добре е знаел какво трябва да бъде отношението към военнопленниците, ни дава основанието да допуснем, че действията срещу английския офицер са извършени тенденциозно, със знанието и съгласието на тогавъшното ръководство на Министерството на войната. В този случай капитан Йолов е могъл да се намеси и да спре саморазправата. В действителност той заявява, че правилата за военнопленниците важели за такива „от открития фронт, а тях третира като разбойници”, поради което съдбата на военнопленниците щяла да се реши на място от двамата капитани (!?).17 Тази своя мисъл капитан Йонко Йолов мотивирал с решението на ръководството на „Министерството на войната военнопленниците да се третират като разбойници” и по тази причина последните „трябвало да бъдат ликвидирани на площада”.18

Кой е дал разрешението за разстрела и защо? Кой е участвал в убийството на английския офицер? Какво е наказанието, наложено вследствие от Народния съд? Изясняването, наложено вследствие от Народния съд? Изясняването на случая се очаква да бъде намерено в евентуалните отговори на поставени въпроси от генерал-майор Уолтър Оксли (вж. приложение „А” – документ № 2).

Подобни сведения за изясняването на въпросителните, свързани с извършването евентуално на военни престъпления по отношение на останалите членове от мисията „Клариджис”, както и на тези от мисията „Мълигатони” (майор Мостин Левелин Дейвис, сержантите Ник Мървин (Монро), Джон Маккулъм Уолкър, Р.Дж. Уот и Шейн), се искат и от ръководството на британската част на Съюзната контролна комисия в България. С това вероятно се цели да бъдат открити участниците в разгрома на двете британски мисии и преди всичко на тази, която е била разположена в района на Църна Трава („Мълигатони”) и е попаднала в края на март 1944 г. под ударите на частите от 27-и пехотна дивизия (вж. приложение „Б” – документ № 3).

Трудностите при установяване на подробностите за разгрома на двете военни мисии за връзка с българското партизанско движение, както и на виновниците за смъртта на английските военнослужещи личат съвсем ясно от текстовете на документи № 4 и № 5. От тях се вижда, че архивните дела на РО2-ЩВ по случая са унищожени непосредствено преди 9 септември 1944 г., а виновниците – осъдени. Буди недоумение, че по искането на генерал-майор Уолтър Оксли не се дават имената на извършителите на военните престъпления под претекст, че „чиновете от същата (РО2 – бел.авт.) са осъдени от Народния съд и екзекутирани, поради което тази преписка не може да се намери.19

Днес, 50 години след смъртта на майор Томпсън и неговите съратници, дали своя живот в борбата за демократични идеали и за свободата на България, историческата наука е задължена да изясни докрай тъмните петна около този случай. Не трябва да се забравя, че за извършителите на военни престъпления от годините на Втората световна война няма давност, което е потвърждавано нееднократно от ООН.

Приведените по-горе факти в никакъв случай не могат да се сравнят с разстрела на италианците през лятото на 1943 г. около гр.Лвов (тук били поголовно разстреляни от германците личният състав на няколко италиански дивизии, включително и на генералите, отказали да воюват на съветско-германския фронт, след капитулацията на Италия – т.е. няколко десетки хиляди офицери и генерали), но те са също важни.

Документите се съхраняват в Държавния военен исторически архив (ДВИА). Публикуваме ги без съкращения и без изменения. Само правописът и пунктуацията са осъвременени. Подчертаните в оригинала фрази се дават с получервен шрифт. Доразкритите думи са в квадратни скоби. Под линия са поместени обяснителни бележки.

ДОКУМЕНТ № 1

Съюзна контролна комисия в            Превод от руски [език]

България                                      До г-н Петко Стайнов20

№ 4454                                        Министър на външните работи

София, 19/20 декември 1945 год[ина]

Господин Министре,

Във връзка с едно запитване на представителя на Великобритания при Съюзната контролна комисия генерал-майор Уолтър Оксли моля да ми съобщите следните сведения:

1. Как са били наказани българските престъпници, виновни за убийството на английски военнопленници, изброени в приложение “А” и “Б” към настоящото писмо.

2. Сведения за съдбата на английските военни чинове, изброени в приложение “В”, изчезнали през време на въздушните действия на България.

Приложения: според текста на три страници.

Заместник-председател на СКК в България

Генерал-полковник (п) [Сергей С.]  Бирюзов21

Началник-щаба на СКК в България

Генерал-майор (п)   [А.И.]   Сучков2

ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.105. Оригинал, машинопис, превод от руски език.

ДОКУМЕНТ № 2

П р и л о ж е н и е   “А”

Военни, посочени от британските власти, като незаконно убити в България

№           Ранг              Име           Част                          Подробности

124030   Майор     У.Ф.Томпсън22 Артилерия Пленен в околностите на Мур-

гаш на 31.V.1944 год[ина] къ-

дето е бил убит на 5 юни

1944 год[ина] по заповед на

капитан [Константин] Стоянов23

местен командир на жандар-

мерията.

Погребан в Литаково, Бълга-

рия.

Научаваме се, че кап[итан]

Стоянов е бил екзекутиран по

съкратената процедура от се-

ляни на 10 или 11.ІХ.[19]44 го-

д[ина] (също така в Литаково).

Би ли могло това да бъде

удостоверено?

Разбираме също, че лицата,

които са взели участие в уби-

йството на майор Томпсън, са

били впоследствие съдени от

Народния съд в Ботевград. Би

ли могло да ни се дадат дос-

татъчно извлечения от прото-

колите на процеса, а също та-

ка и резюме от присъдите и

изпълнението им?

ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.106. Оригинал, машинопис. Превод от английски език.

ДОКУМЕНТ 3

П р и л о ж е н и е   “Б”

Изчезнали военни чинове, които се считат за убити през действията в България

№          Чин                 Име         Военна част                 Подробности

230270  Майор    М.Л.Дейвис24 Общата част на        Заловен в областта на

прикомандиро-    Църна Трава (Югославия)

ваните                 на 25.ІІІ.[19]44 год[ина] и

съобщено, че е бил убит

от български войски.

3768385 Свързоч- Р.Г.Уайтс25 Свързочна               Заловен в областта на

ник                                 служба                 Църна Трава (Югославия)

на 25.ІІІ.[19]44 год[ина] и

съобщено, че е бил убит

от български войски.

882374   Ефрей- Ж.Р.Шанон26 Свързочна              Заловен в областта на

тор                                  служба                 Църна Трава (Югославия)

на 25.ІІІ.[19]44 год[ина] и

съобщено, че е бил убит

от български войски.

14500130 Фелд-  Н.Мънроу27 Пионерски                 В същото действие, както

фебел                          корпус                     майор Томпсън (Виж при-

ложение “А”) и съобщено,

че е намерил смъртта си в

областта на Литаково.

149579   Фелд-     Ж.Макс           Армейски                   В същото действие, както

фебел   Уокър28 служебен                  майор Томпсън (Виж при-

корпус                      ложение “А”) и съобщено,

че е намерил смъртта си в

областта на [с.] Литаково.

Фелд-    Л.Блякмор         Армейски                  Съобщено, че са починали

фебел                            служебен                   от рани, които са им били

корпус                     нанесени от българи в об-

ластта на Прищина (Югос-

лавия) на 4 юли 1944 год[и-

на]

23683  Фелд- Ф.Ж.Линдстром             – “ –

фебел

Ефрей-  Х.Ж.Томпсън            – “ –

тор

Поручик  С.Смит                    – “ –

ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.107. Оригинал, машинопис. Превод от английски език.

ДОКУМЕНТ  №  4

МВ-ЩВ                                                                          ТУК – Началнику Военносъдебната

Поделение 9521                                                                                 служба

София, 5.І.1946 год[ина]

3202 – Донасям, че по списъците в секция „Военнопленници” се намериха данни само за съдбата на английския капитан Томпсън, който е паднал на 28.V.1944 год[ина] в с.Литаково, Ботевградско, и е погребан на 28 май същата година в местността Калето в общ гроб гроб с 9 партизани.

ЗАПОВЕД                                                                             (п) Димитров

Началник поделение 9521

ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.119, л.121. Оригинал, машинопис.

ДОКУМЕНТ № 5

МВ-ЩВ                                                                                  Твърде бързо.

№ ІІІ – 9510 – 95                                                 ТУК – Началнику Военносъдебната

14.І.1946 год[ина], София                                                      служба

3201 – От основната проверка, която се направи по запазените архиви на отдела*, се установи, че имената на подобни военни лица от английската войска не са известни.

По т.1 и 2.** За групата на майор Томпсън се е говорило през 1944 г., че е заловена от органите на бившето РО2 и че е ликвидирана. Архивата обаче на същата служба е унищожена още преди 9.ІХ.1944 год[ина], а чиновете от същата са осъдени от Народния съд и екзекутирани, поради което тази преписка не може да се намери.

По т.3 и 4.*** Следва да се провери в архивите на Окупационния корпус.****

По т.5 и 7.**** Не се знае нищо.

По т.6.***** В 1-во щурмово артилерийско отделение, което е било в Пирот, вероятно има преписка по този въпрос, тъй като по сведения там били заловени двама англо-американци. Следва да се провери с щата, като се разпитат и чиновете от същото.

ЗАПОВЕД

(п) [Петър]Вранчев

Началник на поделението

ДВИА, ф.38, ап.2, а.е.119, л.123. Оригинал, машинопис.

*Става дума за РО-ЩВ.

** Вж. cъдържанието на документ № 2.

*** Вж. Съдържанието на документ № 3.

**** Става дума за съдържанието на приложение „В”, което тук не се дава, а именно за съдбата на изчезнали съюзнически авиатори.

***** Става дума за съдбата на двама съюзнически авиатори, паднали със самолета си около Пирот на 2 юли 1944 г. (Приложение “В”).

БЕЛЕЖКИ:

1 Рачев, С. Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945. С., 1978, с.188-200; Котев, Н. Някои страни от дейността и плановете на английското Управление за специални операции в България (януари-март 1944 г.) – Известия на ИВИ-ГЩ и ВИНД. С., 1983, с.88-110; Ников, Л., П.Михайлов. Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г. – Военноистор. сб., 1984, № 6, с.85-110. Гюрова, С., С. Трънски. Франк Томпсън, 1920-1944. С.1980, Трънски, С. Неотдавна. С., 1957; Марков, З. В бой последен. С., 1966; Stowers, J. Agents Extraordinary. London, 1975 и др.

2 Нюрнбергский процесс, Москва, Т. І, 1987, с.86-88

3 Пак там, с. 90-91.

4 Пак там, с.96.

5 Пак там, с.144-146.

6 Пак там, с.145.

7 Пак там, с.146.

8 История второй мировой войны 1939-1945 гг. Москва. Т.10, 1979, с. 488.

9  Нюрнбергский процесс, с.148.

10 Пак там.

11 Пак там, с.150.

12 Попов, И. Дейност на българското Главно командване през Втората световна воойна (ръкопис във Военноисторическаота библиотека). С., 1958, с.84, 108 и 115; Петров, Л. Организация, въоръжаване и комплектуване на българската армия през Втората световна война (1939-9.ІХ.1944 г.), (непубликувана дисертация). С., 1982, с.87, 99.

13 Правилник за бойната служба. С., 1943, с.929, 932.

14 Ников, Л., П. Михайлов. Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г. – Военноистор. сб. С., 1984, с.85-110.

15 Международни актове и договори. С., 1943, с.426-429.

16 Гюрова, С., С. Трънски. Пос. съч., с.90-91.

17 Пак там, с.91.

18 Пак там, с.90.

19 ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.119, л.123.

20 Петко Стоянов Стайнов (19 май 1890, Казанлък – 24 юли 1972, Варна) – учен и общественик. Следва и специализира в Гренобъл, Париж и Лайпциг. Пълномощен министър е във Франция през 1934-1935 г. Депутат е от опозицията в ХХV ОНС. Министър е на външните работи през 1944 и 1946 г.

21 Сергей Семьонович Бирюзов (21 август 1904 – 19 октомври 1964) – маршал на Съветския съюз, герой на Съветския съюз и на Югославия. В съветската армия е от 1922 г. От 1943 г. е началник на щаба на Южния (4-и украински) фронт, а от 1944 г. – на 3-и украински фронт. Командвал е 37-а армия. След войната е заместник-главнокомандващ Южната група войски, заместник-председател на Съюзната контролна комисия в Българияи главен военен съветник на българската армия. От 1955 г. е заместник-министър на отбраната, а от 1963 г. до смъртта си е началник на ГЩ и първи заместник-министър на отбраната на СССР.

22 Уилям Франк Томпсън (17 август 1920-10 юни 1944) – английски майор. Завършва Оксфорд. По време на войната служи в разузнавателно подразделение на 8-а британска армия в Северна Африка. През септември 1943 г. преминава в Управлението за специални операции (УСО) в Кайро и влиза в състава на „Сила 133”. Завършва курса на военната школа № 102 за саботаж в Маунт Кармъл, близо до Хайфа, както и авиодесантно тренировъчна школа. Прави безуспешен опит да влезе на българска територия през Гърция (казано на автора на статията от британския полковник от УСО Крис Уудхауз (барон Титерингтън) на остров Крит). След преминаването от Югославия на българска територия участва в установяването на контакти с българските партизани. Разстрелян е на 10 юни 1944 г. край с.Литаково, Ботевградско.

23 Константин (Кочо) Биберов Стоянов (30 март 1893 – 9 септември 1944) – военен деец, генерал-майор. Известен е с извършваните насилия през 1923-1925 и 1941-1944 г. От май 1944 г. командва 5-а армия. Самоубива се в София.


0 Responses to “– To question of the military crimes in Bulgaria during the Second World War.”



  1. Leave a Comment

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




President of Russia

Президент России

Общая и месячная оценка сайта “Contemporary European Archivist”

Общая оценка сайта:

Месячная оценка сайта:


This website is worth
What is your website worth?

www.blogsurfer.us

Twitter

Archives

Blog Stats

  • 53,101 hits

Calendar

December 2016
M T W T F S S
« Aug    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Categories

Flickr Photos

La voie lactée

• A Storm At Sea For The Birds And Me •

Frozen lake

Chronique d'Angrignon | Harle couronné mâle | Parc Angrignon | Arrondissement Sud-Ouest | Montréal

'Beware the Facehuggers'

Où les Rats s'élèvent vers les Etoiles

Behind the window

Faire les courses ..

Checkered Passed

the secret chamber

More Photos

Pages

eff.org/bloggers

Bloggers' Rights at EFF

Top Rated

Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License

Creative Commons Licentie
Contemporary European Archivist van Nickolay Georgiev Kotev is in licentie gegeven volgens een Creative Commons Naamsvermelding-GelijkDelen 3.0 Unported licentie.
Gebaseerd op een werk op nikolayko.wordpress.com.
Toestemming met betrekking tot rechten die niet onder deze licentie vallen zijn beschikbaar voor nikolay.kotev@hotmail.com.

linkreferral

free web site trafffic and promotion

Free advertising

Free advertising

Top 100 Australian Blogs

Top 100 Australian Blogs

History Blogs – BlogCatalog Blog Directory

History Blogs - BlogCatalog Blog Directory

Art Of War – Военно-исторический литературный портал

Art Of War - Военно-исторический литературный портал

Photoblog Awards

Photoblog Awards

Review https://nikolayko.wordpress.com on alexa.com

Review https://nikolayko.wordpress.com on alexa.com

The Free Dictionary

Word of the Day

Quote of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Weapons of War, Оружие войны

REIBERT.info – униформа, награды, вооружение Вермахта и СС

REIBERT.info - униформа, награды, вооружение Вермахта и СС

Сталинские соколы, Авиация второй мировой войны, ТТХ самолётов, Инструкции, Боевое применение, Лётчики истребители, фотографии, плакаты

Сталинские соколы, Авиация второй мировой войны, ТТХ самолётов, Инструкции, Боевое применение, Лётчики истребители, фотографии, плакаты

Socialism.ru – Сайт Социалистического Сопротивления

Socialism.ru - Сайт Социалистического Сопротивления


%d bloggers like this: