Документ № 395
ПРЕПИС ОТ ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
София, 15 юли 1943 г.

Препис. Лично-поверително.
Доклад № 5
Относно: доколко С[екретният] С[ътрудник]* е осведомен за положението у нас.

В кръстосани разговори се установи, че С[екретният] С[ътрудник] знае положително следното:
Генерал-майор Антон Ботаков е командир на 21-ва пех[отна] дивизия и се намира в Сърбия.**
В Софийската пощенска палата положително се снемали всички международни разговори на “плаки”*** На слушалката се усещало кога се пуска в движение фонографа.
7-ма пех[отна] Рилска дивизия се мобилизира и заминава за Солун.****
Знае точно разположението на Вакарелския предавател.*****
Знае, че предавателят при гарата бил само за радиотелеграфна връзка.
Познава много добре местността от Костенец-баня до София.
Познава всички агенти******, които се навъртат около “Славянска беседа”.

15 юлий 1943 г.
[капитан] Й[онко] Й[олов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.115. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.374-375.

* Става дума за внедреният агент на Абвера, известен под името Йордан Спасов
** Т.е. в състава на 1-ви Окупационен корпус
*** В смисъл на магнитофонна лента.
**** Т.е. в състава на 2-ри Окупационен корпус
***** Предавател на Радио София.
****** Става дума за агентите от състава на Дирекцията на полицията.

Документ № 396
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ И ВРЪЗКИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ С ТУРСКИЯ ПРЕССАТАШЕ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ТУРЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ШАКИР ЧЕЧЕН.
София, 15 юли 1943 г.

Лично-поверително
Доклад № 6
Относно: връзките на пресаташето при Турската легация в София [Шакир] Чечен* със С[екретния] С[ътрудник].

[Шакир] Чечен бил редовен посетител на “Славянска беседа” обикновено следобяд между 15 и 16 часа.
През 1941 г. , не си спомня точно кога, в момент, когато той говорил на гръцки с жена си, седящият наблизо [Шакир] Чечен се обърнал и извикал “нима знаете гръцки?”. След като получил отговор, той дошъл на тяхната маса и се завързал приятелски разговор. [Шакир] Чечен разправил, че той бил родом от Крит и бил личен приятел на Венизелос1.
Чечен говорил перфектно гръцки. Дали наистина е бил много близък на Венизелос – се малко съмнява.
Така се завързало известно приятелство. Но веднъж съдържателят на хотела Киселинчев подхвърлил на…., че [Шакир] Чечен може би се занимава и с шпионаж. Нашият човек се отдръпнал. От тогава насам се е случвало [Шакир] Чечен да среща него или жена му и да ги заговаря на улицата, но само толкова.
… знае подробностите около първото изпъждане на [Шакир] Чечен и след това нарочното му връщане в България. Смята, че би могъл да се сближи с него и да го проучи добре, ако това му се заповяда. Няма да бъде мъчно, защото [Шакир] Чечен го знаел за сърбин. Лесно могъл да го подхване, но иска да има заповед за това.

[капитан] Й[онко] Й[олов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.114. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.375.
* През 1943 г. Шакир Чечен е аташе по печата в Турската легация. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.787.
1 Елефтериос K. Венизелос – гръцки държавен и политически деец. Републиканец. Роден през 1864 г. През 1910 г. става лидер на Либералната партия и министър-председател. Вдъхновител на неуспешното антимонархическо въстание на остров Крит през 1935 г. Емигрира във Франция. Умира през 1936 г.

Документ № 397
ПРЕПИС ОТ ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ ПО ФАКТИ ОТ БИОГРАФИЯТА МУ.
София, 15 юли 1943 г.

Препис.
Лично-поверително.
Доклад № 7
Относно: Биографията на С[екретния] C[ътрудник]. Допълнителни сведения.

1. Завършил 1-ва Соф[ийска] мъжка гимназия с пълно отличие през Балканската война.* От неговия випуск са: полк[овник] Рую Руев1, полк[овник] Петрунов2 (моторна инспекция), подп[олковник] Георги Маслинков3 и др.
2. Участвувал в Балканската война като доброволец.
3. Следвал право в Соф[ийския] университет, но прекъснал поради бедност. Отишъл в Швейцария и продължил да следва правото в Женева. За да се препитава, през свободното време се занимавал с риболов в езерото Леман, между Женева и Лозана. Тук му хрумнала идеята да следва “Морско право”. Разпитал и разбрал, че такива университети имало в Англия и Норвегия. Избрал Норвегия, защото там преподавал най-известният професор тогава, Стил. Университетът завършил с отличие.
4. През септемврийските събития у нас,** е бил параходен агент и норвежки консул в Бургас. Взел участие в борбата срещу комунистите под командването на н[ачални]к гарнизона, запасния полк[овник] Козаров4. Тогава служил там и подп[оручик] Кирил Киселички5.
5. От Бургас се прехвърлил в Гърция. Там му тръгнало много добре. В късо време бил успял да поеме морския трафик на двете най-големи корабостроителни компании “Пенинсюла-Ориент” и “Британия-Индия”. Образувал централа в Атина и кантори в Солун, Пирея и Патрас. Имал и 14 параходни агенции по линията Сфакс (Турция)-Тобрук-Александрия-Порт Саид-Яфа-Гърция, западния италиански бряг и на [нос] Добра Надежда.
Когато се издигнал, гръцката полиция започнала да го следи, докато един ден му бил даден срок да напусне пределите на Гърция. Той отишъл в нашата легация за помощ, но там му казали, че са безсилни. Тогава, той използвал обстоятелството, че родното му село влизало в границите на Югославия, отишъл в Белград и със съдействието на бившия сръбски консул в Бургас, с когото били добри приятели там, си извадил паспорт на името “Спасич”. Гърците го оставили на мира.
15 юлий 1943 г. – София

Й[онко] Й[олов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.113. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.376.

* Става дума за Балканската война от 1912-1913 г.
1 Рую Алексов Руев – роден на 1 ноември 1894 г. в гр.София. Произведен както следва – подпоручик на 22 септември 1913 г., поручик – на 5 октомври 1916 г., капитан – на 1 април 1919 г., майор – на 1 януари 1928 г., подполковник – на 3 септември 1932 г., полковник – на 3 октомври 1936 г. Служил както следва – от 1927 г. последователно в 6-и конен полк, 8-и конен полк и 10-и конен полк, с МЗ 17/1929 г. е назначен към ШРБЕК, с МЗ 64/1930 г. е старши инспектор на кавалерийския отдел на ШРБЕК, с МЗ 164/1932 г. е домакин на 6-и конен полк, с МЗ 224/1932 г. е домакин на 1-ви конен полк, с МЗ 28/1933 г. е домакин на конезавод, с МЗ 197/1933 г. е помощник-командир на 10-и конен полк, с МЗ 75/1935 г. е командир на 10-и конен полк, с МЗ 353/1936 г. е командир на 2-ра конна бригада, с МЗ 14/1938 г. е командир на 4-а кавалерийска бригада. Уволнен с ЦЗ 63/1939 г.
2 Петър Георгиев Петрунов – роден на 21 април 1892 г. в гр.Самоков. Произведен както следва – подпоручик на 1 януари 1913 г., поручик на 2 август 1915 г., капитан – на 18 септември 1917 г., майор – на 6 май 1924 г., подполковник – на 6 май 1928 г., полковник – на 6 май 1935 г.. Служил както следва – 2-ра колоездачна дружина, авиатор във въздухоплавателната дружина, командир на автомобилната дружина с МЗ 71/1929 г., завеждащ секция Специална подготовка в щаба на техническите части с МЗ 71/1932 г., към инженерния отдел на Държавната военна фабрика с МЗ 197/1933 г., командир на свързочния полк с МЗ 122/1934 г., служи в инженерната инспекция с МЗ 287/1934 г., командир на жандармерийски пехотен полк с МЗ 75/1935 г., командир на 4-и инженерен полк с МЗ 187/1936 г., началник на инженерния отдел в управлението на 1-ва армейска област с МЗ 16/1938 г., началник на Географския институт, командирован към оръжейната инспекция с МЗ 92/1940 г., началник на Артилерийската школа през 1941 г., инспектор на моторните превозни средства през 1941 г., уволнен през 1945 г.
3 Георги Атанасов Маслинков – роден на 24 януари 1894 г. в гр.София. Произведен както следва – подпоручик на 25 август 1915 г., поручик – на 30 май 1917 г., капитан на 1 май 1920 г., майор на 15 май 1930 г., подполковник на 26 август 1934 г. Служил както следва – в 3-и пехотен полк, 1-ви пехотен полк, ШЗО, Софийския гарнизон, 1-ва жандармерийска дружина, 1-ви пехотен полк от 1926 г., адютант на 1-ви пехотен полк от 1928 г., адютант на 3-погранична секция с МЗ 82/1929 г., началник на 6-и пограничен участък с МЗ 65/1930 г., домакин на 6-ти пехотен полк с МЗ 71/1932 г., командир на дружина от 6-и пехотен полк с МЗ 164/1932 г., домакин на 15 пехотен полк с МЗ 134/1934 г., началник на историческата секция на ЩА с МЗ 98/1935 г., помощник-командир на 6-и пехотен полк с МЗ 115/1936 г., командир на погранична дружина от 1-ва пехотна дивизия с МЗ 17/1938 г., началник на 15-о полково окръжие с МЗ 11/1939 г., командир на 1-ва интендантска дружина с МЗ 18/1939 г. Уволнен през 1944 г.
** Става дума за периода на Септемврийското въстание от 1923 г.
4 Тодор Николов Козаров – роден на 15 февруари 1890 г., в Сливен. Произведен както следва – подпоручик на 22 септември 1909 г., поручик на 22 септември 1912 г., капитан на 6 март 1913 г., майор на 2 ноември 1919 г., подполковник на 27 ноември 1923 г., полковник на 15 май 1930 г., Служил както следва – 6 артилерийски полк, 8-и артилерийски полк, Бургаския укрепен пункт, от 1927 г. в 6-и дивизионен артилерийски полк, от 1934 г. в Артилерийската инспекция, помощник-инспектор на артилерията и началник на товарната артилерия от 1935 г.
5 Кирил Ташков Киселички – роден на 1 март 1900 г., в Кюстендил. Произведен както следва – подпоручик на 4 октомври 1920 г., поручик на 27 ноември 1923 г., капитан – на 3 септември 1928 г., майор на 6 май 1936 г., подполковник – на 6 май 1940 г., полковник – на 14 септември 1943 г. Служил както следва – от 1930 г. последователно в 14-и пехотен полк и 13-и пехотен полк, от 1931 г. в Софийската окръжна държавна жандармерия, от 1932 г. последователно в 18-и пехотен полк, 1-ви армейски артилерийски полк, 24-и пехотен полк, от 1933 г. в Щаба на армията, от 1936 г. във Военното училище, от 1938 г. е военен аташе в Прага, и служи в 19-и пехотен полк, от 1939 г., е началник-секция в щаба на 3-а армия, от 1942 г. е началник-щаб на 21-ва пехотна дивизия, от 1943 г. е началник-щаб на 27-а пехотна дивизия, от 1944 г. е началник-щаб на 9-а пехотна дивизия и командир на 24-а пехотна дивизия, от 1945 г. е началник на Снабдителния отдел в ЩВ. Уволнен през 1945 г.

Документ № 398
ПРЕПИС ОТ ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ ОТНОСНО ОБУЧЕНИЕТО МУ КАТО АГЕНТ.
София, 15 юли 1943 г.

Препис. Лично-поверително.
Доклад № 8
Относно: уликите, че С[екретният] С[ътрудник] е бил в услуга на Сикрет [Интелиджънс] сървис

От негови обяснения при различни разговори:
1. Известният полковник Лоуренс* бил негов личен приятел. Заедно са “инспектирали” Африканския бряг и Бейрут. Загинал преди няколко години.** Неговият мотоциклет бил блъснат от лека кола. С[екретният] С[ътрудник] счита, че го е убил Сикрет [интелиджънс] сървис по заповед на правителството, защото станал неудобен със своите натяквания, че арабите и тъй били изиграни.
2. Учебният център на Сикрет [интелиджънс] сървис се намирал в гр.Итън.*** Обучението било най-модерно.**** Приемането било сложно и [е] в следната последователност:
а) в тъмна стая се стреляло срещу кандидата. След това се светвало и ако се окаже, че той е пребледнял, бил отхвърлян.
б) измервала се неговата памет и съобразителност.
в) основен физически преглед и главно на сърцето.
г) изпитване на качествата за летене със самолет и слонност към моторен спорт.
Сведението в точка “а” го каза в смисъл, че този опит е бил направен и с него, но издържал. След това се корегирал, че знаел, че е така.
3. Владее отлично техниката на писане със симпатично мастило. Убеден съм, че той дълго време е писал по-рано и се е добре упражнил.
4. Голям майстор на проверките дали го следи полицай.
5. Твърди, че е имал “грамаден опит” в разузнаването. Понеже ме обикнал, искал да ме “изпече” в това изкуство. Сам в доклада си № 3/15.VII.т[ази] г[одина] предлага да обучи една група агенти по най-модерен начин за преследвачи.
6. Един капитан от Сикрет [интелиджънс] сървис имал грамадна власт и голяма свобода на действие.
7. Връзката на Сикрет [интелиджънс] сървис била идеална. Например получава задача да тръгне от Атина през Берлин за Париж. В своя хотел в Берлин обаче намира заповед да се отправи за Стокхолм – така се укривали следите на движението.
Знаел всичките системи на английските радиопредаватели по шпионажа. Този, който ще му бъде изпратен щял да бъде най-модерен. Германците били заловили един английски предавател в Сърбия, но той бил от по-старата система.
Въз основа на тези сведения и на добитите ми впечатления, оставам с твърдото убеждение, че с[екретният] с[ътрудник] е бил специално обучен агент на Сикрет [интелиджънс] сървис. Може би не толкова голям, колкото се представлява, но положително е бил.
Също така заслужава да се вярва, че той искрено е минал на наша страна и си струва трудът да бъдат използвани всичките възможности.
15 юлий 1943 г. – София

[капитан] Й[онко] Й[олов].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.112, Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.376-377.

* Става дума за полковникът от британската разузнавателна служба Томас Едуард Лоуренс. Виж по-подробно книгата “Лоуренс Аравийский. Т.Э.Лоуренс. Восстание в пустыне. Б.Лиддел Гарт. Полковник Лоуренс”, Москва-Санкт Петербург, 2002
** В действителност полковник Т.Е.Лоуренс загива през 1935 г.
*** На територията на Великобритания има около специални 60 школи за обучението на агенти, радисти и диверсанти. Сред тях по-големи са тези в Инверейлорт-Хауз, в Уонборо-Менор, в Теттон-парк и др. Eдинствено където нямало такава специална школа това било Итън, което се славило напротив, като елитно учебно заведение. В действителност, това е една от особеностите на военновременния хумор на Третия райх, където всяко учебно заведение при Хитлер било превърнато меко казано, в училище за диверсанти и шпиони.
**** Ето как описва в своята книга Едуард Кукридж, част от процеса на действителното обучение: „За хода на учебните занятия наблюдавали офицерите от регионалните отделения на SOE, които често посещавали школите, нерядко с учащите се беседвали военните психиатри. В началният период за реакциите на слушателите и тяхното поведение в различни жизнени ситуации внимателно и постоянно наблюдавали. Като пример, на тях им се предлагали силни напитки, при което се моделирала ситуацият, при която нейните участници се поощрявали към употребата на максимално количество спитни напитки. Необходимо било да се узнае, как ще действуват пората под въздействието на алкохола: ще станат ли те сънливи или мълчаливи или наопаки, ще започнат да бърборят, ще се появят ли признаци на агресивност, може би някой ще тръгне да се бие? Ще започнат ли те да бърборят секрети?… В часовете на почивка сред студентите задължително се намирали офицери от школата, в чиято задача влизало точно на време да забележат, стават ли хората прекалено излишно разговорливи…” Виж: Кукридж, Эд., “Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных территориях 1940-1945”, М., 2003, c. 44.

Документ № 399
ПРЕПИС ОТ ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
София, 15 юли 1943 г.

Препис. Лично-поверително
Доклад № 9
Относно: възможностите на С[екретния С[ътрудник]

Намирам, че задачите, които сам С[екретният С[ътрудник] предлага
в доклада си № 3/15.VII.т[ази] г[одина]* са напълно постижими от негова страна.
За да може да бъде използуван възможно по-добре, е наложително да се направи следното:
Непременно да му се разреши да изсели 1000 души евреи. Иначе трябва да сме сигурни, че ще го провалим.
Той просто жадува да му окажем доверие. Това можем да му засвидетелствуваме като:
а) премахнем всякакво следене по него из улиците както от наша, така и от германска страна. Имаме достатъчно много възможности да го проверяваме без да е нужно да се прави това открито.
б) като неговият внук от Плевен се приеме непременно за офицер до края на войната в 4-й пех[отен] полк. Това за нас не носи никакви рискове, но него ще го поласкаем и привържем към нас още повече.
в) като му придадем 1-2 агента, той да ги командува. Искал да ни покаже как се разузнава с агенти.
Непременно да му се помогне да намери за себе си тристаен мебелиран апартамент. Там ще инсталира подслушвателна апаратура и бихме отлично използували случая, като този с Недялко Атанасов.

15 юлий 1943 г. – София
[капитан] Й[онко] Й [олов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.111. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.377-378.
* Виж съдържанието на документ № 394.

Документ № 400
ПРЕПИС НА ИЗПИСАНИЯ ТЕКСТ В ДЖОБНОТО ТЕФТЕРЧЕ НА ЗАЛОВЕНИЯ АГЕНТ ЙОРДАН СПАСОВ.
София, 18 юли 1943 г.

П Р Е П И С
На джобното тефтерче на С[екретния] С[ътрудник] към 18 юлий 1943 г., направен лично от [капитан] Й[онко] Й[олов]

От Стоименов – К[оте]л
Дал в заем лв ………. 12000
__
(платено) 11491
Стоян Антонов Пищолджийски – Плевен
Дал в заем 20000
Недялко Атанасов – София
В заем дал 70000
28.6.платено 40000
__
лева 30000
Владо Георгиев – София
В заем дал 10000
(платено)
Инж[енер] Т[одор] Губиделников – София
В заем дал 10000
(платено)
Тодор Вълнаров – София
В заем дал 15000
(платено)
Ивайло Димитров – София
В заем дал 6000
(платено)
Иван Димитров – София
В заем дал 6000
(платено)
Васил Спространов – София
В заем дал 10000
(платено)
Стефан Петров – София
Броено в по-малко лв. 600
(платено)
………………..
заявление до М[инистерст]во[то на] благоустройството
от 6.ІІ.1943 г. вх[одящ] № 1661
Стоян Антонов Пинджурски
Ул.К[онстантин] Стоилов № 36 – Плевен
__
__
тел.42896 Ш
__
Сабитай Юлзари
За Сол[омон] Перец – Карнобат
__
Кост. Хрису
Тел[eфон] 20424
__
Драган 149
Иван Аксаков 50 ІІ
__
“Марица”
На кораба да се направи
250 кревата
5 двойни клозета
1 кухня и за точене вода
10 м 3 вода резервуари
250 спасителни пояса
1 склад за пранителни продукти
Кисел[инчев]. 450000
Вед. 500000
2500000
Кискидис
В.Р.1221 В.Р.2151
Разноски Варна
Телефон Варна – София 50
“ “ 70
“ Цар[иград] 456
Билет Варна 1111
Валм “ 372
Адвокат договор 5100
Марки за разписка 400
Телеграма Истанбул 98
Билет Варна – София 3070
Лв 12210
Обед Черкаски 650
Лв 12860
Сметка г[осподи]н [Еджицио] Петрас 16291
15.6. телефон Цар[иград] 840
17.6. обед Черкаски 600
26.6. срещу сп[асителните] пояси 35000
“ “ петрол 500 кг и 23 кг [машинно] масло 14000
нотариус 66490
Черкаски с[мет]ка кораба 3500000
Лименархис 20000
Пътуване Варна 7000
Адвокат Варна 20000
Телефон сметка 1550
Гвоздеи 2160
Тел[ефон] Истанбул ІІІ 240
16.7.тел[еграф] 177
(минато)
Г[осподи]н Виктор Черкаски
Ул.Кн[яз] Дондуков № 31 – Варна
За корка
Иван Червенков & С-ие
Управител Жеко Маринов
Тел[ефон] 2 44 59
София
Ком. Яфим Писмений
Ул.27 юлий № 24 – Варна
(спасителен пояс фр[енски] образец по лева 640)
Комисарството
50 кг. пирони от 3 до 15 см
дъски 3 см до 5 см
кондари 6-10 см
резерв[уар] за 10 за вода
– “ – “ 3 за петрол
за депозити да се обърне до фабрика Вулкан
директора Кочо Шопов по препоръка от г[осподи]н Стоян Попов
Ако им се вижда малка работа да се отнесат до
Христо Николов, тенекеджия ул.Злати Георгиев № 15
Каркадинов
Царица Йоанна 8 І
26806
Слави Чолев
Ц[ар] Борис 73 в ІV
Т[одор] Желябов
Къщи 4 12 [19]42
Марин Дринов 17
Платен дълг
Ст.Стоименов К[оте]л
16.6.[19]43 броени на Кир[ил] и Методи 3000
А[ркадий] Слутцки Яко Барух
Шикд Д-р Аладжем
[Еджицио] Петрас
Видал* Доклад
Дата
Относно Д-р Аладж[ем]
107=375
12.7.[19]33 от Р. Само 100000
Цар Крум 28 ІV
№ ХІІ 1-939/3 5 юний
Филип 49-40
Апостолов
Дрог[ерия] Гешев
1000 Леон Родриг 49
жена 2 деца 15 и 13 год[ини]
60 год[ини]
__
и майка иска да замине да се впише в списъка Моис Арон Коен
51 години сам
Адвокат Димитров 48-68
Николай Николаевич
Самарджиев 37 1125000
Граф Игнатиев 7
Видински (20000)
Ц[ар] Ив[ан] Асен 34 142037

____
ХІІ –1-939/5
31503
Гр.Мобил
Г[осподин] Спасов
Получих от Вас на хранение 200000
(двеста хиляди) лева
17.VІІ.[1]943 Т[одор] Желябов
Визитна картичка
Паю П.Въжаров
Търговец
София
Бул.Клементина № 38 телефон 2-75-40
3, ½
нишадър 24
сяра
Визитна картичка
Стоян К.Попов
29-60 Варна
Сметко-разписка
(образец)
Получих от Юрдан И.Спасов срещу
Полицата ми от 70000 лв. Сумата 40000
София, 28.VІ.1943 г.
Ул.Позитано 15
Подпис Н[едялко] Атанасов
Българска народна банка
Служба касетки
Йордан Апостолов
Спасов
е наемател на касетката
№ 854/ІІІ Б.Н.Б.
4.VІ.1942 г.
фалшиво писмо № 1
7343 – А.ІІ
19 юний 1943 г.
оргинала
(визитна картичка)
Продан Тодоров
Съдържател на хотел България бивш Лондон
Тел.24 38
Варна

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.273-275. Оригинал, машинопис.
* Виж коментарните бележки към документ № 393.

Документ № 401
СВЕДЕНИЕ ИЗГОТВЕНО ОТ АГЕНТА “F” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АГЕНТА ЙОРДАН СПАСОВ
София, 19 юли 1943 г.

Из дейността на Йордан Спасов

Вероятно WULF (?) в Цариград съобщава на [Йордан] Спасов, в хотел “Славянска беседа”, София, че е получил неговото (на Спасов) писмо и, че му е отговорил веднага. Той също му бил изпратил телеграма в смисъл, че са били платени 24,000 (валутата не се споменава). [Йордан] Спасов от своя страна потвърждава получаването на писмото и на телеграмата и съобщава, че във вторник (20.VII.) ще отиде “там”. Той писал на WULF две писма, едното на 16.VII., другото на 17.VII. вечерта. След това [Йордан] Спасов запитва какво става с парахода, на което отговаря, че ако “стоката” е добра, тогава ще го изпратят. Така че, сега бил в очаквателно положение. [Йордан] Спасов го успокоява с думите: “Вие ще бъдете положително доволни”. WULF oт своя страна съветва [Йордан] Спасов , в случай че се види с “Вили” (вероятно “Васили”), да не споменава нищо за “нашата” работа, с който съвет [Йордан] Спасов е съгласен. В края на разговора [Йордан] Спасов съобщава, че още не е получил списъците от Пловдив, обаче същевременно получава, че всичко ще се нареди, дори ще може да получи разрешение за повече. (По всяка вероятност, касае се за разрешение за повече хора).
F.
19.VII.1943 г., София.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.307. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.378.

Документ № 402
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
София, 21 юли 1943 г.

Лично-поверително.
Доклад № 10
Относно: възложената задача на С[екретния] С[ътрудник] от Сикрет [интелидженс] сервис. Бележки в тефтерчето му изпратено чрез нашия военен аташе в Цариград.
1.Адрес: господин Константин Сескидис
Agent maritime P 1221 Istanbul pour m.Slutzkis*
2. Рецепта за симпатично мастило: 5 таблетки пирамидон в две супени лъжици вода.
Проявител: две таблетки калиев хиперманганат, разтворен в една супена лъжица вода.
Ако ми се изпрати подарък – да преглеждам добре. Вътре ще има нещо. Ако бъдат карти – от другата страна.
Кой параход, къде се намира, кои са капитаните и от какъв екипаж са съставени.
Къде има шипшандлер – магазин за параходите.
Кои нови пристанища сега се готвят или са направени.
Карта – за железниците.
Телефон 80-040.
Сутрин до 8 часа българско време.
Обед от 12 30 до 2 часа българско време
Демир Хисар – Симитли.
Ловеч къде се намира.
Товарните автомобили какъв знак имат, например куче, варка и пр.
Ако видя танкове – колко колелета допират до веригата** на земята.
Дали в Пирот има комунистическа пропаганда.
Дали се слуша радио Лондон.
Заплата 200,000 [лева] месечно.
Минаха германски войски: този и този, кой номер имат на пагоните или другаде. За къде отиват и откъде дойдоха. Цвят на униформата, колко и каква част.
Нови летища и пристанища.
Една госпожица ще дойде от Цариград в София скоро; родена в Цариград, а има брат или роднина в София.
Какво говорят в Народното събрание опозиционните депутати, на коя дата.
Какъв инфлюанс*** имат в България [Никола] Мушанов, [Александър] Цанков1, [Димитър] Гичев, полковник [Дамян] Велчев. Цанков има ли свои привърженици много. Е ли е Гичев лидер на всички земеделски партии, дори и на левите.
Имената на кметовете в по-големите градове като София, Пловдив, Бургас, Варна, Г[орна] Джумая, Дупница, Видин и Кюстендил.
Защо Иван Михайлов2 не идва в България и как е настроението в Македония срещу властта.
Как е храната (хлябът).
Достатъчно ли е електричеството.
Какви надници получават работниците съобразно с мирновременните [заплати] и колко хляб.
Спомена се името на някой си Стателов******** (офицер морски или не зная какъв) но защо, не можах да узная.
В България има 10 души.
Апарат и поща ще се получават чрез куриер от Оста, защото други нямало.
– По същият начин както ми се даде разтвора за писане се служи и с другите страни – Германия, Унгария и Франция.
Отрова ще се изпрати.
КРАЙ

21 юлий 1943 година. София.
[капитан] Й[онко] Й[олов]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.271-272. Препис, машинопис. Публ. в: Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.379-380.

* Морски агент П 1221, Истанбул за г-н Слуткис (френски език)
** В текста е дадено “до синджира”.
*** В смисъл на “влияние”.
1 Александър Цалов Цанков – професор, един от организаторите на Деветоюнския преврат през 1923 г. Роден на 29 юни 1879 г. Министър-председател (1923-1926), водач на фашисткото крило на партията Демократически сговор, оформено през 1932 г. като самостоятелна партия под името Народно социално движение. В царска България стои начело на крайната прохитлеристка емиграция. Успява да избяга в емиграция, където във Виена основава българско емигрантско правителство. От 1949 г. се установява в Аржентина. Умира на 27 юли 1959 г. Военнопрестъпник.
2 Иван (Ванче) Михайлов (И.М.Гаврилов) – деец на десницата на ВМРО. Роден през 1896 г. Основател на Македонското студенско дружество “Вардар” през 1922 г., член на ЦК на ВМРО (1925-1934 г.). След убийството на Тодор Александров става фактически ръководител на организацията и дясното течение на македонското освободително движение. Привърженик е на тактиката на индивидуалния терор. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. емигрира. След 1945 г. живее в Италия. Ръководи МПО в САЩ и Канада. Умира през 1990 г. в Рим. Военнопрестъпник.
3 Става дума за капитан първи ранг Борис Стателов, който е заподозрян във връзки с английската разузнавателна служба. В края на 1918 г. е капитан-лейтенант, командир на българския учебен крайцер “Надежда”. През декември 1918 г. по време на основен ремонт в Севастопол, с английска помощ потушава избухналия бунт на екипажа на крайцера. През 1933 г. е изпратен в Италия, където участвува в закупуването на 2500-тонен кораб, наименуван “Сердика”. В годините на Втората световна война, той е Председател на Съюза на моряците, който е създаден през 1926 г.

Документ № 403
СВЕДЕНИЕ ИЗГОТВЕНО ОТ АГЕНТА “F” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АГЕНТА ЙОРДАН СПАСОВ
София, 25 юли 1943 г.

Из дейността на Йордан Спасов
25.VII. 1943 г.
[Йордан] Спасов, от хотел “Славянска беседа” съобщава на WULF (?) в Цариград, че е видял парахода за който става дума. В този момент поставяли мотора, така че параходът щял да бъде готов на 3-и или 4-ти VIII.(1943). Макар че напомнил за това преди да замине за Кавала, [Йордан] Спасов още не бил получил списъците от Пловдив. Съветва да се върши всичко колкото е възможно по-бързо, тъй като освен 1000 души, можели да бъдат прехвърлени още 500. Параходите нямало да пътуват много надалеч, ще се нареди да спрат на някой по-близък бряг и ще се върнат веднага обратно. На въпроса на WULF , колко ще получи [Йордан] Спасов “за това”, последният отговорил само с цифрата 5000. Според [Йордан] Спасов вторият параход също бил готов, оставали да се приготвят само леглата, но освен това, той чакал също за списъците от Министерството, които “приятелят” трябвало да върне. На 2-ри или 3-ти VIII., той щял да зарегистрира втория параход на свое име. Ако получи до тогава парите от хората, щяло да бъде добре. Но ако списъците от Министерството не са излезли до това време, тогава той щял да има нужда от парите в банката, понеже иначе се забавяло купуването на парахода. Всеки случай, [Йордан] Спасов е сигурен, че Министерството ще даде своето разрешение, само дано това стане преди 5.VIII. WULF настоява още веднъж за най-голяма бързина, за да не изтече срокът на разрешителното. [Йордан] Спасов от своя страна отговаря, че това зависи от Министерството и банката. Техният приятел от Пловдив ги е също много забавил.
F.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.270. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.380-381.

Документ № 404
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 503 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ШВЕДСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ, ПОЛКОВНИК БРУНСОН.
Истанбул, 26 юли 1943 г.

№ 503 Лично-поверително.
26.VІІ.1943 г. София – началник [на] щаба на войската (РО)

Донасям, че на 23.VІІ. т[ази] г[одина], в Бюрото си* водих разговор с шведския военен аташе за Румъния, България и Турция – г[осподин] полковник Brunsson, който ми е известен със своите англофилски чувства и добро разположение към България.
Като военен аташе на неутрална страна, той през време на своето престояване в Турция, има възможност да се срещне с военните аташета на всички държави в тази страна и по този начин да придобие впечатления от двата воюващи лагера.
По интересни сведения, които можах да събера при този разговор са следните:
Количествата на англо-американските земни войски в Близкия и Средния изток е било около 18 пехотни и две Бронирани дивизии или всичко 20 дивизии, които образували ІХ и Х английски армии, една полска и една американска армии, групирани така:
ІХ английска армия в състав: 4 пехотни дивизии, 4 бронирани бригади и 2 полка парашутисти (около 4000 души) е била разположена в Палестина, Сирия, о[стро]в Кипър; по-голяма част от парашутистите – на о[стро]в Крит.
Х английска армия в състав: 3 пехотни дивизии и 2 моторизрани бригади, е била разположена в Иран и Ирак; по-голяма част от тези войски са били индийски;
Полската армия [на генерал Андерс]** в състав от 5 пехотни дивизии, е била разположена в Сирия (2 дивизии) и Ирак (3 дивизии) и,
Американската армия в състав от около 6-7 независими бригади***, с численост от около 40-50 000 души е била разположена в Иран, Ирак и Сирия (около 10-12 000 души).
От горните войскови единици, трябвало да се приеме, че само 10 дивизии са били годни за бойни действия.
За действията си срещу Европа от юг на север, англо-американците са избрали посоката: остров Сицилия, Южна Италия – Балканите; тази операция щяла да бъде със съответната необходима подготовка, бавно и методично, които действия трябвало да и осигурят победата: в това отношение, вероятността да бъдели привлечени войски от Близкия изток към споменатото по-горе направление е била твърде голяма. ******
В последно време, англо-американците са намалили твърде много доставките от военните материали за**** Турция, понеже същите били много необходими за самите тях.
[…]*****
Горните сведения представляват особен интерес, защото почти всички съвпадат с тези, с които разполагат някои разузнавателни служби и, за които съм донесъл със сл[ужебно] писма №№ 426 т[очка] 5, 470 т[очка] 2, 498 т[очка] 2 и 490 т[очка] 2 буква В. ******* Горните донасям за сведение.

[Димитър] Желязков
подполковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.747-748. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.184-185.

*Това е първият документ, в който подполковник Димитър Желязков оформя Службата си по принципа на подразделението на Абвера в България – във вид на “Бюро”, като по този начин признава косвено командването над него от страна на германците, а не на РО-Щ. Много по-късно, в първия ден на Арденската контрнастъпателна операция на есесовското командване (на 18 декември 1944 г.), Димитър Желязков много оперативно и по завоалиран начин информира от територията на Турция своите приятели в Министерството на войната за хода на войната. (за района Спа – дивизията на Бартон и др.). Предполага се, че информацията е получена директно от някой, преминал в нелегалност на територията на Турция германски разузнавач.
** Става дума за полската армия, която била създадена по силата на съглашението от 18 август 1941 г., подписано от съветския генерал Александър Василевский и представители на правителството на В. Сикорски, намираща се под командването на генерал В.Андерс. Поради отказа да участвуват в бойните действия на съветско-германския фронт, те били изведени през март и август 1942 г. през територията на Иран на територията на Ирак, където участвували в охраната на британските петролодобиви. През втората половина на войната, армията на Андерс взема участие в операциите в Северна Африка, в операцията “Овърлорд” и в боевете при Монтекасино в Италия през 1944 г. През 1947 г. полската армия на генерал Андерс е разформирана.
*** В действителност по-това време, от състава на американските въоръжени сили в боевете в Северна Африка вземат участие 5 пехотни дивизии и 2 танкови дивизии – това са 1-ва пехотна дивизия “Червената единица”, 3-а пехотна дивизия “Марнската дивизия”, 9-а пехотна дивизия, 34-а пехотна дивизия “Дивизията Червен бик”, 36-а пехотна дивизия “Тексаската дивизия”, 1-ва бронетанкова дивизия “Старите железни страни” и 2-ра бронетанкова дивизия “Ад на колела”. Виж: Брэдли, О., “История солдата”, М., 2002, с.661-672.
**** В текста е дадено “по”.
***** Текстът не се отнася до темата.
****** Според британския премиер-министър Уинстън Чърчил, нахлуването на съюзническите войски от антихитлеристката коалиция в Италия и бързото им придвижване към северната част на Апенинския полуостров, ще позволи да се излезе на територията на Централна Европа и тази на Балканския полуостров. При това се допуска, че капитулацията на Италия ще може да доведе до неутрализацията на италианските войски намиращи се там и, до създаването на благоприятни предпоставки за десант на англо-американските войски. Виж: Стрельников, В., Черепанов, Н., „Война без риска. Действия англо-американских войск в Италии в 1943-1945 годах”, М., 1965, с.35.
******* Тук не се прилагат.

Документ № 405
СВЕДЕНИЕ ИЗГОТВЕНО ОТ АГЕНТА “F” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АГЕНТА ЙОРДАН СПАСОВ

София, 27 юли 1943 г.
Из дейността на Йордан Спасов
[Йордан] Спасов, от хотел “Славянска беседа” съобщава вероятно на WULF (?) в Цариград, че д-р Хаимов (?) още не е дошъл със списъка. Работата с [кораба] “Марица” и “другия” [кораб] вървяла добре. WULF oт своя страна е съгласен да изпълни желанието на [Йордан] Спасов и ще вземе утре (27.VII.) Аркадий [Слуцки] (?) със себе си. Той настоява още веднъж [Йордан] Спасов да направи всичко възможно, за да бъде всичко готово. Във връзка с това, [Йордан] Спасов обещава да говори със своя представител във Варна, за да може на 5.VIII., респективно на 10.VIII., всичко да бъде наред. Според [Йордан] Спасов, единствената трудност се състояла в това, че не му било известно, кога ще получи списъка от Министерството. Той притежавал вече едно разрешение, обаче постоянно го разтакавали. В края на краищата обаче, Министерството си е едно министерство, а не някакво бюро. [Йордан] Cпасов съобщава, че предаде на Министерството един списък относно 1000 души, като останалите 500 трябва да бъдат декларирани на “посолството” в Анкара, за да може и с тези хора да се направи нещо. WULF моли [Йордан] Спасов да направи това предложение на Министерството. [Йордан] Спасов гледа скептично на това, обаче обещава да изпълни желанието на WULF Накрая [Йордан] Спасов още веднъж моли WULF да събере наедно с “Аркадий” [Слуцки] с “приятеля” (на [Йордан] Спасов), което WULF обещава да направи.
F.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.308. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.380-381.

Документ № 406
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6812 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРОУЧВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСИЛВАНЕТО НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В ТУРЦИЯ.
София, 29 юли 1943 г.

Министерство на войната –ЩВ Лично-поверително
№ V-6812/29.VІІ.1943 г. Българска царска легация
София – Военният аташе

Има сведения, че в района на Цариград и Йешилкьой има села с по-големи групи българско население.
Да се проучат тези групи и да се установи дали може да се разчита на хора от тях за разузнавателна дейност в наша полза, в случай на скъсване на дипломатическите отношения между България и Турция. ЗАПОВЕД.

(п) Стефан НЕДЕВ – полковник.
Н[ачални]к [на Разузнавателното] отделение.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.842. Оригинал, машинопис.

Документ № 407
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6813 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ИЗПРАЩАНЕТО НА ЕДНА РАДИОСТАНЦИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ.
София, 29 юли 1943 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-6813 Цариград – Българска царска легация
29.VІІ.1943 г. – За Военния аташе
София
Изпраща се един радиоапарат, който да се употрeби само при прекъсване на телефонните и телеграфни връзки с България.
С начина на действие, секретарят Ви Манолов е запознат. ЗАПОВЕД.

(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – началник на отделение

Спр[авка] изх[одящ] № 582 и 256.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.555. Оригинал, машинопис.
Документ № 408
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6815 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ГАРНИЗОНА В ГР.ИВАЙЛОВГРАД, ЗА КОМАНДИРОВАНЕТО НА ПОДПОРУЧИК КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ1 В ТАМОШНИЯ ГЕРМАНСКИ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР.
София, 29 юли 1943 г.

№ 6815/29.VІІ.1943 г.
Лично-поверително
Ивайловград – началникът на Гарнизона.

Изпраща се подпоручик КОНСТАНТИНОВ със специална задача, възложена му от Щаба на войската към германския [разузнавателен] център в Ивайловград. ЗАПОВЕД.
Да му се дава съдействие при поискване.*

(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник [на Разузнавателно] отделение
Капитан Велев – Р.О.1

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.23, оп.1, а.е.919, л.36. Оригинал, машинопис.
1 Кирил Пенев Константинов – роден на 9 март 1919 г., в с.Радловци, Кюстендилско, преведен от Въздушните войски в парашутни войски през 1943 г. Произведен както следва – в подпоручик на 30 януари 1942 г., поручик на 1 януари 1945 г., служил както следва – във 2-ри разузнавателен орляк от армейския въздушен полк през 1942 г., в парашутната рота през 1943-1944 г., в изтребителния полк през 1945 г., в 26-и изтребителен полк през 1946 г., уволнен през 1946 г.
* Текстът на изречението е изписано на ръка.

Документ № 409
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6825 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПОРУЧИК СТЕФАН ДОНЧЕВ СЪС СВЕДЕНИЕТО, ЧЕ ПОДПОРУЧИК КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ Е ИЗПРАТЕН В ГЕРМАНСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР В ГР.ИВАЙЛОВГРАД.
София, 30 юли 1943 г.

№ 6825/30.VІІ.1943 г.
Лично-поверително
ДИМОТИКА – Офицерът за свръзка
Поручик [Стефан] Дончев1
Към германския [разузнавателен] център в Ивайловград се изпраща подпоручик Константинов.
Влезте във връзка с него и уговорете всички подробности по едно тясно сътрудничество в работата.

(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник [на Разузнавателно] отделение
Капитан Велев – Р.О. 1

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.37. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 143.
1 Стефан Енев Дончев – роден на 7 май 1917 г. в гр.Провадия. Произведен както следва – в подпоручик на 16 юни 1940 г., в поручик на 16 юни 1943 г., в капитан на 9 септември 1947 г. Служил както следва – в подвижната отбрана от 1942 г., в минната дружина от 1941 г., в миночистачната рота-Варна от 1942 г., командир на стражеви кораб от 1944 г., адютант на Черноморския флот от 1944 г., командир на рота морски кадети от 1945 г.

Документ № 410
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8699 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВ АГЕНТ ВЪПРОСИ ОТ АНГЛО-ФРЕНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
София, 30 юли 1943 г.

Д-р № 8699
Относно: противникова поръчка от англо-френската разузнавателна служба.
Местен довереник е получил в началото на юлий [1943 г.] следната поръчка за уреждане:
Сведения относно отбранителните инсталации по брега край Варна, особено тия, отнасящи се до положението и изгледа на “Блоковите къщи”* и минните полета пред пристанището и околностите му.
Сведения относно местонахождението на противосамолетните оръдия в София.
Снабдяване със снимки от противосамолетните оръдия. Точно описание според калибъра, дебелината на щитовете на оръдията, дебелината на колелетата, състоянието на гумите (въздушни или твърди [са]). Установяването, къде се подслонява обслугата на противосамолетните оръдия.
Описание на някои военноважни пътища с данни за състоянието и широчината им.**
Аз възнамерявам да водя играта с противника чрез моя довереник, защото вярвам, че ще се добера до важни сведения относно противниковата разузнавателна служба.
Ето защо, аз моля, по възможност с обратна поща да ми изпратите нагодени данни за горните поръчки.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.47-49. Оригинал, машинопис, немски език с превод на български език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.143-144.

* Става дума за изградените дълговременни отбранителни точки (ДОТ).
** Британската разузнавателна служба по линията на дешифрирането на ЕНИГМА, много добре знаела, че през юли 1943 г. на територията на окупирана Гърция е прехвърлена от Франция, 1-ва танкова дивизия. В случая се изпробвал модел на „оперативна слепота” в „кърпенето на дупката” през която изтичала информацията. Виж: Hinsley, F.Н, Thomas, E.E., Rausam, C.F., „British Intelligence in the Second World War. Its Influence on Strategy and Operations”, vol.3. New York, 1985, 169-170.

Документ № 411
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8700 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ НА НЕГОВ АГЕНТ, ЗАДАДЕНИ МУ ОТ АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ.
София, 30 юли 1943 г.
Д-р № 8700*
Относно: противникови поръчки от американската разузнавателна служба.

Местен довереник е получил в началото на юлий следните поръчки за уреждане:
Той данни за числото, гарнизоните и отличителните знаци на българските части.
Колко набора има сега мобилизирани и колко набори и материал могат да бъдат мобилизирани още?
Кои български части се намират навън от България и къде?
Точни данни за летищата в България по местонахождения, обзавеждането им с противовъздушна отбрана, състояние на екипажите, персонал за обслужване, число и типове на разполагаеми самолети.
Сведение относно поведението на народа към развоя на войната, към стопанското положение на България и върху общото настроение на народа.
Установяване и описание на всички укрепления в България.
Аз възнамерявам да водя играта с противника чрез моя довереник, защото вярвам, че ще се добера до важни сведения относно противниковата разузнаватела служба.
Ето защо, аз моля по възможност с обратна поща да ми изпратите нагодени данни за горните поръчки.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.51. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 144-145.

* С донесение № V-1-1697 от 31 август 1943 г., РО-ЩВ дава примерните отговори на поставените от д-р Делиус въпроси. Те имат следното съдържание:
“На № 8700/30.VІІ.1943 г.
1. Допълнително ще се даде.
2. Допълнително ще се даде.
3. Български части има в Сърбия и в Северна Гърция. Това са специални окупационни части, сведени в по-големи единици. Говори се, че в Сърбия били около 6 дивизии.
4. Летищата са разпръснати из цялата страна. Обзаведени са по-германски образец, за което съответните началници са специализирали в Германия. Екипажите също са преминали, в по-голямата си част, специална подготовка в Германия. Числото и типовете на самолетите не може да се установи, понеже постоянно пристигат от Германия нови.
5. Българската селска маса на пръв поглед като че ли гледа с апатия на политическите събития. Всъщност тя живее латентен политически живот. Всички вярваха, че сегашният политически курс по външната политика е най-добрият, който може да съществува – Обединена България без да пролее капка кръв. Селската маса, а успоредно с нея и войнишката е напълно готова да даде всички жертви за защита на досегашните придобивки. Повече от сигурно е, че всички ще скочат като един срещу какъвто и да е било опит за десант по Черноморското крайбрежие, в Бяло море или в Албания.
Англофилите в България са малко и се намират в София. Положително е, че множеството от тях всъщност са българофили, които обаче смятат, че България трябва да държи евентуално сметка за една вероятна английска победа и да се нагоди още от сега към подобни изгледи.
Комунистическата опасност е значителна. В планините има около 600 нелегални, в преследването на които живо участвува както войската, така и населението.
Стопанското положение на България е добро. Може да се каже, че в България вече няма бедни. Особено селяните забогатяха и този просперитет, който ги отдалечава от болшевизма. Недоволството съществува само по отношение на образуване на цените. Голяма част от масата считат, че някои органи от стопанските министерства използват служебното си положение в нечестни игри за лично забогатяване. Не може да се каже, че България чувствува някаква остра липса от каквито и да било произведения от първа необходимост, с изключение може би на месото.
Настроението на българския народ може да се долови. От всенародната скръб по смъртта на Цар Борис ІІІ може да се види колко близко до сърцето на българския народ е била политиката , която той водеше. Съществува известна обърканост главно всред обществените среди, които са смутени от това внезапно нещастие. Българският народ е също разтревожен, защото не може да се види друга личност, която би била достоен заместник на починалия Цар. В същото време, обаче, той си дава сметка за днешното положение и затова неговия поглед е обърнат към войската, към която храни особени чувства и в редовете, на която ще брани земята си, както това е сторил не един път.
6. Укрепени са морските брегове и границите срещу Турция, Гърция и Албания. Работите продължават. Морските брегове са укрепени от германците и подобно на атлантическия бряг. Офицери – специалисти са ходили да проучат укрепяването на атлантическия бряг.” Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.55-56.

Документ № 412
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 517 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ШВЕДСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ЗА БЪЛГАРИЯ, РУМЪНИЯ И ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК БРУНСОН.
София, 30 юли 1943 г.

№ 517/30.VІІ.1943 г. Лично-поверително.
Цариград София – началник щаба на войската (РО)

Към 503*. Донасям, че на 29.VІІ. тази година водих втори разговор с шведския военен аташе за България, Румъния и Турция – господин полковник Brunsson.
По-интересните сведения, които събирах при този разговор са следните:
Англо-американската разузнавателна служба проявявала голям интерес да узнае дали при един техен десант на Балканите, българската войска ще се бие или не; на така поставения му въпрос и то на няколко пъти господин полковник Brunsson е отговорил, че доколкото познава българската войска, с готовност тя щяла да изпълни всички възложени и задачи от Върховното командване;
Англо-американската разузнавателна служба проявявала също голям интерес за да узнае дали е привършено изграждането на отбранителната система на Балканите от Черно [море] до Адриатическо морета.
При едни англо-американски действия в Източно Средиземно море, първият обект щял да бъде Додеканеза, а след това о[стро]в Крит.
Според господин полковник Brunsson, Италия каквото и решение да вземе, поради своето безсилие, трябва да се смята за излязла от редовете на воюващите държави.
Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.749. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.186-186.

* Виж съдържанието на документ № 404.

Документ № 413
ПОВЕРИТЕЛНА СВЕДЕНИЕ № ІІ-1943 НА КОМАНДИРА НА 2-РА ПЕХОТНА ТРАКИЙСКА ДИВИЗИЯ ДО КОМАНДВАЩИЯ ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ ЗА СТРУКТУРАТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ В РАЙОНА НА ГР.СВИЛЕНГРАД.
Следа, 3 август 1943 г.

Поверително
Следа – Командиру Прикриващата армия.
Донасям, че в района на дивизията около Свиленград за нуждите на външното разузнаване действуват органи от следните командни инстанции:
От Ст[аро]загорската областна инспекция.
От 23-и граничен участък.
От Военното министерство.
От Щаба на дивизията.
От Германското командване.
Всяка от тези разузнавания действува по свое нареждане, избира хората си и работи, при което често пъти органите помежду им влизат в противоречия и най-малко във взаимни подозрения.
Като се има предвид, че СВИЛЕНГРАД и гарата му са единственото място от гдето ЕВРОПА поддържа връзка с Близкия изток и там се получават и всички интересуващи ни въпроси по външното разузнаване, намирам, че е най-уместно и в интерес на службата да се нареди следното:
На гара СВИЛЕНГРАД да се образува единен разузнавателен център. Началникът на този център да бъде опитен старши офицер подчинен направо на Щаба на войската Р.О., от гдето да получава нарежданията и да донася.
На началника на този център да бъдат подчинени всички органи, които сега работят по външното разузнаване.

№ ІІ – 1943 3 август 1943 година. Следа.

ПОЛКОВНИК – Командир на 2-ра пехотна Тракийска дивизия
(п) [не се чете]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.153. Оригинал, машинопис.

Документ № 414
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 533 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ И ДО НЩ НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ, ОТНОСНО ПРИЗЕМЯВАНЕТО НА 11 АМЕРИКАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧА НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Истанбул, 5 август 1943 г.

№ 533 Поверително
5.VІІІ.1943 г. София – началник Щаба на войската
Цариград, 3.VІІІ.1943 г. (РО) Копие – НЩ на Въздушните войски

Донасям, че 11 самолета – бомбардировачи от американските въздушни войски, които на 1.VІІІ. т[ази] г[одина] бомбардираха петролния басейн в района на гр.Плоещ (Румъния) по различни причини (повреди, заблуждения на пътя, ранявания и прочие) са били принудени да слязат на турска територия и то: 3 – при Чорлу, 4 – при гр.Смирна, 1 – при гр.Фетхие, 2 – при гр.Балъккесир и 1 – при гр.Акхисар.
Екипажите на тези самолети (около 77 души) са били обезоръжени и интернирани в гр.Адана; имало няколко души ранени и един убит от екипажа на самолета, който е кацнал при гр.Фетхие.
Преобладава убеждението, че споменатите по-горе американските въздушни войски са излетели от Египет или от остров Кипър.
Горното донасям за сведение

(п) Димитър Желязков
Подполковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.306. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2006, том 93, с.
Документ № 415
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 538 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЯПОНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Истанбул, 5 август 1943 г.

№ 538 Лично-поверително
5.VІІІ.1943 г. София – началник [на] щаба на войската (РО)
Цариград

Донасям, че японската разузнавателна служба е получила следните сведения за положението на англо-американските войски в Близкия изток към 25.VІІ.т[ази] г[одина], а именно:
Войскови единици от ІХ англ[ийска] армия са били в движение от Сирия към Палестина, Египет. Някои части от тези войскови единици са били пренасяни с транспортни кораби от Бейрут за Александрия; предполага се, че назначението на тези войски е
А) да влязат в състава на новоформиращата се ХІ или ХІІ англ[ийска] армия в Египет, за което някои разузнаваелни служби имат сведения.
Б) че е започната подобно формиране или
В) да бъдат изнесени още по на запад – за действие срещу Италия-Балканите.
2. Подсилване на войските на о[стро]в Кипър нови войски и военни материали е било преустановено; смята се, че англо-американските сили на този остров а били достатъчни за една морска операция срещу Додеканезите.
3. 9-та пех[отна] австралийска дивизия от ІХ англ[ийска] армия е била в движение към пристанището Бассора – за Индия и
4. По-голямата част от индийските войски от Средния изток са били в движение към Индия.
От тези нови размествания и насочвания на англо-американските войски, японската разузнавателна служба вади заключение, че силите от демокрациите подготвят действия от голям мащаб: 1. За откриване на Втория фронт срещу Европа откъм Италия – Балканите и 2. За действия в Крайния изток* (освобождаване на Бирманския път), в помощ на съюзния Китай; успоредно с тази подготовка обаче, същата служба приема, че англо-американците и готовността и за действия с ограничена цел срещу Франция, островите Сардиния и Корсика и главно срещу Додеканеза.
Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков
подполковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.653. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.186-187.

* Става дума за Далечния изток.

Документ № 416
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-315 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ШУМЕНСКИЯ ГАРНИЗОН ПОЛКОВНИК ВЕЛЧЕВ ДО МВ-ЩВ ОТНОСНО ПРОЦЕСА, ВОДЕН В ШУМЕНСКИЯ ВОЕННОПОЛЕВИ СЪД СРЕЩУ ЛИЦА, ЗАПОДОЗРЯНИ В РАЗУЗНАВАЕЛНА ДЕЙНОСТ В ПОЛЗА НА ПРОТИВНИКА.
Шумен, 6 август 1943 г.

Разузнавателно отделение – армия Лично-поверително.
№ V-315 София – Министерство на войната – Щаб на войската
6 август 1943 г.

V. Донасям, че при разглеждането през месец юний тази година в Шуменския военнополеви съд на делото, заведено срещу няколко цивилни лица в гр.Варна, които са били в услуга на чуждо разузнаване и, които са си служели с таен радиопредавател, са намерени много материали и вещи, улесняващи тяхната дейност.
След приключване на делото, материалите и вещите са изпратени за използуване от 3. Инженерен полк. Между тях се намериха: едно пакетче с малки листчета, във форма на речник за изучаване на чужди думи, на което може да се предположи, че е служило за шифър; 2 филмчета с любителски снимки, на които се виждат параходи, пристанищни съоръжения и др. И една значка.
Представлявам горните предмети, които могат да бъдат в услуга на нашето противоразузнаване. ЗАПОВЕД.
Приложение – същите.

(п) Велчев
Полковник – началник щаба

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.381. Оригинал, машинопис.

Документ № 417
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9077 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ОПИТИТЕ НА ЮГОСЛАВСКИТЕ ПАРТИЗАНСКИ СИЛИ ДА ВЛЯЗАТ ВЪВ ВРЪЗКА С БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИЗАНСКИ СИЛИ.
София, 7 август 1943 г.

Д-р № 9077
Поверително ми се съобщава:
При Криви Вир (?) се намира една комунистическа банда под командването на един водач, назначен от Йосип Броз ТИТО1 , която в последно време е била засилена с още 60 души.*
Бандата има нареждания, да влезе в допир с българите.

АМВР, об.дело 108, л.80. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 145.

1 Йосип Броз Тито (Кумровац, Австро-Унгария, 7 май 1892 г. – Любляна, СФРЮ, 4 май 1980 г.) – югославски партиен и държавен ръководител, деец на международното комунистическо движение. Роден в с.Кумровац, през май 1892 г. Участвува в Първата световна война, където през 1915 г. попада в плен на руския ТВД. Остава в Русия до 1920 г. През 1934 г. е избран за член на ЦК и Политбюро на ЦК на ЮКП. През 1935 – 1936 г. е в Москва, където участвува активно в работата на Коминтерна. През 1937 г. е избран за Първи секретар на Югославската комунистическа партия, а по време на хитлеро-фашистката окупация е върховен главнокомандващ НОА със звание маршал от 1943. През 1943-1945 г. е председател на Националния комитет за освобождение на Югославия, а през 1945-1946 г. е председател на временното правителство и министър на народната отбрана. Умира в Любляна през 1980 г. Един от инициаторите на Движението на неприсъединилите се държави.
* По спомените на бившия сътрудник на политическото разузнаване на Третия райх Вилхелм Хьотъл “през 1942 година четниците още превъзхождали Тито по сила, но след това, благодарение на своята превъзходна политическа тактика, от една страна, и поддръжката, получавана от западните дъжави от другата, Тито започнал бързо да набира сили и стъпил на твърда почва под краката си.” – Виж: Хеттль, В., “Воспоминания сотрудника политической разведки Третьего рейха 1938-45”, М., 2003, с.197.

Документ № 418
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ЗАПОВЕД № V-6969 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6812.
София, 11 август 1943 г.

Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително
№ V-6969/11.VІІІ.1943 г. Цариград – Българска царска легация
София – военен аташе

Към № [V-]6812*. Служебно писмо под № [V-] 6812 да се изпълни при особена предпазливост, за да не се даде повод за преждевременни мерки спрямо българското население. ЗАПОВЕД.

(п) Стефан НЕДЕВ – полковник
Началник на [Разузнавателно] отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.843. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 406.

Документ № 419
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-646 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ ДО МВНРИ, МВРНЗ, ДИРЕКТОРА НА ПОЛИЦИЯТА И НАЧАЛНИЦИТЕ НА АРМЕЙСКИТЕ И ДИВИЗИОННИ ОБЛАСТИ, ЗА ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ПО ОГРАНИЧАВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА НА РАЗЛИЧНИ ЧЛЕНОВЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ МИСИИ.
София, 12 август 1943 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА Поверително
ЩАБ НА ВОЙСКАТА ТУК-Министерството на външните работи
№ V-646 и на изповеданията
12 август 1943 г. – г[осподин] Главния секретар
София ТУК–Министерство на вътрешните работи
и народното здраве
– г[осподин] Главен секретар
ТУК – Директорът на полицията
Началниците на армейските и дивизионни
Области

Всички членове на дипломатическите мисии, консулства, търговски агенти, представителства и др[уги] развиват разузнавателна дейност – повече отколкото е допустимо в рамките на установената международна търпимост.
За ограничаване на тази дейност, представляваща опасност за държавната ни сигурност и народна отбрана да се вземат следните мерки:
1. Да се проследява дейността на всеки член на дипломатическите и пр[очие] мисии, като:
а) Длъжностните лица – чиновници, са длъжни: след всяка среща и разговор с членове на дипломатически и прочие мисии, който представлява интерес за разузнаването, да донасят направо в Щаба на войската – V и Дирекцията на полицията – “Държавна сигурност”.
б) Частните лица, при удобни случаи, да се предупреждават да ограничават контакта със същите по възможния минимум, а при неизбежност да бъдат внимателни и тактични. За разговорите от значение да уведомяват Щаба на войската – V и Дирекцията на полицията – “Държавна сигурност”.
2. Всеки член на дипломатически и пр[очие] мисии, може да напусне столицата (постоянното седалище) само с предварително разрешение и снабдяване с открити листове.
3. За улесняване на членовете на дипломатическите и прочие мисии в столицата се определят следните места, които могат да бъдат използвани от тях за разходки:
а) София – Панчарево – Чамкория;
б) София – река Искър (10 км по Цариградското шосе);
в) София – Бояна – Княжево – Горна баня – Банкя;
г) Костенец баня – Солудервент;
д) Вършец;
е) Рибарица;
Отиването до Чамкория, Бояна, Княжево и Горна баня се извършва без открит лист, а до всички останали места – с открит лист. Контролът и наблюдението на лицата се извършва от Дирекция на полицията – “Държавна сигурност”.
За членовете на консулските и пр[очие] представители в провинцията, подобни места за близка разходка и почивка да се определят от началниците на гарнизоните.
4. Всеки член на дипломатическите и пр[очие] мисии, преди да предприеме пътуване, прави писмени постъпки пред Министерството на външните работи по установения начин.
Това искане се изпраща в Щаба на войската, къде се разрешава или не исканото пътуване.
Военните аташета отправят тия писмени искания направо до Щаба на войската.
Консулските агенти-представители и пр[очие], със седалище в провинцията отправят своите искания винаги писмено, до съответния началник на гарнизона. Последните разрешават или не исканото пътуване, в зависимост от местните условия.
Като се дава разрешение на консулските агенти-представители за пътувания из страната, което трябва да става при изключителни случаи, началникът на гарнизона донася направо в Щаба на войската – Р.О. и съобщава на съответните административни власти, като се посочва пътят и времето, през което ще се извърши пътуването.
5. Откритите листове се издават от Щаба на войската – Р.О. (началниците на гарнизоните) по писмена молба от заинтересуваното лице в която се посочва:
– Целта на пътуването (мотивирано).
– Местата, които ще бъдат посетени. Една ивица от 80-100 км от граничната линия не може да бъде обект на посещение.
– Начало на пътуване, път на следване, места за пренощуване и за връщане. Открит лист, който не е използван в началната дата, губи стойността си.
– Превозни средства: автомобил, ЖП линия, самолет.
– Лицата, които ще пътуват заедно с молителя.
6. Членовете на дипломатически и пр[очие] мисии нямат право да правят фотографически снимки – те не могат да носят фотографически апарат при каквито и да е пътувания, нито из столицата (седалищното населено място).
7. Членовете на дипломатическите и пр[очие] мисии, които не са вписани в дипломатическите листа, не могат да пътуват из страната, освен като куриери, по международни пътища.
8. При известни случаи на пътувания из страната, Щабът на войската си запазва правото да изпраща назначени лица, които да придружават пътника.
9. Военните и административни власти правят проверка, при която задължително се представят: карта за самоличност, издадена от Министерството на външните работи и открит лист, издаден от Щаба на войската (началниците на гарнизоните).
10. По начало цялата територия на страната се обявява за забранена зона.
11. Щабът на войската началникът на гарнизона не дава сведения за причините, по които е принудено да откаже дадено пътуване.
12. Членовете на дипломатически и прочие мисии, които не спазват горните нареждания се лишават от правото да пътуват из страната.
13. Министерство на вътрешните работи разпорежда:
а) Да се организират пропускателни постове на всички изходни места на столицата (седалищното място), който ще спира всяка кола, която напуска столицата (града) и се проверяват документите.
За целта, по изходните места се поставят контролни бариери по пътя: София – Самоков – Чамкория, не се поставят такива.
б) Разпорежда до всички полицейски и административни власти от страната, да се проследява движението на чужденеца и с такт на учтивост, която отговаря на гостоприемството на българина, а в същото време и да проследява всяка стъпка на чужденеца, който колкото и добър приятел да бъде на България си остава чужденец.
14. Щабът на войската (началниците на гарнизоните) ще предупреждават съответните полицейски или административни власти със следната телеграма:
…… пълномощен министър …… дипломатическа кола Д.Т. …… София – Ботевград – Плевен – 10-12 август, което означава, че горното лице пътува на 5.8. от София – Ботевград – Плевен и, че същото ще се завърне на 12.8. За резултата ще се донесе по-късно от 14.8. телеграфно.
15. Началниците на гарнизоните, независимо от полицейския контрол, организират свое наблюдение за внимателно проследяване дейността на чуждите представители от дипломатическите консулства, представителства и пр[очие], като се ползуват и средствата на полицията.
При проследяването да се обръща сериозно внимание на лицата, които се срещат и действията, които провеждат (до колкото това е възможно).
При пристигането на военните аташета, да се изпраща офицер към същите и под формата на упътване, услуга и пр[очие], да го придружават през всичкото време, за да не му даде възможност да прояви каквато и да било дейност.
В същото време, да се проучва целта на неговото пътуване, въпросите, които задава и от лицата, за които се интересува.
16. Пристигането на членовете на дипломатическите и прочие мисии ще бъде съобщавано от Щаба на войската до съответните началници на гарнизони по телефона или телеграма, със следното съдържание: …… военен аташе…… кола Д.Т……. София – Пловдив – Карлово – 10-12.8 Това означава, че той пътува на 10-и по горния път, ще се завърне в София на 12.8. Началниците на гарнизоните чрез органите на административната власт и полицейската власт проследяват движението му и на 14.8. се прави донесение в Щаба на войската – Р.О. (ако не може да стане по-рано).
17. Тази дейност се ръководи от началника на разузнавателната секция или офицерите-разузнавачи на частите.
18. Изпълнението на горните нареждания да започне веднага и не по-късно от 15 август тази година. ЗАПОВЕД.

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ – Началник Щаба на войската
(n) [Константин] Лукаш

АМВР, общо дело 13388, л.192-195. Оригинал, машинопис.

Документ № 420
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 556 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ФИНЛАНДСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ*.
Истанбул, 13 август 1943 г.

№ 556 Лично-поверително
13.VІІІ.1943 г. София – началник [на] щаба на войската – РО.
Цариград

Донасям, че финландската разузнавателна служба в Турция, разполага със следните сведения за руската войска към 1.VІІ. тази година, а именно:
1. На Европейския театър на военните действия, Русия разполагала и действувала с около 400 пехотни дивизии и 450 бронирани бригади, с тяжест на усилията района на Москва-Тамбов**.
От пехотните дивизии, само около 100 трябвало да се приемат за напълно комплектовани*** останалите били с намален състав (6-8-10 000 души).****
[…]*****
2. Главният стратегически резерв на руската армия е била конната маса в тила, която е била пазена от Главното командване [на Съветската армия] за действия през зимните месеци.**** Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков
подполковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.720. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.187.

* Финландското военно разузнаване въобще не е искало да на този етап от войната да предоставя някакви сведения на българския „съюзник” по хитлеро-фашистката ос. Курсът бил само един – получаване на информация само от представители на германските разузнавателни служби. За да може читателят да направи сравнение на текста на горния документ, с подобен, но изпратен в германския Генерален щаб, тук ще приложим извадки от донесението на финландския военен аташе в Анкара от 18 март 1942 г., което генерал-полковник Франц Халдер публикува в своя дневник:
„1. Англо-американски доставки на самолети за Русия. За сега са доставени 500 вече били в действия самолети от типа „Харикейн”.
2. Англичаните в Кавказ. Строят се английски летища (в района на Краснодар, Ростов). В Тбилиси – 20 англо-американски офицери-генщабисти.
3. Доставки на англо-американски танкове за Русия. До сега са предадени приблизително 300 танка (преди всичко – за полските военни формирования в Русия). Тип ІІІ (16 тона), тип VІ „Крейсерски” (18 тона), тип ІІ „Матилда” (26 тона), тип ІІА-4 (12 тона). През последните четири седмици като че ли са доставени допълнително 100 танка.
4. Нови формирования. В района на Уфа, Казан, Астрахан, Оренбург – 20-25 дивизии, отделни стрелкови части (и кавалерия).
В района на Казан, Киров, Вологда, Тамбов и източно от Москва – 30 дивизии и 10 танкови бригади.
Източно от Урал – 5-10 дивизии.
Общо 50-60 дивизии, сведени в две резервни армии, една от която трябвало да командва [маршал] Будьони.” Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.632-633. Колкото до англичаните, намиращи се в Кавказ е допусната малка неточност – през август 1941 г. около 15 английски офицери-специалисти, пристигат в Черноморския флот за да споделят опита си по устройването на противомагнитни пояси за корабите. Сред тях са били и представителите на английската военноморска мисия в Москва, капитан 2-ри ранг Фокс и капитан-лейтенант Паул, при това Фокс дори е бил на бооен поход с една от съветските подводни лодки (М-34) в района на румънското пристанище Констанца. Виж: Симонов, К., „100 суток войны.Неизвестные факты”, Смоленск, 1999, с.517.
** Подобно изказване на финландския шютскоровец, е по-скоро алегория на руската поговорка „Тамбовский волк тебе приятель”.
*** В текста е дадено като “комплектни”.
*** Текстът не се отнася до темата.
**** Тук е уместно да се отбележи, че през лятото на 1943 г. Съветските въоръжени сили превъзхождали противника на съветско-германския фронт по личен състав в 1,2 пъти, по танкове и САУ – в 1,7 пъти, по оръдия и минохвъргачки – 1,9 пъти, по самолети – 3,4 пъти. Само на Курското направление в началото на юли 1943 г., превъзходството в полза на Съветската армия е било съответно 1,4 пъти; 1,2; 1,9 пъти при равни количества бойни самолети. Виж: Ржешевский, О.А., „Война и история. Буржуазная историография США о второй мировой войне”, Москва, 1984, с.207.
***** Текстът не се отнася до темата.

Документ № 421
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № ІІ-351 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК-ЩАБ НА ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ ПОДПОЛКОВНИК БРАТАНОВ ДО ПОДЧИНEНИТЕ МУ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ, ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО ОТ АГЕНТИТЕ НА ЧУЖДИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ НА МОРЯШКИ КНИЖКИ.
София, 14 август 1943 г.

Лично-поверително
СЛЕДА – Командиру 2-ра пех[отна] дивизия
Командиру 5-а пех[отна] дивизия
Командиру 11-а пех[отна] дивизия
Ивайловград – командиру 44-и пех[отен] полк
Малко Търново – началнику 25-и граничен участък

Щабът на войската със служебно писмо № V-1-1568 от 13-и август т[ази] г[одина] съобщава, че имал поверително сведение, какво, агенти от противниковите разузнавателни служби ще бъдат снабдени с моряшки книжки, за да могат без да се излагат на риск, да пътуват от държава в държава.
Горното да се доведе до знанието на граничните органи за засилване контрола върху преминаващите границата лица, снабдени с моряшки книжки. ЗАПОВЕД.
№ ІІ-351. 14 август 1943 г. Следа

(п) Братанов
ПОДПОЛКОВНИК – Вр[еменен] началник-щаба на Прикр[иващата] армия.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.192. Оригинал, машинопис.

Документ № 422
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9696 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА НОВАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА “АБВЕРЩЕЛЕ-СОФИЯ” И ПРЕНАСОЧВАНЕТО НА ВНИМАНИЕТО И КЪМ БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.
София, 17 август 1943 г.

Д-р № 9696

Позволете ми да Ви съобщя, че от 1.9.1943 г., разузнавателната служба срещу Турция на българо-турската гранична местност от моята страна организаторски ще се измени.
Разузнавателният пункт в Ивайловград ще се обедини с клона в Харманли (началник капитан [С.] Хубер).
Удобно ще бъде тогава, ако българският разузнавателен офицер, който е бил до сега при разузнавателния пункт в Ивайловград, бъде преместен при капитан [С.] Хубер в Харманли, където ще се съберат всички разузнавателни сведения и, от където ще се управляват общо напредналите разузнавателни постове.
Моля да се съобщи на подпоручик [Кирил П.] Константинов, да се присъедини към преместването на бюрото от Ивайловград в Харманли.
За новата организация същевременно наредих да се съобщават непрекъснато от [C.] Хубер на подпоручик [Кирил П.] Константинов всички узнати чрез нашето Бюро за Турция новини, тъй като подпоручик Константинов да бъде в състояние да докладва на българското царско 2-ро бюро** чрез нашата редовна куриерска връзка и съответните войскови части, например 2-ра армия в Симеоновград, най-новите сведения.
Чрез това правило българският разузнавателен офицер подпоручик [Кирил П.] Константинов ще бъде в пряка връзка с нашата разузнавателна служба и от негова страна ще носи грижи за доброто взаимно работене и вдълбочаване.
[Резолюция: ] РО 1. 1. подпоручик [Кирил П.] Константинов да се яви на доклад.
2. Да се премести в Харманли.

(п) [Стефан] Недев 19.8.1943 г.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.108. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 145-146.

*Става дума за Бюрото на абвера (т.нар. “Кригсорганизацион”) в Турция, с ръководител д-р Паул Леверкюн.
** Става дума за РО 2.
Документ № 423
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО-ПИСМО № 582 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО ТОВА, ЧЕ НЕ Е ПОЛУЧИЛ ОЩЕ ОТ БЪЛГАРИЯ, ИЗПРАТЕНАТА МУ РАДИОСТАНЦИЯ.
Истанбул, 19 август 1943 г.

№ 582 Лично-поверително.
19.VІІІ.1943 г. София – началник щаба на войската (РО)
Цариград

[Към №] 6813*. Донасям, че радиопарат не съм получил и според обясненията на господин Манолов, такъв апарат щял да бъде изпратен от Щаба на войската – РО – допълнително.

(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.557. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 407.

Документ № 424
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-1611 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕНЕН РАЗУЗНАВАЧ РОБЕРТ ГИБСЪН.
София, 20 август 1943 г.

Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително
№ ІV-1-1611 СЛЕДА – НЩ Прикриващата армия
20 август 1943 г.
София

Щабът на войската има достоверно сведение, че познатият английски офицер Роберт Гибсън – Цариград, правел големи усилия, за да може да изпрати през България (или Унгария) в Румъния, група агенти, които да организират саботажи* в петролните области. С досегашните резултати на Гибсън, в областта на саботажите, неговата по-висша служба е била недоволна.
При случай, че се констатира образуването на подобни групи, да се донесе незабавно в Щаба на войската – РО. ЗАПОВЕД.

(п) [Стефан] Недев
полковник – началник [на Разузнавателно] отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.222. Препис, машинопис.

* Диверсионните операции обикновено предвиждат унищожаването на складовете на противника, сервизните центрове и производствените мощности. При изпълнението на подобни операции, като цели се избират електростанциите, ЖП трасета, автострадите, мостовете, свързочните възли, магазиите, коли и складовете за снабдяването. – Виж: Крофорд, Ст. “Спецназ в бою. Опыт спецназа разных стран”, М., 2002, с.296.

Документ № 425
ЗАПОВЕД № V-7104 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ГАРНИЗОНА В ГР.ИВАЙЛОВГРАД ЗА ОТКОМАНДИРОВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ГЕРМАНЦИТЕ ПОДПОРУЧИК КИРИЛ П. КОНСТАНТИНОВ.
София, 20 август 1943 г.

ИВАЙЛОВГРАД – Началнику гарнизона.

Да се предаде на подпоручик [Кирил П.] Константинов – офицер за свръзка при германците да се яви веднага в Щаба на войската. ЗАПОВЕД.
№ V-7104/20.VІІІ.1943 г.

(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – началник на [Разузнавателно] отделение [при] ЩВ.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.107. Оригинал, машинопис.

Документ № 426
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9981 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВИ АГЕНТИ ВЪПРОСИ ОТ РАЗЛИЧНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ НА АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ.
София, 22 август 1943 г.

Д-р № 9981

Въпроси, поставяни от английското, американското и френското разузнаване:
Колко е силна противосамолетната отбрана на София, Пловдив, Варна, Скопие и други български градове. Намират ли се в тия градове изтребителни самолети?
Какво може да се узнае върху българските войскови поделения и мобилизацията?
Какво е известно за българската войска и нейните гарнизони?
За извършените саботажи да се съобщава.
Какво е настроението в България? Колко силна е комунистическата организация?
Да се съобщи с точни подробности положението на въздушната отбрана на София, като например данни относно големината на големокалибрените противовъздушни батареи, местостоенето им и дали са били мобилизирани или са местни.
Какво се разбира под една изтребителна група? Как е организирана тя? Къде са станционирани такива групи?
Как са боядисани самолетите? Какви знаци имат те?
Точни данни за местонахождението на летищата, тяхната отбрана и снабдяване, като се съобщи на колко километра се намират най-близките селища. Хангарите трябва да бъдат точно описани. Също така къде се намират и бензиновите резервоари.
Какво е известно върху българския товарен трафик?
Къде и какво мислят отговорни лица за [Бенито] Мусолини1, Италия, [на остров] Сицилия*?
Данни за всички укрепления и отбранителни инсталации [в България].
Къде се намират нови летища? Точни данни за земната противовъздушна отбрана, количеството и типовете на станционираните там самолети.
Данни по въпроса за изхранването и стопанското положение.
Капацитетът на българските жележници, точни данни за разните ЖП линии.
Данни за въоръжителната индустрия?
Какво е известно за българските партизани? За тях се изискват точни данни.
Процентно участие на комунистите, демократите и фашистите в българската войска.
Кои офицери са англофили и, кои – американофили?
В кой лагер се намират днес хората от 19-и май [1934 г.]?
Какво прави [полковник] Дамян Велчев?
Как действува английската и американската пропаганда по радиото?
Разпределение на българската войска, намират ли се българските части южно от Вардар.
Как се казва шефът на 52-и [пехотен] полк и къде се намира той? Интересуват ни обозначенията на отделните полкове и техните командири.
От кои полкове е сътавена 11-а пехотна дивизия?
Колко силни са българските противоброневи оръдия?
Общо върху въоръжението на българската войска.
Колко силна е бреговата отбрана?
Кои военни пътища се работят сега?
Колко голяма е съпротивителната сила на Черноморското крайбрежие срещу едно евентуално дебаркиране?
Какъв е процентът на русофилските войници в българската армия и колко войници са англофили или американофили?
Движат ли се българските железници по разписание или се констатират големи закъснения?
Новите постройки в България от кои – на частни или обществени средства се строят?
Бойна сила на българската войска. Как е въоръжена?
Пътищата удобни ли са за пътуване с моторизирани колони?
Кои пътища са били построени между Стара и Нова България?
Кои нови пътища са били построени между Стара и Нова България за стратегически цели и, кои могат да се използват за моторизирани колони?
Интересуват се от точни данни за укрепленията по егейското крайбрежие. Какв оръдия са инсталирани там и какъв калибър имат?
В ред ли е водоснабдяването на градовете? Има ли София достатъчно вода? През кое годишно време водата намалява?
Народът за или против вземане активно участие във войната?
Ще бъде ли българската войска в състояние, да се противопостави със сила на демократичните [англо-американски и съветски] войски?
Какъв е начинът на саботажните случаи в България?
Какви акции предприемат комунистите?
Данни за дунавското корабоплаване и колко кораба се движат дневно?
Къде има в България бензинови складове?
Моля по възможност по-бързо да ми отговорите на горните въпроси в подходяща форма, които ще бъдат препратени на противника.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.480, л.14-16. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 146-147.

1 Бенито Амилкаре Андреа Мусолини (Mussolini) (29 юли 1883 г., с.Варнано-дей-Коста, близо до Преапио, Форли – 28 април 1945 г., около Донго) – италиански държавен и политически деец, лидер (дуче) на италианските фашисти, 1-ви маршал на империята. Син на ковач. Завършил училище във Форлимпополи през 1902 г. и през февруари 1902 г. става учител в селското училище. През 1902 г. заминава да работи в Швейцария, работи като каменоделец, земекопач, куриер. Няколко пъти е арестуван на просия. Взема активно участие в работническото социалистическо движение, през лятото на 1903 г. е арестуван от швейцарските власти за призив към всеобща стачка и изгонен в Италия. В края на 1904 г., криейки се от призива в армията, отново заминава за Швейцария и през 1904 г. отново е арестуван. След освобождението посещава лекции в Лозанския и Женевския университет, занимава се с преводи и публицистика, наричали го ръководител на италианския социалистически клуб в Женева. След обявяването през ноември 1904 г. на амнистия за всички дезертьори, се връща в Италия. От 1905 г. преподава в училището в Канева (Венеция). Става известен социалистически деец в Романие, нееднократно е арестуван, сътрудничил в вестник „Пополо”. През 1905-1906 г. преминава военна подготовка в армията. Премества се в Тренто (Австрия), където на 10 септември 1909 г. отново е арестуван и изпратен в Италия. От 1910 г. работи в секретариата на Социалистическата федерация на Форли. Сйъс собствени средства издава вестника „Лота ди класе” („Борба на класите”), успява да го направи едно от най-влиятелните социалистически издания във Форли – всички статии Мусолини писал сам. Често се изказвал на митинги и събрания, полуечил славата на добър оратор. След десанта на италианските войски през 1911 г. в Триполитания и Киренайка, развръща агитация за революция и свалянето на монархията в Италия, бил арестуван и 5 месеца се намира в затвор. От декември 1912 до 1914 г. е назначен от Изпълкома на Италианската социалистическа партия за редактор на централния орган на партията, вестника “Аванти!” (L`Avanti !). За агитирането в полза на встъпването на Италия във войната на страната на Антантата през ноември 1914 г. е изключен от партията. Тога от него е създаден вестникът “Пополо д`Италия” (“Popolo d`Italia”) – по-късно станал фашистки официоз. През март 1919 г. от бившите участници на войната създава организация, получила названието фашистка (fasci di combatimento). Опирайки се на фашистките отряди, Мусолини оглавява антидемократичното движение, маскирайки го със социална и национална демагогия. През октомври 1922 г. осъществява държавен преврат (“Походът към Рим”). В у словията на остра политическа криза, последвала след убийството от фашистите през 1924 г. на социалиста Дж.Матеоти, Мусолини успял да се удържи на власт, използвайки пасивността на антифашистката опозиция и на настъпилия терор. През 1926 г. пристъпва към ликвидиране на конституционните свободи и установяването на открита диктатура. През 1929 г. подписва Латеранското съглашение с Ватикана. Милитаризира икономиката. След установяването на фашистката диктатура в Германия през 1933 г. , сключва с Германия политически и военен съюз, оформен чрез редица договори. През 1936 г. санкционира окупацията на Етиопия, през 1939 г. присъединява Албания. Вмъква Италия във Втората световна война през 1940 г., като обявява война на Франция. Поражението на хитлеристката коалиция довежда до падането на диктатурата на Мусолини на 25 юли 1943 г. През 1943-1945 г оглавява марионетното правителство върху окупираната от хитлеристите територия на Италия („Република Сало”). На 27 април 1945 г. е хванат от партизаните от бригадата „Урбано Ладзаро” в близост до итало-швейцарската граница и докаран в Донго. Осъден на смърт по приговора на военния трибунал на Комитета за национално освобождение на Северна Италия и разстрелян във вилата Белмонто, заедно с любовницата си Петачи.
* Става дума за предприетата от 7-ма американска армия на генерал Паттън и 8-а британска армия на генерал-фелдмаршал Монтгомери, бойна съюзническа операция, срещу итало-германските войски, разположени на остров Сицилия

Документ № 427
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9950 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВ АГЕНТ ВЪПРОСИ ОТ БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
София, 23 август 1943 г.

Д-р № 9950
Един от моите довереници, които според моите нареждания стои във връзка с английската разузнавателна служба е получил от един противников агент за по-нататъшно предаване на неговия началник следните военни данни:
Мостът при Вакарел за прикритие е насипан с пръст. Течението на реката, което минаваше от страни, е отбито.
2. В неделя, на 25.7.1943 г., на спирката Военна рампа, пред Главната гара на София, са пристигнали три влака от Варна, които са били натоварени изключително с войници, военни автомобили и оръжейни материали.
3 .Върху Народната банка се намират 3 противовъздушни оръдия.
4.Електрическата централа при Бояна се охранява от българските войници, там са поставени и противовъздушни батареи. Забранено е на лица да се движат по брега край реката и да се използва пътят край реката.
5.Хижата Алеко, както почти цялата Витоша, са забранени за туристи. Там се намират няколко противоъздушни батареи.
6. В местността на Рила (Самоков) се намират български бронирани коли, които блокират местността срещу разбойнически банди.
7. В Ботевград се намират също разбойници, които се преследват от моторизирани полицаи и полицаи на коне.
Аз възнамерявам да предам тези данни чрез моя довереник на противниковото разузнаване и моля за Вашето съгласие. Тъй като повереникът трябва да бъде непременно на 30.8. тази година при неговия Началник, ще Ви благодаря много за едно бързо уреждане на въпроса.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.57. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 148-149.

* С донесение № V-1-1699 от 1 септември 1943 г. РО-ЩВ дава странната резолюция “Данните в насрещния номер могат да се дадат”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, ае.799, л.59.

Документ № 428
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8820 НА НЕВРОКОПСКИЯ ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК Т.П.ГЕОРГИЕВ ДО КМЕТОВЕТЕ И ЗАВЕДУЮЩ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ УЧАСТЪЦИ В ОКОЛИЯТА, ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДАТ СПУСНАТИ ЧУЖДИ ПАРАШУТИСТИ.
Неврокоп, 24 август 1943 г.

НЕВРОКОПСКО ПОВЕРИТЕЛНО
ОКОЛИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ До г.г. кметовете и заведующ
№ 8820 полицейските участъци в околията
24 август 1943 г.
гр.Неврокоп

Напоследък станаха прелитания над българска територия на съветски самолети. Има спуснати парашутисти, какъвто е случая в околностите на Одрин, където са спуснати и трима парашутисти българи. Противопарашутните групи да бъдат в постоянна готовност и бдителност за вземане всички мерки против пуснатите парашутисти. За всички случаи донасяйте незабавно.

ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК: п Т.П.Георгиев

ОДА – гр.Благоевград, ф.28К, оп.1, а.е.50, л.135. Препис, машинопис.

Документ № 429
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
София, 25 август 1943 г.

Лично-поверително.
Доклад № 14

Относно: изнасянето на евреите от С[екретния] C[ътрудник].
На последната ни среща на 24 т[ози] м[eсец] С[екретният] C[ътрудник] за стотен път най-сърдечно моли да му разрешим да изнесе в Турция 1000 евреи само и само да не се провали пред очите на английската разузнавателна централа, в която са започнали вече да проявяват нервност по отношение на този въпрос и не е изключено да разберат цялата досегашна лъжа в тази история.
С[екретният] С[ътрудник] счита, че си е направил вече положението като е станал собственик на два кораба. Също така имал три грамадни имота в Гърция, които му осигурявали достатъчно приходи за да търси нови печалби от въпросното изселване на евреите. Той предлага всички печалби, които биха се реализирали от това предприятие да бъдат дадени на Щаба на войската. Той е съгласен на всякакъв контрол при произвеждането на сделката, какъвто бихме пожелали да установим.
Моето лично и дълбоко убеждение е, че С[екретният] С[ътрудник] действително се е срастнал вече много с идеята да изиграе по най-съвършенен начин ролята на голям провокатор, който да ни даде не само мрежата на английското разузнаване у нас, но и устройството на английската разузнавателна централа в Цариград.
Твърдо вярвам, че след като му помогнем да се отчете по еврейския въпрос и го изпратим в Цариград, той ще бъде напълно в състояние да направи пълни разкрития, както там, така и тук след това. Фактът, че Централата от Цариград му предлага да отиде там за да се уговори връзката между нея и някои български общественици и министри, достатъчно ясно показва, че ние можем наистина да се доберем до резултати от най-голямо военно и политическо значение. Считам, че пред тези големи изгледи, въпросът за изселването на 1000 евреи е най-ничтожната жертва, която можем да направим ние.
25 август 1943 г., София

[капитан] Й[онко] Й[олов]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.301. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.381-382.

Документ № 430
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 289 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В УНГАРИЯ КАПИТАН БАЛЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА V ОТДЕЛ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ УНГАРСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Будапеща, 26 август 1943 г.

Българска царска легация София – Министерство на войната
Военен аташе Щаб на войската – V [отдел]
№ 289/26.VІІІ.1943 г.
Будапеща

Приложени, представям девет листа сведения, относащи се до България, които получих от унгарския Щаб на войската.
Освен това, донасям, че началникът на РО ми каза, какво те са получили донесение от техния агент в Стокхолм, че той е могъл да прочете в тамошната Турска легация eдна телеграма, с която турското министерство на външните работи съобщавало на своя пълномощен министър, че турският военен аташе в София бил успял да залови ключа на нашия шифър.
Приложение: 9 листа*

(п) Балев – капитан

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.782, л.100. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.188.

* Тук не се прилагат.

Документ № 431
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № V-7244 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО РАЗЛИЧНИ ОБЕДИНЕНИЯ, СЪЕДИНЕНИЯ И ЧАСТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА, ЗА ДЕЙНОСТТА И ДЕЙСТВИЯТА НА ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ.
София, 31 август 1943 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА ПРЕПИС
ЩАБ НА ВОЙСКАТА Лично-поверително
№ V – 7244 ТУК – Пловдив, Сливен, Шумен, Русе, Враца
31 август 1943 г. Дупница, Ст[ара] Загора, Плевен, Кърджали,
С о ф и я Скопие, Битоля и Ксанти – Началник щаба
на 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а,
10-а, 14-а и 15-а дивизионни области.
Следа – Началник-щаба на І Български
корпус
Следа – Началник щаба на Прикриващата
армия
Копие – Тук – Пловдив, Варна, Плевен,
Скопие – началник-щаба на І, ІІ, ІІІ, ІV и V
армейски области
Белград – офицера за свръзка при германс-
кото командване
Солун – офицера за свръзка при германско-
то командване.

Щабът на войската има сведение, че напоследък Дража Михайлович е засили значително своята организационна дейност, като постепенно пуска пипалата си и в Новоприсъединените към нашето отечество земи, към стара България, към Албания и Гърция.
След несполучливите опити за помирение с комунистите и преминаване към съгласувана дейност с тях, борбата между комунисти и дражисти продължава ожесточено*.
За Дража Михайлович било ясно, че комунистите действуват въодушевено не от някаква национална идея, а по своя програма, стремейки се да създадат съветски републики от завладените области и за устновяване изобщо републиканско управление на Балканите.
Натиск от последното сръбско емигрантско правителство в Лондон за това помирение не помогна. Ето защо, Дража Михайлович продължава борбата против комунистите.
Едновременно с това, Дража Михайлович е засили твърде много организационната си дейност, като подготвя Сърбия, Черна гора, Хърватско и населението на всички части на бивша Югославия за общо възстание.
Целта на това възстание ще бъде изгонването на окупаторите** и завземане на властта по дадена заповед от Главния щаб и възстановяването на Велика Югославия.
До издаването на тази заповед, организациите имат за задача да подпомогнат разгромяването им и заемат властта преди това да са успели да направят комунистите. В същият и другия случай те щели да бъдат подпомогнати от войските на съюзниците и парашутистите на генерал [Павел] Илич***, които били екипирани и обучени в Англия.
Най-напред трябвало да се изгради организацията, като в нея влизат дори националисти – сърби и такива, които са привърженици на идеята на Велика Югославия. Да се определят лицата, които ще вземат отговорните постове по гражданска и военна линия. За целта, най-напред щели да организират всички офицери и подофицери от бившата югославска армия и по-будното гражданство. Да се формират чети по градове и села, които се въоръжат с укрито по частните къщи оръжие и захвърлено такова от разбитата югославска армия.
За успешната работа на организацията и организирането на населението в отнетите от Югославия земи са били изпращани куриери и назначени организатори, които били доверени хора на Главния щаб на [Дража] Михайлович.
Този щаб имал поделения по области. Установено е, че в Македония дейността на организацията се ръководи от три такива щаба:
– първият е известен под № 110 – началник майор [Радослав] Джурич, намиращ се в планина Ябланица при град Лебане;
– вторият – с майор Йордан Кимич, се намира в планината Капаоник, близо до Косовска Митровица;
– третият – с началник Божидар Явровски, намиращ се в планината Явор, близо до град Чачак.
Във всички места в Македония, където има образувани организации на Дража Михайлович, същите имат свои щабове и организации. Връзката между тях се поддържа посредством куриери, шифровано.
Създадена организации в Пиротския край, която се ръководи от град Ниш, посредством Александър Виденович и капитан Релич. Представител и ръководител на организацията на този край и гр.Пирот е о.з.поручик от бившата югославска армия Мирко Костов Кирков.
От сведенията, с които се разполага за организацията на Дража Михайлович се вижда, че Главния щаб на [Дража] Михайлович се стреми към едно съгласувано действие със своите привърженици-интегралисти в България, а именно:
– да се създадат връзки с влиятелни обществени личности в България;
– с помощта на тях да формира на сръбска територия едно [зад]гранично представителство****
– на Българския революционен комитет, който в съгласието на генерал Дража Михайлович, Коста Тодоров, [д-р] Георги Димитров и Д[имитър] Мацанкиев ще води цялата акция в България.
– при създаването на представителство трябва на първо място да бъдат взети под внимание представителите на Земеделския съюз и тия на Дамян Велчев, както и привържениците на Никола Мушанов и Кръстю Пастухов1, които в миналото оказали приятелско държание спрямо Англия и Русия;
– [зад]граничното представителство, както и военно-политическите щабове в България ще имат задача да ръководят всички въоръжени групи в страната и да ги поставят под едно общо команда;
– след образуване на това представителство ще се пристъпи към образуването на военно-политически щабове в окръзите и околиите, които ще създадат техни доверени места в градовете и селата в цяла България;
– въоръжените отделения, както и тези които по-късно ще бъдат формирани, ще носят името на легендарния герой на свободата – Васил Левски;
– средствата за формиране на граничното представителство и военно-политическите щабове в областите ще бъдат под заповедите на законните и представители и то тогава, когато връзката бъде съвършенно установена.
В сектора Зайчар – Неготин били установени 6 съобщителни пътя за България. От тях три минават през сръбски села, които сега са взети от България и три през български селища:
– от Дружник /14 км ю[го]з[ападно] от Неготин/ – Брачевац***** /Блаковци, 16 км ю[жно] от Неготин/;
– от Чеконяр /16 км с[еверо]и[зточно] от Зайчар/ – за Градско[во] /15 км с[еверо]и[зточно] от Зайчар/;
– от Ябуковац /20 км с[еверо]з[ападно] от Неготин/ – за Велики Ясеновац /19 км ю[го]з[ападно] от Неготин/;
– от Рояч /14 км ю[жно] от Неготин/ – за Горно Цево и Гърци /при Видин/;
– от Велики Извор /4 км с[еверно] от Зайчар/ – за Кула****** /18 км и[зточно] от Зайчар/;
– от Буковка /4 км ю[го]и[зточно] от Неготин/ – за Брегово /17 км ю[го]и[зточно] от Неготин/.
В тези села се намирали доверени лица на организацията на Д[ража] Михайлович, чрез които се предавали сведения през границата.
В село Гърци /Видинско/ са идвали лицата Рангел Салев и Александър Начев, където се срещали с Фика Краянов и Тодор Сълев.
Организатор на Дража Михайлович в този район е Люба Иовановач с превдоним “Патак”, намиращ се в района на Хомолските планини между Зайчар и Неготин.
Дража Михайлович дал заповед на майор [Радослав] Джурич да усили и разшири организационната си дейност и към долината на Вардар, като се организира борбата срещу комунистите за унищожаването им.
Като се имат предвид горните сведения да се пристъпи към организиране на разузнаването с цел да се открият своевременно пипалата на Дража Михайлович в Новоприсъдинените земи, както и в областите в Стара България, за да осуетят всички негови планове по отношение на България.
Разузнаването ще бъде поверено на сигурни хора и се запази в абсолютна тайна.
За добрите резултати да се донася незабавно направо в Щаба на войската. ЗАПОВЕД.

/п/ [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на отделение

/п/ [не се чете]
ПОДПОЛКОВНИК – Началник Разузнавателното отделение при Щаба на Прикриващата армия

АМВР, общо дело 5211, том ІІ, л.23-26. Препис, машинопис.

* Щабът на войската имал от по-рано сведения за настъпилите ожесточени сражения между дражамихайловистите и партизаните на Тито. В една своя информация от 20 август 1943 г. и под № V-1-1612, началникът на РО-ЩВ полковник Стефан Недев предупреждава началниците на щабовете на І корпус, І армия и V армия са следното: „Щабът на войската има достоверно сведение, че въпреки опитите от страна на англичаните да наложат на Дража Михайлович една съвместна работа с комунистите, последният е заповядал още през месец юлий т.г. поставянето в действие на І Косовски корпус заедно с една новосъздаваща се хвърчаща бригада, за борба с комунистите. Горното донасям за сведение. (п) [Стефан] Недев. Полковник – началник на отделение”. Виж: АМВР, общо дело 108, л.77.
** През август 1943 г., на територията на окупирана Югославия са били съсредоточени 17 италиански, 7 германски, 3 български дивизии и 3 дивизии на хърватските усташи. През декември 1943 г., там, ако се включи и територията на Словения се намирали 18 германски дивизии, 6 български и 4 хърватски дивизии. Виж: Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.537.
*** И действително, по договорка с Центъра (т.е. ЗБ на ЦК на БРП/к/) ръководено от Георги Димитров в Москва, е постигнато споразумение за едновременното изпращане на групата обучени югославски командоси начело с генерал Павел Илич в Сърбия и изпращането на военни принадлежности и оръжие за нуждите на партизанското движение на Тито. През нощта на 14 март 1944 г., съветски самолети са прехвърлили военната помощ, в района на Босански Петровац. На следващия ден е прехвърлена военна помощ около с.Медно поле, около Гламоч. Виж: Ћуретић, В. “Савезници и и jyгословенска ратна драма”, том 2, Београд, 1992, с.199.
**** “Представителство” е специализиран термин, използван само от органите на Абвера. Това означава внедряването на техни разузнавачи в редовете на партизанското движение. Така че документът на полковник Стефан Недев, при поставянето на задачи до органите на І или ІІ окупационен корпус или Прикриващата армия, е негласно куриран от представителите на Абвера, разположени в България или на територията на окупирана Гърция и Югославия.
1 Кръстьо Иванов Пастухов (1874-1949 г.) – политически деец, юрист, един от лидерите на БРСДП (о); министър на вътрешните работи през 1919 г; осъден след 9 септември 1944 г. за опозиционна дейност. Умира в затвора от насилствена смърт.
***** В текста е дадено като „Драчавац”.
****** В текста е дадено като „Кулата”.

Документ № 432
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛЯ ОТ РО 2 КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАН АГЕНТЪТ ЙОРДАН СПАСОВ.
София, не по-рано от 1 септември 1943 г.
Лично-поверителен

ДОКЛАД
Относно: изселването на 1000 евреи от България в Палестина през Турция*.
[резолюция] Кап [итан Йонко] Йолов. Докладвано.
Не се разрешава.
[Йордан] С[пасов] да насочи усилията си в друго направление, ако иска да бъде полезен и оправдае сегашното си положение.
Да му се възложи задачи по Н[аружното] А[генство], съгласно устно дадените нареждания.

Пол[ковник] (п) [Стефан] Недев
5.10.[19]43 г.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.296. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.382.

* Виж съдържанието на документ № 442.

Документ № 433
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 10868 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ ОТ АГЕНТИТЕ “№ 87”, “№ 304” И “ФРИЦ” ВЪПРОСИ ОТ БРИТАНСКАТА И ФРЕНСКАТА* РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
София, 1 септември 1943 г.

Д-р № 10868
От английското разузнаване агент № 87 е получил следните задачи във връзка с България:
1.Разчленения на българската войска, намират ли се вече български поделения южно от [р.] Вардара?
2.Как се казва командирът на 52-ри [пехотен] полк и къде се намира последния? Интересуват ни въобще обозначенията на отделните полкове, както и техните командири.
3.От кои полкове е съставена 11-а дивизия?
4.Колко силни са българските противоброневи оръдия?
5.Общо сведения за въоръженията на българските части.
6.Къде се намират противовъздушните батареи?
7.Колко силна е крайбрежната отбрана?
8.Колко военни пътища са в строеж?
9.Колко голяма е съпротивителната сила по черноморското крайбрежие срещу евентуален руски десант?
10.На какъв процент русофилски войници в българската войска може да се разчита, колко войници са настроени англофилски или американофилски? Същото да се установи по отношение на политическите кръгове. Трябва да се прави точна разлика между англофили и американофили.

Д-р № 10868
От английското разузнаване агент № 304, прокурист, е получил следните задачи във връзка с България:
1.Да се съобщат точни подробности по противовъздушната отбрана на София, като данни за състава на голямокалибрените противовъздушни батареи, къде са заели позиция и дали същите са подвижни или неподвижни.
2.Какво се разбира под една изтребителна група? Каква е нейната организация?
3.Как са боядисани самолетите? Какви знаци носят те?
4.Точно разположение – да се посочат числото на КМ** до съседното населено място – на летищата, тяхната отбрана и строеж. Хангарите трябва да бъдат точно описани. Къде се намират складовете за гориво?
5.Какво се знае за българския товарен превоз и трафик?
6.Как и какво мислят отговорните лица [за Бенито] Мусолини, Италия*** и [за англо-американската десантна операция в] Сицилия****?

Д-р № 10868
Американската разузнавателна служба е възложила следните задачи на агент № 304, прокурист:
1.Данни за всички укрепления и отбранителни съоръжения и инсталации.*****
2.Къде се намират нови летища? Точни данни за земната отбрана, количество и типовете им на станционираните там самолети.
3.Данни върху въпроса по изхранването и стопанското положение.
4.Капацитетът на българските железници, точни данни за различните ЖП линии.
5.Данни върху индустрията по въоръжението.
6.Какво е известно за българските партизани? Върху това се изискват точни данни.
7.Общата ситуация в България, настоението и пр[очие].
8.Точно местонамиране на летищата – с обозначени километрите до следующия населен пункт.

Д-р № 10868
Довереник “Фриц”, бивш подофицер, е получил следните поръчки от френското разузнаване:
1.Колко силна е противовъздушната отбрана на София, Пловдив, Варна, Скопие и другите български градове? Намират ли се в тези градове изтребителни самолети?
2. Какво може да се съобщи за българските размествания на войскови части и мобилизацията?
3.Какво е известно за българските войски, техните гарнизони и пр[очие].
4. За станалите саботажни случаи трябва да се съобщава.
5.Какво е настроението в България? Колко силна е комунистическата организация?

АМВР, об.дело 183, том 2-ри, л.3-4. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 150

* Става дума за BCRA – Bureau Central de Renseignements et d`Action, френската разузнавателна служба на генерал Шарл дьо Гол, чийто ръководител е полковник Паси (Андре Девеврен).
** Става дума километри.
*** Става дума за капитулацията на Италия.
**** Става дума за проведената англо-американска операция “Хъски”, която била проведена срещу обединения германско-италиански гарнизон. Операцията започнала на 10 юли 1943 г., когато 160000 английски и американски войници от ХV група армии, под командването на генерал Александър десантирала на южното и юго-източно крайбрежие на Сицилия. Виж: Харботл, Т. “Битвы мировой истории. Словарь”, М., 1993, с.423-424. Амброз, Ст. “Эйзенхауэр. Солдат и президент”, М., 1993, с.87-93.
***** В текста е дадено като “инстанции”.

Документ № 434
ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 479 НА КОМАНДИРА НА ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ ДО КОМАНДИРИТЕ НА РАЗЛИЧНИ ОБЕДИНЕНИЯ И СЪЕДИНЕНИЯ, ЗА ЗАЕТОСТТА НА ТРУДОВИТЕ И АРМЕЙСКИТЕ РАБОТНИ ДРУЖИНИ.
с.Горна-баня, 5 септември 1943 г.

УПРАВЛЕНИЕ Твърде бързо
на Лично-поверително
ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ Командирите на 1, 2, 3, 4, 5 и 6
№ 479 Трудови области
5 септември 1944 г. КОПИЕ: ТУК – Интенданта
“ “ – Началника на техническия отдел
с.Горна-баня “ “ – Началника на Б.К. отделение
“ “ – Главния лекар
“ Командира на ІІІ армия
“ Командира Прикриващата армия
“ Командира V армия
“ Командира ІІ корпус
“ Пом[ощник] Началник Щаба на войската
Съгласно сл[ужебно] писмо № І.-1158 от 2.ІХ.1944 г. на Щаба на войската, укрепяването на Македонския, Беломорския, Югоизточния* и Черноморския о[перативен] т[еатър] и постройката само на пътищата: с.Аврен-в.Шихка и Ксанти –Бук – Драма, да се прекратят. Заетите до сега за изпълнението на тези задачи трудови и армейски работни дружини да се използват, както следва:
І. От Черноморския и Югоизточния о[перативен] т[еатър]
1. Командуване. Трудовите и армейски работни дружини от Черноморския и Югоизточния o[перативен] т[еатър] остават подчинени по трудови области както до сега.
2. Задачи. 3-а, 4-а, 5-а, 6-а, 16 и 18-а Трудови дружини заети с укрепяването да се изтеглят зад оперативните части и се съберат по дружини в пунктовете, които ще им укажат Командира на ІІІ армия за дружините от 3-а Трудова област и Командира на Прикриващата армия – за дружините от 5-а Трудова област. За целта командирите на 3-а и 5-а Трудови области да влезат във връзка със съответните командири на армии и помолят щото пунктовете за събиране на дружините, да се намират на удобни шосейни и ЖП съобщителни възли, с оглед да се облегчи снабдяването им, поради липса на камионен превоз.
Същите дружини ще се използват, при нужда, от командирите на ІІІ и Прикриващата армии, за поправка на някои най-неотложни пътища, като за целта се направи предварително разузнаване.
3. Трудова група “Маринка” и ¼ -а 2/4 –а Армейски работни дружини продължат работата си на досегашните обекти.
ІІ. От Беломорския о[перативен] т[еатър]
1. Командуване. С оглед на дадените нови строителни задачи и за удобство на командуването на трудовите и армейски работни дружини, същите от 5-и септемврий т[ази] г[одина] се разпределят по трудови области, както следва:
2-ра Трудова област. Трудовият полковник Марчо [Йорданов] Марчев, в състав: 2-ра, 8-а, 11-а 14-а, 17-а, 20-а и 22-ра Трудови и 2/2-ра Армейска работна дружина.
6-а Трудова област. Трудовият полковник Първан Христов**, в състав: 10-а, 15-а Трудови и ½-ра Армейска работна дружини.
2. Задачи.
15-а Трудова дружина да се оттегли в района с.Аврен – Крумовград с щаб гр.Крумовград, където да премине строеви занятия или поправка, при нужда, пътя между горните два пункта.
10-а Трудова дружина да се оттегли в района на с.Чорбаджийско – Маказа с щаб в с.Чорбаджийско, където да премине строеви занятия или поправка, при нужда, пътя между горните два пункта.
Имуществото на дружината в казармата в гр.Деде-Агач да не се извозва.
½-ра Армейска работна дружина да се оттегли в района гр.Момчилград – Чорбаджийско с щаб в гр.Момчилград, където да премине строеви занятия или поправка, при нужда, пътя между горните два пункта.
8-ма, 14-а и 22-ра Трудови и 2/2-ра Армейска работна дружини да се оттеглят в района Шахин – Рудозем – Смолян, където да преминат строеви занятия или поправка на пътя Смолян – Ксанти, както следва:
2/2-ра Армейска работна и 22-ра Трудови дружини – гр.Смолян.
14-а Трудова дружина – с.Райково.
8-а Трудова дружина – с.Рудозем.
2-ра и 20-а Трудови дружини да се оттеглят в района с.Зърнево – с.Неврокоп, където да преминат строеви занятия или поправки на пътя между тези пунктове, както следва:
2-ра Трудова дружина – с.Копривлен.
20-а Трудова дружина – гр.Неврокоп.
11-а Трудова дружина да се съсредоточи в гр.Демир-Хисар, където да премине строеви занятия. При нужда, същата да се използва за поддържане на пътя през Рупел.
17-а Трудова дружина да остане и продължи работата на досегашния си обект.
Щабът на 2-ра Трудова област, след окончателното оттегляне на дружините, да се изнесе в гр.Момчилград.
3. Разузнаване. Командирите на 2-ра и 6-а Трудови области да извършат своевременно разузнаване, съвместно със съответните околийски инженери, на възложените им за поправка и поддържане пътищата, с оглед да дадат конкретни обекти на подчинените им трудови и армейски работни дружини.
4. Отвозването на материалите от Беломорския укрепен фронт да започне веднага, като се използват придадените на трудовите и армейски работни дружини превозни средства. На други превозни средства да не се разчита. Командирите на областите с оглед на имуществото, което ще се превозва и трудностите при неговото пренасяне, да разпределят разполагаемите превозни средства между дружините.
ІІІ. От Македонския о[перативен] т[еатър]
9-а и 12-а Трудови дружини да прекратят работата по укрепяването и се съберат около гр.Битоля, като се подтегнат и произвеждат занятия.
1/1-ва Армейска работна дружина да прекрати работата по укрепяването и след като се събере в гл.Валандово, да се оттегли в гр.Струмица, където да се подтегне и произвежда занятия.
Щабът на 4-та Трудова област да остане на досегашното си место – гр.Битоля, като поддържа връзки с оперативното командуване с оглед движенията и работата при бъдещата обстановка.
24-а Трудова дружина от района на гр.Пехчево да се прехвърли в източната част на пътя гара Симитли – гр.Пехчево, източно от старата гранична линия, където заедно с 2/1-ва Армейска работна дружина да се продължи работата по постройката на същият път.
ІV. Всички останали трудови и армейски работни дружини, включително и тези от ЖП линия Симитли – Демир-Хисар, да останат по местата си и продължат възложената им работа при досегашната им подчиненост.
V. Подчиненост. С получаването на настоящето, всички трудови и армейски работни дружини, подчинени в техническо отношение до сега на Инспектора на инженерните войски, влизат в мое подчинение във всяко отношение и започват събирането си, което да стане, колкото е възможно по-скоро, след което да се пристъпи към изтеглянето им, както е указано по-горе.
VІ. Новите месторазположения, както и обекти, преди да се вземат, да се разузнаят своевременно най-пълно, като се донесе за точните им места.
VІІ. За направеното да се донесе.

/п/ не се чете
Т[рудов] генерал-майор. – Командир на трудовите войски.

ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.21, л.218-219 Оригинал, машинопис.

* На това направление е разположена Прикриващата армия.
1 Марчо Йорданов Марчев – роден през 1897 г., генерал-майор. В армията е от 1918 г. Завършва Военната академия през 1932 г. Уволнен е през 1935 г. за антимонархическа дейност. Преди 9 септември 1944 г. известно време служи като офицер от трудовите войски. По време на Отечествената война на България 1944-1945 г. командва 6-а пехотна дивизия. След края на войната е началник на Военното издателство.
** В текста е дадено като “Първи Христов”, след което името е поправено с мастило на “Първан”. В номенклатурата на Министерството на войната действително е съществувал военнослужещ Първи Георгиев Христов, който след като е завършил Военното училище е произведен в подпоручик на 25 октомври 1912 г. Службата си завършва като капитан /произведен на 18 септември 1917 г./ в 5-и пехотен полк и уволнен през 1920 г. По-късно, след Априлския пленум от 1956 г., вече на 67 години е произведен в чин о.з. майор на 14 май 1975 г.

Документ № 435
ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 128 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА 42-РИ ПЕХОТЕН ПОЛК, ДО КОМАНДИРА НА 11-а ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ, ЗА РАЗКРИВАНЕТО НА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ГРУПА РАБОТЕЩА ЗА АНГЛИЙСКАТА И ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Следа, 6 септември 1943 г.

Тв[ърде] бързо
Лично-Поверително. Р[азузнавателна] С[екция]
СЛЕДА – Командиру 11-а пех[отна] дивизия

Донасям, че открих в района на полка една шпионска група в състав: Димитър Вангелов Кикуда, Парашкев Костадинов Чавдаров и двамата от с.М[алък] Дервент и каракачаните: Георги Костов Котула, Георги Николов Гигов и Никола Тодоров от колибите при с.Г[олям] Дервент.
Същите веднага задържах и заповядах да се произведе подробно дознание.
Задържаните лица правят пълни признания, от които се установява следното:
Групата е изпращала писма на Георги Чавдаров от с.Круша /Коримвос/ в Неутралната зона, той ги предавал на Васил Янкополо – гимназиален учител в Софлу, а последния на адвоката Патрас от същия град, който бил във връзка с турската и английската разузнавателна служба.
Първото писмо е писано преди два месеца, с което съобщавали за групировката на войсковите части в района на полка. Второто писмо – към края на м[есец] юли за укрепителните постройки на в[ръх] Ягладжика и около Г[олям] Дервент. Третото писмо за отпуските на войниците, поради разколебания дух и четвъртото на 18 август т[ази] г[одина] за докарването на 6 бронеизтребителни оръдия в с.М[алък] Дервент и минаването на автомобили.
№ 128 6 септември 1943 г.

КАПИТАН – Временен Командир на 42-ри пехотен полк
/п/
(Не се чете)

АМВР, общо дело 5211, том І, л.197. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4 , с.93-94

Документ № 436
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА РО-ЩВ ОТНОСНО ВЪТРЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СМЪРТТА НА ЦАР БОРИС ІІІ.
София, 6 септември 1943 г.

Лично-поверителен
ДОКЛАД
Относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ.
През времето от първата криза в здравето на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ до днес, 6 септември т.г., по определен план влязох във връзка с множество лица от най-различните обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите от провинцията* и установих следното във връзка с вътрешното положение на страната, създадено със смъртта на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ.
І. Около смъртта:
Всички без изключение са убедени, че смъртта на Н[егово] В[еличество], тъй както тя бе официално обяснена, е една мистерия. Доказателствата, които се привеждат от най-различни страни и лица, могат да се обобщят, както следва:
1. В своите обяснения министър-председателят проф[есор] Богдан Филов изтъкна, че болестта била дошла абсолютно с пълна изненада. И най-голямият профан по анатомията и по медицината обаче знаел, че никога сърдечните болести не се явяват отведнъж: те се предхождат от редица признаци с цели месеци и дори години по-рано. Следователно, ако наистина Н[егово] В[еличество] Царят бил умрял поради запушване на аортата следствие на голямото умствено и физическо изтощение, както бе обяснено, непременно тази аорта и сърцето са щели да боледуват и по-рано. Средователно сърдечната криза се явява изведнъж и завършва катастрофално, което било абсолютно нелогично да се приеме. Ако ли пък действително Н[егово] Величество е боледувал от сърце по-рано, това е трябвало да бъде известно на г[осподин] министър-председателя и той е бил длъжен да предупреди Н[егово] В[еличество] Царя, че в интересите на отечеството и династията той не може да излага на риск сърцето си с катерене по стръмнини и с рязка промяна на температурата и въздушното нарягане. Господин проф[есор] Богдан Филов никъде не даде подобни обяснения. Значи H[егово] Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на другите сърдечни органи, а е било предизвикано по изкуствен начин, т.е. чрез отрова.
2. От дадените обяснения се вижда, че Н[егово] В[еличество] Царят е прекарал една цяла седмица преди внезапното заболяване в развл[еч]ения чрез любимите му разходки из планината, чрез прекарване на един ден обкръжен от радостите на своето семейство, чрез сърдечни разговори със свои близки и приятели и два или три служебни доклади, които положително не са имали сензационен и възбудителен характер. Следователно не са налице абсолютно никакви данни, които да показват, че Н[егово] В[еличество] Царят е преживял някакво изключително душевно вълнение, което […]**
7. Негово Величество Царят не беше един обикновен покойник. Министър-председателят не можеше да не знае, че с неговата смърт завършва една глава в историята на България и ние се изправяме пред пропаст, пред която нашият народ неминуемо щеше да си зададе въпроса: от естествена смърт ли умря нашият любимец и нашата надежда, или бе премахнат от смъртните врагове на нашето отечество? Даже да беше абсолютно очевидно, че болестта е протекла продължително и най-естествено, че народът е бил осведомяван за нашия ход често и добросъвестно, че е бил морално подготвен да я приеме и че даже не се е съмнявал нито един българин в нейните логически причини, министър-председателят трябваше да постъпи като истински държавник и се отчете напълно както пред народа, така и пред историята, унищожавайки предварително и най-малкия повод за съмнение. А това той можеше да го постигне само по следния най-чист и най-честен път: Трябваше незабавно да назначи една върховна анкетна комисия в състав: министъра на правосъдието, директора на полицията, един или няколко експерти по съдебна медицина и един генерал от войската. Тази анкета трябваше да протоколира показанията на лечителите на Негово Величество Царя и да изследва всяка секунда от живота на Великия Цар и да разпита всички лица, както и да отбележи всички факти и обстоятелства, които са имали някакво отношение към Негово Величество Цар Борис ІІІ с цел да установи по един абсолютно безспорен и документален начин обстановката, при която е протекъл животът му в навечерието на заболяването, при която се е развил лечителният процес и е настъпила смъртта. Така щеше да се напише може би цял том върху последните дни от живота на най-великия български Цар, в който всеки българин щеше да намери отговор и опровержение на всичките си съмнения, които биха се породили в него по собствен път или по пътя на противниковата пропаганда. Проф[есор] д-р Богдан Филов е много нищожен***, за да замести със своето комюнике от пет думи и вестникарски обяснения този том от проучвания и показания, който днес се търси от целия български народ. Нашият министър-председател не е нито много глупав, нито пък лишен съвсем от реално политическо чувство, за да се предполага, че той не се е сетил. Ако неговият ум е пропуснал да стори това, имал е цял рояк помощници, коитож са били длъжни да го подсетят, но се знае, че някои от тях са били изпълнили дълга си. Поради това всички възприемат, че министър-председателят на България умишлено е пропуснал да документира смъртта на Н[егово] Величество, като заповяда да се извърши незабавно разследване по пътя казан по-горе, по друг някакъв подходящ начин. Следователно смъртта на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ не е била една редовна смърт. В нея е имало нещо, което не е позволило на отговорните фактори да излезат с открити чела чрез една официална разузнавателна документация за причините на заболяването, процеса на лечението и настъпването на смъртта.
8. От всички се знае, че Англия с, с която сме във война, винаги и почти с открит цинизъм премахва великите хора на онези държави, които пречат на нейните интереси и на нейната политика. [В] такива случаи тя си служи чрез мощната си организация СЕКРЕТ СЕРВИС**** чрез убийства с отрови, които не могат да се установят чрез химически анализи и винаги прикриват реакцията си под формата на сърдечни болести, и то точно от типа на тази в нашия случай. Изброяват се редица такива загадъчни убийства на големи личности, които са били открити пречки на английската политика и затова винаги са умирали от „сърце”. От сърце умря и Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ, който дръзна да постави интересите на България по-високо от английските желания и внушения. Следователно, ако наистина е отровен, то той е жертва на англичаните.
При това положение, когато по принцип животът на Царя бе застрашен от една такава опасност – добре известна на българския народ и на неговия министър-председател – още по-наложително се явяваше на всяка цена да се анкетира сполетялото ни нещастие, за да блесне истината по отравянето или пък да се докаже по безспорен начин на българския народ, че макар и невероятна на пръв поглед, смъртта все пак е настъпила по един напълно естествен начин.
Изобщо, както народът, така и мнозина от офицерите вярват или са напълно убедени, че Н[егово] В[еличество] Царят е бил отровен.
Грамадната част от хората смятат, че той е отровен от англичаните. Англофилите пък твърдят, че той е отровен от германците.
ІІ. Около завещанието.
Почти всички граждани са убедени, че около завещанието на Н[егово] В[еличество] Царя съществува истинска мистерия. Доказателствата в полза на това твърдение, които идват от различни страни, могат да се обобщят, както следва:
1. Някои твърдят, че бившият министър-председател на България Андрей Ляпчев1 при приемане на отговорния пост е поискал бил като първо условие от Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ той да си напише своето лично и политическо завещание. Покойният министър-председател тогава се мотивирал, че наистина Н[егово] Величество се ползува с безпределната любов на народа. Въпреки това обаче с него можело да се случи, недай Боже!, нещастие като с всеки смъртен, което да отнеме живота му. Андрей Ляпчев прибавил, че той не намирал в себе си да поеме този риск и историческа отговорност да изпадне в момент на пълна неизвестност на едно тъй нежелано, но все пак възможно нещастие с Царя на българите. Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ бил уважил с вълнение дъжавническата предвидливост на своя министър-председател и още тогава написал завещанието си. Това веднъж написано завещание, [то] е могло да бъде само подновявано, но не и унищожавано. Иначе не може да бъде, като се знае колко мъдър и дълбоко предвидлив беше нашият любим държавен Глава. Следователно или не са положени достатъчно старания да се открие завещанието сега, или пък то е унищожено от убийците на Н[егово] В[еличество] Царя, или пък най-сетне е скрито от някои държавници, които не са се видели в него като регенти.
2. Ако допуснем, че по някакви съображения Н[егово] Величество е бил умишлено отказал да ангажира своя народ със свои политически послания, то той щеше да остави поне лично завещание до царското семейство и с бащински пожелания и напътствия към престолонаследника на България. Н[егово] Величество знаеше, че животът му е изложен на опасности, и не може да се каже, че той не е изпълнил към своя народ най-голямото от всичките си задължения: да посочи най-достойните, които да го заместят и да каже как той е мислил да води по-нататък държавния кораб до спасителния бряг. Водачът на Германия Адолф Хитлер обяви по тържествен начин своите заместници, ако с него станеше нещастие. Никой не иска да повярва, че Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ е бил по-малък държавник от Адолф Хитлер и че по-малко го е било грижа какво ще стане с него, та не си е дал труд да напише завещанието си – най-висшия акт на неговите държавнически прояви, пред лицето на неминуемата страшна неизвестност, която той не е могъл да не съзнава, че ще настъпи след смъртта му.
3. Щом Н[егово] В[еличество] Царят е мислил за смъртта и е изказал по един или друг начин къде да бъде погребан точно, той не може да не е казал поне малко нещо за това, което би желал да стане след неговата смърт. Следователно той е имал завещание. Устно или писмено, той го е имал, в което никой не иска да се съмнява.
4. В своите обяснения пред вестникарите, проф[есор] д-р Богдан Филов поясни, че още на 24 или 25 август Н[егово] В[еличество] Царят, чувствувайки болката в плешката си и добре запознат с медицината, бил казал: „Нече да ме бъде, докторе!” Като взима акт от тези изявления, народът и обществото остават със следните впечатления:
а) Още в първите моменти на опасната болест и даже 2-3 [дена] по-късно, Н[егово] В[еличество] Царят е бил в пълно съзнание и при това убеден, че няма да се спаси от смъртта.****** Знаейки добре всичко това, министър-председателят в името на България и на българската история е бил длъжен да запита Н[егово] В[еличество] Царя направил ли е завещанието си и къде се намира то.
б) Ако Н[егово] В[еличество] Царят отговореше отрицателно, министър-председателят трябваше да разкъса дрехите си, но да моли Н[егово] Величество да даде устно завещанието си в присъствието на пазителя на държавния печат – министър [Константин] Партов*******, който трябваше да отбележи всяка дума и сричка, отделяща се от устата на умиращия Цар. Ако лекарите не са позволявали Н[егово] Величество да бъде обезпокояван с много въпроси и големи усилия да говори предвид естеството на болестта, министър-председателят е бил длъжен да поиска от Н[егово] Величество да посочи да говори, то поне е могло министър-председателят в присъствието на един знак на очите да посочи желаните от него и препоръчани членове на регентския съвет.
в) Ако Н[егово] В[еличество] Царят не е искал да ни посочи регентите, министър-председателят е трябвало да помоли Н[егово] Величество да каже мотивите си с една или две или три единствени думи, по които българския народ би могъл що-годе да гадае.
От досегашните изявления на министър-председателя се виждало, че той е имал пълната възможност да получи, ако не писменото, то поне устното завещание на умиращия Цар. Той обаче не си е направил абсолютно никакъв труд да извърши този велик държавнически акт като министър-председател на България, тъй като навремето го е бил направил покойникът Андрей Ляпчев. Всички си задават въпроса: Защо? и си отговарят: или проф[есор] Богдан Филов е бил наистина един лишен от всякакво чувство на държавническа предвидливост или един объркан пред смъртния одър страхливец, който е бил загубил и ума и дума, или пък умишлено го е сторил.
5. Всички смятат, че ако е имало искреност, щяха да се положат усилия да се съберат и протоколират всички открито изказани желания или намеци на покойния Цар пред най-близките членове на семейството му, но за жалост и за най-големите съмнения дори и това не било сторено.
В края на краищата, след като се уморят от безкрайни разсъждения и предположения, почти всички завършват с думите: няма завещание, защото има насилствена смърт.
ІІІ. Около регентството
По въпросите около регентството можах лично да разговарям с множество граждани от различни обществени среди, със селяни от Оряховскко и Дупнишко, с делегации от Македония и секретните ми сътрудници, които бяха натоварени с определени задачи, ми донесоха сведения и впечатления, които заедно с моите обобщавам, както следва:
1. Широките народни маси – селячество и работничество. Всички единодушно твърдят, че за да бъде спасена България, регентството трябва да бъде съставено, както следва:
А) Председател: Н[егово] В[исочество] Княз Кирил. Мотиви: спасението на България се крие само в здравината на българския царски трон. Регентството ще трае пълни дванадесет години. Ако начело на него не застане някой от членовете на българската династия, връзката между народа и царския институт ще охладнее, а може би ще бъде и завинаги загубена. Народът иска да чувствува, че наистина съдбините му са поверени в ръцете на човек, в жилите на когото тече българска царска кръв и, който няма да измени на традициите на българския царски дом. Народът иска върховното ръководство да се поеме от един напълно неутрален и стоящ над всички политически страсти заместник на държавния глава. Такъв не може да бъде никой от нашите бивши и настоящи държавни политици и партизани, които малко или много са субективни и служат на интересите на част от българския народ, а не на целия него. Такъв неутрален държавник и върховен арбитър народът вижда единствено в лицето на Н[егово] В[исочество] Княз Кирил. Всички го сочат като един рядко предан брат, който умишлено стоеше в сянка и за когото най-големите му противници не биха могли да посочат, че той някога е бил нарушил цаската воля на своя брат или е имал макар и само зачатък от мисъл да оспорва престола. „Той бдеше като цербер над него” е общата констатация на хората от народа. Приписват му и изключителна скромност, макар че бил четвъртият или петият богаташ в Европа, той споделял монашеския живот на своя брат. Никой не може да каже с чиста съвест, че някъде особено от 1934 година насам княз Кирил е харчил луди пари, пиянствувал, буйствувал и капризничил като много други на неговото положение. Наистина никой не знаел неговите държавнически дарования, но всички вярват, че той има здраво възпитание, че има бистрия ум на своя брат, че от 10 години знае ходовете на неговата политика, че е преминал отлична държавническа школа при него, поради което той е и най-достойният му заместник.
Б) Членове на регентството: Народът вижда една гаранция за държавата си в лицето на Н[егово] В[исочество] княз Кирил и друга гаранция – в лицето на войската. Той дълбоко вярва, че войската, която е била винаги негов закрилник както в мирно време, така и на война, днес също така е синоним на светлото бъдеще на България и най-здравата народна опора. Българският народ олицетворява своите генерали като негови най-справедливи, безпристрастни, честни и дълбоко предани пазители. Поради това всички искат непременно войската да бъде представена в регентскишя съвет. Имена не се сочат, защото всички очакват, че за този пост щял да бъде изпратен най-достойният. Смята се, че по тоз[и] начин народът и държавата ще бъдат осигурени срещу превратности, защото княз Кирил ще има винаги един честен поддръжник и предан съветник при вземане на съдбоносните решения за страната.
За третия регент, на всички е безразлично кой би могъл да бъде: не изключват проф[есор] Богдан Филов или д-р Косеиванов, Георги, които се смятат, че все пак са били проводници на бляскавата политика на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ и все пак са се научили малко нещо от него. Някои нямат против даже срещу Никола Мушанов, ако положението налагало да си запазим една вратичка към англичани и американци. Изобщо третият регент трябвало да бъде обикновен гражданин – политическо лице, което със своя политически и държавнически опит все щяло да бъде полезно на първите двама регенти.
За да проверят дали си дават добра сметка със своето предложение, особено за Н[егово] В[исочество] Княз Кирил, често подхвърлят, че съгласно Конституцията******** той не може да бъде регент, щом не е посочен в завещанието*********. И почти винаги получават следното пълно с искрено възмущение изражение: „Конституцията сме ние – народът! Щом народът го желае, не може конституцията да ни го отказва. Най-после, ако има някой да не вярва, нека да ни пита с референдум! Ние ще си кажем думата и тя ще бъде 90% за Кирил.” И почти всички все това твърдяха: поклонилите се два милиона души на Цар Борис ІІІ********** доказаха, че българския народ трепери за своя царски институт, който е създал българската държава и българския народ в продължение на 1000 години. Само заради това той с право днес иска през дългите дванадесет години на върха на управлението да стои пак издънка от този български царски институт в лицето на Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил.
Някои твърдят, че Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил бил получил много телеграми от провинцията, в които след като се изказват съболезнования, му се съобщава, че българският народ го желае за регент.
2. Населението от присъединените земи и главно – Македония: Всички, от най-малки до най-големи, са ужасени от внезапната смърт на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ. С неговата загуба те са склонни*********** да повярват, че губят свободата си и своя спасител. Особено македонците************ считат, че ако регентството се образува само от политически лица, Македония и другите освободени земи ще бъдат продадени. До ушите на почти всички от тях е стигнала мълвата, че много български политици начело с Никола Мушанов били готови да се откажат от всички освободени земи само да запазят България в нейните граници. Следователно едно регентство само от такива лица за освободените български маси ще бъде сигурен знак, че тяхната съдба може да бъде решена един ден по най-ужасен начин и напълно егоистично за сметка на старите предели на България. Живееки в този голям страх, всички българи от освободените земи счита, че те могат да бъдат спокойни за съдбата си и че няма да бъдат пожертвувани, ако начело на регентството застанат Н[егово] В[исочество] Княз Кирил и представител на войската, в кожито единствено все още сляпо вярват, че те ще изпълнят беззаветно идеите на Царя-обединител и ще продължат освободителната ни политика с цената на всички жертви.
Ако това не стане, трябва да бъдем сигурни, че населението от освободените земи ще изпадне в отчаяние и ще търси за трети път след Съюзническата************* и Европейската************** война да се нагажда, докато е време, към страшния поврат на съдбата. Мои доверени хора са имали възможност да чуят следния разговор, воден в една група македонци, облечени в народни носии: „Ще си тръгваме ли? – Ще почакаме. Нашите искат да видят в понеделник и вторник на къде ще духа вятъра, та да знаем как да изпънем платната! „От по-нататъшните коментари се е разбрало, че те са искали да кажат: Ако в регентството влязат Н[егово] В[исочество] Княз Кирил и един представител на армията, ще се борят за България с цената на всички средства. Ако застанат двама партизани, със свободата на Македония е свършено и ще трябва да му търсят колая към „Автономна Македония” или към „Югославия”.
Изобщо не трябва да си правим илюзии, че Македония няма да се разложи, ако регентството се образува само от партизани, за болшинството от които се знае, че са доволни, ако България се запази от войната, макар и само [в] старите си граници.
3. Комунистите и въобще левичарски настроените групировки: Всички се изплашиха от внезапната смърт на Н[егово] В[еличество] Царя и искрено съжаляват за него. Те се страхуват извънредно много от едно цивилно регентство поради следните причини:
А) Ако дойдат крайните десничари, като проф[есор Александър] Цанков, те знаят, че ще се пристъпи към физическо унищожение на комунистическите лидери.
Б) Ако се настанят само англофили, те ще доведат англичаните на Балканите и ще тикнат непременно България във война със Съветска Русия.
Поради тези основателни причини те намират единствено спасение в Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил, считайки, че той ще ги третира също както и Н[егово] В[еличество] Борис ІІІ, който обуздаваше изстъпленията срещу тях. Също така очакват с видимо желание в регентството да бъде представена и войската, която според тях е народна и все пак в нейното лице виждат, ако не един покровител, то поне един справедлив и безпристрастен обвинител.
4. Националните групировки: Национално движение, Ратници, Паисиевци и Легионери: горещо желаят Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил, един представител на войската, като за третия регент се сочат много имена. Легионерското крило около генерал [Христо] Луков2 като представител на войската сочи бившия главнокомандующ от пехотата [Никола] Жеков3.
5. Всички останали гнезда на бившите политически партии са за едно напълно политическо регентство, като се противопоставят решително срещу кандидатурата на Н[егово] В[исочество] Княз Кирил под благовидния предтекст, че тя не била конституционна. Всичките те се ръководят или от кариеристични сметки, или по внушенията на англичани и американци. Те са най-неискрените в чувствата си към своето отечество. Даже единственият по-сериозен между тях Никола Мушанов на няколко пъти се е изразил без никакъв възторг по адрес на покойния Цар, като го обвинявал, че бил лекомислен по отношение на здравето си и че се бил вманячил с медицинските си познания и пр. Той е също така безрезервно възприел лозунга на англо-американската пропаганда за „мъничка но свободна България”.
6. Офицерите: почти всички са възприели доброволно и мълчаливо да не коментират пред гражданството въпросите около регенството и смъртта на Н[егово] В[еличество] Царя. Малцина са си наложили напълно строго мълчание, но по-голямата част, особено из средите на младите офицери, дават израз на скрита тревога. Те се надяват и вярват, че начело на регенството ще застанат Княз Кирил и представител на войската. За третия регент допускат, че ще бъде цивилно политическо лице, но почти не се интересуват кое може да бъде това лице.
Попаднах последователно на трима офицери, които на времето са участвували в заговора на 19-ти май [1934 г.] Макар и много въздържани, все пак направиха далечен намек, че едва ли било удобно Княз Кирил да бъде регент. Съществували опасности, за които трябвало да държим сметка и срещу които ни е оградила Търновската конституция.
София, 6 септември 1943 год[ина].

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.249-253. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Вълков, В., „Събитията около смъртта на цар Борис ІІІ по неизвестен документ на българското военно разузнаване РО-ЩВ – в: „Военноисторически сборник”, С., 1992, кн.6, с.160-165

* Делегации, пристигнали за погребението на цар Борис ІІІ.
** Липсващ текст, вероятно иззет по съображения на национална сигурност
*** В смисъл „недостатъчен”.
**** Става дума за британската разузнавателна служба Сикрит интелиджънс сървис (СИС).
1 Андрей Тасев Ляпчев (30 ноември 1866- 8 ноември 1933) – политически и държавен деец, един от лидерите на Демократическата партия и на Демократическия сговор. През периода 1908-1919 г. заема различни министерски постове. Министър-председател на трите правителства от 4 януари 1926 г. до 29 юни 1931 г.
***** Това твърдение е неточно. Богдан Филов е известен за заболяването на цар Борис ІІІ на 25 август 1943 г. Царят губи съзнание в 19,30 часа на 23 август 1943 г. Състоянието му е толкова тежко, че в редките мигове на просветление е изключено той да говори за съвсем дребни неща, а камо ли за политика.
****** По това време министър на правосъдието (12 април 1942-14 септември 1943 г.) в правителството на Богдан Филов. Същият пост той заема и при правителството на Добри Божилов (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.).
******* Става дума за Търновската конституция.
******** Явна неточност. Да не може регент да бъде член на царствуващата фамилия пречка не е липсата на завещание, а категоричната забрана на Търновската конституция.
********* Цифрата е преувеличена. Пред тленните останки на цар Борис ІІІ се покланят около 500 хиляди души.
********** В теста е „наклонни”.
*********** Жителите на Македония.
************ Междусъюзническата война от 1913 г.
************* Първата световна война от 1914-1918 г.
2 Христо Николов (Колев) Луков (1887, Варна – 13 февруари 1942 г., София), български военен деец, генерал-лейтенант. Завършва Военното училище в София през 1907 г. Участвува в бойните действия през Първата световна война. През 1924-1928 г. е началник на Артилерийското училище. От 1928 до 1934 г. е началник на Учебния отдел в Артилерийската инспекция на Министерството на войната. Основател и редактор на списанието „Артилерийски преглед”. От 1934 г. е командир на 3-а пехотна дивизия. При формирането на „безпартийнишя” кабинет на Георги Кьосеиванов на 23 ноември 1935 г., получава портфейла на военен министър. Много извършва за това, армията да стане надежна опора на „царската династия” на Борис ІІІ, взема мерки за ликвидирането на ползващата се с огромно влияние в армията, на Военната лига. С името на Христо Луков е свързано подчиняването на българската военна политика, на Германия. На 24 януари 1938 г. е сменен от генерал Теодоси Даскалов. Един от ръководителите на фашистката организациея на легионерите. Убит от антифашистите Иван Бураджиев и Виолета Якова (членове на една от софийските бойни групи), като един от главните създатели на „антинародния режим”.
3 Никола Жеков (25 декември 1864 – 1 ноември 1948 г.) – генерал от пехотата. Участвува в Сръбско-българската война като доброволец юнкер. Завършва Военното училище в София през 1887 г. и Военната академия в Торино (Италия) през 1897 г. След това е преподавател по военна педагогика и инспектор на класовете във Военното училище. От 1903 г. е началник на Школата за запасни офицери, а от февруари 1912 г. е началник на Военното училище. През Балканската война е началник на щаба на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е министър на войната, а след това е командващ българската армия. След завършването на войната е уволнен, арестуван и съден заедно с министрите от правителството на Васил Радославов – виновници за втората национална катастрофа. През Втората световна война е сред хитлеристки настроените кръгове в България. Избягва в чужбина и умира в емиграция.

Документ № 437
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7309 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО ОТДЕЛА ЗА ШИФЪРА И АРХИВИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА, ОТНОСНО ПРИЙОМИТЕ И МЕТОДИТЕ НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ПРОПАГАНДА.
София, 8 септември 1943 г.

№ 7309/8.ІХ.1943 г. ТУК – Министерство на външните работи
Отдел за шифъра и архивите

[Към №] 1024. Щабът на войската намира, че е уместно, в отговор на готвещата се англо-американска пропаганда, да се почне една контра-пропаганда*, като в същата се посочат, между другото, целите и похватите на англо-саксонците с оглед българското население да се предпази от безогледното възприемане на тенденциозните чужди съобщения.**

(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение
__
Капитан Велев – по вх[одящ] № А-4574/26.VІІІ.1943 г. от Министерство на външните работи [и изповеданията].

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.164. Оригинал машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.157.

* За прийомите и методите на психологическата война между държавите, взели участие във Втората световна война, виж по-подробно: Крысько, В.Г. “Секреты психологической войны (цели, задачи, методы, формы, опыт)”, Минск, 1999, 350-376; Волковский, Н.Л. “История информационных войн”, Санкт-Петербург, 2003, том ІІ, с.191-446;
** Характерен пример за подобна пропаганда е радиопредаването на радиопредавателя „Станция на свободата” от 3 септември 1943 г., в което между другото се съобщава:
„Българи и Българки! Да си помогнем сами, за да ни помогне бог. Над страната ни отново се надвеси страшна опасност. Хитлер пак иска нашите войски да бъдат изпратени на Източния фронт под негово командуване. Българоубиецът и предателската клика около него са съгласни да извършат това чудовищно престъпление. Кой ще им се противопостави, ако не вие, всички български патриоти! Войската е войска. Каквото и да чувствуват и мислят нашите войници, а в техните мисли и чувства ние не можем да се съмняваме, защото те са българи, те ще откажат, когато военната дисциплина ги подкара. Ние трябва да им помогнем. Разпространявайте с всички средства между войската, че клетвата, която офицерите и войниците са положили за верност към Царя и Отечеството, е взета от тях с измама по отношение на царя, защото той самият не се е заклел, както иска конституцията във вярност към българския народ. Пръснете сред армията паролата „не минавайте Дунав… Пишете анонимни писма на офицерите и войниците от армия и особено на тия в Сърбия. Опасността е много по-близко, отколкото подозирате. Помислете за речите, които се произнесоха по повод на маневрите, вникнете в смисъла на патриотичните статии, които пълнят нашия печат, разберете, че последните гонения на евреите у нас са диверсии, отклонение на вниманието от намеренията на предателите да изпратят войските ни в Русия… Българи и българки! Използвайте пазарните дни, за да агитирате между селяните, говорете с тях откровено, те не ще ви издадат. Софиянци и софиянки, трябва да използвате пазарните дни за тая пропаганда сред широките селски маси. Селяните са лишени от радиостанциите и читалищните приемници са под строга контрола. Те приемат само предателски станции. Никой българин не бива да отсъствува от общонародната борба. Пръскайте между селяните лозунга „не минавайте Дунав”, чрез тях той ще намери широк път към войската…” Виж: ОДА-Благоевград, ф.143К, оп.1, а.е.18, л.55.

Документ № 438
ТВЪРДЕ-БЪРЗО, ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ ІІ-286 НА КОМАНДИРА НА 2-РА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА, НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ И ДО КОМАНДВАЩИЯ ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ, ЗА РАЗКРИТА ПРОТИВНИКОВА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Следа, 10 септември 1943 г.

Тв[ърде] бързо
Лично-поверително
СОФИЯ – Началник Щаба на войската. РО.
Копие: СЛЕДА – Командиру Прикриващата армия

Донасям, че в района на 42-ри пехотен полк, на 6 т[ози] м[есец] е открита една шпионска група състояща се от: Димитър Вангелов Кикуда, Парашкев Костадинов Чавдаров и двамата от с. М[алък] Дервент и каракачаните: Георги Костов Котула, Георги Николов Гигов и Никола Тодоров от колибите при с.Г[олям] Дервент.
Задържаните лица правят пълни признания, от които се установи следното:
1. Групата е изпращала писма на Георги Чавдаров от с.Круша /Коримвос/ в Неутралната зона. Той ги предавал на Васил Янокополо, гимназиален учител в Софлу, а последният на адвоката Патрас от същия град, който бил във връзка с турската и английската разузнавателни служби.
2. Първото писмо е написано преди два месеца, с което са съобщили групировката на войсковите части в района на полка. Второто писмо – към края на м[есец] юли, в което са дали сведения за укрепителните постройки в района на в[ръх] Ягладжик и около с.Г[олям] Дервент. Третото писмо е при започване да се пускат войниците в отпуск. В него са съобщавали, че този отпуск се дава поради разколебания им дух. Четвъртото писмо е писано на 18 август и в него се дават сведения за пристигането на 6 бр[оне]изтр[ебителни] оръдия в с.М[алък] Дервент и за минаването на автомобили.
Наредено е дознание за установяване точно дейността им.
На 9 септември към 9 часа лицето Димитър Вангелов Кикуда при опит за второ бягство, бе застрелян и почина.

№ ІІ-286,
10 септември 1943 година, Следа.

Полковник – Командир ІІ пех[отна] дивизия /п/ Доцев

АМВР, общо дело 5211, том І, л.195. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.94.

Документ № 439
СВЕДЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РO-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ
София, около 15-16 септември 1943 г.

С В Е Д Е Н И Е
За организацията на Р[азузнавателната] С[лужба] в Турция – Източна Тракия

Цялата разузнавателна служба се ръководи и направлява от началника на Разузнавателното отделение при Щаба на войската в АНКАРА г[осподи]н ген[ерал-] щ[абният] полковник Хилми Орай (Хилми бей или Илми бей).
С оглед поставените и задачи по разузнаването на нашата страна, турската разузнавателна служба е организирала разузнавателни подцентрали, както следва:
А. Разузнавателна подцентрала в Цариград при състав:
Г[енерал] щ[абният] полковник Едал или Ердал, или Гедал бей, към когото са придадени:
Майор Исмаил Тефик Бей, вероятно водач или началник на активното (външното) разузнаване.
Майор Али бей или Хали бей, или Нихад Халук, вероятно началник или водач на службата с контрашпионажа (III отделение от Р[азузнавателната] с[лужба])
Б. Разузнавателна централа в Одрин, при състав:
1. Г[енерал]-щ[абният] полковник Исан Кордоглу, или Исан Бей, или Хамик Икса, или Исан Хамид, или Хасан, началник на разузнавателната служба в Тракия. С него стоят в много близко сътрудничество:
2.Ибрахим Кюрер или Ибрахим бей, жандармерийски офицер.
3. Талаат Бей или Джелал Бей, вероятно идентично с Талаат Бей или Бурнусус (Д[остоверно]).
4.Хасан Бей – която личност не е достатъчно изяснена.
5.Хак или Хаки Бей – криминалист, полицейски агент, служи изключително в разузнавателната служба.
6.Исмаил, неговата идентичност не е определена, но възможно е да се отнася до майор Исмаил Тефик (буква Б), тъй като той много често пътува между Анкара и Цариград.
7.Ювайдола Лют Фула – криминален чиновник, бабалък на Осман Кара Ахмедов (буква К).
В. Разузнавателна подцентрала в Лозенград, при състав:
1.Капитан Селами бей или Селми бей.
Г. Разузнавателна подцентрала в УЗУНКЮПРЮ, при състав:
1.Талаат Бей или Бурнусус, или Тепаяб Бей, майор, вероятно в Измит или Измир е преместен. Негов предполагаем заместник (наследник).
2.Майор Риза Гювен. Не е категорично доказано дали той е действително началник и заместник на Бурнусус.
3.Демал бей е евентуално равен по служба с Бакал Емир и Емин Сики (буква Д).
4.Карабекир е вероятно равен по служба с Емин Сики (буква Д).
5. Бакал Емир е вероятно равен по служба с Емин Сики (буква Д).
6. Емин Сики е вероятно равен по служба с Карабекир или Бакал Емир (буква Д).
7.Мендух Бей.
Д. Разузнавателна подцентрала в ЖП линията между Узун Кюпрю и Свиленград при състав:
1.Сейфи Бей или Сефет Бей, ЖП инспектор със седалище Орестикс.
2.Кадри Бей – по-раншен началник гарата на Орестиас, а сега на Мараш.
3.Сюлкюрнаин Барс, началник на турската митница при Свиленградската гара, запасен офицер.
4.Хасан Бей – представител на турските железници – гара Свиленград.
5.Ариф Бей или Ари, или Арифов – митнически инспектор, преглежда съобщителната служба между Одрин и Цариград. Вероятно в служба на държавната сигурност.
6.Ремен бей – седалище гара Одрин.
Е. Разузнавателна подцентрала в Ипсала при състав:
1.Яша или Ешар Бей – капитан, в момента сменен чрез
2.Майор Сийни Бей, а към него придадени:
3.Кемал Бей или Чемал Бей.
Ж. Разузнавателна подцентрала в Чорлу, при състав:
1.Капитан Али или Али Бей
З. Разузнавателна подцентрала в МАЛГАРА, при състав:
1.Решет Амди или Хамди Бей – полицейски началник.
И. Разузнавателна подцентрала в Пловдив, при състав:
1. Анал – турски консул.
2.Токче – турски канцлер в консулството.
3.Цветана Велкова Илчева – агентка.
4.Мехмед Кемал Таксимов – шурей на турския военен министър. Шурей на нашия доверен човек ШУРЕЙ.
5. Хикмет Гюнай – председател на турския панаирен съвет в Пловдив.
6.Ибрахим Фета Хаджиев – секретар на турското духовенство в Пловдив.
7.Иван Димитров – редактор на вестник “Воля” в Пловдив.
8.Никола Врачев – армейски комисар по снабдяването в Пловдив.
9.Тодор Поляков1 – адвокат, комунист.
10. Осман Кара Ахмедов – Камбур Мустафа – бабалък на Ювайдела Лют Фула (буква В).
11. Шабан Тайфуров – обущар.
К. Разузнавателна подцентрала в Бургас, в състав:
1. Чарокетин – консул в Бургас.
2. Али Мелкоч (Мелкоч) – по-раншен консул в Бургас.
Л. Разузнавателна подцентрала в Гюмюрджина*, при състав:
1.Тюркер, Тефик Кюрк – консул, сега сменен чрез лицето в буква “М” – пор[еден] № 2.
2. Името още непознато, по-рано е служил в Лондон.
3.Вицеконсул Челал Кулиси Кочемиоглу, или Чемал Хюлиси, или Чели Кулиси – заместник на заведующ службата от буква “М” – поредни № 1 и 2.
4.Бехар – агент.
5. Джемджи Хюсеин – секретар на Консулството.
6. Нешаси Еминов Алиев – преводчик и частен секретар на консула.
7. Мехмед Ахмед Ахмед – свръзка.
8. Фарие Дауд Абидова – любима на консула, агентка.

ПОДПОЛКОВНИК – Началник [на ]Разузнавателното отделение.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.235-237. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.95-97.

1 Тодор Поляков – известен български депутат от 25-тото ОНС, избраник на Работническата партия. На 11 юли 1941 г. при болшинство от 72 гласа в Народното събрание, той е касиран по спешност заедно с останалите народни представители на Работническата партия. По време на война живее в емиграция.
* Тъй като Гюмюрджина се намирала в ареала на операционната отговорност на германския Абвер, в съдържанието на документа се чувствува техният стил на поднасянето на информация.

Документ № 440
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 8 НА МВ-ЩВ, ЗА МИНИРАНЕТО ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ НА РЕКА ДУНАВ.
София, 17 септември 1943 г.

[…]*
На 20 август 1943 г. във водите на р.Дунав, между Русе и Свищов бе открито неприятелско минно заграждение с магнитни мини. По сведения, мините са били поставени от прелетелия реката на 16 август 1943 г. противников самолет. Магнитните мини бяха възпламенени от германски самолети.
[…]*

ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.465, л.114. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.148.

Документ № 441
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № ІVор.-91 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ ПРИ ЩАБА НА ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ ДО КОМАНДИРА НА ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ, ЗА ДЪРЖАНИЕТО НА ИЗПРАТЕНИТЕ В НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ НА ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ, БЪЛГАРСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ.
София, 18 септември 1943 г.

Лично-поверително
ТУК – Командиру Трудовите войски
Да се донесе, какво е сегашното държане на изпратените в специалните наказателни поделения на Трудовите войски войници, отбиващи редовната си служба в тях, както по отношение на работата, така и в дисциплинарно отношение, а също има ли от тяхна страна някои особени прояви.
Да се проучи и представи проект за продължаване редовната им служба в също такива наказателни поделения и през зимния период, за да не се яви прекъсване в службата им, като се посочат вероятните обекти за работа. Заповед.

/п/ не се чете
ПОЛКОВНИК – временен Началник на отдел

ЦВА, ф.22, оп.1, а.е. 202, л.97. Оригинал, машинопис.

Документ № 442
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ОТ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЛИЦА ОТ ЕВРЕЙСКА НАЦИОНАЛНОСТ ЗА ПАЛЕСТИНА ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ.
София, 20 септември 1943 г.
Лично-поверителен
ДОКЛАД
Относно: изселването на 1000 евреи от България в Палестина през Турция.

Повереното ми разузнавателно отделение разполага с един изпитан и извънредно ценен таен сътрудник по външното разузнаване, който по мое упътване можа да се свърже до сега своевременно с английската и американската централи за България със седалище в Цариград. Благодарение на него, до сега можа да бъде установено следното:
От какво се интересуват англо-американските разузнавателни служби за България.
По какъв начин органите на чуждото разузнаване у нас се снабдяват с парични средства за заплати и подкупничество.
Политиката, програмата и намеренията на левите земеделци да се свържат тайно с американските политически кръгове.
Организацията и връзките на “Отечествения фронт”.
Независимо от това, английското разузнаване бе заблудено по определен план главно върху нашето военно положение. По някои признаци може да се съди, че сведенията които наредих да бъдат предавани за целта чрез този сътрудник, са възприети в Цариград като много добри и положителни.
През месец май тази година, нашият сътрудник влезе във връзка с английското разузнаване в Цариград чрез евреи – агенти на “Сикрет интелиджънс сървис”. Последните, за да проверят доколко той е “силен” както и за да го използуват, му предлагат да издействува и уреди изселването от България на няколко хиляди евреи. Нашият сътрудник приема предложението и се ангажира за 1000 изселници, като обещава да успее със задачата си в срок от един или два месеца. Евреите приемат тази декларация и му заявяват , че ако изпълни обещанията си, той ще спечели чрез тях абсолютното доверие на разузнавателния център в Цариград и, в зависимост от ценността на сведенията, които ще изпраща, в много късо време щял да се издигне до степен шеф на английското разузнаване в България.
При тази обстановка, разпоредих сътрудникът да започне разузнавателна работа, като спекулира с въпросното изселване с надеждата, че то може да бъде постепенно изоставено от хората в Цариград. За жалост, евреите останаха упорити до край, разчитайки от една страна да реализират голям гешефт и от друга страна – да спасят 1000 свои сънародници. Работата отначало тръгна добре. В продължение на три месеца бе установена и поддържана връзка чрез тайнопис. В същото време, евреите в Цариград бяха постоянно залъгвани с убедителни настоявания, че изселването ще успее и се измисляха всевъзможни но все пак естествени причини за неговото отлагане. В началото на месец август т[ази] г[одина] обаче, въпросът за изселването бе поставен ребром: на нашия сътрудник бе заявено, че повече не вярват на неговите декларации, а също така и на автентичността на сведенията, които е изпращал. Въобще, работата изпадна в сериозна криза. За да не пропаднат ценните възможности, които ни се откриваха, разпоредих да се приспи тази внезапно избухнала подозрителност, която щеше да прекъсне така щастливо установената връзка. За целта бе изпратено в Цариград фотокопие на едно фалшиво разрешително и нашия сътрудник влезе във връзка с неколцина евреи, на които поиска списъци на евреи за изселване. Така се даде вид, че наистина се работи в това отношение. Хората от Цариград възвърнаха доверието си, но станаха по-предпазливи. От тогава до началото на месец септемврий въпросът беше пак протакан, докато се стигна отново до заплетено положение. Неколцина евреи от България направили проверка в Главното комисарство по еврейските въпроси и в Министерството на вътрешните работи, откъдето разбрали, че не съществува никакъв въпрос за изселването на евреи. Това свое откритие те веднага съобщили в Цариград.
С големи усилия успяхме да загладим това впечатление с обещанието, че въпросът ще получи разрешение в срок от една-две седмици най-много. Доверието бе възстановено за последен път. Дори, хората от Цариград писаха на евреи в България да не се отчайват, защото изселването щяло да се осъществи, за което те имали най-положителни уверения.
Следователно, ако до края на месец септемврий т[ази] г[одина] най-късно не се разреши да стане това изселване, нашият таен сътрудник ще бъде провален и ние ще загубим единствената връзка, която бяхме установили с англо-американското разузнаване за България.
Ако ли пък това изселване на евреи се осъществи, то ние ще дадем грамаден авторитет на нашия таен сътрудник в Цариград и ще можем в непродължително време след това, да постигнем следните задачи:
Като изпратим сътрудника в Цариград под непосредственото ръководство на наш офицер, да установим с големи подробности организацията на английските и американски централи там, хората които ги обслужбат и да се доберем още по-точно, което вече знаят за България и по-нататъшните им разузнавателни нужди.
Да уредим отлично политическото разузнаване, като заведем преговори между формациите на “Отечествения фронт”, представителите на англо-американската политика в Турция с посредничеството на нашия сътрудник. По този начин бихме узнали до известна степен политическите намерения на нашите противници срещу нас и бихме ги осветлявали по нашите вътрешно и външнополитическо положение и нашите намерения тъй, както това биха пожелали отговорните институти* у нас.
Да разнищим и нанесем тежък удар на английската разузнавателна мрежа у нас.
Да заблудим нашите противници чрез фалшиви печатни щатове за военно време, мобилизационен план на войската, оперативните планове, правилниците за дейността на големите щабове и пр[очие]. По този начин бихме осигурили стратегическата изненада в най-голям размер, като отвлечем вниманието на враговете в посоки, които ние пожелаем. Даже ако това не се осъществи, то поне ще наводним чуждото разузнаване със сведения, които в най-лошия случай ще го накарат поне да се съмнява и във всички сведения, които то е получило за нас от други източници.
Но, за да се решат тези задачи, е крайно наложително да се позволи на всяка цена изселването на обещаните 1000 евреи. Считам, че с това изселване няма да пострадат интересите на България защото:
Въпросните 1000 души ще бъдат деца под 15 години и старци над 60 години**. Това са хора, които нито могат да изнесат някакви тайни, нито пък ще могат да бъдат използувани в услуга на противниковите въоръжени сили.
Ще се освободим от 1000 излишни гърла за хранене.
Не ще пострада външния ни престиж, защото нашите съюзници ще разберат причините и ще предпочетат да заплатим очакваните сведения с цената на 1000 изселници.
Единственото неудобство се състои в това: понеже не може да се даде гласност на мотивите за изселването, отговорните лица, които биха го разрешили, рискуват да чуят лоши думи и незаслужени обвинения по свой адрес. Това обаче би била не голяма лична жертва принесена в името на Върховния държавен интерес, който в случая се гони.
Като имам предвид това голямата полза, която би била осъществена за народната отбрана, моля да се възприеме и одобри следното:
да се разреши изселването на 1000 души евреи под 15 годишна възраст и над 60 годишна възраст, включително от България за Палестина през Турция, което да се възложи на наш таен сътрудник.
При това моля решението да се издаде най-късно до 30 септемврий т[ази] г[одина], като след тази дата то ще бъде безпредметно.
Дължа да подчертая, че тайният сътрудник не търси никакви печалби от тази сделка. Той моли да се уреди какъвто желаем контрол и държавата да получи комисионната по изселването вместо него.

20 септемврий 1943 г. София
Полковник – началник на отделение.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е. 890, л.297-300. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.382-385.

* В смисъл на “правителствени институции”.
** В дневника на германския пълномощен министър в България, Адолф Хайнц Бекерле, може да се открие една много интересна бележка от 25 март 1943 г. На същата дато той записва „… Шидовиц ме запита за хода на акцията с евреите. Швейцарският шарже д`афер му казал, че преговорите за извозването на еврейските деца за Палестина продължават…”. Виж: Тошкова, В., „Из записките на обергрупенфюрера от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България 1941-1944 г.” – в сп.”ГУА. Известия на държавните архиви”, С., 1990, том 60, с.121.

Документ № 443
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 671 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО РЪКОВОДНИЯ СЪСТАВ НА АМЕРИКАНСКОТО УСС В ТУРЦИЯ И СЪТРУДНИЦИТЕ МУ.
Истанбул, 24 септември 1943 г.

№ 671/24.ІХ.1943 г. Лично-поверително
Цариград София – началник-щаба на войската (РО)
Представям събрани сведения (д[остоверни] и в[ероятни]) за ръководните лица на американската разузнавателна служба* в Турция и техните сътрудници – за сведение.
Приложение: сведение от 1 страница.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

Американско разузнаване
Американското разузнаване в Цариград се ръководи от Томас. Досегашният ръководител [Артър Ролф] Паркър и помощникът му Лерман, са заминали за Средния изток. Други фактори в американското разузнаване са: Деймън – началник личния състав на Информационната служба при Американската легация в Цариград; Литман – румънски евреин, много богат, собственик на голямо казино в Синая, който имал също големи капитали в Англия, Швейцария и Америка. Той дружи с рускинята Толстой, която представя за своя годеница; [Джордж] Ърл – бившият американски пълномощен министър и професор [Лоуренс] Мур.
Разузнаването за Балканите се ръководи от проф[eсор Лоуренс] Мур, а специално това за България, от бившия директор на Американския колеж в Симеоново Флойд Бляк. Бляк има вила в Бебек, близо до Роберт колеж, където живее понастоящем. Всеки ден до обяд той обядва в Информационната американска служба, а след обяд работи във вилата си.
Като огнище на английското и американското разузнаване се сочи хотел “Лондон”, където се правят всички срещи на горепоменатите лица. В този хотел са отседнали Нора [д-р Нисим] Леви, проф[есор Лоуренс] Мур и гърка Султанис, както и голям брой американци и англичани. Тук постоянно идват [Флойд] Бляк, [Джордж] Ърл, Уайтъл, [Майкъл] Томсън, Анрико Афталион, Лули Коен и [Йосиф] Бернатан. Това огнище на англо-американското разузнаване има за обект и България. Същото [англо-американско] се стреми да разпита веднага новодошъл от България пътник за положението в нашата страна.
Сътрудник на Флойд Бляк е покръстеният евреин Боян Иванов Дановски, роден 1899 г. в гр.Русе, живял до м[есец] януарий [1942 г.?] в София, след което е избягал в Цариград (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496). Други българи или български поданици, които са във връзка с хора от американското разузнаване са:
1.Любен Пулев, който по сведения съхранявал в София част от покъщнината на [Джордж] Ърл. През последното му идване в Цариград, той е бил в постоянни връзки с него. Обаче за сега няма положителни сведения дали същият е давал свдения на американското разузнаване.
2. Никола Икономов, адвокат живущ в София. Имам сведения (в[ероятни]), че бил в постоянни връзки с американци и англичани и уреждал визи за евреи. Същият е бил във връзки с Лули Коен и Боян [Иванов] Дановски.
3. [Д-р] Христо Пеев – кореспондент на “Постер Лойд” и секретар на чуждите кореспонденти в България, живущ на ул.”Мизия” № 11, София.
4. В услуга на американското разузнаване са още: Нора д-р Нисим Леви, Анрико Афталион и Лули Коен.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.858-859. Оригинал, машинопис.

Документ № 444
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 162 НА КОМАНДИРА НА 42-и ПЕХОТЕН ПОЛК В ДЕДЕАГАЧ ДО КОМАНДИРА НА 11-а ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ, ЗА УБИЙСТВОТО НА ДИМИТЪР ВАНГЕЛОВ КИКУДИ.
Дедеагач, 23 септември 1943 г.

Лично-поверително.
СЛЕДА – Командиру 11 пехотна дивизия

Към № 130. Представлявам дознанието по убийството на задържания шпионин Димитър Вангелов Кикуди, жител на село М[алък] Дервент, по народност грък, гръцки поданик.
От дознанието се вижда, че същият е застрелян и убит при опит за второ бягство от съпровождащият го часови.
Тъй като не намирам основание за възбуждане на углавно преследване, оставих дознанието към дело.
Със служебно писмо № 161 съобщих на Кмета на с. Мандрица, околия Ивайловградска, в която община се числи селото М[алък] Дервент, че въпросният е убит при опит за бягство от охраняващия го часови и е погребан.
Приложение: едно дознание.
№ 162
23 септември 1943 год[ина]

ПОЛКОВНИК – Командир на 42-ри пехотен полк: /п/
[Не се чете]

АМВР, общо дело 5211, том І, л.198. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.97.

Документ № 445
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 672 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО РЪКОВОДНИТЕ ЛИЦА НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ.
Истанбул, 24 септември 1943 г.

№ 672 Лично-поверително
24.ІХ.1943 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)

Представям събрани сведения (д[остоверни] и в[ероятни]) за ръководните лица на английското разузнавателна служба в Турция и техните сътрудници – за сведение.
Приложение: сведенията от 3 страници.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

Английско разузнаване
Английското разузнаване в Цариград се ръководи от полковник [Харолд] Гибсън*. Негови първи помощници са: капитан Уайтъл**, началник на Паспортната служба при Английската легация. Всъщност той е шеф на “[Сикрит] Интелиджънс сървис”; [Ричард (Дик)] Лафонтайн*** – началник бюро при Паспортната служба; Крипс – военен аташе и секретаря му [Майкъл] Томсън. В разузнаването също са: капитан Бърн, Уйлям Роджърс и Фергюсън Харкнес, както и полковник Александър Росс – бивш ръководител на “[Сикрит] Интелиджънс сървис” в София. Норман [Джеймс] Дейвис, чиновник при Легацията, шеф на саботажната служба.
Като платени сътрудници на английското разузнаване се сочат лицата: Ханс Гилмайден, бивш норвежки търговски консул и параходен агент във Варна, сега търговец в Цариград, Фредерик Пит, бивш кореспондент на “Дейли Мейл”; Жорж Леонарди, белгиец, експулсиран от България и инженер Густав Маас, сега задържан в България.
Сътрудник на английското разузнаване е и унгарецът д-р Кертеш, който и преди се е занимавал с разузнаване. Жена му, която била от благороден род, го е напуснала именно заради тази му дейност. Напоследък той е загубил доверие пред англичаните.
Най-добрият помощник на [Харолд] Гибсън* e потурченият руснак Борис Граньовски, 40-42 годишен, много симпатичен, женен за рускинята Н.Шигльовска. Живее във вила Гьоз тепе, Цариград. Подпомаган е от едноокият потурчен еврей Джеват, който е бивш български поданик и владее добре български. Те имали големи връзки с разни лодкари и гемиджии, чрез които вършели разучаване по нашето крайбрежие.
Разузнаването за Балканите се ръководи от Уайтъл** и [Дик] Лафонтайн***, а специално за България от Фикис, началник на бюро при Паспортната служба при тукашната Английска легация. Той познава основно нашата страна. Преди войната е бил на служба в Английската легация в Белград. Женен е за чехкиня. Фикис урежда визите на всички български евреи, които заминават за Палестина. Той събирал разни сведения от тях за положението в България.
В пряк допир с Фикис е турският евреин Пепи (Йосиф) Бернатан**** и жена му Рене, които са в постоянен контакт с новопристигнали български евреи. По този начин Фикис допълва сведенията си от [Пепи Йосиф] Бернатан.****
В постоянна връзка с Фикис и останалите фактори от английското разузнаване е и евреинът от България Анрико Афталион, търговец 42-44 годишен. По положителни сведения, [Анрико] Афталион е платен агент на това разузнаване (д[остоверни]).
Други българи и български поданици (евреи и др.), които са във връзка с английското разузнаване са:
1. Леон Барух Коен (Лули), който е във връзка с Афталион и получава всичката си кореспонденция от България на адреса на Афталион. Коен е минал българската граница под името Иван Ранчев Ранчев (спр[авка] писмо № 474, т[очка] 1), под което име е известен и в Турция. Паспортът си е купил от българина на това име – Иван Ранчо Ранчев, който по сведения бил син на бивш наш дипломат от Марсилия, Ранчев. Лули живее на остров Буюк ада, но постоянно е в хотел “Лондон”. Има родители в България – в гр.Пазарджик.
Задачата му като агент на английското разузнаване е да влиза във връзка с всеки идващ от България и да черпи всички възможни сведения. Възползващ се от своята представителност, той влиза във връзка и с всяка дошла жена от България. Така, при последното идване на съпругата на бившия наш пълномощен министър в Анкара, Павлов – г[оспо]жа Павлова, която пътуваше със съпругата на бившия румънски пълномощен министър в София – Стойко, Лули бе на няколко пъти в тяхната компания.
Лули е във връзка и със шведския куриер от София – Локренц, съпруг на българката Дора Константинова, който е пренасял ценности, като злато и златни произведения, които първият му е давал (справка сл[ужебно] писмо № 618, т[очка] 2).
2. Нора д-р Нисим Леви (Буко), съпруга на известния евреин д-р Нисим Леви, който сега живее нелегално в София. По сведения същият се укривал в къщата на някой си Георги Марчев, от където влизат в телефонна връзка със съпругата си
Нора д-р Нисим Леви е дошла в Цариград от началото на месец юлий и живее в хотел “Лондон”. Тя чрез еврейското Бюро за изселниците евреи от България, му приготвила фалшива лична карта и паспорт и се надява да му помогне да избяга в Турция в най-скоро време.
Тук Нора Леви е в услуга на английското и американското разузнаване. На същата бе даден срок да напусне Турция най-късно до 14-и август [1944 г.], обаче по сведения тя е дала разна информация на турското разузнаване.
Нора Леви е в постоянна връзка със секретаря на английския военен аташе, [Майкъл] Томсън и с когото дружи под предлог, че вземала уроци по английски език. Всъщност, тя разузнава от дошлите наши търговци и за положението в България и го предава на [Майкъл] Томсън.
Освен с [Майкъл] Томсън, тя е в добри отношения и с професор [Лоуренс] Мур, който я използува в американското разузнаване. Нора Леви дружи също с Афталион и Лули Коен. Тя е във връзка и с гърка Султанис, който работи в тайната архива при Английската легация и е много деен разузнавач. Султанис също живее в хотел “Лондон”.
Други евреи, които са в постоянна връзка и са в услуга на английското разузнаване са евреите: Толедо, зет на уредника на Радио София г[осподин] Стубел, Давид Симха, Моше Барух и Давид Розенщерн.
По положителни сведения, в услуга на английското разузнаване са следните българи, пътуващи често между София и Цариград под предлог на търговия:
1. Борис Константинов Стателов, роден в гр.Солун през 1896 година, о.з. полковник, бивш помощник началник щаба на българската флота, сега търговец. Известен е като звенар.*****
Имам сведения (в[ероятни]), че той е дал ценни сведения на английското разузнаване в замяна на което веднага е получил две визи за евреи, едното от които е тази на варненския евреин Кокаивели. [Борис Константинов] Стателов е бил във връзка и с хора от американското разузнаване. Говорил е доста неверни неща, засягащи престижа на нашето правителство.
2. Стефан Янков Скулев, роден през 1899 година в гр.Варна, адвокат, български поданик. Притежава български паспорт № 1278 от 31.ІІІ.1943 г. За него се говори (в[ероятно]), че също давал сведения на англичани и американци за политическото положение в България.
3. Константин Георгиев Пехливанов, който в същност е софийски евреин Мордахай Меркадо (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 497), e в много интимни****** връзки с хора от английското разузнаване. Много е интимен****** с професор [Лоуренс] Мур.
Освен гореизброените български поданици (българи и евреи) във връзка с английското разузнаване е бил и софийският търговец Никола Габровски. Той е роден в 1901 год[ина] в град Габрово, сега живее в София. По професия е адвокат. Притежава български паспорт № 752 от 8.ІІІ.1943 г. издаден в София. В Цариград е идвал на два пъти и е стоял от 18.ІІІ. до 30.ІІІ.1943 г. и от 25.VІ до 29.VІ.1943 г. И двете му идвания в Цариград били с цел да урежда еврейски визи.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.874-877. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Джибсън”.
** В текста е дадено като “Уитъл”.
*** В текста е дадено като “Ла Фонтен”.
**** В текста е дадено като “Барнатан”.
***** Става дума за това, че е член на ПК “Звено”.
****** В смисъл на “близки отношения”.

Документ № 446
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9598 НА КОМАНДИРА НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ ДО КОМАНДИРА НА ЧЕРНОМОРСКАТА ОТБРАНА, ЗА ПОЛУЧЕНИ ДАННИ ОТ ГЕРМАНСКОТО ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Варна, 25 септември 1943 г.

Командир на Черноморския флот* Поверително.
От Морските на Негово величество ТУК – Командиру черноморската
войски отбрана
№ 9596/25 септември 1943 г.
Варна
Донасям в превод поверително писмо № В NR.2241/[19]43 от 15 т[ози] м[есец], изпратено от Германското морско командване – Варна:
“От събраните сведения се узнава, че противниковата разузнавателна служба преди всичко английската, се интересува особено от защитните устройства по българското крайбрежие край Варна и Бургас.
Интересът е бил насочен да се разузнае положението и външния вид на бункерите, минните полета пред пристанищата и пр[очие].
Узнава се също, че противниковата терористична организация за провеждане на саботажни действия е била разширена.
Съобщавайки горното за сведение, молим да наредите да се уведомят съответните военни постове да не допущат абсолютно никого до строените от вас бункери.
Узнава се, че едно лице от GFP**, облечено в цивилно облекло е могло да се приближи безпрепятствено до един от тези бункери”.

(п) [не се чете]
Капитан ІІ ранг

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.475. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.150-151.

* В свое лично поверително донесение под № V-1-2085 от 17 ноември 1943 г., началникът на Разузнавателното отделение при ЩВ-МВ полковник Стефан Недев съобщава на командира на 3-а армия във Варна и до инспектора на Инженерните войски, че “Щабът на войската има сведение, че англо-американската служба се е осведомила за състоянието на отбранителните системи на крайбрежието на гр.Варна, особено за разположението и изгледа на “блоковите къщи” и минните полета пред пристанището и неговата околност”, като настоява “да се вземат необходимите мерки срещу противниковото разузнаване”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.537.
** “Гехаймфелдполицай” (съкр. Служител на Гестапо).

Документ № 447
ЛИЧНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 12345 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ДАННИ ОТ АГЕНТ ОТ ГР.ИСТАНБУЛ.
София, 5 октомври 1943 г.

Д-р № 12345
Бившият американски министър в София, командор* Джордж Ърл, който се лансира като американски флотски аташе в Цариград, не проявява никаква дейност в областта на Марината**.
Докато Ърл по отношение на личния си живот, на първо време в Цариград – тъй както и в София – е бил познат като една несериозна личност, за някакви крайности от негова страна в Турция не може вече нищо да се каже. По-скоро, сред американските среди в Турция, Ърл*** се смята като една от най-важните личности в Близкия изток, чиято тежест непрекъснато расте.
При това, подчертава се особено, че [Джордж] Ърл чрез своето интимно приятелство с председателя [Франклин Делано] Рузвелт, има възможността да прави доклади направо нему.
[Джордж] Ърл е пълномощник на президента Рузвелт за средно и югоизточните европейски въпроси. На разните места из Балканите той разполага със свои пълномощници. За България такъв пълномощник е българският търговец Любен Пулев.
Двама американски офицери**** – използвайки дипломатически паспорти – са заминали вече за балканските страни, в изпълнение поръчки на [Джордж] Ърл.
Давам Ви това строго поверително сведение с молба, да посветите особено внимание върху дейността на Любен Пулев, като Ви обръщам внимание върху повторно появилите се данни, според които Пулев несъмнено работи в най-сериозна форма като агент на противниковата страна.
До господин полковник Стефан Недев
Лично.

АМВР, об.дело 2565, том 12, л.160. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 151.

* В текста е дадено като “комендант”.
** Става дума за военноморския флот.
*** Интересът към бившия пълномощен министър на САЩ в България, а понастоящем помощник-военноморски аташе на САЩ в Турция, капитан ІІ ранг Джордж Ърл не бил случаен. Вероятно интересът към него се подклаждал директно от най-висшите кръгове на Абвера. Самият д-р Делиус може би не е знаел, че през януари 1943 г. адмирал Канарис се е срещал в Истанбул с Джордж Ърл, с цел да зондира условията за напускането на Германия от войната (т.е. опита на Канарис “да стои на страна от бъдещата операция в Нормандия”). Франклин Делано Рузвелт не се съгласява да продължи контактите с германския представител. Независимо от това, през май 1943 г. бившият германски дипломат барон Курт фон Лерснер отново се среща с капитан ІІ ранг Джордж Ърл с идеята да се подготви нападение на главната квартира на Адолф Хитлер, като за тази цел се използва кавалерийския полк с численост от 3000 души, намиращ се под командването на ротмистър барон Георг фон Безелагер (подразделение на дивизията “Бранденбург”, намиращ се в подчинение на адмирал Канарис). Вероятно това са и прословутите “З000 съветски парашутисти”, които са били уж събрани в покрайнините на Истанбул през 1944 г. – в случая наново се намеквало за готовността за извършването на нападение на Главната квартира на фюрера от страна на личности от германската антинацистка съпротива. Виж: Волков, А.С.Славин “Адмирал Канарис – “железный адмирал”, Москва-Смоленск, 1999, с.449-451.
**** Става дума за офицерите от УСС полковник Кърнилиъс Джедуин и полковник Анджело Куюмджийски. За тяхната дейност виж: Kotev, N.G., The Activities of the American Intelligence in Bulgaria during World War II – International Commission of Military History. La scoperta del Nuovo Mondo е la sua influenza nella Storia Militare, Acta dell XVIII Congresso Internazionale di Storia Militare tenuto a Torino nella sede Scuola di Applicazione dal 30 agosto al 5 settembre 1992, Roma, 1993, р.553-559.

Документ № 448
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-328 НА КОМАНДИРА НА 11-а ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ ДО КОМАНДИРА НА ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ, С ПОДРОБНОСТИ ЗА СМЪРТТА НА ГЕОРГИ НИКОЛОВ ГИГОВ.
Следа, 5 октомври 1943 г.
Лично-поверително
СЛЕДА – Командиру Прикриващата армия

Към № ІІ-286.* Донасям, че задържаният шпионин Георги Николов Гигов, каракачанин от колибите при с.Голям Дервент, околия Ивайловградска, оставен на лечение в с.М[алък] Дервент, на 25.т.м., към 14 часа починал от болестта малария и бронхопневмония. Същият ден той е бил погребан.
С л[ично]-пов[ерително] сл[ужебно] писмо № 164 от 27.ІХ.т.г., на командира на 42-ри пехотен полк е донесено за същото в Щаба на войската, като от приложеното дознание и съставения съдебно-медицински акт се установява, че смъртта е последвала от горепоменатите болести.
№ ІІ-328, 5 октомври 1943 год[ина], Следа.

/п/ [Ангел] Доцев
ПОЛКОВНИК – Командир на 11-а пехотна дивизия
КАПИТАН – Н[ачални]к разузнавателна секция

АМВР, общо дело 5211, том І, л.194. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.98.

* Виж съдържанието на документ № 438.

Документ № 449
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № 12-V-1065 ОТ НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а и 5-а АРМЕЙСКА ОБЛАСТ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВОЙСКАТА ЗА БОРБА С ПРОТИВОДЪРЖАВНИТЕ УЧЕНИЯ.
София, 13 октомври 1943 г.

Щабът на войската издава всеки месец “Разузнавателно известие” по вътрешното положение в страната с цел да се даде възможност за точна и правдива картина на организацията и дейността на противодържавните елементи във войската и държавата, за правилното ориентиране и вземане своевременно необходими мерки от страна на съответните командири и началници на служби, съобразно конкретните условия, при които последните работят.
По сведения, с които се разполага, тези “Разузнавателни известия” постигат само част от целта, тъй като повечето от командирите и началниците на служби, до които се изпращат, ги използват повече като осведомително четиво, отколкото като повод да се дадат известни разпореждания до подчинените, и се вземат някои целесъобразни мерки и борбата срещу противодържавните елементи, налагани от конкретните условия на [войсковите] части.
За да се осигури в бъдеще възможно най-добро и целесъобразно използуване на “Разузнавателното известие” за противодържавната дейност във войската и вън от нея, да се има за строго изпълнение следното:
Отдел Първи при Щ[аба на] в[ойската] да проучва бойната сила на нелегалните комунистически формации и да предлага оперативни мерки за тяхното бързо унищожение, когато се сметне, че това не може да стане по друг начин и съставлява опасност за оперативните разчети на щаба [на войската].
Предлага конкретни мерки за по-ефикасната охрана на военните снабдителни и съобщителни средства с оглед на очерталата се конкретна опасност и установените особени начини на действия на противниковия саботаж.
Отдел Втори при Щ[аба на] в[ойската] да предлага конкретни мерки за нови посоки на моралната подготовка на [войсковите] части с оглед за насърчаване на все по-голямо въодушевление и готовност за саможертва по пътя на дълга, както и да прави конкретни предложения за подобрение на извънвойсковата подготовка, която има за цел да поддържа бойния дух на народа.
Отдел Трети при Щ[аба на] в[ойската] да посочва кои технически съоръжения и материали изискват особено силна охрана в зависимост от нуждите на народната отбрана.
Отдел Четвърти при Щ[аба на] в[ойската] да предлага мерки как по организационен път би могло да се създаде пречка за противодържавното въздействие върху войската и върху народа.
Инспекторите на родовете войски да изработват периодически кратки инструкции на обучението и възпитанието на родовете войски, като използуват поуките от досегашните действия. За целта инспекторите на родовете войски влизат във връзка с отдел Втори при Щ[аба на] в[ойската].
Началниците на служби и учреждения да изработват и допълват плановете за охрана на фабриките, военните складове, учреждения и съоръжения в зависимост от местните условия и възможности, като предварително влизат във връзка с началниците на гарнизоните.
Да се има предвид, че охраната се постига не само с определено число караули, но и чрез разузнаване, което своевременно ще установи опасността, за да се вземат необходимите мерки.
Началниците на армейските и дивизионните области да преценяват кои от данните на “Разузнавателните известия” на Щаба на войската следва да останат като служебна тайна за Щаба на областта и кои следва да се направят достояние на подчинените командири.
Да се дават конкретни указания, тъй като не може да се предвиди какъв материал ще бъде поместен, но все пак трябва да се има предвид, че командирите на [войсковите] части трябва да бъдат запознати с тактиката на противоотечественниците и техните средства за борба.
Въз основа на “Разузнавателното известие” на Щаба на войската, армейските и дивизионните щабове издават свои разузнавателни известия с конкретни данни, които засягат подчинените [войсковите] части и [армейските] служби.
Заедно с това началниците на армейските и дивизионните области проучват противодържавната дейност в района на областта, като:
1. Поддържат тесен контакт с административните и полицейските власти за вземане своевременно мерки за прочистване областта от нелегалните групи. По начало това прочистване се извършва от полицейските власти, на които се дава съдействие при нужда и при поискване съгласно правилника за целта.
Началникът на армейската и дивизионната област обаче има право и задължението да осигури реда и спокойствието с оглед нуждите на народната отбрана. А тези нужди изискват унищожението на нелегалните групи, за да може да вдъхне вяра в народа, осигури провеждането на мобилизацията и поддържа тъй необходимата морална и материална връзка между фронта и тила.
2. Да се проучат отново плановете “Асен”, “Аспарух”* и този за противовъздушните десанти, като се формират съответни поделения, необходими според новите условия за действия.
Да се обърне особено внимание на бойната готовност на [войсковите] части, определени за борба срещу въздушните десанти, за които трудно би могло да се предвиди кога и къде биха се развили.
3. При разкриване на значителни нелегални групи в областта, за прочистването на които се налага участието на по-големи войскови поделения, да има готовност за бързи действия, щом това се нареди от Щаба на войската.
Командирете на [войсковите] части получават само “Pазузнавателното известие” от съответната дивизионна област. В зависимост от преценката, която се прави командирите на [войсковите] части предават своевременно и лично на офицерите важните сведения с конкретни указания за подготовка и действие при условията на [войсковата] част.
Началниците на отдели при Щаба на войската, инспекторите на родовете войски и началниците на [армейските] служби и учреждения правят периодически доклади, а началниците на армейските и дивизионни области представят по един екземпляр от “Pазузнавателното известие”.
Да се поясни и настоятелно взисква от всеки воин: офицер, подофицер и войник, че когато се получи заповед за действие или е принуден да действува, той трябва да употреби всичките си познания, сръчности, морални и материални сили с риск на живота си, но да изпълни поставената задача.
Никакво отстъпление от това не може да има и никакво оправдание за числено превъзходство не може да се намери, защото българската войска в своето историческо развитие и през всички освободителни войни винаги е срещала превъзходящ я противник, но въпреки това само епични епопеи е написала из страницата на своята история.
Нека се разбере от всички, че само по пътя на саможертвата войската запазва своето име, чест и достойнство и оправдава надеждите на цял народ. ЗАПОВЕД.
/п/ [Константин Лукаш]
генерал-лейтенант – началник [на] Щаба на войската

ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.475, л.147-150. Копие, орминг. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.158-160.

* Разработени от Щаба на войската планове, според които в полковите и дивизионните области се създават специални армейски формирования за потушаване на “размирици в страната”. Виж: ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.426, л.94-101, 117-120, 324, 348.

Документ № 450
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ИЗВЕСТИЕ № 9 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ПРЕЛИТАНИЯТА НА САМОЛЕТИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ НАД ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
София, 14 октомври 1943 г.
[…]
3. Прелитанията на чужди самолети над наша територия продължават да се увеличават. На картограмата – приложение № 3* са изобразени графично прелитанията на противниковите самолети. Като главни посоки на противниковите самолетни идвания се очертават:
а) Охрид – Брод – Радуша – Качаник – Прищина – Кралево
б) Охрид – Брод – Скопие – Враня – Пирот – Белоградчик – Видин.
в) Долината на р[ека] Вардар – Щип – Злетово – Гю[е]шево – Сурдулица – Лесковац.
г) Долината на р[ека] Струма – Ангиста – Левуново – Симитли – Земен-Цариброд – Пирот – Белоградчик – Видин.
Идващите самолети кръстосват непрекъснато и почти изключително района: Прищина, Митровица, Нови пазар– Карлово-Кюприя-Болевац-Видин-Лом-Белоградчик-Пирот-Цариброд-Босилеград-Враня.
От картограмата [-] приложение № 4* се вижда, че англо-американските самолетни летения проявяват изключителен интерес главно над центровете: Митровица, Рашка, Кюприя, Куршумлия, Ниш, Зайчар, Брегово, Лебане, Лесковац, Трън, Брезник и София, над които са правили най-много кръстосвания.
[…]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.465, л.124. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.148.

* Тук не се прилагат.

Документ № 451
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1131 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ОТНОСНО ПЛАНОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СЕКЦИЯ НА РАДИОСТАНЦИЯ БИ БИ СИ.
София, 23 октомври 1943 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-1131
23 октомврий 1943 г.
София
Щабът на войската получи сведения, че в близко време по радио “Лондон” щял да се отправи един повик на български език “Миньори, не протакайте!” Това щяло да бъде сигнал за започване на саботажни действия срещу български съобщителни средства, превозни средства и влакове.
Да се вземат мерки за посрещане на всякакви изненади. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник на Разузнавателно отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.521. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.160.

Документ № 452
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 13399 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО БРИТАНСКО-СЪВЕТСКАТА ДЕЙНОСТ В РЕГИОНА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК.
София, 26 октомври 1943 г.
Д-р № 13399
Относно: Англо-съветската съвместна работа в Близкия Изток.
Съобщава ми се:
В Йерусалим* се намира една англо-съветска организация за съвместна работа в областта на разузнаването. Тази организация се състои от следните лица:
А) Англичани:
[Г.Е.Р.] ГЕДИ** Английски офицер от разузнаването и офицер за свръзка между англо-съветската организация. По- рано е бил на служба в Цариград и Москва.
ХАРИСЪН. Капитан, изглежда преди войната е бил на служба като дипломат в България (тук се намират отличителните бележки по един морски транспортен офицер Л.Харисън, идентичността на личностите не може да бъде установена).
[Артър Ролф] ПАРКЪР Изглежда преди войната да е бил дипломат в България (тук е познат един английски майор Беркер, като шеф на Интелиджънс сървис в Хайфа, боравещ с арабските въпроси).
Б) Съвети:
ЗАХАРОВ, Михаил. През пролетта на 1942 г. е бил човек на Г.П.У. в Цариград (един Захаров е познат тук като представител на Коминтерна в Близкия изток).
В) България:
ДИМИТРОВ, Георги. Български комунистически водач.
ПЕТКОВ, Ванчо. Български комунист.
КАРАБАДЖИЕВ. Български комунист.
Задачата на тези сътрудници е преди всичко подготовката на саботажни акции на Балканите и организиране на банди в България. Като важни саботажни цели са набелязани Ж.П.линиите Стара Загора – Русе и София – Варна, които представляват главната връзка на снабдяването. Англичаните желаят щото Съветите да им отстъпят някои бази и агенти в България.
Една външна англо-съветска организация се намира в Цариград.
Тази група се състои изключително от англичани и няма непосредствена връзка със Съветите в Турция.
Тя поддържа непосредствена връзка с комунистическите агенти в България.
Следните сътрудници на тези служби са известни:
[Кътберт Евелийн] БИНС. Полковник, англичанин, прикрива се като търговец.
БЛАГЛИ. Майор, пръв сътрудник на [Кътберт Евелийн] Бинс, прикрива се като текстилен търговец.
ХАСКОТ. Капитан, сътрудник със специална задача да cъздаде телеграфна връзка с Балканите.

АМВР, об.дело 20148, л.2. Препис, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 152-153.

* Най-точно за структурата на създадената на 15 май 1941 г. служба в Йерусалим, дава следната заповед на генерал А.У.Тедер:
“Създаването на бюрото в Иерусалим става по следните направления:
Название “Иерусалимско бюро”.
Цели (определят се от командващия Близкия изток) :
1. подготвянето на политика, координирането и ръководството на видовете дейности, предназначени да осигурят благоприятното отношение на местното население в района на изток от Средиземно и Червено море, на юг от Турция и на запад от Иран;
2. организацията на всякакъв вид поддръжка, каквато тя е способна да осигури за развитието на стратегическите планове;
3. Противодействие на вражеските подривни мероприятия”. Виж: Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специалных операций в 1940-1941 гг.”, Москва, 2004, с.229.
** Става дума за представителя на Германския отдел на британското Управление за специални операции, Г.Е.Р.Геде (1890-1970 г.). В Турция, поради възникналите първоначални скандали с турските власти, той успява да се обоснове в Истанбул едвам през май 1943 г. Преди войната е автор на книгата “Рухналите бастиони”, отпечатена в Лондон през 1939 г. Виж: Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.822.

Документ № 453
РАЗШИФРОВКА НА ТАЙНОПИС, ОТКРИТА В ТЕФТЕРЧЕТО НА АГЕНТА ЙОРДАН СПАСОВ.
София, не по-рано от 28 октомври 1943 г.

Превод на скрития текст [от тефтерчето на Йордан Спасов]

Разбра ли, вуйчо че това са американците. Сега аз съм с тях много по-добре, отколкото с англичаните. Те ме помолиха да уредя този въпрос и са готови да се разберат. Прави каквото можеш, за да успеем в тази работа и ще станем големи хора, и ти и аз. Сега остава само да намерим начин как да се срещнем. В случай на нужда, ако те се съгласят да ти дадат разрешение, ти трябва да дойдеш веднага.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л. 281. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп.“Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.385.

Документ № 454
ТВЪРДЕ-БЪРЗО, ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № ІІ-4508 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА 7-МА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ДО КОМАНДИРА НА ПОДЧИНЕНИЯ МУ КАРТЕЧЕН ПОЛК, ЗА МЕТОДИТЕ И ПРИЙОМИТЕ НА ЧУЖДАТА ПРОПАГАНДА И БОРБАТА С НЕЯ.
София, 29 октомври 1943 г.
Тв[ърде] бързо – Лично поверително.
СЛЕДА – Командиру Картечния полк

Развилнялата се напоследък чужда пропаганда – англо-американската от една страна е, болшевишката от друга, насочиха и активизираха своите бесни пристъпи към всички държавни институти като обърнаха особено внимание на войската.
Както винаги, така и днес, основната им цел е да засегнат духовната здравина на войсковите части, да намалят съпротивителната им сила за повече издържливост до край, да внесат пораженство и разложение и по този начин да подготвят условията за едно лесно капитулиране на войската и държавата пред техните вдъхновители.
С оглед на горното, като предпазни за частите мерки, освен дадените до сега нареждания, всички командири на части и началници на служби да имат за изпълнение още и следното:
1. Изпращаните от Щаба на войската “Разузнавателни известия” за положението на държавата и войската, за политико-стратегическото положение по фронтовете и положението в някои държави, както и тези от Щаба на дивизията, които се изпращат за сведение, да не бъдат само едно осведомително четиво, а дълбоко да се проучват и използват като основа за отдаване на разпореждания до подчинените, за вземане на някои целесъобразни мерки в борбата срещу противодържавните елементи, налагани от конкретните условия, при които се намираме тук.
Командирите да преценяват кое може да се даде като храна на подчинените и, кое трябва да остане служебна тайна и, до коя инстанция: дружинен, ротен, взводен командир, за подофицери и пр.
2. Тези “Разузнавателни известия”, както и други разпореждания по дивизията от този характер да се използват най-широко, но с тактичност и предварителна подготовка, за изнасянето на беседи по морална издържливост и запазеност на войнишката душа.
Беседите са едно от най-изпитаните педагогически средства в ръцете на командира за подхранване духът на своята част. Но беседите трябва да се водят с вещина, искреност, непредубеденост, през всяко време, при всеки повод.
Много са примерите във военната история, при които командирът, със слово извиращо от дълбочина на войнишкото му сърце е успявал да възпламени равнодушната войнишка маса, да я измъкне от разложението, да я стегне в стройна бойна редица и да я хвърли към победа.
3. Бащинските грижи за подчинените са магията да се овладяват сърцата, душите и волята на войника. Тук начинът на живот позволява много по-добре, отколкото в мирновременната казарма, началниците да бъдат повече време с подчинените, между тях, да заживеят с техните болки и радости.
Опознаването на подчинените е пръв дълг на всеки командир от всички стъпала на йерархията. Без да се приравнява с подчинения, като запазва разстоянието, командирът ще бъде чувствуван близък и ще го следва навред.
Грижи за храната, грижи за облеклото, за доброто настаняване, участие в неговите тревоги, сливане с техните радости – ето попрището на командира, неговото благородно призвание, благодатна почва, гдето младия офицер ще вложи пламъка и енергията на своите младини, а старшият офицер – своя опит, своята мъдрост.
4. Изпращането на войниците, а особено след завръщането им от отпуска, да се проверява внимателно състоянието, бодростта и висотата на техния дух. Условията, при които сме тук, изолирани от агентите на болшевизма, не дават възможност за създаване на нови противоотечественници. Пък и голямото различие в езика е пречка да се влезе във връзка с тукашните комунисти. Но трябва да се очаква, че след всяко завръщане ще има ако не напълно спечелени, то поне увещавани и разколебани войници. Ще има и такива, които ще носят някаква мъка в душата си: болни в семейството, бедност и пр. Към всички тези ще трябва да се насочи бдителното око на началника. Да почувствуват войниците, че си идват в своето голямо семейство, да се сгреят от топлотата му.
5. Да се проведе борба с пораженството. Войникът, когато се изпраща в отпус да му се внуши да носи вяра в гърдите си, да разнася надеждата му между народа и със своето държане да буди възторга, който ще плаши враговете им.
6. Местата, където са складирани бойните припаси или горивни материали, да са обект на сигурна охрана, като се поверяват на изпитани войници, за да се отнеме и най-малката възможност за евентуални кражби на оръжия или припаси, саботажи и пр. При тези случаи да се има предвид, че охраната се осъществява и чрез едно дейно разузнаване.
7. Всеки командир да планира една своя вътрешна пропаганда, като има за основни вехи следните лозунги, развивани в ред отделни беседи:
а/ Крайната победа ще бъде спечелена сигурно, но трябва да се въоръжим с голяма военна добродетел, търпението. И днес е в сила правилото – ще спечели онзи, който издържи четвърт час повече. Победа без жертви няма, затова трябва да бъдем готови да ги дадем. Противната идея, дано мине без жертви – е пораженството. Ний, войниците, трябва да се подготвим да даваме жертви.
б/ Няма стари и нови граници на българския народ. Те са едни – тези, по които сега стърчат граничните пирамиди и, до които е на пост с пушка при нозе българския войник. Чуждата пропаганда ни подканя да се приберем. Не, тези граници са най-старите и истински и винаги граници на племето ни.
в/ Да се припомнят измамните обещания от миналата война на 14-тех Уилсънови точки*, какво семе посяха и какво пожънахме, как горчиво бяха излъгани много наши заблудени синове. Тогава те напластиха разложението в тила и сред войската.
г/ Горко на победените. Българският народ не може да очаква нищо от победителите, особено от съседите ни. При една победа на противника ни, над нашата земя ще легне страшно, много тежко робство.
Д/ След нашата победа, над обединеното ни племе по цялата му земя ще грейне благодатното слънце на нова родна култура, благоденствие, напредък и щастливи бъднини. ЗАПОВЕД.
№ ІІ – 4508/29.Х.1943 год[ина]
/п/ [не се чете]
ПОЛКОВНИК – Началник-щаба на 7-а пех[отна] дивизия

АМВР, об.дело 19592, том І, л.228-229. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.161-162.

* Програмата на президента на САЩ Уудроу Уилсън, известна като “Четиринадесет пункта” е провъзгласена на 8 януари 1918 г. – виж по подробно: Дэвис, Д., Трани, Ю. “Первая холодная война. Вудро Вильсон и Россия”, М., 2002, с.201-252.

Документ № 455
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 288 ОТ ОКОЛИЙСКИЯ НАЧАЛНИК НА ЗЛАТОГРАДСКОТО ОКОЛИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Д.МИТЕВ ДО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ И НАЧАЛНИЦИТЕ НА ПОДЧИНЕНИТЕ МУ СЛУЖБИ ОТНОСНО ПРОПАГАНДАТА НА БЪЛГАРСКАТА СЕКЦИЯ НА БИ БИ СИ.
Златоград, 29 октомври 1943 г.

СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО
Златоградско До Господин кмета – Тук

Околийско управление До Околийския инженер – ТУК

№ 288 Г.г. Кметовете [от] околията
29.Х.1943 г. До мина “Гюдюрска”
гр.Златоград Зав[еждащите] Полиц[ейските] участъ-
ци в околията и мина “Гюдюрска”.
Дирекцията на полицията има положителни сведения, че в близко време Радио Лондон щяло да направи апел на български с паролата “Миньори не протакайте”. Това ще бъде сигнала за саботажни действия срещу съобщителни средства, ЖП линии, мостове на разни съоръжения, складове за храни, фабрики, юзини*, водопроводи, мини и др.
Съобщавайки Ви горното, предлага Ви се: вземете всички мерки за предотвратяване саботажните действия. Засилете бдителността и за най-малката проява донасяйте в Управлението ми.
ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК: (п)
(Д.Митев)

АМВР, общо дело 3719, л.19. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.163.

* Става дума за водноелектрическите централи.

Документ № 456
ПИСМО НА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИКА НА 8-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ДО НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ ПРИ ЩАБА НА СЪЩАТА ЗА КООРДИНИРАНЕ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ВОЙСКАТА ЗА РАЗКРИВАНЕ ПОЛИТИЧЕСКИЯ МИРОГЛЕД НА ЗАПАСНИТЕ ЧИНОВЕ.
Стара Загора, 5 ноември 1943 г.

Със сл[ужебно] писмо № V-1165 от 29 октомври т[ази] г[одина], Щабът на войската съобщава, че с разкриване на комунистически и др.действия, полицейските власти ще донасят в съответните военни окръжия за всяко лице, което е замесено в разкрита конспирация.
В донесенията ще се посочват точният адрес на лицето и кратко изложение за проявената противодържавна дейност.
Началниците на военните окръжия, като получат донесенията от полицейските власти, ще попълват ОТЧЕТНИТЕ КАРТИ на запасните чинове, като в същите карти ще отбелязват и преценката, която те правят за дадено лице: “закоравял и упорит”, “незакоравял, но явно деен”, “увлечен, но нефанатизиран”.
По този начин във военните окръжия ще се попълнят сведенията за запасните чинове и заедно със сведенията, които получават по други начини и поводи, ще се разполага с достатъчно данни за моралния образ на всеки запасен чин.
Разпоредено е военните окръжия да съобщават във [войсковите] части, в които запасните имат мобилизационно назначение.
/п/ [не се чете]
Полковник – зам[естник]-началник [на] 8-а дивиз[ионна] област

ЦВА, ф.1535, оп.2, а.е.14, л.14. Оригинал, машинопис; Публ. в “Българска военна история. Подбрани извори и документи”, том ІІІ, С., 1986, с.583-584.

Документ № 457
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 793 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ОТЗОВАВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛЯ НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ТОМСЪН, ЗА АНТИСЪВЕТСКИ ИЗКАЗВАНИЯ.
Истанбул, 11 ноември 1943 г.

№ 793/11.ХІ.1943 г. Лично-поверително.
Цариград София-началник щаба на войската (РО)

Към [№] 672*. Донасям, че лицето [Майкъл] Томсън от английската разузнавателна служба в гр.Цариград, поради противоруските си чувства, е станало неудобно и е отзовано в Англия. Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.878. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 445.

Документ № 458
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-7978 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО КОМАНДВАЩИТЕ І-ВА, ІІ-РА, ІІІ-А, ІV-А И V-А АРМИИ ОТНОСНО ПЪТЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАБОТАТА НА НЕЛЕГАЛНИТЕ РАДИОСТАНЦИИ.
София, 15 ноември 1943 г.
МВ-ЩВ Поверително
№ V-7978/15.ХІ.1943 г. Тук – Командиру І, ІІ, ІІІ, ІV и V армии

Да се доведе до знание на всички части, че всички сведения отнасящи се до непозволено работещи тайни радиопредавателни станции да се изпращат незабавно, с обяснения за часа на предаването, работната вълна, кой е установил и по какво е разбрал, че има радиопредавател в Щаба на войската V С 216.
Всички заловени или намерени като хвърлени от самолети радиопредавателни и приемо[предавателни] апаратури, с всички писменни наставления за работа и принадлежности с тях, да се изпращат веднага с куриер в Щаба на войската V, стая № 123. ЗАПОВЕД.
(n) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – началник отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.535. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.163-164.

Документ № 459
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 16394 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО СЪМНЕНИЯ, ЧЕ В ГЕНЕРАЛНИТЕ КОНСУЛСТВА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И САЩ СЕ ПЕЧАТАТ ФАЛШИВИ БАНКНОТИ.
София, 16 ноември 1943 г.

Вх[одящ] № 324 Цариград – Българска царска легация
16 ноември 1943 г. – Военен аташе
Има сведение, че в американското и английското генерални консулства в Цариград се правят фалшиви банкноти от левове, [румънски] леи, [сръбски] динари и [унгарски] пенгьо, които били предназначени да бъдат пренесени в съответните страни. В тази акция вземал участие някой си Кока Бернебек. Да се провери и донесе.* Заповед.
№ 16394/15.ХІ.1943 г. София.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.888. Оригинал, машинопис.

* В действителност фалшиви банкноти и редки пощенски марки са печатени от германското разузнаване – британски фунтове стeрлинги, американски долари и т.н. Така например с такива е било плащано в Турция на знаменития агент-албанец Eлиас Базна – “Цицерон” от германския разузнавач Моизиш. Виж по-подробно книгата Л.Мойзиш “Операция “Цицерон”. Э.Базна “Я был Цицероном”. Ф.Уинтерботэм “Операция “Ультра”, М., 1991 г.

Документ № 460
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 10 НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ЗА ИЗВЪРШЕНАТА ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ БОМБАРДИРОВКА* НА ГРАДОВЕТЕ ВЕЛЕС И НИШ.
София, 17 ноември 1943 г.

[…]
V. Въздушни нападения:
През времето от 15 октомври до 15 ноември 1943 г., англоамериканските въздушни сили извършиха четири значителни нападения над градовете Скопие, Велес, Ниш и София. В общи черти нападенията бяха проведени както следва:
1. Въздушно нападение над гр.Скопие:
а) Обстановка: гр.Скопие и неговият [х]интерланд съставляват важен оперативен обект за въздушни нападения на противника. В дните на нападението – 18 и 21 октомври [1943 г.] въздушната обстановка бе изключително благоприятна за нападенията: топло време, пълна видимост и никакъв вятър.
в) Нападение и отбрана: нападенията на англоамериканските въздушни сили бяха извършени на три етапа:

ПЪРВИ ЕТАП:
На 18 октомври тази година в 12.10 часа се подава сигналът за въздушна тревога. В 12.15 часа се явява един американски бомбардировъчен орляк* в състав от три ята с около 24 леки бомбардировачи тип “Уелингтън”, които насят среден бомбен товар 1500 кг. Орлякът се задава над ЖП линията откъм Велес, охраняван в тил от едно ято изтребители тип “Лайтнинг” – с две тела, мощно бордно въоръжение и натоварени с по една бризантна бомба от 125 кг. Така съставена, противниковата въздушна формация напада гара Скопие в строй – показан на схемата – приложение № 5**. Бомбардировачите хвърлят около 150 бомби върху разположението на гарата от около 1500 метра височина. В същото време ятото изтребители пикира над гарата под ъгъл 70° с явно намерение да бомбардират ЖП съоръжения. Две от крилата обаче, пускат бомбите си в квартала около гарата. Попаденията са показани – приложение № 6***. От нея се вижда, че само 34 бомби са засегнали непосредствено ЖП линия, т.е. само 25% от попаденията са ударили в целта. Резултати: убити 2 български и един германски войник, 27 граждански лица и ранени 1 български и 2 германски войници и 20 граждански лица. Повредени са 4 локоматива, разрушено 1 мелница и направени необитаеми 40 къщи. П[ротиво]в[ъздушните] артилерийски взводове са изстреляли 578 снаряда, без да постигнат резултат.

ВТОРИ ЕТАП
Същият ден в 16.22 часа отново над гара Скопие, 14 американски изтребители “Лайтнинг” и извършват втората бомбардировка както следва: В първият момент се показват от с[еверо]запад 2 самолета, които започват да правят “осморки” над гара Скопие вероятно с цел да разсеят огъня на п[ротиво]в[ъздушната] отбрана. Непосредствено с тях се явяват други 16 самолета, които от строй върволица преминават в кръг над депото, където пускат отново бомби. Отправят се откъм гара Жостово и атакуват фабриката за взривни материали; след което си отлитат над албанска територия. Два от тези самолети обаче се връщат от гара Жостово към гара Скопие и от бръснещ полет атакуват с бордовите си оръжия Централната гара и кварталите около нея, след което завиват отново в с[еверо]з[ападна] посока. В този момент единият от самолетите попада под огъня на тежките картечници на 51-ви пехотен полк и смъртоносно засегнат се сгромолясва в парка на града. Резултати: убит 1 български и 2 германски войници, ранени 2 български и 13 германски войници.
Противовъздушните артилерийски взводове са изстреляли 296 снаряда. На фабриката при гара Жостово бе възпламенен един склад с тротил, а около ЖП мост при същата гара бяха намерени 8 неексплоадирали 125 кг бомби. Един неприятелски бомбардировач свален.

ТРЕТИ ЕТАП
В 9.56 часа на 25 октомври тази година едно ято самолети “Лайтнинг” летейки на височина над 2000 м правят завой зад височината “Водно” северно от Скопие и почти едновременно със сигнала “тревога” напада гара Скопие като пикира над депото. Хвърля около 20 бомби и отлита в обратна посока. Поврежда тежко 6 локомотива и ранява един гражданин. П[ротиво]в[ъздушните] артилерийски взводове изстрелват 448 снаряда без да постигнат видим резултат. Излитат и два наши самолета “Месершмит”, единият от които успява да настигне противниковата група и да свали един от американските самолети на албанската територия.
[ …]
2. Въздушно нападение над гр.Велес
На 18 октомври тази година в 16, 15 часа едно американско изтребително ято напада гр.Велес и обстрелва с картечен огън гарата и казармата на 56-и пехотен полк. Резултати: един ранен и двама убити кандидат подофицери.
3. Въздушно нападение над гр.Ниш****.
На 20 октомври тази година към 13.10 часа един американски бомбардировъчен орляк, съпровождан от един изтребителен орляк, идвайки от Тирана, прелита по долината на р.Морава в строй показан на схемата, приложение № 7* и атакува района на гр.Ниш както следва:
Бомбардират казармата на 66-и пехотен полк, в двора на която има 5 бомбови попадения. Самата казарма е значително засегната.
Бомбардират гара Ниш в района, на която падат 50 бомби;
Бомбардират ЖП работилница и квартала около нея с 65 попадения.
Щурмуват летище Ниш с картечен огън, без да хвърлят бомби. Резултати: Хвърлени са всичко 179 бомби, от които 3 неексплодирали. Разрушени са 38 масивни и 27 полумасивни здания. Наши загуби: убити 1 офицер и 13 долни чинове; ранени 22 долни чинове. Германски загуби: убити 1 офицер и 15 войника; ранени 67 души. Сръбски загуби: убити 215 и тежко ранени 90 и около 300 леко ранени. Локомотиви: 14 тежко повредени и 5 леко повредени. Вагони: изгорели 112, повредени 79. Самолети: опожарени 2 наши и 2 германски.
[…]

ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.462, л.140-141. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.149-151.

* Според американски данни, на същата дата, американските бомбардировачи Б-24 от ХІІ Бомбардировъчно командване атакуват железопътната инфраструктура на гр.Скопие. Придружаващите ги изтребители П-38 успяват да повредят няколко локомотива и моторни превозни средства. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/12/missions/
** Бомбардировките на обекти и селективни цели на Балканския полуостров са утвърдени в рамките на директивата „Пойнбленк”, утвърдена от Обединения комитет на началниците на щабовете на САЩ и Великобритания на 21 януари 1943 г. Както пояснява в едно свое изследва руският академик Владимир А.Золотарев, „… група от американски специалисти изучила дислокацията на основните отрасли на германската икономика и достигнала до извода, че разрушаването и действителната неутрализация приблизително на 60 обекта сериозно ще отслабят или дори парализират военните усилия на държавите от оста в Европа. Тези обекти са били сведени в шест групи цели: 1) верфите за строителство на подводните лодки и местата на базиранетож им; 2) авиационната промишленост; 3) заводите за сачмени лагери; 4) заводите за преработка на нефт и производство на синтетично гориво; 5) предприятията за производство на синтетична гума; 6) заводите за военен траспорт” – виж: Золотарев, В.А., „Второй фронт против Третьего рейха”, Москва – Санкт-Петербург, 2005, с.72-73.
*** Тук не се прилагат.
**** Излитайки от Италия, ХІІ Бомбардировъчно командване в състав от американски бомбардировачи модел Б-17, Б-26 и Б-25, съпровождани от изтребители П-38, бомбардират железопътната инфраструктура на гр.Ниш. На връщане, бомбардировачите успяват също така да потопят около далматинския бряг 2 морски съда. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/12/missions/

Документ № 461
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-2085 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО КОМАНДВАЩИЯ ІІІ-а АРМИЯ ВЪВ ВАРНА, ДО ИНСПЕКТОРА НА ИНЖЕНЕРНИТЕ ВОЙСКИ И ДО НАЧАЛНИКА НА ОПЕРАТИВНИЯ ОТДЕЛ – ЩВ, ОТНОСНО ПРОЯВЕН ИНТЕРЕС НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ КЪМ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ГРАД ВАРНА.
София, 17 ноември 1943 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-1-2085 Варна – командиру ІІІ армия
17 ноемврий 1943 г. ТУК – Инспектору инженерните войски
София Копие ТУК – Началнику Оперативен отдел*
Щабът на войската има сведение, че англо-американската разузнавателна служба се е осведомила за състоянието на отбранителните системи по крайбрежието на гр.Варна, особено за разположението и изгледа на “блоковите къщи” и минните полета пред пристанището и неговата околност.
Да се вземат необходимите мерки срещу противниковото разузнаване. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателното] отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.537. Оригинал, машинопис.

* По това време началник на Оперативния отдел е генерал-майор Иван Попов. Той е бил единственият висш български офицер, който посещава още през октомври 1941 г. съветско-германския фронт. Специално за него, генерал-полковник Франц Халдер отбелязва в своя дневник следното:
„1 октомври 1941 г. […] Българският полковник Попов (командирован от България за изучаването на въпросите на организацията на армията) се яви на доклад. Него го съпровожда немския полковник от генералния щаб Кнеш…
2 октомври 1941 г. […] Средата на деня: Началникът на оперативното управление на щаба на българската армия полковник Попов е поканен от мен на закуска, на която също така присъствували [полковник Адолф Ернст] Хойзингер, [генерал-майор] Буле, [полковник Еберхард] Кинцел, [майор граф Клаус Шенк фон] Щауфенберг, Мерц фон Квирнхайм и немския представител при българския генерален щаб полковник Кнеш…” Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.393,395.

Документ № 462
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5800 НА ОКОЛИЙСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В ДЕДЕАГАЧ СТ.МОМЧИЛОВ ДО ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК – СЛУЖБА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ В ГР.КСАНТИ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ХРИСТО АЛЕКСИЕВ ДАМЯНОВ.
Дедеагач, 22 ноември 1943 г.

ОКОЛИЙСКО ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК
ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ /Служба Държ[авна] сигурност/
№ 5800 гр.КСАНТИ
22.ХІ.1943 год. КОПИЕ: г.КОМАНДИРА [НА] ПОДЕЛЕНИЕ 9835
ДЕДЕАГАЧ В[оенна] П[оща] БУНАЯ

Донасям Ви, Господин началник, че в градът ни от известно време пребивава лицето ХРИСТО АЛЕКСИЕВ ДАМЯНОВ, род[ен на] 22.VІІІ.1897 год [в] гр.Бургас, заедно с жена си НЬОВИ КИРИЛОВА, от гр.Хиос, Гърция. От събраните сведения за същите се установи:
Христо Алексиев Дамянов е живял в гр.Бургас и Варна до 1941 г., работил в разни параходни агенции и представителства, където е бил заподозрян да е в услуга на чужди разузнавания – респективно гръцко и английско. Бил е във връзка с английския консул в гр.Варна.
Същият е от гръцки произход и владее отлично български, гръцки, немски, турски, английски, френски и др. eзици. Неизвестно как и посредством кого през 1941 година е успял заедно с германците да отиде в Гърция, където е работил като преводчик на някаква германска част, уж като сътрудник на някаква разузнавателна германска служба, като се е подвизавал под чужди имена, гръцки, руски и др., едно от които е ТЕОДОР НИКОЛАУ, за остров Хиос. В началото на 1943 година, посредством търговците от остров Хиус, Едуард – арменец и Мамулакис, грък е успял да преведе сумата 2550000 лв на името на сестра си в гр.Бургас, чрез Б.Н.Банка, която сума понастоящем е блокирана и сам той не може да я изтегли, тъй като не може да установи произхода и. Същият твърди, че тази сума той имал от жена си Ньови Кирилова от гр.Хиос, с която се венчали в София през м[есец] юни т.г. По всичко изглежда, че и нейното име е фиктивно.
В гр.Дедеагач пристигна през м[есец] август заедно с жена си, с намерение да се установи на постоянно местожителство, където щял да регистрира параходна агенция. През време на пребиваването му тук се установи, че проявява голям интерес към политическите ни въпроси и търси винаги срещи с капитани от пристигнали гръцки кораби.
Тъй като в миналото е заподозиран, че е в услуга на английското и гръцкото разузнаване, а за сегашната му дейност в островите, нямаме положителни сведения. Моля, да наредите необходимото, за да се уяснят отношенията ни, тъй като същият има вече препоръките на някои от германските разузнавачи, познати като положителни до сега на службата ни.

ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК /п/
/Ст.Момчилов/
НАЧАЛНИК ГРУПА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ: /п/
/Т.Ковачев/

АМВР, общо дело 5211, том І, л.65. Оригинал, машинопис.

Документ № 463
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 3004 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР КИРКОВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА УСТАНОВЕНИ КОНТАКТИ С ЯПОНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Токио, 22 ноември 1943 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА –ЩАБ НА ВОЙСКАТА – РО
Служба шифър
Шифрограма № 3004

Токио – военен аташе Изх[одящ] № 168/22 ноември 1943 г.
Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 6725/23 ноември 1943 г.

Донасям, че от разговорите които имах, добих впечатление, че коментарите на нашата служба по печата за бомбардировките над София не правят особено впечатление на японците.*
Прожектирах филмът “Златна Добруджа” пред Морския щаб** с голям успех. По случай победата при Бугенвил, поднесох поздравления.***

(п) [Бранимир] Кирков
Капитан – военен аташе

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.898, л.8. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.188.

1 Бранимир Христов Кирков – роден на 2 юли 1909 г., в гр.Шумен, преведен от пехотата във Въздушните войски през 1939 г., подпоручик от 6 септември 1930 г., поручик от 3 октомври 1933 г., капитан от 16 май 1938 г., майор от 14 септември 1944 г., подполковник от 9 септември 1945 г. Последователно служил във 22-ри пех полк през 1930 г., в 7-ми пех. Полк през 1932 г., помощник- началник на Ямболското военно окръжие през 1938 г., във 2-ри учебен орляк през 1939 г., в учебното ято през 1939 г., бомбардировъчното ято през 1940 г., в Щаба на Въздушните войски през 1942 г., във 2-ри щурмови полк през 1945 г., 5-и бомбардировъчен орляк през 1946 г. Уволнен е през 1946 г.
* Първата по-голяма бомбардировка на София е нанесена срещу отделни обекти в нея от англо-американската авиация на 10 ноември 1943 г.
** Пълното название е “Главен морски щаб на Императорския военноморски флот”.
*** Вероятно липсата на информация и незнанието на японски език поставят българския военен аташе капитан Бранимир Кирков в изключително неприятно положение. Той поздравява японците с “победата”, там където те получиха катастрофален разгром. Нещо повече, няколко месеца преди това във въздушен бой над Бугенвил е свален японският главнокомандващ Обединения Флот, адмирал Ямамото Исороку, известен още като “най-великият японски флотоводач”.
В случая той напомни на японците огледаната страна на максимата на френския пълководец Наполеон Бонапарт че “един шпионин в нужното место, струва колкото двадесет хиляди войници на полето на боя”. И действително, японското командване при боевете за Бугенвил бе загубило около 20000 военнослужещи. Този стил на поведение удивително напомня хода на операцията “Картуил”. Виж по-подробно: Хорикоши, Д., М.Окумия, М.Кайдин “Японская авиация во Второй мировой войне”, М., 1999, с.256-269; Шерман, Фр. “Война на Тихом океане”, Москва-Санкт Петербург, 1999, с.218-255.

Документ № 464
РЕЗУЛТАТИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ РО, СЛЕД РАЗПИТИ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ-ПИЛОТИ, СВАЛЕНИ ПО ВРЕМЕ НА БОМБАРДИРОВКАТА НА СОФИЯ ОТ 24 НОЕМВРИ 1943 г.
София, 24 ноември 1943 г.

ПОКАЗАНИЯ НА КАПИТАН ДРАГИША СТАНИСЛАВОВИЧ1
На 20 ноември [1944 г], 376-а американска бомбардировъчна група се изнесла на летище Сан-Пакрацио от летище Тунис – в южна Италия на 30 км ю[го]з[ападно] от Бриндизи. На 21 ноември [1944 г.], групата е получила задача да бомбардира гара София. Задачата е била дадена от командира на групата – американски полковник, когото пленникът познава само на вид, но не и на име. Обектът гара София е бил означен на въздушна снимка с червено мастило. Снимката е била раздадена на всички екипажи. В това нападение над София е трябвало да участвуват всичко 20 бомбардировачи, между които са били и двата сръбски екипажа. За водач на групата е бил назначен един американски майор, когото пленникът познава само на вид, но не и по име. Сръбските машини са били оставени като крайни машини в групата. Това пленникът си обяснява с обстоятелството, че тези места са най-опасни. Капитан Станиславович е изпълнявал длъжността първи пилот и командир. Задачата – бомбардировка на гара София, при лошо време – гара София или гара Солун.
Към 10 часа на 21.ХІІ. [1943 г.], задачата е отменена, тъй като имало сведения, че времето е лошо.
Същата задача е поставена към 8 часа на 24.ХІ.[1943 г.]
[…]*
Пускането на бомби е трябвало да стане само по [заповед на] водача. Последният е правил премерването и пускал бомби. Останалите екипажи е следвало да пускат бомбите си щом като видят, че водачът прави това.
[ …]*
Пленникът не познава никакви избухливи предмети като писалки, детски играчки и др. Същият твърди, че американците не употрябват такива. Той е чувал за такива предмети от радиото, но предполага, че това правят само англичаните. Американците са нападали само военни обекти. На всички екипажи, вследствие противовъздушната артилерия и изтребителите, летците ставали нервни и било възможно някои от бомбите да паднат не там за където били предназначени.
[…]

ЦВА, ф.22, оп.1, а.е.282, л.110-112. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.151.

1 Драгиша Милана Станиславович – югославянин, капитан, военен № У-43, пленен на 24.11.1943 г. при гр.Прилеп, зачислен в Шуменския военнопленнически лагер на 20 декември 1943 г.

Документ № 465
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 3004 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР КИРКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ЯПОНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Токио, 27 ноември 1943 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА –ЩАБ НА ВОЙСКАТА –РО
Служба шифър
Шифрограма № 3015
Токио – военен аташе Изх[одящ] № 171/27 ноември 1943 г.
Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 6831/28 ноември 1943 г.

Към № 170.
Донасям, че по отношение на нас, въпреки крайно предпазливите изрази може да се долови, че съветската сфера на интереси включва България и бивша Югославия.*
Действията на Балканите трябвало да завършат до края на месец март.**

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.898, л.7. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.189.

* Тази информация в действителност по това време не отговаряла на истината. Плановете за създаването на сфери на влияние са взети на съвещанието в Москва между Й.В.Сталин и У.С.Чърчил през октомври 1944 г.
** Японското командване в най-дипломатичен но твърд тон, напомни на българското правителство за задълженията на българското монархо-фашистко правителство при влизането му в хитлеро-фашистката ос на 1 март 1941 г. и за факта, че то повече не съществува за тях, както и за факта че с навлизането на германската армейска група “Блъсковиц” на територията на България, с нейната независимост е било свършено. С това били спестени т.нар.”диалектически промени” провеждани от правителството на Б.Филов в т.нар.”камуфлажно време”. Повече за боевете при Бугенвил, както и за съдбата на потопения кораб “Фердинанд” в региона на Тихия океан, виж книгата на Prager A., Prager E., “World War II Resistance Stories”, New York, 1979, p.58-87.

Документ № 466
СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-2170 НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ С ИСКАНЕ НА ДАВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ГЕРМАНСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР В ГР.ДИМОТИКА.
София, 29 ноември 1943 г.

№ V-1-2170
Към № №-1-1728/15.ІХ.1943 г.
Моля да се съобщи дали германските власти в гр.Димотика са уведомени за даване на съдействие на българския офицер за свръзка при залавянето и арестуването на агентите в полза на Турция, упоменати в писмото ни под насрещния номер.

ЦВА, ф.23, оп.760, л.51. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.98.

Документ № 467
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 10 НА МВ-ЩВ, ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНОТО НАПАДЕНИЕ НА СОФИЯ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ.
София, не по-рано от 30 ноември 1943 г.

[…]*
Въздушно нападение над гр.София.
На 14 ноември т[ази] г[одина] в 12.30 часа над 130 американски самолети тип “Бостон” и “Лайтнинг” бомбардираха кварталите: Х[аджи] Димитър, Индустриален, Безжичен телеграф, бул.”Мара Бунева”, Триъгълника, Булина ливада и Бензиновите резервоари. Бомбардировката е произведена между 1000 и 3000 метра. Пуснати са повече от 400 бомби, 31 от които са неексплоадирали. Възможно е да има повече попадения.
Загуби:
Убити са 59, тежко ранени 49 и леко ранени 79. Разрушени сгради 47 и станали необитаеми – 129. Засегнати бяха ЖП линия, електрическия далекопровод София – Курило, градските: електрическата, водопроводната и телефонната мрежи, които се поправиха почти веднага.
17 изтребителя “Месершмит” влязоха в борба с противника и засегнаха някои от самолетите му, без да ги свалят. При завръщането два изтребителя катастрофираха, а един кацна принудително. Софийската п[ротиво]в[ъздушна] артилерия изстреля 1471 тежки и 2128 леки бризантни гранати. Противникови самолети не бяха свалени. Населението посрещна и понесе бомбардировката със забележимо спокойствие и дисциплина. Не бяха отбелязани никакви признаци на паника.
[…]*

ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.465, л.141. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.152.

Документ № 468
ДОНЕСЕНИЕ НА КОМАНДИРА НА 11-А ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ДО КОМАНДВАЩИЯ ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ, ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1943 Г., ИЗГОТВЕНИ ПО СПЕЦАЛЕН ВЪПРОСНИК НА РО-ГЩ.
Следа, не по-рано от края на ноември 1943 г.

Донасям, че през месец ноемврий тази година, по външното разузнаване са събрани следните сведения:
По точка 12. В Неутралната зона и в граничния район гръцката пропаганда продължава да се води организирано и предпазливо. Централите на тази пропаганда са в гр.Деде Агач и гр.Фере.
Обстоятелството, че се разрешава двувластното обработване на имотите подпомага връзката и разпространяването на пропагандата от двете страни на демаркационната линия, въпреки мерките които се вземат от нашата страна за това. Дейността на германците в това отношение оттатък линията е също слаба.
Дейност на нелегални организации в граничната зона не е проявена. Имаме, обаче данни за съществуването на две нелегални гръцки групи, които се появиха в района на селата Кирка и Месемврия, които обаче не можаха да бъдат открити и унищожени.
В зоната, гръцките банди все още не са прочистени. Очаква се от германска страна вземане на съответните мерки.
Минирани бяха няколко места по железопътната линия гр.Деде Агач – гр.Фере. Германците взеха своевременно мерки.
В Неутралната зона все още върлува едрата шарка и поради обявената карантина, разузнавачите не могат да преминават зоната – поради което и особени сведения по разузнаването не можаха да се съберат.
По точка 21. От известно време в гр.Деде Агач пребивава лицето Христо Алексиев Дамянов – 46 годишен от гр.Бургас, заедно с жена си Ньови Кирилова, от гр.Хиос, Гърция. От събраните сведения за същите от околийското Полицейско управление се установява, че Христо Алексиев Дамянов е живял в гр.Бургас и Варна до 1941 год[ина], работил в разни параходни агенции и представителства, където е бил заподозрян да е в услуга на чужди разузнавания – респективно гръцки и английски.
Същият е от гръцки произход и владее отлично български, гръцки, турски, английски и френски езици. Неизвестно по какъв начин и посредством кого през 1941 год[ина] е успял заедно с германците да отиде в Гърция, където работил като преводчик в някаква германска част. По-късно е отишъл с германците в островите и започнал да работи, уж като сътрудник на някакво разузнаване на германска служба, като се е подвизавал под чужди имена, гръцки, руски и др., едно от кoито е Теодор Николау, за остров Хиос. В началото на 1943 година, посредством търговците от остров Хиос, Едуард – арменец и Мамулекис – грък е успял да преведе сумата 2,500,000 левана името на сестра си в гр.Бургас през Б[ългарска] Н[ационална] Б[анка], която сума понастоящем е блокирана и сам той не може да я изтегли, тъй като не може да установи произхода и. Същият твърди, че тази сума имал от жена си Ньови Кирилова от гр.Хиос, с която се венчал в София през м[есец] юний т[ази] г[одина]. По всичко изглежда, че и нейното име е фиктивно.
През месец август е пристигнал с жена си в Деде Агач, с намерение да се установи на постоянно местожителство.
Установено е, че проявява голям интерес към политическите ни въпроси и търси винаги срещи с капитани на пристигащи гръцки кораби.
Тъй като в миналото е заподозиран, че е в услуга на английското и гръцко разузнаване, а за сегашната му дейност в островите няма положителни сведения, налага се да се съберат сведения и от германското разузнаване.
За същият е донесено на областния полицейски началник (служба “Държавна сигурност”) в гр.Ксанти.
Капитан на кораб от остров Хиос казва, че в Стара Гърция имало гърци, които работели за балканското споразумение, понеже се разбрало, че големите сили – Англия, Америка и др., работели само за свои интереси.
В тази насока усилено се работело.
№ ІІ-* ноемврий 1943 год., С л е д а

ПОЛКОВНИК – Командир 11-а пехотна дивизия

АМВР, общо дело Б 211, том І, л.64-65. Оригинал, машинопис.

* Текстът не се чете.

Документ № 469
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 783 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ОТНОСНО ЛИЦА, РАБОТЕЩИ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Истанбул, 1 декември 1943 г.

№ 783/1.ХІІ.1943 г. Лично-поверително.
София – началник щаба на войската (РО)
Донасям, че от германската разузнавателна служба получих следните сведения.
[Хора, заподозряни за работа в “Интелиджънс сървис”].
1.*
2.*
3.*
4.*
5.*
Като донасям горното за сведение и проверка, моля след установяване на истината, да ми се съобщи резултата, който ще послужи на германската разузнавателна служба да установи добросъвестността на информатора, който е донесъл тези сведения.
(п) [Димитър] Желязков – полковник.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.854. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 153.

* В текста имената и фамилиите не са упоменати.

Документ № 470
РАПОРТ № 80 НА РАЗУЗНАВАЧА № 4979 ДИМИТЪР ПЕТРОВ, ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БИВШИЯ ДИРЕКТОР НА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕДЖ В СОФИЯ, ФЛОЙД БЛЯК*.
София, 1 декември 1943 г.

МВРНЗ До господин Началника на отделение “Б”
Отдел “Държавна сигурност” ТУК
Дирекция на полицията
Разузнавач № 4979
1.ХІІ.1943 г.
София
РАПОРТ № 90
По самоинициатива
Донасям Ви господин началник следното:
По сведения можа да се установи, че [ФЛОЙД] БЛЯК – бивш директор на Американския коледж в Симеоново, който понастоящем бил в Цариград, където работил и ръководил някаква разузнавателно-шпионска група за разузнаване и пропаганда за Балканите, в полза на английското и американско чуждо разузнаване, съчинявал и писал текстовете на позивите, които се хвърляли от неприятелски самолети над територията на България. Позивите били изпращани и давани на пилотите, идвайки с назначения да ги хвърлят над българска територия.
Разузнавач (Д[имитър] Петров ІІІ гр[упа])

АМВР, общо дело 23633, л.156. Оригинал, машинопис.

* За дейността на Флойд Х. Бляк, виж съдържанието на документите под № 118, 188, 207 и 237, публикувани в сб.документи “България – своенравният съюзник на Третия райх”, С., 1992.

Документ № 471
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-4477 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В ГРАД БУРГАС ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ЗАСИЛЕНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА АНГЛИЙСКИ РАЗУЗНАВАЧИ ВЪВ КРАЙГРАНИЧНАТА ТУРСКА-БЪЛГАРСКА ПОЛОСА.
Бургас, 2 декември 1943 г.
МВРНЗ Препис. Поверително.
Областно полицейско управление До Дирекция на полицията
Служба “Държавна сигурност” Отдел “Държавна сигурност”
Бургас (Отделение “Б”)

Вх[одящ] № 7348/4.XІІ.1943 год[ина] София
Наш № ІІ-4477.
На Ваш № …*
Бургас, 2 декември 1943 г.
Донасям Ви господин Началник, по разузнаването в турска територия следното:
[ …]*
На 14.ХІ.т[ози] м[есец] на Вълчан кюпрю (турски пост) е пристигнал един английски разузнавач облечен елегантно с фотоапарат, като правил снимки на с.Клацара и постовете №№ 8 и 9; на 15 с[ъщия] м[есец] е заминал за с.Паспалово; на 12.ХІ т[ази] г[одина] други трима английски разузнавачи са заминали от Демиркьой, като на 15.ХІ. вечерта трябвало да се срещнат в с.Маглаик Малевит с другия разузнавач – на 16.ХІ. т[ази] г[одина] щели да заминат за с.Дерекьой.
[ …]*
Областен полицейски началник (п) [не се чете]
Инспектор държавна сигурност (п) [не се чете]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.525. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.99.

* Текстът не се отнася до темата.

Документ № 472
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-4478 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В ГРАД БУРГАС ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ПРИСТИГАНЕТО НА 4-МА АНГЛИЙСКИ РАЗУЗНАВАЧИ ВЪВ КРАЙГРАНИЧНАТА ТУРСКА-БЪЛГАРСКА ПОЛОСА.
Бургас, 2 декември 1943 г.

МВРНЗ Поверително. Препис.
Областно полицейско управление До Дирекция на полицията
Служба “Държавна сигурност” Отдел “Държавна сигурност”
Бургас (Отделение “Б”)
София
Вх[одящ] № 7347/4.XІІ.1943 год[ина]
Наш № ІІ-4478.
На Ваш № …*
Бургас, 2 декември 1943 г.
Донасям Ви господин Началник, по разузнаването в турска територия следното:
[…]**
На 14 този месец в Демиркьой пристигнали 4 души английски разузнавачи, снабдени с фотографически апарати и чанти. Същите са минали по границата на път за село Дерекьой. Движейки се по граничната линия от по-удобни места фотографирали обекти на наша територия.
[…]*
Областен полицейски началник (п) [не се чете]
Инспектор държавна сигурност (п) [не се чете]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.524. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.99-100.

* Текстът не се чете.
** Текстът не се отнася до темата.

Документ № 473
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15509 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОСТЪПИЛИ ДАННИ ОТ ИЗТОЧНИКА “ВЕДЕН”.
София, 8 декември 1943 г.

Д-р № 15509
Отн[осно]: Източник “Веден”*.
Установено е вече многократно, че идващите от България изселници дават сведения на турската полиция и разузнавателна служба, за военното положение в страната. Така например, един неотдавна завърнал се от Добрич изселник, на възраст около 18 години е съобщил, че германски транспорти се връщат от България през Караомер.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.482. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 154.

* Информаторите или агентите, които доставяли секретни сведения или документи, на професионалния жаргон в Абвера още се наричали източници. Виж: Райле, Оск. “Тайная война. Секретные операции абвера на Западе и Востоке (1921-1945), М., 2002, с.60.

Документ № 474
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 853 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ПОЛКОВНИКА ОТ АМЕРИКАНСКОТО УСС АНДЖЕЛО КУЮМДЖИЙСКИ* В ТУРЦИЯ.
Истанбул, 9 декември 1943 г.

№ 853 Лично-поверително
9.ХІІ.1943 г. София – началник щаба на войската (РО)
Донасям, че евреинът Анжело Куюмджийски, бивш виден банкер от София, който бе напуснал България преди известно време и заминал за Америка, в началото на м[есец] декемврий т[ази] г[одина], е пристигнал в Цариград и отседнал в Парк-хотел. Същият е бил натоварен от американското правителство със стопанско-финансова мисия (д[остоверно]).

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.887. Оригинал, машинопис.

1 Ангел (Анжело) Нисимов Куюмджийски (1886-1953) – български финансист, банкер, по-късно емигрант. Полковник от американското УСС. От 1923 г. е един от основателите на Франко-белгийската банка в България, която става една от най-големите кредитни институции в България. Последната след като погълнала капиталите на Балканската банка и Българската генерална банка, функционирала под името Франко-българска банка. Управителен член на акционерното дружество “Съединени тютюневи фабрики” (Картел). Преди да напусне територията на България, е в сложни взаимоотношения с другия известен български финансист и банкер, русофила Атанас Буров. Участвува в зондажите за мир с българските представители, правени на територията на неутрална Турция в края на 1943-началото на 1944 г. От юли 1945 г., макар и живеещ в чужбина, отново е избран за член на Управителния съвет на Картела, в качеството на представител на американския тръст “Ървинг Тръст Къмпани”, със седалище в Ню-Йорк.
Повече за дейността на бившия български финансист Анджело Куюмджийски виж съдържанието на документите под № 131, 150 и 152 от сб.документи “България – своенравният съюзник на Третия райх”, С., 1992 г.

Документ № 475
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15771 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ОТНОСНО ПОЛУЧЕНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА РУМЪНСКИ ПОЛИТЕМИГРАНТИ.
София, 10 декември 1943 г.

Д-р № 15771
От достоверен източник се съобщава:
От известно време се прекарват румънски офицери, по посока на Румъния, които са били пленени от руснаците, или са забягнали при тях. Тяхната задача е пропаганда сред румънското население и офицерския корпус. Съществувала вече връзка и с въстанниците в хърватското и далматинското пространство.
Нашите румънски приятели са уведомени.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.519. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 154.

Документ № 476
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15772с* НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ЗАЛОВЕНИ ОФИЦЕРИ ОТ ГРЪЦКАТА СЪПРОТИВА.
София, 10 декември 1943 г.

Д-р № 15772с
Един пленен гръцки офицер дава следните сведения за дейността на гръцки офицери, изпратени в България като саботажни агенти:
Подпоручик Диамантис, Атанасиус, е бил изпратен през май [19]43 г. от Кайро към Одрин със задача, да премине там в България, като се залови с ръководството и подготовката на саботажни действия в областта на Ксанти и Комотини.
Друг един офицер от техническата разузнавателна служба, капитан Полизопулос, Астериус, който е бил обучен в Кайро като парашутист, следвало да бъде спуснат със самолет, заедно с един предавател, в областта на Македония. Дали това действително е станало, плененият не може да каже.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.516. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 154-155.

* Това е една от малкото информации дадени тук, които са направени не от германското КО “България”, а от абверщеле “София” (за това говори буквата “с”). Последната получавала пощата си чрез полева поща № 11796с. АСТ “София” разполагал с две радиостанции с позивните “Зепп” и “Зелман” и извършвал събирането на информации за съветските предприятия, за чиято цел се правили разпити на военнопленници и преселници от различни националности. Органът водил активна обмяна на информация с разузнавателните служби на Турция и Япония. АСТ “София” се намирала също така в постоянен контакт с АСТ “Виена” и разузнавателните органи на германската марина. Виж: Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ Рейха”, кн.І, Санкт-Петербург, 2003, с. 34-35.

Документ № 477
ЗАПИС НА ПРЕХВАНАТО ОТ ПОДЕЛЕНИЕ С-216 СЪОБЩЕНИЕ НА ТУРСКИТЕ ГРАНИЧНИ ВЛАСТИ, ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА САМОЛЕТИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ ДА КАЦАТ НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Следа, 10 декември 1943 г.
[ …]
10.ХІІ.1943 г. 14.20 часа. Турски пост срещу Капитан Андреево.
Нека чака до довечера. Ято от 70 самолета с… размери са извършили въздушно нападение над София. За напред да се внимава и се броят приближаващите се до Одрин самолети. Два големи самолета щели да кацнат в околностите на Марица.
София била бомбардирана.
Предал: АЛИ БЕЙ
(п) Армянов
Капитан – началник С-216. ЩВ V.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.505. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.152.

Документ № 478
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15874 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ЦЕНТРАЛИЗИРАНЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ ПОД КОМАНДВАНЕТО НА ГЕРМАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
София, 14 декември 1943 г.

Д-р № 15874
Относно: Ваше писмо № V-1-2170 от 29.11.1943 г.*
Моля да дадете на Вашия офицер за свръзка в Димотика указание, да се обръща с всички свои желания към моята тамошна служба, която има нареждането да го подкрепя във всяко едно отношение.
Много естествено е, че доказани противникови агенти стоящи в противникови служби, посочени от Вашия офицер за свръзка трябва да бъдат арестувани, но трябва да се вземе под внимание и обстоятелството, че някои от нашите служби възнамеряват с тия хора да проведат противошпионажна игра или може би провеждат вече такава.
Общите български и германски противоразузнавателни интереси в тази област и за в бъдеще са желани от Вас и от мен и дадените от мен нареждания до моята служба в тази област за съвместна работа ще запазят общите интереси чрез постоянна размяна на мисли между Вашата и нашата служба на самото място.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.50. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 155.

* Виж съдържанието на документ № 466.

Документ № 479
ШИФРОВАНО ПИСМО № 16408 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БЗНС “ПЛАДНЕ”, ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ (ГЕМЕТО).
София, 14 декември 1943 г.

Входящ № 35 Шифровано писмо
9.ІІ.1944 г. Цариград – българска Царска легация
– военен аташе
По сведение от положителен източник, емигрантът Георги М[ихов] Димитров живял в Цариград на улица “Чакмак” № 3. Донесете, като изпратите доверено лице да провери. Заповед.
№ 16408
14.ХІІ.1943 г. София
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение
__
Спр[авка] изх[одящ] № 148.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.69. Оригинал, машинопис.

Документ № 480
ИЗ ТЕКСТА НА БЮЛЕТИНА № 1.168 НА РАДИОСЛУЖБАТА “С-216” НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА, СЪС ЗАПИС НА ЧАСТ ОТ ПРЕДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА НА БИ БИ СИ.*
София, 18 декември 1943 г.

БЮЛЕТИН № 1.168 от 18.ХІІ.1943 год[ина]
Лондон – 13.45 часа
……………..
Дават се някои сведения за положението на чужденците и по-специално на българите, които отиват да работят в германските военни фабрики, в смисъл – парите, които българския работник може да изпрати на семейството си, не са в зависимост от парите, които е спечелил и спестил, но от баланса на търговията между България и Германия. Германците не изпълняват обещанията си относно размера на надниците, както и определения договорен срок. Българският работник ставал роб на германското Министерство на труда и няма право да се върне в България […]** Българският работник трябвало да бъде хитър като лисица и предпазлив като адвокат, иначе щял да бъде излъган от германците… Той се намирал в положението не на германски съюзник, а положението на роб, подобно на другите чужди работници.*** Германците правели големи канцеларски пречки на българския работник, за да не може последният да се върне при изтичането на договорения срок в България, като по този начин той се принуждавал като роб в Германия, и от далече да бленува за пресен български хляб, тлъст гювеч и мелнишко винце и над всичко, за свободата****.

РО 2
[резолюция:] Да се изпрати в ІІІ-и отдел – за проучване. (п) [не се чете]. 22.12.1943 г.

ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92. л.200. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.168.

* За да нараства съпротивата и да може тя да се сражава, освен въоръжение, е бил и нужен и глас, и този глас на Балканите в голяма степен се оказал гласът на Лондон (т.е. на Би Би Си). По този повод лорд Селбърн заявил още на 16 април 1943 г. на сър Орм Сарджънт следното „Ако моите офицери ще говорят на гърците и югославяните едно нещо, а Би-би-си ще утвърждава нещо направо противоположното, то на тях напълно сигтурно, че ще им прережат гъркляните. Ето каква отговорност ляга на вашите плещи, по същия начин както и на моите”. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: правление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.453.
** Текстът не се чете.
*** Само от Холандия са умряли в Германия 27 000 насилствено докарани работници-холандци. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: правление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.453.
**** В лично поверително писмо под № V-1531 от 28 декември 1943 г. на началника на РО-ЩВ полковник Стефан Недев има следния текст “За проучване.ЗАПОВЕД” а така също и немаловажната резолюция “Поверително. Писмо до Дир[екцията] на труда. Какво е положението на нашите работници в Германия по цитираните случаи и имат ли нещо вярно по изнесеното в бюлетина. 4.І.[19}44 г. (п) [Иван] Попов.” Виж ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.9, оп.1, а.е.92, л.201.
Arbeitseinsatz (labour intake) was forced labour (Zwangsarbeit) during World War II when German men were called up for military service and German authorities rounded up labourers from the occupied territories to fill in the vacancies. Arbeitseinsatz was not restricted to the industry sector and to arms factories, it also took place e.g. in the farming sector, community services, and even in the churches. Affected populations included men and women from Eastern Europe (Ostarbeiter), prisoners of war, Dutchmen, prisoners of concentration camps, Gestapo prisoners, Jews, Sinti, Romany, Yenish, and Jehovah’s Witnesses. In 1945 about 7.7 million workers in the German industry were of non-German origin. Many of them were very young, and about half of them were women. Виж: http://www.answers.com/topic/arbeitseinsatz
Документ № 481
ДОКЛАД, ИЗГОТВЕН ОТ НАЧАЛНИК СЕКЦИЯ РО 3 ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ ДРАЖЕМИХАЙЛОВИСТКИ КАНАЛ ЗА БЪЛГАРИЯ.
София, не по-рано от 18 декември 1943 г.

Доклад за дейността по канала “Дража Михайлович”.

[Резолюция:] [Полковник [Стефан] Недев. 18.12.[19]43 г.]
Лицето Ангел Пеков Сълев, роден от с.Градец, Кулско и Александър Начев, родом от с.Лисия – Горно Джумайско, са емигрирали в Сърбия още от 1923 г. Опасни и смели разбойници, заедно с други български емигранти, под водачеството на известния разбойник Нешо Томангелов, са вършели грабежи и убийства в територията на Царството, за които деяния са осъдени на смърт. Въпреки дадената амнистия, същите не се завърнали в родината си и по настоящем влизат като четници в отрядите на Дража Михайлович. По нареждане на представител на Дража Михайлович, успявали да влязат във връзка със свои близки и съмишленици от селата около границата във Видинска и Кулска околии и са успяли да създадат единен канал, чрез който е трябвало да предават исканията и нарежданията на д-р Георги Михов Димитров за създаване на връзка с ръководни лица от средите на пладненци в София. За тази цел те са изпращали специални хора в София, които са носили писма и са се срещали с по-видни пладненци.
Във връзка с направените разкрития на организационния канал в Сърбия за България, са задържани и изпратени в полицията: д-р Владимир Костадинов Вампирски, родом от с.Николичевци, Кюстендилско; Борис Константинов Бумбаров1, род[ом от] с.Извор, Радомирско; Илия Георгиев Колев от с.Избеглий, Асеноградско; Йордан Тодоров Стоянов (Попов), род[ом от] с.Бракевци, Кулско; Тома Младенов Арсов, род[ом от] с.Бракевци, Кулско; Тодор Петров Сълев , род[ом от] с.Градец, Видинско; Младен Костов Василев, род[ом от] с.Търняне, Видинско; Флоро Станов Крайнянов, род[ом от] с.Гъмзово, Видинско; Грую Йотов Поломски, род[ом от] с.Цар Петрово, Кулско, Цветан Петров Драгов, род[ом от] с.Черномощиница, Кулско; Симеон Александров п[оп] Маринов, род[ом от] село Каменно Поле, Белослатинско; Славчо Жиков Живов, род[ом от] село Бракевци, Кулско и Флоро Митров Антонов, род[ом от] с.Черномощница, Кулско, от разпита на които се установи следното:
През пролетта на 1942 г., емигрантите Ангел Пеков Сълев и Александър Начев по нареждане на генерал Дража Михайлович преминават нелегално от Сърбия в България и се свързват с лицата: Тодор Пеков Сълев, Флоро Крайнянов и Тома Арсов – тримата по убеждение пладненци и хора на д-р Георги Михов Димитров. Александър Начев и Ангел Пеков чрез горните три лица влизат във връзка с Младен Костов и Грую Поломски, по убеждение пладненци, първият от тях, бивш емигрант в Сърбия, на който възлагат куриерска задача да пренесат писма от щаба на Дража Михайлович, д-р Георги Михов Димитров и Стефан Сърбаков, предназначени за Елка Върбанова, ул.”Цар Симеон” № 57, Борис Бумбаров и Пецо Трайков. Освен тази задача, двамата е трябвало устно да предадат искането на Георги Михов Димитров, предадено чрез щаба на Дража Михайлович до някои видни личности от средите на пладненци, за среща с представители на Дража Михайлович и съвместна работа. За случая те са се срещали в София с Никола Петков, Борис Бумбаров, д-р Владимир Вампирски и д-р Ангел Рангачев.
Първоначално всички сондирани лица са отказали, страхувайки се от провокация. Борис Бумбаров е казал, че той би отишъл на такава среща, но само ако получи специално писмо от д-р Георги Михов Димитров, чрез щаба на Дража Михайлович. След известно време, на Бумбаров донасят едно писмо, носещо печата на Дража Михайлович и подписано от м[айор Драголюб (Люба)] Йованович. Писмото има приблизително следното съдържание: “Поради общи интереси на двете страни, налага се да стане в най-скоро време една среща помежду нас и лице, изпратено от Вас. Срещата ще стане на сръбска територия, може и близо до границата”.
След получаването на това писмо, Бумбаров е уведомил веднага д-р Вампирски за исканата среща, като д-р Вампирски от своя страна е сондирал д-р Михаил Каранейчев дали би се съгласил да отиде като нелегален при щаба на Дража Михайлович, а оттам да се прехвърли при д-р Георги Михов Димитров. Каранейчев е отклонил това предложение. Тогава между Бумбаров и Вампирски се е постигнало споразумение, на срещата с представителя на Дража Михайлович да отиде д-р Вампирски, заведен от специален човек – Флоро Крайнянов. Срещата с Александър Начев и Ангел Пеков Сълев е трябвало да стане на 7 септември тази година при кантона на с.Брегово, Видинско, откъдето двамата да го отведат на сръбска територия при пратениците на Дража Михайлович. Срещата не се е състояла, поради неявяването на Александър Начев и Ангел Сълев.
Преди да замине, д-р Вампирски на определената среща, Бумбаров е посетил лицата: Никола Петков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Христо Стойков2 и Перо Шанданов, на които е съобщил и показал полученото писмо, като е поискал и тяхното мнение по въпросната среща. Обаче всички тези хора са се изказали против всякаква среща, която е била излишна, рискована и нямало да изясни положението, защото се искало само от Дража Михайлович, който не представлява Югославия, а е само представител на емигрантското движение и, че то било много по-слабо от това на партизаните на [Йосип Броз] Тито, които са по-силни и по-активни и фактически те водят борбата. Последните имали по-широки връзки с всички народности в Югославия. Всички тези указани мнения, Бумбаров не ги е съобщил на д-р Вампирски, за да не го разколебае за отиването му на определената задача.
Освен горното писмо от Щаба на Дража Михайлович, са били изпратени от специален куриер – Цветан Петков Драгов други 7 писма до студента – медик Илия Георгиев Колев с поръчение той да ги предаде на посочените адреси: Борис Бумбаров, Иван Величков Барев – студент, Евтим Атанасов Арсов – студент, Борис Велев, началник телеграфна агенция, Никодим Попов – адвокат от гр.Лом, Козаров – от Министерството на външните работи и Младен Костов. Писмата не са били предадени от Илия Колев, като някои унищожил, а други са заловени. Едни от писмата са подписани от подполковник Драголюб Павлович*, а другите от майор Драголюб (Люба) Йованович и имат приблизително следното съдържание: Обръщат се към един от тях по препоръка на д-р Георги Михов Димитров, а към други – по препоръка на Драголюб Йованович – бивш министър-председател, чрез Щаба на Дража Михайлович, за съвместна работа за създаване на една велика югославянска федерация, за което искат среща по установения канал.
При една среща в София на Илия Колев с Тома Арсов и Йордан Тодоров Стоянов (Попов) – пратеници на Ангел Сълев и Александър Начев, последните предложили на Колев, той или някое друго лице от пладненците да напишат един позив, презназначен за българските войници в Сърбия, който те ще отпечатат и разпространят помежду тях. Предложили му също така да донесат и му предадат и един радиопредавател, който да се инсталира и служи за партийни цели. Предвидени били от д-р Георги Михов Димитров около 10 000 000 лева пари и един план за работа.
Като доверено лице на хората от Щаба на Дража Михайлович е установено лицето Здравко Стойнов Цоков – сърбин, живущ [в] с.Градсково – Кулско. Същият е имал за задача да организира среща с видни пладненци в София с хората на Дража Михайлович. За целта е влязъл във връзка с Тома Младенов Арсов, Йордан Тодоров Стоянов и съдията Вълчо Иванов Манчев. Заедно с последните двама, Здравко Цокев е дошъл в София с цел Манчев да го постави в контакт с ръководни личности от средите на пладненци. Йордан Тодоров Стоянов завел Цоков и Манчев при Илия Колев за да го устрои исканата среща. Йордан Стоянов представил Здравко Цоков на Илия Колев, като специален пратеник на Дража Михайлович, а Манчев представил като доверено лице на дражамихайловистите, с които бил в постоянна връзка Илия Колев, от своя страна се е явил при Никола Петков и му съобщил за идването на пратеник на Дража Михайлович и поискал от Петков среща с лицата; Петков отказал, като посъветвал Колев и той да не се занимава с такива работи.
Здравко Стойков Цоков разполагал с големи суми, дадени му на разположение от Щаба на Дража Михайлович във връзка с гореизложената му дейност. От тези пари Здравко Цоков е дал на Вълчо Манчев 30 000 лева и на Йордан Стоянов – 7 000 лева пари при идването им в София.
В едно писмо, получено от Младен Костов през месец юний тази година чрез Флоро Крайнянов от д-р Георги Михов Димитров, подписано саморъчно от него в гр.Кайро с дата 11 май 1943 г. лично до него и второ, поставено в същия плик, за да бъде предадено на Пецо Трайков. В писмото до Младен Костов, Димитров му пише, да се организират земеделците в България и поведат борба срещу комунистите, които очакват всеки момент руски десант по Черноморието. По-нататък в писмото си му обяснява, как да постъпи с писмото адресирано до Пецо Трайков. Не след дълго Младен Костов идва в София за да предаде писмото на Трайков, когото не намира и го разпечатва. Същото имало приблизително следното съдържание: “Драги Трайков, конференцията в Казабланка е решила Македония, която сега е окупирана, да остане към България. Сърбите като компенсация ще получат румънския Банат, Истрия и Горица. Ето защо, поискай една среща с Министъра на войната и виж, какво можеш да направиш с него. Ще му предадеш и това, че в най-скоро време се очаква капитулацията на Италия. Това е много важно за нас, българите. Пратеникът трябва най-напред да се види с мен, па тогава с другите”.
През м[есец] юлий тази година Младен Костов и Флоро Крайнянов, водени от Александър Начев и Ангел Сълев са посетили един от Щабовете на Дража Михайлович при село Секула – околия Салашка – Сърбия, в полите на Балкана, 10 км северозападно от гр.Салаш. По-късно през м[есец] август е станала среща на сръбска територия при р[ека] Тимок, между Ангел Сълев, Йордан Ст. Попов, съдията Вълчо Манчев и Тома Арсов, който е уредил срещата.
Всеки път, когато е ставало нужда, да се търси връзка или пък се получават някои писма от Александър Начев и Ангел Сълев, те са били намирани от Тома Арсов чрез циганина Шане Миленкович, ковач в с.Рояц – Неготинско, който циганин е служил за връзка между Александър Начев и Ангел Сълев от една страна и хората от България от друга страна. Често пъти Александър Начев и Ангел Сълев са преспивали в дома на Шане Миленкович и в колибата на лозето му.
Във връзка с организирането на установения канал между България и Сърбия за неговото поддържане, от Щаба на Дража Михайлович са били получени чрез Александър Начев и Ангел Сълев и Здравко Цоков следните суми: Младен Костов – 30000 лева; Тома Арсов – 40000 лева; Вълчо Манчев – 30000 лева; Йордан Стоянов – 35000 лева; Флоро Крайнянов – 12000 лева и Грую Поломски – 3000 лева.
Освен горните лица, разпитани са още и: Никола Петков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Иван Величков Барев, Евтим Атанасов Арсов, Перо Шанданов, Никодим Попов, Борис Велев, д-р Михаил Каранейчев, д-р Ангел Рангачевв, г-жа Сърбакова и Елка Върбанова. Всички с изключение на Перо Шанданов признават, че са били сондирани за съвместни действия с Дража Михайлович, обаче те не дали съгласието си.
Лицето Здравко Стойнов Цоков, задържан в общината в с.Гъмзово, през нощта успял да избяга и се укрие. Наредено е за издирването и залавянето му.
Йордан Стоянов пише в показанията си, че когато е бил в гр.Видин със Здравко Цоков, последният му е казал, че от Щаба на Дража Михайлович са му били дадени от 200-400 златни английски лири, които продал, а освен това му били дадени около 400000 български пари в банкноти от по 5000 и 1000 лева, които заменил съгласно нареждането на ВИБ. Същият с тези пари, според носещите се слухове, си е построил къща и си е купил вършачка.
(п) [Христо ] Тумбин
Полковник – началник секция РО 3.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.84, л.17-21. Оригинал, машинопис.

1 Борис Бумбаров – деец на БЗНС-Пладне. Роден през 1896 г. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в периода от 9 септември 1944 до 5 юли 1945 г., в първото отечественофронтовско правителство на Кимон Георгиев (в периода 1944-1946 г.) Умира през 1959 г.
2 Христо Стойков (1897-1983) – о.з.майор, публицист, деец на ПК “Звено”.
* В текста е сгрешено. В случая става дума за началник-щаба на дражамихайловисткото движение – подполковник Драгослав Павлович.

Документ № 482
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8297 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕТО ВНИМАНИЕТО КЪМ ВЪПРОСА, ДАЛИ НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ КАЦАТ ЧУЖДИ САМОЛЕТИ.
София, 20 декември 1943 г.

№ 8297/20.ХІІ.1943 г. Лично-поверително
Цариград – Българска Царска легация –
За военния аташе
Одрин – секретарят на българския царски консул
Г[осподин] Никола Кодов
Следа – Н[ачалник]-щ[аба] на Прикриващия фронт
Има сведения, че при въздушните нападения над София, някои от противниковите самолети са кацнали или ще кацнат в Турция.
Да се следи внимателно тази противникова дейност и да се донася. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник [на Разузнавателно] отделение
__
Капитан Велев – по прехванат текст на турски радиостанции от нашето поделение “С-216”. 9.ХІІ.1943 г.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.504. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.153.

Документ № 483
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 11 ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ БОМБАРДИРОВКИ НАД ЦЕЛИ И ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ.
София, 22 декември 1943 г.

[…]*
5. През времето от 15 ноември до 20 декември [1943 г. ] се извършиха три терористични нападения над столицата, които бяха произведени в общи черти, както следва:
Въздушното нападение на 24 ноември:
В 12.50 часа на 24 ноември [1943 г.] се подаде сигнал въздушна тревога и населението започна да се прибира в ред към центъра на столицата, търсейки по сигурни скривалища. Кварталите около гарата и ЖП линия бяха изпразнени с доста голяма бързина. Около 15 минути след тревогата на небето над София се появиха 60 американски четиримоторни бомбардировачи “Либерейтър” на височина 10 500 метра и 40 изтребителя “Лайтнинг” на височина 6.500 метра. Посрещната с голям устрем от нашите изтребители и от точния огън на нашата ПВ артилерия, противниковата въздушна формация бе разпръсната и пускайки безредно бомбите си, се оттегли в обратна посока към Южна Италия, разпокъсана в 9-10 малки групи.
Резултати:
Пуснати бяха всичко 156 бомби от по 260 кг.;
С две бомбови попадения бе засегнат релсовият път в района на гарата, но не бяха причинени особени загуби. Засегнати бяха кварталите: Военна рампа, “Надежда”, “Орландовци”, “Малашевци”, “Индустриален” и гарата, в които бяха разрушени жилища и няколко работилници.
Убити бяха 5 души от цивилното население и войската и ранени 29 души.
Свалени противникови самолети 2. Според признанията на Радио Лондон, 16 самолета от американската въздушна формация не са се завърнали в базата си.
От наша страна бяха загубени 2 самолета.
Въздушното нападение на 10 декември [1943 г. ]
В 11.50 часа на 10 декември 1943 г. се обяви въздушна тревога и населението започна да се прибира към центъра.
[ …]
Нападателят бе посрещнат от наши изтребители. Завърза се въздушен бой североизточно от Ихтиман, който продължи над Своге, Ботевград, Мездра, Годеч, Сливница, Перник, Трън и по-нататък. Благодарение на решителния отпор, противниковата въздушна единица бе разпръсната. Само 40 самолета успяха да се явят над столицата към 12.17 часа и хвърлиха 90 бомби по 250 кг., от 7000 височина над кварталите “Хаджи Димитър”, “Индустриален”, Централната гара, с.Малашевци и Военната рампа. 15 от бомбите не експлоадираха. Други 90 бомби са пуснати в землището на с.с.Казичане и Враждебна, около Двореца Враня, около с.Реброво, в Самоковско и другаде. Личи че противтникът е пускал бомбите си напосоки, за да се отърве от тежкия товар и да получи по-голяма свобода за действия срещу нашите изтребители.
От пуснатите бомби има убити 10 души и ранени 22, от които 3 тежко. Разрушени са всичко 73 постройки, по-голямата част от които се намират в Индустриалния квартал. Свален бе във въздушен бой 1 наш изтребител. Противниковите загуби: няма сведения от дивизионните области. Също Радио “Лондон” в емисията на 11.ХІІ.[1943 г.] не даде сведения за своите загуби.
в) Въздушното нападение на 20 декември [1943 г.]
От 12.25 часа до 14.06 часа около 100 неприятелски самолета извършиха въздушно нападение над София. Пуснати бяха множество разрушителни бомби в кварталите “Иван Вазов”, Циганската махала, Юч-Бунар, Централния затвор, Лозенец и Безжичен телеграф.
Тревогата беше дадена навреме и населението още под пресните впечатления на нападението на 10 този месец бързо се прибра по закритията. Този път направи впечатление примерният ред, с който гражданството дава признак на все по-голяма дисциплина през време на въздушното нападение.
Противниковите самолети бяха посрещнати от наши изтребители и противовъздушната отбрана с унищожителен огън, поради което бързаха да пуснат товара си и в безпорядък се оттеглиха.
Резултати:
Пуснати бяха 254 бомби от по 250 кг, като измежду тях има вероятно 1-2 бомби от по 400 кг.
Разрушени са напълно 98 сгради.
Необитаеми са станали около 336 сгради.
Леко засегнати са около 113 сгради.
Околовръстната ЖП линия е прекъсната в продължение на … метра. Намиращите се до нея германски постройки са напълно разрушени. Повредени са 23 ЖП вагона и 6 трамвайни коли.
Убити са 64 военни и цивилни лица.
Данни за друга противникова въздущна дейност над Царството няма. На схемата, приложено са показани противниковите прелитания. От нея се вижда, че главната тежест на вниманието е дадена в района на София. Летенията в посока от Беломорието към Русе изглежда имат разузнавателна цел за установяване строи ли германското командуване мостове по р.Дунав, главно в участъка между Свищов и Сомовит.
[…]*

ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.465, л.159-160. Копие, ормиг. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.153-155.

* Текстът не се отнася до темата.

Документ № 484
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 881 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО ОПАСНОСТТА ДА БЪДАТ РАЗПРОСТРАНЕНИ В БЪЛГАРИЯ ФАЛШИВИ БАНКНОТИ.
Истанбул, 23 декември 1943 г.

№ 881/23.ХІІ.1943 г. Лично-поверително
София Началник-щаба на войската (РО)

[Към №] 16394. Донасям, че по изпратеното ми за проверка сведение не можах да установя данни, които да потвърдят същото. От проучванията, които направих в свръзка с този въпрос намирам, че англо-американците трудно биха осъществили този план в Цариград, където турската полиция е твърде осторожна и не би позволила изпълнението на същия,поради страха от заплашване и на турските банкноти. От друга страна, като се има предвид огромните парични средства, които са необходими на англо-американците за поставяне в ход на своите пропагандни и разузнавателни средства на Балканите за спечелване на войната, трябва да се допуска, че изпълнението на подобни планове е най-вероятно.
При подобно схващане, тук се смята, че англо-американците биха се решили на подобна дейност, то те най-добре и спокойно биха изпълнили тези свои планове в Египет (Кайро, Александрия), от където фалшивите банкноти биха били пренесени в съответните страни и дори пуснати на черната борса в Турция и главно в Цариград.
При тези условия намирам, че установяването на ателиетата където се приготовляват тези фалшиви банкноти е доста трудно; по-лесно би било разкриването на самите фалшиви банкноти от лица – специалисти, каквито тук обаче няма.
Като имам предвид горното, би било добре и моля да се нареди щото българските банкноти, които официално се препращат от нашата Легация и Консулство в Турция – до Министерството на външните работи, да се предават на съответните компетентни лица – за проверка. Добре би било да се следят и проверяват банкнотите, които се пускат в обръщение и от хората на разните Легации в София.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.889. Оригинал, машинопис.

Документ № 485
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-8349 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ АТАШЕТА В БЕРЛИН, БУКУРЕЩ И ЦАРИГРАД, С ИСКАНЕТО ДА СЕ СЪБЕРАТ ПОДРОБНИ ДАННИ ЗА СЪВЕТСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
София, 27 декември 1943 г.

Да се проучи основно устройството на руската тайна държавна разузнавателна организация с оглед за основно използване.
Да се приложат съществуващите закони, правилници и др., които уреждат съществуването и дейността на организацията.
Докладите да се представят в Щаба на войската до 28.ІІ.1944 г. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.31. Оригинал, машинопис.

Документ № 486
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 16332 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦА ОТ ГРЪЦКАТА СЪПРОТИВА.
София, 27 декември 1943 г.

Д-р № 16332
Съобщава ми се:
Двама гърци Христи (собствено име) от Солун и Манку (собствено име) от Анталия, са заминали на 18.11.[19]43 г. заедно с двама англичани през Алепо за Цариград, за да се отзоват оттам в България.
Двамата гърци били механици, а четиримата били специалисти за употребата на взривове. Четирите лица са снабдени в Бейрут от една английска служба с фалшиви български паспорти и щели да извършват атентати с взривове срещу военни обекти. За предполагане е, че същите ще се помъчат да получат подходяща виза за България от българското консулство в Цариград.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1018, л.72. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 155.

Документ № 487
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2784 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ КЪМ САМОСТОЯТЕЛНО ПРОДОВОЛСТВЕНО СНАБДЯВАНЕ.
София, 28 декември 1943 г.

Изх. № 2784 Поверително.
28 декември 1943 г. ТУК – Р.О. при ЩВ
Относно: Бюро Д-р Делиус*

При водените разговори с Германския войскови интендант – д-р Беневиц и пом[ощник-]военния аташе подполковник фон Притвитц и Гафрон** се дойде до заключението, че службата Д-р Делиус отказва да се присъедини или приобщи към германските войски и бъде снабдявана съгласно “Нойбахеровата” спогодба. Според тази последната, снабдяването на германските войски има вече точно установен ред, който изключва възможността на германските войски да закупуват продукти вън от разрешените им контингенти и по цени, точно установени от нашите служби.
Искането на Снабдителния отдел при Щаба на войската всички продоволствени въпроси, вносът и износът на службата Д-р Делиус да бъдат съответно парафирани от германския военен аташе г[осподи]н генерал[-майор Хайнрих] Геде, също остана безрезултатно, тъй като последният отказва да парафира и проконтролира*** тези искания на службата Д-р Делиус.
При това положение, от страна на германския военен аташе, господин генерал Геде ни се прави предложението, щото началникът на Р.О. да бъде единствения, който ще контролира дейността и порядките на тази служба и носи отговорността за евентуални нарушения на същата спрямо съществуващите наредби в страната.
В такъв случай моля да се нареди всички снабдителни искания на тази служба да се отправят чрез Вас до Снабдителния отдел. Правдивостта на искането и по-нататъшния контрол на снабд[ителната] дейност на тази служба следва да се извърши от Р.О. отдел.
ПОЛКОВНИК – началник на Отдел.

ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92, л.237. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 156

* В по-голяма част от неутралните или съюзнически на Германия страни от Европа, управлението „Чужбина/абвер” преди войната, приблизително от 1936 г. и по време на войната, създавалож така наречените „Военни организации (КО). Те били маскирани в състава на дипломатическите представителства в съответните страни. Офицерите от абвера имали за маскировка дипломатически рангове например съветници от посолството и т.н. В България такава служба била КО “България”. През 1938 г. негов началник става немският консул майор Вагнер. КО “България” тясно сътрудничела с руските белоемигрантски кръгове. Така например, секретарят на българския отдел на Руския Общовоински Съюз (РОВС) и началникът на неговия разузнавателен отдел К.А.Фосс снабдявали Абвера с информация за СССР, получена от членовете на съюза и от лицата, пристигащи от Съветския Съюз. Аналогична работа водели участниците на “Петровското движение” Яренко и Бутков. Виж: Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ Рейха”, кн.І, Санкт-Петербург, 2003, с.34; Скорцени, О., „Диверсия – мое ремесло. Мемуары”, Мадер, Ю., „Говорят генералы шпионажа.Документальный очерк об организации, структуре и операциях секретной службы ОКВ „Заграница/Абвер”, Смоленск, 2001, с.391.
** Това е един от талантливите шедьоври на “неизвестния” абверовец, оставени за бъдещето. При сравняването т.е при “премерването” на думата (т.е. на двете фамилии), в средата излиза фамилията на Витциг. В случая става дума за Рудолф Витциг, един от любимците на генерал-фелдмаршал Ервин фон Ромел, командир на парашутен полк, почнал войната през 1939 г. Той е пенсиониран през 1974 г. в звание “полковник” от Бундесвера.
*** В текста е дадено като “проконтролирва”.

Документ № 488
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1531 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ІІІ –ЩВ, ЗА ПРОВЕРКА НА ФАКТИ.
София, 28 декември 1943 г.

ТУК – Началнику отдел ІІІ – ЩВ Лично-поверително

За проучване. ЗАПОВЕД.
№ V-1531, 28 декемврий 1943 г.
гр.София
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник РО – ЩВ
[Резолюция:] Поверително. Писмо до Дир[екцията] на труда. Какво е положението на нашите работници в Германия по цитираните случаи и имат ли нещо вярно по изнесеното в бюлетина*. 4.І.[19]44 г. (п) [генерал-майор Иван] Попов

ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92, л.201. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 480.

Документ № 489
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 48 НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В ОДРИН, ОТНОСНО НОВОТО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ НА БИВШИЯ ТУРСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ЯРКЪН.
Одрин, 29 декември 1943 г.

Поверително
София – Щаб на войската
Донасям, господин полковник, следното:
Днес установих с положителност, че бившият военен аташе на Турция у нас, майор ЯРКЪН е началник на така наречения “Ихтибарат табору” (разузнавателна дружина) с щаб в гр.Одрин.
ХЮСЕИН ЧАКЕДЖИ, за когото Ви донасям с № 45 е орган на този табор.
№ 48, Одрин, 29.ХІІ.1943 г.
(п) [Никола] Кодов
Секретар на българското консулство

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.113. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.100.

Документ № 490
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-8419 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО ЧАСТ ОТ ПЕРСОНАЛА НА УСО В КАЙРО И ПО-СПЕЦИАЛНО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО МУ “FORCE 133”.
Истанбул, 30 декември 1943 г.

МВ-ЩВ № V-8419 Лично-поверително
30.ХІІ.1943 Цариград – Българска царска легация – в[оенен] аташе

Щабът на войската има сведение, че едно нарочно Отделение от английската разузнавателна служба в Близкия Изток, така нареченото “Специално оперативно отделение – СОЕ”* с централа в Кайро, има за цел да създава специални връзки с балканските страни. С България се занимавали следните офицери:
полковник Бравдон**
майор Бурилл
Андропулос
Миларисос
Полковник Барнес
Майор Доналд Малит
Майор Лезли Бътлър и
[Джон Али] Макинтош.
Техните старания били насочени предимно към установяване допир с членове на революционното движение в България. С тази цел в Цариград ще се състои в скоро време една конференция, на която един от горните офицери ще участвува заедно с един член на революционното движение в България.
Горното се съобщава за сведение, следене и донесение. ЗАПОВЕД.
(п) Стефан Недев – полковник
Н[ачални]к [на разузнавателно] отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.49. Оригинал, машинопис.

* Става дума за Управлението за специални операции (Special Operation Exequtive, или съкратено – SOE). Тук е уместно да се подчертае че обикновено съществувало твърдото разграничаване между действията на УСО и СИС – тук имал своето влияние консерватизма, и все пак това разграничение е необходимо за периода на нелегалната дейност. Специализацията е най-добрата самозащита в нелегалната работа, а действията на УСО по своята природа са били „шумни” и по демонстративни, нещо което постоянно привличало вниманието на врага. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.752.
** В текста е сгрешено. Според германското разузнаване става дума за офицер от британското разузнаване с превдоним “Брандон”. Истинското му име е Алберт Ернест Актон Барнел, роден на 18 септември 1889 г. Служил е в разузнавателно подразделение на СИС в Гент, и има личен номер GE-21351. През 1940 г., като капитан е включен в германския “Списък на специално издирваните лица във Великобритания” за предаването му на РСХА ІV-Е4 (подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 204 като “Brandon, Albert Ernest Acton, 18.9.89 London, brit. Cpt., zuletzt: Genf, vermutl: England (Tatenkreis: Burnell)” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 205,208, 357, 359.

Документ № 491
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1-5 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ГЕРМАНСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР В ДИМОТИКА, ПОДПОРУЧИК КРАСИМИР КАЦАРОВ, ЗА ПОЛУЧЕНО УКАЗАНИЕ ДА МУ СЕ ОКАЗВА ПОМОЩ ОТ ГЕРМАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
София, 31 декември 1943 г.

№ 1-5/31 декемврий 1943 г. Поверително.
ДИМОТИКА – подпоручик [Красимир] Кацаров*

Германската разузнавателна служба – София е наредила на поделението си в гр.Димотика, същото** да Ви дава съдействие във всяко отношение.
Относно арестуването на агентите в полза на Турция, германската разузнавателна служба в София пояснява, че с някои от тези хора възнамерява да проведе противошпионажна игра.
За бъдеще, провеждайте дейността си съвместно с германската разузнавателна служба в гр.Димотика, като по-често разменяте мисли.

(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник [на] Р[азузнавателното] О[тделение].

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.49. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 157.

* В свое донесение № 12 от 1 ноември 1943 г. до командира на 11-а пехотна дивизия, подпоручик Красимир Кацаров съобщава, че “ …съгласно служебно писмо № ІV М 4-1848 от 27.Х.1943 година на Министерството на войната-Щаба на войската, съм назначен за Български Царски офицер за свръзка в гр.Димотика и приех длъжността от предшественика си поручик Генко Дончев”. Виж: АМВР, об.дело 5211, л.96.
** В текста е дадено като „същата”.

Документ № 492
ДОКЛАД ОТ ИНСПЕКТОРА ОТ РО 3 С.НАКОВ, ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БРИТАНСКАТА СИКРИТ ИНТЕЛИДЖЪНС СЪРВИС И НА ПРОДРАЗДЕЛЕНИЯТА И, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
София, не по-рано от края на 1943 г.

АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ
( [СИКРИТ] ИНТЕЛИДЖЪНС СЪРВИС)

а) Едно от най-усъвършенствуваните и дейни разузнавания безспорно е английското, или т.нар. [Сикрит] Интелиджънс Сървис. Много световни събития като бунтове, сваляне на правителства и даже и войни, са свързани с дейността на това разузнаване. На него дължи своето вековно съществуване Британската империя. При вида на задачите, които си е поставило това разузнаване, можем да съдим за неговата организация.
Централата на [Сикрит] интелиджънс сървис е в столицата на Британската империя – Лондон. Един от многото отдели на това разузнаване е и отделът, занимаващ се изключително с политическото и военно положение на Балканите и Близкия изток. За по-голяма експедитивност, ръководството на този Отдел е съсредоточено в столицата на нашата съседка Турция*, а именно Цариград. Инструкциите се дават от Лондон, а се разпределят за изпълнение в Цариград. Задачата на това разузнаване се улеснява от факта, че от началото на войната [през 1939 г.] инструкциите се дават от Лондон, а се разпределят за изпълнение в Цариград. Задачата на това разузнаване се улеснява от факта, че от началото на войната до сега много лица от еврейски произход, живущи по-преди в България, са се намирали в Цариград и са се поставили всецяло в услуга на това разузнаване.
Устройство на английското разузнаване на Балканите.
В резултат на положените усилия от страна на службата, установени са главните ръководни лица на тази централа, както и предполагаемите им връзки в България.
Начело на тази организация е поставен сър Арчибалд Гибсън, специалист по балканското разузнаване. Същият поддържа и връзката с ръководителите на американското и съветското разузнаване в Турция. Като първи негови официални помощници, натоварени с провеждането на политическото разузнаване, са членовете на дипломатическото тяло**, капитан [Артър] Уайтъл и [Ричард (Дик)] Лафонтайн*** – паспортни началници, придадени към английската легация в Цариград. Като най-близък на първия, се сочи Едуард Смит Рос – бивш шеф на английското разузнаване у нас. Дейността на същия е тясно свързана с тази на руснака Павел Владимирович Гриневич. А колкото за [Ричард (Дик)] Лафонтайн***, то негов помощник е Артър Ролф Паркър – бивш английски вице-консул в Скопие. Към тях е придаден Фредерик Уилфред Пит – кореспондент на “Дейли Мейл”, родом от гр.Страсбург, женен за французойката Маргарта Карбери. Същият е представител на “Английски Феникс” в България, от когато и датират връзките му с [Чарлз Б.] Андрюз и неговия съдружник Гаврил Стайков (покойник). Това е за политическото разузнаване. А колкото за военното, стопанското [разузнаване] и пропагандата, то то се ръководи от английския военен аташе в Цариград [К.Ф.] Крипс и неговия секретар [Майкъл] Томсън. Последният е вършил много добра работа, влизайки [във връзка] чрез Нора Леви с пристигнали от България евреи, от които той е събирал доста сведения за положението в България. Като техни първи помощници се сочат бившият военен аташе у нас Александър Рос, Норман [Джеймс] Дейвис, аташе по печата и същевременно ръководител на саботажните действия в България, както и Стенли Харисън – вице-консул в София. Назначаването на последните като помощници на [К.Ф.] Крипс е направено с оглед да могат същите да продължат дейността си от Цариград като поддържат връзка със своите сътрудници в България, завербувани още преди скъсването на дипломатическите връзки с Англия. Към горното разузнаване спадат и лицата: капитан Бърн[с], Фергюсън Харкнес – легационен чиновник, както и [Наум] Фикис, началник Бюро паспортна служба. На последният е поверено и разузнаването за България. Същият поддържа връзка с агенти в България. Като бивш чиновник в Белград, той си е създал доста солидни връзки в белградското и софийското общества. Това обстоятелство, както и фактът, че в момента нему е поверено уреждането на визите за евреите от България, му дават предимство в изпълнение на възложената му задача.
Организация на английското разузнаване за България.
Лицата натоварени с ръководството и със самото разузнаване за България, са разпределени в три групи. Независимо от това, всички дават сведения си на [Наум] Фикис и Султанис – пазител на тайната архива в Английската легация в Цариград, които от своя страна ги докладват на главния шеф Арчибалд Гибсън.
Тези три групи са създадени по следния много умел и резултатен начин:
І група:
Лица, натоварени с поддържането на връзки с наши и турски гемиджии лодкари, от които черпят сведения за положението по нашето черноморско крайбрежие. Тези гемиджии същевременно са най-удобните канали за препращане на сведения и документи, а понякога даже и на агенти. Такива са именно Борис Грановски, потурчен руснак и българският турчин Джевад [Мехмедов] – едноок.
ІІ група.
В тази група влизат лица, натоварени с контрола и събиране на сведения от наши търговци посещаващи Турция, както и от евреите, изселващи се от България. В тази категория спадат Йосиф Бернатан (Пепи), жена му Рене, Анрико Афталион, Лули Коен, български евреин, който се подвизава под псевдонима “[Ранчо] Иван[ов] Ранчев”, както и Нора д-р Буко Леви. Това са хора, живяли дълги години в България, благодарение на което са си създали много добри връзки, било то между техните сънародници, било между българските търговски среди. Същите са пропити от фанатична омраза към всичко българско. Точно тези им качества ги правят много опасни агенти на английското разузнаване.
ІІІ група.
В тази група спадат най-дейните и истински агенти, т.е. професионални агенти. Това са лица натоварени всеки един самостоятелно, по един или друг начин да поддържат връзки с лица в България – съзнателни или несъзнателни агенти на английското разузнаване – и по този начин да черпят сведения от военен, политически и стопански характер. За целта те си служат с определени начини и канали за свръзка. Болшинството от тях са хора, които имат роднини или близки в България, които използват най-рационално за целта. Като такива с познати следните лица: Толедо – зет на уредника на “Радио София”, Стубел. Две от дъщерите на същият са омъжени тук в София за двама висши чиновници. Давид Симха, Моше Барух, Семи Бенбасат, Йосиф Голден (същият има и разузнавателно бюро), Иван Кузнецов – представител на текстилни машини, по настоящем живущ в Цариград, Брод – турски евреин, Ханс Гилмайден – бивш норвежки търговски консул във Варна, Жорж Лиенарди – експулсиран от България, бивш акционер и поддържащ връзки с акционерното общество “Сожеко” и “Геверт” и инж[енер] Густав Маас. Известните на службата лица и фирми, които са свързани с агентите от тази категория, но чиято дейност не е още напълно установена, са следните:
Фирми:
Акц[ионерно] д[ружест]во “Радиотранспорт” на Христо Г.Прошев.
Унгарската параходна агенция.
Авр[аам] Х.Асса – Бургас.
“Транспорт експрес” – София.
Димитър Величков Димитров – Бургас.
“Борад” А.Д., Антонио Франческо Денизи (доставчик на чугун от Русия, а неговият брат в Цариград е във връзка с руския търговски представител и Хайдар Бей).
Лица:
Бончо Стоянов Иванов – техник в музикалния магазин “Кьортинг”, заподозрян, е във връзка с Боян Дановски и някой си [Одисей С.] Караянев от София, чрез когото са изпратени 3-4 писма за предаването им на лица, намиращи се в Цариград, между които и на евреина Толедо;
Никола Иванов Габровски – търговец, адвокат. Заподозрян, че е бил във връзка с Боян Дановски в Цариград. Разучен, задържан и разпитан, се установи, че е отивал да урежда визи на български евреи по поръчка на Нено Шумков. С него е бил и цирковият артист Силаги, който бил във връзка с [Флойд] Бляк и [Хаим] Барлас. Контролът на дейността на Габровски продължава.
Борис Константинов Стателов – о.з. полковник, живущ във Варна, заподозрян че е бил във връзка с хората на англо-американското разузнаване при няколкократните му посещения на Цариград. Същият сега е търговец и минава за голям англофил. За същият е наредено да не му се дава нова изходна виза.
Стефан Янков Скулев – адвокат, отявлен англофил. За същият е наредено да не му се дава нова изходна виза.
Петко Атанасов Корабелов – търговец в Бургас. Разучен.
Ангел Йорданов Георгиев – провинциален журналист. Разучен и под контрола.
Страшимир Спиров Суруджиев – търговец, от гръцки период. Същият вън от търговските си работи, се занимава с услуги на турски евреи.
Никола Желков Котаров – адвокат във Варна, по убеждения широк социалист, много близък с Втория секретар на турското консулство във Варна Исмаил Сабри Хазъмов, както и с Ахмед Вафси Кьосеоглу, първи секретар. Генерален пълномощник на много турци от Варненския край. Разучен. Дейността му се контролира от варненската полиция.
Христо Георгиев Прошев – директор на А.Д.”Радиотранспорт”.
Секула Секулов – чиновник, търговец.
Д-р Христо Пеев – член на Унгарско-Българската търговска камара. Във връзка с [Израел] Берман и д-р Розинг и с Нора [д-р Нисим] Леви в Цариград и още много други лица и фирми, неизвестни на службата.
Организираната по този начин разузнавателна служба за България дава отлични резултати. Всичко каквото става у нас или в проект, се узнава своевременно от английската разузнавателна служба.
– – –
С.О.Е.****
Към английското разузнаване в Цариград е създадено поделение, т.нар. СОЕ (Специално оперативно отделение).
То се ръководеше преди една година от полковник Бравтон, обаче поради разногласия между по-големите ръководители на англо-американското разузнаване, Бравтон***** бива сменен с полковник Гордон, но фактически истинския шеф остава Бравтон. Това е един типичен пример на английски дипломатически ход, уточнен с нашата поговорка “и вълкът сит и агнето цяло”.
Като първи помощници на шефа са назначени лицата поручик летец Сцимер, полковник Перевич (Перич), сърбин, майор Бурил, Андропулос, Миларисос – също грък, полковник Барнес, майор Доналд Малит, майор Лесли Бътлър и [Доналд] Макинтош. Казаните лица имат за задача да влезат в допир с лица, членове на революционни движения в България, та в даден момент да могат да проведат известни акции за смущаването на реда в страната. От имената на горепосочените лица се вижда, че в състава на СОЕ влизат хора с различна национална принадлежност. Това показва, че тяхната цел е да използуват, всеки един от тях, свои сънародници за провеждането на дадените директиви.
Една от главните задачи на това поделение е и тази да се създадат връзки между отделни търговски фирми в Цариград с такава от другите балкански държави, респ[ективно] България. По сведение това отделение се ръководи от някой си [Стивън Джеймс] Рънсиман, който е и връзката между тези предприятия и полковниците Гордън и Рос. Установено е, че [Стивън Джеймс] Рънсиман, поддържа връзки с фирмите Давид Симха и Теодориди. Един от хората на [Стивън Джеймс] Рънсиман, а именно Сотерик Содер, левантинец, се занимава изключително с контролата на пасажерите и посетителите на големите цариградски хотели “Пера-палас”, “Парк-хотел”, “Токатлян” и сладкарницата “Таксим”.
Друг помощник на [Джеймс] Рънсиман, а именно турският флотски офицер Алик Амин е натоварен със създаването на клонове в България на цариградските транспортни фирми “Невропа” и “Анталия”. Такива клонове или представителства на горните фирми у нас са А.Д.”Радио-Транспорт” и Унгарската параходна агенция.
Инспектор РО 3 С.Наков (п)

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.948, л.2-5. Оригинал, машинопис.

* В действителност столицата е гр.Анкара.
** В смисъл на „дипломатическа служба”.
*** В текста е дадено само като “Лафонтен”.
**** Special Operation Executive (Управление за специални операции).
***** Виж съдържанието на документ № 490.

Документ № 493
СВЕДЕНИЕ НА ОТДЕЛЕНИЕ “В” ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ОПИТИТЕ НА РАЗЛИЧНИ БЪЛГАРСКИ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ЕМИСАРИ ДА ПРОВЕЖДАТ ЗОНДАЖИ ЗА МИР.
София, не по-рано от края на 1943 г.

ТУК – началнику Р.О.
По сведения от с[екретен] с[ътрудник], бившият земеделски министър [Димитър] Гичев казал на Христофор Янев, че Димитър Вълев заминал за Цариград, където е и сега, за да влезе във връзка с англичани и американци.
Архитект [Йордан] Севов1, който както бе донесено по-рано още в Цариград. Когато [Йордан] Севов пристигнал в Турция, германският пълномощен министър [Франц] фон Папен запитал нашия пълномощен министър [Никола] Балабанов, защо е дошъл същия? Господин [Никола] Балабанов му отговорил, за постройка на дворец, на което [Франц] фон Папен се изсмял, тогава [Никола] Балабанов се изсмял и казал “Да се види със стари свои приятели – турци”.
Носи се слух, че [Йордан] Севов бил много близък с Н[ейно] В[еличество] Ц[арицата], поради което Н[егово] Ц[арско] В[еличество] Князът Кирил2 и княгиня Евдокия, да я освободат от [Йордан] Севов, аташирали към нея г-н Генчев от двореца. Това го е казал някой си Борис Стефанов.
Откритият лист*, даден от полицейския комендант на Христофор Янев след известно време му бил отнет от същия, което много го нервирало. [Боян] Чуканов казал това на [Шакир] Чечен, с цел да представи Христофор Янев, като човек, който е гонен от властта, за гдето е дружил с турци, с цел да го издигне в очите на [Шакир] Чечен.
Христофор Янев се отнасял с голямо недоверие към д-р Хр[исто] Пеев.
Августина Касърова – братовчедка на книжаря Касъров е в услуга на Христофор Янев в превеждане на френски [език на] телеграмите, които последния, като кореспондент на “Акшам”, изпраща в Цариград.
Христофор Янев бил във връзка с англичани и американци, последните са го наложили на турците, като кореспондент (в който може да се съмняваме). Така сам той разправял.
Той получавал чрез [Шакир] Чечен 200 турски лири – наши 18-20 хиляди лева.
Христофор Янев имал някакъв важен документ срещу Каран Дончев.
Скоро щял да заминава за Цариград, където щял да стои по-дълго време и щял да има на разположение вила или да купи такава.
Той показвал през с[екретния] с[ътрудник] документа си даден му от РО, с което е разправял, че е на служба в услуга на отделението.
Отделение “В”

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.84, л.251. Оригинал, машинопис.

1 Йордан Севов – приближен на двореца, доверено лице на цар Борис ІІІ. По време на посещението на главната квартира на Хитлер в Източна Прусия, започнато на 5 януари 1943 г., влиза в състава на българската делегация (неофициално – като личен наблюдател на царя, а официално – като адютант на министъра на войната, генерал Никола Михов).
2 Кирил княз Преславски (Кирил Хенрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип Саксен-Кобург-Готски) (5 ноември 1895, София – 1 февруари 1945 г.) – принц, брат на цар Борис ІІІ, български държавен деец, генерал-лейтенант. Син на цар Фердинанд І и брат на цар Борис ІІІ. Не е имал политическо влияние в страната. След смъртта на цар Борис ІІІ по положенията на Търновската конституция, регентите трябвало да бъдат избирани от Великото народно събрание, но в условията на войната изборите били направени на 9 септември 1943 г. от ХХV Обикновено народно събрание. Кирил станал един от 3 регенти – заедно с Б.Филов и Н.Михов на малолетния цар Симеон ІІ. Формално като член на царското семейство се смятал за централна фигура в Регентския съвет, обаче главната роля там играел Б.Филов. Участвува в доставката на въоръжение на армията с цел на лично забогатяване. След окупацията от съветските войски на България през 1944 г. е отстранен от власт и арестуван. През януари 1945 г. е осъден от Първия върховен състав на Народния съд заедно с още 50 души държавни дейци на смърт. Екзекутиран.

Документ № 494
ДОКЛАД НА РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ, ЗА ПЪТИЩАТА ПО КОИТО БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ АТАШЕТА В УНГАРИЯ И ТУРЦИЯ МОГАТ ДА ИЗПРАЩАТ СВОИТЕ ШИФРОГРАМИ, КАТО ИЗПОЛЗУВАТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЯПОНСКИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА*.
София, не по-рано от края на 1943 г.

Схема на пътя на шифрованите телеграми

София
Щаба на войската – РО.
I

Будапеща Будапеща
Български военен аташе – . – Български военен аташе
Японски военен аташе – – Японски военен аташе

Цариград Цариград
Японски военен аташе – . . – Японски военен аташе

|
Цариград
Български военен аташе

Шифрована връзка София – Цариград и обратно.

Доклад за шифровата връзка София – Цариград и обратно.

А. Чрез унгарците през Будапеща.
Шифровата връзка между Щаба на войската и военния ни аташе в Цариград, когато дипломатическите отношения между България и Турция съществуват, а телеграфната и радиовръзките са прекъснати, може да се устрои по следния начин:
I. Щаба на войската-София – Военния аташе-Цариград
В Щаба на войската – Р.О.4. се изработва шифрограмата с “ДМ- № 3” по ключа за Цариград, като се избягва употребата на двете букви – (70,76, 78).
В началото на шифрования текст се поставя условната група CNSPL.
Шифрограмата се изпраща до военния ни аташе в Будапеща.
Последният, като разбере по условната група, че шифрограмата е за военния ни аташе в Цариград, зачертава условната група и преработва шифрограмата с шифър “ТФ”, по даден ключ.
В началото на новата шифрограма поставя условната група “АТSHE” и дава същата на Унгарския щаб на войската, който я адресира и изпраща до унгарския военен аташе в Цариград.
Унгарският военен аташе в Цариград, като получи шифрограмата и по първата условна група разбере, че се отнася за нашия военен аташе, му я предава.
Военният ни аташе, като получи шифрограмата, зачертава условната група, преработва я по “ТФ” с дадения ключ и след това я дешифрира с “ДМ-№ 3” с ключа, с който работи с Щаба на войската.
II. Военният аташе – Цариград – Щаба на войската – София
Военният ни аташе изработва шифрограмата с “ДМ-№ 3” с ключа с който работи с Щаба на войската, като пише само “Z”, а буквите “а”, “б” и “с”, с които придружават “Z” не се пишат на края на шифровия текст и цифрите се пишат само словом с думи).
В началото на шифровия текст се поставя условната група АТSHE и предава шифрограмата на унгарския военен аташе в Цариград, който я адресира и изпраща на Унгарския щаб на войската.
Унгарският щаб на войската, като разбере по условната група, че шифрограмата е за българския военен аташе в Будапеща, му я предава.
Нашият военен аташе в Будапеща, преработва шифрованата телеграма по “ТФ” и я изпраща в Щаба на войската, където същата се дешифрира.
Б. Чрез японците през Будапеща:
Пътят на шифрограмите е: Щаба на войската – нашият военен аташе – Будапеща – японския военен аташе в Будапеща японския военен аташе в Цариград – нашия военен аташе в Цариград и обратно, по същия начин както чрез унгарците, само че условните групи в началото на шифрограмите са други.
За шифрограмите от Щаба на войската – военния ни аташе в Будапеща и обратно условната група в началото на първия ред е CRGRD.
За шифрограмите от японския военен аташе – Будапеща до японския военен аташе – Цариград и обратно, условната група в началото на шифровия текст е SFOGR.
Преработването на шифровия текст от нашия военен аташе в Будапеща се извършва по същия начин и със същия ключ, както при шифрограмите, които се изпращат чрез унгарците (“ТФ” и дадения ключ).
В. Чрез японците София – Цариград и обратно направо.
Шифрограмите, изработени с “ДМ-№3”, с условна група в началото на шифровия текст, се дават на японския военен аташе в София или Цариград за съответно предаване, по устроената от японците между София и Цариград специална радиовръзка.
Г. Права радиовръзка Щаба на войската – военния ни аташе в Цариград.
При наличност на радиоапарати и при възможност да се инсталира такъв в консулството ни в Цариград, като се изпрати и един специалист – радиотелеграфист, който да бъде като шофьор на военния ни аташе, може да се организира права и къса радиовръзка, независима от унгарци и японци, по-бързо, защото се намалява пътя на шифрограмите и се избягва преработването на същите, а заедно с това се избягват и грешките от това преработване и предаване по телеграфа и радиото.

1943 г.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.551, л.99, 202-204. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.189-191.

* За британското разузнаване не били тайна съдържанието на много от шифрограмите изпращани по този път. Осъществяването на радиоразузнаването по линията на дешифрирането чрез ЕНИГМА, довежда до разкриването на кода на хитлеристките ВВС и този на японския пълномощен министър в България. Тук се постигат сериозни успехи в получаването на подробни сведения за идентификацията на армейските съединения, военните придвижвания и прегрупирвания, местонахожденията на летищата в България, Унгария, Румъния и другите окупирани или неокупирани държави на Балканския полуостров. Например, в периода юли 1943 г. – януари 1944 г. е разкрито прегрупирването на хитлеристките ВВС на Балканите, което е съпроводено с почти двойното намаляване броя на самолетите. Съставът на германската ВВС групировка на Балканския полуостров през юли 1943 г. се свежда от 1280 самолета до 575 самолета през януари 1944 г., от които само една малка част има възможността да отбранява територията на България и Румъния откъм територията на окупирана Югославия, след изтеглянето на хитлеристката авиация от летищата в Далмация. Виж: Hinsley, F.Н, Thomas, E.E., Rausam, C.F., „British Intelligence in the Second World War. Its Influence on Strategy and Operations”, vol. 3, part 1, New York, 1985, p.169-170,462.

Документ № 495
ПРЕПИС ОТ СЛУЖЕБНО ПИСМО НА АДЮТАНТА НА РО-ЩВ ПОДПОРУЧИК ХРИСТО АЯНОВ1 ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНИ ПРЕОБРАЗУВАНИЯ В СИСТЕМАТА НА РО-ЩВ.
София, не по-рано от края на 1943 г.

МВ-ЩВ Препис – за в[оенния] аташе, Цариград
№ Р.О. 6
София
З А П И С К А
Известява се за сведение и изпълнение, че за в бъдеще №-ра на Отделението няма да бъде V, а само Р.О. с поделения:
Р.О. – Управление
Р.О.1 – Външно [разузнаване]
Р.О.2 – Вътрешно [разузнаване]
Р.О.3 – Полковник [Христо Зашов] Тумбин
Р.О.4 – Майор [Георги Иванов] Генчев
Р.О.5 – Поручик [Светослав Георгиев] Пиперов2 (военни аташета)
Р.О.6 – Поручик [Христо Димов] Аянов
Р.О.7 – Подпоручик [Гочо Георгиев] Чакалов
Р.О.8 – Капитан Христо Иванов
Р.О.9 – Печат
Р.О.10 – Пропаганда
Пример: № Р.О.-1236; № Р.О.1-849; № Р.О.9 – 2845. ЗАПОВЕД.

(п) [Христо Димов] Аянов
Подпоручик – Адютант Р.О. – ЩВ.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.585. Оригинал,машинопис.

1 Христо Димов Аянов – роден на 17 ноември 1921 г. в гр.Бургас. Произведен както следва – в подпоручик на 30 януари 1943 г., служил в 57-и пехотен полк през 1943 г., в РО-ЩВ през 1944 г., в 9-и пехотен полк през 1944 г., в 21-ви пехотен полк през 1945 г.
2 Светослав Георгиев Пиперов – роден на 9 февруари 1916 г. в гр.София. Произведен както следва – от 3 октомври 1938 г. в подпоручик, от 3 октомври 1941 г. в поручик, от 9 септември 45 г. в капитан. Служил както следва – с МЗ 67/1938 г. в 1-ви инженерен полк, с МЗ 53 /1941 г. е командир на взвод в дивизионната инженерно-щурмова дружина, с МЗ 111/1941 г. е командир на взвод в ШЗО, с МЗ 125/1942 г. е командир на рота в ШЗО, с МЗ 19/1943 г. е командир на рота в общовойсковия свързочен полк, с МЗ 57/1943 г. е помощник на Началника на ЩВ, с МЗ 53/1946 г. е слушател във ВА, уволнен с поверителна заповед 111/1947 г.

Документ № 496
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ВОЕННИ СЪОБЩЕНИЯ” ПРИ ЩВ СЪС УСЛОВНИТЕ ВОЕННО-ПОЛЕВИ НОМЕРА НА ПОДЕЛЕНИЯТА, ПОДЧИНЕНИ НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА И ИНСПЕКЦИИТЕ.
София, не по-рано от края на 1943 г.

Лично-поверително

Т А Б Л И Ц А
За условните в[оенно-]п[олеви] номера на поделенията от Щаба на войската и инспекциите
___________________________________________________________________
Наименование на поделенията Условен в[оенно-] Забележка
п[олеви] номер
Началник Щаба на войската 9500
Началник на отдел І 9502
Началник на отдел ІІ 9515
Началник на отдел ІІІ 9521
Н[ачални]к на Снабд[ителното] отделение ІІІ С 9527
Н[ачални]к отделение Военни съобщения ІІІ ВС 9525
Началник секция ІІІ ВС 2 9524
Началник на секция ІІІ ВС 4 9523
Началник отдел ІV 9520
Началник отдел в[оенно]вр[еменна] организация 9526
Началник отдел м[ирно]вр[еменна] организация 9528
Инспекция на интендантската служба 9610
Инспекция на Въоръжението 9551
Инспекция на Моторните превозни средства 9552
Пехотна инспекция 9553
Инспекция на конницата 9540
Артилерийска инспекция 9530
Инженерна инспекция 9550
Свързочна инспекция 9560

ПОЛКОВНИК – НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ВОЕННИ СЪОБЩЕНИЯ
ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА /п/ [не се чете]

АМВР, общо дело 10573, том ІІ, л.332. Оригинал, машинопис.

Документ № 497
ИЗ ОТГОВОРА НА ПИСМОТО С ВЪПРОСИ, ПОСТАВЕНИ ОТ ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ГЕДЕ ДО НАЧАЛНИКА НА ОПЕРАТИВНИЯ ОТДЕЛ НА ЩВ ПОЛКОВНИК ИВАН ПОПОВ1, ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БРЕГОВАТА ОТБРАНА ПО СЕВЕРНОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА ЕГЕЙСКО МОРЕ.
София, не по-рано от края на 1943 г.
[ …]
Б. Нападателна война.
План на нападателна война срещу Турция сега се разработва, при положение, че ще вземат участие и германски сили. По-рано такъв не е разработван, тъй като българските въоръжени сили не са достатъчни и за отбранителна война, камо ли за самостоятелна такава.
Целта на една нападателна война ще бъде – да се унищожат турските и англосаксонски сили в Тракия и възможно по-скоро да достигнат теснините при Босфора и Дарданелите.
Силата на противника трудно може да се определи още от сега. Като се има предвид обаче, че Цариградския полуостров е най-пригоден за настъпление на англосаксонците в Европа и, че последните биха предприели такова с достатъчно сили, след които ще следва и турската армия, трябва да се счита, че противникът е с неколкократно повече сили, ще предприеме нападателни действия срещу България. Естествено, че в такъв случай по-добре е той да бъде изпреварен и с бързи удари от наша страна в Тракия да му се отнеме горната възможност.
За нападателните задачи, оценка на местността и укрепената система на противника ще се дадат обяснения по картата.*
За нападателните цели българските войски ще могат да отделят: 10 пехотни и 1 конна дивизии, 1 бронирана бригада, 4 арм[ейски] арт[илерийски] полкове, 1 о[бщо]в[ойскова] мостова дружина тип “Б” (150 м[етра]), 5 разузнавателни въздушни ята и 1 въздушна ескадра от 1 изтребителен и 2 бомбардировъчни полка – всичко 128 самолета. Необходимо е българските въоръжени сили да бъдат подпомогнати от около 4 бронирани дивизии, 1 планинска дивизия, 13-15 мот[орозирани], предимно тежки арт[илерийски] отделения, с достатъчно количество бойни припаси, 2 пионерни дружини за постройка и поддържане мостовете на река Тунджа и Марица, достатъчно въздушни войски и п[ротиво]в[ъздушни] оръдия и 3 – 7.5 [см] бронеизтребителни дружини и 1 свързочна дружина.
Прикриването на съсредоточението в такъв случай ще се извърши от намиращите се на границата прикриващи части.
Групировката за нападателна война – гледай картата*.
Снабдяването с хранителни припаси на определените за нападателна война се счита за осигурено; за бойни припаси се разчита на подкрепата от германската страна.
Свързочната мрежа ще бъде продължена с подвижни средства на дивизиите и армиите, със свързочните запаси на въоръжените сили и на Дирекцията на П[ощите], Т[елеграфите] и Т[елефоните] (стълбовна линия за 380 км), което дава възможност за изнасяне напред на щабовете на отделните армии на около 80-100 км от границата и до колкото е възможно с намерените изоставени от противника свързочни средства.
Известно количество свързочни материали като резерв от германската страна и една свързочна дружина ще бъдат от голяма полза.
9. За успешно извършване на операциите ще е необходима подкрепата на значителни германски въздушни и п[ротив]ов[ъздушни] части, както е казано в т[очка] 4.
ОТДЕЛ І

ЦВА, ф.420, л.1, а.е.88, л.24-26. Оригинал, машинопис.

1 Иван Константинов Попов – роден на 2 юли 1896 г. в с.Сестримо, Пазарджишко, завършил Военната академия през 1932 г. Произведен както следва – ва 5 октомври 1916 г. в подпоручик, на 18 ноември 1919 г. в поручик, на 30 януари 1923 г. в капитан, на 1 януари 1933 г. в майор, на 6 май 1936 г. в подполковник, на 6 май 1940 г. в полковник и на 6 май 1944 г. в генерал-майор. Служил както следва – до 1926 г. в 46-и пехотен полк, 9-а пехотна дружина, 8-а жандармерийска дружина, от 1928 г. е към ЩА, с МЗ 182/1929 г. е помощник-няачалник на Хасковското военно окръжие, ВА с МЗ 64/1930 г., командир на специалната батарея в 3-и армейски артилерийски полк с МЗ 224/1932 г., командир на отделение в 4-и армейски артилерийски полк с МЗ 92/1933 г. и т.н.
* На лист 33 от същата архивна единица е дадена картата на евентуалното разположение на българските бойни подразделения и съединения. .

Документ № 498
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СА ПОСТАВЯНИ НА ЕВРЕИТЕ, ЕМИГРИРАЛИ В ЧУЖБИНА.
София, не по-рано от края на 1943 г.*

Всички евреи дошли от България в Турция се обстойно разпитват от англо-американците.
1.Точен адрес, местожителство на здания на германци и каква служба се помещава в тях.
2.Имената на ръководните фактори и биографии на работещите в тези здания германци.
3.Кои германски здания и Бюра са засегнати от бомбардировките на София и, кои от тях са подновили работата си.
4.Имена и адреси на лица, които в България работят с японски и германски агенти и техните сътрудници.
5.Къде в България има немски единици, какви са и колко са голями.
6.Кои от тях са на турската граница и, кои са им началниците.
7.Кои в България се сочат като немски агенти и, които им са сътрудниците.
8.Комунистите в България силни ли са за да повдигнат едно възстание в случай на един съюзнически десант на Балканите.
9.Кои са начело на българските комунисти.
10.Какъв процент от българското население е англофилско и какъв процент англофили има сред интелектуалците.
11.В какво положение са партиите, проявяват ли организационен живот и, кои от тях са с германците.
12. Кои германски части са в Сърбия, къде са полковете и техните щабове.
13. Кои български дивизии са окупирали Сърбия – щабове, началници.
14. Какви германски части има в гръцка Македония – род, число, щабове, началници.
15. Какви български части има в гръцка Македония – род, число, щабове, началници.
16. Въоръжение на българската войска, дух.
17. Какви военни материали са купени от Германия, вид, система оръжие, кои модели.
18. Къде са българските летища и кои от тях са използувани от германците.
19. Къде има бензинови резервоари и военни складове.
20. Какви са материалните щети и моралният ефект от американските въздушни нападения.
21. Място, където са паднали бомби и избухнали пожари.
22. Ако е паднала бомба над една фабрика, каква е степента на разрушението и влиянието, което има върху производството.
23. Къде се евакуират фабриките.
24. Дейността на саботажните движения, в кои райони се намират и към каква организация се числят.
25. Организационната сила на тези движения.
26. Какви нелегални движения има в България, наименование, численост, ръководни фактори.
27. Кои от тях са с Германия.
28.“Бранник” – организация, численост, щабове.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.86-87. Оригинал, машинопис.

* Датировката е направена по текста на документа.

Документ № 499
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ-ЕМИГРАНТИ В ПОЛЗА НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАНИЯ.
Истанбул, не по-късно от края на 1943 г.

А) През последните месеци трима евреи: Самуел (Мони) Леви, сръбски поданик, Барух Леви и Анрико Афталион проявяват голяма дейност в полза на английското разузнаване. Те влизат в контакт с всички евреи и чужденци, дошли от България.
Не по-малка дейност проявява и Лули Коен известен под фалшивото име („Ранчо Иванов Ранчев”).
И четиримата са виждани много често да посещават [Бърнард] О`Лиери* в апартамента му в Елирак- Харбие.
Б) Много деен разузнавач е един от юристконсултите на същото дружество – Израел Берман, евреин, английски поданик, около 30-годишен, не женен, роден в Русия, откъдето е избягал като едногодишно дете заедно с родителите си; идва в Турция, след това в Палестина и Англия. От няколко години е отново в Цариград. Той е орган на “Интелиджънс сървис” и е в услуга на [Бухджа] Бухаджир.
[Бухджа] Бухаджир освен с платените си агенти си е служил и с разни търговски трикове, с помощта на които се осведомявал за стопанското положение на нашата страна.
Така, преди няколко месеца, той е накарал българският евреин Давид Перец, собственик на фабрика за гума в Цариград, да поиска чрез Георги Димитров Божков, дошъл в Цариград през м[есец] юлий една оферта на “Бума” (изкуствена гума), в която да бъдат дадени количеството и качествата “Бума” произвеждани в България, като се мотивирали, че въпросната гума била по-издържлива за пустинните пътища от естествена гума. С този трик те са получили нашето годишно производство на изкуствена гума и местата, гдето се произвежда.
Във връзка с [Бухджа] Бухаджир бил и братът на [Давид] Перец – Рауф Перец.
Българинът Георги Димитров Божков, търговец ул.”Алабинска” № 50-52 е в услуга на английското разузнаване, от което е получавал пари. Той е във връзка с Барух Леви, Лули Коен и д-р Йосиф Голден.
В) 1. Председател – Хаим Барлас, около 51-52 годишен, евреин.
2. Помощници:
а) Д-р Йосиф Голден, евреин около 40 годишен.
б) Симон Брод, 50-годишен, много богат евреин. Същият в началото на 1940 година е закупил цял остров от турците, за настаняването на изселници-евреи.
в) Зеф Шинд, евреин, около 45-48 годишен.
В помощ на това Бюро е чиновникът от Английската легация – [Сергей] Левицки.
г) В това Бюро работи и Ханс Гилмайден, бивш норвежки консул във Варна и параходен агент. Той се вижда много често със Сергей Левицки. Последният е бил преди 5-6 години в България. По произход е поляк. Понастоящем Ханс Гилмайден има кантора на следния адрес: “Хавогимиян хан”, Галата, Истанбул, което е гнездо на шпиони.
В тази агенция работи и румънският агент Ф.Ж.Майстерсон**, бивш чиновник в Транспортната фирма “Морено Алгранти”.
д) В полза на английското разузнаване продължават да работят също и:
1. Нора д-р Нисим Леви, живуща в Цариград, “Мис сокак” № 17, тел.44175. Тя е в постоянни връзки с [Бърнард] О`Лиери, [Арчибалд] Джибсън и [Хаим] Барлас. При нея идват почти всички евреи, идващи от България. Същата е неофициалната посредница между въпросните евреи и [Хаим] Барлас, защото почти всичките евреи се обръщат към нея за уреждането и на английската виза. Дружи постоянно с Лули Коен, Израел Берман, Барух Леви, д-р Бакиш и с дъщерята на софийския търговец-евреин Манчо Нисимов – Жени Нисимова, по мъж Франко, която се развела с мъжа си и дошла от Палестина в Цариград преди 3 месеца. Нисимова живее на адрес: Истанбул, Шишли, “Кючук бахче сок[ак]” № 9, “Aбрак апарт[амент]” етаж вторий. Същата е постоянно в хотел “Лондон”” при Лули Коен.
2. Самуел Бенбасат, живущ в Цариград, Бейоглу, “Лувър апарт[амент]” № 5, испански поданик, в постоянна връзка е с евреите от България. Интимен*** приятел е на английския разузнавач [Ричард (Дик)] Лафонтайн, чиновник при Паспортната служба на Английската легация. [Ричард (Дик)] Лафонтайн заедно с [Артур] Уайтъл ръководят разузнаването на Балканите.
[Самуел] Бенбасат е във връзка със софийския евреин Исак Ламбо.
3. Жулиет Касапиян. Незаконна съпруга на българина Никола Бойчев Младенов, понастоящем живущ в София.
Касапиян живееше допреди един месец в “Аяз паша”, “Парк палас”, след което се премести в кв[артал] Мачка.
Тя е във връзка с [Бухджа] Бухаджир. С последният е бил във връзка и Никола [Бойчев] Младенов, през време на пребиваването му в Цариград. [Жулиет] Касапиян е също във връзка с английския евреин Голдман.
4. Йосиф Бернатан, заедно с жена си Рене; работят и за американците. Йосиф Бернатан е на служба и при Американската информационна служба.
5. Собственикът на хотел “Лондон” – Джон д`Андрия и брат му Стивън д`Андрия. С последните много често се виждат дошлият от България италианец [Еудженио] Петрас, живеел допреди идването си, т.е. допреди 4 месеца в хотел “Славянска беседа”.
Най-дейният сътрудник на английското разузнаване е потурченият руснак Борис Граньовски. Първият помощник на Граньовски – едноокият Джевад е лицето Джевад Мехмедов, живял дълги години в София.
[Борис] Граньовски, чрез Джевад Мехмедов, върши своето разузнаване за България само чрез гемеджиите, пътуващи до нашите черноморски пристанища. Самият Джевад [Мехмедов], в последните три месеца е ходил с положителност над 3 пъти в нашата страна. Освен това, [Борис] Граньовски и Джевад [Мехмедов] са ходили няколко пъти из Тракия.
Двамата са във връзка с полковник Кътбърт Евелийн Бинц****, който развива своята разузнавателна дейност в полза на английското разузнаване в Одрин. Сведенията за някакъв си турчин, който имал оризища близо до нашата граница и, който е бил във връзка с [Кътбърт Евелийн] Бинц, съвпадат извънредно много с външните черти на Борис Граньовски.
Други българи и чужденци, които са във връзка с английското разузнаване са:
1. Илия Димитров Ачков, търговец, паспорт № 243/13.VІ.1943 година, роден в гр.Стара Загора, 1899 година, живущ в София. Идвал е няколко пъти в Цариград. Последният път е идвал на 4.Х.тази година и е отседнал в хотел “Пера палас”. Той е във връзка с първия секретар на Полската легация в Анкара, Адам Станислаус Курциус, живущ в Анкара, “Кавакли сокак”, № 6354. [Адам Станислаус] Курциус, който е бил отседнал в “Парк хотел” няколко дни преди пристигането на [Илия Димитров] Ачков в Цариград, непосредствено след пристигането на [Илия Димитров] Ачков се е преместил в хотел “Пера палас” и е бил много често с последния.
По същото време е дошъл и Джон Гарнет Ломакс – търговски съветник при Английското посолство в Анкара. Живее на адрес: „Гюлден сокак” № 14, тел.66-97.
[Илия Димитров] Ачков се е срещал няколко пъти и с него. Той е бил и във връзка и с Фредерик***** Пит, бивш кореспондент на “Дейли мейл”.
2. Пристигналият на 13.Х.1943 година в Цариград български търговец Александър Тодоров, отседнал в хотел “Пера палас” се е срещнал с английския агент на разузнаването Луиз Силаги. Той се е срещал също и с Давид Перец, д-р [Йосиф] Голден и Мони Леви.
3. Боян Николов Командарев, търговец на платове в София, пристигнал в Цариград в началото на месец септемврий, както и в началото на тази година, действително е дружил с Яко Глифел. Срещал се е също и с Нора [д-р Нисим] Леви, обаче мнението на някои германски разузнавачи е, че той работи в полза на техни колеги. В Цариград Боян [Николов] Командарев общуваше с хора от съюзническия лагер.
Търговецът Иван [Гурлович] Кузнецов, руснак, български поданик, дошъл в началото на миналата година заедно с германеца [Валтер] Шнеевайс, с цел да достави текстилни машини. Хората с които дружи тук са агенти на английското, американското и болшевишко разузнаване.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.81-84. Оригинал, машинопис.

* Британски офицер от секцията на УСО в Истанбул. През 80-те години на ХХ век е съветник по въпросите на европейския Югоизток на британската премиер-министърка Маргарет Татчър.
** Вероятно става дума за капитан Мастерсън, британски агент и бивш генерален директор на “Феникс Ойл” в Лондон и Букурещ. Работел е в т.нар. “шпионска мрежа на Фриц Раут”. Издирван на територията на окупирана Европа от служителите на РСХА ІV-Е4 (Подотдел „Политически и икономически контрашпионаж-Север”). През 1940 г. е внесен в “Списъка на издирваните лица на територията на Великобритания”, във връзка с евентуалното провеждане на германската операция “Зеельове” (“Морски лъв”). В списъка той е внесен под № 90 като “brit.Capt. u. Generaldirektor d.Phonix Oil in London, London/Bukarest (taterkreis: Dr.Fritz Rauth)” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 282, 409. В американския сайта за историята на войските със специарлно назначение (http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=4320 ) за него е дадена следната информация:
Surname: Masterson
Forename: Thomas Samuel
Unit: former SOE
Rank: Colonel
Number: 171594
Date Of Death: 5th August 1944
Age:
Gravesite: Golders Green Crematorium,Middlesex Centre Panel Column 2
Additional Information: parent unit General List
born 1881 London
resided Kent
award D.S.O.
businessman with oil interests in Roumania in civilian life
Senior SOE Representative in Yugoslavia October 1940
SOE Middle East (Directorate of Policy and Agents) until 21.4.1942 (resigned)
Image(s):

*** В смисъл на “близък”.
**** В текста е направен неправилен превод и е дадено като “Кътбер Евелин Винц”.
***** В оригиналния текст е дадено като немскоезичното “Фридрих”. Този факт а и пълнотата на информацията говори, че материалът е подготвен от подразделението на Абвера и предаден на Димитър Желязков като пример как трябва да се пише “служебно писмо”. Стилът на българския военен аташе Димитър Желязков е запазен единствено в последните пасажи на документа – когато става дума за информацията за Боян Командарев.

Документ № 500
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 149* НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РАЗУЗНАТЕЛНОТО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА НУЖДАТА ОТ ДЕЗИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ СРЕЩУ РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА ГЕНЕРАЛ ШАРЛ ДЬО ГОЛ.
София, 4 януари 1944 г.

Д-р № 149
Отн[осно]: Материал за подвеждане.
Французката информационна служба е дала на един от моите хора следните въпроси за разузнаване:
1. Колко и какви самолети са били свалени? Къде са били свалени?
2. Как се казват пилотите? Къде са интернирани, респ[ективно] в коя болница са настанени?
3. Колко и какви самолети са пристигнали от Германия?
4. Къде са разположени? Имена на български летци.
5. Подобрена ли е артилерията?
6. Ефектът от въздушните нападения.
Тъй като противникът е заповядал на моя човек най-бърз отговор, моля Ви най-учтиво да ми дадете по възможност веднага подходящ материал за предаване по-нататък.**

АМВР, об.дело 183, том ІІ, л.126. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 157

* С донесение № V-1-376 на Началника на РО-ЩВ от 26 февруари 1944 г. се дават отговорите на поставените примерни въпроси от д-р Делиус. Така например в тях влизат информации като “1. От последното нападение на 24 януари т.г. има свалени в наша територия 8 бомбардировача и 3 изтребителя. Общо до сега има свалени над 60 бомбардировача и 12-15 изтребителя. 3. Пристигнали са около 220-250 самолети, предимно изтребители – дневни и нощни, и известна част Щуки”. 4. Главно около столицата и по главните градове в страната. Капитан Йорданов, поручик Василев, капитан Тодоров, капитан Власев, подпоручик Димитров, майор Брайков, подофицер Шишманов, поручик Цонев и др. 5. Артилерията е засилена твърде много – с около 25-30 тежки и 50 леки батареи. 6. Материалният ефект е много голям – разрушени са предимно частни жилища, училища, болници и др., и са дадени много жертви от населението. Моралният ефект, обаче е обратен. Това предизвиква сплотяване на всички слоеве и затвърдяване на борческия дух.” Виж: АМВР, об. дело 183, том ІІ, л.128.
** В нощта на този ден (4 срещу 5 януари 1944 г.) от англо-американската авиация е даден добър урок на българските царедворци и на службата на д-р Делиус – като селективна цел е избран Царският дворец във Враня, който е опожарен от спуснатите върху него запалителни бомби.

Документ № 501
ИЗ ТЕКСТА НА СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV ПС […]* НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ, ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНАТА БОМБАРДИРОВКА ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ.
София, не по-рано от 5 януари 1944 г.

Донасям, че на 4 т[ози] месец – около 200 четиримоторни бомбардировачи и двумоторни изтребители извършиха въздушно нападение над страната:
[…]*
Към 10.58 [часа] се получи донесение, че на около 50 км източно от Шкодра летят 120 самолета в източна посока. В Скопие бе обявена въздушна тревога в 11.03 ч[аса]. В 11.14 [часа] се получи сведение от Качаник, че в 11.12 ч[аса] над града са прелетели около 100 самолета в източна посока. В 11.17 [часа] бе обявена въздушна тревога по Радио София – за София (+ сирени). След това се получиха донесения и от други въздушни н. Постове, при което се очерта, че противниковите самолети се насочват към София, а именно:
– северната група прелетя над Качаник, Бояново, Враня, Сурдулица, Трън, Годеч, Своге, Ботевград, откъдето през Арабаконак, Вакарел и Самоков се насочи и бомбардира Дупница към 12.30 ч[аса], след което през Г[орна] Джумая отлетя в западна посока.
– средната група се насочи южно от Бояново и Враня, през Сурдулица, Трън, Годеч, Мездра, Бяла Слатина, Червен бряг, Роман, Ботевград, София, откъдето през Перник, Радомир отлетя в западна и югозападна посока. Една малка част от тази група се отдели при Мездра и през Ботевград, Пирдоп, Козница, Пазарджик, Кричим, Горна Джумая отлетя в западна посока. Няколко самолети от тази група са отлетяли направо от Мездра през Вършец, Фердинанд, Бели мел, Белоградчик и Живковец в западна посока.
– южната група прелетя през Групчин, Босилеград, Дивля, откъдето в няколко отделни ята мина между Брезник и Перник през Божурище, северно от София, Пирдоп, Козница, Панагюрище, Ихтиман, Самоков и Г[орна] Джумая и отиде в западна посока. Няколко самолета от тази група се отделиха още при София и отлетяха в западна посока. Два-три самолета от тази група се отделиха при Панагюрище и през Пазарджик, Кричим и Ардино отлетяха в южна посока.
Поради гъстата мъгла не бяха пуснати бомби над София и околността и. Поради мъглата от Божурище и Враждебна не излитат нашите самолети. От летище Ниш са излетели 2 германски изтребителя. Групата е прелетяла на височина 3500 метра.
Собствени загуби:
Поради гъстата мъгла противниковите самолети не хвърлиха бомби над София.
От до сега получените сведения се установи, че бомби са пуснати, както следва:
1. По шосето за Крива паланка и Куманово – 1 бомба.
2. До с.Поляни, Панагюрско – 4 бомби.
3. При с.Секуларе, Белослатинско – 10 бомби.
4. До мините при с.Царевец, Врачанско – 11 бомби.
5. По шосето за с.Царевец – Мездра – 3 бомби неизбухнали.
6. В гр.Дупница – около 150 бомби.
От събраните сведения чрез началника на гара Дупница, хвърлените бомби са нанесли следните поражения:
Земеделската банка – разрушена; гимназията – пропукана, Диспансера – разрушен, Пощата, Военната болница, Читалището – засегнати, училище “Евлоги Георгиев”, тютюневият склад и една къща до него разрушени и доста къщи повредени.
Няколко бомби са паднали в района на казармата. Една бомба е паднала на ЖП линията до тунела. Тунелът е бил пропукан.
[…]*
Под Земеделската банка, училището “Евлоги Георгиев”, Тютюневия склад и други къщи имало затрупани хора, обаче броят им още не е установен. До 07.45 ч[аса] на 5.І.1944 г[одина] се установи: убити 36 души, от които 5 войници и ранени – 40 души, от които 4 войници.
При с.Урланци, Градско е бил свален един германски самолет “Хайнкел 111”** с 4 души екипаж, от които 1 изгорял, 2 тежко ранени и 1 здрав. Самолетът е излетял с ремарке ДО 242 към 12.00 часа от летище Мега при Солун за Белград. В 12.50 часа е бил посрещнат при Градско от 5 завръщащи се американски изтребителя “Лайтнинг”, които са го свалили.
При с.Петърч, Софийско е свален при неравен въздушен бой единия от излетялите от Ниш два германски изтребителя МЕ 109. Самолетът се е забил дълбоко в земята и пилотът е загинал.

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282, л.117-130. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.155-156.

* Текстът не се отнася до темата.
** Става дума за германския бомбардировач Не-111Р-5, който бил въоръжен с 6 7,92-мм картечници и до 8 тона авиобомби. Виж: Миддельдорф, Э., “Русская кампания: тактика и вооружение”, Москва-Санкт Петербурт 2000, с.274-275.
*** Става дума за самолета “Хайнкел 111”, поставен върху гърба на двумоторния самолет-матка “Дорние”.

Документ № 502
МНОГО БЪРЗО СВЕДЕНИЕ НА ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛ И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВРИ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА ЩВ-МВ, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА МАЙОР ГЕОРГИЙ ЯКОВЛЕВИЧ ГОРБАЧОВ ЗА ПОМОЩНИК-СЪВЕТСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ.
София, 5 януари 1944 г.

Министерството на външните работи и на изповеданията има чест да съобщи на Щаба на войската, че Съветската легация с вербална нота уведоми Министерството, какво досегашният секретар на Съветския военен аташе в София г.Георги Яковлевич Горбачов е назначен за Помощник на военния аташе, с чин майор.
Началник на протокола и на личния състав
Пълномощен министър (п) [не се чете]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.166. Оригинал, машинопис.

Документ № 503
МНОГО БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 43183-19-І НА СЛУЖИТЕЛЯ ИВАН ДАНЧЕВ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ДО ЩВ-МВ ОТНОСНО ЖЕЛАНИЕТО НА ШВЕЙЦАРСКИЯ ДИПЛОМАТ АНРИ ДЬО МОНМОЛЕН1 ДА ПОСЕТИ ЛАГЕРЪТ ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОКОЛО ГР.ШУМЕН.
София, 5 януари 1944 г.

МВРИ Много бързо! София, 5 януарий 1944 г.
Политическа дирекция До Министерството на войната – ЩВ
№ 43183-19-І Т У К
Към № Е.О. 259-40-І от 21.ХІІ.1943 г.

В допълнение на писмото под насрещния номер, Министерството на външните работи и на изповеданията има чест да яви на Министерството на войната – Щаб на войската – че секретарят на Швейцарската легация г[осподин Анри] дьо Монмолен желае да замине на 14 т[ози] м[есец] за гр.Шумен, за да може да връчи лично на американските военнопленници-подофицери установеното парично доволствие.
Както се изтъкна и по-рано, за напред изплащането на паричните доволствия на тия военнопленници – подофицери ще става изобщо чрез посредничеството на Щаба на войската. Г[осподи]н [Анри] дьо Монмолен ще отпътува на 14 т[ози] м[есец] вечерта с варненския влак, евентуално със съпругата си и, за да може да си ангажира легло в спалния вагон, той желае да бъде уведомен по възможност веднага за даденото разрешение.
Министерството смята, че ще бъде може би уместно г[осподи]н [Анри] дьо Монмолен при това свое пътуване да бъде придружен от офицер от Щаба на войската, по възможност владеещ български език*, за да присъствува ползотворно на разговорите, които ще се водят с американските военнопленници в Шумен.

Началник на отделение (п) Ив[ан] Данчев

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799. Оригинал, машинопис.

1 Анри дьо Монмолен – швейцарски дипломат, аташе в Швейцарската легация в София (1940-1945 г.), отговаря за секция “Чуждестранни интереси”, по-специално за приложението на Женевските конвенции (1929 г.) по дипломатическа линия и по линия на Международния комитет на Червения кръст. Заедно с пълномощния министър Рьодар и с майор Анри посещава военнопленническия лагер в България (1943-1944 г.)
* Вероятно се има предвид английски език.

Документ № 504
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 3070 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР КИРКОВ, ЗА ПОИСКАНА ОТ НЕГО ИНФОРМАЦИЯ ПО СПЕЦИФИЧНИ ВЪПРОСИ ОТ ЯПОНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Токио, 7 януари 1944 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА –ЩАБ НА ВОЙСКАТА –РО
Служба шифър
Шифрограма № 3070

Токио – военен аташе Изх[одящ] № 31/7 януари 1944 г.
Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 69/10 януари 1944 г.

Донасям, че японските вестници предават съобщения за преврат и размирици в България. По този повод от Генералния щаб поискаха от мен осветления за събитията. Моля за указания.

(п) [Бранимир] Кирков
Капитан – военен аташе

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.898, л.5. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.191.

Документ № 505
РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА СЪС СВЕДЕНИЕ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ПОДПОРУЧИК ДИЧО ПЕТРОВ И ВОЙНИЦИТЕ ОТ 1/15-и ГРАНИЧЕН ПОДУЧАСТЪК НА СТРАНАТА НА ПАРТИЗАНИТЕ И МЕРКИТЕ НА КОМАНДВАНЕТО ЗА НЕУТРАЛИЗИРАНЕТО ВЛИЯНИЕТО НА БРП/к/ И ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В АРМИЯТА.
София, 12 януари 1944 г.

[…]*
През декември: Дейността на “Отечествения фронт” срещу войската продължава да тежи главно върху командните кадри. В това отношение се правят опити да се използува връзката на бившия политически кръг “Звено” с войската и се действува по чисто комунистическа линия. За голямо съжаление под натиска на тази опасна и престъпна дейност през месец декември бе отбелязан и първият акт на измяна и предателство в лицето на подпоручик Таков1. На 15 декември подпоручик Таков като командир на 1/15-и гр[аничен] подучастък, бидейки по-рано във връзка с партизанската група в този район, привлича последната и с нейна помощ извършва страшното злодеяние да обгради щаба на подучастъка и да заповяда на войниците си да се предадат, което те сторили, без да подозират измяната на своя началник. След това подпоручик Таков прибира всички преписки и шнуровите книги от канцеларията и подпалва щаба. Всички бойни припаси и храни били натоварени на коне и откарани в гръцка територия. Подпоручик Таков с един подофицер и 61 войници с 61 пушки, 2 тежки картечници и 11 коня тръгват заедно с разбойниците. След това този предател повежда разбойническаята банда и успява да овладее 3-и и 4-и пост от своя участък с измама, увличайки от един подофицер и 9 войници.
На 25 декември 1943 г. към 10 часа сутринта този изверг, следван от подофицера, войниците и около 150 души разбойници, отново нападна 1/15-и граничен подучастък. След 8-часов непрекъснат бой, разбойниците са били принудени да се оттеглят с големи загуби. Убит е подофицерът. Отбраняващите щаба на подучастъка са дали 5 войници убити, 2 срочни подофицери и 5 войници тежко ранени, а разбойниците 24 убити и 3 ранени.
През декември бе заловен и един от инструкторите на партизанските отряди, числящ се към военния център на Отечествения фронт, бивш офицер до края на войната в една бронеизтребителна дружина и уволнен от нея своевременно поради събрани сведения за неговата неблагонадежност в битността му на цивилен.
Тези два симптоматични факта идват да покажат, че командните кадри на войската са сериозно застрашени и че усилията на Отечествения фронт в това отношение съвсем не са безплодни.
Следователно пръв и върховен дълг на войсковото командване е да съсредоточи усилията си в отбрана на офицерските и подофицерските кадри от попълзновенията на противоотечествените сили. Налага се изключителна и осторожна бдителност за своевременно откриване на всеки нов евентуален опит да се завербуват за целите на Отечествения фронт хора из някои от офицерските и подофицерските категории във войската.
Случаят с бившия подофицер Таков е поучителен и в друго отношение: от момента на постъпването си на служба до края на войната до момента на предателството същият се е държал като образцов войник и офицер и е успял да внуши на своите началници, че той е рядко предан родолюбец, който не един път се е явяваял като доброволец в акции по преследване на разбойници. Всичко това той е сторил единствено с цел да отстрани всяко подозрение от себе си и си осигури широка свобода на действие до момента, в който той ще разкрие картите си.
Трябва да се признае, че той е успял да постигне отлично целта си. Същият този Таков след второто нападение на 1/15-и гр[аничен] подучастък е имал мерзостта да заплашва с жестоко избиване командирите на съседните подучастъци, ако те му окажат противодействие. Този факт показва колко фанатично и колко сатанински е бил предан на комунистическата идея този престъпник и колко лековерно е била проучена неговата благонадежност, за да бъде допуснат да завърши Ш[кола за] з[апасни] о[фицери], да премине благополучно стажа си като фелдфебел-школник, да достигне до чин подпоручик, да бъде приет на служба до края на войната и най-сетне като венец на всичко да му се повери една напълно самостоятелна и отговорна задача по защита на границата ни в един от най-размирните райони – Гевгелийския.

Подполковник – началник РО-ЩВ
/п/ [не се чете]

ЦВА, ф.39, оп.1, а.е.31, л.66. Препис, машинопис.

* Текстът не се отнася до темата.
** Точната дата е 14 декември 1943 г.
1 Дичо Петров Таков – български офицер. Роден през 1919 г. Член на РМС. През юни 1942 г. е на служба в 1/15 граничен подучастък при с.Конско, Гевгелийско. На 15.ХІІ.1943 г. преминава със своите войници на страната на ЮНОА, като там образуват войнишкия батальон “Христо Ботев”. Под негово командване батальонът се присъединява през март 1944 г. към Трънския партизански отряд. През май 1944 г. е включен в състава на 2-ра Софийска партизанска бригада, а Дичо Петров е избран за командир на 2-ра ВОЗ Убит край с.Батулия, Софийско през 1944 г.
Документ № 506
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ ПОМОЩНИК-ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДЬО ЛЕОН.
Истанбул, 14 януари 1944 г.

№ 38 Лично-поверително
14.І.1944 г. София-началник Щаба на войската
Цариград (Р[азузнавателно] О[тделение])

Донасям, че на 11.І.[19]44 г., на работното бюро на капитан Дьо Леон – английски пом[ощник-военно]морски аташе в Цариград е била прочетена бележка със следното съдържание: “В с.Долна Баня, Ихтиманско, има складирано много оръжие”.
Горното донасям за сведение.

(п) Димитър Желязков
полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а..1029, л.63. Оригинал, машинопис.

Документ № 507
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 92 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ОТ ЩВ ПОЛКОВНИК БОРИС ХАРИЗАНОВ ДО КМЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИ СОФИЙСКИ СЕЛА, ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ПОМЕЩЕНИЯ НА ГЕРМАНСКАТА ВЪЗДУШНА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА СЛУЖБА.
София, 17 януари 1944 г.

Изходящ № 92 С.с. Панчерево, Горни Лозен, Долни Лозен, Герман,
17.І.1944 г. Симеоново, Дървеница, Бистрица – кметовете.

Въздушната предупредителна служба при Германската въздушна мисия в България има нужда да разположи 45 човека, заедно със съответните свързочни инсталации в района 10-20 км околовръст София.
Кметовете на горните села да окажат съдействие за намиране на помещения за войнишки жилища и за разполагане на инсталациите. Желателно е, всички да бъдат поместени в някои училища на едно място.

(п) [Борис] Харизанов
Полковник – началник на отдел

ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92, л.188. Оригинал, машинопис.

Документ № 508
ИЗ ТЕКСТА НА ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 12 НА МВ-ЩВ, ОТНОСНО АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ ВЪЗДУШНИ НАПАДЕНИЯ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИ ОБЕКТИ И ЦЕЛИ ПРЕЗ ЯНУАРИ 1944 Г.
София, 20 януари 1944 г.
[…]*
Въздушни нападения: През месец януарий [1944 г.] бяха извършени следните 2 въздушни нападения над обекти в страната:
А) На 4 януарий [1944 г.] една американска въздушна формация към 12 часа прелетя над София. Отблъснати от нашите изтребители, противниковите въздушни сили не успяха да нападнат София. В замяна на това, някои от завръщащите се формации бомбардираха чувствително центъра на гр.Дупница. Убити бяха 46 души, и леко ранени и премръзнали около 300 души. Разрушени са 40 сгради, между които и 7 дивизионна болница, полуразрушени и необитаеми около 28.
Б) На 10 януарий [1944 г.] една американска въздушна дивизия в състав от 2 бомбардировъчни полка от по 60 “Флайинг фортрес” летящи крепости и един изтребителен полк самолети “Лайтнинг” излита към 9 часа от летищата в Южна Италия при Фоджия**, Бари и Бриндизи със задача да извърши терористично нападение над българската столица. След като дивизията се събрала над Адриатическо море с натоварени самолети с по 12 бомби от по 250 кг, отправя се в клинов строй към София и в 11,57 часа започва бомбово нападение.***
Резултати: хвърлени бяха около 1400 бомби от по 250 кг в центъра на столицата. Свалени са две летящи крепости и два американски изтребителя при въздушен бой над Радомир, при който бяха свалени и два германски изтребителя.
През нощта на същия ден в 21 часа един английски бомбрдировъчен полк със самолети тип “Уелингтон”, нападна столицата в две последователни вълни от по 50 самолета, които хвърлиха около 1000 бомби предимно в източната половина на града.
Жертви и разрушения от дневното и нощно нападения: убити 750 души, ранени около 700. Разрушени сгради около 600. Засегнати сгради и направени необитаеми поради изпочупване на прозорци и врати на по-голяма част от жилищата в София.
Засегнати бяха водоснабдителната, електроснабдителната и свързочната мрежи в града.
Населението посрещна с голямо спокойствие дневното нападение. Нощната бомбардировка, обаче бе извършена до голяма степен с изненада и разтревожи жителите на столицата, които на сутринта предприеха масово изселване. Все пак трябва да се подчертае, че дневното и нощното нападения бяха посрещнати и изживени с голям стоицизъм и събудиха омраза срещу противниците ни, които с възмущение бяха наричани “въздушни разбойници и гангстери”.
Двете нападения над София на 10 януарий [1944 г.] са характерни и поучителни в много отношения. Поради това те ще бъдат предмет на отделно и нарочно**** разузнавателно известие.
[…]*

(п) [Стефан] НЕДЕВ
ПОЛКОВНИК – Началник Р[азузнавателно] О[тделение]– Щ.В.

Вярно (п) [не се чете]
МАЙОР – Началник Р[азузнавателна] С[екция] при Щаба на 8-а дивиз[ионна] област.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.847, л.173-174. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.156-157.

* Текстът не се отнася до темата.
** В текста е дадено като “Фочия”.
*** На същата дата, американските бомбардировачи Б-24 бомбардират също така и гарата на гр.Скопие в Македония. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/15/missions/USAAF 12th Air Force
**** В смисъл на “специално”.

Документ № 509
ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-А-99 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА НА НОРА ЛЕВИ И ИВАН ПАВЛОВ ИВАНОВ.
София, 22 януари 1944 г.

МВ-ЩВ Входящ № 63/18.ІІ.1944 г.
№ V-А-99 Поверително
22.І.1944 г. ЦАРИГРАД – Българска царска легация
София – За Военния аташе

От известно време в хотел “Лондон” – Цариград е отседнала госпожа НОРА [д-р НИСИМ] ЛЕВИ, изселница от България. Тя е в постоянна връзка с господин [Израел] Берман. Последният поддържал връзка с д[окто]р [Христо] Пеев в България. Между сведенията за горните лица се преплитат имената на господата [Никола] Мушанов и Петко Стайнов.
В Цариград се намират също Иван Павлов Иванов, политически емигрант, с жена австрийка и Соломон Леви. Г[осподин Иван Павлов] Иванов е разправял, че най-късно до 1 април [1944 г.] англо-американците ще минат през Турция за България, че срещу България ще действуват 1000 англо-американски самолета, че София и Пловдив ще бъдат разрушени до основи и пр.
Има доста признаци, че упоменатите по-горе лица улесняват противниковото разузнаване.
Да се разузнае и донесе за дейността на лицата, намиращи се в Цариград и връзките им с България. ЗАПОВЕД.

(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателно] отделение

Спр[авка] изх[одящ] № 128

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.57. Оригинал, машинопис.

Документ № 510
ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-А-105 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ИСКАНЕТО ДА СЕ ПРЕДСТАВИ ДОКЛАД ЗА СТРУКТУРАТА НА ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ.
София, 22 януари 1944 г.

МВ-ЩВ Поверително
№ V-А-105 Цариград – Българска царска легация
22.І.1944 г. – за Военния аташе
София

Да се представи до 20.ІІІ. т[ази] г[одина] доклад за подробното устройство на турската държавна тайна разузнавателна организация, който да съдържа в общи линии следното: задачи, организация на службата в страната и вън от нея, дейност, органи, средства, субсидиране и др[уги].
Да се приложат и съответните правилници, закони и пр[очие], уреждащи тази служба, ако такива могат да се намерят. ЗАПОВЕД.

(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателно] отделение

Спр[авка] изх[одящ] № 349

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.97. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.100.

Документ № 511
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-В-122 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦЕТО ВЛАДИМИР СУДАКОВ.
София, 22 януари 1944 г.

МВ-ЩВ
Лично-поверително № V-В-122 Цариград – Българска царска легация
22.І.1944 г. – за Военния аташе
София Входящ № 68/18.ІІ.1944 г.

Получиха се сведения, че лицето ВЛАДИМИР СУДАКОВ, руснак, бил на работа в СССР легация в Цариград – търговско отделение и се занимавал с разузнаване срещу България.
Службата има сведения, че същият в миналото е работил в Английското консулство – Белград, в Паспортната служба, където бил едно от ръководните лица на английската разузнавателна служба.
Като се имат в предвид последните, вероятността, че Судаков работи в СССР легация е много малка и следва да се провери.
За направеното да се донесе. ЗАПОВЕД.

(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение при ЩВ

Спр[авка] изх[одящ] № 139.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029. л.72. Оригинал, машинопис.

Документ № 512
ИЗ ТЕКСТА НА ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV ПС-7 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО МВ-ЩВ, ЗА ИЗВЪРШЕНАТА БОМБАРДИРОВКА ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ НАД ЦЕЛИ И ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ.
София, 25 януари 1944 г.

Донасям, че на 24 този месец около 300 противникови самолети извършиха въздушно нападение над страната.
[…]
Б. Поява и прелитане над страната:
Едната група прелетя северно от Качаник, над Сурдулица, Трън, Берковица, Хайреддин, Оряхово, Корабия (Румъния), Крайова (Румъния), южно от които градове е пуснала около 10 бомби, след което е отлетяла в западна посока.
Втората група прелетя северно от Качаник, Жегра и Бояново през Враня, Сурдулица, Трън, Вършец, Борован, Бяла Слатина, Кнежа, Телиш, Роман, Мездра и Враца, след което отлетя в югозападна посока през Скопие. Същата група е пуснала бомби северно от Враца, с.с. Чомаковци и Борован – Белослатинско, между гр.Бяла Слатина и с.Борован, с.с.Попица и Кунино, Белослатинско, до летище Телиш и над гр.Враца.
Трета група прелетя над Качаник, Жегра, Бояново, Босилеград, София и Ботевград от където зави в югозападна посока. Една част от тази група се отделя при Босилеград, прелетя през Панчарево и Вакарел, след което зави в северно, североизточна и северозападна посоки, направи голям завой и прелетя над София, откъдето през Скопие се отправи в югозападна посока. Предполага се, че част от самолетите съставляващи тази група е участвувала в бомбардирането на Скопие.
Четвърта група дойде от югозапад и над Качаник зави в южна и югозападна посока, като през Скопие отлетя към Албания. Тази група е бомбардирала също Скопие.*
Пета група, идваща от югозапад, прелетя над Велес, след което свърна в югозападна посока по долината на р.Вардар и към Катланово** отлетя в югозападна посока.
Шеста група, идваща също от югозапад, достигна от Градско, откъдето свърна в югозападна посока и отлетя в албанска територия. Изглежда, че последните две групи са бомбардирали ЖП гари между Скопие и Градско.
В. Действия на наши изтребители.
Не са излетяли поради гъстата мъгла от летище София. От летище Ниш излетяха две германски изтребителни ята и, от летище Скопие едно германско ято. Същите ята са водили въздушни боеве в пространството между София и Скопие и се предполага, че са свалили 4 противникови самолета без да дадат никакви загуби.
Противниковите самолети са летяли над София на височина 2500 – 3500 м[етра]. В 12.20 часа, първата група влита над София.
От 12.20 до 13.02 часа противникът проведе нападението на четири последователни групи както следва:
– първа група, около 10 самолета, височина 3000 м[етра], е прелетяла от запад над Централна гара, с.Враждебна, с.Панчарево и на юг.
– втора група, около 15 самолети, височина около 2500 м[етра] е прелетяла от север, над гара Захарна фабрика, с.Иваняне, и на югозапад.
– трета група, около 15 самолети, височина около 3500 м[етра] е прелетяла от североизток, над ЖП гара Подуене, центъра на града и в югозападна посока.
Изстреляни са всичко 1691 б[ризантни] г[ранати], като при всички прелитания, всяка тежка п[ротиво]в[ъздушна] батарея в своя участък за действие е стреляла средно 5 мин[ути] и 55 сек[унди] общо 10 тежки батареи – 53 оръдия. Скорост на стрелбата – 6 б[ризантни] г[ранати] на оръдие в минута.
В Скопие – поради прелитане на самолетите на голяма височина 20 мм п[роти]в[овъздушни] батареи не са водили бой.
Заключение:
Бомбардирани са районите вън от София, между с.Симеоново, Драгалевци, височина “Коньовица” – Божурище.
Загуби на противника.
2 противникови самолети – около Скопие, един при гара Зелниково, а другият при гара Шар.
Собствени загуби:
Бомби са хвърлени над Скопие и над някои ЖП гари между Скопие и Градско, гр.Враца, с.Чомаковци, Борован – Белослатинско; между гр.Бяла Слатина и Борован, селата Попица и Кунино, Белослатинско, край Ботевград, летище Телиш, покрай водопровода на с.Драгалевци, Софийско, с.Беглеж, Луковитско и вън от с.Згалево, Плевенско.
В гр.Скопие са бомбардирани: калето, кв.Тупан, кв.Сакаш, военната болница, казармите на 2[-и] конен полк, летището, гарата, района между 2[-и] конен и 14[-и] артилерийски полк и района на 51[-и] пехотен полк. Общо над гр.Скопие са били пуснати 70-80 бомби, от които няколко еднотонни***. Имало разрушени сгради и дадени жертви.
Над гр.Враца са бомбардирани: центърът на града и района около гарата. Разрушени са: занаятчийското училище, Военният клуб, читалище “Развитие”, общинската аптека и около 20 частни къщи. Смята се, че има около 50-60 души убити, около 50 тежко ранени и около 200 души леко ранени. Загинал е помощник-командирът на дивизията полковник [Методи Георгиев] Яначков1 с цялото си семейство. Паднали са около 50-60 бомби. Сведения за други жертви в останали населени места няма.

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282, л.128. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.157-158.

* По американски данни, на същата дата американските бомбардировачи Б-24, ескортирани от изтребителите П-38, бомбардират градската част на Скопие и летището, разположено около него. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/15/missions/USAAF 12th Air Force
** В текста е дадено като „Котланово”.
*** Тъй като бомбардировачите прелитали над Адриатическо море, вероятно за евентуално пресрещане на германски и италиански кораби, излизащи от пристанищата на от република „Сало”, към някои от самолетите се прикрепяли за всеки случай и торпеда. Логично може да се допусне, че това са и т.нар. „еднотонни бомби”.
1 Методи Георгиев Яначков, роден на 6 януари 1894 г. в гр.Кюстендил. Подпоручик от 12 март 1916 г., поручик от 15 август 1917 г., капитан от 30 януари 1923 г., майор от 1 януари 1933 г., подполковник от 6 май 1936 г., полковник от 6 май 1940 г., Служил както следва – 3 пехотен полк, 22-ри пограничен участък през 1926 г., командир на рота в 3-ти пехотен полк с МЗ 175 от 1928 г., командир на рота в 15-и пехотен полк с МЗ 49 от 1931 г., командир на рота в 3-и пехотен полк с МЗ 71 от 1932 г., домакин на 3-и пехотен полк с МЗ 197 от 1933 г., командирна дружина в ШЗО с МЗ 134 от 1934 г., командир на дружина в 3-и пехотен полк с МЗ 98 от 1935 г., началник на погранична секция в 3-а пехотна дивизия с МЗ 115 от 1936 г., командир на погранична дружина в Щаба на 3-а пехотна дивизия с МЗ 120 от 1937 г., началник-щаб на 8-а пехотна дивизия през 1939 г., началник на Пехотна школа през 1941 г., зам-началник на 6-а дивизионна област през 1942 г.

Документ № 513
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 61 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БУХДЖА БУХАДЖИР.
Истанбул, 26 януари 1944 г.

№ 61 Лично-поверително
26.І.1944 г. София – Началник-щаба на войската
Цариград – ( P[азузнавателно] O[тделение])

Към № 38*. Донасям, че лицето [Бухджа] Бухаджир, член на акционерното дружество “Юнайтед кар [Комершъл] къмпани” в Цариград, е донесло на английската разузнавателна служба (вероятно капитан дьо Леон), че в с[ело] Добри Немирово (?) – България, имало големи бензинови складове.
Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.64. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 506.

Документ № 514
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР КИРКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО СПЕЦИФИЧЕН ВЪПРОС ОТ БЪЛГАРО-ЯПОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
Токио, 28 януари 1944 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА –ЩАБ НА ВОЙСКАТА –РО
Служба шифър
Шифрограма № *

Токио – военен аташе Изх[одящ] № 4/28 януари 1944 г.
Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 296/28 януари 1944 г.

Към № 3.
Донасям, че днес излязоха опровержения. Направих постъпки за избягване предаването на съобщения на чуждата пропаганда.

(п) [Бранимир] Кирков
Капитан – военен аташе

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.898, л.4. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.192.

* Документът няма пореден номер.

Документ № 515
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР КИРКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ИЗКАЗВАНЕ НА ИНСПЕКТОРА НА ЯПОНСКИТЕ АРМЕЙСКИ ВЪЗДУШНИ СИЛИ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ЯСУДА.
Токио, 28 януари 1944 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА –ЩАБ НА ВОЙСКАТА –РО
Служба шифър
Шифрограма № *

Токио – военен аташе Изх[одящ] № 6/28 януари 1944 г.
Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 297/28 януари 1944 г.

Донасям, че със специално писмо, инспекторът на армейските въздушни войски генерал-лейтенант Ясуда адмирира подвига на капитан [Димитър] Списаревски1, като израз на високия военен дух на нашите въздушни войски, пожелание за още по-големи успехи срещу общия враг. Генералът моли за подробности.

(п) [Бранимир] Кирков
Капитан – военен аташе

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.898, л.3.Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.192.

* Документът няма пореден номер.
1 Димитър Светозаров Списаревски – български летец, извършил първия таран в небето над София. Роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. Произведен както следва – на 14 февруари 1939 г., в подпоручик, на 3 октомври – поручик. Служил както следва – командир на строево крило от 2-ри армейски въздушен полк с МЗ 58/1940 г., старши инструктор в изтребителната школа за висш пилотаж 1939 г., командир на строево крило от 2-ри армейски въздушен полк с МЗ 58/1940 г., старши инструктор в изтребителната школа с МЗ 35/1942 г., командир на ято в изтребителния полк МЗ 129/1942 г. В една от блокадите на полицията и жандармерията, участвувал в преследването на българските партизани. Загива във въздушен бой на 20 декември 1943 г. в небето над София.

Документ № 516
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 654 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ ВЪПРОСИ ОТ БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ.
София, 28 януари 1944 г.

Д-р № 654*
Относно: материал за игра.
Достоверен VМ е получил от английската осведомителна служба следната поръчка, да съобщи:
1.В кое направление са заминали напусналите София български войски?
2.Къде са пристигнали танковете от София? Дали се намират в подслони и казарми, които са били предварително приготвени или пък са откарани в някои села или градове?
3.Къде са разположени работилниците за ремонт на военните моторизирани превозни средства, особено тия за танковете?
Аз моля най-учтиво да ми се дадат подходящи отговори, които пък от своя страна ще предам на ИД.*

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.19. Оригинал, машинопис.

* С донесение № V-1-343 от 7 февруари 1944 г. се дават примерните отговори, подготвени от РО-ЩВ. В документа също така има резолюция, че отговорите са били предадени на д-р Делиус на ръка от началника на Оперативния отдел на ЩВ. Той има следният текст:
“1. По всички направления излизащи от София са се движели дълги колони, които са се установили далеч от София. Точно в кои села са се установили, сведения няма, но са се установили предимно в села.
2.Бойни коли на малки групи са изнесени в села западно от София. Говори се, че имало закарани бойни коли на ЖП линия чак в Пирот.
3. Голяма работилница обслужвана от хора облечени в униформи на бронираните части имало в Пирот. Другаде такива работилници не са установени.
[Резолюция:] Горните сведения са дадени от Н[ачални]ка на опер[ативен] отдел.” Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, 799, л.20.
** В смисъл на “изпълняващия длъжността”, тъй като от власт е свален ръководителят на Абвера адмирал Вилхелм Канарис.

Документ № 517
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-68 НА НАЧАЛНИКА НА 8-а ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ И ДО КОМАНДВАЩИЯ 2-РА АРМИЯ, ЗА РАЗПОЛАГАНЕТО НА ИЗТЕГЛЯЩО СЕ ОТ КРИМСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ СЪСТАВА НА ДИВИЗИЯТА “БРАНДЕНБУРГ”, В ОПЕРАТИВНИЯ ТИЛ НА ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ.
Стара Загора, 28 януари 1944 г.

Лично-поверително
София – Военно министерство – Р.О.
Пловдив – Командиру 2-ра армия

Донасям, че по сведения добити от германското разузнаване – гр.Харманли, на 24 срещу 25 т.м. са били спуснати в околностите на гр.Одрин 60 парашутисти – болшевики*. Между тях имало и един турчин. От турските власти са били заловени и интернирани във вътрешността [на страната] 40 от парашутистите. Останалите от 27.І.1944 г. не били заловени.
Наредих по-голяма бдителност и готовност за действие от чиновете на 23-и граничен участък и предупредих за същото щабовете на 3-а и 10-а пехотни дивизии и Прикриващия фронт.

(п) Асен Сираков**
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – Началник [на] 8-а дивизионна област

№ ІV-68, 28 януари 1944 год[ина]
гр.Стара Загора

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1017, л.12, Оригинал, машинопис.

1 Асен Николов Сираков (2 ноември 1895, с.Мирково, Пирдопско – 1960 г.) – български офицер, генерал-майор. Служил както следва – от 12 март 1916 г. е подпоручик, от 14 октомври 1917 г. е поручик, от 30 януари 1923 г. е капитан, от 15 май 1930 г. е майор, от 26 август 1934 г. е подполковник, от 3 октомври 1938 г. е полковник, от 6 май 1943 г. е генерал-майор. Завършил ГЩ с ъс заповед 43 от 1931 г. Служил както следва: от 1925 г. последователно в 36-и пехотен полк, 3-и пехотен полк, 15-а пехотна дружина, от 1928 г. в 27-и пехотен полк, от 1928 г. е помощник-началник на Врачанското отделение, с МЗ 71/1929 г., МЗ 152/1929 и МЗ 74а/1931 г. е п.д. инспектор класовете в ШЗО, с МЗ 92/1933 г. е началник секция в Щаба на армията, с МЗ 122/1934 г. е началник на Снабдителния отдел в Щаба на армията, с МЗ 88/1935 г. е инспектор на класовете във Военното училище, с МЗ 16/1936 г. е военен аташе в Берлин, с МЗ 14/1938 г. е военен аташе в Берлин, с МЗ 84/1938 г. е към Щаба на войската, с МЗ 91/1938 г. е началник на Организационен отдел в Щаба на войската, с МЗ 92/1940 г. е началник отдел в Щаба на войската, през 1941 г. е последователно командир на Беломорския отряд и командир на 8-а пехотна дивизия, през 1944 г. е командир на 2-ри корпус, през 1944 г. е командващ IV Отделна армия. Уволнен през 1944 г.
* Според едно друго сведение (№ 888 от 9 февруари 1944 г., гр.Пловдив) на началник щаба на 2-ра армия полковник Георги Маринов Николов, изпратено на началниците на 2-ра, 8-а и 10-а дивизионни области, “по сведения получени в Щаба на войската, в Турция са били заловени около 20 души парашутисти от различни националности, спуснати от съветски самолети по черноморското крайбрежие и в Камлика (до Цариград). Турското разследване било установило, че същите са били предназначени за България, но по причина на неблагоприятния вятър, голямата височина и погрешното скачане, са попаднали на турска територия. Предполага се също, че всички не са били заловени” а се настоява “да се вземат необходимите разузнавателни и охранителни мерки”. Виж ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1017, л.13.
** За това, че малко по-късно (по-точно след излизането на Министерското постановление № 30, протокол 96 от 30 април 1944 г.) генерал-майор Асен Сираков е отдавал заповеди за унищожаването на партизаните и нелегалните говори и една негова заповед от 12 май 1944 г., в качеството му на началник на 8-а дивизионна област. В нея в той вежду другото разпорежда:
“1. Войската започва безжалостна борба с нелегалните и евентуално с чужди партизански групи, с цел да ги унищожи и осигури вътрешния мир на страната. В тази борба да вземат участие и всички органи от гореоказаните ведомства, като всеки съдействува на войската или при случай води борбата самостоятелно.
2.Всеки служащ от днешна дата влиза в мое подчинение, за своята дейност носи отговорностите като войник и отговаря пред мен и военните съдилища…
ІІ. Водене на борбата:
а) всеки е длъжен сам да окаже съпротива и в никой случай да не сдава оръжието си…
в) При проява на дейност от нелегалните, колкото и малка да е, всяко въоръжено лице трябва да действува по своя инициатива без да чака нареждане и да се стреми да унищожи нелегалните. За всяко предприето действие и за резултата да се донася на преките началници, а последните на военните власти…
V. Общи разпореждания:
1. Настоящата ми заповед да се доведе до знанието на всички длъжностни лица.
2. За проявено безразличие или бездействие, виновните ще държа отговорни съобразно военните нареждания и закони.
За проявено укривателство или съдействие на нелегалните ще бъда заставен най-строго да прилагам военно-наказателните разпоредби.
Генерал-майор (п) Асен Сираков”

Документът е публикуван в ОДА – Стара Загора, ф.84К, оп.1, а.е.106, л.16-18.

Документ № 518
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 55 НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО НИКОЛА КОДОВ ДО ОТДЕЛ V НА ЩВ ЗА ПОЯВАТА НА НЯКОЛКО АНГЛИЙСКИ ОФИЦЕРИ, В ГРАНИЧНАТА ЗОНА, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ОСИГУРЯТ БЯГСТВОТО НА НЕИЗВЕСТЕН ВИСОКОПОСТАВЕН АБВЕРОВЕЦ НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Одрин, 31 януари 1944 г.

Поверително!
София – Щаб на войската – отдел V

Донасям, господин полковник следното:
По сведения от положителен източник предстои пристигането в града на няколко души английски офицери за “ловуване” в Одринско. Тяхното пристигане се очакваше за 18 този месец, но до днес още не са дошли. Тези офицери ще се водят от БЕКИР КАРА и ще бъдат негови гости. С организиране на тяхното посещение е натоварен довереният човек на Бекир – ГЮЛ ХАСАН (Кел Хасан), добър познавач на граничните канали, одрински безделник и разузнавач “на дребно”, който на 16 т[ози] м[есец] замина за Цариград.
Съществуват основания да се предполага, че тази група посетители, както и техния водач, има чисто разузнавателна задача, като даже от сега са правени поверителни сондажи в сред неколцина турци да бъдат използвани за “някои услуги”.
На разпореждане.
(п) [Никола] Кодов
Секретар на българското консулство

№ 55, Одрин, 31.І.1944 г.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.232. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.101.

Документ № 519
ЛИЧНО ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ С ИНФОРМАЦИЯ ПОЛУЧЕНА ОТ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ЗА БАЛКАНИТЕ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР, ОТНОСНО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ТУРЦИЯ.
София, 31 януари 1944 г.

По външнополитическото положение на Турция

В разговор, началникът на Германската разузнавателна служба Д-р Делиус ми каза следното:
“Имам една голяма новина за Вас. Днес – 29 т[ози] м[есец] нашият амбасадьор в Анкара, г[осподин Франц] фон Папен е изпратил един офицер за да ми каже следното: Турция ще продължава да пази неутралитет спрямо воюващите страни. Турските ръководни среди не жалят войната и няма да вкарат страната в днешната голяма война*.
И не само това, турските ръководни среди искат и са успели да постигнат един голям успех, а именно: всички английски и американски офицери, подофицери и технически персонал постепенно ще напуснат Турция. В последната, ще остане едно ограничено число, необходимо за нуждите на подготовката на турската войска.
Аз Ви моля тези сведения да предадете само на господин генерала [Константин] Лукаш, тъй като това са строго поверителни сведения, което не се знае дори и от нашия пълномощен министър в София [обергрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле]**.
На тези сведения, аз възразих:
1. Всички сведения, които идват от германска и унгарска страна, говорят тъкмо обратното (дадени бяха кратки сведения за това, което знае).
2. Д-р [Ото] Делиус подчерта: тия сведения и ние имаме, но това, което Ви говоря е последното, изпратено ми от [Франц] фон Папен.
На какво може да се дължи това ново решение на турското правителство? На този въпрос д-р Делиус не можа да ми отговори, тъй като и той сам не знаел подробностите по сведенията, които му изпратил [Франц] фон Папен, щели да се узнаят в последствие.
Между другото, д-р Делиус подчерта, че английската разузнавателна служба е успяла да изпраща нагласени сведения до Германия и България, чрез унгарските представителни органи и специално, чрез унгарската разузнавателна служба.

Р[азузнавателно] О[тделение]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1018, л.94. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 159.

* Става дума за Втората световна война. Под термина “Голямата война” обикновено се разбира Първата световна война 1914-1918 г.
** Повече за биографията на обергрупенфюрер Адолф Хайнц Бекерле виж студията на проф.Витка Тошкова “Из записките на обергрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България 1941-1944 г.” – в: “ГУА.Известия на държавните архиви”, C., том 60, 1990, с.61-199.

Документ № 520
СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІІ-С-171 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ НСМГ ДОСТАВКИ ДО НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ОТНОСНО РЕДА НА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ГОРИВО ЗА ДИПЛОМАТИТЕ ОТ ЧУЖДИТЕ ЛЕГАЦИИ В БЪЛГАРИЯ
София, 5 февруари 1944 г.

Тук – Щаба на войската ІІІ

С донесение, че дипломатите с бензин биват снабдявани от Върховния комисар на Военновременното стопанство, ето защо тази легация да се обърне към него. ЗАПОВЕД.
С № 501-63-1.ІІ.[1]944 г. ст[олица] София

(п) [не се чете]
Полковник – Н[ачални]к Отделение НСМГ доставки

Пор[учик] Пиперов
ТУК – Н[ачални]ку Разузнавателното отделение
За сведение. ЗАПОВЕД
№ ІІІ-Ъ-171.
5 февруари 1944 г. София.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.167. Оригинал, машинопис.

Документ № 521
ЛИЧНО, СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 7 НА ОФИЦЕРА ЗА СВРЪЗКА ПРИ РО-ЩВ ПОДПОРУЧИК КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА ГЕРМАНСКО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ЗА ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Харманли, 8 февруари 1944 г.

Господин полковник,
Относно: реорганизацията на германската служба за близко разузнаване, Ви съобщавам следното:
Господин майор Щьормер* , новият шеф на службата тука избра за свое седалище с.Калугерово, 6 км от Симеоновград. Съображенията му за това са: а) да бъде по възможност по-близко до Щаба на Прикриващата армия, към който той и неговите хора щели да бъдат предадени като Щаб за свръзка; б) по-голяма сигурност от въздушно нападение. Избирането на село Калугерово за седалище на службата се съгласува с указаното от Вас желание, че в случай, че службата от Харманли се присъедини изцяло към новото ядро, то последното ще бъде по възможност в Симеоновград. При новосъздаденото положение къде ще бъде седалището на ядрото, според мен е все едно, тъй като работата с Щаба на Прикриващата армия се състои само в размяна на сведения, а това не изисква непременно присъствие на ядрото до Щаба на Прикриващата армия. Още повече, че хората от ядрото (около 20 души с един майор, двама младши офицери) ще бъдат в униформа и това ще бъде изтълкувано много фалшиво от турската страна. Освен това, градът се намира много близо до границата и е по-скоро едно голямо село, отколкото град и като седалище на Щаба на прикриващата армия е сигурно под наблюдение на турския и английския шпионаж.
Службата в Харманли остава в намален състав, с цивилно облекло и под ръководството на г[осподи]н Хубер – не както беше първоначално наредено да се присъедини и тя към ядрото на майор Щьормер.
Според ме, предвид положението, работата на германската служба в Симеоновград в тесен контакт с Щаба на Прикриващата армия ще бъде оттегчающа за отношенията ни с Турция, особено сега, когато англичани и американци гледат да използват всеки предоставил им се случай, бил той и най-невинния, за да влошат отношенията ни с Турция и да накарат последната да влезе във война с нас.
Добре би било, щом германската служба остане в близост на Симеоновград, да бъде в цивилно облекло и в последствие, когато стане необходимо да облече униформата. Или пък, ако от германска страна се държи службата да бъде в униформа, то тя да бъде в Стара Загора, където това няма да прави впечатление и само в случаите, когато ще имат работа с Щаба на Прикриващата армия да отиват в Симеоновград.
Това сега няма да бъде трудно след като, както споменах и по-горе, службата в Харманли остава и сведенията ще бъдат събирани пак тука, само вместо да бъдат препращани в София, ще се изпращат на ядрото по радиото, където се намира то.
Господин майор Щьормер, се съгласи с мен, предните постове в Елхово и Малко Търново да бъдат пак възстановени. Те бяха прибрани на 22 януари т[ази] г[одина] въз основа на една заповед, според която предвид политическото положение в България не трябвало да има малки групи германци на отдалечени места, поради опасност от изстъпления.
(п) [Кирил К.] Константинов
Подпоручик – офицер за свръзка при Щ[аба на] В[ойската]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.13-14. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 160-168.

* Това вероятно е псевдоним на висш служител от една от структурите на Абвера, СС или РСХА. “Щьормер” в Хитлерова Германия е известен като печатен орган на войските на SS, с крайно антисемитска насоченост. Печатният орган, който се превежда като “Боевик” имал за свой лозунг “Евреите са нашето нещастие!” Негов главен редактор бил Юлиус Щрейхер, който бил осъден на смърт и екзекутиран на 16 октомври 1946 г. по решение на Нюрнбергския Международен военен трибунал.

Документ № 522
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 888 НА НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА 2-РА АРМИЯ ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ, ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА 2-РА, 8-А И 10-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ЧЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ СА ЗАЛОВЕНИ 20 СЪВЕТСКИ ПАРАШУТИСТИ.
Пловдив, 9 февруари 1944 г.

ТУК – началнику 2-ра дивизионна област
Стара Загора – Началнику 8-а дивизионна област
Кърджали – Началнику 10-а дивизионна област

По въведения, получени в Щаба на войската, в Турция са били заловени около 20 души парашутисти от различни националности, спуснати от съветски самолети по Черноморското крайбрежие и Камлика (до Цариград).
Турското разследване било установило, че същите са били предназначени за България, но по причина на неблагоприятния вятър, голямата височина и погрешното скачане, са попаднали на турска територия.
Предполага се също, че всички не са били заловени. Да се вземат необходимите разузнавателни и охранителни мерки. ЗАПОВЕД.
№ 888 – 9 февруарий 1944 г. гр.Пловдив

(п) [Георги Маринов] Николов
ПОЛКОВНИК – Началник щаб на ІІ-ра армия

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1017, л.13. Оригинал, машинопис.

Документ № 523
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1237 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ЗА БАЛКАНИТЕ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО НАПРАВЕНИ ЗАПИТВАНИЯ ОТ АМЕРИКАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
София, 14 февруари 1944 г.

Д-р № 1237*
Американската разузнавателна служба е дала на един наш разузнавач следните поръчки:
1. Къде се намират следните полкове:
1-и и 25-и пех[отен] полк, 4-и арт[илерийски] полк и Гвардейският полк?
2. В кои градове са разните български министерства?
Моля за изготвяне на подходящи отговори, които да се предадат на противника. За бързото уреждане на въпроса бих бил много благодарен.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.101. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 161.
* С донесение № V-1-382 от 1 март 1944 г. на РО-ЩВ се дават примерните отговори на поставените от д-р Делиус въпроси. Те имат следният текст:
“25-и пехотен полк – Сливница.
1-ви пехотен полк – с.с. Мало Бучино – Градоман.
4-ти артилерийски полк – Ботевград.
Гвардейски полк – София.
2. Министерствата са из цяла България и е още мъчно да се установи, кое министерство къде е.” Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.102.

Документ № 524
ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 1275* НА РЪКОВОДСТВОТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ, ОТНОСНО НАПРАВЕНО РАДИОПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА РЕДАКЦИЯ НА БИ БИ СИ.
София, 14 февруари 1944 г.

KO Bulgarien/Leiter № 1275**

Отн[осно]: радио Лондон на 9.2.[19]44 г.
Осъдената на смърт българска емигрантка Влада Карастоянова, чиято майка Рача Рачева живее в Бояна, съобщи на софийското население, също да напусне онази част на града, в която се намира недовършеното още училище (девическата гимназия на ул. Екзарх Йосиф, ъгъла на [ул.] Константин Стоилов, тъй като в солидното мазе на това училище, се намирал склад на германската войска. Установи се, че действително в това помещение се намира един склад на германската войска.
Този случай доказва отново бързото и ефикасно предаване на сведения между София и Лондон, което според доклада № NVF не се върши от някакъв таен предавател, а по официален път.

АМВР, об.дело 52, л.88. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 162.

* Заключително сведение на подразделението на Абвера, разкрива едно немаловажно сведение – действителният брой на информациите на тази организация в България варира на 1275 документа. То също така е и краят на едно негласно следствие повдигнато срещу полицейски служители, по изписания ироничен въпрос за “въдворяването на Влада Карастоянова”. Виж съдържанието на документ № 21 и 109.
** КО “България” е била в изключително тесни връзки с КО “Виена”. Последна, която е създадена през март 1938 г. е известна като “Абверщелен Веркрайс-18”, а по-късно преименувана в “Абверлайтщеле Виена”, като дейността и се разпространявала върху целия Европейски Югоизток. До края на януари 1944 г. неин началник бил полковник Мароня-Редвиц. В България, крупни резидентури от нея била създадени в София (известна като “Бюрото на Клат”), и във Варна “Бюрото на Келер”. КО “Виена” провеждал подготовката и прехвърлянето на разузнавателно-диверсионна и разузнавателна агентура под формата на търговци на действуващи и фиктивни фирми и на технически специалисти. Виж: Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ рейха”, кн.І, Санкт-Петербург, 2003, с.32-33.

Документ № 525
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 100 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ОТДЕЛНИ БРИТАНСКИ РАЗУЗНАВАЧИ В ГРАД ЦАРИГРАД.
Истанбул, 17 февруари 1944 г.

№ 100 Лично-поверително
17.ІІ.1944 г. София – началник [на] щаба на войската
Цариград – P[азузнавателно] O[тделение]

[Към №] 8419/[19]43 г.* Донасям, че от сегашното проследяване по въпроса, установих следното:
Преди 4-5 месеца в Цариград е пристигнал англичанинът [офицерът] о[т] з[апаса Джон Али] Макинтош, който се е установил на квартира в кв[артал] “Аяз-паша”, Сарай-сокак № 45. Жена му е рускиня и същият е в много добри връзки с Варсовски, женен за българка, с която преди години е живял в България, а сега в Цариград, ул.Сира-Селви.
[Доналд] Макинтош е също в добри връзки с госпожа Нора д-р Нисим Леви (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 8112 от 19.ХІ.1943 г.), харчи много пари.
Полковник Перевич, който се споменава в служебно писмо № 8419 може би да е идентичен с полковник Перич, за когото донесох със сл[ужебни] писма № 582 от 27.VІІ.1942 г. и № 902 от 31.ХІІ.1943 г.
От досегашната дейност на споменатите по-горе лица, тук може да се каже, че те (главно полковник Перич) търсят контакт с пристигащите лица от България, обаче устройване на конференция за каквато се говори в сл[ужебно] писмо № 8419, разузнавателната ми служба още не е отбелязала.
Ще продължа следенето и, ако събера нови сведения, ще донеса допълнително по този въпрос.

(п) [Димитър] Желязков – полковник.

ЦВА, ф.23, п.1, а.е.1029, л.50. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 490.

Документ № 526
ЛИЧНО, СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 12 НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПОДПОРУЧИК КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, С ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДИВЕРСИОННОТО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА “БРАНДЕНБУРГ”, РАЗПОЛОЖЕНО В РАЙОНА НА ПРИКРИВАЩИЯ ФРОНТ.
Харманли, 17 февруари 1944 г.
Господин полковник,
Донасям, че въз основа на едно ново нареждане на д-р Делиус, службата в Харманли остава както беше и преди под ръководството на г[осподин] Хубер. Какви ще бъдат функциите на г[осподин] Щьормер още не е напълно изяснено. Според нареждане отгоре той трябвало да приготви квартири за в случай на война с Турция. Убеждението тука между германците е, че той бил изпратен защото горе нямало какво да правят.
Съобщението на турските вестници за бягството на двамата германски дипломати от германското консулство в Цариград*, в Сирия – тук можах да установя следното:
Единият от тях е бил на служба при германската разузнавателна служба и е имал отговорен пост. Той е завеждал тайната германска радиостанция в Цариград и като такъв е знаел разположението на германските радиостанции у нас, в Турция и Сирия.
Единият от тях е бил голям национал-социалист и бивш кореспондент на “Фьолкишер беобахтер”** – орган на партията

(п) [Кирил К.] Константинов
Подпоручик – офицер за свръзка при Щаба на войската

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.15. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 161-162.

* След ареста на ръководителя на антинацисткото движение в Германия военния юрист граф Хелмут фон Молтке, който служил като експерт по международните въпроси в управлението за външно разузнаване на ОКВ от гестапо през януари 1944 г. (в качеството на член на Крайзауския кръжок на заговорниците), от Турция успяват да избягат при англичаните сътрудникът на Абвера Ерих Фермерен (работил като помощник на д-р Паул Леверкюн) заедно със супругата си Елизабет (бившата графиня Плетенберг), както и сътрудникът на Абвера Клечковски (Йешковски?) също със съпругата си. Последната семейна двойка избягва при американците, а оттам е прехвърлена в Кайро. Виж по-подробно Уоллер Дж. “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001, с.246-247; Соцков, Л. “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”, М., 2003, с.136.
** Централен печатен орган на германската нацистка партия (“Народен наблюдател”).

Документ № 527
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № А-284 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В ОДРИН НИКОЛА КОДОВ, ОТНОСНО СПЕЦИФИЧЕН ГРАНИЧЕН ВЪПРОС.
София, 18 февруари 1944 г.

Да се изпрати по куриер! Лично-поверително
ОДРИН – секретарят на българското царско консулство
– г.Н[икола] Кодов
А-284
18.ІІ.1944 г.

Има сведения, че:
Към края на месец януари двама турски и двама английски офицери в цивилно облекло са правили проучвания със специални уреди край границата северно от Одрин.
От началото на месец февруарий в Одрин се срещали английски офицери в униформа.
Да се донесе горните сведения отговарят ли на истината.

(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – началник на Р[азузнавателно] О[тделение]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.231. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.101.

Документ № 528
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-В-596 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪС СВЕДЕНИЯ ЧЕ ВЛАДИМИР СУДАКОВ Е ОФИЦЕР ОТ СЪВЕТСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.
София, 23 февруари 1944 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-В-596 Цариград – българска Царска легация
23.ІІ.1944 г. – за военния аташе

Към № V-В-122 от 22.І.1944 г.* От получени допълнителни сведения се изясни** че лицето Владимир СУДАКОВ е съветски разузнавателен офицер, който работи като чиновник в съветското Търговско представителство в Цариград, а лицето Роман СУДАКОВ1 – подполковник, по-рано на работа в Паспортното отделение на Английската легация в Белград, понастоящем има ръководна служба в английската разузнавателна служба в Цариград, където работи като консул и член на Английското консулство в Цариград.

(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Р[азузнавателно] О[тделение]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.74. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 511.
** В текста е дадено като “уясни”.
1 Роман Р.С. Судаков – бивш руски офицер, роден на 9 август 1889 г. в Императорска Русия, полковник. След края на Гражданската война в Русия е емигрант, работил в английските представителства в Рига и Белград, служител от британското разузнаване в Латвия (където работил около 17 години – от 1922 до 1939 г.), преди началото на Втората световна война. В периода 1939-1940 г. той използва за прикритие собствената си фирма „Роман Судаков”, представляваща в Прибалтика интересите на няколко големи чуждестранни компании. Фирмата има представителства в Каунас и Ревел, докъдето той пътува за да се среща с резидента на английското разузнаване в Естония, началника на Паспортния отдел на консулството на Великобритания в Ревел, майор Гифи (последният, издирван от подразделенията на РСХА ІV-Е4 и РСХА VІ-С2. Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940 г. Нацистский план оккупации Великобритании”” М., 2005, с. 239, 379). С началото на войната и очакваното провеждане на операцията “Морски лъв”, Роман С. Судаков е посочен като обект за издирване от германските контраразузнавателни подразделения РСХА ІV-Е4 (Подотдел „Политически и икономически контрашпионаж-Север”) и от РСХА VІ-С2 (Подотдел „Документи на РСХА, превентивни арести, въпроси на нацистската партия и преса”). В списъка той е внесен под № 145 като “Sudakoff, R.S. Roman, 9.8.89 Rusland, ehem.russ. Offizier, zuletzt: Riga und Belgrad, vermutl. England, brit ND.-Lettland” Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940 г. Нацистский план оккупации Великобритании”” М., 2005, с. 316, 433; Стоев, М., „Тайните служби на Великобритания”, С., 2006, с.96-97.

Документ № 529
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 1 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО НАМЕРЕНИЯТА НА ВОЕННИЯ ЦЕНТЪР НА “ОТЕЧЕСТВЕННИЯ ФРОНТ” ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА В НАЙ-БЛИЗКО ВРЕМЕ.
София, 23 февруари 1944 г.

[…]*
Що се отнася до столицата, военният център на “Отечественния фронт” е твърдо решил да използва непременно последиците от една нова и тежка бомбардировка, за да се опита да я превземе или поне да извърши многостранни терористични и саботажни удари, насочени срещу висшите политически и военни лица, центровете на охраната и държавната сигурност и срещу някои обекти от важно политическо и военно значение. Съгласно този план, който е действително съставен, до партизанските разбойнически отряди “Трънски”, “Чавдар” и “Ихтимански” е отправена заповед да нахлуят постепенно в столицата на групи и бъдат готови за действие.
Към 15 февруарий тази година се установи, че “Сл[авчо] Трънски”1 е действително посетил столицата с част от хората си и след известен престой се изтеглил обратно. Вероятно той е “изпробвал предварително” задачата си по нахлуването в столицата.
Има сведения, че местните конспиративни власти в столицата са непрекъснато в движение из кварталите за подготвяне “разквартироването” на идващите нелегални бойни групи. При сегашното положение на столицата, изпълнението на тази задача е по-трудно при наличието на толкова много изоставени жилищни сгради […]

(п) [Никола] Недев – полковник.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.847, л.219-228. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Г., Котева, Авр., “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от британските военни мисии в периода 1943-1944 г.” – “Архивен преглед”, С., 2006, кн.3-4, с.119.

1 Славчо Стаменов Савов – Трънски. Политически и военен деец, български генерал-полковник. Роден през 1914 в с.Бохова, Пернишко. Член на РМС от 1929 г. и на БРП от 1938 г. От април 1943 г. е партизанин и командир на Трънския партизански отряд, а по-късно – командир на Първа софийска партизанска бригада на Първа ВОЗ и на Първа народноосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. заема отговорни длъжности в българските въоръжени сили. Завършва Военната академия “Фрунзе”. Началник е на ВА “Г.С.Раковски” в периода 1951-1962 г., заместник-министър на отбраната и командващ войските на ПВО и ВВС в периода 1962-1968 г. От 1969 до 1982 г. е заместник-министър на народната отбрана.

Документ № 530
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 123 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦЕТО БУХДЖА БУХАДЖИР НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Истанбул, 24 февруари 1944 г.

№ 123 Лично-поверително.
24.ІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград. ІІ.4. Р[азузнавателно] О[тделение]

Към № 61*. Донасям, че лицето [Бухджа] Бухаджир е англичанин и шеф на стопанското разузнаване за България. Във връзка с това лице се споменава и името на Генович (?) – чиновник от бившата Английска легация в София, на когото единият му син (вероятно Юри) бил говорил по радио Лондон, а той – по всяка вероятност, бил още в София.
Имам сведения (в[ероятни]), че Генович, чрез евреи, е предавал разни сведения за България на [Бухджа] Бухаджир, като тези за които донесох със сл[ужебни] писма №№ 38** и 61*.
Горното донасям за сведение и проверка.

(п) [Димитър] Желязков
Полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029. Оригинал, машинопис.
* Виж съдържанието на документ № 513.
** Виж съдържанието на документ № 506.

Документ № 531
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 128 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА НОРА д-р НИСИМ ЛЕВИ.
Истанбул, 24 февруари 1944 г.

№ 128 Лично-поверително
24.ІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград Р[азузнавателно] О[тделение]

[Към №] 99. Донасям:
1. Г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви, за която донесох със сл[ужебно] писмо № 672/1943 г.* е съпруга на известния софийски евреин д-р Нисим Леви. В Цариград, същата е престигнала през м[есец] юлий м[иналата] г[одина] заедно с двете си деца. Съпругът на същата живеел до скоро нелегално в София, но през месец ноемврий миналата година се предал на властите и бил интерниран в гр.Хасково, а след това бил преместен в гр.Плевен, където се намирал и сега на ул.Веслец № 15.
До 18.І. тази година г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви живееше в гр.Цариград – хотел „Лондон”, след което се премества в частна квартира в кв.Бейоглу, Мис сокак № 17, тел.44175. Тук тя поддържа връзки с хора от английската и американската разузнавателни служби. Тя е във връзка с [К.Ф.] Крипс – английски военен аташе в Цариград и секретаря му Майкъл Томсон. Тя също така поддържа връзка с хора от американското разузнаване, между които по известни са Флойд Бляк – бивш директор на Американския колеж в Симеоново; професор Лоуренс Мур – бивш учител при същия колеж, Султанис – грък на служба в Английската легация, евреите: Лули Коен – известен под името „Иван [Ранчев] Ранчев”; д-р Бакиш; Мордахай Меркадо – „Константин Георгиев Пехливанов” със съпругата си Ребека заминали за Палестина на 6.VІІІ. м[иналата] г[одина] за когото има сведения, че е агент на английското разузнаване; [Хаим] Барлас – шеф на еврейското Бюро за изселници; д-р Голден и Брад – чиновници в Паспортната служба при Английската легация, Сами Бенбасат – чиновник в американското военноинформационно Бюро в Цариград, в което работят и органи на турското разузнаване и др.
Освен това госпожа Нора [д-р Нисим Леви] има връзки и в България със следните лица, с които кореспондирала, а именно: Георги Марчев, София, бул Царица Йоанна № ? (срещу 6-ти пех[отен] полк, втората къща от бул.Патриарх Евтимий; д-р Никола Василев, София, ул.”Неофит Рилски” № 11 (?) , на когото е писала само две писма.
По-рано в София, г-жа Нора д-р [Нисим] Леви е била в тесни връзки и със следните лица: г-жа Каравелова, семейството на покойния Григор Василев, г-н Костов – от Двореца на Н[егово] В[еличество] Царя; г-н Слави Тошев – Директор на БНБ; синът на бившия министър–председател Ал[ександър] Малинов, Павел Малинов и с още много други лица от бившата Демократическа партия, в която е членувал и нейният съпруг. Последният е бил много деен сътрудник и на бившата ВМРО, където е бил много уважаван. Лицата: търговецът Кючуков, Христо [д-р] Пеев – журналист и Тенекелиев – известният търговец на вина, при идването си в Цариград, се срещнаха със същата госпожа.
От тези и други сведения, смята се, че госпожа Нора д-р Нисим Леви е в пълна услуга на англо-американското разузнаване. Обаче не всички връзки, които тя някога и сега поддържа с лица от България, трябва да се класифицират като връзки с разузнавателна или посредническа роля. Познавайки щеславието и познанство с видни семейства, необходими и за еврейската кауза на г-жа Нора, трябва да се приеме, че повечето от тези връзки са случайни и невинни;
2.Иван Павлов Иванов е българин, около 35 годишен. Тук той пристигнал заедно с жена си Фредерика Николова Владиславова, еврейка, родена във Виена, около 30 годишна, на 26.Х.1943 год[ина] – той с паспорт № 2785/13.Х.[19]41 г., а тя с паспорт № 2580/19.ІХ.1943 г.
В Цариград Иван Павлов Иванов и съпругата му Фредерика, са отседнали в хотел “Туринг палас”. Същият е бил обсебил от дружество “Бели Искър” сумата 1000000 лева. Тук Иванов сега е орган на американската разузнавателна служба, като бил дори назначен на работа при американското военноинформационно Бюро и в пряк допир с шефовете на същото: Флойд Бляк и Лоуренс Мур. В последно време [Иван Павлов] Иванов бил писал няколко статии във в[естник] “Ла Тюрки”, подписвайки се И.И.
3. Соломон Леви (Сами и Симеон Леви) e около 28 годишен, гръцки поданик, живял е в Сърбия и България и владее много добре български език. Тук той дружи с Лули Коен и Барух Леви, както и със сръбския аташе по печата – Петрович и много органи от англо-американското разузнаване. Същият е бил посочен за кръстник на детето на гореспоменатия [Иван Павлов] Иванов, като се представил за покръстен обаче, свещенникът при нашата църква – отец Астарджиев, е отказал възприемничеството му.
Споделям мнението, че както [Иван Павлов] Иванов, така и Соломон Леви е орган на англо-американската разузнавателна служба;
4. [Израел] Берман, който се споменава в сл[ужебно] писмо № 99, е около 30 годишен, евреин, адвокат, роден в Русия и като дете на 1 година, заедно с родителите си, се изселва в Палестина, после [в] Англия и след това [в] Турция, гдето е и сега. Същият работи в дружеството “UКСС”** – за търговия с Англия: той е платен агент на английската разузнавателна служба. Същият е в постоянна връзка с г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви и [Бухджа] Бухаджир (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 123[/1944 г.]***) и,
5.Г[оспо]жа Матилда Кюпева, съпруга на нашия артист Михаил Кюпев и Евтим Станчев, за когото съм донесъл със сл[ужебно] писмо № 496/1943 година, и който сега като музикант свири в оркестъра на ресторант “Балалайка” (срещу хотел “Лондон”), тук в Цариград поддържат връзки с Иван Павлов Иванов.
(п) Димитър Желязков
Полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1023, л.58-60. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 445.
** Става дума за дружеството “United Kingdom Comercial Corporation”. В текста е дадено като “Ucicic”.
*** Виж съдържанието на документ № 530.

Документ № 532
СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА № V-В-407 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “В” ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО ПОРУЧИК СВЕТОСЛАВ ПИПЕРОВ ОТ МВ-ЩВ, ОТНОСНО ОТКРИТИ ПИСМА НА СРЪБСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
София, 25 февруари 1944 г.

Министерство на войната – Щаб на войската
№ V-В-407
25 февруарий 1944 г.
София

СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА

Изпращат се писма адресирани до пощенските кутии 2260 и 2140 в Цариград, които са на сръбската разузнавателна служба, за предаване на Хърватското военно аташе, с цел да се проучат подателите, които се подозират, че са в услуга на чуждото разузнаване.
Приложение: препоръчани писма № 573 от Дубровник, № 1586 – Осиек; № 1352 – Мостар; № 7389 – Сплит; № 9106 – Загреб и четири прости писма.
(п) [Христо] Тумбин
ПОЛКОВНИК – Началник на отделение “В”.
__
ТУК – поручик Пиперов

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.171. Оригинал, машинопис.

Документ № 533
СЛУЖЕБНО ПИСМО ОТ НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД, ОТНОСНО РАЗКРИТИ ПОЩЕНСКИ КУТИИ В ЦАРИГРАД.
София, 25 февруари 1944 г.

Пощенските кутии 2260 и 21 в Цариград са на сръбската разузнавателна служба; много често се получават писма от Хърватско, за лица, които вероятно са на служба при сръбското разузнаване или в сръбския легион.
Приложение: 9 писма
[Резолюция:] 25.2.[19]44 г. Предадени.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.172. Оригинал, машинопис.

Документ № 534
СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-192 НА ПОМОЩНИКА ОБЛАСТЕН ДИРЕКТОР И ЗАВЕДУЮЩ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ СЛУЖБИ ДИМИТЪР ПИСАНОВ И НА ИНСПЕКТОРА НА СЛУЖБАТА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ТОДОР ПЕТРОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ, ЗА ХВЪРЛЕНИ ПОЗИВИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ.
Горна Джумая, 26 февруари 1944 г.

До Господина Началника на Отделение “Б”
При Дирекцията на полицията
С о ф и я
Изпращат Ви се по два позива със заглавие “Пренебрегнати предупреждения” и “Сега или никога”, които са хвърлени от неприятелски самолет на 24 този месец към 22 часа над гр.Горна Джумая и околията.
Приложение: позивите.
Пом[ощник] Областен Директор
Заведующ Полиц[ейските] служби:
(Д[имитър] Писанов)
Инспектор служба Държавна сигурност:
(Т[одор] Петров)

ОДА – гр.Благоевград, Единично постъпление № 188, л.74. Оригинал, машинопис.

* Това служебно писмо е изготвено въз основа на следното писмо, изпратено от Горна Джумая, което има следния текст:
МВРНЗ До Господина
Областно полицейско управление Инспектора служба Държавна Сигурност
Държавна сигурност ТУК
Рапорт на разузнавача №№ 02212
10230-20.V.1944 г.
гр.Горна Джумая
Р а п о р т
Донасям Ви Господин инспекторе, по възложената ни задача следното:
Намерихме 210 позиви два вида: единият започващ с думите “пренебрегнати предупреждения” и завършва с думите “пуснато от британски и американски въздушни сили” и втория започващ с думите “сега или никога” и завършва с думите “пуснато от британски и американски въздушни сили” по шосето за гарата, в откритите дворове, из зеленчуковите градини по протежението на коритото на река “Бистрица”, където е ЖП мостът. Бяха разпръснати на не много разделечено място на около 13-20 крачки [всеки]. Намерихме също из зданията пред района на гарата. Позивите не бяха пред […]
Горното Ви донасям за сведение.
Разузнавачи: 02212 и 10230.
Виж: ОДА – гр.Благоевград, единично постъпление № 188, л.75. Оригинал, ръкопис.

Документ № 535
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 139 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ЩАБА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦЕТО ВЛАДИМИР СУДАКОВ
Истанбул, 29 февруари 1944 г.

№ 139 Лично-поверително
29.ІІ.1944 г. София – началник на Щаба на войската
Цариград (Р[азузнавателно] О[тделение])
[Към №] 122. Донасям, че след направеното проучване по въпроса, установих, че лицето Владимир Судаков1, руснак, действително работи в Търговското отделение на Руското консулство в гр.Цариград и се занимава с разузнаване срещу България; в тази си дейност на разузнавач, той използува главно лица – арменци. Същевременно с това, [Владимир] Судаков е и шеф на руската пропаганда в Турция. Следователно, сведението на Щаба на войската, че въпросното лице е на работа при руснаците – се потвърждава.
(п) [Димитър] Желязков – подполковник*

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.73. Оригинал, машинопис.

1 Виж съдържанието на документ № 526. В случая вероятно се има предвид 44 годишния ръководител на търговска фирма Виктор Судаков, който преди емиграцията си през 1940 от Рига в Англия, е работил в британското разузнаване в Латвия. Според “Списъка на специално издирваните лица на Великобритания”, изготвен от Гестапо през 1940 г., във връзка с евентуалното провеждане на операцията “Морски лъв”, той представлявал интерес за РСХА ІV-Е4 и за полицията от гр.Тилзит. В списъка той е внесен под № 146 като “Sudakoff, Viktor, etwa 40 Jahre, Geschaftasfuhrer, zuletzt: Riga, vermutl. England, brit ND. Lettland” Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940 г. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 316, 433.
* Греши се тенденциозно, вероятно с цел на някаква проверка или предупреждение, извършена в деня на уволнението на адмирал Вилхелм Канарис от поста на ръководител на Абвера.

Документ № 536
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 131 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, С РЕЗУЛТАТИ ОТ ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ ЗАДАЧА ПО СЪБИРАНЕТО НА СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА СССР.
Истанбул, 29 февруари 1944 г.

8349. Донасям, че усилията ми да събера материал в Турция за основно проучване устройството на руската държавна разузнавателна организация, до сега, не дадоха положителни резултати; с подобен материал не разполагат и разузнавателните служби на приятелски разположените към нас държави в Турция.
Обеща ми се, обаче и вярвам да получа такъв материал, върху който ще направя съответното проучване, което ще представя своевременно.*

(п) [Димитър] Желязков
ПОЛКОВНИК

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.32. Оригинал, машинопис.

* Отказът на полковник Димитър Желязков да предостави исканите сведения най-вероятно е свързан с факта, че на същата дата Абверът като организация на военното разузнаване и контраразузнаване е разтурена, а самият адмирал Вилхелм Канарис е свален от своя пост по заповед на Адолф Хитлер.

Документ № 537
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 142 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ С ИСКАНЕ НА ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯТ ОФИЦЕР ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО БУХДЖА БУХАДЖИР.
Истанбул, 1 март 1944 г.

№ 142 Лично-поверително
1.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград (Р[азузнавателно] О[тделение])

Към № 123*. Донасям, че между средствата с които [Бухджа] Бухаджир си служи при събиране [на] стопански сведения за България, са и офертите които той, в качеството си на търговец отправял към известни наши търговци.
Имам сведения (в[ероятни]), че преди 1-2 месеца [Бухджа] Бухаджир е поискал от евреина Давид Перец, фабрикант на гуми, български поданик, живущ в гр.Цариград, една пълна оферта за “Бума” (изкуствена гума) като му представил за най-добър посредник в това търговеца Георги Божков, кантора на ул.ул.”Алабинска” и “Царица Йоанна”.
Георги Божков е получил въпросната оферта и в отговор на същата е бил изпратил най-пълни и подробни сведения за нашето годишно производство на гуми, наличност на автомобилни гуми и др.
Горното донасям за сведение и проверка.

(п) [Димитър] Желязков
полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.66. Оригинал, машинопис.
* Виж съдържанието на документ № 530.

Документ № 538
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 171 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ОПАСНОСТТА ОТ СПУСКАНЕТО НА РУСКИ ПАРАШУТИСТИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ.
София, 1 март 1944 г.

№ 171 Лично-поверително.
1.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)
[Към №] 175*. Донасям, че по въпроса, след направената от мен проверка, установих следното:
През м.м. ноемврий и декемврий миналата година, а може би и по-рано, на няколко пъти, са били слезли по турското черноморско крайбрежие около 20 души – руски парашутисти. Последните са били агенти на руското разузнаване за Турция, а не за България; всички тези агенти са били заловени от турските власти. От тогава до сега, подобни случаи в Турция не са отбелязвани.
(п) Димитър Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.62. Оригинал, машинопис.
* Така е в документа.

Документ № 539
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ НА ЩАБА НА 5-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ЗА ВОЕННИЯ НАДЗОР ВЪРХУ СЛОВОТО, ПЕЧАТА И РАДИОПРЕДАВАНИЯТА
Русе, 2 март 1944 г.

Войсковите части често пъти изпращат до редакциите на вестниците обяви, съобщения, некролози и пр., с достатъчно точни сведения, които се използуват от чуждото разузнаване за разкриване на дислокацията и организацията на войската и дават достатъчни сведения за живота и дейността на последната. Така например:
1. Изпращат се сведения до редакциите на вестниците, в които се изброяват количествата на доставки и се посочват номеръ[т] и името на частта.
2. Публикуват се некролози на загинали чинове, като се посочват и обстоятелствата, при които е станало нещастието, за да се достигне до подробни сведения за частта, в която се числят първите: полк, ято и местоквартируването на частта.
3. Съобщава се чрез Радио София да се явят намиращите се в домашен отпус чинове от частта, и то веднага след въздушно нападение. Това сведение, на пръв поглед много невинно, дори препоръчвано от гледище на използване [на] съвременната техника, се използува от противниковата пропаганда, за да слушаме след един ден, [че] войниците от даден полк са се разбягали и присъединили към войските на [Йосип Броз] Тито и техните командири ги събират чрез радиото.
4. В ежедневния и периодическия печат се поместват статии, които, разглеждайки външното и вътрешното политическо положение на страната, дават не само сведения за чуждото разузнаване, но и се излага престижът на държавната власт.
Не е необходимо да се изброяват всички подобни случаи, за да се види колко несръчно се дават известни обяви и какви ценни сведения се дават на противника.
За да се тури край на това, разпорежда се:
1. При Щаба на войската – Отдел V, се мобилизира отделение “Печат и пропаганда” със задачи да контролира:
a) всички статии, известия, обяви, некролози и пр., които ще бъдат поместени в печата и засягат вътрешния живот на страната;
б) всички статии, сведения, съобщения и пр., които ще бъдат поместени в печата и засягат вътрешния живот на страната;
в) статии, сведения и съобщения, които засягат външнополитическото положение на страната.
Началникът на всеки гарнизон се натоварва с длъжността на военен цензор, подпомаган от своя комендант, със задача да провежда контрол на словото, печата и радиопредаванията в района на гарнизона.
В столицата военният надзор ще се упражнява от Щаба на войската – Р[азузнавателно] о[тделение].
2. Отделът за надзор по печата ще дава пълно съдействие в това отношение, като разпореди до своите органи в провинцията да влязат във връзка с началниците на гарнизоните.
/п/ не се чете
Майор – началник на разузнавателната секция в Щаба на 5-а дивизионна област

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.426, л.34. Препис, машинопис. Публ. в “Българска военна история. Подбрани извори и документи”, том ІІІ, С., 1986, с.599-600; Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.165-166.

* Документът е препис от поверително служебно писмо на Щаба на войската, подписано от генерал-лейтенант Константин Лукаш, с дата 29 февруари 1944 г. Предназначен е за началника на 5-а дивизионна Русенска област. След писмото е приложено “Упътване за военния надзор върху словото, печата и радиопредаванията в Царство България”.

Документ № 540
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 148 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО НА ДВИЖЕНИЕТО НА НАБЛЮДАВАНО ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ ЛИЦЕ.
Истанбул, 8 март 1944 г.

№ 148 Поверително
8.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград (Р[азузнавателно] О[тделение])

[Към №] 16408/1943 г. Донасям, че изпратеното ми за проверка сведение не се потвърждава.
Имам сведение (д[остоверно]), че въпросното лице* често идва от Сирия в Турция (Цариград) и обратно, обаче адресът му в Цариград не е установен.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.67. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.102.

* Вероятно става дума за френския полковник Вижутре, от “Сражаваща се Франция”.

Документ № 541
СВЕДЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК БОРИС ХАРИЗАНОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДАВАНЕТО НА СЪГЛАСИЕ ПО ПИСМО № 2784
София, 8 март 1944 г.

ТУК – Р[азузнавателно] О[тделение] при ЩВ

Съгласно наши писмо № 2784 от 28.12.1943 г. трябва да дадете или не съгласието си. ЗАПОВЕД.
Изх[одящ] № ІІІ-С4 264 София, 8 ІІІ 1944 г.

(п) [Борис] Харизанов
ПОЛКОВНИК – началник на отдел ЩВ

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.92, л.238. Оригинал, машинопис.

Документ № 542
ТАЙНО СВЕДЕНИЕ № 833 НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ГЕДЕ ДО БЪЛГАРСКОТО МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА, ОТНОСНО ПРЕДАВАНЕТО В ГЕРМАНСКИ РЪЦЕ НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОСЛУЖЕЩ СИРИЛ КЛАРК.1
София, 10 март 1944 г.

Германска легация Превод ДБ*
Военен аташе
№ 833/[19]44 г.

ТАЙНО!
До царското българско Министерство на войната.
София

През първите дни на февруарий 1944 г. в местността северозападно от Битоля беше пленен от една българска войскова част, британския началник на ескадрон [Сирил Реджиналд] КЛАРК при една македонска банда.**
Кларк се подвизавал дълго време при банди в Северна Гърция. Той бил офицер за свръзка в една американска ескадра и е имал сведения за организацията на англо-американското въздухоплаване***. Затова, неговият разпит ще бъде ценен за Германското върховно командване.
Германският военен аташе моли затова най-учтиво, след като началникът на ескадра Кларк бъде разпитан от българските военни служби, да бъде преотстъпен на Германските войски. Възнамерява се да бъде изпратен в германския лагер за пленници VІІ А, Мосбург при Мюнхен, който е приспособен специално за такива случаи.
[Хайнрих] Геде
Генерал-майор
[Резолюция:] Дадено на Р[азузнавателно] О[тделение]

ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92, л.269. Оригинал, машинопис Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 163

1 Сирил Реджиналд Кларк – британски военнослужещ, роден през 1910 г., майор, притежава военен № 72156, пленен на 7 февруари 1944 г. при с.Никотима, Прилепско, зачислен в лагера за съюзнически военнопленници в гр.Шумен на 16 април 1944 г.
* В смисъл на дешифриране от германския машинен шифър “ДБ”. Виж повече: Котев, Н. “Съюзници в шпионажа”, – в. “Дума”, С., 7 декември 2002 г.
** В смисъл на “македонски партизански отряд”.
*** Повече за авиационните сили, развърнати от антихитлеристките сили срещу България виж в статията на Н.Котев “Някои неизяснени моменти около англо-американската бомбардировъчна офанзива срещу България (1943-1944 г.) – “Известия на Института за военна история –ГЩ и Военноисторическото научно дружество”, С., 1989, том 48, с.72-108.

Документ № 543
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № В-533 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРОЯВЕН ИНТЕРЕС КЪМ ИЗПРАЩАНИТЕ ОТ НЕГО СВЕДЕНИЯ.
София, 15 март 1944 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително.
Цариград, Българска Царска Легация,
№ В-533/15 ІІІ 1944 г. за военния аташе, вх.№ 88/27.ІІІ.1944 г.
Много често изпращаните от Вас сведения, отнасящи се до лица работещи за чуждото разузнаване са от интерес не само за отделение “А”, но и за отделение “В” при Р.О.
За улеснение при работата и за да могат да се картотекират и такива обекти в службата, за в бъдеще, от писмата с такова естество, да се изпраща и по едно копие за отделение “В”. ЗАПОВЕД.

(п) [Стефан] Недев
Полковник – Началник Р[азузнавателно] О[тделение]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.524. Оригинал, машинопис.

Документ № 544
ИЗ ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІVПС – 126 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНАТА НОЩНА БОМБАРДИРОВКА НА СОФИЯ ОТ 16 МАРТ 1944 г.
София, 18 март 1944 г.
[…]
Бомбардировката е извършена на 16.ІІІ.[1941 г.] към 22 часа от около 40-50 противникови самолети, в три вълни и след опит за осветляване с парашутни ракети започнаха обсипването със запалителни бомби. Височина на летене 3000-6000 м. Единични самолети са се спускали и на 1600 метра.
В изграждането на преграден огън са участвували от наличните 12 – 11 п[ротиво]в[ъздушни] батареи (88 мм и 75 мм), изстреляни са 1121 б[ризантни] г[ранати]. Средна продължителност на стрелбата 2 мин[ути] и 8 сек[унди]. Средна скорост на стрелбата – 8 б[ризантни] г[ранати].
Резултати от нападението:
Хвърлени са 3-4 взривни бомби в района на гарата и около 4000 запалителни бомби, половината от които не се запалили.
Бомби са били хвърлени в полето между околовръстната линия и с.Драгалевци, Военната рампа и в квартал “Булина ливада”.
Предизвикани са 70 пожара, повечето от които са загасени.
12 души са се задушили в скривалището на трамвайното депо “Павлово”.
[…]

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282. л.160. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.158-159.

Документ № 545
ИЗ ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІV ПС-123 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО МВ-ЩВ ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНОТО АНГЛО-АМЕРИКАНСКО НАПАДЕНИЕ ВЪРХУ РАЗЛИЧНИ ЦЕЛИ И ОБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
София, 20 март 1944 г.
[ …]
Нападението е извършено през нощта на 18 срещу 19 март 1944 г., с около 100-150 противникови самолета. Самолетите прелитат над цяла южна България.
[ …]
От получените сведения се очерта, че противниковите самолети се насочват с обща посока от Шкодра към Пловдивската област през Качаник, Дупница и Самоков. Самолетите прелитат ветрилообразно на много различни по големина групи. Към 22.30 ч[аса] почти по същия начин самолетите отлетяха в западна посока.
Дейността на нашата защита:
В гр.Пловдив п[ротиво]в[ъздушната] а[ртилер]ийска група е влязла в действие от 22.20 до 22.50 часа, като е изстреляла 34 б[ризантни] г[ранати] от тежките п[ротиво]в[ъздушни] батареи.
Резултати:
При прелитането над територията на страната, противниковите самолети са хвърлили взривни и запалителни бомби и са давали разни светлинни сигнали, както следва:
Пуснати бомби:
1. В град Борисовград – 7 бомби.
2. Около село Любеново, Борисовградско – 14 бомби и 6 на 1 км извън селото. Общо 20 бомби.
3. До с.Царско село, Пловдивско – 10, от които 2 неексплоадирали. 1 къща съборена и няколко повредени. Северно от селото – още 8 (от тях 2 неексподирали).
4. До летище Царско село – 8, от тях 2 неексплодирали.
5. До с.Езерово – 8 бомби (Борисовградско). Жертви няма.
6. На 500 м източно от с.Бяла река, до Овчарската колиба – 7 бомби (1 от тях неексплодирала).
7. На 3 км от гара Скобелево до ЖП моста 10 бомби експлоадирали до самата ЖП линия. Повреди няма.
8. До гара Раковски – при 130-и км, 2 бомби, от по 250 кг; движението е спряно.
9. При гр.Девин – 1 бомба (неексплодирала).
10. При град Сарашабан – 3 бомби вън от града. Щети няма.
11. При Хисаря, Карловско, кв.Момина баня – 4 бомби 2 (неексплодирали).
12. В гр.Пловдив – южния квартал при подцентралата Въча – 10 бомби, от които 2 неекспл[одирали]. Жертви няма.
16. Между с.Църница и Брястово, Хасковско – 8 бомби.
17. Около с.Шишманово, Самоковско – хвърлени запалителни бомби.
С.Крушево – 6 бомби експлоадирали.
Б) Хвърлени ракети.
Преди пускане на бомбите са хвърлени червени ракети – служат вероятно за маркировка на обектите.
[…]

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282, л.172. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.159.

Документ № 546
ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІV ПС-130 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО НАЧИНА И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНОТО АНГЛО-АМЕРИКАНСКО ВЪЗДУШНО НАПАДЕНИЕ НАД СОФИЯ.
София, 20 март 1944 г.
Донасям, че на 16 март в 1 [часа и] 30 мин[ути] около 25 противникови самолети извършиха нападение над столицата нощта.
[…]
В 01.27 часа противниковите самолети нападнаха София в следната последователност:
Eдин самолет откъм с.Владая пусна парашутни ракети над центъра на града.
Една група от 4-5 бомбардировачи влетя над София откъм с.Панчарево и бомбардира южната част на града.
Другата група също от 4-5 бомбардировача влита над София откъм с.Панчарево и бомбардира централната част на града.
Третата група сщо от 4-5 бомбардировача влита над София откъм с.Панчарево и бомбардира северозападната част на града.
Четвъртата група от 5-6 бомбардировача влита от северозападна посока и бомбардира централната част.
Петата група от 5-6 бомбардировача влита от с.Панчарево, бомбардира южната част на града.
Противниковите бомбардировачи атакуват от 3200 до 6200 м[етра] височина (с ракети – летят на 3200 метра). При това нападение проличава стремежът да се заблуди противовъздушната отбрана, като се влита от различни посоки на малки групи, на различна височина.
Противовъздушната отбрана изстрелват 960 бриз[антни] гранати и 45 – 20 мм снаряди. Стрелбата е започната от 01.20 до 02.11 часа.
Резултати
Противникът е хвърлил над столицата общо 193 бомби, от които експлоадирали 181 и неексплоадирали – 12. Бомбите са хвърлени главно в кварталите: Лозенец, Хаджи Димитър, Три кладенци, между бул.”Клементина” и Владайската река и кварталите южно от ЖП гара.
Разрушени са напълно 45 сгради. Полуразрушени – 13 сгради. Електрическото осветление в засегнатите квартали е повредено на няколко места. Няколко бомби са засегнали пряко водните резервоари при Семинарията. Засегната е също главната водопроводна тръба от Семинарията за града и канализационната мрежа в града на няколко места.
От получените до сега сведения:
Убити – 19 души.
Тежко ранени – 18 души
Леко ранени – 58 души.
Няма сведения за свалени самолети.
[…]

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282, л.173. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.160.

Документ № 547
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV ПС-147 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО МВ-ЩВ, ЗА ИЗВЪРШЕНОТО АНГЛО-АМЕРИКАНСКО НАПАДЕНИЕ ВЪРХУ ЦЕЛИ И ОБЕКТИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ.
София, 25 март 1944 г.

Донасям, че на 24 март вечерта към 22.00 часа около 30-40 противникови самолета извърши нападение.
Цел на нападението:
разузнаване на някои летища и военни обекти.
Тероризиране на населението и политическо въздействие.
Евентуално установяване на връзка с нелегални.
П[ротиво]в[ъздушна] отбрана:
Артилерията влиза в действие в 22.05 до 22.40 часа, като е изстреляла 686 б[ризантни] г[ранати] от тежките п[ротиво]в[ъздушни] батареи.
Резултати – пуснати бомби:
1. В двореца Враня – 5-6 бомби. Запален е и изгорял половината покрив от Двореца. Жeртви няма.
2. По шосето за Двореца – 1 бомба.
3. В района на гара Искър – няколко бомби.
4. Покрай ЖП линия Вакарел – Милковица – няколко бомби. Поражения няма.
5. До с.Широки дол, Самоковско – 9 бомби (2 неексполоадирали).
6. Красно село – 11 бомби, край Гешевия дом и зад трамвайното депо – 1 къща разрушена.
7. До с.Осиково, Неврокопско – 3 бомби в дъскорезната фабрика. Поражения няма.
8. С. Лиляново на 10 км от Св[ети] Врач – 2 бомби.
9. Между селата Мошино, Студена и Църква, Пернишко – 6 бомби.
10. В района около предавателя Вакарел са хвърлени няколко, от които 2-3 неексплоадирали. Поражения няма.
11. Зад гара Куциян, Пернишко – 1 бомба неексплоадирала.
12. Между Симеоново и Дървеница – 8 бомби.
Хвърлени запалителни бомби.
– В района на Двореца Враня са хвърлени 400-500.
– Между Радомир и Батановци – 1 запалителна бомба.
– Между гара Куциян, Пернишко – 1 запалителна бомба.
Хвърлени позиви.
– Между Радомир и Батановци.
[…]

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282, л.170. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.160-161.

Документ № 548
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 2 НА МВ-ЩВ, ОТНОСНО АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НА ЦЕЛИ И ОБЕКТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
София, 27 март 1944 г.

Относно противниковите въздушни нападения над територията на Царството:
[…]*
1.) На 18 октомври 1943 г. бяха извършени две въздушни нападения над гара Скопие с 24 противникови тежки бомбардировачи и 30 изтребителя. Убити бяха: 3 български и 3 германски войници и 27 граждански лица. Същият ден бе извършено нападението над гр.Велес от едно противниково ято изтребители. Убити бяха 2 кандидат-подофицери.
2.) На 21 октомври 1943 г., гара Скопие бе наново атакувана от 12 американски изтребители, но човешки жертви не бяха дадени.
[ …]
При двете нападения (на 4.І. и 10.І.[1944 г.]) бяха дадени 482 убити от гражданското население и войската.
9.) На 24 т[ази] г[одина] една американска въздушна формация от около 100 самолета прелетя над София, но поради спуснатата мъгла не извърши нападение. В замяна на това, 40 от тези самолети атакуваха гр.Враца. Убити бяха … цивилни и военни лица.
10.) На 16 март т[ази] г[одина] бе извършено седмото нападение над София с 25 самолета през нощта. Убити бяха 19 граждански лица.
11.) На 17 март т[ази] г[одина] бе извършено осмото въздушно нападение с около 40-50 английски самолета, които засегнаха кварталите около Централната гара. Това е първото нападение само със запалителни бомби. Жертви не бяха дадени с изключение на 12 човека, които се бяха задушили в едно претъпкано обществено скривалище.
[…]
Поуки от бомбардировките на 10 януари [1944 г.]
Подготовка на операцията:
Няма точни данни, но оскъдните сведения, с които разполагаме може да се допусне, че операцията е била разчетена в продължение на 5 дни. През това време летците и машините са били непрекъснато подготвяни за далечен полет. Въз основа на добитите метеорологични сведения, Щабът на ІХ въздушен корпус “Близък Изток” окончателно решава въздушната дивизия за дневния удар да излети на 10 януари 1944 г. в 9 часа сутринта. След сглобяване на бойния ред над Адриатическо море, дивизията да прелети над посоката Шкодра, Качаник, Враня, Сливница, Божурище и се яви над обекта от с[еверо]запад, а не от ю[го]запад, както това се правеше обикновено до този момент.
Назначената за дневния удар АМЕРИКАНСКА ВЪЗДУШНА ДИВИЗИЯ за далечни бомбардирания се състои от два бомбардировъчни и един изтребителен полк. Единият бомбардировъчен полк е групиран около летищата на Фоджия, а който носи № 99, е съсредоточен около Бари. В навечерието на операцията, изтребителият полк е бил групиран на летищата около Бриндизи.
Бомбардировъчните полкове имат на въоръжение по 110 машини “Либерейтър” и “Фортрес”. Данни: машините “Либерейтър”, които имат техническото название “Консолидейтед Д-24” се движат с четири мотора “Прат [енд] Уитни” от по 1300 к[онски] с[или]. Най-голямата скорост на 6000 м[етра] височина е до 420 км в час. Район на действие до 4500 км и могат да стоят във въздуха до 12 часа. Машината носи около 7 тона бензин. Екипажът се състои от 10 души. Всяка машина е въоръжена с 10 картечници 12.7 мм – 4 двойни и 2 единични. Машините “Фортрес”, които имат техническото наименование “Боинг Б-17Е” имат приблизително същите технически данни, но са много по-усъвършенствувани и са най-модерните американски бомбардировачи. Всеки има бомбен товар до 3500 кг. Трябва да се отбележи, че американските въздушни сили имат на въоръжение бризантни бомби от 125-225 кг, 350 и 480 кг и въздушни мини* от 800, 1600 и 3000 кг. Въздушните мини експлоадират при първо докосване и нямат пробивно действие. Те рушат с въздушната струя и са ефектни в селища с паянтови строежи. За София те са по-малко опасни от обикновенните бризантни бомби.
Изтребителният полк има на въоръжение също има 110 машини “Лайтнинг” (Светкавица) с техническо наименование “Локхид Р-38”. Имат два мотора от по 1100 к[онски] с[или] с най-голяма скорост 650 км в час на 8200 метра височина. Районът им на действие е 1500 км или във въздуха могат да се държат не повече от 3 часа. Най-голямата височина на летенето – 12500 м[етра]. Всяка машина е въоръжена с 4 картечници 12.7 мм, поставени в обща кабина и даващи възможност да се води огневи бой от далечни разстояния.
Назначеният за нощния удар английски бомбардировъчен полк от състава на АНГЛ[ИЙСКАТА] ВЪЗД[УШНА] ДИВИЗИЯ за далечни нощни бомбардирания има на въоръжение около 110 машини тип “Уелингтън” – леки бомбардировачи.
Изпълнение на операцията: на 10 януари т[ази] г[одина], времето над целия Балкански полуостров бе добро с висока тънка облачност. В котловините на ю[го]западна България имаше приземни мъгли. Очакваше се, че над България ше настъпи ниско заоблачаване, което обаче до започване на бомбардировката не беше още настъпило.
При тази въздушна обстановка, АМЕРИКАНСКАТА ВЪЗДУШНА ДИВИЗИЯ за далечни дневни бомбардирания излита в определения час в пълен състав с около 80 бомбардировачи и 100 изтребителни машини. След 45 минутно събиране над Адриатическо море, тя се отправя за обекта в определената посока.
В 11 часа и 40 минути нашата предупредителна служба успява да установи броя и посоката на идващите машини. Почти в същия момент бяха предупредени летищата, изтребителите, п[ротиво]в[ъздушната] артилерията, П[ротиво]в[ъздушната и] х[имическа] з[ащита], Дирекцията на пощите и Б[ългарските] д[ържавни] ж[елезници] и Щаба на войската. В 11.57 часа противниковата въздушна формация прелетя над западните ни граници. В същият момент бе дадена тревога в Скопие, а една минута по-късно – 1[-ва] и 5[-а] предупредителни области.
В 11.23 часа изтребителите на летище Карлово получиха заповед да излетят и се насочат към София на 8000 м[етра] височина. Когато американската въздушна дивизия наближи западната ни граница, 2/6 орляк на летище София излетя в 11.40 часа на 8000 метра височина и застана западно от София в очакване на противника. Десет минути по-късно излетя от летище Божурище и 3/6 изтребителен орляк със същата задача. Много по-късно излетя и пребиваващият в района на София, германски изтребителен орляк “Месершмит 109” със задача да подпомогне отбраната на столицата. В 12.30 часа, 3/6 орляк влезе в бой с превъзхождащия го противник над гр.Трън и го атакува с трите си ята. Оттам противникът продължи пътя си във въздушен бой, натъквайки се на 2/6 орляк и на германските изтребители, непосредствено западно от София.
Преодолявайки нашата изтребителна съпротива, американската въздушна дивизия се явява над София в 12.23 часа. Столицата бе прелетяна на 5 последователни вълни от с[еверо]запад към югоизток. Всяка вълна се състоеше от по 27 до 30 машини, построени в клин от ятни клинове при височина на летенето 7000 м[етра]. Бомбите бяха хвърлени над града в една ивица с широчина от около 2 км. Бомбоспускането започна югозападно от шосето за с.Обеля, стана масово след прелитането на пл[ощад] Св[ета] Неделя и приключи на линията на с.Дървеница. В 12.30 часа приключи нападението и последното американско ято се отправи към Кюстендил.
С явяването на противника над София тежката п[ротиво]в[ъздушна] артилерийска отбрана на столицата незабавно влезе в действие. Изстреляни бяха 1958 б[ризантни] гранати при средна скорост на стрелбата 8,1 изстрела в минута на оръдие и при средна продължителност 5 м[инути] и 9 с[екунди] за батарея. Всички батареи стреляха с оптическо мерене. По материалната част станаха малки повреди, които бяха отстранени на позицията.
След успешното дневно нападение, командването на въздушния корпус “Близък Изток” реши да изпълни и втората част от операцията – нощно нападение на София същия ден.
На 10 януари същата година назначеният английски нощен лек бомбардировъчен полк излита от летищата си в Южна Италия в 20 часа и се насочва към София по пътя на американската въздушна дивизия. В 20.50 часа полкът прелита източния Адриатически бряг; към 21.15 часа премина над западната ни граница и точно в 22 часа се яви над столицата, която прелетя в посока от юго-изток към запад; т.е. напълно обратна на посоката при дневното нападение. Столицата бе осветена от множество ракети – “парашутни слънца” и след 2-3 минути започна бомбоспускането. Засегнати бяха центърът на града, Слатина и Симеоновският редут. Височината на летенето бе от 3,500 до 7,000 метра. Поради нощта бойният строй не можа да бъде установен. Може да се предполага, че той е бил ятна колона, а всяко ято в клин от крилни строеве.
Макар, че предупредителната служба бе известена своевременно П[ротиво]в[ъздушната и] х[имическа] з[ащита] не можа да даде сигнал “тревога”. Оказа се, че поради дневното повреждане на електрическата мрежа, сирените не са били годни за действие. От друга страна не бил осигурен втори резервен сигнал, като например биенето на камбани или пък предварителна предупредителна артилерийска стрелба, която да замести сирените. Поради тази причина, нощното нападение се извърши при пълна изненада и свари гражданството неподготвено да го посрещне.
При явяването на противника над София цялата тежка п[ротиво]в[ъздушна] артилерийска отбрана влезе в бой засилена с четири 2 см и 2 3,7 см п[ротиво]в[ъздушни] артилерийски взвода. Тежките батареи водиха стрелбата срещу високолетящите противникови бомбардировачи. Две от батареите стреляха с радиоизмервателни уреди, а останалите се ръководеха по системата на подвижните преградни огньове. Изстреляни бяха 1080 бризантни гранати при средна продължителност на стрелбата 4 м[инути] и 30 сек[унди] за батарея и при средна стрелба – 6, 2 на оръдие. Леките п[ротиво]в[ъздушни] взводове стреляха по отделно ниско летящи самолети. Изстреляха общо 230 б[ризантни] гранати.
Резултати: Полученият резултат е значителен. Изразява се в следното:
А) загуби: При дневния въздушен бой бяха свалени 12 англо-американски бомбардировачи и 6 изтребители, за които се знае от наша страна. От английски източник се съобщи, че от два полета не са се завърнали общо 31 машини. От наша страна бяха загубени 2 самолета с 2 летци, а от германска страна 4 самолета с 2 летци, единият от които е командирът на германския орляк.
Б) поражения: През време на дневното и нощното нападения бяха пуснати общо 1784 бомби, 1730 от които експлоадираха. Убити бяха всичко 482 цивилни и военни лица, а ранени 710 лица. Основно разрушени бяха 463 сгради, а полуразрушени 472. При дневното нападение самолетите спуснаха бомбите си при пикиране на 1000 метра височина под ъгъл от около 52%, а през нощта част от бомбардировачите летяха доста ниско и значителна част от нападенията бяха коси. От попадналите в сгради 610 бомби, 80% са ударили отвесно, а 20% косо в целта.
[…]**
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение

ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.465, л.184-190. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.161-164.

* След капитулацията на Италия, в района на летищния пръстен Бари-Бриндизи-Фоджия остават много складове с трофейни италиански и германски боеприпаси, включително и такива за италианската и германска флота. По-късно, в много от случаите на бомбардировки са използвани и запасите от трофейни морски мини. Тук в случая, те се квалифицират като „въздушни мини”, без да се споменава за техния производител – в противен случай, скандалът би бил голям, та нали войната е „символична”.
** Текстът не се отнася до темата.

Документ № 549
ЗАПОВЕД № 19 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ, ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНА БОМБАРДИРОВКА ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА БОМБАРДИРОВЪЧНА АВИАЦИЯ.
София, 30 март 1944 г.

На 24 март 1944 г. от 21.52 часа до 22.35 часа, противниковите въздушни сили в състав от 30-40 самолета извършиха нападение с групи от 3-5-7 бомбардировача по следните обекти от вътрешността на страната: Двореца Враня с 5-6 разрушителни и 400-500 запалителни бомби, по шосето за Двореца – Враня една разрушителна бомба; в района на гара Искър няколко разрушителни бомби; покрай ЖП линия Вакарел – Милковица – няколко бомби; до с.Широки дел, Самоковско – 9 бомби; Красно село – 11 бомби; до с.Осиково, Неврокопско – 4 бомби; около предавателя Вакарел – няколко бомби; с.Лиляново, Свети Врачко – 2 бомби; около с.Батановци – 3 бомби; зад гара Куциян – 1 бомба и между селата Симеоново и Дървеница, Софийско – 8 бомби.
Височина на летене – 3000 – 6000 метра. Тегло на бомбите от 250 кг и 500 кг.
Групировка и начин на действие – обектите са били нападнати от групи по 3-5-7 самолета, секторно и бомбардирани при хоризонтално летене. Летците са употребили големи усилия за ориентиране и маркиране на районите за пускане на бомби с осветителни ракети – парашутни червени и гроздове, бели за осветляване след падането им на земята.
Цел на нападението:
1. разузнаване на някои от нашите летища и военни обекти;
2. тероризиране на населението и политическо въздействие;
3. евентуално установяване на връзки с нелегални;
Заключение
1. убити и ранени няма;
2. запален и изгорял е Дворецът Враня;
3. пуснати са 100 разрушителни и около 1800 запалителни бомби (столицата е бомбардирана за 10 път).

ЦВА, ф.4, оп.3, а.е.231, л.110-111. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.164

Документ № 550
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 205 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА НАПУСКАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ АНЖЕЛО КУЮМДЖИЙСКИ, НА МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ.
Истанбул, 31 март 1944 г.

№ 205 Лично-поверително
31.ІІІ.1944 г. София – Началник-щаба на войската
Цариград (Р[азузнавателно] О[тделение])

Към № 853 от 9.ХІІ.1943 г.* Донасям, че към 15.ІІІ.т[ази] г[одина], Анджело Куюмджийски [e] напуснал [територията на] Турция, като отпътувал за Кайро, а оттам за Америка.
Според получени сведения (д[остоверно]) смята се, че същият си е заминал без да е успял да изпълни възложената му задача.
Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков
полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.75. Оригинал, машинопис.
* Виж съдържанието на документ № 474.

Документ № 551
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 206 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ПОДАНИЧКА МАТИЛДА КЮПЕВА.
Истанбул, 31 март 1944 г.

№ 206 Лично-поверително.
31.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград (Р[азузнавателно] О[тделение])

Към № 128, точка 5*. Донасям, че за г[оспо]жа Матилда Кюпева, съпруга на нашия артист Михаил Кюпев събрах следните сведения (д[остоверно]):
В началото на тази година г[оспо]жа Кюпева пристига в гр.Цариград заедно с тъщата на господин [Боян] Дановски (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496 от 22.VІІ.1943 г.) и наема квартира в квартал “Бейоглу”, „Камерие сокак” № 22. Тук тя в скоро време попада в англо-американски и еврейски среди, които са пожелали да я спечелят за тяхната [антихитлеристка] разузнавателна служба за България. Така, професор [Лоуренс] Мур – шеф на американската разузнавателна служба за Балканите (спр[авка] сл[ужебни] писма №№ 19 от 23.І.1943 г.** и 671 от 24.ІХ.1943 г.***), предложил да се завърне в България, откъдето срещу добро възнаграждение да събира и препраща сведения за американската разузнавателна служба.
На 24.ІІІ. тази година в гр.Цариград пристига съпругът и Михаил Кюпев, който като добър българин и патриот (?), прекъсва връзките на жена си със споменатите по-горе среди и и забранява изпълнението на задачите, с които професор [Лоуренс] Мур е искал да я натовари.
До сега, г[оспо]жа [Матилда] Кюпева получава кореспонденцията си от България в Турция на следните два адреса:
Истанбул, „Ламартин джадеси”, Илк-Бахар апартман № 25 – за Исак Ниего и,
Истанбул, „Кнаджиян хан” – за Яко [Глифел].
Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков
полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.94. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 531.
* Виж съдържанието на документ № 322.
** Виж съдържанието на документ № 443.

Документ № 552
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 207 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦЕТО ИВАН ГУРЛОВИЧ КУЗНЕЦОВ.
Истанбул, 31 март 1944 г.

№ 207 Лично-поверително
31.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
(Р[азузнавателно] О[тделение])

[Към №] 3218/1943 г. Донасям, че за лицето Иван Гурлович Кузнецов събрах следните сведения:
Кузнецов е руснак, български поданик, дошъл тук от България през пролетта на 1943 г. по търговия с памук заедно с германеца Валтер Шневайс (Шневайс е женен за българка от Карнобат).
До лятото на 1942 година, Кузнецов е бил в Белград, където се занимавал също с търговия, след което до идването му в Цариград е пребивавал в София.
Тук [Иван Гурлович] Кузнецов работи в съдружие с българския търговец Александър Замфиров, от гр.Плевен – собственик на ф[абри]ка за конци “Българка”. В Цариград Кузнецов има кантора на “Ески Шарап сокак” № 13. Той прави впечатление с връзките си тук с англичани и американци. Често е с Ханс Гилдмайден, който е известен като агент на англо-американската разузнавателна служба. В последно време [Иван Гурлович] Кузнецов е в тясна дружба също с Джевад Мехмедов, потурчен евреин, около 41 годишен, живял е преди в София, който сътрудничи на турската полиция по българска линия. [Иван Гурлович] Кузнецов е също в тесни връзки и с чехът инж[енер] Долешал, от Д[ружест]вото за машини “Омнипол”, който е известен също така като сътрудник на английското разузнаване тук.

(п) [Димитър] Желязков
Полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.76. Оригинал, машинопис.

Документ № 553
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-А-695 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЕПИСКОП АНДРЕЙ.
София, 4 април 1944 г.

МВ-ЩВ Вх[одящ] № 108/14.ІV.1944 г.
№ V-А-695 Лично-поверително
4.ІV.1944 г. Цариград – Българска царска легация
София – За военния аташе
Да се изпратят в РО сведенията, с които разполагате, относно дейността на българския епископ АНДРЕЙ в Цариград. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник на Р[азузнавателното] о[тделение]
__
Спр[авка] изх[одящ] № 257

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.109. Оригинал, машинопис.

Документ № 554
ЗАПОВЕД № ІV-154 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ОТНОСНО АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ ВЪЗДУШНИ НАПАДЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ В КРАЯ НА МАРТ 1944 г.
София, 5 април 1944 г.

Донасям, че на 29.ІІІ.[1944 г.], вечерта и на 30.ІІІ.[1944 г.] през деня*, противникът извърши въздушни нападения над София както следва:
Цел:
1. Тероризиране на населението и разколебаване на духа му.
2. Политическо въздействие.
3. Разстройване на стопанския живот на страната.
Нападение през нощта на 29.ІІІ.[1944 г.]
Около 40-50 бомбардировача от неизвестен тип.
Дейност на противника:
Към 19.30 часа противниковите самолети на няколко последователни вълни навлязоха над балканското пространство при Шкодра и прелитайки в обща посока Качаник, Бояново, Порой, достигнаха над София в 21.14 часа на височина около 3000-4000 метра. От 21.14 до 21.34 часа противниковите групи самолети на три вълни прелетяха над София и след като осветиха последната с ракети и осветителни тела, пуснаха взривни материали и запалителни бомби почти над всички квартали над града. След това, противниковите смолети се отдалечили в западна посока. Отделни самолети проникнаха над гр.Берковица, Фердинанд и с.Хайреддин, където хвърлиха осветителни ракети. На някои места над страната са хвърлени позиви.
П[ротиво]в[ъздушната] артилерия изстрелва 462 бриз[антни] гранати.
Изтребителите през нощта не излетяха поради несигурност да действуват нощем.
Резултати:
Противникът хвърли около 30 взривни и множество запалителни бомби, които причиниха следните щети:
– Отделни бомби паднаха зад Прошековите жилища, в Италианското училище на ул.”Иван Асен ІІ”, ул.Регентска”, ул.”Граф Игнатиев”, “6 септември”, “Адолф Хитлер”, бул.”Фердинанд”, “Неофит Рилски”, където причиниха значителни разрушения на частни сгради.
– две бомби, от които едната не експлоадирала, паднаха при банята в кв.”Три кладенци”.
– Отделни бомби паднаха по ул.”Зайчар”, “Габрово”, “Елена”, “Тутракан”, където причиниха също разрушения на частни сгради.
Бяха предизвикани пожари, на ул.”Леге”, “Алабинска”, “Граф Игнатиев”, Центр[алната] телеф[онна] станция, ул.”Цар Самуил”, “Неофит Рилски”, в “Москович палас”, ул.”Пиротска”, “Драгоман”, “Нишка”, “Цар Борис” (католическата църква), “Пирот”, Католическото училище и пл.”Възраждане”. В района на Военното училище – 19 пожара, в района на [с.] Слатина – 15-20 пожара.
Запалена бе гората зад погребите и част от последните.
Убити – 11 души (в района на село Слатина от тях – 7).
Сведения за свалени самолети няма.
Нападение през деня на 30.ІІІ.1944 г.
Сили на противника – около 450 бомбардировача “Либерейтър”, “Митчел”, “[Флаинг] Фортрес” и “Халифакс” и около 150 изтребителя “Лайтнинг” и “Мустанг”.
Дейност на противника.
Към 09.10 часа, противниковите самолети започнаха да навлизат над Балканското пространство при Тирана и Шкодра.
Влитането се извършва на две групи.
– първата група се състоеше от около 15 последователни вълни на 25-30 бомбардировача, придружени с изтребители. Всяка вълна се движи в орлячен клинов строй. Повечето от вълните бяха съставени от една шесторка с 3 самолета в първа и 3 – във втора линия и от двете и страни по 1 деветорка, всяка една от която с 3 самолета в първа, 3 самолета във втора и 3 – в трета линия.
В такъв строй е извършено бомбардирането, само че много от групите са били разстроени вследствие енергичните атаки на нашите изтребители. Такива строеве са приложени, за да се осигури по-голяма гъстота на бомбените нападения, т.е. за произвеждане на бомбен килим. Бомбардировачите се движеха на 4000-6000 м[eтра] височина. Над тях зигзагообразно се движеха придружаващите ги изтребители, които преминаваха ту от едната, ту от другата страна на бомбардировачите, описваха фигури подобни на осморки. Над противниковите бомбардировачи имаше изтребителни ята, които летяха над 10000-11000 м[етра] височина. Прелитайки едно след друго в посока Шкодра-Качаник-Трън, първите самолети от първата противникова група достигнаха гр.Трън към 09.35 часа, където бяха посрещнати от наши изтребители. С въздушен бой противникът продължи похода си и към 09.45 [часа] достигна гр.София. От 09.45 до 10.10 часа противниковите самолети:
От първата група прелитат над София в обща посока от Брезник – Банкя – летище “Враждебна” и пускат взривни бомби предимно над централната и източна част на града и с завой над Лозенска планина на юг се отправят в западна посока. Една вълна от около 30 самолета, без да пуска бомбите си над София, преследвана от нашите изтребители се отправя в северозападна посока и достигна някъде югозападно от Горна Оряховица, след което се връща към София, където достига почти едновременно с втората група противникови самолети.
Към 10 часа, когато самолетите от първата група се отделиха в западна посока към Адриатическото крайбрежие, една втора група от около 30-40 самолета се насочва от Адриатическото крайбрежие през Сърбия и към 11 часа достига към Берковица, от където се насочва към София. При Берговица тази група е била посрещната от 4 наши групи изтребители. Едновременно с тази група над София достига и онази вълна от противниковите самолети, която беше отишла към Горна Оряховица. И двете групи минават над София към 11.10 ч[аса], пускат множество взривни и предимно запалителни бомби и се отдалечават в западна посока.
[…]
П[ротиво]в[ъздушната] дейност: влиза в действие само с тежките си батареи. Стреля от 9.45 до 10.10 ч[аса] и от 11.10 ч[аса] за 3-4 минути. Изстреляни са 3902 бризантни гранати.
Резултати:
Засяга твърде тежко централната част над София между ул.”Фердинанд”, “Цариградското шосе”, Военното училище, пл.”Св[ета] Неделя”, “Ц[арица] Йоанна”, бул.”Сливница”. От първата група – предимно взривни, а от втората – запалителни. Опожарени бяха почти всички постройки на бул.”Дондуков”, “Търговска”, “Мария Луиза”, “Царица Йоанна”, “Клементина”, “Леге”, пл[ощад] “Александър І” и много други. Точни резултати – липсват.
Наши самолети – 8 унищожени и повредени, а от пилотите – 2 убити, другите тежко ранени или здрави.
Предварителни сведения за свалени противникови самолети – 3 изтребителя и 7 “крепости”.

ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282, л.2-4. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том ХVІІ, с.164-165.
* На същата дата около 350 американски бомбардировача Б-17 и Б-24 бомбардират железопътната инфраструктура в гр.София, индустриалната част на града и близкото летище. Ескортиращите изтребители и бордните стрелци на бомбардировачите свалят 13 противникови изтребителя, при което са загубени 4 бомбардировача. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/15/missions/USAAF 12th Air Force

Документ № 555
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-А-751 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО ПОДСИЛВАНЕТО И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДВАМАТА.
София, 12 април 1944 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително.
№ V-А-751 Цариград – Българска царска легация
12 април 1944 г. – за Военния аташе
София
За връзка със София* изпраща се “допълнителен шифър” с указания за работата с него и два шифрови блока. ЗАПОВЕД.
Приложение: шифър – един брой
указание – един брой
два шифрови блока
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник [на] Р[азузнавателното] о[тделение]

Спр[авка] изх[одящ] № 254

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.556. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.193.

* След скандала с капитан Бранимир Кирков в Япония и след разпадането на Абвера, на Военния аташе са изпратени остатъци от радиосвързочното имущество на Абвера в България, най-вероятно за да не се намира на територията на България.

Документ № 556
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-В-758 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА МАТИЛДА КЮПЕВА.
Истанбул, 13 април 1944 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-В-758 Цариград –Българска Царска легация
13.ІV.1944 г. – за Военното аташе
София
206. Да продължи проучването на госпожа МАТИЛДА КЮПЕВА. ЗАПОВЕД.
(п) Стефан Недев
Полковник – началник на РО
Спр[авка] из[одящ] № 348

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.95. Оригинал, машинопис.

Документ № 557
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 3 НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ И В БЪЛГАРИЯ.
София, 14 април 1944 г.

[…]*
2. По англо-саксонска линия: След оттеглянето на [фелд]маршал [Ервин] Ромел1 от Африка, британското командване насочи вниманието си върху Балканите. Възприемайки идеята за едно нахлуване в Европа през Средиземноморския простор, то се залови да организира партизанската война на Балканите, основавайки се върху естествената реакция на победените народи. Инициативите на полковник Дража Михайлович в Сърбия и на генерал Сарафис2 в Гърция бяха веднага възприети и канализирани. Така в Сърбия и Гърция изникнаха националистичните възстаннически движения срещу силите на Оста. За да ги подчини и използува съобразно съюзническите си и политически нужди, британското командване изпрати към всеки националистически възстаннически щаб по една “Група за връзка”,”съставена от британски офицери и подофицери, специалисти по партизанската война и саботажите и, числящи се в нарочните* войски “КОМАНДО”.** ”По такъв начин националистическото възстанническо движение на Балканите бе ловко подчинено на британското средиземноморско командване. Изработен бе нарочен мобилизационен план, който е приблизително показан в графическото разписание – приложение № 2***.
А) Щаб на английската саботажна армия БЛИЗЪК ИЗТОК в Кайро.
Б) Два върховни Щаба на национално-освободителните войски – югославянски и гръцки.
В) Около 40 възстаннически дивизии от по 6,000 души, което прави около 240 000 възстанници под оръжие.
Г) Според едно доста положително сведение, от съветска страна е било разпоредено до “Тито” да се освободи по подходящ начин от всички английски щабове за връзка, което при наличността на съветски военни мисии били станали безпредметни. Изглежда, че това разпореждане е вече влязло в изпълнение, което може да се съди и от следния факт: английската саботажна група на капитан БЛУМ, която се намирала в района на Вранския партизански отряд, към средата на март тази година, е напуснала демонстративно партизаните, понеже те били отказали да изпълнят възложените от британското командване саботажни задачи. Капитан Блум се присъединил към една от бригадите на Дража Михайлович в този район.
Д) На 14 март пет съветски самолета, а на 25 март, шест такива са снабдявали партизаните в района на Баня Лука, Тузла, Зворник, Ужице и Митровица****. Този за сега само символичен акт иде да покаже, че съветското командване желае да направи комунистическо партизанско движение независимо от англо-американското снабдяване и да пресече британските опити за вмешателство.
[…]
Приложение №
Мобилизационен план реализиран (към 1 април 1944 г. към тази дата е реализиран в 10% от предвижданията на англо-американците).
Под тяхно влияние се намират:
Югославия Гърция
12000 д[уши] 12000 д[уши]
Предв[идени по] мобилиз[ация] 6% 40%
Изразено в наши полкове 6 6
[…]
Докато под съветско влияние се намират 150000 д[уши] партизани или 20% от предвидените мобилизационни континтенти. Изобщо партизанските сили на Балканите са сведени мобилизационно в около 144 възстаннически дивизии при общ състав от около 900000 души. До 1 април т[ази] г[одина] тези мобилизационни сметки можаха да бъдат осъществени средно с 21% от предвиденото, което прави от около 170000 възстанници. Приведени към наши пехотни полкове, тези сили по число се равнява на около 80 пехотни полка или 25 пехотни дивизии без артилерия. По боеспособност обаче, те не надминават повече от 10 пехотни дивизии, главно поради липсата на достатъчно въоръжение.
[…]

ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.30, л.159-170. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.119-120.

1 Ервин Ромел – немски генерал-фелдмаршал. Роден на 15.11.1891 г. в гр.Хайденхейм, Баден-Вюртенберг. На военна служба е от 1910 г. Участник в І-та световна война. От 1919 г. е на служба в Райхсвера, а след това – във Вермахта. През 30-те години е преподавател и началник на Военната академия. От септември 1939 г. е военен комендант на Ставката на Адолф Хитлер, от февруари 1940 г. е командир на 7-а танкова дивизия в периода на Френската кампания. От 1941 г. до март 1943 г. е командващ германските експедиционни сили в Северна Африка. През юли-ноември 1943 г. е командващ групата армии “Б” в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на главен инспектор на Ставката на върховного германско главно командване в Дания. През декември 1943 г. е командващ групата армии “Б” във Франция. От 17 юли 1944 г. поради раняване в лицето е сменен от този пост. Бил е свързан с десното крило на заговорниците срещу Хитлер и след разкриването на заговора по заповед на Хитлер се самоубива. Погребан е на 14.10.1944 г. в Хьорлингем.
2 Стефанос Сарафис (на гръцки език: Στέφανος Σαράφης, 1890 – 31 май 1957 г.) – гръцки генерал. Републиканец. Роден в гр.Трикала. Завършва право в Атинския университет.Най-видният представител на демократичните кръгове на гръцката армия. Участник в Първата световна война. Военен аташе в Париж през 1931 г. По време на диктатурата на генерал Метаксас в периода 1936-1941 г. е уволнен от армията. Участник в гръцката съпротива. Член на ЕАМ от 1943 г., главнокомандващ ЕЛАС в периода от 2 май 1943 г. В качеството на военен експирт е делегат от страна на Свободна Гърция на Ливанската конференция през май 1944 г. Загива в автомобилна катастрофа в гр.Алимос. Автор на книгата “ЕЛАС”, отпечатена в 1958 г. Виж: http://www.answers.com/topic/stefanos-sarafis
* В смисъл на „специални”. ** За структурата на подразделенията “командос” виж по-подробно: Нейландс, Р. “В зоне боевых действий. История войск специального назначения с 1945 года”, М., 2005; Пикалкевич, Я. “Спецоперации Второй мировой”, М., 2004; Миллер, Д. “Коммандос. Формирование, подготовка, выдающиеся операции спецподразделений”, Минск, 1999 и др. В задачите на командосите влизали и много други специфични задачи – например спасяването на американските и британски пилоти, приземили се на югославска територия. Така например, на 15 април 1944 г. специална група, ръководена от подполковник Луис А.Невелев, изпратен от гр.Бари, десантира в района на Медено поле. След установяването на контакт с върховното командване на Й.Б.Тито, успява на 2 май 1944 г. да изведе с транспортни самолети 122 пилота, почти всички от състава на 15-а въздушна армия. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/15/missions/USAAF 12th Air Force
*** Тук не се прилага.
**** През март 1943 г. на територията на окупирана Югославия е прехвърлена личния състав на резидентурата „Патрас” на Главно Разузнавателно Управление на Съветската армия (ГРУ на СА). Тя е поставена под ръководството на съветския подполковник Николай Кирилович Патрахалцев. Виж: Болтунов, М., „Диверсанты ГРУ”, М., 2004, с.126-129.

Документ № 558
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 254 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ШИФЪР ЗА СВРЪЗКА.
Истанбул, 15 април 1944 г.

№ 254 Лично-поверително
15 април 1944 г. София – началник-щаба на войската (Р.О.)
Цариград

751. Донасям, че “Допълнителният шифър” с указания за работа с него и два шифрови блока получих.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.559. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.193.

Документ № 559
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 256 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА РАДИОПРЕДАВАТЕЛ И РАДИОПРИЕМНИК ОТ ПЪРВИЯ.
Истанбул, 15 април 1944 г.

№ 256 Лично-поверително
15.ІV.1944 г. София – началник щаба на войската (РО)
Цариград

Към № 582/1943 година. Донасям, че един радиоприемник “М.Skyrider Marine” и един радиопредавател на къси вълни “DJEK” изпратени ми по секретаря Станчо Савов Стоянов – получих.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.558. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.194.

Документ № 560
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 96* НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В ОДРИН НИКОЛА КОДОВ ДО V ОТДЕЛ НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА КОНТАКТИ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ.
Одрин, 25 април 1944 г.

Донасям, господин полковник следното:
Моля да ми се укаже какъв размер на доверие трябва да имам към господин Хуберт, от германското разузнаване и неговият представител Ханс, на гара Свиленград, които твърдят, че имат непосредствен контакт с Вас и, които сътрудничат там с хората на военното разузнаване от нашите погранични части.
(п) [Никола] Кодов
Секретар на Българското консулство

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.184. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 163-164.

* Към текста има и следната немаловажна бележка на Началника на РО-ЩВ полковник Стефан Недев, която има следния текст:
“Поверително.
ОДРИН – Секретаря на Българското царско консулство г[-н] Никола Кодов.
96. Да се работи независимо от тях. Пощата от Свиленград да се изпраща чрез граничния участък.
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – НАЧАЛНИК НА Р.О.
Капитан Велев” 2 по вх.№ А – 2398/17.5.1944 г. от Н[икола] Кодов”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.186.

Документ № 561
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ВРЕМЕННИЯ ПОМОЩНИК-НАЧАЛНИК НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ПОЛКОВНИК ИВАН ПОПОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА РАДИОСТАНЦИЯ “РАДИО НОВА ЕВРОПА”.**
София, не по-рано от 27 април 1944 г.**

Поверително
София – началнику Разузнавателно отделение – ЩВ

На вълна 30.45 [метра] се предават към 12.15 часа съобщения на български език от името на “Радио нова Европа”.
По известни данни може да се предполага, че въпросното радио е в услуга на германската пропагандна служба. В други случаи, обаче се предават неща, от които може да се вади и заключението, че същото радио е на служба на германските противници. По интересни са предаванията от подобен характер, които засягат България. Така например:
Hа 19 т[оз] м[есец], в 20.15 часа, въпросното радио предаде, че група български офицери с документи, оръжие и войските си са отишли в планините и се бият срещу вчерашните си другари.
На 20 т[ози] м[есец], пак в 20.15 часа се предаде, че Фюрерът*** бил заявил пред редактора на същото радио, какво той не желаел само лоялни декларации от страна на българските управници, но искал и лоялни дела, а именно и участие на българската войска в отбраната на устието на р.Дунав и тъй нататък.
Горното като се има предвид да се направи справка и ако се окаже, че “Радио Нова Европа” работи под контрола и ръководството на германските власти, да се направят постъпки за налагане известна цензура в предаванията на същото радио, за съобщения които биха могли да засегнат съюзническите ни отношения, например за забегнали български офицери да се опровергае, като съвършенно невярно. ЗАПОВЕД.

(п) [Иван] Попов
ПОЛКОВНИК – вр[еменен] Пом[ощни]к-нач[алник на] щаба на войската

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.960, л.40. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.166-167.

* Първа подобна британска радиостанция започнала да излъчва още през май 1940 г. и е известна като “Freiheitsender” (“Вестител на свободата”). Тя излъчвала своите предавания на къси вълни и представяла работата си като такава на бунтовници или възстанници, намиращи се на територията на тази или онази държава. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.37.
** Датировката е направена по текста на документа.
*** Става дума за Адолф Хитлер.

Документ № 562
ЗАПОВЕД № V-1-483 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ І ПРИ ЩВ-МВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА РАДИОСТАНЦИЯТА “НОВА ЕВРОПА”.
София, 27 април 1944 г.

Следа – Началнику отдел І
МВ-ЩВ
№ V-І-483
27 април 1944 г.

На № І-435.
Станцията “Нова Европа” е противникова станция, която по много фин начин провежда пропаганда.
Местопредаването още не е напълно установено; има известни сведения, от които може да се заключи, че се намира в Кайро.
Поискани са сведения от германската разузнавателна служба.
ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно Отделение

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.960, л.41. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.167-168.

Документ № 563
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 293 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АМЕРИКАНСКОТО, БРИТАНСКОТО И СЪВЕТСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Истанбул, 30 април 1944 г.

№ 293 Лично-поверително
30.ІV.1944 г. София – Началник-щаба на войската (Р.О.)
Цариград
Представям извадки от доклада на Христо Миланов Попхристов – орган на нашата Дирекция на полицията в Цариград (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 428 от 1.VІІ.1943 г.) отнасящи се до дейността на английската, американската и руската разузнавателни служби в Цариград през м[есец] януарий и февруарий т[ази] г[одина] – за сведение и евентуално използване.
Приложение – извадките от:
По английската разузнавателна служба – 7 стр[аници].*
По американската разузнавателна служба – 2 стр[аници].**
По руската разузнавателна служба – 3 стр[аници].***

(п) Димитър Желязков
полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, лист 80. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 564.
** Виж съдържанието на документ № 565.
*** Виж съдържанието на документ № 566.

Документ № 564
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
Истанбул, 30 април 1944 г.

Извадки
АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ
Шеф на английското разузнаване е Бернард О‘Лиери, има квартира на адрес: Истанбул, кв.”Харбие”, Елирак апартамент, етаж 1-ви, телефон 81302. Досегашният шеф на същото разузнаване – полковник [Харолд Ч.П.] Гибсън*, помощник военен аташе, завежда военното разузнаване.
Директорът на английската информационна служба в Цариград е сменен и е отпътувал за Кайро, където е централата на английската разузнавателна служба, за негов заместник е изпратен Джон [C.] Бенет1, с помощник Смит Лойд.
Първи помощници на Бернард О‘Лиери са:
Артър Уайтъл, бивш военен аташе в България, завеждащ разузнаването за Балканите и,
Фикис Наум – шеф на “Българския департамент” или ръководещ разузнаването за България.
Английският разузнавач – капитан К.Ф.Крипс поддържа връзки с избягалия от България евреин – Мордехай Меркадо (известен тук под фалшивото име Константин Георгиев Пехливанов), намиращ се понастоящем в Палестина. На 25 м[иналия] м[есец] той изпрати по нарочен човек един отчетен доклад, направен по получени сведения от заминаващите за Палестина български евреи, за положението в България.
Секретарят му се нарича Майкъл Томсън, поддържа връзки с Нора д-р Нисим Леви.
[…]***
Стопанското разузнаване за България се завежда от Бухджа Бухаджир, чиновник в Английското консулство, но постоянно се намира в английското търговско дружество “Юнайтед Кар Комерсиал Корпорейшън”, Цариград.
В негова услуга са двамата директори, което тук е известно под съкратеното име “Юкисиси” – Бредфорд*** и Маклауд.
[…]**
В услуга на английското разузнаване е цялото “Еврейско бюро за изселници от Европа евреи”.
[…]**
Голяма разузнавателна дейност за Балканите, респективно за България развива агенцията “Балкан-прес”, в която освен превеждането на цялата Балканска преса, което само е параван, се върши и разузнаването за Балканите.
Шеф на тази агенция е Малкълм Бър, англичанин, който дълги години е живял в Белград. В България е бил известен с това, че след войната от 1914[-1918] г. е ръководил една група работници, които са строили летища.
Бившият кореспондент на “Дейли мейл” Фредерик Пит****, който също работеше в тази агенция е заминал преди два месеца за Кайро.
В английското разузнаване е и М.Г.Л.Макдермот, вторий секретар в Английското посолство в Анкара. Живее на адрес: Анкара, “Измир Джадеси” № 12, телефон 6933.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.81-83. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Джипсон”.
1 Джон С. Бенет (1911-1970), офицер от британското разузнаване. В периода 1943-1945 г. ръководи британските информационни служби в Истанбул. В периода от 1952 до 1954 г. е консул на Великобритания в Хюстън (САЩ), в консул в Хорамшахр (Иран) в периода от 1955 до 1960 г. и, Върховен комисар на остров Барбадос от 1966 г.
** Текстът не се дава.
*** В текста е дадено като “Бредфор”.
**** В текста е даден под германизираното име “Фридрих Пит”.

Документ № 565
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА САЩ
Истанбул, 30 април 1944 г.

Извадки
АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ
Начело на американското разузнаване е Томас, който вече напълно извести г[осподин] Паркър. Деен американски разузнавач е корабният лейтенант Джордж* Х.Ърл, пом[ощник] морски и сухопътен военен аташе.
В американското разузнаване е и помощник-военният аташе Уйлям** Ф.Росс.
Деен разузнавач за България си остана Флойд Бляк. Професор Лоуренс*** Мур често посещава агенцията “Балкан пресс” заедно с евреина Йосиф Бернатан.
Боян Дановски работи в американската информационна служба. В последно време, той е видимо доволен от съюзническите успехи и при един разговор е заявил: “Обвиняват мне, че съм бил противодържавник … скоро ще правя аз с тях…”.
Тук е още Матилда Кюпева, която е решила да остане в Турция до края на войната. Тя злослови постоянно против България.
Прави впечатление с друженето си с американци и англичани и Иван Павлов Иванов. Освен че работи при американското информационно бюро, той вече за трети път излиза със статия против нашата външна политика във в[естник] “Ла Тюрки”. В последната си статия от 15 т[ози] м[есец] в същият вестник той предаде “някаква си среща” с г[осподин] Йордан Севов и се осмелява да твърди, че г[осподин] Севов е направил пред него изявления по нашата външна политика, като е заявил, че ние сме били разположени за примирие и поставил въпроса “защо съюзниците не ни направят предложение за мир, както направиха руснаците с Финландия…”
В последно време той [Иван Павлов Иванов] нае квартира на адрес: Бейоглу, Имам сок[ак] № 24. Много често е в д[ружест]во[то] “Хохтив”, Истиклял джадеси 209, етаж 1-й, тел[ефон] 44 175.
Съпругата му Фредерика Никола Владиславова е много често с Нора [д-рНисим] Леви и Шинд.
В услуга на американското разузнаване е и евреина Моис Разон, близък приятел на Георги Божков; има кантора на адрес: Галата, “Хавияр хан” № 25, тел[ефон] 40 973.
Българинът Любен Пулев е най-довереното лице на Ърл. При един разговор [Джордж] Ърл е казал: при евентуални преговори за примирие с България, най-подходящият българин е Любен Пулев. През последното идване на Пулев в Цариград, той бил постоянно с [Джордж] Ърл.
Пребиваващият в Цариград евреин [полковник] Анжело Куюмджийски, е дошъл с американски дипломатически паспорт, с цел да подготви организацията на Балканите в случай на съюзническа окупация, е отседнал в хотел “Пера палас”. Единият от придружаващите го секретари се нарича Едуард Едуин.**** Освен връзките му с органи на англо-американското разузнаване, той е в контакт и с много от идващите от България евреи. Постоянно е с дошлия от България евреин Макс Адолф Ротман. Последният е в услуга на американците.
Турските власти не позволяват на изселниците евреи да престояват повече от 15 дни, обаче евреите като Ротман, Лули Коен, Барух Леви и други стоят още в Турция, понеже за тях са се застъпили англичани или американци.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.88-89. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “Георг”.
** В текста е дадено като “Вилям”.
*** В текста е дадено като “Лоренс”.
***** В текста е дадено като “Едвин”.

Документ № 566
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА СССР
Истанбул, 30 април 1944 г.

Извадки
РУСКО РАЗУЗНАВАНЕ
За шеф на руското военно разузнаване [в Турция] е назначен новият морски аташе капитан ІІ-й ранг Димитър Ларичев. Към него като военен разузнавач е назначен капитан ІІ-й ранг Аким Михайлов, заместник на Константин Радионов.
Ръководител на цялото руско разузнаване е Иван Потапов, търговски представител при Руското посолство в Турция, жив[ущ] на “Йенишехир джадеси № 8”, тел[ефон] 68-52. Тук отново се завърна Морозов, като представител на агенция “ТААС”. Негов помощник е Бочаров. И двамата бяха преди идването си в Турция, представители на агенция “ТАСС” в България. Същите са били в разузнаването на нашата линия.
С Морозов общува българският руснак Николай Владимиров Варшавски, музикант в Цариград.
В полза на руското разузнаване работят и следните две лица: Дяконов и Сафи Ютли.
Българинът Евтим Георгиев Станчев (Тивко) продължава да е в контакт с болшевишкото разузнаване.
В съветското Консулство в Цариград са забелязани да влизат често, дошлия на 18.VІ.1943 г. българин Георги Терзинов Тодоров, който се ползува с името на голям помощник и от българина Стефан Янев Тилкиджиев, родом в гр.Свиленград, собственик на каучуковата работилница “Фил”, намираща се между Ортакьой и Куручешме.
Като свърталище на комунисти се сочи млекарницата на Т.Григорович, сърбин, находяща се в Бейоглу, Истиклял джадеси № 345.
Тук много често е виждан българинът Стефан Петров Стефанов, роден в гр.Русе, гравьор, 39-годишен, женен с едно дете – отявлен комунист.
На 26.І.тази година той открито прояви тези си убеждения. Стефанов беше дошъл в българското Царско генерално консулство в Цариград, за да поиска парична помощ, но понеже консулството не разполага с такива фондове, искането на Стефанов не е удовлетворено. Въпреки това той настояваше на своето. Трябваше да бъдат повикани разсилните за да го накарат да напусне консулството. На излизане той се развика “Фашистки кучета, аз скоро ще се завърна в България, ами да видим вие къде ще отидете, когато пропадне Германия … германски кучета… продажници”.
Васил Десев Велков е син на Десьо или Дечо Вълков, шивач в Цариград, квартал Кадъкьой, Яса джадеси № 6, и по настоящем е без работа. Той се ползува с името на левичар и дружи с българина – турски поданик Яне или Янко Димитров, съпруг на учителка от българското училище в Цариград – Александрова Кара, сестра на македонския революционер Тодор Александров.
Янко Димитров е работил в английската фирма “Секъни вакуум ойл къмпани” и е бил в услуга на английското разузнаване. От няколко месеца Димитров, като турски поданик от български произход е интерниран в Анадола.
Теохани Станковски, роден в България, турски поданик, прокурист в експедиторската къща “Ц.А.”Мюлер”, поддържа връзки с англичани, като [Харолд Ч.П.] Гибсън, [Израел] Берман и [Майкъл] Томсън, обаче има много връзки и с хора от германското разузнаване. Въпреки това, той е работил в полза на англичаните.
Максимович, тютюнев търговец в България, понастоящем пребиваващ в София, е бил във връзка с Петър Вутич, бивш секретар на Югославския клуб в гр.Цариград. Клубът се намира на ул.Суттераци, срещу х[отел] “Токатлиян”. Вутич е чиновник в съветската банка, която се помещава в Руското консулство. По положителни данни, той завежда саботажната секция при болшевишкото разузнаване. Във връзка с Максимович е и сърбинът Милан Ракич.
Шамли Сюрен или точното му име Сюрен Шамлия, журналист, кореспондент на японската агенция “Майничи”, арменец, живущ в Истанбул, Коюмджи Ирфан сок[ак], Харбие, № 35 “Хаджи Бекир” апарт[амент] телефон 42092.
Сюрен Шамлия е роден в Турция и по сведения от самия него, родителите му са били убити през време на “арменските кланета в Турция”.
Тук е добре известен сред журналистическите среди. По сведение от японците, същият работил в тяхна полза. Обаче, прави впечатление, че въпреки постоянните му връзки с японците и въобще с органи от разузнаването на Оста, турската полиция, която е извънредно бдителна и строга по отношение на чужденците, го държи в Цариград. По сведение, Сюрен Шамлия е орган на турското разузнаване, по която именно и причина той е търпян от турците. Нещо повече, той често давал даже верни неща на японците, с което спечелвал доверието им и така бил по-ценен за турците. Това е мнение на един турски разузнавач.
По донесение, Шамлията е донесъл на турците за разузнавателната дейност на японския кореспондент на агенция “Домей” – г[осподин] Ода, който бе експулсиран преди два месеца. Пак по негово донесение е бил изпъден на времето кореспондентът на в[естник] “Майничи” – г[осподин] Момотаро Емомото. Той общува с много хора от английското и американското разузнавания, а така също с Морозов и Бочаров.
Лицето Ахмед Велли Менгер, татарин от Кавказ, търговец, има кантора на адрес: Ассикурациони Дженерали хан, Вовода джадеси № 31, телефон 41442, пощенска кутия – Галата 1102, телеграфически адрес “Авинко”. Бил представител на германските апарати “Т.К.Д.”
Той е в услуга на болшевишкото разузнаване. Същият е сателит на голямата руска фирма “Смирнов”, в Русия. Той има също търговски представители в Багдад и Лондон. Негов прокурист е турчинът Абдул Атлас, говорещ отлично японски, руски, английски, френски и немски езици. В края на 1940 год[ина], той е пътувал до Швеция, като е минал през нашата страна. Отседнал бил в хотел “Елит палас”, София. В България той е бил във връзка с фирмата “Берлинов” и с бившия народен представител и председател на Софийската търговска камара – Савов, сега покойник. Като чиновник във фирмата му е лицето Менли Гирай, също татарин, бивш чиновник от чешката фабрика “Бата”.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.90-92. Оригинал, машинопис.

Документ № 567
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № V-1-544 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО РАЗЛИЧНИ АРМЕЙСКИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА РАДИОСТАНЦИЯ “НОВА ЕВРОПА”.
София, 1 май 1944 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-1-544
1 май 1944 г.
София

Щабът на войската предупреждава, че всяка вечер в 20.15 часа на вълна 30.5 м[етра] се обажда противникова пропагандна станция “Нова Европа”, която има за цел да злепоставя силите на Остта по много хитър начин, като от време навреме съобщава по някои благоприятни новини за тях. Да се предупредят чиновете от войската за тази измалива станция, която не трябва да се слуша. ЗАПОВЕД.
[Стефан] Недев
Полковник – началник [на] Р[азузнавателното] о[тделение]

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.960, л.42а. Оригинал, машинопис.

Документ № 568
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 4 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЦАРСТВОТО И ВОЕННИТЕ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА ВЛАСТТА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА “ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ”.
София, 2 май 1944 г.

[…]*
2. Военни намерения на “Отечественния фронт”. От втората половина на месец април т[ази] г[одина] ВЪРХОВНИЯТ ЩАБ НА НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ ВЪЗСТАННИЧЕСКИ ПАРТИЗАНСКИ ВОЙСКИ при “Отечественния фронт” е в тряскава подготовка на някаква “КОМБИНИРАНА АКЦИЯ”, заповядана от англо-съветското командуване. Тази акция, която щяла да обхване “Балканския театър на партизанските действия” (разузнавателно известие № 3), трябвало да се изрази в следните три съгласувани по време действия:
а) Морски десанти в устието на Дунава и по черноморските и адриатически брегове;
б) Въздушни десанти от Изток и Запад на нарочни саботажни и редовни групи над избрани области в Старите предели на България, Македония, Сърбия и Гърция;
в) Масово въстание на партизанските формации, които щели да бъдат предварително снабдени и въоръжени по въздуха.
Като момент на акцията се сочи месец май, но доста колебливо. Изглежда, че точната дата още не е насрочена. Може би тя ще зависи от откриването на ВТОРИ ФРОНТ и от развоя на събитията пред южното крило на Източния фронт – величини неопределени, които могат да отложат очакваната акция за доста дълго време, какъвто бе случаят през месец октомврий м[иналата] г[одина].
С оглед на тези оперативни партизански намерения, военният център на “Отечественния фронт” е разпоредил следното, което се знае от доста положителни източници и заловени документи:
А) Пълна мобилизация на всички отечественофронтовски сили, които да се изведат в най-скоро време в горите. Да не се държи повече сметка дали за мобилизираните имало оръжие или не, както това беше до сега. Недостизите щели да бъдат попълнени по въздушен път. Повече от належащо било да се достигне на всяка цена възможно най-високия числен размер на мобилизацията. Трябва да се отбележи, че както в Македония, така и в Старите предели на страната има вече няколко случая на масови заминавания от по 50-100 души и няколко опита осуетени.
Б) Всички партийци във войсковите части да бъдат подготвени в най-скоро време за въоръжен бунт в казармата;
В) Партизанските единици да се съсредоточат по на едно или две места в бойните области и да се подготвят по допълнителна заповед да овладеят определени местности и по-значителни селища, където да обявят “народни демократични републики”, да ги превърнат в свои снабдителни и мобилизационни бази, които да задържат с крайно упорство и възможно по-дълго време.
В кои точно райони трябва да се съсредоточат усилията е още не напълно известно, но има достатъчно признаци да се счита, че това са пространствата, показани в приложение № 11 към разузнавателно известие № 3 от т[ази] г[одина]. Що се отнася за Софийската партизанска бойна област, всред комунистическите ръководни среди имало предложение да се “превземе” София, което щяло да има широк пропаганден ефект.
Завладяванията на големи селища щели да бъдат съпровождани от съдействие на англо-американските въздушни сили по следния начин: в предварително определен момент мощна въздушна единица извършва нападение над назначения обект. Бомбеният товар се изсипва само върху строго определени площи, с цел да създаде от една страна смразяващ ефект всред населението и властта, а от друга – да осигури свободно и безопасно опериране на партизанските групи в останалите части на селището.
Предварително съсредоточените партизански единици в околностите нахлуват по определен план, блокират скрилите се военни и полицейски групи, обезвреждат ги и привеждат селището в положение на “партизанска отбрана”.
С оглед на тази идея за дълготрайно загнездяване в определени райони, военният център на “Отечественния фронт” разпореди и съсредоточаване на партизанските отряди. Такива съсредоточения бяха направени в района на Батак, Габровско, Трънско и Вранско. В първите два района събраните разбойници са вече почти унищожени от войската, а в последните се извърши голяма акция в настоящия момент.

(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение

ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.158, л.237-251. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с. 121-122.

* Текстът не се отнася до темата.

Документ № 569
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 337 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА РУСНАКА ПЕТЪР СТОЯНОВ
Истанбул, 12 май 1944 г.

№ 337 Лично-поверително
12.V.1944 г. София – началник [на] Щаба на войската (РО)
Цариград

Донасям, че руснакът Петър Стоянов, около 43-45 годишен, е от дълго време на служба в английската разузнавателна служба и сега живее в Английската легация в г[рад] Цариград (д[остоверно]).
Същият, на негов адрес (Петър Стоянов – Цариград) и пощенска кутия, получава всички български вестници от София (д[остоверно]). Има голяма вероятност, че чрез тези вестници се изпращат на [Петър] Стоянов и разни сведения за България.
Горното донасям засведение и проверка.

(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.93. Оригинал, машинопис.

Документ № 570
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 338 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ ОТНОСНО ИЗПРАТЕН ПАКЕТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В СССР МАЙОР АТАНАС БЛИЗНАКОВ1.
Истанбул, 16 май 1944 г.

№ 338 Поверително.
16.V.1944 г. София – началник на щаба на войската (РО)
Цариград
Представлявам тук приложеният пакет на майор [Атанас Николов] Близнаков, наш военен аташе в Русия, с молба да се предаде на майор Г[еорги Христов] Комсиев2 от Щаба на войската.
При това донасям, че според частното писмо, което получих от майор [Атанас Николов] Близнаков, в този пакет, който ми бе донесен от бившия пълномощен министър [на България] в Япония – г[осподин] Янко [Панайотов] Пеев3, имало служебни писма и за Щаба на войската – РО.
Приложение: 1 затворен пакет.*

(п) Димитър Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.562. Оригинал, машинопис.

1 Атанас Николов Близнаков – роден на 26 юни 1903 г. в гр.Стара Загора. Произведен както следва – на 12 септември 1925 г. в подпоручик, на 3 октомври 1928 г. в поручик, на 6 май 1935 г. в капитан, на 6 май 1942 г. в майор, на 1 януари 1945 г. в подполковник, на 17 септември 1946 г. в полковник. Служил както следва – от 1928 г. в конно артилерийско отделение, от 1929 г. в 8-ми дивизионен артилерийски полк, от 1929 г. в конно артилерийско отделение, от 1931 г. в 8-и дивизионен артилерийски полк, от 1938 г. във 2-ра армейска област, от 1940 г. в Щаба на войската, през 1944 г. е военен аташе на България в СССР, през 1944 г. е в щаба на Военноучебните заведения, през 1946 г. е временен началник на бронираните войски, през 1947 г. е началник на отделение в Щаба на бронираните войски. Уволнен през същата година.
2 Георги Христов Комсиев – роден на 5 ноември 1905 г. в гр.Пазарджик. Произведен както следва – от 3 октомври 1927 г. е подпоручик, от 31 октомври 1930 г. е поручик, от 1 януари 1936 г. е капитан, от 6 май 1943 г., от 1945 г. е подполковник, от 17 септември 1946 г. е полковник. Служи както следва от 1928 г. е в 9 пехотен полк, от 1935 г. е в 1-ви пехотен полк, от 1938 г. е в 8-и пехотен полк, от 1940 г. е в щаба на 3-а армия, от 1940 г. е Щаба на войската, от 1942 г. е преподавател във Военна академия, от 1943 г. е началник секция в Щаба на войската, от 1944 г. е офицер за свръзка с чуждите командвания, от 1945 г. е началник-щаб на 1-ва бронирана бригада, от 1945 г. е началник на Организационното отделение в Щаба на войската.
3 Янко Панайотов Пеев – български политик и дипломат. Роден на 15 март 1882 г. в Хасково. Започва дипломатическата си кариера в Българската легация във Виена през 1905 г., по-късно служи в българските консулства в Солун и Цариград. Тук го заварва превратът от 9 юни 1923 г. и дипломатическата му карие прекъсва за 13 г. През 1936 г. е назначен за пълномощен министър в Албания.През 1940 г., с Указ № 9 от 29 март е назначен за пълномощен министър в Кайро. От юни 1942 г. е назначен за пълномощен министър в Япония. В началото на 1943 г. Янко Пеев е назначен за български пълномощен министър при китайското марионетно правителство в Нанкинг. На 9 септември 1944 г. е уволнен от този си пост. Умира през 1947 г. в Цариград.
* Тук не се прилага.

Документ № 571
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 348 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ГОСПОЖА МАТИЛДА КЮПЕВА.
Истанбул, 17 май 1944 г.

№ 348 Лично-поверително
17.V.1944 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)
Цариград
758. Донасям, че за г[оспо]жа Матилда Кюпева получих следните допълнителни сведения (Д[остоверни]):
Ежедневният и живот в гр[ад] Цариград протича почти изключително между англо-американски и еврейски среди, пред които тя напада България и Германия и изказва убеждението си, че войната за последната е загубена:
Същата тук минава за голяма англофилка.
Като орган на американската разузнавателна служба още не вербувана.
Дружи главно с: евреина Яко [Глифел], чрез когото получава кореспонденцията си от България (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 206), [Боян] Дановски (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496 от 22.VІІ.1944 година), Иван Павлов Иванов (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 128* от 24.ІІ.т[ази] г[одина]) и други и,
Адресът “Истанбул, Ламартин Джадеси, Илк Бахар апартман № 25 – за Исак Ниего (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 206) се използува не от госпожа Матилда Кюпева, а от [Боян] Дановски; следователно г[оспо]жа [Матилда] Кюпева получава кореспонденцията си от България само с адрес “Истанбул, Кнаджиян хан – за Яко”, или чрез [Боян] Дановски по споменатия по-горе адрес.
Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков
полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.96. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 531.

Документ № 572
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 349 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО, ЗАДАЧИТЕ И ДЕЙНОСТТА НА ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Истанбул, 17 май 1944 г.

№ 349 Лично- поверително
17.V.1944 г. София – началник щаба на войската (РО)
105. Представям* искания доклад за устройството, задачите и дейността на турската държавна тайна разузнавателна организация.
Приложение: доклад от 6 страници в 2 броя и 3 схеми.

(п) Димитър Желязков
полковник

Доклад
За устройството, задачите и дейността на турската държавна тайна разузнавателна организация

Турската тайна разузнавателна организация обобщава дейността на две** отделни, но тясно свързани помежду си разузнавателни служби, именно:
1.) Тайната военнополитическа разузнавателна служба, наречена “МАХ”*** и,
2.) Тайните органи на полицейската разузнавателна служба.
Като общ обединителен орган на тези две служби се явява Девети отдел на Щаба на войската, наречен още “информационен отдел” (Генел Курмай – Хабер Алма – съкратено Г.К.Х.А.)**** Този отдел е само административен орган, който обединява и ръководи тайната разузнавателна служба на държавата; същото разузнаване обаче се провежда от органите на “МАХ”, подпомагани от тайните и явните органи на обществената сигурност – полицията.
І. Устройство на тайната военнополитическа разузнавателна служба “МАХ”. (Схема № 1).
Служба “МАХ”, която днес фактически изпълнява турската военноразузнавателна служба, е произлязла от предишната тайна роеннополитическа служба, създадена през време на революционно-освободителните движения в Турция. Главните създатели и ръководители на тази служба са националните турски герои, покойният Кемал Ататюрк и сегашният председател на Турската република – г[осподин] Исмет Иньоньо. Тази служба тогава е обединявала всичките привърженици на новия режим; в нея са членували както военни, така и политически мъже, пропити от чисто патриотични чувства и идеализъм. Задачата, целта и дейността на тази служба са се свеждали само до премахването на отживелия султански режим и създаването на днешната турска република. С установяването и затвърдяването на днешния режим, службата “МАХ” е запазена, днес същото това понятие, закрито под фирмата “Главна инспекция на националната сигурност” (Емниет Гаш Мюфтешлии), осигурява главно военното разузнаване на Турската република.
За разлика от миналото, днес устройството на “Главната инспекция на националната сигурност” (МАХ) е поставено на едни по-други начала. Сега тя е обособена в едно чисто държавно и почти автономно учреждение, със седалище гр.Анкара; начело на това учреждение стои бригаден генерал Наджит Перкел****; същото е подчинено на министър-председателя, въпреки че теоретически турската военно-разузнавателна служба се числи към Щаба на войската – отдел 9-ти, фактически обаче, военното разузнаване се изпълнява от самата [Главна] Инспекция на националната сигурност (МАХ), като бригаден генерал Наджит Перкел се явява началник на това разузнаване. В това именно се състои “връзката, която съществува между Щаба на войската и службата “МАХ”, която за да запази тайния си характер, е обособена в една цивилна държавна организация, отколкото като Отдел на Щаба на войската; оттук и политическият момент, който е вмъкнат в нейната организация.
Службата “МАХ” е един доста сложен апарат, който по устройство се различава твърде много от разузнавателните служби в другите държави. Тя е съставена от следните три главни групи:
І група. Тази група представлява външният отдел на турската военноразузнавателна служба “МАХ”. Началник на същата група е подполковник ЗИЯ СИЛЕДЖИК. Тя се състои от две отделения:
А.) Разузнавателно, което завежда Външното разузнаване (шпионажна) и
Б.) Противоразузнавателно, което завежда Контрашпионажа вън от страната.
Началник на Първото отделение (шпионажа) е същият този, който е на първа група – полковник Зия Силеджик, началник на Второто отделение (контрашпионажа) е Кемал Гючсав.
Тази група се явява и като връзка между Щаба на войската и турското Министерство на външните работи, защото освен военните аташета, които се назначават и изпращат официално от Щаба на войската, чрез Министерството на външните работи, в качеството им на секретари при Легациите и пр[очие], се изпращат и други офицери.
Вън от това, като органи на тази група се използват още и разни куриери, търговци и др[уги], които обикновено са офицери от Щаба на войската.
ІІ група. Тази група е свързана по-тясно с Щаба на войската, понеже същата се занимава повече с разузнаването, което се извършва от разните войскови части, разположени в граничните участъци на държавата. В нормални времена, работата на ІІ-ра група е доста ограничена; тя се състои главно в: събиране сведения чрез секретни военни разузнавачи и нарочно заблудени войници преминали границата, както и в организиране на разни нелегални през гранични канали.
ІІІ група. Тази група обхваща Вътрешния отдел на турската военноразузнавателна служба “МАХ”. Тя завежда противоразузнавателната (контрашпионажна) служба вътре в страната. За началник на тази група е Г[енерал]щ[абният] полковник Сервет. Задачите и дейността на същата група са доста големи, особено в днешните изключителни времена, когато в Турция има толкова много чужди представители, почти от цял свят.
Главните центрове, в които органите на тази група развиват най-голяма дейност са Анкара и Цариград; освен в тези населени места, обаче тя има представители и във всички вилаети (области). Главен инспектор на противоразузнавателната служба в Анкарския вилает е Кемал Гючсав, който едновременно с това завежда и Второто отделение (контрашпионажа в странство), от първа група. Причината за поверяването на няколко отговорни поста в ръцете на едно и също лице са: от една страна – липсата на достатъчно подготвени хора за тази работа, а от друга – да се избегнат многото служебни инстанции, които поради характера си на самата работа и сложността на целия апарат, биха попречили на по-голямата експедитивност.
Службата “МАХ” има по едно отделение****** от ІІІ-та група към следните вилаети: Анкара, Цариград, Смирна, Адана, Самсун, Карс, Сивас, Диярбекир, Кония, Баязид и Ерзерум.
Поради това, че турското правителство отдавна бе взело нужните мерки за пречистването на вътрешностите на страната от чуждородни елементи, противоразузнавателната дейност на повечето вилаети е сравнително по-малка от тази в Анкарския и главно в Цариградския вилаети. Все пак, Анкара като главен админстративен център за всички други служби си остава, и централа на военноразузнавателната служба “МАХ”. Цариградският вилает и по-специално самият град представлява обаче най-голям интерес и обект на турската противоразузнавателна служба.
Устройството на службата “МАХ” в Цариград е следното (Схема № 2).
Началник – полковник Джелал Корал*******; като негови първи помощници са началниците на двете групи (І-ва и ІІІ-а), а именно:
А.) Джемал, началник на І-ва група (шпионажна служба), със заместник – Тимур Кубан********; според положителни сведения и двете били доста способни и познавали добре службата си. Като техни подчинени и заведующи разузнаването за следните държави са:
Наджи Ашкин – Балканите;
Фетхи – Италия и Гърция;
Сади – Германия*********;
Тимур Кубан – Русия и,
Джемал – Изтока.
Като помощници на някои от горните лица са: Ахмет Зия, Исмаил и Мазхар и,
Б.) майор Халид Тулга, началник на ІІІ-та група (контрашпионажа) в гр.Цариград, с помощник – Аляеттин Тунджак. Канцеларията на групата се намира на ул. Бабаали № 40/ІІІ-а.
Докладчици за вътрешността на града са Иззет, Сафаеттин и Аляеттин, а за чужбина: Нешет, Тургут и Туран.
Заведующите разните секции при ІІІ-а група контрашпионажа в Цариград са следните лица:
Туран Белер – заведующ Службата по контролиране на телефоните (както в Цариград, така и в цяла Турция; телефонната служба сега се намира под контрола на военните власти);
Недим Айтар – заведующ малцинствените елементи в Цариград;
Хакки Арсал – заведующ Секцията за българите и сърбите и,
Нуреддин Йенер – заведующ Секцията за съюзниците.
Често пъти като органи на противоразузнавателната служба в Турция се назначават разни директори на търговски дружества и предприятия. Вън от това, почти всички видни търговци в самата страна, които имат връзки с чужденци, било като техни представители или като посредници за сключване на търговски сделки с турското правителство, без да бъдат платени като останалите чиновници от военноразузнавателната служба “МАХ”, са длъжни да сътрудничат на разузнаването.
От гореизложеното устройство на турската тайна военноразузнавателна служба “МАХ”, се вижда, че същата се явява като чисто административен институт, който изпълнява строго определената си дейност, както останалите държавни учреждения, без да се забелязва какъвто и да било признак за проява на изпълнителна********** власт. Тя има големи права, може би по-големи от тези на което и да било друго държавно учреждение, обаче за да не издава тайния си характер, тя никога не действува открито. Тези си права тя делегира на полицейските и военнополицейските власти, както и на военното правосъдие. Тук именно се намесва полицейското разузнаване и оттам се вижда връзката на военноразузнавателната служба с Вътрешното министерство, т.е. Дирекцията на обществената сигурност – полицията.
За да се добие по-ясно представа за начина, по който тези две разузнавателни служби си сътрудничат и допълват, трябва да се види устройството и на турската полиция и, по-конкретно на полицейската разузнавателна служба.
ІІ. Устройство на турската полицейска разузнавателна служба (схема № 3)
Турската полиция се ръководи от Главната дирекция на обществената сигурност (Емниет Умумие)***********, която е едно поделение на Министерството на вътрешните работи. Началникът на тази Дирекция е Осман Сабри Адал. На Главната дирекция на обществената сигурност са подчинени всички областни полицейски Дирекции, каквито има по една във всеки вилает област. С изключение на тези в Анкара и Цариград, всяка областна полицейска Дирекция се управлява от полицейски директор; полицейските дирекции в гр.гр. Цариград и Анкара, вместо полицейски директори имат по един главен директор на полицията. За сега, главен директор на полицията в Анкарския вилает е Камран бей, а в Цариград – Демир бей. В околийските градове на държавата, началниците на полицията са каймаканите, които са подчинени на съответните областни полицейски директори.
По вид, турската полиция се разделя на “формена” и “цивилна” – разните разузнавачи. По начало, полицията по свой почин, не извършва разузнаване, въпреки че органите на полицията са преки изпълнители на разузнаването, те се явяват като втора инстанция на разузнавателната служба. Инициативата и директивите идват от органите на “МАХ”. Полицейските органи са нишките на проследяването и така продължават започнатата вече от “МАХ” работа. Освен формените и цивилната полиция, в помощ на полицейското разузнаване са още и: портиерите, нощните пазачи, шофьорите, келнерите, съдържателите на разни увеселителни заведения, чиновниците по ЖП линии и митниците, като тези от тях, които са на държавна служба, трябва да са дали доказателства за благонадежност и патриотизъм:
В областните полицейски Дирекции има следните отдели (шубета):
1-ви Отдел (политическа полиция);
2-ри отдел (криминална полиция);
3-и отдел (личен състав)
4-и отдел (чужденци – паспортна служба)
5-и отдел (крайбрежно наблюдение и пристанищна полиция);
6-и отдел (по движението)
7-и отдел
8-и отдел (разни административни, без особено значение за разузнаването)
9-и отдел
Обикновено, не всички тези отдели се срещат във всеки вилает. Така например, във вилаетите от вътрешността на Турция, отдел 4-ти не съществува. За всеки случай, в тези вилаети, към 1-ви отдел се придават чиновници запознати с работата на 4-ти отдел, които се занимават с чужденците – случайни посетители на съответния град. Така също, 5-ти отдел не съществува в градовете, които са далеч от морското крайбрежие.
От своя страна, разните отдели при полицейските дирекции се подразделят на секции; начело на всяка секция има по един секционен началник. Главните отдели на полицейските дирекции, които са свързани най-тясно и са в услуга на военноразузнавателната служба “МАХ” са 1-ви и 4-ти отдели и техните поделения (секции), а именно: политическият и този за чужденци отдели.
Полицейските разузнавачи от 1-ви отдел, били те формени или цивилни, по нареждането на която и да било група от службата “МАХ”, започват наблюдението на дадено лице. В случай, че заподозряното лице даде повод на тези агенти за задържане (арестуване), те веднага го улавят и го предават на военните съдилища. Специално за Цариград, щом като подобно лице е откарано в затвора “Топхане” (военният затвор), то значи, че същото се е занимавало с военно разузнаване.
Цариградската Дирекция на полицията има само 6 отдела. Директор на цариградската полиция е Демир бей; негов помощник е Тефик бей, бивш началник на 4-и Отдел при същата дирекция. Началници на отдели при цариградската полиция са следните лица:
1. Политически отдел – Зеки бей;
2. Криминален отдел – Намък бей;
3. Отдел личен състав, снабдяване и прочие – Фаик бей;
4. Отдел чужденци, паспортна служба – Нуреттин бей;
5. Отдел крайбрежна служба и пристанищно наблюдение – Хулуен бей и
6. Отдел по движението – Кемал бей;
Секция при 1-ви отдел, която работи по българска линия, се ръководи от Булгар Ахмед. Той е порастнал в гр.Бургас – България, където е бил дълги години разсилен в Популярната банка и говори отлично български език. Същият мрази много българите; това се вижда от терора, който той упражнява върху тукашните българи. В същата секция работят и много други турци преселници от България, които също така говорят добре български език.
Личният състав на турската полиция се попълва от лица, преминали курсовете на нарочните полицейски школи. В Турция има две такива школи: една в гр.Анкара и друга – в гр.Цариград.
Органите (главно разузнавачите) на турската държавна тайна разузнаваелна организация, било то в пределите на страната или вън от нея, са щатни и волнонаемни. Както едните, така и другите, в зависимост от скъпотията на живота в държавите, в които са изпратени, са платени най-различно, но сравнително добре.
В случаи на злополука или друга вреда по повод и във връзка с изпълнението на тяхната служба, държавата поема грижата за издръжката на семейството на пострадалия, като му определя известна пенсия, големината на която от която зависи от злополуката (умрял, инвалид и пр[очие]), заслугата, служебния му ценз, прослужените години в Р[азузнавателната] с[екция] и пр[очие]. Ако лицето е волнонаемно, държавата отпуща една глобална сума или имат достатъчен да осигури материалното положение на семейството му в рамките на неговите най-елементарни нужди; големината на тази глобална сума или имот зависи от същите условия, като тези които се изискват при определянето на щатния разузнавач, претърпял злополука.

Схема № 1
За устройството на турската държавна тайна разузнавателна организация

Министър-председател

Министерство на Щаб на войската Министерство на вътрешните
външните работи

9-ти информационен отдел

МАХ Главна дирекция
Главна инспекция Обществена сигурност
на националната сигурност

І група ІІ група ІІІ група по една дирекция за
Външен отдел Вътрешен отдел за всеки вилает (Разузнаване ) (контрашпионаж)

Разузнавателно
Отделение
Противоразузнавателно
Отделение (контрашпионаж)
Гранично
разузнаване

Отделения
разузнавачи разузнавачи 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Анкара
Цариград
Смирна
Адана
Самсун
Карс
Сивас
Диарбекир
Кония
Баязид
Ерзерум

Пояснения:
Подчиненост
Връзки и сътрудничество
ръководство

Схема № 2
За устройството на цариградското отделение от ІІІ група на организацията “Мах”.

МАХ
Цариград

І група ІІІ група
Външно отделение Вътрешно отделение
(Разузнаване) (Контраразузнаване)

секции заведующи секции заведующи контрола по

Балканите Телефоните
Италия и Гърция Малцинствата
Германия Българи и сърби
Русия Съюзените страни
Изтока

Схема № 3
За устройството на турската полицейска разузнавателна служба

Министерство на вътрешните работи

8-ми информационен Главна дирекция на МАХ
отдел при Щаба на обществената
войската сигурност

Областни полицейски дирекции (за всеки вилает – по една дирекция)

О т д е л и

1 2 3 4 5 6 7 8 9

разни административни

1 политически секции
2 криминален
3 Личен състав
4 Чужденци паспортна служба
5 Крайбрежно наблюдение и пристанищна полиция
По движението

Пояснения
Връзки и сътрудничество
Подчиненост
ръководство

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.98-107. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4, с.102-109.

* В оригиналния текст е дадено като “представлявам”.
** В действителност турската разузнавателна служба в пределите на своите функции и изхождайки от конкретните интереси е разделена на три:
*** Служба за национала сигурност (“Милли Амниет Хизмети” – съкр. МАХ).
**** Военно разузнаване като структурно подразделение (“Истихбарт бюросу”) на Генералния щаб.
***** В текста е дадено като Наджит. В действителност става дума за Наджи Перкел, който от 1930 до 1935 г. е бил началник на Истанбулския център на Мах (Милли Амниет Хизмети) – най важният от всички периферийни центрове. След това е преместен в Анкара, където оглавява отдел “Б” на централния апарат на “МАХ”, а през 1939 г. сменява отишлия в отставка Шюкрю Али, на поста ръководител на МАХ.
****** В действителност отделенията на “МАХ” са изграждани освен на териториален принцип и по степени на важност. Така например, началникът на Ерзерумското отделение на “МАХ” е полковник СЕРВЕТ-бей, на Трапезундското отделение на “МАХ” е ПЕРТЕВ-бей, на Артвинското отделение на “МАХ” е ФЕРИТ-бей. Именно те в годините на Втората световна война са осъществявали прехвърлянето на германски и турски агенти през турско-съветско граница. Виж: Соцков, Л., “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”, М., 2003, с.322.
******* На длъжността началник на Истанбулския център на МАХ, полковник Джелал Корал е прехвърлен от Измир, като на този пост той сменява Е.Акънджи. Джелал Корал завършва образованието си в Германия. Владее немски език. Завършва също така Академията на ГЩ. Има отношение към прехвърлянето на немската агентура от числото на емигрантите в Кавказкия регион на СССР, лично се е срещал с германските разузнавачи от Абвера в Турция, Видман и д-р Паул Леверкюн.
******** В текста е сгрешено. Става дума за сътрудника от Истанбулския отдел на “МАХ” на Джемал Корал, турския разузнавач Ду Тимур-бей. През 1942 г. съвместно с германския разузнавач в Турция Дуплицер, осъществява прехвърлянето на германски агенти през турско-съветската граница. Виж: Соцков, Л. “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”, М., 2003, с. 322
********* Връзките на турското разузнаване с германското разузнаване били много силни и близки. В своята книга, известният историк Вадим Телицин отбелязва:
„Редица обстоятелства, свързани с операцията „Цепелин”, ръководството на германското разузнаване обсъждало със своите турски колеги. Още в края на 1943 година благодарение на ползотворното сътрудничество с турците, станало възможна подготовката на прехвърлянето от Турция в южните райони на Русия и зад Урал на агенти от източните националности, на представители на кавказките и тюркските народности, които преминали основателна подготовка.
Те много внимателно прониквали в съветския тил и предавали нелоша информация. С данните, представляващи интерес за Турция, немците, съгласно договореността, запознавали турското разузнаване и контрразузнаване.
Но след като съветското контрразузнаване обевредило някои от агентите, в работата се намесил Молотов и неговите колеги по Народния комисариат на външните работи, които започнали да оказват чрез заплахи, натиск върху турския посланик в Москва. Обаче турските политици не си позволили да бъдат заплашвани. Турската страна официално заявила, че на ней и добре известно, че и съветското разузнаване прехвърля своите агенти на територията на Турция. В това време преминало съобщение: турските спецслужби ще се погрижат за това, че по-нататък проникването на немски агенти от територията на Турция в Съветския Съюз да не се провежда.” Виж: Телицын, В., „СМЕРШ”: операции и исполнители”, Смоленск, 2000, с.27-28.
********** В оригиналния текст е дадено като “екзекутивна”.
*********** В действителност тази една от трите основни спецслужби е известна като “Главно управление на обществената сигурност” на турското МВР (Умум Ешниет Мюдюрлюгю).

Документ № 573
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 351 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ.
Истанбул, 20 май 1944 г.

№ 351 Лично-поверително
Цариград София – началник-щаба на войската – Р.О.

Към № 257*. Донасям, че на 19 май т[ази] г[одина], в бюрото на нашия аташе по печата – г[осподин Илия] Ляков и в присъствието на същия и на секретаря ми – г[осподин] Манолов, г[осподин] Дуплицер – орган на германската разузнавателна служба в гр.Цариград е направил следните изявления:
“Германската разузнавателна служба има положителни сведения, че дейността на българския епископ Андрей в Цариград е несъвместима с духовния му сан. Същият се е срещал много често с хора от противниковия лагер и водил чисто политически разговори на теми, които излагали и уронвали престижа на официалните български представители и следваната от българското правителство политика. Германската разузнавателна служба има също така сведения, че дейността на българския духовен глава в Цариград е известна на органите на българското Консулство, които вярва, че са направили нужните постъпки пред съответните власти в България. Обстоятелството обаче, че до сега не са взети никакви мерки по отношение дейността на този вреден и опасен човек, дава повод на германската разузнавателна служба да смята, че той върши всичко това със знанието и одобрението на българското правителство”.
Аташето по печата – господин [Илия] Ляков обяснил на г[осподин] Дуплицер, че епископ Андрей вършил всичко това без знанието на българското правителство, а чисто по свой почин и, че той е бил предупреждаван от чиновниците на Консулството да преустанови дружбата си и връзките си с хора от противниковия лагер. На тези бележки, епископът се е мотивирал, винаги с това, че той се е ръководил от чисто християнски начала и не влагал вътре никакъв политически елемент.
Горното донасям за сведение.

(п) [Димитър] Желязков – полковник.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.113. Подписано копие, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 164

* Това донесение на българския военен аташе в Турция полковник Димитър Желязков е от 18 април 1944 г. и също съдържа данни за дейността на българския епископ Андрей. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.110-112.

Документ № 574
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2316 НА ГОРНОДЖУМАЙСКИЯ ЗАМЕСТНИК-ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ИВАН БОЙЧЕВ ДО ОКОЛИЙСКИТЕ УПРАВИТЕЛИ, ЗА ПРЕДАВАНИЯТА НА РАДИОПРЕДАВАТЕЛЯ “НОВА ЕВРОПА”.
Свети-Врач, 23 май 1944 г.

Горно-Джумайска Областна Дирекция
№ ІІ – 100
19.V.1944 година
гр.Горна-Джумая
Лично-поверително. Препис.
До г.г. Окол[ийски] Управители в Областта.

От известно време предава на български език една черна радиостанция, наричаща се “Нова Европа”.
Тази станция се домогва да се представи като приятелска, с оглед на което е определила и името си. Всъщност това е противникова станция, намираща се в Кайро, която по много перфиден начин провежда своята пропаганда.
Между наглед благоприятните за нас и съюзниците ни становища, които тази станция заема, тя пуща по много ловък начин зловредни интриги и тази, от естество да сеят смут в душата на българския народ.
Мнозина не схващат измамата и слушат станцията с недоумение.
Едно официално и шумно демонстриране на тази станция пред народа е нежелателно, защото ще предизвика много голям интерес към нея и желание да бъде слушана.
Като имате предвид горното, при досега които имате с народа по подходящ за местните условия начин да му направите достояние заблудата, на която е изложен.

Зам[естник] Обл[астен] Директор /п/ Инж[енер] И[ван] Бойчев

Лично-поверително
Г. Пом[ощник] Окол[ийския] Управител и Общ[ински] Кметове в околията

За сведение и най-строго изпълнение.
гр.Свети Врач, 23.V.1944 година
Окол[ийски] Управител: /Д.Елшански/

ОДА-Благоевград, ф.63к, оп.2, а.е.67, л.87. Препис, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.168.

Документ № 575
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-В-1215 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО СПЕЦИФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХЕРМАН ЯНКОВ ПАНИЧЕВ.
София, 23 май 1944 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-В-1215 Цариград – Българска царска легация
23.V.1944 г. За Военния аташе
София
Да се съобщи на лицето Херман Янков ПАНИЧЕВ – намиращ се в Кайро, да предаде числящият му се пистолет система “Зауер” № 308742, калибър 7.65 мм с 16 патрона, два пълнителя и принадлежности към същия. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
Спр[авка] изх[одящ] № 456 Полковник – началник на РО

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.575. Оригинал, машинопис.

Документ № 576
СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-515 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА, С ИСКАНЕ НА ОТПУСКАНЕ НА ЕДИН РАДИОПРЕДАВАТЕЛ, РАБОТЕЩ НА КЪСИ ВЪЛНИ.
София, 23 май 1944 г.

№ V-1-515
Моля за крайно належащата нужда за борба с чуждата пропаганда, застъпничеството Ви за отпускане на един радиопредавател на къси вълни (от 20 до 60 м[етра]).
[Резолюция]: Да се говори на Доктора* да се отпусне на радиослужбата един предавател на къси вълни [от 20 до 60 м[етра]) за нуждите на борбата с чуждата пропаганда. Р.О.4. 23 май 1944 г. полк[овник Стефан] Недев.

АМВР, об.дело 52, л.43. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.169.

* Става дума за подполковник Ото Вагнер.

Документ № 577
ИЗВЕСТИЕ № 13 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БОРИС ДИМИТРОВ1 ЗА ПРОВЕДЕНИ БОЕВЕ МЕЖДУ ЖАНДАРМЕРИЙСКИ ЧАСТИ И ПАРТИЗАНИТЕ ОТ БАТАЛЬОНИТЕ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” И “ХРИСТО БОТЕВ”
София, не по-рано от 24 май 1944 г.

И З В Е С Т И Е
№ 13

ОБЩО-ЖАНДАРМЕРИЙСКА ПРЕНОСИМА РОТА. Залавя близо до с.Биримирци (Софийско) 2-ма нелегални – Никола Чиков Монов от с.Драгана – Ловчанско, избягал на 13.ІV.т[ази] г[одина] войник от 52-ри пехотен полк, от 23-ти набор, студент-агроном, отявлен и активен комунист и, Илия Пасков Шопов от с.Градешница – Св[ети] Врачко, мобилизиран войник от 14-ти [пехотен] полк, охрана на мината в Злетово.
И двамата са от състава на батальоните “[Васил] Левски” и “[Христо] Ботев”, които бяха разбити от 6-та Врачанска жандармерийска дружина на 22 и 23.V. т[ази] г[одина] в района на с[елата] Батулия – Буковец.
От разпита на тези двама изостанали заловени живи нелегални, се установява с положителност, че с двата батальона е бил Главният щаб на партизаните в цяла България. Между убитите са следните по-видающи се личности, чиято самоличност е напълно установена:
Командирът на батальона “[Христо] Ботев” – подпоручик Дичо Петров [Таков]
Командирът на батальона “[Васил] Левски” – Миро (партийно име) 2
Капитан Том[п]сън3 – от Английската [военна] мисия*
Сержант Уолкър4 – радиотелеграфист-англичанин
Сержант Кен[ет Скот]5 – радиотелеграфист-англичанин
Главният интендант на бригадата – Огнян6
Подпоручик Саво Ценов Савов – командир на чета
6-та ВРАЧАНСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. От 20 до 24 май тази година ликвидира в околностите на с[елата] Оградище и Скравена, Ботевградско нелегалните: Тодор М.Богданов от с.Локорско – Софийско, Никола В.Мукански и жена му – от с.Скравена, минали в нелегалност през април т[ази] г[одина]

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ
(п) [Борис Иванов] Димитров.

АМВР, об.дело 21125, том І, л.187. Копие машинопис. Публ.: Котев, Н., А.Котева “Към въпроса за ролята и дейността на британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – сп.”Архивен преглед” С., 2006, кн. 2

1 Борис Иванов Димитров – роден на 6 февруари 1896 г. в гр.София. Произведен както следва – от 12 март 1916 г. в подпоручик, от 14 октомври 1917 г. в поручик, от 30 януари 1923 г. в капитан, от 1 януари 1933 г. в майор, от 6 май 1936 г. в подполковник, от 6 май 1940 г. в полковник, от 6 май 1944 г., в генерал-майор; Служил както следва: от 1928 г. в 6-и пехотен полк, 6-а пехотна дружина, отново в 6-и пехотен полк, 24-и пограничен участък, от 1932 г. в 25-и пехотен полк, от 1933 г. е домакин на Военното училище, от 1939 г. е в 15-и пехотен полк, интендант на 9-а пехотна дивизия, от 1941 г. е началник на Военната академия, от 1942 г. е комендант на гара София, от 1943 г. е заместник началник на 1-ва дивизионна област, от 1944 г. е командир на Държавната жандармерия, уволнен през 1944 г.
2 Миро – става дума за командира на батальон “Васил Левски”, партизанина Никола Лазаров.
3 Уйлям Франк Томпсън (17 август 1920-10 юни 1944) – британски майор. Завършва Оксфорд. По време на войната служи в разузнавателно подразделение на 8-а британска армия в Северна Африка. През септември 1943 г. преминава на служба в Управлението за специални операции (УСО) в Кайро и влиза в състава на подразделението на “Force 133”. Завършва курса на Военната школа № 102 за саботаж в Маунт Кармъл, близо до гр.Хайфа, както и авиодесантна тренировъчна школа. След преминаване на българска територия участвува в установяването на контакти с българските партизани. Разстрелян е на 10 юни 1944 г. край с.Литаково, Ботевградско. В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за него има следната информация: „William Frank Thompson, майор, личен идентификационен номер 124039, служител в подразделението на УСО „Force 133”, убит на 10 юни 1944 г. Допълнителна информация: роден през 1920 г. в Дарийлинг, Индия, член ка Комунистическата партия, поет, служи в кралските артилерийски части през 1940 г. От 1942 до септември 1943 г. служи в свързочния полк („Фантом”) на Главната квартира. Бивш британски офицер за свръзка в Гърция, участник в БВМ „Мълигатоуни”, от май 1944 г. е военнопленник. Разстрелян близо до София, България. Погребан в общ
гроб заедно с други 70 души.” Виж: http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=4176
* Повече за дейността на британските военни мисии в България виж: Ташева, А., Котев Н., “Погруженные во мрак Балканы”. Полный список британских военных миссий на Балканском полуострове: 1941-1944 гг.” – в: ”Bulgarian Historical Review”, Sofia, 2006, book 3-4, p.168-180.
4 Става дума за сержант Джон Маккулъм Уолкър от британската военна мисия “Клариджис” (с ръководител майор Франк Томпсън), убит с още 6 български партизани около 15 юни 1944 г. при все още неизяснени обстоятелства. В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за него има следната информация: „John MacCallum Walker, сержант, личен идентификационен номер Т/149579, служител на УСО, убит на 18 май 1944 г. Допълнителна информация: роден в Нордумберланд, служи в кралските свързочни войски. Аташиран към мисията на британското разузнаване „Клариджис” – БВМ за България.” Виж: http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=4189
5 Кенет Алън Скот е сержант от британската армия и радист на британската военна мисия “Клариджис”. Единствен оцелява от състава на мисията. Попада в плен след боя при с.Елешница (дн.с.Йорданкино). След попадането му в плен е разпитван в продължение на няколко месеца от германски и български офицери от разузнавателните служби. Непосредствено на 9 септември 1944 г. е освободен от Софийския затвор и веднага прехвърлен със самолет в една от съюзническите авиобази в Италия, а оттам препратен на територията във Великобритания. За съдбата му след пленяването виж по-подробно: Ников, Л., Михайлов, Пл., “Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г.” – в сп. “Военноисторически сборник”, С., 1984, кн.4, с.85-112.
6 Огнян – става дума за интенданта на батальон “Васил Левски”, партизанина Александър Василев

Документ № 578
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-В-1131 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО КОМАНДВАЩИТЕ АРМИИТЕ, ЗА СТАНАЛ ИНЦИДЕНТ С ИЗБУХНАЛА ЗАПАЛИТЕЛНА БОМБА В ГР.КАРЛОВО.
София, 29 май 1944 г.

Началникът на гарнизона [в] гр.Карлово донася, че на 22 април т[ази] г[одина] при една демонстрация пред Карловското гражданство за загасяване на пожари предизвиквани от противникови запалителни бомби, извършени с такива от английски произход, последната е експлоадирала и наранила тежко 5 души, които в последствие починали и, леко – 17 души.
Имайки предвид горния акт, да се нареди подобни демонстрации да не се провеждат с неприятелски бомби, за да [се] избегнат нещастните случаи. Заповед.

Полковник – началник РО-ЩВ

ДВИА, ф.22, оп.3, а.е.329, л.134. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки над България през 1944 г. и за създадения военнопленнически лагер в гр.Шумен” – в сп. „Архивен преглед”, С., 2008, бр.1-2, с.139.

Документ № 579
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8349 НА НАЧАЛНИКА НА 39-О ВОЕННО ОКРЪЖИЕ СЪС СВЕДЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ КОМАНДИР НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК СЛАВЧО СЛАВЧЕВ1 ДО РАЗЛИЧНИ ОКОЛИЙСКИ УПРАВИТЕЛИ И КМЕТОВЕ, ЗА УСТРОЙСТВОТО НА НОВИТЕ АВИОБОМБИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ.
Разлог, 31 май 1944 г.

Поверително
Разлог, Неврокоп, Серес, Зиляхово и Демир-Хисар
Околийските управители и кметовете на всички общини

Изпраща Ви се препис от служебно писмо № ІV ПВХО 228 от 12 май т[ази] г[одина], на въздушните [на] Н[егово] В[еличество] войски, което да се доведе до знание на пожарните команди и защитни групи и има предвид при носене службата от същите.
№ 8349 – 31 май 1944 година, гр.Разлог.
(п) [не се чете]
Подполковник – Началник 39-о военно окръжие.

Германската въздушна мисия съобщава, че в неприятелските самолетни бомби са констатирани следните нововъведения:
1. В бомбата МС.500 В. Са поставени често на главата на бомбата запалка 44 и 45 без задна запалка. Когато липсва главата, откриването на бомбата да става много внимателно, защото, най-малкото допиране може да доведе до експлозия.
2. При дневни нападения неприятелят е употребявал американски запалителни бомби 500 В. Формата на бомбата както Р./Демо/ 500 В. Със запалка 103 и 101. Запалителната маса съдържа стърготини от електрон.
Хвърляни са също американски* течни запалителни бомби 100 В. С четири задимителни кутии в стабилизатора.
Английските въздушни войски хвърлят нова запалителна бомба, наречена “бомба изхвърляща пламък 13 кгр”.
Обвивката на бомбата наподобява стоманената обвивка на фосфорната запалителна бомба 14 кгр.
Тази бомба съдържа бензин, след удара се образува един пламък дълъг от 3 до 5 метъра и горенето продължава 4 минути. Влизането в горящото помещение е много затруднено поради бързото и силно отделяне на топлина. След изгарянето на пламъка, загасяването с вода или пясък е безопасно.
Моля, горното да се доведе до знание на обезвредителите, пожарните команди и защитни групи чрез органите на ПВХЗ служба в населените места, гара и пристанища.

(п) [Славчо Динчев] Славчев
Полковник – Вр[еменен] Командир Въздушните [на] Н[егово] В[еличество ] войски

ОДА – гр.Благоевград, ф.28К, оп.1, а.е.12, л.92. Копие, машинопис, циклостил.

1 Славчо Динчев Славчев – роден на 26 март 1891 г. в гр.Пловдив. Произведен както следва – подпоручик от 25 август 1915 г., поручик от 30 май 1917 г., капитан от 1 май 1920 г., майор от 15 май 1930 г., подполковник от 26 август 1934 г., полковник от 3 октомври 1938 г. Служил както следва командир на 1-ва минохвъргачна рота от 9-а дивизия, от 1924 г. във Военното училище, с МЗ 82/1929 г. е началник на подучастък от 8-и пограничен участък, с МЗ102/1929 г. е командир на кортечен взвод от 8-и пограничен участък, с МЗ 64/1930 г. е началник на 19-и пограничен участък, с МЗ 47/1931 е домакин на ШЗО, с МЗ 14/1938 г. е началник-щаб на 3-а армия, с МЗ 64/1938 г., е началник на Географския институт, с МЗ 65/1939 г. е началник-щаб на 3-а армия, с МЗ 82/1939 е началник-щаб на 7-а пехотна дивизия, след което последователно служи в Дирекция за гражданска мобилизация през 1941 г., началник на ПВХО от 1941 г., началник на гражданската ПВХЗ от 1942 г.
* В текста е дадено като “американка”. В случая трябва да се има предвид, че циклостилните машини също се наричат “американки”.

Документ № 580
ИЗВЕСТИЕ № 17 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БОРИС ДИМИТРОВ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЧАСТ ОТ СЪСТАВА НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ГЛАВНИЯ ЩАБ НА НОВА.
София, 31 май 1944 г.

И З В Е С Т И Е
№ 17
от 31.V.1944 година

1-ва СОФИЙСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. Успява да плени на 30.V.т[ази] г[одина] при с.Елешница (Софийско) следните важни лица от Щаба на партизанските отряди за цяла България:
Капитан Уйлям Франк Том[п]сън
Подофицера Кен[ет] Ален Скот – радиотелеграфист
Ефрейтор Васил Николов Милушов – войник от запаса
Кольо Георгиев Колев
Славчо Георгиев Йосифов
Две жени нелегални
Убити са нелегалните:
“Тома” (партийно име) – комисар на чета и още двама нелегални, чиято самоличност още не е установена.
Дружината даде жертва 1 кандидат подофицер – убит при престрелката.
У англичаните и другите нелегални са намерени много ценни документи, оръжие и около 200 000 лева.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ
(п) [Борис Иванов] Димитров

АМВР, об.дело 21152, том І, л.191. Копие, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.122.

Документ № 581
СВЕДЕНИЕ № ІІ-233 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БОРИС ДИМИТРОВ ОТНОСНО РАЗГРОМА НА ПАРТИЗАНСКИ ЧАСТИ И ПЛЕНЯВАНЕТО НА МАЙОР ФРАНК ТОМПСЪН.
София, не по-рано от края на 31 май 1944 г.

КОМАНДИР Тук – Пловдив, Бургас, Шумен, [Велико] Търново,
на Враца, Дупница, Ст[ара] Загора, Плевен,
ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ Ксанти, Скопие и Битоля
– Командирите на1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 и 12
жандармерийски дружини
Май 1944 год. София – Командиру общо жандармерийската прено-
сима рота – тук.

От известие № 16 се вижда изключителният успех на 6-та Врачанска жандармерийска дружина в борбата срещу нелегалните. Като се има предвид, че:
1) батальонът от 200 души с 30 коня беше нападнал гара “Фон Лист” където завлече войници и железничари (по-вероятно е сами да са се предали), някои от които сега са пленени от 6-та Врачанска жандармерийска дружина.
2) Че този батальон в похода му от Моравско до района на с.Батулия, никъде не е бил пресрещан и бит, макар да е преследван от войскови и полицейски части.
3) Че плененият англичанин с когото говорих лично (говори сръбски отлично) e бил спуснат с парашут в Албания заедно с другите убити двама англичани, (eдин капитан и един радиотелеграфист-подофицер).
4) Че батальонът е имал за задача да достигне връх Мургаш, където да послужи като ядро за формиране на други батальони.
5) Че батальонът е бил въоръжен отлично и снабден с радиостанция за далечно приемане и предаване.
6) Че от показанията на пленените се вижда, какво те се удивляват на нападателния дух на нашите войници- жандарми, какъвто никъде не са срещали и което ги изненадало много и всяло страшна паника всред редовете им.
7) Че от наша страна не са дадени никакви жертви.
Че с този удар нанесен им от 6-та Врачанска жандармерийска дружина, се разстройва един план на враговете ни, всичко това показва, че действите успеха на дружината е изключителен.
Успехът се дължи на умелото ръководство и командуване на командира на дружината – капитан СТОЯНОВ, ЯНКО1, командира на 1-ва рота поручик Вачев и храбростта на неговите офицери, подофицери и войници-жандарми.
Заповядвам предадените от мен 500 000 лева на капитан [Янко Николов] Стоянов в с.Литаково да бъдат раздадени на отличилите се.
На командира на 6-та Врачанска жандармерийска дружина капитан [Янко Николов] Стоянов, на поручик Вачев, на всички офицери, подофицери и войници от 6-та жандармерийска дружина изказвам моята искрена благодарност.

(п) [Борис Иванов] Димитров
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ.

АМВР, общо дело 21152, том ІІ, л.268. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.123.

1 Янко Николов Стоянов – роден на 21 ноември 1906 г. в Княжево. Произведен както следва – от 6 септември 1931 г. в подпоручик, от 3 октомври 1934 г. в поручик, от 6 май 1940 г. в капитан. Служил както следва: в 25-и пехотен полк с МЗ 167/1931 г., в охранителната рота в Чамкория с МЗ 224/1932 г., в ШЗО с МЗ 170/1935 г., в 10-и пехотен полк с МЗ 124/1937 г., командир на пограничен взвод от 23-а погранична рота с МЗ 36/1940 г., командир на рота в 4-а дивизионна картечна дружина с МЗ 98/1940 г., в 6-а жандармерийска дружина и 21-ви пехотен полк през 1944 г., уволнен през 1945 г.

Документ № 582
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА И СТРУКТУРАТА НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ* И ВРЪЗКИТЕ МУ С ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.
София, 1 юни 1944 г.

Лично-поверителен.
Д О К Л А Д
Относно: Партизанското движение в България.
От разпита на видно нелегално лице, се събраха следните положителни сведения върху организацията на партизанското воюване в България и английското участие в него:
В Кайро се намира Главната квартира на английските Средиземноморски сухопътни въоръжени сили. Състои се от следните отдели: военно-разузнавателен, оперативен, организационен, учебен, снабдителен, моторно-превозен, санитарен, ветеринарен, сигурност и Отдел за специални операции.
Отделът за специални операции има за задача да ръководи непосредствено партизанското воюване в Средиземноморския театър на военните действия. Състои се от:
Секция организационно-учебна: изгражда организацията на партизанските сили и подготвя командните кадри, които ръководят воюването;
Секция снабдителна: ръководи целокупното снабдяване на партизанските формации в тила на противника и се грижи за усъвършенствуването на партизанското въоръжение, стъкмяване и продуктите по храната;
Секция оперативна: ръководи непосредствено партизанските операции в тила на противника. Състои се от следните Бюра**: Гърция, Албания, България и Югославия. Всяко едно от тези Бюра завежда партизанските операции в територията на съответната държава според границите от 1939 година.
През месец август 1943 година, Отделът за специални операции при английската Средиземноморска Главна квартира решава да пристъпи към обхващане на българското партизанско движение в Старите предели на страната***. В изпълнение на това решение, Отделът натоварва майора от английските войски Мостин [Левелин] Дейвис1, със задачата:
Да проникне в България и установи съприкосновение с Върховния щаб на българските Народноосвободителни възстаннически войски при Отечественния фронт; да служи като връзка между Отечественния фронт и Главната квартира – Кайро, изпълнявайки всички директиви по организацията и развитието на партизанското воюване в България.
4. В изпълнение на задачата си, майор [Мостин Левелин] Дейвис избира двама свои помощници-радиотелеграфисти и един подофицер. В продължение на няколко седмици проучва грижливо всички сведения за положението в Албания, Македония, Моравско и Стара България. Поради липса на вече установена пряка връзка с военния Център на Отечественния фронт, майор [Мостин Левелин] Дейвис решава: да кацне в Албания и съобразно обстановката да проникне пеш по партизански канали в североизточна посока и достигне района на Църна Трава при [партизанския отряд на Живоин Николич] Бърко2. След това, да се опита да влезе във връзка с българските партизани чрез него.
5. Решението и маршрута на майор Мостин [Левелин] Дейвис били напълно одобрени от Отдела за специални операции.
На 15 септември [1943 г.], той кацва в Албания и с мъчителни преходи, прехвърлян от една партизанска група на друга, минава през Скопска Черна Гора и на 15 декември м[иналата] г[одина] достига Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко.
6. Няколко дни по-късно се свързва с главатаря на Трънския партизански отряд Славчо Стаменов [Трънски]****. Посвещава го в задачата и настоява да му бъде връзка с Върховния щаб на българските партизански сили. Връзката се установява на 3 януари тази година: при майор [Мостин Левелин] Дейвис бил делегиран един представител на Върховния щаб на българските партизански сили под партийното име “Георги” – около 45 годишен, ръст нормален, адвокат3. В няколко конференции, майор [Мостин Левелин] Дейвис изложил задачата си и проучил състоянието и възможностите на партизанското движение в Старите предели на страната. Отечественофронтовският делегат го уверил, че имало три по-значителни групи в Карловско, Пещерско и Разложко. Решило се да се пристъпи към организиране на снабдяването и въоръжението на тези партизански групи по въздушен път. Отечественофронтовският делегат поискал Върховния щаб да определи точно местата, където да бъдат хвърлени оръжието и припасите, но отговор не последвал. В същото време, майор Мостин Левелин Дейвис поискал от Отдела “Специални операции” да му се даде нов офицер [за свръзка], когото да изпрати към една от трите партизански групи. До 24 януари [1944 г.] майор [Мостин Левелин] Дейвис е бил непрекъснато в акции около Църна Трава и не можал да свърши никаква работа.
7. На 25 януари [1944 г.] скочил в района на Добро поле английският капитан [Уйлям Франк] Томпсън*****, изпратен като помощник и заместник на майор [Мостин Левелин] Дейвис. Решава се той да остане три седмици в Църна Трава и да бъде запознат от делегата “Георги” подробно с обстановката в Дупнишко и Ботевградско, които райони са били очертали като доста размирни и по-сигурни полета за партизанска работа. При това осведомяване капитан [Уйлям Франк] Томпсън научава, че България била разделена на няколко партизански области: Южна България с център Пловдив; Югозападна България с център София; Първа Дунавска бойна област до река Янтра с център Плевен; втора Дунавска бойна област с център Русе и две самостоятелни черноморски зони – Варненска и Бургаска. Областите били разделени на оперативни зони. В цялата страна били формирани щабовете на 63 партизански отряди.
8. На 1 февруари [1944 г.] се получила втората директива от английската Главна квартира в Кайро: да се засили нелегалното движение до степен на възстание. Отечественият фронт да свали правителството и да изгони германците. Когато започнат оттегляне, да се тормози техния тил и съобщителни средства.
Изобщо, в Кайро имали погрешна представа, че България гъмжала от партизани и затова издавали ефимерни директиви.
9. В изпълнение на възложената директива, се уреждат няколко конференции между щаба на майор [Мостин Левелин] Дейвис и делегата “Георги”. След като се преценява, че всъщност партизанските формации в страната били още доста слаби и главно невъоръжени, се решава да се предприеме една по-ограничена операция за смущаване ЖП трафика в Софийската област.
1. Трънският партизански отряд съвместно с 5-та Сръбска южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Суково с цел да прекъснат връзката София-Ниш;
2. Ботевградският партизански отряд “Чавдар” да нападне и разруши един от най-големите тунели по избор в Искърското дефиле, с цел да прекъсне връзката София – Мездра;
3. Ихтиманският партизански отряд да разруши някое важно ЖП съоръжение в района на гр.Ихтиман с цел да прекъсне връзката София – Пловдив;
4. Дупнишкият, Кюстендилският и Г[орно] Джумайският партизански отряди да извършат сериозно повреждане при съвместната акция около Дупница с цел да прекъснат връзката София – Симитли;
5. Отрядите за заемат изходно положение в близост на определените обекти с оглед да изпълнят задачите си към 15 март т[ази] г[одина].
За да се подготвят добре за акциите, решава се майор [Мостин Левелин] Дейвис да поиска 15 транспорта от Кайро, от които – 12 с оръжие (120 леки картечници, 36 тежки картечници, 24 средни минохвъргачки) и 3 транспорта с взривни материали за разрушение на ЖП съоръжения.
Планът бил протелеграфиран в Кайро. Отделът “Специални операции” го одобрил напълно.
6. От началото на февруари до 15 март настъпва извънредно лошо време. Щабът на въздушните войски в Кайро отказва да изпрати транспортите поради неблагоприятната атмосферна обстановка. С голяма мъка били получени всичко три товара от очакваните 15. Отношенията между делегата “Георги” и майор [Мостин Левелин] Дейвис се влошили. Нашите партизани почнали да мислят, че са станали жертва на някаква английска политическа игра. На 1 март [1944 г.] “Георги” бил отзован и се завърнал в София. На негово място дошъл “Драган”4 – около 40 годишен, малко набит, плешив, адвокат.
Поради тези причини, замислената операция срещу ЖП съобщения била отложена за изпълнение с един месец.
7. На 18 март [1944 г.] започнала акцията на българската войска за прочистване на Църно Травския район. Групата на [майор Мостин Левелин] Дейвис, заедно със Сръбската косовска партизанска бригада биват обградени и зле разбити на Чемерник планина******. След много перипетии, пръсната английска група успява да се събере на 23 март [1944 г.] около с.Ново Село – Сурдолишко. Поради предателство, майор [Мостин Левелин] Дейвис и двама от хората му загиват, а капитан [Уйлям Франк] Томпсън******* успява да се спаси по чудо.
8. На 6 април [1944 г.] достига южно от Крива Фея и там успява да се свърже с английския капитан Дънмор5, аташиран към щаба на [Живоин Николич] Бърко. Чрез него се обажда в Кайро и на 14 април [1944 г.] получава нова радиостанция. На 18 април [1944 г.] бива повикан от делегата “Драган” в с.Стаевци, където била установена Главната квартира на Върховния щаб на българските народноосвободителни възстаннически войски. На 20 април [1944 г.] капитан [Уйлям Франк] Томпсън се явил в “българската Главна квартира” и се представил на Върховния щаб, който се оказал в следния състав:
Върховен командант на българските партизански войски – “Георги”.
Началник на Върховния щаб – “Горчо” 6: около 25 годишен младеж.
Нарочен делегат за връзка с Английския представителен щаб – “Нако”7 – около 35 годишен мъж.
Началник на отдел “Агитпроп” – “Драган”.
Помощник началник на отдела “Агитпроп” – “Асен”8 – около 30 годишен човек.
Теренен водач на Върховното командване – “Коста”9: нов човек, дошъл вероятно от Македония, който познавал добре местността в Софийската област.
Върховният щаб бил само с част от състава си и дошъл от София. Там останал началникът на отдела “Бойни групи”. На нему била поверена задачата да подготви терористичните групи в София, които били на брой 10 от по 30 или 40 човека в предградията и по периферните квартали. Комендант на Софийската оперативна зона бил някой си “Камен”, млад офицер, дезертирал от войската и преминал в нелегалност. (Касае се вероятно за Здравко Георгиев Велев10, който като офицер Д[о] к[рая на] в[ойната] избягва от Скопския гарнизон през 1942 година и се знае положително, че е в Щаба на Софийската оперативна зона).
На 21 април т[ази] г[одина], Първа Софийска бригада под командването на Славчо Стаменов [Савов-Трънски] и Втора Софийска бригада под командата на Денчо [Знеполски] 11 (студент от [с.] Ярловци), произвеждат парад, който бил приет от Върховния командант “Георги”.
10. В няколко заседания Върховният щаб установява, че е невъзможно да се организират широки партизански действия, без да се осигури една сигурна “свободна зона”. Поради това решава: да настои пред английската Главна квартира в Кайро и пред [Йосип Броз] Тито да се предприеме концентрично прочистване на триъгълника Кюстендил – Кратово – Куманово с цел да се овладее сигурно Осоговската планина като база на българските партизански сили и да се уреди здрава оперативна връзка със сръбската свободна зона с център – Козяк [планина].
[Йосип Броз] Тито и английската Главна квартира одобряват идеята на българския щаб и насочват: 3-та македонска и други 2 сръбски бригади срещу Кратово; Косовската и другата една сръбска бригада – срещу Крива Паланка и двете Софийски бригади срещу Кюстендил. При Кратово акцията успява напълно, при Крива Паланка партизаните били отхвърлени, а в посоката на Кюстендил, Софийските [партизански] бригади се задръстили в борба с българските части южно от Босилеград.
Така съсредоточената партизанска операция, която започнала на 25 април [1944 г.], към 1 май [1944 г.] изпаднала в криза, защото преследващите български войски постепенно взели връх.
Върховният щаб заедно с Втората Софийска бригада успяват да се измъкнат от Кюстендилско и се установяват в района на Църна Трава.
11. Преценявайки, че пространството в Западна България е станало твърде несигурно, Върховният щаб на българските партизански войски решава да си пробие път на изток и се изнесе в Средногорския партизански район, който е бил преценяван като сравнително най-сигурен.
В изпълнение на взетото решение се установява следния план:
Настъплението да започне на 12 май [1944 г.] с маршрут Кална – в[ръх] Ком – Лакатник – Ржана – Мургаш – Фердинандов връх – в[ръх] Братан.
Партизански сили: Върховният щаб [на НОВА], капитан [Уйлям Франк] Томпсън и 2[-ра] Софийска партизанска бригада.
Етапи.
Първи етап: излизане на в[ръх] Ком към 15 май [1944 г.] и влизане във връзка с партизанските отряди от Северна България: Врачански, Фердинандски и Белимелски.
Втори етап: до 23 май [1944 г.] установяване в Мургашко и влизане във връзка с партизанския отряд “Чавдар”. Три седмици престой и организиране на партизанското движение във Ботевградско и терористичната дейност в София.
Трети етап: достигане на крайния район към 1 юли т[ази] г[одина] и започване на масовата подготовка за въоръжено възстание.
В изпълнение на плана, се вземат мерки за осигуряване на снабдяването по въздуха, което се урежда по следния начин:
Капитан [Уйлям Франк] Томпсън поема грижата да влезе във връзка с командването в Кайро и да уреди спускането на 15 транспорта с оръжие в планината Мургаш, над райони, които ще бъдат уточнени на самото място.
Решава се да се премине към масово снабдяване и на другите партизански формации, макар че при тях няма английски офицери. Върховният щаб предлага следните 7 точки за снабдяване от въздуха:
№ 1 – връх Братан, в Средна гора, за снабдяване на партизанските формации от Габровско и Средногорието.
№ 2 – с.Тополово, Асеновградско – за снабдяване на партизанските формации в Родопското пространство.
№ 3 – гребенът южно от с.Кости, М[алко] Търновско, за снабдяване на партизанските формации от Бургаската Черноморска оперативна зона.
№ 4 – в района на с.Кортен, Н[ово] Загорско, за снабдяване на партизанските формации в Еленската планина и Източна Средна гора.
№ 5 – в района на гара Роман, за снабдяване на партизанските формации от Първа Дунавска бойна област.
№ 6 – в района на с.Ичера, Сливенско, за снабдяване на партизанските формации в Сливенската, Котленската, Твърдишката, Карнобатската планини и Ямболско.
№ 7 – в района на Преслав, за снабдяване на партизанските формации от Втора Дунавска бойна област.
По настояване на капитан Уйлям Франк Томпсън, на първо време се избират само точките №№ 1, 2 и 5, за които се знаело, че са сигурни. Решението било одобрено от Кайро. Отделът за “Специални операции” съобщава, че ще бъде готов за спускане на материалите в трите точки между 25 и 30 май [1944 г.] Светлинен знак от земята: буква “А” от 6 огнени точки с междини по 10 метра.
Капитан [Уйлям Франк] Томпсън трябвало да потвърди, че отрядите са заели места около точките и са готови да посрещнат материалите.
12. На 12 май [1944 г.] започва настъплението. От този момент, капитан Уйлям Франк Томпсън загубва връзка с Кайро поради повреждане на батериите на радиото. На 23 май [1944 г.] радиостанцията му била пленена и той изгорил ключа. Понеже този ключ се сменявал ежедневно, сега се явява невъзможно да се установи връзка с Кайро. Английските самолети едва ли ще се явят над определените точки, защото в Кайро не е получено исканото потвърждение.
13. Изборът и определянето на въпросните точки е станал така:
Още в началото на януари [1944 г.], когато става въпрос за организиране на въздушно снабдяване в Карловско, Пещерско и Разложко, Върховният щаб разпорежда всяка от оперативните зони да избере едно място за товароспускане, което трябва да бъде: затънтено, широка поляна всред гората и по възможност на най-високата теренна точка в околността. Положението на точката да се съобщи или чрез разстояния до 3 характерни пунктове – селища, върхове и пр[очие], или пък да се даде по географските координати. В изпълнение на това нареждане зоните са дали точките си. Данните са били систематизирани в особена тетрадка.******** Пет от седемте избрани точки били дадени с разстояния, а №№ 5 и 4 били дадени с географски координати. [Уйлям Франк] Томпсън нанесъл точките на картата си и ги протелеграфирал в Кайро по географските координати в градуси и минути.
14. “Базата на спущането” се урежда по следния начин:
а) В “Свободната партизанска зона”: определя се летището. Назначава му се комендант и един земен охранителен ешелон от 1-2 чети измежду най-младите (15-16 години). На удобни точки се поставят автоматични оръжие за кръгова отбрана. Определеният за деня буквен знак се изобразява с купчини от слама, или кофи пълни с нафта. Дежурният радиотелеграфист в определения част на определена вълна и фрекция, влиза във връзка с идващия самолет по особен шифър. Щом получи отговор, предупреждава дежурния по летище. Последният подава с електрическо фенерче морзовият знак на определената за нощта буква за връзка и щом получи отговор с бордна светлина от самолета, нарежда да се запалят огньовете. В няколко кръга самолетът слиза и хвърля товара между 300 и 500 метра височина. Дежурните групи на земния ешелон прибират материалите. На следния ден капитан [Уйлям Франк] Томпсън известява Кайро в какво състояние е получена пратката.
б)********* в “несигурна зона”: отрядът остава на закрито и в страни от поляната. Приготвя се буквата и остава един дежурен при нея. Щом чуе бръмченето на самолета, подава морзовия знак, запалва “буквата”**********. Отрядът излиза и прибира товарите.
Следното стоварване се извършва пак на същото място и точно на двадесетият ден.
1.VІ.1944 г., София

АМВР, об.дело 20215, л.1-7. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.124-129.

* В действителност “Управление за специални операции”. За дейността на УСО виж по-подробно книгите на Робин Нейландс “В зоне боевых действий”, М., 2005, с.17-91; Стив Крофорд “Спецназ в бою. Опыт спецназа разных стран”, М., 2002; Уильям Маккензи “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004 и др.
** Става дума за “служби”
*** Става дума за старите предели на България, с граници от преди 1 септември 1939 г.
1 Мостин Левелин Дейвис (26 юни 1910 – 21 март 1944). Завършва училище в Чартър Хауз и Оксфорд. Със започването на Втората световна война преминава на работа в Управлението за специални операции (SOE) в “Force 133”. Достига чин майор. Ръководител на британската военна мисия “Мълигатони”. Убит е на 21 март 1944 г. от осколките на граната, при военна блокада на Църнотравския район. В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за него има следната информация: „Mostyn Llewellyn Davies, майор, личен идентификационен номер 230270, служител на подразделението на УСО „Force 133”, убит на 25 март 1944 г. Допълнителна информация: роден в Лондон, преди войната работи като финансов счетоводител, служи в подразделението на УСО в Ню Йорк, ръководител на мисията „Мъгалитоуни” в България.”
Surname: Davies
Forename: Mostyn Llewellyn
Unit: Force 133 SOE
Rank: Major
Number: 230270
Date Of Death: 25th March 1944
Age: 33
Gravesite: Belgrade War Cemetery,Yugoslavia Joint grave 9A.D.7-8
Additional Information: parent unit General List
born London
resided Suffolk
son of Llewellyn Sydney and Clara Lina Andrea Davies
husband of Brenda Margaret Davies
M.A.
Chartered Accountant in civlian life
award D.S.O.
former SOE New York
Op.Mulligatawny – KIA Bulgaria
Image(s): No images added.

Record Added: 20 Mar 2006
Record Edited: 26 May 2006
Views: 43
Виж:
Виж: http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=3677
2 Живоин Николич (Бърко) – роден през 1911 г., югославски партизански командир в Южна Сърбия. Командва Вранския (Църнотравския) партизански отряд, а по-късно 6-а Южноморавска бригада. Съдействува за сътрудничеството с Трънския партизански отряд и за установяването на връзки от страна на Британската военна мисия с ръководството на НОВА. От септември 1944 г. е заместник-командир на 13-и корпус на ЮНОА. След войната служи в ЮНА. Завършил е Висшата военна академия на ЮНА през 1950 г. Преминава в запаса от 1961 г. Автор е на книгата “22-ра дивизия”, издадена в Белград през 1972 г.
**** Югославските партизани настаняват личния състав на британската военна мисия и радиостанцията и в една от къщите на с.Добро поле. Там и пристига с отряда си и Славчо Трънски, където с помощта на Владо Тричков и югославския представител Владимир Вуйович (Вуя) води разговори с майор Мостин Дейвис за получаване на британско оръжие и боеприпаси. Виж: Трънски, Сл., „Неотдавна. 1942-1943-1944”, С., 1965, с.358-360.
3 ”Георги” – става дума за командира на Първа военнооперативна зона и член на щаба на НОВA, Владо Тричков. Със заповед на Министъра на войната от 11 септември 1944 г., посмъртно е произведен в чин генерал-лейтенант.
***** За биографията на майор Томпсън, виж съдържанието на документ № 577.
4 “Драган” – представител на Главния щаб на НОВА при Щаба на І ВОЗ и Трънския отряд, Гочо Гопин.
****** В случая е допусната грешка. Тук става дума за Варденик планина.
5 “Дънмор” – известен в българската научна периодика като “капитан от Британската военна мисия при югославските партизани в Южна Сърбия”. В случая се има предвид майор Дагмор, който е бил спуснат с парашут на 28 ноември 1943 г. на югославска територия, след което се присъединява към групата на майор Мостин Левелин Дейвис. След четиримесечно бездействие, поради отказа на Тито да го приеме, заедно с личния състав на пет други британски парашутни групи, през април 1944 г. установява връзка с партизанското движение на Тито.
******* Навсякъде в текста е даден като “Томпсон”.
6 “Горчо” –
7 “Нако” – става дума за Начо Иванов.
8 “Асен” – става дума за Георги Чанков, комисар на Софийската оперативна зона.
9 “Коста” – става дума за Благой Евтимов Иванов (1898-1951). Член на БКП от 1919 г. и на ВКПб. Участник във Войнишкото въстание от 1918 г. и в Септемврийското въстание от 1923 г. Осъден задочно на смърт за нелегална дейност. През 1925 г. емигрира в СССР. Като политемигрант участвува в гражданската война в Испания и във Великата отечествена война на СССР през 1941-1943 г. През 1943 г. идва нелегално в България и взема участие във въоръжената борба като член на ЦК на БКП, член на Главния щаб и главнокомандващ НОВА. Със заповед на Министъра на войната от 11 септември 1944 г., е произведен в чин генерал-майор.
10 Здравко Велев Георгиев – роден през 1914 г. в гр.София Политически и държавен деец, генерал-полковник. Член е РМ