НЕИЗВЕСТНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЕВРЕИ-АНТИФАШИСТИ, ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ В ДЕЙНОСТТА НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ, В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.
Ст.н.с.ІІ ст. Николай Георгиев Котев, д-р по история
Една от интересните и малкоизследвани теми от историята на Втората световна война, погледната през ъгъла на съществуващите различни нейни директории и поддиректории е тази, за приноса на евреите-емигранти в разгрома на хитлеро-фашизма. Участието на българските евреи в партизанските и съпротивителните движения на Балканския полуостров е добре изследвано. Но в същото време има и теми, които са малко изследвани и които биха могли логично да допълнят онази малкоизвестна страна на войната, която по ред причини не е била осветлявана. В нея може да бъде поставено и участието на евреите-антифашисти в дейността и операциите на съюзническите антихитлеристки разузнавателни служби. За сега, разработването на този много специфичен проблем среща редица трудности, най-вече при издирването на документални свидетелства и факти. Поради тази причина, авторът предоставя на вниманието на читателите на списанието поредица от новооткрити документални свидетелства които са от периода на Втората световна война 1939-1945 г. Все пак авторът предупреждава: към документите трябва да се подхожда много внимателно, поради обстоятелствотото, че макар, текстуално те да са подготвени от българските специални служби на царското Министерство на войната и Полицията, в действителност инициаторът за създаването им е преди всичко германската служба “Абвер”. Последната покривала периметъра на оперативната работа в чужбина, където по принцип не допускала да се проявяват със своите самостоятелни действия съюзниците и по хитлеро-фашистката Ос. Днес, вече е известно, че всяко от понятията или фамилиите използвани в работата на Абвера в чужбина се завоалирали и прикривали на няколко нива от германските разузнавачи. Така например, освен ръководителя на КО “България”, Ото Вагнер (д-р Делиус) на Балканите работили още двама “Вагнеровци”. Използването на тези фамилии внася известно смущение, когато въпросът опира до кого да бъде насочен дадения документален текст. Така например, единият от “Вагнеровците” е германецът Радемахер, който работил в Истанбул под фамилията “д-р Вагнер” и бил представител на “Реферата 1-3” от групата “6-С” на РСХА, т.е. на Източния реферат на групата “6-С” на Главного управление за безопасност. Другият е сътрудникът на КО “България” (той и началник на контраразузнавателната служба на РОВС в България) Клавдий Александрович Фос, с псевдоними “Вагнер” и “Валтер”. Последният в периода от януари до марта 1943 г. също така е бил сътрудник на хитлеристкото морско контраразузнаване за Черно и Азовско море.
За “необятните параметри” на българската разузнавателна дейност говори още съдържанието на първия документ, където пресмехулно е посочен дори и английският агент “Скембри” (т.е. умалителното име на техническото устройство инсталирано в легацията нва САЩ известно като “скрамблер”), или пък съдържанието на един от останалите документи, в чийто текст немският агент (той и ръководител на кавказката емиграция) Саид Шамил, е преименуван в “Сурен Шамлията”. Та нали документът е “изготвен” от българските, а не от абверовските специалисти !!!
За дейността на Абвера на Балканския полуостров е писано немалко от нашите учени-историци.
1 Дейността на “Абвера” е предмет на изследване и в няколко от научно-изследователските и документални публикации и книги на самия автор на статията, а така също и на редица руски изследователи 2 Представеният документален материал е изграден преди всичко върху служебната преписка на българския Щаб на войската и на Министерството на войната (съкр.МВ-ЩВ), на Разузнавателното отделение при Щаба на войската (съкр. РО-ЩВ), на МВнРИ и на българската Дирекция на полицията; представени са също така и непряки свидетелства за интереса проявяван от ръководството на Абвера в България към служителите на различни задгранични разузнавателни служби и към българските и чуждите граждани, които се намирали в контакт или са на работа в различните Легации. Посочват се вариантите на прилагането на т.нар. “психоманеври” и на различни други провокации, правени от страна на служителите на германската армейска разузнавателна служба, а така също и от служителите на българската полиция спрямо различни български и чужди емигранти, живеещи в чужбина.
Текстът на редица от документите разкриват също така германските и българските начини и прийоми за борба със специалните служби на антихитлеристката коалиция (от периода 1941-1944 г.), както и обратните реакции, с които се сблъскват те. На вниманието на читателя се представя също така и стилът на подготвянето на документите, които са писани от служителите на различните служби, действащи в годините на Втората световна война на територията на България. Почти всички документи са представени с пълните си текстове, тъй като евентуалната извадка от тях, би могла да създаде погрешна представа за истинското състояние на нещата.
От съдържанието на документите може да се направи едно любопитно заключение. Докато хронологично стилът на първата половина от документите е един, втората половина се отличава с друг стил, т.е. налице е една еволюция при обработката и подаването на документите с цел на повишаването на достоверността им, а така също и за възможността им да се използват в бъдеще време, без да се разкриват източниците на информациите. За кой ли път германските “стари бойци” със своя разузнавателен “der Eintopf” преподават поредния урок на българските полицаи и българските разузнавачи в минало и бъдеще време, в който поради ограничението на последното поради края на войната през 1945 г. липсва “съдът на честта” и се намеква, че циркът не е “панаирна барака за бърборене” или естраден концерт.
Всички документи в дадената статия са оригинали, имат нужната археографска обработка и са съпроводени със съответния библиографичен апарат. От автора на статията са издирени биографиите на някои от участниците, чиито имена са посочени в документите. Много от имената и фамилиите все пак остават зашифровани, дори от разстоянието на времето, като за истинските им знаят само германските ръководители на КО “България” и КО “Турция”.
На места текстът е осъвременен, като документите са подредени в хронологичен порядък. Всички документи са неизвестни за историческата наука и се публикуват за първи път.

Бележки към текста:
1. Петров, Л., Проблеми на военната политика на България (1934-1939 г.), С., 1990; Николов, Р., Българско-германските военно икономически отношения 1941-1944 г., С., 1991; Тошкова, В., България и Третият райх (1941–1944 г.). Политически отношения. С., 1975; Тошкова, В., България в балканската политика на САЩ (1939–1944). С., 1985; Марков, Г., “Българо-германските отношения 1931-1939 г.”, С., 1994 и др.
2. Повече за дейността на Абвера като структура, а така също и за неговите действия на Балканския полуостров виж: – Котев, Н., Авр.Котева, “Към въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 година” – в: “Годишник за история на евреите в България”, С., 2002, с.369-388; Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в: “Известия на Държавните Архиви”, С., 2004, том 87, с.98-175; Котева, Авр., Котев,”Края на една загадка или по-нататъшно изследване? Към въпроса за съдбата на един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” Пладне – инженер Георги Вълков” – в: “Известия на Националния исторически музей”, С., 2005, том ХV, с. 171-191.; Н., Котева, Авр., Котев, Н., “Към въпроса за структурата и дейността на германския Абвер на Балканския полуостров в първите години на Втората световна война” – в: “Известия на Българската Орда”, С., 2005, кн.2 (68), с. 38-51; Шелленберг, В., “В паутине СД”, Минск, 1999; Мадер, Юл., “Абвер: щит и меч Третьего рейха”, Ростов-на-Дону, 1999; Райле, Оск., “Тайная война. Секретные операции абвера на Западе и Востоке 1921-1945, Москва, 2002; Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ Рейха” книга І-ІІ, Санкт Петербург, 2003; Соцков, Л., “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”, Москва, 2003; Бояджи, Э., “История шпионажа”, том І-ІІ, Москва, 2003; Неподаев, Юр., “Спецназ адмирала Канариса. Карманное войско фюрера”, М., 2004 и др.
Документ № 1
ИЗ ТЕКСТА НА ДОКЛАД ЗА ОБЕКТИТЕ НА ОТДЕЛЕНИЕТО “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА*
София, не по-рано от началото на 1942 г.
ОБЕКТИ НА ОТДЕЛЕНИЕТО:
І.ЧУЖДИ РАЗУЗНАВАНИЯ:
1. Английско разузнаване
2. Американско разузнаване
3. Съветско разузнаване
4. Турско разузнаване
5. Гръцко разузнаване
6. Румънско разузнаване
7. Французско разузнаване
8. Швейцарско разузнаване
9. Шведско разузнаване
10. Полско разузнаване
11. Чехско разузнаване
12. Аржентинско разузнаване
13. Египетско разузнаване
14. Японско разузнаване
15. Испанско разузнаване
16. Унгарско разузнаване
17. Словашко разузнаване
18. Италианско разузнаване
19. Сръбско разузнаване
20. Хърватско разузнаване
ІІ. ЧУЖДИ ПРОПАГАНДИ:
1. Английска пропаганда
2. Американска пропаганда
3. Турска пропаганда
4. Гръцка пропаганда
5. Французска пропаганда
6. Швейцарска пропаганда
7. Белгийска пропаганда
8. Италианска пропаганда
9. Албанска пропаганда
10. Румънска пропаганда
11. Сръбска пропаганда
ІІІ. РЕЛИГИОЗНИ ПРОПАГАНДИ:
1 Католическа
2.Адвентисти
3.Дъновисти
4.Баптисти
5.Евангелисти
1. Общество на христовите братя
2. Обединени евангелистки църкви
ІV. МАСОНИ
V. МАЛЦИНСТВА
1. Турско
2. Еврейско
3. Арменско
VІ.РУСКА ЕМИГРАЦИЯ
VІІ.ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ
VІІІ.НАЦИОНАЛ-РЕВОЛЮЦИОННИ ОРГАНИЗАЦИИ
ІХ. ЧЕТНИЧЕСКИ ДВИЖЕНИЯ
Х.ПЕРЛЮСТРАЦИЯ
– “ –
За чуждите разузнавателни и пропагандни служби, особено след скъсване дипломатическите ни отношения с неприятелски настроените спрямо сили от Оста държави, България доби огромен интерес. Загубили неофициалните си ръководители, в лицето на официалните си дипломатически представители, на разузнавателните им служби, покрай пряката задача за събиране на сведения от военен, политически и стопански характер, легна и задачата за организиране на канали, чрез които събраните сведения трябваше да се пренасят до централите им, настанени в съседните на нашата държава страни. Особена дейност в това направление проявиха англо-американските разузнавателни служби, чиито ръководства след скъсване на дипломатическите отношения между България, Англия и Съединените Щати, се установиха в Цариград.
Освен това, Отделението разполагаше със сведения за съществуването на разузнавателните централи, чрез които чуждите разузнавателни агенти получаваха нареждания и предаваха някои от събраните сведения. Някои от тези радиопредаватели бяха разкрити, едни от които Отделението използува и продължава да поддържа връзка с централите им. Разкрити бяха и някои от каналите, които служеха за препращане на хора-куриери, сведения, инструкции и пари. Със заловените лица биде постъпено съгласно законите в страната.
Освен горната огромна работа, в която харата от Отделението трябваше да се справят, за да се предотвратят големите пакостни последици за нашата страна, на преден план стоеше и борбата с разпространителите и проводниците на масата зловредни слухове, които чуждите пропагандни служби разпространяваха между народа, целещи да го доведат до нравствена анархия.
Революционното значение на днешната война и идеята за нова Европа, в името на която силите на Оста се борят, създадоха голяма работа, особено на англо-американската и съветска пропагандни служби, мъчейки се с всички средства да разколебаят духът на българския народ. Чрез създаване на интернационални олигархии, зад които се криеха и безскрупулни домогвания на юдомасонското еврейство, се разпространяваха песимистични предсказания, като към България и българския народ се отправяха най-мръсни и долни закани. Със заловените разпространители на горните слухове бе постъпено съгласно постановлението на член 9 от Закона за разтурянето на партийно-политическите групировки** и член 124, буква А, Б и В от Закона за държавната полиция.
І.АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ
След напускането на Английската легация и заминаването и за Турция, по-голямата част от персонала и се установи в Цариград и Анкара. Заедно с това и ръководството на английското разузнаване за България бе установено в Цариград. От сведенията, с които службата разполага се вижда, че в това разузнаване са ангажирани голяма част от персонала на бившата легация, бивши членове на английската колония в България и такива от английските институти. В Цариград са полковник АЛЕКСАНДЪР РОСС1, бившето военно аташе в София, ЕДУАРД СМИТ РОСС2, бившия ръководител на “Интелиджънс сървис” в София, НОРМАН [ДЖЕЙМС] ДЕЙВИС3, УЙЛЯМ РОДЖЕРС, МАКДЕРМОТ, ФРЕДЕРИК ПИТ, търговец и бивш кореспондент на “Дейли мейл” и др.
От сведенията, с които службата разполага от секретни сътрудници се установява, че главен ръководител на английското разузнаване в Турция е известният полковник ДЖИБСЪН***, много ловък, деен и добре познаващ службата си. Като негов главен помощник е известният капитан УАЙТЪЛ****, началник на Паспортното бюро при Английската легация и фактически шеф на “Интелиджънс сървис”, при помощници капитан БЪРН и ТОМСЪН, технически помощници на ръководството на УЙЛЯМ РОДЖЕРС*****, адмирал и съветник в Щаба на турската флота. Същият е известен на службата и беше дълги години в България, като се занимаваше с разузнаване в страната, проявявайки най-голям интерес от Черноморското крайбрежие. Друг помощник е ФЕРГЮСЪН ХАРКНЕС******, шеф на стопанската блокада в Цариград. Събирането и систематизирането на сведенията се ръководи от англичанина МОНТОН, с помощник полковник АЩЪМ*******. Като един от най-ценните помощници и сътрудници на полковник Джибсън е известният руснак ГРАНОВСКИ********, който е приел мохамеданството и в Цариград е известен, като един от най-енергичните и ловки хора на английското разузнаване. Грановски едновременно е в услуга и на турската полиция. Същият живее в Цариград и за прикритие се занимава с търговия. Един от главните помощници на Грановски и занимаващ се с разузнаване в България е потурченият евреин ДЖЕВАД, с едно око, говорещ добре български, бивш български поданик, сега притежаващ турски паспорт. Същият е изпращал лично хората си с моторни лодки до българския бряг, а и понякога и той самият е идвал в България.
Тази централа за разузнаване развива извънредно голяма дейност и разполага с неограничени парични средства, за изразходването на които не се държи никаква сметка. Разузнаването разполага със значителен брой сътрудници от най-различни народности. В България били изпращани голямо количество английски агенти по най-различни пътища. В някои случаи те били изпращани с турски моторни лодки и стоварвани на някой пункт по-отдалечен на българския черноморски бряг. Изпращането на хората ставало и по суша. Във всички случаи изпращаните хора били съпровождани от доверени лица до границата и оттам се прехвърляли на българска територия, като след това влизали във връзка с предварително уведомения за това сътрудник на наша територия. Друг начин за изпращането на агенти в България е с фалшиви документи, специално и майсторски подготвени от техническата служба на разузнаването. За агенти обаче са използвани лица с напълно редовни документи, идващи в България под формата на търговци.
За агенти, английското разузнаване използува голям брой евреи и хора от други народности, като унгарци, поляци, арменци, руснаци, турци и др. Евреите изселници от България след пристигането в Турция се подлагат на най-щателен разпит от страна на разузнаването и те са едни от най-сигурните и богати източници на сведения. Тези от тях, които със своите връзки в България и способности се проявяват като хора, които могат за в бъдеще да бъдат използвани за разузнавателни задачи, биват оставяни в Цариград. Хората от останалите народности се изпращат в България с редовни или фалшиви документи със специални разузнавателни задачи или като куриери. Някои от тях, след свършване на възложената им работа в страната, продължават пътя си за Германия, Унгария, Румъния и другаде.
Връзката между ръководството и Цариград и агентите в страната се поддържа посредством пътници, пътуващи под формата на търговци и др., като същите пренасят писма със сведения, инструкции за работа, пари и др., в куфари с двойни дъна, а така също и устно предават сведения и получават инструкции. Връзка се поддържа и посредством писмена кореспонденция като писма с най-невинно съдържание – търговско, семейно и любовно. Между редовете се съобщават сведения или дават задачи и инструкции написани с тайно мастило, което се проявява само при внимателно нагряване или като се действува с проявител със специална химическа формула. В други писма, сведения и съобщения се изпращат, като в текста има поместени условни думи и знакове, известни само на изпращача и на получателя. За поддържането на връзките между агентите и ръководството се ползуват и инсталирани в страната радиопредаватели, най-малък и усъвършенствуван тип (американска система).
Друг начин за връзка на разузнаването със своите агенти в страната е чрез неутрални легации в София, като французската, швейцарската, шведската и аржентинската. Ръководството в Цариград, след предварително съгласие на лице от легацията, предава по същия писмени или устни нареждания за своите хора в България, като за това своевременно е уведомило агентите си кога, при кого и по какъв начин ще се явят да получат изпратените писма или други. По същият път агентите от България изпращат своите доклади. За такава цел се използуват и куриерите на гореспоменатите легации.
Службата е набелязала като агенти на английското разузнаване следните лица: МАНЯ ФАНТА, по баща МАЛИНОВА, 46 год[ишна], българка, живуща в София, за която с положителност бе установено, че е във връзка с бившето английско военно аташе в София полковник Ал[ександър] Росс още когато последният беше в България и бе в пълна негова услуга. Същата през настоящата година предприе пътувания до Швейцария и Португалия – гр.Лисабон, където в последния град е гостувала на зет си, бившия белгийски пълномощен министър в София [АНРИ] МОТ, който по настоящем е на служба, като пълномощен министър в Лисабон на белгийското задгранично правителство в Лондон и, който по време на нейното представяне там е пътувал до Лондон и се е завърнал. В Лисабон се е срещала и с някой англичанин. В София същата е във връзка с шведската, швейцарската и аржентинската легация. Тук се движи постоянно в кръга на убедени англофили. По сведения е във връзка и с бившия министър-председател [Никола] Мушанов4, който я посещавал в дома.
ХАНС ГИЛМАЙДЕН, бивш норвежки вицеконсул във Варна и параходен агент, понастоящем живущ в Цариград. Същият е във връзка с английското разузнаване, а същевременно се занимава с търговия. Той е редовна кореспонденция с ГАВРИЛ СТАЙКОВ, 42 год[ишен], родом от София, търговец, американски възпитанник, в миналото беше чиновник, а в последствие съдружник на англичанина ФРЕДЕРИК ПИТ, търговец и кореспондент на английския вестник “Дейли Мейл”. [Гаврил] Стайков често пътува в Цариград, където се среща с Ханс Гилмайден, [Фредерик] Пит и други англичани.
Бeлгиецът инж[енер] ГУСТАФ ПЕТЕР МАAС, 32 годишен, родом Вегрен – Белгия, инженер-конструктор, живущ София, ул.”Белчев” № 43, притежава германски фромденпас. Същият е в притежание на един патент за една специална бетонна смес. За него е установено, че е във връзка с английското разузнаване и при едно негово пътуване в Цариград се е срещал с хора от последното. Там е бил в постоянна връзка с белгиеца [Д]жордж Лиенарди изгонен от България, живущ в Цариград, във връзка с хора от английското разузнаване и белгийското задгранично правителство в Лондон. В Цариград последният се занимава с търговия, като същевременно ръководи и предприятието си в София, управлявано тук от жена му. Ма[а]с в София, чрез инженер ЗЛАТАНОВ, съдружник на Лиенарди, е във връзка с Военното министерство за постройка на някакви бетонни конструкции. Сведенията са, че Ма[а]с е в услуга на германското разузнаване.
В услуга на английското разузнаване е евреинът АНРИ АФТАЛЬОН, 44 годишен, родом от София, бивш български поданик, търговец, понастоящем в Цариград, занимаващ се там с търговия. Освен него, в услуга на същото разузнаване са евреите ДАВИД РОЗЕНЩЕРН, ДАВИД СИМХА, ТОЛЕДО, МОШЕ БАРУХ и др.
Като агенти на английското разузнаване в Цариград са известни лицата РУДОЛФ ШМИД, унгарец, търговец, живущ в Будапеща, ул.”Ласекагнеса” 27, третия етаж, пътуващ често в Цариград, гдето е във връзка с англичанина СКЕМБРИ. На път за Цариград лицето е престояло по-дълго време в София под предтекст, че иска да сключи търговски сделки. Тук бил на квартира в МАРИЯ ЛАНДАУ на ул.”Кърниградска” 14, австрийка, бивша жена на евреина Ландау. Във връзка с търговски работи е бил в контакт с някой си РАШКО РАШКОВ, понастоящем в Деде-Агач, известен като авантюрист, с ПЕТЕР СТЕЦЕНБАХ, унгарец и с ТОНЧЕВ и БОЯДЖИЕВ, от дружество “Село”, на които предлагал търговски сделки, но въпреки всичкото ни желание не сключил никакви сделки. С впечатлението е на всички, че ШМИД прикрива, под маската на търговец другата си дейност. Рудолф Шмид в Цариград е във връзка с унгареца д-р КЕРТИШ, който е известен като един от главните сътрудници на английското разузнаване. Лицата НЕМЧИК, унгарец, инженер от Братислава, МОРАВЧИК – дипломат от Братислава и о.з. полковник КОВАЧ, унгарец, пристигнали в Цариград и били в постоянна връзка с Рудолф Шмид и д-р Кертиш.
В пълна услуга на английското разузнаване в Цариград е известният на службата ВАНГЕЛ ХРИЗИКУ, бивше аташе по печата при Румънската легация в София. Той е във връзка с разузнаването посредством представителя на агенция “Ройтер” – КАНУТИ в Цариград.
II. АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ
Веднага след скъсването на дипломатическите отношения между А[мериканските] С[ъединени] Щати и България и заминаването на персонала на американската легация за Турция, по-голяма част от същия, след пристигането си се е установил там, а заедно с това и ръководството на американското разузнаване за България се установява в Цариград. Веднага след пристигането, с разузнаването в България се е занимавал бившия американски военен аташе в София полковник [Кърнилиъс К.] ДЖЕДУИН5, а напоследък за целта е пристигнал и бившия пълномощен министър в София [Д]ЖОРДЖ ЪРЛ6.
От сведенията, които службата има от секретни сътрудници се установява, че главен ръководител на американското разузнаване със седалище в Турция – Цариград е американският евреин Лерман, много близък и доверено лице на американския пълномощен министър в Турция Щайнхард – също евреин. В резултат на борбата, която се води между чистите американци и американците по произход евреи в Турция и въобще в Америка и другаде, Лерман е успял да наложи и заеме този пост благодарение на подкрепата, която е получил от Щайнхард и изместил бившия ръководител на това разузнаваяне, американеца [РОБЪРТ] ПАРКЪР.
Секцията за югоизточна Европа е поверена и се ръководи от [Д]ЖОРДЖ ЪРЛ, бивш пълномощен министър в София, който е в не много добри отношения с Лерман и Щайнхард, тъй като Ърл е чист американец и води борба против американските евреи. За шеф на разузнаването специално за България е назначен бившия директор на Американския колеж в София – Симеоново ФЛОЙД БЛЯК, като добър познавач на страната и условията на работа, създал си, благодарение на дългите години престой в България солидни връзки в обществото. Още по времето, когато същият беше в България като директор на Колежа, последният беше център на американското разузнаване и пропаганда. Там ставаха срещи между [Флойд] Бляк и негови сътрудници. Той беше един от най.ценните сътрудници на [Джордж] Ърл и бившия английски пълномощен министър [Джордж] Рендел. [Флойд] Бляк, подтикван от омразата си към сегашния режим в страната, развива извънредно голяма разузнавателна дейност, като непрекъснато работи и полага голям труд. По всички стени на кабинета му са били окачени стари и нови карти на България, някои от които обозначени със знаци, а така също постоянно се снабдявал по различни пътища с най-разнообразни трудове на български от стопански, политически, исторически, географически, статистически и друг характер. Пръв помощник и съветник на [Флойд] Бляк е бившият учител също от Колежа професор [Лоуренс] Мур, който е шеф на шифъра. За сътрудници на американското разузнаване в Цариград служат най-главно евреи, изселили се от България, които напоследък предпочитат да работят с американското разузнаване, вместо английското. Повечето от нелегално избягалите от България лица и българи от Македония, живущи в Цариград, гърчеещи се и сърбеещи се, са на служба на американското разузнаване. Освен гореизброените, разузнаването използува почти всички, завършили Американския колеж в Цариград и другаде – евреи, турци, гърци, арменци, руснаци и лица от други народности, като унгарци, чехи, поляци, румънци, които по разни причини са избягали от Отечеството си и са настроени против сили на Оста.
[Флойд] Бляк използва за своите цели и лица от бившите партии, като демократи, звенари, протогеровисти, масони и др., с които е във връзка още от България и, с които и сега поддържа постоянни връзки посредством разни хора или писмено. Така например, преди заминаването си от България за Цариград, той е имал няколко срещи в Колежа с известния протогеровист ПЕЦО ТРАЙКОВ [ГИРОВСКИ] 7.
Почти всеки ден [Флойд] Бляк се среща с лица идващи в Цариград от България, под формата на търговци, които най-подробно го информират за положението в страната, а също така служат за връзка с неговите агенти в България. С много евреи в България [Флойд] Бляк е в писмена връзка. Кореспонденцията си от България той получава на адреса на Роберт-колеж в Бебек, адресирана до професор Скот и на други турски имена в пощенски кутии.
[Флойд] Бляк и [Лоуренс] Мур често устройват беседи в Турция за България,
за ограничен кръг слушатели, пред които излагали положението в България и изтъквали, че разполагали с един добре организиран апарат от органи, които ги осведомявали подробно за всичко, което става в България. В една от последните си беседи [Флойд] Бляк е заявил, че положението в България било назряло за един преврат и, че това било въпрос на дни. Най-малкото поражение на Германия на Източния фронт щяло да тури край на германофилския апарат в страната, който бил много малък. За него с изключение на правителството [на професор Богдан Филов]8 и неговите органи в страната и чужбина, всичко било неприязнено настроено срещу германците и очаквало само сигнала за преврата.
Американското разузнаване разполагало с неограничени парични средства и безогледно пръскало големи суми за своите цели. По сведения от журналистически среди в Цариград, които са добре осведомени, убийствата в България били финансирани от американското разузнаване.
Общо американското разузнаване се интересува най-живо за всичко, което става в България, Румъния, Сърбия, Албания, Гърция, [остров] Крит и останалите острови. Освен със своите документи, то разполагало и с радиопредаватели, чрез които всички сведения се предават в Централата със специални шифри.
На най-щателен и обстоен разпит от страна на разузнаването се подлагат всички пристигащи в Цариград от България евреи, които дават абсолютно всички сведения от военен, политически, стопански и икономически характер, които им са известни. Същите в озлоблението си към страната рисуват в най-черни краски положението. Тези от тях, които могат да бъдат и в бъдеще използвани от разузнаването, остават в Цариград на служба в последното.
Като агенти на американското разузнаване службата е набелязала следните лица и следи най-внимателно за тяхната проява: ИВАН МОНЕДЖИКОВ, 43 год[ишен], родом от София, българин, завършил Роберт-колеж през 1921 година, дългогодишен домакин-касиер на Американския колеж в Симеоново, живущ София, хотел “Славянска беседа” и на бул.”Патриарх Евтимий” № 38.
Иван Монеджиков е женен за американката, учителка в американския Девически колеж в Цариград на име К.Уайтъл, роднина на [Флойд] Бляк. Жената на [Флойд] Бляк е българка и първа братовчедка на [Иван] Монеджиков. През месец декември 1942 година [Иван] Монеджиков е бил в Цариград на гости на [Флойд] Бляк и през цялото време бил в постоянна връзка с него. След завръщането си в България, [Иван] Монеджиков, по нареждане на Флойд Бляк, е започнал да изпраща писма с най-разнообразни сведения от военен, политически, стопански и икономически характер, както и сведения с атмосферни измервания, необходими за авиацията. Сведенията са изпращани без подпис и адресирани до лицето ПЕТЪР ЧЕРНЯЕВ, Истанбул кюлюбю – Цариград, писани на пишуща машина на английски език, с която си служи [Иван] Монеджиков. По същото време [Иван] Монеджиков изпраща на [Флойд] Бляк най-различни книги на български език със статистически данни, исторически, стопански и географически характер. Последните бяха изпращани на адрес Х.СКОТ, Роберт-колеж и на други адреси с турски имена. [Иван] Монеджиков продължава да е в постоянна писменна връзка с жена си в Цариград и в техните писма се говори за [Флойд] Бляк, който има псевдонима “ЕФИ”. В писмата с най-невинно съдържание, [Иван] Монеджиков съобщава между другото, и най-различни сведения за събитията в страната, по продоволствени въпроси, мерки срещу евреите и др. Той изпраща също така телеграми и води телефонни разговори с жена си. По лица, пътуващи по търговски работи в Цариград и, които са познати на [Иван] Монеджиков и [на Флойд] Бляк, той изпраща устно и писмено известни работи за жена си и за [Флойд] Бляк. Така, по столичния търговец БОЯН КОМАНДАРЕВ, с когото е много близък, той преди време е изпратил някои работи и [Боян] Командарев в Цариград се е срещал с [Флойд] Бляк.
За Цариград по търговски работи пътува лицето БОЯН КОМАНДАРЕВ, 43 год[ишен], родом от Цариград, търговец на платове, завършил 1922 год[ина] Роберт колеж, живущ ул.”Шейново” № 4. [Боян] Командарев е известен като отявлен американо-англофил, бивш деен масон и членувал ко края – разтурването на последната масонска ложа (Възпитателен институт “Заря”). При пребиваването си в Цариград, той се среща с [Флойд] Бляк и други американци и англичани. В София средата, в която се движи е силно англофилски настроена.
БОЯН ИВАНОВ ДАНОВСКИ, 46 год[ишен], родом в Русе, покръстен евреин, писател-режисьор, живял в София, бул.”Патриарх Евтимий” № 27, понастоящем в Цариград. Преди това е бил на работа в кинотеатър “Роял”. За [Боян] Дановски е установено, че е един от най-дейните агенти на американското разузнаване в България. Той е в постоянна връзка с [Флойд] Бляк и с други хора от американското и египетско разузнаване, а така също и с турски офицери. Същият по таен път е поддържал връзки в страната с известния протогеровист ПЕЦО ТРАЙКОВ ГИРОВСКИ, установен като агент на американското разузнаване, на когото е изпращал инструкции заработа и получавал от последния сведения.
АТИЛА АКИЕВ СИЛАГИ, 36 годишен, родом в гр.Севлиево, по произход унгарец, български поданик, собственик на цирк, женен за англичанка, жив[ее в] София, бул.”Тотлебен” № 2. [Атила] Силаги е пътувал в Цариград под предлог за уреждане на турски и палестински визи за евреи-изселници от България. През време на пребиваването си в Цариград, той е бил във връзка с [Флойд] Бляк, на когото е предал писмо от София, бил е във връзка и с други англичани. На същият бе отказано от службата да му се даде виза, за да замине повторно за Цариград.
Евреинът АНРИКО АФТАЛЬОНИ, родом от София, 43 годишен, бивш търговец, от няколко години в Цариград, занимаващ се и там с търговия. За същият е установено, че е в постоянна връзка с Боян Дановски и други хора от американското разузнаване и е в пълна тяхна услуга.
БОРИС КОНСТАНТИНОВ СТАТЕЛОВ9, родом от Солун, о.з. полковник от флотата, понастоящем търговец, живущ Варна, ул.”Търговска” № 2, известен като деен звенар, близък приятел на евреина адвокат ФАЙОНОВ, отявлен звенар и близък човек на [полковник о.з.] Дамян Велчев10. Боян Стателов често пътува за Цариград под предлог за уреждане на търговски работи. През време на престоя си в Цариград, той е бил във връзка с хора от американското разузнаване.
Инж[енер] ГУСТАФ ПЕТЕР МААС, белгиец, 32 годишен, родом в гр.Вегрен – Белгия, инженер-конструктор, живущ София, ул.”Белчев” № 43, притежава германски фремденпас. Маас е в притежание на някакъв патент за бетонна смес. Пътувал е в Цариград, гдето е установено, че е бил във връзка с бившия американски военен аташе в София полковник [Кърнилиъс К.] Джедуин, на когото е съобщил много важни и интересни работи. Там той е бил в постоянна връзка с [Д]жордж Лиенарди, белгиец, изгонен от страната, във връзка с белгийското задгранично правителство в Лондон и в услуга на английското разузнаване. Маас е пътувал в Румъния и се завърнал в България, където понастоящем работи в д[ружест]вото на Лиенарди заедно с инж[енер] Златанов.
ОТТО АДОЛФ СУИКЪР, американец, бивш директор на дружество “Петрол” в София, понастоящем в Цариград, е в постоянна връзка с хората на американското разузнаване. Там е говорил много остро против правителството на България и особенно много се нахвърлил срещу Министъра г[осподи]н [Петър] Габровски11. През 1942 година същият е бил въдворяван на ново местожителство в гр.Асеновград, като агент на американското разузнаване.
Като агенти на англо-американските разузнавателни служби бяха въдворени на нови местожителства, съгласно член 124, буква “Д” от Закона за държавната полиция лицата:
СОТИР ЯНЕВ САРИЕВ от гр.Бургас;
БОРИС СЕРГЕЕВ УГАРЕВ от гр.Бургас;
ДИМИТЪР НИКОЛАЕВ ДАМАСКИНОВ, от гр.Бургас;
ИЛИЯ ДИНЕВ ПОПИЛИЕВ, от София;
ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ЗЕНОВИЧ, от Бургас;
ОДИСЕЙ СЕРАФИМОВ КАРАЯНЕВ, от гр.Бургас;
ЛАЗАР ГЕОРГИЕВ ИКОНОПИСОВ12 от гр.Бургас;
ИВАН ДЕМОСТЕНОВИЧ НЕРИС, от гр.Варна;
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ КОСТИЛЬОВ, от гр.Варна;
ОТТО АДОЛФ СУИКЪР, от София;
ВЛАДА КАРАСТОЯНОВА, от София**********;
МАРА ПОПИЛИЕВА, от София.
АМВР, общо дело 23633, л.131-140. Оригинал, машинопис.
* Най-точно субектите, с които трябва да се водило борба според “Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата” от началото на септември 1941 г., са определени от фашисткия депутат Дени Костов. В своята защита на този антиконституционен проект той се изказал по следния начин:
“Враг № 1 днес – това е безспорно комунистът, който е влязъл в открита акция и, който безмилостно трябва да бъде заслужено наказан и обезвреден…
Враг № 2 – това е Кръгът “Звено”…
Враг № 3 – това са Костатодоровските агенти в България, пладнарщината в България, която е била и ще остане агент на чуждите интереси, на чужди държави…
Враг № 4 – ами това са евреите в България…
Враг № 5 – това са масоните…” – Виж: по-подробно Дневникът на 25 ОНС, ІІ редовна сесия, 6.ІХ.1941 г., с.57; Иванов, В., “Борбата против фашизма за демокрация в Народното събрание 1923-1944 г.”, С., 1997, с.98-102.
** В текста погрешно (а може би демонстративно?) е посочено името на закона. Той е “Наредба-закон за разтурянето на партийно-политическите организации”, която е утвърдена с указ № 28 от 12 юни 1934 г. и изменена и допълнена със закон, обнародван в “Държавен вестник” бр.151 от 9 юли 1935 г. Нейният член 9-и гласи: “В особено важни за държавната сигурност случаи, по предложение на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, Министерският съвет може да постанови интерниране на провинените лица на местожителство под непосредствена военна или полицейска контрола и охрана за срок до 6 месеци, или пък да постанови изгнание на същите лица вън от пределите на държавата за срок до 5 години”. Виж: “Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942”, част ІІ, С., 1942, с.539-540. Тогава, на лист това изглеждало лесно.
*** В текста е дадено като “Джипсон”.
**** В текста е дадено като “Хуитол”.
***** В текста е дадено като “Вилиям Роджерс”.
****** В текста е дадено като “Фаргесон Харкнес”.
******* В текста едадено като “Аштом”.
******** В текста е дадено като “Граньовски”.
*********В текста е дадено като “Джеват”
********** Тук Андрей Праматаров греши – по това време Влада Карастоянова е вече емигрантка и е водеща говорителка на Българската служба в Би Би Си. Вероятно Андрей Праматаров е очаквал да бъде опроверган, като по такъв начин щяло да стане ясно, кой от службата и висшите кръгове в Царството слуша “Радио Лондон”.
Документ № 2
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 91 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ13 ДО ЩВ-РО, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА НА БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ ПОЛКОВНИК АЩЕН.
София, 16 февруари 1942 г.
Военен аташе № 91 Лично-поверително
Цариград, 16.ІІ.1942 г. София – началник Щаба на войската (РО)
Донасям, че на 1.ІІ.тази година в Цариград е пристигнал английският полковник Ащен, от еврейски произход.
Последният е шеф на Централата от Интелиджънс сървис по събиране [на] сведения от балканските страни, която централа сега от същия се установява в Цариград (д[остоверно]).
Горното донасям за сведение.
(п) Димитър Желязков – подполковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.255. Оригинал, машинопис.
Документ № 3
ДОНЕСЕНИЕ № 13 НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ АГЕНТ Т-1 ДО ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН14 ОТНОСНО СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН.
София, 4 март 1942 г.

В изпълнение на устно дадената ми задача
да се съберат сведения за лицето СИДЕР
ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН, донасям следното:
СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН е роден на 30 юлий 1912 г. в гр.Екатеринослав – Русия, сега живее на бул.”Скобелев” № 26, понастоящем работи като чиновник във ВАГОН ЛИ-КУК, говори немски, френски, руски и български езици, обстоятелство, което допринесло да бъде на служба в помената фирма.
От събраните сведения се установи, че обекта на времетраенето на своите пътувания се е занимавал с контрабанда, предимно на валута, обстоятелство което само по себе си говори, че същият е умен и гъвкав човек.
Жената на субекта*, на име Жозефина поддържа връзки с отдавна познатия на службата, на субекта* ЖОРЖ САЗИ – французко търговско аташе (отдавна голист**), които връзки не почиват на никаква физическа близост и са изключително или търговски т.е.контрабанда, или информации и сведения от политическо естество.
Сведенията, с които разполагам са, че в миналото субектът ни е поддържал връзки с руското търговско аташе – КАЛКИН, [както и] с шофьора при Руската легация.
Като се има предвид заплатата на [Сидер] Флорин, която е 5,000 лева с това което харчи и лукса, който поддържа, с обстоятелството, че жена му се среща с [Жорж] Сази, а самият той със Съветската легация, а в настоящият момент, че поддържа връзки и с Шведската легация то неоспоримо е, че [Сидер] Флорин добива нужните му суми по друг път. Пътят на шпионажа. Същият сред руските националистически среди се ползва с голямо недоверие не само като човек, но и от факта, че е руски евреин.
От всичко гореизложено личи, че субектът* е напълно вреден.
Донася Т-1.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.603. Оригинал, машинопис.
__
*В текста е дадено като “обект”.
** В смисъл на симатизант или поддръжник на политиката на генерал Шарл Дьо Гол. Повече за политиката на Комитета “Свободна Франция” виж книгата: Шарль де Голль “Военные мемуары. Призыв 1940-1942”, М., 2003.
Документ № 4
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-2159 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН.
София, 10 март 1942 г.

Министерство на войната Поверително
Щаб на войската ТУК – Началнику РО
№ V-2159
10.ІІІ.1942 г.
София
Представлявам сведението за лицето СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН, живущ на бул.”Скобелев” 26.
ПРИЛОЖЕНИЕ: доклад № 13 на Т-1 – 1942 година.
(п) [Христо] Тумбин
ПОДПОЛКОВНИК – Временен началник на РО 3
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.602. Оригинал, машинопис.
Документ № 5
СПИСЪК НА ЛИЦАТА, ЖИВЕЕЩИ В ТУРЦИЯ И РАБОТЕЩИ В ПОЛЗА НА СЪВЕТСКАТА И БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Цариград, 30 май 1942 г.

№ 412 Лично-поверително
30.V.1942 г. София – началник щаба на войската (Р.О)
Цариград
Представям списък на лицата, живущи в Турция и главно – Цариград, които са в услуга на англо-руската разузнавателна служба – за сведение.
Приложение: списък от 2 стр[аници].
(п) [Димитър] Желязков – подполковник
Списък на лицата – агенти на англо-руската разузнавателна служба в Турция.
Грановски, Борис – потурчен през 1933-1934 г. руски евреин, бил е православен преди да приеме мохамеданството. Живее на ул.”Мектеб сокак” № 7, Гьозтепе; има квартираза срещи на ул.”Бурса” № 35; франкмасонин, работи за турската, английската и съветската разузнавателни служби.
Левит – руски евреин; чиновник в книжарницата Хашет; претендира да е мексикански поданник; служи за връзка между Грановски и съветските агенти; поканен бил от турската полиция да напусне страната и той заявил, че щял да отиде в Москва; тясно свързан със ЗАХАРОВ и неговият заместник МИРОНОВ.
Ернщайн – поддиректор на холандската банка, Цариград. Има брат в Будапеща.
Нарцев, Иван – (потурчен и наричан Исхан бей). Собственик на книжарница; служи за връзка между Грановски и британските агенти.
Полковник Блънт – английски военен аташе.
Д-р Голден – живее в хотел “Континентал”; но се говори, че е арестуван от турската полиция и, ч е заминал за Палестина;
Винклер – румънски евреин; живее в Парк-хотел.
Заканеску – румънец; бил е в хотел “Лонда”; заминал за Сирия.
Д-р Розенфелд – живее в Парк-хотел; в тясна връзка е с Глиптис – гръцки консул в Александрета.
Курциус – полски вицеконсул в Цариград; в тясна връзка с [Станислав] Кот, полски посланник в Русия.
Фокс (Фалер) – от Юнайтед Кингдъм Комершъл Корпорейшън, Цариград.
Полковник Сюлейман – чиновник в Полското консулство, Цариград.
Полковник Крайевски – също.
Гибсън, Арчибалд (Владимир Григориевич Василиев) – сътрудник на Нарин Исхан бей, в службата на Грановски.
Сесил Лафонтайн – роднина на Уайтъл.
Капитан [Малкълм] Бър – помощник военен аташе в Английската легация; говори немски, френски, сръбски, руски и испански.
Дяконов, Павел Петрович – станал персиец; сътрудничи с Квасков, съветски агент и със Старченко, Александрович, Иванович – последният е руснак, собственик на автомобилен гараж в Гьодтепе и числящ се към службата на Грановски.
Ратер-Рутер – роднина на [Лев] Троцки*, приятел на Борак и Попински – първият е шофьор на полското консулство в Цариград; приятел на д-р Райман – чешки агент.
Векслер, г[оспожи]ца Роза Петровна – бивша чиновничка в Японската легация, Анкара, румънска еврейка.
Усов, д-р Николай Николаевич; потурчен руснак. Живее на ул.”Бурса” № 32. Лекар на Съветската легация (и в[ероятно]) ръководител на болшевишката пропаганда сред руската младеж в Турция.
Зверйев, Сергей Висарионович; потурчен руснак; капитан от [руската иператорска] империалистическа армия. Живее на ул.”Нури” № 27.
Тимошенко – бивш шофьор на японския военен аташе [полковник Мацухара]; във връзка с д-р Усов и със Зверйев. Живее в гаража на Тонжерков, Иван Николаевич.
Везикович (или Зекерия бей). Собстеник на бал ЕЛЛИ. Руснак от Крим, сега турски поданник. Агент на турския щаб, І-во бюро.
Федорова – помощик на Левит в книжарницата Хашет.
Паркер (или Пиствияков), бивш чиновник при Внешторг**. Претендира да е инженер-журналист от някаква южноамериканска държава. Женен за Тамара Григориевна Асатияни, бивша чиновничка при Съветската легация в Анкара.
Перов, Николай – потурчен руснак. Работи за съветското разузнаване с групата [на Борис] Грановски.
Алтман, Анна – стенографка в Съветското консулство в Цариград. Членка на ГПУ*** още от времето на Чеката****. В тясна връзка с Веришански, бивш съветски вицеконсул и шеф на ГПУ в Цариград. Помощничка на Якимович, съветски генерален консул в Цариград и Потапов, търговски секретар при Съветската легация***** в Анкара, където възглавява службата на ГПУ в Анкара.
Кошлаков, Дмитрий – собственик на гараж срещу френското консулство в Таксим. Съветски поданник, болшевишки агент.
—————————————————
Срещите на [Борис] Грановски с агентите му стават:
1. Джумхуриет джадеки № 211-213;
2. Бар Нектар, близо до пощата в Бейоглу;
3. ЕЛЛИ бар – в уличката срещу Хашет;
4. Ресторат Чардаш, на Тепебашъ; стопанисван от унгарски евреин и,
5. Във вилата на [Борис] Грановски в Гьозтепе и в апартамента му на улица “Бурса” № 35.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.761-764. Оригинал, машинопис.
__
* Става дума за изселеният на територията на Турция през 1928 г. от СССР Лев Давидович Бронщейн (Троцкий), председател на Революционния военен съвет на Републиката. Там той живее със съпругата си до 1933 г. , като успява да избегне “туркулизацията” (т.е. ликвидацията) – термин взет по името на бившия руски генерал Туркул. Интересното в случая е, че непосредствено след напускането на територията на Турция от Троцки през 1933 г., там е преместен да живее без да има право да се завърне, противникът на Хитлер по нацистката идеология и друг неин идеолог – Зееботендорф, който се самоубива на територията на Турция на 9 май 1945 г.
** Става дума за съветската външнотърговска организация “Внешняя торговля”.
*** Става дума за Главно политическо управление на РККА.
**** Става дума за Всесоюзната Чрезвичайна комисия (съкратено ВЧК).
***** В текста е дадено като “Амбаса”.
Документ № 6
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-936 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ15 ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА НЯКОИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ.*
София, 19 юни 1942 г.

МВ-ЩВ Поверително.
№ V-1-936 Цариград – Българска царска легация –
София – за военния аташе.
В Щаба на войската има сведение, че в Цариград, Гьоктепе, Мехтеб Сокак 7, живее по настоящем руския евреин, турски поданник ГРАНОВСКИ, БОРИС ЙОСИФ, който се нарича и БАХРИ СЕЛИМ. Грановски бил най-значителния и опасен агент на английската разузнавателна служба. Той бил ръководен от ГИБСЪН, РОБЕРТ. Сега Грановски работил за английския разунавателен офицер [Дик] ЛАФОНТАЙН, вербувал турски поданници, които да работят с радиопредавателни уреди. Тези турци били обучавани на радиопредаван от англичанина Файд. Такива училища за радиопредаване се намирали в:
– Истик[л]ал Кад[еси]. 473, ІV етаж, Ботер хан;
– Сарай Аркази Сокак 45 (Таксим).
Като сътрудник на Лафонтайн бил и известният английски поданник ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, белорусин.
Да се направи проверка на горното и донесе. ЗАПОВЕД.
(п) Никола Костов
ПОДПОЛКОВНИК – началник на отделение.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.786. Оригинал, машинопис.
__
* Повече за дейността на британското разузнаване в България виж: Котев, Н., “Английското разузнаване в България в годините на Втората световна война (1939-1944 г.)” – в сп.”Власт”, бр.2 от 25-31 януари 1994 г., а така също и монографията на Котев, Н., Авр.Котева “Британското разузнаване в България 1939-1945 г.”, С., 2003.
Документ № 7
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 530 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БОРИС ГРАНОВСКИ.
Цариград, 9 юли 1942 г.

№ 530/9.VІІ.1942 г. Поверително
Цариград София – началник щаба на войската (РО)
936. Донасям че, по въпроса за Грановски Борис и други лица съм изпратил подробни сведения, с изключение на тези за радиопредавателните училища, се потвърждават.
Усилията ми да разкрия училища за радиопредаване на посочените адреси до сега не дадоха положителни резултати. Споменатите по-горе лица използват радиопредавателните станции, които се намират на бул. “Джумхуриет” № 211 и 213. Същите се обслужбат главно от евреина [DONALD] МACINTOSH*, който живее при тези станции и пред турските власти минава за кореспондент на Arab News Agency.
(п) Димитър Желязков – подполковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.787. Оригинал, машинопис.
__
* В текста е даден като “Macinahach”. Доналд М.Макинтош след победата на антифашисткото въстание от 9 септември 1944 г. пристига в България на 12 ноември 1944 г. и престоява на нейна територия до декември 1946 г. като британски офицер за свръзка от състава на Съюзническата контролна комисия (съкр.СКК). Женен е за Елена Графова Демостенова – виж по-подробно: Картон за идентификация на Д.М.Макинтош – АМВР, общо дело 23623, том 10, л.41.

Документ № 8
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 585 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ БАЗИЛ ДЕЙВИДСЪН14 НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Цариград, 28.VІІ.1942 г.

№ 585 Лично-поверително
28.VІІ.1942 г. София – началник щаба на войската (РО)
Донасям, че лицето Базил Дейвидсън, живущо в Цариград, пл[ощад] Таксим, ул.Кумотин № 33, Инкиляп апартамент 6 – Хамсион бей, е началник на осведомителната секция от “Интелиджънс сървис” – за Централна Европа (д[остоверно]). Освен това, на него се приписва подготовката и ръководенето на разните саботажни, революционни и други действия за същата част от Европа.
[Базил] Дейвидсън е постоянно в движение, обаче най-често преживява в гр[адовете] Кайро и Цариград.
Горното донасям за сведение и проверка.
(п) [Димитър] Желязков – подполковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.810. Оригинал, машинопис.
__
Документ № 9
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-1640 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ АГЕНТ БОРИС ГРАНОВСКИ.
София, 6 октомври 1942 г.

МВ-ЩВ Вх[одящ] № 333/13.Х.1942 г.
№ V-1-1640 Поверително
6 октомврий 1942 г. Цариград – Българска царска легация
София За Военния аташе
Щабът на войската има сведение, че БОРИС ГРАНОВСКИ, агент в английската разузнавателна служба, получавал бърза и сигурна връзка посредством капитаните на малки плавателни съдове, които пътуват между Турция и България. Размяната на сведенията ставало на открито море, местата били обозначени с плаващи предмети.
Да се донесе познавате ли лицето Борис Грановски и с какви сведения разполагате по горния въпрос. ЗАПОВЕД.
(п) [Никола] Костов
Полковник – Началник [на Разузнавателното] отделение
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.836. Оригинал, машинопис.
Документ № 10
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 772 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ БОРИС ГРАНОВСКИ.
Цариград, 15 октомври 1942 г.

№ 772 Поверително
15 октомври 1942 г. София – началник щаба на войската (РО)
Цариград
1640. Донасям, че лицето Борис Грановски познавам само по име и, че всички сведения които ми са известни за същото лице съм ги изпратил със сл[ужебно] писмо № 412 (първа и последна страница от списъка).
На въпроса за установената от Борис Грановски връзка между Турция и България на открито море, посредством капитани на малки плавателни съдове – сведеншия нямам; обаче, като имам предвид сведенията които донесох със сл[ужебно] писмо № 761 и толерирането на английските агенти от турската полиция, допускам, че реализирането на споменатата по-горе връзка е лесно и напълно възможно.
(п) Димитър Желязков
подполковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.772, л.837. Оригинал, машинопис.

Документ № 11
ЗАПИС НА ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР ЗАСЕЧЕН ОТ РО 6, ПРОВЕДЕН ОТНОСНО ИЗДАВАНЕТО НА ТРАНЗИТНИ ВИЗИ ЗА ЕВРЕЙСКИ ПРЕСЕЛНИЦИ.
София, 18 януари 1943 г.

По въпроса за издаване на транзитни турски визи на еврейски преселници от българско поданство, които пътуват за Палестина.

“Барух” (?) от Цариград съобщава на “Нафтали” (?) от София, че Турция издавала транзитни визи на евреи от българско поданство, които искали да отидат в Палестина само тогава, когато американското посолство в Турция даде една гаранция, че преселниците, които ще бъдат допуснати в Палестина, ще могат да се завърнат обратно в България. Така че, евреите от България трябва предварително да подадат съответната декларация пред Швейцарската легация в София.
Подпоручик Георги [Иванов] Чакалов17

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.3. Оригинал, машинопис.

Документ № 12
ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДОПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ПОДСЛУШАН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ, ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ.
София, 17 март 1943 г.
Относно изселването на евреи от България.
“John” (?) от Букурещ поръчва на “Виктор” в София, да се погрижи за един транспорт от 1500 евреи, които са получили своите визи чрез Швейцарската легация в София. “John” съобщава, че ще извърши траспорта с един параход по име “Smirnik” (?), който в настоящия момент се намирал под гръцки флаг в Браила.
поручик Г[еорги] Чакалов
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.5. Оригинал, машинопис.
Документ № 13
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 145 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО ЩВ-РО ЗА СТРУКТУРАТА НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ В ТУРЦИЯ.
Цариград, 19 март 1943 г.
№ 145/19.ІІІ.1943 г. Лично-поверително
Цариград София – началник-щаба на войската
(Р[азузнавателно] о[тделение])
Донасям:
1. Главният ръководител на американската разузнавателна служба в Цариград е г[осподин] Паркър. Същият, от известно време се намира на обиколка в Средния изток. През време на неговото отсъствие, службата се завежда от г[осподин] Лерман, който е евреин, американски поданик и е в гр[ад] Цариград от около 6 месеца; преди това Лерман е бил ръководител на американската разузнавателна служба в Египет. Говори се, че Паркър, след завръщането си от предприетата обиколка щял да замине за Америка.
За пръв помощник на Лерман служи Хюсню бей, син на Решад паша, бивш посланик на Турция в Рим; по-рано Хюсню бей е работил в “Стандарт Ойл къмпани” в Цариград. При Хюсню бей сега работи и неговата сестра.
1. Американската р[азузнавателна] с[лужба] в Цариград има собствена тайна радиотелеграфна служба. Началникът на тази служба е един американец “Поп”, който щял скоро да си замине за Америка. Неговият заместник, който се казва Иван Бор, е бил вече пристигнал. Иван Бор говорил много добре руски език и по произход се смята за чех или руснак.
Добитите сведения американската разузнавателна служба ги предава шифровано на къси вълни. Получаваните шифровани телеграми се дешифрират от г[осподин Лоуренс] Мур, бивш учител в Американскя колеж при с[ело] Симеоново (Софийско).
Подобни тайни радотелеграфни станции, които обслужвали американското разузнаване, имало и в България, Румъния и другите области на балканските страни, окупирани от силите на Оста.
Американската разузнавателна служба събирала не само за това, което ставало в Турция, но и за всички движения на войски в Додеканеза, о[стро]в Крит, Балканите и Беломорието: всички тези сведения се предавали с шифровани телеграми на тяхната централа в Египет, но понякога и направо за Америка.
Начело на Отдела, който се занимава със събиране сведения за България, стои г[осподин Джордж] Ърл, бивш американски пълномощен министър в София, а сега официално назначен за американски пом[ощник-военно]морски аташе в Турция (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 113 от 8.ІІІ. т[ази] г[одина]). Като пръв негов помощник и съветник е г[осподин Флойд] Бляк – бивш директор на Американския колеж при с[ело] Симеоново (Софийско).
Като сътрудници на американската разузнавателна служба се явяват:
А) бившите възпитанници на Роберт колеж, с постоянно местожителство в град Цариград, като евреи, гърци и турци;
Б) бившите възпитанници на Английската гимназия в Юскюдар (Цариград);
В) евреи-емигранти от България и Румъния;
Г) емигрантите евреи, гърци и сърби от бивши Чехия, Гърция и Югославия и,
Д) всички учители – американски поданници в Роберт колеж (Цариград).
На 9.ІІІ. тази година пристигна в Цариград сър Робертсън – председател на Английския съвет за културни връзки с чуждите страни.
Говори се, че целта на неговото идване е да подсили английската пропаганда и влияние в Турция, които напоследък са твърде много разклатени и засенчени от американското влияние. Общо е впечатлението обаче, че идването на същия е твърде късно и по този начин – не особено резултатно.
Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков – подполковник.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.824-825. Оригинал, машинопис.
Документ № 14
ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ЗАПИСАН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ.
София, 22 март 1943 г.

Относно изселването на евреи от България
В един разговор, чието начало не е известно, Michel Bruckmann* (?), София, ул.Цар Борис № 109, съобщава на английски език на проф[есор] Вlack (?) (вероятно проф[есор] Black, от бившия американски колеж в Симеоново), в Цариград, да направи постъпки пред Английското посолство и специално пред американския посланник в Анкара за издаването на една виза за Палестина. Също така, Bruckmann моли Black да влезе във връзка с dr.Barlas (?). Bъв връзка с резултатите от постъпките Bruckmann очаква да му бъде съобщено в най-скоро време. Запитан, Black отговаря, че проф[есор] Fisher (?) не бил по настоящем в колежа.
поручик [Георги] Чакалов

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.6. Оригинал, машинопис.

Документ № 15
ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ПОДСЛУШАН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ, ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ.
София, не по-късно от 30 март 1943 г.
Относно изселването на евреи от България.
Мichel Bruckmann (?), живущ ул.Цар Борис № 109, съобщава на професор Black, вероятно в “Роберт колеж” в Цариград, че по въпроса за неговата виза българското правителство се е обърнало с една вербална нота до турското консулство в София. С тази нота българското правителство умолява консулството да даде възможност на Bruckmann, който е свършил “Роберт колеж” в 1922 година, да го посети наново, понеже искал да преглежда някои книги. Консулството от своя страна съобщило, че ще отнесе въпроса за разрешение в Анкара. В случай, че турското външно министерство отнесе въпроса до директора на “Роберт колеж”, Bruckmann моли Black да направи необходимите постъпки пред последния, за да може той с отговора си да улесни издаването на визата. На края Bruckmann съобщава, че в София не можело да се очакват повече пречки, “а за по-нататък щe видим!”.
Подпоручик [Георги] Чакалов
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.826, л.8. Оригинал, машинопис.

Документ № 16
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 201 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ18 И ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ПОДДИРЕКТОРА НА РОБЕРТ КОЛЕЖ В ЦАРИГРАД.
Цариград, 12 април 1943 г.
№ 201/12.ІV.1943 г. Лично-поверително
Цариград София – началник щаба на войската (РО)
Донасям, че поддиректорът на Роберт колеж в гр.Цариград – г[осподин] Скот, чрез усилена пропаганда и много обещания между учениците си – колежани и то предимно евреи, гърци, сърби и арменци, е успял да изпрати доста от последните и някои техни другари (извън колежа, подведени от същите) – в Палестина и Египет (д[остоверно]).
Изпращането е ставало без особени формалности: господин Скот е давал на желающото да замине лице само една бележка: с тази бележка въпросното лице, се явявало пред службата за препращане, която е уреждала всички останали формалности по пътуването на това лице.
Тази “служба за препращане” се намира на ст.Хайдар-паша (Цариград).
Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков – подполковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.798. Оригинал, машинопис.
Документ № 17
ДОКЛАД НА АТАШЕТО ПО ПЕЧАТА ПРИ БЪЛГАРСКОТО ПОСОЛСТВО В ТУРЦИЯ ИЛИЯ ЛЯКОВ ДО ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА БЪЛГАРИЯ В ТУРЦИЯ САВА КИРОВ19 ОТНОСНО СТРУКТУРАТА И ДЕЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Цариград, 14 май 1943 г.
До господин Сава Киров
Царски пълномощен министър в Анкара
Уважаеми господин министре,
Имам чест да Ви донеса господин министре следните сведения относно дейността на английското разузнаване за Югоизточна Европа;
Английското разузнаване за Югоизточна Европа, със седалище Цариград има за свой шеф полковник Гибсън*, за който се говори че бил много енергичен. Негов пръв помощник е [Борис] Грановски, русин, но приел мохамеданска религия. Интересът на английското разузнаване в Истанбул под ръководството на полковник [Арчибалд] Гибсън* е насочен към България, Сърбия, Гърция и Румъния.
Що се отнася до разузнавателната си дейност в България, полк[овник] Гибсън със съдействието на своя пръв помощник [Борис] Грановски, изпращал свои хора в България. Изпращането на тия хора ставало по море и то с моторни лодки;
За сътрудници на [Борис] Грановски били използвани евреи, турци и българи. За [Борис] Грановски се говори, че бил душата на цялото [английско] разузнаване и той най-много използвал някой си евреин от България. Този евреин с едно око, имал тукашно лична карта, извадена под турско име. В Истанбул евреинът живеел във Фатих, където имал собствен апартамент. Турското му име било Джевад. Този евреин, който говорил много добре български, често придружавал своите хора до България. У нас в България, английското разузнаване, което работило в съгласие с американското, ръководено от [Джордж] Ърл, имало съдействието на евреи, българи из масонските и дъновистките среди. Каза ми се, че дори някои бивши демократи, без да зная имената им, били в услуга на това разузнаване. Нещо повече, изтъква се тук, че дейността на атентаторите в България се направлявала от Цариград, главно що се отнасяло до финансирането на тази акция.
В своята си дейност в България, англо-американците използвали и съветското разузнаване, което имало много сътрудници-българи, някои от които живеели в Цариград. Във връзка с това, се споменават имената на някоя си Анче Филипова от Македония и някой Попов – доктора. Последният бил с положителност на 2 май [1943 г.] в съветското консулство в Истанбул на приема, който всяка година се давал на приятелите на СССР. Разбира се, този прием се дава по случай 1-ви май, но тъй като съветското консулство не можело да кани лица без официално качество, на самия ден на празника, организирало следователно всяка година другарска среща (на 2-ри май) за всички близки и симпатизиращи на Съветския съюз частни лица.
Що се отнася до Анче Филипова, за нeя се говори, че била много енергична и че нейната дейност привличала вниманието на германските кръгове в Цариград. Разбира се, кръгове които имат интерес към такава дейност. Тази Анче Филипова била много близка позната на известния Захаров, племенник на Георги Димитров20 и, който след като организирал атентата срещу [Франц] фон Папен21, побягнал в Египет. Анче Филипова била в постоянен досег с него, когато е бил в Цариград и дори днес поддържала връзки с него. Тази Анче Филипова била забелязана да укрива българи-комунисти, избягали от България в Цариград, в дома на някой си българин, чиновник в Екзархията и живущ в Орта-кьой преди да се отиде в Бебек (Цариград).
Интересно да се отбележи, че напоследък англо-американско-съветския шпионаж бил много засилил разузнавателната си дейност по отношение на България. Като много енергичен се сочи бившият американски пълномощен министър в София [Джордж] Ърл, който пръскал грамадни суми в това направление.
Например, преди три дена, в салона на Американския клуб в Цариград, [Флойд] Бляк който впрочем много подло и низко действува по отношение на нас и както Ви казах по-рано, е дясната ръка на [Джордж] Ърл, бил държал сказка върху България. В своята сказка, уж сказка, [Флойд] Бляк нападнал най-остро нашето правителство, което нарекъл инструмент на германците и предател на българите. Също бил казал, че затварянето на Американския колеж в Симеоново не станало по нареждане на Министерството на просветата, но по заповед на “Германския институт” (така нарича той българското правителство). Това му било казано от самия представител на нашето Министерство на просветата, който бил изпратен при [Флойд] Бляк, за да го уведоми за решението на българското павителство да затвори колежа. Представителят също му бил изказал съжалението си и открито му бил заявил, че това ставало по заповед на германците. Нещо друго, [Флойд] Бляк заявил още, че разгромът на Германия щял да бъде предизвикан пак през България, както е било станало през 1918 г. В това той бил уверен, защото целият български народ бил с англо-саксонците и, че в дадения момент той щял да реагира. Почвата в България била подготвена и, че той имал такива връзки в България, че знаел с най-големи подробности сегашното положение у нас. Това казал бившият директор на Американския колеж в София [Флойд] Бляк за България.
Що се отнася до дейността на [Джордж] Ърл, тя била много силна и че още с идването си в Цариград, всички знаели, че той идвал, за да подготви благоприятна за демокрациите политическа почва в България. Лицето, което преди него се е занимавало с българската секция било още в Цариград и доста много помагало на [Джордж] Ърл със своите съвети, тъй като то било сега много напреднало с възрастта си и не можело да взема дейно участие в тази работа. Лицето, което се казва Уокър е добре известно в България.
Горните сведения в по-голямата си част, получих от испанския аташе по печата, а една част от моите колеги – германци и японци.
Освен горните сведения, уважаеми господин Министре, в Истанбул се чувствува известна нервност по повод на конференцията на англо-саксонските генерали в Кайро. Всеки с нетърпение очаква решенията на тази конференция. Сред тукашните журналистически кръгове се говори, че на тази конференция главно щял да бъде разгледан въпросът относно една евентуална акция от страна на съюзниците срещу Додеканеза. Тази акция кара тукашните да нервничат, тъй като в нейното започване войната се пренася почти на самата турска територия. За всеки случай, подобно действие не могло да бъде предприето по-рано от три или четири месеца.
Относно поведението на Турция, тукашните журналистически кръгове са почти уверени, че Турция остава неутрална и че дори това било наново повторено пред [Франц] фон Папен от самия г[осподи]н [Исмет] Иньоньо22 през време на последната им среща. Г[осподи]н [Франц] фон Папен също бил казал на г[осподин Исмет] Иньоньо, че Германия нямала ни най-малко намерение да накърни неутралитета на Турция. Във връзка с това, говори се с положителност, не само сред журналистическите кръгове, но и сред народа, че статията на Неджметин Садак изразявала мнението на г[осподата Исмет] Иньоньо, [Февзи] Чакмак и [Нуман] Менеменджиоглу23.
Също така имам чест да Ви съобщя, Г[осподи]н Министре, че от Анкара се получило нареждане до всички редакции в Истанбул да не се пише много лошо за България в турския печат. Това узнах от собственика на в[естник] “Тасфири Евкар” г[осподин] Знат.
Накрая уважаеми господин Министре, дължа също да Ви съобщя, че по нареждане от Министерството, както Ви говорил вече господин консулът, заминавам в неделя вечер за София на доклад. Предполагам, че няма да остана повече от една седмица в София. Още на първия ден след завръщането си от София ще уведомя господин Министъра.
Моля, уважаеми господин Министре, приемете отличната ми към Вас почит.
(п) Илия Ляков
аташе по печата
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.490-493. Оригинал, машинопис.
__
* В текста е дадено като “Джибсон”.
Документ № 18
ИЗ ДОКЛАДА НА БЪЛГАРСКИЯ АТАШЕ ПО ПЕЧАТА ИЛИЯ ЛЯКОВ, ЗА ДEЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Цариград, 15 май 1943 г.
[…]*
1. Английската разузнавателна служба за Близкия изток има седалището си в Цариград. Ръководител на службата, полковник Гибсън с помощник Борис Грановски, по произход русин, но приел мохамеданство.
2. Борис Грановски използува един евреин, снабден с турска лична карта под името Джевад.
3. Американската разузнавателна служба се ръководи от бившия американски пълномощен министър в София – Ърл.
В услуга на Ърл са:
– Анче Филипова – от Македония
– Д-р Панов?
– Уокър – бил известен в България.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.489. Оригинал, машинопис.
__
* Текстът не се отнася до темата
Документ № 19
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 289 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ЗА НЯКОИ ОТ БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ДАВАТ СВЕДЕНИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАНИЯ.
Цариград, 20 май 1943 г.
Царска легация България ЩВ Вх[одящ] № А-2402/27.V.[19]43 г.
№ 289/Цариград
20.V.1943 г.
Донасям, че доста българи, вероятно под формата на търговци, получават разрешение от нашите власти да посетят гр[ад] Цариград, където обаче срещу добро възнаграждение същите се занимават изключително с улесняване на изселващите се от България евреи, с вземане на визи за Палестина или удължаване на престоя им в Турция.
За да изпълняват тази си доходна задача, тези българи са принудени да влизат в контакт с разни английски и турски среди, пред които за да успеят вероятно са принудени да излагат името на България или да извършват на същите разни услуги, а може би и шпионаж.
За сега тук се знае с положителност, че лицето Милчо Добрев, пристигнал в Цариград към 13.V. т[ази] г[одина] е дошъл в Турция за улесняване на изселващите се евреи от България; на 17.V. т[ази] г[одина] същият е имал среща с господин Варнат – представител на евреите, които уреждат заминаването на своите сънародници за Палестина; в началото на м[есец] април т[ази] г[одина] [Милчо] Добрев, придружен от от запаса подполковник Кушев (кавалерист) бе също в Цариград.
Имам сведения (вероятни), че лицето Николай Икономов, което бе в Цариград към края на месец март т[ази] г[одина], се занимава също със споменатия по-горе въпрос.
Като донасям горното за сведение, моля да се вземат мерки срещу подобви лъжетърговци, които срещу лични облаги петнят и продават нашата държава.
(п) [Димитър] Желязков – подполковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.185. Оригинал, машинопис.

Документ № 20
СВЕДЕНИЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА ОТНОСНО ХОРАТА, КОИТО РАБОТЯТ ЗА НУЖДИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА И ЗА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ.
София, 28 май 1943 г.
1.Английската разузнавателна служба за Близкия изток има седалището си в Цариград. Ръководител на службата, полковник Гибсън с помощник Борис Граньовски, по произход русин, но приел мохамеданството.
2.Граньовски използува един евреин, снабден с турска лична карта под името Джевад.
3.Американската разузнавателна служба в Цариград се ръководи от бившия американски пълномощен министър в София – [Джордж] Ърл.
4.В услуга на [Джордж] Ърл са:
– Анче Филипова от Македония.
– Д-р Панов?
– Уокър – бил известен в България.
– Атентатът срещу [Франц] фон Папен бил организиран от Захариев – племенник на Г[еорги] Димитров, който избягал в Египет.
5.Чиновникът от Екзархията Тома Николов бил укрил в дома си комунисти-дезертьори.
Бившият директор на Американския колеж в Симеоново – [Флойд] Бляк, бил държал сказка в Цариград, в която остро нападал България. Разгромът на Германия щал да бъде предизвикан пак през България, както това станало през 1918 година.
Англо-американско-съветският шпионаж бил засилен срещу България.
В конференцията на англо-саксонските генерали в Кайро* се разглежда въпросът за евентуални действия срещу Додеканеза.
1.Турските вестници получили нареждане да не се пише лошо за България.
28.V.1943 г.
[Резолюция:] РО 5. Военният аташе – Цариград. Проверете за Тома Николов. (п) полковник [Стефан] Недев.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.489. Оригинал, машинопис.

* Конференцията в Кайро се провежда от 2 до 7 декември 1943 г.

Документ № 23
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6292 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ24 ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО БЪЛГАРИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ ЗА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ.
София, 17 юни 1943 г.

Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително.
№ V-6292/17.VІ.1943 г. Цариград – Българска царска
легация – Военния аташе
305. Щабътна войската разполага още със следните сведения:
[БОРИС] ДАНОВСКИ и евреинът РОЗЕНЩЕРН, избягал от България, работили с майор МООР (помощник на [Джордж] Ърл) в Американското бюро “ЛЕРМАН” – Цариград. Двамата евреи (Дановски и Розеншерн) се срещнали с българите от Цариград, пред които между другото, са предали мнението на г[осподин Джордж] Ърл, че България е добре минирана и сега англо-американската пропаганда и шпионаж се насочвали към Н[егово] В[еличество] Царя [Борис ІІІ]. 25
Освен това за Цариград често пътували и влизали във връзка с англо-американското разузнаване българите: д-р Христо Драганов, студентът Любчо Русев, Борис К.Стателов, Георгиева-Попова, Стефан Я.Сокулев, Христо Г.Рашев, Георги Михайлов, Боян Командарев и евангелският пастор Асен Семерджиев. Първите двама са имали по отделно среща с [Флойд] БЛЯК и МООР. Да се проверят горните сведения и се донесе. ЗАПОВЕД.
Справка сл[ужебно] писмо № 443 и 496.
(п) [Стефан] Недев
Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.833. Оригинал, машинопис.

Документ № 24
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, С ИЗВАДКА НА ТЕКСТ НА СТАТИЯ ОТ ТУРСКИЯ ВЕСТНИК “СЪН ТЕЛЕГРАФ”.
Цариград, 1 юли 1943 г.
В[естник] “Сън Телеграф”* от 1.VІІ.[1943 г.] помества една телеграма на “Трансконтинент Прес” от София, в която се казва, че българската полиция е открила и задържала в Пловдив една банда революционери, съставена от 12 души, 5 от които били евреи.** При срещата между членовете на бандата и полицията били са разменени изстрели***, от които 5 души от бандата били убити, а останалите пленени.
( п) Димитър Желязков – подполковник.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.920, л.483. Оригинал, машинопис.
* В текста е дадено като “Сон Телеграф”.
** Вероятно става дума за еднодневния бой от 30 юни 1943 г. на партизаните от чета “Петър Ченгелов” от отряд “Антон Иванов” с военнополицейските сили край село Фердинандово (дн.Първенец). В боя загиват командира на Втора ВОЗ – Георги Жечев, командирът на четата – Коста Атанасов и други партизани.
*** В текста е дадено като “вистрели”.
Документ № 25
СВЕДЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО В ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО РЪКОВОДСТВТО НА АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ В ТУРЦИЯ.
София, не по-рано от 13 юли 1943 г.
Сведения от Цариград
Начело на американското разузнаване в Цариград е лицето ТОМАС*, който вече напълно измести Паркър.
Деен американски разузнавач е корабният лейтенант Джордж** ЪРЛ, пом[ощник] морско и съхопътно военно аташе.
В американското разузнаване е и помощник военното аташе УЙЛЯМ*** Ф.РОСС.
Деен разузнавач за България е ФЛОЙД БЛЯК. А професор ЛОУРЕНС МУР виждам често да посещава агенцията “Балкан пресс” заедно с евреина ЙОСИФ БАРНАТАН.
Сведения от Цариград
ЙОСИФ БЕРНАТАН, заедно с жена си РЕНЕ. Те работят и за американците. ЙОСИФ БЕРНАТАН е на служба при американската информационна служба****.
АМВР, общо дело 23633, л.162. Оригинал, машинопис.
__
* В случая интересното е, че приблизително една година по-рано, (през август 1942 г.) в Истанбул също с документи на името на “Томас” пристигнал шефът на Абвера адмирал Канарис, който инспектирал своите апарати в страните от южния пояс и по-специално КО “Турция”, намиращо се от 1940 г. под ръководството на майор Шулце-Берндт. Веднага след срещата си с германския посланик Франц фон Папен и ръководителя на Истанбулския филиал на Абвера, ръководен от Паул фон Леверкюн, той заминал за Иран. Виж: Соцков, Л., “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”, М., 2003, с.192; Чуев, СГ., “Спецслужбы ІІІ рейха”, Санкт Петербург, 2003, книга І, с.35.
** В текста е дадено като “Георг”.
*** В текста е дадено като “Вилиям”.
**** Става дума за американското подразделение за операции по психологическата обработка (така нар. МО). За неговата дейност виж по-подробно Пыхалов, И.В. “Спецслужбы США”, Санкт-Петербург – Москва, 2003, с.62.
Документ № 26
ПРЕПИС НА ИЗПИСАНИЯ ТЕКСТ В ДЖОБНОТО ТЕФТЕРЧЕ НА ЗАЛОВЕНИЯ АГЕНТ ЙОРДАН СПАСОВ*.
София, 18 юли 1943 г.

П Р Е П И С
На джобното тефтерче на С[екретния] С[ътрудник] към 18 юлий 1943 г., направен лично от [капитан] Й[онко] Й[олов]
От Стоименов – К[оте]л
Дал в заем лв ………. 12000
__
(платено) 11491
Стоян Антонов Пищолджийски – Плевен
Дал в заем 20000
Недялко Атанасов – София
В заем дал 70000
28.6.платено 40000
__
лева 30000
Владо Георгиев – София
В заем дал 10000
(платено)
Инж[енер] Т[одор] Губиделников – София
В заем дал 10000
(платено)
Тодор Вълнаров – София
В заем дал 15000
(платено)
Ивайло Димитров – София
В заем дал 6000
(платено)
Иван Димитров – София
В заем дал 6000
(платено)
Васил Спространов – София
В заем дал 10000
(платено)
Стефан Петров – София
Броено в по-малко лв. 600
(платено)
………………..
заявление до М[инистерст]во[то на] благоустройството
от 6.ІІ.1943 г. вх[одящ] № 1661
Стоян Антонов Пинджурски
Ул.К[онстантин] Стоилов № 36 – Плевен
__
__
тел.42896 Ш
__
Сабитай Юлзари
За Сол[омон] Перец – Карнобат
__
Кост. Хрису
Тел[eфон] 20424
__
Драган 149
Иван Аксаков 50 ІІ
__
“Марица”
На кораба да се направи
250 кревата
5 двойни клозета
1 кухня и за точене вода
10 м 3 вода резервуари
250 спасителни пояса
1 склад за пранителни продукти
Кисел. 450000
Вед. 500000
2500000
Кискидис
В.Р.1221 В.Р.2151
Разноски Варна
Телефон Варна – София 50
“ “ 70
“ Цар[иград] 456
Билет Варна 1111
Валм “ 372
Адвокат договор 5100
Марки за разписка 400
Телеграма Истанбул 98
Билет Варна – София 3070
Лв 12210
Обед Черкаски 650
Лв 12860
Сметка г[осподи]н Петрас 16291
15.6. телефон Цар[иград] 840
17.6. обед Черкаски 600
26.6. срещу сп[асителните] пояси 35000
“ “ петрол 500 кг и 23 кг [машинно] масло 14000
нотариус 66490
Черкаски с[мет]ка кораба 3500000
Лименархис 20000
Пътуване Варна 7000
Адвокат Варна 20000
Телефон сметка 1550
Гвоздеи 2160
Тел[ефон] Истанбул ІІІ 240
16.7.тел[еграф] 177
(минато)
Г[осподи]н Виктор Черкаски
Ул.Кн[яз] Дондуков № 31 – Варна
За корка
Иван Червенков & С-ие
Управител Жеко Маринов
Тел[ефон] 2 44 59
София
Ком. Яфим Писмений
Ул.27 юлий № 24 – Варна
(спасителен пояс фр[енски] образец по лева 640)
Комисарството
50 кг. пирони от 3 до 15 см
дъски 3 см до 5 см
кондари 6-10 см
резерв[уар] за 10 за вода
– “ – “ 3 за петрол
за депозити да се обърне до фабрика Вулкан
директора Кочо Шопов по препоръка от г[осподи]н Стоян Попов
Ако им се вижда малка работа да се отнесат до
Христо Николов, тенекеджия ул.Злати Георгиев № 15
Каркадинов
Царица Йоанна 8 І
26806
Слави Чолев
Ц[ар] Борис 73 в ІV
Т[одор] Желябов
Къщи 4 12 42
Марин Дринов 17
Платен дълг
Ст.Стоименов К[оте]л
16.6.43 броени на Кир[ил] и Методи 3000
Аг. Слутцки Яко Барух
Шикд Д-р Аладжем
Петрас
Видал Доклад
Дата
Относно Д-р Аладж[ем]
107=375
12.7.33 от Р. Само 100000
Цар Крум 28 ІV
№ ХІІ 1-939/3 5 юний
Филип 49-40
Апостолов
Дрог[ерия] Гешев
1000 Леон Родриг 49
9222 жена 2 деца 15 и 13 год[ини]
500 60 год[ини]
__
3722 и майка иска да замине да се впише в списъка Моис Арон Коен
51 години сам
Адвокат Димитров 48-68
Николай Николаевич
Самарджиев 37 1125000
Граф Игнатиев 7
Видински (20000)
Ц[ар] Ив[ан] Асен 34 142037
700 –
____
ХІІ –1-939/5
31503
Гр.Мобил
Г[осподин] Спасов
Получих от Вас на хранение 200000
(двеста хиляди) лева
17.VІІ.943 Т[одор] Желябов
Визитна картичка
Паю П.Въжаров
Търговец
София
Бул.Клементина № 38 телефон 2-75-40
3, ½
нишадър 24
сяра
Визитна картичка
Стоян К.Попов
29-60 Варна
Сметко-разписка
(образец)
Получих от Юрдан И.Спасов срещу
Полицата ми от 70000 лв. Сумата 40000
София, 28.VІ.1943 г.
Ул.Позитано 15
Подпис Н[едялко] Атанасов
Българска народна банка
Служба касетки
Йордан Апостолов
Спасов
е наемател на касетката
№ 854/ІІІ Б.Н.Б.
4.VІ.1942 г.
фалшиво писмо № 1
7343 – А.ІІ
19 юний 1943 г.
оргинала
(визитна картичка)
Продан Тодоров
Съдържател на хотел България бивш
Тел.24 38 Лондон
Варна
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.273-275. Оригинал, машинопис.
__
* За дейността на Йордан Спасов, виж по-подробно статията: Котев, Н., Котева, Авр. “Към въпроса за една неизвестна операция на референтурата на Абвера в България през 1943 година” – сп. ”Годишник за история на евреите в България”, София, 2004, т.ХХХI, с. 369-388.
Документ № 27
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 671 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО РЪКОВОДНИЯ СЪСТАВ НА АМЕРИКАНСКОТО УСС В ТУРЦИЯ И СЪТРУДНИЦИТЕ МУ.
Цариград, 24 септември 1943 г.

№ 671/24.ІХ.1943 г. Лично-поверително
Цариград София – началник-щаба на войската (РО)
Представям събрани сведения (д[остоверни] и в[ероятни]) за ръководните лица на американската разузнавателна служба* в Турция и техните сътрудници – за сведение.
Приложение: сведение от 1 страница.
(п) [Димитър] Желязков – полковник
Американско разузнаване
Американското разузнаване в Цариград се ръководи от Томас. Досегашният ръководител Паркър и помощникът му Лерман, са заминали за Средния изток. Други фактори в американското разузнаване са: Деймън – началник личния състав на Информационната служба при Американската легация в Цариград; Литман – румънски евреин, много богат, собственик на голямо казино в Синая, който имал също големи капитали в Англия, Швейцария и Америка. Той дружи с рускинята Толстой, която представя за своя годеница; [Джордж] Ърл – бившият американски пълномощен министър и професор [Лоуренс] Мур.
Разузнаването за Балканите се ръководи от проф[eсор Лоуренс] Мур, а специално това за България, от бившия директор на Американския колеж в Симеоново Флойд Бляк. Бляк има вила в Бебек, близо до Роберт колеж, където живее понастоящем. Всеки ден до обяд той обядва в Информационната американска служба, а след обяд работи във вилата си.
Като огнище на английското и американското разузнаване се сочи хотел “Лондон”, където се правят всички срещи на горепоменатите лица. В този хотел са отседнали Нора [д-р Нисим] Леви, проф[есор Лоуренс] Мур и гърка Султанис, както и голям брой американци и англичани. Тук постоянно идват [Флойд] Бляк, [Джордж] Ърл, Уайтъл, Томсън, Анрико Афталион, Лули Коен и [Йосиф] Бернатан. Това огнище на англо-американското разузнаване има за обект и България. Същото се стреми да разпита веднага новодошъл от България пътник за положението в нашата страна.
Сътрудник на Флойд Бляк е покръстеният евреин Боян Иванов Дановски, роден 1899 г. в гр.Русе, живял до м[есец] януарий [1942 г.?] в София, след което е избягал в Цариград (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496). Други българи или български поданици, които са във връзка с хора от американското разузнаване са:
1. Любен Пулев, който по сведения съхранявал в София част от покъщнината на [Джордж] Ърл. През последното му идване в Цариград, той е бил в постоянни връзки с него. Обаче за сега няма положителни сведения дали същият е давал свдения на американското разузнаване.
2. Никола Икономов, адвокат живущ в София. Имам сведения (в[ероятни]), че бил в постоянни връзки с американц и англичани и уреждал визи за евреи. Същият е бил във връзки с Лули Коен и Боян Дановски.
3. Христо Пеев – кореспондент на “Постер Лойд” и секретар на чуждите кореспонденти в България, живущ на ул.”Мизия” № 11, София.
4. В услуга на американското разузнаване са още: Нора д-р Нисим Леви, Анрике Афталион и Лули Коен.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.858-859. Оригинал, машинопис.
Документ № 28
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 672 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО РЪКОВОДНИТЕ ЛИЦА НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ.
Цариград, 24 септември 1943 г.

№ 672 Лично-поверително
24.ІХ.1943 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)
Представям събрани сведения (д[остоверни] и в[ероятни]) за ръководните лица на английското разузнавателна служба в Турция и техните сътрудници – за сведение.
Приложение: сведенията от 3 страници.
(п) [Димитър] Желязков – полковник
Английско разузнаване
Английското разузнаване в Цариград се ръководи от полковник [Харолд] Гибсън*. Негови първи помощници са: капитан Уайтъл**, началник на Паспортната служба при Английската легация. Всъщност той е шеф на “[Сикрит] Интелиджънс сървис”; [Дик] Лафонтайн*** – началник бюро при Паспортната служба; [Стафорд] Крипс – военен аташе и секретаря му Томсън. В разузнаването също са: капитан Бърн, Уйлям Роджърс и Фергюсън Харкнес, както и полковник Александър Росс – бивш ръководител на “[Сикрит] Интелиджънс сървис” в София. Норман Дейвис, чиновник при Легацията, шеф на саботажната служба.
Като платени сътрудници на английското разузнаване се сочат лицата: Ханс Гилмайден, бивш норвежки търговски консул и параходен агент във Варна, сега търговец в Цариград, Фредерик Пит, бивш кореспондент на “Дейли Мейл”; Жорж Леонарди, белгиец, експулсиран от България и инженер Густав Маас, сега задържан в България.
Сътрудник на английското разузнаване е и унгарецът д-р Кертеш, който и преди се е занимавал с разузнаване. Жена му, която била от благороден род, го е напуснала именно заради тази му дейност. Напоследък той е загубил доверие пред англичаните.
Най-добрият помощник на [Харолд] Гибсън* e потурченият руснак Борис Граньовски, 40-42 годишен, много симпатичен, женен за рускинята Н.Шигльовска. Живее във вила Гьоз тепе, Цариград. Подпомаган е от едноокият потурчен еврей Джеват, който е бивш български поданик и владее добре български. Те имали големи връзки с разни лодкари и гемиджии, чрез които вършели разучаване по нашето крайбрежие.
Разузнаването за Балканите се ръководи от Уайтъл** и [Дик] Лафонтайн***, а специално за България от Фикис, началник на бюро при Паспортната служба при тукашната Английска легация. Той познава основно нашата страна. Преди войната е бил на служба в Английската легация в Белград. Женен е за чехкиня. Фикис урежда визите на всички български евреи, които заминават за Палестина. Той събирал разни сведения от тях за положението в България.
В пряк допир с Фикис е турският евреин Пепи (Йосиф) Бернатан**** и жена му Рене, които са в постоянен контакт с новопристигнали български евреи. По този начин Фикис допълва сведенията си от Бернатан.****
В постоянна връзка с Фикис и останалите фактори от английското разузнаване е и евреинът от България Анрико Афталион, търговец 42-44 годишен. По положителни сведения, Афталион е платен агент на това разузнаване (д[остоверни]).
Други българи и български поданици (евреи и др.), които са във връзка с английското разузнаване са:
1. Леон Барух Коен (Лули), който е във връзка с Афталион и получава всичката си кореспонденция от България на адреса на Афталион. Коен е минал българската граница под името Иван Ранчев Ранчев (спр[авка] писмо № 474, т[очка] 1), под което име е известен и в Турция. Паспортът си е купил от българина на това име – Иван Ранчо Ранчев, който по сведения бил син на бивш наш дипломат от Марсилия, Ранчев. Лули живее на остров Буюк ада, но постоянно е в хотел “Лондон”. Има родители в България – в гр.Пазарджик.
Задачата му като агент на английското разузнаване е да влиза във връзка с всеки идващ от България и да черпи всички възможни сведения. Възползващ се от своята представителност, той влиза във връзка и с всяка дошла жена от България. Така, при последното идване на съпругата на бившия наш пълномощен министър в Анкара, Павлов – г[оспо]жа Павлова, която пътуваше със съпругата на бившия румънски пълномощен министър в София – Стойко, Лули бе на няколко пъти в тяхната компания.
Лули е във връзка и със шведския куриер от София – Локренц, съпруг на българката Дора Константинова, който е пренасял ценности, като злато и златни произведения, които първият му е давал (справка сл[ужебно] писмо № 618, т[очка] 2).
2. Нора д-р Нисим Леви (Буко), съпруга на известния евреин д-р Нисим Леви, който сега живее нелегално в София. По сведения същият се укривал в къщата на някой си Георги Марчев, от където влизат в телефонна връзка със съпругата си
Нора д-р Нисим Леви е дошла в Цариград от началото на месец юлий и живее в хотел “Лондон”. Тя чрез еврейското Бюро за изселниците евреи от България, му приготвила фалшива лична ксарта и паспорт и се надява да му помогне да избяга в Турция в най-скоро време.
Тук Нора Леви е в услуга на английското и американското разузнаване. На същата бе даден срок да напусне Турция най-късно до 14-и август [1944 г.], обаче по сведения тя е дала разна информация на турското разузнаване.
Нора Леви е в постоянна връзка със секретаря на английския военен аташе, Томсън и с когото дружи под предлог, че вземала уроци по английски език. Всъщност, тя разузнава от дошлите наши търговци и за положението в България и го предава на Томсън.
Освен с Томсън, тя е в добри отношения и с професор [Лоуренс] Мур, който я използува в американското разузнаване. Нора Леви дружи също с Афталион и Лули Коен. Тя е във връзка и с гърка Султанис, който работи в тайната архива при Английската легация и е много деен разузнавач. Султанис също живее в хотел “Лондон”.
Други евреи, които са в постоянна връзка и са в услуга на английското разузнаване са евреите: Толедо, зет на уредника на Радио София г[осподин] Стубел, Давид Симха, Моше Барух и Давид Розенщерн.
По положителни сведения, в услуга на английското разузнаване са следните българи, пътуващи често между София и Цариград под предлог на търговия:
1. Борис Константинов Стателов, роден в гр.Солун през 1896 година, о.з. полковник, бивш помощник началник щаба на българската флота, сега търговец. Известен е като звенар.*****
Имам сведения (в[ероятни]), че той е дал ценни сведения на английското разузнаване в замяна на което веднага е получил две визи за евреи, едното от които е тази на варненския евреин Кокаивели. Стателов е бил във връзка и с хора от американското разузнаване. Говорил е доста неверни неща, засягащи престижа на нашето правителство.
1. Стефан Янков Скулев, роден през 1899 година в гр.Варна, адвокат, български поданик. Притежава български паспорт № 1278 от 31.ІІІ.1943 г. За него се говори (в[ероятно]), че също давал сведения на англичани и американци за политическото положение в България.
2. Константин Георгиев Пехливанов, който в същност е софийски евреин Мордахай Меркадо (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 497), e в много интимни****** връзки с хора от английското разузнаване. Много е интимен****** с професор [Лоуренс] Мур.
Освен гореизброените български поданици (българи и евреи) във връзка с английското разузнаване е бил и софийският търговец Никола Габровски. Той е роден в 1901 год[ина] в град Габрово, сега живее в София. По професия е адвокат. Притежава български паспорт № 752 от 8.ІІІ.1943 г. издаден в София. В Цариград е идвал на два пъти и е стоял от 18.ІІІ. до 30.ІІІ.1943 г. и от 25.VІ до 29.VІ.1943 г. И двете му идвания в Цариград били с цел да урежда еврейски визи.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.874-877. Оригинал, машинопис.
__
* В текста е дадено като “Джибсън”.
** В текста е дадено като “Уитъл”.
*** В текста е дадено като “Ла Фонтен”.
**** В текста е дадено като “Барнатан”.
***** Става дума за това, че е член на ПК “Звено”.
****** В смисъл на “близки отношения”.

Документ № 29
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 16394 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО СЪМНЕНИЯ, ЧЕ В ГЕНЕРАЛНИТЕ КОНСУЛСТВА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И САЩ СЕ ПЕЧАТАТ ФАЛШИВИ БАНКНОТИ.
София, 16 ноември 1943 г.
Вх[одящ] № 324 Цариград – Българска царска легация
16 ноември 1943 г. – Военен аташе
Има сведение, че в американското и английското генерални консулства в Цариград се правят фалшиви банкноти от левове, [румънски] леи, [сръбски] динари и [унгарски] пенгьо, които били предназначени да бъдат пренесени в съответните страни. В тази акция вземал участие някой си Кока Бернебек. Да се провери и донесе.* Заповед.
№ 16394/15.ХІ.1943 г. София.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.888. Оригинал, машинопис.
* В действителност фалшиви банкноти са печатени от германското разузнаване – британски фунтове стeрлинги, американски долари и т.н. Така например с такива е било плащано в Турция на знаменития агент-албанец Eлиас Базна – “Цицерон” от германския разузнавач Моизиш. Виж по-подробно книгите Л.Мойзиш “Операция “Цицерон”. Э.Базна “Я был Цицероном”. Ф.Уинтерботэм “Операция “Ультра”, М., 1991 г. ; Шелленберг В., “В паутине СД”, Минск, 1999, с.376-387.
Документ № 30
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 853 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ПОЛКОВНИКА ОТ АМЕРИКАНСКОТО УСС АНДЖЕЛО КУЮМДЖИЙСКИ* В ТУРЦИЯ.
Цариград, 9 декември 1943 г.
№ 853 Лично-поверително
9.ХІІ.1943 г. София – началник щаба на войската (РО)
Донасям, че евреинът Анжело Куюмджийски, бивш виден банкер от София, който бе напуснал България преди известно време и заминал за Америка, в началото на м[есец] декемврий т[ази] г[одина], е пристигнал в Цариград и отседнал в Парк-хотел. Същият е бил натоварен от американското правителство със стопанско-финансова мисия (д[остоверно]).
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.887. Оригинал, машинопис.
__
* За дейността на бившия български финансист Анджело Куюмджийски виж съдържанието на документите под № 131, 150 и 152 от сб.документи “България – своенравният съюзник на Третия райх”, С., 1992 г.
Документ № 31
ДОКЛАД ОТ ИНСПЕКТОРА ОТ РО 3 С.НАКОВ, ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БРИТАНСКАТА СИКРИТ ИНТЕЛИДЖЪНС СЪРВИС И НА ПРОДРАЗДЕЛЕНИЯТА И, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
София, не по-рано от края на 1943 г.

АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ
( [СИКРИТ] ИНТЕЛИДЖЪНС СЪРВИС)
а) Едно от най-усъвршенствуваните и дейни разузнавания безспорно е английското, или т.нар. [Сикрит] Интелиджънс Сървис. Много световни събития като бунтове, сваляне на правителства и даже и войни, са свързани с дейността на това разузнаване. На него дължи своето вековно съществуване Британската империя. При вида на задачите, които си е поставило това разузнаване, можем да съдим за неговата организация.
Централата на [Сикрит] интелиджънс сървис е в столицата на Британската империя – Лондон. Един от многото отдели на това разузнаване е и отделът, занимаващ се изключително с политическото и военно положение на Балканите и Близкия изток. За по-голяма експедитивност, ръководството на този Отдел е съсредоточено в столицата на нашата съседка Турция*, а именно Цариград. Инструкциите се дават от Лондон, а се разпределят за изпълнение в Цариград. Задачата на това разузнаване се улеснява от факта, че от началото на войната [през 1939 г.] Инструкциите се дават от Лондон, а се разпределят за изпълнение в Цариград. Задачата на това разузнаване се улеснява от факта, че от началото на войната до сега много лица от еврейски произход, живущи по-преди в България, са се намирали в Цариград и са се поставили всецяло в услуга на това разузнаване.
Устройство на английското разузнаване на Балканите.
В резултат на положените усилия от страна на службата, установени са главните ръководни лица на тази централа, както и предполагаемите им връзки в България.
Начело на тази организация е поставен сър Арчибалд Гибсън, специалист по балканското разузнаване. Същият поддържа и връзката с ръководителите на американското и съветското разузнаване в Турция. Като първи негови официални помощници, натоварени с провеждането на политическото разузнаване, са членовете на дипломатическото тяло капитан Уайтъл и Лафонтен – паспортни началници, придадени към английската легация в Цариград. Като най-близък на първия, се сочи Едуард Смит Рос – бивш шеф на английското разузнаване у нас. Дейността на същия е тясно свързана с тази на руснака Павел Владимирович Гриневич26. А колкото за Лафонтен, то негов помощник е Артър Ролф Паркър – бивш английски вицеконсул в Скопие. Към тях е придаден Фредерик Уилфред Пит – кореспондент на “Дейли Мейл”, родом от гр.Страсбург, женен за французойката Маргарта Карбери. Същият е представител на “Английски Феникс” в България, от когато и датират връзките му с [Бърт] Андрюз27 и неговия съдружник Гаврил Стайков (покойник). Това е за политическото разузнаване. А колкото за военното, стопанското [разузнаване] и пропагандата, то то се ръководи от английския военен аташе в Цариград Крипс и неговия секретар Томсън. Последният е вършил много добра работа, влизайки [във връзка] чрез Нора Леви с пристигнали от България евреи, от които той е събирал доста сведения за положението в България. Като техни първи помощници се сочат бившият военен аташе у нас Александър Рос, Норман Дейвис, аташе по печата и същевременно ръководител на саботажните действия в България, както и Стенли Харисън – вицеконсул в София. Назначаването на последните като помощници на Крипс е направено с оглед да могат същите да продължат дейността си от Цариград като поддържат връзка със своите сътрудници в България, завербувани още преди скъсването на дипломатическите връзки с Англия. Към горното разузнаване спадат и лицата: капитан Бърн, Фергюсън, Харкнес – легационен чиновник, както и Фикис, началник Бюро паспортна служба. На последният е поверено и разузнаването за България. Същият поддържа връзка с агенти в България. Като бивш чиновник в Белград, той си е създал доста солидни връзки в белградското и софийското общества. Това обстоятелство, както и фактът, че в момента нему е поверено уреждането на визите за евреите от България, му дават предимство в изпълнение на възложената му задача.
Организация на английското разузнаване за България.
Лицата натоварени с ръководството и със самото разузнаване за България, са разпределени в три групи. Независимо от това, всички дават сведения си на Фикис и Султанис – пазител на тайната архива в Английската легация в Цариград, които от своя страна ги докладват на главния шеф Арчибалд Гибсън.
Тези три групи са създадени по следния много умел и резултатен начин:
І група:
Лица, натоварени с поддържането на връзки с наши и гурски гемиджии лодкари, от които черпят сведения за положението по нашето черноморско крайбрежие. Тези гемиджии същевременно са най-удобните канали за препращане на сведения и документи, а понякога даже и на агенти. Такива са именно Борис Грановски, потурчен руснак и българският турчин Джевад – едноок.
ІІ група.
В тази група влизат лица, натоварени с контрола и събиране на сведения от наши търговци посещаващи Турция, както и от евреите, изселващи се от България. В тази категория спадат Йосиф Бернатан (Пепи), жена му Рене, Анрико Афталион, Лули Коен, български евреин, който се подвизава под псевдонима Иван Ранчев, както и Нора д-р Буко Леви. Това са хора, живяли дълги години в България, благодарение на което са си създали много добри връзки, било то между техните сънародници, било между българските търговски среди. Същите са пропити от фанатична омраза към всичко българско. Точно тези им качества ги правят много опасни агенти на английското разузнаване.
ІІІ група.
В тази група спадат най-дейните и истински агенти, т.е. професионални агенти. Това са лица натоварени всеки един самостоятелно, по едн или друг начин да поддържат връзки с лица в България – съзнателни или несъзнателни агенти на английското разузнаване – и по този начин да черпят сведения от военен, политически и стопански характер. За целта те си служат с определени начини и канали за свръзка. Болшинството от тях са хора, които имат роднини или близки в България, които използват най-рационално за целта. Като такива с познати следните лица: Толедо, зет на уредника на Радио София, Стубел. Две от дъщерите на същият са омъжени тук в София за двама висши чиновници. Давид Симха, Моше Барух, Семи Бенбасат, Йосиф Голден (същият има и разузнавателно бюро), Иван […]** – представител на текстилни машини, по настоящем живущ в Цариград, Брод – турски евреин, Ханс Гилмайден – бивш норвежки търговски консул във Варна, Жорж Лиенарди – експулсиран от България, бивш акционер и поддържащ връзки с акционерното общество “Сожеко” и “Геверт” и инж[енер] Густав Маас. Известните на службата лица и фирлми, които са свързани с агентите от тази категория, но чиято дейност не е още напълно установена, са следните:
Фирми:
Акц[ионерно] д[ружест]во “Радиотранспорт” на Христо Г.Прошев.
Унгарската параходна агенция.
Авр[аам] Х.Асса – Бургас.
“Транспорт експрес” – София.
Димитър Величков Димитров – Бургас.
“Борад” А.Д., Антонио Франческо Денизи (доставчик на чугун от Русия, а неговият брат в Цариград е във връзка с руския търговски представител и Хайдар Бей).
Лица:
Бончо Стоянов Иванов – техник в музикалния магазин “Кьортинг”, заподозрян е във връзка с Боян Дановски и някой си Караянев от София, чрез когото са изпратени 3-4 писма за предаването им на лица, намиращи се в Цариград, между които и на евреина Толедо;
Никола Иванов Габровски – търговец, адвокат. Заподозрян че е бил във връзка с Боян Дановски в Цариград. Разучен, задържан и разпитан, се установи, че е отивал да урежда визи на български евреи по поръчка на Нено Шумков. С него е бил и цирковият артист Силаги, който бил във връзка с Блейк и Барлас. Контролът на дейността на Габровски продължава.
Борис Константинов Стателов – о.з. полковник, живущ във Варна, заподозрян че е бил във връзка с хората на англо-американското разузнаване при няколкократните му посещения на Цариград. Същият сега е търговец и минава за голям англофил. За същият е наредено да не му се дава нова изходна виза.
Стефан Янков Скулев – адвокат, отявлен англофил. За същият е наредено да не му се дава нова изходна виза.
Петко Атанасов Кобарелов – търговец в Бургас. Разучен.
Ангел Йорданов Георгиев – провинциален журналист. Разучен и под контрола.
Страшимир Спиров Суруджиев – търговец, от гръцки период. Същият вън от търговските си работи, се занимава с услуги на турски евреи.
Никола Желков Котаров – адвокат във Варна, по убеждения широк социалист, много близък с Втория секретар на турското консулство във Варна Исмаил Сабри Хазъмов, както и с Ахмед Вафси Кьосеоглу, първи секретар. Генерален пълномощник на много турци от Варненския край. Разучен. Дейността му се контролира от варненската полиция.
Христо Георгиев Прошев – директор на А.Д.”Радиотранспорт”.
Секула Секулов – чиновник, търговец.
Д-р Христо Пеев – член на Унгарско-Българската търговска камара. Във връзка с Берман и д-р Розинг и с Нора Леви в Цариград и още много други лица и фирми, неизвестни на службата.
Организираната по този начин разузнавателна служба за България дава отлични резултати. Всичко каквото става у нас или в проект, се узнава своевременно от английската разузнавателна служба.
– – –
С.О.Е.***
Към английското разузнаване в Цариград е създадено поделение, т.нар. СОЕ (Специално оперативно отделение).
То се ръководеше преди една година от полковник Бравтон, обаче поради разногласия между по-големите ръководители на англо-американското разузнаване, Бравтон бива сменен с полковник Гордон, но фактически истинския шеф остава Бравтон. Това е един типичен пример на английски дипломатически ход, уточнен с нашата поговорка “и вълкът сит и агнето цяло”.
Като първи помощници на шефа са назначени лицата поручик летец Сцимер, полковник Перевич (Перич), сърбин, майор Бурил, Андропулос, Миларисос – също грък, полковник Барнес, майор Доналд Малид, майор Лесли Бътлър и [Доналд] Макинтош. Казаните лица имат за задача да влезат в допир с лица, членове на революционни движения в Българлия, та в даден момент да могат да проведат известни акции за смущаването на реда в страната. От имената на горепосочените лица се вижда, че в състава на СОЕ влизат хора с различна национална принадлежност. Това показва, че тяхната цел е да използуват, всеки един от тях, свои сънародници за провеждането на дадените директиви.
Една от главните задачи на това поделение е и тази да се създадат връзки между отделни търговски фирми в Цариград с такава от другите балкански държави, респ[ективно] България. По сведение това отделение се ръководи от някой си [Стивън] Рънсиман, който е и връзката между тези предприятия и полковниците Гордън и Рос. Установено е, че Рънсиман, поддържа връзки с фирмите Давид Симха и Теодориди. Един от хората на Рънсиман, а именно Сотерик Содер, левантинец, се занимава изключително с контролата на пасажерите и посетителите на големите цариградски хотели “Пера-палас”, “Парк-хотел”, “Токатлян” и сладкарницата “Таксим”.
Друг помощник на Рънсиман, а именно турският флотски офицер Алик Амин е натоварен със създаването на клонове в България на цариградските транспортни фирми “Невропа” и “Анталия”. Такива клонове или представителства на горните фирми у нас са А.Д.”Радио-Транспорт” и Унгарската параходна агенция.
Инспектор РО 3 С.Наков (п)
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.948, л.2-5. Оригинал, машинопис.
* В действителност столицата е гр.Анкара.
** В текста фамилията не се чете.
*** Special Operation Executive (Управление за специални операции). За задачите и дейността на SOE в годините на Втората световна война виж по-подробно: Р.Нейландс, “В зоне боевых действий. История войск специального назначения с 1945 года”, М., 2005, с.56-91.

Документ № 32
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР28 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СА ПОСТАВЯНИ НА ЕВРЕИТЕ, ЕМИГРИРАЛИ В ЧУЖБИНА.
София, не по-рано от края на 1943 г.*

Всички евреи дошли от България в Турция се обстойно разпитват от англо-американците.
1. Точен адрес, местожителство на здания на германци и каква служба се помещава в тях.
2. Имената на ръководните фактори и биографии на работещите в тези здания германци.
3. Кои германски здания и Бюра са засегнати от бомбардировките на София и, кои от тях са подновили работата си.
4. Имена и адреси на лица, които в България работят с японски и германски агенти и техните сътрудници.
5. Комунистите в България силни ли са за да повдигнат едно възстание в случай на един съюнически десант на Балканите.
1. Къде в България има немски единици, какви са и колко са голями.
2. Кои от тях са на турската граница и, кои са им началниците.
3. Кои в България се сочат като немски агенти и, които им са сътрудниците.
1. Кои са начело на българските комунисти.
10. Какъв процент от българското население е англофилско и какъв процент англофили има сред интелектуалците.
11. В какво положение са партиите, проявяват ли организационен живот и, кои от тях са с германците.
1. Кои германски части са в Сърбия, къде са полковете и техните щабове.
2. Кои български дивизии са окупирали Сърбия – щабове, началници.
14. Какви германски части има в гръцка Македония – род, число, щабове, началници.
15. Какви български части има в гръцка Македония – род, число, щабове, началници.
1. Въоръжение на българската войска, дух.
17. Какви военни материали са купени от Германия, вид, система оръжие, кои модели.
1. Къде са българските летища и кои от тях са използувани от германците.
2. Къде има бензинови резервоари и военни складове.
20. Какви са материалните щети и моралният ефект от американските въздушни нападения.
1. Място, където са паднали бомби и избухнали пожари.
22. Ако е паднала бомба над една фабрика, каква е степента на разрушението и влиянието, което има върху производството.
1. Къде се евакуират фабриките.
24. Дейността на саботажните движения, в кои райони се намират и към каква организация се числят.
1. Организационната сила на тези движения.
26. Какви нелегални движения има в България, наименование, численост, ръководни фактори.
1. Кои от тях са с Германия.
2. “Бранник” – организация, численост, щабове.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.86-87. Оригинал, машинопис.
* Датировката е направена по текста на документа.
Документ № 33
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ-ЕМИГРАНТИ В ПОЛЗА НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАНИЯ.
Цариград, не по-късно от края на 1943 г.
А) През последните месеци трима евреи: Самуел (Мони) Леви, сръбски поданик, Барух Леви и Анрико Афталион проявяват голяма дейност в полза на английското разузнаване. Те влизат в контакт с всички евреи и чужденци, дошли от България.
Не по-малка дейност проявява и Лули Коен известен под фалшивото име (Ранчо Иванов Ранчев).
И четиримата са виждани много често да посещават О`Лиери в апартамента му в Елирак- Харбие.
Б) Много деен разузнавач е един от юристконсултите на същото дружество – Израел Берман, евреин, английски поданик, около 30 годишен, не женен, роден в Русия, откъдето е избягал като едногодишно дете заедно с родителите си; идва в Турция, след това в Палестина и Англия. От няколко години е отново в Цариград. Той е орган на “Интелиджънс сървис” и е в услуга на [Бухджа] Бухаджир.
[Бухджда] Бухаджир освен с платените си агенти си е служил и с разни търговски трикове, с помощта на които се осведомявал за стопанското положение на нашата страна.
Така, преди няколко месеца, той е накарал българският евреин Давид Перец, собственик на фабрика за гума в Цариград, да поиска чрез Георги Димитров Божков, дошъл в Цариград през м[есец] юлий една оферта на “Бума” (изкуствена гума), в която да бъдат дадени количеството и качествата “Бума” произвеждани в България, като се мотивирали, че въпросната гума била по-издържлива за пустинните пътища от естествена гума. С този трик те са получили нашето годишно производство на изкуствена гума и местата, гдето се произвежда.
Във връзка с [Бухджа] Бухаджир бил и братът на Перец – Рауф Перец.
Българинът Георги Димитров Божков, търговец ул.”Алабинска” № 50-52 е в услуга на английското разузнаване, от което е получавал пари. Той е във връзка с Барух Леви, Лули Коен и д-р Йосиф Голден.
В) 1. Председател – Хаим Барлас, около 51-52 годишен, евреин.
2. Помощници – А.) Д-р Йосиф Голден, евреин около 40 годишен.
Б.) Симон Брод, 50-годишен, много богат евреин. Същият в началото на 1940 година е закупил цял остров от турците, за настаняването на изселници-евреи.
В.) Зеф Шинд, евреин, около 45-48 годишен.
В помощ на това Бюро е чиновникът от Английската легация – Левицки.
Г.) В това Бюро работи и Ханс Гилмайден, бивш норвежки консул във Варна и параходен агент. Той се вижда много често със Сергей Левицки. Последният е бил преди 5-6 години в България. По произход е поляк. Понастоящем Ханс Гилмайден има кантора на следния адрес: Хавогимиян хан, Галата, Истанбул, което е гнездо на шпиони.
В тази агенция работи и румънският агент Ф.Ж.Майстерсон, бивш чиновник в Транспортната фирма “Морено Алгранти”.
Д. В полза на английското разузнаване продължават да работят също и:
1. Нора д-р Нисим Леви, живуща в Цариград, Мис сокак № 17, тел.44175. Тя е в постоянни връзки с О`Лиери, Джибсън и Барлас. При нея идват почти всички евреи, идващи от България. Същата е неофициалната посредница между въпросните евреи и Барлас, защото почти всичките евреи се обръщат към нея за уреждането и на английската виза. Дружи постоянно с Лули Коен, Израел Берман, Барух Леви, д-р Бакиш и с дъщерята на софийския търговец-евреин Манчо Нисимов – Жени Нисимова, по мъж Франко, която се развела с мъжа си и дошла от Палестина в Цариград преди 3 месеца. Нисимова живее на адрес: Истанбул, Шишли, Кючук бахче сок[ак] № 9, “Aбрак апарт[амент]” етаж вторий. Същата е постоянно в хотел “Лондон”” при Лули Коен.
2. Самуел Бенбасат, живущ в Цариград, Бейоглу, “Лувър апарт[амент]” № 5, испански поданик, в постоянна връзка е с евреите от България. Интимен приятел е на английския разузнавач [Дик] Лафонтайн, чиновник при Паспортната служба на Английската легация. [Дик] Лафонтайн заедно с Уайтъл ръководят разузнаването на Балканите.
Бенбасат е във връзка със софийския евреин Исак Ламбо.
3. Жулиет Касапиян. Незаконна съпруга на българина Никола Бойчев Младенов, понастоящем живущ в София.
Касапиян живееше допреди един месец в “Аяз паша”, “Парк палас”, след което се премести в кв[артал] Мачка.
Тя е във връзка с [Бухджа] Бухаджир. С последният е бил във връзка и Никола Младенов, през време на пребиваването му в Цариград. Касапиян е също във връзка с английския евреин Голдман.
4. Йосиф Бернатан, заедно с жена си Рене; работят и за американците. Йосиф Бернатан е на служба и при Американската информационна служба.
5. Собственикът на хотел “Лондон” – Джон д`Андрия и брат му Стивън д`Андрия. С последните много често се виждат дошлият от България италианец [Еудженио] Петрас, живеел допреди идването си, т.е. допреди 4 месеца в хотел “Славянска беседа”.
Най-дейният сътрудник на английското разузнаване е потурченият руснак Борис Граньовски. Първият помощник на Граньовски – едноокият Джевад е лицето Джевад Мехмедов, живял дълги години в София.
Граньовски, чрез Джевад Мехмедов, върши своето разузнаване за България само чрез гемеджиите, пътуващи до нашите черноморски пристанища. Самият Джевад, в последните три месеца е ходил с положителност над 3 пъти в нашата страна. Освен това, Граньовски и Джевад са ходили няколко пъти из Тракия.
Двамата са във връзка с полковник Кътберт Евелин Винц, който развива своята разузнавателна дейност в полза на английското разузнаване в Одрин. Сведенията за някакъв си турчин, който имал оризища близо до нашата граница и, който е бил във връзка с Винц, съвпадат извънредно много с външните черти на Борис Граньовски.
Други българи и чужденци, които са във връзка с английското разузнаване са:
1. Илия Димитров Ачков, търговец, паспорт № 243/13.VІ.1943 година, роден в гр.Стара Загора, 1899 година, живущ в София. Идвал е няколко пъти в Цариград. Последният път е идвал на 4.Х.тази година и е отседнал в хотел “Пера палас”. Той е във връзка с първия секретар на Полската легация в Анкара Адам Станислаус Курциус, живущ в Анкара, Кавакли сокак, № 6354. Курциус, който е бил отседнал в “Парк хотел” няколко дни преди пристигането на Ачков в Цариград, непосредствено след пристигането на Ачков се е преместил в хотел “Пера палас” и е бил много често с последния.
По същото време е дошъл и Джон Гарнет Ломакс – търговски съветник при Английското посолство в Анкара. Живее на адрес: Гюлден сокак № 14, тел.66-97.
Ачков се е срещал няколко пъти и с него. Той е бил и във връзка и с Фредерик* Пит, бивш кореспондент на “Дейли мейл”.
2. Пристигналият на 13.Х.1943 година в Цариград български търговец Александър Тодоров, отседнал в хотел “Пера палас” се е срещнал с английския агент на разузнаването Луиз Силаги. Той се е срещал също и с Давид Перец, д-л Голден и Мони Леви.
3. Боян Николов Командарев, търговец на платове в София, пристигнал в Цариград в началото на месец септемврий, както и в началото на тази година, действително е дружил с Яко Глифел. Срещал се е също и с Нора Леви, обаче мнението на някои германски разузнавачи е, че той работи в полза на техни колеги. В Цариград Боян Командарев общуваше с хора от съюзническия лагер.
Търговецът Иван Кузнецов, руснак, български поданик, дошъл в началото на миналата година заедно с германеца Шнеевайс, с цел да достави текстилни машини. Хората с които дружи тук са агенти на английското, американското и болшевишко разузнаване.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.81-84. Оригинал, машинопис.
__
* В оригиналния текст е дадено като немскоезичното “Фридрих”. Този факт а и пълнотата на информацията говори, че материалът е подготвен от подразделението на Абвера и предаден на Димитър Желязков като пример как трябва да се пише “служебно писмо”. Стилът на българския военен аташе Димитър Желязков е запазен единствено в последните пасажи на документа – когато става дума за информацията за Боян Командарев. Вероятно, вследствие на текста на това писмо е позволено (от Абвера ?), той да бъде произведен в звание “полковник”.
Документ № 34
ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-А-99 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА НА НОРА ЛЕВИ И ИВАН ПАВЛОВ ИВАНОВ.
София, 22 януари 1944 г.

МВ-ЩВ Входящ № 63/18.ІІ.1944 г.
№ V-А-99 Поверително
22.І.1944 г. ЦАРИГРАД – Българска царска легация
София – За Военния аташе
От известно време в хотел “Лондон” – Цариград е отседнала госпожа НОРА [д-р НИСИМ] ЛЕВИ, изселница от България. Тя е в постоянна връзка с господин Берман. Последният поддържал връзка с д[окто]р Пеев в България. Между сведенията за горните лица се преплитат имената на господата [Никола] Мушанов и Петко Стайнов29.
В Цариград се намират също Иван Павлов Иванов, политически емигрант, с жена австрийка и Соломон Леви. Г[осподин] Иванов е разправял, че най-късно до 1 април [1944 г.] англо-американците ще минат през Турция за България, че срещу България ще действуват 1000 англо-американски самолета, че София и Пловдив ще бъдат разрушени до основи и пр.
Има доста признаци, че упоменатите по-горе лица улесняват противниковото разузнаване.
Да се разузнае и донесе за дейността на лицата, намиращи се в Цариград и връзките им с България. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателно] отделение
__
Спр[авка] изх[одящ] № 128
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.57. Оригинал, машинопис.
Документ № 35
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 61 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, АГТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БУХДЖА БУХАДЖИР.
София, 26 януари 1944 г.

№ 61 Лично-поверително
26.І.1944 г. София – Началник-щаба на войската (РО)
Цариград
Към № 38. Донясам, че лицето [Бухджа] Бухаджир, член на акционерното дружество “Юнайтед кар [Комершъл] къмпани” в Цариград, е донесло на английската разузнавателна служба (вероятно капитан дьо Леон), че в с[ело] Добри Немирово (?) – България, имало големи бензинови складове.
Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков – полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.64. Оригинал, машинопис.

Документ № 36
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 100 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ОТДЕЛНИ БРИТАНСКИ РАЗУЗНАВАЧИ В ГРАД ЦАРИГРАД.
Цариград , 17 февруари 1944 г.
№ 100 Лично-поверително
17.ІІ.1944 г. София – началник [на] щаба на войската – РО
Цариград
8419/[19]43 г. Донасям, че от сегашното проследяване по въпроса, установих следното:
Преди 4-5 месеца в Цяриград е пристигнал англичанинът [офицерът] о[т] з[апаса Доналд] Макинтош, който се е установил на квартира в кв[артал] “Аяз-паша”, Сарай-сокак № 45. Жена му е рускиня и същият е в много добри връзки с Варсовски, женен за българка, с която преди години е живял в България, а сега в Цариград, ул.Сира-Селви.
Макинтош е също в добри връзки с госпожа Нора д-р Нисим Леви (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 8112 от 19.ХІ.1943 г.), харчи много пари.
Полковник Перевич, който се споменава в служебно писмо № 8419 може би да е идентичен с полковник Перич, за когото донесох със сл[ужебни] писма № 582 от 27.VІІ.1942 г. и № 902 от 31.ХІІ.1943 г.
От досегашната дейност на споменатите по-горе лица, тук може да се каже, че те (главно полковник Перич) търсят контакт с пристигащите лица от България, обаче устройване на конференция за каквато се говори в сл[ужебно] писмо № 8419, разузнавателната ми служба още не е отбелязала.
Ще продължа следенето и, ако събера нови сведения, ще донеса допълнително по този въпрос.
(п) [Димитър] Желязков – полковник.
ДВИА, ф.23, п.1, а.е.1029, л.50. Оригинал, машинопис.
Документ № 37
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 123 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦЕТО БУХДЖА БУХАДЖИР НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
София, 24 февруари 1944 г.

№ 123 Лично-поверително.
24.ІІ.1944 г. София – началник щаба на войската (РО)
Цариград. ІІ.4.
Към № 61. Донасям, че лицето [Бухджа] Бухаджир е англичанин и шеф на стопанското разузнаване за България. Във връзка с това лице се споменава и името на Генович (?) – чиновник от бившата Английска легация в София, на когото единият му син (вероятно Юри) бил говорил по радио Лондон, а той – по всяка вероятност, бил още в София.
Имам сведения (в[ероятни]), че Генович, чрез евреи, е предавал разни сведения за България на [Бухджа] Бухаджир, като тези за които донесох със сл[ужебни] писма №№ 38 и 61.
Горното донасям за сведение и проверка.
(п) [Димитър] Желязков
Полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029. Оригинал, машинопис.
Документ № 38
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 128 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА НОРА д-р НИСИМ ЛЕВИ.
Цариград, 24 февруари 1944 г.

№ 128 Лично-поверително
24.ІІ.1944 г. София – началник щаба на войската (РО)
Цариград
99. Донасям:
1. Г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви, за която донесох със сл[ужебно] писмо № 672/1943 г. е съпруга на известния софийски евреин Д-р Нисим Леви. В Цариград, същата е престигнала през м[есец] юлий м[иналата] г[одина] заедно с двете си деца. Съпругът на същата живеел до скоро нелегално в София, но през месец ноемврий миналата година се предал на властите и бил интерниран в гр.Хасково, а след това бил преместен в гр.Плевен, където се намирал и сега на ул.Веслец № 15.
До 18.І. тази година г[оспо]жа Нора Д-р Нисим Леви живееше в гр.Цариград – хотел Лондон, след което се премества в частна квартира в кв.Бейоглу, Мис сокак № 17, тел.44175. Тук тя поддържа връзки с хора от английската и американската разузнавателни служби. Тя е във връзка с Крипс – английски военен аташе в Цариград и секретаря му Майкъл Томсон. Тя също така поддържа връзка с хора от американското разузнаване, между които по известни са Флойд Бляк – бивш директор на Американския колеж в Симеоново; професор Лоуренс Мур – бивш учител при същия колеж, Султанис – грък на служба в Английската легация, евреите: Лули Коен – известен под името Иван Ранчев; д-р Бакиш; Мордахай Меркадо – Константин Георгиев Пехливанов със съпругата си Ребека заминали за Палестина на 6.VІІІ. м[иналага] г[одина] за когото има сведения, че е агент на английското разузнаване; Барласа – шеф на еврейското Бюро за изселници; д-р Голден и Брад – чиновници в Паспортната служба при Английската легация, Сами Бенбасат – чиновник в американското военноинформационно Бюро в Цариград, в което работят и органи на турското разузнаване и др.
Освен това госпожа Нора има връзки и в България със следните лица, с които кореспондирала, а именно: Георги Марчев, София, бул Царица Йоанна № ? (срещу 6-ти пех[отен] полк, втората къща от бул.Патриарх Евтимий; д-р Никола Василев, София, ул.”Неофит Рилски” № 11 (?) , на когото е писала само две писма.
По-рано в София г-жа Нора д-р Леви е била в тесни връзки и със следните лица: г-жа Каравелова, семейството на покойния Григор Василев, г-н Костов – от Двореца на Н[егово] В[еличество] Царя; г-н Слави Тошев – Директор на БНБ; синът на бившия министър –председател Ал[ександър] Малинов, Павел Малинов и с още много други лица от бившата Демократическа партия, в която е членувал и нейният съпруг. Последният е бил много деен сътрудник и на бившата ВМРО, където е бил много уважаван. Лицата: търговецът Кючуков, Христо Пеев – журналист и Тенекелиев – известният търговец на вина, при идването си в Цариград, се срещнаха със същата госпожа.
От тези и други сведения, смята се, че госпожа Нора д-р Нисим Леви е в пълна услуга на англо-американското разузнаване. Обаче не всички връзки, които тя някога и сега поддържа с лица от България, трябва да се класифицират като връзки с разузнавателна или посредническа роля. Познавайки щеславието и познанство с видни семейства, необходими и за еврейската кауза на г-жа Нора, трябва да се приеме, че повечето от тези връзки са случайни и невинни;
2.Иван Павлов Иванов е българин, около 35 годишен. Тук той пристигнал заедно с жена си Фредерика Николова Владиславова, еврейка, родена във Виена, около 30 годишна, на 26.Х.1943 год[ина] – той с паспорт № 2785/13.Х.[19]41 г., а тя с паспорт № 2580/19.ІХ.1943 г.
В Цариград Иван Павлов Иванов и съпругата му Фредерика, са отседнали в хотел “Туринг палас”. Същият е бил обсебил от дружество “Бели Искър” сумата 1000000 лева. Тук Иванов сега е орган на американската разузнавателна служба, като бил дори назначен на работа при американското военноинформационно Бюро и в пряк допир с шефовете на същото: Флойд Бляк и Лоуренс Мур. В последно време Иванов бил писал няколко статии във в[естник] “Ла Тюрки”, подписвайки се И.И.
3. Соломон Леви (Сами и Симеон Леви) e около 28 годишен, гръцки поданик, живял е в Сърбия и България и владее много добре български език. Тук той дружи с Лули Коен и Барух Леви, както и със сръбския аташе по печата – Петрович и много органи от англо-американското разузнаване. Същият е бил посочен за кръстник на детето на гореспоменатия Иванов, като се представил за покръстен обаче, свещенникът при нашата църква – отец Астарджиев, е отказал възприемничеството му.
Споделям мнението, че както Иванов, така и Соломон Леви е орган на англо-американската разузнавателна служба;
4. Берман, който се споменава в сл[ужебно] писмо № 99, е около 30 годишен, евреин, адвокат, роден в Русия и като дете на 1 година, заедно с родителите си, се изселва в Палестина, после [в] Англия и след това [в] Турция, гдето е и сега. Същият работи в дружеството “UКСС”* – за търговия с Англия: той е платен агент на английската разузнавателна служба. Същият е в постоянна връзка с г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви и Бухаджир (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 123) и,
5.Г[оспо]жа Матилда Кюпева, съпруга на нашия артист Михаил Кюпев и Евтим Станчев, за когото съм донесъл със сл[ужебно] писмо № 496/1943 година, и който сега като музикант свири в оркестъра на ресторант “Балалайка” (срещу хотел “Лондон”), тук в Цариград поддържат връзки с Иван Павлов Иванов.
(п) Димитър Желязков
Полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1023, л.58-60. Оригинал, машинопис.
__
* Става дума за дружеството “United Kingdom Comercial Corporation”. В текста е дадено като “Ucicic”.

Документ № 39
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 142 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ С ИСКАНЕ НА ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯТ ОФИЦЕР ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО БУХДЖА БУХАДЖИР.
Цариград, 1 март 1944 г.
№ 142 Лично-поверително
1.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград (РО)
Към № 123. Донасям, че между средствата с които [Бухджа] Бухаджир си служи при събиране [на] стопански сведения за България, са и офертите които той, в качеството си на търговец отправял към известни наши търговци.
Имам сведения (в[ероятни]), че преди 1-2 месеца [Бухджа] Бухаджир е поискал от евреина Давид Перец, фабрикант на гуми, български поданик, живущ в гр.Цариград, една пълна оферта за “Бума” (изкуствена гума) като му представил за най-добър посредник в това търговеца Георги Божков, кантора на ул.ул.”Алабинска” и “Царица Йоанна”.
Георги Божков е получил въпросната оферта и в отговор на същата е бил изпратил най-пълни и подробни сведения за нашето годишно производство на гуми, наличност на автомобилни гуми и др.
Горното донасям за сведение и проверка.
(п) [Димитър] Желязков
полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.66. Оригинал, машинопис.
Документ № 40
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 205 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА НАПУСКАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ АНЖЕЛО КУЮМДЖИЙСКИ, НА МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ.
Цариград, 31 март 1944 г.

№ 205 Лично-поверително
31.ІІІ.1944 г. София – Началник-щаба на войската (Р.О.)
Цариград
Към № 853 от 9.ХІІ.1943 г. Донасям, че към 15.ІІІ.т[ази] г[одина], Анджело Куюмджийски [e] напуснал [територията на] Турция, като отпътувал за Кайро, а оттам за Америка.
Според получени сведения (д[остоверно]) смята се, че същият си е заминал без да е успял да изпълни възложената му задача.*
Горното донасям за сведение.
(п) Димитър Желязков
полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.75. Оригинал, машинопис.
__
* Повече за преговорите за примирие виж: Котев, Н. “Великите сили и опитите на България да излезе от войната (октомври 1943 – март 1944 г.) – сп.”Власт”, С., бр.9 от 22-28 март 1994 г.
Документ № 41
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 206 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ПОДАНИЧКА МАТИЛДА КЮПЕВА.
Цариград, 31 март 1944 г.
№ 206 Лично-поверително.
31.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград – Р.О.
Към № 128, точка 5. Донасям, че за г[оспо]жа Матилда Кюпева, съпруга на нашия артист Михаил Кюпев събрах следните сведения (д[остоверно]):
В началото на тази година г[оспо]жа Кюпева пристига в гр.Цариград заедно с тъщата на господин [Боян] Дановски (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496 от 22.VІІ.1943 г.) и наема квартира в квартал “Бейоглу”, Камерие сокак № 22. Тук тя в скоро време попада в англо-американски и еврейски среди, които са пожелали да я спечелят за тяхната [антихитлеристка] разузнавателна служба за България. Така, професор [Лоуренс] Мур – шеф на американската разузнавателна служба за Балканите (спр[авка] сл[ужебни] писма №№ 19 от 23.І.1943 г. и 671 от 24.ІХ.1943 г.), предложил да се завърне в България, откъдето срещу добро възнаграждение да събира и препраща сведения за американската разузнавателна служба.
На 24.ІІІ. тази година в гр.Цариград пристига съпругът и Михаил Кюпев, който като добър българин и патриот (?), прекъсва връзките на жена си със споменатите по-горе среди и и забранява изпълнението на задачите, с които професор [Лоуренс] Мур е искал да я натовари.
До сега, г[оспо]жа [Матилда] Кюпева получава кореспонденцията си от България в Турция на следните два адреса:
1. Истанбул, Ламартин джадеси, Илк-Бахар апартман № 25 – за Исак Ниего и,
2. Истанбул, Кнаджиян хан – за Яко [Глифел].
Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков
полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.94. Оригинал, машинопис.
Документ № 42
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 207 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦЕТО ИВАН ГУРЛОВИЧ КУЗНЕЦОВ.
Цариград, 31 март 1944 г.
№ 207 Лично-поверително
31.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската (РО)
3218/1943 г. Донасям, че за лицето Иван Гурлович Кузнецов събрах следните сведения:
Кузнецов е руснак, български поданик, дошъл тук от България през пролетта на 1943 г. по търговия с памук заедно с германеца Валтер Шневайс (Шневайс е женен за българка от Карнобат).
До лятото на 1942 година, Кузнецов е бил в Белград, където се занимавал също с търговия, след което до идването му в Цариград е пребивавал в София.
Тук Кузнецов работи в съдружие с българския търговец Александър Замфиров, от гр.Плевен – собственик на ф[абри]ка за конци “Българка”. В Цариград Кузнецов има кантора на Ески Шарап сокак № 13. Той прави впечатление с връзките си тук с англичани и американци. Често е с Ханс Гилдмайден, който е известен като агент на англо-американската разузнавателна служба. В последно време Кузнецов е в тясна дружба също с Джевад Мехмедов, потурчен евреин, около 41 годишен, живял е преди в София, който сътрудничи на турската полиция по българска линия. Кузнецов е също в тесни връзки и с чехът инж[енер] Долешал, от Д[ружест]вото за машини “Омнипол”, който е известен също така като сътрудник на английското разузнаване тук.
(п) [Димитър] Желязков
Полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.76. Оригинал, машинопис.
Документ № 43
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-В-758 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА МАТИЛДА КЮПЕВА.
Цариград, 13 април 1944 г.

МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-В-758 Цариград –Българска Царска легация
13.ІV.1944 г. – за Военното аташе
София
206. Да продължи проучването на госпожа МАТИЛДА КЮПЕВА. ЗАПОВЕД.
(п) Стефан Недев
Полковник – началник на РО
Спр[авка] из[одящ] № 348

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.95. Оригинал, машинопис.
Документ № 44
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 293 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АМЕРИКАНСКОТО, БРИТАНСКОТО И СЪВЕТСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Цариград, 30 април 1944 г.
№ 293 Лично-поверително
30.ІV.1944 г. София – Началник-щаба на войската (Р.О.)
Цариград
Представям извадки от доклада на Христо Миланов Попхристов – орган на нашата Дирекция на полицията в Цариград (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 428 от 1.VІІ.1943 г.) отнасящи се до дейността на английската, американската и руската разузнавателни служби в Цариград през м[есец] януарий и февруарий т[ази] г[одина] – за сведение и евентуално използване.
Приложение: извадките от: по английската разузнавателна служба – 7 стр[аници].
По американската разузнавателна служба – 2 стр[аници]
По руската разузнавателна служба – 3 стр[аници].
(п) Димитър Желязков
полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, лист 80. Оригинал, машинопис.
__
* Виж съдържанието на документ № 45 .
** Виж съдържанието на документ № 46 .
*** Виж съдържанието на документ №47
Документ № 45
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
Цариград, 30 април 1944 г.
Извадки
АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ
Шеф на английското разузнаване е Бернард О‘Лиери, има квартира на адрес: Истанбул, кв.”Харбие”, Елирак апартамент, етаж 1-ви, телефон 81302. Досегашният шеф на същото разузнаване – полковник Гибсън*, помощник военен аташе, завежда военното разузнаване.
Директорът на английската информационна служба в Цариград е сменен и е отпътувал за Кайро, където е централата на английската разузнавателна служба, за негов заместник е изпратен Джон Бенет, с помощник Смит Лойд.
Първи помощници на Бернард О‘Лиери са:
Артър Уайтъл, бивш военен аташе в България, завеждащ разунаването за Балканите и,
Фикис Наум – шеф на “Българския департамент” или ръководещ разузнаването за България.
Английският разузнавач – капитан К.Ф.Крипс поддържа връзки с избягалия от България евреин – Мордехай Меркадо (известен тук под фалшивото име Константин Георгиев Пехливанов, намиращ се понастоящем в Палестина. На 25 м[иналия] м[есец] той изпрати по нарочен човек един отчетен доклад, направен по получени сведения от заминаващите за Палестина български евреи, за положението в България.
Секретарят му се нарича Майкъл Томсън, поддържа връзки с Нора д-р Нисим Леви.
[…]**
Стопанското разузнаване за България се завежда от Бухджа Бухаджир, чиновник в Английското консулство, но постоянно се намира в английското търговско дружество “Юнайтед Кар Комерсиал Корпорейшън”, Цариград.
В негова услуга са двамата директори, което тук е известно под съкратеното име “Юкисиси” – Бредфорд*** и Маклауд.
[…]**
В услуга на английското разузнаване е цялото “Еврейско бюро за изселници от Европа евреи”.
[…]**
Голяма разузнавателна дейност за Балканите, респективно за България развива агенцията “Балкан-прес”, в която освен превеждането на цялата Балканска преса, което само е параван, се върши и разузнаването за Балканите.
Шеф на тази агенция е Малкълм Бър, англичанин, който дълги години е живял в Белград. В България е бил известен с това, че след войната от 1914[-1918] г. е ръководил една група работници, които са строили летища.
Бившият кореспондент на “Дейли мейл” Фредерик Пит****, който също работеше в тази агенция е заминал преди два месеца за Кайро.
В английското разузнаване е и М.Г.Л-Макдермот, вторий секретар в Английското посолство в Анкара. Живее на адрес: Анкара, “Измир Джадеси” № 12, телефон 6933.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.81-83. Оригинал, машинопис.
__
* В текста е дадено като “Джипсон”.
** Текстът не се отнася до темата.
*** В текста е дадено като “Бредфор”.
**** В текста е даден под германизираното име “Фридрих Пит”.
Документ № 46
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА САЩ
Цариград, 30 април 1944 г.
Извадки
АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ
Начело на американското разузнаване е Томас, който вече напълно извести г[осподин] Паркър. Деен американски разузнавач е корабният лейтенант Джордж* Х.Ърл, пом[ощник] морски и сухохътен военен аташе.
В американското разузнаване е и помощник-военният аташе Уйлям** Ф.Росс.
Деен разузнавач за България си остана Флойд Бляк. Професор Лоуренс*** Мур често посещава агенцията “Балкан пресс” заедно с евреина Йосиф Бернатан.
Боян Дановски работи в американската информационна служба. В последно време, той е видимо доволен от съюзническите успехи и при един разговор е заявил: “Обвиняват мне, че съм бил противодържавник … скоро ще правя аз с тях…”.
Тук е още Матилда Кюпева, която е решила да остане в Турция до края на войната. Тя злослови постоянно против България.
Прави впечатление с друженето си с американци и англичани и Иван Павлжов Иванов. Освен че работи при американското информационно бюро, той вече за трети път излиза със статия против нашата външна политика във в[естник] “Ла Тюрки”. В последната си статия от 15 т[ози] м[есец] в същият вестник той предаде “някаква си среща” с г[осподин] Йордан Севов30 и се осмелява да твърди, че г[осподин] Севов е направил пред него изявления по нашата външна политика, като е заявил, че ние сме били разположени за примирие и поставил въпроса “защо съюзниците не ни направят предложение за мир, както направиха руснаците с Финландия…”
В последно време той нае квартира на адрес: Бейоглу, Имам сок[ак] № 24. Много често е в д[ружест]во[то] “Хохтив”, Истиклял джадеси 209, етаж 1-й, тел[ефон] 44 175.
Съпругата му Фредерика Никола Владиславова е много често с Нора [Нисим] Леви и Шинд.
В услуга на американското разузнаване е и евреина Моис Разон, близък приятел на Георги Божков; има кантора на адрес: Галата, “Хавияр хан” № 25, тел[ефон] 40 973.
Българинът Любен Пулев е най-довереното лице на [Джордж] Ърл. При един разговор [Джордж] Ърл е казал: при евентуални преговори за примирие с България, най-подходящият българин е Любен Пулев. През последното идване на Пулев в Цариград, той бил постоянно с [Джордж] Ърл.
Пребиваващият в Цариград евреин [полковник] Анжело Куюмджийски, е дошъл с американски дипломатически паспорт, с цел да подготви организацията на Балканите в случай на съюзническа окупация, е отседнал в хотел “Пера палас”. Единият от придружаващите го секретари се нарича Едуард Едуин.**** Освен връзките му с органи на англо-американското разузнаване, той е в контакт и с много от идващите от България евреи. Постоянно е с дошлият от България евреин Макс Адолф Ротман. Последният е в услуга на американците.
Турските власти не позволяват на изселниците евреи да престояват повече от 15 дни, обаче евреите като Ротман, Лули Коен, Барух Леви и други стоят още в Турция, понеже за тях са се застъпили англичани или американци.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.88-89. Оригинал, машинопис.
__
* В текста е дадено като “Георг”.
** В текста е дадено като “Вилям”.
*** В текста е дадено като “Лоренс”.
**** В текста е дадено като “Едвин”.
Документ № 47
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА СССР
Цариград, 30 април 1944 г.
Извадки
РУСКО РАЗУЗНАВАНЕ
За шеф на руското военно разузнаване [в Турция] е назначен новият морски аташе капитан ІІ-й ранг Димитър Ларичев. Към него като военен разузнавач е назначен капитан ІІ-й ранг Аким Михайлов, заместник на Константин Радионов.
Ръководител на цялото руско разузнаване е Иван Потапов, търговски представител при Руското посолство в Турция, жив[ущ] на “Йенишехир джадеси № 8”, тел[ефон] 68-52. Тук отново се завърна Морозов, като представител на агенция “ТААС”. Негов помощник е Бочаров. И двамата бяха преди идването си в Турция, представители на агенция “ТАСС” в България. Същите са били в разузнаването на нашата линия.
С Морозов общува българският руснак Николай Владимиров Варшавски, музикант в Цариград.
В полза на руското разузнаване работят и следните две лица: Дяконов и Сафи Ютли.
Българинът Евтим Георгиев Станчев (Тивко) продължава да е в контакт с болшевишкото разузнаване.
В съветското Консулство в Цариград са забелязани да влизат често, дошлият на 18.VІ.1943 г. българин Георги Терзинов Тодоров, който се ползува с името на голям помощник, и от българина Стефан Янев Тилкиджиев, родом в гр.Свиленград, собственик на каучуковата работилница “Фил”, намираща се между Ортакьой и Куручешме.
Като свърталище на комунисти се сочи млекарницата на Т.Григорович, сърбин, находяща се в Бейоглу, Истиклял джадеси № 345.
Тук много често е виждан българинът Стефан Петров Стефанов, роден в гр.Русе, гравьор, 39-годишен, женен с едно дете – отявлен комунист.
На 26.І.тази година той открито прояви тези си убеждения. Стефанов беше дошъл в българското Царско генерално консулство в Цариград, за да поиска парична помощ, но понеже консулството не разполага с такива фондове, искането на Стефанов не е удовлетворено. Въпреки това той настояваше на своето. Трябваше да бъдат повикани разсилните за да го накарат да напусне консулството. На излизане той се развика “Фашистки кучета, аз скоро ще се завърна в България, ами да видим вие къде ще отидете, когато пропадне Германия … германски кучета… продажници”.
Васил Десев Велков е син на Десьо или Дечо Вълков, шивач в Цариград, квартал Кадыкьой, Яса джадеси № 6, и по настоящем е без работа. Той се ползува с името на левичар и дружи с българина – турски поданик Яне или Янко Димитров, съпруг на учителка от българското учлище в Цариград – Александрова Кара, сестра на македонския революционер Тодор Александров.
Янко Димитров е работил в английската фирма “Секони вакуум ойл къмпани” и е бил в услуга на английското разузнаване. От няколко месеца Димитров, като турски поданик от български произход е интерниран в Анадола.
Теохани Станковски, роден в България, турски поданик, прокурист в експедиторската къща “Ц.А.”Мюлер”, поддържа връзки с англичани, като Гибсън, Берман и Томсън, обаче има много връзки и с хора от германското разузнаване. Въпреки това, той е работил в полза на англичаните.
Максимович, тютюнев търговец в България, понастоящем пребиваващ в София, е бил във връзка с Петър Вутич, бивш секретар на Югославския клуб в гр.Цариград. Клубът се намира на ул.Суттераци, срещу х[отел] “Токатлиян”. Вутич е чиновник в съветската банка, която се помещава в Руското консулство. По положителни данни, той завежда саботажната секция при болшевишкото разузнаване. Във връзка с Максимович е и сърбинът Милан Ракич.
Шамли Сюрен или точното му име Сюрен Шамлия, журналист, кореспондент на японската агенция “Майничи”, арменец, живущ в Истанбул, Коюмджи Ирфан сок[ак], Харбие, № 35 “Хаджи Бекир” апарт[амент] телефон 42092.
Сюрен Шамлия е роден в Турция и по сведения от самия него, родителите му са били убити през време на “арменските кланета в Турция”.
Тук е добре известен сред журналистическите среди. По сведение от японците, същият работил в тяхна полза. Обаче, прави впечатление, че въпреки постоянните му връзки с японците и въобще с органи от разузнаването на Оста, турската полиция, която е извънредно бдителна и строга по отношение на чужденците, го държи в Цариград. По сведение, Сюрен Шамлия е орган на турското разузнаване, по която именно и причина той е търпян от турците. Нещо повече, той често давал даже верни неща на японците, с което спечелвал доверието им и така бил по-ценен за турците. Това е мнение на един турски разузнавач.
По донесение, Шамлията е донесъл на турците за разузнавателната дейност на японския кореспондент на агенция “Домей” – г[осподин] Ода, който бе експулсиран преди два месеца. Пак по негово донесение е бил изпъден на времето кореспондентът на в[естник] “Майничи” – г[осподин] Момотаро Емомото. Той общува с много хора от английското и американското разузнавания, а така също с Морозов и Бочаров.
Лицето Ахмед Велли Менгер, татарин от Кавказ, търговец, има кантора на адрес: Ассикурациони Дженерали хан, Вовода джадеси № 31, телефон 41442, пощенска кутия – Галата 1102, телеграфически адрес “Авинко”. Бил представител на германските апарати “Т.К.Д.”
Той е в услуга на болшевишкото разузнаване. Същият е сателит на голямата руска фирма “Смирнов”, в Русия. Той има също търговски представители в Багдад и Лондон. Негов прокурист е турчинът Абдул Атлас, говорещ отлично японски, руски, английски, френски и немски езици. В края на 1940 год[ина], той е пътувал до Швеция, като е минал през нашата страна. Отседнал бил в хотел “Елит палас”, София. В България той е бил във връзка с фирмата “Берлинов” и с бившия народен представител и председател на Софийската търговска камара – Савов, сега покойник. Като чиновник във фирмата му е лицето Менли Гирай, също татарин, бивш чиновник от чешката фабрика “Бата”.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.90-92. Оригинал, машинопис.
Документ № 48
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 348 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ГОСПОЖА МАТИЛДА КЮПЕВА.
София, 17 май 1944 г.
№ 348 Лично-поверително
17.V.1944 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)
Цариград
758. Донасям, че за г[оспо]жа Матилда Кюпева получих следните допълнителни сведения (Д[остоверни]):
1. Ежедневният и живот в гр[ад] Цариград протича почти изключително между англо-американски и еврейски среди, пред които тя напада България и Германия и изказва убеждението си, че войната за последната е загубена:
2. Същата тук минава за голяма англофилка.
3. Като орган на американската разузнавателна служба още не вербувана.
4. Дружи главно с: евреина Яко [Глифел], чрез когото получава кореспонденцията си от България (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 206), [Боян] Дановски (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496 от 22.VІІ.1944 година), Иван Павлов Иванов (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 128 от 24.ІІ.т[ази] г[одина]) и други и,
5. Адресът “Истанбул, Ламартин Джадеси, Илк Бахар апартман № 25 – за Исак Ниего (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 206) се използува не от госпожа Матилда Кюпева, а от [Боян] Дановски; следователно г[оспо]жа [Матилда] Кюпева получава кореспонденцията си от България само с адрес “Истанбул, Кнаджиян хан – за Яко”, или чрез [Боян] Дановски по споменатия по-горе адрес.
Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков
полковник
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.96. Оригинал, машинопис.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА:

1. Александър Рос – генералщабен офицер от английската армия. От 11 февруари 1936 г. до 2 април 1939 г.изпълнява длъжността на военен аташе за България, Гърция и Турция, с местопребиваване в Истанбул и София. С поверителна заповед № 10886 от 23 август 1938 г. на помощник началника на ЩВ, е провъзгласен за “почетен гост” на Софийското офицерско събрание.През април 1939 г. е преместен на длъжността военен аташе за Турция и Гърция, а от 11 ноември 1939 г до 10 март 1941 г. е военен аташе на Великобритания в България. Напуска територията на България на 2 март 1941 г., като отпътува за Югославия. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.330, л.94.
2. Едуард Смит Рос – ръководител на британското подразделение на “Сикрит интелиджънс Сървис” в България. Напуска територията на страната в първите дни на март 1941 г.
3. Норман Джеймс Дейвис влиза на територията на Царство България в качеството си на завеждащ Отделението за печата при Английската легация в страната на 30 май 1939 г. В периода до напускането си на страната в началото на 1941 г., преподава в Катедрата за английска литература в Софийския университет.
4. Никола Стойчев Мушанов – български политик и държавник. Роден в гр.Дряново през 1872 г. Водач на Демократическата партия. Министър в кабинетите на Александър Малинов (1908-1911, 1918 и 1931 г.) и Т.Теодоров (1918-1919 г.). Министър-председател на правителството на Народния блок (1931-1934). През периода на Втората световна война е водач на буржоазната “легална опозиция” в ХХV Народно събрание. Министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-8 септември 1944 г.). След 9 септември 1944 г. възобновява Демократическата партия и остава в опозиция на ОФ. Умира през 1951 г. Тук в този случай вероятно се има предвид останалият в емиграция български пълномощен министър във Великобритания Никола Момчилов, който отказва да се върне след Априлската война на Балканите през 1941 г.
5.Кърнилиус К. Джедуин – майор от въоръжените сили на САЩ. Кавалерист. Военен аташе на САЩ в България. Пристига на територията на Царството на 18 март 1941 г. На този пост той заменя предишният американски военен аташе за Балканския полуостров, майор Ройден Уйлямсон. Преди да дойде в България е бил помощник на военния аташе на САЩ в Рим (Италия). Взима участие в Олимпийските игри в Берлин през 1938 г. като състезател на САЩ по поло и езда. След едностранното прекъсване от страна на България на дипломатическите отношения със САЩ на 12 декември 1941 г. той продължава да работи в системата на Управлението на стратегическите служби в Турция. Достига чин полковник. Една от ключевите фигури в при провеждането на сепаратните преговори с България в началото на 1944 г. За определен период от време е една от ключевите фигури на американското разузнаване за европейския Югоизток.
6 Джордж Хауърд Ърл III (1890-1974) – американски пълномощен министър на САЩ в България от 2 април 1940 г. до скъсването на дипломатическите отношения и обявяването на война на САЩ от българска страна на 13 декември 1941 г. Напуска София заедно с персонала на Легацията на САЩ на 25 декември с.г. Доктор е по право и по хуманитарните науки. През 1935-1939 г. е губернатор на щата Пенсилвания. Близък приятел на президента на САЩ Франклин Рузвелт, на когото дължи дипломатическия си пост в София. След обявяването на война от България на САЩ, напуска територията на Царството на 25 декември 1941 г. От 1942 г. е помощник на военноморския аташе в легацията на САЩ в Анкара със задача да анализира обстановката в България. Има звание командор (капитан ІІ ранг). През януари 1943 г. на територията на Турция провежда неофициална среща с ръководителя на Абвера адмирал Вилхелм Канарис. Виж: Уоллер, Дж., “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001, с.236.
7. Пецо Трайков Гировски – представител на ВМРО (Протогеров). Брат на известния земеделски деец Георги Трайков. Непосредствено преди започването на априлската война през 1941 г. на Балканите, заедно с други дейци на ВМРО, БРП и ПК “Звено” е задържан от органите на полицията и интерниран в концентрационния лагер “Гонда Вода”. След 9 септември е произведен в звание “полковник” от БНА.
8.Богдан Димитров Филов (28 март 1883, Стара Загора – 1 февруари 1945, София) – учен и политик. Следва класическа филология, история и археология във Фрайбургския университет в Германия. Специализира в Бон, Париж и Рим. Министър е на просветата в правителството на Георги Кьосеиванов в периода 14 ноември 1938 –14 февруари 1942 г. От 15 февруари 1940 до 9 септември 1943 г. е министър-председател, а след това е регент. Министър на външните работи (1942-1943 г.). Военнопрестъпник. Осъден е на смърт и е екзекутиран.
9.Става дума за капитан първи ранг Борис Стателов., който е заподозрян във връзки с английската разузнавателна служба. В края на 1918 г. е капитан-лейтенант, командир на българския учебен крайцер “Надежда”. През декември 1918 г. по време на основен ремонт в Севастопол, с английска помощ потушава избухналия бунт на екипажа на крайцера. През 1933 г. е изпратен в Италия, където участвува в закупуването на 2500-тонен кораб, наименуван “Сердика”. В годините на Втората световна война, той е Председател на Съюза на моряците, който е създаден през 1926 г.
10. Дамян Дамянов Велчев – български военен и политически деец. Роден през 1883 г. Активно участвува във военните преврати през 1923 и 1934 г. През 1935 г. е екстерниран. В края на септември 1935 г. се връща нелегално в България. Обвинен, че е готвил антимонархически преврат, е осъден на смърт. Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Амнистиран е през 1940 г. През 1943 г. се присъединява към ОФ като представител на политическия кръг “Звено”. Не одобрява тактиката на БРП за партизанска война. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Кимон Георгиев. През 1946 г. е пълномощен министър в Конфедерация Швейцария. Обявява се за политически емигрант. Умира във Франция през 1954 г. Заради своята дейност, полковник Дамян Велчев е нееднократно наблюдаван от служителите на българските специални служби и то, по искането на самия д-р Делиус. Виж по-подробно: ЦВА, ф.23, оп.1, е.е. 706, л.108-109. Все пак уважението към неговата опозиционна дейност и стари заслуги към армията е била проявена и тук, като на едно от исканията на подполковник Ото Вагнер да му се предостави досието на Дамян Велчев, временният началник на РО 3 полковник Тумбин в свое писмо под № IV-2055 от 31 януари 1942 г. направо заявява “извлечение от досието да не се изпраща, тъй като в службата няма такова” – виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.111.
11.Петър Христов Габровски (1898, Разград – 1945, София) – юрист и политик. Лидер (1936-1937 г.) на организацията “Ратници за напредъка на българщината”. През 1939-1940 г. е министър на железниците, пощите и телеграфа, а от 15 февруари 1940 г. до 14 септември 1943 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве. Военнопрестъпник.
12. Лазар Георгиев Иконописов – роден в гр.Добрич през 1900 г. Преди Първата световна война е работил в Параходната агенция “Адриатика”, По-късно в британската параходна агенция “Гилкрист Уокър”, която се ръководила от британския консул Франсиз Колас. През 1941 г. е интерниран в лагера “Гонда вода”. През 1942 г. Повторно интерниран в гр.Тетевен. Освободен през юли 1942 г. По-късно работи като параходен агент в Митницата и Пристанищното управление на гр.Бургас. Виж: АМВР, общо дело 19053, том І, л.198, 202
13 Димитър Маринов Желязков – роден на 2 септември 1899 в с.Радковци, Търновска околия. Подпоручик от 4 октомври 1920 г., поручик от 27 ноември 1923 г., капитан от 31 октомври 1930 г., майор от 6 май 1936 г., подполковник от 6 май 1940 г. и полковник от 14 септември 1943 г. Завършва Военна аказемия през 1934 г. с царска заповед № 301. Офицер от ГЩ през 1936 г. , назначен с царска заповед № 328. От 1938 г. е началник на външноразузнавателната секция при Щаба на войската. През 1940 г. е командирован във Франция за изучаването на френски език със срок три месеца. От 1940 г. е временен военен аташе в Анкара. През 1944 г. става началник на разузнавателния отдел при Щаба на войската. Същата година е избран за офицер за свръзка с чуждото командване. От 1944 г. е временен командир на 2-ра Конна дивизия, а от 1945 г. е и командир на 2-ра Конна дивизия. Със заповед на президиума № 3 от 1946 г. става временен началник на кавалерийския отдел, той и командир на конницата. Уволнен от военна служба със заповед № 112 през 1947 г.
14. Христо Зашов Тумбин – роден на 17 януари 1894 г. в гр.Самоков. Произведен в следните звания както слева: подпоручик на 1 август 1917 г., поручик на 30 юни 1919 г., капитан на 1 април 1927, майор на 6 май 1935 г., подполковник на 6 май 1939 г. За първи път уволнен със заповед № 199 на 27 декември 1920 г., Отново възстановен на служба с ЦЗ № 45 на 14 декември 1923 г. С ЦЗ № 18 от 1939 г. е назначен за преподавател във Военната академия, прикомандирован към Столичното военно комендантство, с ЦЗ № 46 от 1942 г. е началник-секция при ЩВ. Уволнен с ЦЗ № 117 от 1944 г. от военна служба. Военнопрестъпник.
15. Никола Йорданов Костов – ръководил на РО-ЩВ в първите периоди на Втората световна война. Роден в гр.Враца на 26 ноември 1898 г. Подпоручик от 1 януари 1919 г., поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 юни 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. Завършва Военната академия със заповед № 230 от 1930 г. С царска заповед № 147 от 1934 г. е назначен за командир на Разузнавателното отделение при Щаба на армията, с царска заповед № 116 от 1935 г. е командирован във Франция като слушател във Военната академия. С царска заповед № 353 от 1936 г. е назначен за Инспектор на класовете във Военна академия. С царска заповед № 78 от 1941 г. става началник на Разузнавателното отделение в Щаба на войската, а със заповед № 25 от 1943 г. – началник на Военна академия. Уволнен от военна служба през 1944 г. с царска заповед № 124. Непосредствено преди 9 септември 1944 г. избягва в чужбина. В последните си години живее в Италия. Военнопрестъпник.
16. Базил Дейвидсън – британски полеви агент от състава на Управлението за специални операции в гр.Кайро. Роден през 1914 г. В годините на войната е ръководил Британска военна мисия, действаща в района на Босна. След края на Втората световна война е известен британски учен, публицист и писател, автор на много книги сред които по-известни са “Партизанската война” (1946 г.), “Шосе номер четиридесет” (1946 г.), “Операция Андраши” (1960 г.)
17. Георги Георгиев Чакалов – роден на 9 февруари 1919 г., в гр.Каварна. Произведен както следва – подпоручик на 16 юни 1941 г., поручик на 16 юни 1944 г.; служил в свързочния полк (МЗ 48/1941 г.), взоводен командир в ШЗО с МЗ 82-1944 г., командирован към разузнавателния отдел на ЩВ с МЗ 246б1944 г., временен командир на поделение от 3-и армейски свързочен полк с РЗ 216б1945 г., взводен командир в 5-а дивизионна свързочна дружина с МЗ 265/1945 г., командир на рота в 15-а дивизионна свързочна дружина с МЗ 87/1945 г., уволнен с Регентска заповед 154/1945 г. Военнопрестъпник.
18. Констатин Лудвиг Лукаш (16 септември 1890 – 1945 г.) – военен деец, генерал-лейтенант (1940 г.) Флигеладютант на цар Борис ІІІ (1932, 1934 г.), началник на Школа за запасни офицери през 1935 г. През 1941-май 1944 г. е началник на Щаба на войската, а след това главен инспектор на войската. Съден от народния съд. Военопрестъпник.
19. Сава Киров – (роден през 1893 г.) – дипломат и държавник. Пълномощен министър във Варшава през 1935 г., Букурещ през 1936 г., в Анкара от 1939 г., в Париж през 1944 г. Министър на външните работи през септември-октомври 1943 г. Военнопрестъпник.
20. Георги Михайлов Димитров (18.V-.1882-2.VІІ.1949) – деец на българското и международно работническо движение. През 1902 г. встъпва в редовете на БРСДП. От 1919 г. до края на живота си оглавява Българската комунистическа партия. През 1921 г. участвува в работата на 3-ия конгрес на Комунистическия интернационал. Един от ръководителите на Септемврийското въоръжено антифашистко въстание от 1923 г. През 1933 г. е обвиняем по т.нар. Лайпцигски процес. През 1935 г. до разпускането му през 1943 г. е генерален секретар на Изпълкома на Коминтерна. От 1937 до 1945 г. е депутат във върховния Съвет на СССР. През ноември 1945 г. се връща в България. От ноември 1946 г. е председател на Министерския съвет на България. Избран за генерален секретар на ЦК на БРП (к).
21.Франц фон Папен (1879-1969) – лидер на дясното крило на католическата партия Център, предпоследен лидер на партията от юли до ноември 1932 г., преди установяването на нацисткия режим на райхсканцлера на Германия Адолф Хитлер. (Последен бил генерал Курт фон Шлейхер, убит в “Нощта на дългите ножове”). По време на секретните преговори в управляващите кръгове, имащи характер на търг, Франц фон Папен активно съдействувал за идването на власт на Адолф Хитлер, а след това влиза в неговия коалиционен кабинет в качеството на вице-канцлер. През 1934-1938 г. е пълномощен министър в Австрия, а от 1939 до 1944 г. в Турция. На Нюрнбергския процес през 1946 г. е оправдан, но след това от германската комисия по денацификация е осъден на 8 месеца затвор. Умира на 2 май 1969 г. в Оберзасбах (ФРГ).
22. Исмет Иньньо – турски държавник, политически деец. Роден на 24 септември 1884 г. През 1920 г. се присъединява към Кемалистката революция и става един от най-близките съратници на Мустафа Кемал (Ататюрк). От 30 октомври 1923 г. до 1 ноември 1937 г. (с прекъсване от 20 ноември 1924 г. до 3 март 1925 г.) е премиер-министър на Република Турция. От 10 ноември 1938 г. до 1950 г. е президент на Турция, като при това едновременно от 1923 г. до 1950 г. е председател на Народно-републиканската партия. През 1961 г. отново е назначен за премиер-министър.
23. Нюман Менеменджиоглу – Министър на външните работи на Република Турция. В края на Втората световна война е назначен за посланик в Република Фланция.
24.Стефан Савов Недев – роден на 27 октомври 1897 г. в с.Хъневци, Еленско. Подпоручик от 1 януари 1919 г.; поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 май 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. и полковник от 3 октомври 1942 г. Завършва Военна академия с царска заповед № 17 (55) от 1938 г. С царска заповед № 353 от 1936 г. е военен аташе в Белград, а с царска заповед № 14 от 1938 г. става началник на секция в Щаба на войската. Същата година с царска заповед № 17 става адютант на Началник-щаба на войската. По царска заповед № 55 от 1938 г. е назначен за временен военен аташе в Букурещ. С министерска заповед № 13 от 1941 г. е назначен за началник на Оперативното отделение на щаба на IV-а армия. С министерска заповед № 78 от 1941 г. е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия, а с министерска заповед № 46 от 1942 г. става началник-щаб на 1-ва армия. С министерска заповед № 23 от 1943 г. е началник на Разузнавателното отделение в Щаба на войската. С министерска заповед № 70/1944 г. е назначен за началник-щаб на IV-а отделна армия, а с министерска заповед № 87 от същата година – за командир на 14-а пехотна дивизия. Уволнен от военна служба с царска заповед № 117 от 1944 г. Военнопрестъпник.
25. Борис ІІІ (30 януари 1894, София – 28 август 1943, София) – Княз Търновски. Цар на България от 3 октомври 1918 г. до смъртта си. Държавен глава, главнокомандващ българската войска. Участвува в Балканските войни от 1912-1913 г. и в Първата световна война. Заема престола след абдикацията на баща си Фердинанд. По време на управлението на Демократическия сговор (1923-1931 г.) се утвръждава като водеща фигура в политическия живот на страната. От началото на Втората световна война се придържа стриктно към политиката на неутралитет, а след присъединяването на България към Тристранния пакт се старае да ограничава българския принос във военните действия на Оста. През 1943 г. търси контакти със САЩ и Великобритания, но не предприема решителни действия за промяна на българската политика.
26. Вадим Павлович Гриневич – чиновник в Паспортната служба на Легацията на Великобритания в България. Роден в гр.Полтава на 18 юни 1899 г. Работи в Легацията на Великобритания в България от 27 февруари 1939 г. При изтеглянето си от теритоията на България е отвлечен от служители на българската полиция и предаден на служителите на германските разузнавателни служби. Концлагерист. Освободен от концлагер, намиращ се на територията на Италия през 1945 г., след което се завръща на работа в легацията на Великобритания в България. Виж картон за идентификация на Вадим Павлович Гриневич – АМВР, об.дело 23625, том 13, л.100.
27. Става дума за С.Бърд Андрюз, бивш служител в английското консулство в България. Роден е в Йоханесбург на 1 февруари 1907 г. Влиза на територията на България на 27 февруари 1939 г. и я напуска на 11 март 1941 г. през граничен пункт Свиленград. Виж: Картон за идентификация на С.Бърд Андрюз – АМВР, об.дело 23625, том 13, л.61.
28. Ото Вагнер, с псевдоним д-р Делиус – германски офицер от управление “Военно разузнаване и контраразузнаване” към Върховното командване на Вермахта. Роден е на 14 април 1898 г. в гр.Манхайм, Германия. Идва в България през 1940 г. и официално е акредитиран като д-р Ото Делиус, роден на 12 февруари 1896 г. във Фрайбург. В действителност е изпратен за резидент на реферантурата на Абвера AST-Sofia с чин майор, като служебното му положение отговаря на длъжността на командир на полк. С писмо от 12 май 1941 г. той се представя на новия началник на Разузнавателното отделение при Щаба на войската подполковник Никола Костов, като го моли да уреди “всичко така секретно, че никой да не може да установи идентичността на Делиус с Вагнер”. По време на престоя си в България достига чин “полковник”. След войната работи като консултант по въпросите на Югоизточна Европа към германското федерално Министерство на външните работи и живее в гр.Бон. Военнопрестъпник.
29 Петко Стоянов Стайнов (19 май 1890, Казанлък – 24 юли 1972, Варна) – учен и общественик. Следва и специализира в Гренобъл. Париж и Лайпциг. Пълномощен министър е във Франция през 1934-1935 г. Депутат е от опозицията в ХХV ОНС. Министър е на външните работи през 1944-1946 г.
30 Архитект Йордан Севов (1882, Търговище – 1 февруари 1945 г., София) – приближен на двореца, по време на Втората световна война е най-близкият неофициален съветник на цар Борис ІІІ. Завършва Военното училище. Участвува в Балканските и Първата световна война, която завършва с чин “капитан”. След напускането на войската следва архиектура в Дрезден. За известно време работи в Турция. Близък приятел на Кемал Ататюрк. Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд, заедно с Любимир Лулчев и още шест щатни дворцови служителя от обкръжението на цар Борис ІІІ. Военнопрестъпник.

Великая Отечественная война –
объединяющий фактор нашей истории

Александр Бондаренко, «Красная звезда».

В настоящее время российские историки развернули активную работу по подготовке нового фундаментального многотомного труда по истории Великой Отечественной войны. Академик Российской академии наук Александр Оганович Чубарьян, возглавляющий Институт всеобщей истории РАН, – один из заместителей председателя главной редакционной комиссии. Недавно с ним встретился наш корреспондент.

– Александр Оганович, можно сказать, что минувшее столетие было перенасыщено событиями и многие из них, в общем-то, нами уже позабыты. Однако Великая Отечественная – Вторая мировая война и сейчас вызывает огромный интерес как профессиональных историков, так и любителей истории. Чем вы это объясните?
– Я думаю, нельзя говорить, что этот интерес возник только сейчас. Наблюдения показывают, что тема минувшей войны не уходит со страниц как научной литературы, так и периодической печати. Объяснений несколько. Первое – сугубо научное. За последние годы введено в оборот очень много, я бы сказал, огромное количество новых материалов, и они продолжают накапливаться. Поэтому, естественно, у исследователей появляется желание побыстрее их осмыслить.
– Вы имеете в виду профессионалов, а ведь тема войны вызывает и громадный общественный интерес…
– Да, это второй момент – может быть, даже более важный: не угасает общественный интерес к войне. Он связан с полемикой и дискуссиями, которые не только не утихают, но приобретают все более острый характер. Особенно ярко это проявилось в связи с 60-летием Победы в Великой Отечественной войне, которое отмечалось в 2005 году. Я думаю, что сейчас, по мере приближения к 2010 году, интерес к этой теме будет только усиливаться. Связано это, кроме всего прочего, и с позицией наших коллег в странах Балтии, а сейчас – и на Украине, в ряде стран Восточной Европы.
– До объединения Германии в нашей прессе бытовало клише о желающих «пересмотреть итоги Второй мировой войны». Как с этим сейчас?
– Сейчас прежде всего речь идет о предыстории Великой Отечественной войны. Как вы знаете, активно обсуждается период 1939-1941 годов. А в последнее время остро встал вопрос о националистических организациях в годы Второй мировой – Великой Отечественной войны. В частности, о пересмотре оценок Украинской повстанческой армии и тех лиц и объединений в странах Балтии, которые сотрудничали с нацистами. Все это поднимает большую волну общественного резонанса.
– Не получается ли, что нынешний интерес к теме Великой Отечественной войны как бы навязан нам из-за рубежа?
– Нет, так, конечно, говорить нельзя, но определенная взаимосвязь тут есть. Естественны как реакция России на все эти процессы «пересмотров» и «реабилитаций», так и ответные усилия с другой стороны. Получается заколдованный круг, а в результате, действительно, возрастает интерес к событиям Великой Отечественной войны уже на общественном уровне.
– Выходит, что тема той войны, в которой представители всех советских республик вместе сражались за Родину, теперь нас разделяет?
– Мировой опыт показывает, что любые конфронтации неконструктивны. Помните, несколько лет назад мы пытались сформулировать нашу национальную идею, определить нашу национальную идентичность? А сейчас этим заняты все страны на постсоветском пространстве. Здесь очень важно при всех разногласиях, при всех различиях найти консенсус в оценке общих, наиболее значимых явлений. С моей точки зрения, таким явлением и могла бы стать Великая Отечественная война как объединяющий фактор нашей общей истории. К сожалению, на практике это не всегда получается, но все-таки такая идея должна быть – особенно в учебниках. Очень многие это понимают, и это также вызывает повышенный интерес к Великой Отечественной войне.
– Александр Оганович, а этот интерес как-то «материализуется»? Или так и остается огромное количество разрозненных публикаций и разнообразных книг, в которых каждый, в общем-то, может найти удовлетворяющую его точку зрения?
– Как вы знаете, в этом году президентом был подписан указ относительно подготовки нового десятитомного труда по истории Великой Отечественной войны. Думается, этот труд может подвести итоги научных дискуссий последних десяти-пятнадцати лет, ответит на некоторые животрепещущие вопросы.
– А как вы считаете, всякая ли дискуссия приносит пользу? У нас ведь не столь давно с дискуссиями был явный переизбыток …
– В принципе, дискуссия любого рода не вредна, это фактор развития науки. Какая острая полемика разворачивалась, скажем, вокруг «суворовских» книг! Обратите внимание, интерес к событиям Великой Отечественной войны у нас в стране из-за этого заметно возрос. А что теперь? «Суворовские» дискуссии сошли на нет – интерес к автору «Ледокола» исчерпан. Хотя его книги и вышли огромными тиражами, но все они, в общем-то, повторяют друг друга, серьезной доказательной базы у него нет. Вот все и закончилось, полностью себя исчерпало.
– Так стоило ли когда-то копья ломать? Действительно, всякая дискуссия может принести пользу?
– Нет, пользу приносит именно научная дискуссия! А что касается многих дискуссий, которые идут сейчас в разных странах даже на самом высоком уровне, то уж очень они политизированы. Фактически выходят за рамки научных споров – это чисто политические дискуссии в контексте сегодняшнего развития событий. Вместо поиска истины события прошлого подгоняются под интересы определенных политических групп, партий и лидеров ряда стран. Эти дискуссии, конечно, мало конструктивны – более того, деструктивны. Поэтому, как мне кажется, очень правильна позиция руководства нашей страны: когда такие дискуссии навязываются, переводить их из сферы политики в сферу науки. И спокойно все рассматривать на историческом материале, сопоставляя аргументы и точки зрения. И если все делать так, то это будет полезно.
– Историческая наука строится на документальной основе. Могут ли в наше время быть найдены по-настоящему новые документы по Второй мировой войне?
– Думаю, не исключается открытие даже очень важных документов. Во-первых, все-таки у нас недостаточно документов о процессе принятия решений. Всем известно, что решения часто принимались без составления документов. Сейчас у меня выходит книга «Канун трагедии. Сталин и международный кризис 1939 – 1941 года». Построена она на архивных материалах, и я могу вам точно сказать, что в те годы многие решения по внешней политике принимались устно, узким кругом лиц – либо вообще согласовывались по телефону. Протоколов очень мало. Хотя есть мифология, что такое-то заседание Политбюро якобы состоялось тогда-то, потом – тогда-то, но это все неустановленные факты…
– То есть какие-то документы, записи об этих событиях еще могут быть обнаружены?
– Не исключено, так что процесс принятия решений остается очень существенной темой. Как и где, если говорить о нашей стране, происходили эти совещания, какие решения на них принимались? Это касается и внутренних вопросов. Например, оценивались ли где-то первые итоги войны? По документам я не видел нигде, чтобы было совещание у Сталина или в ГКО или еще где-то по неудачам первого периода войны. Или вот международные вопросы – крайне необходимы документы о том, как оценивались, намечались какие-то меры в области взаимоотношений с союзниками…
– Где же все это может быть, как вы считаете?
– Может, что-то отложилось в архиве президента. В архиве Сталина этого нет, но архив Сталина, который входит в Государственный архив современной политической истории, он все-таки выхолощенный, неполный… Архив Политбюро – очень краткий, там по всем заседаниям только «слушали – постановили», и все! А как слушали, какие были точки зрения, какие мнения? В общем, это один пласт вопросов. Второй связан с документами, касающимися наших союзников, – их архивов, переговоров, которые ими велись.
– Они тоже не очень доступны для исследователей?
– Ну, скажем, есть и доступные материалы заседаний британского Кабинета, но по Соединенным Штатам – гораздо меньше. Вот это – второй пласт. Третий – тот, что начали сейчас все больше раскрывать, – это разведка в годы войны. Недавно в Лондоне состоялась большая конференция, и на ней были представлены новые, неизвестные ранее документы. Разведка – очень интересная тема!
– К сожалению, по многим причинам, полностью ее не раскроют никогда…
– Да, и есть еще просто тайны войны, которые тоже открывать не спешат. Вроде, скажем, визита Рудольфа Гесса в Англию. Основные материалы, конечно, закрыты в Англии – но, может быть, что-то можно поискать? Очень серьезный, интересный вопрос – взаимоотношения нашего руководства с польским правительством в Лондоне, с другими эмигрантскими правительствами. Не до конца прояснен вопрос, связанный с польским восстанием 1944 года… Есть еще очень много вопросов, по которым, я думаю, впереди еще могут быть открытия.
– Но почему же нередко остаются засекреченными документы, особенной тайны не содержащие, вреда никому причинить не могущие?
– Сложность в том, что у нас чрезвычайно медленно производится процесс рассекречивания. Нельзя сказать, что он не идет – он идет, но столь медленно и так затянут, что, мне кажется, превратился в серьезную государственную проблему, которая требует скорейшего решения. Это, кстати, даже подрывает доверие к нашей исследовательской работе – ведь мы не можем раскрыть документы, в которых нет каких-то особых секретов.
– А почему так получается?
– У нас исторически так сложилось, что засекречен весь пласт документов. Весь, понимаете? Вот, как пример – секретные решения, принятые на каком-то заседании Секретариата ЦК КПСС. Но что на этом заседании обсуждалось? Не только какие-то действительно важные вопросы, но и выделение, допустим, сверхнормативных материалов для какого-то там завода. И на всех этих решениях стоит гриф «Секретно». До сих пор нет такой практики, чтобы из этой серии документов одни отложить и оставить под грифом, а другие – рассекретить.
– С вашей точки зрения, Александр Оганович, что в этом направлении следует прежде всего сделать?
– Мне кажется – это не с моей точки зрения, а в интересах государства – необходимо выделить какие-то спорные, дискуссионные, важные и актуальные в научном и политическом отношении вопросы и ускорить рассекречивание связанных с ними документов.
– Например?
– Например – деятельность националистических организаций на Украине. Это очень острый вопрос, это один из камей преткновения в наших отношениях с украинскими историками. Они всецело оправдывают деятельность УПА, мы представляем ее исключительно негативной. Но ведь она действительно имела разные этапы, имела разные цели и различные средства их реализации… Поэтому открытие таких архивов было бы очень полезно.
– В общем, перед историками Второй мировой и Великой Отечественной войны открываются большие перспективы. Но рассчитывать найти документы, которые перевернули бы наши представления о войне, не приходится.
– Мне кажется, что нет. Мне не видятся такие принципиальные вопросы, которые бы в корне изменили оценку тех или иных этапов, крупных, эпохальных событий. Более-менее это все уже известно.
– Чтобы документ дошел до читателя и был им воспринят, требуется кропотливый труд историка, исследователя. Какие основные работы по теме Второй мировой войны проводит сейчас Институт всеобщей истории?
– Могу сказать, что заделы у нас хорошие. Во-первых, вышел имеющий очень большой резонанс четырехтомник «Мировые войны в истории XX века», который – это редкий случай – по указанию главы государства был допечатан большим тиражом, для чего были специально выделены средства. Сейчас этот же практически коллектив авторов готовит трехтомник «Война и общество». Это тоже XX век и, как мне кажется, заметное углубление темы.
– В каком смысле?
– Сейчас это очень важно – сместить акценты с чисто военной тематики на проблемы общества. Ведь война – это не только боевые действия, в воюющем государстве есть не только фронт, но и тыл действующей армии… Именно так ставит вопрос авторский коллектив этого нашего трехтомника.
– Обычно в нашей литературе все прочее оказывается как бы не заслуживающим внимания. Разве что об оборонной промышленности немного говорится.
– К 2010 году мы готовим второе, расширенное издание «Книги для чтения» для школьников – двухтомника по Великой Отечественной войне. Возможно, переиздадим Энциклопедию Великой Отечественной войны в расширенном, совершенно обновленном виде, имея в виду определенный адрес: школа, учащиеся, молодежь. У нас есть одна очень хорошая программа – с Украиной и с Белоруссией: «1941 год. Страна в огне». Работа над трудом складывается неплохо. Кстати, в рамках всего СНГ у нас есть Ассоциация директоров Институтов истории стран СНГ. На последней встрече в Кишиневе мы приняли решение участвовать в совместной международной конференции, посвященной 65-летию Победы, в 2010 году.
– Историки стран СНГ охотно идут на контакты с вами?
– Не только они – мы участвуем и в дискуссиях с историками других стран. Эти летом у нас в институте впервые проводился «круглый стол» российских и латвийских историков – довольно острая получилась дискуссия. Они предложили провести в будущем году совместную конференцию, посвященную 70-летию «пакта Молотова – Риббентропа». Но мы проконсультировались с нашими коллегами и предложили сделать это в рамках комиссии историков России и Германии с участием не только латышей, но и литовцев и эстонцев. Немцы на это согласны. Причем, я бы назвал ее не «70-летие пакта», а «Проблемы международных отношений и развития событий 1939 – 1941 годов».
– Тема острая, не самая удобная, причем для всех.
– Дискуссия на тему, не менее острую, будет у нас в институте и в ближайшее время. В этом году – юбилей «Мюнхенского сговора». 15-16 октября, в контексте Дней польской науки мы, по предложению наших польских коллег, проведем Международную научную конференцию, посвященную Мюнхену. На нее приглашены чехи, словаки, немцы, французы, итальянцы, англичане. Естественно, будем мы и будут поляки. Это, по-моему, станет важным политическим и научным событием. Мы уже давно не обращались к этой теме. Следует показать реальную роль Мюнхена в истории человечества и попытаться установить логическую связь между Мюнхеном 1938 года и тем, что произошло в августе 1939-го.
– Действительно, планы у вас серьезные.
– К тому, что мы делаем по Великой Отечественной войне, можно добавить, что наш институт для вышеупомянутого многотомника по Великой Отечественной войне будет готовить том «Союзники в войне», главным редактором которого я являюсь.
– «Красная звезда» желает успеха лично вам, уважаемый Александр Оганович, и всему коллективу возглавляемого вами института.

Отваряме нови врати пред изследователите на историята

19.06.2010 | Лъчезар Лозанов

Проф. Георги Бакалов – председател на Държавна агенция “Архиви”:

100-хилядният фонд  на МО е сред най-добре опазените, благодарение добрата воля на МО

– Какво е мястото на Военния архив във структурата на всички архиви и какви проблеми срещате със сградите?

– В него работят 32 души. Съкръщенията вече приключиха. Новият устройствен правилник влезе в сила от 5 март тази година. Съкратихме 56 души в целият архив, а във военния – трима. Агенцията има 6 регионални архива, плюс Централен държавен архив и Военно-историческият във Велико Търново. Той е сред най-големите структури, от 10 години е вече към Агенцията. Работата продължава с документи, свързани с бивши служители в БА. Правят се и читателски справки за историческия архив. Проблем е, че сградата е стара, непригодена за нуждите на архива. Има влага в помещенията, на близо 9 етажа, но постепенно отстраняваме проблеми. Капиталовата програма е съкратена, но сме готови да правим аварийни ремонти.

– Има ли достатъчно подготвени специалисти за Военния архив и върви ли процес на подмладяване?

– Специалисти архивисти се подготвят в Софийски университет, в Търновския, в Благоевградския, в СУАПИД (специализираното висше училище по библиотекознание и информация). Оттам кадрите са с предимство, но ако недостигат, на конкурсите участват и хора с хуманитарен профил. Съкратихме кадри в края на професионалното си развитие и оставихме по-млади хора. Но дори и да е завършил специалист-архивист, се нуждае от 1-2 години подготовка, за да работи на терен при вече специфични условия. Архивистът се изгражда за около 3 години, за да поеме конкретната работа в съответното ведомство.

– Как работите с МО и с ветераните?

– С МО сме в много добри взаимоотношения, периодично получаваме информация без ниво секретност. Специализирана комисия я предоставя на публичния архив. Интересът на историците към този архив е голям, има уникални данни, които в останалите архивни звена ги няма. Получавам молби за работа от Македония, от Сърбия, от Гърция, задочно от Германия или други страни. Той е най-малко ощетения от похищения, докато архива на ЦК на БКП или – на МВР, липсите са очевидни. Но архивът на МО е добре запазен. И с ветераните няма проблеми. Имаме обособени частни фондове, които приемат спомени, мемоари, обработват се и се предлагат за ползване от читатели. В Централният държавен архив е обособен фонд лични архиви. Има фонд чужди архиви. По същия начин се обособяват и във Военния архив.

– В архивите има ли място за непознати тези и открития? Или каквото е могло е блеснало…

– В близо 100 хилядният архивен фонд има още архиви, които не са работени. Сега взимаме от МВР полицейският архив от 1923 г. до 1944 г. Досега режимът на ползване е бил по-труден. При нас е общодостъпан. Всеки би могъл да го ползва – и наш гражданин и чужденец.

– Има ли шанс за компютризация, модернизация?

– Проблемът с дигитализацията е общоевропейски. Присъстваме на конференции в Копенхаген, Париж, Мадрид и другаде – бъдещето на архивните фондове е да се дигитализират. Най-интересните архивни единици ще се предоставят в програма с преводи на европейските езици. Не е необходимо да идват от Франция. Срещу заплащане в интернет се чете с паралелен превод на съответния език. Има Европейски съвет на архивите, който централизира и координира дейността. Представителите ни участваха на форума в Мадрид, но са необходими средства.. Дейността се осъществява не толкова с европейски пари, а и с бюджети на съответните архиви. Започнали сме програмата, но софтуерът има неизяснени проблеми. Ще ги решим в близките месеци. Работата с конкретния документ е интересна, но неизгодна за съхранението – пипат се оригинали. До 3 години архивите вече ще се ползват дигитализирани.

– Архивът проявява ли интерес към това, което идва от мисиите в чужбина?

– Сроковете за предаване на архивите е 20 години. Архив след 1990 г. не можем да получим. Документите се отлагат във ведомствените архиви, обработват се, използват се, а след периода на давност, се предават. Това се отнася най-вече за трите големи министерства – на външните работи, на вътрешните работи и на отбраната.

– Как се развива връщането на българският архив от Русия?

– ГОСТАРХИВ има готовност да ни предостави за ксерокопиране около 30-32 хиляди страници, щом имаме финансова възможност да го направим. Нужни са ни около 15 хиляди долара. На преговорите ни питаха: кажете какво искате. Но ние не знаем точно какво имат. Трябва да бъде изпратен екип да проучи. Не е само в Москва, а и в други градове. Това е продължителна работа. Има и затворени архиви. Русия като всяка империя, не ги отваря изцяло – достъпът ще зависи от тяхната воля и желание. Когато е била тук Съюзната комисия, те са иззели част от архива на Военното министерство, на полицията – отдел “А”, на Държавна сигурност, на ГЩ, и на Министерския съвет. Изземването е влизало в програмата за конфискация на трофейни архиви като страна, която е била противник на Съветския съюз. Съюзниците на Германия попадат в тази графа. Отнемането на тези архиви за тях се счита за законосъобразно, а връщането е въпрос на политическа воля и такава бе постигната. Преснимането не е трудно, обикновено не се дават оригинали. Ако има подобно искане от турска или гръцка страна ние също ще им предоставим само копия. Оригиналите винаги се задържат в страната, която ги притежава. С парите има трудности. Не е само до заплащането на ксерокопията, трябва да бъдат командировани хора с разноските им там. Сумата е по-голяма.

– Докъде стигнаха преговорите за наследниците на бежанци с имоти от Одринска Тракия?

– Пред съда са валидни само крепостни актове (както са се наричали), издавани на османо-турски. Бежанците са хора, тръгнали внезапно. Спасявали са живота си, не са взимали и покъщнина понякога, камо ли документи. Българската държава е прибрала т. нар. “домакински тетрадки” – описи на имущество, което самите хора са заявявали. Те няма правна стойност – “…имал съм къща, двор, ниви, лозя, добитък…”, но пред съда няма доказателствена стойност. От 50 хил. документа, които имаме, досега са проявили интерес около 8000 души наследници, Четири пети от документите не са потърсени от хората още. Ако даден наследник на бегълци от Тракия поиска проверка в Истамбулския архив, му трябва правист, който да владее османо-турски. Да му заплати – скъпа, продължителна операция, не е по силите на много хора. Надяват се на държавни споразумения от двете страни – т. е. на по-нататъшна процедура по Ангорския договор. Турската страна е заявила, че ще изплати имуществото на прокудените българи. Но искат това да се отнася и за турски граждани, прокудени от България.

– В Агенция “Архиви” има ли необработени фондове, неописани, недостъпни или засекретени за изследователите?

– Обработката, паспортизацията, регистрацията на архивните фондове е продължителна работа. Онези, които са предизвикали обществен интерес, са обработени с преимущество. Например архива на ЦК на БКП е абсолютно готов, отворен и предоставен. При нас няма закрити фондове. Ведомствените архиви – на МО, на МВР, на Министерство на външните работи имат право да съхраняват в тайна определени фондове, но дойдат ли тук, те стават автоматично публични.

– Има ли в манталитета на българина нещо особено, наслоено от хилядолетната ни история?

– Мога да изкажа само лично мнение. Българинът е прекален индивидуалист. Интересува се лично от себе си, от тези – най-близко до него, Това е семейството. Колкото се разширява социалната база – род, селище, държава, интересът намалява. Негативно е отношението към сферата на обществени интереси и ползване. Докато западният човек е корпоративен. Той търси връзки с хората от средата или социалната прослойка и това го прави силен. Чрез нея може да въздейства. Българинът се спасява индивидуално. Винаги. Нашата история е създала навикът ни да оцеляваме. Това само от една гледна точка е хубаво – съхранява един народ. Но оцеляването е свързано с приспособленчество. Има народи, които са устоявали – или ще бъдем свободни, независими и уважавани, или няма смисъл да съществуваме. Устояват правата си с цената на много жертви. Българинът не е с такова поведение. Оцелява, справя се с обстоятелства много по-тежки от които биха могли да се справят хора от западната част на Европа, но за сметка на това се примирява. И това изгражда национален манталитет, който често пъти не е бил в наша полза. Вървят анекдоти, че който се е докоснал до нас или ни е завладял – ние сме го развалили. Влязохме в ЕС – и година и половина по-късно кризата стана тотална. Шега е, но има нещо вярно. Поколението, родено след промените, ще бъде в съвсем друга кондиция по отношение на себе си и Европа. Ние от другото поколение, няма да можем да станем европейци в истинския смисъл на думата.

– Как като историк прогнозирате края на т. нар. преход?

– Погледнато строго научно, преходът е приключил. Няма съмнение, трябва да боравим с точни категории. Преход има тогава когато основното средство за производство е сменило собственика си, когато една тоталитарна система е станала плуралистична – това е факт. Всичко друго е вече наследство от прехода – престъпността, все още недобре развитото чувство за собственост, за интеграция на обществото, за гражданско поведение и съзнание. Това се изгражда много по-бавно. И затова казват: да разрушиш една икономика при война, природно бедствие – не е толкова фатално. Но разрушиш ли духа на една нация вече съзиждането е трудно. Все пак 45 години ние бяхме в съвършено друга ситуация. И хора, родени в тази епоха, възпитани, отгледани като граждани, не могат да се променят лесно.

Снимка автора

Поредицата “Архивите говорят” е събрала най-атрактивните исторически извори. Томовете съдържат само документи без интерпретации

НОВОСТИ РОССИЙСКОЙ НАУКИ:

Финам FM Премьер поручил главе Минобрнауки заняться проблемой признания зарубежных дипломов в России
Премьер поручил главе Минобрнауки заняться проблемой признания зарубежных дипломов в России. Владимир Путин заметил, что “вопрос даже не в признании, а в том, чтобы люди, у которых есть такие документы, могли принимать участие в различных конкурсах на получение…Читать полностью на finam.fm

Президент РФ Дмитрий Медведев утвердил…

08.09.2010


Д.Медведев утвердил новый состав совета при президенте РФ по науке, технологиям и образованию

Президент РФ Дмитрий Медведев указом от 6 сентября N1098 утвердил новый состав совета при президенте РФ по науке, технологиям и образованию. Согласно документу, Д.Медведев лично возглавляет совет. Текст указа размещен сегодня на официальном сайте Кремля.

Заместителями председателя совета утверждены ректор Санкт-Петербургского государственного университета Николай Кропачев и президент Российской академии наук, академик РАН Юрий Осипов.

Ученым секретарем совета стал директор федерального госучреждения “Российский научный центр “Курчатовский институт”, директор учреждения РАН Институт кристаллографии им.А.Шубникова РАН, член-корреспондент РАН Михаил Ковальчук.

Секретарем совета назначена помощник президента РФ Джахан Поллыева.


0 Responses to “– (непубликувано) НЕИЗВЕСТНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЕВРЕИ-АНТИФАШИСТИ, ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ В ДЕЙНОСТТА НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ, В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.”



  1. Leave a Comment

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




President of Russia

Президент России

Общая и месячная оценка сайта “Contemporary European Archivist”

Общая оценка сайта:

Месячная оценка сайта:


This website is worth
What is your website worth?

www.blogsurfer.us

Twitter

Archives

Blog Stats

  • 53,101 hits

Calendar

December 2016
M T W T F S S
« Aug    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Categories

Flickr Photos

La voie lactée

• A Storm At Sea For The Birds And Me •

Frozen lake

Chronique d'Angrignon | Harle couronné mâle | Parc Angrignon | Arrondissement Sud-Ouest | Montréal

'Beware the Facehuggers'

Où les Rats s'élèvent vers les Etoiles

Behind the window

Faire les courses ..

Checkered Passed

the secret chamber

More Photos

Pages

eff.org/bloggers

Bloggers' Rights at EFF

Top Rated

Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License

Creative Commons Licentie
Contemporary European Archivist van Nickolay Georgiev Kotev is in licentie gegeven volgens een Creative Commons Naamsvermelding-GelijkDelen 3.0 Unported licentie.
Gebaseerd op een werk op nikolayko.wordpress.com.
Toestemming met betrekking tot rechten die niet onder deze licentie vallen zijn beschikbaar voor nikolay.kotev@hotmail.com.

linkreferral

free web site trafffic and promotion

Free advertising

Free advertising

Top 100 Australian Blogs

Top 100 Australian Blogs

History Blogs – BlogCatalog Blog Directory

History Blogs - BlogCatalog Blog Directory

Art Of War – Военно-исторический литературный портал

Art Of War - Военно-исторический литературный портал

Photoblog Awards

Photoblog Awards

Review https://nikolayko.wordpress.com on alexa.com

Review https://nikolayko.wordpress.com on alexa.com

The Free Dictionary

Word of the Day

Quote of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Weapons of War, Оружие войны

REIBERT.info – униформа, награды, вооружение Вермахта и СС

REIBERT.info - униформа, награды, вооружение Вермахта и СС

Сталинские соколы, Авиация второй мировой войны, ТТХ самолётов, Инструкции, Боевое применение, Лётчики истребители, фотографии, плакаты

Сталинские соколы, Авиация второй мировой войны, ТТХ самолётов, Инструкции, Боевое применение, Лётчики истребители, фотографии, плакаты

Socialism.ru – Сайт Социалистического Сопротивления

Socialism.ru - Сайт Социалистического Сопротивления


%d bloggers like this: