WANTED PUBLISHERS!

Part from the electronic variant of the full text of the N.Kotev`s book “Top Secret! The Intelligence in Bulgaria 1937 – 1946. Documents, analysis and comments”. The book (750 pages) is on bulgarian language and contains 689 variouse documents , photos and oth. Some of them aren`t printed.

Документ № 1

ИЗ ТЕКСТА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН*

София, 21 февруари 1896 г.**

КНИГА ПЪРВА

Общи постановления

Глава І

Уводни наредби

[…]

Чл. 4. Българските поданици и чужденците се съдят и наказват според настоящия закон, ако извършат вън от държавата престъпления: измена, предателство, шпионство*** и подправка на парични знаци (книга ІІ, дял І, глави І, ІІ и VІІІ), които се приемат от българските държавни каси, или ако, като чиновници на българската държава извършат деяние, което се счита от настоящия закон като престъпление по службата.

[…]

КНИГА ВТОРА

За престъпните деяния

Дял І

За престъпленията и техните наказания

[…]

Глава ІІ

Предателство и шпионство

Чл.109. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.). Български поданик, който посредствено или непосредствено подбужда друга държава към война или друго враждебно дело спрямо българската държава,

Наказва се със строг тъмничен затвор от десет до петнадесет години.

Ако ли е започната или само обявена война, или пък ако е започнато враждебно дело.

Наказва се със смърт или доживотен строг тъмничен затвор.

Чл.110. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.). Български поданик, който доброволно постъпи в редовете на неприятелска армия през време на обявена или започната война, или пък участвува във враждебно дело за война, наказва се със смърт.

Ако ли служи в редовете на чужда войска и след като е обявена или започната войната, все пак доброволно остане на същата служба, наказва се с доживотен строг тъмничен затвор.

Ако ли пък излезе да се сражава срещу българска или съюзна войска,

Наказва се със смърт.

Чл.111. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.).

Който:

1. Предаде или се съгласи да предаде на друга държава, военно лице, крепост, населено или укрепено място, проход, бряг или позиция, оръжие, военни материали, храна или други военни средства;

2. Подпомага**** друга държава да нахлуе или да нападне в българска държавна територия, или в земя, завзета от българска войска;

3. Подпомогне друга държава по какъво и да било начин да си увеличи въоръжените сили, военните материали и войскови храни;

4. Възбуди раздор, неподчинение, бунт или бягство в средата на българската войска;

5. Във вреда на българската военна сила, или в полза на друга държава запали, срути, или по друг начин направи непригодни: оръжие, военни материали, храни или други военни средства, както и мост, бент, насип, сграда, железен или друг път или друго съобщително средство;

6. Извърши някое от означените в преходните точки на този член деяние спрямо държава, съюзна на българската, или спрямо военна сила, която действува задружно с българската,

наказва се със смърт или доживотен строг тъмничен затвор.

Ако ли това е извършено във време на настояща или предстояща война,

наказва се със смърт.

Чл.111а. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Който разгласява в чужбина неверни или грубоизопачени обстоятелства, значително уронващи достойнството на българския народ или на българската държава,

Наказва се със строг тъмничен затвор.

Чл.111б. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Който изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство, умишлено ги води във вреда на държавата,

Наказва се със смърт.

В маловажни случаи, наказанието е строг тъмничен затвор.

Чл.111в. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Който направи, преправи, унищожи, повреди, скрие или отстрани доказателствено средство за правоотношение между родната и чужда държава и с това застраши интересите на българската държава,

Наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от пет години.

В особено тежки случаи наказанието е строг тъмничен затвор до живот, или не по-малко от десет години.

Чл.111г. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Който иска да приеме възнаграждение или пък се съгласи да му се обещае възнаграждение от чужда държава, от чужденец или от някого, който действува за чужда държава и то за деяние, което застрашава устройството, управлението, кредита, сигурността, обществения ред или изобщо каквито и да било интереси на държавата,

Наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от три години.

Със същото наказание се наказва и онзи, който получи или се съгласи да получи под каквато и да е форма материални средства от чужда държава, от чужденец или от друго лице, което действува за чужда държава, за да ги употреби за политически цели в страната.

Ако пък възнаграждението или материалните средства са искани или приети писмено, деянието се счита довършено, щом деецът е изпратил изявлението.

Чл.111д. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Който през време на настояща или предстояща война срещу българската държава умишлено никак не изпълни договор, сключен с учреждение за нуждите на военната мощ на държавата, или на нейните съюзници, или пък го изпълни по начин, който е от естество да осуети напълно или отчасти целта на сделката,

Наказва се със строг тъмничен затвор.

Със същото наказание се наказва и всеки, който във време на общо бедствие не изпълни договор, сключен с учреждение за доставка или превозване на хранителни средства или на други предмети, потребни за отстраняването на бедствието.

Със същото наказание се наказват и задължените към предприемача посредници, пълномощници или други лица, които нарушавайки своето договорно задължение, осуетяват или застрашават изцяло или отчасти изпълнението на договора.

Който по небрежност извърши това деяние,

Наказва се с тъмничен затвор.

Чл.112. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.).

Който:

1.В интерес на друга държава издаде или се опита да издаде, или пък събира сведения с цел да издаде държавна тайна,

Наказва се за шпионство: със смърт или строг тъмничен затвор не по-малко от десет години;

2. Се постави в услуга на друга държава, за да и служи като шпионин, макар още да не е извършил очертаното в точка първа деяние,

наказва се със строг тъчничен затвор не по-малко от две години.

Държавна тайна в смисъл на настоящия закон са факти или сведения, или предмети (напр[имер]: писма, карти, чертежи и пр[очие] от военно, политическо, стопанско или друго естество), неузнаването на които от друга държава е необходимо за благото на българската държава и особено за нейната опасност.

Чл.112а. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Който подпомага или укрива лице, за което знае, че е шпионин,

Наказва се като непосредствен извършител на шпионството.

Чл.112б. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Който своевременно не донесе на надлежната власт за сдобити от него сведения за вършеното предателство или шпионство,

Наказва се със строг тъмничен затвор от три до десет години.

Чл.112в. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Всеки, който обнародва чрез печата сведения от военно, стопанско или друго естество, ако тяхното разгласяване е забранено, или ако от самото им свойство или от други обстоятелства може да повреди на държавните интереси,

Наказва се:

В мирно време – със строг тъмничен затвор до пет години.

Във военно време – със строг тъмничен затвор до десет години.

Чл.112г. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). При определяне размера на наказанието по чл.чл.112 до 112в включително, то се налага***** при отегчаващи вината обстоятелства, в следните случаяи:

1. Когато държавната тайна е била известна на дееца поради служебното му положение или поради особено възложената му от орган на властта поръчка.

2. Когато я узнал чрез насилие, кражба, обсебване или по измамлив начин.

3. Когато шпионството се върши във време на настояща или предстояща война.

Чл.113. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.). Шпионство, извършено по непредпазливост,

Наказва се:

в мирно време – със строг тъмничен затвор до пет години,

във време на настояща или предстояща война – със строг тъмничен затвор до десет години.

Чл.113а. (Нов: Закона от 24 февруари 1936 г.). Укриване на шпион, извършено по непредпазливост,

Наказва се като непредпазливо шпионство.

Чл.114. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.). Който във време на настояща или предстояща война:

1. Извърши деяние, което излага на опасност неутралността на държавата или престъпи държавна заповед, издадена и разгласена с цел да се запази неутралност.

2. Разпространява слухове или факти от естество да понижат духа на съпротива.

3. Наруши държавна разпоредба, издадена или разгласена с цел, да се запази държавната безопасност,

наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от пет години.

Бъде ли очертаното в ал[инея]. І деяние извършено по непредпазливост, наказанието е строг тъмничен затвор не по-малко от три години.

Чл.115. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.). Съзаклятие с цел за предателство или шпионство,

Наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от три години.

Чл.116. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.). Който по начин, означен в чл.105, проповядва или възбужда към предателство или шпионство, наказва се със строг тъмничен затвор от две до десет години.

Чл.117. Правилото, изложено в чл.107, се прилага и за случаите, предвидени в тая глава, освен случая, означен в чл.109.

Чл.118. (Изменен със Закона от 24 февруари 1936 г.). На виновния се налага освен наказанието, предвидено в някой от предходните членове от тази глава, още и глоба в размер от 10.000 до 1.000.000 лева.

За предателство и шпионство, виновният се лишава от правата, изброени в чл.30, т.т.1-4 и 6 и 7.

Разяснения върху някои думи, които се срещат в настоящия закон

[…]

Чл.544. Под думата война се разбира и гражданска война, а под думата военно време се разбира и времето, когато държавния глава свика извънредно под знаме цялата войска или само част от нея.

Публ. в: “Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942”, част ІІ, С., 1942, с.7-123.

* Наказателният закон в периода до края на Втората световна война е многократно допълван и изменян.

** Утвърден с указ от 2 февруари 1896 г., под № 43, обнародван в брой 40 на “Държавен вестник” от 21 февруари 1896 г., заедно с всичките му изменения, отменения и допълнения. Тук те са дадени в скоби, непосредствено след изменения член.

*** Думата “шпионство” в ал.1 на чл.4 е прибавена със Закона от 24 февруари 1936 г. , публикуван в бр.42 на “Държавен вестник” от 24 февруари 1936 г.

**** В текста е дадено като “подпомагане”.

***** В текста е дадено като “налга”

Документ № 2

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1556-50-ІV НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ* ИЛИЯ БЕЛИНКОВ1 ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ**, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА КАПИТАН КЛАНШИ ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 14 април 1937 г.

МВ[н]РИ има чест да уведоми МВ-ЩВ, че съгласно едно съобщение на тукашната Английска легация капитан КЛАНШИ е назначен за морски аташе в България, с резиденция в Москва считано от 6 ноември 1937 г[одина].

Министерството на войната се умолява прочее, да уведоми Министерството [на външните работи и на изповеданията], дали има нещо против това назначение.

Началник на протокола и на личния състав

(п) [Илия Белинков]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.190, л.342. Оригинал, машинопис, бланка.

* Министерство на външните работи и изповеданията.

1 Илия Белинков – български дипломат, пълномощен министър, началник на Протокола и на личния състав в Министерството на външните работи и на изповеданията. В началото на 1943 г. е назначен за пълномощен министър на Царство България в Пресбург (дн. гр.Братислава, Република Словакия)

** Министерство на войната – Щаб на войската.

Документ № 3

ТВЪРДЕ БЪРЗО, ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 818-50.ІV НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА МАЙОР ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК1 ЗА ВОЕНЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 17 януари 1939 г.

МВ[н]РИ има чест да уведоми МВ-ЩВ, че съгласно едно съобщение на тукашната Английска легация майор Чарлз Сеймур Кларк (Major Charles Seymour Clarke, M.C.) от Queen`s Cameron Highlanders е назначен за военен аташе при Английската легация в София и Белград, вместо досегашния военен аташе подполковник Александър Рос,2 който напуща длъжността си при Софийската [Английска] легация, считано от м[есец] март т[ази] г[одина].

Майор [Чарлз Сеймър] Кларк, съгласно същото съобщение, щял да получи чин подполковник, до като трае мисията му у нас.

Министерството на войната се умолява прочее, да уведоми Министерството [на външните работи и на изповеданията], дали има нещо против това назначение.

Началник на протокола и на личния състав

(п) [Илия Белинков]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.107. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.177-178.

1 Чарлз Сеймър Кларк – военен аташе на Великобритания в Югославия и в България, в периода 21 април – 2 ноември 1939 г. За биографията му виж съдържанието на документ № 8. От германските служби е идентифициран като активен разузнавач. Във връзка с предстоящото провеждане на операцията “Морски лъв”, Чарлз С.Кларк през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 57 като “Clark, Charles, brit. Agent, zuletzt: Luttich, vermutl. England (Taterkreis: Kurt Felsenthal)” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 261, 362.

2 Александър Рос – генералщабен офицер от английската армия. По време на престоя му в България, е произведен в чин „полковник”. От 11 февруари 1936 г. до 2 април 1939 г. изпълнява длъжността на военен аташе за България, Гърция и Турция, с местопребиваване в Истанбул и София. С поверителна заповед № 10886 от 23 август 1938 г. на помощник-началника на ЩВ, е провъзгласен за “почетен гост” на Софийското офицерско събрание.През април 1939 г. е преместен на длъжността военен аташе за Турция и Гърция, а от 11 ноември 1939 г до 10 март 1941 г. е военен аташе на Великобритания в България. Напуска територията на България на 2 март 1941 г., като отпътува за Югославия. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.330, л.94. За биографията на подполковник Александър Рос, виж също съдържанието на документ под № 110.

Документ № 4

БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 599 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ1, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ МАЙОР ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕНЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 18 януари 1939 г.

№ 818-50.ІV. Щабът на войската има чест да съобщи на почитаемото Министерство на външните работи [и на изповеданията] – Отдел за протокола [и на личния състав], че няма нищо против назначаването на майор ЧАРЛЗ СЕЙМУР КЛАРК за английски военен аташе в София.

(п) [Никола] Хаджипетков

Генерал-майор – Н[ачални]к Щ[аба на] В[ойската]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.106. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.178.

1  Никола Хаджипетков – роден през 1891 г. във гр.Велико Търново. Завършва Военното училище и Военната академия в София. През Балканската война 1912-1913 г. е ротен командир, а през Първата световна война – ротен командир и след това началник на Картечното училище при 1-ва армия. Бил е командир на 6-ти пехотен Търновски полк, на Пехотната школа, на 8-ма Тунджанска дивизия и началник на Военното училище. От 1938 г. до 1941 г. е началник на Щаба на войската. Един от висшите военни, които имат резерви към хитлеристката победа във Втората световна война (1939-1945 г.). Уволнен е от военна служба по собствено желание.

Документ № 5

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 4700-2.ІV. НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА КАПИТАН І РАНГ Х.Ф.НАЛДЕР ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 18 януари 1939 г.

МВ[н]РИ има чест да съобщи на Министерството на войната, че английското правителство е назначило г[осподин] [фрегатен] капитан Х.Ф.Налдер (H.F.Nalder) [за военно]морски аташе при Английската легация в Атина, за [военно]морски аташе при тукашната Легация, на мястото на капитан [І ранг] Н.Клянши. Той ще пребивава предимно* в Атина и Легацията ще уведоми допълнително Министерството [на външните работи и изповеданията] за датата на първото му посещение в София.

Като съобщава горното, Министерството [на Външните работи и на изповеданията] моли Министерството на войната дали дава съгласието си за назначението на [фрегатен капитан [Х.Ф.] Налдер.

Началник на протокола и на личния състав

(п) [Илия Белинков]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.95. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.178-179.

* В текста е дадено като “преимуществено”.

Документ № 6

БЪРЗА, СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 88 НА НАЧАЛНИКА НА ИНЖЕНЕРНИЯ ОТДЕЛ ПРИ ЩАБА НА 3-а АРМЕЙСКА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК СИМЕОН ПЕХЛИВАНОВ1 ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА 3-а И 4-а ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ОТНОСНО РАБОТАТА НА РАДИОСТАНЦИЯ “ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ”

Варна, 25 февруари 1939 г.

Към № 56. т[ази] г[одина]. Установено е, че неизвестна радиостанция предава между 23 часа 40 минути и 24 часа на 29 метра и понякога се именува “Демократична България”.

За всичко подслушвано и разузнато от въпросната радиостанция, донасяйте незабавно. ЗАПОВЕД.

(п) [Симеон Георгиев] Пехливанов

ПОЛКОВНИК – нач[алник на] инж[енерен] отдел

Вх[одящ] № 88/2.ІІІ.1939 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.402, л.227. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.179.

1 Симеон Георгиев Пехливанов – роден на 1 февруари 1891 г., с.Хотница, В.Търновско. Произведен подпоручик на 2 август 1912 г., поручик на 2 август 1914 г., капитан на 20 юли 1917 г., майор на 27 ноември 1923 г., подполковник на 5 юли 1927 г., полковник на 18 юли 1934 г. Служил последователно в 4-а сборна пионерна дружина, 5-а пионерна дружина, 2-ра колоездачна дружина през 1923 г., командир на експлоатационна дружина, в жандармерийски пехотен полк с МЗ 47/1931 г., командир на понтонна дружина с МЗ 224/1923 г., командир на 3-ти инженерен полк с МЗ 90/1933 г.

Документ № 7

ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 36 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА 4-а ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЯНЧЕВ1 ДО КОМАНДИРИТЕ НА ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ПОЛКОВЕ, ОТНОСНО РАБОТАТА НА РАДИОСТАНЦИЯТА “ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ”

Шумен, 28 февруари 1939 г.

За сведение и изпълнение, като се донася в Щаба на дивизионната област за денят и часът на предаването от въпросната радиостанция, на каква вълна и какво е предаването. ЗАПОВЕД.

№ 36/28 февруарий 1939 г. гр.Шумен.

(п) [Димитър Иванов] Янчев

Полковник – Началник щаба на 4-а дивизионна област

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.402, л.227. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.179.

1 Димитър Иванов Янчев – роден на 13 юли 1893 г. в с.Златарица, Еленско. Произведен подпоручик на 25 август 1915 г., поручик на 30 май 1917 г., капитан на 1 май 1920 г., майор на 15 май 1930 г., подполковник на 26 август 1934 г., полковник на 3 октомври 1938 г., генерал-майор на 6 май 1943 г. Служил е като адютант на 50-и пехотен полк, в 17-и пограничен участък, 5-а пехотна допълваща част през 1926 г., дивизионен домакин ШРБЕК с МЗ 71/1929 г., домакин на 27-ми пехотен Чепински полк с МЗ 171/1929 г., командир на дружина на 18-и пехотен полк с МЗ 71/1932 г., помощник-командир на 18-и пехотен полк с МЗ 166/1934 г., началник-щаб на 5-а пехотна дивизия с МЗ/1935 г., командир на 31-ви пехотен полк с МЗ 353/1936 г., началник-щаб на 4-а пехотна дивизия с МЗ 16/1938 г., командир на 18-и пехотен полк с МЗ 61/1939 г., командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия с МЗ 92 от 1940 г., уволнен през 1944 г.

Документ № 8

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 93 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ1 СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК

Лондон, 10 март 1939 г.

Донасям следните данни за новоназначения английски военен аташе в България и Югославия със седалище гр.Белград.

Име: майор Charles Seymour Clarke, M.C*.

Род войска: пехотинец в шотландския полк Cameron Highlanders.

Роден на 30.8.1900 г. в гр.Инвернес – Северна Шотландия.

Произведен в първи офицерски чин на 16.7.1919 год[ина]

Произведен в чин майор на 1.9.1938 год[ина]

Завършил Генерал-щабната академия през 1935 г[одина].

Служил в Щаба на войската – Разузнавателния отдел през 1932/1933 г. и от м[есец] октомврий 1936 г. – м[есец] март н[астоящата] г[одина]. Работил в Отделението завеждащо северните прибалтийски страни.

През 1936 г. е бил на служба в Палестина, където за отличие в борбата с арабите е бил награден с ордена “Military Cross” (в[оенен] кръст).

Неженен.

В Щаба на войската се третира като преводчик по немски и руски. Чете френски, но не говори добре.

Бил е със специална мисия в продължение на 2-3 години в Европа, където е научил руски. Ходил е и в Русия. Бил е също продължително [време] в Германия, където е научил немски език.

Като характер е тих, учтив и благ. Скромен по вид. Лишен от сарказма и хитруванията на полк[овник Александър] Рос**. Минава като добър и храбър офицер.

На 16.3. н[астоящата] г[одина] заминава за Белград и навярно към 12.4. ще бъде в София.

На 10 март [1939 г.] същия поканих на обяд.

(п) Пеню Василев

Майор – военен аташе.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.104а-105. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.180.

1 Пеню Георгиев Василев – роден на 4 септември 1900 г. в с.Крушето, Горно Оряховско. Произведен подпоручик на 4 октомври 1820 г., поручик на 4 ноември 1923 г., капитан – на 31 октомври 1930 г., майор – на 6 май 1936 г., подполковник – 6 май 1940 г. и полковник – 14 септември 1943 г. Слушател във Военна академия с ЦЗ № 87 от 1930 г. и с ЦЗ № 88 от 1935 г. Помощник-началник на секция при ЩВ с ЦЗ № 345 от 1935 г., началник секция от химическата служба на ЩВ с ЦЗ № 17 от 1938 г. Военен аташе в Лондон с ЦЗ № 17 от 1938 г. Началник на Оперативна разузнавателна секция на 15-а пехотна дивизия с ЦЗ № 53 от 1941 г. Началник-щаб на 15-а пехотна дивизия с ЦЗ № 45 от 1942 г. Началник щаб на 2-ра конна дивизия с ЦЗ № 107 от 1943 г. Уволнен с ЦЗ № 166 от 1944 г. Повторно уволнен със заповед № 207 от 1944 г.

* Абривиатурата на “Military College” (военен колеж).

** Става дума за военния аташе на Великобритания в България, полковник Александър Рос.

Документ № 9

ИЗ ДОСИЕТО* НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК

София, не по-рано от 10 март 1939 г.

Министерство на войната – Щаб на войската

Досие

на английския военен аташе

със седалище Белград**

майор Кларк (Чарлз Сеймур)

І. Обща характеристика

Име: Шарл* С. Отличителни

Презиме: Сеймур черти:

Фамилно име: Кларк Ръст……

Народност: английска Лице………

Вяра:…….. Коса………

Поданство: английско. Очи……….

Месторождение: гр.Инвернес – Северна Шотландия Нос………..

Дата на раждането: 30.VІІІ.1900 г. Брада…….

Семейно положение: неженен Мустаци…..

Образование: военно училище и ГЩ академия Особени белези

Чин и длъжност: майор

Длъжност, която е заемал по-рано: в Разузнав[ателния]

отдел на Щаба на войската, отделение за Прибалтийски

страни и, в Палестина.

Какви езици говори: руски и немски.

Материално положение (заплата, имот и др.)…

Родствени връзки в страната: няма

Навици – положителни: скромен, тих.

– отрицателни: ……….

Държание: учтив

Убеждения………..

Характер – главни белези………..

Кога е пристигнал: 21 април 1939 г.

Местожителство: Белград, ул………..№…..

Телефонен №……..

Автомобилен № ……..

Паспорт №………….

Лична карта №…………

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.104. Оригинал,машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.181.

* Авторът на този документ вероятно не е знаел английски език, а е знаел френски език. Поради тази причина, името „Чарлз” е изписано като „Шарл”.

** Британският военен аташе подполковник Чарлз С. Кларк е акредитиран също така и в София.

Документ № 10

ДОНЕСЕНИЕ НА ПОМОЩНИК-НАЧАЛНИКА НА СЕКЦИЯ ПРИ ЩА* КАПИТАН НИКОЛА ЧОЛАКОВ1 ДО РО-ЩВ ОТНОСНО СТАЖА НА БРИТАНСКИЯ КАПИТАН ХУГАЙ В БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН ПОЛК

София, 18 юли 1939 г.

1. Английският капитан Хугай на стаж** в 4-и Плевенски на Н[егово] В[еличество] полк, е поискал да дойде в София, за да се срещне с английския военен аташе. Отговорено му [e], че подполковник [Чарлз Сеймър] Кларк не е в София.

2. Вчера капитан Хугай, наново е пожелал да дойде в София, за да вземе жена си.

3. Пожелал е да има стаж и в други родове войски. Отговорено му е, че те са пръснати по различни места и сега не е удобно да се отива в други части.

4. Капитан Хугай иска стажа му да продължи до 25 т[ози] м[есец], вместо до 29 с[ъщият] м[есец], за да направи обиколка из България.

18.VІІ.1939 г. София

(п) [Никола Илиев] Чолаков

Капитан

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.2. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.182.

* Щабът на армията.

1 Никола Илиев Чолаков – роден на 1 декември 1903 г., в гр.Елена. Произведен подпоручик на 6 септември 1926 г., поручик на 21 октомври 1929 г., капитан на 3 октомври 1935 г., майор на 3 октомври 1942 г., подполковник през 1946 г. Служил както следва: 1-ви пехотен полк с МЗ 21/1928 г., в 24-и пехотен полк с МЗ 65/ 1931 г., в ШЗО с МЗ 84/1932 г., помощник-началник на секция при ЩА с МЗ 116/1935 г., слушател във ВА с МЗ 345/1935 г., с МЗ 81/1936 г. и с МЗ 120/1937 г., помощник началник на секция при ЩА с МЗ 91/1938 г., командир на картографическата рота в 9-и пехотен полк с МЗ 98/1940 г., в 9-о полково военно окръжие през 1941 г., началник на секция при ЩВ през 1942 г., военно аташе на България в Испания през 1943 г., инспектор на класовете в ШЗО през 1946 г.

** Преди началото на Втората световна война на 1 септември 1939 г. съществувала практика на изпращането на военнослужещи от различни държави на т.нар. „стаж” в различни армии не само в Европа, но и в Азия, които изучавали съответните въоръжени сили по т.нар. „легални” източници. По време на този „стаж”, изпращаните офицери изучавали езиците, уставите и др. особености на въоръжените сили, в които стажуват или пък наблюдавали съответните бойни действия. Т.напр. в японската армия стажувал полковникът от РККА Покладок, военен аналитик и бъдещ началник на Японския отдел на съветското Разведупр на РККА, написал по-късно книга за японската армия и добре научил японски език. По време на граничния Халхин-Голски конфликт от юли-септември 1939 г., от страна на Манджурската японска военна групировка, военните действия пък са наблюдавани от изпратения от германския абвер свой наблюдател, доктор Ивар Лиснер.Той събирал информация преди всичко за военновъздушните сили на СССР. Ръководителят на Абвера, адмирал Канарис по следния начин оценявал работата на д-р Ивар Лиснер „Агент Ивар е единственият в абвера източник, който доставя в огромно количество сведения за азиатска Русия, а също така и за територията, прилягаща към границата на Манчжоу-го и Русия” – Виж: Гаврилов, В., Горбунов, Е. „Операция „Рамзай”. Триумф и трагедия Рихарда Зорге”, М., 2004, с.115, 211-212; Волков, А., Славин, С., „Адмирал Канарис – „Железный” адмирал”, Москва-Смоленск, 1999, с.421

Документ № 11

ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА КАПИТАН НИКОЛА ЧОЛАКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ* ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ1, ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК

София, 18 юли 1939 г.

Днес, след като предизвести по телефона, английския военен аташе дойде в Министерството [на войната].

1. В разговор запита какво ще бъде поведението ни за в бъдеще след посещението на министър-председателя [Георги Кьосеиванов]2 в Германия.

Отговорих, че ние сме били и ще останем неутрални. Нашият президент** не е поемал никакви ангажименти.

Подполковник [Чарлз Сеймър] Кларк изказа съмнение, че германците ще ни оставят да бъдем неутрални на което отговорих, че те са много далеч, за да ни влияят в един или друг смисъл.

2. Каза, че имал сведения, какво ние ще свикваме запасни и попита с каква цел става това повикване и кои са наборите.

Отговорих му, че преди повече от месец в нашите вестници беше съобщено за свикването на тези набори, че това се прави с цел на обучение, че нищо поверително няма относно свикването. Кои са наборите, отговорих, че не зная.

3. Изтъкна, че английският Генерален щаб имал сведения за пълното формиране на 10-а пехотна дивизия. Отговорих, че тя ще се формира от 1.І.1940 г. Запита ме, тогава какво прави в Кърджали полковник [Георги Йорданов] Йорданов3 и щаба му.

Отговорих му, че присъствието на полковник [Георги Йорданов] Йорданов и 2-3 офицери в Кърджали е във връзка с предстоящото формиране на дивизията по намиране и устройството на казарма и изготвяне на всички предварителни работи.

4. Подполковник [Чарлз Сеймър] Кларк ще остане в София 3 седмици.

18.VІІ.1939 г. капитан [Никола Илиев] Чолаков

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.103-104. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.182-183.

* Разузнавателно отделение-Щаб на войската

1 Ничо Георгиев Георгиев – роден на 15 септември 1895 г. в с. Роман, Врачанско. Произведен подпоручик на 30 май 1916 г., поручик на 30 май 1918 г., капитан на 30 януари 1923 г., майор на 1 януари 1933 г., подполковник на 6 май 1936 г., полковник на 6 май 1940 г. и генерал-майор – на 6 май 1944 г. С ЦЗ № 82/1929 г. е слушател във ВА, която завършва с ЦЗ 043/1931 г. Назначен е за помощник-началник на секция при ЩА с ЦЗ № 183/1930 г., за началник на секция при Щаба на армията с ЦЗ 047/1931 г., за старши адютант на Щаба на 2-ра Военноинспекционна област с ЦЗ № 88/1935 г., за началник на вътрешнораузнавателна секция при ЩА с ЦЗ № 72/1936 г., за изпълняващ длъжността на началник на Учебния отдел на ЩА с ЦЗ № 353/1936 г., за временен началник на разузнавателното отделение при ЩВ с ЦЗ № 54/1937 г., за началник на разузнавателното отделение при ЩВ с ЦЗ № 91/1938 г., за началник-щаб на 5-а армия с ЦЗ № 69/1941 г., за командир на 10-а Родопска пехотна дивизия с ЦЗ № 46/1942 г. и за началник на превозноснабдителния отдел при ЩВ с ЦЗ № 70/1944 г. През 30-те години на ХХ век публикува редица статии в официоза на Министерство на войната – в.”Народна отбрана”, в теоретичния орган на ЩА – сп.”Военен журнал” и в печатния орган на Пехотната инспекция – сп.”Съвременна пехота”. Уволнен от военна служба с МЗ № 117/1944 г. Военнопрестъпник.

2 Георги Иванов Кьосеиванов (19 януари 1884 , Пещера – 27 юли 1960, Швейцария) – български царски дипломат, държавен деец и политик. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. От 1912 г. е в състава на дипломатическата мисия в Рим, през 1913-1915 г. – в Истанбул, през 1918-1920 г. – Берн, от 1920 г. – в Берлин, през 1923-1924 г. – в Париж. От 1924 г. е управляващ дипломатическата мисия в Букурещ. През 1929-1931 г. е пълномощен министър в Атина, през 1931 г. е в Букурещ, през 1932-1934 г. е в Белград. След преврата от 19 май 1934 г. е отзован в София и назначен за началник на личния кабинет на Борис ІІІ. В правителството на Андрей Тошев от 21 април 1934 г. заема поста на министър на външните работи и изповеданията. На 23 ноември 1934 г. е назначен за министър-председател на безпартийно правителство, подчинено само на цар Борис ІІІ. Едновременно с това, запазва и поста си на министър на външните работи и изповеданията. Като министър-председател се опитвал да създаде добросъседски отношения със съседните държави. Сключва българо-югославския пакт от 1937 г. „за вечна дружба”., Солунското съглашение от 1938 г. със страните от Балканския пакт от 1934 г. и др. Сключва няколко съглашения и със СССР, в това число за установяването на въздушни съобщения (11 декември 1939 г.), за търговското корабоплаване (5 януари 1940 г.) и др. По-късно е привлечен на работа в двореца, където в периода 1934-1935 г. става секретар на политическата канцелария на цар Борис III. След правителствената промяна настъпила на 15 февруари 1940 г., е назначен за пълномощен министър в Берн (Швейцария). На 1 октомври 1944 г. е отстранен от тази длъжност, но отказва да се върне в страната и до края на живота си живее в Швейцария.

** Така е в документа. В действителност, той е министър-председател на България в периода 23 ноември 1935 г. – 16 февруари 1940 г.

3 Георги Йорданов Йорданов – роден на 8 октомври 1891 г. в гр.Сливен. Произведен подпоручик на 2 август 1912 г., поручик – на 2 август 1914 г., капитан – на 20 юли 1917 г., майор – на 27 ноември 1923 г., подполковник – на 5 декември 1927 г., полковник – на 18 юли 1934 г., генерал-майор на 1 януари 1940 г. Служил в 11-и пехотен полк, 4-а Сборна пехотна дружина, 29-и пехотен полк през 1930 г., през 1933 г. е НЩ на 3-та пехотна дивизия, през 1934 г. е командир на 24-ти пехотен полк, през 1935 г. е командир на 3-и пехотен полк, през 1935 г. е помощник-командир на 2-ра пехотна дивизия, през 1935 г. е комендант на столицата, през 1938 г. е инспектор на пограничната стража, през 1939 г. е командир на 10-та пехотна дивизия. Уволнен през 1940 г.

Документ № 12

ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА, ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК

София, 8 септември 1939 г.

Английският военен аташе подполковник [Чарлз Сеймър] Кларк днес следобяд пожела да ме види. Съобщи ми, че е повикан от пълномощния министър г[осподи]н [Джордж] Рендел1, но че бърза да се завърне в Белград – макар, че не му било много приятно това завръщане, щото предпочита да бъде в София – тъй като в Югославия е решена обща мобилизация. Тази мобилизация ще се проведе постепенно. До сега в Югославия са били викани запасни чрез повиквателни поименни заповеди и за това не е могло да се установи, кои набори и колко набора са повикани под знамената. За сега той смята, че има свикани под знамената 500 000 души, а когато се завърши общата мобилизация ще има под знамената 800 000 души. По-голямо от това число не ще могат да повикат, защото няма нужното оръжие за тях.

Съобщи ми се също така, че до сега във 2-ра и 5-а армия не са били викани запасни, но сега при общата мобилизация такива ще се викани там.

Когато стана дума за какво именно Югославия мобилизира [запасните си], щом няма налице никаква видима опасност, подполковник [Чарлз Сеймър] Кларк се изказа, че той е уверен какво Югославия ще отиде заедно с Англия и Франция и с недоисказата мисъл ми даде да разбера, че след като се ликвидира с Полша* навярно иде ред на Югославия. Съобщи ми във връзка с това, че отдавна Унгария има мобилизирани 2 корпуса на югославянската граница.

Когато го запитах дали мобилизираната 5-а армия на югославяните ще остане на нашата граница или ще замине на другите граници, подполковник [Чарлз Сеймър] Кларк ми отговори с въпрос от своя страна, ще направим ли по-близко сътрудничеството си ние, българите със сърбите.

Когато стана дума, че турците имат доста големи сили в Тракия, чието присъствие близо до нашата граница не е обяснимо от наша страна, подполковник [Чарлз Сеймър] Кларк отговори, че не му е известно, тъй като не е военен аташе в Турция, но изрично подчерта, че е изключено – както той разбира въпроса – сърбите да нападнат България.

Съобщи ми, че подполковник [Александър] Рос за сега ще остане 3-4 седмици в Атина, където му е правена малка операция, поради която не може да дойде да заеме поста си.

8 септемврий 1939 г. София.

[добавено на ръка:] На мнение е, че имаме вече 300 000 души под знамената у нас; че имаме нова планинска пехотна бригада в Неврокоп, че другата планинска бригада е в Хасково и, че имаме нова 11-а пехотна дивизия неизвестно къде.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.102. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.). ” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.183-184.

1 Джордж Уйлям Рендел (Sir George William Rendel) (1889 – 6 май 1979) – британски дипломат, пълномощен министър на Великобритания в България до 3 март 1941 г. Завършва Downside School и Queen`s College, Oxford. От 1911 г. е на дипломатическа работа. В периода 1930-1938 г. ръководи Източния департамент на Форин Офис. През 1937 г. той и съпругата му Джералдин обикалят Арабия. Неговатата съпруга Джералдин е първата европейка, поканена на обяд от кралското семейство в Рияд. Има две дъщери – Ан и Розмари. Рендел също така е посланик при югославското правителство в Лондон (1941-1943) и посланик в Белгия (1947-1950г.). Пристига в България през юни 1938 г. като извънреден и пълномощен министър на Великобритания. Във Форин Офис е третиран като специалист по Турция и по близките до Турция географски области. След края на Втората световна война участвува в работата на различни комитети на ООН. През 1957 г. в Лондон излиза автобиографичната му книга “The Sword and the Olive”. В България е известен по-скоро с отвореното си писмо отправено до Атанас Дамянов, издател на вестниците “Утро”, “Дневник”, “Заря” и др., направено в първите дни на септември 1939 г. За дейността му в България виж по-подробно: Димитров, И., „Англия и България (1938/1941). Навечерието и началото на Втората световна война”, С., 1983; http://en.wikipedia.org/wiki/George_William_Rendel

* Това е първото свидетелство на висш британски офицер от системата на британското военно разузнаване, за това че полските въоръжени сили ще бъдат разгромени от въоръжените сили на нацистка Германия в най-скоро време и, че следващият Театър на военни действия ще бъде Балканският ТВД. В действителност командването на съюзниците умишлено разпространявало информация за положението на Западноевропейския ТВД, за да заблудят световната общественост, че френските войски настъпват и оказват реална военна помощ на Полша. На 10 септември 1939 г. френският генерал Морис Гюстав Хамелен съобщил следното на полското правителство в отговор на неговото запитване за оказване на помощ: „Повече от половината от нашите активни дивизии от Северно-Източния фронт водят боеве”. Това било още едно доказателство за това, че съюзниците не са и помисляли насериозно да помогнат на Полша. Виж: Гальдер, Ф., „Военный дневник 1939-1940”, Москва-Санкт Петербург 2002, с.126.

Документ № 13

ПОВЕРИТЕЛНО И ТВЪРДЕ-БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ ПРИ МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО МВ-ЩВ, ЗА ЖЕЛАНИЕТО НА БРИТАНСКАТА ЛЕГАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ДА НАЗНАЧИ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ1 ЗА ПОМОЩНИК-ВОЕНЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 19 септември 1939 г.

С писмо от 18 септември т[ази] г[одина], Английският пълномощен министър в София [Джордж У. Рендел] съобщава, че новоназначеният английски военен аташе в София, г[осподин] полковник [Александър] Рос2 поради претърпяна операция не ще може да заеме поста си преди края на септемврий или началото на октомврий. До неговото пристигане, функциите на английски военен аташе ще продължават да бъдат изпълнявани от г[осподин] полковник [Чарлз Сеймър] Кларк – английски военен аташе в Белград. Но тъй като английското правителство желае да поддържа постоянна връзка с българските военни власти, то е решило да назначи временно г[осподин] капитан А.С.С.Brodie of the Black Watch* – помощник английски военен аташе в Атина за такъв в София.

Като съобщава горното, Министерството на външните работи и на Изповеданията има чест да помоли Министерството на войната, Щаба на войската да му съобщи дали дава съгласието си за горното назначение.

Господин капитан A.C.C. Brodie of the Black Watch е пристигнал на 15 т[ози] м[есец] и възнамерява да остане в Столицата до пристигането на г[осподин] полковник [Александър] Рос.

Началник на протокола и на личния състав

(п) [Илия Белинков]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.55. Оригинал, машинопис, бланка Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.184.

1 За биографията на капитан Аleksander C.C. Brodie of the Black Watch виж също така и съдържанието на документите под № 18

2 За биографията на полковник Александър Рос, виж съдържанието на документ под № 110.

* Black Watch е съкратеното название на военнослужещ от Royal Highland Regiment (Кралския шотландски полк).

Документ № 14

ШИФРОВНА ТЕЛЕГРАМА № 492 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО ВОЕННИЯ АТАШЕ НА БЪЛГАРИЯ В ГЪРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ1, ОТНОСНО БРИТАНСКИЯ ПОМОЩНИК-ВОЕНЕН АТАШЕ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ

София, 19 септември 1939 г.

Отговорете веднага капитан [Александър] Броди ъв де Блек Уотч е ли е помощник на английския военен аташе в Атина и заслужава ли да се даде съгласие за временен аташе в България.

(п) [Ничо Георгиев]

Подполковник – Началник [на] Р[азузнавателното] отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.57. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.185.

1 Георги Маринов Николов – роден на 13 януари 1898 г. в гр.Сливен, завършва Военната академия с МЗ 189/1932 г., от ГЩ с МЗ 312/1935 г. Произведен подпоручик на 1 януари 1919 г., поручик на 30 януари 1923 г., капитан на 15 юни 1928 г., майор на 6 май 1935 г., подполковник на 6 май 1939 г., служил във Видинския укрепен пункт, във Варненския укрепен пункт, в 3-то планинско артилерийско отделение, в Бургаския укрепен пункт през 1928 г., командир на батарея в 6-то дивизионно артилерийско отделение, командир на батарея в 1-ви дивизионен артилерийски полк с МЗ 64/1930 г., към Щаба на 8-а пехотна дивизия с МЗ 129/1933 г., командир на батарея в 1-ви армейски артилерийски полк с МЗ 217 /1934 г., офицер за поръчки в Щаба на 3-а пехотна дивизия с МЗ 88/1935 г., военен следовател в Пловдивсия военен съд с МЗ 145/1935 г., помощник на секретаря на Военния съвет в Министерство на войната с МЗ 72/1936 г., началник на секция в щаба на 4-а пехотна дивизия с МЗ 115/1936 г., към ЩВ с МЗ 298/1938 г., военен аташе в Гърция с МЗ 91/1938 г., командир на юнкерски учебен орляк през 1941 г., началник-щаб на 3-а отделна армия през 1943 г., началник на Оперативен отдел в ЩВ през 1944 г.. През Отечествената война на България 1944-1945 г става началник на Оперативен отдел в ЩВ през 1944 г., от 21 ноември 1944 г. е началник-щаб на 1-ва армия. Убит на 15 февруари 1945 г. в гр.Сигетвар. Посмъртно е повишен в звание „генерал-майор” през 1945 г.

Документ № 15

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 495 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ГЪРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, С ДАННИ ЗА БРИТАНСКИЯ КАПИТАН БРОДИ

София, 20 септември 1939 г.

Въпросният капитан [Александър] Броди е помощник-военен аташе тук. За отказ няма причини. Разбира сръбски и български. Изглежда глупав, но е голям хитрец. Разполага с много пари. Интелиджанс сървис.*

(п) [Георги] Николов

Подполковник – военен аташе.

Р[азузнавателно] О[тделение] 4.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.56. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.185.

* В смисъл на британската „Секретна разузнавателна служба”. За нейната история, виж по-подробно Стоев, М., „Тайните служби на Великобритания”, С., 2006.

Документ № 16

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 10403 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА БРИТАНСКИ ПОМОЩНИК- ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ

София, 25 септември 1939 г.

23628-2.ІV. Щабът на войската има чест да съобщи на почитаемото Министерство на външните работи [и на изповеданията], че няма нищо против назначението на капитан [Александър] Броди, за помощник-военен аташе при Английската легация в София.

(п) [Ничо] Георгиев

Подполковник – началник на отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.54. Копие, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.185-186.

Документ № 17

ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ПОМОЩНИК-ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ

София, 26 септември 1939 г.

Пом[ощник-] англ[ийският] военен аташе капитан Броди, Александър се представи днес в Министерството на войната, от пълном[ощния] министър на Англия [Джордж У.Рендел].

Капитан [Александър] Броди е бил в Югославия около 4 месеца да изучава сръбски език. При английската мобилизация е назначен [за] пом[ощник-] военен аташе в Атина, но понеже титулярът военен аташе за България подполк[овник Александър] Рос за сега е опериран и принуден да лежи до към 15 октомврий [1939 г.], тукашният английски министър [Джордж Рендел] помолил Атинския си колега да му изпрати кaпитан [Александър] Броди, за да има тук в София един английски офицер “да поддържа връзка с българските военни власти”.

След представянето* капитан [Александър] Броди помоли да поговори с мен относно службата си в София. Веднага ми постави следните въпроси, на които дадох съответните отговори:

1. Вярно ли е, че имаме сега два запасни набора под знамената?

– Отговор: Да имаме.

2. Дали тия набори ще бъдат освободени и кога именно?

– Отговор: Не е решено кога ще бъдат освободени.

3. Наборът, който подлежи на уволнение, ще бъде ли задържан след срока на службата му?

– Отговор: Този въпрос още не е обмислян у нас.

4. Наборът 1919 година ще бъде ли повикан преди месец под знамената?

– Отговор: този набор едва е наредено да се яви за медицински преглед и още е рано да се мисли дали ще бъде повикан преди март под знамената.

5. Имаме ли химически части във войската и те специални ли са за тази служба?

Отговор: Специални части за химическа борба** нямаме. Войските са длъжни да знаят да се отбраняват срещу химически средства. Ние не мислим да употребяваме газове, нито пък очакваме такива на Балканите. Нито пък можем да служим като модел за големите армии, каквато е английската.

6.Капитан [Александър] Броди настоява, че там в Англия имали едно много добро мнение за нашата войска относно химическата служба. Специално се интересува, дали полкът или дружината има химически части.

Отговор: Предвижда се полкът да има една малка чистачна група, за в случай, че има газово нападение.

7.Въпрос: Пионерни*** войници ли са тия хора или пехотинци?

Отговор: Пехотни войници, които ако нямат работа с газове ще се употребяват като бойци на общо основание.

8.Въпрос: Офицер ли ги командува?

Отговор: Предвижда се офицер, но ако няма такъв, ще ги командува и подофицер. Ако няма работа за него, ще се използува в щаба на полка.

9.Въпрос: имат ли облекло, екипировка, уреди тия войници?

Отговор: Предвижда се да имат, но не знам дали предвиденото е доставено или не.

10. Вярно ли е, че сте направили много летища в юго-изт[очната] част на България?

– У нас се правят пътища навсякъде [къ]дето има нужда за стопанството на страната. В юго-изт[очна] България теренът е много лош при дъжд и се разкалва, затова там по-често трябва да се правят пътища; думата шосе не може да се каже за пътищата, които са постлани с камъни срещу разкалване. Не само в юго-изт[очна] България се правят пътища, правят се такива и другаде от трудоваците.

11. Въпрос: Но дали България няма да използува някакъв “Удобен случай” да се намеси, например да си вземе Добруджа?

– Отговор: България има естествено право върху някои територии, за които и чужденците говорят и ги признават. Нищо по-лесно от това, ония Велики сили**** които ни отнеха земите, да ни ги върнат без война. И ние се надяваме, че нашите права щом се признават, ще бъдат зачетени когато се решава въпросът от големите сили.

12.Аз съм млад капитан и не съм политик, но мисля, че ако Германия победи, тя ще наложи на България протекторат, какъвто е наложила на Чехия, без да става нужда да воюва с България. Смята, че България сега има голямо влияние на Балкана. От нейното държане зависи държането на другите балкански държави. В Сърбия ми казаха, че те чакат да решат държането си според това, какво ще реши България.

Германия ако победи ще е зле за България, защото ще има стопанска зависимост, а ако Англия спечели, това не ще позволи. А Англия накрая ще победи, макар в началото да изглежда, че губи войната.

26 септемврий 1939 г.

Р[азузнавателно] О[тделение].

Р[ost] Р[ropter hoc].***** Капитан [Александър] Броди запита дали има някакви допълнителни сведения относно българската войска.

Отговор: На подполковник [Александър] Рос е дадена дислокацията и организацията на българската войска и нищо повече от това няма.

Въпрос: имаме ли 10-а дивизия и къде точно е разположена?

Отговор: Тази дивизия не е напълно готова сега; ще бъде готова към края на годината и тогава ще се остави нейното създаване.

Въпрос: Ами 11-а пех[отна] дивизия създадена ли е и къде е сега?

Отговор: такава дивизия нямаме, тя е създадена от някои чужди военни аташета….

Въпрос: Ами 12-а дивизия има ли?

Отговор: Не.

26 септември 1939 г. Р[азузнавателно] О[тделение]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.58-59. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.185-186.

* В текста е дадено като “представлението”.

** Интересното в случая, че по същото време Германия вече произвежда новото бойно отровно вещество „100” („гелан”). На същата дата, в който се провежда разговорът на Ничо Георгиев, началникът на Генералния щаб на сухопътните сили на Германия генерал Халдер записва в своя дневник: „26 септември 1939 г. Беккер: заводът за боеприпаси „Ост” 100; 600 метрични тона от 01.10.1940 г. Опит за разсейването му от самолет. Заразяване на голями площи? „Гелан” действува върху белите дробове. Моментално поразяващо действие. Предизвиква най-мъчителни спазми. Заводът е в стадий на строителство. От октомври 1940 г. e възможно масираното му използване. Направени са опити върху животни. От октомври 1940 г. e възможно масираното му използване” – виж: Гальдер, Ф., „Военный дневник 1939-1940”, Москва-Санкт Петербург 2002, с.126. От друга страна и Великобритания се подготвяла за използването на химическо оръжие – през юни 1940 г., британските въоръжени сили получават разрешение да използват „иприт” в случай на германско дебаркиране на бреговете на Южна Ирландия или на бреговете на Южна Англия. – виж: Робъртс, А., „Хитлер и Чърчил. Тайните на лидерството”, С., 2004, с.216.

*** В смисъл на “сапьорни”.

**** Става дума за държавите от Антантата, които победиха в Първата световна война 1914-1918 г. За това какви са били условията, поставени от Антантата виж: Никольсон, Г., „Как делался мир в 1919 г. Вступительная статья и общая редакция И.М.Майского”, М., 1945.

***** След това, следователно по причината на това (латински език).

Документ № 18

ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ЗА ПРОВЕДЕН ОТ НЕГО РАЗГОВОР С ПОМОЩНИК-ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ

София, 13 октомври 1939 г.

Доклад

Днес е ден на посещения от военните аташета. Английският п[омощник] военен аташе капитан [Александър] Броди в продължение на един час разговаря по различни въпроси в следния ред:

1. Научавам се от града, че предприемате разместване на частите си. Смятам, че е от полза за морала на войските да ги смените от южната граница, дето трудностите са по-големи от другаде.

Отговор: смяна на частите не правим, а сменяваме запасните, които бяха повикани за обучение, с други свикани запасни. Колкото до морала на войските, те знаят много добре, че трудностите са неизбежни по-рано или по-късно и никога не правят въпрос за тях.

Лица, които не разбират военните въпроси и, които по кафенетата приказват за тия въпроси, може би разказват за смяна на частите защото не им е ясно, че от гледище на морала на войските, командването именно избягва да разпуща по групи запасните, а ги превозва под команда сведени в части, за да се приучват към дисциплина.

2. Можете ли да ми кажете, кои именно набори се свикват сега под знамената за обучение. Дали тяхната численост е равна на числеността на освободените запасни и дали числото достига 60 000?

Отговор: В този момент не мога точно да Ви кажа кои набори са свикани, но знам, че в същност са повикани запасни от няколко набора, с оглед числото им да се доближи до числото на два набора, тъй като знаете до скоро у нас имаше доброволческа войска и не всички граждани подлежащи на служба служеха във войската. Струва ми се, че общото число на запасните, свикани не е повече от 40 000 (приблизително число).

3. Майор [Чарлз Сеймър] Кларк от Белград по телефона ме запита, какво става тук в България, тъй като там в Белград хората били неспокойни от факта, че се разместват войскови части до сръбската граница. Струва ми се, че би било добре от гледище за спокойствие, да се обяснява на съседите когато се вземат някакви мерки в страната Ви.

Отговор: Никой не е дошъл да пита от военните аташета на съседите ни какво става у нас понастоящем. Впрочем, и ние не сме запитвали никого от съседите, когато те свикваха запасни и вече два пъти бяха почти в пълна мобилизация (например Румъния, после Турция, Гърция, сега Югославия). Понастоящем румънски две-три запасни дивизии са на нашата граница в Добруджа, други две действуващи са също в Добруджа, но ние нито ги запитваме чрез военния ни аташе, защото ги групират там, нито пък сме изпратили някакви нови части или запасни към румънската граница.

Може би Вие не сте забелязали още това, но като че ли българите са второ качество народ спрямо своите съседи. Повече от двадесет години тия съседи вършат всичко което им е изгодно, без да ги запитваме ние защо правят това или онова. И най-малкото наше действие като че ли трябва да бъде пояснявано, мотивирано пред тях и те винаги гледат на нашите законни действия с недоверие и злоба. Нима ние не сме свободен народ и нима нашата държава е някаква държава от дивите страни, та така високомерно трябва да се отнасят към нас съседите ни.

Преди няколко дни Гърция изпъди най-брутално няколко българи наши поданици, живущи в Гърция и не им даде време да ликвидират делата си. В този момент в България живеят повече от 1000 гръцки поданници, които спокойно прекарват у нас и никой не мисли да ги изпъжда. Турците докараха от Анадола няколко дивизии и ги струпаха по нашата граница и това нещо беше естествено за всички други страни. Когато ние приближихме нашите постоянни дивизии от южна България към граничния район за произвеждане на учения, веднага всички съседи нададоха вой, че България върши подготовка за война и трябваше да даваме обяснения всекиму. Всичко това вече е стигнало до своя предел и трябва да се разбере поне от по-далечните европейски страни.

Капитан [Александър] Броди отговори: Горните факти показват, че съседите ви ги е страх от вас, че те ви ценят високо, като знаят вашето минало, вашата силна българска държава в началото на живота ви на Балканите. И добре сте вършили до сега, като не сте подражавали на съседите си. На възражението ми, че нашето поведение винаги се таксува като нелоялно, макар че е имало случаи когато търпението ни е било на силни изпитания (например убийството на 23 невинни българи в с.Белица у нас не бе посрещнато със също такова убийство на някакви румъни) капитан [Александър] Броди подчерта, че нашето държане е високо оценено в другите страни.

Понеже Ви попитах доста неща за българската войска, можете да ме запитате за нашата войска нещо.

Запитах го: какво става на западния фронт* и какви са изгледите?

Отговор: до зимата малки действия, почивка и големи действия на пролет. Ние имаме 120 дивизии, а германците имат 100 дивизии и повече не ще имат.

13.10.1939 г.

Р[азузнавателно] О[тделение]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.61. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.188-190.

* В този период продължава прехвърлянето на британски войски на територията на Франция, а така също свършват и боевете в Полша.

Документ № 19

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 25258-2-ІV НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ ПРИ МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО ЩАБА ВОЙСКАТА, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА МАЙОР ОТ АВИАЦИЯТА А.Х.Х.МАКДОНАЛД1 ЗА ВОЕННОВЪЗДУШНО АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 21 октомври 1939 г.

Английската легация съобщава с № 112 от 15.Х.1939 г., че английското правителство е решило да открие при Легацията поста въздухоплавателен аташе*. За титуляр на този пост е назначен майорът от авиацията г[осподин] А.Х.Х.Макдоналд, чието постоянно седалище ще бъде Белград.

Като съобщава горното, Министерството на външните работи и на изповеданията има чест да помоли Министерството на войната – Щабът на войската, да му съобщи да ли дава съгласието си за това назначаване.

Н[ачални]к на протокола и личния състав

(п) [Илия Белинков]

[Резолюция:] Съгласни сме.

(п) [Никола Хаджипетков]

Генерал-майор – началник щаба на войската.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.23. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.190.

1 А.Х.Х.Макдоналд – военновъздушен аташе на Великобритания в България. Майор. Назначен на тази длъжност от 2 ноември 1939 г. С донесение № 12448 от 3 ноември 1939 г. на началника на РО-ЩВ до МВнРИ, първият е съгласен Макдоналд да бъде назначен за военновъздушно аташе на Великобритания в България, със седалище в гр.Белград. Преди това е бил военновъздушно аташе на Великобритания в Прага.

* В смисъл на военновъздушен аташе.

Документ № 20

ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД, ИЗГОТВЕН В РО-ЩВ

София, 2 ноември 1939 г.

Министерство на войната. Щаб на войската – Р[азузнавателно] О[тделение]

Наченат на 2.ХІ.1939 г. Свършен на……………..

Лист №….

Със сведения за английския въздухоплавателен аташе в България подполковник А.Х.Х.Макдоналд.

Кога е пристигнал в София и кога се е представил. В какъв чин е назначен:

– 2.ХІ.1939 г.

Каква длъжност е заемал преди:

– английски въздухоплавателен аташе в Прага.

– Седалището му сега е в Белград.

Образование и какви чужди езици знае:

– френски и немски.

Какви ордени притежава и какви е получил като военно аташе:

– …………….

Женен или не, колко деца има:

– неженен

Промени за отбелязване в службата му (производство и др.) и в семейството му:

……….

Прояви на отношението му към България:

………………….

Да ли е сътрудничил с Щаба на войската и в какво отношение:

……………………

Посещения на войскови части:

– на 9.ХІІ.1939 г. посетил летището Казанлък, а на 9.ІІ.1940 г. – Враждебна.

Сведения, които е получил за чужди държави от нашия Щаб на войската:

………………

Кои лица посещава:

……………..

Кои лица го посещават:

…………………

Покани за чай, обеди, вечери, които е отправил:

…………………

Поканен на обеди, вечери от Щаба на войската и др.:

…………………..

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.34-35. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.191-192.

Документ № 21

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛЕКТУАЛКА ВЛАДА КАРАСТОЯНОВА

София, 9 ноември 1939 г.

“Р 10”* донася:

ВЛАДА КАРАСТОЯНОВА1. Жена на запасния ротмистър от гвардията [Любен Михайлов] КАРАСТОЯНОВ2 и дъщеря на запасния генерал Рачо ПЕТРОВ3. Същата е в постоянен контакт с [подполковник Александър] Рос и чиновници от [Английската] легация, които често я посещават в дома и под предлог, че ще им предава уроци по български език. А всъщност е в услуга на английското разузнаване поради големите си връзки с висшето софийско общество.

АМВР, об.д.5819, л.307. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.115.

* Под този псевдоним се крие работещият като телефонист в Английската легация, служител от отделение “Б” на отдел “Държавна сигурност” при Дирекцията на полицията- гр.София, Владимир Попов. Повече са структурата на Дирекцията на полицията и по-специално за дейността на отделение „Б” от Отдел „Държавна сигурност” виж: Кръстев, Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006, с.52-62

1 Влада Карастоянова по-късно, в годините на Втората световна война, е говорителка на Българската служба на Би Би Си. Загива при мистериозни обстоятелства след завръщането си от емиграция в София през 1945 г.

2 Любен Михайлов Карастоянов – роден на 2 юли 12886 г. в гр.Самоков. Произведен в подпоручик на 2.VIII.1905 г., поручик – 15.Х.1908 г., капитан – 15.Х.1912 г., майор – 30.V.1917 г., служил в Лейбгвардейския конен полк и Кавалерийската школа. Умира през ноември 1933 г.

3 Рачо Петров Петров (19 февруари 1861 – 22 януари 1942 г.) Роден е в Шумен. Завършва Военното училище в София и Военна академия в Русия. В Сръбско-българската война е началник на Щаба на Действащата Армия, през 1886-1894 г. e началник на Щаба на армията и началник на Военното училище в гр.София. През Балканската война командва 3-а армия (през 1913 г.). В Първата световна война (1914-1918 г.) e генерал-губернатор на Македония. През 1887 и 1894-1896 г. e министър на войната, през 1900 г. e министър на вътрешните работи, а през 1903-1906 г. e министър-председател и министър на външните работи. Изявен монархист.

Документ № 22

ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ И. ГЕНЧЕВ1, ЗА РАЗГОВОРА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПРИ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР* А.Х.Х.МАКДОНАЛД С НАЧАЛНИК ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК КОНСТАНТИН УЗУНСКИ2 ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ

София, 11 ноември 1939 г.

В 11 часа на 11.ХІ.1939 г., заведох майор Макдоналд при полк[овник Константин Георгиев] Узунски. През време на разговора се повдигнаха следните въпроси:

1. Майор Макдоналд запита направо полковник Узунски, дали може да му се дадат някои данни по организацията на нашите Въздушни войски, тъй като от него се иска да направи доклад по въпроса за нашата страна.

Полковник Узунски му отговори, че сега се намираме в период на установяване организацията на В[ъздушните] в[ойски]; организацията още не е определена и точни сведения по въпроса за сега не може да му се дадат.

2.На въпроса, какви въздушни единици имаме и къде се намират в страната му, се отговори, че сега се работи, че още не са фиксирани въздушните формирования, а също така и местоквартированието им не е определено. За сега има ескадрили и групи. Ескадрилите [са] по 10-12 [летателни] апарата. Майор Макдоналд запита нямаме ли в[ъздушен] полк – полковник Узунски отговори, че има такъв в София.

3. На въпроса, купуваме ли апарати от Германия – отговори му се, че купуваме откъдето намерим – до сега сме купували от Полша; от Германия не сме купували. От Англия на времето сме искали да купим [летателни] апарати (Англия е известна със своята добра материална част), но те са ни отказали. Майор Макдоналд си взема бележка да докладва на своето началство.

4. На въпроса има ли у нас германски инструктори – отговори му се, че у нас, по принцип никъде не се приемат чужденци във войската и такива няма.

5.Говориха след това за командироването на наши офицери в английската въздушна флота за специализация – че до сега сме имали само един офицер, изпратен във в[ъздушните] войски на Англия, който е престоял там само 2 месеца. Полковник Узунски използува случая да благодари на майор Макдоналд за приемането на този офицер. Майор Макдоналд си взема бележка да докладва по въпроса за приемането на наши офицери в англ[ийската] въздушна флота на специализация.

Последната точка от разговора беше, че англичаните се опасяват да не би германците да създават у нас възд[ушни] бази за действие на Изток, на което му се отговори, че такова нещо няма.

На връщане към Министерството [на войната], аз запитах майор Макдоналд, кога пак ще идва в София – отговори ми се, към 28 т[ози] м[есец] ще бъде пак в София.

11.11.1939 г., София.

Капитан [Георги Иванов] Генчев

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.33. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.192-193.

1 Георги Иванов Генчев – офицер от РО-ЩВ. Роден в София на 30 май 1904 г. Завършва Топографската школа на ГЩ с ЦЗ № 126/1930 г. През 1935-1936 г. е слушател във Военна академия. През 1936 г. завършва Генералщабната академия с ЦЗ № 428/1936 г. От 6 септември 1926 г. е подпоручик. От 21 октомври 1929 г. е поручик, от 3 октомври 1935 г. е капитан, от 3 октомври 1942 г. е майор. С ЦЗ № 21/1938 г. е помощник-началник секция на ЩВ, с ЦЗ № 49/1942 г. е началник секция при ЩВ, с ЦЗ № 70/1944 г. е военен аташе на България в Белград. С отстъплението на германците, избягва на Запад. Уволнен с МЗ № 124/1944 г. В емиграцията става военен адютант на малолетния Симеон ІІ. Военнопрестъпник.

* Така е в документа. В действителност, той е подполковник.

2 Константин Георгиев Узунски – роден на 10 юни 1896 г. в Пловдив. Завършва ВА с МЗ 428 от 1936 г. Произведен подпоручик на 12 март 1916 г., поручик на 14 октомври 1917 г., капитан на 30 януари 1920 г., майор на 1 януари 1933 г., подполковник на 6 май 1936 г., полковник на 1 септември 1938 г. Служил в 9-и пехотен полк, офицер за поръчки в щаба на въздушния полк с МЗ 206/1930 г., командир на смесен орляк при щаба на въздушния полк с МЗ 49/1931 г., временен началник на балонна група с МЗ 207/1931 г., началник на 2-ро техническо и снабдително отделение от въздушния полк с МЗ 60/1932 г., началник на строева секция при въздушния полк с МЗ 146/1932 г., командирован към ВА с МЗ 196/1933 г., началник-щаб на отделение при въздушния полк с МЗ 211/1933 г., командир на учебен орляк с МЗ 216/1933 г. и МЗ 161/1934 г., началник –щаб на Въздушните войски с МЗ 121/1937 г., с МЗ 18/1938 г. и 1940 г., помощник-командир на Въздушните войски през 1941 г. Уволнен през 1943 г.

Документ № 23

ЗАПИТВАНЕ НА БРИТАНСКИЯТ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР МАКДОНАЛД ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ С ИСКАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪСТАВА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ

София, не по рано от 12 ноември 1939 г.

През време на разговора с полковник Узунски, същият ми каза, че българските въздушни сили са сведени в ескадрили (ята), орляци и полкове (казано му е, че имаме само един полк в София). Ще Ви бъда твърде признателен, ако Вие бихте могли да ми посочите номерата и дислокацията на тия части в България.

Аз разбирам напълно, че това сведение може да е поверително и не може да се съобщава на военните аташета, но надявам се, че Вие ще можете да ми дадете една идея относно военните въздушни сили на България.

Благоволете да приемете, г[осподин] полковник, уверенията на особените ми уважения.

(п) [A.X.X.] Макдоналд

подполковник – възд[ушен] аташе

[Резолюция:] 5 орляка и 1 училище, едноместни [самолети].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.24. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.193.

Документ № 24

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА НОВИ СЛУЖИТЕЛИ В ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 15 ноември 1939 г.

“Р 10” донася:

На 14 т[ози] м[есец] преди обяд при подполковник [Александър] РОС дойде ВАДИМ Гриневич1, чиновник при Паспортното бюро* при легацията. При заключени врати разговаряха около 15 мин[ути]. По всяка вероятност [Вадим] Гриневич направи доклад.

Пристигна от Англия Абрахам[с]2, чиновник от М[инистерст]вото на информацията, като остава за шеф на “Бюро за печат”** за България. Говори много добре френски език. На мястото на КРИСТИ3, – секретар на [подполковник Александър] РОС, пристигна АЛЪН МЕТВЕН, бивш такъв във Варшава. Говори много добре полски [език]. Същият днес ме натовари да им доставя карта на жп съобщенията в страната и карта на телеграфопощенските съобщения.

АМВР, об.д.5819, л.270. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.115.

1 Вадим Павлович Гриневич – чиновник в Паспортната служба на Легацията на Великобритания в България. Роден в гр.Полтава на 18 юни 1899 г. Работи в Легацията на Великобритания в България от 27 февруари 1939 г. При изтеглянето си от територията на България е отвлечен от служители на българската полиция и предаден на служителите на германските разузнавателни служби. Концлагерист в нацистки концлагер. Освободен от концлагер, намиращ се на територията на Италия през 1945 г., след което се завръща на работа в легацията на Великобритания в България. Виж картон за идентификация на Вадим Павлович Гриневич – АМВР, об.дело 23625, том 13, л.100.

* Става дума за Бюрото за паспортен контрол.

2 Става дума за британския офицер от разузнаването, майор Дж. Абрахамс. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, Абрахамс през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “политически и икономически контрашпионаж – Север”). В списъка той е внесен под № 7 като “Abrahams, brit. ND-Offizier, vermutl. England” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 190, 347.

** Тези „Бюра за печат” са известни също така като „Бюрата на Ройтер”. Работещите в тях специални кореспонденти са изключително англичани по произход и често пъти бивши офицери. Според едно германско мнение „тези така наречени „журналисти на Ройтер” нямат никакви журналистически задължения и се занимават само със събирането на важна политическа информация, макар че всичките те имат акредитация. Тяхната информация се предава с помоща на консулствата и чиновниците от Паспортния контрол”. Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 190, 347. Специално за България такова Бюро за информация и пропаганда е ръководено първоначално от Дж.Абрахамс, а по-късно – от Стивън Рънсиман. Едно от първите му задачи бе да преведе на български език и разпространи една статия на видния земеделски лидер Коста Тодоров, публикувана в английско списание. За пропагандни цели се използвал и създаденият преди началото на войната на Балканския полуостров, Британски институт в София. Виж: Димитров, И., „Англия и България (1938/1941). Навечерието и началото на Втората световна война”, С., 1983,с.130

3 Става дума за британския поданик Кристи, служител от системата на британските разузнавателни служби. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, Кристи през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 47а като “Christie, brit Nachrichtenoffizier, London” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 212, 361.

Документ № 25

ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 13664 НА НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ГАРНИЗОНА В КАЗАНЛЪК ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ ШКОЛИ* ОТ БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ

София, 29 ноември 1939 г.

На английския въздухоплавателен аташе подполковник Макдоналд е разрешено да посети Въздухоплавателните школи в началото на м[есец] декемврий. На посещението няма да се дава широка гласност и ще се извърши в един преди обяд.

Подполковник Макдоналд няма да Ви се представлява. Ще се придружава от капитан [Никола Илиев] Чолаков от Щаба на войската. Заповед.

(п) [Никола] Хаджипетков

Генерал-майор – Началник щаба на войската

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.27. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.194.

* В смисъл на военновъздушни училища.

Документ № 26

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 12448 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ МАЙОР А.Х.Х.МАКДОНАЛД ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕННОВЪЗДУШНО АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 18 ноември 1939 г.

Щабът на войската има чест да съобщи на почитаемото Министерство на външните работи [и на изповеданията] – Отдел за протокола [и на личния състав], че няма нищо против назначаването на майор А.Х.Х.Макдоналд да бъде назначен за английски въздухоплавателен аташе при Английската легация в София.

(п) [Никола] Хаджипетков

Генерал-майор – Н[ачални]к Щ[аба на] В[ойската]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.22. Оригинал, машинопис.

* В действителност той има чин „подполковник”.

Документ № 27

ПОВЕРИТЕЛНО ЗАПОВЕД № 13665 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ ДО КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК ВАСИЛ БОЙДЕВ1, ЗА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ВОЕННИ ОБЕКТИ ОТ ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД

София, 29 ноември 1939 г.

На английския въздухоплавателен аташе подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд е разрешено да посети въздухоплавателните школи в Казанлък в първите дни на месец декемврий. При това посещение да се има предвид следното:

1. Ако се заговори за състава на нашите въздушни сили, да му се каже, че те се състоят от 5 орляка и 1 въздухоплавателна школа. Орляците са еднотипни – състоят се само от разузнавателни, от бомбардировъчни или само от изтребителни ята.

2. Във фабриката за самолети да не се води.

3. Да не се представя на Началника на гарнизона.

4. Посещението и разглеждането на Въздухоплавателните школи да се извърши само в един предиобяд.

5. Началникът на школите да му даде обяд, на който да присъствува придружаващия аташето наш офицер.

6. Подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд ще се придружава от капитан [Никола Илиев] Чолаков от Щаба на войската.

7. При пристигането от гарата и до летището да се постави на разположение на подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд една лека кола.

8. Точната дата на посещенето ще се съобщи допълнително.

Заповед.

(п) Н[икола] Хаджипетков

Генерал-майор – Началник [на] щаба на войската

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.28. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.194-195.

1 Васил Тенев Бойдев – роден на 1 януари 1893 г. в Казанлък. Български военен деец, генерал-лейтенант. Произведен в подпоручик на 2.VІІІ.1912 г., поручик на 2.VІІІ.1914 г., капитан на 14 октомври 1917 г., майор на 27 ноември 1923 г., подполковник на 5 декември 1927 г., полковник на 18 юли 1934 г., генерал-майор през 1940 г., генерал-лейтенант през 1943 г. Служил в 7-ми кавалерийски полк, в 9-и пограничен участък през 1925 г., в кавалерийската инспекция през 1929 г., в 1-ви кавалерийски полк през 1931 г., в ЩА през 1932 г., началник-щаб на 8-а пехотна дивизия през 1933 г., началник на 2-ра военноинспекционна област от 1934 г., началник на Въздушни войски през 1935 г., в ЩА през 1935 г., началник на Военното училище през 1935 г. началник на Въздушни войски през 1936 г., През 1939-1941 г. е главнокомандващ българските ВВС. Към края на 1939 г. в българската авиация имало следните съединения: 10-а армейска група на майор В.Вълков, 2-ра изтребителна група на майор К.Георгиев, 3-та разузнавателна група на майор Е.Карадимчев, 4-а армейска група на майор И.Иванов, 5-а бомбардировъчна група на майор С.Стойков. В средата 1940 г са били формирани авиационни полкове. Българските ВВС не са разполагали със съвременни самолети, и независимо от всичките усилия, към 1940 г. числеността им била само 580 самолета. За времето на ръководството на авиацията от Васил Бойдев, тя не е участвувала в бойните действия. През 1941 г. за известен период от време става началник на ГЩ. През 1942 г. командва 5-армия, разположена на територията на окупирана Югославия.

Документ № 28

СВЕДЕНИЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОР ОТНОСНО ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС

София, 30 ноември 1939 г.

[Александър] РОСС – английско военно аташе посещава ресторант “Москва” на ул.”6 септември”. Там се отбива винаги с две дами. Едната от тях е висока, слаба, към 35 години, в тъмно кожено палто, другата – също висока, пълна, към 40 години, в червеникаво кожено палто. Помежду си говорят на английски.

30.ХІ.1939 г.

АМВР, об.дело 23624, том, 3, л.4. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.195.

Документ № 29

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ МАКДОНАЛД

София, 7 декември 1939 г.

“Р 10” донася:

Въздухоплавателното аташе, подполковник [А.Х.Х.] МАКДОНАЛД заминава утре за Казанлък.

АМВР, об.д.5819, л.219. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.195.

Документ № 30

ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛЯ ОТ РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ ГЕНЧЕВ ЗА ПО-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ, ПОВДИГНАТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕТО, НА АНГЛИЙСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х. МАКДОНАЛД, КОЕТО НАПРАВИЛ НА ПОЛКОВНИК ВАСИЛ БОЙДЕВ В ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ

София, 7 декември 1939 г.

В 10 часа на 7 декември т.г. придружих майор* [А.Х.Х.] Макдоналд до кабинета на г[осподин] полковник [Васил] Бойдев. При разговора, който продължи от 10 до 11 часа, се повдигнаха следните по-важни въпроси:

1.На въпроса, от кога полковник [Васил] Бойдев е на служба във Въздушните войски, последният отговори, че заема тази длъжност от 2 години; преди това е бил в конницата.

2.Каква система на подготовката пилоти е усвоена в нашите Въздушни войски? Отговори се, че поради изключителните времена е възприета собствена система за подготовка, която се различава от шаблона възприет у другите армии. – У нас е възприета английската система на подготовка. След завръщането на поручик Попов от Англия се видя, че английската подготовка най-много допада на нас. Г[осподин] полковник [Васил] Бойдев каза, че много съжалява, че сега поради настъпилите събития не може да изпраща повече хора, които да преминат през английските школи (въздушни) на обучение. Но за момента, поручик Попов даде собствено осветление за метода, по който се работи в английското въздухоплаване и се радваме, че сега можем да работим по английска метода.

3.Колко години се подготвят пилотите? – Отговори се, че 2 години; в Казанлък се добиват бойната си подготовка, като след свършване на двете години една част отива в запаса. Според думите на господин полковник [Васил] Бойдев, които размених в последствие с него, при тая данна майор [А.Х.Х.] Макдоналд не ще може да направи сметка за определен период от време с колко обучени пилоти разполагаме.

4.Притежава ме ли военно-технически училища. Вземаме от цивилните технически училища завършили младежи като войници, които в последствие се специализират. – У нас се възприема системата, всеки войник да работи с един мотор и всеки пилот с една определена машина през всичкото време на подготовката.

5.Защо нямаме офицери-наблюдатели? – Имаме 1/3 офицери и останалата част са подофицери. Майор [А.Х.Х.] Макдоналд остана учуден от обстоятелствата, че нашите подофицери са толкова интелигентни. Отговори му се, че всички са завършили гимназия.

6.Защо толкова много хора се изпращат в странство? – На това г[осподин Васил] Бойдев отговори, че в държавите от [къ]дето купуваме машини, изпращаме и хора, които да се запознаят, да пилотират с техните машини и да се подготвят по този начин да ги управляват.

7.Майор [А.Х.Х.] Макдоналд изяви желание, при отиването на 8 декември в Казанлък да му се позволи да посети фабриката [Български] Капрони. – Каза му се, че по-рано можеше да я посети, но сега там се работи наша машина-специалитет, която машина е още тайна за нашите авиатори-българи и безспорно, до като не излезе на бял свят не може да се показва. Още повече, че фабрика Капрони е частна фабрика. Като англичанин бихме го завели навсякъде където пожелае, но той трябва да се съгласи, че докато до вчера на турската граница имаше съсредоточени войски, с които англичаните са в съюз, неудобно е да му се дават сведения и да му се показва онова, което е наша тайна. Каза му се освен това, че той е единствен военен аташе, на когото се разрешава да посети Казанлък. Преди 2 години такова разрешение е давано само на един гръцки генерал.

8. Каква е организацията на българските въздушни сили? – Отговори му се, че имаме 5 орляка. Орлякът не е нито полк, нито ескадра. Орлякът се състои от 2 еднородни ята, обаче нямаме военна организация, която майор [А.Х.Х.] Макдоналд е видял в Югославия и другаде, защото нашите части в настоящия момент представляват депа за подготовка на персонал, техници и пр. Обаче, какво ще бъде във военно време, това не може да се каже. В Казанлък ще се види какво представляват нашите въздушни сили.

9. Какъв е бюджетът на Въздушните войски? – Отделен от бюджета на Военното министерство, обаче подчинен на г[осподин] Министъра на войната, който е началник на земните, въздушните и морски сили. Нямаме отделен министър на Въздушните войски.

10. Има ли останали на служба летци от войната? – Отговори се, че има само няколко души; поради това, че е минало много време и обстоятелствата са се изменили, сега на служба имаме млади хора.

11. Колко пилота имаме и достатъчни ли са те? – Имаме толкова, колкото ни трябват, но числото им не може да се каже като военна тайна. Поради Ньойския [мирен] договор [от 27 ноември 1919 г.], дълги години ние бяхме ограничени да имаме Въздушни войски и да подготвяме пилоти.

12. Командирите на орляците полковници ли са? – Майори и има няколко подполковници.

13. Какви видове машини имаме? – Изтребители, бомбардировачи, разузнавачи и далечни разузнавачи. Системата им като военна тайна не може да се каже.

През всичкото време на разговора господин полковник [Васил] Бойдев се стремеше да отклонява въпросите и да говори общо на поставените въпроси от майор [А.Х.Х.] Макдоналд; явно личеше, че последният най-много се интересува за организацията на Въздушните войски; защото на два пъти след отклоняване на въпроса пак запитваше, като подчерта, че за това му се иска доклад от Лондон.

(Разговорът през цялото време се води на немски език)

7.ХІІ.1939 г. София

Капитан [Георги Иванов] Генчев

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.41-43. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.196-197.

* В текста погрешно е отбелязано като “майор”. В действителност по това време той е подполковник.

Документ № 31

ДОКЛАД НА КАПИТАН НИКОЛА ЧОЛАКОВ ЗА ПЪТУВАНЕТО МУ С ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД НА 8-9 ДЕКЕМВРИ 1939 Г. ДО ВОЕННИТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ В ГР.КАЗАНЛЪК

София, 11 декември 1939 г.

До Стара Загора разговорът бе общ. Подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд подчерта, че германците много грешат като прилагат към чешкия народ грубите методи на управление. Тази бруталност ще бъде причина чехите да не загубят националното си съзнание. Заговарвайки за Русия каза, че тя представлява голяма опасност за Балканите и в частност за България.

Подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд много внимателно разгледа моста при Побит камък.

В Казанлък във въздухоплавателните школи обиколи една група наблюдатели, една група пилоти, работилниците и няколко класни стаи. В работилниците нямаше нищо за отбелязване. Повече се спря при групата пилоти, където скрито но продължително разглеждаше инструкторите (наши подофицери).

Подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд зададе следните въпроси:

– Каква подготовка получават учениците-летци?

Отговор – по отделна пълна пилотска и наблюдателска.

– Колко ученици се подготвят годишно?

Отговор – 100 души, 50 пилоти и 50 наблюдатели. (По този въпрос не е бил уговорен оттук).

– По коя система става обучението на пилотите?

Отговор – по английската.

– С какви машини става обучението?

Отговор – отначало с леки учебни, а после по-тежки.

– Колко време трае подготовката и на каква възраст са учениците-летци?

Отговор – две години, а учениците са на призивна възраст.

– Има ли радиостанция и как се обажда Вашият командир, когато иска да дойде тук?

Отговор – Има, а командирът се обажда както Вашият в Англия.

– Самолети “Дар” къде се правят?

Отговор – в “Божурище”.

– Има ли стрелбище за пускане на бомби?

Отговор – има, но е много отдалечено.

– Чух, че Вие се опасявате да не Ви нападнат турците, но те нямат такива намерения. Англо-турският пакт* е чисто отбранителен.

Отговор – У нас никой не се страхува. Който иска да ни нападне нека се опита.

– Имате ли чешки машини?

Отговор – Нямаме.

– Вие българите ще нападнете ли сърбите, ако те бъдат нападнати от друга държава?

Отговор – У нас нямаме такива намерения.

– Защо отношенията Ви със сърбите не са гладки?

Отговор – Напротив, те са приятелски. Имаме Договор за вечно приятелство.**

След вечерята, командирът на въздушните школи поднесе на подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд едно мускалче розово масло и едно шише сливова ракия. Последният подчерта, че английският пълномощен министър г[осподин Джордж] Рендел и подполковник [Александър] Рос били искрени и убедени приятели на България.

През Голямата война*** подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд е бил кавалерист и след войната е станал летец. Завършил е Военна академия. Служил е в Индия. Обиколил е Персия, Афганистан, Арабия, Сирия, Египет, Тунис, Мароко и всички европейски страни без Русия.

(п) [Никола Илиев] Чолаков.

[Резолюция:] Докладвано на господин Министъра [на войната] на 12.ХІІ.1939 г.

ДВИА, ф.23, оп.1,а.е.387, л.52. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.198-199.

* Става дума за съюзническото споразумение, подписано от Турция, Франция и Великобритания на 19 октомври 1939 г. Виж: Джебеджиоглу, Г., „Отношенията между Турция и България по време на Втората световна война” – в: ”Българо-турските военнополитически отношения през първата половина на ХХ век”, С., 2005, с.177.

** Българо-югославският пакт за “вечна дружба” е подписан на 24 януари 1937 г.

*** Става дума за Първата световна война 1914-1918 г.

Документ № 32

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИЯ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ДО ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД

София, 14 декември 1939 г.

“Р 10” донася:

Тази сутрин, влизайки в стаята на въздухоплавателното аташе подполковник [А.Х.Х.] МАКДОНАЛД който в момента отсъствуваше, забелязал на масата му картата на България. Върху нея беше поставена копирна хартия и беше прекопирана част от южна България като бяха обозначени градовете Карлово, Казанлък, с.Васил Левски, Пловдив, Хасково, Крумовград и др[уги] градове, които не можах да забележа. Със стрели бяха обозначени откъм гръцко-турската граница посоки към гореозначените градове.

Преди 11 часа сутринта по телефона потърсиха гръцкото въздухоплавателно аташе, комуто съобщиха, че подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд иска да се види с него. В 11 часа гръцкото аташе дойде и до 12.30 ч[аса] работиха при затворени врати заедно двамата, можах да видя, че същата карта беше пред тях.

При разговори в канцеларията между персонала, можах да дочуя, че съюзническите държави Англия, Франция и Турция днес щели да образуват една обща армия като англичаните дадат 80.000 войника, французите 40.000 и турците – 50.000. Същата щяла да бъде предназначена за Балканския полуостров.

АМВР, об.дело 5819, л.209. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.199-200.

Документ № 33

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ПРИСТИГНАЛИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ПОДАНИЦИ НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ

София, 26 декември 1939 г.

“Р 10” донася:

Да се обърне внимание на влизащите през граничните пунктове англичани – английски поданици, на паспортите им. На страницата, където се намира портрета, на десния лист, ако пише “Civil servants”, а на левия остава портрета, това означава, че лицето е или подофицер или офицер от английската армия и е на цивилна служба, или във Военното министерство или във Външното министерство.

В Легацията са на работа следните лица:

1.ПЪРСИ Н.ФИШЕР1 , радиотелеграфист;

2.ХЕРБЕРТ ЧАРЛС ПЪРВИС2 – офицер от марината, работник в Легацията.

За останалите лица,а именно: КЕБИ3, КЛЕРИ, ФУРМАН ГЕОРГ, ЧЕСТЕРС ХУАН, ДЖОН ВИЗЕР (УИЗЕР) ТОМА УИЛФРЕД и АБОТ (ЕБОТ) ДУГЛАС УОЛТЕР*, възможно е да са минали като куриери, но по настоящем нито един от тях не е на служба в Легацията.

Преди известно време се изпрати едно писмо, адресирано до лицето ПЕШЕВ, живущ на бул.”Драгоман”, от канцеларията на военното аташе. Същият идва на два пъти да търси военното аташе и можах да узная, че иска да постъпи доброволец в английската армия, обаче такива не се приемат, освен ако на свои разноски замине за Англия.

Вероятно днес, 26.ХІІ.[1939 г.], подполковник [Александър] РОСС ще замине с жена си за Атина, където ще прекара празниците.

АМВР, об. дело 5819, л.115. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.200.

1 Става дума за сътрудника от апарата на военния аташе Александър Росс, Фишер. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, Фишер през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІІ-В5 (подотдел “Административно, икономическо и правно осигуряване”). В списъка той е внесен под № 44 като “Fischer, Mitarbeiter d.Militarattaches Kala, Emigrant, Jude, London” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 230, 375.

2 Майор Хърбърт Чарлз Първис е чиновник за шифъра при Легацията на Великобритания в България. Влиза на територията на Царството на 27 септември 1939 г., а я напуска на 11 март 1941 г. през граничния пункт Свиленград. Виж: картон за идентификация на Хърбърг Чарлз Първис, АМВР, об.дело 23625, л.122.

3 Става дума за британския поданик Кибл, известен от шпионската мрежа на Валтер Бекер. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, Кибл през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 53 като “Kibble, MiB, K., Manchester (Taterkreis: Walter Becker), 12 Newton Street” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 261, 395. В американският сайт в Интернет за „специалните войски”, за него има следната информация: „С.М. Keble, бригадир, служил в бившето УСО, починал през 1945 г. Допълнителна информация: началник-щаб на УСО в Кайро (подполковник + бригадир)”. Виж: http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=4323

* В текста е дадено като “Валтер”.

Документ № 34

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА РАЗЛИЧНИ СЛУЖИТЕЛИ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 2 януари 1940 г.

“Р 10” донася:

[Джордж У.] БЕРИ1 – радиотелеграфистът при Легацията, се завърна от Атина, където беше заминал преди известно време. ЕДУАРД СМИТ РОС, началник на Паспортното бюро* при Легацията ще замине за Букурещ.

АМВР, об.д.5819, л.193. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.115.

1 Джордж У. Бери – консулски чиновник при Английската легация. Влиза в страната на 27 октомври 1939 г. От германските служби е идентифициран като активен разузнавач и е известен с фамилията Барри. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, Джордж Бери през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 34 като “Barry, britischer N.-Agent, vermutl. England” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 196, 351.

*Става дума за Бюрото за паспортен контрол.

Документ № 35

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ОТНОСНО ПОМЕЩЕНИЕТО НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, В КОЯТО СЕ НАМИРА РАДИОСТАНЦИЯТА

София, 4 януари 1940 г.

“Р 10” донася:

В стаята, където се помещава радиостанцията, влизат само следните лица: [Пърси Н.] ФИШЕР, ДЖОРДЖ [У.] БЕРИ, ЕДУАРД СМИТ РОС и ВАДИМ [ПАВЛОВИЧ] ГРИНЕВИЧ. Същата се почиства от [Пърси Н.] Фишер или от [Джордж У.] Бери. На прислугата не се позволява да влиза и дървата, които се носят за отопление, се поставят пред вратата. Едуард Смит Рос заедно с жена си замина за Румъния. Очаква се да пристигне през Варна, вероятно от Кюстенджа, поради невъзможността да мине през Русе от замръзването на Дунава.

АМВР, об.д.5819, л.193. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.116.

Документ № 36

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ГЪРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДО РО-ЩВ ЗА ПРОВЕДЕНА ОТ НЕГО БЕСЕДА С ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС

Атина, 13 януари 1940 г.

Донасям, че на 11 т[ози] м[есец] ме посети английския военен аташе в София, полковник [Александър] Рос, който ми каза следното:

1) Руското влияние до степен на мистицизъм е обхванало българския народ, като последния не съзнава, че има разлика между болшевишка и царска Русия. Това влияние е било много опасно и за армията, защото в нейните редове сега щели да влязат 35 000 новобранци, отровени от тази пропаганда. Изказа им надеждата, че действащото офицерство не е закачено от тая пропаганда, обаче се съмнява в запасното офицерство и подофицерство. Руските вестници са се разпространявали масово, а руската Легация разполагала и с 3 кина*.

2) Относно германското влияние у нас, ми каза, че това не било опасно, понеже за момента Германия едва ли е мислила да напада Балканите и България.

3) В нашата армия се е чувствувал недостиг от Генералщабни офицери.

Полковник [Александър] Рос дошъл в Атина на разходка – според неговия колега тук, но в същност той има да урежда един инцидент със своя колега, преди идването му в България, жертва на който инцидент е станала една жена.

Днес той заминава за Цариград по море, откъдето ще се завърне в България.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1, л.527, л.20. Оригинал, машинопис, бланка Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.201.

* В смисъл, че в три софийски киносалона се прожектират съветски кинофилми.

Документ № 37

БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛА И ЗА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ КАПИТАН І РАНГ Х.Ф.НАЛДЕР ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 26 януари 1940 г.

№ 4700 – 2.ІV. Щабът на войската има чест да съобщи на почитаемото Министерство на външните работи – Отдел за протокола [и за личния състав], че няма нищо против назначаването на капитан [І ранг] Х.Ф.Налдер за [военно]морски аташе в София.

(п) [не се чете]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.94. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.201.

Документ № 38

СВЕДЕНИЕ № 8-ІІІ-12 НА РО-ЩВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ1 С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА РАЗЛИЧНИ ЛИЦА, РАБОТЕЩИ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

София, 29 януари 1940 г.

8.ІІІ № 12 29.І.1940 г.

1. Английската разузнавателна служба изглежда, че развива твърде оживена дейност от Цариград срещу България и строи своите позиции. Според тукашните сведения, следните лица в Цариград са на служба при английската разузнавателна служба и работят срещу България:

A) БРАУН, американски журналист, живее в Париж и Лондон. Идва често в Цариград. Е в услуга на английската разузнавателна служба.

Б) ЛЕЙКОК ХАРАЛД, журналист, кореспондент на “Крисчън Сайънс Монитор”* в Бостон. Живее в Цариград и работи за английската разузнавателна служба.

В) МАРАНЗ И., журналист, Цариград. Вероятно е руски емигрант. По настоящем е кореспондент на “Дейли Хералд”. Работи също за английската разузнавателна служба.

Г) САЛТЕР, журналист, работи в “Дейли експрес”. Живее в Букурещ, обаче е във връзка с поменатите в т.т. “а” и “в” лица и вероятно работи за английската разузнавателна служба.

Д) ТУРГУТ ЛЕЙЛА, архитектка, живуща в [квартал] Мода – Цариград. Тургут работи вероятно за турската военноразузнавателна служба в Анкара. В Цариград тя поддържа връзки с лицата поменати в т.т. “а” и “г”.

2. Ако е известно нещо по-подробно за дейността на поменатите лица, моли да се съобщи.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.36. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4 , с.91.

1 Димитър Маринов Желязков – роден на 2 септември 1899 в с.Радковци, Търновска околия. Подпоручик от 4 октомври 1920 г., поручик от 27 ноември 1923 г., капитан от 31 октомври 1930 г., майор от 6 май 1936 г., подполковник от 6 май 1940 г. и полковник от 14 септември 1943 г. Завършва Военна аказемия през 1934 г. с царска заповед № 301. Офицер от ГЩ през 1936 г. , назначен с царска заповед № 328. От 1938 г. е началник на външноразузнавателната секция при Щаба на войската. През 1940 г. е командирован във Франция за изучаването на френски език със срок три месеца. От 1940 г. е временен военен аташе в Анкара. През 1944 г. става началник на разузнавателния отдел при Щаба на войската. Същата година е избран за офицер за свръзка с чуждото командване. От 1944 г. е временен командир на 2-ра Конна дивизия, а от 1945 г. е и командир на 2-ра Конна дивизия. Със заповед на президиума № 3 от 1946 г. става временен началник на кавалерийския отдел, той и командир на конницата. Уволнен от военна служба със заповед № 112 през 1947 г.

Документ № 39

СВЕДЕНИЕ ІІІ В № 19 ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО НА ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ЦАРИГРАД

София, 29 януари 1940 г.

ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ЦАРИГРАД

1. Ръководител на Разузнавателното бюро* е турският генерал ЮСУФ РАГИБ ПАША. Цариград, Шах Заде сокак.

Негови помощници са:

2.САБРИ ХОГАН, полковник, ръководител на 3-та [секция], военна полиция.

3-та секция вероятно е охранно отделение към турската разузнавателна служба. Тя има чисто военен характер и е във връзка с турската криминална и държавна полиция.

Като доверен човек на Сабри Хоган работи бившият германски поданик инженер С.ЛУНДГРЕЕН. Той е също така във връзка и с един англичанин на име ПЕРКИНС**, който вероятно е английски агент. Тези трима вербуват агенти за работа срещу съседните държави.

САБРИ ХОГАН живее в Цариград, Топ Хане.

3. АХМЕД БАХИР, полковник. Цариград, ул.Галата, той е специалист в работите на сухопътните войски***.

4. КАРАМАН, подполковник. Цариград, той е спецалист по работите на въздухоплаването. Е във връзка с осиновената дъщеря на Кемал Ататюрк ГЬОКЧЕ, която изглежда е командир**** на въздухоплавателен отряд.

5. АЛИ ЙОЗТЮРК, капитан-лейтенант, Цариград, ул.Галата, специалист в работите на морските войски.

6. МОХАМЕД ТАКАМЛИ, разузнавателен офицер, специалист в политическите работи и саботаж.

7. ФИКРИ КАБРИСТАН, поручик. Цариград, офицер за свръзка и разузнавателен офицер.

8. САНТЕЛ АЛБАНТИ, Цариград, поручик, офицер за поръчки и разузнавателен офицер.

9. ГЬОКЧЕ, турски въздушен офицер, осиновената дъщеря на Кемал Ататюрк и вероятно командир**** на въздухопл[авателен] отряд. Е във връзка с Караман (т[очка] 4).

10. ЮСУФ АЛАЕТ[Т]ИН ТЕХИМЕР. Цариград, Бейоглу, сътрудник на разузнавателното бюро. Поменатият е във връзка с Анастас Франси, търговец, Шишли Буюкдере Джадеси 370.

11. ИАТ МАХАЛАБЕСИ, вероятно сътрудник на разузн[авателното] бюро в Цариград.

12. БОБ РЪГСБИ, Цариград, вероятно английски агент. Той е във връзка с началника на турската тайна полиция и разузнавателното бюро.

Моля да се съобщи поменатитe лица дали са познати тук. В положителен случай се моли за потвърждение, респ[ективно] допълнение на нашите сведения.

Тайният адрес на генерал ЮСУФ РАГИБ ПАША е:

Бей Собутай, Таксим Талимхане, Мурабек, апартамент Д 1, Реджеб паша с., Цариград.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.37. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4 , с.92-93.*

* В смисъл на “служба”.

** В текста е дадено като “Перкинис”.

*** В текста е дадено като “земните войски”

**** В текста е дадено като “командант”.

Документ № 40

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРИСТИГАНЕТО ОТ ЮГОСЛАВИЯ НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД

София, 31 януари 1940 г.

“Р 10” донася:

Пристигна от Белград въздухоплавателното аташе, подполковник [А.Х.Х.] МАКДОНАЛД, заедно със секретаря си СЛЕНГ.

Чиновникът при Бюрото за печата – МИХАИЛ ПЪДЕВ, ще замине за Белград.

АМВР, об.дело 5819, л.106. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.202.

Документ № 41

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № 36 НА ВОЕННИЯ АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ МАЙОР ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ ОТНОСНО НУЖДАТА ОТ ИЗПРАЩАНЕТО НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КУРИЕР

София, 5 февруари 1940 г.

Донасям, че пълномощният ни министър Никола Момчилов1 тук е направил постъпки пред Външното м[инистерст]во за изискване [на] куриер един път в месеца, по който да се изпраща по-важната поща на Легацията и на военния аташе.

Пълномощният министър ме замоли, да донеса за това на Щаба на войската и замоля същия, да настои пред Външното м[инистерст]во за въпросния куриер, който ще бъде от полза и за самия Щаб [на войската].

(п) [Пеню] Василев

Майор – Военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.520, л.76. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.203.

1 Никола Н. Момчилов (9.8.1891 г.-около 1970 г.) – финансист, дипломат. Участник във Балканските и Първата световна война (1912-1913 г., 1914-1918 г.) Управител на БНБ (1932-1934 г.). Постоянен представител в Лигата на нациите в Женева (1935-1936 г.), пълномощен министър на България в Берн (1936-1938 г.) и в Лондон (1938-1941 г.), където остава в знак на протест срещу присъединяването на България към Оста. Акредитиран в Хага (1938 г.). След края на Втората световна война е пълномощен министър на България в Лондон (1947 г.)

Документ № 42

ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛЯ ОТ РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК АХ.Х.МАКДОНАЛД НА ЛЕТИЩЕТО “ВРАЖДЕБНА”

София, 9 февруари 1940 г.

Интересът, който подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд прояви, може да се сведе в следното:

1. Запита “Враждебна” учебно или цивилно летище е. Отговори му се, че сега е учебно летище. Тук сега се обучават юнкерите, които идват само за занятие. По-нататък се предвижда да се устрои като цивилно летище. Числото на юнкерите, които се обучават е различно.

2. Попита, колко летци сега може да се обучават годишно на летището, каза му се, че това още не е известно.

3. На въпроса, какви са учебните машини, отговори му се, че те са същите, както и в Казанлък.

4. Намира, че 7 офицери (колкото има на летището) са малко за това голямо летище.

5. На връщане каза, че през време на конференцията на Балканското споразумение* е останал в София, защото две седмици преди конференцията е знаел какви ще бъдат официалните комюникета на заседанията. Намира, че в този си състав Балканското споразумение не представлява никаква реална сила; за да може да се противопостави на сериозен натиск от страна на някоя голяма сила, необходимо е да бъде привлечена и България, като се задоволят някои нейни искания.

6. Подчерта се, че Англия води сегашната война в защита на поробените чехи и поляци, които сега се управляват от германците много лошо, тогава когато англичаните дават на всички свои доминиони пълна свобода.

7. Признава се, че англичаните са извършили доста грешки при прекрояването на картата на Европа след голямата война**. Такава грешка са направили и по отношение на нас. Затова ще трябва да се установи в Добруджа една линия, южно от която територията да се даде на нас, а северно да остане за Румъния, като при това се направи и размяна на населението. Счита се, че нашите искания за Добруджа са напълно основателни, докато унгарците не са много прави в исканията за Трансилвания, тъй като там не може да се прекара една линия, която напълно да отделя унгарци от румънци.

8. На подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд се изтъкна, че той е първият въздухоплавателен аташе, който е допуснат да разгледа летището.

(п) [Георги Илиев ] Чолаков

Капитан

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.49. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.202-207.

* Става дума за създадената на 9 февруари 1934 г. в Атина, Балканска Антанта, в чийто състав влизали Гърция, Румъния, Турция и Югославия. България не е била член по това споразумение.

** Става дума за Първата световна война от 1914-1918 г.

Документ № 43

ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ КАПИТАН І РАНГ Х.Ф.НАЛДЕР

София, 16 февруари 1940 г.

Министерство на войната – Щаб на войската – Р.О.

Лист № … със сведения за английския военноморски аташе в България капитан І ранг Х.Ф.Налдер.

Наченат на 16.ІІ.1940 г.

Кога е пристигнал в София и кога се е представил. В какъв чин е назначен:

– 7.ІІ.1940 г.; 16.ІІ.1940 г. представил се на Началник щаба [на войската] и на г[осподи]н Министъра [на войната].

Образование и какви чужди езици владее:

– френски.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.93. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.204

Документ № 44

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЮРОТО ЗА ПРОПАГАНДА ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 16 февруари 1940 г.

“Р 10” донася:

1. При Бюрото по печата е постъпил някой си [Стефан] Янчулев, жив[ущ] ул.”Цветна градина” № …?*, бивш чиновник в Радио “София”, почнал е от днес 15 т[ози] м[есец в] специално Бюро пропаганда.

2. От днес 15.ІІ. т[ази] г[одина] пропагандата се засилва в 5-кратен размер от досегашната, като ще обхване повече провинцията.

3. Разговор, воден между Бедфорд и Хаки, дочут е, че след около две седмици, от вчера** и те от своя страна са дочули, че се очакват събития у нас – България.

4. Всички телефони в Легацията са инсталирани с контакт на стената, след свършване на разговора те се изолират от външната мрежа – нареждане от няколко дни на самия [пълномощен] министър [Джордж Рендел].

АМВР, об.д.5819, л.118. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.116.

* Така е в документа.

** Така е в документа.

Документ № 45

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС И БРИТАНСКИЯ ОФИЦЕР ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО АБРАХАМС

София, 9 март 1940 г.

“Р 10” донася:

На 7 т[ози] м[есец Михаил] ПЪДЕВ излезе от стаята на АБРАХАМ[C], дойде при номератора и телефонира на проф[есор Жорж] АТО1 във френския институт, пл.”Славейков”, дали знае нещо по въпроса за пристигналите 200 цистерни с бензин, германски, и откъде са минали, дали по море или по суша. Не зная отговора на АТО какъв беше, но ПЪДЕВ повтори, че АБРАХАМ[C] се интересува. След това даде поръчка за Белград, но разговорът не се състоя, с № 2-43-61. ПЪДЕВ поиска Варна и потърси [Френсис] БЕЙКЪР2 – английски консул, обаче него го нямаше и говори с жена му за същата работа. Същият има намерение да напусне редакцията на “Слово” и остане за постоянно, като ръководител на “БЮРОТО”? [Подполковник Александър] РОС и АБРАХАМ[C] разглеждаха картата на България, но не в Бюрото на РОС, а долу в [Бюрото по печата]. АБРАХАМ[C] не е никакъв шеф на [Бюрото по] печата, а чисто [офицер] от специалната разузнавателна служба, в чин майор.

АМВР, об.д. 5819, л.130. Оригинал, машинопис. Публ. в: Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.116.

1 Жорж Ато – роден на 30 май 1898 г. В Нуайе-сюр Шер, Франция; завършил гимназия във Вандом през 1914 г.; следвал класическа литература в Париж; licencie es lettres през 1916 г.; след войната постъпил в Ecole Normale Superieure, Сорбоната и в Ecole Nationale des langues orientales vivantes в периода 1919-1921 г., и завършил c agrege des lettres; директор на Френския институт в София. Професор, чете лекции по история на френнската литература в Су „Св.Климент Охридски”. Има над 60 статии за политическия и културен живот в различни френски вестници. В България публикува статии за френската литература във в.”Съвременник”, в.”Литературен глас”, сп.”Златорог” и сп.”Изкуство и критика”.

2 Английският консул Франсис Бейкър влиза в страната на 27. II. 1939 г., а я напуска на 11. III. 1941 г. Вж.: АМВР, общо дело 23625, т. 11, л. 112 – картон за идентификация на Франсис Пиърс Бейкър. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, британският вице-консул Бейкър през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел „Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 15 като “Baker, G.H., britisher Vizekonsul” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. , 195, 350.

Документ № 46

ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД № 77 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПЕНЬО ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ПРОВЕДЕНА СРЕЩА-РАЗГОВОР СЪС ЗАМЕСТНИК-РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА, БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ УИЛИ ВАН КАТСЪМ1.

Лондон, 14 март 1940 г.

Legation Bulgare Поверително!

Atache Militaire София – началнику щаба на войската – Р.О.

№ 77/14.3.1940 г.

Londres

Донасям, че на 8.ІІІ. т[ази] г[одина] бях поканен в английската разузнавателна служба за земните войски при Щаба на последните и имах разговор с подначалника на същата, бригадира [Уили Е.] Ван Катсъм. Разговорът може да се резюмира както следва:

1. Прояви се интерес за положението у нас и намеренията на България по отношение войната изобщо и отчасти в Близкия изток. Обясних, че поведението на България в настоящата война е ясно определено в тронното слово на Негово Величество Царя [Борис ІІІ] 2 при откриването на Народното събрание напоследък и [в] декларациите за това от бившия и настоящия министър на външните работи [Иван Попов3].

2.Прояви се интерес също относно количеството и възможностите за превоз на руски петрол за Германия през България. Поясних, че този въпрос е изяснен в Договора между Русия и България*, който се публикува и, че англичаните добре знаят какви са нашите възможности и условия за това и най-вече, че у нас липсват съоръжения и превозни средства за да може да се мисли, че през нас може да се преведе** доста руски петрол. Обърнах внимание също, че ако с въпрос за превоза на руски петрол за Германия, най-много възможности и услуги за това прави Румъния, нещо което добре се знае от всички.

3.Искане да се узнае какво ще бъде поведението на Русия по отношение Румъния, след приключване войната във Финландия***.

4.Интересуваше се какво поведение Румъния ще вземе през настоящата [Втора световна] война. Подчерта се, че тя била в много тежко положение и, че преди това англичаните я подпомагали, макар че не били много сигурни за поведението и. Давали помощ на Румъния, за да не би последната да пренебрегне към германска такава и с това отиде в орбитата на германската политика, а също и за да се пресече отчасти пътя на германското снабдяване с петрол и други неща от Румъния.

7. Разговори във връзка с Турция се избягваха. Подчерта се обаче, че ние не трябва да се страхуваме от последната и, че усилванията които Турция е направила в Тракия напоследък не са насочени срещу нас, а са резултат на мерки с оглед бъдещето, предвид възможни нападения на Германия и Русия от тази посока. Изказа се задоволство, че отношенията между Турция и България все повече и повече се подобрявали.

8. Прояви се интерес към нашите искания по отношение Румъния и Гърция. Обясних, че те са добре известни тук и, че това са въпроси, които не са в обсега на моята дейност. По отношение претенциите ни за излаз на Бяло море****, каза ми се, че не бихме ли се задоволили с една търговска база.

9. По отношение военното положение изобщо, каза че то било много неясно и никой не можел да знае какво ще стане в бъдеще.

10. Отбеляза се, че чуждата пропаганда у нас била доста засилена при това се интересува на какво би било целесъобразно да се направи от Англия в нас за запознаване нашия народ със силата на Английската империя. Казах, че тия въпроси не са ми известни и че най-добре те знаят какво трябва да се направи.

От разговора извлякох следните впечатления:

А) Aнглийските военни среди са в неизвестност по отношение събитията в бъдеще и нямат строго определен план за действие.

Б) Изглежда, че не смеят да предприемат нещо в Близкия изток, тъй като условията за това били много трудни и се искало непременно турско сътрудничество.

В) Изглежда, че съществува известно недоволство от Турция поради това, че тя не се поддава на английските внушения за откриване на една война в Близкия изток. Тук е мястото да се отбележи, че по сведение, турските официални среди тук недвумислено са уведомили английското правителство [на Невил Чембърлейн4], че Турция няма да отиде във война с Русия и Германия, ако не бъде нападната от последните.

Г) Подкрепата, която се дава на Румъния, освен по съображенията, които се изложиха по-горе цели и да предизвика конфликт между Румъния и Германия или Русия и с това се създаде една война на Балкана. Доколко тя в това ще успее, ще зависи от самата Румъния.

Д) Целта на войната от страна на съюзниците е преди всичко да се смаже Германия.

Е) Личи едно голяма смущение предвид невъзможностите и неизвестността за изхода на [Втората световна] войната от страна на Англия. Вярата да се смаже Германия по някакъв начин след толкова опити до сега с предизвикване на смутове на много места, вкарване във война на някои малки държави, блокадата и пр[очие], е извънредно понижена.

Дължа да отбележа още веднъж, че за въпросният разговор с подначалника на английската разузнавателна служба при английския [Имперски] Генерален щаб, бях лично поканен от последния една седмица преди това. Със същият съм в много добри отношения и той сам и при този разговор и при други такива ми е подчертавал, че добре прави България, дето при сегашните условия се държи неутрално и не предявява остро своите претенции към Гърция и Румъния. Каза ми също, че тези въпроси във връзка с нашата страна ще бъдат разрешени мирно след [Втората световна] война, на международната конференция.

(п) Пеньо Василев

Майор – военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.520, л.118-120. Оригинал, машинопис.

1 Уили Е. ван Катсъм – бригаден генерал, през 1940 г. е директор на разузнаването в Бюрото с код SO 3 (Special operations 3). По искане на британския Комитет на началниците на щабове, подготвя документа „Подривната дейност срещу Германия и Италия” (14 септември 1940 г.), който влиза като съставна част на изготвения в края на септември 1940 г. документ на Комитета на началниците на щабовете, озаглавен „Подривните действия като част от общата стратегия” и представляващ формална директива за Управлението за специални операции (SOE) в първия период от неговите действия. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.116, 126 и 132. Именно в този период започва своята дейност като агент на британската разузнавателна служба и известният Душко Попов. Виж: Попов, Д., „Двоен агент. Шпионаж и контрашпионаж”, С., 2004, с.41-44.

2 Борис ІІІ (30 януари 1894, София – 28 август 1943, София) – Княз Търновски. Цар на България от 3 октомври 1918 г. до смъртта си. Държавен глава, главнокомандващ българската войска. Участвува в Балканските войни от 1912-1913 г. и в Първата световна война. Заема престола след абдикацията на баща си Фердинанд. По време на управлението на Демократическия сговор (1923-1931 г.) се утвръждава като водеща фигура в политическия живот на страната. От началото на Втората световна война се придържа стриктно към политиката на неутралитет, а след присъединяването на България към Тристранния пакт се старае да ограничава българския принос във военните действия на Оста. През 1943 г. търси контакти със САЩ и Великобритания, но не предприема решителни действия за промяна на българската политика.

3 Иван Владимиров Попов (4 април 1890, Свищов – септември 1944 г., Букурещ) – политик и дипломат. Депутат в ХХV ОНС. Пълномощен министър на България в Анкара (1933), Прага (1936), Белград (1937). Министър на външните работи и изповеданията от 15 февруари 1940 до 11 април 1942 г. От януари до септември 1944 г. е пълномощен министър в Букурещ, където се самоубива.

* Днава дума за Българо-съветския протокол по установяването на дипломатически отношения между България и СССР от 23 юли 1934 г.

** В смисъл на “превози с цистерни”.

*** Съветско-финландската война започва на 30 ноември 1939 г. и приключва на 12 март 1940 г., когато е подписан договор с цел на прекратяването на военните действия. Виж : „История войн и конфликтов (Съст. И.В.Резько)”, Минск, 1997, том ІІ, с.138-139.

**** Има се предвид Егейско море, тъй като Бело море е море от Северния ледовит океан и като такова граничи с Баранцево море.

4 Невил Чембърлейн (16 октомври 1863 г. – 16 март 1937 г.) – британски държавен деец, консерватор. Премиер-министър на Великобритания през 1937-1940 г За нас е интересен фактът, че Невил Чембърлейн не е внесен в “Списъка на специално издирваните лица във Великобритания”, подготвен през 1940 г. от РСХА.

Документ № 47

ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО СЪПРУГА НА ТАТЯНА БАРСКАЯ

София, 20 март 1940 г.

ТАТЯНА БАРСКАЯ, дъщеря на баронеса ЛАУДОН, на 17.ІІІ. 1940 г. е заминала в Белград при майка си. Мъжът на Татяна работи като сервитьор в Американската легация.

АМВР, общо дело 25633, л.8. Оригинал, машинопис.

Документ № 48

ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ОТНОСНО ПОСЕЩЕНИЕТО НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОBЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА И ЗА ОТГОВОРИТЕ, ДАДЕНИ НА ЗАДАДЕНИ ОТ НЕГО ВЪПРОСИ

София, 23 март 1940 г.

Доклад

Днес ме посети възд[ушния] англ[ийски] аташе [А.Х.Х.] Макдоналд, по случай идването си от Белград, където е на постоянно местожителство.

Разговорът ни засегна различни въпроси, по които [А.Х.Х.] Макдоналд изказа следните мисли:

1. Югославия напоследък наистина получи самолети – английски и италиански. Английските са ловджийски и са по-добри от германските Месершмит. Италианските не са [от] най-добрите модели.

2.В Югославия народът е с голяма почит към българския народ и е за истинско сближение. Правителството изглежда не е на същото мнение. А военните среди по-скоро може да се каже, че са затворени в себе си и мислят за себе си, отколкото да се каже че са против българите.

3.Югославия обръща внимание на северните си граници, защото за нея врагове са Италия и Германия. Не се допуща, че ще употреби самолетите си срещу България.

4.Добре е, че напоследък балканските държави все повече се сближават и търсят основа за обща съпротива срещу външни влияния

5.На въпроса ми, как се смята че ще се изрази военното сътрудничество между държавите от Балканското сътрудничество и дали се допуща за лесно изпращането на турски сили да се бият на румънска земя, или обратно, на югославска земя, [А.Х.Х.] Макдоналд посочи за пример английските войски във Франция и допълни, че сътрудничеството може да се изрази в изпращането на САМОЛЕТИ, в използуването [на] съобщителните средства, в изпращането на военни материали.

6. На въпроса на [А.Х.Х.] Макдоналд, ние българите смятаме ли турците за свой вековен враг, отвърнах, че в Световната война [от 1914-1918 г.] бяхме съюзници с турците срещу Югославия и Англия и, че само застрашените интереси на Гърция и Румъния накараха турците да се отдалечат и да станат по-близки със силите от Споразумението. Никакви спорни въпроси не ни делят от Турция и бихме могли да станем много близки приятели, както по-рано, стига самите турци да могат да съгласуват това приятелство ангажиментите си към Балканското споразумение.

7.[А.Х.Х.] Макдоналд признава, че въпросът за Добруджа е назрял за разрешение в наша полза и намира, че може би неговото разрешение с време ще спаси Румъния от повече неприятности. Особено искаше да знае дали ние бихме нападнали румънците за да разрешим въпроса за Добруджа. Отвърнах му с вече изказаната мисъл от м[инистър]-председателя [Богдан Филов1], че не ще използуваме трудностите на съседите ни.

8.[А.Х.Х.] Макдоналд твърди, че новата карта на Европа трябва да се начертае с известни поправки там, където има сторени явни грешки. Дори допусна, че ще се прибегне до плебисцит за някои области.

9.Относно възможността ние да влезем в Балканското споразумение, отговорих на [А.Х.Х.] Макдоналд, че ние ясно сме посочили своя неутралитет и не искаме да се нареждаме, на която и да е страна. [А.Х.Х.] Макдоналд твърди, че обстоятелствата ще ни наложат да се определим ясно, към коя групировка искаме да бъдем. Не можете, казва той, вие да останете вън от войната до нейния край; ще се наложи да се определите. Сега се води малка война, истинската не е почнала.

10.[А.Х.Х.] Макдоналд искаше да знае дали ние българите бихме се наредили наред с румънците, за да се бием срещу трета страна, отговорих, че такова нещо е много тежко за когото и да е, [особено] на наше място.

(п) [не се чете]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.44. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.204-205.

1 Богдан Димитров Филов (28 март 1883, Стара Загора – 1 февруари 1945, София) – учен и политик. Завършил класически отдел в Софийската гимназия през 1900 г. Следва класическа филология, стара история и археология в университетите във Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург в провинция Баден-Вюртемберг (Германия) от 1901 до 1906 г. Доктор на Фрайбургския университет през 1906 г.; на специализация в Бон, Париж и Италия от ноември 1907 до март 1909 г.; директор на Народния музей в София от февруари 1910 до юли 1920 г.; декан на историко-филологическия факултет през уч(1924/1925 г.; ректор на Университета „Св.Климент Охридски” през уч.1931/1932 г.Следва класическа филология, история и археология във Фрайбургския университет в Германия. Министър е на просветата в правителството на Георги Кьосеиванов в периода 14 ноември 1938 –14 февруари 1940 г. От 15 февруари 1940 до 9 септември 1943 г. е министър-председател, а след това е регент. Министър на външните работи (1942-1943 г.). Военнопрестъпник. Осъден е на смърт и е екзекутиран. Доколко лъжлив и германофилски бил настроен Богдан Филов личи от дневника на генерал-фелдмаршал Халдер. Ето какво пише германският военноначалник три дена преди началото на операция “Браун” (нахлуването на германските войски в Холандия, Люксембург и Белгия) на 10 май 1940 г.: “7 май 1940 г. 12:13 часа…. – България е известена, премиер-министърът е благоразумен, министърът на външните работи е чисто граждански човек….” – виж:Гальдер, Ф., „Военный дневник 1939-1940”, Москва-Санкт Петербург 2002, с..

Документ № 49

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА СТАНАЛ ИНЦИДЕНТ В ЕДНО ОТ ПОМЕЩЕНИЯТА НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 23 март 1940 г.

“Р 10” донася:

На 22 т[ози] м[есец] Д[имитър] КАЙМАКЧИЙСКИ почива след обед от 13,30 ч. до 15 ч. в Легацията. към 15,30 ч. Звъни се, влиза [Джордж] БЕРИ, завъртява се и излиза. Към 16 ч. Идват УОЛКЪР и [Вадим] ГРИНЕВИЧ и след малко констатират, че касата е отворена. Викат веднага Димитър, но той не знае нищо кой я е отворил и забравил да я затвори. Телефонират на [Александър] РОС, като го питат дали [не я] е той [отворил] случайно. Като Димитър [Каймакчийски] му е казал, че е опасно да се оставя касата отворена, защото той е българин и според докладванията на Бедфорд, опасен в Легацията. А [Александър] Рос отговорил, че нищо няма в нея.

Димитър се съмнява, да не би да е всичко това някой трик скроен.

АМВР, об.д.5819, л.149. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.116-117.

Документ № 50

ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ МАЙОР ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ, ЗА ПРОВЕДЕНА БЕСЕДА С ДИРЕКТОРА НА БРИТАНСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БЮМОН НЕЗБИТ1.

Лондон, 27 март 1940 г.

Донасям, че на 18 т[ози] м[есец] посетих английския Генерален щаб – Разузнавателния отдел, поради личната покана на шефа на последния, генерал-майор Бюмон Незбит.

Повод за тази визита беше желанието на началника на английската разузнавателна служба* да ми връчи лично две грамофонни плочи – едната за мен и една за г[осподин] Пълномощния министър [Никола Момчилов] тук, на които са снети български военни маршове, свирени през м[есец] декемврий м[иналата] г[одина] от музиката на ирландската гвардия и на изпълнението, на които присъствувахме аз и нашият Пълномощен Министър [Никола Момчилов]. По въпросът се донесе тогава.

В разговор с началника на службата, последният ми съобщи, че е бил в България и, че познавал много добре българската войска, за която се изказа много ласково.

Във връзка с положението каза, че никой не знае как ще се развият събитията за в бъдеще, но все пак ще трябва да се очаква нещо по-съществено, че ще стане.

Заинтересува се за поведението на България в тая война и положението у нас. Казах му, че всичко в нас е тихо, спокойно и в ред и, че нашето положение относно войната е вече няколко пъти подчертавано и определяно от съответните официални власти и смятам, че това е добре известно и в Англия, а именно: мир, строг неутралитет, приятелски връзки с всички малки и големи държави, независимо от положението в което се намират сега. В отговор на това, същият ми каза, че добре е дето България се държи неутрална и, че това било и желанието на английската политика по отношение на България частно и Балкана изобщо.

Дължа да отбележа още, че след обявяването на войната [на 1 септември 1939 г.], аз съм приет много добре в английския Генерален щаб, което смятам не е резултат само на едно внимание към мен, поради добрите връзки, които имам там, но най-вече като израз на едно внимание към България, към която изглежда че английската политика е доста променена.

(п) [Пеню] Василев

Майор – военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.520, л.141. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.205-206.

1 Ф.Дж. Бюмон-Незбит (1893-1971 г.), британски генерал-майор. Военен аташе в Париж в периода 1936-1938 г., Директор на военното разузнаване в периода 1939-1940 г. Военен аташе на Великобритания във Вашингтон, САЩ.

* Генерал-майор Бюмон-Незбит замества на този пост предишния началник на британската разузнавателна служба – адмирал Хю Синклер, известен под псевдонимите “С”, “Quex” и др. Хю Синклер умира на 4 ноември 1939 г. Виж: Уоллер, Дж., “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001, с.142,148; R.V.Jones “Most Secret War”, London, 1998, p. 67; Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.32, 41.

Документ № 51

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ИНТЕРЕСА НА СТОЙЧО МОШАНОВ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА БРИТАНСКАТА ПОЛИТИКА

София, 4 април 1940 г.*

“Р 10” донася:

Днес, 4 април т[ази] г[одина], към 11,25 [ч.] видях пред Легацията автомобил с познат шофьор. След като го разпитах къде работи сега, узнах че при СТОЙЧО МОШАНОВ1 и колата е собствена на Мошанов. Утре вечер [Джордж] Рендел заминава за Лондон. Получени са днес пропагандни филми, които са дадени на дружество “Помиро” – ГЕНОВ.

АМВР, об.д.5819, л.172. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.117.

* В своето изследване Уйлям Макензи пише следното: „В България отдел D от април 1940 г. установил контакти с конгломерата от различни политически партии, който би могъл да се нарече ляв Център. В него влизали: „велчевисти” – армейска фракция, намираща се тогава в сянка; „протогеровисти”, остатъци на един от бойните отряди, участвували в Македонската смута, и Българската селска партия под ръководството на Георги Димитров (да не се бърка с по-известния български комунист). Ползата от тези контакти се оказали не големи, макар че се поддържали в продължение на цялата война… Министерството на външните работи, сигурно санкционирало установяването на тези връзки и използването им в целите на пропагандата и саботажа, но не повече от това. За съжаление, през август 1940 г. в София се появил м-р Джулиан Емери (в щата на отдел D не се намирал) и (очевидно по настояването на балканските представители на D) започнал да призовава към революция българските приятели на D. От посланика, м-р Рендел сега (сър Джордж), съвети по този повод не се искали, така че авторитетът на Министерството на външните работи въобще не пострадал”. – виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.62- 63.

1 Стойчо Стефанов Мошанов (25 януари 1892 – 10 януари 1975 г.) – политически деец, член на Демократическата партия и на Демократическия сговор. Участвува в Балканската война (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.). Министър е на народното стопанство в правителството на Андрей Тошев (април-ноември 1935 г.); председател е на ХХIV ОНС (1938-1939 г.); през август 1944 г. е натоварен от правителството на Иван Багрянов с дипломатическа мисия, имаща за цел да проучи в гр.Кайро условията за излизането на България от войната със САЩ и Великобритания.

Документ № 52

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 18493 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО НА ТУРСКАТА И БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА* В ИСТАНБУЛ

София, 8 април 1940 г.

МВ-ЩВ С куриер

№ 18493 Поверително.

8 април 1940 г. Цариград – Българска царска легация

София – За Военното аташе

Изпращат Ви се сведения за турската разузнавателна служба в Цариград и за лица в Цариград, които са в услуга на английската Р[азузнавателна] с[лужба] – за Ваше сведение.

Заповед.

Приложение: 2 страници**.

(п) [не се чете]

подполковник – началник на отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007, кн.3-4 , с.93

* Резидентурата на английската разузнавателна служба в Турция е била разположена в гр.Анкара. В Истанбул се намирала една от двете подрезидентури на английското разузнаване; другата била формирана и действувала в гр. Смирна. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.417.

** Виж съдържанието на документи под №№ 38 и 39.

Документ № 53

РАПОРТ № 55 НА ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ СЪС СПИСЪК НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 3 май 1940 г.

Р А П О Р Т № 55

Донасям Ви, Господин Началник, по възложената ми задача следното:

От проучванията, които направих, в изпълнение на горната задача и от сведенията, с които разполага службата, можах да констатирам, че напоследък персоналът при Английското косулство е чувствително увеличен.

Консулството по настоящем има следния състав:

До сега на служба:

1.ТЕРЕНС ВИНСЕНТ БРЕНАН1 – първи търговски секретар, род[ен през] 1887 г. в Лондон, жив[ущ на] ул.”Гургулят” № 15.

2.СТЕНЛИ ФРЕДЕРИК ХАРИСЪН – вице-консул, помощник на търговския консул, род[ен през] 1882 г., жив[ущ на] бул.”Фердинанд” № 56.

3.СТЕНЛИ БЪРД АНДРЮЗ – чиновник при Консулството, женен за българката ВЕРА БОЯДЖИЕВА и жив[ущ] на бул.”П[атриарх] Евтимий” № 5.

4.ДОМНА ДЖОРДЖ АДАМС – чиновничка-машинописка при търговския консул.

Новоназначени:

1. ЧАРЛЗ БЪРД АНДРЮЗ – работещ в Консулството като чиновник, жив[ее в] х[отел] “Кооп”.

2. ДЖИН ДЖОРДЖ АДАМС* – чиновничка, жив[ee] на ул.”Тимок” № 11.

3. ДЖАК ДЖОРДЖ АДАМС – брат на чиновничката Домна и Джин Адамс, чиновник при Консулството, жив[ее] на ул.”Тимок” № 11.

4.СИДНИ СИДНИ БЕРИ – консул, жив[ee в] х[отел] “България”.

5.ЖОРЖ ВАДИМ ГРИНЕВИЧ – чиновник при Консулството, син на Вадим Гриневич – чиновник при Паспортното бюро при Английската легация, живущ на ул.”Журналист” № 23.

Разузнавач № 4834 – 3 гр[упа]

АМВР, об.дело 23625, том 2, л.73. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.206-207.

1 Теренс Бренан е английски консул, който влиза в страната през Драгоман на 2 август 1938 г. и я напуска през граничен пункт в Свиленград на 11.ІІІ.1941 г. – Виж Картон за идентификация на Теренс Бренан – АМВР, общо дело 23625, том 11, с.110.

* В текста е дадено като “Джон Джордж Адамс”.

Документ № 54

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 12138 НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ ПРИ МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО МВ-ЩВ ОТНОСНО ЖЕЛАНИЕТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, КОНТРААДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ

София, 8 май 1940 г.

Английската легация с вербална нота № 39/22/40 от 26.ІV.1940 г. съобщава, че във връзка с една обща реорганизация в морската служба, досегашният морски аташе в София, капитан Х.Ф.Налдер, ще бъде в скоро време заместен от контраадмирала С.Е.Търл (С.Е.Turle, R.N., D.S.O.).

Освен този пост в София, адмирал Търл ще заема поста морски аташе при Легацията на Негово Величество Английския Крал в Атина, където ще пребивава повечето време. Адмирал Търл ще заеме своя пост през първата половина на месец юни. За точната дата на пристигането му ще се съобщи допълнително.

Като съобщава горното, МВ[н]РИ има чест да помоли МВ-ЩВ да му яви дали дава съгласието си за горното назначение.

Началник на протокола и на личния състав

(п) [Илия Белинков]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.100. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.207-208.

Документ № 55

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 18697 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО ОТДЕЛ ЗА ПРОТОКОЛА И ЗА ЛИЧЕН СЪСТАВ НА МВнРИ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ КОНТРААДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕННОМОРСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 15 май 1940 г.

12138-2-ІV. Министерството на войната – Щабът на войската съобщава на почитаемото МВ[н]РИ, че няма нищо напротив назначаването на Контр-адмирал С.Е.Търл за морски аташе при Английската легация в София.

(п) [Ничо] Георгиев

Полковник – началник отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.99. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.208.

Документ № 56

ДОНЕСЕНИЕ № 5605 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В БУРГАС ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ГР.БУРГАС ОТ ПОДПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС И ФРЕГАТНИЯ КАПИТАН Х.Ф.НАЛДЕР

Бургас, 15 май 1940 г.

Донасям Ви господин Началник, че на 12 май 1940 година в 13 часа пристигнаха в гр.Бургас, идещи от гр.Варна, подполковник АЛЕКСАНДЪР РОС – английски военен аташе в София и фрегатния капитан Х.Ф.НАЛДЕР – английско военноморско военно аташе в Атина, придружени от капитан [Никола Илиев] ЧОЛАКОВ, пътуващ с отделна кола. Групата е спряла на почивка в местността “Тунелите” и на границата между Провадийска и Айтоска околии, където [Александър] РОС е влязъл в разговор с прислужника на ханчето, когото разпитвал за новостроящата се ЖП линия Шумен – Карнобат. Последният му дал някои осветления без да обърне внимание на знаците, които искал да му даде да разбере шофьора, че не трябва да дава никакви обяснения.

При пристигането на колите в Бургас се спряха пред Английското консулство, гдето полковник [Александър] Рос и фрегатния капитан Налдер бяха посрещнати от английския консул в Бургас – ФРЕНСИЗ КОЛЛАС.1 Същите отседнаха в Консулството, а придружаващият ги български капитан [Никола И.] Чолаков с колата си с отправи за х[отел] “Империал”. В 15.10 часа Александър Рос и Х.Ф.Налдер излязоха от Консулството заедно с Франсиз Колас, минаха по ул.”Цар Симеон”, завиха по Булеварда, където Коллас им обясни нещо, сочейки бившата канцелария на дружеството “Гларус”, където сега се помещава метеорологичната станция, след което отидоха на пристанището. На излизане от пристанището, Коллас им посочи новата рибна борса, като им обясняваше нещо (новата рибна борса има над 30 постройки, кантори, складове и консервни фабрики на търговците, както хладилник). В дясно от рибната борса са производствените складове на 3-а трудова дружина. По край рибната борса минават петролните тръби на дружеството “Петрол”, по които тече разтовареният петрол от параходите до резервоарите на дружеството, след което се прибраха в хотела. Там се бавиха 5 минути, след което отидоха в Гражданския клуб. Повикали са ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДАМАСКИНОВ – секретар на Английското консулство, с когото са говорили около 5 минути, след което излязоха и на път за Английското консулството се отбиха в клуба на Лигата на говорящите английски език, след което отидоха в Гръцкото консулство. В 16.35 часа излязоха от Гръцкото консулство и отидоха в Английското консулство (същият ден, турският консул в Бургас отсъствувал от града, поради която причина вероятно не са отишли в Турското консулство). В 19.30 часа излязоха от Английското консулство, минаха по Булеварда, където се срещнаха с Д-Р КУРТ ЯКУБОВСКИ – германски консул в Бургас, поздравиха се с Коллас, след което минаха по бул.”Цар Асен”, завиха по ул.”Княгиня Евдокия” и се отбиха в цветарника, намиращ се на същата улица. На излизане от цветарника, Коллас посочи на [Александър] Рос и [на] Налдер къщата на германския консул, завиха по ул.”Рилска” и по улиците […]. В 19.35 часа пред Консулството спря един файтон, на който натовариха куфарите на гостите. Последните излязоха от Консулството и поеха към хотел “Империал” следвани от файтона. Гостите влязоха в хотела, Коллас говори 2-3 минути с ДАНО ГЕОРГИ САВА ЦЕНОВИЧ, след което влезе в хотела. В 19.35 часа излязоха от хотела Коллас и Налдер, които се разхождаха по главната улица, като връщайки се бяха поздравени от минаващите по главната улица: ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДАМАСКИНОВ, ПАНО АТАНАСОВ ПЛОЧЕВ, ЯНИ и ХАРАЛАМБИ МИЛЮ КЕРЕМЕДЧИЕВ, КИРЯК СТЕФАНОВ ИЛИЕВ и КИРИЛ ЦВЕТКОВ ГАЙДАРОВ. След разминаването им Коллас се обърна и посочи на Налдер нещо към групата (предполага се, че е посочил лице, което е в тяхна услуга), след което отидоха пред хотела, където се срещнаха с [Александър] Рос и капитан [Никола Илиев] Чолаков. От там всички заедно отидоха в Морското казино на вечеря. В 22.45 часа същите напуснаха казиното и тръгнаха по главната алея на Булеварда, като точно по ул.”[Цар] Симеон” групата се размина с ПАУЛ ТЮМ – директор на Немското училище в Бургас, който вероятно разбра, че са англичани и като видя, че се съпровождат от български офицер веднага се върна и движейки се на няколко метра след тях, криейки се покрай дърветата, съпроводи групата до хотела, след което се прибра.

На 13 май 1940 година в 7.50 часа излязоха от хотела полковник Александър Рос и фрегатния капитан Х.Ф.Налдер и отидоха в Английското консулство. В 9.30 часа излязоха от Консулството Александър Рос и Налдер, придружени от Коллас, отидоха в х[отел] “Империал”, откъдето Налдер взе багажа си и придружени от капитан [Никола Илиев] Чолаков отидоха на гарата. В 10 часа Налдер отпътува за София, а [Александър] Рос, Коллас и капитан [Никола Илиев] Чолаков се върнаха в хотела. Там Рос се преоблече, след което отидоха и тримата в Английското консулство. В 10.30 часа от Консулството излязоха [Александър] Рос и капитан [Никола Илиев] Чолаков и отидоха в Щаба на 24-и полк. В 11 часа се върнаха наново в Английското консулство. В 12 часа капитан [Никола Илиев] Чолаков напусна Английското консулство. В 14.30 часа пред Консулството спря кола № Б-с 8 на Енчо Македонски. В 15.30 часа [Александър] Рос и Коллас се качиха в колата и отидоха до хотел “Империал”, след което тръгнаха по шосето за минералните бани (същите искаха разрешение да заминат за Поморие, Несебър и Созопол, по пътя за където има укрепени постройки, обаче не им бе разрешено). По пътя се спряли до едно място, в което до самото шосе има построени няколко дъсчени къщички и Коллас обясняваше нещо на [Александър] Рос, след което отидоха в боровата гора, където Коллас показа на [Александър] Рос електрическия трансформатор на дружеството “Адриа”, откъдето се разпределя електрическият ток за Айтос, Карнобат и Захарната фабрика при с.Камено, Бургаско. В 16.40 часа Александър Рос излезе от хотела, взема Коллас и се упътиха към Английското консулство, като на пътя зад него бяха придружени от намиращият се в него момент в Канцеларията на Общия съюз на земеделските кооперации – ДАНО ГЕОРГИ САВА ЦЕНОВИЧ, който излезе, настигна ги и говори нещо с Коллас, след което Коллас и [Александър] Рос отидоха в Английското консулство.

В 19.30 часа пред Консулството спря един файтон, от който слезе Димитър Николов Дамаскинов и влезе в Консулството. Не много след това от Консулството излязоха [Александър] Рос, Коллас и Димитър Дамаскинов. [Александър] Рос се сбогува с Дамаскинов и се качи с Коллас на файтона, отбиха се в хотела, откъдето с взе багажа и отидоха на гарата. В 20 часа подполковник [Александър] Рос придружен от капитан [Никола Илиев] Чолаков отпътуваха за София.

Приложение: 1 снимка*.

АМВР, об.дело 23633, л.20-20а. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.208-210.

1 Франсиз Жервоайз Колас, майор о.з. от британската армия е търговски консул в Бургас, от къде напуска страната на 7 март 1941 г. – виж Картон за идентификация на Франсиз Жервоайз Колас, АМВР, об.дело 23625, том 10,л.42.

* Тук не се прилага.

Документ № 57

ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 5854 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В БУРГАС ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ПАВЕЛ ПАВЛОВ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЕКИПАЖА НА ХОЛАНДСКИЯ ПАРАХОД “ТРАЯНОС” ВЪВ ВОЙНАТА, НА СТРАНАТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ФРАНЦИЯ

Бургас, 22 май 1940 г.

Донасям Ви, господин Началник, че на 17 май 1940 година на Бургаското пристанище акостира параход “ТРОЯНОС”, който разтовари 300 тона бяла ламарина и замина за гр.Варна, където ще разтовари син камък.

Параходът “ТРОЯНОС” е напуснал холандското пристанище “Ротердам” преди да се развият последните събития в Холандия*. След като е стигнал в Цариград, там е получил нареждане от директора на параходната компания, който е забегнал от Холандия в Лондон, параходът да се пребоядиса в тъмен [защитен] цвят и се премахнат от него всички знаци на неутрален кораб.

От гр.Варна параходът ще замине за Кюстенджа – Румъния, където ще разтовари стока. След това, корабът щял да се отправи за о[стро]в Малта, където ще се присъедини към английския конвой, с който да замине за Англия. Корабът плава под холандско знаме. Сред екипажа на кораба се чувствува, че са изпаднали много духом, тъй като не знаят каква ще бъде тяхната съдба за напред,** а така също не знаят и какво е станало с техните семейства в Холандия.

За сега всички нареждания за движението на холандските търговски кораби се давали от директора на параходната компания, който се намирал в Лондон.

ОБЛАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК: (п) [не се чете]

НАЧАЛНИК СЛУЖБА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ”: (п) [Павел Павлов]

АМВР, об.дело 23633, л.21. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.210-211.*

* Става дума за окупацията на територията на Холандия от Германия.

** Корабоплаването в този период на войната не било никак безопасно, тъй като се извършали редица саботажи и диверсии срещу корабите от флота на Великобритания и съюзниците и. Така например, в една своя поверителна телеграма под № 1571 от 14 февруари 1940 г., изпратена до Дирекцията на полицията, областният полицейски началник във Варна съобщава че “по сведение от английските среди, адската машина, която експлоадирала в английския параход “АБЕЙ” е била поставена в Цариград при товарене на въглища за парахода”. Виж: АМВР, об.дело 23625, том 2, л.7.

Документ № 58

ТЕЛЕФОНОГРАМА ОТ АДЮТАНТА НА АРТИЛЕРИЙСКО-ТОВАРНОТО ОТДЕЛЕНИЕ В ГР.БЕРКОВИЦА ДО СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ ГЕНЧЕВ ЗА ОПИТА НА НЯКОЛКО АНГЛИЧАНИ ДА ВЛЕЗАТ С ЛЕКА КОЛА В ЗАБРАНЕНА ЗОНА

София, 9 юни 1940 г.

Адютантът на арт[илерийското] тов[арно] отделение в Берковица съобщава по телефона:

Днес в 15 часа трима англичани и една жена пристигнаха с лека кола Д.Т. № 121 на Петрохан и са искали да отидат по дефилето на Гинската река към границата, под предлог да ловят риба.

Полицейските власти са попречили и не са позволили да отидат. Върнали са се обратно в София. Всички били на възраст около 40 години. Предполага се между пътниците да е бил английският военен аташе.

9.VІ.1940 г. София

Приел – капитан [Георги Иванов] Генчев

[Резолюция:] ДТ 121 – на въздушния аташе подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.45. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.211-212.

Документ № 59

ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № 14599 НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО МВ-ЩВ ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ КОМАНДЕР ФУРС ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ ЗА ЕВРОПА

София, 24 юни 1940 г.

Английската легация, с писмо № 80/39/33/40 от 13 юний т.г., уведоми Министерството, че Английското правителство е назначило Commander (E) J.P.W.Furse на поста помощник-военен [морски] аташе за Европа.

Като съобщава горното, Министерството на външните работи и на изповеданията има чест да помоли Министерството на войната – щабът на войската, да му яви дали дава съгласието си за това назначение.

Началник на протокола и на личния състав,

Пълномощен Министър (п) [Илия Белинков]

[Резолюция:] Съгласни сме. 24.VІ.1940 г. (п) [не се чете]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.64. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.212.

Документ № 60

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6000 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ОТНОСНО НАЗНАЧАВАНЕТО НА КОМАНДЕР ФУРС ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 25 юни 1940 г.

14599-2-ІV. Щабът на войската съобщава на почитаемото МВ[н]РИ, че няма нищо против назначаването на Commander (E) J.P.W.FURSE за помощник [военно-]морски аташе за Европа.

(п) [Ничо] Георгиев

Полковник – Началник на отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.212-213.

Документ № 61

ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ВОЕННОМОРСКИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ КОНТРААДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ, ИЗГОТВЕН ОТ ЩАБА НА ВОЙСКАТА – МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА

София, 18 юли 1940 г.

Министерство на Войната. Щаб на войската – Р.О.

Лист със сведения №… за английския [военно-]морски аташе в България контраадмирал С.Е. Търл.

Наченат на 18.VІІ.1940 г.

Кога е пристигнал в София и, кога се е представил. В какъв чин е назначен:

– На 18.VІІ. – на Началника на Щаба.

– На 20.VІІ – на господин Министъра на войната.

– Каква длъжност е заемал преди:

– В запаса на флота.

Поканен на обеди, вечери от Щаба на войската и др.

– Поканен и присъствувал на вечеринката на Конницата на 10.ІІ.1940 г.

– Посещения на войскови части:

– На 18.ІІ.1940 г. посетил във Варна Н[ачални]ка на флота; На 10-12.V.1940 г. посетил Варна и Бургас (гл[едай] досието на [Александър] Рос).

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.98. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.213.

Документ № 62

БЪРЗИ ТЕЛЕФОНОГРАМИ НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО НАЧАЛНИК ЩАБА НА 3-А АРМИЯ И ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ФЛОТА, ОТНОСНО ПОСЕЩЕНИЕТО НА АДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ НА РАЗЛИЧНИ БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ

София, 20 юли 1940 г.

Да се предаде на полковник [Асен Константинов] Тошев1 – началник на флота, да не заминава за София, понеже в понеделник ще му се представи новият английски [военно]морски аташе – адмирал [С.Е.]Търл, който утре заминава през Лом за Русе и Варна. ЗАПОВЕД.

20 юли 1940 година.

[Ничо] Георгиев

Полковник – началник на отделение

Предал, [Борис Панайотов] Куюмджиев2 – капитан, дежурен по щаба на войската

Приел, Цветков, чиновник, дежурен по флота.

Варна – гарнизона, копие, началник-щаба на флота

На английският адмирал [С.Е.] Търл да се аташира един офицер (говорящ английски), който да следи с кого ще се срещне.

Понеже английските офицери (подполковник [Александър] Рос и адмирал С.Е.Търл) ще отидат в Бургас, да се отклонят от правия път Варна – Бургас, под предлог, че се поправя пътят и насочат по пътя: Провадия – Айтос – Бургас. Варненският гарнизон да предупреди Бургаският гарнизон за тръгването им.

[Ничо] Георгиев

Полковник – началник отделение

Предал, [Борис Панайотов] Куюмджиев – капитан, дежурен по Щаба на войската

Приел, Д.Шишков – моряк, дежурен телефонист

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.483, л.4-5. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.213-214.

1 Асен Константинов Тошев – роден 16 юни 1893 г. в гр.Русе. Произведен в подпоручик на 18 май 1915 г., поручик – 2 август 1915 г., капитан – 18 септември 1917 г., майор – 6 май 1924 г., подполковник – 6 май 1928 г., полковник – 6 май 1935 г., контрадмирал – 3 октомври 1942 г. Служил е адютант на Черноморската част, командир на миночистачна рота в Дунавската част, командир на миноносец, командир в народната дружина с МЗ 47/1931 г., командир на смесен дивизион от морската бригада с МЗ 134/1932 г., командир на торпедоносен дивизион, командир на научна дружина с МЗ 61, 216/1934 г., командир на Дунавската флотилия с МЗ 75, 116, 396/1935 г., към щаба на флота с МЗ 138/1935 г., командир на Черноморска флотилия с МЗ 132/1936 г. и МЗ 22/1938 г. НЩ на Морски дивизион с МЗ 237/1932 г., началник на флота с МЗ 14/1940 г., уволнен през 1944 г.

2 Борис Панайотов Куюмджиев – роден но 20 юни 1903 г., Белоградчик. Завършил ВА гщ през 1936 г., подпоручик – 6 септември 1926 г., поручик – 21 октомври 1929 г., капитан – 3 октомври 1935 г., майор – 3 октомври 1942 г., подполковник – 9 септември 1945 г., полковник – 3 март 1947 г. Служил както следва – 7-а жандармерийска дружина, 9 пехотен полк, 7-и пехотен полк, помощник-началник на Самоковското военно окръжие през 1935 г., помощник-началник на секция в ЩВ през 1938 г., началник-секция в 10-а пехотна дивизия през 1944 г., началник-секция в 3-а армия, началник-секция в ЩВ през 1944 г., помощник-военен аташе в Анкара през 1944 г., военен аташе във Вашингтон – към Анкара през 1946 г., началник отделение в Разузнавателния отдел – ГЩ през 1947 г., началник-щаб в 6-а пехотна дивизия през 1948 г., уволнен през 1948 г.

Документ № 63

ТЕЛЕФОНОГРАМА НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ ОТНОСНО АТАШИРАНЕТО КЪМ БРИТАНСКИЯ АДМИРАЛ ТЪРЛ, НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР

София, 22 юли 1940 г.

ТЕЛЕФОНОГРАМА

Варна – началнику флота

Аташирайте към английския адмирал един офицер, който да знае английски [език]. Същият офицер да ги придружи с автомобил през Айтос за Бургас.

От Бургас същият офицер да ги придружи с влак до София като им обясни, че е аташиран към адмирала през неговото пътуване из България.

За пристигането им в Бургас донесете в Щаба на войската своевременно. ЗАПОВЕД.

22.VІІ.1940 г. София, 19.30 часа.

(п) [Ничо] Георгиев

Полковник – началник на отделение при Щаба на войската

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.483, л.2. Оригинал, машинопис.

Документ № 64

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 369 НА НАЧАЛНИКА НА ЛОМСКИЯ ГАРНИЗОН ПОДПОЛКОВНИК Г.ЕНДЕРСКИ ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА 4-А АРМЕЙСКА ОБЛАСТ И НА 6-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПЪТУВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ АДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ

Лом, 22 юли 1940 г.

Донасям, че вечерта на 21 този месец, в 19.35 часа с автомобил СФ 500 пристигнаха идещи от София адмирал С.Е.Търл, английски морски военен аташе за Балканите със седалище Атина – Гърция, придружаван от чиновник и чиновничка от Английската легация в София и шофьора на колата. Съгласно дадените нареждания на полицейските власти, колата бе спряна при влизането си в града от униформен полицейски стражар, който се представи на услугите на адмирала.

Колата спря за 10 минути пред хотел “Македония”, където аташето остави багажа си, след това всички отидоха в ресторант “Чучулига” на вечеря. Към 21 часа аташето се прибра в хотела на спане, а придружаващите го заминаха за София обратно, за което полицейските власти веднага уведомиха Фердинандското полицейско околийско управление. На 22 того сутринта, след закуска в хотел “Македония” в 7.20 часа, с файтон аташето [С.Е.Търл] отиде на пристанището, разхождаше се сам на кея около половин час, като внимателно разглеждаше складираните, товарещите се и разтоварващи стоки, както и шлеповете и параходите. По-дълго се спря пред един шлеп, от който се разтоварваше желязо. Точно в 8 часа, същият се качи на борда на пътническия параход “Княз Кирил” на път за Русе, като до тръгването на парахода не отделяше поглед от пристанищните складове, кея и параходите. Не говори български и през време на престоя си не се е срещал с никого. Притежава освен паспорта [и] един открит лист, издаден от Българската царска легация в Атина под № 528 от 21.VІ.1940 година, с който се умоляват българските власти да му оказват нужното съдействие при пътуването.

След заминаването му, полицейските власти са уведомили по телефона Оряховското околийско полицейско управление за наблюдение на лицето, при пристигане на пристанището в гр.Оряхово.

№ 369 – 22 юли 1940 г.

гр.Лом

(п) Г.Ендерски

Подполковник – Началник на Ломския гарнизон

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.483, л.3. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.214-215.

Документ № 65

ПИСМО № 18063 НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ ПРИ МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО РО-ЩВ И ДО МВ-ЩВ ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ МАЙОР КРОУЛИ1 ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 23 август 1940 г.

МВ[н]РИ има чест да съобщи на Министерството на войната-ЩВ, че Английската легация с писмо № 18063-2-ІV. уведоми Министерството [на външните работи и на изповеданията], че английското правителство е назначило г[осподин] майор А.М.Кроули (Squadron Leader A.M.Crowley) за помощник въздухоплавателен аташе при Легацията.

Г[осподи]н Кроули, който се очаква да пристигне скоро време, ще пребивава постоянно в София.

Н[ачални]к протокола и лич[ния] състав

Пълномощен м[инистъ]р: (п) Ил[ия] Белинков

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.86. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.215-216.

1 Майор Ейдан Мериуел Кроули е назначен за помощник на военновъздушния аташе но Великобритания в България на 23 март 1940 г. Като такъв, той е представен на ръководството на РО-ЩВ от ръководстото на МВнРИ с донесение № 18697-2-ІV от 23 август 1940 г. На територията на България влиза на 6 октомври 1940 г. и стои до 6 март 1941 г. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.86; Картон за идентификация на Ейдан Мериуел Кроули – АМВР, об.дело 23625, том 11, л.78.

Документ № 66

ПИСМО № 272 НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Н БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА КАПИТАН КЕЙВЪН ДЖЕЙМС ЕЛИЪТ1 КЪМ ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 28 август 1940 г.

Г[осподи]н полковник,

С настоящото си писмо Ви съобщавам, че капитан Кейвън Джеймс Елиът е зачислен към персонала на Английската легация като помощник военен аташе. Ще бъде за мен удоволствие да Ви го представя, когато Ви е удобно.

Благоволете да приемете драги г[осподи]н полковник, изразът на най-отличните ми почитания.

3.ІХ.1940 г.

(п) А[лександър] Рос

подполковник*

[Резолюция:] Представи се на 3.ІХ.1940 г. на Н[ачални]ка [на] Щаба [на войската] и на Н[ачални]ка [на] Р[азузнавателното] о[тделение].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.90. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.216

1 Майор Кейвън Джеймс Елиът (Kаvan James Elliot) влиза в страната на 26 август 1940 г. и я напуска в качеството на помощник английски военен аташе на 7 март 1941 г. Официално заема поста на помощник военновъздушен аташе на Великобритания в България в периода от 3 септември 1940 г. до 10 март 1941 г. Той е представител на изследователската служба на британското военно разузнаване МI(R) [Military Intelligence (Research)] – организация, „изпълняваща специални задачи в критични ситуации, които ненапълно влизали в сферата на дейността на всяка друга служба от военното министерство” – Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.80, 85. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, майор Кейвън Джеймс Елиът през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (Подотдел „Политически и икономически контрашпионаж – Север”). В списъка той е внесен под № 29 като “Eliot, brit. N.-Agent, England” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. , 225, 369.

* Така е даден в документа.

Документ № 67

ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ПОМОЩНИКА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР КЕЙВЪН ДЖЕЙМС ЕЛИЪТ, ИЗГОТВЕН ОТ ЩАБА НА ВОЙСКАТА – МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА

София, 3 септември 1940 г.

Министерство на войната – Щаб на войската – Р[азузнавателно] О[тделение].

Лист №…* със сведения за помощника на английския военен аташе в България майор Кейвън Джеймс Елиът

Кога е пристигнал в София и кога се е представил. В какъв чин е назначен:

– 3.ІХ.1940 г. пристигнал в чин капитан. От днешна дата произведен в майор.

Каква длъжност е заемал преди:

– Това от Кайро. Запасен офицер. Бил в Загреб 5 години.

Образование и какви чужди езици владее:

– сръбски и руски. Сега учи български.

Женен или не, колко деца има:

– Женен за рускиня. Жена му е в Англия.

Промени за отбелязване в службата му (производство и др.) и в семейството му:

– С пристигането си е произведен в чин майор.

Посещения на войскови части:

– Представил се на Н[ачални]к щаба [на войската], командира на Въздушните [на] Н[егово] В[еличество] войски и на полковник [Константин] Узунски.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.88-89. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.216-217.

* Така е в документа. Листът няма пореден номер.

Документ № 68

БЪРЗА ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 631 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА РЕАКЦИИТЕ В БРИТАНСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ОПАСНОСТТА ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ

Лондон, 24 октомври 1940 г.

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 256/24 октомври 1940 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 15107/25 октомври 1940 г.

Донасям, че Турция била неутрализирана. За Балкана* не пишат вече нищо.

Положението на Англия се смята тежко**.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е. 520, л.408. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.173.

* В смисъл на Балкански полуостров. Тук е уместно да се отбележи, че през октомври 1940 г. в Букурещ пристигнали първите части на вермахта, поставени под командването на генерала от кавалерията Ерик Ханзен. Постепенно числеността на германските войски, била увеличена до две дивизии, които се явявали постоянен фактор на сила на Балканския полуостров – виж: Скорцени, О., „Диверсия – мое ремесло. Мемуары”, Мадер, Ю., „Говорят генералы шпионажа. Документальный очерк об организации, структуре и операциях секретной службы ОКВ „Заграница/Абвер”, Смоленск, 2001, с.364-365.

** В действителност Великобритания успява да излезе от кризата, настъпила след Норвежката кампания на Хитлер, а решителната дейност на британския адмирал Чарлз Форбс свежда до минимум опасността от германско нахлуване на територията на Великобритания. Успехите в региона на Средния изток били голями, британският генерал Уейвъл успял да унищожи италианската армия на територията на Либия, а Малта получила попълнение и наново се възродила към живот. Нещо повече, веднага след влизането на Италия във войната, станало ясно огромното значение на Малта – островът защитавал най-важните британски комуникационни артерии и се явявал един от най-важните фактори, които разстроили плановете на дуче по отношение на Египет, Суецкия канал и Средния изток. Виж по-подробно Роскилл, С.У. “Флаг Святого Георгия. Английский флот во Второй мировой войне”, М., 2000, с.133, 152-153; Смит, П.Ч., „Пьедестал”, М., 2006, с.30; „Мальтийские соколы. Июнь 1940 г. – ноябрь 1942 г.” – в: Спик, М., „Асы союзников”, Смоленск, 2000, с.135-153. и др.

Документ № 69

БЪРЗА ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 636 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ, ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНОТО МУ ЗАМИНАВАНЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Лондон, 25 октомври 1940 г., 16 часа

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 258/25 октомври 1940 г., 16 ч[аса]

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 15112/26 октомври 1940 г., 9.30. ч[аса]

Моля да ми се съобщи връщам ли се сигурно през декември*, за да зная какво да правя.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

Рез[олюция:] Докладвано. Ще остане до март [1941 година].**

Дешифрирал Р[азузнавателно] О[тделение] 4***

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.520, л.409. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.173.

* В текста е дадено като “на декемврий”.

** Това е първото косвено свидетелство за намерението на българското правителство да се присъедини към Хитлеро-фашистката ос.

*** Секция РО 4 се занимава с шифриране и дешифриране на изпращаните в и от РО-ЩВ сведения и информации. По-късно тази секция се използва за връзка между германския Абвер (армейско разузнаване и контрразузнаване) и РО. Виж: Кръстев, Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006, с.44.

Документ № 70

ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ EЙДАН М.КРОУЛИ, ИЗГОТВЕН В РО-ЩВ

София, 30 октомври 1940 г.

Министерство на войната – Щаб на войската – Р[азузнавателно] О[тделение].

Наченат на 30.Х.1940 г.

Лист №…* със сведения

за

Помощник военния аташе в България

Майор А.М.Кроулей

1. Кога е пристигнал в София и кога се е представил – 30.Х.1940 г.

2. Каква длъжност е заемал преди това – това от Английската легация в Анкара.

3. Образование и какви езици знае – френски.

4. Женен или не. Колко деца има – неженен.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.79. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котева, А., Котев, Н., “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.217.

* Така е в текста. Документът няма пореден номер.

Документ № 71

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА БРИТАНСКИ ДИПЛОМАТИ ИЗ СТРАНАТА

София, 30 октомври 1940 г.

“Р 10” донася:

Лицето БУКО КОЕН, живущ на ул.”Средна гора” № 16, дойде да поиска пропаганден материал, щял бил да идва всяка събота за нови издания и моли да му дадели повече, за да ги разпространява*. За Видин бяха заминали Т[еренс] Бренан и [капитан Кейвън] Елиът, погрешно съм донесъл за [майор Ейдан] Кроули – [помощник] въздушното аташе, който не е заминавал. От днес се въвеждат две смени нощни телефонисти в Легацията, единият МИХАИЛ РУСНАКА и вторият ЖАН, като Михаил почва от тази вечер, утре вечер е ЖАН и т.н. Поставено е едно легло до телефона, неотлъчно ще стоят до сутринта 8 ч. Най-добрият случай може да бъде сега?

АМВР, об.д.4340, л.335. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.117.

* Ето как анализира подобен случай първият историк на операциите на УСО и ОПВ (Отдела за политическа война), Уйлям Макензи. През 1947, още по горещите следи на събитията, той отбелязва: „… Този момент трябва специално да се подчертае. Става дума не за нивото на компетентност на различните служби от УСО, а за принципиалната разлика на осъществяването на операцията на неутрална територия, от тези, които се провеждали непосредствено под носа на германската армия и полиция. Зад пределите на окупираната територия обикновено агентът живеел под надежно прикритие, и докато той действувал незабелязано, тихичко, то могъл дори да създава агентурна мрежа, не влизайки при това в схватка със законните власти, докато неговите хора не преминавали към практически действия. На окупираната територия като най-сложна задача е било самото внедряване на агента, а всеки ден на съществуването на свобода се превръщало в професионален успех…. УСО (и отдел D преди него) били несъмнено неопитни отначало, обаче не било тяхна вина, че те били прекалено късно въвлечени в делото и не успели в достатъчна степен да се обучат на това, как да развиват своите структури в различните страни до този момент, в който започвали да се разрушават фронтовете. С грамадно преимущество в областта на строителството и ученето обладавали в Европа организациите на Комунистическата партия. Техните кадри съществували и били добре подготвени дълго време преди германската окупация. Партиите, действително, силно пречели на нейните минали политически дългове, но тя в крайна сметка се явявала реална сила. Задачата навреме да организираш, се явявала една от най-главните, и за това трябва да се помни, ако нуждата от УСО някога възникне отново…” Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.410.

Документ № 72

БЪРЗА ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 660 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА РЕАКЦИИТЕ ОТ ИТАЛИАНСКО-ГРЪЦКАТА ВОЙНА

Лондон, 31 октомври 1940 г., 8 часа

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 259/31 октомври 1940 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 15437/1 ноември 1940 г.

Донасям, че смятат, че Гърция не може да устои и, че не могат да и помогнат.* Нашият неутралитет се посреща добре.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

Дешифрирал Р[азузнавателно] О[тделение] 4.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.520, л.411. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.174.

* В случая се има предвид започналите тежки военни операции срещу италианския агресор, който обяви война на Гърция на 28 октомври 1940 г. На същата дата, 9-а италианска армия в състав от девет дивизии (сред които са били елитните “Чентавро”, “Сиена”, “Джулия”, “Парма”, “Пиемонте” и “Ферара”) успява да пробие отбраната на 50-км участък и да проникне на територията на гръцки Епир и Македония. Виж по-подр. Кирьякидис, Г.Д. “Греция во второй мировой войне”, М., 1967, с.61-65; Брагадин, М.А. „Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных”, М., 2001, с.70-73.

Документ № 73

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ЗАПОЧНАЛАТА ПОДГОТОВКА НА ОТБРАНАТА НА ЗДАНИЕТО НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 31 октомври 1940 г.

“Р 10” донася:

Снощи бях с ЖАН. На прибиране в къщи, каза ми, че видял на масата на [Алан] Метвен една адска машина*, която той и Метвен са пренесли от Легацията в Бюрото [на военния аташе]. [Алан] Метвен вчера го е пратил да купи пет бутилки по един литър – празни, с тапи, които са напълнени с бензин, въпреки че имат доста празни бутилки. Уговорено беше с него да отида сутринта в 8,15 ч. И прегледах всичко това, обаче на уреченото време него го нямаше. Той дошъл, почистил канцеларията и излязъл, чаках го долу на вратата. В 9,10 часа дойде, като се зададе откъм ул.”Цар Крум”, стигнах по етажите и му казах, че ще се кача горе при него, когато се качих, МАЛТИЕЦА беше там и по стълбите се качваше малкия [Жорж Вадим] Гриневич1, като двамата ми объркаха работата.

Жан ми каза, че тъкмо чистил, съобщили му от [Английската] легация – да отиде с колата на [капитан Кейвън] Елиът на гарата и го посрещне и той отишъл. Елиът се е завърнал от Русе. Влезте във връзка с Жан. Вчера [Алън] Метвен и Томсън – машинописка, са изгорили почти цялата архива. Ключът от касата стоял в едно от чекмеджетата на една маса, незаключени чекмеджета.

АМВР, об.д.4340, л.332. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.117.

* В смисъл на минноподривно устройство.

1 Това е синът на Вадим Павлович Гриневич, който също е бил служител на Паспортното бюро. Виж съдържанието на документ под № 54.

Документ № 74

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА МОНТАЖА НА НОВ ТЕЛЕФОНЕН НОМЕРАТОР В ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 31 октомври 1940 г.

“Р 10” донася:

ВИДЯХ СЕ СЛЕДОБЯД С ЖАН. ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ СНОЩИ Е БИЛ ПОВЕЧЕ ПИЙНАЛ, ТА НЕ СМЕ СЕ РАЗБРАЛИ ДОБРЕ. АДСКАТА МАШИНА Е БИЛА В КАНЦЕЛАРИЯТА НА [Алън] МЕТВЕН ПРЕДИ ТРИ СЕДМИЦИ, А ВЧЕРА СА ПЪЛНИЛИ БУТИЛКИ С БЕНЗИН. ОБАЧЕ ТОЙ НИЩО НЕ ЗНАЕ ПОВЕЧЕ ЗА ТАЗИ МАШИНА. КОГА Е ИЗНЕСЕНА И КЪДЕ. ПЕТ БУТИЛКИ С БЕНЗИН СА ОЩЕ ГОРЕ. [Подполковник Александър] Рос е идвал в Бюрото си около 11 часа. В бюрото по печата тази вечер са поканени около 60 души на коктейл след 10 часа, предимно журналисти. В [Английската] легация се инсталирва нов голям номератор, телефонен с 12 номера, монтьорът е англичанин, дошъл от Белград.

АМВР, об.д.4340, л.326. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.118.

Документ № 75

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ЕВАКУАЦИЯТА НА АНГЛИЙСКИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПЕРСОНАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ

София, 6 ноември 1940 г.

“Р 10” донася:

Можах да се видя за малко с бай Димитър [КАЙМАКЧИЙСКИ], който ми каза следното: Снощи е трябвало куриерите ЕЛИАС Алберт и КРОМУЕЛ да заминат за Варна с човалите*, много на брой, около 40, но понеже паднала скала по линията и затрупала същата, отказали се за утре, 7-ми того на 11,40 направо за Цариград, като все пак върнали в Легацията с камиони. Наредете утре, според бай Димитър [Каймакчийски] имало важни работи.

Двете лица по-горе са под следствие и ще бъдат дадени под съд за изчезналите два човала* Между човалите* имало някои доста тежки, малки необикновено тежки. От днес ще имат в [Английската] легация всяка вечер по един чиновник и дежурен телефонист, като от тази вечер почва 1-вия секретар – ЛАМБЕРТ. Инсталирани са два алармени звънеца, единия[т] до леглото на телефониста, а другия[т] до леглото на дежурния чиновник, като вратата, която води от телефона до канцелариите, вечер се заключва. От днес вече ще се затварят и външните врати на двора – железните.

ТАТЯНА РОС е заминала също днес с доста багаж, изглежда неинтересен, защото го оставили снощи на гардероб при гарата. Продължават усилено опаковката на багажа на [Английската] легация, но още не е заминало нищо. Главната архива е изгорена цялата, останала била много малко, но всеки ден продължават да горят. Димитър [Каймакчийски] каза, че сега били извънредно много внимателни и пистолетите им били винаги заредени.

Снощи на гарата се усъмнили и веднага се бръкнали за джобовете. Стоят при товаренето и разтоварването самите те. Ако били пътували снощи, човалите щели да бъдат придружавани от 6 души, между които и майор ГЛЕН1, обаче утре за Цариград – направо само от горните двама. [Михаил] Пъдев запъхтян иде отвън и веднага търси министъра [Джордж Рендел] да го приеме, но последния[т] го нямало в [Английската] легация.

АМВР, об.д.4340, л.283. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.118.

* В текста на документа е дадено като „чували”.

1 В случая е допусната грешка в званието. Става дума за ръководителя на белградското отделение на УСО (т.е. на отдел D), той и помощник военноморски аташе капитан 2-ри ранг от доброволческия резерв на Кралския ВМФ А.Р.Глен. Сър А.Р. (Сенди) Глен, е роден през 1912 г., известен изследовател и опитен пътешественик, въведен в рицарско достоинство през 1967 г. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.146.

Документ № 76

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА АНГЛИЙСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КУРИЕР ОТ ГЪРЦИЯ

София, 13 ноември 1940 г.

“Р 10” донася:

[Норман Джеймс] Дейвис1 ми каза тази сутрин, че утре пристига куриер от Атина с автомобил до Кулата и трябвало да замина с колата на [подполковник Александър] Рос и го взема от границата. Аз отказах, като мотивирах причини, че не ми е в ред шофьорската карта, той докладвал на [Александър] РОС и същият дойде сам долу и каза, че ще направите всичко възможно да си уредите картата днес следобяд. Аз му казах, че въпросът се касае до членския внос, който не съм плащал цяла година. Той отговори, че [Английската] легация ще плати всичко, и добави, че неговият шофьор не познава пътищата и затова ще трябва да замина аз. [Норман Джеймс ] Дейвис ще пътува и той.

АМВР, об.д.4340, л.220. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.118-119.

1 Норман Джеймс Дейвис – роден на 16 май 1913 г. в гр.Донедин, Нова Зеландия, англичанин. Влиза на територията на Царство България в качеството си на завеждащ Отделението за печата при Английската легация в страната на 30 май 1939 г. (по други данни – на 31 юли 1938 г.). До прекъсването на дипломатическите отношения с България през 1941 г., преподава в Катедрата за английска литература в Софийския университет, където води обучението на студентите. Напуска страната на 26 февруари 1941 г. Негов алтернатор е ‘Алма Твоя”, по-рано известен като “Кутно” (Разузнавателна мрежа: Норман Джон Бейлис).

Документ № 77

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРЕДСТОЯЩО ПЪТУВАНЕ НА НОРМАН ДЕЙВИС ДО БЪЛГАРО-ГРЪЦКАТА ГРАНИЦА

София, 13 ноември 1940 г.

“Р 10” донася:

[Александър] РОС е бил във Военното министерство, откъдето е взел един открит лист за [Норман Джеймс] Дейвис и мен, [по] маршрута София, Студена, Крапец, Градините, Дупница, [Горна] Джумая, Петрич, Кулата чифлик. Този маршрут е определен от М[инистерст]вото на войната.

АМВР, об.д.4340, л.215. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.119.

Документ № 78

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОЛУЧЕН ДИПЛОМАТИЧЕСКИ БАГАЖ ОТ ГЪРЦИЯ

София, 15 ноември 1940 г.

“Р 10” донася:

В 7,17 ч. cутринта [Норман Джеймс] Дейвис и аз заминахме за Кулата чифлик, из целия път туристическата карта на България и един бележник бяха на коленете му – стенографира, доколкото разбрах, мереше с очи дължината, широчината и състоянието му, въпреки че повечето мостове са негодни и трябва да се заобикалят по нарочно подготвени пътища. Също си вземаше бележка за състоянието на шосето, като отбелязваше от км до км хубав и лош път… Багажът на куриера се състоеше от един човал*, тежащ към 50 кг, и ръчни пътнически куфари два, една раница и две малки бели човалчета*, тежащи не повече от 1 кг, които из целия път държеше на седалката при себе си. От тези две човалчета* едното [Норман Джеймс] Дейвис тази сутрин [15.ХІ.] занесе на [подполковник Александър] Рос, а другото остана в [Английската] легация. [Полковник С.] Бейли1 (куриера) с жена си са на квартира в х[отел] „България”.

АМВР, об.д.4340, л.212. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.119.

* В текста на документа е дадено като „чувалчета”

1 Германските специални служби го определят като агент на британското разузнаване. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, полковник Бейли през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 133 като “Beyli, britischer Agent, Belgrad, Vermutl. England” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. , 202, 354.

Документ № 79

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ДЕЙНОСТТА НА НЯКОИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

София, 16 ноември 1940 г.

“Р 10” донася:

[А.Х.Х.] МАКДОНАЛД, от Белград е пристигнал. Според ЖАН, усилено се чертаят карти на София, Казанлък, Русе, чертаел ги В[адим Павлович] Гриневич.

Вторият телефон на военните аташета, в стаята на [майор Ейдан Мериуел] Кроули е прекъснат, той беше свързан чрез №* на [Бюрото по] печата [и информацията].

АМВР, об.дело 5819, л.209. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.217.

* В смисъл на служебния телефонен номер.

Документ № 80

ДОНЕСЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ “Р 10” ДО РО-ЩВ ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА НЕНУЖНИТЕ ПЕЧАТНИ МАТЕРИАЛИ В АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ

София, 19 ноември 1940 г.

“Р 10” донася:

Тук приложените книжа са горени от [Елен] Оксли1. Следобяд е изпратено едно затворено писмо на митрополит Стефан [I] 2.

АМВР, об.д.4340, л.243. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.119.

* Става дума за унищожаването на ненужната преписка на различните деловодства на Легацията на Великобритгания в България.

1 Елена Констанс Оксли е родена на 21. I. 1910 г. в гр. Страсбург (Франция) и от декември 1939 г. работи като стенографка в Английската легация в София. (Вж: АМВР, об. д. 23625, том 13, л. 62.)

2 Стефан І (7 септември 1878, с.Широка Лъка, Родопите -1957) – Софийски митрополит, Екзарх Български (1945-1948). Завършил Духовна семинария в Самоков през 1896 г. и Духовна академия в Киев през 1904 г. със степен кандидат по богословие; Специализирал се по омилетика и пастирско богословие в Женева и Фрибург, Швейцария от 1915 до 1919 г. Доктор по философия на Фрайбургския университет от 1919 г.; от 2 април 1922 г. е Софийски Митрополит; председател на Българския национален съвет на Всемирния съюз за международно приятелство чрез църквите и подпредседател на самия съюз; член на централния ръководен комитет на Международната организация по практическо християнство (“Life and Work”); член на екзекутивния комитет на Международната християнска организация за съединение на църквите (“Faith and Order”). Чете курсове по омилетика в СУ “Св.Климент Охридски”. Поддържа близки връзки с швейцарски дипломати в София.

Документ № 81

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 784 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ФАКТА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ОСТА

Лондон, 23 ноември 1940 г., 11 часа и 30 минути

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 287/23 ноември 1940 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 16739/27 ноември 1940 г.

Донасям, че цялата [британска] преса на челно място пише днес с добри отзиви, че България няма да отиде с Оста.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

Дешифрирал

Р[азузнавателно] О[тделение] 4

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.520. л.420. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.174.

Документ № 82

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРИСТИГНАЛИ АНГЛИЙСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КУРИЕРИ

София, 26 ноември 1940 г.

“Р 10” донася:

Димитър КАЙМАКЧИЙСКИ ми каза тази вечер, че двама куриери пристигнали от Цариград и утре, 27.ХІ. т.г., заминават през Божурище за Москва. [Александър] РОС е пристигнал тази вечер с един доста тежък човал*. Изгубено е едно писмо от куриерите, пристигнали на 21.ХІ. т.г. от Белград, писмото е било предназначено за София, обаче на гара София изчезва, обвиняват БЕДФОРД и Димитър [Каймакчийски]. Днес Димитър [КАЙМАКЧИЙСКИ] е бил на разпит пред първия секретар Ламберт, утре допълнително.

АМВР, об.д.4340, л.246. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.119.

Документ № 83

ЗАПИС № 230 НА ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ* НА ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНСУЛИТЕ НА БРИТАНСКИТЕ КОНСУЛСТВА ВЪВ ВАРНА И БУРГАС

София, 28 ноември 1940 г.

ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР

№ 230.

На 28 ноември 1940 година, в 17.05 часа е воден бърз телефонен разговор между английския консул в Бургас – ФРАНСИС КОЛАС и ФР[АНСИС] ПИРСЪН БЕЙКЪР – английски консул-Варна, телеф[он] 2892.

Колас – Ало, кой?

Чиновничката – Английското консулство – Варна.

Колас – Там ли е г-н Бейкър, госпожице?

Чиновничката – Да, тука е. Г-н Колас ли е?

Колас – Да, благодаря.

Чиновничката – Говорете г-н Колас.

Колас – Ало, Бейкър, кажете.

Бейкър – А, добър ден, Колас.

Колас – Добър ден, Колас.

Колас – Добър ден, Бейкър.

Бейкър – запиши си и провери: p.p.h.o; l.l.m.o; n.a.l.p; m.h.h.s; s.s.w.e; t.u.b.e; m.n.p.l; s.u.q.b; s.m.p.l; r.s.b.m; b.s.s.o; s.o.s.a; a.p.e.l; e.s.o.q; s.o.s.e.o; w.p.a.n.a; s.e.a.p.o; g.e.s.t.a.p; a.w.e.s.o; s.a.m.s.o.n.**

Бейкър – Повтори ги.

Колас – Да, гледай (повтори без грешка горните знаци)

Бейкър – Нещо ново има ли?

Колас – Войски отиват към тракийския фронт.

Бейкър – А, така ли? Очаква се наскоро офанзива навярно.

Колас – Да, но както отива, изглежда.

Бейкър – Получи ли писмото ми?

Колас – Да, да писмото ти получих. Бейкър, тук има доста войници в казармата на 24-и полк, а други има пръснати по разни здания.

Бейкър – В какви здания?

Колас – В училища. Има в Областния съд.

Бейкър – А така, добре, чакай да запиша. Казах по телефона на Цариград за sasos запиши си sasmon***. Нали разбираш?

Колас – Нашите имат ли известие в София?

Бейкър – Да, разбира се.

Колас – Добре, друго ново?

Бейкър – Ще имаме новини тези 2-3 седмици.

Колас – Е, да, така е, ще очакваме.

Бейкър – До виждане.

Колас – До виждане.

АМВР, об.д.23625, том 2, л.60. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни документи за провокациите на българските специални служби срещу британски и американски дипломатически представители и представителства в периода 1940-1941 г.” – в сп.”Bulgarian Historical Review”, С., 2008, кн.1-2, с.190-191.

* Оперативното прехващане на телефонния разговор е извършено от служители на РО 6 телефонно подслушване. В задачите на РО 6, влизат провеждат подслушване на всички чужди легации и видни обществени дейци и тези обекти и субекти, които са посочвани от началника на РО-ЩВ. В своята книга Георги Кръстев погрешно определя, че РО 6 е създадено след присъединяването на България към Тристранния пакт. Виж: Кръстев Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006, с.44.

** “Зипо, Гестапо версус Самсон”. Става дума за излъченият сигнал за тревога на агента “Самсон”, че срещу него работят агенти от Зипо (германската политическа полиция) и Гестапо. За работата на двойката агенти “Самсон” и “Далила” във Варна, пише в своите спомени и самият ръководител на 6-то управление на РСХА Валтер Шеленберг. По отношение на използвания шифър, ето какво пише известният академик от Международната академия за информатизация Татяна Соболева: „През ХIX – първата половина на ХХ в. в световната практика са били използвани шифрите за вертикално, двойно вертикално преместване, шифрите на решетките. Най-често в качеството на агентурни се използвали шифрите за вертикално и двойно вертикално преместване. Анализът на тези шифри показва, че, ако се вземат най-характерните биграми на езика (например, е известно, че за руския език са характерни биграми се явяват СТ и МС) и се съставят всички разстояния, разположени между знаците на тези биграми в шифъртекста, то някои сред тях би трябвало да се отличават. И самите тези разстояния (или някои от техните делители) трябвало да се равняват на дълбочината на колонната таблица, изпозвана за шифъра на преместването. След определянето на тази дължина, събират по нея възможните в теста други биграми. След което от биграмите се съставят четворки от знаци и т.н…. Макар че това далеч не винаги спасявало от разкриването на съобщенията, процесът на тяхното дешифриране все пак струвал значително по-големи усилия и изобретателност” – виж: Соболева, Т., „История шифровального дела в России”, М., 2002, с.265-266.

*** Става дума съкратен вариант на съобщението на агента “Самсон” и излъченият от него сигнал за тревога.

Документ № 84

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, ЗА ЖЕЛАНИЕТО НА АНГЛИЧАНИНА ДА ПОСЕТИ ВОЕННИТЕ ОБЕКТИ В КАЗАНЛЪК И ЯМБОЛ

София не по-рано от 30 ноември 1940 г.

По случай на разговорите ми с министъра на войната, началник-щабът на войската и н[ачални]к-щаба на Въздушните войски, ще Ви бъда твърде признателен, ако имате добрината да ми уредите посещения на частите от Въздушните войски на летищата в Казанлък и Ямбол.

Ще бъда твърде задължен, ако Вие благоволите да уредите тия посещения след 30 ноемврий, в дните които са Ви удобни.

Благоволете да приемете, господин полковник, уверенията на особените ми уважения.

(п) [A.X.X.] Макдоналд

[резолюция:] Писмо до мен и до полк[овник Васил] Бойдев.

Само в Казанлък.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.31. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.218.

Документ № 85

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, СЪС СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ, ПОЛУЧАВАЩИ ПЕЧАТНИЯ БЮЛЕТИН НА АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ

София, 7 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

Тук приложеното* е изпратено днес до лицата:

1. СТОЙЧО МОШАНОВ (ул.”Н.Николаевич” № 23)

2. ПЕТКО СТАЙНОВ1 (ул.”Славянска” № 22)

3. ЦВЯТКО БОБОШЕВСКИ2 (ул.”Н.Николаевич” № 23)

4. НИКОЛА ПЕТКОВ3 (ул.”Народно събрание” № 5)

5. ДИМО КАЗАСОВ4 (ул.”Женева” № 12).

6. СТОЯН НЕЙКОВ (ул.”Цар Самуил” № 7-б)

7. ПЕТЪР НЕЙКОВ (ул. “Москoвска” № 37)

8. НИКОЛА МУШАНОВ5 (ул.”Московска” № 47)

9. АЛЕКСАНДЪР ГИРГИНОВ6 (ул.”Раковски” № 120)

Шeф[ът] [Стивън Джеймс Рънсиман7] утре, 8 т[ози] м[есец] в 11,40 ч. Заминава за Цариград.

АМВР, об.д.4340, л.246. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.120

* Става дума за разпращането на изготвения в Легацията на Великобритания бюлетин № 9 и № 10 от декември 1940 г. за събитията в Румъния.

1 Петко Стоянов Стайнов (19 май 1890, Казанлък – 24 юли 1972, Варна) – учен и общественик. Следва и специализира в Гренобъл. Париж и Лайпциг. Пълномощен министър е във Франция през 1934-1935 г. Депутат е от опозицията в ХХV ОНС. Министър е на външните работи през 1944-1946 г.

2 Цвятко Петров Бобошевски (8 август 1884, гр.Враца – 23 декември 1952 г., гр.София) – буржоазен политически деец. Завършва право в Париж. Бил е министър на търговията (1923-1924 г.), министър на правосъдието (1924-1926 г.), министър на търговията (1926-1930 г.) Регент е на България (1944-1946 г.). Умира през 1952 г.

3 Никола Димитров Петков (21 юли 1893, София – 23 септември 1947, София) – деец на БЗНС. Завършва право в Париж. Член на БЗНС от 1930 г. След разцеплението в неговите редове през 1932 г., станал един от водачите на крилото „Ал.Стамболийски” („Пладне”) и редактор на неговия печатен орган. Минал в опозиция на управлението на Народния блок (1931-1934 г.). Народен представител е (1938-1939, 1946-1947 г.), министър без портфейл (1944-1945 г.). На 31 юли 1945 г. излиза от състава на правителството на Кимон Георгиев и застава начело на буржоазната опозиция. През 1945-1947 г. е лидер на демократичната опозиция в България.

4 Димо Тотев Казасов (1886-1980 г.) – журналист и публицист, обществен и политически деец. Член е на ръководството на БСДП (ш.с.) и на политическия кръг “Звено”. Министър на железниците, пощите и телеграфите от 9 юни 1923 г до 22 септември 1923 г. и от 22 септември 1923 г. до 20 февруари 1924 г. в правителствата с министър председател Александър Цанков. Пълномощен министър на България в Югославия от 1934 до 1936 г. Министър на пропагандата от 9 септември 1944 г. до 11 септември 1945 г. (по-късно министър на информацията и изкуствата от 11 септември 1945 г. до 31 март 1946 г.) в първото правителство с министър-председател Кимон Георгиев. Министър на информацията и изкуствата (31 март 1946 г. – 23 ноември 1946 г.) във второто правителство на Кимон Георгиев. Министър на информацията и изкуствата )23 ноември 1946 г. – 11 декември 1947 г.) в правителството с министър-председател Георги Димитров.

5 Никола Стойчев Мушанов – български политик и държавник. Роден в гр.Дряново през 1872 г. Водач на Демократическата партия. Министър в кабинетите на Александър Малинов (1908-1911, 1918 и 1931 г.) и Т.Теодоров (1918-1919 г.). Министър-председател на правителството на Народния блок (1931-1934). През периода на Втората световна война е водач на буржоазната “легална опозиция” в ХХV Народно събрание. Министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-8 септември 1944 г.). След 9 септември 1944 г. възобновява Демократическата партия и остава в опозиция на ОФ. Умира през 1951 г. Тук в този случай вероятно се има предвид останалият в емиграция български пълномощен министър във Великобритания Никола Момчилов, който отказва да се върне след Априлската война на Балканите през 1941 г.

6 Александър Ангелов Гиргинов (29 април 1879, гр.Велико Търново – 1 септември 1953 г.) – буржоазен политически и държавен деец, юрист и публицист. Завършил право в Лайпциг. Един от ръководителите на Демократическата партия. След военнофашисткия преврат от 9 юни 1923 г. е включен в централното ръководство на новосъздадената партия Демократически сговор. В началото на 1924 г. подава отставка и преминава към крилото на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов и Никола Мушанов. След падането на сговористкия режим е включен в блоковия кабинет, отначало като министър на финансите в периода от 29 юни 1931 г. до 12 октомври 1931 г., а след това като министър на вътрешните работи и народното здраве от 12 октомври 1931 г. до 7 септември 1932 г., от 7 септември 1932 г. до 31 декември 1932 г. и от 31 декември 1932 г. до 19 май 1934 г. Автор е на закона за опазване на печата (ЗОП). В навечерието и по време на Втората световна война е на страната на буржоазната опозиция, която открито се противопоставяла на икономическото и политическото обвързване на България с хитлеристка Германия. След 9 септември 1944 г., възстановява Демократическата партия, като една от активните сили на буржоазната опозиция срещу управлението на Отечествения фронт.

7 Стивън Рънсиман (Sir James Cochran Stevenson Runciman) (7 юли 1903-1 ноември 2000) – виден британски учен и дипломат. Роден в Northumberland. Завършил е Ийтън колидж и Тринити Колидж. Специалист по история на Византия. От 1940 г. работи в Бюрото за пропаганда на Английската легация в София. По време на Втората световна война е на работа в Анкара и Кайро. От 1942 до 1945 г. е професор по история на византийското изкуство и история в Истанбулския университет. През 1945-1947 г. е представител на Британския съвет в Гърция. Член е на няколко академични общности. Автор е на редица научни трудове със световна известност. Умира в Radway, Warwichshire, Великобритания. Виж:

http://en.wikipedia.org/wiki/Steven_Runciman

Документ № 86

ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА МЕРКИ ПО СПИРАНЕТО НА ПЪТУВАНИЯТА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС КЪМ ВАРНА

София, 12 декември 1940 г.

Английският военен аташе полковник [Александър] Рос иска да отиде към Варна за да провери слуховете за присъствието на германци в тая област.

Съобщено е на полицията. Тя е предупредила Варна. Няма да му се дава разрешение да излиза от София, така както не се дава разрешение на подполковник [Пеню] Василев да излиза от Лондон.

Всеки ден към 11 часа се проверява в Английската легация, дали [Александър] Рос е в София, защото той е способен да излезе от София и преоблечен. (Мотиви за разговор – имали новини от Лондон от нашия аташе; възможно ли е да се изпрати писмо на същия; затваряне на телефона, след като не чуe гласът на [Александър] Рос и пр.).

Да се съобщи на полковник [Ангел Георгиев] Доцев1 във Варна, че [Александър] Рос не е предупредил Щаба [на войската] за напускането на София. В случай, че [Александър] Рос бъде открит във Варна, веднага да се съобщава в Щаба [на войската] по телефона или [по] Хюга (за предпочитане) за да се дадат нареждания, като в същото време се следи отблизо.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.68. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.218.

1 Ангел Георгиев Доцев – полковник. Роден на 28.ІХ.1895 г. в Кюстендил. Произведен в подпоручик – 5.Х.1916 г., поручик – 30.V.1918 г., капитан – 30.І.1923 г., майор – 26.VІІІ.1934 г., подполковник – 6.V.1937 г., полковник – 6.V.1940 г., генерал-майор – 6.V.1944 г. Служил както следва – в 7-и артилерийски полк през 1928 г., 7-а дивизионен арт.полк, през 1934 г., 2-ри арм. Арт. Полк през 1935 г., инспектор на класовете във Военна академия през 1936 г., Щаба на 2-ра армейска област през 1938 г., секретар на Висшия съвет за народна отбрана през 1938 г., началник на мобилизационното отделение в ЩВ през 1939 г., НЩ на 3-а армия през 1940 г., началник Отдел в ЩВ през 1942 г., помощник-началник ЩВ през 1944 г., командир на 11-а пехотна дивизия през 1944 г., командир на 6-а пехотна дивизия през 1945 г. Уволнен през 1946 г.

Документ № 87

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОЛУЧЕНО СВЕДЕНИЕ ЗА ПОБЕДА НА БРИТАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ В СЕВЕРНА АФРИКА

София, 12 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

До часа 4,30 тук бе пълна тишина. На часа 4,30 Лондонското радио съобщи, че [Уинстън] Чърчил1 в Камарата на общините съобщил, че при Сидни ел Барани, Египет, днес са пленени 20 000 души италианци и около три дивизии почти унищожени*. Веднага след това се разнесоха дивашки викове тук в канцелариите, не от англчаните, които имат пълно право да тържествуват, а от българи за съжаление – [Стефан] ЯНЧУЛЕВ, [Михаил] ПЪДЕВ, и по-малко [Юлий] ГЕНОВ, ПЪДЕВА. След като утихнаха малко виковете, [Стефан] Янчулев пръв съобщи по П[етър] Нейков – журналист, на някой си ГЕОРГИ КУЛИШЕВ и пр[очие], пр[очие], по всички редакции. Неописуема е радостта на тези “жалки” българи.

Лицето СТЕНЛИ АРТУР ЕМБЪРИ е новият секретар на КРОУЛИ. Днес пристигнал друг, пак за военните, името му още не се знае. АННА РЕНДЕЛ се завърнала от Будапеща.

АМВР, об.д.4340, л.163. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.120.

1 Уинстън Леонард Спенсър Чърчил (30 ноември 1874, Бленхайм, близо до Уудсток, Оксфордшир – 24 януари 1965, Лондон), държавен, политически и военен деец на Великобритания, един от лидерите на Консервативната партия. Образованието си получава в привилегированото училище в Харроу и във Военното училище в Сандхърст. От 1895 г. служи като офицер във войските, участвува в колониалните войни и в потушаването на националното въстание в Индия, Судан и други британски колонии. Едновременно с това сътрудничи на много вестници. По време на англо-бурската война от 1899-1902 г. е военен кореспондент в Южна Африка. От 1900 г. е избран в Парламента от Консервативната партия. През 1904 г. по кариеристки съображения преминава в Либералната партия. Многобройните прояви с критически речи в адрес на правителството способствували за ръста на популярността му. През 1906 г. е избран в палатата на общините от Либералната партия и през същата година е назначен за заместник министър на колониите. През периода 1908-1910 г. е министър на търговията, през 1910-1911 г. е министър на вътрешните работи, през 1911-1915 г. е първи лорд на Адмиралтейството. По време на Първата световна война участвува в отбраната и евакуацията на Антверпен, бил е един от организаторите на Дарданелската операция 1915-1916 г., чийто провал го принуждава да подаде отставка. От 1917 г. Чърчил е министър на военното снабдяване, през 1919-1921 г. е военен министър и министър на авиацията. През 1921-1922 г. е министър на колонията и активно се занимава с укрепването на английските колониални войски, със строителство на бази, особено в Близкия Изток. От 1924 до 1929 г. е министър на финансите. С встъпването на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър, а през 1940 г. е премиер-министър. В периода 1951-1955 г. Чърчил е отново премиер-министър, провежда политика за усилване на военната организация на НАТО, ремилитаризацията на Западна Германия, създаването на различни регионални военни блокове – СЕНТО, СЕАТО, АНЗЮС и др. През 1955 г. подава отставка и се оттегля от политическа дейност. Чърчил също така е известен като публицист и автор на редица книги с историко-мемоарен характер – “Втората световна война”, “История на англоезичните народи”, “Световната криза”. Виж:

http://en.wikipedia.org/wiki/Winston_Churchill

* В текста названието на селището е изписано неправилно – в действителност то е „Сиди Барани”. В резултат на предприетото настъпление на британските сухопътни съединения, намиращи се под командването на генерал Уейвъл и започнало от територията на Египет, в периода от 9 декември 1940 г. до 7 февруари 1941 г. са били овладени важните укрепени пунктове Сиди Барани, Бардия (5 януари 1941 г.), Тобрук (22 януари 1941 г.), Дерна, Бенгази и Беда Фом (5 февруари 1941 г.) , при което италиaнските войски са разгромени, като при това дават около 250 хиляди пленници (само при Беда Фом – около 130 хиляди души).

Документ № 88

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 457 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ І-ВО ОТ ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ, ЗА ПОСТАВНИ ОТ БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ А.Х.Х.МАКДОНАЛД ВЪПРОСИ ОТНОСНО БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ

София, 16 декември 1940 г.

Щаб на Въздушни войски

Поверително Р[азузнавателна] С[екция] Вх[одящ] № 911/17.ХІІ.1940 г.

Тук – Н[ачални]ку Щ[аба] на В[ъздушните]

В[ойски]

Донасям, че в краткия разговор, който имах с английския въздушен аташе на приема у английския военен аташе ми бяха поставени следните въпроси:

1.“Нали вашето училише за сляпо летене се намира в Телиш?” и,

2.“Много мъгли лежат в Пловдивското поле и в София през зимата?”

На първия въпрос му отговорих, че нашето обучение е по английската система и, че всеки летец още като ученик се учи на сляпо и нощно летене.

На втория въпрос му отговорих, че мъглата е неприятно нещо за летците и, че всички летци не я обичат.

№ 457, 16 декември 1940 г. София

(п) [не се чете]

Подполковник – летец, началник на отделение І-во

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.80. Оригинал, машинопис.

Документ № 89

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 458 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК КОНСТАНТИН УЗУНСКИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКОТО ДРУЖЕСТВО “ШЕЛ”

София, 16 декември 1940 г.

Поверително. Р[азузнавателна] с[екция]

ТУК – Министерство на войната

– Щаба на войската

Донасям, че на доверен човек, който е бил на обучение във войската са задавани въпроси от руснаци, работещи в Д[ружест]во “Шел” – София по отношение на това, “какво е обучаван”, “в каква част е служил” и др[уги] подобни.

№ 458, 16 декемврий 1940 година, ст[олица] София.

(п) [Константин Узунски]

ПОЛКОВНИК-ЛЕТЕЦ – НАЧАЛНИК ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ВОЙСКИ

[Резолюция:] Проверено и докладвано на РО; № 23 – 1941 г., поставен в досието на др[ужест]во “Шел” (п) Кобаков Р[азузнавателно] О[тделение] 2.*

Р[азузнавателно] О[тделение] 3** да провери какви руснаци има в “Шелл”!

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.30. Оригинал, машинопис.

* РО 2 има за единствена задача да противодействува на дейността на БРП (к) и свързаните с нея организации (особено младежките) в или спрямо армията. РО 2 също така осъществява проследяването движението на персонала на Легацията на СССР в България със свои сили и съвместно с Дирекцията на полицията. – Виж: Кръстев Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006, с.43.

** РО 3 води борба срещу чуждите разузнавания в старите и нови предели на България до 1944 г. Това е контраразузнавателно подразделение на РО при Щаба на войската-Министерство на войната. Негови обекти са чуждите легации и консулства, с изключение на легацията на СССР, която е обект на РО 2. В състава на РО 3 влизат седем групи, всяка състояща се от 6-7 души с началник-бюро и групови началници, на които са поверени за обслужване легациите. Виж: Кръстев Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006, с.43.

Документ № 90

ДОНЕСЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА СЛУЖБА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ПАВЕЛ ПАВЛОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ СЛУЖИТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ

София, 18 декември 1940 г.

ОТНОСНО: Английската разузнавателна служба.

Сведения от:

А. Противник:

1. Александър Тодоров, наречен Сашо. Полицейски агент от Полицейското управление в Шумен.

2. Стоименов, полицейски агент от Полицейското управление в Шумен.

3. Съпругата на бившия английски почетен консул в Браила – Румъния, с малкото име МИЛКА. Сестра на А1 (Сашо Тодоров).

Б) Положение:

1. Английският почетен консул в Браила, който по-рано е бил преместен от Браила в Кюстенджа, а сега живее в Турция, по-рано е бил на работа като представител на “Стандарт Ойл Къмпани” в Бургас. След свършването на Европейската война [1914-1918 г.], той е работил като английски офицер в Комисията по разоръжаването на българската войска. Неговото име е неизвестно.

2. Съпругата на този английски консул, която е сестрата на Александър Тодоров, работи в английската разузнавателна служба като агентка-куриер. Тя е във връзка с Александър Тодоров и е била придружавана на 5-ти, 27-и, 28-ми, 29-ти и 30-ти ХІ.1940 г. от Шумен до Русе. Милка носи със себе си опакована тайна дипломатическа кореспонденция, която се препраща по-нататък за Истанбул. Тази английска агентска група, към която се числи и Стоименов, прави разузнаване в България за състоянието на военните аеропристанища и други обекти.

В. Мерки:

Умоляват се лицата [Александър] Тодоров и Стоименов да бъдат проследени, за да се разузнае къде е агентката Милка.

Необходимите мерки в Румъния са взети вече.

[Резолюция:] Р[азузнавателно] О[тделение]. Лично повер[ително] писмо [до] Дирекцията [на полицията] (п) Андрей Праматаров1. 18.ХІІ.1940 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.2. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котева, А., Котев, Н.,“Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.219.

1 Андрей Иванов Праматаров – висш служител от системата на Дирекцията на полицията, началник на Отделение „Б” при „Държавна сигурност”. Роден през 1901 г. След 9 септември 1944 г. е арестуван и съден от Народния съд. Впоследствие смъртната присъда е заменена с доживотна. Умира в затвора на 28 октомври 1963 г.

Документ № 91

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА НАПРАВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ В АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ

София, 19 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

[Eдуард] СМИТ РОС и ТЕР[енс] БРЕНАН поотделно са заминали за Будапеща. На 17 того МИХАИЛ ПЪДЕВ е вкарвал и изкарвал лица, на които имената не са ми известни.

На 18 того следобяд при НОРМАН ДЕЙВИС е бил ЛАЗАР ПОПОВСКИ*, като се бавeл 30 мин[ути]. Някой си ВЛАДИМИР КАРАКАШЕВ, придружен от една дама, е ходил при Норман Дейвис. ДЖЕЙМС РЪНСИМАН на 23 того се връща от Цариград.

АМВР, об.д.4340, л.127. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.120.

* При идването на власт на първото отечественофронтовско правителство, ръководено от Кимон Георгиев, министър-председателят на 19 септември 1944 г., упълномощава Лазар Поповски, в качеството на директор на вестник „Камбана” да влезе като член на комисията, определена да води преговори с маршал Йосип Броз Тито по военното сътрудничество между двете държави – България и Югославия.

Документ № 92

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЕКЦИЯ ПРИ РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ1 ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКИЯ КОНСУЛ В БРАИЛА И ВРЪЗКИТЕ МУ С РАЗЛИЧНИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

София, 20 декември 1940 г.

Английският почетен консул в Браила и, чието име е неизвестно, сега живее в Турция. Същият след свършването на Европейската война [1914-1918 г.] е работил като английски офицер в Комисията по разоръжаването на нашата войска, след това е бил като представител в Бургас на “Стандарт Ойл Къмпани”, а в последствие почетен консул в Браила и Кюстенджа.

Съпругата на този консул е сестра на Александър (Сашо) Тодоров – полицейски агент в Шумен. Същата работи в английската разузнавателна служба като агент – куриер и е във връзка с брат си, като пътува между Румъния – Турция и Гърция. Тя е посещавала често брат си Сашо Тодоров, който е придружавал от Шумен до Русе на 5-ти, 27-и, 28-и, 29-ти и 30-и ноември.

Тази жена, която се казва Милка, носи със себе си опакована тайна дипломатическа поща, която се препраща за Цариград.

Към тази английска група се числи и Стоименов – агент в Шумен. Същата група прави разузнаване в страната ни за състоянието на аеропристанищата и други области.

Моля чрез проследяване, да се установи къде е сега Милка – сестрата на [Александър] Тодоров. ПО ЗАПОВЕД.

(п) [Георги] Владимиров

подполковник – началник [на] секция

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.1. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.220.

1 Георги Георгиев Владимиров – роден на 29 юни 1895 г. в с Осиковица, Орханийско. Произведен подпоручик на 5 октомври 1916 г., поручик на 30 май 1918 г., капитан на 30 януари 1923 г., майор на 26 август 18934 г., подполковник на 6 май 1937 г., полковник на 6 май 1941 г. Служил в 24-и пехотен полк, в 4-а жандармерийска дружина, в 23-и пограничен участък през 1927 г., в 1-ви пехотен полк през 1929 г., в 25-ти пехотен полк през 1931 г., началник на Орханийското военно окръжие през 1934 г., в 1-ва военноинспекционна област през 1935, в РО-ЩВ през 1938 г., като интендант на 21-ва пехотна дивизия през 1942 г., като интендант на 22-ра пехотна дивизия през 1943 г. Уволнен през 1943 г.

Документ № 93

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ВРЪЩАНЕТО СТИВЪН РЪНСИМАН ОТ ИСТАНБУЛ

София, 21 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

Шеф[ът] се върна тази заран от Цариград. Вчера е посетил Легацията някой си, който се бил представил за норвежец, искал да говори с някой от първите секретари.

Казали му да почака малко, обаче, тъкмо да го поканят да влезе, той станал и с отишъл, като казал, че щял да се върне пак, и не се върнал вече. Димитър [Каймакчийски] се съмнява, че е чист германец, може би и шпионин.

Пак по загубения плик на гара София от Бедфорд. Охраната на куриера ГЪБ1 е запитал Димитра, дали Бедфорд срещу пари би могъл да предаде плика на германците. Във всеки случай, пликът още се търси, а куриерът Гъб е бил спасен от самоубийство. [Джефри Листер] Макдермот с жена си днес заминава за Белград.

АМВР, об.д.4340, л.135. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.120-121.

1 В случая става дума за агента от британската секретна служба Ч.Гибб. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, Ч.Гибб през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “Политически и икономически контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 39 като “Gibb, C., brit. Agent d. Secr. Service, zuletzs: Shanghai, vermutl. England” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 238, 379.

2 Джефри Листер Макдермот – трети секретар в Английската легация в България. Влиза в страната на 2 ноември 1938 г. и напуска територията на царството на 11 март 1941 г.

Документ № 94

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА НАБЛЮДЕНИЕТО ВЪРХУ ЩЕЙНХАРД

София, 23 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

ЩАЙНХАРД често идва и му се дават пари, винаги шеф[ът] го приема и срещите устройва СТЕРН, той е редактор във в.”Утро”.

АМВР, об.д.4340, л.118. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.121.

Документ № 95

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА ТЕХНИЧЕСКИЯ ПЕРСОНАЛ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 24 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

[Норман] Дейвис телефонира на някой си Янковски, от осигурително дружество “Балкан”, когото кани на вечеря. БАРНАБИ КЕЙН, от Казанлък, е умрял преди два дена. Търсят [Стефан] ЯНЧУЛЕВ по телефона, отивам да го извикам, в този момент в неговата стая се намираха шеф[ът Стивън Рънсиман] и [Норман] Дейвис, на които разправяше нещо за запасни офицери – щом влязох спря да говори.

ДИМИТЪР [Каймакчийски] успял да види част от ведомостите за заплатите:

1. [Стефан] Янчулев – 12 500 лв.

1. [Михаил] Пъдев – 8000 лв. и от агенция “Таймс” – 12 000 лв., всичко 20 000 лв.

2. Голдщейн – 600 лв.

3. Алтабев – 6000 лв

4. [Юлий] Генов – 8000 лв

5. Станков – 8000 лв.

[Стефан] Янчулев днес телефонира на някой си [Георги] Кулишев, като му каза, че снощи са минали през Унгария за Румъния 20 дивизии германски войски.

АМВР, об.д.4340, л.147. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.121.

Документ № 96

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА РЕДАКТОРА НА СПИСАНИЕ “ЛЕТЕЦ”, ВАСИЛ КУЛЕВ

София, 27 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

ВАСИЛ КУЛЕВ1, жив[ущ] ул.”Аксаков” № 48, дойде при [Норман] Дейвис, но го срещна [Михаил] ПЪДЕВ и го въведе. ЛАЗАР ПОПОВСКИ е заминал за Белград.

АМВР, об.д.4340, л.147. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.121.

1 Васил Кулев – български пилот от Първата световна война, главен редактор на сп.”Летец”. На 22 февруари 1941 година се прехвърля нелегално от България в Югославия. От юли 1941 г. до пролетта на 1943 г. работи със съпругата си в Йерусалим, в британската “Станция на свободата”. По-късно е прехвърлен със семейството си в Кайро, а оттам – в Лондон. Завръща се в България, където през последните години на живота си работи като преводач на английска техническа литература.

Легацията на нацистска Германия в София, след “Аншлюса”

Документ № 97

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ВНЕДРЯВАНЕТО НА ПРОВОКАТОР-БЪЛГАРИН В АНГЛИЙСКОТО БЮРО ЗА ПРОПАГАНДА

София, 28 декември 1940 г.

Донасям, че успяхме да вкараме провокатор в английското разузнаване. Първоначално се влезе във връзка с г[оспо]жа Елен Оксли – чиновничка в Английската легация – в Бюро пропаганда. Същата се числи към “Интелиджънс сървис”. Била е в Америка, където е работила в полза на Англия, след това бива изпратена в Берлин, Будапеща и през м[есец] декемврий 1939 год[ина] се установява на работа в София – в Легацията.

Нашият разузнавач “провокатор” успява чрез интимни връзки с въпросната госпожа да я убеди, че е голям англофил и има желание да работи за каузата на Англия. Така подведена, г[оспо]жа [Елен] Оксли го препоръча на г[осподи]н [Норман] Дейвис – шеф на Бюро[то за] пропаганда в Английската легация – изглежда, че същият е и шеф на тайното разузнаване в България. Урежда му няколко срещи с г[осподи]н [Норман] Дейвис, който знае отлично български език. В тези срещи нашият разузнавач с помощта на препоръките на г[оспо]жа [Елен] Оксли, успява да спечели и неговото доверие.

Г[осподи]н [Норман] Дейвис предлага на нашия провокатор следното: за да се спечели българският народ да работи в полза на Англия е нужно да се работи така: 1) необходимо е да се издава един бюлетин, в който да се говори в полза на Англия и против Германия, 2) подкупване на човек в цензурата, за да се пускат от последната по-осезателни неща от редовния английски официален бюлетин, 3) да се подкупят провинциалните вестници, “Варненска поща”, “Русенска поща”, “Бургаски фар” и “Пловдивска борба”, 4) да се подкупят двама висши полицаи в Дирекцията на полицията, които да дават сведения, кои англичани се следят и за какво, 5) да се подкупят към десетина души студенти, които да пропагандират устно в полза на Англия в университета, 6) да се подкупят десет души граждани, мобилизирани и по възможност запасни офицери, които да работят против войната между мобилизираните части.

Относно средствата г[осподи]н [Норман] Дейвис е казал, че такива ще бъдат дадени в изобилие. На първо време той връчил на провокатора 35 хиляди лева, като му казал да приготви и издаде първия бюлетин, след което щял да му даде още пари.

От изложеното до тук е ясно, че английското разузнаване работи извънредно много за разединението на силите на българския народ, особено за разколебаване на духът на нашата армия. Средствата изглежда, че се пилеят извънредно много. Хора в тяхна услуга също не са малко.

Намирам, че е необходимо да продължим и задълбочим ролята на нашия провокатор по-навътре по Ваш план и указание, за да можем да разкрием начините на действия, хората които са в услуга, а също така и връзката на английското разузнаване с гръцкото, турското и югославското.

От американският пълномощен министър [в България Джордж Ърл]1 се узна следното: Америка по настоящем не може да се намеси във войната, защото ако тя това направи, Англия ще бъде загубна. Изразил се е така: днес ние даваме 70% от нашето производство на Англия*, а ако обявим война, то значи, че не можем да и помагаме с 5%, защото нашите фабрики трябва да работят за нашата армия. На нас не ни остава нищо друго, освен да се готвим усилено за война и за такава да бъдем готови окончателно след две години, когато ще имаме 7 000 000 войници, въоръжени всички с автоматични пушки, 70 000 аероплана, много танкове и други оръжия.

Шефът на политическата пропаганда от страна на Русия, тук в България, е консулът Борис Павлович [Гриневич]**.

Р.О. 3

28.ХІІ.1940 г.

гр.София

АМВР, об.дело 23625, том 3,л.21. Оргинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.220-221.

1 Джордж Хауърд Ърл III (George Howard Earle III) (5 декември 1890- 30 декември 1974) – американски политик, пълномощен министър на САЩ в България от 2 април 1940 г. до скъсването на дипломатическите отношения и обявяването на война на САЩ от българска страна на 13 декември 1941 г. Доктор е по право и по хуманитарните науки. От 15 януари 1935 до 17 януари 1939 г. е губернатор на щата Пенсилвания. Близък приятел на президента на САЩ Франклин Рузвелт, на когото дължи дипломатическия си пост в София. След обявяването на война от България на САЩ, напуска територията на Царството на 25 декември 1941 г. От 1942 г. е помощник на военноморския аташе в легацията на САЩ в Анкара със задача да анализира обстановката в България. Има звание командор (капитан ІІ ранг). През януари 1943 г. на територията на Турция провежда неофициална среща с ръководителя на германския Абвер адмирал Вилхелм Канарис. Малко по-късно Ърл установява контакт с ръководителя на истанбулската организация на Абвера д-р Паул Леверкюн, чрез неговия познат – бившия дипломат, барон Курт фон Лернснер, като последният предлага на Джордж Ърл предлага с помощта на адмирал Канарис, да бъде организиран преврат срещу Адолф Хитлер. Виж: Уоллер, Дж., “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001, с.236; Волков, А., Славин, С., „Адмирал Канарис – „Железный” адмирал”, Москва-Смоленск, 1999, с.449-451; Виж също така и http://en.wikipedia.org/wiki/George_Earle ; http://www.phmc.state.pa.us/bah/dam/governors/earle.asp?secid=31

* В изказването си, полнаникът на САЩ в България не е много точен. В действителност два дена след преизбирането за трети президентски мандат – 7 ноември 1940 г., президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, побързал да заяви, че Великобритания ще получи най-малкото половината от цялото произвеждано в САЩ военно оборудване, включително и последните модели бомбардировачи. Но тези доставки не били безплатни – само за 1940 г. англичаните заплащат на американците 1 милиард и 330 милиона фунта стерлинги, а за 1941 г. се предвиждало сумата да нарастне до 1 милиард и 400 милиона фунта стерлинги. Виж: Уткин, Ан., „Черчилль: победитель двух войн”, Смоленск, 1999, с.362-363.

** Става дума за служителя на Легацията на Великобритания, Вадим Павлович Гриневич.

Документ № 98

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ АЛЕКСАНДЪР РОС

София, 31 декември 1940 г.

“Р 10” донася:

Днес ЛАЗАР ПОПОВСКИ е изпратил един плик по момчето ИСАК, с поръчение да се предаде срещу подпис на [Норман] Дейвис. След получаване и подписване на плика, Норман Дейвис веднага е отишъл при АЛ[ЕКСАНДЪР] РОС.

АМВР, об.д.4340, л.102. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.121.

Документ № 99

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ЕВАКУАЦИЯТА НА ГЛАВНАТА АРХИВА НА АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ

София, 2 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Някой си ДОНЧЕВ, около 38-40 г., дойде при [Норман] Дейвис, друг път не е идвал. ЩАЙ[Н]ХАРД дойде при [Стивън] Рънсиман в 11,40 ч. Двата нови камиона утре заран заминават за Кулата, ще бъдат карани от Хак и Жан. Днес е видян при [Едуард] С[мит] Рос.

АМВР, об.д.4340, л.106. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.122.

Документ № 100

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА НАРАСТНАЛАТА АКТИВНОСТ НА БРИТАНСКОТО БЮРО ЗА ПРОПАГАНДА ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 3 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Журналистът [Антоний] НИКОЛОВ идва при [Норман] Дейвис тази заран. АЛТАБЕВ заминава за Белград, каза че Бюрото [за пропаганда] го изпращало по служба. Капитан БЕЛ1 е заминал за Варна.

АМВР, об.д.4340, л.26. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.122.

1 Става дума за британския офицер от разузнаването Белл. Във връзка с бъдещето провеждане на операцията “Морски лъв”, капитан Белл през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (Подотдел “Политически и икономически контрашпионаж – Север”). В списъка той е внесен под № 95 като “Bell, britisher Agent, zuletzt: Belgrad, vermutl. England” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 199, 353.

Документ № 101

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА НАПРАВЛЕНИЯТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА АНГЛИЙСКАТА ПРОПАГАНДА И РАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

София, 3 януари 1941 г.

Английската пропаганда и разузнаване се интересува:

1. Колко бойни коли германски, с радиопредаватели има във Фердинандско у нас? Този въпрос ми го постави и [военно]въздушният английски аташе ония ден при разговор с мен, но не каза бойни коли. Англичаните знаят изобщо, че има у нас в северна България германци.

2. Колко германци изобщо има в България?

На горните въпроси трябва да дадем някакъв задоволителен отговор, за да не прекъснем създадената връзка с английската служба у нас.

На 26 декември 1940 година получихме сумата 35 000 лева за “работа” в полза на Англия.

На 3 януари тази година получихме още 50 000 лева за същата цел. С тия 50 000 лева трябва “да подкупим двама полицаи, за да узнаваме кои англичани са проследявани у нас…”, на този въпрос ние ще отговорим без фактически да подкупуваме някакви полицаи, защото ако сторим наистина това ще е потребно да обясним на полицията нашата връзка с английското посолство. И понеже имаме основания да се съмняваме в някои от хората от полицията, че ще обадят на англичаните какво става и с това ще се разкрием, по-добре е да не казваме нищо в полицията.

Р.О. продължава да твърди, че г[осподи]н [Христо] Драголов има стари връзки с някой си Питфорд, англичанин, с когото имат и парични отношения от по-рано. Тази стара връзка сега я смятаме колкото полезна, толкова и опасна, защото едва ли англичанинът ще бъде на наша страна във вреда на английската служба у нас.

Англичаните тук смятат, че са успели да купят в[естник] “Бургаски фар” и в[естник] “Русенска поща”. Подкупуването се състои в това, вестникът да дава с дебели букви съобщенията на Ройтер, който цензурата е разрешила да се отпечатва.

Сега се търсят да подкупят “Плевенски вестник” и “Варненска поща”.

3 януари 1941 година

Р[азузнавателно] О[тделение].

АМВР, об.дело 23625, том 3, л.22. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.222.

Документ № 102

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОТПЕЧАТЕНАТА РЕЧ НА ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ, ФРАНКЛИН ДЕЛАНО РУЗВЕЛТ1

София, 4 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Два пакета с книжа са изпратени от [Норман] Дейвис за Л[азар] Поповски. Тук приложената реч на [Франклин Делано] Рузвелт се напечата в 200 екз[емпляра]. Редакция [Михаил] ПЪДЕВ. Ще се изпраща може би в понеделник – допълнително на кои? АЛТАБЕВ заминава тази вечер за Белград, специална виза [от] Външното м[инистерст]во. БЕЙЛИ е пристигнал днес (х[отел] “България”).

АМВР, об.д.4340, л.22. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.122.

1 Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt) (30 януари 1882, Хайд парк, щата Ню-Йорк – 12 април 1945 г., Уорм-Спрингс, щата Джорджия) – американски политик и деец, президент на САЩ (1933-1945 г.). По образование е юрист. Учил се е в Гротон, Харвардския и Колумбийския университет. През 1905 г. се оженва за Елеонора Рузвелт, племенница на на Теодор Рузвелт. През 1910 г. е избран в сената на щата Ню-Йорк от Демократическата партия. През 1913-1920 г. е помощник на морския министър в правителството на Т.У.Уилсън и се изказва за усилването на военноморската мощ на САЩ. През 1920 г. е кандидат за поста президент на САЩ, от Демократическата партия. След загубата в изборите се връща към частна практика. През 1928 г. е избран за губернатор на щата Ню-Йорк. През 1932 г. е избран за президент на САЩ, провежда редица реформи, влезли в историята като “Нов курс”, една от особеностите на който бил усилването на военната мощ на САЩ, и преди всичко на флота. Популярността на Рузвелт е била толкова голяма, че през 1940 г. е бил избран за трети път, а през 1944 г. – за четвърти път (за първи път в историята на САЩ). През декември 1941 г., след нападението на Япония срещу американската военноморска база на остров Пърл-Харбър (до формалното обявяване на състоянието на война от страна на Япония), САЩ встъпват във Втората световна война. Представлявал САЩ на Техеранската (1943 г.) и Кримската (1945 г.) конференции. Категоричен противник е на тоталитарните идеологии, той е с решителен принос за създаването на антихитлеристката коалиция. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Franklin_D._Roosevelt

Документ № 103

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БРИТАНСКИЯ ПОМОЩНИК-ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ЕЙДЪН КРОУЛИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ПОСЕТИ НЯКОИ ОТ АВИАЦИОННИТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ, РАЗПОЛОЖЕНИ В БЪЛГАРИЯ

София, 8 януари 1941 г.

Office of H.M. Air Attache

British Legation

Sofia

8-и януари 1941 г.

Почитаеми полковник [Ничо] Георгиев,

Вярвам, че полковник МакДоналд Ви е уведомил за моето желание, като помощник Английски Военен Аташе в София, да посетя някои от единиците на Българските Въздушни Войски.

Единиците, които особено бих искал да видя са тия в Пловдив, и ако последното е невъзможно – тия в Карлово или Ямбол.

Доколкото знам, генерал [Васил] Бойдев отсъствува в момента, но би Ви бил благодарен, ако бихте го уведомили за моята апликация* в първия удобен момент след неговото завръщане.

С почит

(п) Am[eriwell] Crawley

Помощник Английския Авиационен Аташе

До полковник Н[ичо] Георгиев

Министерство на Войната.

[Резолюция:] Може само Казанлък и Враждебна.

[Резолюция:] Да отиде, където посочи генерал[-майор Васил] Бойдев.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.36. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.223.

* В смисъл на „моето желание”.

Документ № 104

СТАНОВИЩЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА С ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ВЪПРОСИ

София, 10 януари 1941 г.

Относно английското разузнаване у нас.

1. Нужно е да се даде едно точно число на германски коли с радиостанции у нас. Английското разузнаване знае, че такива коли има в северна България и иска от нашия човек числото им.

2. Вестникът “Варненска поща” искат англичаните да го “купят”. Те биха искали, вестникът да дава с по-дебели букви официалните съобщения на [британската информационна агенция] РОЙТЕР [Лимитед], които са допуснати от нашата цензура.

Как да се постъпи? Да съобщим чрез гарнизона Варна или пък лично да се говори със собственика на вестника?

3.Чака се отговор за числото на германците в България.

Би могло да се даде едно намалено число за германците от София, Бургас и от известителната служба. За известителната служба англичаните знаят, че [я] има в Северна България (Плевен) от своите хора, които работят в Плевен открито.

4.Зап[асен] поручик ЖЕЛЕВ, БОРИС1, звенар и уволнен като такъв, е агент на англичаните. Това положително е установено от наши хора.

[Борис Русев] Желев до скоро бе повикан на обучение в 11-а пехотна дивизия. Като се върнал, той почнал борба с нашия човек при англичаните и на всяка цена иска да го разкрие пред англичаните. Ние нямаме интерес това да стане, защото ще загубим връзката, а Борис Желев не може да ни бъде верен човек, защото е враг на войската, която го уволни.

[Борис Русев] Желев трябва или да бъде отстранен като се интернира, или да получи друго мобилизационно назначение и да бъде повикан втори път на обучение в новата си част.

5. Как се реши въпросът за списъка на германците у нас, в Дирекцията на полицията? Защото, налага се да се подготвят картите за някои германци за оставане след първи януари т[ази] г[одина].

10.І.1941 год[ина]

АМВР, об.дело 23625, том 3, л.23. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.223-224.

1 Борис Русев Желев – роден на 21 декември 1895 г. в с.Камаилар, Разградско. Произведен в подпоручик на 12 март 1916 г., в поручик на 14 октомври 1917 г. Служил е в 22-ри пехотен полк, 8-ми пехотен полк. Уволнен през 1920 г.

Документ № 105

СВЕДЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ИВАН ЙОРДАНОВ СТОЯНОВ1 ОТНОСНО ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК МАКДОНАЛД НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

София, 10 януари 1941 г.

Английският въздухоплавателен аташе подполковник [А.Х.Х.] Макдоналд е посетил на 10.ІІ.1940 г. летището Враждебна. На 8 и 9.ХІІ.1939 г. е посетил летището и Въздухоплавателните школи в Казанлък.

С писмо от 22.ХІІ.1939 г. е искал да посети летището “Ямбол”, но му е било отказано.*

10.І.1941 г. Капитан [Иван Йорданов] Стоянов

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.37. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.224.

1 Иван Йорданов Стоянов – роден на 1 октомври 1906 г. в гр.Плевен. Завеждащ военната топография с МЗ 73/1933 г., офицер от ГЩ с МЗ 328 от 1936 г., завършва френска военна академия с 364/1939 г. Произведен в подпоручик на 25 август 1928 г., в поручик на 1 септември 1931 г., в капитан на 6 май 1936 г., в майор на 14 септември 1943 г., Служил в 8-ми артилерийски полк с МЗ 163/1928 г., в 1-ви армейски артилерийски полк с МЗ 65/1931 г., командирован във ВА с МЗ/1933 г., в 4-ти армейски артилерийски полк с МЗ 67/1934 г., слушател във ВА с МЗ 170/1935 г., командир на батарея в 9-ти дивизионен артилерийски полк с МЗ 115/1936 г., преподавател в артилерийската школа с МЗ 353/1936 г., слушател във ВА, следва във Франция с МЗ 14/1938 г., временен началник на секция в ЩВ с МЗ 62/1939 г., командир на рота в 22 пехотен полк, командирован към ЩВ с МЗ 36/1940 г., началник на секция в ЩВ от 1943 г., командир на щурмови артилерийски отдел през 1943 г. Уволнен през 1944 г. Военнопрестъпник.

* На някои от българските летища вече бил разположен германски персонал, за което българското Военно министерство не искало да информира. Такъв бил разположен още през април 1940 г. и то със съгласието на висшите правителствени кръгове на България, които официално още не са се присъединили към хитлеро-фашистката Ос. Т.напр. на 19 април 1940 г. генерал-полковник Франц Халдер записва в своя дневник: ”19 април 1940 г. … г.) Случаят на съгласието с Румъния. Въздушната база в България (курсив Н.К.). Полковник Мацки: Информация за Япония и положението в Източна Азия…” – виж: Гальдер, Ф., „Военный дневник 1939-1940”, Москва-Санкт-Петербург, 2002, с.439

Документ № 106

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ИЗВЪРШЕНИ РАЗЛИЧНИ ПОСЕЩЕНИЯ НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 10 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

БУКО ХАИМОВ и МОРЕНО ЮЛЗАРИ идваха тук да искат да се запишат за бюлетина. Също искаха и речта на [Франклин Делано] Рузвелт. [Михаил] ПЪДЕВ им я даде, обаче да казват между своите сънародници, че са я получили от Американската легация, а не оттука. И двамата живущи [в] Павлово – кафенето, ул.”Родопи”.

Почна да се изпраща пропаганда и в Добрич, на адрес Гичо Мачел, ул.”60”, № 10, доста тежък голям плик изпрати [Михаил] Пъдев. Някой си ЛЕСЕВ дойде при [Норман] Дейвис. АЛТАБЕВ се върна от Белград. Моля да се провери лицето ЕВГЕНИ НОСКОВ (руснак), на работа в Геодез[ичес]кия отдел на Географическия институт, по чин поручик, а в руската [императорска] армия по чин подполковник генералщабен, два често тук.

ЖАН казва, че видял горе в Бюрото [за пропаганда] снимки на наши висши офицери из много гарнизони в България и на всяка една написано точно име и частта му къде служи. Също имало някакъв апарат-снимач на планове, който бил обслужван от В[адим] Гриневич. Подробности от Жан. Видях вчера на часа 3,30 БЕДФОРД да се върти около Германската легация. Тук приложеното е върнато от горния адрес, вместо бюлетин чиновникът е върнал документи, които смятам доста важни за него.

ВАСИЛ КУЛЕВ, жив. „Аксаков” № 42, дойде при [Норман] Дейвис, последния го нямаше, прие го [Стефан] Янчулев. ДИМИТЪР [Каймакчийски] ми каза днес, че БЕДФОРД имал един приятел в Германското консулство, млад човек бил.

АМВР, об.д.4340, л.17. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.122.

Документ № 107

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРОВЕДЕНИ РАЗГОВОРИ В БРИТАНСКОТО БЮРО ЗА ПРОПАГАНДА

София, 11 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Дойде при [Норман] Дейвис, [Антоний] Николов пак. ЩАЙНХАРД при шефа [Стивън Рънсиман е] пак, вратата отново се затвори, часа 11,30 [часа]. [зелен Антоний] НИКОЛОВ след разговора си излезе с [Михаил] Пъдев. Тодоров получи пари и издаде квитанции формени.

АМВР, об.д.4340, л.50. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.123.

Документ № 108

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА РАЗПРАЩАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ НА БРИТАНСКАТА ПРОПАГАНДА

София, 11 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

[Михаил] ПЪДЕВ гори книжа днес.

Л[азар] ПОПОВСКИ идва при [Норман] Дейвис в 12,20 ч. Говори се за преминаване на германски войски през нас, към началото на м[есец] февруарий [1941 г.], Стойков и [Елен] Оксли. МАРИНОВ, от Павликени, дойде при [Норман] Дейвис, изпратиха го с голям пакет книжа. Някоя си СИЛАГИ, за първи път идва – ниска, руса, кафяво горно палто, без шапка, черна дамска чанта и черни ръкавици, около 34-38 г., при [Норман] Дейвис.

АМВР, об.д.4340, л.67. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.123.

Документ № 109

СВЕДЕНИЕ НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПОДПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС

София, 13 януари 1941 г.

ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА

ОТДЕЛ ДЪРЖАВ[НА] СИГУРНОСТ

Отделение “Б”

Подполков[ник] АЛЕКСАНДЪР РОС

Подполковник Александър Рос е роден на 4.VІІІ.1897 г. в гр.[Санкт-]Петербург – Русия, от майка рускиня. Рос е женен за рускинята ТАТЯНА РОС, род[ена] през 1900 г. в гр.Омск – Русия. В София живее на ул.”11 Август” № 1.

Подполков[ник] Ал[ександър] Рос е генерал-щабен офицер от английската армия и заема поста английско военно аташе за България. Тази длъжност той изпълнява от 11.ІІІ.1936 г., като по това време бе английско военно аташе за България, Гърция и Турция, със седалище Цариград.

През м[есец] април 1939 г. бе преместен за военно аташе за Турция и Гърция, като за България и Югославия бе назначен подполков[ник] ЧАРЛЗ СЕЙМУР КЛАРК, със седалище – София.

През м[есец] септемврий 1939 г., поради създалото се международно положение и обявената война, а така също и големия интерес, който представляваха в момента балканските страни, не вземащи участие в конфликта, английското правителство възприе практиката – за всяка една балканска страна да бъде назначено по едно военно аташе. Вследствие на тази практика, за България бе назначен подполковник Александър Рос, като най-подходящ за този пост, поради връзките, които е имал всред обществото от по-рано.

Подполков[ник] Ал[ександър] Рос, като военен аташе за България има за задачата да събира сведения най-главно от военно естество, интересуващи английското разузнаване, на което той е ръководител. Интересуващи го сведения и данни той събира едни по официален ред, като ги взема от М[инистерст]вото на войната, а други той събира лично или чрез свои сътрудници.

В службата подполков[ник] Рос има за помощници: майор ЖАН КАВАН ЕЛИОТ, жив[ущ] София, хотел “Сл[авянска] Беседа” и секретар АЛАН ДЖЕЙМС МЕТВЕН, жив[ущ] София, ул.Раковски № 148. Канцеларията им се помещава на бул.”Фердинанд” № 67-ІV етаж – съседно здание на Английската легация.

Службата е установила, че при своите разузнавания подполков[ник] Александър Рос предприема пътувания из разни краища на страната, за да събере той лично или да провери сведения, донесени му от сътрудници.

При някои от своите пътувания той взема и съпругата си, която се очертала, като една негова добра сътрудница. Такъв е случаят при предприетото на 3.Х.м[иналата] г[одина] пътуване със собствения автомобил ДТ № 193 – до гр.Варна, като при връщането с автомобила е пътувала само съпругата му. През целия път тя държала подробни бележки за положението на шосета и техните съоръжения.

При излети, предприемани като ловец или рибар, много често влиза в разговор със случайно срещнати по полето лица, които без да предполагат с кого разговарят, го информират за интересуващите го работи, като местности, настроение в народа по известни събития у нас и пр. За това му много помага добре знанието на български и руски езици, с които си служи при такива случаи.

Подполков[ник] Ал[ександър] Рос, благодарение на доста дългото стоене в страната, си е създал много добри връзки сред обществото, което положение използува много добре при своите разузнавания. Също, благодарение на това, че съпругата му е рускиня, той има доста връзки всред руската емиграция, до чиито услуги много често прибягва.

Чрез с[екретен] с[ътрудник] службата е установила, че напоследък се проявява извънредно голям интерес от страна на английското разузнаване по отношение на армията, респективно авиацията ни, като се приготовлявали списъци на всички наши аеропристанища, бази и правените напоследък доставки на апарати и др. Също в канцеларията се приготовлявали подробни планове на по-големите градове в страната, като се отбелязвали индустриални предприятия, аеропристанища и др[уги] военни обекти.

В разузнаванията, специално по авиационни въпроси, подполковник Рос има за сътрудник – авиатора капитан [АМЕРИУЕЛ] ЕЙДАН КРОЛЕЙ, който официално заема постта авиационно военно аташе и неговия секретар СТАНЛЕЙ ЕМБОРЮ, живущ в х.”Сл[авянска] Беседа”.

Констатирано е също, че при случаите на извършен […]* са предприети проучвания от страна на английското разузнаване, като под разни предлози са изпращани хора от Англ[ийската] легация по самите места, за да констатират известни положения.

При някои важни проучвания, относно дошли в страната германски поданици, подполков[ник] Ал[ександър] Рос ги е извършвал лично сам. Такъв е случаят с отседналия в х[отел] България германски подполковник Ровел1, като [Александър] Рос е поискал списъка на пътниците в хотела и след това е пожелал от портиера да му даде всички сведения за Ровел и най-сетне си е позволил да иска да го въведе в стаята, за да прегледа багажа му.

Констатирано е също, че в дома на подполков[ник] Ал[ександър] Рос отсядат разни пристигащи в София специални куриери и други английски поданици, без за случая да се подават съответните адресни карти.

При някои изключителни и важни случаи, подполков[ник] Рос изпълнява и куриерска длъжност и предприема известни пътувания в чужбина.

Подполков[ник] Ал[ександър] Рос освен длъжността, която проявява като воен[ен] разузнавач, чрез своите връзки които има, винаги е добре информиран по всички важни политически събития, развиващи се у нас. Като негови информатори в това направление службата е набелязала лицата: МАРИЯ ФАНТА, по баща МАЛИНОВА и ВЛАДА КАРАСТОЯНОВА, по баща РАЧО ПЕТРОВА.* За тази дейност Влада Карастоянова бе и въдворявана на временно местожителство.

Проследяванията и наблюденията, извършени в някои случаи от службата на подполков[ник] Рос не са били резултатни, тъй като той изключително се движи със собствения си автомобил, а освен това, наблюдението върху подполков[ник Александър] Рос се извършва от органи на Р.О.

Изобщо, при своята разузнавателна дейност подполков[ник] Ал[ександър] Рос е бил винаги много внимателен и предпазлив и службата не е имала случай да може да го изложи при неговите разузнавания, което да стане причина да се иска отзоваването му.

———————

гр.София, 13.І.1941 г.

АМВР, об.дело 23625, том 3, л.13-14. Оригинал, машинопис. Публ. със съкращения в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.224-225. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни документи за провокациите на българските специални служби срещу британски и американски дипломатически представители и представителства в периода 1940-1941 г.” – в сп.”Bulgarian Historical Review”, С., 2008, кн. 1-2, с.191-193.

* Така е в текста

1 В случая се има предвид командира на специалната авиогрупа за далечно разузнаване, подполковник (по-късно полковник) от германското луфтвафе Гюнтер Ровел. Специалната авиогрупа е известна още и като „Ескадрила за специално назначение „Ровел”. През 1940 г., по разпореждане на отдел “Чужбина” на абвера, ескадрилата със специално предназначение “Ровел” увеличила своите разузнавателни полети над територията на СССР, използвайки в частност между другите летища и тези, които били изградени на територията на Унгария, Румъния и България. Целта на извършваното въздушно разузнаване е събирането на информация за местоположението на съветските промишлени обекти, съставянето на навигационни схеми на автомобилните пътища и релсовите пътища (мостове, ЖП възли, морски и речни пристанища), получаването на сведения за дислокацията на съветските въоръжени сили и строителството на аеродруми, на граничните укрепления – обекти от изгражданата отбранителна линия “Сталин” и стационарните позиции на ПВО, казармите, ЖП депата и предприятията на отбранителната промишленост. За дейността му виж също така: Гальдер, Фр., „Военный дневник 1939-1940”, Москва-Санкт Петербург, 2002, с.98; Мадер, Юл., „Абвер: щит и меч Третьего рейха”, Ростов-на-Дону, 1999, с.96-99, 191, 198-199 и др. Ето как описва дейността на полковник Ровел, генерал-майорът от Абвера Ервин Едлер фон Лахузен-Вивремонт, по време на Нюрнбергския процес над военните престъпници, когато е разпитван от началника на следствената част, заместника на главния обвинител от САЩ, полковник Джон Харлан Еймен:

„…Еймен. Вие познавате ли се с полковник Роуелс? (Английското произношение на немската фамилия Ровел.)

Лахузен. Да.

Еймен. Кой е бил той?

Лахузен. Роуелс беше офицер от военновъздушните сили, полковник от авиацията.

Еймен. Каква беше дейността на ескадрилята за специално назначение, в която той служеше?

Лахузен. Той оглавяваше специалното авиозвено за височинен полет, което съвместно с отдела на разузнаването водеше разузнавателна работа в някои области и държави.

Еймен. Виe някога присъствували ли сте на неговите разговори с Канарис?

Лахузен. Да, понякога присъствувах.

Еймен. Помните ли Вие, за какво ставаше дума при срещите на Роулс с Канарис?

Лахузен. Роуелс съобщаваше на Канарис за резултатите на своите разузнавателни полети и му предаваше получените материали. Аз мисля, че този материал се обработваше в I отдел на разузнаването, а по-точно от групата „въздух”.

Еймен. Знаете ли Вие, над кои територии се извършвали тези разузнавателни полети?

Лахузен. Те се извършвали над Полша, след това над Англия и в Юго-Изтока [на Европа]. Аз не мога да кажа точно, над кои области или държави от Юго-Изтока.Аз знам само, че неговото подразделение имала разузнавателни задачи, извършвало разузнаване и се базирало в Будапеща….” Виж: Скорцени, О., „Диверсия – мое ремесло. Мемуары”, Мадер, Ю., „Говорят генералы шпионажа. Документальный очерк об организации, структуре и операциях секретной службы ОКВ „Заграница/Абвер”, Смоленск, 2001, с.336-337.

* В документа, текстът е подчертан.

Документ № 110

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ КОНСУЛ ФРЕНСИС БЕЙКЪР

София, 16 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Димитър [Каймакчийски] ми донесе днес, че Френсис Бейкър и КАДЛИК с жена си взели визи от Външното министерство [за] срок [от] три месеца. Той казва, че няма още да заминават, обаче да бъдели готови за всеки случай.

Бейкър е тук. Много книги* изгориха днес [Елен] Оксли и Стерн – не можеше да се спаси нищо.

АМВР, об.д.4340, л.58. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.123.

* В смисъл на ненужна работна документация от различните Служби и Бюра на Английската легация.

Документ № 111

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ИЗГОТВЯНЕТО НА ЦИКЛОСТИЛНИ КОПИЯ НА РАЗЛИЧНИ БРИТАНСКИ ПРОПАГАНДНИ ИЗДАНИЯ

София, 17 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Вчера, 16 т[ози] м[есец] сутринта, сутринта, когато бях вече на работа, намерих в експедиционния лист, печатан на циклостилна машина със заглавие: “Граждани на България”, не довършен. Отново предположих, че момчетата, чистейки кошчетата са го намерили, може би изпратен или печатан другаде, обаче след малко констатирах, че три топа по 500 листа от циклостилната хартия липсват, също липсва и една туба мастило. Усъмних се, че е работено след моето излизане, значи след 8 ч[аса] вечерта. Същият ден, към 6 ч[аса] беше, когато [Михаил] Пъдев извика КИРО и му поискал да му даде ключа от апартамента, тъй като Киро и Иван имат такива. Киро му каза, че [Михаил] Пъдев му бил взел ключа.

Преди да напусна канцеларията, взех и отбелязах цифрите на тахометъра на цикл[остилната] машина. Тази заран намерих цифрите на машината +2047 в повече, също от топчетата хартия бяха 11, а останаха 7, а те са по 500 листа в топче, значи снощи е печатано 2000 листа, търсих да видя тубите мастило, пак една туба липсваше, също и празната кутия от тубата в сметта я намерих, също и употребените восъчни листове липсваха. Потърсих да я видя и намеря развалени печатни листове, не можах никъде да намеря, обаче, знае се добре, че тази машина изхвърля 10% развалени листове, следователно трябвало е да останат най-малко 150 листа, които се събират от нас и се употребяват за други цели, обаче всичко е било прибрано или изгорено най-грижливо. Също търсих края на “Граждани на България” и него не можах да намеря.

Тази вечер 17.І.[19]41 г. ще оставя машината със записани номера. Речта за Н[егово] Величество е написана в 20 екземпляра и разпространена до Гл[авните] редактори на вестници тук и провинцията. Жан днес е бил на Петрохан с [капитан Кейвън Джеймс] Елиът, обаче не могли да стигнат до селото поради големи преспи. Снощи военните са работили цяла нощ. Също видях и долу при нас да се работи.

АМВР, об.д.4340, л.71. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.123-124.

Документ № 112

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ИЗГОТВЯНЕТО НА РАЗЛИЧНИ БРИТАНСКИ ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

София, 18 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Тук приложената книга е напечатена в 1800 екз[емпляра] и днес се разпраща на всички 400 читалища в България и остатъка на разни адреси, получаващи информационния бюлетин. Информационният бюлетин стигна тиража 6500 бр[оя], тук и [за] провинцията. Тъкмо що дойде при [Стивън] РЪНСИМАН лицето ЙЕДЪЛОНТ, пристига от Стокхолм и иска на всяка цена да види аташето. [Стивън] Рънсиман иска на всяка цена да види аташето. Рънсиман предварително се посъветва с [Норман] Дейвис.

АМВР, об.д.4340, л.32. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.124.

Документ № 113

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ИЗВЪРШЕНИ РАЗЛИЧНИ ПОСЕЩЕНИЯ НА БРИТАНСКОТО БЮРО ЗА ПРОПАГАНДА ПРИ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

София, 20 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

Някой си ТОМАС РАЙТ е пристигнал и дойде при [Норман] Дейвис – висок, рус англичанин, с мустачки, около 38 г. Днес се изпрати пропаганда на НИКОЛАЙ ВЪРБАНОВ, ул.”Цар Крум”, № 52, Бургас. Събота 18 т[ози] м[есец] не е работено на циклостила. Киро получил ключа [от вратата] обратно, обаче [Михаил] Пъдев му казал, че тези дни щял да му потрябва пак, но той чакал да му дадат ключа отвътре.

[Мария] ФАНТА[-Малинова] търси настоятелно да говори с [Михаил] Пъдев, той бил зает с шефа и не можаха да говорят. ЛЕСЕВ дойде при [Норман] Дейвис пак тази сутрин. [Михаил] ПЪДЕВ чайкаше [Америуел Ейдан] Кроyли да излезе от шефа [Стивън Рънсиман] и го стигна по стълбите, където разговаряха. Поставен е допълнителен телефонен пост в стаята на [Стефан] Янчулев – [Михаил] Пъдев. Днес съм изпратил човек да провери дали няма някои печатни произведения в института, обаче освен английски не се указа нищо друго на български език.

АМВР, об.д.4340, л.20. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.124.

Документ № 114

СПИСЪК, ИЗГОТВЕН ОТ РО 3 НА ЛИЦАТА, С КОИТО ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС ПОДДЪРЖАЛ ВРЪЗКА

София, 21 януари 1941 г.

1. ЮЛИЙ ГЕНОВ – преводач* (скоро му бе възложена разузнавателна задача).

2. МИХАИЛ ПЪДЕВ – преводач* – участвува в издаването на бюлетина.

3. СТЕФАН ЯНЧУЛЕВ – журналист в Легацията [на Великобритания].

4. МИТКО МОЛЛОВ – син на проф[есор] Моллов, не работи.

5. ИЛИЯ ПОПИЛИЕВ – кореспондент на “Ройтер”.

6. НИКОЛА БОЯДЖИЕВ – бабалък на младия АНДРЮЗ1

7. ВЛАДИМИР [ДИМИТРОВ] СТОЙЧЕВ2 – подполковник о.з.

8. БОРИС [РУСЕВ] ЖЕЛЕВ – поручик о.з.

9. КОСТАДИН ЧАКЪРОВ – работи в Английската търговска камара на улица “Леге”.

Александър Росс е във връзка с членовете на Английската лига чрез АННА РЕНДЕЛ.

21 януари 1941 година Р.О. 3

АМВР, об.дело 23625, том 3, л.20. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.225-226.

* В текста е дадено като “преводчик”.

1 С. Бърд Андрюз е чиновник в английското консулство. Роден в Йоханесбург на 1 февруари 1907 г. Влиза на територията на България на 27 февруари 1939 г. и я напуска на 11 март 1941 г. през граничен пункт Свиленград. Виж: Картон за идентификация на С.Бърд Андрюз – АМВР, об.дело 23625, том 13, л.61.

2 Владимир Димитров Стойчев – роден на 24 март 1892 г. в гр. Сараево, Босна. Завършва ВА с МЗ 230/1930 г. Произведен подпоручик на 22 септември 1913 г., в поручик на 5 октомври 1916 г., в капитан на 1 април 1919 г. в майор на 1 януари 1928 г., в подполковник – на 3 септември 1932 г., в полковник на 3 октомври 1936 г., в генерал-майор на 3 октомври 1941 г., в генерал-лейтенант на 18 октомври 1944 г., служил е в 8-ми кавалерийски полк, лейб-гвардейския кавалерийски полк, 9-и жандармерийски кавалерийски полк, във 2-ра Военноинспекционна област през 1928 г., като домакин на 2-ри кавалерийски полк с МЗ 64/1930 г., командир на специален ескадрон от 6-ти кавалерийски полк с МЗ 163/1930 г., военен аташе на България в Париж и Лондон с МЗ 71/1932 г., помощник-командир на 2-ри кавалерийски полк с МЗ 292/1933 г., изпълняващ длъжност командир на 2-ри кавалерийски полк с МЗ 134/1934 г., НЩ на кавалерийската инспекция с МЗ 75/ 1935 г., по време на Отечествената война на България 1944-1945 г. е генерал-майор, командващ 1-ва отделна армия през нейния първи период, и командващ 1-ва Българска армия през нейния втори период (1945 г.). От 1945 г. е към щата на Министерство на външните работи. Достига чин генерал-полковник. Дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет.

Документ № 115

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА АКТИВИЗИРАНЕТО НА БРИТАНСКАТА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ

София, 22 януари 1941 г.

“Р 10” донася:

[Михаил] Пъдев е взел снощи ключа [от вратата] от КИРО пак, през кое време е влизал не се знае, на циклостила не е работено. Допускам, че приготовлява нов материал. Към 7 ч[аса] снощи е изпратил Иван с едно писмо на ул.”Здравец” № 14 – КАРЛО ОГНЯНОВ. Допускам, че през нощта последният е работил с [Михаил] Пъдев в Бюрото [за пропаганда]. Тази заран [Михаил] Пъдев е отрязал тук приложената част от цял лист и е хвърлил в печката, обаче не можа да изгори. Предполагам, че това е писал снощи, може би и други работи. Чекмеджетата на [Норман] Дейвис и [Михаил] Пъдев са претърсени основно тази заран, обаче нищо подозрително. Също и следа от края на “Граждани на България” няма. Много клишета [Стефан] Янчулев е изпратил на в[естник] “Народна борба” – Русе и “Бургаска вечерна поща” – Бургас. Поръчан е нов ключ за [Михаил] Пъдев от апартамента. Изпратена е пропаганда на ДИМИТЪР Н.СИРАКОВ, с.Обнова – Плевенско. [Ейдан] КРОУЛИ и [Кейвън] ЕЛИЪТ утре [в] 8 ч[аса] заминават с автомобила си из провинцията за няколко дни, без шофьор. Наредете изходните пунктове.

АМВР, об.д.4340, л.39. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2, с.124-125.

Документ № 116

ИЗ ТЕКСТА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА

София, 23 януари 1941 г.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА*

ДЯЛ І

ЗА ТАЙНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Глава І

Общи разпоредби

Чл. 1. Тайните и международни организации, определени по този закон, се забраняват. Съществуващите такива се разтурят.

Чл.2. Под организации по смисъла на този закон се разбира всеки състав от хора, със съответно ръководство, без оглед на устройството му – дружество, сдружаване, клуб, комитет, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжок, фондация, институт и други такива – който пряко или прикрито, преследва идеални цели.

Чл. 3. Тайна организация по смисъла на този закон е онази, която преследва скрити цели, или има скрито устройство, или действува скрито, или задължава членовете си да пазят тайна по делата и.

Чл. 4. Международна организация по смисъла на този закон е онази, която е зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение.

Този закон не засяга международните организации, които съществуват по силата на международни конвенции, или които са образувани по почин на властта, или се намират под ръководството на властта.

Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, определя и обявява кои организации подпадат под разпоредбите на този член.

Чл. 6. Този закон не се прилага към организациите, които подпадат под разпоредбите на: закона за защита на държавата, наредбата-закон за защита безопасността на държавата и наредбата-закон за разтуряне на партийно-политическите организации.

Глава ІІ

За разтурянето на тайните и международни организации

Чл.7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които се засягат от този закон, са длъжни незабавно да преустановят всякаква дейност.

Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществуващите към 1 януарий 1940 г. такива организации, са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл.5 да представят в Министерството на вътрешните работи и народното здраве:

А) устав на организацията, а, ако такъв няма, сведение за нейното име, цел, средства и устройство;

Б) списък на лицата, участвували в ръководните тела;

В) подробен опис на имуществата, вземанията и архивите на организацията с указание у кого се намират, като се посочат и онези, които са у подставени лица или в дружества, образувани с цел за прикриване имуществата на организацията.

Ръководствата на организации, които имат таен или международен характер, но не са били регистрирани по реда на наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнят разпоредбите на настоящия член в месечен срок от влизането на закона в сила, чакар, че не са обявени по реда на чл.5 от този закон.

Лицата от ръководствата на тези организации, които, с цел да укрият исканите сведения по този член, не изпълнят разпоредбите на същия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5.000 до 50.000 лева.

З а б е л е ж к а. Лицата от ръководствата на нерегистрирани организации, които изпълнят разпоредбите на този член, не се наказват по чл.21 от наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията**.

Чл.8 Списък на разтурените по този закон организации се съобщава от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните съдилища, за да заличат от дружествените регистри от тях, които са били вписани като юридически лица.

Чл.9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация в Царството или в чужбина, обявена за такава по реда в чл.5, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1.000 до 100.000 лева и се лишава от правата по чл.30 от наказателния закон*** – пунктовете 1 до 4 включително и пункт 6.

Глава ІІІ

За ликвидацията на имуществата на разтурените тайни и международни организации.

Чл. 10. Имуществата на разтурените по този закон организации членове 3 и 4, както и съществувалите към 1 януарий 1940 г. такива организации, се изземват в полза на касата за обществено подпомагане, която ликвидира с безспорните задължения на организацията до размера на актива им. Считат се за безспорни онези задължения на организацията, които са установени с писмени доказателства, заверени по нотариален ред, или са установени, или ще бъдат установени по съдебен ред, или ако произтичат от фискални нарушения, не се дължат по вина на ръководните лица на тези организации. Касата не поема пасива на онези организации, които не са били регистрирани съгласно действуващите закони.

За дела за установяване по съдебен ред задължение на организации по предшествуващата алинея, интересите на държавата се представляват от касата за обществено подпомагане или упълномощено от нея лице. По тия дела се допускат само писмени доказателства.

Чл.11. Ръководството на организация определена в чл.10 от този закон, е длъжно веднага да предде намиращата се в него имущества и книжа на организацията, или да посочи лицата у които те се намират, на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, щом това бъде поискано.

За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5.000 до 50.000 лева и могат да бъдат лишени от правата по чл.30, пунктовете 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.

Чл.12. Всички лица, на чието име или в чието владение се намират имуществата или архиви на организация, посочена в чл.10, или които имат задължения към такава организация, са длъжни в месечен срок от обявяването на реда по чл.5, да заявят пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве за тези имущества, задължения и архиви, като приложат съответното за тях описание, и да ги предадат веднага на министерството, щом това бъде поискано.

Под разпоредбите на този член подпадат и всякакви дружества, които са образувани от организации, посочени в чл.10, с цел да служат за прикриване на имуществата им.

За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1.000 до 100.000 лева и могат да бъдат лишени от правата по чл.30, пунктове 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.

Чл.13. Изземването на имуществото и книжата на организациите, посочени в чл.10, става въз основа на заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.

Вземанията на тези организации се събират по реда на закона за събиране на преките данъци от държавните бирници, въз основа на заповед от Министъра на вътрешните работи и народното здраве, или въз основа на изпълнителен лист.

Чл.14. Всички отчуждения и обременявания с тежести на имущества, принадлежащи на организации, посочени в чл.10, както и всякакво поемане на дълг от същите, направени след 1 януарий 1940 г., са нищожни по силата на този закон.

Приобретателите на така отчуждени имущества са длъжни да изпълнят разпоредбите на чл.12.

Приобретателят на имущества от организация, определена в чл.10, както и заемодателят на такива, които не са сключили сделката с цел да се укрие активът на организацията, могат, ако сделката е извършена през времето от 1 януарий до 30 септемврий 1940 г., да търсят от касата за обществено подпомагане платеното от тях, стига да утановят, че сумите са постъпили в разтурената организация. Установяването на това става по съдебен ред, с иск на общо основание. В случай, че касата за обществено подпомагане бъде осъдена, тя отговаря само с актива на организацията.

[…]****

Публ. в: “Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942”, част ІІ, С., 1942, с.505-508.

* Законът е утвърден с Указ № 3 от 21 януари 1941 г. и обнародван в “Държавен вестник”, бр.16 от 23 януари 1941 г.

** Наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията е одобрена с Указ № 89 от 31 март 1938 г. и обнародвана в “Държавен вестник”, брой 77 от 8 април с.т. По-късно е направено изменение в чл. 8, което е узаконено с “Държавен вестник”, брой 69 от 28 март 1941 година.

*** Наказателният закон е утвърден с Указ от 2 февруари 1896 г., под № 43, обнародван в брой 40 на “Държавен вестник” от 21 февруари 1896 г., заедно с всичките му изменения, отменения и допълнения.

**** Текстът не се отнася до темата.

Документ № 117

ПИСМО НА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР АМЕРИУЕЛ ЕЙДЪН КРОУЛИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО НА СРЕЩА МЕЖДУ ПОЛКОВНИК А.Х.Х. МАКДОНАЛД* И ПОЛКОВНИК КОНСТАНТИН УЗУНСКИ

София, 23 януари 1941 г.

Office of H.M. Air Attache

British Legation

Sofia

23-и януари 1941 г.

Почитаеми полковник [Ничо] Георгиев,

Полковник [А.Х.Х.] Макдоналд смята да пристигне в София на 29 януари 1941 г. и да престои тук по всяка вероятност 2-3 дена. Тъй като не сте могли да уредите среща с генерал [Васил] Бойдев, бих Ви бил много благодарен, ако бихте могли да уредите такава за полковник Макдоналд. Последният също би много желал да говори и с Военния министър.

В надеждата да Ви видя на вечерята на 29-и януари [1941 г.]

С почит:

(п) Am[eriwell] Crawley

Помощник Английския Авиационен Аташе. София

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.38. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, А., „Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.226.

* Това е първият документ, в който А.Х.Х.Макдоналд се споменава като полковник.

Документ № 118

ПИСМО НА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР АМЕРИУЕЛ КРОУЛИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА ЖЕЛАНИЕТО НА ЕЙДЪН КРОУЛИ ЗАЕДНО С МАЙОР КЕЙВЪН ЕЛИЪТ ДА ПОСЕТЯТ ПО ВРЕМЕ НА ОТПУСКАТА СИ ГРАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО

София, 23 януари 1941 г.

Office of H.M. Air Attache

British Legation

Sofia

23-и януари 1941 г.

Почитаеми полковник [Ничо] Георгиев,

С настоящето уведомявам Ви, че майор [Кейвън Джеймс] Елиът и аз заминаваме за 3-4 дни за Търново в отпуск. Ще пътуваме с влака и разчитаме да се върнем през началото на идущата седмица.

С почит Am[eriwell] Crowley

Помощник Английския въздушен аташе, София.

[Резолюция:] Заминават днес за В[елико] Търново 23.І. Съобщено в Д[ирекция на] п[олицията] да бъдат върнати от Г[орна] Оряховица. 19 ч[аса]. 23.І.[1941 г.]

[Резолюция:] Без да се обадят на Р[азузнавателното] о[тделение] днес сутринта в 8.30 ч[аса] са излезли от София с ДТ* кола по посоката Арабаконак. Нареди се и бяха върнати в София. 23.І.1941 г. (п) [не се чете]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.39. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, А.,”Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.226-227.

* В смисъл на „дипломатическо тяло”.

Документ № 119

ШИФРОВАНО ДОНЕСЕНИЕ № 201 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ОТ АНГЛИЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ

София, 28 януари 1941 г.

Наш информатор по английска линия е натоварен да замине за Казанлък и да събере сведение какви германци има там, има ли прислуга от тях за противосамолетни оръдия и въобще какво правят там. Съобщете бързо, какви сведения да дадем на информатора за да ги предаде на английското консулство.

№ 201 от 28.І.1941 година

Началник Служба “държавна сигурност”: (п) Н.Мандров

АМВР, об.дело 23625, том 2, л.71. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.227.

Документ № 120

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 28 НА НАЧАЛНИКЪТ НА ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК-ЛЕТЕЦ КОНСТАНТИН УЗУНСКИ ДО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ НА МВ-ЩВ ЗА НАЛИЧНИ ДАННИ, ЧЕ ДИРЕКТОРЪТ НА КИБРИТЕНАТА ФАБРИКА ВАЛТЕР КЮТНЕР СИМПАТИЗИРА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ВЪВ ВОЙНАТА

София, 29 януари 1941 г.

Поверително. Р[азузнавателна] с[екция]

ТУК – Министерство на войната

– Щаба на войската

Д-І-5

Донасям, че на 23 т[ози] м[есец] офицер от Щаба на Въздушните войски* e нощувал в кибритената фабрика – гара Костенец. В разговор с трима чиновници от същата фабрика, същите му съобщили, че Директорът на фабриката – германец, женен за белгийска еврейка, се е проявявал като агент на английската разузнавателна служба. Същият подчертано е проявявал задоволството си от английските успехи в Африка и е получавал английския информационен бюлетин от София. Жена му е получавала писма от Сидни, Монтевидео и Лондон. Самият Директор, често в разговори с чиновниците е казвал “Ще видите какво ще стане”, “Англия ще спечели войната” и други подобни [фрази]. На придружающего офицера германско военно лице е направило силно впечатление, че Директорът въпреки и германец, никъде в дома си няма портрет на германския Водач [Адолф Хитлер1].

№ 28 – 29 януари 1941 г., София

(п) [Константин Узунски]

полк[овник]-летец – Началник Щаба на въздуш[ните на] Н[егово] В[еличество] войски

[резолюция:] Има досие. Да се намери и съобщи името му.

Валтер Кютнер. Досие 651. 31.І.[19]41 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507. Оригинал, машинопис.

* В текста е дадено като “въздушна войска”.

1 Адолф Хитлер (Шиклгрубер) (20 април 1889, Браунау на р.Ин (Австрия) – 30 април 1945, Берлин) – ръководител на германската тоталитарна държава и на Германската националсоциалистическа работническа партия (НСДАП). През Първата световна война служи като ефрейтор-вестови в 16-и баварски запасен полк. Участвува в бойните действия във Фландрия, за което е награден с Железен кръст І степен и орден “За военни заслуги”. На 8-9 ноември 1923 г. устроива в Мюнхен “бирения” путч срещу Веймарската република, за което е осъден и затворен в крепостта Ландсберг. От 30 януари 1933 г. е райхсканцлер, а от декември 1941 г. главнокомандващ въоръжените сили (вермахта) на Германия. Виновник за избухването на Втората световна война. Самоубива се в навечерието на разгрома на Третия райх. Военнопрестъпник. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Adolf_Hitler

Документ № 121

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ОТКРАДНАТИТЕ ДОКУМЕНТИ НА ЛИЧНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ ФРАНКЛИН Д.РУЗВЕЛТ, ПОЛКОВНИК УЙЛЯМ ДОНОВАН1

София, 31 януари 1941 г.

На 20 т[ози] м[есец] през Драгоман е пристигнал полковник [Уйлям] ДОНОВАН и отседнал в хотел България

На 20 и 21 т[ози] м[есец] той е посещаван в хотела от американския пълномощен м[инистъ]р в София [Джордж] Ърл и от секретаря на Американската легация [УУЛУЪРД] БАРБЪР. Най-често Барбър е идвал с автомобила в хотела, откъдето е вземал полков[ник] Донован, за да го отведе на официалните и неофициалните приеми, посещения и срещи.

На 21 т[ози] м[есец] вечерта в Английската легация е била дадена вечеря в чест на полковник Донован. След вечерята полковник Донован заедно с американския м[инистъ]р Ърл посещава кабаре “Максим-бар” на ул.Раковски до кино “Роял”, където остава в компания до 2.30 часа след полунощ. През стоенето в кабарето, на масата на полковника дошло и английското военно аташе полков[ник Александър] Рос, българина г.Боян Чуканов, кореспондент на “Асошейтед прес”, чиновника от Американската легация [Мартин Роузмън] Медоуз и [Едуард] Смит Рос. През цялото време полков[ник Уйлям] Донован е носил във вътрешния джоб на сакото си един черен кожен портфейл с формат малко по-голям от български паспорт; носещ златните инициали W.Q.O прилепени, представляващи неговия монограм. В портфейла имало паспорт на негово име – американски, три банкноти от по 50 долара, кредитно писмо от “Нейшънъл Сити Банк”, едно писмо за рекомендация, подписано от американския военен министър полковник Франк Кнокс* и друго писмо, подписано от американския министър на външните работи Кордел Хъл2 до всички Американски легации – пълномощните министри на Балканите.

Престоят им в кабере “Максим” е продължил до 2.30 часа след полунощ, като компания на гостите са правили артистките Илона Калман и някоя си Анна, които артистки са ангажирани от унгарското вариете “Роял” от Будапеща. Американският пълномощен м[инистъ]р е имал от по-рано познанство въпросните артистки унгарки, тъй като често посещавал кабарето ведно със столичното семейство Пулеви. Английското военно аташе [Александър Рос] и [Боян] Чуканов са изпили по два двойни коняка, а всички останали ведно с полковник [Уйлям] Донован са пили шампанско. Компанията въобще не консумирала много, тъй като сметката е била около 1500 лева и е била платена от всички, с изключение на полковник [Уйлям] Донован. Говорили са английски език. В кабарето полковникът е бил облечен във фрак. Към 2.30 часа след полунощ г.[Уйлям] Донован, придружен от английското аташе Смит-Рос отиват направо в хотел „България”, като остават в стаята на полковникa № 154-ІІІ ет[аж]. При влизането още в стаята, когато са поискали да запалят нощната лампа, става късо съединение и електричеството в стаята угасва. Повикан бил дежурният чиновник Тома Димов, който от своя страна, за да не попречи на двамата господа, ги поканва в съседната свободна стая № 156 да продължат разговора си, през което време отстранява дефекта на късото съединение. Такъв дефект не бил известен до тогава на нощния камериер на етажа Петър Димитров [Петров]. Разговорът на двамата полковници е продължил около един част в стая № 156, след което Смит-Рос си отива, а полков[ник Уйлям] Донован остава в стаята си на почивка.

На 22-ри същият месец сутринта, след избръсването му, към 9 часа, полковникът е бил взет от хотела с военна кола и придружен от Началник-Щаба на войската генерал Никола Хаджипетков, прави посещение във Военното училище, след което се връща в Американската легация, от където след малък престой със същата кола отива на прием в Двореца, като след приема се връща наново в Легацията и оттам, без да се отбива в хотела, отива направо на гарата, придружен от американския пълномощен министър. Тук вече, когато е потърсил паспорта си преди влака да потегли е констатирал, че същият не е в джоба му. На другия ден, 23 т[ози] м[есец] полковникът се обажда от Белград, като казва че си спомня с положителност, какво на 21 с[ъщия] м[есец] сутринта е вадил някакво писмо от портофейла си, който обикновено носел във вътрешния джоб на сакото си и предполага, че го е забравил на масата в стаята на хотела, откъдето портофейла му е изчезнал. Повторно потвърдил, че сутринта портофела му е бил в хотела.

След оплакването за изчезването на портофейла започва разпит и задържане на персонала в хотела. Разпитан, задържаният Петър Димитров Петров, камериер на третия етаж, от с. […]** , Новоселско, не казва нищо съществено. Обяснява първия път кога и как се е прибирал в хотела полковника и дава обяснения за костюмите, които е носил. За 22 т.м. казва, че след като е бил обръснат от бръснаря, полковникът му дал нареждане да бъде приготвен багажа му, тъй като щял да заминава и Петър започва приготовлението на багажа му, заедно с камериерката Антония Стрибърни, която му е помагала, като през това време в стаята е била чистачката Гюргена Манолова Стоянова, която е чистила стаята. През това време в стаята е идвала главната надзирателка г-жа Статкова. Никой от горепоменатия персонал на хотела не е видял или намерил въпросния портфейл.

Другата задържана камериерка Антония Стрибърни, от гр.Прага, жив. ул.Кавала № 35, камериерка на същия етаж, не казва също нищо съществено. Видяла полковника само веднъж на 20 т.м., когато същият звънел и понеже камериерът Петър го нямало, тя влязла в стаята, за да му услужи. Помагала последния ден за приготовление багажа на полковника преди заминаването му. Задържани бяха двамата пиколи, които са обслужвали стая № 154. Първият – Кирил Константинов Димитров, от с.Буново, Кюстендилско, е влязъл в стаята на полковника, когато е бил пращан да занесе нещо поръчано от келнерите. Не се казва нищо съществено. Вторият – Игнат Маринков Петров, от с.Желене, Софийско, е също посещавал стаята на полковника, пращан с поръчки от келнерите.

На 22 т.м., когато полковникът се бръснел, денят на заминаването му, занесъл закуска в стаята и там сварил полковника по пижама, бръснат от някакъв си бръснар. Оставил закуската и си отишъл. Не знае нищо по съществено. Същият е осъждан от Соф[ийския] окол[ийски] съд по член 315, п.5 от Н[аказателния] З[акон]* на 1 г[одина] тъмн[ичен] затвор, по дело № 1384/938 г.

Задържаният келнер Димитър Николов Димитров, от с.Лъджене, Ботевградско, е сервирал във всички стаи на ІІІ ет., респективно и в стая № 154, за третия ден на 22 т.м. казва, че към 8.30 ч. сутринта, когато се позвънело в стая № 154, почукал и надникнал на вратата и тогава полков[ник Уйлям] Донован, бръснейки се, дал поръчка за закуска, която занесло пиколото Игнат Маринов Петров. Изобщо тогава не бил влизал в стаята.

Задържаната чистачка Гюргена Стоянова Попова, 42 г., от с.Гурмазово, Софийско, домакиня, на два пъти развеждана, жив. ул.Алдомировска № 43, на работа от две години в хотела, е чистил целия трети етаж, респ[ективно] и стая № 154-та – на полков[ник Уйлям] Донован, в негово отсъствие. По съществени са следните и показания:

На 22 т.м., денят на заминаването на полковник Донован, към 10 ч. сутринта

(значи след закусването и избръсването на полковник Донован) същата, излизайки от стая № 146, която току що била почистила и намирайки се в коридора на третия етаж, забелязала едно лице, което било полугърбом към нея, облечено в бяла престилка, средна възраст, с мустачки, без шапка, което чукало на вратата на стая № 154 (стаята на полков[ник Уйлям] Донован). Не му обърнала повече внимание, мислейки го за бръснар, тъй като често идвали бръснари в етажа да бръснат гости от съседната бръснарница на Рад Керкеняков, ул.Левски № 1. Не помни, дали същият е носил в ръцете си нещо. Заведена в бръснарницата на Керкеняков, при оглеждане на всички калфи от бръснарницата, същата се спре на калфата Атанас Костов Димитров, за когото каза, че приличал на този, когото видяла на 22 т.м. към 10 ч. Да чука на вратата на стая №154. Разпитан калфата Атанас Костов Димитров заявил, че въобще през изтеклата седмица от 20 до 25 т.м. не бил ходил в хотела да бръсне, обяснявайки, че калфите от бръснарницата ходили по наряд да бръснат и, че нему такъв наряд не бил се паднал през тази седмица. Направи се обиск по домовете и на двамата (чистачката и калфата-бръснар) без съществени резултати.

АМВР, об.дело 23633, л.77-78. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни документи за провокациите на българските специални служби срещу британски и американски дипломатически представители и представителства в периода 1940-1941 г.” – в сп.”Bulgarian Historical Review”, С., 2008, кн.1-2, с.194-198.

1 Уйлям Джоузеф Донован (1 януари 1883, Буфало – 8 февруари 1959 г., Вашингтон). Роден в гр.Буфало, щата Ню-Йорк. Завършил средното си образование в Ниагара-колидж. През 1905 г. получава степента бакалавър на изкуствата в Колумбийския университет, а през 1907 г. пак там – степента на бакалавър на юридическите науки. Работи като адвокат в Ню-Йорк. Заедно с това служи в Националната гвардия, където получава чин капитан. След започването на Първата световна война е изпратен в Европа в състава на специалната комисия на Рокфелеровския фонд. През 1916 г. е призован в армията. Служи на мексиканско-американската граница, където участвува в бойните действия срещу възстанниците на Панчо Виля. След встъпването на САЩ в Първата световна война взема участие в бойните действия, в състава на 165-и (69-Ню-Йоркски) пехотен полк. Три пъти е раняван. За проявен героизъм в боевете е награден с ордена на Почета (1923 г.), с кръста “За изключителни заслуги”, със “Сребърна звезда”, а така също и с френския орден на Почетния Легион и с ордена на Британската империя. След края на Първата световна война е изпратен в Русия по линията на Държавния департамент на САЩ. Бил е офицер за свръзка от армията на САЩ при щаба на адмирал А.В.Колчак. В края на 1920 г. се връща в САЩ, където отново се заема с юридическа практика. През 1924-1929 г. е помощник на генералния прокурор на САЩ. От 1929 г. до 1941 г. се занимава с частна адвокатска практика в Ню-Йорк. През 1932 г. се балотира като губернатор на щата Ню-Йорк от Републиканската партия, обаче не е избран. В края на 1930 г. е посланик за специални поръчения при президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, извършва в това свое качество продължително пътуване по Европа и Средния изток (с цел на разузнаване и поддръжка на антихитлеристката кауза).Непосредствено след това, той посещава Лондон, където се среща със сър Френк Никълсън и извършва посещение на подбрани бази на британското Управление за специални операции (УСО). През март 1941 г. се връща в САЩ. На 11 юли 1941 г. е назначен от президента Франклин Д. Рузвелт за координатор на информацията (фактически той става началник на новата служба за външно разузнаване на САЩ). След създаването на 13 юни 1942 г. на Управлението на стратегическите служби (УСС), става негов директор. Заема този пост до закриването на Управлението на 1 октомври 1945 г. От 24 март 1943 г. е бригаден генерал. От 10 ноември 1944 г. е генерал-майор. На 12 януари 1946 г. излиза на пенсия. Участвува в работата на Нюрнбергския процес като заместник-прокурор от страната на САЩ. Занимава се с частна юридическа практика в Ню-Йорк. От август 1953 г. до 1954 г. е посланик на САЩ в Тайланд. Виж: Пыхалов, И.В. “Спецслужбы США”, М., 2003, с.61, 82-83; Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.150; http://www.conservapedia.com/William_J._Donovan

* Уйлям Франклин „Франк” Кнокс (William Franklin “Frank” Knox) (1 януари 1874 г. – 28 април 1944 г.) – военноморски министър при управлението на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт. Роден в гр.Бостон, щата Масачузетс. Като известен републиканец, той става военноморски министър на 20 юли 1940 г., през втория мандат на управлението на президента Франклин Делано Рузвелт. Военен министър в същия период е друг републиканец – Хенри Стимсън. Умира от сърдечен удар в своя офис във Вашингтон. Виж: Яковлев, Н.Н., „Франклин Рузвельт: человек и политик. Новое прочтение”, М., 1981, с.275; http://en.wikipedia.org/wiki/Frank_Knox

2 Кордел Хъл (Cordel Hull) (2 октомври 1871- 23 юли 1955 г.) – политически деец и дипломат на САЩ. През 1907-1921 и през 1923-1931 г. е член на палатата на представителите, а през 1923-1931 г. е сенатор. През 1933-1944 г. е държавен секретар на САЩ. Ръководи делегациите на САЩ на Лондонската икономическа конференция (1933 г.), на междуамериканските конференции в Монтевидео (1933 г.), Буенос Айрес (1936 г.) и Лима (1933 г.) . Участвува в изработването на съветско-американското споразумение от 1942 г. и в работата на Московската конференция от 1943 г. http://en.wikipedia.org/wiki/Cordell_Hull

** Текстът на член 315 гласи: “За кражба наказанието е: строг тъмничен затвор до пет години. Пункт 5. Ако виновният е слуга на потърпевшия или пък ако потърпевшият е домашно лице спрямо господаря на виновния; Виж: “Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942”, част ІІ, С., 1942, с.77.

Документ № 122

СЛУЖЕБНО ПИСМО НА СЛУЖИТЕЛ НА РО-ЩВ ДО ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОЛКОВНИК МАКДОНАЛД, С ОТГОВОРИТЕ НА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ВЪПРОСИ

София, 3 февруари 1941 г.

За господин полковника [А.Х.Х.] Macdonald. 3.II.1941. (един брой на полк[овник Константин] Узунски)

1. За обучаване на личния състав на Българското въздухоплаване и за запознаване на същия състав съгласно Договора в България има 25 коли-радио, специални*. Те са в Северна България, за да не дразнят с присъствието си съседите.

2. Има също така 25 моторни коли, които са обикновени и обслужват радиопостовете. Те са в България, във връзка с Договора за покупката на специалните коли – радио.

3. Въздушните войски подготвят летищата си във всяко отношение като имат предвид отбраната на страната и нуждите си понастоящем, а също така и нуждите си за напред, тъй като развитието на Въздушните войски по плана изисква все по-голямо число летища.

4. В школата за сляпо летене има един инструктор, който обучава българските летци.

5. Всичко в България има 50 моторни коли (25 коли – радио и 25 обикновени) с около 40-50 души инструктори, които ще останат около 3-4 седмици, докато нашите курсисти се запознаят със службата.

При упражненията за обучение, моторните коли и радиопостовете менят местата си из цяла Северна България. Оставането на инструкторите за повече от 3-4 седмици ще зависи от успеха на българските курсисти.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.75. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.228-229.

* От края на 30-те и началото на 40-те години започва закупуването и внасянето от чужбина за нуждите на българските въоръжени сили на най-необходимата свързочна техника, предимно германско производство. През 1936 г. са доставени 18 возими радиостанции „Лоренц” с мощност от 100 Вт и 2 возими радиостанции по 200 Вт. В периода 1941-1942 г. от Германия са внесени возими автомобилни и носими радиостанции „Лоренц” – 5, 80 и 100 Вт, ГРН – 100 Вт, ГРН – 80 Вт, ГРН – 5 Вт и ултракъсовълнови носими радиостанции за тактическите звена РРУК. Виж: Виж: Млеченков, М., „Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945 г.”, С., 2006, с.38.

Документ № 123

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РО-ЩВ, С ЧАСТ ОТ ТЕКСТА НА ОТКРИТО ПИСМО С АНГЛИЙСКО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ

София, 8 февруари 1941 г.

Английско предупреждение към България.

Тукашните агенти на английската пропаганда разпространяват слуха, че британският пълномощен министър в София, господин [Джордж У.] Рендел бил връчил официална нота на българското правителство, уведомявайки го, че ако германските войски проникнели в България, английски самолети щели да бомбардират българските “комуникационни линии”…

Дописникът на лондонския НЮЗ КРОНИКЪЛ за Балканите, г[осподин] Дерек Патмор, който пребивава понастоящем тук, ми заяви в разговор, че е узнал за горното лично от г[осподин Джордж У.] Рендел. Според [Дерек] Патмор, у англичаните се било създало убеждението, че “България е искрена в желанието си да запази ненакърнена своята свобода и независимост, но заангажираността и спрямо Германия и Италия […]*”

Подписал (п) [не се чете]

8.ІІ.1941 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.363. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.229.

* Окончанието на документа липсва.

Документ № 124

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 190 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО АНГЛИЙСКОТО МНЕНИЕ, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗПОЛАГАТ ГЕРМАНСКИ ВОЙСКИ

Лондон, 11 февруари 1941 г.

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 22/11 февруари 1941 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 2692/12 февруари 1941 г.

Донасям, че пишат широко за германски войски у нас* и смятат, че ще ни окупират.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

Дешифрирал Р.О.4.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.18. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.175.

* В началото на февруари 1941 г. 1-ви моторизиран полк от SS-бригадата „Лейбщандарт Адолф Хитлер” е прехвърлен от Франция в България, където се присъединява към 12-а армия, намираща се под командването на генерал-фелдмаршал Лист. Заедно с 9-а танкова дивизия и 73-а пехотна дивизия, личната бригада на Адолф Хитлер влиза в състава на 40-и танков корпус, командван от генерал Георг Щуме.В състава на корпуса в България се намирала също така и 73-а пехотна дивизия. Тези съединения нанасят първия удар срещу Югославия и Гърция от територията на България на 6 април 1941 г. За отбрана на българо-турската граница, на територията на България е била дислоцирана само 16-а танкова дивизия. Виж: Уильямсон, Г., „СС-инструмент террорра”, Смоленск, 1999, с.110-111; Митчем, С., „Фельдмаршалы Гитлера и их битвы”, Смоленск, 1998, с.271-273; Меллентин, Ф., „Бронированный кулак Вермахта”, Смоленск, 1999, с.54-55.

Германските войски се прехвърлят на българска територия от Румъния, по специално построен от тях мост на река Дунав, при гр. Джурджу. Това бил 50-тонен мост с двустранно движение, и е сглобен на паром от 1000-тонни баржи. Той пречил на корабоплаването на реката – заради тромавостта на баржите, тяхната разделяща се част действувала много бавно. След началото на войната срещу СССР, настъпила остра нужда от подобни баржи, чрез които да се извършват воински превози. Поради тази причина, началникът на германския Генерален щаб на германските сухопътните войски, генерал-полковник Франц Халдер, на 11 юли 1941 г. поставя въпроса за неговото демонтиране. На 14 юли 1941 г., Халдер уточнява че мостът при гр.Джурджу ще бъде заменен с мост върху пароми от системата на Херберт, като мостовото имущество се прехвърля от Белград. Това бил стар, но добре изпитан през Първата световна война австрийски понтонен мост, който могъл бързо да се разделя и да осигурява преминаването на кораби по реката. Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.80, 82,100,103.

Документ № 125

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОДГОТОВКАТА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РЕЧТА НА БРИТАНСКИЯ ПРЕМИЕР-МИНИСТЪР УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ

София, 12 февруари 1941 г.

Майор Никол от Самоков беше днес при [Стивън] Рънсиман и [Норман] Дейвис, изпратиха го с пакет книжа да ги разпространява в гр.Самоков. На всички паспортите са събрани днес, но още не са дадени в министерството [на външните работи]. В двора на Легацията усилено се горят книги. ЛЕСЕВ идва с едно момиче на около 20 г. без шапка, винено палто, черна коса, черни обуща, среден ръст. Тя остана в чакалнята, а той влезна при [Норман] Дейвис.

Днес се напечата речта** на Уинстън Чърчил пълният текст в 1000 екземпляра – 6 страници по 1000. Тази вечер, 8,05 часа от Истанбул пристига куриерът БЕЙЛИ, има ангажирана стая в хотел Юнион палас. КЕЛЧИНСКИ, от Полската легация, дойде тази вечер при Норман Дейвис.

АМВР, об.д.4340, л.16. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Донесенията на българския разузнавач “Р 10”, работил в Английската легация в София от 1939 до 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1996, кн.2,, с.125.

* В смисъл на книга от деловодителската преписка.

** Става дума за речта на британския премиер-министър Уинстън Чърчил, произнесена на 9 февруари 1941 г. по радиото. В нея той се спира главно на хитлеристкия натиск в Югоизточна Европа и на проникването на Германия в България. Според Уинстън Чърчил вече няколко хиляди германски “техници” били настанени по българските летища и подготвяли условията за навлизането на хитлеристките войски. Напомняйки, че след Първата световна война България е била осакатена и наказана, Уинстън Чърчил изразил надежда, че българското правителство няма да извърши същата грешка. Виж: Димитров, И., „Англия и България (1938/1941). Навечерието и началото на Втората световна война”, С., 1983, с.222.

Документ № 126

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 999 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА НАЛИЧИЕТО НА СВЕДЕНИЯ, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗПОЛАГАТ ВОЙСКИ ОТ ГРУПИРОВКАТА НА ВЕРМАХТА

София, 13 февруари 1941 г.

От Лондон – военен аташе Изх[одящ] № 29/13 февруари 1941 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 2820/13 февруари 1941 г.

Донасям, че въпреки опроверженията, настояват и пишат, че имат и пристигат у нас германски части. Затова имам сигурни сведения.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

Дешифрирал Р.О.4.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.23. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.175.

Документ № 127

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1026 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ЗА ВЪЗМОЖНО НАВЛИЗАНЕ НА ГЕРМАНСКИ ВОЙСКИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

Лондон, 17 февруари 1941 г.

Секция шифър

№ 1026/1941 г.

Шифрована телеграма

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 31/17 февруари 1941 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 3144/18 февруари 1941 г.

Донасям, че пишат, че в десет (10) дни германците ще нахлуят в нас.

Загрижени са от германо-сръбската среща.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.24. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.176.

Документ № 128

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК ДО НАЧАЛНИКА НА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО ИЗВЪРШЕН ВЗЛОМ В БРИТАНСКОТО КОНСУЛСТВО В БУРГАС

София, 17 февруари 1941 г.

Лично. Строго поверително.

До Дирекцията на Полицията

(От[дел] “Държавна сигурност”)

София

Донасям Ви, Господин Началник, следното:

На 17 февруари 1941 година между 19 и 20 часа при отсъствието на английския консул [Френсис] КОЛАС в консулството е извършен обир, като са взети няколко листа от входящия дневник, разни книжа и папки на параходната агенция “Гилкрист Уокър и Кº”, представлявана от същия и 2 кожени чанти.

Същата вечер към 20 часа неизвестно лице се спряло пред лицето СПАС АЛЕКСИЕВ БРАНКОВ, бозаджия, живущ на ул.”Св.Св.Кирил и Методий”, носейки две нови кожени чанти и един голям пакет книжа. Същият помолил Бранков да поддържи чантите, а той си подреждал книжата в пакета, за да не се разпръснат. След като подредил книжата, непознатото лице го запитал, дали е свободен, за да му помогне да занесат багажа до казармите. Бранков му казал, че е свободен и му помогнал с носенето на чантите, които както му казал непознатия щели да занесат в квартирата на командира. Бранков разбрал, че ще ги носят в командира на полка и му казал, че командирът не живее на ул. Кн[ягиня] Евдокия” , обаче непознатият отговорил: “върви с мен, аз зная къде живее”. Непознатото лице вървяло напред, а Бранков след него, който забелязал, че гърбът му е бил изцапан с бяло.

Вървейки по ул.”Кн[ягиня] Евдокия” от пакета падали малки писани листчета, които Бранков събирал и ги поставял в пакета. Като стигнали ъгъла на ул.”Кн[ягиня] Евдокия” и Цар Аспарух” се спрели, непознатият му дал 10 лева и продължили по ул.”Цар Аспарух”. Като стигнали ул.”Пантелеймон” и ъгъла на ул.”Цар Аспарух” се спряли, непознатият си поискал чантите и го освободил, като му казал да не се обръща назад. Пред бозаджийниците Бранков заварил постовия полицай, на когото разправил всичко и заедно отишли на ул.”Пантелеймон” № 45, където заварили, че свети антрето. Вътре имало един офицер и непознатото лице, което гледало навън, а [другите] офицери били обърнати гърбом. Щом непознатото лице забелязало Бранков и полицая веднага загасили осветлението. След около 5 миути от къщата излязъл един подполковник и запитал, какво има, полицаят му казал, че някакво* лице е влизало в същата къща. Подполковникът отговорил, че са влизали много лица, но те са от махалата, които отишли да видят болната му жена. След около 40 минути от къщата са излезли двама офицери, от които единият [е бил] подполковникът, а другият – непознатият, и отишли в казармата.

Минавайки край полицая, подполковникът е запитал, варди ли някого, на което полицаят е отговорил, че той е дежурен и обикаля района си.

В къщата № 45 – стар, а нов 62 на ул.”Пантелеймон” живее подполковник ХРИСТО ЦАНЕВ ЙОВЧЕВ1, който по-рано е бил на служба във Военното министерство – Разузнавателно отделение.

Кражбата в консулството е извършена много неумело, като са задигнали главно книжа от параходната агенция “Гилкрист Уокър и Кº”. Консулските преписки, които се намирали в един отворен шкаф в стаята на консула [Френсис] Колас не са били взети.

На другият ден всички тия преписки са били прегледани от консула и по-голямата част са били изгорени. **

ОБЛАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК:

Началник служба “Държавна сигурност” (п) [не се чете]

АМВР, об.дело 23625, том 2, л.11. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни документи за провокациите на българските специални служби срещу британски и американски дипломатически представители и представителства в периода 1940-1941 г.” – в сп.”Bulgarian Historical Review”, С., 2008, кн.1-2, с.198-199.

* В текста е дадено като “някое”.

1 Христо Цанов Йовчев – подполковник. Роден на 13 април 1897 г., в с.Овощник, Казанлъшко. Произведен в подпоручик на 1.І.1919 г., поручик на 30.І.1923 г., капитан на 15 юни 1928 г., майор на 6 май 1936 г., подполковник на 6 май 1940 г., Служил както следва – в 12-ти, 23-и и 11 пехотни полкове до 1929 г., в 5 пограничен сектор до 1932 г., в 11 пехотен полк до 1934 г., помощник-началник на секция в ЩА през 1935 г., адютант на ШЗО до 1936 г., 1-ви пехотен полк през 1936 г., началник на вътрешноразузнавателна секция при ЩВ до 1937 г., 1-ви пехотен полк до 1938 г., 38-ми пехотен полк до 1938 г., 10-и пехотен полк до 1938 г., интендант на Държавната военна фабрика в Сопот до 1939 г., 6-и пограничен сектор до 1939 г., 24-и пехотен полк до 1940 г., 3-и дивизионна тежка картечна дружина до 1942 г., уволнен през 1944 г.

** Интересното след този случай е, че три месеца по-рано (на 2 декември 1940 г.) в София започва да работи т.нар. “Главна фрахтова служба”, чиято задача е да оказва и осигурява съдействие на каботажа от България за Германия. В състава на “Главната фрахтова служба” влизали също така и представители на Имперските железници и на групата за корабоплаване по р. Дунав. Поради стратегическото значение на комуникационните линии, в състава и вероятно влизали и специалисти от Абвера, които естествено били заинтересувани от плановете и задачите на британското корабопланове в региона, особено в акваторията на Югославия.

Документ № 129

ЗАПИС № 328 И 329 НА ОПЕРАТИВНИ ПРЕХВАЩАНИЯ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ, ПРОВЕДЕНИ МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА БРИТАНСКИТЕ КОНСУЛСТВА ВЪВ ВАРНА И БУРГАС

София, 18 февруари 1941 г.

ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ

№ 328. На 18 февруари 1941 година в 11.30 часа е воден бърз телефонен разговор между КРЕЙ – чиновник в английското консулство, телеф[он] № 25382 и ФРАНСИС КОЛАС – английски консул-Бургас:

Колас – Ало, кой?

Телефонистът – Английското консулство.

Колас – Димитри ли е?

Димитрий – Да.

Колас – Димитрий, там ли е Бренан?

Димитрий – Да, почакайте да видя. Ало, ало, не се обажда.

Колас – Ало, Димитрий, г[осподи]н Крей ми дай.

Димитрий, – Да, говорете.

Колас (тревожно) – Ало, Крей, добър ти ден, Колас тука.

Крей – Добър ден Колас, какво ново?

Колас – Ало, Крей, една нещастна случка искам да Ви съобщя* (с разтревожен глас). Снощи са влезли в Консулството [на Великобритания] тука едни неизвестни лица и са направили опит за намиране на документи, а не на пари. Митко Дамаскинов, [Сотир] Сариев и [Одисей] Караянев не са забелязали никой да се върти около Консулството. Сега не мога да Ви съобщя в подробности. Ще Ви изпратя шифрована телеграма. Кажете на консула за случката.

Крей – Да, да, добре, добре, ще му съобщя.**

Колас – Да, благодаря ти много, довиждане.

Крей – Довиждане.

№ 329. На същата дата в 12.05 часа е воден бърз телефонен разговор между Франсис КОЛАС – английски консул [в Бургас] и ФРАНСИС БЕЙКЪР – английски консул – Варна.

Колас – Ало, кой?

Телефонистката – Английското консулство.

Колас – Г[оспожи]це, там ли е г[осподи]н Бейкър?

Телефонистката – Да тука е, говорете.

Колас – Ало, Бейкър, Колас е тука. Добър ден.

Бейкър – Добър ден, Колас. “Корделин” днес тръгна.

Колас – Да, добре. Виж какво Бейкър. Има новини.

Бейкър – Да, кажи.

Колас – Ходих при ВЕРИКИОС преди малко и му разправих и на него. Слушай, снощи влезли в Консулството, в стаята ми някои лица и ми разбили чекмеджето на масата и натискали изглежда и моя шкаф.

Бейкър – Да, да, разбах.

Колас – Аз се оплаках на секретаря Крей и му казах да каже на консула.

Бейкър – Нищо Колас, нали документите не ти е взел.

Колас – Незначителни можал да вземе от чекмеджето.

Бейкър – Нищо, тая работа ще оправи Колас.

Колас – Да, ще видим какво може сега да направим. Пази се да не ти направят някой саботаж.

Бейкър – А, аз не излизам често вечер. Защо не се оплачеш.

Колас – Да, обаче не зная дали не е полицейска работа. Ще видя, но във всеки случай ще обадя (на Легацията на Великобритания) в София и ще чакам нареждане, за да видя какво ще ми отговорят. Аз вярвам, че консулът [ще] отиде при [британския пълномощен] министър [Джордж Рендел].

Бейкър – Да, да, разбира се, че ще отиде, това не е малка работа.

Колас – И аз така мисля. Пази се Бейкър, заключвай си нещата в касата, нали в голямата каса, не оставяй нищо по масата.

Бейкър – Да, разбира се, благодаря. Друго ново има ли?

Колас – Другите новини ти ги знаеш. Мобилизират много войници 1500 – 1700. Днес така ми съобщи Митко. Сега щели да викат и цяла нощ са давани по къщите покани***. Положението, Бейкър става лошо. Българите напълно провеждат политиката на германците.

Бейкър – Е, да, така е, ти сега ли узна?

Колас – Не, аз зная отдавна, но сега стана по-ясно.

Бейкър – Е, да да. Виж какво Колас, снощи един човек следеше, изглежда да беше агент. Аз ходих към ресторант “Морското око” и излизайки към 10 часа извих по една улица и видях едно лице, което вървеше подир мен. Тогава тръгнах по друга улица и на един ъгъл спрях и до дочаках. Той започна да бяга, чувах му крачките и зави на същия ъгъл, където се бях спрял и се сблъсна върху мен. Казах му “пардон” и той ми каза “пардон”.

Колас – А така ли? Ха, ха, ха. Боже мой.

Бейкър – Да, много нахални взеха да стават тия агенти. Но изглежда има между тях и германци-агенти.

Колас – Възможно, нали? Всичко сега е възможно.

Бейкър – Да, кажи Колас на полицията, все пак може да наредят да се открие впоследствие нещо, ако сега не хванат лицето.

Колас – да, аз казах на Митко да се обади.

Бейкър – добре си направил. Сега повече внимание.

Колас – Да, да, така ще бъде.

Бейкър – Довиждане.

Колас – Довиждане.

№ 330 На 18 февруари т.г. в 12.40 часа е воден бърз телефонен разговор между ФРАНСИС КОЛАС и [ТЕРЕНС] БРЕНАН – чиновник от английското консулство – чиновник от английското консулство.

Колас – Ало, ало, кой?

Телефониста – Английското консулство, кой моля?

Колас – Дайте ми моля господин Бренан. Колас – Бургас.

Телефониста – Да, говорете.

Бренан – Ало, Колас, добър ден.

Колас – Добър ден, [Теренс] Бренан. Каза ли ти Крей нещо?

Бренан – Не!

Колас – Виж моля ти се, снощи бях на гости при Верикиос, гръцкият консул в Бургас, стоях до късно и като се върнах, видях разбито чекмеджето и отворен шкафа и помислих отначало, че някоя чистачка е влизала. Питах я, тя ми каза, че не знае нищо. Легнах си към 12 часа, на сутринта питах [Димитър] Дамаскинов, [Сотир] Сариев и [Одисей] Караянев, дали не е идвал от тях някой. На мaсата ми имаше значителни бележки, а в чекмеджето почти нищо. Изглежда този човек е търсил не пари, а документи.

Бренан – А, така значи. Ти къде държиш документите?

Колас – Документите са в касата. Аз не оставям вън нищо.

Бренан – Да, добре, слагай ги винаги там.

Колас – Обади ако не се е обадил Крей на Консула.

Колас – Довиждане.

АМВР, об. дело 23625, том 2, л.63-64. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни документи за провокациите на българските специални служби срещу британски и американски дипломатически представители и представителства в периода 1940-1941 г.” – в сп.”Bulgarian Historical Review”, С., 2008, кн.1-2, с.200-202.

* В текста е дадено като “да ви обадя”

** В текста е дадено като “ще му обадя”.

*** В смисъл на „повиквателни”.

Документ № 130

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1068 НА КОМАНДВАЩИЯ ІІ АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ НИКОЛА МАРКОВ1 ДО ЩВ-МВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ДИРЕКТОРА НА АМЕРИКАНСКАТА ТЮТЮНЕВА ФИРМА “КОТАБУЛ” В ПЛОВДИВ, ЖЕРАРД ТОМАС ЕСДЕРС

Пловдив, 19 февруари 1941 г.

Командир на ІІ-ра отделна армия Поверително

№ 1068 София – Министъра на войната

19 февруарий 1941 г. – Щаб на войската

гр.Пловдив

Донасям, че Щабът на армията има събрани следните сведения:

1. Директорът на тукашната американска тютюнева фабрика “Котабул” – Жерар[д] Томас Есдерс, по народност англичанин, женен за гъркиня, поради слуховете, че германски войски щели да преминат през България за гръцкия фронт на 15 т[ози] м[есец] със семейството си е заминал за неопределено време за Цариград. Същият заявил, че само при оправяне на положението щял да се върне пак в България.

2. Друг един англичанин, чието име не се знае, също е бил отзован и на 15 т[ози] м[есец] е заминал за Цариград.

Никола Марков

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ

[Резолюция:] Направено му е досие № 739 – Англия. 10.ІХ.1941 г. Кобаков.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.124. Оригинал, машинопис.

1 Никола Тотев Марков, генерал-лейтенант. Роден на 28.ІІ.1888 г. в гр.Велико Търново. Произведен в подпоручик на 22.ІХ.1909 г., в поручик – 22.ІХ.1912 г., капитан – 1.Х.1915 г., майор – 1.ІV.1919 г., подполковник – 6.V.1923 г., полковник – 15.V.1930 г., генерал-майор – на 3.Х.1936 г., генерал-лейтенант – 1.1.1940 г. Служил както следва – 20 пехотен полк, комендант на лечебните курорти, към Щаба на 1-ви пехотен полк с МЗ 21/1921 г., началник на 17-и пограничен участък, началник на Варненското бюро за доброволци с МЗ 6/1922 г., помощник-началник на 6 пограничен сектор с МЗ 15/1923 г., командир на 16-а жандармерийска дружина с МЗ 14/1924 г., командир на дружина от 8-и пехотен полк през 1930 г., в 6-и пограничен сектор през 1934 г., помощник-командващ на 4-а дивизия през 1935 г., командир на 4-а пехотна дивизия през 1935 г., инспектор на пехотата през 1938 г., Началник на Пловдивския гарнизон, от 6 май 1939 г. Уволнен през 1941 г.

Документ № 131

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1039 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ЗА ТОВА, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Лондон, 20 февруари 1941 г.

Секция шифър

№ 1039/1941 г.

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 34/20 февруари 1941 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 3381/21 февруари 1941 г.

Донасям, че не пишат вече за германски войски у нас, а за сръбско-българския пакт и за германския натиск над Гърция за мир с Италия.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.26. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.176.

Документ № 132

СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИЯ ЛИДЕР, Д-Р ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (ГЕМЕТО)1

София, 21 февруари 1941 г.

“Р 10” донася:

В 6,30 ч[аса] две лица дойдоха, като едното си каза името ИВАНОВ*, които търсеха [Михаил] Пъдев. Второто лице не си каза името, държеше в ръката си нещо увито във вестник, дълго около 60 см, обло около 6 см. Иван го потърси в стаята му, но го нямаше, след туй почука в стаята на шефа и ги видя и тримата да приказват – шефа [Стивън Рънсиман], [Михаил] Пъдев и [Норман] Дейвис. Иван каза на [Михаил] Пъдев, че г.Иванова е дошъл. Иван чу да казва [Михаил] Пъдев, като е разбрал само “МИЛИТАРИ АТАШЕ”. Веднага [Михаил] Пъдев е излязъл вън и ги въведе в стаята си. В този** момент в стаята му бил ГРИГОРОВ, криминален редактор на вестник “Слово”. Кога е дошъл, никой не го е видял. След това [Михаил] Пъдев изпрати до вратата Григоров и се върна в стаята на АЛТАБЕВ, извика го навън, каза му нещо тихо, Алтабев влезе при шефа, след това [Михаил] Пъдев се качи горе при [Александър] Рос. След две минути слезна, след около 5 м[инути] дойде долу [Алън] МЕТВЕН, извика [Михаил] Пъдев в хола, приказваха тихо, след това [Алън] Метвен се качи горе и след около 5-8 минути дойде [Кейвън] Елиът, влезна направо в стаята на [Михаил] Пъдев, ръкува се с двамата и почнаха да разговарят. Вратата се затвори. След около 20 минути звъни се от стаята на машинописците, отивам аз, дават новините за отпечатване. По лицето на [Михаил] Пъдев, почти не беше останало кръв, диктуваше на Алтабев, но видимо не беше спокоен.

Лицето, носещо пакета, изглеждаше много бледо. Среден ръст, малка глава, малка коса, тъмни дрехи, черноок, а лицето, което се казва Иванов, беше също на среден ръст, с тъмна шапка, с тъмнозелен тренчкот, на рамената му имаше зашити от същия плат пагони, а на гърба от същия плат издатък една плоха от този вид.

Разговорът с [Кейвън] Елиът трая до 8,10 ч., след което [Михаил] Пъдев ги изпрати. Пратих подир тях Ивана, който ги видя да свиват по ул.”Цар Крум” – посока “Пат[риарх] Евтимий”.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.202. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.176.

1 Д-р Георги Михов Димитров, (Гемето) (15 април 1895-29 ноември 1972 г.) – политически деец, един от лидерите на БЗНС “Александър Стамболийски” (“Пладне”). Като противник на външнополитическото обвързване на България със страните от хитлеро-фашистката Ос е подложен на преследване от полицейските власти в страната и е принуден да емигрира през Турция във Великобритания (1941 г.) След преместването си в Кайро, Египет, взема дейно участие в изграждането на т.нар.”Български национален комитет”, който застава изцяло на проанглийски позиции. Непосредствено след 9 септември 1944 г. се връща през Турция в страната. През 1945 г. напуска България и се установява в САЩ, където застава начело на създадения през 1948 г. “Български национален комитет” със седалище Вашингтон. Умира във Вашингтон.

* В случая се има предвид д-р Г.М.Димитров, един от лидерите на БЗНС “Александър Стамболийски” (Пладне), а не ръководителят Коминтерна Георги М.Димитров, живеещ по това време в СССР. За разлика от Гемето, ръководителят на Коминтерна също бил издирван от органите на РСХА. Във връзка с предстоящото провеждане на план “Барбароса”, Георги Димитров през 1940-1941 г. попада в нацистския “Специален издирвателен списък за СССР”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-АI (подотдел “Противници на режима”). В списъка той е внесен под № 78 като “Димитров, Георгий (псевдонимы: д-р Хедингер, Рудолф или Ходигер, Рудолф Жан), род.18.06.1882 в Радомире, Болгария. Ген. Секретарь ИККИ, РСХА, IV управление, отдел A-I”. – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 490.

** В текста е дадено като “него”.

Документ № 133

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1046 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ЧЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА НА ГЕРМАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ СА НАВЛЕЗЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Лондон, 22 февруари 1941 г.

Секция шифър

№ 1046/1941 г.

От Лондон – военния аташе Изх[одящ] № 35/22 февруари 1941 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 3501/23 февруари 1941 г.

Донасям, че пишат широко, че германското командване е в София и, че германските войски са вече нахлули в България.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

Дешифрирал Р[азузнавателно] О[тделение] 4.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.27. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.177.

Документ № 134

СЛУЖЕБЕН ДОКЛАД НА РО-ЩВ ЗА НАПРАВЛЕНИЯТА НА АНГЛИЙСКАТА ПРОПАГАНДА ПРЕЗ 1941 ГОДИНА

София, не по-рано от 22 февруари 1941 г.

АНГЛИЙСКАТА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ

1941 ГОДИНА

След доста дълго проследяване и наблюдение, на 22.2.1941 година, органите на полицята – Отдел “Държавна сигурност” задържаха лицето ИВАН КУРТЕВ МИТЕВ, род[ен в] с.Михайлово, Сливенско, живущ [в] гр.Сливен, военноинвалид, като при обиска му се намериха 17 902 лв и голямо количество пропаганден материал, издаван от Бюрото за пропаганда и информация при Английската легация в София, бул.”Фердинанд” № 67.

При разпита Иван Куртев призна, че в продължение на един и половина месеца е посещавал много пъти Бюрото за информация и пропаганда, като е бил във връзка с “директора” на същото – НОРМАН ДЕЙВИС, пом[ощник] началник на същото Бюро, лектор по английски език в Държавния университет. От него е получил голямо количество пропаганден материал, който е трябвало да разпространи из Сливенско, Ямболско и Елховско. За тази цел той е получавал многократно разни суми и до момента на задържането му бил получил 51 900 лв, от които 10 000 лв са били отпуснати по негово искане за купуването на една моторетка за по-бързо разпространяване на пропагандния материал.

Иван Куртев е бил известен на хората от Бюрото под името “Чолаков” и на посочен от него адрес са му били носени от човек на Бюрото пакети с пропаганден материал.

Същият призна, че идеята за получаване на пропаганден материал и пари от Бюрото за информация и пропаганда при Английската легация била дадена от съквартиранта му – ДОБРИ ДЖЕЛЕПОВ, роден [в] гр.Ямбол, живущ в гр.Сливен, военноинвалид. Добри Джелепов му бил дал писмо и пари за пътуване до София, като уговорили получените пари да си ги поделят. Първоначално получените от Иван Куртев пари били поделявани, обаче в последствие Куртев не давал нищо на Джелепов, което станало причина да се скарат.

За да могат да получават повече пари, Добри Джелепов свързал Иван Куртев със СЛАВ ЯНКОВ СЛАВОВ, род[ен] и жив[ущ] в с.Маломир, Ямболско, военноинвалид, който бил заведен в София и представен на “директора” Норман Дейвис. Слав Славов призна, че е ходил два пъти в Бюрото при Норман Дейвис и е получил 7 000 лв и пакет с пропаганден материал, който предал на Иван Куртев.

При разпита задържаните: Иван Куртев, Добри Джелепов и Слав Янков Славов признаха своята дейност, като Добри Джелепов посочи, че ИВАН БОЯДЖИЕВ, адвокат от гр.Сливен, бил уредил получаването на пропагандния материал, издаван от Английската легация в София.

Всички тия лица бяха въдворени в лагера “ГОНДА ВОДА”*

АНГЛИЙСКАТА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ

1941 г.

+ НОРМАН ДЕЙВИС

+ Добри Джелепов

+ Иван Бояджиев

+ Иван Куртев

+ Слав Славов

АМВР, об.дело 23625, том 9, л.17, 20-21. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.230.

* Местност в Родопите, намираща се недалеч от Асеновград. През 1941 г. тук е създаден по хитлеристки образец концентрационен лагер със същото име, в който били интернирани десетки активни партийни и младежки антифашистки дейци. През август 1941 г. местни бойни групи предприемат два неуспешни опита за освобождението на концлагеристите, намиращи се там. Въпреки подсилената охрана, в периода 1941-1944 г. от него успяват да избягат десетки антифашисти. Близо до лагера „Гонда вода”, в местността „Свети Никола” бил създаден друг концентрационен лагер, специално за жени-антифашистки.

Документ № 135

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 149 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА* В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКИТЕ ЛИГИ И НА ТАЗИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ

София, 24 февруари 1941 г.

Д-р** № 149/[19]41.

Относно: английската разузнавателна служба (от няколко достоверни места***).

1. Английската разузнавателна служба в България има намерение тя да работи с помощта на Английските лиги в случай, че другите спомагателни места като Легация[та на Великобритания] и консулства[та на Великобритания] бъдат принудени да напуснат страната.

2. Легацията на Съединените Щати на Америка преди известно време е влязла във връзка с българите, които работят в Английските лиги, за да могат да продължат работата на английската разузнавателна служба.

3. Молим да ни се дадат точни данни за Английските лиги в България, включително и списъци на членовете.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.59. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 102.

* В действителност германският Абвер пристъпва към изграждане на свои секретни бази в България, Румъния, Турция и др., още през 1935 г. Виж: Скорцени, О., „Диверсия – мое ремесло. Мемуары”, Мадер, Ю., „Говорят генералы шпионажа.Документальный очерк об организации, структуре и операциях секретной службы ОКВ „Заграница/Абвер”, Смоленск, 2001, с.289.

1 Ото Вагнер – германски офицер от управление “Военно разузнаване и контраразузнаване” към Върховното командване на Вермахта. По време на войната осигурява връзката на Абвера с румънската, унгарската и българската тайна служба на Балканския полуостров. Роден е на 14 април 1898 г. в гр.Манхайм, Германия. В края на 1939 г. изучава на място дейността и структурата на Военната организация в Румъния. Малко по-късно през ноември и декември 1939 г., уточнява характера на бъдещите оперативни мероприятия в България, с началника на Абвер-I (Управление „Шпионаж в чужбина”) Пикенброк и с началника на Абвер-II (Управление „Диверсии и саботаж на чужда територия”) Лахузен, след което те са утвърдени от адмирал Канарис. Пристига в България през 1940 г. и официално е акредитиран като “д-р Ото Делиус”, – военноикономически съветник на германския военен аташе. В действителност е изпратен за резидент на реферантурата на Абвера AST-Sofia с чин майор, като служебното му положение отговаря на длъжността на командир на полк. С писмо от 12 май 1941 г. той се представя на новия началник на Разузнавателното отделение при Щаба на войската подполковник Никола Костов, като го моли да уреди “всичко така секретно, че никой да не може да установи идентичността на Делиус с Вагнер”. По време на престоя си в България достига чин “полковник”. След войната работи като консултант по въпросите на Югоизточна Европа към германското федерално Министерство на външните работи и живее в гр.Бон. Виж: Неподаев, Юр. “Спецназ адмирала Канариса. Карманное войско фюрера”, М., 2004, с.176-180; Демкин, С.И., „Великие тайны спецслужб ХХ века”, Москва, 2002, с.206; Скорцени, О., „Диверсия – мое ремесло. Мемуары”, Мадер, Ю., „Говорят генералы шпионажа.Документальный очерк об организации, структуре и операциях секретной службы ОКВ „Заграница/Абвер”, Смоленск, 2001, с.289.

** Агентите-осведомители преди началото и през войната с цел на маскировка се обръщали към офицерите от Абвера с гражданското “господин доктор”. Виж: Райле, Оск. “Тайная война. Секретные операции абвера на Западе и Востоке (1921-1945), М., 2002, с.227.; По такъв начин, още от самото начало, Ото Вагнер показвал на служителите от РО, как да се обръщат към него и, кой командва в конкретния случай.

** В смисъл на “достоверни източници”.

Документ № 136

ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО 3 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА АНГЛИЙСКИЯ ГРАЖДАНИН АЛФРЕД БРАБАНТИЕ

София, не по-рано от 24 февруари 1941 г.

1. Alfred Brabantie, английски поданик, е пристигнал на 24.ІІ.1941 г. в Истанбул и е предал на английския аташе George W.Berry1 сведения за България.

2. Ние молим да се провери кога Brabantie е пребивавал в Пловдив, да ни се дадат сведения за неговата личност и да ни се съобщят имената на неговите хора, с които е бил заедно в Пловдив.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.82. Оригинал, машинопис.

1 Джордж Уйлям Берри – английски консул в гр.Истанбул, Турция. Преди преместването си в Турция е бил началник на Паспортната служба в британското консулство във Виена. От германските служби е идентифициран като активен разузнавач. Във връзка с предстоящото провеждане на операцията “Морски лъв”, Джордж У. Берри през 1940 г. попада в нацистския “Списък на лицата, специално издирвани на територията на Великобритания”, с настояването в случай на ареста му, той да бъде предаден на служителите на РСХА ІV-Е4 (подотдел “политически и икономически контрашпионаж-Север”), полицията на Виена. В списъка той е внесен под № 126 като “Berry, George William, 25.8.95 Jelgava/Lettland, Chef der Passabtlg. im brit.Kons. Wien, vermutlich England, RSHA IV E 4, Stapoleit Wien” – виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 201, 354.

Документ № 137

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1064 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ПОЗИЦИЯТА НА ТУРЦИЯ ПРИ ЕВЕНТУАЛЕН ВОЕНЕН КОНФЛИКТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Истанбул, 25 февруари 1941 г.

Секция шифър

№ 1064/1941 г.

Шифрована телеграма

От Цариград – военен аташе Изх[одящ] № 163/25 февруари 1941 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 3813/25 февруари 1941 г.

11 ч[аса] 30 м[инути]

Донасям, че при предстоящото навлизане на германските войски в България*, което тук се очаква за 27 февруарий, преобладава мнението, че в Турция няма да настъпи промяна въпреки вероятния натиск на Англия.

(п) Димитър Желязков

Подполковник – военен аташе

Дешифрирал Р[азузнавателно] О[тделение].4

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.462. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.177.

* През пролетта на 1941 г., германската армия подготвя за участие в нападението срещу Югославия и Гърция 19 свои дивизии. Шест от това число, са дивизиите, които предстояло да нахлуят на гръцка територия. По време на Балканската кампания от 1941 г. на Хитлер, са били използвани около 1200 танка, което представлявало около 37.5% от числото им, планирано за използване срещу СССР. Виж: Theophanous, G., “The Impact of operation Marita on the timing of operation Barbarossa” – в: “ACTA. International Congress for the 50 years from the 1940-1941 Epopee and the Battle of Crete”, Greece, 1991, р.70.

Документ № 138

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА АГЕНТ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СРЕЩАТА МУ С НОРМАН ДЕЙВИС – РЪКОВОДИТЕЛ НА БЮРОТО ЗА БРИТАНСКА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ

София, 25 февруари 1941 г.

Донасям, че на 21 т[ози] м[есец] се срещнах с [Норман] Дейвис в дома му към 5 часа след обяд и разговорът ни продължи около час и половина и засегнахме следните въпроси:

1.Брои ми 150 000 лева за пропаганда – за бюлетина, като заяви, че държи много за пропагандата в страната ни, даже и германците когато дойдат.

2.От него разбрах, че саботажът при гара Калотино е тяхна работа* и, че за подобни работи те разполагали с доста по-способни хора от мен (Последното в отговор на предложението ми да им извърша саботажи).

3.Пактът за ненападение** между нас и Турция ги много смутил и изненадал, особено от това, че българският народ смята, че Турция няма да го нападне и с това ръцете му са развързани за нападение на Гърция. Искаше да ме убеди, че това не ще излезе вярно и, че Турция ще изпълни задълженията си, но допълни, че ако тя се окаже, то войната в Средиземно море за Англия е загубена. Той смята, че един месец след навлизането на германските войски в България, то вероятно Турция, Гърция и Югославия ще нападнат България.

4.Каза ми да чакам техните нареждания след като напуснат страната, като за целта ще ми изпратят куриер-югославянин. За куриер, който да поддържа връзката между нас и тях каза ми се да намеря куриер. Тези дни ще ми изпрати българин – техен много доверен човек, който имал много хора след себе си и, който много добре работил. С него ще трябва да говоря по отношение пропагандата (бюлетина), начин по който ние работим, как ще служим на англичаните, за сведенията от военен характер, от които те (англичаните) ще се интересуват и някои работи, които той ще ми предложи. Разчитат много на мен, защото ми имат много голямо доверие.

25.2.1941 год[ина], гр.София.

АМВР, об.дело 23625, том 3, л.32. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.227-228.

* За този случай, видният британски изследовател Уйлям Макензи пише: „Когато през януари 1941 г. полковник Бейли получил новото указание, само съподвижниците на Димитров били готови към обсъждането на насилствените действия, но през третата неделя на февруари, партията се оказала разгромена от превентивни арести. Единствената засвидетелствована акция е катастрофата с влак (тя била извършена от един човек с помощта на метален прът), в резултат на което са били унищожени четиридесет цистерни с нефт”. Явно този факт е направил изключително голямо впечатление на ръководството на УСО при разработването на плановете за нарастване на съпротивата в Европа в първите години на войната. Уйлям Макензи отбелязва: „От друга страна забравяйки за идеологията, било ясно, че хората, на които предстои да се занимават с делото, принадлежат към работническата класа: за диверсиите един „железничар” е нужен повече, отколкото десетина финансови инспектори или стотина рентиери. На движението на Съпротивата е била нужна здрава опора в средата на работниците и селяните…” – виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.150, 290.

** Става дума за подписаната в Анкара на 17 февруари 1941 г. обща турско-българска декларация за въздържане от всякакво нападение, за поддържане на добросъседски отношения и търговски обмен.

Документ № 139

ПОВЕРИТЕЛНА ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 26 НА ЦАРЕВОСЕЛСКИЯ ОКОЛИЙСКИ НАЧАЛНИК МИР. ПЕРОВИЧ ДО КОМАНДИРА НА 27-32 ГРАНИЧНА РОТА ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА БЗНС “ПЛАДНЕ” ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ ДА ПРЕМИНЕ НА ЮГОСЛАВСКА ТЕРИТОРИЯ

Царево село, 26 февруари 1941 г.

Югославия Шифрована телеграма. Поверително

Царевоселски околийски началник Командиру 27-32 рота

Царево село 26.2.1941 г.

Ако би преминал на наша територия [д-р] Георги [Михов] Димитров, български политик, приемете го с удоволствие и внимание, а на мен веднага съобщете по телефона и шифровано.

Горното да се пази в най-голяма тайна.

Околийски началник

Мир. Перович

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.456, л.254. Оригинал, машинопис.

Документ № 140

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА № 29 НА КОМАНДВАНЕТО НА ЮГОСЛАВСКИТЕ ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ ДО КОМАНДИРА НА 7-МИ ГРАНИЧЕН ПОДУЧАСТЪК В ЦАРЕВО СЕЛО ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИК ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ-ГЕМЕТО ДА ПРЕМИНЕ НЕЛЕГАЛНО НА ЮГОСЛАВСКА ТЕРИТОРИЯ

Б., м., 27 февруари 1941 г.

Югославия

Телеграма

Командиру 7-ми граничен подучастък. Царево село.

Според нареждането на Министерството на вътрешните работи стр[ого] пов[ерителен] № 222 от 25 т[ози] м[есец], ако би Георги [Михов] Димитров, български политик да дойде в нашата страна, приемете го с внимание и уважение и го упътете до най-близките полицейски власти или жандармерия с пристигането му в Царево село, а този щаб известете както за преминаването, така също и за упътването в Царево село.

Неговото преминаване запазете в тайна.

Гранични войски, стр[ого] пов[ерителен] № 29/41 – 27.2.1941 г.*

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.456, л.525. Оригинал, машинопис.

* Документът вероятно е попаднал в ръцете на РО-ЩВ веднага след навлизането на германските войски на югославска територия на 6 април 1941 г.

Документ № 141

ЛИЧНО, СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № ІІ-623 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК ДО ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” В СОФИЯ, ОТНОСНО РЕАКЦИЯТА НА БРИТАНСКИЯ КОНСУЛ ФРАНСИЗ КОЛАС СЛЕД ОБИРА НА КОНСУЛСТВОТО В БУРГАС

София, 27 февруари 1941 г.

Лично. Строго поверително. До Дирекцията на Полицията

№ ІІ-623 (Отдел Държавна сигурност)

27.ІІ.1941 г. София

Донасям Ви, господин Началник следното:

На 25 февруари 1941 година вечерта се завърна от София английският консул – ФРАНСИС КОЛАС.

На 26.2.1941 година сутринта той е разправял на своите приближени в Консулството, че в София при пристигането си е бил посрещнат от английския консул и заведен в Легацията, но пълномощният министър [Джордж Рендел] бил много зает и едва на другия ден го приел. Той му предал някои работи, които тук в тяхната каса не били на сигурно място. Казал също, че тъкмо щели да му се скарат, че не е взел достатъчно мерки за завардване Консулството в Бургас, то и английското консулство в София бива обрано. Пълномощният министър казал, че това е хунска (германска) работа, а не българска. Там отворили и касата, но не могли да отворят вътрешното отделение и да вземат важни документи, понеже то било снабдено с ключалка с комбинация.

Колас след това казал, че тук в Бургас не е за един човек и трябвало да дойде още един човек, за да пази Консулството. Било му обещано да му пратят такъв от Цариград.

Димитър Дамаскинов и Сотир Сариев попитали, дали има нещо важно взето от архива на Консулството в София, а Колас им казал: “от где ще знаят, ние тука знаем ли какво има взето от нашето Консулство”. Димитър Дамаскинов и Сотир Сариев при този отговор на Колас се спогледали явно изплашени.

ОБЛАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК:

НАЧАЛНИК СЛУЖБА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ”

(п) [не се чете]

АМВР, об.дело 23625, том 2, л.10. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни документи за провокациите на българските специални служби срещу британски и американски дипломатически представители и представителства в периода 1940-1941 г.” – в сп.”Bulgarian Historical Review”, С., 2008, кн.1-2, с.203.

Документ № 142

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1081 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА ВОЙНА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Лондон, 28 февруари 1941 г.

Секция шифър

№ 1081/1941 г.

От Лондон – военен аташе Изх[одящ] № 39/28 февруари [19]41 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 4060/28 февруари [19]41 г.

Донасям, че днес пресата широко пише за предстояща война на Англия с България и, предупреждението на [Джордж] Рендел за това*.

(п) [Пеню] Василев

Подполковник – военен аташе

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.33. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.180.

* Известният американски специалист по въпросите на стратегическото разузнаване Ралф Ингерсол през 1946 г. пише следното: „За воденето на война са необходими два вида информации: сведения за противника и сведения за собствените ресурси. Във всичко, що се касаело европейския театър на войната, англичаните имали 100% непроницаема, херметически затворена монополия върху разузнаването на противника; тази монополия била официално призната на една от първите конференции на Съвета на началниците на генщабовете; с решението на конференцията отговорността за разузнаването на противника в Европа се възлагало изключително върху англичаните. Колко дивизии имат германците? Каква е тяхната численост, каква е тяхната боеспособност в този или друг случай?… Във всички тези въпроси единствен авторитет са били само англичаните. Те са били единствения и непререкаем авторитет затова, че за наше военно разузнаване на континента въобще не могло да се говори, а у англичаните такова разузнаване имало, и при това образцово. … Английското разузнаване се ръководило от здравия и остроумен принцип, съгласно който най-добрият начин да се съхрани тайната – това е тя да се приоткрие на деветдесет процента и по такъв начин, че вашите опоненти да мислят, че знаят всичко. Когато вашите опоненти мислят, че те всичко знаят, те лесно биват уговорени да се успокоят, да се удовлетворят с това, каквото имат, и повече да не се досаждат…” Виж: Ингерсолл, Р., „Совершенно секретно”, Москва, 1947, с. 105-106.

Документ № 143

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № Д-І-5 НА ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ДО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ НА ЩАБА НА ДИВИЗИОННАТА ОБЛАСТ ОТНОСНО ПОДОЗРЕНИЕТО, ЧЕ БРАТЯТА КУРУКЛИ РАБОТЯТ В ПОЛЗА НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

София, 28 февруари 1941 г.

Щабът на войската – Р.О. има сведения, че братята КУРУКЛИ (баща им грък, а майка – рускиня) са в услуга на английското разузнаване.

Единият брат – Константин е в услуга в Отделението за пропаганда [и информация] при английското разузнаване.

Другият брат – АТАНАС, треньор в дипломатическия тенис клуб, дружи с членовете от Английската легация и американците [Мартин Роузмън] Медоуз и [Роберт] Грикс. Също така е във връзка с млади българи спортисти. Последните, повикани на военна служба са бивали постоянно разпитвани от Атанас Курукли по военни въпроси.

По сведение Атанас Курукли се е записал в гражданската организация за въздушната защита, макар че не е българин.

И двамата братя са правили постъпки да станат американски поданици.

Моля горното да се има предвид, като за дейността на същите се донесе своевременно в Щаба на войската – Р[азузнавателно] О[тделение].

(п) [Георги] Владимиров

Подполковник – Началник отделение . Р[азузнавателно] О[тделение] 3.

Повод: Д-р 152/[19]41 г.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.35. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.231.

Документ № 144

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 165 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ЗА ПРЕДАВАНЕТО НА СВОИТЕ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА И ЦЕННОСТИ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ЯПОНСКАТА ВОЕННОДИПЛОМАТИЧЕСКА СЛУЖБА.

Истанбул, 28 февруари 1941 г.

Legation Royale de Bulgarie Входящ № 4644а

Еn Turquie 8.ІІІ.1941 г. Лично-поверително.

Attache militaire, Naval et de l`Air София – началник щаба на войската (Р.О.)

№ 165

28.ІІ.1941 г.

Към № 157. Донасям, че препращането на сведенията от разузнавателните ми органи, в случай че бъда принуден да напусна Турция, уредих по следния начин:

1. Разузнавачът Джавит, с местожителство Анкара, ще намери начин да предава сведенията си (главно за железопътните превозки на войски) направо на Татейши; последният ще намери начин да му изпраща лично определеното му месечно възнаграждение;

2. Разузнавачите: Арабаджията и другарят на Славчо (сега е друг) – ще намерят начин да предават по отделно сведенията си (за движението на войски, материали и пр[очие] за и от Тракия, Босфора и пр[очие]) на Татейши; последният ще им изпраща по отделно определеното им месечно възнаграждение;

3. Събраните от разузнавачите сведения, Татейши ще препраща веднага с негов куриер до своя колега [в] Букурещ, Москва и пр[очие] (в зависимост от политическата обстановка), с молба да бъдат предавани на нашия военен аташе, който ще има по-нататъшната грижа за тяхното препращане;

4. Важни и бързи сведения, които Татейши сам или чрез нашите разузнавачи ще научи, ще ги препраща телеграфически шифровано на своята амбасада в София, с молба да бъдат веднага предадени в Щаба на войската;

5. Второстепенни и не много бързи сведения, които Татейши сам ще научава, ще ги препраща заедно с другите сведения както в т[очка] 3.

6. Щабът на войската ще може да иска от Татейши сведения, проверки и пр[очие] по два канала: а) при бързи и важни случаи – чрез японската амбасада в София – шифрована телеграма (по обратен ред както в т[очка] 4) и, б) при не много бързи и второстепенни сведения, проверки и пр[очие] – с писмо, – по обратен ред, както в т[очка] 3;

7. При напускане на Турция, ще предам на Татейши хиляда (1000) [златни] т[урски] лири за: 5 месеца заплати на разузнавачите (155 х 5 = 775 [златни] т[урски] лири) и разноски за телеграми до София – 225 [златни] т[урски] лири; ако събитията продължат и оставените пари се свършат, бъдещите необходими суми ще се внасят от нас в Японската амбасада – София, за предаване на Татейши;

8. Мацухара (яп[онски] морски аташе) ще изпраща сведения за всички движения, превози и прочие на турски и чужди морски сили и търговски флоти, по начин установен в т[очка] 3.

От споменатия по-горе план, на Татейши са известни само т.т. 3,4,5,6,7 и 8 (Мацухара). Т.т. 1 и 2 не са разкрити на Татейши по съображения:

1. Да не познава още лицата от разузнавателната ми мрежа;

2. Да не знае месечното им възнаграждение и,

3. Първоначално да не се разочарова от многото лица (3), с които ще има работа. (Аз му обещах, че той ще има работа само с едно лице, смятайки да поставя Арабаджията като събирателен център и предавател на донесенията; уверих се обаче, че тоща ще бъде невъзможно; без да разкрива Арабаджията, останалите двама разузнавачи, по начало от страх на разкриване, отказаха връзката си с друг разузнавач; освен това лично аз нямам доверието, че Арабаджията би им давал парите, които той ще получава от Татейши, и най-после има опасност да се разкрият един друг – след запознанството им).

Сигурен съм обаче, че Татейши, при моето напускане на Турция, ще приеме и това задължение да работи с трима душе, мотивирайки се пред него със същите причини, които изложих по-горе и това, че лицата се намират на различни местожителства в Турция;

И така, за да поставя този план в действие, остава да направя само следното:

1. Да предам на разузнавачите, че ще предават събраните сведения, ще получават пари, инструкции и пр[очие] от Татейши;

2. Да получа съгласието на Татейши, да работи с трима души:

3. Да предам на Татейши 1000 [златни] т[урски] лири;

Уверен съм, че и трите точки ще разреша успешно; остава само въпроса, при първото ми отиване в Анкара, да предупредя Джавит и да имам на разположение 1000 златни турски лири, които при нужда да предам на Татейши.

Целият този план има много слаба страна, че през м[есец] май тази година има вероятност Татейши да бъде сменен; това обаче смятам да отстраня, като подготвя Матцухара и помоля Татейши да уреди въпроса със своя колега при евентуалното напускане на Турция.

Колкото до радиоапарата, намирам че е опасно, нямам подходящо лице и най-малкото – веднага ще бъде загубен (било че ще бъде разкрит или ще бъде обсебен от лични користни подбуди от лицето, на което ще бъде поверен); ето защо намирам, че службата ще може да функционира и без радиоапарат.

Като донасям за горното, моля:

1. Да ми се съобщи дали този ми план се възприема или не и ако са необходими допълнителни указания, то същите да ми изпратят своевременно и

2. Ако планът се възприема, то да ми се изпратят веднага 1000 [златни] т[урски] лири, които да имам на разположение при нужда.

(п) [Димитър] Желязков

подполковник

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.463-464. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.178-179.

Bulgarian prime-minister Bogdan Filov sign the Tripartite Pact. Belvedere, Viena, 1 March 1941.Nationaal Archief (The Netherlands), Spaarnestad Photo/SFA022804143

Official document signed by Joachim Ribbentrop, Galeazzo Ciano, Hiroshi Oshima, and Bogdan Filov, entering Bulgaria into the Axis alliance

Embassy of Great Britain in Sofia. 1st March 1944.

Документ № 145

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО НАПУСКАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС

София, 2 март 1941 г.

ТУК – началника на РО. Поверително

Донасям, че съгласно устната Ви заповед, днес [на] 2-ри март 1941 г. придружих английския военен аташе до българо-югославската граница.

В 11 ч[аса и] 30 мин[ути], по желанието на полковник [Александър] Рос, му се представих в дома му – ул.”11 август” № 1, посрещнат сдържано любезно от военния аташе.

В апартамента му имаше доста лица изпращачи, между които гръцкия и американския пълномощни министри.

В една част от апартамента се правеха последните опаковки на багажа, в камината личеше изгарянето на архивите.

По думите на госпожа [Татяна] Рос, част от багажа e бил вече изпратен за Англия, друга част събират за пренасяне заедно с тях, а мебелите, библиотеката и прочие остават в жилището си, с нареждане да се пренесат в Английската легация.

Изказах съжалението на Р[азузнавателното] О[тделение], че в последния момент господин полковника е отправил молбата си за придружаването му от офицер към Външното министерство, а не направо към Щаба на войската.

Отговори, че след изчезването на техен човек* някъде към Свиленград, английският пълномощен министър [Джордж Рендел] е искал да се осигури живота на хората, които излизат от България и по негов почин е станало изискването на офицер за придружаването им до границата. Същият продължи – наистина каза, аз съм от дълги години в България и се разделям с добри чувства за нея, желая и тя да остане самостоятелна държава, да не стане нито германска, нито руска провинция.

Американският пълномощен министър [Джордж Ърл] заговори на свой ред, че България винаги е имала симпатиите на Америка, но сега ако се наложело последната да влезе във война с Япония, то следвало би да влезе във война и с България, тъй като тя е подписала Тристранния пакт**, за което той щял да съжалява.

Отговорих, че България никога не е бивала във война с Америка и, че не би следвало и сега да се очаква такава. След това същият министър премина на нападението напоследък върху него и посочи, че се е подготвил. Посочи ми, че бастунът му се състои от две части, горната част представлява дръжка на бастун и на нея прикрепен един нож, дълъг около 40 см, а другата част е куха и в нея се завърта*** горната част на бастуна му. Тук разговорът бе прекъснат.

Товаренето на багажа започна в 12 ч[аса] и 30 мин[ути], след това отидохме с колите до Английската легация, където господин полковник Александър Рос и жена му се забавиха само около 10 минути и, в 13 ч[аса и] 5 мин[ути] тръгнахме към Драгоман в следния порядък: кола № 96 – господин Едуард Шарл, № 167 – гръцкият пълномощен министър с една дама, № 57 – американският пълномощен министър [Джордж Ърл], № 193 – военният аташе с жена си и последна моята кола, по желанието на полковник [Александър] Рос.

Преди достигането до Сливница колоната спря, американският пълномощен министър се сбогува и се върна обратно за София.

Колоната в същият ред продължи до Драгоман, където направихме известен престой за уреждането на формалностите по преминаването на границата.

След това, в същият ред движението продължи до около 2 км западно от Драгоман, където английският военен аташе покани всички на една закуска.

След това, начело на колоната излезе колата на военния аташе и така движението продължи до границата.

Тук на забележката ми, че шосето в Югославия е по-лошо г[осподин] полковник [Александър] Рос отговори – естествено е България да има и повече и по-добри шосета, тя поддържа ежегодно по 35,000 трудоваци.

Сбогувахме се, военният аташе предаде поздрави на господин Военния министър и в 16 ч[аса и] 30 мин[ути] преминаха българо-югославската граница г[осподин] полковник Александър Рос и жена му Татяна Рос с кола № 193 и г[осподин] Едуард Шарл с кола № 96. Паспортите на същите лица имат визи: югославска, гръцка и турска. Кола № 167 се завърна обратно в София.

2 март 1941 г.

(п) [не се чете] – капитан

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.387, л.77-78. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.231-233.

* Става дума за отвлеченият от служителите на българската Дирекция на полицията и предаден по-късно на германците, служител на Легацията на Великобритания в България, Вадим Павлович Гриневич. Виж също така съдържанието на документa под № 46.

** България влиза официално в Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) на 1 март 1941 г., като присъединяването е подписано във Виена от българския министър-председател Богдан Филов.

*** В текста е дадено като “ввитля”.

Документ № 146

ЧАСТ ОТ ТЕКСТА НА ПЕЧАТНА СТРАНИЦА, ОТКРИТА СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС

София, не по-късно от 2 март 1941 г.

ПРЕВОД от английско писмо, откъслеци от печатен бюлетин:

… Същевременно, въпросът за тъй наречените германски техници, които са дошли от Румъния в Северна България, изглежда да е още по-труден*. Изглежда, че числото на тези техници е било строго определено. Но благодарение на един Гуизли…

АМВР, об.дело 4340, л.42. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.233.

* Най-вероятно информацията е свързана с разполагането на двата изпратени радара тип „Вюртцбург”, които били монтирани по черноморското крайбрежие на България. Информация за двата германски радара за ранно предупреждение е получена в Лондон, от прочита на прехванат текст от „Енигма” в края на февруари 1941 г. Всеки един от радарите „Вюртцбург” е прикривал фронт на дължина от 75 км, или действувал в радиус от 37.5 км. Виж: R.V.Jones “Most Secret War”, London, 1998, p. 192-193.

Документ № 147

БЪРЗО ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО Д-І-5 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО НА КИРЯК ПРОДАНОВ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА ЛАГЕРА „Kraft durch Freude” *

София, 4 март 1941 г.

Бързо, лично-поверително Д-І-5

ТУК – Дирекцията на полицията

Отдел Държавна сигурност

Изх.№ 1500/4.ІІІ.[1]941 г., РО 3

Лагерът “Крафт дурх фройде” (нарочни доставки) в Бургас се намира под ръководството на запасния офицер Киряк Проданов – голям приятел на Англия.

Моля, бързо нареждане за отстраняването на [Киряк] Проданов от този важен пост. По заповед.

(п) [Георги] Владимиров

Подполковник – началник на [Разузнавателно] отделение

Повод. Dr.**№ 166/[19]41 г. и по резолюция на Н[ачални]ка на Р[азузнавателното] О[тделение] .

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.39. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.233.

* “Сила благодарение на радостта” (“Kraft durch Freude”) – с абревиатура KdF – създадена от нацистите масова организация, влизаща в състава на “Германския трудов фронт” и занимаваща се с почивката и дейността на работниците и служещите. Средствата на тази организация, които се събирали от членски внос, в голямата си част се използвали за финансиране на въоръжението на Третия райх. В нейната дейност влизала така например изпращането на 22 милиона почиващи със собствени кораби в морски пътешествия в периода 1934-1937 г., повишаването на раждаемостта, и пропадандата в рамките на KdF за “народен автомобил” (фолксваген), който трябвало да струва по-малко от 1000 марки.

** Един от многото псевдоними на ръководителя на реферантурата на управлението “Чужбина/Абвер” (Amt Ausland/Abwehr) в България, майор Ото Вагнер. Сред документацията на германските разузнавателни служби се срещат и други негови оперативни псевдоними – “Фрей”, “библиотекарят”, “Куно” и т.н. – виж по-подробно книгата на Георги Гочев, “Бюро д-р Делиус”, С., 1969, с.12. За дейността на майор Ото Вагнер в България виж също така и книгата на Юрий Неподаев “Спецназ адмирала Канариса. Карманное войско фюрера”, М., 2004, с.176-183, 291.

Документ № 148

БЪРЗА ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ, ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА НА НЯКОИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ АНГЛОФИЛИ

София, 5 март 1941 г.

Към № 15095 от 5.ІІІ.1941 г.

В интереса на държавната сигурност да се задържат като агенти на англичаните в гр.Бургас посочени в списъка, а именно: [Сотир Я.] СAРИЕВ, [Борис С.] УГАРЕВ, [Димитър Николов] ДАМАСКИНОВ, [Дано Георги Сава] ЦЕНОВИЧ, [Лазар Георгиев] ИКОНОПИСОВ1, КАРАЯНЕВ ОДИСЕЙ [С.]. По заповед.

(п) [Георги] Владимиров

подполковник – началник [на Разузнавателно] отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.44. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.234.

1 Лазар Георгиев Иконописов – роден в гр.Добрич през 1900 г. Преди Първата световна война е работил в Параходната агенция “Адриатика”, По-късно в британската параходна агенция “Гилкрист Уокър”, която се ръководила от британския консул Франсиз Колас. През 1941 г. е интерниран в лагера “Гонда вода”. През 1942 г. Повторно интерниран в гр.Тетевен. Освободен през юли 1942 г. По-късно работи като параходен агент в Митницата и Пристанищното управление на гр.Бургас. Виж: АМВР, общо дело 19053, том І, л.198, 202

Документ № 149

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА РЕДИЦА БЪЛГАРСКИ АНГЛОФИЛИ, ИЗДАДЕНО ПО ЗАПОВЕД НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ

София, 5 март 1941 г.

По заповед на началника на Р[азузнавателното] О[тделение] .

По причини на сигурност, ние молим да бъдат арестувани агентите на противника във Варна и Бургас, споменати в изпратения списък, за да се обезвредят

А) Агентска мрежа на английския консул във Варна [Франсиз П.] Бейкър, която работи против бензиновия склад във Варна и,

Б) агентската мрежа на английския консул в Бургас [Франсиз Жервоайз] Колас, която работи с английския консул във Варна [Франсиз П.] Бейкър.

[Резолюция:] Р[азузнавателно] О[тделение] 3 (Да се помоли полицията да задържи посочените в големия списък лица във Варна и Бургас. 3.ІІІ.1941 г. Спр[авка] № 15095/5.ІІІ.1941 г. Р[азузнавателно] О[тделение] 3.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.47. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.234.

Документ № 150

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 19419 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ПОДЕЛЕНИЕ Г.1. ДО РАДИОРАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА* ОТНОСНО ЗАСИЧАНЕТО НА НЕЛЕГАЛНИ РАДИОСТАНЦИИ

София, 12 март 1941 г.

№ 19419 Лично-поверително

12 март 1941 г. Началник щаб на поделение Г.1.**

Следа

553. При радиоподслушването да се уточнява и донася преди всичко местоположението на засечната станция и нейните данни (мощност, инициали, дължина на вълната), като се следи постоянна ли е или временна. ЗАПОВЕД.

(п) [Ничо] Георгиев

ПОЛКОВНИК – Началник на отдел.

Майор Кояджиев1 – по Вх[одящ] № 4593/8.ІІІ.[19]41 г. на К[оманди]ра на поделение Г.1.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.493. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.152.

* За тази цел на 15 март 1941 г. Свързочната дружина е усилена с един радиозвод от 1-ви инженерен полк. На радиозвода е заповядано от 15 ч. същия ден да развърне 3 радиозасечни поста в районите на 1-ви инженерен полк, свързочния полк и 1-ви конен полк за засичане на нелегален предавател, работещ периодично в района на София на честоти 630-650 кХц. Виж: Млеченков, М., „Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945 г.”, С., 2006, с.51.

** Съкращението „Г.А. 1” означава Главно командване при групата армии (Г.А. 1 – генерал Попов”)

1 Васил Николов Кояджиев – роден на 27 март 1900 в гр.Харманли. Произведен в следните звания, както следва: подпоручик от 9 септември 1923 г., поручик от 12 октомври 1926 г., капитан от 26 август 1934 г., майор от 6 май 1940 г., подполковник от 6 април 1943 г. Слушател във ВА с ЦЗ № 135 от 1935 г. Завършва ВА (ГЩ) с ЦЗ № 428 от 1936 г., помощник началнк на секция при ЩВ с ЦЗ № 21 от 1938 г., началник на секция при ЩВ с ЦЗ № 49 от 1942 г., военен аташе в Турция с ЦЗ № 70 от 1944 г. Уволнен с МЗ № 124 от 1944 г.

Документ № 151

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІІ-40 НА КОМАНДВАЩИЯ ГРУПАТА АРМИИ “БЛАСКОВИЦ”, ГЕНЕРАЛ-ФЕЛДМАРШАЛ ВИЛХЕЛМ ЛИСТ1 ДО МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ТЕОДОСИЙ ДАСКАЛОВ2, ЗА ОРГАНИЗИРАНЕТО И ИЗВЪРШВАНЕТО НА ВЪТРЕШНОТО И ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ЗА НУЖДИТЕ НА ГЕРМАНСКИЯ ВЕРМАХТ.*

София, 15 март 1941 г.

Вх.№ 5201/15.ІІІ.1941 г. Лично-поверително.

СОФИЯ – МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА

– Щаба на войската – РО.

Моля за в бъдеще всички нареждания относно организирането и извършването на външното и вътрешното разузнаване за частите на Г[рупа] А[рмии] 1 и събраните от Щаба на войската сведения за противника, да се изпращат чрез Щаба на Г[рупа] А[рмии] 1.

№ ІІ-40, 12 март 1941 г.

(п) [не се чете]

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ – командир на поделения

Г[рупа] А[рмии] 1.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 102.

1 Зигмунд Вилхелм Лист (Siegmund Wilhelm List) (Оберкирхберг, 14 май 1880- 17 август 1971 г.) – германски военноначалник, генерал-фелдмаршал (1940 г.). В армията е от 1898 г., участвува в Първата световна война (1914-1916 г.). Командва армейска група при окупирането на Судетите (1938 г.). По време на нападението срещу Полша командва 14-а армия, а през Западноевропейската (1940 г.) и Балканската (1941 г.) кампания на вермахта командва 12-а армия (т.нар. армейска група “Бласковиц”). От юни до септември 1942 г. е командващ група армии “А” на Източния фронт. Уволнен от армията поради разногласия с Хитлер. Осъден от Международния военен трибунал на доживотен затвор за извършени военни престъпления на Балканския полуостров, но през 1952 г. е помилван и освободен. Умира в Германия. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Wilhelm_List

2 Теодосий Даскалов (2 септември 1888, с.Горско Сливово, Севлиевско – 1 февруари 1945 г.), български военен деец, генерал-лейтенант. Завършил е Военното училище в София, а по-късно и ВА. През Балканските войни (1912-1913 г.) командва батарея, а през Първата световна война – е командир на артилерийско отделение. В периода 1932-1935 г. е военен аташе в Рим. Ползвал се с личното доверие на цар Борис ІІІ.По-късно е командир на 5-и артилерийски полк, 5-а Дунавска дивизия и командващ 4-а армия (Плевен). От 24 януари 1938 г. до 1942 г. е министър на войната. Привърженик на монархическата диктатура, провеждал политика на пълното подчиняване на армията на царя. Поддържал идеята за встъпването на България във войната на страната на Германия. На 12 април 1942 г. е сменен от генерал Никола Михов. След идването на власт на комунистите е арестуван. На 1 януари 1945 г. е осъден на смърт от Първи върховен състав на Народния съд. Екзекутиран.

* Тъй като юридически командващият Вермахта е ръководител на своето разузнаване (Абвера), би трябвало да се приеме, че с това нареждане до българския Министър на войната генерал-лейтенант Теодосий Даскалов, ръководителят на подразделението на Абвера майор Ото Вагнер, получава всички пълномощия по воденето на военно разузнаване в рамките на “бойно подразделение” или по-друг начин казано, в рамките на фронтови разузнавателен отдел (Frontaufklärungskommandos – съкр. FAK) на армейска група “Бласковиц”. Реално, с този документ се посочва на българския Министър на войната, че в условията на бойното развръщане на германския Вермахт и по-специално в т.нар. “Зона на бойните действия”, Ото Делиус има равен чин с него, т.е. “генерал-лейтенант, командир на [диверсионно-разузнавателни] поделения, Група Армии 1”. За това че РО-ЩВ веднага е започнало да разменя информация с германската разузнавателна служба за засечени нелегални радиопредаватели, говори и една предварително насочваща (така наречената “pilot” информация) изпратена от полковник Ничо Георгиев под № 19419 на 12 март 1941 г. до “началник-щаба на поделение Г.1” а именно: “при радиопрослушването да се уточнява и донася преди всичко местоположението на засечената станция и нейните данни (мощност, инициали, дължина на вълната), като се следи постоянна ли е или е временна. Виж съдържанието на документ № 151.

Документ № 152

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № 15134 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО НАМЕРЕНИЯТА НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

София, 17 март 1941 г.

По сведение, английската разузнавателна служба в България имала намерение да работи с помощта на английските лиги в случай, че другите спомагателни места, като Легация и Консулство [на Великобритания] бъдат принудени да напуснат страната.

Тяхната Легация в Съединените Щати преди известно време е влязла във връзка с българи, които работили в Английската лига, за да могат да продължат работата на английската разузнавателна служба. За сведение.

(п) [Георги] Владимиров

Подполковник – началник [Разузнавателно] отделение

[Повод:] Д-р № 149/[19]41 г. и по заповед на началника на Р[азузнавателно] О[тделение].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.58. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котева, Авр., Котев, Н., „Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.235.

Документ № 153

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15130 НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕТЕЦА-КАПИТАН О.З. ГАНЧО МАНЧЕВ1

София, 17 март 1941 г.

Лицето Ганчо Манчев, о[т] з[апаса] капитан, летец който е бил в Централния затвор заедно с Дамян Велчев2, преди около 6-8 дена е спрял пред кино “Култура” с колата ДТ № 42 на Легацията на СССР.*

Горното Ви се известява за сведение и вземане съответните мерки. По заповед.

(п) [Георги] Владимиров

ПОДПОЛКОВНИК – Началник отделение

Повод: Бележка от Н[ачални]ка [на] Р[азузнавателното] О[тделение] и по негова заповед.

ДВИА, ф.203, оп.1, а.е.507, л.54. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Противоречия на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944 г.) – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн. № 1-2, с.108.

1 Ганчо Иванов Манчев (1894 – ?) – генерал-майор. Завършва Военното училище през 1917 г. С известно прекъсване (1922-1926 г.) служи в българското въздухоплаване. Осъден е по Закона за защита на държавата на 8 години строг тъмничен затвор. Взема активно участие в 19-майския преврат от 1934 г. След 9 септември 1944 г. е командващ Въздушните войски. От 1946 г. преминава в запаса.

2 Дамян Дамянов Велчев (1883-1954) – български военен и политически деец. Активно участвува във военните преврати през 1923 и 1934 г. През 1935 г. е екстерниран. В края на септември 1935 г. се връща нелегално в България. Обвинен, че е готвил антимонархически преврат, и е осъден на смърт. Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Амнистиран е през 1940 г. През 1943 г. се присъединява към ОФ като представител на политическия кръг “Звено”. Не одобрява тактиката на БРП за водене на партизанска война. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Кимон Георгиев. През 1946 г. е пълномощен министър в Конфедерация Швейцария. Обявява се за политически емигрант. Умира във Франция през 1954 г. Заради своята дейност, полковник Дамян Велчев е нееднократно наблюдаван от служителите на българските специални служби и то, по искането на самия д-р Делиус. Виж по-подробно: ДВИА, ф.23, оп.1, е.е. 706, л.108-109. Все пак уважението към неговата опозиционна дейност и стари заслуги към армията е била проявена и тук, като на едно от исканията на подполковник Ото Вагнер да му се предостави досието на Дамян Велчев, временният началник на РО 3 полковник Тумбин в свое писмо под № IV-2055 от 31 януари 1942 г. направо разпорежда “извлечение от досието да не се изпраща, тъй като в службата няма такова” – виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.111.

* В текста е дадено като “Руската легация”.

Документ № 154

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО Д-І-5 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ПРОВЕДЕН ОТ НИКОЛА ДРАГАНОВ РАЗГОВОР С БРИТАНСКОТО КОНСУЛСТВО

София, 17 март 1941 г.

Изх[одящ] № 1531/17.ІІІ.1941 г.

На 7 март т[ази] г[одина], скоро след заминаването на английския консул – [Френсис] Колас от Бургас (Collas), някой си Никола Драганов от гр.Русе, извънредно възбуден е искал да говори по телефона лично с Колас и останал много недоволен, като му казали, че същият не можел да се обади тъй като заминал вече. Моля да се съберат подробни сведения за лицето Никола Драганов от гр.Русе, тъй като по всяка вероятност той е в услуга на англичаните. По заповед.

(п) [Георги] Владимиров

Подполковник – началник на отделение

Повод: Вeроятно от Д[окто]ра* и по заповед на Началника на Р[азузнавателното] О[тделение].

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.128. Оригинал, машинопис.

* Става дума за майор Ото Вагнер, той и “доктор Ото Делиус”.

Документ № 155

ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РО 3 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА КАНЦЛЕРА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАРТИН МЕДОУЗ, СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ

София, 18 март 1941 г.

Донасям, че след напускането на страната от официалните английски представители, разузнаването е възложено на МАРТИН МЕДОУЗ – канцлер при Американската легация.

МАРТИН МЕДОУЗ, по народност евреин, женен за българка, е по характер садист, но много страхлив. Изглежда, че на него е поверена цялата мрежа създадена от английското разузнаване.

Случайно, под много голям секрет, американският пълномощен министър се е изпуснал пред нашия секретен сътрудник като е признал, че [Джордж] Рендел е оставил 8 мил[илиона] лева в български пари. Проверени двете каси на министъра, в тях не се оказа въпросната сума. Изглежда, че същата е предадена на МЕДОУЗ, който вероятно я държи или в касата на канцлерството или в такава, ако има в квартирата си.

Американският пълномощен министър е под влиянието на нашия секретен сътрудник и като голям политик и привърженик на [Франклин Делано] РУЗВЕЛТ, но на последък е попаднал под влиянието и на МЕДОУЗ. Същият обаче държи едно неутрално поведение по отношение на интересите на България, като в известни случаи си позволява да защитава интересите и каузата на Германия, което изглежда е привидно, под страх на компрометиране от германската разузнавателна служба.

[Резолюция:] Да се чака удобен момент. (п) [не се чете]

АМВР, об.д.183, том 2-ри, л.76. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.105-106.

Документ № 156

РАДИОГРАМА № 498 НА ДЕЖУРНИЯ ПАСПОРТЕН ЧИНОВНИК БЪРДАРОВ ДО ИНСПЕКТОРА ОТ ОТДЕЛЕНИЕ “Б” НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАЙОР КЪРНИЛИЪС К.ДЖЕДУИН1

София, 18 март 1941 г., 16 часа.

Приета от Драгоман

Инсп[ектор] Отд[еление] “Б” Цонев

Пристигна със сутрешния конвенционал* американският поданик Кърнилиъс К.Джедуин** – военен легационен аташе [в] София.

Дежурен паспортен чиновник (п)Бърдаров

АМВР, об.дело 23633, л.80. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.248.

1 Кърнилиус К. Джедуин – майор (по-късно е подполковник, полковник) от въоръжените сили на САЩ. Кавалерист. Военен аташе на САЩ в България. Пристига на територията на Царството на 18 март 1941 г. На този пост той заменя предишният американски военен аташе за Балканския полуостров, майор Ройден Уйлямсон. Преди да дойде в България е бил помощник на военния аташе на САЩ в Рим (Италия). Взима участие в Олимпийските игри в Берлин през 1938 г. като състезател на САЩ по поло и езда. След едностранното прекъсване от страна на България на дипломатическите отношения със САЩ на 12 декември 1941 г. той продължава да работи в системата на Управлението на стратегическите служби в Турция. Достига чин полковник. Една от ключевите фигури в при провеждането на сепаратните преговори с България в началото на 1944 г. За определен период от време е една от основните фигури на американското разузнаване за европейския Югоизток.

* В смисъл на “влакова композиция”.

** В текста е даден като “Корнелиус Ядвин”.

Документ № 157

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 17134 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО НАЧАЛНИК–ЩАБА НА 8-МА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ЗА УСИЛВАНЕТО НА НАБЛЮДЕНИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ ЛИДЕР И ПОЛИТИК НИКОЛА ПЕТКОВ

София, 20 март 1941 г.

№ 17134/20 март 1941 г. Поверително

Следа – Началник-щаба на 8-ма

пехотна дивизия – Р[азузнавателната] с[екция]

Щабът на войската има сведения от полицията, че Никола [Димитров] Петков, адвокат от град Ямбол, сега на служба във в[оенно]полевия съд на дивизията, е бил един от най-дейните агенти на английската пропаганда у нас. Посещавал е канцелариите на Английската легация, а така също бил е в честа кореспонденция с хора от Легацията.

Да се наблюдава и да се вземат съответните мерки. ЗАПОВЕД.

(п) [Ничо] Георгиев

Полковник – началник на [Разузнавателен] отдел

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.456, л.150. Оригинал, машинопис.

Документ № 158

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1122 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ЗА РЕДА НА ЗАВРЪЩАНЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ИСПАНИЯ

Лондон, 23 март 1941 г.

СЕКЦИЯ ШИФЪР

№ 1122/1941 г.

От Щаба на войската – РО Изх[одящ] № 16065/23 март [19]41 г.

От Лондон – военния аташе

Архивата изгорете. Преди да тръгнете, унищожете шифрите по сигурен начин. Настоявайте да получите по предимство бързи места, в самолета. И тук правим постъпки за същото.

Лири [стерлинги] вече са пратени, в Лондон. Ще пратим около 200 долара в Мадрид*.

Когато тръгнете, донесете [за отпътуването].

(п) [Ничо Георгиев]

Полковник – началник отдел.

Дешифрирал: Р[азузнавателно] О[тделение] 4.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.622, л.37. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.180.

* По това време Франкистка Испания е все още неутрална и българският военен аташе имал възможността да се върне в Царство България през нейната територия и през територията на Италия.

Документ № 159

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1171 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ П.АНАСТАСОВ ПРИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЪВ ВИШИ* ЗА РЕАКЦИЯТА НА ЮГОСЛАВИЯ ПРИ РАЗШИРЯВАНЕТО НА ТРОЙНИЯ ПАКТ

Виши, 23 март 1941 г.

СЕКЦИЯ ШИФЪР

СЕКЦИЯ ШИФЪР

№ 1171/1941 г.

Шифрована телеграма

От Виши – военен аташе Изх[одящ] № 52/23 март [19]41 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 5935/23 март [19]41 г.

Донасям, че югославянската опозиция на Тристранния пакт значително насърчи англофилството във Франция. Говори се, че ако Югославия** се противопостави на Германия***, Турция, подпомогната от Англия ще проведе нападателна война на Балканите.****

П. Анастасов

Майор – военен аташе

Дешифрирал: Р[азузнавателно] О[тделение] 4

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.567. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.181.

* Първоначално френското правителство на маршал Анри Петен е било разположено в гр.Бордо. За неговата политика, виж по-подробно Де Голль, Ш., “Военные мемуары. Призыв 1940-1942 г.”, М., 2003, с.103-107, а също така и книгата на Александър Верт „Франция 1940-1955 годы”, М., 1959, с. 47-80.

** Югославските въоръжени сили не са разполагали с достатъчни сили за отразяването на агресията. Кадровата армия към 27 март 1941 г. наброявала около 600 хиляди човека. Отбранителният план R-41, разработен от югославския Генерален щаб през февруари 1941 г. предвиждал в случай на война, да бъдат мобилизирани допълнително около 1,7 милиона човека, от които да бъдат формирани 28 пехотни и 3 кавалерийски дивизии. Общо Югославия могла да противопостави на агресора около 40 дивизии, при продължителност на сухопътната граница около 250 км. Виж: Задохин, А.Г., Низовский, А.Ю., „Пороховой погреб Европы. Балканские войны ХХ века”, М., 2000, с.186

*** През пролетта на 1941 г., германските войски се готвели към провеждането на операция „Марита” – нахлуването в Гърция от територията на България. Присъствието на германските войски в България позволявало част от силите да бъдат пренасочени от тази групировка към Югославия. Другата групировка се развръщала в Австрия, в полосата на югославско-германската граница. Към нападението срещу Югославия е била привлечена и Италия. За няколко дни Германия успява да развърне на югославските граници общо 32 дивизии, като се се взимат предвид съюзническите италиански, унгарски и български войски, обединени под общото командване на фелдмаршал Зигмунд Вилхелм Лист в три основни групировки – в Австрия (в района на Грац), в Унгария и в България. Виж: Задохин, А.Г., Низовский, А.Ю., „Пороховой погреб Европы. Балканские войны ХХ века”, М., 2000, с.185-186.

**** В смисъл на „Балкански полуостров”.

Документ № 160

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15216 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АМЕРИКАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ЧАРЛЗ ФЛЕЙШМАН

София, 25 март 1941 г.

По сведение в Р[азузнавателното] О[тделение] при Щаба на войската, американският журналист Чарлз Флейшман (Charles Fleischmann), чиновник в Американската легация, е постъпил на служба в разузнавателната организация.

Същият е щял да работи под ръководството на американския военен аташе – полковник Ратаи*, който ръководи цялата информационна служба за Югоизтока на Европа и, който има седалище в Букурещ, а е и назначен за България [като] военен аташе. За сведение.

(п) [Георги] Владимиров

Подполковник – началник отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.63. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.105-106.

* В едно от сведенията на РО-ЩВ се съобщава, че на този пост той се намирал от 1 март 1941 г. до 1 април 1941 г. Подполковник Ратай действително е военен аташе на САЩ за Букурещ и София в този период. След пристигането и акредитацията на майор Кърнилиъс Джедуин, той става военен аташе на САЩ само за Румъния. По принцип, преди създаването на Управлението на стратегическите служби (УСС), за военни аташета на САЩ се избирали доброволно много богати по американските стандарти, хора. Виж: Найтли, Ф. “Ким Филби – супершпион КГБ”, М., 1992, с.

Документ № 161

СПРАВКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА УНГАРСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ГЕОРГ (ЖОРЖ) ТАБОРИ

София, не по-рано от 27 март 1941 г.

ГЕОРГ ТАБОРИ (Будапеща, 23.V.1914 г., беше по религия евреин, баща му – Корнеил, майка му Елза Зиффер), журналист, постоянен информатор от София на будапещенския вестник “Унгарска народност” (Maguar Nemzet), e на английска военна служба.

Изглежда, според показанията на очевидци, че той е в много добро приятелство с [помощник-]английския военен аташе в София – [Кейвън Джеймс] Елиът, с него всеки ден се среща, като поддържа също тесни връзки и с всички английски и американски журналисти.

Често изчезва от София и в това време, предполага се по нареждането на [помощник-]английския военен аташе, – ходи да събира сведения. Според показанията на приятел (близък човек) от “Унгарска народност” получава съответната заплата само 6-7000 лева. Според показанията на очевидци, обаче за тъй разточителния живот, който води, трябва да разполага с една по-голяма (изобилна) заплата, отколкото тая, която получава.

Английското приятелство на Георг Табори постоянно се усилва и това е, което го показва (издава).

[Резолюция:] Да се съобщи в полицията и се вземат данни. Р[азузнавателно] О[тделение] 3.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.62. Оригинал, машинопис.

Документ № 162

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № ІІ-1982 НА НАЧАЛНИКА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ПАВЕЛ ПАВЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ1 ЗА СЪМНЕНИЯ, ЧЕ УНГАРСКИЯТ ЖУРНАЛИСТ ЖОРЖ ТАБОРИ РАБОТИ ЗА НУЖДИТЕ НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

София, 27 март 1941 г.

На № 15081/28.ІІ.1941 г.

Лицето ЖОРЖ КОРНЕЛИУС ТАБОРИ е роден на 24.V.1914 г. в гр.Будапеща, унгарец, унгарски поданик, журналист, неженен, притежаващ паспорт № 102032 от 21.ІІІ.1940 г., издаден в Берлин.

За първи път Табори идва в страната ни в началото на 1940 г., като кореспондент на унгарския вестник “Магярорзаг”, изпратен от вестника си да придружава из балканските страни г[осподин] КЕНЕДИ РОВСИ специален пратеник на покойния английски министър-председател [Остин] Чембърлейн.

През м[есец] април същата година Табори идва за втори път в България като постоянен кореспондент на в[естни]к “Маджар Немзети”, излизащ в Будапеща, който вестник по сведения [на полицията] бил орган на унгарската опозиция и проводник на английската пропаганда в Унгария, субсидиран от Форин Офис*.

Тук в София, Табори първоначално дружил с германци и италианци, които в последствие го изоставят, узнавайки, че е във връзка с Английската легация. От своя страна, той е бил близък на Анна Рендел – дъщеря на английския пълномощен министър [в България Джордж У.Рендел], Джеймс Рънсиман – аташе по печата, Джералд Ейбръхам[с] – бивш началник на Бюрото за информации и пропаганда, Норман Дейвис и други лица от Английската легация [в България], а така също и с английския кореспондент Уолтър Уолтър Дюранти**. Поддържал е връзки и с почти всички чужди кореспонденти.

Имайки тия сведения, които с положителност говорят, че Табори е в услуга на английското разузнаване, Отделът за Държавна сигурност с телеграма от 4.ІІ. т[ази] г[одина] до Паспортните бюра в Царството нареди, да не се допуска идването му в страната, под какъвто и да е предлог.

НАЧАЛНИК ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ: (п) [Павел Павлов]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.60. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с. 235.

1 Никола Йорданов Костов – началник на РО-ЩВ в първите периоди на Втората световна война 1939-1945 г. Роден в гр.Враца на 26 ноември 1898 г. Подпоручик от 1 януари 1919 г., поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 юни 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. Завършва Военната академия със заповед № 230 от 1930 г. С царска заповед № 147 от 1934 г. е назначен за командир на Разузнавателното отделение при Щаба на армията, с царска заповед № 116 от 1935 г. е командирован във Франция като слушател във Военната академия. С царска заповед № 353 от 1936 г. е назначен за Инспектор на класовете във Военна академия. С царска заповед № 78 от 1941 г. става началник на Разузнавателното отделение в Щаба на войската, а със заповед № 25 от 1943 г. – началник на Военна академия. Уволнен от военна служба през 1944 г. с царска заповед № 124. Непосредствено преди 9 септември 1944 г. избягва в чужбина. В последните си години живее в Италия. Военнопрестъпник.

* Става дума за британското Министерство на външните работи (Форин Офис).

** В текста е дадено като “Валтер Валтер Дуранти”.

Документ № 163

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1191 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ГЕРМАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК БОРИС ХАРИЗАНОВ, ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ВОЙНАТА СРЕЩУ ЮГОСЛАВИЯ И ГЪРЦИЯ

Берлин, 29 март 1941 г.

Секция шифър

№ 1191/1941 г.

Шифрована телеграма

От Берлин – военния аташе Изх[одящ] № 160/29 март 1941 г.

До Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 6500/29 март 1941 г.

Донасям, че аташе групе уверяват, че били взети бързи мерки за справяне с положението в Югославия. Турците щели да мируват.

Италианският военен аташе дава същите уверения.

Съгласни са с мнението, че трябва да се пресече връзката с Гърция, за да не се даде възможност за сръбско оттегляне на юг и образуване на нов балкански фронт.

(п) [Борис Митев] Харизанов1

Подполковник – военен аташе

Дешифрирал: Р[азузнавателно] О[тделение] 4.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539, л.582. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.181.

1 Борис Митев Харизанов – роден на 18 януари 1896 г. в с.Трекляно, Кюстендилско. Произведен в следните звания както следва: подпоручик – на 1 август 1917 г., в поручик – на 30 май 1919 г., в капитан – на 1 януари 1926 г., в майор – на 19 януари 1935 г., в подполковник – на 6 май 1937 г., в полковник на 6 май 1941 г., и в генерал-майор на 5 април 1945 г. Слушател във ВА с ЦЗ № 7 от 1935 г., началник на секция при ЩА с ЦЗ № 334 от 1935 г., завършва генералщабна ВА с ЦЗ № 328 от 1936 г., с ЦЗ № 16 от 1938 г. е началник на Учебния отдел в Щаба на войската, с ЦЗ № 84 от 1938 г. е временен военен аташе в Берлин, а с ЦЗ № 85 от 1940 г. е военен аташе в Берлин. На този пост той заменя предишният военен аташе, подполковник Асен Сираков. Става началник на учебно-строево отделение на Пехотната инспекция с ЦЗ № 78 от 1941 г. Началник на отдел при ЩВ с ЦЗ № 46 от 1942 г., началник на отдел при ЩВ с ЦЗ № 55 от 1944 г., командир на 10-а Родопска пехотна дивизия с ЦЗ № 70 от 1944 г., командир на 8-а Сборна пехотна дивизия № 176 от 1944 г. Уволнен с РЗ № 3 от 1946 г.

В своя военен дневник, генерал-полковник Франц Халдер прави за него следната бележка:

„9 ноември 1941 г. […] Заминаващият в родината си български военен аташе полковник Харизанов се яви на доклад заедно с новия военен аташе капитан Дамянов. След доклада – закуска…”. Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, 430-431.

Документ № 164

СВЕДЕНИЕ НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО АМЕРИКАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ

София, не по-рано от 1 април 1941 г.

АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ

Персонал на американската легация

Джордж Ърл – пълномощен министър, жив[ущ] ул.”В.Търново” № 5

Уулуърд Барбър, 3-ти секретар, жив[ущ] бул.”Фердинанд” № 69

Рудолф Хефти, вицеконсул, ул.”Оборище” № 21а

Мартин Медоуз, канцлер, ул.”Тулово” № 7.

Робърт Грикс, пом[ощник] канцлер, ул.”Раковска” № 157.

Подполковник Кърнилиъс Джедуин, воен[но] аташе, ул.”Раковска” № 122.

Елен Клепча, секретарка на военн[ото] аташе, ул.”Патр[иарх] Евтимий” № 2.

Боян Чуканов, аташе по печата, ул.”Александър I” № 1.

Недялко Раднев, чиновник-домакин, ул.”Царица Йоанна” № 48.

Любомир Бучков Струмски, чиновник, ул.”В.Търново” № 9.

Невена Арзуман, по баща Дим[итър] Грънчарова, машинописка, ул.”Данте” № 8.

Александър Борисеевич, служащ, жив[ущ] площад “Народно Събрание” № 8.

Агенти на американското разузнаване:

Мара Попилиева, журналистка, ул.”Патр[иарх] Евтимий” № 44.

Илия Попилиев, журналист, ул.”Патр[иарх] Евтимий” № 40

Наталия Липкин, жив[уща] ул.”Чепино” № 18.

Ангел Моллов, пл.”Народно събрание” № 11.

Любен Пулев, ул.”Врабча” № 8.

Христофор Янев, бул.”Македония” № 23.

Павлина Пъдева, ул.”Цар Крум” № 35.

Ото Адолф Суикър, директор д[ружеств]о “Петрол”, жив[ущ] бул.”Фердинанд” № 14.

Флойд Бляк, директор на Американския колидж, с.Симеоново.

Бенджамин Столциус, учител в Амер[иканския] колидж, с.Симеоново.

Хартън Телфорд, дипломатически [куриер]

Робърт Нокен, чинов[ник] в Белгийската л[егаци]я, ул.”Марин Дринов” № 13.

Информатори на американското разузнаване:

Григор Василев1, Атанас Буров2, Стойчо Мошанов, Димитър Гичев3, Вергил Димов4, Павел.Ал.Малинов и др[уги] бивши лидери на разтурените пол[итически] партии – Демократическата, Народната, Радикали и земеделци.

Г.г. Стефан, софийски митрополит, често посещавал Американския колидж – д-р [Флойд] Бляк и, неговия помощник йеромонах Ириней, английски възпитаник.

АМВР, об.д.23625, том 12-и, л.124. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.101-102.

1 Григор Василев (1883-1942 г.) – адвокат, журналист и политик. Един от ръководителите на Демократическата партия, а след това и на Демократическия сговор. Министър на земеделието в правителството на Андрей Ляпчев. След преврата от 19 май 1934 г. е сред лидерите на демократическата опозиция.

2 Атанас Димитров Буров (30 януари 1875, Горна Оряховица – 15 май 1954, Пазарджик) – български политик и финансист. От октомври 1916 г. e член на Централния комитет на Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост (КСГОП). Министър е на търговията (1913, 1919-1920 г.), на външните работи (1926-1931 г.) и министър “без портфейл” (2-8 септември 1944 г.). Един от основателите на Демократическия сговор. По време на Втората световна война подкрепя легалната опозиция.

3 Димитър Любомиров Гичев (18 ноември 1893, гр.Перущица – 26 април 1964 г., София) – политически и държавен деец, лидер на крилото на Българския земеделски народен съюз “Врабча 1”. През 1931-1934 г. е министър на земеделието и на търговията. От 31 декември 1932 г. до 18 януари 1933 г. заема поста управляващ Министерството на народната просвета. През 1941-1944 г. като народен представител се включва в работата на парламентарната опозиция, като отказва да сътрудничи с БРП(к) и не влиза в Отечествения фронт. Осъден е от “Народния съд”.

4 Вергил Димов (1901-1980 г.) – земеделски деец, основател на БЗНС “Врабча-1” и негов секретар през 1931-1932 г. Министър на благоустройството в кабинета на Н.Мушанов и министър на вътрешните работи в правителството на Константин Муравиев. Като депутат в ХХV народно събрание участвува активно в дейността на легалната опозиция.

Документ № 165

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-990 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В ПЛОВДИВ БОРИС МИЛУШЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА СЪМНЕНИЕ ЧЕ БРИТАНСКИЯТ ПОДАНИК АЛБЕРТ ШРАЙБЕР ИЗВЪРШВА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ В ПОЛЗА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Пловдив, 2 април 1941 г.

На № 15237.

С донесение, следните сведения:

Лицето Алберт Фридрих Шрайбер е роден на 20.І.1906 г., в гр.Харе – Вестфал-Трансваал, Южна Африка, по народност германец, английски поданик, женен, неразведен, притежаващ паспорт № С-60582, издаден от Английската легация, София, лична карта № 11377, издадена от Бюро чужденци при Управлението ми и живущ в града ни на ул.”Цар Асен” № 7.

В България е дошъл на 11.VІІ.1935 г. идващ от Берлин през Драгоман с паспорт № 2187 и се заселва в София и, отсяда на квартира в хотел “Кооп”. След като престоява известно време в София, идва в Пловдив, където бива назначен по препоръките на зет му, който се намира в гр.Мюнхен – Германия, за чиновник в тютюневата фирма “Георг Бухнер Бауцевич” с 5 000 лв заплата, като кореспондент на чужда кореспонденция. В началото на 1936 г., Шрайбер заминава за гр.Кърджали, където престоява до м[есец] май 1938 г. и на 20 август 1938 г. заминава с паспорт № 13330 за гр.Лайпциг – Германия на панаира, където е престоял около един месец, след което наново се завръща в гр.Пловдив.

В Германия Шрайбер се запознава с една руска княгиня, която го осиновява и той през 1939 г. си променя името на Алфред княз ШАХОВСКИЙ БРАБАНТ и, под което име си изважда нов паспорт от Английската легация в София под № 60582, с който паспорт и напусна на 23.ІІ т[ази] г[одина] страната, за Турция.

Шрайбер е от германски произход и има жива майка германка и баща починал, също германец, а така също има и сестри женени, които живеят в градовете Хале и Мюнхен, където живее и неразведената му жена. Шрайбер живее с манията да се ожени за княгиня и от тази гледна точка се приближава до княгиня ШАХОВСКАЯ, която понастоящем живее в гр.Лондон и, която по искането на Шрайбер го осиновява само за да му даде титлата княз.

След обявяване войната между Англия и Германия, Шрайбер бива уволнен от фирмата “Бауцевич”, която е германска и на 1.І.1940 г. се назначава като кореспондент на Транспортната къща на Хагер Г.Вартарзармян – София, която има клон в Пловдив, с 5 000 лв месечна заплата, където работеше и до заминаването си. Независимо от това, същият водеше [на хонорар] и чуждата кореспонденция на тютюневите фирми [на] Кочо Апостолов и [на] “Котабул” – директор, на която беше английския поданик Жерард ТОМАС ЕСДЕРС, който преди известно време напусна страната ни и отпътува за Турция.*

По сведение на Управлението ни, Шрайбер минава за голям патриот-англичанин и проводник на английската пропаганда в града. Беше във връзка с лица, членове на Лигата, говорящи английски език. Мрази по неизвестни причини Германия и не дружи с германци от тукашната колония. Върху същият пада съмнения да върши стопански шпионаж в полза на английското разузнаване**.

Областен полицейски началник (п) [Борис Михайлов] МИЛУШЕВ

Началник Служба “Държавна сигурност” (п) [не се чете]

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1, л.507, л.78. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котева, А., Котев, Н., „Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.)”– в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С., 2005, т.88, с.236-237.

* Малко по-късно, началникът на РО 3 се обръща със следната молба към РО-ЩВ: “1.Alfred Brabantie, английски поданик, пристигнал на 24.ІІ.[1941 г.] в Истанбул и е предал на английския аташе George W. Berry сведения за България. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.82.

** В едно допълнително сведение на РО 3 се иска следната информация: “Ние молим да се провери кога Brabantie е пребивавал в Пловдив, да ни се дадат сведения за неговата личност и да ни се съобщят имената на неговите хора, с които е бил заедно в Пловдив” – виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.507, л.82.

Германските войски напредват на територията на Югославия. Балкански фронт. Югославия след 6 април 1941 г.

Nationaal Archief (Nederland). Spaarnestad Photo/SFA022803607

Документ № 166

РАПОРТ НА РАЗУЗНАВАЧ № 812 ЗЛАТКОВ ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ ЗА ИЗВЪРШЕНО НАБЛЮДЕНИЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ, СЛЕД НАХЛУВАНЕТО НА ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЮГОСЛАВИЯ И ГЪРЦИЯ

София, 10 април 1941 г.

Донасяме Ви, господин началник, че съгласно нареждането Ви на 9 т[ози] м[есец] от 8 часа вечерта до 1 часа през нощта, наблюдавахме помещенията на Американската легация*, откъдето не е забелязано да се дават каквито и да било светлинни сигнали.

Разузнавачи № 812 и 10131 – III група (Златков и Васев)

АМВР, IV П 111, л.196. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.106-107.

* Става дума за Легацията на САЩ в България.

Документ № 168

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2004 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДЕЛЕНИЕ 6007, ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА МИХОВ1 ДО РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ ЛИДЕР Д-Р ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ (ГЕМЕТО)

Следа, 29 април 1941 г.

Поверително Р.О.

София – Министерство на войната

– Щаба на войската – Р.О.

Изпращат се два оригинални сръбски документи, издадени в Царево село, относно известния д-р Г[еорги] М[ихов] Димитров, от които се вижда, че той е бил напълно сръбски орган.

Приложение: 2 документа № 26/26.ІІ.1941 година* и № 29/41 от 27.ІІ.1941 година**.

№ 2004, 29 април 1941 год[ина]. Следа.

(п) [Никола Михайлов] Михов

Генерал-майор, Командир на поделение 6007

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.456, л.523. Оригинал, машинопис.

1 Никола Михайлов Михов, (29 ноември 1891, гр.Търново – 1 февруари 1945) – български военен и политически деец, генерал-лейтенант. Произведен както следва – подпоручик на 22 септември 1911 г., поручик – на 1 ноември 1913 г., капитан – на 30 май 1917 г., майор – на 15 март 1923 г., подполковник – на 1 април 1927 г., полковник – на 6 май 1933 г., генерал-майор – 1938 г., генерал-лейтенант – 1 януари 1942 г. Завършил артилерийско училище през 1911 г.Служил както следва: ВУ, 1-во конно-артилерийско отделение към 1 март 1918 г., 4-и артилерийски полк, адютант на Артилерийския отдел в МВ, началник на секция в артилерийската инспекция с МЗ 71/1929 г., началник на отдел инженерна инспекция с МЗ 228/1932 г., командир на 7-а дивизионен артилерийски полк с МЗ 90/1933 г., началник на учебно-строево отделение в артилерийската инспекция с МЗ 70/1935 г., помощник-командир на 3-а пехотна дивизия с МЗ 237/1936 г., командир на 3-а пехотна дивизия с МЗ 353/1936 г., началник на ВУ с МЗ 54/1938 г., след което става генерал-инспектор на артилерията. През 1941 г. е назначен за командващ V армия, начело на която участвува в окупацията на Македония. В периода 1941-1942 г. командва различни армии на Балканите, в това число и 1-ви окупационен корпус в Сърбия. В периода от 12 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. е военен министър. Активизира борбата с опозиционните настроения в армията. На 9 септември 1943 г. е избран за един от тримата регенти на малолетния цар Симеон ІІ. След окупацията на България от съветските войски на 9 септември 1944 г., е отстранен от власт и арестуван. На 1 януари 1945 г. Първият върховен състав на Народния съд го осъжда на смърт. Екзекутиран.

* Виж съдържанието на документ № 139.

** Виж съдържанието на документ № 140.

Документ № 169

СВЕДЕНИЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОР ЗА УСТРОЙСТВОТО НА КВАРТИРАТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАЙОР КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН

София, 3 май 1941 г.

Уулуърд Барбър, американски консул, на 2.5.[1941 г.] излетя със самолет за* Будапеща, както той беше казал. По неговите думи, той трябвало да се върне в София на 5.5.[1941 г.]

Квартирата на американския майор Джедуин (Jadwin). Пристигнал от Берлин, където като че ли е бил само два месеца. Квартирата с обзавеждането му е наета на ул.”Раковски” за 6000 лева месечно. Той е на около 45 години. Той е спортист. Жена му и синът му се намират в Америка. При него служи като готвачка французойка и има някаква чистачка българка. Функциите на последната са неизвестни. Сигурно тя изпълнява ролята на домашна прислужница. Самият майор като че ли обича да пийне, тъй като навсякъде в дома му има бутилки. Дори кутията от радиоапарата е приспособена за приготовление на коктейл. Българката има ключ от квартирата.

Тежкият предмет, който трябваше да бъде пренесен от Английската легация, се оказа хладилник, донесен в квартирата на майора. Българката дойде в бяло наметало с черна яка. В квартирата тя се разхождаше по халат, който неизвестно от къде се появи, т.к. на закачалките го нямаше. Тя е стройна брюнетка, боядисва си устните с тъмночервен молив, има дребни зъби, при това един от тях отпред е малко счупен.

Французойката е жена на средна възраст, в траур.**

АМВР, об.дело 23633, л.85. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.248.

* В текста е дадено “в”.

** Става дума за Елен Клепча (Кленча?).

Документ № 170

ДОНЕСЕНИЕ № 241 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН АСЕН САВОВ

София, 8 май 1941 г.

Д-р № 241/[19]41 г.

Уважаеми господин Полковник!

На 5 май 1941 год[ина], българският поданик Асен Савов, жив[ущ] ул.”Момина скала” № 9 е бил арестуван от българската полицейска власт в Египетската легация, под предлог на грабеж на пари.

Савов работеше за едно от нашите Отделения и ми е известен като сътрудник. Той работил много успешно и усърдно.

Моля най-належащо, щото Савов да бъде освободен от полицията и поставен на разположение на 2-рото бюро*, за да може да му се поставят свързани със службата въпроси. Случаят е с особена важност [и] в интерес на германската държавна защита.

С поздрав:

Ваш предан Dellius

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.242. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 103.

* Става дума за българското РО 2.

Документ № 171

РАПОРТ № 44 НА РАЗУЗНАВАЧА № 93 ЙОРДАН ЗАФИРОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ КЪРНИЛИЪС К.ДЖЕДУИН

София, 20 май 1941 г.

До господин

НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б”

ТУК

МВРНЗ

ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА

Отдел Държавна сигурност

Разузнавач № 93

София

20.V.1941 г.

Р А П О Р Т № 44

ЗАДАЧА № 722

Донасям Ви, господин началник, на задачата да се проучи американският военен аташе в София, следното:

Кърнилиъс К.Джедуин (на визитната картичка се пише Корнелиус К.Ядвин), майор от кавалерията на Съединените щати, е на около 45 години, американец, американски поданик, американски военен аташе, понастоящем живущ на ул.”Раковски” № 122, вход откъм ул.”Бенковски”. Той наема апартамента на бившия чиновник от английската легация Джон Самсън. Джедуин е пристигнал в страната на 18.ІІІ.1941 г. С пристигането си в София той е отседнал на кватира в американския пълномощен министър [Джордж] Ърл на ул. “В[елико] Търново”. Там е живял известно време и от двайсетина дена насам се е пренесъл в новата си квартира на гореспоменатия адрес.

Преди да дойде в България, той е бил помощник на американския военен аташе в гр.Рим.

Джедуин е много близък приятел на п[ълномощния] м[инистъ]р [Джордж] Ърл. Техните семейства са в много близки приятелски отношения, като живеят заедно в Пенсилвания, където [Джордж] Ърл, преди да дойде в България, е бил нещо като губернатор. Тези семейни връзки на двете семейства са отдавнашни. Джедуин е спортист и като такъв взел участие през 1938 год[ина] в олимпиадата в Берлин от страна на националните екипи на Съединените щати по поло и езда. Оттам той се познава с нашите ездачи [Крум] Лекарски1, [Владимир] Стойчев, [Владимир] Дограмаджиев2 и др. Сега тук, в София, той имал намерение да посещава ездовата школа “Орел” при Семинарията, но това още не е направил.

Връзките му тук са още ограничени. Сега си ги създава. Понастоящем използва връзките на Снек [?] и на [Джордж] Ърл. Често е в компанията на френския военен аташе Дьо Робиен.*

С жени така безогледно още не се е впуснал, въздържа се, макар че обича да общува с тях. Неговият тип жена била блондинката, за сега той търсел такова момиче. Това информаторът го е подразбрал и ми заяви, че ако може да намери такова момиче да знае английски, той ще съумее да я запознае с Джедуин и ще може да се направи добра работа, само ако момичето било сериозно и не изложи информатора. Според него някоя си чехкиня, нему непозната още, хвърляла погледи на Джедуин, обаче помежду им нямало още нищо, дори нямало запознанство.

С [Джордж] Ърл по флиртове не ходели, взаимно се избягвали в такива случаи. Навярно близостта на двете семейства не им позволявала съвместно такива флиртове. [Джордж] Ърл ходел повечето със Снек[?].

АМВР, об.дело 23633, л.95. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.250-251.

1 Крум Георгиев Лекарски – роден на 5 май 1898 г. в гр.Кюстендил, завършил Военна академия през 1932 г., от ГЩ – 1935 г. Произведен както следва – в подпоручик на 1 януари 1919 г., поручик – на 30 януари 1923 г., капитан – 16 юни 1928 г., майор – на 1 май 1935 г., подполковник – 3 октомври 1938 г., полковник – ЦЗ 119/3 октомври 1942 г., генерал-майор – ЦЗ 116/1944 г., генерал-лейтенант – 117/1944 г.; служил както следва – в Лейбгвардейския конен полк от 1923 г., последователно в 10-и конен полк, 9-а жандармерийска конна група, 2-ри конен полк от 1929 г., в 1-ви инженерен полк от 1930 г., в 3-а пехотна дивизия от 1933 г., във 2-ра пехотна дивизия от 1935 г., помощник в Министерство на войната с МЗ 123/1944 г., заместник-министър на войната с Поверителна Заповед 3/1947 г., първи заместник-министър на войната с Поверителна Заповед 45/1947 г., уволнен с Поверителна Заповед 34/1948 г. и 9/1949 г.

2 Владимир Христов Дограмаджиев – роден на 23 април 1899 г., в гр.Сливен. Произведен както следва – в подпоручик на 4 октомври 1920 г., в поручик – на 27 ноември 1923 г., в капитан – на 31 октомври 1930 г., в майор – 3 октомври 1938 г., подполковник – 3 октомври 1942 г., полковник – 1 януари 1945 г., Служил както следва – от 1929 г. последователно в 7-и конен полк, 7-и жандармерийски конен полк, 2-ри конен полк, Лейбгвардейския конен полк, от 1931 г. в ШЗО, от 1931 г. в ШРБЕК, от 1936 г. е адютант на 6-и конен полк, от 1938 г. е в Кавалерийската школа, от 1940 г. е в 6-и дивизионен артилерийски полк, от 1941 г. е в Беломорския отряд, от 1942 г. е в Кавалерийската школа, от 1944 г. е в 10 конен полк. Уволнен през 1945 г.

* В текста е дадено като “Де Рубиен”.

Документ № 172

ДОНЕСЕНИЕ № 253 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА ПОВЕЧЕ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПОДАНИК ГЕОРГИ ГЕЛЧ

София, 23 май 1941 г.

Д-р № 253/1941 г.

Моля да ми се съобщи, поради кои причини е арестуван българският поданик Георги Гелч?

Моля да ми се изпрати протокола за разпита.

[Резолюция:] Дир[екция] на полицията. 1.VІ.[1]941 г. (п) Подп[олковник Никола] Костов.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.480, л.8. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 103.

Документ № 173

ИЗ ТЕКСТА НА ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА, ЗА ПОСРЕЩАНЕТО В БЪЛГАРИЯ НА ГЕРМАНСКАТА ГРУПА АРМИИ ПРЕЗ МАРТ 1941 Г.

София, не по-рано от 1 юни 1941 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА Лично-поверителен

Дирекция на гражданската

мобилизация*

№ 11 505

Юни 1941 г.

София

Д О К Л А Д

върху някои моменти от вътрешното положение на страната

От проучванията, извършени от 14 до 19 март т.г. в гр.Ботевград, гр.Севлиево, с.Сухиндол, с.Павликени**, гр.Г[орна] Оряховица, гр.Попово, гр.Шумен, гр.Варна, гр.Разград, гр.Русе и м.Мездра***, се установи следното:

1. Отношение на населението към преминаването на германските войски.

Навсякъде населението, в своето грамадно мнозинство, посреща германските войски радушно, а някои среди, главно национално по-будните елементи, с нескриван възторг. В много градове и села, особено при посрещането на първите германскки военни части, населението съвсем непринудено и живо е дало израз на симпатиите си към пристигащите германски войски. Населението от много села, през които не са минавали германски войски, се е отправило към съседните селища да ги посрещне и види, като някъде е взело със себе си ядене, вино, ракия, цигари и пр[очие], които е поднасяло на германските войници. Например, около 200 души от с.Сухиндол са отишли с автомобили, камиони и каруци в Севлиево да посрещнат германските войски. Много такива случаи има из цяла Северна България, особено в[ъв Велико] Търновско, Севлиевско, Горнооряховско и др.

В много села е бил оказан особен сърдечен прием на германските войски на 2 март [1941 г.] – Заговезни, като почти всички семейства са поканили по няколко войници на трапезата си. При този случай немците са имали възможност [да] се убедят в сърдечното и безкористно гостоприемство на българския селянин. При настроение някои посръбнали наши селяни използвали случая, че немците не разбират български, и за да си направят смях, ги псували. На шега, разбира се. Такива шеги са по нрава на някои нашенци. Те се коментират незлобливо от населението.

В някои градове (Русе, Варна) местните немски колонии и училища са устроили по-тържествено посрещане на германските войски, като обилно са раздавали цигари, портокали, вино, ракия и пр.

Никъде населението не е проявило враждебност към германските войски. Българският селянин, влязъл в непосредствен контакт с германски войници, подофицери или офицери, търси начин да влезе в разговор с тях, макар и с мимики. Българинът е възхитен главно от организацията и бойните машини на германската войска, от бодрия дух на германския войник, дисциплината и от коректното държане към населението. Общо взето, българинът уважава Германия и симпатизира на нейната кауза за справедливо разпределяне на благата между народите.

Левичарите, комунисти и пладненци, посрещат германските войски с явна неприязън. Те внушават на населението, че правителството е извършило грамадна грешка с присъединяването на България към Оста. Те му говорят, че България е трябвало да сключи предложения и от Съветска Русия военен съюз. Комунистите твърдят, че Русия е против проникването на германски войски в България и изобщо на Балканите. Отрицателно се отнасят към преминаването на германски войски през България и някои а[н]глофили, главно от народняшките среди. Англофилите у нас обаче са много малко. Предавам следните впечатления, тъй като ми бяха съобщени от мой орган: Във второкласния вагон на варненския влак между другите пътници имаше и двама млади хора, които слязоха във Варна. Единият от тях се казваше Петрович. Другарят му с висок глас, така, че да го чуят всички, каза: „Германците са паяци, нашите се продадоха и ги пуснаха да изсмучат жизнените ни сокове”. Не одобряваше статията на художника Б[орис] Денев, напечатана във в[естник] „Зора”. Изобщо в присъствието на 4-5 души наши офицери (всички запасни), на български граждани и на германски офицери – пътници, които, естествено, не разбираха закачките му, този млад човек с една провокаторска дързост критикуваше политическото и военно положение. Непоносимо беше да се наблюдава как българи, извикани в редовете на войската ни като офицери, безучастно слушаха дръзките и провокаторски думи на този млад господин, без нито един от тях поне да му забрани да хули правителството и държавата ни.

Водени са разговори с много левичари (Попово, Варна,Русе). Не одобряват преминаването на германски войски през България. От изпуснати думи в разговора им не е трудно да бъде открит или да се добие горе долу указание за посоката му. В много случаи, особено при почерпване, левичарите са се отпущали доста, но все пак са били сдържани. От разговорите, които са водени с всички левичари, все хора без особена охота към труда, някои от които дори формени безделници, е било установено, че им се дават инструкции, на които те сляпо се подчиняват. Обсъждайки с тях положението, им е било подмятвано, че Съветска Русия изпраща храна, петрол и др. на Германия и с това я подкрепва, което е необяснимо. Това е поставяло в смущение всички левичари.**** Един от тях дори ([от] Русе) отговорил спонтанно: „Абе, тъкмо ей това заблуждава най-много нашия народ, който със своя овчи акъл погрешно мисли, че Русия и Германия са в добри отношения. Народът, като вижда, че Русия подпомага с различни материали Германия, мисли, че те са в добри отношения и даже в някакъв таен съюз. Върви му разправяй ти на този народ. Той си знае своето. Зяпнал подир германците като хипнотизиран”. От тези думи на въпросния комунист се заключава, че нелегалната им партия среща големи затруднения при провеждането на тяхната умела и енергична пропаганда. Те признават, че преминаването на германските войски през България за тях е голям и неочакван удар, който силно е разстроил сметките им. Има моменти, когато тонът на разговора им става доста нервен и необуздан. Те се заканват на военните, на управниците и вещаят гибел за България. Твърдят, че Англия с помощта на Америка ще победи и че Германия е вече пред края си. Хранят някакви смътни надежди към Югославия, която в днешния труден международен момент била получавала безрезервната подкрепа на Съветска Русия. Убедени са, че тя няма да се „продаде като България”, но ще воюва. Дават вид, че са добре информирани върху английските намерения на Балканския полуостров. Прави дълбоко впечатление садистичната злоба, с която левичарите говорят за управлението на страната. На думите „Управниците грешат, а бедният народ може би ще робува на сърби и гърци”, един от тях ([от] Варна) отговори с „Да става каквото ще. По-лошо от сегашното за нас няма да дойде. Народът днес работи на едни, утре ще работи на други чорбаджии.” Възразява се: „Стане ли обаче сърбин или грък чорбаджия, загубени сме.” Събеседникът се замисля. След половин минута отговаря: „Надеждата е в Съветска Русия. Тя не може без нас, защото Проливите за нея са жизнен въпрос.” Събеседникът е бил учител, вероятно в някое съседно на Варна село, и него ден (Неделя) дошъл в града.

Трябва да се допусне като най-вероятно, че комунистите са получили инструкции да настройват населението срещу германските войски, които преминават през България. С положителност се твърди, че всички подстрекателства срещу властта са дело на левичарите. Те изтъкват на населението, че германските войници получават много пари, че живеят охолно, облечени са, обути и нахранени много [по-]добре, отколкото българските войници, и че отношенията между германски офицери и войници са другарски, а не както у нас. Това се доказва съвсем ясно от обстоятелството, че всички комунисти и изобщо левичари, с които се е влязло в контакт, най-напред изтъкват тези разлики. Главната им цел следователно е да създадат недоволство в нашата войска. Трябва да се признае, че те използват много майсторски това опасно оръжие, за да постигнат своите коварни пораженски цели, и че имат в това отношение безспорен успех, макар и в момента ограничен. Срещу магията, която германските войски навсякъде в нашата страна упражняват върху съзнанието на българина и, която магия повдига самочувствието на населението, окуражава го и му вдъхва доверие в бъдещето, комунистите употребяват едно много ефикасно и крайно опасно оръжие – НЕДОВОЛСТВОТО.

Поражението, което присъствието на германските войски е нанесло на намеренията на комунистите и изобщо [на] левичарите, е огромно и затова те вземат отчаяни мерки да си възвърнат загубения терен в съзнанието на нашите селяни и работници, като ги опълчват против правителството и против германските войски.

Направило е впечатление, че всички турци*****, които са били срещнати по пътя Ботевград – Ловеч, са поздравявали германските войски по хитлеристки. При българите това е било по-рядко явление.

В някои градове и села интелигенцията, която говори малко френски или немски, търси приятелството на немските войници, подофицери и офицери и им услужва при най-различни случаи: подслоняване на хора, добитък и машини, намиране на квартири, храна и пр. Младежта, главно учениците, се проявява най-много в това отношение. Някъде контактът между германските войски и населението е толкова голям, че се устройват дори забави, на които поканват германски офицери, подофицери. Всички заедно ядат, пият, танцуват и по този начин се постига между германските военни чинове и населението още по-голяма близост.

Имаше слухове, че германски войски****** задявали жени в Севлиевско и Търновско и че това било предизвикало големи недоволства от страна на населението. При преминаването през тези краища тези слухове са били проверени и се оказва, че се касае за измислици. Имало е малки инциденти, обаче без всякакво значение. На много места, главно в градовете, жени, момичета и ученички сами задирят германските офицери, подофицери и войници. Напр[имер] в гр.Попово началникът на германската войскова част предупредил директора на гимназията да вземе мерки, защото много ученички дружели с германски военни чинове, като подчертал, че те не са непогрешими въпреки строгата дисциплина, на която са подложени, и специалните предупреждения, които им са направени в това отношение. Тази постъпка на германския офицер е направила отлично впечатление на гражданството.

Прави впечатление, че на населението изобщо е доста тежко, че не може да се разбира добре с германските войници, тъй като му липсва възможност да говори с тях. Много българи често се опитват да говорят с немците на турски, като смятат, че чрез този чужд език ще могат да се разберат. „Най ни е мъка, че не можем да се разбираме”, казва един старец в Мездра. „Ако бяха руси [и]ли сърби, щяхме да се разберем, защото езикът ни е един и същ”, добави той. Ето как наивно някои от нашите селяни поставят въпроса за отношенията си към останалите народи.

В отделни случаи кръчмари или селяни са използвали момента, като са продавали неща на германците на много високи цени. Тези случаи са единични и единодушно се осъждат от населението. Изложилите се по този начин продавачи са получили всеобщо порицание. На много места общинските власти са се намесили и са наложили на провинените лица строги законни санкции. Подобни случаи на недобросъвестни продажби и спекула са преувеличени от мълвата и някъде [са] дадени във фантастична форма. Това показва, че българинът е добросъвестен продавач и смята, че като домакин трябва да бъде честен към своите гости.

На населението прави впечатление, че германските войници не купуват много неща от пазара. То смята, че те имат заповед да се въздържат и си набавят от пазара най-необходимото. В Русе са дошли на посещение от Румъния няколко германски офицери, придружени от видни румънци. Купили пастърма и луканки и вечерта си заминали.

Населението с готовност дава под наем жилищни и други помещения на квартируващите германски войскови части. Наемодателите са много доволни от плащаните им наеми и главно от коректното държане на наемателите. На хазаите прави впечатление добрият ред и чистота, която се поддържа в дадените под наем имоти. На квартирантите германци се оказва голямо внимание от страна на хазаите: пращат им често от своето ядене, вино, ракия и пр., и често ги канят на обяд или вечеря. При проверка се оказва, че квартирите са ангажирани за неопределено време.

Засега навсякъде населението посреща германските войски с най-добри чувства, стреми се да им услужва и да поддържа добри връзки с тях. На населението прави впечатление, че войниците от специалните родове оръжие, също както у нас, са по-интелигентни от пехотата. Хвалят пехотинците, че изминавали пеш дълги разстояния и въпреки това били бодри и жизнерадостни.

В гр.Попово пристигнал още през месец декември м.г. с някаква част******* един германски военен лекар. На 1 март т.г. облякъл военни дрехи. След това заминал неизвестно где и сега се обадил от Турция. Населението тълкува този факт и смята, че скоро германските войски ще навлязат в Турция.

2. Отношение на германските войски към нашето население.

Навсякъде германските войски се държат много коректно към българското население. Никакви инциденти или произшествия от значение не са забелязани. Германците дружат с българи, но винаги са сдържани и говорят само за неща, които са позволени на военни. Българинът е много любопитен. На въпросите му обаче обикновено получава отговори с общи фрази. На населението прави впечатление, че всички германски офицери, подофицери и войници са много сдържани в разговорите си. От своя страна те не го разпитват и, изглежда, не ги интересува нищо. Участниците в Европейската война********, намират, че германските офицери, подофицери и войници не са така високомерни, както по-раншните, бащите на сегашните.

Германците винаги плащат добре и веднага, което се коментира благоприятно от населението.

В Русе се говори много за следния случай: германците направили преглед на конете си и разпределили на три групи: годни, които продължили похода; полугодни, които раздали на желаещите лица от населението да ги хранят, за което им плащали; и негодни, които застреляли. Населението купило кожите на застреляните коне на извънредно ниски цени, 250-350 лева. Това накарало някои българи да отровят оставените им на прехрана коне с рицин. Това било открито в гр.Бяла и някои околни села и сега се водило следствие. Германците били много недоволни от този инцидент. „За 2-3 вагабонти ще страда името на всички българи”, са казвали много хора по този случай.

Германците навсякъде са изтъквали голямата разлика, която намират между България и Румъния. Това населението разправя с гордост. Германците намират, че нашата страна е по-чиста, по-уредена и по-евтина и, че българинът притежава много ценни качества, като изтъкват неговото трудолюбие и честност. С огорчение подчертават, че в Румъния са били често измамвани. В разговор с германски офицери, подофицери и войници всички винаги са чували много добри отзиви за страната и народа ни. Въпреки че в тези ласкави отзиви и да има известен етикет, но все пак от непринудениея начин, по който се дават, е ясно, че германците намират във всяко отношение нашата страна на по-голяма висота в сравнение с Румъния.

Не един път се е подчертавало от германците, че им прави впечатление високият морал на българското население. Тъкмо обратното са констатирали в Румъния. Германски офицери са искали да узнаят какво е поведението на Югославия към силите на Оста********* и въобще какво пишат нашите вестници по този въпрос.

Германските офицери, подофицери и войници разполагат с два немско-български речници, съставени за техните цели. Единият е румънско издание и е извънредно лош. Това, което е дадено в него на български език, е някакъв българо-сръбски буламач, нямащ нищо общо с нашия език. И немският текст в него е много погрешен. Другият речник е официално немско издание от 1941 година, съставен за военни цели. Той е много добър.

3. Отношение на германските войски към нашите власти.

Общо взето, германските войски се носят********** внимателно към нашите власти. При нужда те винаги се обръщат към кмета. На много места кметовете и учителите се стараят да услужват с всичко, което могат. Това се забелязва и се цени много от германците.

Един германски поручик от инженерните войски е заявил, че те са просто удивени от начина, по който българското население и българските власти посрещат и услужват на войските им. Дори отначало не можели да си обяснят дали това се дължи на старото приятелство между Германия и България, или пък се дължи на сключения неотдавна пакт***********. Убедени били най-сетне, че българите искрено и приятелски се носели с тях поради старите връзки на Германия с България. „Никъде не сме били посрещани тъй радушно, както у вас”, е заявил той.

Прави впечатление, че германски подофицери, дори и войници пътуват във ІІ класа на нашите железници. Тази аномалия дразни пътниците и следва да се уреди. Говори се за следния инцидент в Търново. Германците са взели без позволение от складовете на нашите военни части ечемик и овес. Отсекли са и няколко борови дръвчета, за което били съставени актове. Такива проявления, макар и изолирани и не от голямо значение, се коментират от населението, а най-важното се използват от левичарите за провокаторски цели. Подчертавам обаче, че като не се считат някои дребни инциденти, германските войски изобщо се носят внимателно към нашите власти.

4. Отношение между германските и българските военни чинове.

Констатира се, че чинопочитанието не се спазва добре от германските военни чинове към нашите. Почти навсякъде нашите са много внимателни към германците. Все пак не са констатирани груби случаи. В това отношение е наложително да се направи необходимото, за да се поддържа взаимно уважение и зачитане, иначе последиците ще бъдат много лоши.

5. Последици от преминаването на германски войски през България.

а) Повишен дух и самочувствие: Навсякъде преминаването на германски войски през България е повдигнало духа на нашето население. От много селяни, работници,, интелигенти и пр[очие] се говори, че определянето на България [към Тристранния пакт] сложило край на едно неопределено положение, което много тормозило населението. „Имаме да вземаме, нямаме да даваме. Търпяхме и чакахме справедливост, обаче длъжниците ни си правеха оглушки. Германците, както ни дадоха Добруджа, ще ни дадат Тракия и Македония. Германската войска не може да бъде победена. Друга такава войска в света няма”. Това са разсъждения, които се чуват навсякъде. Единствени, които тревожат населението, това са левичарите. Те виждат грамадната роля, която играят германските войски в България за отклоняване на населението от техните идеи, и правят отчаяни опити да създават недоволства от властта и от правителството. Това е изтъкнато по-горе.

Населението, виждайки непосредствено отличната организация на германските войски, техните машини, оръдия, танкове, високия им боен дух, жизнерадостта им и устрема им на юг, добива увереност и чувства, че не сме сами, че сме силни, в противовес на това, което е чувствувало през м[есец] ноември и декември м[иналата] година. Неговият интерес сега е насочен към съседите ни: Югославия и Турция. Най-много го интересува дали Югославия ще се определи към Германия.

С положителност може да се каже, че присъствието на германски войски в България е подействувало благоприятно на духа и самочувствието на нашето население.

б) Поскъпване: Присъствието на германски войски в България е предизвикало незначително поскъпване на съестните************ продукти, а на някои места и на фуража. Това поскъпване, макар и незначително, но то бавно се увеличава. Някои хора, с които са водени разговори по този въпрос, смятат обаче, че не присъствието на германските войски е поскъпило хранителните припаси, но че това се дължи изобщо на прогресивното поскъпване на живота, което се наблюдава от две години насам. Германците не купуват много хранителни припаси. Рядко се вижда в колбасници и други да влизат германски войници, но обикновено купуват незначителни количества салам, шунка и др. Продоволствието на войските си вършели в рамките на сключените спогодби. Германски офицери, подофицери и войници посещават главно гостилници. Властите са се погрижили да нормират яденето в тях не защото искат да пресекат пътя на спекули и измами от страна на недобросъвестните гостилничари.

Населението, дори и властите не могат да си обяснят как се продоволстват германските войски. Нищо не купуват от пазара, а винаги кухните им работят. Предполагат, че си носят консерви или запаси от Румъния. Такова е мнението и на наши офицери, с които е разговаряно на тази тема. Те смятат, че нашите интендантски служби ги продоволстват с хранителни припаси.

в) Морал. Германските войски се държат засега много прилично и това се цени добре от населението. Случаи на кражби, разврат и пр[очие] са толкова редки, че спокойно може да се каже, че липсват. В по-големите градове германските войници търсят леки жени, но никъде не са се проявили очебийно или безсрамно. На много места наши жени, момичета и ученички, както вече се изтъкна, явно се задяват с германците. Има случаи на доста безочливо държане от някои жени към германските войници. Тези случаи се осъждат от населението. Особено другарството и трудолюбието на германските войници правят голямо впечатление на населението, което изтъква много примери в това отношение.

Чистотата, спретността, дисциплината и високият дух на германските войници се сочат за пример от цялото население.

6.Отношението на населението към нашите национални идеали.

В това отношение населението е напълно инертно. Националните ни идеали са му добре известни, но то е на мнение, че Тракия и Македония трябва да ни дадат германците като компенсация за гдето сме ги пуснали да минат през нашата земя. Никакво желание за война. В душата на българския селянин живее пораженското схващане, че в краен случай можем да се откажем от всичко, но че на всяка цена трябва да живеем в мир и съгласие със съседите си, особено с Югославия. Това пораженско схващане му е втълпено от бившите партии – комунисти и земеделци. В разговори с някои селяни винаги е било изтъквано, че народ, който не се бори за свещените си права, е осъден на робство, че ние сме били и пак трябва да станем велика държава, че българите във всички отношения превъзхождат съседите си: сърби, румъни, турци и гърци, че най-голямото безчестие е да бъдем роби или да търпим братята ни да робуват на други народи, които стоят по-долу от нас, че днес е моментът с оръжие в ръка, както всички герои, да потърсим правата си, щом бъдем вдигнати на крак от Върховния ни вожд*************, че днес се решава съдбата на Европа, а може би и на света и, че ще бъде престъпно в този съдбоносен момент ние да бездействуваме. При тези разговори е констатирано в нашия селянин: 1) явни проблясъци на едно приспано, но силно в своя ръст национално чувство, потиснато от тежестта на страшни пораженски заблуди; 2)миналата, но и сегашната политическа и културно-просветна обстановка в селото не поощрява населението към опомняне и към осъзнаване на неговите собствени национални идеали към поставянето им над дребнавите и лични цели в живота; и 3) липса на самоувереност и на ентусиазъм в народа ни.

Празнотата, която е констатирана в това отношение, прави поразително впечатление. Само в[ъв Велико] Търновско, Горнооряховско и Севлиевско и изобщо в този край населението като по-работно и привързано към труда проявява по-голям национализъм, отколкото в другите места, които посетих досега. В това отношение е направена следната констатация, резултат на най-обективни и внимателни проучвания: българинът, който е увлечен в работата си и който с честен труд изкарва своята прехрана, е със здраво национално чувство. Българинът, който не работи поради това, че не намира подходяща работа или чисто и просто е отвикнал от нея от дълго партизанствуване, той търси начини за леко преживяване. Той хули и отрича днешния строй, който не му позволява да живее, ако не работи. Такъв българин е обикновено левичар. Своите пораженски идеи той проповядва с думи и дела. Водителите на левичарите са все хора с големи морални дефекти. Това заключение е резултат на многобройни разговори с най-различни хора от села и градове.

Голямо недоволство срещу властта се чувствува в Добруджа. Като пример за непохватността на нашите власти да привлекат веднага добруджанското население и да го приобщят национално се сочи крутостта**************, с която били приложени българските закони в Добруджа. Това много огорчило населението. То смятало, че грижите за него били много малки, особено в здравословно отношение. Добруджа била пламнала от болести, главно скарлатина. Само в Добрич, по думите на лекар-добруджанец, имало 240 случаи от скарлатина. Много деца измрели. Все пак, общо взето, населението от Добруджа е много по-силно привързано към държавата и националните ни идеали, отколкото населението от старите предели на страната. Трябва да подчертая, че, общо взето, нашето население се отнася безразлично към националните ни идеали.

7. Интереси на населението ни в сегашния момент.

а) По стопанските въпроси: Населението очаква по-добри цени за земеделските произведения. То иска минималните цени по възможност да бъдат определени предварително ако не точно, то поне горе-долу, за да знае какво да произвежда и какво не. Загрижено е от измръзването на посевите в някои места, макар и не в голям процент, особено на ечемика. Иска да му се определи какво да произвежда и изобщо да се изработи план за земеделското производство, за да може да въведе някои подобрения в своето стопанство. Чака още малко да се подобри времето, за да пристъпи към пролетната си полска работа. Компетентни лица, запознати с нашите стопански проблеми, изказаха съжаление, че Дирекцията на гражданската мобилизация не е основана поне една година по-рано, за да има време да се устрои вътрешно и да организира целокупното производство в нашата страна. Приведоха примери от Германия и изтъкнаха ролята на нейното министерство за четиригодишния план, без което тя не би могла нито да започне, нито да води сегашната война.

б) По политически въпроси: Вътрешнополитическите въпроси много малко интересуват населението в сравнение с външнополитическите. Моментът е привлякъл неговия интерес главно към войната и отношението на България към Русия и Югославия. То смята, че с тези държави трябва да бъдем в добри отношения, по възможност дори в съюз. Усилията на левичарите да го задържат или привлекат срещат големи затруднения след влизането на германските войски в България, към които населението проявява явно възхищение и симпатия. И другите партии, общо взето, са пренебрегнати. Техните следи са почти заличени. В кафенета, кръчми и пр[очие], се спори все около войната. Обсъждайки политическото положение, населението смята, че Англия много късно се е сетила да се интересува от България. Често се казва: „Англия е натясно и затова чак сега се сеща за България. Тя все търси други да се бият за нея. Германия ще победи, защото военно е по-добре организирана. Това се разбра вече”. Във Варна при публично преценяване на положението един поулегнал гражданин се произнесъл за варненските комунисти: „След като влязоха германците, комунистите са като попарени. Но те са като пребити змии, все шават още. Ако им пекне слънчицето, виж че пак оживели”.

в) По военните въпроси: Населението е против всякаква война. Смята, че ако трябва да получим нашите земи, това трябвало да стане без война. Просто тези, които ни са отнели земите, трябва да ни ги върнат без война, по доброволно споразумение. Населението е свикнало с мобилизацията. Около 10-15 дни трае тревогата му при извикване на хора в казармата. След това се успокоява. Населението негодува срещу събирателните служби, защото имало хора, които се мобилизират по няколко пъти, а някои никак не били извикани. По същият нереден начин се постъпвало и с добитъка му. Добитъкът на турците трябвало да се взема най-напред, та тогава на българите. Това щяло да има добро отражение в селските маси.

Критикуват се отношенията между войници и офицери при германците и при нашите, като се твърди, че германските войници ядат едно и също ядене с офицерите, и то наедно, без да се делят. В това отношение нашето население е разделено на две: едни смятат, че германският пример трябва да се възприеме и в нашата войска; другите обаче смятат, че това би било погрешно, защото по този начин ще се намали дисциплината в нашата войска, тъй като германският войник бил добре възпитан, а нашият ще се забрави, ако му се позволи да общува по този начин с офицерите. Засегнато от отличния вид на германските войски, населението хвали и българския войник, като казва, че ако и нашият войник е поставен при същите условия, и той ще бъде много по-добър. Хвали се храбростта му и издържливостта му. Населението напоследък много повече говори за своите бойни подвизи през миналите войни, отколкото по-рано. Военната обстановка извика в съзнанието му забравени бойни спомени. Признава само сръбската войска като еднакво храбра с българската. Гърци, турци, румънци населението счита като лоши войници, към които не питае никакъв респект и за които говори с явно пренебрежение. За да се информира върху хода на войната и изобщо по политиката, населението слуша редовно Радио София, Донау, Лондон и Атина. Главно върху нея левичарите градят и своята пакостна пропаганда. Населението слуша Радио Белград много рядко, защото не разбирало добре сръбски език.

Слуховете за разни своеволия на германците не се потвърждават. Те се пущат от левичарите със злонамерени цели. Пак подчертавам, че населението е свикнало вече с днешната война и военна обстановка и посреща събитията вече много по-спокойно.

8. Отношение на населението към властта.

Населението не чувства респект към днешното управление. Смята министрите за случайни хора. Критикува делата им. Областни директори, околийски управители, кметове, инженери, агрономи, лесничеи, лекари, финансови власти – всичко се критикува най-безпощадно. Левичарите в това отношение са най-крайни. При общи разговори обаче често пъти се чуват и похвали за различни представители на властта. Направи ми впечатление, че някои от събеседниците ми, след като наругаят това или онова служебно лице, тази или друга разпоредба на властта, ако бъдат подведени правилно, признават качествата и заслугите на някои служебни лица или целесъобразността на някои мероприятия или разпоредби. Критикарството е последица от „слободията”, при която са поставени критикарите. Общо взето, органите на властта се критикуват по-рядко основателно, а по-често без всякаква причина. Подбудите в това отношение произхождат от левичарски среди.

9. Наши офицери, подофицери и войници.

Навсякъде се срещат главно запасни. Външният им вид не е добър. Небръснати (това е най-честото явление), недобре запасани, с нечисти ботуши и нехайно държане. Чувствува се, общо взето, че служат насила. Липсва им онзи дух, който в миналото беше свойственост на българската войска. На много гари, където се движат германски войски, са поставени коменданти, които не говорят немски. Така е напр[имер] на възловата гара Горна Оряховица. Това затруднява много работата им. На гара [Велико] Търново имало един поручик комунист. Военните коменданти на гарите би трябвало да бъдат най-стегнати и спретнати и зорко да следят за добрия вид на всички военни чинове. Рядко обаче можах да видя спретнати офицери или войници. Добрият външен вид би могъл да се постигне с много малко усилия.

Във влаковете пътуват също така офицери, които не са с изискан външен вид. Това прави много лошо впечатление. Някои от запасните офицери, уж да подобрят външния си вид, са поставили на бойното си облекло стари оръфани пагони, които им придават доста жалък, нещо като пленнически вид. Селяни от с.Лик (при гара Мездра), един от тях бил подофицер, са казали: „Беше по-добре да сме си неутрални или с Русия. Така казаха младите, които бяха мобилизирани и сега се върнаха от границата”. Невъзможно беше да се провери дали е вярно, което са казали селяните, но ако действително войници са се изразявали така, това би било извънредно опасно.

10. Помощите за семействата на мобилизираните.

Населението е извънредно доволно от това важно мероприятие на нашата държава. То счита,че това е издействувано от министъра на войната. Помощите се плащат редовно и в аванс. Някои несправедливости в това отношение се вземат за повод от левичарите, за да насаждат недоволство. От страна на населението за съжаление се търси всякакъв способ да се използува и дори да се изкористи възможността за получаване [на] помощи. Много хора, особено циганите, които обикновено нищо сериозно не работели, намирали сега лек начин на препитание.

От желание да се внесе справедливост в това отношение (понякога и от завист) много хора изказват мнение, че тези, които сега получават помощи и, които в миналото не са работили, а са карали как да е, трябвало днес семействата им да работят, за да добият право на помощта. Вярно е, че помощите в много случаи водят към мързел и към безгрижно съществуване. Тези критики обаче са без особено значение. Най-важното е, че населението е доволно от осигуровката, която държавата дава на семействата, главите на които са мобилизирани. Много селяни ми подчертаха, че през миналите войни такива помощи не са давани и пак никой не бил умрял от глад. Сега с помощите мобилизираните били осигурени и отивали на местоназначенията си спокойни, понеже знаели, че прехраната на семействата им е осигурена. Констатирано е по положителен начин, че тези помощи са от огромно значение за повдигане духа на нашето население. Те са днес най-популярното мероприятие на държавата и както се изтъкна, cе считат заслуга на министъра на войната. ***************

11. Общо за духа на населението.

Пораженските и демагогски девизи на миналите партии, комунисти и земеделци, са отровили в голяма степен душата на нашето население. В своето голямо мнозинство то днес е забравило българските национални идеали, които преди 25-30 години бяха най-мощният двигател на неговия буден и устремен дух. То днес живее не с идеята за величието на България, а с най-пораженски схващания, втълпени му от престъпни среди, за унизителни съюзи със Съветска Русия и Югославия. Водих много разговори с най-различни хора по този въпрос. Отвсякъде ни се отговаряше, че за правилната насока на българина днес никой не се грижи. Един лекар от гр.Добрич (добруджанец, бил доскоро под румънска власт) е казал: „властта покровителствува комунистите, а нас, националистите, гони”. В села и градове от много хора се е заявявало същото. Явно е, че комунистите, които са много по-гъвкави и безскрупулни, не се спират пред нищо, за да добият благоволението на властта и на силните на деня. Те не избират средства в техните домогвания да се доберат до всички важни места и постове. Това е тяхната тактика. Създават си връзки, които използуват впоследствие напълно.

От много български селяни са чути следните думи: „В селото ни има два-трима комунисти, които безотговорно плещят и вършат големи пакости. Останалите са момчетия, на които като свикаш****************, всеки ще си отиде на мястото и ще се хване в работа. Добре, ама тези 2-3-ма комунисти, които никаква работа не вършат, а само критикуват и хулят, не смее никой да закача. Хората, като гледат, че за тях няма власт, която да ги нагласи, както му е реда, мислят си, че държавата ни е слаба и не може да се наложи на такива престъпници. У нас няма човек, който да вярва на комунизма, но от страх, че тези хора рано или късно със своите похвати ще се наложат, никой не ги закача. Няма власт в нашата страна и туй то. Управниците ни спят и не виждат истинското положение.”

Това е един повсеместен повик, който е чут от много места, и то от най-почтени хора, селяни и граждани. В селата имало цели села комунистически. Посочва се напр[имер] с.Зараево, Поповско, в което 70% от населението било с комунистически разбирания, а в с.Сеяч[и], същата околия, 90% били комунисти. Чувствували се необезпокоявани. При това положение е явно, че духът на населението не може да бъде много висок. Разрушителните елементи ежедневно влияят на населението, а никой в нашето село не се бори срещу тях. Те следователно рушат спокойно. Отровата, която е напластена и ежедневно се напластява от пораженци в душата му, иска противоядие. Лекуването трябва да бъде много внимателно, но то трябва да се предприеме. Най-опасното е, че голяма част от чиновничеството, особено учителите, са комунисти или с комунистически разбирания. При това положение е ясно, че нашият народ е отровен още в своите извори. Тревожните слухове, пръскани от левичари, са една мощна „велика сила”. И власти, и население не разбират защо държавата не се справи с това вредителство, което днес е най-силното оръжие на пораженството.

Един левичар в Русе е съобщил, че народният представител Дюкмеджиев е в града. Бил дошъл да „защитава дела”. Комунистите се оплакват от него, че скубел и богати, и бедни, което не му правело чест като комунист. На въпроса: „Е, тогава защо го поддържат работниците?”, комунистът отговорил: „Каквото ни наредят, това трябва да правим. Я виж германците как побеждават със своята дисциплина”. За Дюкмеджиев се изказал доста неласково. Изобщо, изглежда, че работничеството не е съгласно напълно с това, което му се налага отгоре.

От проучванията се установява, че нашият работник би могъл да се откъсне от комунистическите си водачи, стига правителството сериозно да се заеме с това. Всички виждат, че държавата чрез своето бездействие поощрява левичарите в тяхното пакостно дело. И оттук до известна степен иде апатията и липсата на националистически прояви на населението.

Как може да се обясни днешното робско държане на нашия селянин към най-светлите завети на неговия народ, който през миналите войни даде примери на непознат патриотизъм, за когото нищо по свещено нямаше от България, който живееше с решителната мисъл да срази врага и да освободи своя брат роб, който с песни и бесен устрем заминава за бойните полета, който увечна с лаври челото си в най-страшни и най-жестоки боеве, прослави България и учуди света със своята храброст. Отговор на този въпрос е дало самото население в приблизително следния смисъл: „Тежкото външно и вътрешно политическо положение, в което изпадна нашата страна след злополучните войни, даде възможност на пораженци свободно да вършат едно рназрушително дело в полза на чужди за нашата държава каузи и да обезверят, дори отчасти да покварят нашия народ. Официалната българска власт тогава защищаваше политически доктрини, убийствени за духа на българина. Те сполучиха да му внушат омраза към българската държава, към властта и оскверниха пред него по най-циничен начин нашите национални идеали. Те му внушаваха само стремеж към грубия интерес и настройваха българи срещу българи. Това роди омраза, завист и безверие. С престъпни демагогски похвати те му обещаваха невъзможни неща, а това го отклони от честния труд, защото населението разбра, че по примера на своите водачи може да се живее, и то по-добре, и без много труд.

В такава зловредна, отровена с демагогия и лоша атмосфера живя нашият народ почти две десетилетия. Никакви сериозни опити не се направиха след това да се излекува той от недъзите, които придоби в течение на този фатален период. И затова сега всички българи сме озлобени хора, живеещи без идеали, без възвишени стремежи, без ентусиазъм и нека си го кажем направо, почти без граждански и човешки добродетели. Това е действителното положение. Всеизвестните добродетели на нашия народ обаче не са изчезнали. Те са само потъпкани. Те трябва да се повдигнат от калта и се поставят на висотата, на която са стояли и, която им подобава. Това може да стане само със сериозна работа, а не с полумерки.

От проучванията, извършени от 27 март до 2 април т.г. в гр.Берковица, гр.Фердинанд, гр.Белоградчик, гр.Варна, гр.Кула, гр.Лом, гр.Враца, гр.Бяла Слатина, с.Кнежа, и с.Червен бряг се установи следното:

1. Населението е напълно под впечатлението на преврата в Югославия*****************. Населението на групи по улиците, кръчмите, кафенетата и пр[очие] коментира събитието, което във всички беше внесло явен смут. Населението прави следната преценка: „Сърбите пак доказаха, че както винаги, така и сега играят на въже. Всичко това е за главата им. Този преврат е в наша полза. Сърбите виждат, че е невъзможно да запазят сегашните неестествени граници на държавата си, и правят един безумен опит, рискувайки всичко, да задържат сегашното положение. Това е невъзможно. Германците ще ги смажат”.

Населението е силно обезпокоено за по-нататъшното развитие на събитията. Сутрин, обед и вечер всички, и млади, и стари, чакат да чуят новините по Радио София. Съобщенията за отрицателното държане на хърватите към сръбския преврат даде повод за най-остри нападки от страна на всички слоеве от нашето население към сърбите. Прави впечатление, че дори отявлени сърбофили не само порицават постъпката на сърбите, но и ги ругаят по най-груб начин. Постъпката им наричат „подла” (напр[имер] Георги Цеков, ползващ се с много лошо име, бивш земеделец, и адвокатът Големански – и двамата от Видин, прононсирани сърбофили). В гр.Кула един бивш земеделец по този повод заявил: „От таралеж възглавница и от сърбин приятел не става”.

Населението преценява преврата в Белград и отрицателното отношение на новото „генералско” правителство към Германия като гибелни за югославската държава. То счита, че при новото положение на нещата в Югославия събитията се развиват благоприятно за България и, че по този начин българските права ще бъдат напълно задоволени. Населението счита, че Германия, която победи много по-големи герои, каквито са французите и поляците, и войските на които бяха далече по-добре екипирани и подготвени, бързо ще смаже Сърбия. Това е нескритото желание на нашето население. ******************

2.Населението е добре разположено към преминаването на германските войски. Населението посреща навсякъде германските войски много добре, а на много места дори възторжено. Всички се стараят да услужат с каквото могат на гостите. Дисциплината, добрият вид, устремът, високият дух, бойните средства и отличната организация на германските войски правят много голямо впечатление на населението. То коментира благоприятно всичко, което вижда в германците. Чуват се следните мнения: „Сърбите са фанатици, но те не могат устоя на тази хала, която ще ги помете в десет дни”. Донесе ми се за следния случай, който предавам дословно: „В една кръчма в Бяла Слатина казах, че при новото положение, кой знае какво ще стане с нашите комшии – сърбите. Един от присъствуващите отговори духовито: „Ясно е какво ще стане: ако в Сърбия има още някое прасе и друго, ще отидат германците да изядат и него.” Тово възбуди общ одобрителен смях.”

Навсякъде – по градове и села – се вижда едно положително отношение на населението към германските войски. Никъде не са доловени упреци или зложелателни критики. Най-много, което се чува, е: „Войска е това. Щат – не щат, все някъде ще направят пакост, но важното е, че засега не можем да се оплачем.” Почти навсякъде се говори: „Добре, че дойдоха. Научихме от тях много хубави неща. Добихме кураж. Разбрахме, че не сме сами.” В Белоградчик, Кула, Видин и много още други градове и села населението съжалява, че през тях не минавали германци.

3.Германските войски се отнасят******************* внимателно към нашето население и нашите власти. Навсякъде това отношение е много внимателно и приятелско. Инциденти почти липсват. Това внимание прави голямо впечатление на населението, което коментира най-различни случаи, и то все в такава благоприятна форма, че понякога дори преувеличава в увлечението си да хвали германците. Навсякъде, където е говорено с кметове, учители и прочие, всички са се изказали най-ласкаво за държането на германците. С положителност може да се каже, че засега отношението им към нашето население и нашите власти е много добро.

Във Враца мой орган е имал възможност да говори надълго с един поручик от германската осведомителна военна служба********************. Представил му се като офицер в отпуск. Той тогава се отпуснал доста и говорил с него продължително. Вниманието му към германския офицер, а особено българските вино и закуски впоследствие му развързали напълно езика. Частта им потеглила на 20 март [1941 г.] от Германия. По-леките части тръгнали на 27 с[ъщия] м[есец]. От него научил, че Югославия им правила големи спънки при подписването на пакта и им създавала непредвидени грижи. Те неотдавна гледали на нея с голямо недоверие. Преврата не са предвиждали. Смята, че Сърбия рискува всичко. Връщане назад за Сърбия нямало. Тя щяла да бъде прегазена и смазана, като се прецени дали не ще бъде необходимо да се разедини гръцката от сръбската войска, да се озоват********************* германците в помощ на италианците в Албания, които били в много тежко положение. Имали нужда от дълго време за съсредоточаване на войските си. Възможният удар обаче се очаквал според него към 7 т[ози] м[есец]. Във всеки случай трябвало да се действа бързо. „Теренът на Балканите е много труден, но в Норвегия бяхме още по-зле – казал той. – И въпреки всичко победихме. Сега имаме вече много голям опит. Ние сме сигурни, че югославската армия не ще се бие добре, защото не е хомогенна и защото настроенията са продиктувани от английската пропаганда. Смутовете там непременно не ще закъснеят. Дали турците ще действуват срещу нас, не може да се каже. Те неотдавна са усвоили една двулика и ловка политика. Те лъжат всички. Ако обаче посмеят, ще бъдат бързо разгромени, защото войската им е долнокачествена, пък и теренът там е много по-благоприятен за бързи военни действия. Ние всичко сме преценили независимо от временните изненади, които ни заставят все пак да губим малко време. В Северна Африка ние имаме вече инициатива. Английският остров е блокиран. България е най-добрият ни приятел, когото високо ценим и комуто ще покажем нашата братска признателност. Ние имаме вече указания за това отгоре. Никъде не сме се чувствували тъй добре, както у вас, стари бойни другари. Имайте предвид, че Германия се бори за нов политически и социален ред, който ще донесе благоденствие на човечеството. Една млада страна, каквато е България, която още не е устроена добре и е с големи, но неизползвани още напълно стопански възможности, ще се преобрази много бързо. След десет години няма да я познаете. Можете ли си представи обединението на вашата нация и присъединяването на земите ви, сега под чужда власт, със средствата на модерната техника какво може да стане от вашата прекрасна земеделска страна, опряна на две морета и на река Дунав? Никоя балканска страна не е поставена национално и пространствено тъй благоприятно, както България. Аз съм се занимавал отдавна с балканските проблеми и зная всички ваши недъзи като народ, но аз познавам също така и високите ви качества. Имайте пълна вяра в бъдещето. Трябва да ви призная, че аз съм бивш социалист, и то от най-левите. Вие помните какво беше пред[и] 10-15 години Германия. Виж я сега. Кажете, при това положение нима няма да вярвата на чудеса? А чудото е само там, че Германия си намери майстора, който със своите най-отбрани помощници, каквито нашата нация може да даде, разчисти германската почва от плевели и чрез една идеална държавна, политическа, социална и стопанска организация създаде Третия райх, който ще пребъде, защото целта на последния е да създаде благоденствие на своите граждани и да ги направи по-доволни, отколкото преди. И вашият път е същият: най-напред хаос, а след това ред, нататък и благоденствие. В това съм напълно убеден.” В края на разговора си подметнал, че италианците ги разочаровали.

На 1 април [1941 г.] следобед към 6 ч[аса] се очакваше във Враца германската войскова част с тайното име „Енциан”.

4. Отношението между германските и българските военни чинове е задоволително. Забелязва се подобрение във взаимното чинопочитание. Изглежда, че германците имат някакво нареждане в този смисъл, защото те по-рано не спазваха много добре чинопочитанието към нашите военни. Промяната е чувствителна.

5. Последиците от преминаването на германските войски през България се очертават като благоприятни. Това се доказвало от следните факти.

а) Духът и самочувствието на нашето население са повишени. Присъствието на германските войски в България създава чувства на сигурност у народа. Често се чува: „Не сме сами. Най-силната държава с най-силната войска е с нас. Куражът ни сега е друг.”

б) Говори се главно за поскъпването на обуща и дрехи, по-малко на хранителни припаси. С много хора е говорено по този въпрос. Поскъпването обаче те отдават изобщо на войната, но не и на присъствието на германските войски в България. На много места отделни магазини, ресторанти, кръчми, кафенета, сладкарници и пр[очие], както и отделни продавачи са изнудвали германци, като са им вземали много по-скъпо, отколкото струва купеното. Тези случаи правят голямо впечатление на населението и то единодушно ги осъжда. Германците купуват главно храна, като се хранят в гостилници и кръчми. Дребни вещи купуват много по-малко. Чува се за купуването на луканки, пъстърма, фураж и др[уго] в големи количества, но се казва, че такива случаи е имало в София и Южна България. Така се било чувало. Общо е убеждението, че специално за поскъпването на хранителните припаси причинита се крие в спекулата на разни посредници, които в днешния момент намират възможност чрез разни непочтени начини да се обогатяват за сметка на производителите и на консуматорите. Поскъпването обаче не е в обезпокоителни размери.

в) Моралът на неселението, общо взето, не е понижен от присъствието на германските войски. Много леки жени обаче се проявяват, и то предимно в градовете. Много жени и момичета флиртуват с германски офицери, подофицери и войници. Но някъде има случаи, които са минали границите на приличието. Например в Плевен са хванати в компрометиращо положение жената на полковник Павлов, сестрата на бившия плевенски кмет Мидиликов (жена на капитан) и още една госпожа в градината на града. Мъжете и на трите в този момент служили на границите. Този случай е направил много лошо впечатление на гражданството и се коментира извънредно строго. Въпросните жени се ползвали изобщо с лошо име. На много места жени, момичета и ученички се държат предизвикателно към германските военни.

Макар и единични, но има доста случаи на кражби, които някои гамени или престъпни елементи вършат, като задигат от германците вещи и оръжие. Мой орган е бил свидетел на един такъв инцидент в ресторант „Чучулига” във Враца. На един германец, подпоручик, откраднали револвера. Бил си закачил колана с кобура, докато вечерял. Нашата полиция се заела с разследването на тази кражба. Такива компрометиращи случаи се разправят от населението с голямо възбуждение и възмущение. На нашето население прави много силно впечатление, че германците са много честни при плащане на купените от тях неща. Особено се коментира, че ако продавачът случайно е върнал на германеца по-голяма сума, то последният потърсва продавача и му връща разликата.

6. Отношението на нашето население към националните ни идеали е по-благоприятно. Констатира се, и то навсякъде, повишен интерес към нашите национални идеали. Говори се за Тракия, Македония и Западните покрайнини. Споменава се и за Ниш, Пирот, Враня. Това по-рано не ставаше. Последното се дължи на новото положение: напредването на германските войски, преврата в Югославия и измяната на последната към пакта. Събитията в нашата съседка възбудиха голяма неприязън към сърбите, които населението счита за виновници на преврата и на тежкото положение, в което с това са изпаднали балканските държави, особено България. Всички предричат пълния разгром на Югославия и осъществяването след това на българските национални идеали. Схващането е, че Германия ще се бие и както навсякъде, така и тука ще победи. Смята се, че при това положение, особено ако Турция се намеси, тогава „не ще мине без кръв”, т.е. че и България ще трябва да се намеси. Все пак желание ние да се намесим във войната няма, но се изтъква, че може да се намесим въпреки волята ни, ако бъдем предизвикани.

При вида на германските войски честолюбието на българина е раздразнено. И той иска да покаже, че е храбър и добър войник. Често говори за бойните си подвизи в миналите войни. Комунистите, иначе много активни, при новото положение се спотайват, но е установено че не бездействуват. Има всички признаци, че действуват обаче много прикрито. Въпреки много[то] усилия, които се положиха, не можа да се констатира нещо особено в това отношение, понеже е невъзможно с ограничените възможности, с които разполага Дирекцията [за гражданска мобилизация], за да влезе в дирите им. Земеделците са много смутени от станалото в Югославия и при неустановеното положение в тази страна вземат явно неприязнено отношение към сърбите.

7. Интересите на нашето население в сегашния момент са отправени към положението в Югославия. Цялото внимание на населението ни е насочено към Югославия. Всички с нетърпение очакват развитието на събитията в тази страна. Населението е пръснато по полето и усилено се занимава със земеделска работа, на която благоприятствува хубавото време. Очаква се дъжд. На 1 април [1941 г.] е имало в Северна България голяма буря. Вследствие на бурята в село Кнежа е избухнал пожар от запалени боклуци и са изгорели около 30 къщи. В друго съседно село също са изгорели 5-6 къщи. Все пак вниманието на населението към това голямо нещастие е отклонено от преминалите през тези села големи германски войскови части. Сушата създава на населението основателни грижи. От дълго време не е валял напоителен дъжд. Ако такъв не падне до средата на този месец, има голяма опасност за посевите.

8. Нашите офицери, подофицери и войници са в по-добър вид. Те са облечени и обути, но са все още доста нехайни към външния си вид. Главно не се бръснат редовно и не са добре спретнати. Духът им обаче, както и населението, е повишен от присъствието на германските войски. Възмущават се от поведението на сърбите.

9. Помощите за семействата на мобилизираните се раздават редовно и се посрещат със задоволство от населението. Нередовности в това отношение вече има сравнително малко, понеже там, гдето са констатирани такива, органите на властта полагат грижи за отстраняването им.

10. Общо духът и самочувствието на населението са повишени. Това се дължи на присъствието на германски войски в България, на свикването с военната обстановка и на реакцията, която възбужда у населението превратът в Югославия, и особено поради държането на сърбите към подписания от тях пакт със силите на Оста. Впечатленията от сегашните проучвания са далеч по-благоприятни, отколкото от по-раншните. По тази точка могат да се направят следните констатации:

а) Духът, самочувствието и чувството на сигурност в населението са силно повишени. Това се дължи: 1) на присъствието на германски войски в нашата страна, които оказват огромно влияние върху населението с отличния си вид; 2) на обстоятелството, че населението счита, че България е свързана със силна Германия, която побеждава навсякъде със своята отлична войска и, която се бори всички народи да получат съответните възможности за мирно развитие, като се отнеме заграбеното от Англия, Франция, Югославия и пр[очие]. Този принцип на Германия импонира много на нашето население и то го коментира винаги. В това отношение населението се ръководи от пресата, списание „Папагал” и нашето радио.

б) Измяната на Сърбия към подписания от нея пакт за присъединяването и към силите на Оста предизвика в населението голяма изненада и разочарование, които се оформиха в открита неприязън и възмущение към нашата съседка. Предрича и се страшно бъдеще: погром, унищожаване и разкъсване между хървати, българи, унгарци, италианци и немци. Остръвлението на нашето население към Сърбия отива до там, че по неин адрес постоянно се сипят обвинения, ругатни и закани. Изразът „За главата и!” се чува от всички страни.

в) По улици, в кръчми, кафенета и прочие последните събития се коментират много оживено. Разискват се нашите права върху Тракия, Македония и Западните покрайнини, включително Ниш, Пирот и Враня. Интересът на нашето население към националните ни идеали е повишен. В това отношение грамадна роля изиграха събитията в Югославия, понеже Сърбия от всички се счита смутителка на мира и като една непоправима пакостница. Привеждат се разни примери в това отношение както от най-прости хора, така и от интелигенцията.

Населението по нареждане на властта в обществени места не слуша Радио Лондон. Коментират се обаче лъжливите му съобщения. Населението счита, че щом Радио Лондон разпространява лъжливи слухове, работите на Англия отиват зле.

ІІІ.********************** От проучванията, извършени от 2 до 7 юни т[ази] [година] в гр.Пловдив, гр.Ст[ара] Загора, гр.Горна Оряховица, гр.Варна и гр.Русе, се установи следното:

1. Населението е разочаровано от факта, че италианците са преминали бившата югославо-албанска граница и са станали господари на българските земи, в които се намират Тетово, Гостивар, Дебър, Кичево и д[руги]. Населението счита, че този голям неуспех на България се дължи на непохватността на нашето правителство. Границата ни със Сърбия трябвало да минава по Шар планина и след това да следва старата югославо-албанска граница. Винаги когато се е повдигал този въпрос, било от селяни или граждани, войници или цивилни, онези, които са се намесвали в разговора, са подчертавали, че сегашната ни граница с Албания не е окончателна и че по-късно на „зелената маса” този въпрос ще бъде разрешен, и то сигурно в полза на България, правата на която в случая са повече от ясни. Почти винаги им се е отговаряло най-ожесточено със свойствения на българина реализъм, че няма защо въпросът да се отлага и решава на „някаква си зелена маса”, когато тези земи са български, и че италианците нямат абсолютно никакво право на тях. Най-вулгарни и несдържани ругатни и псувни, иронични и саркастични забележки са отправяни по адрес на италианците и особено срещу италианската военна мощ. Населението питае към Италия омраза и я счита некадърна за сериозни военни действия***********************. То счита, че Италия е [в] тежест на храбрата германска войска и, че тя като крадец влиза наготово в завзети от германците български земи и ги окупира по най-несправедлив начин.

Ще предадем извадка от разговор в едно третокласно купе, който се е водил във влака Стара Загора – Горна Оряховица между пътници и мой орган. „В купето имаше много войници и цивилни лица – мъже и жени, един свещеник и няколко учителки. Един войник, земеделец – стопанин от Горнооряховско, води по този въпрос оживен спор: „Такива като вас, гдето разправят за „зелена маса” и гдето чакат и мъдруват, са виновни за загубата на тези български земи. Докато вие мъдрувате, италианците и албанците действуват. Те заеха тези земи, отвориха в тях сръбски училища, като принудиха българските деца да ги посещават, а вие тука ни разправяте за този дето духа. Но добре да знаете: ако дойде работата до бой с италианците, трябва да им се каже, че ние не сме гърци. В 10 дена ще ги натикаме в морето и ще ги бием, та да разбере тази долна нация какво значи български бой. Ама и такива като вас, които ги защитават (?), трябва да бъдат поставени на място.” Само за това, че моят орган (разбира се, нарочно) изказал мнение, и то много внимателно, да бъдем търпеливи и разумни и че всичко ще се реши окончателно по-късно, когато преминат големите събития, станал омразен на цялото купе. Всички го гледали с неприязън. Чул как един стар селянин го изругал, а един от учителите се изказа[л] най-неласково за негово[то] становище. Бил наруган и намразен от всички присъствуващи. Възложената му задача обаче е била изпълнена и той преминал в друго купе, за да продължи проучванията си.

Заключението по този въпрос е следното: населението е засегнато много болезнено от досегашното поведение на италианците. Омразата му към тях е много голяма. То счита техните действия като един неуспех на нашето правителство, което било „проспало” един момент, който се случвал на хиляда години един път. Населението вярва, че сегашното пребиваване на Негово величество царя в Германия и срещата му с Хитлер************************ има за цел да уреди всички въпроси относно нашите права в Македония и Тракия. Всички се надяват, че по този начин горните въпроси ще бъдат уредени благоприятно за България, понеже Хитлер обичал нашата страна и нашия народ.

2. Населението е разочаровано от факта, че българските войски още не са заели Гръцка Македония със Солун. Нетърпението на нашето население по този въпрос е много голямо. Въпросът, който се задава в това отношение, е винаги един и същ: „Защо нашите войски още не влизат в Гръцка Македония и защо още не заемат Солун*************************? Нали на Св.св.Кирил и Методий щяха уж да влязат и в тази част на Македония? И тук се правят неблагоприятни коментари по адрес на правителството и на нашите политици, и то по най-невъздържан начин. Слухът, че италианците претендирали за Солун, вбесява населението, което псува, заканва се и злослови срещу италианците. „Разбрахме какви били сватовете, но и те ще ни разберат добре” – казвали най-различни хора, но особено войници и селяни. Населението счита, че България е направила големи услуги на германците в Европейската************************** и [в] тази война и, че ние имаме право да претендираме за повече от полученото досега. Когато обаче е ставало дума, че за да имаме право на по-големи претенции, трябваше да вземем участие във войната, отговаряло се е, „че защо да воюваме, ако ни бяха повели, щяхме да се бием”. Възразява се: „ние нямаме търпение като мобилизирани да пазим полученото досега, а вие разправяте за воюване. Ние сме все недоволни”. Отговор: „Ние сме недоволни, защото няма оправия в нашата страна”. На въпроса, къде и в какво точно няма оправия, отговаряло се е с няколко отделни примера за грешки на кметове, околийски управници и други власти. „Че може ли между хиляда случая да няма и някоя грешка? Българската пословица казва: Стадо без мърша не може. Бива ли заради няколко отделни грешки да ругаем всичко у нас, което в сравнение с другите страни, напр[имер] с нашите съседи, е много по-добро, отколко у тях. Хубаво ли е и къде ще отидем, ако за бълхата изгаряме юргана и винаги все така злобно критикуваме всяка отделна грешка? Ами че грешки правят и големи държави, които в течение на много столетия са имали възможност да се уредят във всяко отношение както трябва. Нима може някой да отрече, че ние българите за 60 години свободен живот сме напреднали много повече от много други страни и че непрестанно напредваме? Не е ли е срамота само да критикуваме, а да ни мързи да работим и да не искаме да служим на България в този върховен момент? Отговор: „Ех, прав си, но ние сме българи и така сме свикнали – все да намираме кусури и да се намираме на приказка. Партиите, кръчмите и кафенетата ни направиха такива дървени философи.” Това изявление та един стар и интелигентен селянин се е посрещало с одобрително мълчание на цялото купе. Около разговора са се струпали много пътници. Един възрастен войник добави[л]: „Право е – такива сме си.” Само един младеж, изглежда не е бил съгласен с тези думи и измънкал нещо под носа си, но когато е бил помолен да се изясни, отговорил: „Нищо. Казах нещо.” Той бил с комунистически разбирания, които проявил по доста ясен начин, когато се водил разговорът, продължил повече от два часа.

От горното, пък и от много такива случаи, които са най-често явление у нас, може да се извади едно категорично заключение: у нас всеки може безотговорно и безнаказано да критикува, и то по най-недобросъвестен начин, и с това да трови душите на хората. Изобщо населението охотно слуша и се присъединява към всяка критика, колкото и неоснователна да бъде тя. Всички средства, които досега бяха употребени срещу тази наша разюзданост, се оказаха безсилни, защото липсваше система и постоянство за постигане на поставената цел.

4.Населението смята, че Ниш е български град, който сърбите неправилно са получили през 1878 година, и че трябва да ни бъде върнат. Защото иначе съобщенията между София и Скопие и въобще с Македония ще бъдат спънати и дори невъзможни. Населението смята, че това, което ни е заграбено, трябва да ни бъде върнато и, че „чуждото и на Великден се взема”. „Нашите трябва да си отворят устата и германците ще ни върнат Ниш.*************************** За Македония през Европейската война ние се бихме заедно с германците срещу цял свят и дадохме 200 000 жертви****************************. Ние предварително платихме много скъпо за свободата на тези български земи и затова днес имаме право да си ги искаме” – се заявява по най-настойчив начин. Железничари са изтъквали и обяснявали на пътниците колко неблагоприятно би се отразило сегашното положение върху нашите жп съобщения в Македония. Пътниците са се възмущавали и са коментирали най-нервно този въпрос.

Тези са трите главни въпроса, които се коментират най-оживено по влакове, гостилници, кръчми и прочие винаги, щом публично се заговори за войната. Като че цялото население – цивилни и мобилизирани, има почти единодушно оформено мнение по тях, изтъкнато по-горе. Омразата към италианците е един нов факт, който трябва да се прибави към най-долното и унизително мнение на нашето население, което то има за италианската войска и изобщо за Италия.

5.Населението е във възторг от германските войски. То непрестанно говори за тяхното геройство, за непобедимостта им, за тяхната честност, трудолюбие, дисциплина, чистоплътност, точност, спретнатост, за техния непобедим дух и за много още други техни ценни качества, които му правят огромно впечатление и които в някои случаи значително преувеличава. „Няма българин, който да не е обикнал германците – е заявил един старец. – У дома живяха две германчета. Обикнах ги като мои деца и като заминаха да се бият, плакахме с бабата като [за] наши синове. Плакаха и те” – добавил старецът просълзен и просълзил цялото купе. Не е чуто нито една лоша дума за германските войски, Хитлер или който да било германец. Един учител казал: „Много хубави неща видяхме у германците. Дано вземем поука от всичко това.”

Констатира се, че населението гледа с още по-голяма симпатия на германците, отколкото преди два месеца, и се старае всячески да им услужва. Винаги ги сочи за пример. Някои, които преди по разни съображения са били против германците, днес вече са променили мнението си за тях. Дори и някои от комунистите мислят добре за германците, но все пак обаче, общо взето, по идеологични съображения си остават техни противници. Установява[т], че те им са противници не поради вътрешни убеждения, а поради инструкциите, които имат отгоре. Ясно е, че тези инструкции са в противоречие с тяхното вътрешно чувство за германците. Това се долавя много лесно, щом се влезе в разговор. В много места има вече и фанатизирани привърженици на германците и на тяхната кауза.

5. Извиканите под знамената запасни офицери и войници, общо взето, не желаят повече да служат и искат да бъдат уволнени. Почти всички смятат, че няма нужда да служат повече във войската. Считат, че във войската не вършели никаква работа, а тяхната собствена работа били зарязали и търпели големи загуби. Кметовете не полагали достатъчно грижи за обработване на земята им и за прибиране [на] реколтата от нивите и градините им. Роптаят, че служили вече няколко месеца и не били още уволнени или че не им е даден по-дълъг отпуск. Искат други да ги заменят, които не били викани досега на обучение. Най-болезнено ги засяга фактът, че някои били на обучение досега по 2-3 пъти, а други – никак. „Докато ние се разсипваме материално, казват те, тези, които не са служили, натрупваха богатства.” Най-много роптаят занаятчиите, предприемачите, търговците, адвокатите и пр[очие] – изобщо хората на свободните професии. Те смятат, че няма никаква справедливост в това отношение и, че организирането на повикванията във войската е много лошо и случайно. Трябва обаче да се отбележи, че на много от тях им прави впечатление държането на германските войници. Изтъква се от населението, че докато германският войник е възпитан да се подчинява, да работи и да има доверие в началниците си, нашият войник е склонен към мързел, манкиране, политиканствуване и безогледно критикуване на неща, които не са негова работа. Прави впечатление, че тази разлика се изтъква и от самите наши войници. Трябва също да се отбележи, че примерът на германците е повлиял благотворно на много от тях и изобщо е повдигнал духа им. Нашият войник не намира смисъл да стои мобилизиран, той не чувствува върховната повеля на своя войнишки дълг в този изключителен исторически момент за нашата страна. Осъществяването на Велика България почти не му прави впечатление, не го трогва, не го ентусиазира. На това огромно събитие в нашата история той гледа с апатия. Този небивал в историята ни факт не му прави впечатление, понеже той е зает със своите съвсем дребни, егоистични грижи. Липсва му възторг и национален дух и гледа на събитията с равнодушие, защото никога не е възпитаван методично да гледа на обществените и на държавните интереси като на свои собствени. Обратното, той е свикнал да слага своите лични интереси над обществените и държавните.

Липсата на търпение, на чинопочитание, на дисциплина и на ентусиазъм в мобилизираните от така щастливо развилите се събития в нашата страна се дължи преди всичко на голямата разглезеност и разхайтеност и на анархизма и хаоса, които партизанщината и демагогията насадиха в душата на българина и по този начин го направиха негоден да чувствува, да мисли и да работи обществено. Партизанщината насаждаше постоянно у него ламтеж към постоянни облаги и фаворизация, като винаги дразнеше най-долните му егоистични чувства. Всички партизански и политически фактори му внушаваха непрекъснато, че държавата е винаги длъжна да му дава, тя е винаги виновна за неговия хал, а българинът от широките народни маси свикна да се чувства „онеправданият”. По този начин, без да се намери човек в нашата страна да сложи край на този срамен разрушителен процес, партизанщината, следвайки линията на най-малкото съпротивление, приучи българина към търсене на права и облаги, към комунистически схващания за труда, но по този престъпен начин го свикна на мързел и на най-зловреден егоизъм.

Гореизложените проучвания са извършени главно във влаковете, рейсовите коли, гостилници, кръчми, кафенета, обществени учреждения и пр[очие] обикновено със случайно срещнати лица – селяни, селянки, граждани, гражданки, служебни лица, български войници, подофицери и офицери и германски войници, подофицери и офицери с цел да се получи възможната най-точна картина за настроението на населението в даден момент, както и становището му по различни въпроси или събития, настъпили напоследък в страната.

ДВИА, ф.42В, оп.1, а.е.128, л.134-158. Копие, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Вълков, В., „Неизвестни документи за посрещането на германската армия през 1941 година” – в сп.”Военноисторически сборник”, С., 1993,кн.5 (септември-октомври), с.178-192.

* Тя е създадена при Министерството на войната, чийто поверителен правилник за организация и действие е одобрен от цар Борис ІІІ с Указ № 23 от 5 септември 1940 г. Виж: ДВИА, ф.1, оп.5,,а.е.582, л.42.

** Днес град.

*** Очевидна грешка в текста. Днес гр.Мездра.

**** Това е действително така. Известният съветски разузнавач Леополд Трепер, работил в годините на Втората световна война на територията на Франция, като един от ръководителите на съветската разузнавателна мрежа в Западна Европа обяснява този факт така: „… Мануилски разпратил по всички секции на Коминтерна указанието относно одобряването и провеждането на практика на политиката на Сталин. Съответната директива би могла да се резюмира по следния начин: войната между нацистка Германия и англо-френските съюзници е война между два центъра на империализма. Следователно, това не засяга работниците. Години наред ръководството на Коминтерна твърдяло, че борбата срещу Хитлер – това е демократическа борба срещу варварството. А в светлината на съветско-германския пакт тази война изведнъж станала империалистическа. На комунистите се предписвало да започнат широкооповестителна кампания срещу войната и да разобличават империалистическите цели на Англия. Г.Димитров пишеше в това време, че „легендата за уж справедливия характер на антифашистката война трябва да бъде разрушена”. Аз не можех да не видя до каква степен тази политика дезориентирвала активистите на белгийската компартия… Някои с тежест на сърцето и се подчинявали. Други, отчаяли се, напускали партийните редици…” – виж: Треппер, Л., „Большая игра. Воспоминания советского разведчика”, М., 1990, с.101-102.

***** В означения район има българомохамеданско, а не турско население.

****** В смисъл на „военни чинове”.

******* Това е едно от малкото запазени свидетелства за разполагането на диверсионно-разузнавателни подразделения на германския Вермахт, на българска територия още през декември 1940 г., т.е. много преди присъединяването на държавата към хитлеро-фашистката ос на 1 март 1941 г. Виж също така бележките към документ № 135.

******** Става дума за Първата световна война 1914-1918 г.

********* Много по-късно, по време на Нюрнбергския процес над главните военни престъпници, един от подсъдимите – генерал-фелдмаршал Алфред Йодъл изтъкнал фантастична теза, че причината за нахлуването на германските войски в Югославия се явявал фактът, че след преврата на генерал Душан Симович в Белград „германските войски в България били заплашени…” Виж: Дэвидсон, Юдж., „Суд над нацистами”, Смоленск, 2001, с.344.

********** В текста е дадено като „отнасят”.

*********** Става дума за Тристранния пакт от 1 март 1941 г.

************ В смисъл на „хранителни”.

************* Става дума за Цар Борис ІІІ.

************** В смисъл на „строгостта”.

*************** Става дума за генерал-лейтенант Теодоси Даскалов.

**************** В смисъл на „викнеш”.

***************** Става дума за извършения от генерал Душан Симович на 27 март 1941 г. преврат в Югославия с антигерманска насоченост.

****************** Очевидно тук става дума за личен, в известна степен субективен извод на автора на доклада.

******************* В текста е дадено като „се носят”.

******************** В действителност офицер на германския Генерален щаб от службата за военни съобщения.

********************* В текста е дадено като „отзоват”.

********************** В документа предишните етапи на проучване не са означени с І и ІІ.

*********************** И в този случай авторът на доклада очевидно дава израз на своите лични чувства и оценки.

************************ Срещата Борис ІІІ с фюрера се провежда на 19 април 1941 г. във Винер Нойщад, Германия.

************************* В Солун трудно могли да бъдат разположени български войски, поради факта, че там се разполагали след края на Априлската война от 1941 г., германски войски. В своя личен дневник, генерал-полковник Франц Халдер на 1 август 1941 г. записва следното:

„Финландия: Никакви признаци на успех при Салмиярви засега още няма. Настъпление ще се наложи да бъде спряно. Настъплението на Дитъл към Мурманск ще има смисъл само в онзи случай, ако в средата на август там пристигне още една планинска пехотна дивизия. Обаче практически този въпрос е неразрешим, тъй като единствената дивизия, за която може да става дума, а по-точно 6-а планинска пехотна, все още се намира в Солун и до края на август не може да бъде прехвърлена в Германия”.

На 5 август 1941 г. той записва следното:

„Група армии „Север”: … 6-а планиска стрелкова дивизия на 21 август пристига в своя район на комплектуване, в родината, в ХVІІІ военен окръг. След това дивизията ще бъде прехвърлена в Киркинес. Дивизията трябва да пристигне в Киркинес в периода между 6 и 18.9.”

Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.182, 210.

************************** Става дума за Първата световна война 1914-1918 г.

*************************** За позицията на германското командване по този въпрос, виж съдържанието на документ № 185.

**************************** Цифрата е така казано „взета от улицата”, тя е завишена.

Среща на “освободителите”

Документ № 174

ДОНЕСЕНИЕ № 18661 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ЗА ДАВАНЕТО НА “ОТКРИТ ЛИСТ”* ЗА ДВИЖЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР (“Д-Р ОТО ДЕЛИУС”)

София, 5 юни 1941 г.

ОТКРИТ ЛИСТ

МВ-ЩВ

№ 18661

5 юний 1941 г.

София

Дава се на Д-р ОТТО ДЕЛИУС (Dr. OTTO DELIUS) да може свободно да се движи из страната без забранена зона.

Настоящият важи пред военните и полицейски власти до 30 септемврий 1941 година.

(п) [Никола] Костов

Подполковник – Началник на отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.597, л.212. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 104.

* “Открит лист” – при всяко преминаване на границата от дипломатическия представител, властите на държавата, в която той отива, му издава специален документ, който освобождава неговия багаж от плащане на мита. Този документ – “открит лист”, или “laissez-passer” – се представя на митницата. “Откритият лист” се издава за всяко преминаване на границата. – Виж: “История на дипломацията”, том ІІІ “Дипломацията през периода на подготовката на Втората световна война (1919-1939 г.), София, 1949, с.734.

Документ № 175

ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № ІІ – 4435 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПАВЕЛ ПАВЛОВ ДО НАЧАЛНИК ЩАБА НА ВОЙСКАТА-МВ ОТНОСНО НУЖДАТА ОТ ПЕЛЕНГАТОРНИ СТАНЦИИ ЗА ЗАСИЧАНЕТО НА ПРЕДАВАНИЯТА НА НЕЛЕГАЛНА РАДИОСТАНЦИЯ

София, 13 юни 1941 г.

МВРНЗ Поверително

Дирекция на полицията До господин началник щаба на войската

Отдел “Държавна сигурност” (Военно министерство) – ТУК

№ ІІ-4435/13.VІ.1941 г.

София

Съобщаваме Ви, че от няколко дни в 22.15 ч[аса] се обажда на български говор черна радиостанция “Свободна и независима България”*, предаваща на вълна 41 м[етра] или 7317 килоцикли.

Имаме основание да смятаме, че същата се намира в София и околността и за издирването и са необходими специалните радиоапарати засечници, които в миналото са ни давани на разположение от Щаба на войската и при съвместна работа с радиослужбата при Дирекцията на полицията се разкриха няколко черни радиостанции.

Моля нареждането Ви, необходимите 3 (три) радиоапарати ЗАСЕЧНИЦИ да бъдат дадени на разположение и съвместно с радиослужбата при Дирекция на полицията започнат издирването на въпросната радиостанция “Свободна и независима България”.

Началник отдел “Държавна сигурност”: (п) [Павел] Павлов

Началник отделение “В”: (п) Л.Семерджиев

АМВР, общо дело 5285, том ІІ, л.152. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.153.

* Станцията се намира под британски контрол и излъчвала предаванията си от региона на Близкия изток, по-специално от Йерусалимската радиостанция на УСО.

Документ № 176

СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО 2* ЗА НУЖДАТА ОТ ИЗПРАЩАНЕТО В СОФИЯ НА ДВЕ ПЕЛЕНГАТОРНИ СТАНЦИИ ПО ИСКАНЕ НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА

София, не по-рано от 21 юни 1941 г.

Служебна бележка

Инженерно-свързочната инспекция е наредила до радиозасечните поделения в армиите да засичат тази станция. Обаче станциите, с които те работят имат район на засичане до 70 км.

Ако е необходимо радиозасечно поделение да дойде в София, най-удобно би било да се повика от V армия с две къси засечни станции** поручик [Любен Георгиев] Армянов1 , който бил най-опитен. В София радиозасечни станции няма.

РО 2

АМВР, общо дело 5285, том ІІ, л.151. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.154.

* РО 2 има за задача единствено да се противопоставя на дейността на българската комунистическа партия и свързаните с нея организации. Едновременно с това следи за духа и настроението на войниците от войсковите подразделения, получава разузнавателните известия „Продуч” от армиите и дивизиите за дейността на комунистическата партия по частите, за разкритите конспирации, саботажи, събира всички сведения от политически характер, систематизира ги и изготвя месечни доклади до началника на РО, началника на ЩВ и министъра на войната. Тази секция осъществява и проследяването на дипломатическите служители от Руската легация със свои сили или съвместно с Дирекцията на полицията – виж: Кръстев Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006, с.44.

** В смисъл на радиопеленгатори за работа на къси радиовълни.

1 Любен Георгиев Армянов – роден на 12 юли 1910 г. в гр.Русе. Инженер поручик от 6 септември 1933 г., поручик от 3 октомври 1936 г., капитан от 6 май 1942 г. и майор – с МЗ № 111/9.9.1945 г. Взводен командир в 1-ви инженерен полк – с ЦЗ № 98/1940 г. Командир на рота в 3-и инженерен полк – с ЦЗ № 111/1941 г. Офицер към ЩВ – с ЦЗ № 7/1943 г. Началник на секция в Разузнавателния отдел с ЦЗ № 65/1944 г. Началник на Радиоразузнавателната служба в ЩВ с ЦЗ № 67/1944 г. Адютант на 1-ви армейски свързочен полк с ЦЗ № 216/1945 г. Началник на секция “Радиосвръзка” в Свързочния отдел на ЩВ с ЦЗ № 265/1945 г. Началник на Сектор в Свързочния отдел – ЩВ с ЦЗ № 110/1945 г. Командир на техническата дружина с МЗ № 549/1945 г. Уволнен с ЦЗ № 5/1946 г.

Документ № 177

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 279 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПОДАННИК ЮРИЙ ПЛОТНИЦКИЙ

София, 21 юни 1941 г.

Д-р № 279

Относно: вашето писмо от 14.VІ.1941 г.

Касае се за: Георги Георгиев Гелч.

Ние молим да ни се изпрати протоколът по разпита на Юрий Плотницкий.

[Резолюция:] ІІІ раздел 5918 – Пол[итическо] досие № 15165.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.480, л.5. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 104.

Документ № 178

ЗАПОВЕД № 17344 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА V АРМИЯ ЗА ПРЕДАВАНЕТО В ПОДЧИНЕНИЕ НА РО-ЩВ, НА 2 ПЕЛЕНГАТОРА, НАМИРАЩИ СЕ ПОД КОМАНДВАНЕТО НА ПОРУЧИК ЛЮБЕН АРМЯНОВ

София, 21 юни 1941 г.

СЛЕДА – началник щаба на V-а армия – РО.

Да се нареди поручик [Любен] Армянов заедно с 2 къси засечни станции да дойде в София и се яви за указания в Щаба на войската – РО. ЗАПОВЕД.

№ 17344/21.VІ.1941 г.

(Никола) Костов

Подполковник – началник на отделение

АМВР, общо дело 5285, том ІІ, л.153. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.154.

Документ № 179

РАПОРТ № 56 НА РАЗУЗНАВАЧА № 93 ЗАФИРОВ ОТ ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАЧАЛНИКА НА КАНЦЕЛАРИЯ В ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАРТИН РОУЗМЪН МЕДОУЗ

София, 26 юний 1941 г.

Донасям Ви господин началник, следното:

МАРТИН РОУЗМЪН МЕДОУЗ е роден на 8 юний 1904 г. в Портланд, Орегон, Съединените [Американски] Щати, по произход полски евреин, американски поданик, понастоящeм живущ на ъгъла на ул.”Тулово” и бул.”А[долф] Хитлер”.

Същият е началник на Канцеларията при Американската легация и като чиновник в София той работи от шест години. В България е от 1935 година. Преди това е работил в Американското консулство в Палестина. Тук [в България,] той се оженил за КАСИМИРА, по баща ДИМИТРОВА, бащата на която е директор на Популярните банки. По непотвърдени сведения, помежду тях бил сключен граждански брак, като по такъв начин неговата жена Красимира си запазила религията. Бащата на Медоуз е поляк, който живеел в Полша, от него получавал писма. Един път, когато той получил едно такова писмо, което било подписано от Медоуз, бил запитан от кого е това писмо, той отговорил, че било от неговите родители.

Мартин Медоуз ръководи политическото разузнаване при Американската легация. Според информатора, той с положителност се занимавал с разузнавателна дейност. По характер бил извънредно хитър, лукав, доста остроумен; изобщо, той имал всички качества за ръководител на едно разузнаване. В Легацията всички се страхували он него, понеже той си служел с интриги, доносничество и скарвал помежду си чиновниците. Дори на военното аташе [Кърнилиъс] ДЖЕДУИН той казал, че пълномощният министър [Джордж] Ърл го псувал. В София [Мартин] Медоуз има доста връзки, обаче повечето от връзките му са между евреи, между които той работи. Същият сменява валутите на чиновниците от Американската легация, която смяна става при евреи – негови близки.

Разузнавач № 93, III гр[упа] (Зафиров)

АМВР, V-то Отд. 66091, л.1. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.107.

Документ № 181

ДОНЕСЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ПЕРСОНАЛ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ, ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 1941 ГОДИНА

София, не по-рано от 30 юли 1941 г.

Американско разузнаване:

През отчетния период службата констатира чести посещения на хора от Съветската легация в помещенията на Американската легация, а така също и няколко посещения на френското военно аташе Дьо Робиен*.

На дадена вечеря в дома на американския пълномощен м[инистъ]р Ърл на 30 юлий т[ази] г[одина], в чест на преминаващите през София китайски дипломати от правителството на Чан Кай ши1 са присъствали членове от Съветската легация, египетското и френското военно аташе Дьо Робиен.

Американското военно аташе подполковник КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН** е проявил интерес за състоянието на пътищата, водещи за Стара Загора.

Установено е също, че чиновникът при Американската легация РОБЕРТ ГРИКС, при преминаването на една германска колона през София, е проследил същата със собствената си кола ДТ № 161 и след два часа се е завърнал.

На 11 юлий т[ази] г[одина], първият секретар на Американската легация ХЮ МИЛАРД напусна страната ни на път за Америка през граничен пункт Драгоман. В заеманите от него апартаменти на бившата Английска легация, бул.”Фердинанд” № 69, се премести УУЛУЪРД БАРБЪР, трети секретар и вицеконсул при Американската легация.

АМЕРИКАНСКА ПРОПАГАНДА

През отчетното време няма констатирани прояви от страна на американската пропаганда.

АМВР, об.д.25625, том 12-и, л.109. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.251; Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.108.

* В текста е даден като “де Робнен”.

1 Чан Кай ши (Цзян Цзе-ши) – китайски политик, военноначалник, генералисимус, президент на Тайван. Роден 31.Х.1887 г. в гр.Фънхуа, провинция Чжецзян. Завършва Военните академии в Баодин и Токио. Участвува в Синхайската революция 1911-1913 г. През 1926 г. в качеството на главнокомандващ на Национално-революционната армия на гуанчжоуското Национално правителство участвувал в Северния поход. На 27 април 1927 г. извършва контрареволюционен преврат, като по-късно извършва 5 наказателни похода срещу съветските райони, контролирани от войските на Червената армия на Китай. След нападението на Япония срещу Китай на 7 юли 1937 г. е принуден да се обедини с Комунистическата партия на Китай. След капитулацията на Япония, през юли 1946 г. започва нова гражданска война. Народно-освободителната армия на Китай през юли 1947 г. преминава в стратегическо контранастъпление и към края на 1949 г. като цяло освобждава територията на континентален Китай. Чан Кай ши е принуден да напусне с остатъците на войските си териториален Китай и да се прехвърли на остров Тайван. За биографията и управлението на Чан Кай ши виж по-подроб.: Жемчугов, Арк. “Китайская головоломка”, М., 2004; Усов, В., “Китайский Берия Кан Шен”, М., 2004 и др.

** Това е първият документ, в който Кърнилиъс Джедуин е съобщен като подполковник.

Документ № 182

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 21397 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ИЗГОТВЯНЕТО ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ НА ОПЕРАТИВНО СВЕДЕНИЕ ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ АРМЕЙСКИ ЧАСТИ В РАЙОНА НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА

София, 31 юли 1941 г.

Съобщава се за сведение, че въз основа на телеграфно нареждане от 23.VII.[1941 г.], Американската легация в София е изготвила карти за разположението на българските [военни] части на българо-турската граница. В рапорта, който е изпратен по този случай, се казвало още, че една германска дивизия от гр.Пирот е била изпратена в Свиленград.

Освен това, Американската легация в София поддържа месечно 2-3 пъти куриерска връзка със Съединените щати чрез Американската легация в Букурещ.

(п) [Никола] Костов

Подполковник – началник на отдел

АМВР, IV П 111, л.111. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.108-109.

Документ № 183

РАЗПОРЕЖДАНЕ № 16195 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ИЗДАВАНЕТО НА ОТКРИТ ЛИСТ ЗА СЪПРОВОД НА СЪВЕТСКИ ДИПЛОМАТИ ДО С. ШИПКА И ГР.ПЛЕВЕН, ОТ СЛУЖИТЕЛЯ НА Р.О. КАПИТАН ГЕОРГИ ГЕНЧЕВ

София, 12 август 1941 г.

Щабът на войската дава настоящият открит лист на капитан ГЕОРГИ ГЕНЧЕВ, на служба в същия щаб, в удостоверение на това, че същият се изпраща служебно да придружава съветския военен аташе в София генерал ИКОН[Н]ИКОВ и секретаря при Съветската легация АЛЕКСАНДРОВ, които ще пътуват на 13-и и 14-и до Шипка и Плевен.*

Горните лица ще пътуват с кола ДТ 124, с шофьор Кузмин.

Откритият лист важи до 15 август 1941 година.

(п) [Никола Костов]

Подполковник – началник на отделение

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.478, л.25. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр.Котева “Противоречия на стратегията с дипломацията. (Неизвестни данни за дейността на Легацията на СССР през очите на Дирекцията на българската полиция и на Референтурата на Абвера в България (1940-1944 г.) – в сп.”Архивен преглед”, С., 2005, кн. № 1-2, с.109.

* Близо шест години по-късно, в памет на това пътешествие до Шипка и Плевен (местата на зародилата се българо-руска дружба по време на руско-турската война от 1877-1878 г.), по настояването на заместник-председателя на Съюзната контролна комисия генерал-лейтенант А.Черепанов от 1 март 1947 г., , Георги Димитров нарежда да бъдат взети необходимите мерки за ремонта на руския храм-паметник в село Шипка. Виж: Черепанов, А. “В ония бурни години”, С., 1981, с.202-203.

Документ № 184

РАПОРТ НА РАЗУЗНАВАЧА Р 10 ВЛАДИМИР ПОПОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЧАЛНИКА НА КАНЦЕЛАРИЯТА ПРИ ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ МАРТИН РОУЗМЪН МЕДОУЗ И НА СЪПРУГАТА МУ КРАСИМИРА МЕДОУЗ

София, 20 август 1941 г.

Донасям Ви г-н началник следното:

От положителен източник научих, че миналата година (1940), през месец септемврий едно лице, което много добре познава секретаря при Американската легация [Мартин Роузмън] МЕДОУЗ, е видял [Мартин Роузмън] Медоуз придружен и от други две лица, които не познава, да правят снимки в землището между Драгоман и Калотино, били са с автомобил, който автомобил оставили далеч от железопътната линия, на която линия са били [Мартин Роузмън] Медоуз, придружаващите го лица с фотографически апарати.

Също Ви донасям г-н Началник, че Красимира Медоуз, съпруга на секретаря при Американската легация Медоуз и, дъщеря на столичния гражданин Александър Димитров, директор на Софийската популярна банка, е говорила пред свои познати ред нелепости по отношение на България и българите, упрекната от майка си и за постъпката и с думите “нали и ти си Българка” и пр[очие] Красимира отговорила, че “просто не мога да търпя тези българи и България”.

През време на престоя тук в София на китайските дипломати, които са били поканени от Американския министър в дома му на вечеря, на същата вечеря е присъствал и Боян Петков Чуканов, който на другия ден запитан от неговите приятели въобще как е прекарал снощи на вечерята, той отговорил “Всичко много хубаво беше, обаче ме е страх да не би полицията да е научила, та може да ме интернират някъде”.

Какво точно е искал [Боян Петков] Чуканов да каже с тези думи и самото лице, което ми съобщи всичко това не е разбрал.

Разузнавач Р 10 ([Владимир] Попов)

АМВР, V-то Отд. 66091, л.3. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.109-110.

Документ № 185

ПИСМО НА АРТИЛЕРИЙСКИЯ ИНЖЕНЕР, ГЕНЕРАЛ О.З. ДИМИТЪР М.СТАНЧЕВ1 ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОКУПИРАНА СЪРБИЯ

Белград, 29 август 1941 г.

Дипл[омиран] инж[енер] ДИМИТЪР М[итров] СТАНЧЕВ Препис.

ГЕНЕРАЛ МАЙОР О[Т] З[АПАСА] Белград, 29.VІІІ.1941 г.

Артилер[ийски] инженер

ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ,

За да използувам един пътник, който веднага заминава, пиша ви частно писмо, вместо служебен доклад.

1. Положението в Сърбия. Саботажните действия и действието на [дражамихайловистките] четите продължават*. Правителствените комисари от една седмица са в оставка. Германското командване води тайни преговори с възстанниците и с някои по-известни обществени дейци за да образува едно правителство, което да се справи с комунистическото движение и да въведе ред.

В средата е новият министър-председател Милан Недич

Днес стана известно, че е постигнато споразумение. Начело на новото правителство стои генерал Недич2; в правителството влизат трима генерали. Правителството се нарича “Правителство на вътрешното народно успокоение”. Членовете му се наричат министри, а не както до сега комисари. Генерал Косич, бивш началник на Жандармерията, става министър на войната. Владимир Илич, бивш кмет на Белград, фабрикант на кожи – министър на прехраната. Инженер Василевич – на социалната политика. Последният е човек на [Димитрийе] Льотич3, който е отказал да влезе в кабинета, понеже неговият час още не бил дошъл. Говори се, че правителството е предявило пред германското командване следните искания: 1. Да се разреши на Сърбия жандармерия (войска) в състав 60-80000 души; 2. Германското командване да събере своите войски само в три гарнизона – Белград, Ниш, Крагуевац; 3. Да се поправи западната сръбска граница, като се включи част от Босна, Херцеговина и Черна Гора в Сърбия; 4. Да се поправи източната сръбска граница като се включи Пирот и Скопие в Сърбия. Не се знае какво германското командване е отговорило на тези искания на сърбите, обаче днес началникът на [германския] административния щаб доктор Турнер ми каза, че сърбите много настояват за Пирот. Заговорих му, че за нас въпросът за казаните градове още не е изчерпан и, че твърде болезнено ни засяга неговото повдигане.

Интересно е, че в новото правителство влиза и досегашният разбойник, водач на четническото движение, Коста Печанец.* Изпращам Ви вестник “Обнова” от днешна дата, в който вестник е поместен един позив на Коста Печанец.* Позивът е разлепен по улиците на Белград и тази вечер този позив и името на Печанец* са сензация на деня. Както знаете Печанец* организира въстанието в Моравско през 1917 година срещу българските власти, заедно с Бабунски и Спиро Делев.

Утре в 11 часа новото правителство ще се представи на парламента и на генерал-губернатора. От германска страна ми се заяви, че това е един опит за умиротворяване на страната, това правителство е временно, ако то не успее да се справи с четническото движение, ще бъде разтурено и ще се прибегне към крути мерки и обсадно положение.

2. Германското командване е наредило да се изнесе от Сърбия всичкото събрано и складирано оръжие, особено артилерията. По-голямата част от оръдията, за които устно Ви доложих и, които можаха да бъдат отстъпени на България се изпратиха в Германия. Остава шансовият инструмент**. За него писах на Инспектора на инженерните войски да изпрати човек в Ниш и Милановац да го прегледа и ако го хареса да го вземе веднага срещу ведомост, в която да отбележи “годно, негодно” или “полугодно”. За оръдията не са ми съобщили, кои са останали още в Сърбия и къде се намират.

3. Началникът [на] щаба (командния) подполковник Графенхорст ми съобщи, че офицерът, който е поискал да поемем охраната на линията Зайчар – Княжевац е действувал по свой почин, без да му е възлагана подобна задача или пък да е упълномощаван за това. Във всеки случай началник щаба се интересува как би се погледнало на едно искане от тяхна страна да поемем ние охраната на поменатата [ЖП]линия. Подчерта няколко пъти, че поставя този въпрос за свое лично осведомление, т.е. чисто академически и, че неговото решение зависи от по-горните инстанции. Отговорих му, че искането на техния офицер в Зайчар своевременно е предадено по канален ред на съответните служебни лица и се проучва.

4. Заповедта да се забрани пущането на сърби от съседните страни да минават границата и се заселват в Сърбия остава в сила. Нещо повече, представи ми се един списък на сърби от Скопско, изселени като комунисти от нашите власти и от проверката на германските власти се оказало, че те не са комунисти и се искаше да им се даде възможност да се завърнат обратно по домовете си. На това се противопоставих и тези сърби не ще се върнат обратно. За в бъдеще, обаче, изселници не желаят да се допущат в Сърбия, поради липса на подслон и място за заселване, а най-главно да не се увеличава по този начин числото на недоволните, измежду които се комплектуват болшевишките кадри и четническото движение.

(п) [Димитър Митров] С т а н ч е в

o[т] з[апаса] генерал-майор

АМВР, об. дело 108, л.175-176. Оригинал, машинопис.

1 Димитър Митров Станчев – роден на 18 октомври 1887 г. в с.Злокучене, Шуменско. Завършил артилерийско инженерство с МЗ 131/1933 г. Произведен както следва – в о.з.подпоручик на 15 март 1910 г.,подпоручик на 18 септември 1912 г., в поручик – на 14 февруари 1915 г., в капитан – на 1 август 1917 г., в майор – на 1 април 1927 г., в подполковник – на 6 май 1928 г., в полковник – 6 май 1935 г., в генерал-майор – на 2 ноември 1940 г. Служил както следва – 4-и артилерийски полк, 2-ра кавалерийска дивизия, 2-ро пехотно артилерийско отделение, преподавател във ВУ с МЗ 228а/1927 г., към Държавната военна фабрика с МЗ 83/1932 г., 197/1933 г., 122/1934 г., 147/1934 г., командир на 1-ви дивизионен артилерийски полк с МЗ 75/1935 г., началник на снабдителното отделение в техническия отдел с МЗ 327/1935 г.началник на военното отделение в ДВФ с МЗ 64/1936 г., помощник-началник на артилерийския отдел с МЗ 115/1936 г., командир на Артилерийската школа с МЗ 254/1937 г., помощник-инспектор на артилерията с МЗ 16/1938 г., към ВВ с МЗ 203/1940 г., командир на товарната артилерия с ЦЗ 48/1940 г., уволнен с ЦЗ 93/1940 г.

* За обстановката на територията на Сърбия е много показателен една лична бележка, направена от генерал-полковник Франц Халдер, десетина дни по-късно. На 9 септември 1941 г., той записва в своя дневник:

„Доклад на офицера, командирован в Сърбия: Съвсем неудволетворителна обстановка. Впечатлението е такова, като че ли цялата страна е обхваната от въстанието. Немските войски, намиращи се в Сърбия, са слаби. Дивизиите от 15-а вълна са малко пригодни за изпълнението на поставените пред тях задачи…” Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.320.

2 Милан Недич (Milan Nedič) (20 юли 1877 – 4 февруари 1946) – сръбски военен и държавен деец, генерал. Професионален военен. В периода 1920-1922 г. е военен аташе в София, през 1922-1923 г. – в Париж, през 1927-1929 г. – Рим. От 1939 г. до ноември 1940 г. е военен министър на Югославия. По време на нахлуването на германските войски в Югославия през април 1941 г. командва 3-та група армии. На 29 август 1941 г. е назначен за председател на създаденото на окупираната територия правителство на националното спасение на Сърбия (Vlada Nacionalnog Spasa) – по образеца на френското правителство в Виши. Едновременно с това, в периода 1943-1944 г. заема поста на министър на вътрешните работи. Застава на пътя на сътрудничеството с германците с надеждата да спечели време и да съхрани макар и малка част от сръбското етническо пространство (отделено по това време в специална зона на окупация), в което биха могли да намерят спасениe стотиците хиляди бегълци от усташкия и друг терор. През септември 1941 г. срещу него е извършено покушение. Формирал отряди от четници-домобранци, които водели боеве срещу комунистическите партизански отряди на Йосип Броз Тито. По искането на германците организирал преследването на евреите и циганите. Обаче категорично отказал да създава сръбски отряди за бойни действия на съветско-германския фронт. През октомври 1944 г. избягва във Виена. През 1946 г. е арестуван по обвинение в извършването на военни престъпления. Завършва живота си чрез самоубийство. В края на ХХ век отношението към Недич преразгледано сериозно и неговия колаборационизъм най-често се обяснява със стремежа да бъде запазена на всяка цена сръбската държава.

3 Димитрийе Льотич (Letič) (12 август 1891, Белград – 23 април 1945, Словения) – сръбски политически деец, юрист, основател на фашистката организация „Збор”. Син на дипломат. Завършва юридическия факултет на Белградския университет през 1913 г. През 1914 г. постъпва в армията. Участник в Първата световна война, заедно с армията се евакуира на остров Корфу. През 1918 г. участвува в боевете на Солунския фронт, бил е ранен. През 1919-1920 г. участвува в потушаването на организираните комунистически прояви в Югославия. През 1920 г. е демобилизиран с чин поручик. Открива адвокатска кантора в Смедерево. Известно време е бил член на Радикалната партия. През февруари 1931 г. е назначен от крал Александър І като министър на правосъдието. След убийството на краля през 1934 г. основава югославянското народно движение „Збор”, чиито основни лозунги били: вярата в Бога, верността към краля и монархията, към традиционните ценности. Изказва се срещу сключения през 1937 г. от правителството на М.Стоядинович конкордат с Ватикана (като цяло, благодарение на Льотич, той така и не бил утвърден). Убеден антикомунист и противник на „западната демокрация”, сръбски националист. Приветствувал присъединяването на Югославия през 1941 г. към Тройния пакт. През април 1941 г. по време на нахлуването на германските войски в Югославия командвал 6-и резервен пехотен полк. След окупацията се присъединява към Милан Недич. Създава доброволческите части (като цяло от активистите на „Збор”), които били хвърлени на борба с комунистическите партизани на Йосип Броз Тито. Ръководил е редица наказателни операции, местното население наричало отрядите на Льотич, „нашите германци”. Загива в автокатастрофа.

* В текста е дадено като “Коста Пекянец”. Специално за него Уйлям Макензи в своето фундаментално изследване пише следното: „Заедно с правителството на Недич вървяха четниците. Зад тях стояла старата традиция на партизанската съпротива срещу турците, но сега тази дума се асоциирала с Коста Печанец, който бил прехвърлен зад линията на фронта в Македония през 1916 г. и провоцирал безполезното и жестоко потушаване на въстание с масови жертви. Печанец оцелял и станал нещо като национален герой за своите четници, които се превърнали в същност, в обединение на ветерани, сражавали се за Сърбия през 1914-1918 г. Попадайки на страната на Недич, той получил такава тежест, че неговите четници започнали да доставят от своите редици рекрути за войските на Недич” – виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.160.

** Но дори и шанцовият инструмент няколко месеца по-късно става предмет на анализ от страна на генерал-полковник Франц Халдер. Три дни след посещението на началника на българския ЩВ генерал-лейтенант Константин Лукаш, направено в Германия на 20 ноември 1941 г., немският генерал записва в своя дневник някои мисли относно взаимоотношенията на българската армия и групата армии, намиращи се под командването на генерал Лист :

„23 ноември 1941 г. […] Недопустимо е също така, една армия, както би могло да се получи, да прилага всички сили за създаването на укрития за войските, дори в този случай, ако тя предварително знае, че тези укрития ще бъдат използвани от другите, а другата армия не строи укрития с предлог, че тя не е задължена да направи нещо излизащо извън рамките на нейните настъпателни задачи…” Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001,с.465.

Документ № 186

СВЕДЕНИЕ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

София, не по-рано от края на август 1941 г.

ДЕЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

/СИКРЕТ СЪРВИС/

При усложненото международно положение в Европа и увеличаващия се интерес на Великите сили към България, службата установи извънредно засилваща се дейност на английското разузнаване в България. Това наложи да бъдат поставени под силно наблюдение всички известни на службата агенти на английското разузнаване, както и техните ръководители. След дълга и упорита работа и с помощта на своите сътрудници, службата успя да се сдобие с доказателства и установи факти, които доказваха по безспорен начин противодържавната дейност на тези лица, поставили се в пълна и съзнателна услуга на английското разузнаване. Преценявайки, че е дошъл момента да се нанесе удар на английската разузнавателна служба в страната, в началото на 1941 год. – края на м.февруарий, пристъпи се към задържане на лицата и пълното разкриване на цялата добре организирана английска разузнавателна служба в цялата страна. Задържани бяха следните лица:

1. ГЕОРГИ /ЮРИЙ/ КОНСТАНТИНОВИЧ ПЛОТНИЦКИ, 47 г., роден в гр.Николаев – Русия, търговец, жив. Бул.”Виктор Емануил” № 34, български поданик.

2.ЕДУАРД МИХАЙЛОВИЧ СОКОЛОВСКИ, 44 г., род. гр. Острог – Русия, търговец, жив. ул.”Руен” № 22, поляк, български поданик.

3.МИХАИЛ ДИМИТРИЕВИЧ СКОБЛИКОВ, 53 г., род. Москва, жив. гр.Варна, ул.”Драгоман” № 41, търговец, руснак, български поданик.

4.ПЕТЪР ВАСИЛИЕВИЧ КАРПИНСКИ, 57 г., род. гр.Киев, жив. София, ул.”Гладстон” 17, на работа като чертожник в Инженерната работилница в гр.София, руснак, български поданик.

5.СЕРГЕЙ СТЕФАНОВИЧ ОСИЮК, 41 г., род. гр.Киев, жив. гр.Петрич, ул.”От.Паисий” № 24, подофицер, военен музикант в Петричката дружина, руснак, български поданик.

6.ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ГЕЛЧ, 50 год., от германски произход, род в България, търговец, български поданик.

При произведените разпити всички гореизброени лица направиха пълни самопризнания за своята дейност в страната и се установи следното:

Ръководител на английското разузнаване за България и Югославия /която е била подчинена в разузнавателно отношение на ръководителя в България/ е бил шефът на Паспортното бюро при бившата Английска легация в София – Едуард Смит Рос, поручик от авиацията. Негов пръв помощник и фактически ръководител на разузнаването в страната е ВАДИМ ПАВЛОВИЧ ГРИНЕВИЧ, 42 г. род. в Полтава-Русия, чиновник при Паспортното бюро при Английската легация от 1923 г., английски поданик, с 20000 лв месечна заплата, високоинтелигентен човек, волеви и твърд характер, малко разговорлив и много прикрит. Добросъвестен и с голяма преданост се отнасял към възложената му работа. Ползува се с пълно доверие на ръководителя на разузнаването и е работил по шифъра.

Техните служби като шеф и чиновник в Паспортното бюро при Английската легация е само едно прикритие, а фактически те са организатори и ръководители на английското разузнаване в страната.

Гриневич започва тая своя дейност през 1931 г. До тогава същата дейност е била извършвана от лицето ДИМИТЪР ЕРМОЛОВ 56 г. руснак, търговец, жив. Ул.”Аксаков” – София, който навремето е бил във връзка с тогавашния шеф на Паспортното бюро при Английската легация и шеф на разузнаването – ПИГУ. По-късно Ермолов е бил уличен в разузнавателна дейност и експулсиран от страната, като е заминал за Париж. Преди заминаването си, по нареждане на своя шеф, той предал сътрудниците си на Гриневич.

На службата са били известни, като ръководители на английското разузнаване /Сикрет Сървис/ в страната, които същевременно са заемали последователно постовете шефове на Паспортното бюро при Английската легация следните лица: ПИГУ, контр-адмирал ЛИМПЕНИ, капитан ГРЕЙ и напоследък ЕДУАРД СМИТ РОСС – поручик от авиацията. Английското разузнаване в страната е било организирано в четири отделни групи, като три от тях са били ръководени непосредствено от Гриневич, а четвъртата – от ЧАРЛС БЪРД АНДРЮС, запасен майор от английската армия, секретар на Британо-българската търговска камара и редактор на списанието “Британо-български преглед”, живущ в страната от 20 години. Той е бил непосредствено под заповедите на ръководителя Смит Росс.

Гриневич е бил в непосредствен контакт с шефовете на трите групи по-отделно, давал им е нареждания и приемал техните донесения. Шефовете на групите са били:

На І-ва група – Георги /Юрий/ Константинович Плотницки;

На ІІ-ра “ – Едуард Михайлович Соколовски;

На ІІІ-а “ – Михаил Димитриевич Скобликов;

Георги /Юрий/ К.Плотницки е запасен офицер от Лейб-гвардейския полк в Русия, на служба при английското разузнаване от 1931 г. със заплата 12,500 лева месечно. Преди това е бил известно време чиновник във Франко-белгийската банка. Напоследък е бил търговец на каменни въглища и дърва, предприемач на постройки и собственик на гараж, в който са гарирали повечето от дипломатическите коли в София, между които и тия на Английската легация. Той е фин човек, със светски маниери, много ловък и предпазлив в поставянето на въпросите и вербуването на сътрудниците си. Има отлични и всестранни познания по военни въпроси и е бил специалист по тях на английското разузнаване, Всички въпроси от военен характер са били давани на него за проверка. Той е бил най-дейния и ценен за тях шеф на група. Същият предприемал чести пътувания из страната и правил най-различни проучвания, като напр[имер] състоянието на пътища, постройки на аеродруми, разположение на войскови части и др. Неговата група се е състояла от десет души, като от тях само трима са били платени – съзнателни сътрудници, а именно: Петър В.Карпински, фин чертожник в Инженерната работилница – София, получавал към 2,500 лв месечна заплата от Плотницки. На служба при английското разузнаване от 1931 год. Давал му е всички сведения относно производството на фабриката и други сведения от военен характер, до които имал достъп. Между другото предал е на Плотницки плана на гара Сливен заедно с околността и намиращите се там бензинови резервуари, казарми, складове и др. Предал му е също така описание на проекта за постройка на работилница на новопроектираната военна фабрика в Сливен. 2/ Сергей Стефанов Осиюк, подофицер във военната музика в Петричката дружина, а впоследствие е заемал строева длъжност в същата дружина. Получавал е месечна заплата 2,000 лева от Плотницки. На служба е при английското разузнаване от 1932 г. Същият е давал сведения на Плотницки за дейността на македонската организация, състоянието на пътищата в този край, имената на командния състав на дружината, аеродруми и др. военни сведения. 3/ Георги Георгиев Гелч, о.з. поручик от българската армия от германски произход, търговски представител. Английското разузнаване е търсило човек, който пътува често в Германия, за да може да го осведомява за това, което става там. Плотницки в лицето на Гелч е намeрил подходящия човек и му направил предложение в този смисъл. Той се съгласил, като му било плащано за известно време по 10,000 лева месечно и 20,000 лв за пътни разноски. Направил е всичко две пътувания. Докладите, които е правил след завръщането си не задоволили английското разузнаване, което разбрало, че Гелч иска да използва само парите, които получава и по-късно се отказало от неговите услуги.

Плотницки имал други седем души несъзнателни и неплатени сътрудници, с най-различно обществено положение, които той използвал при най-различни случаи. Същите не са подозирали, че са използвани като случайни информатори. Плотницки е имал много солидни връзки във всички обществени среди, поради което е имал възможността да бъде най-добре информиран по въпроси интересуващи разузнаването.

По сведения дадени от Плотницки, съществувала е борба между Сикрет Сървис и английското военно разузнаване. Често пъти донесения, правени от органи на военното разузнаване са били давани от Сикрет Сървис на техните хора за проверка, тъй като се указвало, че много от донесенията на английското военно разузнаване не отговарят на истината и са до голяма степен измислени.

Втората група е била ръководена от Едуард Михайлович Соколовски, запасен офицер от руската армия, на служба при английското разузнаване от 1924 год., с месечна заплата 18,000 лева. Занимавал се е с представителство в съдружие с германеца Ернст Мюлер, а така също е бил собственик на моторни лодки и влекачи по Дунава. Соколовски е много хитър и ловък, добър събеседник, редовен посетител на аперативи и питейни заведения, гдето си дават среща хора с добро обществено положение. При тези посещения сметките са били винаги плащани от него. Соколовски е давал сведения на английското разузнаване от военен, политически и стопански характер. Сведенията получавал от свои сътрудници от Италианската легация, полицията, Военното министерство, македонските среди, пристанище Бургас, пристанище Русе и др. По негови показания и от проверките, които се направиха се установи, че сътрудниците, посочени от него на английското разузнаване като негови – са фиктивни. Всички сведения, давани от тяхно име са били събирани лично от него, а парите давани му за тях, той е взимал за себе си. Сведенията от военен характер са обхващали постройки на аеродруми, раздвижване на войскови части, команден състав на армии, идване на чужди военни мисии, пътуване на висши военни, свикване на набори и пр. От политически характер сведения е събирал и давал за борбите в македонските организации, комунистическата дейност в страната, дейността на Италианската легация в София и връзките и с Външното и Военното министерство, посещения на легацията от висши военни и дипломатически лица и др. Стопански сведения е давал за товарене и разтоваряне на бензин, храни, пристигане и заминаване на параходи в Бургаското и Русенското пристанища.

Соколовски е бил неуморим в събиране и даване на сведения, повечето от които той лично е събирал, научавайки ги в разговори, подслушвайки такива и от лично наблюдение. Той е получавал допълнително 7,000 лв месечно за своите сътрудници, или всичко 25,000 лева месечно.

Шефът на третата група е бил Михаил Димитриевич Скобликов, живущ във Варна, запасен руски офицер, представител на руската националистическа организация “Общо-воински руски съюз”* във Варна и нейно доверено лице. Във времето на Гражданската война в Русия е бил началник на контраразузнавателна служба. […]** на Гриневич. Скобликов е доста интелигентен човек, добре запознат с работата по разузнаването и с всички военни въпроси. Много хитър и изобретателен. Има много солидни връзки във Варна във всички обществени среди. За известно време е успял да се вмъкне и като сътрудник на варненската полиция – обстоятелство, което е било известно на Ермолов. Скобликов е давал сведения отначало за комунистическата дейност в страната, а по-късно му било предложено от Ермолов да дава сведения от военен характер. За тази цел, той влезнал във връзка с варненския гражданин Иван Михайлов, бивш градоначалник на Варна, сега покойник, който го снабдявал със сведения относно организацията на войската и др., казвайки му, че той получава сведенията от майор от трудовите войски Боян Станчев, началник на събирателното бюро при варненския гарнизон, а по-късно подполковник, по сведения, командир на ІV трудова дружина в гр.Шумен. По нареждане на Ермолов, той трябвало да предава сведенията от военен характер на английския консул във Варна – Бейкър. Последният от своя страна щял да има грижата да ги препраща в София.

Скобликов по-късно, по искане на английското разузнаване е трябвало да установи връзка с лице от Цариград, което да му дава сведения относно турската отбрана. Същият известно време е давал такива сведения. По-късно, обаче, когато отношенията между Англия и Турция станали по-тесни*** било му наредено да спре работата. Тогава били поискани от него сведения за черноморското крайбрежие на Съветска Русия и за строящите се там военни параходи. Предложено му е било да намери лодка и хора, които да изпрати с разузнавателна цел в някои руски черноморски градове, гдето са се намирали военни корабостроителници. За целта са му били дадени 115,000 лв според негови изчисления. Той е дал доклади за две пътувания, които фактически не са били извършени, а сведенията от него са били черпени от разни военни списания, морски такива и това, което той е можал да научава от пристигащи във Варна параходи. Скобликов по искане на Гриневич, е давал сведения за вътрешние строежи от д-во “Кораловаг” във Варна, а също така и за постройки на бензинови резервуари във Варна. Били са му поставени въпроси за минното заграждане на варненското пристанище, обаче по негово твърдение той на тия въпроси не е отговорил.

Шеф на четвъртата група е бил ЧАРЛС БЪРД АНДРЮС, напоследък мобилизиран и на работа в Английската легация. Андрюс е имал за сътрудници 18 души, всички от които напълно несъзнателни, с които е бил в приятелски връзки и те са нямали представа, че са използвани като случайни информатори от него. Андрюс е имал само двама души платени сътрудници, които всъщност бяха поставени лица от службата да следят отблизо неговата дейност. Докладите, които Андрюс е правил са били предавани направо на ръководителя на разузнаването Едуард Смит Росс. Дейността на Андрюс е била без голямо значение, както е била дейността на другите шефове на групи.

При заминаването от България, Вадим Гриневич е оставил като свой заместник и ръководител на разузнаването ГЕОРГИ /ЮРИЙ/ Плотницки. Същият щял да подписва изпращаните от него донесения с псевдонима ПЕТЪР СОБОЛЕВ. Сумите необходими за заплати на шефовете на групи и сътрудниците им, Плотницки е трябвало да търси от един евреин, който да брои тук необходимите суми в български лева, а равностойността му ще бъде изплатена в странство в чужда валута, където той пожелае. При заминаването си той е предал на Плотницки пълен списък на цялата група-сътрудници на Соколовски, където те са били написани под номера и псевдоними.

Английското разузнаване в Югославия е било подчинено на ръководството в София – Едуард Смит Росс, като фактически ръководител в Югославия и като втори помощник на Смит Росс е известния под псевдонима НИКОЛА КОСТИЧ /Ник/, англичанин, архивар при Английската легация в Белград – Н.Г.АСКВИТ. Броят на сътрудниците на Сикрет Сървис в Югославия е 40 души, между които голям брой югославянски висши и нисши офицери, дипломати, журналисти, някои от които руснаци и др., от висшите югославянски среди.

Всички донесения оттам са били изпращани посредством дипломатическата поща и от тук докладите и телеграмите са изпращани за главната квартира – централата на английското разузнаване /Сикрет Сървис/ в Лондон.

———

Ръководителите на така вършеното английско разузнаване в България Едуард Смит Росс, Вадим П.Гриневич и Чарлз Бърд Андрюс успяха да напуснат своевременно страната, а останалите бяха предадени на военния прокурор.

Софиският областен военен съд в заседанието си на 15 юлий 1941 г. с присъда № 169 призна за виновни и осъди на смърт чрез обесване с лишение за винаги от всички права по чл[ен] 30 от Н[аказателния] закон, Георги К.Плотницки, Сергей Ст.Осиюк, Едуард Мих. Соколовски и Михаил Дим[итриевич] Скобликов.

На 13 август 1941 год[ина], присъдата бе приведена в изпълнение.

АМВР, общо дело 23623, том 9, л.19-21. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Неизвестни документи за провокациите на българските специални служби срещу британски и американски дипломатически представители и представителства в периода 1940-1941 г.” – в сп.”Bulgarian Historical Review”, С., 2008, кн. 1-2, с.204-209

* Става дума за организацията РОВС (Руски общовоински съюз”).

** Текстът не се чете.

*** В текста е дадено като “по-късни”.

Документ № 187

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 66 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6* ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОВЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ И СЛУЖИТЕЛ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ

София, 13 септември 1941 г.**

13.47. Пълн[омощният] министър Ърл, който се намира понастоящем в Букурещ – хотел “Атене палас” съобщава на някой си ШООКИ (?), че той ще пристигне на 15.9. заранта с влака в София.

Ърл споменал, че на 15.9. щял да говори относно съветската нота.

АМВР, об.д.183, том 2-ри, л.38. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.110.

* PO 6 е пряко подчинена на началника на РО. Провежда подслушване на всички чужди легации и видни обществени дейци и тези обекти, които са посочвани от началника на РО. Виж: Кръстев Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006, с.44

1 Георги Георгиев Чакалов – роден на 9 февруари 1919 г., в гр.Каварна. Произведен както следва – подпоручик на 16 юни 1941 г., поручик на 16 юни 1944 г.; служил в свързочния полк (МЗ 48/1941 г.), взоводен командир в ШЗО с МЗ 82-1944 г., командирован към Разузнавателния отдел на ЩВ с МЗ 246б1944 г., временен командир на поделение от 3-и армейски свързочен полк с РЗ 216б1945 г., взводен командир в 5-а дивизионна свързочна дружина с МЗ 265/1945 г., командир на рота в 15-а дивизионна свързочна дружина с МЗ 87/1945 г., уволнен с Регентска заповед 154/1945 г. Военнопрестъпник.

** Телеграмата е изготвена на 15 септември 1941 г.

Документ № 188

ДОНЕСЕНИЕ № 67 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ЗА ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ С ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ

София, 15 септември 1941 г.

10,15 часа. Французският военен аташе полковник Дьо Робиен* е наредил да се съобщи на американския военен аташе подполковник Джедуин, че за съжаление не му е възможно да отиде днес на определената среща.

11,18 часа. Един непознат (вероятно поковник Дьо Робиен*) предлага на подполковник Джедуин една среща за днес в 17 часа. Джедуин е съгласен срещата да стане.

АМВР, об. дело 183, том 2, л.39. Оригинал, машинопис. Публ. в: Вълков, В., Котев, Н. “Кърнилиъс Джедуин – първият военен аташе на САЩ в документите на българските разузнавателни служби” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1993, том 55, с.252.

* В текста е даден като Де Робиен.

Документ № 189

СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ № 68 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ТЕКСТА НА ЕДНА РЕПЛИКА НА ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ, ИЗКАЗАНА ПРЕД ЖУРНАЛИСТИ ОТ СТОЛИЧНИТЕ ВЕСТНИЦИ

София, 16 септември 1941 г.

Една непозната от Легацията съобщава от името на Чуканов (?) на някой си [Георги] БЕЛЧЕВ1 (?), че срещата ще се състои утре 17.9. в къщата на министъра (предполага се, че е пълн[омощен] м[инистъ]р Ърл) ул. Велико Търново 5, в 17 часа.

[Резолюция:] В същност, Америк[анският] пълном[ощен] м[инистъ]р е направил изявления пред столич[ните] журналисти и, между другото буквално казал:

“…Българският печат ближе гъзът на германците…”*

АМВР, об.д.183, том 2-ри, л.43. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.110.

1 Белчев, Георги – един от двамата редактори и издатели на независимия информационен утринен ежедневник “Зора”, отпечатван в София от 18 май 1919 г. до 7 септември 1944 г. След 9 юни 1923 г. “Зора” поддържа сговористката диктатура, сътрудничи с ВМРО. По време на Втората световна война се застъпва за присъединяването на България към хитлеро-фашистката ос и за намесата на царството във войната срещу СССР. През 1942 г. в качеството на председател на Дружеството на столичните журналисти, участвува в заседанието на Президиума на Международния съюз на националните журналистически организации, а през 1943 г. – в Първия международен конгрес на националните журналистически сдружения в страните от Тристранния пакт.

* В българския печат от този период, трудно биха намерили място такива сведения, каквито се дават от генерал-полковник Франц Халдер в неговия военновременен дневник:

„15 август 1941 г…. Група Армии „Юг”: На войските, действуващи в района на Днепър и при Киев, са нужни приблизително 30 ешелона денонощно. За да се постигне това в течение на 10 дни, е необходимо за този период да се повишат ежедневното количество изпращани ешелони от 16 до 22. В пристанищата на Варна и Бургас, на борда на корабите се намират 65 хиляди тона снабдителни товари. Най-напред е необходимо колкото се може по-бързо да се доставят за 11-а и 17-а армия в Одеса и Херсон 15 хиляди тона боеприпаси, 15 хиляди тона продоволствие, 7 хиляди тона гориво. Тези товари трябва да бъдат доставени в течение на 10 дни след овладяването на Одеса…”. Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.249-250.

Документ № 190

СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ЕДНО ЗАПИТВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ НАПРАВЕНО ДО СОФИЙСКАТА ТЕЛЕГРАФНА СТАНЦИЯ

София, 16 септември 1941 г.

Един непознат от Легацията се осведоми в телеграфната станция – София, колко би струвала една шифрована телеграма от 85 думи до Вашингтон. От касата му отговориха, че таксата за телеграмата ще бъде 4168 лева. Чиновникът каза, че таксата е 58,20 лева на дума. (Не можа да се разбере дали телеграмата е вече изпратена или тепърва ще се предаде).

АМВР, об.д. 183, том 2-ри, л.44. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.111.

Документ № 191

ИЗ ТЕКСТА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА

София, 16 септември 1941 г.*

Чл.1 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Забраняват се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядват или подбуждат било към насилствено изменение на установения от Конституцията държавен и обществен строй, било към насилствено завземане на властта, или които за постигане на същите цели искат да си служат с престъпления, въоръжени акции, насилия или терористични действия.

Също се забраняват и ония организации или групи, които с пари или други средства подпомагат по-горепосочените организации или групи.

Чл.2 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в чл.1 от тоя закон, или става член на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50.000 до 500.000 лв, а членовете със строг тъмничен затвор от 5 до 10 години и глоба от 50.000 до 200.000 лв, а във военно време: създателите и организаторите – със смърт, а членовете – със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 100.000 до 300.000 лв.

Чл.3 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага със съвети или по друг начин посочените в чл.1 организации, групи, техни поделения, или техни членове, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30.000 до 150.000 лева, а във военно време – със смърт.

Чл.3a (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който във военно време приготовлява, продава, доставя, пренася, превозва оръжия или взривни вещества, противно или несъобразно с разпорежданията на властта, или укрива такива, като знае или по обстоятелствата е длъжен да знае естеството на материалите, наказва се: със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50.000 до 300.000 лева, а превозното средство се конфискува.

Чл.4 Който приема, крие, превозва, събира или приготвя оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества като знае или според обстоятелствата трябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл.1, 8 и 13 на настоящия закон, наказват се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30.000 до 300.000 лева, а във военно време – със смърт.

Чл.5 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл.чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл.чл.3 и 4 се освобождават от наказание, ако съобщат на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях преди тя сама да ги е открила.

Чл.6 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Който устно, писмено или чрез печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономически строй на държавата чрез престъпление, насилие или терористически действия, се наказва: със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50.000 до 500.000 лева, а във военно време – със смърт.

Чл.7 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Който устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделните класи или слоеве от населението или установените власти и с това може да постави в опасност обществения и правов ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50.000 до 300.000 лева.

Чл.8 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Който проповядва или организира бунт, или подбужда към такъв, във войската, жандармерията, полицията или в някои техни части или железопътния, или телеграфо-пощенски персонал, когато е милитаризиран, наказва се със смърт или със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50.000 до 500.000 лева. Ако последва бунт, участниците в бунта, ако не бъдат военнослужещи, се наказват: със строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30.000 до 300.000 лв. Бъде ли това извършено във военно време, наказанието и в двата случая е смърт.

(…)

Чл.11 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни или телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който унищожава или разграбва хранителни припаси, наказва се: със смърт или доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 200.000 до 500.000 лева, а във военно време – със смърт.

(…)

Чл.14 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Който влиза във връзка с лице, група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване на едно от посочените в чл.2,3,4,5,6,8,9,11,12,13 и 16-16ж престъпни деяния както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група, лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй или обществения и правов ред в страната, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50.000 до 300.000 лева, а във военно време – със смърт.

Чл.15 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Забранява се внасянето на печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, за които е реч в чл.чл.6 и 7 от тоя закон.

Такива произведения се задържат от пощенските власти или административните органи и се предават на прокурора при областния съд, който издава заповед за тяхното изземване. С тези произведения по-нататък се постъпва съгласно чл.37 от наказателния закон**.

Лицата, които внасят или разпространяват или като получат такива произведения не съобщават за това на властта, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба от 5.000 до 50.000 лева.

Вносът на такива произведения се допуска само за научни цели и то с разрешение и с посредството на Министерството на народното просвещение.

Чл.16 (Изменен със Закона от 16 март 1925 г.). Ако организаци или група, за която е реч в чл.1 на тоя закон, предприема метежи, бунтове, терористични действия, убийства или друго някои обществено-опасно престъпление за постигане на посочените в съшиея член, цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите със смърт, а останалите члевове и помагачите – със смърт или строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200.000 до 500.000 лева. Бъде ли това извършено във военно време, наказанието и в двата случая е смърт.

Чл.16a (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който във военно време умишлено лиши от живот или причини тежка телесна повреда на длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му длъжности (чл.248, ал.3, и чл.266, т.3, ал.1, от наказателния закон), се наказва със смърт.

Чл.16б (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който във военно време умишлено лиши от живот или причини тежка телесна повреда (чл.чл.247, ал.І, 248, п.3, 263, от наказателния закон) на военнослужещо или милитаризирано в нашата или в съюзна войска лице при или по повод изпълнение на служебните му длъжности наказва се със смърт.

Чл.16в (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който във военно време причини на длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му длъжности, телесна повреда (чл.266, п.3, във възка с чл.264 от наказателния закон) наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от 8 години и глоба от 50.000 лв до 150.000 лв; бъде ли пострадалото лице военнослужещ или милитаризиран в българската или съюзна войска, наказанието е 15 години строг тъмничен затвор и глоба от 100.000 до 300.000 лева.

Чл.16г (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който във военно време съставя или разпространява печатни произведения, хвърчащи листове, писма, афиши, снимки, картини и др. Подобни, поставя изрази или знаци по стени, факти и обстоятелства с цел да внесе смущение или да отслаби или да руши народната сплотеност и единство, да създаде настроение или течение в полза на чужда държава, да разклати или подкопае доверието на народа в държавните власти или родната войска, да поддържа, застъпва или защищава партийно-политически течения или организации, забранени от законите, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години или глоба от 50.000 до 300.000 лева, а в особено важни случаи или ако това е извършено организирано от две или повече лица – с доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 100.000 до 500.000 лева или смърт.

Ако слуховете, фактите или обстоятелствата са неверни, налага се същото наказание, независимо от целта на дееца, щом слуховете, фактите и обстоятелствата са от естество да причинят указаните в горната алинея последици.

Бъдат ли посочените в горните две алинеи деяния извършени по непредпазливост, наказанието е строг тъмничен затвор до 3 години и глоба от 10.000 до 50.000 лева.

Чл.16д (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който въпреки забраната на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, във военно време тайно или явно слуша чуждестранни радиостанции, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 40.000 до 500.000 лева, а радиоапаратът се конфискува.

Притежателят на радиоприемателен апарат, който допуска или дава възможност на външни лица да слушат по притежавания от него апарат забранени от властта радиопредавателни станции, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 100.000 до 500.000 лева.

[…]

Чл.16ж (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който във военно време, по какъвто и да е начин, извършва действия, които могат да влошат положението на държавата спрямо съюзна държава, наказанието е доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 100.000 до 500.000 лв., а в особено тежки случаи – смърт.

Чл.16з (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.). Който във военно време по радио говори против Българската държава, нейното управление, нейната политика или говори в полза на неприятелска държава или изнася слухове, факти и обстоятелства вредни за народното спокойствие и единство, или уронващи доброто име и честта на Българската държава и управление, наказва се със смърт.

Със същото наказание се наказва и онзи български поданик, който в чужбина извършва същото деяние.

[…]

Чл. 23а (Изменен със Закона от 12 септември 1941 г.) Под военно време се разбира, както състоянието предвидено в чл.7 от военно-наказателния закон, така и състоянието за което говори чл.33а от закона за гражданската мобилизация**, безразлично дали се касае до военни или граждански лица.

[…]

Публ. в “Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942 г.”, част ІІ, С., 1942 г., с.139-152.

* Законът е утвърден с Указ № 2 от 23 януарий 1924 г., обнародван в “Държавен вестник”, брой 240 от 25 януарий 1924 г. Претърпява следните изменения и допълнения със закони, обнародвани в “Държавен вестник” – брой 278 от 16 март 1925 г., брой 21 (притурка) от 29 април 1925 г., брой 92 от 25 юлий 1934 г. и брой 202 от 12 септемврий 1941 г. Поправки в “Държавен вестник”, брой 105 от 8 август 1925 г., бр.203 от 13 септември 1941 г. и бр.205 от 16 септември 1941 г. В случая, текстът, който авторите дават е датиран по последната поправка направена на 16 септември 1941 г.

** Член 37 от Наказателния закон има следния текст: “Намерените у виновния предмети, на които направата, проданта, разпространяването, притежанието или пазенето са забранени, а в предвидените от закона случаи и вещите, които принадлежаят на виновния и които са били предназначени или са служили за извършването на престъплението се отнемат и, ако не подлежат на изтребление, се продават за в полза на държавните тъмници.

Тая наредба се приспособява от съда и тогава когато подсъдимият бъде оправдан или освободен от наказание” – виж: “Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942 г.”, част ІІ, С., 1942, с.14.

*** Текстът на член 33-а е: “При повикване на временно обучение за повече от три седмици, Министерският съвет, по доклад на съответния министър, може да постанови да се турят в действие, пълно или частично, законите, правилниците и наредбите, предназначени за военно време. виж: “Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942 г.”, част ІІ, С., 1942, с.482..

Документ № 192

СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ № 70 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАПРАВЕНИ ОПЕРАТИВНИ ПРЕХВАЩАНИЯ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ И ВЪНШНИ АБОНАТИ

София, 17 септември 1941 г.

Един непознат от Легацията нарежда да се съобщи на журналиста БОЯН ЧУКАНОВ, ул.”Александър I” № 1, Чуканов да повика пълн[омощния] министър в дома му по телефона.

Един непознат от Легацията се осведомява по телефона в хотел “Славянска беседа” за адреса на американския журналист Георг Мюлер, който бил от германски произход и узнава, че същият живеел на ул.”Шейново” № 15. На запитването непознатия от Легацията получи там отговор, от една (някоя си) г-жа Кремер (?) отговор, че Мюлер не живее там. Някой си “Боб” бил викан да отиде веднага в Легацията, защото трябвало да направи някакъв двоен шифър.

Връзки:

Сцекая* (?) 2 сестри, живущи в хотел “София палас”, който на 15.9. (вероятно за да отидат на гости) отидоха (с такси) на ул.”Клементина” № 1.

Г-ца Йоландер (?) живуща в хотел “Континентал” стая № 37, един непознат от Легацията иска да отиде в хотела с такси, за да я вземе.

АМВР, об.д. 183, том 2-ри, л.40. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.111.

* Тук може да се предположи че става дума за скрит в смислово значение текст. В случая се напомня за историята на младия австрийски радиоинженер Александър Сцек (според историка Е. Бояджи, той се казвал Александър Шенк), който избягва във Великобритания в годините на Първата световна война с копие от шифъра на германския разузнавателен център в Брюксел. След края на Първата световна война, английското разузнаване категорически отказало да съобщи някакви сведения, можещи да дадат светлина върху по-нататъшната съдба на Сцек. Виж: Демкин, С.И., „Великие тайны спецслужб ХХ века”, М., 2002, с.171; Бояджи, Э., „История шпионажа”, М., 2003, том 1, с.120.

Документ № 193

СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ № 72 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ НА ТЕКСТА НА ТЕЛЕГРАМА, ИЗПРАТЕНА ДО ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАЙОР КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН.*

София, 17 септември 1941 г.

Милушев от телеграфната станция** в София съобщава на един непознат от Легацията, че в телеграмата от 13.9., на военния аташе [Кърнилиъс] Джедуин от Ню Йорк съобщили, че следните думи са били неясни:

TEZUM (14-та дума)

VELAW (18-та дума)

QYSBL (19-та дума)

FADIG (30-та дума)

Телеграмата била адресирана до MILIT WASHINGTON.

Милушев помолил до 15 часа да му отговорят на № 2-29-11, което непознатият обещал [да направи].

AMBP, об.д. 183, том 2-ри, л.34. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.) – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.112.

* В донесението е направена грешка – като получател вместо легацията на САЩ се посочва Съветската легация в София.

** Копирането на текста на телеграмите се смятало за нормална работа. Така например историкът и изследовател Лев Лайнер в едно свое изследва за подобни случаи пише „…достъпът към получаваните телеграми получавала всяка страна, на чийто територия били прокарани телеграфни кабели. По време на Втората световна война и в САЩ, и в другите страни копирането на всички телеграми, които пристигали от чужбина или се изпращали зад пределите на страната, станало обикновена работа и повсевместно се разглеждало като разумна предпазност” – виж: Лайнер, Л., „Венона”. Самая секретная операция американских спецслужб”, М., 2003, с.18; В едно друго сведение, дадено от Роналд Кеслер може да прочетем: „Без да има правни пълномощия, в началото на декември на 1941 г. Хувър помолил телеграфните и телефонните фирми да забавят връзките до шест страни, за да може Федералното бюро за разследване да копира съобщенията, преди те да бъдат изпратени. В крайна сметка „Уестърн Юниън”, RCA и ITT предоставили съобщенията. Бюрото отваряло и четяло писмата от и до дипломатическите представителства на Германия, Япония и техните съюзници. Това било наричано Z покриване.” Виж: Кеслер, Р., „Бюрото. Секретната история на ФБР”, С., 2004, с.90-91.

Документ № 194

СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ № 75 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ ТЕКСТА НА ТЕЛЕГРАМА, ИЗПРАТЕНА ДО ВАШИНГТОН ОТ СЛУЖИТЕЛ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ

София, 18 септември 1941 г.

Телеграфната станция в София съобщава на един непознат от Легацията, че относно телеграмата от 13.9. били запитани още за 21-та, 22-та и 23-та дума.

21-ва дума TYNEE

22-ра дума DELVR

23-та дума QUDWD

Думите са били така пристигнали, както били оттук подадени, обаче там не могли да ги разберат. Непознатият обещал да отговори.

АМВР, об.д. 183, том 2-ри, л.42. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.)” – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.112.

Документ № 195

РАПОРТ № 83 НА РАЗУЗНАВАЧА № 93 ЗАФИРОВ ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ, ЗА ПРОВЕДЕНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ В ДОМА НА ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ

София, 18 септември 1941 г.

Донасям Ви, господин началник следното:

На 17 т[ози] м[есец] към 5 ч[аса] следобяд, в дома на американския пълномощен министър [Джордж] ЪРЛ, на ул.”Велико Търново” № 5, се състоя конференция на столичните журналисти. Тази конференция е лична инициатива на БОЯН [ПЕТКОВ] ЧУКАНОВ, който както е известно вече, от няколко дни е чиновник в Американската легация, назначен е за аташе по печата с 16000 лв месечна заплата, плюс това запазва кореспондентството си в в[естник] ”Асошийтед прес”.

На конференцията от страна на Американската легация присъствуваха американския пълномощен министър ЪРЛ, военното аташе – подполковник [Кърнилиъс] ДЖЕДУИН и секретарят [Мартин] МЕДОУЗ.

От страна на столичните журналисти бяха: СТЕФАН ТАНЕВ, от в[естник] ”Утро”, ГЕОРГИ БЕЛЧЕВ – председател на чуждите кореспонденти; ГЕОРГИ БОРШУКОВ, от в[естник] ”Утро”, френски възпитаник, социал-демократ, ПЕТЪР ТАСЕВ, от в[естник] ”Мир”, ПАВЕЛ КОНЯРОВ, от в[естник] ”Зора”, завършил американския пансион, голям националист, АНТОНИЙ НИКОЛОВ, от в[естник] ”Днес” и “Вечер” и, СЛАВЧО ВАСЕВ от в[естник] ”Заря”.

От външните лица са присъствували: ЛЮБЧО ПУЛЕВ* и най-малкият син на МОЛЛОВ.

Обстановката е била: в средата е седял американският пълномощен миистър Ърл, от дясната страна Боян Чуканов, от лявата му страна Медоуз; Ърл е говорил на американски**,превеждал е Чуканов, като в превода последният някои остри фрази, казани от Ърл, се е стремял да омекчи: Ърл е казал: 1) че България се намирала в най-отчаяно положение от всички страни в Европа; 2) че решението на Н[егово] В[еличество] Царя, без да отрича, че това е сторено с оглед на доброто на българския народ – историята имала думата; 3) че той бил убеден в крайната победа на Англия, с помощта на Америка; 4) че след войната, при разглеждането на положението на всяка една страна по отделно, държанието на българския печат, който бил крайно неприязнено настроен към Америка, щял да му попречи да защитава България около зелената маса; 5) че България била най-мразената държава след Германия в Европа. Това той го констатира при обиколката му в съседните страни; 6) Печатът изцяло бил в услуга на германската пропаганда и той, като личен приятел на България, бил поставен в крайно неудобно положение пред своето правителство; 7) Нашият печат толкова много преувеличавал за положението в Америка, щото Ърл при това и без другото скучно време в България си разсейвал скуката, като чел нашите вестници, които за него не били нищо друго, освен заместване на хумористични американски списания; 8) печатът всеки ден хвърлял по една лопата пръст върху гроба на България и, че той ближел гъзът на германците; 9) че той разбирал много добре тежкото положение, при което е изпаднал и, че той не бил искал никога лично да изпадне в него; 10) знаел много добре, че Н[егово] В[еличество] Царят е един от най-големите българи и не се съмнявал в неговото желание да направи всичко за доброто на българският народ; и най-сетне, той апелирал към печата да бъде умерен по отношение на Америка и с това да му облегчи положението около зелената маса, когато ще трябва да се предотврати разчленяването на България.

На този апел е отговорил СТЕФАН ТАНЕВ: 1) че България е била принудена да вземе такова поведение и че, както се е изказал и самият министър Ърл, най-големият патриот и българин е Н[егово] В[еличество] Царят и че е взел това решение само за доброто на българския народ; 2) че в България имало англофоби, германофоби, обаче той не можал да намери американофоби; 3) че всички в България знаем коя е Америка и за нейното поведение след Европейската война; 4) лично той (Стефан Танев) не бил германофил, а американофил и за доказателството на това, били неговите две деца, които били американски възпитанници; 5) по желанието на Ърл да победи Англия, ние българите заявил Танев, желаем да победи Германия, защото както каза и сам министър Ърл, при победа на Англия, знаем каква участ ни очаква.

След това са се водили най-различни разговори, от които по интересен е този, воден между военното аташе [Кърнилиъс] Джедуин и Стефан Танев. Превеждал е [Илия] Ляков: военното аташе е казал, че вестниците писали за невероятни работи, които ставали в Америка. На това [Стефан] Танев отговорил, че неговият вестник никога [не е] и за напред няма да пише нищо против Америка. На възражението на военното аташе, че вестник “Зора” публикува остри статии против Америка, [Стефан] Танев отговорил, че в.”Зора” е македонски вестник. При разговор между [Илия] Ляков и [Мартин] Медоуз – секретарят на американската легация, последният е настоявал да се хване на бас с [Илия] Ляков за Петербург.*** Също той е заявил, че напоследък забелязал българските търговци да закупуват злато, което било указание за вярата в тях, че щели да победят капиталистическите държави.

Какво влияние е оказал върху събралите се там журналисти не е известно, обаче, общо е незадоволството на всички против Стефан Танев, който не е имал добро държание и не се е държал така, както трябва.

РАЗУЗНАВАЧ № 93, III гр[упа] (Зафиров)

АМВР, об.23633, л.113-114. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.)” – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.113-114.

* Много по-късно, по време на посещението на цар Борис на Главната квартира на Хитлер, става ясно, че дейността на Любен Пулев става предмет на разговор между външния министър на Германия Йохим фон Рибентроп и цар Борис ІІІ. В записките на пълномощния министър на Германия в България обергрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле можем да прочетем: „… 6. На моя въпрос, как стоят нещата с г-н Пулев, който неотдавна е пътувал за Турция с дипломатически паспорт, за да се срещне с г-н Ърл, царят ми каза, че на това не трябва да се придава голямо значение. Пулев е човек без значение и притежава дипломатически паспорт вероятно от преди”. Виж: Тошкова, В., “Из записките на обергрупенфюрера от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България 1941-1944 г.” – в: “ГУА. Известия на държавните архиви”, том 60, 1990, с.185.

** Става дума за английски език.

*** В началото на септември 1941 г. гр.Ленинград попада в блокада. В своя дневник началникът на германския Генерален щаб на сухопътните войски, генерал-фелдмаршал Франц Халдер, за 5 септември 1941 г. пише:

…Втората половина на деня:

17.30 – Съвещание при фюрера:

1. Ленинград. Целта е достигната. Отсега нататък районът на Ленинград ще бъде „второстепенен театър на военните действия”. Изключително е важно значението на Шлиселбург. За пълното обкръжаване на Ленинград по външния пръстен (до Нева) се изискват 6-7 дивизии. Силните пехотни части да се съсредоточат по възможност зад Нева. Обкръжаване от изток; съединение с финландците…” Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.314

Документ № 196

ТЕЛЕГРАМА № 455 НА СТАРОЗАГОРСКИЯ ОБЛАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК ДИМИТРОВ ДО КМЕТОВЕТЕ И ЗАВЕЖДАЩИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪЦИ В ХАРМАНЛИЙСКА ОКОЛИЯ ОТНОСНО ОПАСНОСТТА ДА БЪДАТ СПУСНАТИ ПАРАШУТИСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТТА

Стара Загора, 20 септември 1941 г.

Препис

Околийския управител в Харманли

Телеграма

Подадена на

20.ІХ.1941 год[ина], гр.Стара Загора

Приета на 21.ІХ.1941 год[ина]

Парашутисти от Крим тази нощ или утре ще слезнат Татар-Пазарджик или Панагюрско, Старо-Загорско, Ново-Загорско, водени от Йордан Кискинов, Табаков, Грудев групи. Вземете нужните мерки. Всички постове по местата си. Депешата ни под номер нощно дежурство по селата.

Осигурете връзки с околийските центрове-поддържайте такива с областните полицейски управления и военните местни власти. № 13 867.

Областен Полицейски Началник п Димитров

Лично-строго поверително. Мн[ого] бързо.

До г.г. Кметовете и Зав[еждащ] Полиц[ейските] Участъци в околията.

Наредете денонощни постове и най-строго наблюдение. В случай на поява, веднага да се донася в управлениято ми.

№ 455. Гр.Харманли, 22.ІХ.1941 година.*

Околийски Управител (п) [не се чете]

АМВР, об. Дело 3576, том ІІ, л.152. Препис, машинопис.

* Телеграмата има входящ № 155 от 29.ІХ.1944 г.

Документ № 197

ЗАДАЧА № 1313, ПОСТАВЕНА ОТ НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ ДО РАЗУЗНАВАЧА ВЛАДИМИР ПОПОВ (Р-10), ЗА ПРОВЕРКА ДАЛИ СЕ МОНТИРА РАДИОПРЕДАВАТЕЛ В ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ

София, 22 септември 1941 г.

Да се провери – в Американската легация строели нещо като радиостанция.

АМВР, ф.IV П 111, л.116. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.)” – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.119.

Документ № 198

РАПОРТ НА БЪЛГАРСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ ВЛАДИМИР ПОПОВ (Р-10) ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ СЪС СВЕДЕНИЕ, ЧЕ В ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ СЕ МОНТИРА АВТОМАТИЧЕН ТЕЛЕФОНЕН НОМЕРАТОР

София, 24 септември 1941 г.

ЗАДАЧА № 1313

Донасям Ви г-н Началник следното по възложената ми задача.

От направените проверки и проучвания установих с положителност, че в Американската легация по настоящем не се инсталира радиопредавател, а се инсталира нова телефонна мрежа и автоматичен номератор. За същата са взели от бившата Английска легация три телефонни апарата, които ще бъдат поставени в кабинетите на разните чиновници в Легацията.

Разузнавач Р 10 (В.Попов)

АМВР, IV П 111, л.111. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България (1940-януари 1942 г.)” – в: “Известия на държавните архиви”, С., 2004, бр.84, с.120.

Документ № 199

СЛУЖЕБНО ПИСМО № 479 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПОЛКОВНИК О.З. ИВАН МАРИНОВ

София, 7 октомври 1941 г.

Д-р № 479

[Иван] Маринов1, полковник о.з., уж представител, е бил на работа в английската разузнавателна служба, за която е извършвал военни разузнавания в България.

1.Лицето, което му е дало поръчката или лицето, което е било във връзка, се именува Charles Bird Andrews2 от Английската легация в София, който живял в хотел “Кооп”. Andrews е указал на полковник о.з. [Иван] Маринов от името на Английската легация своята признателност за дадените отличителни сведения във връзка с разузнаването на моста при Оряхово.

Отличителни белези на [Иван] Маринов: среден, дебел, носи малки мустаци.

2. Моля да се установи, кое е това лице [Иван] Маринов и кои фирми представлява.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.706, л.366. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котева, Авр., Котев, Н., „Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 104-105.

1 Иван Кръстев Маринов (6 януари 1896 г., София – 18 август 1979 г., София) – военен деец, свързан с военния съюз и ПК “Звено”. Генерал-лейтенант. Син на генерал-майор, герой от Втората Балканска война. Завършва военното училище в София през 1915 г. и военна академия в София през 1930 г. Участвува в Първата световна война като летец. Началник на РО при ЩВ (1935-1936 г.), военен аташе във Франция и Великобритания (1936-1939 г.). С МЗ 64/1939 г. е началник-щаб на З-та армия, преминава към отдел Гражданска мобилизация с МЗ 82/1939 г., МЗ 12/1940 г. и МЗ 45/1940 г. По време на Втората световна война е последователно командир на 6-а Бдинска дивизия, на 15-а пехотна дивизия с щаб-квартира в гр.Охрид, а по-късно и на V-а армия, с щаб-квартира в Битоля. Министър на войната в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944 г.). Като генерал-майор, през първия период на Отечествената война на България 1944-1945 г. е назначен за глaвнокомандващ българските войски. След края на войната е назначен за главен инспектор на войската и началник на бойната подготовка. Уволнен от военна служба през 1946 г. Пълномощен министър във Франция (1946-1947 г.), където подготвя сключването на българо-френското съглашение. От 1948 до 1950 г. работи в Министерство на външните работи. Преподавател във Военната академия в периода 1950-1953 г. Умира през 1979 г.

2 Роденият в Отава (Канада) през 1877 г. чиновник при Английската легация Чарлз Бърд Ендрюз влиза в страната на 3.II.1940 г. и я напуска през гара Свиленград на 11. III. 1941 г. (Вж.: АМВР, об. д. 23625, т. 13, л. 129 – картон за идентификация на служителя от Английската легация Чарлс Джордж Бърд Ендрюс.

 


0 Responses to “– The electronic variant of the full text of the N.Kotev`s book “Top Secret! The Intelligence in Bulgaria 1937 – 1946. Documents, analysis and comments”, part first”



  1. Leave a Comment

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




President of Russia

Президент России